forum.lex.bg

Има ли някой теста и казусите от последния изпит през м.11.2008г.Виждали сме по-стари варианти, но явил се каза, че нямали нищо общо със старите .Какво се има в предвид?Засега уж няма законови промени, но ако се чува нещо, моля споделете!Тук или на gr_eta@abv.bg

alveliki, мисля, че този линк ще ти е от полза: http://www.advocenter-bg.com/tests.html Успех

А да знаете в какъв срок и по какъв начин се подават документите за изпита? Благодаря Ви предварително?

infobase, срокът изтече на 30 април- за юнската сесия. За ноемврийската сесия документи се приемат до 30 септември.

По немарлива подготовка за тази сесия не съм виждал !!!
Нито има публикуван в интернет конспекта, нито има обявени каквито и да било подробности за изпита.
Може ли такова нещо ???
А иначе вземат 50 лв а !

Към колегите, които бяха на семинара в София: моля, дайте теста от ноември 2008г.

Ами това е сигурно защото изпита става все по-формален

На сайта на ВАС има вече изнесен списък с допуснатите до изпита. Не съм ги броила, но сигурно има над 600 човека кандидати.Ужас, голямо блъскане ще пада пред вратата, особено първия ден, преди теста.
Аз лично, този път пропускам..., защото междувременно започнах друга работа, но може би ноември ще се пробвам.
Дано теста и казусите да са лесни в сравнение с миналата година юни месец.
Пожелавам успех на всички колеги, и очавам след изпита да споделите какво се е паднало.

Няма списък.Този,който четете е от юни 2008.

разбира се, че има списък, ето го:
http://www.vas.bg/Default.aspx?id=7&news=72

не го открих днес,извинения за което(предния ми пост)

Колеги, да разискаме някой и друг казус, ако желаете, да се поупражняваме за изпита?!?

Дафина Захариева поддържала интимна връзка със свой колега. Не искала да се разведе, защото съпругът й бил заможен — през последните години бил получил в наследство няколко имота. Решила да го убие, за да го наследи, и да се омъжи за интимния си приятел.
Дафина Захариева споделила намеренията си с две свои приятелки — Наталия Гроздева и Венета Стоянова. Те започнали да я убеждават, че ако извърши убийство, ще съсипе живота си, и тя се видяла принудена да им обещае, че няма да стори нищо незаконно.
Всъщност обаче Дафина Захариева не променила плановете си. Двукратно — на 2.03.2004 г. и на 4.04.2004 г., преди да замине в командировка, тя слагала в храната на съпруга си по малко отрова, но количеството не било достатъчно, за да го умъртви — той само получавал тежки кризи.
Дафина Захариева решила, че убийството трябва да се организира по-добре и по-сигурно. Тя се свързала със Стефан Стефанов, който току-що бил излязъл от затвора, където изтърпял наказание четири години лишаване от свобода за грабеж. Предложила му да убие съпруга й срещу заплащане.
Стефан Стефанов нямал намерение да извършва убийство, но решил да се облагодетелства от ситуацията, като вземе пари от Дафина Захариева. Излъгал я, че е съгласен да извърши убийството срещу 12 000 лева. Уговорили се той да получи сумата на два пъти — 6000 лева като аванс и 6000 лева след извършване на убийството. На 6.05.2004 г. Стефан Стефанов получил аванса от 6000 лева, напуснал града и спрял да отговаря на телефонните обаждания на Дафина Захариева.
Междувременно престъпната дейност на двамата била разкрита. Дафина Захариева и Стефан Стефанов били привлечени като обвиняеми.
Тогава Дафина Захариева се сетила, че е споделила с двете си приятелки за намерението си да убие своя съпруг. Помолила ги в качеството им на свидетели да затаят този разговор. Наталия Гроздева се съгласила и заявила пред следователя, че нищо не знае за намеренията на Дафина Захариева да извърши убийство. Венета Стоянова обаче, предупредена за наказателната отговорност, решила да каже истината и съобщила на следователя за проведения разговор.
Въпроси:
1.Как следва да се квалифицират извършените от различните лица престъпни деяния?
2.Допустимо ли е в наказателния процес Дафина Захариева и Стефан Стефанов да бъдат защитавани от един и същи адвокат?
3.Допустимо ли е в същия наказателен процес Дафина Захариева да предяви граждански иск срещу Стефан Стефанов за сумата от 6000 лева?

Това са моите отговори на въппосите от горния казус:

По въпрос номер 1:
-Прест. на Дафина Захариева:
1. Опит за убийство по чл. 116, ал.1, т.7, във вр. с чл.115, във вр. с чл.26, ал.1 от НК (това е продължавано престъпление);
2. Подбуждане към убийство (чл.117, ал.2, във вр. с ал.1 от НК);
3. Подбуждане към лъжесвидетелстване на Венета Стоянова (чл.293, ал.1, във вр. с чл.290, ал.1 от НК);
4. Подбудителство към лъжесвидетелстване по отношение на на Наталия Гроздева. Тук правн. квалиф. е по чл.290, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК.

-Прест. на Наталия Гроздева: чл.290, ал.1 от НК (лъжесвидетелстване).

-Прест на Ст. Стефанов: измама по чл. 211, ал.1, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК

По въпрос номер 2:
- Мисля че не е допустимо двамата да се защитават от един адвокат с оглед разпоредбата на чл.91, ал.3, т.1 от НПК.

По въпрос номер 3:
Мисля че не може да предяви иск за сумата от 6000лв, тъй като последната поделжи на отнемане в полза на държавата (чл.53, ал.1, б. "А", ал.2, б. "Б" от НК).

Ще се радвам ако споделите вашите виждания по казуса, за да достигнем до "най-верните" му отговори!!!

.

Чл.26, ал.6 говори за престъпления против личността на различни граждани , а тук не сме изправени пред тази хипотеза. Престъплението засяга личността на едно лице- съпругът й.

Благодаря за коментара.

Иванов (36 г.) и Петров (17 г.) били съседи. На 27.04.2006 г. те се срещнали в селската кръчма и седнали да се почерпят. Изпили значително количество алкохол. По време на разговора Иванов казал на Петров, че Даскалов, който му бил конкурент в търговията, постоянно му пречи, злослови за него и му взема клиентелата. Иванов попитал Петров дали може да подпали склада на Даскалов. казал му също, че това трябва да стане другата седмица, защото в сградата на склада на първия етаж живее наемател – Свирчев, който през другата седмица нямало да се намира в селото. Иванов казал на Петров, че ако се съгласи ще му даде 3000 лв. предварително и 3000 лв. след свършването на работата.
Петров, който бил безработен, се съгласил и на другия ден взел сумата от 3000 лв.Той искал бързо да получи остатъка от парите и затова решил да подпали склада още същата вечер. Изпил за кураж около половин бутилка ракия и късно през нощта се промъкнал в двора на склада, носейки две туби бензин. Проникнал в мазето, излял бензина на няколко места, запалил го и избягал.
Пожарът избухнал бързо и обхванал сградата. Свирчев, който спял в стаята на първия етаж, загинал. Опожарена била цялата сграда на стойност 92 000 лв. и стока за 38 000 лв.
Съдебно-медицинската експертиза установила, че по време на деянието Петров се намирал в средна степен на алкохолно опиване.
Въпроси
1. Каква е правната квалификация на извършените деяния?
2. Какво е правното значение на пияното състояние на Петров?
3. Как би следвало да постъпи съдът, ако правната квалификация на деянието в обвинителния акт е неправилна?

По въпрос 1:
- Деянието на Иванов: Престъпление по чл.330, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК;
- Деянието на Петров: чл. 116, ал.1, т.5, във вр. с чл.115 от НК (Петров е непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си).

По въпрос 2:
Петров се е намирал в средна степен на алкохолно опиване, което не винаги е предпоставка за невменяемост, доколкото не е причинило състояние, в което деецът не е разбирал свойството и значението на деянието. В казуса се казва, че експертизата е установила средна степен на алкохолно опиване, но не и че то е довела до състояние на невменяемост. Петров ще носи нак. отг. Мисля че пияното състояние може да се третира като отегчаващо вината обстоятелство(улеснило е формирането на вината у дееца).


По въпрос 3:
- Съдът би следвало да даде възможност на прокурора да измени обвинението ако са налице предпоставките на чл.287, ал.1 от НПК. Ако тези предпоставки липсват- да даде ход на делото, да проведе съдебно следствие и т.н., и ако установи, че деянието описано в обстоятелствената част на обв. акт е престъпление, да осъди подсъдимия.
Във всички случаи, не може да прекрати съдебното производство.

Моля за коментари!!

Да изразя и аз становище по казуса за Иванов и Петров:

Въпрос 1:
Мисля, че деянието, извършено от Петров следва да се квалифицира по следния начин: Престъпление по чл. 330, ал. 3, предл. 1, вр. чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 31, ал. 2 НК, извършено в идеална разнородна съвкупност с престъпление по чл. 115 НК (извършено при евентуален умисъл). При определяне на наказанието от съда трябва да се вземе предвид и разпоредбите на чл. 23, ал. 1, предл. 1 и на чл. 63, ал. 2 НК.

- По отношение деянието на Иванов - последния е подбудител за извършването на престъпление по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК (той няма да отговаря за ексцеса на Петров, относно убийството, защото за него липсва общност на умисъла и изрично е предупредил Иванов да извърши палежа другата седмица, когато Свирчев няма да е в зградата).

Въпрос 2:
И аз мисля, че средната степен на алкохолно опиване не би трябвало да е основание за невменяемост на дееца. Освен това и аз се присъединявам към мнението, че алкохолното опиване може да се разглежда като отегчаващо вината обстоятелство.

По въпрос 3:
Несъмнено за прокурора ще е налице възможността по чл. 287, ал. 1 НПК, да повдигне ново обвинение (въпросът обаче е какво трябва да направи съда?!?) Иначе съдът сам определя правната квалификация на извършеното престъпление (чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК).
Срещнах едно мнение, че съдът ще гледа делото и ако квалифицира по друг начин деянието и квалификацията е по-лека - осъжда за по-леката, а ако квалификацията на съда е по-тежка, ще осъди за по-леката в Обв.акт. Ако го осъди обаче за по-тежко наказуемо престъпление, това ще е основание за отмяна на постановената присъда от въззивната инстанция. (Съгласен съм с това мнение, доколкото разликата в двете квалификации е относно едно и също престъпление, но при различни негови състави, ако обаче в обвинителния акт е посочено съвсем друго престъпление, би следвало делото да бъде прекратено според мен).
Не знам дали е вярно и ще се радвам да го обсъдим!!!

Публикувам и казусите от последния изпит (ноември 2008), на който ме скъсаха за съжаление. Утре ще пиша и за техните отговори, ако ми остане време.

КАЗУС №1

Вълчев, счетоводител и Николов, касиер в „Идеал”ООД, Разград, се угооврили да съставят неистински заповеди за командировка в чужбина на различни служители и да делят парите. За периода 03.01.2006г. – 27.04.2007г. Вълчев съставил 6 неистински заповеди на обща стойност 6800лв, а Николов за същия период – 8 заповеди за 8900лв. Двамата разделили парите поравно.
През май 2007г. Вълчев се уплашил и казал на Николов, че е време да спрат „работата”. Николов се престорил, че е съгласен и се съгласил привидно, но бил решил да продължи със съставянето на документите самостоятелно. За периода 06.05.2007г- 07.07.2008г. Николов съставил още 4 заповеди за 4900лв.
При направената ревизия нарушенията били установени. Вълчев възстановил цялата сума, кято бил получил.

Въпроси:
1.Каква е правната квалификация на деянията на Вълчев и Николов?
2.Какво е правното значение на възстановяването на сумата от Вълчев?
3.Кой е компетентния съд и в какъв състав следва да разгледа делото?
4.Допустимо ли е двамата обвиняеми да се защитават от общ защитник?
5.Допустимо ли е съкратено съдебно следствие само спрямо единия от двамата обвиняеми?


КАЗУС №2

В началото на 2008г. Павел Василев сключва предварителен договор за покупко – продажба на наследствен апартамент в гр.Вършец с учредители Николай Стоянов и Рихард Вагнер на „Ъ” ООД. На 12.02.2008г. Пенка Василева, съпруга на Василев, подава молба за развод и вписва възбрана върху същия недвижимия имот, като обезпечение на бъдещ иск за по-голям дял от имуществото в съпружеска имуществена общност. Окръжния съд допуска възбраната и тя е вписана на 23.05.2008г. в Агенцията по вписванията. На 18.04.2008г. „Ъ”ООД се е регистрирало в търговмския регистър и на 21.05.2008г. вписва искова молба за обявяване на предварителния договор за окончателен. Павел Василев, силно притеснен, защото не считал че има виновно поведение за развод, след употреба на алкохол, получил травми, несъвместими с живота, след пътнотранспортен инцидент. Синът му от първия му брак – Николай Василев поискал да встъпи в съдебния процес срещу „Ъ”ООД като наследник и единствен собственик на апартамента. Пенка Василева , също като съсобственик и наследник, поискала да се конституира по делото по 19/3 от ЗЗД, защото апартамента бил съпружеска имуществена общност, но дори и да не бил, той вече бил лична собственост в качеството й на наследник. Николай Василев поискал съдът да спре производството по 19/3 от ЗЗД, докато спора между него и Василева не бъде разрешен.

Въпроси:
1.Кой ще се легитимира като купувач, за да предяви иск по 19/3 от ЗЗД?
2.Какво е правното значение на вписването на исковата молба на 23.05.2008г.?
3.Какво е правното значение на вписването на исковата молба на 21.05.2008г.?
4.Отразява ли се на Василева и как върху евентуалните й права на наследник подадената молба за развод?
5.Има ли Василева права на съсобственик и на какво основание?
6.Може ли Пенка Василева и Николай Василев да вземат участие в делото по 19/3 от ЗЗД, в какво качество и на какво основание?
7.Следва ли да се спре производството по 19/3 от ЗЗД за разрешаване на спора между Пенка Василева и Николай Василев?

Първите два казуса (за дафина и за запаления склад), ги имам решени от адв.Ина Лулчева (когато бях на първия семинар за подготовка на адвокати през май 2008г.). Утре мога да ги пиша, ако някой има желание да види нейните отговори (защото всички материали са ми в къщи).

keith_flint69 написа:Да изразя и аз становище по казуса за Иванов и Петров:

Въпрос 1:
Мисля, че деянието, извършено от Петров следва да се квалифицира по следния начин: Престъпление по чл. 330, ал. 3, предл. 1, вр. чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 31, ал. 2 НК, извършено в идеална разнородна съвкупност с престъпление по чл. 115 НК (извършено при евентуален умисъл). При определяне на наказанието от съда трябва да се вземе предвид и разпоредбите на чл. 23, ал. 1, предл. 1 и на чл. 63, ал. 2 НК.

- По отношение деянието на Иванов - последния е подбудител за извършването на престъпление по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК (той няма да отговаря за ексцеса на Петров, относно убийството, защото за него липсва общност на умисъла и изрично е предупредил Иванов да извърши палежа другата седмица, когато Свирчев няма да е в зградата).

Въпрос 2:
И аз мисля, че средната степен на алкохолно опиване не би трябвало да е основание за невменяемост на дееца. Освен това и аз се присъединявам към мнението, че алкохолното опиване може да се разглежда като отегчаващо вината обстоятелство.

По въпрос 3:
Несъмнено за прокурора ще е налице възможността по чл. 287, ал. 1 НПК, да повдигне ново обвинение (въпросът обаче е какво трябва да направи съда?!?) Иначе съдът сам определя правната квалификация на извършеното престъпление (чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК).
Срещнах едно мнение, че съдът ще гледа делото и ако квалифицира по друг начин деянието и квалификацията е по-лека - осъжда за по-леката, а ако квалификацията на съда е по-тежка, ще осъди за по-леката в Обв.акт. Ако го осъди обаче за по-тежко наказуемо престъпление, това ще е основание за отмяна на постановената присъда от въззивната инстанция. (Съгласен съм с това мнение, доколкото разликата в двете квалификации е относно едно и също престъпление, но при различни негови състави, ако обаче в обвинителния акт е посочено съвсем друго престъпление, би следвало делото да бъде прекратено според мен).
Не знам дали е вярно и ще се радвам да го обсъдим!!!

Радвам се, че се включихте в обсъждането на казусите!!!

1.По отношение на деянието на Петров, мисля че се квалифицира по чл.116, т.5, във вр. с чл.115 от НК. Трайната съдебна практика сочи, че спящият е лице, което се намира в безпомощно състояние по смисъла на чл.116, т.5 НК;
2. За ексцеса съм напълно съгласен!!!!!!
3. По трети въпрос: Съгласно чл.301, ал.1, т.2 от НПК, съдът трябва да отговори на въпроса: съставялва ли деянието престъпление, т.е. дали описаното в обвинителния акт деяние може да се субсумира под някой от съставите предвидени в НК. В подготвителното заседание съдията не може да отговори на този въпрос. Той трябва да разгледа делото по същество (да проведе съдебно следствие и т.н.). Ако до приключването на съдебното следствие се установи, че са налице предпост. на чл.287, ал.1 от НПК, съдът дава възможност на прокурора да формулира ново обвинение или прекратява съдебното производство изпраща делото на по-горен или военен съд (287, ал.2 НПК).
Чл. 249, ал.1 сочи, кога се прекратява съдебното производство, а чл.250, ал.1- наказателното. Нито една от двете разпоредби не сочи като основание неправилна правна квалификация, така че, според мен, делото си продължава и се разглежда по същество.
Ако някой има мнение по въпроса, моля да сподели!!!!!