навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Пари

rss

Ще ставам поръчител. За какво да внимавам и какви са правата ми?

Източник: Вяра Молева, pravata mi 2018-03-15 0 - A +

Ще ставам поръчител. За какво да внимавам и какви са правата ми?

Поръчителството е сложна правна фигура, която в най-общ вид изглежда така:  “обещавам да платя, ако длъжникът не го направи”. Т.е. аз гарантирам изплащането на дълг, от който не съм се възползвал. Погледнато от този ъгъл, поръчителят се поставя в особено неравностойно положение. Затова следващата статия има целта да очертае основните права и задължения на поръчител, както и да ми напомни за какво да внимавам, в случай че ми се наложи да стана поръчител.

1. Първата стъпка е сключването на договора за поръчителство. Той трябва да се сключи задължително и само в писмена форма. Страни по договора са кредиторът и поръчителят. Затова ако договор за поръчителство се сключи с длъжника, то това не е договор за поръчителство, а нещо друго. В този случай аз няма да мога да се ползвам от защитата, която законът дава на поръчителите.

2. Обещавам да изпълня чуждо задължение. Отговарям за всяко неизпълнение на длъжника – в същия размер и при същите условия като него. Така че добре би било предварително да се запозная с уговорките между кредитора и длъжника. Защото, ако в договора за поръчителство не се предвиди нищо друго, аз ще дължа абсолютно същото каквото има да дава длъжникът (в т.ч. лихви,  неустойка, разноски по събиране на вземането). Препоръчително е да уговоря с кредитора поръчителството ми да е за част от дълга на длъжника, не за цялата сума. Пример в тази насока е дълг от 10 000 лв., по който ставам поръчител, но с изричната уговорка, че моята отговорност е до 5 000 лв. В тази хипотеза, при неизпълнение на задължението от страна на главния длъжник, кредиторът ще може да търси от мен остатъка от неплатената сума, но не повече от 5 000 лв. В случай че длъжникът плати само 8 000 лв. от задължението, аз ще бъда задължен да платя остатъка от 2 000 лв. Ако длъжникът плати само 3 000 лв. обаче кредиторът ще може да иска от мен не остатъка от 8 000 лв, а само 5 000 лв., защото съм уговорил в договора си за поръчителство отговорността ми да не надхвърля 5 000 лв.

3. Дължа в същия размер и при същите условия (ако не се уговори нещо друго). Това от своя страна има и един положителен елемент. Не мога да гарантирам при по-тежки условия и за по-голям размер от длъжника. Връщайки се в хипотезата на горепосочения пример – няма да мога да поръчителствам за сума от 15 000 лв. И ако все пак това се случи, размерът на гарантираното от мен автоматично ще се намали до 10 000 лв.

4. Всяка промяна в главния дълг внася промяна и в моето задължение. Ако поради някакви причини се окаже, че длъжникът не може да изпълни задължението си към кредитора (напр. да му построи къща) и това задължение се превърне в парично обезщетение, аз ще дължа абсолютно същото като длъжника. Независимо дали по време на сключване на договора за поръчителство това се е обсъдило или не. Аз съм гарантирал изпълнение. Гаранцията се простира над дължимото към момента – дори и то да е претърпяло известна промяна.

5. В какъв ред следва да събира вземането си кредитора? Това е може би най-важният елемент на поръчителството. Законът не урежда поредност на изискуемостта на вземането, т.е. кредиторът не е длъжен първо да поиска от длъжника преди да поиска от мен. И ако нищо друго не се уговори при сключване на договора за поръчителство, няма как да противопоставя на кредитора факта, че не би следвало да иска от мен изпълнение преди да поиска от длъжника си. Това неугодно положение много лесно обаче има как да бъде избегнато. В договора за поръчителство може да се включи клауза, уреждаща поредността на събиране на вземането на кредитора (т.н. клауза за субсидиарност). При наличието на такава изрична уговорка кредиторът може да иска да му платя само след като първо е насочил тази си претенция към длъжника.

6. В българското право има възможности за смяна на един от субектите по даден договор. Това ще рече, че без особени затруднения кредиторът или длъжникът могат да бъдат заменени от трети лица. Какви са моите възможности в тези случаи? Договорът за поръчителство се сключва с оглед на личността на длъжника. В тази връзка едва ли някой би станал поръчител на лице без работа, без имущество и без пари. Така че когато длъжникът по договор, за който поръчителствам, се замени от едно друго лице, аз имам правото да се откажа да поръчителствам и за него. Законът дори стига по-далеч – поръчителството ми автоматично се заличава. Следователно кредиторът вече няма как да ме държи отговорен за чуждото задължение.
По друг начин стоят нещата, ако има смяна на кредитора. В такъв случай, ако нищо друго не е уговорено, поръчителството продължава да действа въпреки промяната. Така че препоръчително е при сключването на договора за поръчителство грижливо да предвидя и тази хипотеза – че не искам да отговарям пред друг кредитор.

7. Прекратяване на поръчителството – тук има няколко важни неща, на които следва да обърна специално внимание.

·         Ако по някакви причини договорът между кредитора и длъжника се окаже недействителен, то и моят договор за поръчителство се разваля по право.

·         Ако съм поръчителствал под някакъв срок (напр. до падежа на главното задължение) оставам отговорен до 6 месеца след изтичането на този срок.

·         Ако въпреки уговорен падеж между страните по договора (кредитор и длъжник), кредиторът продължи срока спрямо длъжника, този нов срок не ме обвързва и отново договорът за поръчителство се счита развален по право.

8. Длъжниковите възражения стават мои възражения. С оглед неблагоприятното положение на поръчителя законът ми дава няколко инструмента, с които да защитя правата си. При евентуално изпълнение от моя страна, аз мога да противопоставя на кредитора всяко едно възражение на длъжника. Например: Ако длъжникът и кредиторът имат уговорка кредиторът да продаде къща на длъжника срещу сумата от 50 000 лв. Длъжникът получава къщата, но бави плащането. Аз съм поръчител по отношение на това плащане. Но ако къщата не е предадена в уговореното между страните състояние, имам право при евентуално плащане от моя страна към кредитора да му противопоставя това възражение за неточно изпълнен договор. Законът дори стига по-далеч: ако не противопоставя на кредитора тези възражения и му платя всичките 50 000 лв., то длъжникът има право да противопостави спрямо мен същите възражения и да не ми върне цялата сума.

9. Задължение за уведомяване при евентуално изпълнение. Това задължение важи и за длъжника, и за поръчителя. Поръчителят трябва да уведоми длъжникът предварително, а задължението за длъжника е последващо. При двойно плащане и неуведомяване, сила има платеното от длъжника. Уведомяването цели кредиторът да не получи два пъти това, което му се дължи реално само веднъж.

10. И най-накрая – правата ми, ако изпълня чужд дълг, по който съм станал поръчител. В случай, че се наложи в крайна сметка аз да плащам чужд дълг, законът ми предоставя възможността да встъпя в правата на кредитора, който съм удовлетворил, т.е. аз ставам кредитор на длъжника, за който съм гарантирал. Оттук насетне имам правото по принудителен ред да търся парите си. Целта на закона е да избегне неоснователното обогатяване на длъжника.

 

Важно е да знам, че като поръчител отговарям пред кредитора с цялото си имущество!

за 51%  против 49%  199 гласували



Новини


 
 
 
rss
Посети форума