България трябва да продължи съдебната реформа, за да даде още гаранции за независимостта на съда и да засили отчетността върху главния прокурор. Това става ясно от позицията на Венецианската комисия по повод проведената през последните две години съдебна реформа в страната. Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия – б.р.) съобщи, че позицията е приета в петък и предстои огласяването на пълния й текст.

Ключовите предложение са две и те засягат пряко главния прокурор, чиято безконтролна власт си остава непокътната въпреки фасадните законодателни промени от последните години. Едното предложение е ръководителят на държавното обвинение да не може да се меси при избора на шефовете на върховните съдилища. Второто е да се създаде независима институция, която да може да разследва главния прокурор.

Венецианската комисия е помощен орган на Съвета на Европа и е най-авторитетният орган в Европа в областта на конституционното право. Българските власти неотменно се допитват до нея по спорни въпроси, но възприемат препоръките избирателно, както стана преди две години с конституционните промени за съдебната власт.

Като цяло Венецианската комисия оценява конституционната реформа от края на 2015 г като провал. Тогавашният правосъден министър Христо Иванов настояваше за гарантиране на съдийската независимост във ВСС, за създаване на независима прокуратура по румънски модел, която да разследва корупцията по високите етажи на властта, включително и главния прокурор. С огромно многопартийно мнозинство Народното събрание отхвърли тези идеи и Иванов подаде оставка. Така българската прокуратура продължи да работи под едноличната власт на главния прокурор, а съдиите все още са зависими от представителите на прокуратурата и парламента във ВСС.

Сега Съдийската колегия на ВСС не може сама да избира ръководителите на двете върховни съдилища. Те се излъчват съвместно от съдийската и прокурорската колегия, обикновено след задкулисни договорки с участието на главният прокурор и политическата квота в съвета.

"Източник на притеснения за Венецианската комисия е фактът, че прокуратурата, в частност главният прокурор, все още имат значителна роля в съдийското самоуправление. Това може да се поправи по няколко начина. Например, Съдийската колегия (на ВСС) може да получи част от правомощията на Пленума на ВСС, като назначава и освобождава двамата шефовете на върховните съдилища и да може да отстранява избраните от съдиите членове на ВСС. Алтернативата е тези решения да се взимат от двойно мнозинство, т.е. по тях да се произнася Пленумът на ВСС и Съдийската колегия", посочва Венецианската комисия.

Наред с това комисията настоява за засилване на отчетността на главния прокурор. С тази цел се препоръчва разработването на процедура, която да позволява "ефективно и независимо разследване при наличие на данни за извършени от главния прокурор нарушения".

В момента обвинител №1 е практически недосегаем, както показва практиката от Никола Филчев насам. Името на сегашния главен прокурор Сотир Цацаров бе забъркано в няколко сериозни скандала – най-големите от които бяха "Яневагейт" и "ЦУМгейт", разкриващи злоупотреба с власт и задкулисни машинации, но лоялното на Цацаров мнозинство във ВСС всеки път е отказвало истинско разследване.

Отделно Венецианската комисия предлагала "функциите и властта на прокуратурата извън наказателния процес трябва да бъдат сериозно намалени". През последните години управляващите от ГЕРБ, подпомагани активно от БСП и ДПС, вървят в точно обратната посока и постоянно се опитват да увеличат властта на прокуратурата. В началото на 2015 г. ГЕРБ се опита да прокара извънредно право за прокуратурата да разваля търговски сделки.

Венецианската комисия предлага и въвеждане на още една гаранция за независимостта на българския съд - съдиите трябва да избират най-малко половината от членовете на Съдийската колегия във ВСС.

"Приетите през 2015 година промени в конституцията са позитивни в много отношения. По- специално разделянето на ВСС на две колегии за съдии и прокурори, както и изборът на членовете на ВСС (от парламентарната квота) с квалифицирано мнозинство бяха стъпки напред. Все пак сегашната система продължава да има известни недостатъци и прогресът постигнат с промените в конституцията и Закона за съдебната власт трябва да бъде затвърден чрез нови структурни реформи в конституцията и законите на страната", се казва в позицията.

По отношение на съдийското самоуправление се предлага общите събрания на съдиите да имат изключителни правомощия за номинирането на кандидатите за шефове. Сега те имат право да номинират, но такива права имат и членовете на ВСС. Обикновено накрая се избират кандидатите на ВСС.

Венецианската комисия предлага да се разшири кръгът от хора, които могат да участват и в процеса по номиниране на кандидатите за членове на ВСС. В случая се предлага това право за "уважаваните професионални асоциации на адвокатурата и правните училища".

Друго важно предложение е ВСС да получи право да номинира кандидати за съдебни инспектори и да може да ги отстранява при сериозни нарушения. Сега това е изцяло в ръцете на Народното събрание.

Венецианската комисия настоява правомощията на шефовете на съдилищата да бъдат преосмислени, като им се отнеме правото да наказания на съдиите и да инспектират тяхната дейност.

"Функциите на инспектората трябва да бъдат ясно разделени от функциите на ВСС, а процедурите, по които се провеждат инспекциите, трябва да бъдат по-детайлно формулирани, за да се предотврати възможността за неоправдани, прекалено продължителни или твърде инвазивни инспекции", предлага още Венецианската комисия.

Новини

СЕС сложи край на спора за закриването на спесцъда

18.04.2024 12:40

17 години не са стигнали да се реши дело за кражба на телефон

18.04.2024 14:17

Бившата шефка на митниците остана окончателно в ареста

18.04.2024 12:26

Спектър

Honda Motor Europe обяви кадрови промени

2024-04-18