Logo Вторник, 20 Август
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


УКАЗ № 167 ОТ 16.07.2019 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г., ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 4 ЮЛИ 2019 Г. И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА

Обн. ДВ. бр.57 от 19 Юли 2019г.


На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от 44-то Народно събрание на 4 юли 2019 г.
Издаден в София на 16 юли 2019 г.
Подпечатан с държавния печат.

МОТИВИ


за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от 44-то Народно събрание на 4 юли 2019 г.
Уважаеми народни представители,
Като държавен глава не мога да остана безучастен към промените в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, направени с приетия Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (ЗИЗДБ). Чрез тях се подменя политическата система на България като демократична парламентарна република. Конституционните основи, очертани в чл. 1, чл. 4 и чл. 11, съдържат гаранции за свободно и безпрепятствено изразяване на политическата воля на гражданите. Те изискват прозрачно и отговорно финансиране, което да подпомага целостта на политическия процес и да осигурява равни условия за политическите партии и кандидати. Разпоредбите на § 2, т. 2, 3 и 9 и § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, буква "а" и т. 6 от ЗИЗДБ нарушават тази конституционна концепция и са посегателство срещу демократичните устои на българската държава.
Народният суверенитет, прокламиран в чл. 1, ал. 2 от Конституцията, е основополагащ принцип за държавното устройство на България като република с парламентарно управление. Това значение на народния суверенитет, съгласно който цялата държавна власт произтича от народа, е потвърждавано неотклонно в практиката на Конституционния съд - Решение № 5 от 2001 г., Решение № 11 от 2009 г., Решение № 4 от 2010 г. и др. Във връзка с принципа на народния суверенитет Конституцията в чл. 11, ал. 3 дефинира същността и предназначението на политическите партии като посредник при практическото осъществяване на народовластието.
Конституционната роля на политическите партии повелява те да не служат на други интереси, а на интересите на народа - суверен. С § 2, т. 2, буква "а" и т. 3 от ЗИЗДБ, които предвиждат финансиране на партиите от юридически лица и еднолични търговци, това конституционно изискване не е изпълнено. Волята, която формират търговските дружества и едноличните търговци, е насочена към тяхната дейност с цел печалба. Затова и тяхната воля да даряват партиите не може да се основава на убеждения, а ще е детерминирана от икономическите им интереси. Неслучайно чл. 11, ал. 3 от Конституцията изрично посочва само гражданите като субекти, чиято воля формират и изразяват политическите партии. В този смисъл възможността юридически лица и еднолични търговци да правят дарения в полза на политически партии трудно може да намери опора в Конституцията.
Преди изменението с § 2 от ЗИЗДБ на чл. 23 от Закона за политическите партии позволени дарения в полза на партиите бяха само такива от физически лица, и то - с определен максимален размер. С § 2, т. 2, 3 и 9 от ЗИЗДБ не се предвиждат максимални размери за даренията, независимо дали са направени от физически или юридически лица. Даренията от търговски дружества и еднолични търговци несъмнено са акумулирани от стопанска дейност, което легализира финансирането на партиите със средства от такава дейност. Така политическите партии, вместо да изпълняват конституционно отредената им роля да работят за управление на държавата според волята на народа, закономерно се обвързват с печалбата на определени търговци, част от която ще се връща обратно под формата на дарения. По този начин се подменя интересът, в името на който политическите партии осъществяват дейността си. Накърнени са конституционните основи на българската политическа система. На фона на приетите правила за финансиране на политическите партии чл. 1, ал. 2 от Конституцията, който прогласява, че цялата власт произтича от народа, стои изтикан в ъгъла и звучи само като наивен лозунг.
Претворената в закона концепция на "широко отворени врати" за дарения не е съчетана с достатъчно механизми за прозрачност и контрол, които да пресекат зависимостите между политическите партии и техните дарители. Това несъмнено създава нова обилна хранителна среда за корупция. Неясно е как с приетия закон българският парламент отговаря на европейските изисквания на Препоръка Rec (2003)4 на Комитета на министрите (Съвет на Европа) относно общите правила срещу корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните кампании. В Препоръката се посочва, че държавата трябва да осигури подкрепа за политическите партии на базата на обективни, справедливи и разумни критерии (чл. 1). По отношение на даренията следва да съществуват мерки, насочени към ограничаване или забрана на даренията от юридически лица, които предоставят стоки или услуги за която и да е публична администрация (чл. 5, буква "б"). Препоръчва се и забрана за юридически лица, контролирани от държавата, или за други обществени органи да извършват дарения за политически партии (чл. 5, буква "в"). Сходни са и ограниченията по отношение на европейските политически партии, предвидени с Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации. В тази връзка искам да подчертая, че принадлежността към европейското семейство на демократични държави се доказва не с декларации, а с реални действия и правила, каквито няма в приетия закон.
Политическият плурализъм по чл. 11 от Конституцията е сред основните принципи, върху които е изграден конституционният модел на българската държава (Решение № 7 от 1996 г., Решение № 3 от 2003 г., Решение № 3 от 2004 г., Решение № 8 от 2005 г., Решение № 14 от 2013 г. и др.). Плурализмът, а и задължението на държавата по чл. 4, ал. 2 от Конституцията изискват да има законова възможност различни партии да посредничат в изразяването на идеите от целия спектър на обществото. Това изискване не може да се изпълни чрез даването на превес на финансиране от нелимитирани дарения. Тези дарения няма да бъдат насочени пропорционално към всички партии, а само към тези, за които дарителите са преценили. Очаквано е даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочат към политическите партии във властта, тъй като те участват във формирането и провеждането на държавната политика, както и в разпределението на публичните ресурси.
Създава се опасност на практика да бъде преодоляна конституционната забрана на чл. 11, ал. 2 нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна. Сливането на партия и държава ще доведе до подмяна на конституционния модел на държавното устройство и управление, без да е извършена промяна в Конституцията.
Съгласно § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, буква "а" и т. 6 от ЗИЗДБ, с които се променя Изборният кодекс, юридически лица и еднолични търговци могат да финансират партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за участие в избори. И тук отпада ограничението до 10 000 лв. за дарения от физически лица и свързаната с това административнонаказателна отговорност. Ограниченията във финансирането на партиите имат призната полезност и тя е да не се допуска превръщането на икономическата власт в политическа и партийна власт. И тъй като политическите партии са основен участник в изборния процес, правилата за тяхното финансиране са важен регулатор и гарант за честни избори, а чрез тях - за вярното формиране и изразяване на волята на народа - суверен.
Липсват гаранции за публичност на направените от юридически лица дарения за предизборните кампании, тъй като на вписване в единния публичен регистър подлежат само имената на дарителите. Финансирането на партиите и намаляването на възможностите за корупция в изборния процес трябва да бъде част от цялостна рамка за почтеност, каквато приетите изменения не са. За да допринасят за провеждането на честни избори, партиите трябва да действат почтено, като формират политическата воля адекватно на действителните мнения и идеи у народа без зависимости от икономически или друг характер. На обществото се дължат и гаранции, че някои политически субекти няма да имат нечестна преднина във финансирането на участието им в избори.
Уважаеми народни представители,
Въпросите за финансирането на политическите партии са изключително сериозни. Те засягат базисни структури на демократичното общество и се отразяват на функционирането на държавата ни. Затова Ви призовавам да подходите към тях със съзнание и отговорност за запазване на България като демократична държава, както повелява Конституцията.
Предвид изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 2, т. 2, 3 и 9, както и § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, буква "а" и т. 6 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от 44-то Народно събрание на 4 юли 2019 г.

  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти