Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ

добави в моите актове

ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ

Обн. ДВ. бр.100 от 26 Ноември 1993г., отм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2021г.


Прекратено действие със Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите - членки на Европейския съюз - ДВ, бр. 5 от 19 януари 2021 г., в сила от 13.12.2020 г.


Преамбюл

Народна република България и Федерална република Германия, наричани по-долу "договарящи се страни",

в желанието си да задълбочават икономическото сътрудничество между двете държави,
в стремежа си да създадат благоприятни условия за инвестиции от инвеститори на едната държава на територията на другата държава,
съзнавайки, че договорното насърчаване и договорната защита на тези инвестиции във всяка от договарящите се държави допринася за разширяването на икономическото сътрудничество,
в духа на Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа,

се договориха за следното:

Член 1

За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиции" обхваща права на дялово участие в дружества и други видове участия в дружества, както и всички други имуществени стойности, свързани със стопанска дейност, и по-специално:
а) собственост и други вещни права;
б) претенции за пари, изразходвани за създаване на икономическа стойност, или претенции по отношение на услуги, които имат икономическа стойност;
в) авторски права, права на промишлена собственост (патенти за изобретения, търговски марки, търговски наименования), технически способи, ноу-хау и гуд-уил.
Изменението на формата, под която се влагат имуществени стойности, не засяга качеството им на инвестиция при положение, че това изменение не противоречи на законите на съответната страна.
2. Понятието "приходи" означава онези суми, които се полагат на дадена инвестиция съгласно точка 1 за определен период от време, като дялове от печалби, дивиденти, лихви, лицензионни и други такси.
3. Понятието "инвеститори" означава:
А. По отношение на Народна република България:
Всяко юридическо лице, както и всяко стопанско дружество или друго дружество или обединение със или без юридическа личност, което е със седалище в обсега на действие на този договор и е регистрирано, доколкото това е необходимо съгласно българското законодателство, независимо от това, дали дейността му е насочена към печалба или не.
Б. По отношение на Федерална република Германия:
1. немци с местожителство в обсега на действие на този договор;
2. всяко юридическо лице, както и всяко търговско дружество или всяко друго дружество или обединение със или без юридическа личност, което има седалище в обсега на действие на този договор и съществува на законно основание, независимо от това, дали съдружниците, участниците и членовете са с ограничена или неограничена отговорност и дали дейността му е насочена към печалба или не,
които извършват инвестиции по силата на този договор на територията на другата договаряща се страна.

Член 2

1. Всяка договаряща се страна ще насърчава по възможност на своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна.
2. Всяка договаряща се страна ще разрешава инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна в съответствие с правните си разпоредби.
3. Инвестиции, разрешени в съответствие с правните разпоредби на едната договаряща се страна, се ползват от защитата на този договор. Приходите от инвестицията се ползват със същата защита.
4. Всяка договаряща се страна ще третира инвестициите на инвеститори на другата договаряща се страна във всички случаи най-справедливо.

Член 3

1. Всяка договаряща се страна ще третира на своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна не по-малко благоприятно, отколкото инвестиции на инвеститори на трети страни.
2. Всяка договаряща се страна ще третира инвеститори на другата договаряща се страна по отношение на дейността им във връзка с инвестиции на нейна територия не по-малко благоприятно, отколкото инвеститори на трети страни.
3. Всяка договаряща се страна ще третира на своя територия дружества с участие на инвеститори на другата договаряща се страна по отношение на дейността им не по-малко благоприятно, отколкото дружествата с инвеститори на трети страни.
4. Това третиране не се отнася за предимства, които едната договаряща се страна предоставя с оглед участието си в митнически съюз, в зона за свободна търговия или икономическа общност; въз основа на спогодба за двойно данъчно облагане или други споразумения по данъчни въпроси.
5. Ако от правните разпоредби на едната договаряща се страна или от международноправни задължения, които съществуват или ще възникнат в бъдеще между договарящите се страни извън този договор, произтича режим, с който на инвеститорите на другата договаряща се страна или на техните инвестиции следва да се предоставя по-благоприятно третиране, отколкото съгласно този договор, този режим ще има предимство пред този договор дотолкова, доколкото той е по-благоприятен.
6. Всяка договаряща се страна ще спазва всяко друго задължение, което е поела по отношение на инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна на своята територия.

Член 4

1. Инвестиции на инвеститори на едната договаряща се страна се ползват на територията на другата договаряща се страна от пълна защита и сигурност.
2. Инвестиции на инвеститори на едната договаряща се страна могат да се отчуждават на територията на другата договаряща се страна само на законно основание в обществен интерес и срещу обезщетение. Обезщетението трябва да съответства на стойността на отчуждената инвестиция непосредствено преди момента, в който е съобщено публично за отчуждаването или за предстоящото отчуждаване. Обезщетението трябва да се изплаща незабавно след отчуждаването; то трябва да бъде действително използваемо и свободно преводимо.
3. Правомерността на отчуждаването ще се проверява по искане на инвеститора по пътя на редовната правна процедура на договарящата се страна, която е предприела мярката по отчуждаването. При спорове относно размера на обезщетението инвеститорът и другата договаряща се страна ще провеждат консултации за определяне стойността на отчуждената инвестиция. Ако в срок от 3 месеца след започване на консултациите не се постигне споразумение, размерът на обезщетението по искане на инвеститора ще се проверява или в редовна правна процедура на договарящата се страна, която е предприела мярката по отчуждаването, или от международен арбитражен съд.
4. Инвеститори на едната договаряща се страна, които вследствие на война или други въоръжени стълкновения, извънредно положение или други подобни събития на територията на другата договаряща се страна претърпят загуби на инвестиции, ще бъдат третирани от тази договаряща се страна по отношение евентуални възстановявания, обезщетения или други насрещни плащания не по-малко благоприятно от инвеститори на трети страни; дружества с участие на инвеститори на другата договаряща се страна ще бъдат третирани в такива случаи не по-малко благоприятно от дружества с участие на инвеститори на трети страни. Плащанията ще бъдат свободно преводими.
5. По отношение на случаите, уреждани с този член, инвестициите и инвеститорите на едната договаряща се страна се ползват на територията на другата договаряща се страна от третиране, което не е по-малко благоприятно, отколкото това на инвестиции и инвеститори на онези трети държави, които се ползват в това отношение от най-добро третиране.

Член 5

1. Всяка договаряща се страна гарантира на инвеститорите на другата договаряща се страна свободен превод на плащания във връзка с инвестиции, по-специално на капитала, на приходите и в случай на ликвидация или продажба - на приходите от ликвидацията или продажбата.
2. Преводът съгласно чл. 4, 5 и 6 ще се извършва незабавно по съответния курс на съответната страна.

Член 6

Ако едната договаряща се страна извърши плащания на свои инвеститори въз основа на гаранция за инвестиция на територията на другата договаряща се страна, то тази друга договаряща се страна, без да се засягат правата на първопосочената договаряща се страна по чл. 7, ще признава прехвърлянето на всички права или претенции на тези инвеститори по силата на закона или въз основа на правна сделка на първопосочената договаряща се страна. Освен това другата договаряща се страна ще признава на първопосочената договаряща се страна встъпването й във всички онези права или претенции (прехвърлени претенции), които първопосочената договаряща се страна има право да упражнява в същия обем, както и правният й предшественик, при съблюдаване на насрещните претенции.
По отношение превода на плащанията, които следва да се извършват на съответната договаряща се страна въз основа на прехвърлени претенции, са валидни по смисъл чл. 4, ал. 2 и чл. 5.

Член 7

1. Спорове между договарящите се страни по тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, от правителствата на двете договарящи се страни.
2. Ако един спор не може да се уреди по този начин, по искане на една от договарящите се страни той ще се отнася до арбитражен съд.
3. Арбитражният съд ще се създава за всеки отделен случай, като всяка договаряща се страна ще посочва по един член, а двамата членове се договарят относно един гражданин на трета държава за председател, който ще се назначава от правителствата на двете договарящи се страни. Членовете следва да се определят в срок от 2 месеца, а председателят - в срок от 3 месеца, след като едната договаряща се страна е съобщила на другата, че иска да отнесе спора до арбитраж.
4. Ако не се спазят посочените в ал. 3 срокове, всяка договаряща се страна при липса на друго споразумение може да помоли генералния секретар на Обединените нации да извърши необходимите назначения. Ако генералният секретар е гражданин на една от договарящите се страни или ако по друга причина е възпрепятстван, назначенията се извършват от следващия по старшинство генерален подсекретар, който не е гражданин на една от договарящите се страни.
5. Председателят и членовете на арбитражния съд трябва да бъдат граждани на държави, с които и двете договарящи се страни поддържат дипломатически отношения.
6. Арбитражният съд взема решения с болшинство на гласовете. Решенията му са задължителни. Всяка договаряща се страна поема разходите за посочения от нея член, както и за своето представителство в процедурата пред арбитражния съд; разходите за председателя, както и другите разходи, се поемат по равни части от двете договарящи се страни. Арбитражният съд може да определи и друг начин за уреждане на разходите. В останалите случаи арбитражният съд определя сам процедурата си.

Член 8

Този договор важи за инвестиции, които инвеститори на едната договаряща се страна са извършили в съответствие с правните разпоредби на другата договаряща се страна на територията й след 1 януари 1965 г.

Член 9

1. При превози на стоки и лица, свързани с инвестиции, договарящите се страни няма да изключват или ограничават транспортните предприятия на другата договаряща се страна и доколкото е необходимо, ще издават разрешителни за извършване на превози.
2. Договарящите се страни ще разглеждат благосклонно в рамките на вътрешнодържавните си правни разпоредби молби за влизане и престой на лица на едната договаряща се страна, които искат да влязат на територията на другата договаряща се страна във връзка с дадена инвестиция; същото се отнася и за работници и служители на едната договаряща се страна, които във връзка с дадена инвестиция искат да влязат на територията на другата договаряща се страна и да престояват там, за да упражняват дейност като работник или служител; също така благосклонно ще се проучват и молбите за издаване на разрешения за работа.

Член 10

Съгласно четиристранното споразумение от 3 септември 1971 г. този договор се разпростира в съответствие с установените процедури върху Берлин (Западен).

Член 11

1. Този договор подлежи на ратификация; ратификационните документи ще се разменят в София.
2. Този договор влиза в сила един месец след размяната на ратификационните документи. Той остава в сила за 10 години. След изтичането им се продължава за неограничено време, ако една от двете договарящи се страни не денонсира писмено договора със срок за предизвестие от 12 месеца. След изтичане на 10 години договорът може да се денонсира по всяко време, но остава в сила още една година след денонсирането му.
3. За инвестиции, извършени до момента на прекратяването на този договор, чл. от 1 до 10 ще бъдат валидни за още 15 години от деня на прекратяването на договора.

Съставен в Хановер на 12 април 1986 г. в два оригинала, всеки на български и немски език, като всеки от текстовете има еднаква сила.


П Р О Т О К О Л

При подписване на договора за взаимно насърчаване и взаимна защита на инвестиции между Народна република България и Федерална република Германия подписаните пълномощници постигнаха освен това следните споразумения, които се считат съставна част на договора:

Към член 3

Като "дейност" в смисъла на чл. 3 се счита по-специално, но не изключително, управлението, приложението, употребата и ползването на една инвестиция. Като "по-малко благоприятно" третиране в смисъла на чл. 3 се счита по-специално: ограничаването на покупките на суровини и спомагателни материали, енергия и горива, а също и на производствени и експлоатационни средства от всякакъв вид, възпрепятстването на пласмента на продукцията в страната и в чужбина, както и други мерки с подобен ефект. Мерки, които следва да се взимат по причини на обществената сигурност и ред, на народното здраве или нравственост, не се считат като "по-малко благоприятно" третиране.

Към член 4

а) Разпоредбите на чл. 4 се прилагат и за прехвърлянето на една инвестиция в обществена собственост, поставянето й под обществен контрол, както и всяко друго отнемане или такова ограничаване на имуществени права чрез суверенни мерки, което по последствията си е равно на отчуждаване.
б) Посоченият в ал. 3 международен арбитражен съд се образува за всеки отделен случай, като всяка страна по спора посочва един член, а двамата членове се договарят за гражданин на трета държава като председател. Членовете трябва да се посочват в срок от 2 месеца, а председателят - в срок от 3 месеца, след като едната страна по спора е съобщила на другата, че желае да отнесе спора до арбитражен съд. Ако посочените по-горе срокове не се спазят, всяка страна по спора, при липса на друга договореност, може да помоли председателя на международния арбитражен съд при Търговската палата в Стокхолм да извърши необходимите още назначения. Председателят и членовете на арбитражния съд трябва да бъдат граждани на държави, с които двете договарящи се страни поддържат дипломатически отношения.
Арбитражната процедура се определя от самия арбитражен съд, като се прилагат арбитражните правила на Комисията на Обединените нации за международно търговско право (УНСИТРАЛ) от 15 декември 1976 г. Съдът взема решение с болшинство на гласовете. Решението е окончателно и задължително. То се изпълнява съгласно вътрешнодържавното право. В решението трябва да се посочва основата, на която то е издадено. По искане на едната или другата страна по спора то трябва да се обосновава.
Всяка страна по спора поема разходите за посочения от нея член и за представителството си в арбитражната процедура. Разходите за председателя, както и другите разходи се поемат от двете страни по спора по равни части.
в) При посочените в чл. 4, ал. 3 консултации и арбитражни процедури съответната договаряща се страна ще бъде представлявана от компетентните министерства.

Към член 5

а) Като "незабавно" извършван по смисъла на чл. 5, ал. 2 се счита превод, извършен в срок, необходим обикновено за изпълнение на формалностите по превода. Срокът започва да тече с подаването на съответната молба и не бива в никакъв случай да превишава 2 месеца.
б) Изразът "Всяка договаряща се страна гарантира на инвеститорите на другата договаряща се страна свободен превод на плащания във връзка с инвестиции, по-специално на капитала, приходите и в случай на ликвидация или продажба - на приходите от ликвидацията или продажбата" в чл. 5 означава по отношение на Народна република България:
Съгласно действащите при подписване на този договор валутни разпоредби на Народна република България плащанията съгласно чл. 5 ще се превеждат в чужбина от средствата на смесеното дружество по валутната му сметка. Ако смесеното дружество не разполага с достатъчно валутни авоари за плащанията съгласно чл. 5, то тогава Българската народна банка ще предоставя необходимите за превода валутни средства срещу местна валута. По отношение на превода на дела от печалбите и лихвите това важи тогава, когато смесеното дружество с разрешение на компетентните български власти извършва стопанска дейност, в резултат на която се реализират изцяло или частично приходи в местна валута.

Съставен в Хановер на 12 април 1986 г. в два оригинала, всеки на български и немски език, като всеки от текстовете има еднаква сила.

Новини


 
 
 

Законодателство и актове във връзка с COVID-19


 

Спектър


 


Виж всички Публикувай още

rss
Посети форума