Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ

добави в моите актове

ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

(Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 15 март 2006 г. - ДВ, бр. 25 от 2006 г. В сила за Република България от 25 април 2006 г.)

Издаден от Министерството на финансите

Обн. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2006г., отм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2021г.


Прекратено действие със Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите - членки на Европейския съюз - ДВ, бр. 5 от 19 януари 2021 г., в сила от 13.12.2020 г.

Правителството на Република България и правителството на Република Литва, наричани по-долу "договарящи страни";
в желанието си да засилят икономическото сътрудничество между тях при условията на взаимна изгода,
решени да създадат благоприятни условия за инвестиции от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна,
признавайки, че насърчаването и защитата на такива инвестиции ще стимулира частните бизнес инициативи и ще повиши просперитета на двете страни,
се договориха за следното:


Определения

Член 1
За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиция" означава всякакъв вид вложение, инвестирано от инвеститор на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна, при условие че инвестицията е направена в съответствие със законите и разпоредбите на последната договаряща страна и включва по-специално, но не изключително:
а) движимо и недвижимо имущество, както и всякакви други свързани с тях права като ипотеки, залози и тежести и подобните им права;
b) акции, облигации и всякакви други форми на участие в дружество;
c) парични искове или искове за изпълнение, имащо икономическа стойност;
d) права на интелектуална собственост, както са определени между другото в многостранните договори, сключени под егидата на Световната организация по интелектуална собственост, доколкото двете договарящи страни са страни по тях, включващи, но не ограничаващи се до авторски и сродните им права, патенти, търговски марки, търговски наименования, промишлени дизайни и права върху технологични процеси, права върху растителни видове и ноу-хау;
e) гудуил;
f) всякакви права за извършване на икономически дейности, дадени по силата на закон или съгласно договор, включително концесии за търсене, извличане и експлоатация на природни ресурси.
Всякакво изменение във формата, в която вложенията са инвестирани или реинвестирани, няма да засегне тяхната същност като инвестиция, при условие че това изменение е направено в съответствие със законите и разпоредбите на приемащата договаряща страна.
2. Понятието "инвеститор" означава:
a) по отношение на Република Литва:
i) физически лица, които са граждани на Република Литва съгласно нейните закони и разпоредби и лица без националност, постоянно пребиваващи на територията на Република Литва;
ii) всяко юридическо лице, учредено съгласно законите и разпоредбите на Република Литва;
b) по отношение на Република България:
i) физически лица, които са граждани на Република България в съответствие с нейните закони и разпоредби и които инвестират на територията на Република Литва;
ii) всяка компания, фирма, сдружение, организация или асоциация, със или без статут на юридическо лице, регистрирана или учредена в съответствие със законите и разпоредбите на Република България, която инвестира на територията на Република Литва.
3. Понятието "приходи" означава всички суми, получени от инвестиция, и по-специално, но не изключително включва печалби, прираст на капитала, лихви, дивиденти, възнаграждения и такси.
4. Понятието "територия" означава територията на Република България, от една страна, и територията на Република Литва, от друга страна, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които съответната държава упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.
5. Понятието "закони и разпоредби" означава по отношение на всяка договаряща страна действащите закони и разпоредби на територията на тази договаряща страна.


Насърчаване на инвестициите

Член 2
Всяка договаряща страна ще насърчава инвеститорите на другата договаряща страна да извършват инвестиции на нейна територия и ще допуска такива инвестиции в съответствие със своите закони и разпоредби.


Защита и третиране на инвестициите

Член 3
1. Всяка договаряща страна ще предоставя на инвестициите, направени от инвеститори на другата договаряща страна, по всяко време справедливо и безпристрастно третиране, както и пълна сигурност и защита.
2. Нито една договаряща страна няма да накърнява чрез арбитражни или дискриминационни мерки управлението, поддържането, използването или разпореждането с инвестициите, направени от инвеститори на другата договаряща страна, и ще предоставя на такива инвестиции третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори от която и да е трета държава, което е по-благоприятно.
3. Всяка договаряща страна ще предоставя на инвестициите, направени от инвеститори на другата договаряща страна, третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на инвестициите, направени от нейните собствени инвеститори, или на инвестициите, направени от инвеститори от която и да е трета държава, което е по-благоприятно.
4. Разпоредбите на този договор няма да се тълкуват като задължаващи едната договаряща страна да предоставя на инвеститорите от другата договаряща страна предимствата от всяко третиране, преференция или привилегия, предоставено на инвеститори от която и да е трета държава, по силата на:
а) съществуващ или бъдещ митнически, икономически или валутен съюз, общ пазар или зона за свободна търговия, други форми на регионално икономическо сътрудничество или подобни международни споразумения, по които някоя от договарящите страни е или може да стане страна;
b) всякакви съществуващи или бъдещи договори, свързани с избягването на двойното данъчно облагане или други споразумения, свързани с данъчното облагане.
5. Всяка договаряща страна си запазва правото да прави изключения от националния режим, предоставен съгласно алинеи 2 и 3 на този член, в съответствие с мерките, приети от Европейския съюз. Всяко ново изключение обаче ще се прилага само за инвестиции, направени след влизането в сила на това изключение.


Отчуждаване

Член 4
1. Никоя договаряща страна няма да отчуждава, национализира или подлага на мерки, имащи същия ефект (наричани тук "отчуждаване"), инвестициите на инвеститорите на другата договаряща страна, освен ако:
a) това отчуждаване е в обществен интерес и се извършва по надлежен законов ред;
b) това отчуждаване се извършва без дискриминация;
c) се изплаща незабавно, адекватно и ефективно обезщетение.
2. Обезщетението, посочено в точка c) на алинея 1 от този член, ще бъде еквивалентно на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди настъпването на отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да стане публично известно, което е настъпило по-рано, и ще се изплаща без неоправдано забавяне. Обезщетението ще включва лихва, равняваща се на текущия лихвен процент по ЛИБОР от датата на отчуждаване до датата на пълно изплащане.
3. Инвеститорите, чиито вложения са били отчуждени, ще имат право без ущърб на техните права по член 8 на този договор на незабавно преразглеждане от подходящи юридически или компетентни и независими органи на отчуждаващата договаряща страна, за да се определи дали това отчуждаване и всяко свързано с него обезщетение съответства на принципите на този член и на законите и разпоредбите на отчуждаващата договаряща страна.


Обезщетение за загуби

Член 5
1. На инвеститори на едната договаряща страна, които претърпят загуби, свързани с техните инвестиции на територията на другата договаряща страна, дължащи се на война, извънредно национално положение, въстание, бунт или други подобни събития, ще се предоставя от последната договаряща страна третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава, което е по-благоприятно.
2. Без ущърб на алинея 1 от този член на инвеститори от едната договаряща страна, които при някое от определените в посочената алинея ситуации претърпят загуби на територията на другата договаряща страна, дължащи се на:
а) реквизиране на тяхното имущество от нейните въоръжени сили или власти; или
b) разрушаване на тяхното имущество от нейните въоръжени сили или власти, което не е било причинено при военна операция или не се е изисквало от необходимостта на ситуацията,
ще бъде предоставено справедливо и адекватно обезщетение за загубите, получени през периода на реквизиране или като резултат от разрушаването на имуществото.


Преводи

Член 6
1. Всяка договаряща страна ще гарантира на инвеститорите на другата договаряща страна свободния превод на плащания, свързани с инвестициите на и от нейната територия и по-специално:
а) първоначален капитал и допълнителни суми за поддържане или разширяване на инвестицията;
b) приходи;
c) приходи от общата или частичната ликвидация на инвестицията;
d) суми за изплащане на заеми, пряко свързани с инвестиция;
e) обезщетение, произтичащо от членове 4 и 5;
f) плащания по силата на гаранции или застраховка, отнасящо се до член 7;
g) заплати на персонала, ангажиран от чужбина във връзка с инвестиция на нейна територия.
2. Без ущърб на мерките, приети от Европейския съюз, преводите ще се извършват във валутата, в която първоначалната инвестиция е била направена, или във всяка свободно конвертируема валута, ако е договорена с инвеститора, по приложимия пазарен обменен курс, преобладаващ на датата на превода, и ще се извършват без необосновано забавяне.
3. Договарящите страни ще предоставят на преводите, отнасящи се до алинеи 1 и 2 на този член, третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на преводите, свързани с инвестициите, направени от инвеститори на която и да е трета държава.
4. Въпреки предходните разпоредби на този член всяка договаряща страна може да поддържа прилагането на справедливи, недискриминационни и на добра воля мерки, свързани с данъчното облагане, защитата на правата на кредиторите или осигуряващи съответствие с други закони и разпоредби.


Суброгация

Член 7
Ако едната договаряща страна или определена от нея агенция ("първата договаряща страна") извърши плащане по силата на гаранция или договор за застраховка, дадена по отношение на инвестиция на територията на другата договаряща страна ("втората договаряща страна"), втората договаряща страна ще признае:
а) прехвърлянето към първата договаряща страна по закон или чрез правна сделка на всички права и искове на обезщетената страна, и
b) оправомощаването на първата договаряща страна по силата на суброгация да упражнява тези права и да предявява тези искове до същата степен като обезщетената страна.


Разрешаване на инвестиционни спорове

Член 8
1. Спорове между едната договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна, свързани с инвестиция на последния на територията на първата договаряща страна, ще се разрешават, ако е възможно, приятелски. В случай на спор договарящата страна, на чиято територия е направена инвестицията, ще бъде уведомена писмено от инвеститора, като бъде включена детайлна информация.
2. Ако такъв спор не може да бъде разрешен приятелски в рамките на шест месеца от датата на писменото уведомление, предвидено в алинея 1, той може да бъде отнесен от всяка страна по спора пред:
а) компетентния съд на договарящата страна; и/или
b) международен арбитраж чрез:
i) Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID), установен по силата на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, сключена във Вашингтон, 18 март 1965 г.; или
ii) арбитражен съд ад хок, установен съгласно Арбитражните правила на Комисията на Организацията на Обединените нации по Международно търговско право (UNCITRAL); страните по спора могат да се договорят писмено да променят тези правила.
За тази цел всяка договаряща страна с настоящото декларира своето съгласие за посочения международен арбитраж.
3. Ако възникне спор и страните по спора решат да го отнесат пред един от арбитражните органи, определени в алинея 2 b) на този член, те се отказват от правото си да го отнесат пред другия арбитраж.
4. Арбитражните решения ще бъдат окончателни и задължителни за страните по спора. Всяка договаряща страна ще изпълни без забавяне такова решение, прието в съответствие със законите и разпоредбите на съответната договаряща страна и ще осигури неговото ефективно прилагане.
5. Никоя договаряща страна няма да заявява в защита, че е получено или ще бъде получено обезщетение или друго компенсиране за цялата или част от предявената вреда по силата на гаранция или договор за застраховка.


Разрешаване на спорове между договарящите страни

Член 9
1. Спорове между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, по дипломатически път.
2. Ако договарящите страни не могат да постигнат споразумение в рамките на шест месеца от започването на спора, последният ще бъде отнесен по искане на някоя от договарящите страни пред арбитражен съд.
3. Такъв арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин. В рамките на два месеца от датата, на която едната договаряща страна е получила от другата договаряща страна искане за арбитраж, всяка договаряща страна ще назначи един арбитър. Тези двама арбитри ще изберат заедно в рамките на последващ период от два месеца трети арбитър, който е гражданин на трета държава. След като бъде одобрен от двете договарящи страни, третият арбитър ще бъде назначен за председател на арбитражния съд.
4. Ако арбитражният съд не бъде съставен в рамките на периодите, определени в алинея 3 на този член, всяка договаряща страна може при липса на друго споразумение да покани Президента на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако президентът е гражданин на държавата на някоя от договарящите страни или е възпрепятстван по някакъв друг начин да изпълни тази функция, ще бъде поканен вицепрезидентът да извърши необходимите назначения. Ако вицепрезидентът е гражданин на държавата на някоя от договарящите страни или също е възпрепятстван да изпълни посочената функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на никоя държава на договарящите страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
5. Арбитражният съд определя своя собствена процедура. Арбитражният съд постановява решенията си с мнозинство на гласовете. Решенията са окончателни и задължителни за всяка договаряща страна.
6. Всяка договаряща страна поема разходите на своя собствен член на арбитражния съд и за своето представяне в арбитражния процес; разходите на председателя и останалите разходи се поемат поравно от двете договарящи страни. Арбитражният съд обаче може да реши по-голяма част от разходите да бъде поета от една от двете договарящи страни и това решение е задължително за двете договарящи страни.


По-благоприятни разпоредби

Член 10
Ако вътрешното законодателство на държавата на едната договаряща страна или задължения по силата на международното право, съществуващи понастоящем или установени оттук нататък между договарящите страни, дават право на инвестициите от инвеститори на другата договаряща страна на третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, преимущество ще има по-благоприятното третиране.


Консултации

Член 11
По искане на едната договаряща страна другата договаряща страна ще се съгласи незабавно да проведе консултации по тълкуването или прилагането на този договор.


Прилагане на договора

Член 12
1. Този договор ще се прилага за инвестициите, направени на територията на едната от договарящите страни в съответствие с нейните закони и разпоредби от инвеститори на другата договаряща страна както преди, така и след влизането в сила на този договор, но няма да се прилагат към спорове, отнасящи се до инвестиции, които са възникнали или биха могли да възникнат, или към искове, които са били разрешени преди неговото влизане в сила.
2. Този договор няма да се прилага също и по отношение на въпросите, свързани с придобиването, използването, експлоатирането или разпореждането със земя. Тези въпроси са регулирани от законите и разпоредбите на всяка договаряща страна.


Изменения

Член 13
По всяко време на влизането в сила на този договор или по всяко време след това разпоредбите на договора могат да бъдат изменяни по начин, който може да бъде договорен писмено между договарящите страни. Тези изменения ще влязат в сила на датата на последното уведомление по дипломатически път, с което едната договаряща страна уведомява другата договаряща страна, че са изпълнени всички съответни вътрешни правни процедури за тяхното влизане в сила.


Влизане в сила, продължителност и прекратяване

Член 14
1. Този договор влиза в сила на датата на последното уведомление по дипломатически път, с което едната договаряща страна уведомява другата договаряща страна, че са изпълнени всички съответни вътрешни правни процедури за неговото влизане в сила.
2. Този договор остава в сила за период от 15 години. Той ще остане в сила след това до изтичането на 12 месеца от датата, на която едната договаряща страна е дала писмено уведомление на другата за прекратяването му.
3. По отношение на инвестициите, направени преди датата на прекратяване действието на този договор, разпоредбите на членове 1 до 12 ще останат в сила за по-нататъшен период от 10 години от тази дата.
Съставен в два оригинални екземпляра в София на 21 ноември 2005 г. на български, литовски и английски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването предимство ще има текстът на английски език.


Новини


 
 
 

Законодателство и актове във връзка с COVID-19


 

Спектър


 
rss
Посети форума