Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ

добави в моите актове

ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

Обн. ДВ. бр.104 от 10 Декември 1993г., отм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2021г.


Прекратено действие със Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите - членки на Европейския съюз - ДВ, бр. 5 от 19 януари 2021 г., в сила от 13.12.2020 г.


Преамбюл

Правителството на Народна република България и правителството на Френската република,
водени от желание да развиват връзките и икономическото сътрудничество между двете страни и да създават благоприятни условия за френски инвестиции в България и за български във Франция,
имайки предвид, че насърчаването и защитата на инвестициите благоприятстват развитието на инициативите в тази област, и съобразявайки се със Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа,
се договориха за следното:


Член 1
За приложението на този договор:
1. Понятието "инвестиции" означава активи като имуществени стойности и права от всякакъв вид, свързани с участие в сдружения, дружества или всякаква друга форма на участие, и по-специално:
а) право на собственост и други вещни права;
б) вземания и права на всякакви услуги, които имат икономическа стойност;
в) авторски права и права на промишлена собственост, като патенти, лицензии, регистрирани марки, модели и промишлени образци, технологии, регистрирани наименования, ноу-хау и клиентела;
г) дейностите, извършени в съответствие със закона или по силата на договор, сключен с компетентен орган, и отнасящи се до проучването, обработването, извличането или експлоатацията на природни ресурси.
Имуществените стойности и права трябва да бъдат инвестирани в съответствие със законодателството на договарящата се страна, на чиято територия е извършена инвестицията.
Всяка промяна във формата на инвестициите, споменати по-горе, не променя качеството им на инвестиции при условие, че тази промяна не е в противоречие нито със законодателството на държавата, на територията на която инвестициите са били направени, нито с даденото одобрение за инвестицията.
2. Понятието "приходи" означава придобитите суми от дадена инвестиция като чиста печалба или лихва за даден период.
3. Понятието "инвеститор" означава:
а) всяко физическо лице, което е гражданин на едната от договарящите се страни и което може в съответствие със законодателството на тази договаряща се страна да извършва инвестиции на територията или в морските зони на другата договаряща се страна;
б) всяко юридическо лице, учредено на територията на едната от договарящите се страни в съответствие с нейното законодателство и имащо седалище там;
в) всяко юридическо лице, контролирано пряко или непряко от едно или множество физически лица, притежаващи националността на едната от договарящите се страни, или от едно или множество юридически лица, притежаващи седалище на територията на едната от договарящите се страни и учредени в съответствие със законодателството на тази договаряща се страна.
4. Този договор се прилага на територията на всяка от договарящите се страни, както и в морските зони на всяка от договарящите се страни, определени по-долу като водни и подводни зони, и по отношение на които всяка договаряща се страна упражнява в съответствие с международното право суверенни права или юрисдикция.


Член 2
1. Всяка от договарящите се страни ще насърчава на своята територия и в своите морски зони инвестициите, извършвани от инвеститори на другата договаряща се страна.
2. Инвестициите, разрешени съгласно законните разпоредби на договарящата се страна, на територията и в морските зони на която те се извършват, се ползват от защитата на този договор.
3. Приходите от инвестицията, а в случай на реинвестиране произтичащите от това приходи се ползват от същата защита, както и основните инвестиции.


Член 3
Всяка от договарящите се страни се задължава да осигури на своята територия и в своите морски зони честно и справедливо третиране в съответствие с принципите на международното право на инвестициите, извършени от инвеститори на другата страна, и да следи упражняването на така признатото право да не бъде възпрепятствано нито де юре, нито де факто.


Член 4
1. Всяка от договарящите се страни се задължава да третира на своята територия и в своите морски зони инвеститорите на другата страна, колкото се отнася до техните инвестиции и дейностите, свързани с тези инвестиции, не по-малко благоприятно, отколкото инвеститорите на най-облагодетелстваната нация.
2. В случай на по-благоприятно третиране на инвестициите, извършени от инвеститори от трета страна въз основа на правни разпоредби на една от договарящите се страни или съгласно международни спогодби, това третиране ще се прилага и по отношение на инвестициите, обхванати в този договор.
3. Това третиране няма да се разпростира все пак върху привилегиите, които една от договарящите се страни дава на инвеститорите от трета държава по силата на нейното участие или присъединяване към икономически съюзи и общности, митнически съюзи, зони за свободна търговия или всякака друга форма на регионална икономическа организация.


Член 5
1. Инвестициите, осъществени от инвеститори на едната от договарящите се страни, ще се ползват от пълна и цялостна закрила и сигурност на територията и в морските зони на другата договаряща се страна.
2. Никоя от договарящите се страни няма да предприеме по отношение на инвестиции, осъществени от инвеститори на другата договаряща се страна, мерки за отчуждаване или национализация освен по причини, предизвикани от обществени нужди, и при условие, че тези мерки не са дискриминационни и не противоречат на отделно задължение, поето от съответната договаряща се страна, и се предприемат срещу изплащане на съответно обезщетение.
Сумата на обезщетението трябва да отговаря на реалната стойност на засегнатите инвестиции, изчислена при нормално икономическо положение, предшестващо непосредствено известие за отчуждаване.
Това обезщетение, неговият размер и условията на изплащане ще бъдат определени най-късно в деня, когато е предприета тази мярка. Това обезщетение ще бъде действително изплатено, внесено без закъснение и свободно преводимо. До датата на изплащането лихвите се изчисляват съгласно ЛИБОР във валутата, в която е изплатено обезщетението.
3. Инвеститорите на всяка от договарящите се страни, чиито инвестиции са претърпели загуби, дължащи се на война, въоръжен конфликт, извънредно положение, размирици или всякакви други подобни събития, настъпили на територията или в морските зони на другата договаряща се страна, ще бъдат третирани от страна на последната недискриминационно и не по-малко благоприятно, отколкото инвеститорите на най-облагодателстваната нация, колкото се отнася до възстановяванията, обезщетенията, компенсациите или другите възмездявания.


Член 6
1. Всяка от договарящите се страни предоставя на инвеститорите на другата договаряща се страна, след изпълнение на всички данъчни задължения, свободния превод на:
а) капиталите и допълнителните суми, имащи за цел да запазят или увеличат инвестициите;
б) приходите от инвестицията;
в) сумите, получени от цялостната или частичната ликвидация на инвестицията;
г) сумите, необходими за изплащане на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, като изплащането на заеми, заплащането на авторски или лицензионни възнаграждения, заплащането на други разноски;
д) дължимите обезщетения по член 5;
е) съответната част от възнагражденията, получени от гражданите на другата договаряща се страна за работа или услуги, предоставени във връзка с инвестиции, извършени на нейна територия и в нейните морски зони, съгласно условията, предвидени от нейните закони и разпоредби.
2. Преводите, посочени в предишния параграф, се извършват без закъснение, по валутния курс, който е в сила при датата на превода в държавата, където инвестицията е била извършена, след като са били изпълнени данъчните задължения.


Член 7
1. В случай, когато законодателството на едната от договарящите се страни предвижда гаранция за инвестициите, извършени в чужбина, последната може да бъде предоставена след проучване на всеки отделен случай за инвестиции, извършени от инвеститори на тази страна на територията и в морските зони на другата страна.
Тези инвестиции биха могли да получат гаранцията, посочена в горната алинея, единствено ако са получили предварителното съгласие на договарящата се страна, на територията или в морските зони на която са били извършени инвестициите.
2. В случай, когато едната от договарящите се страни по силата на дадена гаранция за извърщшена инвестиция на територията или в морските зони на другата страна извърши плащане на един от своите инвеститори, тя встъпва с това в неговите права и действия, като отчита задълженията, свързани с тези права.
Горепосочените плащания не засягат правата на ползващия гаранцията да използва процедурата за уреждане на спорове, предвидени в член 8, и да продължава процедурите, открити пред компетентната арбитражна инстанция, до пълното й приключване.


Член 8
1. Всеки спор, свързан с инвестиции между едната от договарящите се страни и инвеститор от другата договаряща се страна, ще се урежда, доколкото това е възможно, по приятелски начин между двете страни по спора.
2. Ако даден спор не може да се уреди в срок шест месеца след предявяването му от едната или от другата от страните по спора, той може да бъде представен за разглеждане пред компетентните юрисдикции на договарящата се страна, която е страна по спора и на територията или в морските зони на която е извършена инвестицията.
3. Съответният инвеститор може да избере да представи в писмен вид пред арбитраж ад-хок един спор относно мерките, споменати в член 5, параграф 2, а именно за наличието на обезщетение, за неговия размер, за условията за плащането му, както и за лихвите, дължими в случай на забава в плащането, при условие, че не е отнесъл спора пред компетентните юрисдикции на договарящата се страна, която е страна по спора.
Спорът ще бъде в този случай окончателно разрешен в съответствие с Правилника за арбитраж на Комисията на Обединените нации по международно търговско право (УНСИТРАЛ) такъв, какъвто е бил приет от Общото събрание на Обединените нации с Резолюция № 31/98 от 15 декември 1976 г.


Член 9
Инвестициите, които са предмет на специално договорно задължение на една от договарящите се страни към инвеститори от другата договаряща се страна, ще се уреждат, без да противоречат на условията на този договор, съгласно условията на това задължение при положение, че тези условия са по-благоприятни за инвеститора от тези, предвидени в този договор.


Член 10
1. Споровете относно тълкуването и прилагането на този договор ще бъдат уреждани чрез преговори между договарящите се страни.
2. Ако даден спор не може да се уреди по този начин в срок 6 месеца след предявяването му от едната или другата договаряща се страна и ако не е уговорено противното между последните за определяне на нов срок, той се отнася по искане на едната или другата договаряща се страна пред арбитражен съд.
3. Този арбитражен съд ще бъде съставен за всеки конкретен случай по следния начин:
Всяка договаряща се страна посочва по един арбитър. Страната, която възнамерява да отнесе даден спор пред арбитражния съд, посочва името на арбитъра, който е избрала, в уведомлението за арбитраж, отправено към другата страна. Последната в срок два месеца от получаването на уведомлението трябва да съобщи на вече посочения арбитър името на арбитъра, който тя посочва.
Председателят на арбитражния съд се посочва от арбитрите, избрани в съответствие с разпорежданията на предшестващата алинея, в срок един месец от определянето на втория арбитър.
4. Ако сроковете, посочени в параграф 3, не бъдат спазени и при липса на друга уговорка, всяка от договарящите се страни може да покани генералния секретар на Организацията на обединените нации да извърши необходимите назначения. При положение, че генералният секретар е гражданин на едната или другата от договарящите се страни или ако поради някаква друга причина той е възпрепятстван да упражни тази си функция, най-старшият заместник генерален секретар, който не е гражданин на една от договарящите се страни, ще извърши необходимите назначения.
5. Арбитражнтият съд определя сам своята процедура. Той постановява решението си с мнозинство на гласовете в съответствие с разпорежданията на този договор. Решението на арбитражния съд е окончателно и задължително за страните.
6. Възнаграждението на арбитрите и на председателя на арбитражния съд се определя от арбитражния съд и трябва да бъде одобрено от страните. Разноските по арбитражното производство се поемат поравно от страните.


Член 11
Всяка от договарящите се страни ще решава в съответствие с вътрешното си законодателство и доколкото е възможно най-благосклонно въпросите, свързани с влизането, престоя, работата и движението на нейна територия на гражданите на другата договаряща се страна, които упражняват дейност, свързана с инвестициите в смисъла на този договор, и на техните семейства.


Член 12
Този договор се прилага спрямо всички инвестиции, осъществени след 1 януари 1960 г.


Член 13
1. Този договор подлежи на ратификация или одобрение от съответните органи на договарящите се страни съгласно тяхното вътрешно законодателство. Той влиза в сила от първия ден на третия месец, следващ датата на размяната на документите за ратификация или одобрение.
2. Този договор се сключва за срок десет години. Той остава в сила и след този срок за неопределено време, освен ако едната от договарящите се страни не го денонсира писмено поне шест месеца преди изтичането на този срок. В случай, че договорът остане в сила след първоначалния срок на валидност, всяка договаряща се страна може да го денонсира по дипломатически път с предварително писмено предизвестие от една година.
3. Колкото се отнася до извършените инвестиции до момента на изтичане валидността на този договор, те ще продължат да се ползват от закрилата на неговите разпоредби за допълнителен период от двадесет години.


Член 14
Всяка договаряща се страна може да предложи на другата договаряща се страна да се консултира с нея по всички въпроси, свързани с изпълнението или тълкуването на този договор. Другата договаряща се страна ще вземе необходимите мерки, позволяващи осъществяването на тази консултация.


Член 15
Условията на приложение на някои от членовете на този договор са предмет на две приложения, които са неразделна част към него.
Съставен в София на 5 април 1989 г. в два оригинални екземпляра на български и френски език, като и двата текста имат еднаква сила.

За правителството на
Народна република България:
Андрей Луканов -
министър на външните работи

За правителството на
Френската република:
Жан-Мари Рош -
министър на външната търговия


Протокол

При подписването на договора между правителството на Народна република България и правителството на Френската република за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между двете страни бяха договорени следните разпоредби, които са неразделна част от договора:
Относно член 4:
Всички дейности, свързани с инвестиции и отнасящи се до покупката и транспорта на суровини, и помощни материали, на енергия и горива, както и на средства за производство и експлоатация от всякакъв вид и до продажбата и транспорта на стоки вътре в страната и в чужбина, трябва да бъдат третирани не по-малко благоприятно от аналогични дейности, извършвани от други инвеститори.
Относно член 5:
Разпоредбите на член 5, параграф 2 се прилагат спрямо мерките за отчуждаване или национализация, както и спрямо всякакви други мерки на отнемане или ограничаване на вещни права, които биха довели до последици, подобни на отчуждаването.
Относно член 6:
За Народна република България преводите, посочени в член 6, параграф 1, букви от "а" до "г", ще се извършват от сметката в конвертируема валута на смесеното дружество или на съответния инвеститор.
В случай, че смесеното дружество извършва с разрешението на българските власти икономическа дейност, приходите от която са изцяло или частично в местна валута и поради това то не разполага с достатъчно средства в конвертируема валута, Българската народна банка му предоставя конвертируема валута, необходима за превода на приходите от инвестицията и от нейната пълна или частична ликвидация - букви "б" и "в" на член 6, параграф 1 - в замяна на на местна валута.
Относно член 8:
а) Разпоредбите на член 8, параграф 3 се прилагат единствено по отношение на мерките за отчуждаване или за национализация, споменати в член 5, параграф 2, с изключение на всякакви други мерки, посочени в параграф 2 на този протокол и имащи последици, подобни на отчуждаването.
б) Арбитражният съд, посочен в член 8, параграф 3, ще бъде съставен при всеки случай по следния начин: всяка страна по спора ще избере по един арбитър, двамата арбитри ще посочат един председател, който трябва да бъде гражданин на трета държава. Двамата арбитри трябва да бъдат назначени в срок от два месеца, а председателят - в срок от три месеца от датата, на която инвеститорът - страна по спора, е уведомил другата страна по спора за намерението си да отнесе спора пред арбитражен съд ад хок.
При положение, че горепосочените срокове не бъдат спазени, всяка страна по спора може да поиска от председателя на Арбитражния съд при Търговската палата в Стокхолм да извърши в срок от два месеца, необходимите назначения.
Арбитражният съд трябва да определи своята арбитражна процедура в съответствие с Правилника за арбитраж на Комисията на Обединените нации по международно търговско право (УНСИТРАЛ), приет от Общото събрание на Обединените нации с Резолюция № 31/98 от 15 декември 1976 г.
в) Арбитражният съд постановява решенията си с мнозинство на гласовете. Те са окончателни и задължителни за двете страни по спора и изпълними от последните в съответствие с техните национални законодателства.
г) Арбитражният съд взема решенията си въз основа на разпоредбите на този договор, на съответното вътрешно законодателство и на всеобщо приетите принципи на международното право.
д) Всяка страна по спора поема разноските на своя арбитър и представянето му в арбитражното производство. Разходите за председателя и другите разноски ще бъдат поети поравно от двете страни.
Съставен в София на 5 април 1989 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български и френски език, като и двата текста имат еднаква сила.

За правителството на
Народна република България:
Андрей Луканов -
министър на външноикономическите връзки

За правителството на
Френската република:
Жан-Мари Рош -
министър на външната търговия
(Отпадаот Приложение 1 на том I)


Новини


 
 
 

Законодателство и актове във връзка с COVID-19


 

Спектър


 


Виж всички Публикувай още

rss
Посети форума