Доклад-анализ за психологично осигуряване

Принципи за провеждане на антикризисна работа и кризисни интервенции

Принципите за провеждане на антикризисна работа и кризисни интервенции включват:

• яснота - използване на прости и ефикасни методи;

• краткосрочност - използване на интензивни и бързо повлияващи методи;

• незабавност - интервенция в кратки срокове;

• непосредствена близост;

• пластичност и гъвкавост;

• адекватност на подхода към ситуацията.

Основни стъпки при провеждане на антикризисните интервенции са:

• овладяване на ситуацията - бърза оценка и ограничаване на стресовите въздействия;

• минимизиране негативните последствия от стреса - осигуряване на необходимата помощ;

• мобилизиране на личностните и груповите ресурси;

• разработване на непосредствени и дългосрочни стратегии/подходи за справяне с проблема;

• антикризисна интервенция;

• възстановяване на индивидуалното и/или груповото функциониране;

• получаване на непосредствена и отсрочена информация за постигнатите резултати.

Специализирани кризисни интервенции (дифузия, демобилизация и дебрифинг)

Дифузия на място

Дифузията на място е възможност за вентилиране на първоначалните преживявания по време на критичен инцидент. При изпитването на остър стрес при критични инциденти се появяват когнитивни, емоционални и телесни реакции у военнослужещия.

Целта на дифузията на място е да помогне военнослужещите да продължат работата си в условията на инцидента. Много от тях могат да продължат да изпълняват задълженията си, ако са способни да преодолеят симптомите.

Дифузията на място може да бъде:

• индивидуална,

• групова.

Принципи на груповата дифузия:

• Извършва се непосредствено след събитието (3 до 4 часа максимум).

• Препоръчва се да присъства целият личен състав. В някои случаи обаче се обхващат само най-тежко засегнатите.

• Времето за провеждане е от 30 до 60 мин.

Специалистите, провеждащи групова дифузия, спазват фазите на групова работа.

Демобилизация

Демобилизацията е информативна сесия, която се провежда след критичен инцидент, преди разпускане на личния състав.

Осъществява се в групов формат, извън мястото на инцидента.

Основните цели са:

• да се осигури възможност на военнослужещите за кратка среща;

• да се създадат предпоставки за оказване на взаимна подкрепа в прехода към обичайните условия;

• военнослужещите да бъдат информирани за обичайните стресови реакции след работа в условия на тежък инцидент.

Продължителността на сесиите трябва да е около 15 мин.

Психологичен дебрифинг

Дебрифингът при стрес при критични инциденти (СКИ) е структуриран психологичен и обучителен групов процес, целящ да облекчи въздействието на критичния инцидент и да ограничи възможността за развитие на посттравматично стресово разстройство.

Дебрифингът се провежда в интервала от 24 до 72 часа след инцидента.

Не се прави дебрифинг непосредствено след събитието.

Методът на дебрифинг е ефективен до 12 седмици след СКИ.

Стадии:

• въвеждане;

• стадий на фактите;

• стадий на размислите;

• реактивен стадий;

• стадий на симптомите;

• стадий на обучението;

• стадий на възстановяване;

• стадий на интегриране на опита.

Превенция и контрол на професионалния и бойния стрес

Общи принципи

Превенцията и контролът на професионалния и бойния стрес включват:

• Оценка на физическите и психичните стресори.

• Оценка начина на въздействие на стресора (пряко/косвено).

• Оценка на ефекта на взаимодействието стресор - индивид - група.

• Оценка нивото на професионален/боен стрес.

• Разработване на конкретен план за психологични интервенции.

• Провеждане на психологични интервенции/консултации.

• Анализ на резултатите и обратна връзка.

I. Професионален стрес и професионално изпепеляване

Професионално изпепеляване в резултат на професионален стрес е състояние на физиологично, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, чувство на безпомощност и безнадеждност и с развитие на негативно себевъзприемане и отрицателно отношение към работата, живота и другите хора.

Процесът на професионално изпепеляване е продължителен, цикличен и изграден от няколко фази:

1. Фаза на професионална въвлеченост.

2. Фаза на стагнация.

3. Фаза на отдръпване.

4. Фаза на криза.

5. Фаза на интервенция.

Факторите на работната среда, влияещи най-често върху появата и развитието на професионален стрес и довеждащи до професионално изпепеляване, са:

• професионално претоварване;

• ролева неяснота и ролеви конфликт;

• липса на контрол върху процеса и резултата от работата;

• слаба комуникация и липса на положителна обратна връзка;

• стресогенни междуличностни отговорности;

• професионални перспективи тип "задънена улица";

• висока бюрократичност на системата.

На организационно ниво професионалното изпепеляване се проявява чрез:

Сигнали:

• понижена мотивация;

• отсъствия (особено по болест);

• намалена средна продължителност на работното време;

• честа смяна на работните места;

• повишено ниво на инциденти;

• лошо и/или намалено равнище на работно функциониране.

Прояви:

• от страна на военнослужещите - късно идване и ранно напускане, неприсъствие на важни мероприятия;

• от страна на командния състав - продължително пребиваване извън формированията/структурите, намален контакт с личния състав.

Последствията за организацията включват:

• намалена ефективност;

• снижена боеспособност и боеготовност;

• увеличени разходи за здравеопазване;

• повече отсъствия като резултат от "поведението на отдръпване";

• прекалено увеличаване на работните почивки.

Стратегии за справяне с професионалното изпепеляване:

• Активна и директна - промяна на източника на стрес, конфронтиране с причините за стреса.

• Неактивна и директна - игнориране източника на стрес, напускане на стресогенната ситуация.

• Активна и недиректна - разговор с подкрепящ човек, въвличане в други дейности.

• Неактивна и недиректна - алкохолна, медикаментозна злоупотреба.

ІІ. Бойна стресова реакция

Бойната стресова реакция е преходно състояние, което се развива в отговор на критичен инцидент по време на бойни действия, включва емоционални, физиологични и когнитивни прояви и отзвучава в рамките на 48 часа.

Стресът при бойни действия може да провокира както адаптивни, така и дезадаптивни поведения:

(1) Адаптивни поведения при боен стрес:

• лоялност към командира и частта;

• сплотяване на частта;

• преданост към бойния другар;

• отъждествяване с традициите на частта;

• чувство за смисленост на мисията и операцията;

• повишена поносимост към трудности, дискомфорт, болка, контузии и др.;

• укрепване на вярата;

• повишена бдителност;

• героични действия;

• смелост, саможертва и др.

(2) Дезадаптивни поведения при боен стрес:

• напрежение, страх;

• загуба на доверие, надежда;

• загуба на вяра, фатализъм;

• безотговорни действия, "избухване";

• вцепеняване, неподвижност;

• ужас, паника;

• пълно изтощение, апатия;

• твърде често търсене на медицинска помощ;

• подценяване на болест или на нараняване;

• прояви на агресивно поведение към командири и колеги;

• злоупотреба с алкохол и наркотици;

• умишлени самонаранявания и зачестили самонаранявания по невнимание;

• отказ от участие в бойна задача;

• недисциплинираност, симулиране и др.

ІII. Комплексни стратегии за справяне при бойна стресова реакция

Ръководни принципи:

• БЛИЗОСТ - специализираната намеса да се осъществява, колкото се може по-близо;

• НЕЗАБАВНОСТ - незабавна специализирана намеса при проявяване на симптоми;

• ВЕРОЯТНОСТ (ОЧАКВАНЕ) - изказване на положителни очаквания за възстановяване и връщане в частта;

• ПРОСТОТА (ЯСНОТА) - използване на прости, кратки и ефикасни методи.

IV. Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) - определя се съгласно диагностичните критерии на Международната класификация на болестите - Х ревизия.

V. Дейности по превенция и контрол на ПТСР

А. Преките командири наблюдават за:

На индивидуално ниво:

• различни по степен на изявеност прояви на дезадаптивно поведение;

• преживяване на чувство на отчужденост, безнадеждност или чувство за необяснима вина;

• чувство на болезненост, "изоставеност" и занижена себеоценка;

• затруднения при контролиране на собственото чувство за недоволство, немотивирана агресия;

• емоционална притъпеност, тъга;

• странности в поведението;

• прояви на рисково поведение - злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, рисково шофиране;

• различни телесни оплаквания и дискомфорт;

• безсъние и суицидни мисли.

На групово ниво:

• чести конфликти между военнослужещите по незначителни поводи;

• затруднена комуникация, вкл. в процеса на заповедоотдаването и заповедоизпълнението;

• при идентифициране на такива състояния военнослужещите да се насочват към психолозите на военното формирование/структура.

Б. Специализираното звено по психологично осигуряване:

• провежда психологични изследвания на военнослужещите и обучение в психологични умения;

• извършва психологично консултиране на индивидуално, групово и организационно ниво и кризисни интервенции по показания;

• изследва и проследява съвместно с командирите и специализираните органи за психологично осигуряване от военните формирования/структури военнослужещите за наличие на прояви на стресови реакции/разстройства;

• при необходимост организира и координира провеждането на фамилна консултативна работа и предлага мерки за пълноценна реадаптация и ресоциализация.

В. Специализираните органи по психологично осигуряване:

• провеждат скринингови изследвания за прояви на стресови разстройства със завърналите се участници в операции/мисии извън територията на страната в периода до дванадесет месеца след завръщането;

• провеждат индивидуално консултиране и/или групова работа при индикации и заявка и при необходимост насочват идентифицираните военнослужещи с прояви на стресово разстройство за консултиране и евентуално лечение;

• при диагностициране на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) в зависимост от квалификацията си прилагат и психотерапевтични подходи.

Превенция на автоагресивно (суицидно) рисково поведение

Системната работа по посока превенция на суицидния риск включва съвместната дейност на специалистите по психологично осигуряване и командирите от всички нива на армейската йерархия. Основните компоненти на този вид превенция включват:

1. Отчитане факторите на средата.

2. Съобразяване с митовете и фактите за суицидното поведение.

3. Ясно разбиране за състоянието на съзнанието на лицата със суицидна зареденост.

4. Възможностите за контакт.

5. Идентифициране на военнослужещи със суициден риск.

6. Отчитане нивото на риска от суицид.

7. Ресурсите за справяне при възникване на риск от суицид.

І. Фактори на средата

Житейски стресори

Много често тези, които извършват самоубийство, са преживели стресови събития в рамките на три месеца преди извършване на суицида, като например:

• междуличностни проблеми, като конфликт със съпруг/съпруга, интимен партньор, роднини, приятели, колеги, командири;

• отхвърляне, проявяващо се като отделяне от семейство и приятели;

• загуба - финансова загуба, смърт на близък и др.;

• работа и финансови проблеми - като загуба на работа, пенсиониране, финансови затруднения и др.;

• бързите и резки обществени промени;

• стресови фактори, като срам и страх от това да бъдат обвинени, преживяване на провал и др.

ІІ. Самоубийство - митове и факти

Митове

1. Хората, които говорят за самоубийство, не извършват суицид.

2. Лицата със суицидна зареденост се стремят да сложат край на живота си на всяка цена.

3. Самоубийството се случва без предупреждение.

4. Подобрение след криза означава, че не съществува повече риск.

5. Не всички самоубийства могат да бъдат предотвратени.

6. Ако един път човек е възнамерявал да се самоубие, той/ тя винаги може да извърши суицид.

Факти

1. Повечето хора, които извършват самоубийство, дават определени "предупредителни сигнали" за своите намерения и всъщност търсят помощ.

2. Поведението на тези лица е амбивалентно и противоречиво.

3. Лицата със суицидна зареденост дават достатъчно индикации за намеренията си.

4. Много самоубийства се случват в период на подобрение, когато лицето има енергията и волята да превърне отчаяните мисли в разрушителни действия.

5. Истината е, че много опити за самоубийства са предотвратими.

6. Самоубийствените мисли могат да възникнат отново, но те не са постоянни и при някои хора може никога да не се появят отново.

ІІІ. Състояние на съзнанието на суицидните лица

Три функции описват състоянието на съзнание на лицата със суицидна зареденост:

1. Амбивалентност: Повечето хора имат смесени чувства по отношение реализирането на суицид. Желанието да живеят и желанието да умрат ("да се свърши") са в постоянно променяща се битка. Съществуват едновременно поривът да избягат от болката на живота и потисканото чувство на желанието за живот. Много от лицата с риск от суицидно поведение не искат в действителност да умрат - те просто са нещастни от живота си. Ако се осигури подкрепа и желанието за живот се увеличи, суицидният риск намалява.

2. Импулсивност: Самоубийството е импулсивен акт. Като всеки друг импулс и импулсът за извършване на самоубийство е преходен и трае няколко минути или часа. Обикновено се предизвиква от негативни всекидневни събития. Чрез справянето с подобни кризи и с печеленето на време експертът може да помогне за намаляване на желанието за извършване на суицид.

3. Ригидност: Когато хората са с риск от суицид, тяхното мислене, чувства и действия са ограничени. Те постоянно мислят за самоубийство и не са в състояние да възприемат други начини/алтернативи за излизане от проблема. Техните мисли са изпълнени с фатализъм. По-голямата част от суицидно заредените лица споделят своите суицидни мисли и намерения. Те често изпращат "сигнали" и заявяват "желанието си да умрат", "чувството за безполезност" и т.н. Всички тези молби/апели за помощ не трябва да бъдат игнорирани.

ІV. Възможност за контакти

Как да достигнем до лице в суициден риск?

Много често контактът се случва на оживено място, вкъщи или на работното място, където трудно може да се проведе личен разговор.

1. Важно е да се намери подходящо място за провеждане на разговор.

2. Следващата стъпка е отделяне на необходимото време. Суицидно заредените лица обикновено се нуждаят от повече време, за да разкрият болката си, и специалистът трябва да бъде психически подготвен, за да им даде възможност за това.

3. Най-важната задача след това е действително да бъдат чути. Достигането до човека и изслушването му само по себе си е важна стъпка за намаляване на отчаянието. Целта е преодоляване на пропастта, създадена от недоверие, отчаяние и загуба на надежда. Това следва да даде надежда, че нещата могат да се променят към по-добро.

Как да общуваме?

• слушайте внимателно, бъдете спокойни;

• разбирайте чувствата му (проявете съпричастност);

• покажете невербално послание на приемане и уважение;

• изразете уважение към възгледите и ценностите му;

• говорете честно и искрено;

• покажете загриженост, внимание и топлина;

• фокусирайте се върху чувствата му.

Как да НЕ общуваме?

• да прекъсвате твърде често;

• да останете шокирани или емоционално въвлечени;

• да кажете, че сте заети;

• да бъдете снизходителни;

• да правите досадни и неясни забележки;

• да задавате подвеждащи въпроси.

Спокойният, отворен, с грижа и приемане, без осъждане подход е необходим, за да се улесни комуникацията.

V. Идентифициране на лицата, склонни към самоубийство

Сигнали, които да се търсят в поведението на лицето или неговото минало:

1. Затворено/уединено поведение, затруднено емоционално и влошено комуникативно функциониране със семейството, колегите и приятелите.

2. Психично заболяване.

3. Алкохолизъм или честа употреба на алкохол.

4. Признаци на безпокойство или паника.

5. Промяна на личността, включваща раздразнителност, песимизъм, депресия, апатия или нетипично поведение.

6. Промяна в навиците за хранене и сън.

7. Предишен опит за самоубийство или споделяне на суицидни мисли.

8. Чувство на вина, усещане за безполезност и срам.

9. Емоционална загуба - смърт, развод, раздяла и др.

10. Финансови и материални загуби или невъзможност за покриване на вноски по заеми, натрупване на дългове, загуба на основно имущество и др.

11. Опити за самоубийства във фамилната история и близкия приятелски кръг.

12. Внезапно желание за уреждане на личните дела, като връщане на заеми, изготвяне на завещание, прехвърляне на имущество и др.

13. Усещане за самота, безпомощност, безнадеждност, безперспективност и/или липса на смисъл.

14. Прощални писма или писма, които имат за цел оправдаване на постъпки и изясняване на взаимоотношения.

15. Предишни сериозни и/или хронични заболявания.

16. Многократно говорене за смърт или самоубийство.

VІ. Оценка на риска от суицид

Оценяват се следните фактори:

• актуалното психично състояние и наличието на мисли за смъртта и самоубийство;

• настоящ суициден план - доколко е конкретна представата за това КАК и КОГА ще бъде осъществен суицидният акт;

• ресурсите на реалната подкрепяща система на лицето (семейство, приятели, колеги и др.).

Нисък риск

Лицето има кратковременни мисли за безпомощност, безнадеждност и/или липса на смисъл, като например "Не мога да продължа", "Иска ми се да бях мъртъв", но няма конкретика в планиране на суицид.

Необходими действия

• Предложете емоционална подкрепа.

• Работете с негативните чувства. Колкото по-открито едно лице споделя за загуба, изолация и чувство за безполезност, толкова по-вероятна е възможността за повлияване на негативната ситуация. Когато емоционалното сътресение стихва, е вероятно лицето да бъде по-склонно към размисъл. Този процес на размисъл е от решаващо значение, защото никой освен конкретния индивид не може да се откаже от решението да умре и да вземе решението да живее.

• Фокусирайте се върху положителните, силните страни, като накарате него или нея да сподели как по-рано са решавали проблемите по успешен начин.

• Срещайте се на редовни интервали и поддържайте контакт.

• При необходимост насочете лицето с придружител към специалист психиатър.

Среден риск

Лицето има суицидни мисли и намерения, но не планира да се самоубие веднага.

Необходими действия

• Предложете емоционална подкрепа, работете с мислите за самоубийство на лицето; фокусирайте се върху положителните, силните страни на лицето. Продължете със стъпките, описани по-долу.

• Използвайте колебанието. Трябва да се фокусира върху противоречивите чувства на лицето по отношение на самоубийството, така че желанието за живот постепенно да се увеличи.

• Предложете алтернативи - специалистът трябва да се опита да предложи различни възможни алтернативи, дори те да не бъдат идеални решения, за да може лицето да намали фиксацията върху суицидните мисли.

• Ангажирайте суицидно зареденото лице по начин, по който реализирането на суицидния акт да бъде отложен във времето.

• Обърнете се за подкрепа към семейството, приятелите и колегите.

Висок риск

Лицето има конкретен план, разполага с необходимите средства да осъществи суицидния акт и планира да го реализира.

Необходими действия

• Останете с лицето. Никога не го оставяйте сам/сама.

• Поговорете внимателно и премахнете лекарства, хладно оръжие, пистолет, инсектицид, въже и т.н. (отдалечете средствата за извършване на самоубийството).

• Осъществявайте непрекъсната комуникация с него/нея, като следите вербалното и невербалното му поведение.

• Обърнете се незабавно към командир и лекар, осигурете линейка и хоспитализация.

• Информирайте семейството и осигурете подкрепата им.

VІІ. Ресурси за справяне при възникване на риск от суицид

Обичайните ресурси/източници на подкрепа са:

• семейство;

• приятели;

• колеги;

• командири;

• кризисни центрове;

• специалисти.

VІІІ. Основни акценти в дейността на органите по психологично осигуряване за превенция на самоубийствата

• Организационни - обучение на преките командири (отделение, взвод, рота) по разпознаване, повлияване и насочване на военнослужещите с рисково (автоагресивно) поведение. Оптимизиране дейността на постояннодействащите комисии за превенция на рисковото поведение.

• Групови - подпомагане на командирите при управление на груповата динамика в малката бойна единица (поддържане на висока сплотеност, съпричастност, доверие и др.).

• Индивидуални - планиране и детайлизиране на работата с военнослужещите, идентифицирани като рискови.

Ред за провеждане на дейностите по психологично осигуряване на военнослужещите и контингентите, участващи в операции и мисии извън територията на страната

1. Провеждане на психологичен скрининг на определените за участие военнослужещи

Целта на психологичния скрининг е да подпомогне командния състав при идентифициране на военнослужещи, склонни към прояви на дезадаптация и/или на рисково (нежелано) поведение.

Психологичният скрининг се провежда от психолозите на военните формирования по методика, разработена от Специализираното звено по психологично осигуряване. Идентифицираните скрининг положителни военнослужещи се насочват към Специализираното звено по психологично осигуряване за допълнително специализирано изследване.

2. Психологичното обучение преди заминаване

Психологичното обучение се осъществява от Специализираното звено по психологично осигуряване и/или специализираните органи по психологично осигуряване като част от цялостната програма за обучение на участниците в операции и мисии извън територията на страната.

Психологичното обучение на контингентите преди заминаване включва:

а) предварителна подготовка, която се провежда съгласно годишния план на военното формирование/структура и се извършва от психолозите на военното формирование;

б) непосредствена специализирана подготовка за конкретната операция и мисия, която се планира с продължителност 12 - 18 учебни часа и се извършва от екип на Специализираното звено по психологично осигуряване и/или специализираните органи по психологично осигуряване.

3. Оценка на психосоциалния климат

Целта на оценката на психосоциалния климат е да проследи динамиката на неговите параметри по време на подготовката на контингента за участие в мисията, както и да подпомогне командния състав за оптимизирането им.

Оценката на психосоциалния климат се провежда от психолозите на военните формирования.

4. Сертифициране на формированията

Сертифицирането на формированията включва като елемент и оценката и мониторинга на психосоциалния климат, взаимоотношенията между различните категории военнослужещи и равнището на групова сплотеност.

Целта на сертифицирането е да се изследва и прогнозира ефективността на военнослужещите за изпълнение на задачите по време на операции/мисии извън територията на страната, дори и при неблагоприятни за личния състав условия и събития. В състава на комисията по сертифициране се включва и психолог.

5. Дейностите по психологично осигуряване по време на операции и мисии извън територията на страната включват:

5.1. Подпомагане процеса на вземане на решения при критични инциденти.

5.2. Специализирани дейности от психолога в състава на контингента.

5.3. Провеждане на антикризисни интервенции и психологически дебрифинг (дифузия, демобилизация) след критичен инцидент.

5.4. Доклади с оценка и анализ на психосоциалния климат и психологичното осигуряване по време на изпълнение на задачите на операциите и мисиите извън територията на страната.

5.5. Групова работа на прекия команден състав след изпълнение на бойна задача, която има следните цели:

• установяване фактологията на дадено събитие, разискване на различните гледни точки на участниците, подробно разглеждане на всички аспекти от изпълнението на задачата с акцент върху детайлите с цел анализ и извличане на полезни изводи/поуки от практиката;

• емоционална вентилация на участниците, снижаване на психичното напрежение, превенция на боен и кумулативен стрес; свързан е със стремежа за по-успешно справяне със спецификата на поставените им задачи, за редуциране на напрежението, на проявите на стрес и кризи, за превенция и понижаване броя на неприятните и нежелани инциденти.

Време за провеждане на груповата работа:

Груповата работа започва непосредствено след приключване на бойната задача.

Груповата работа се извършва при спазване на следните правила:

• правило за доверителност ("тук и сега е мястото да се говори за възникналите трудности");

• правило "в дискусията всички са равни";

• правило за реда на изказване (например: по или срещу часовниковата стрелка...).

6. Психологично осигуряване при завръщане на контингентите (военнослужещите) от операции и мисии извън територията на страната:

6.1. Психологични изследвания за прояви на професионален и боен стрес и за посттравматични стресови разстройства сред завърналите се.

Целта на изследванията е ранното и навременно диагностициране на проявите на остър и подостър стрес и планиране на профилактични дейности за превенция развитието на инвалидизиращи посттравматични стресови разстройства.

Непосредствено след завръщането на контингента се провеждат:

• изследвания за диагностициране на вероятни прояви на остър стрес и планиране на профилактични дейности за превенция на развитието на посттравматични стресови разстройства;

• групова психологична работа за подпомагане процесите на емоционално стабилизиране и реадаптация;

• провеждане на антикризисни интервенции при наличието на кризисни събития и/или инциденти по време на операцията и мисията;

• индивидуално психологично консултиране за подпомагане на реадаптацията при индикации и/или заявка от страна на участниците.

Специалистите от Специализираното звено по психологично осигуряване изготвят заключения със съответни указания и препоръки за по-нататъшна психологична работа с военнослужещите, показали прояви на посттравматичен стрес. Изготвените заключения се изпращат до командващ на СКС/командир на вид въоръжена сила, ръководител на съответната структура.

6.2. Групова психологична работа за подпомагане процесите на емоционално стабилизиране и реадаптация.

Целта на психологичната работа в този период е да се подпомогне процесът на реинтеграция на военнослужещите към ежедневните дейности в семейството, професията, приятелския кръг и по-широкия социален контекст.

Основните задачи са:

• подпомагане процеса на емоционално отреагиране, преработване, осмисляне и интегриране на преживелищния опит от участие в операции и мисии извън територията на страната;

• подкрепяне на реалистичните очаквания и нагласи при срещата с промените, произтичащи от отсъствието и завръщането на военнослужещите в различните системи на функциониране, в които са включени;

• формиране на нагласи и умения за управление и контрол на стреса.

6.3. Провеждане на антикризисни интервенции при наличието на индикации.

6.4. Индивидуално психологично консултиране (при индикации и/или заявка) за реадаптация при завръщане.

Целта е осигуряване на достъпно и конфиденциално психологично пространство за онези участници в операции/мисии извън територията на страната, които показват ясни белези на дистрес и/или търсят психологична помощ в процеса на реадаптация към условията на живот и работа след завръщане.

6.5. Психолозите във военните формирования провеждат следните дейности по психологичното осигуряване на военнослужещите, участвали в операции и мисии извън територията на страната:

• в рамките на третия-четвъртия месец след завръщането - психологично изследване с тестови методики на всички участници и психологично интервю с показалите неблагоприятни резултати; особен акцент да се постави върху участниците, преживели критични инциденти и/или с различни прояви на стрес по време на операцията и мисията, както и военнослужещите, определени в Специализираното звено по психологично осигуряване след завръщане като рискови по отношение на развитието на посттравматично стресово разстройство;

• в рамките на дванадесетия месец след завръщането - само с военнослужещи с обективни данни за нарушено психологично функциониране.

По заявка в посочените изследвания се включват специалисти от Специализираното звено по психологично осигуряване.

За посочените дейности психолозите от военните формирования изготвят писмен анализ, който е неразделна част от доклад-анализа.

След приключване на операцията и мисията командирите следят за прояви на рисково поведение на участниците по посока на дезадаптивно и агресивно поведение, рисково шофиране и ПТП, употреба на алкохол и психоактивни вещества, дисциплинарни нарушения, семейни проблеми. При констатирани промени в поведението и прояви на рисково поведение военнослужещите да бъдат насочвани към съответните психолози, а при констатирана необходимост - към Специализираното звено по психологично осигуряване.

Специализираното звено и специализираните органи по психологично осигуряване съгласувано с командирите/началниците извършват психологично консултиране на семействата на участниците, както и на военнослужещи, участвали в операции/мисии извън територията на страната, освободени от военна служба.

6.6. Възстановителни програми за подпомагане процесите на реадаптация.

Цели:

• Укрепване психичното здраве на личността.

• Актуализация на адаптивните и компенсаторните ресурси на личността за справяне с травматични и стресови преживявания.

• Мобилизация на психичния потенциал за преодоляване на негативните последствия, резултат от преживени критични събития.

• Създаване на условия и възможности за осигуряване на социално-психологическа подкрепа от страна на семействата, близките и колегите на военнослужещите.

6.7. Психологично консултиране на семейства на участници в операции и мисии извън територията на страната след завръщането.

Целта е подпомагане на процесите на реадаптация както на участниците, така и на семействата им към произтичащите от завръщането промени. Тези консултации се провеждат по индивидуална заявка.

Структура на месечен доклад-анализ за психологично осигуряване на контингента

І. Обща обстановка

Професионални задачи, изпълнявани от контингента към момента на анализа, и период.

ІІ. Психологично осигуряване

1. Общи задачи, изпълнявани от психолога през анализирания период.

2. Проведени психологични изследвания:

• индивидуални изследвания;

• групови изследвания;

• оценка на психосоциалния климат на военното формирование.

Описват се и други изследвания, ако такива са правени в анализирания период, като се следва моделът:

• какво е изследването;

• какъв е обхватът;

• какви са резултатите (таблични и графични);

• изводи;

• рискове;

• препоръки за промяна.

3. Проведени индивидуални консултации.

Обобщават се проблемите, без персонално да се визират консултираните военнослужещи.

4. Проведена групова работа.

Тук се описват и обобщават дейностите, извършени на ниво отделение/взвод.

5. Консултиране на организационно ниво.

При консултирането на организационно ниво психологът сравнява и анализира динамиката на вътрешногруповите процеси.

6. Проведена антикризисна работа.

Дава се професионално заключение за състоянието на военнослужещите от военното формирование, въвлечени в критичен инцидент, и възможността за възникването на посттравматични стресови реакции.

ІІІ. Изводи от психологичната работа през съответния период, тенденции (рискове) и препоръки

1. Изводи:

• общо психологично състояние на контингента;

• състояние на междуличностните отношения във взводовете/ротата(ите);

• изводи, свързани с евентуални критични инциденти.

2. Тенденции и препоръки.

Състав и задачи на постояннодействащите комисии за превенция на рисково поведение

1. Постояннодействащите комисии за превенция на рисково поведение на военнослужещите включват в състава си:

1.1. Председател - представител на командването (заместник-командир или началник-щаб).

1.2. Членове:

• началник на медицинската служба или лекар от медицинския пункт;

• психолог от военното формирование (при липса се привлича такъв от най-близкото военно формирование на съответния вид въоръжени сили);

• батальонни, ротни или взводни командири.

При необходимост председателят на комисията привлича и други специалисти.

2. Постояннодействащите комисии за превенция на рисково поведение на военнослужещите работят в следните основни насоки:

2.1. Изпълнение на дейности по превенция на злоупотреба с наркотични вещества и употреба на алкохол.

2.2. Изпълнение на дейности по превенция на самоубийствата и опитите за самоубийства.

2.3. Изпълнение на дейности по превенция на нарушенията на военната дисциплина, дезадаптивното и агресивното поведение.

2.4. Дейности, които ограничават, и други нежелани форми на поведение, водещи до дисфункция в личностното функциониране или във функционирането на военните формирования/структури.

3. Комисиите планират мерки и предприемат дейности за превенция и ограничаване на рисковото поведение:

3.1. На индивидуално, групово (отделение, взвод, рота) и организационно (цялостно формирование) ниво.

3.2. Чрез административни мерки и експертни дейности, в рамките на професионалните компетентности на командния състав, психолозите, медицинските органи, и други привлечени специалисти.

4. Постояннодействащите комисии провеждат периодични заседания, както и в случаи на критични инциденти, за които се изготвят протоколи, утвърдени от командира/началника на съответното военно формирование/структура:

4.1. На заседанията си постояннодействащите комисии привличат по график преките командири от военното формирование (командири на роти и взводове), които да представят случаи, и военнослужещи, проявяващи рисково поведение.

5. Комисиите изготвят утвърдени от командира/началника на съответното военно формирование/структура годишен план за дейността си, актуализиран списък и график за работа с военнослужещите, проявяващи рисково поведение.

6. За методическа помощ постояннодействащите комисии за превенция на рисковото поведение на военнослужещите се обръщат към психолозите от щабовете на видовете въоръжени сили, с които да осъществяват пряко взаимодействие.

7. Специализираното звено по психологично осигуряване оказва експертна помощ на комисиите за превенция на рисковото поведение на военнослужещите по тяхна заявка.

8. Постояннодействащите комисии изготвят периодични доклад-анализи за състоянието и взетите мерки по отношение на рисковото поведение във военното формирование.

Оценка на психосоциален климат във военните формирования

Психосоциалният климат (ПСК) се определя като колективно възприятие на относително стабилните вътрешни аспекти на организацията така, както се преживяват и се описват от нейните членове.

Целта на оценката на ПСК е да се оптимизират командно-лидерските практики по изграждане, поддържане, подобряване и развитие на ефективността във военното формирование/структура.

Профилни области на ПСК:

• Командно-лидерски практики на различните йерархични нива във военните формирования;

• Отразяват качеството на командно-лидерския стил и отношението на колегите и подчинените им военнослужещи към съответното командно ниво - яснота, коректност и ресурсна обезпеченост на заповедите, процедурите по контрол и отчитането на изпълнението на поставените задачи, отвореност на командирите към конструктивни предложения;

• Мотивиращи подходи за повишаване на реда, дисциплината и ефективността;

• Честота на използването на награди при добро изпълнение на задачите. Адекватност на наказанията при нарушение и/или неизпълнение на задачите. Достъпност на командирите във военното формирование за военнослужещи, желаещи да поставят различни проблеми. Спазване на уставните изисквания за военна вежливост и уважение;

• Политика на кадрово развитие;

• Наличие на обвързаност между ефективното изпълнение на задачите от страна на военнослужещите и перспективите за кадрово развитие. Степен на удовлетвореност от наличието на подобни практики във военното формирование/структура. Степен на удовлетвореност от атестационните процедури;

• Сплотеност на формированието (по хоризонтала или вертикала) и взаимоотношения между военнослужещите;

• Взаимно уважение, вътрешна увереност и доверие между военнослужещите. Липса на "тормоз" от страна на командирите, както и липса на подобна "практика" между всички военнослужещи. Ефективни стратегии за справяне на командирите с възникнали проблеми във взаимоотношенията в рамките на военното формирование;

• Удовлетвореност от работата като фактор за ефективно изпълнение на задълженията;

• Заинтересованост на военнослужещите от работата, която вършат, и степен на възприемане на нейната полезност и смисленост. Степен на задоволяване на материалните и духовните потребности на военнослужещите;

• Носене на службата от дежурните длъжностни лица;

• Изпълнение на функционалните задължения;

• Ниво на безопасност на войнския труд;

• Спазване на инструкциите и правилата за безопасност. Наличие/липса на трудови злополуки и извънредни произшествия;

• Наличие на значителна обща заболеваемост;

• Повишено количество трудозагуби;

• Качество на професионалната подготовка;

• Качество на физическата, специалната, бойната и тактическата подготовка във военното формирование. Ефективност и целесъобразност на планираните и осъществявани от командирите задачи и мероприятия. Съобразност на планираните активности както с целите и задачите на съответното военно формирование, така и с наличните времеви, финансови, материално-технически и човешки ресурси;

• Качество на логистичното осигуряване;

• Материално-техническо и медицинско осигуряване;

• Състояние на необходимите за изпълнението на ежедневните, обучителните и бойните задачи на военното формирование екипировка и осигуряване. Състояние и качество на оказваната профилактична и медицинска помощ;

• Битови условия и хранене на личния състав;

• Степен на удовлетвореност на военнослужещите от битовите и професионалните условия, както и от качеството на предлаганата храна;

• Съвместни дейности;

• Количеството и разнообразието на спортните и културно-социалните дейности във войсковите формирования;

• Превенция на рисково поведение и нарушенията на военната дисциплина;

• Наличие на програми и активна ангажираност с проблемите на агресията, автоагресията, злоупотребата с алкохол и психоактивни вещества, нарушенията на военната дисциплина и т. н.;

• Нагласи за работа с разнороден етнически състав от военното формирование;

• Отношение към военнослужещите във връзка с етническата им принадлежност както от страна на равнопоставените, така и от страна на командирите;

• Ниво на професионален стрес;

• Субективно преживяване на мисловни, емоционални и поведенчески прояви и симптоми на професионална пренатовареност и/или изпепеленост. Наличие на текучество на кадрите в съответното военно формирование.

Правила за практическа психологична работа на непосредствените командири

І. Работа по отношение на отделния военнослужещ

1. Да се приема военнослужещият като личност, като се зачитат, уважават и удовлетворяват, в рамките на уставните изисквания, неговите потребности.

Да се обръща особено внимание за:

• финансови, семейни и/или лични проблеми;

• употреба или злоупотреба с алкохол и/или лекарствени препарати;

• протичане на адаптацията на новоприети военнослужещи;

• проблеми в комуникацията;

• безпокойство, тревожност и песимизъм;

• несправяне с възложените задачи.

2. Да се поставят ясни цели, които да са конкретни, измерими и изпълними:

2.1. Да се определя конкретната роля на всеки военнослужещ при изпълнение на задачите, като се поставя ударението върху:

• взаимната ангажираност и включеност на военнослужещите от военното формирование в изпълнението на поставените задачи и значимостта на индивидуалните постижения;

• приемане на целите и ценностите на военната система;

• създаване атмосфера на внимание и загриженост за здравето и безопасността на военнослужещия при изпълнението на поставените задачи;

• доверие към подчинените.

2.2. Да се осигуряват необходимите ресурси за изпълнението на задачата.

2.3. Да се използват единни критерии за оценка на резултатите.

2.4. Да се признават вложените усилия и проявената компетентност чрез формиране на:

• чувство за ясна, навременна и еднозначна връзка между реално показаните резултати и получената от военнослужещите оценка на изпълнението на задачата;

• усещане за приемане и зачитане на знанията, уменията и компетентността на военнослужещия при поставяне на задачи и отдаване на заповеди от страна на командирите;

• възможност военнослужещият да получава признание за положените усилия.

ІІ. Работа по отношение на военното формирование като цяло

1. Да се поставят ясни и значими цели и задачи, които дават смисъл на усилията и трудностите, с които се сблъскват и преодоляват военнослужещите. Да се осигури:

• съвместно участие и взаимозависимост между военнослужещите в хода на изпълнението на поставените задачи;

• еднакво отношение и условия към всеки военнослужещ, чувство за справедливост и доверие;

• спазване на дисциплината като необходимо условие за отговорно и съпричастно изпълнение на поставените задачи;

• възможност за общо прекарване на свободното време и за общи положителни преживявания.

2. Да се постигне доверие и съпричастност към взетите от командира решения чрез:

• показване на компетентност и професионални умения при организиране на войсковия живот, водене на занятия и вземане на решения;

• проява на загриженост както за благополучието на военното формирование, така и към отделния военнослужещ;

• достоверност и изчерпателност на информацията;

• проява на грижа и внимание към подчинените военнослужещи;

• признаване на вложените усилия от всеки военнослужещ;

• проява на доверие във възможностите на военното формирование;

• подчертаване на значимостта и ролята на военното формирование.

3. Да се следи за следните признаци:

• слаба вътрешна сплотеност на военното формирование;

• ниска ефективност на военното формирование при изпълнение на поставените задачи;

• чести конфликти между военнослужещите;

• неудовлетвореност на военнослужещите;

• чести отсъствия по здравословни причини;

• свръхчувствителност към критика;

• пренебрегване на заповеди;

• безмълвно или открито противопоставяне и агресивно отреагиране.