навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

НАРЕДБА № 4 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. ЗА МЪЛНИЕЗАЩИТАТА НА СГРАДИ, ВЪНШНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ОТКРИТИ ПРОСТРАНСТВА

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.6 от 18 Януари 2011г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) С наредбата се определят правилата и изискванията при проектиране, изграждане и поддържане на мълниезащитни уредби на сгради на основното застрояване с жилищно, обществено-обслужващо, производствено, смесено и друго предназначение с височина до 60 m, на второстепенни и стопански постройки на допълващото застрояване, на временни строежи и преместваеми обекти, външни съоръжения с височина до 60 m, строителни площадки и др., както и на открити пространства, наричани за краткост "защитавани обекти".
(2) Наредбата се прилага при проектиране и изграждане на нови, както и при реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи мълниезащитни уредби за обектите по ал. 1.
(3) Наредбата се прилага за мълниезащитни уредби със:
1. конвенционални мълниеприемници;
2. мълниеприемници с изпреварващо действие.





Чл. 2. Наредбата не се прилага за мълниезащитата на:
1. обекти със специално предназначение, като електрически централи и подстанции, въздушни електропроводи и контактни мрежи, обществени електронни съобщителни мрежи до въвеждането им в сградата и др.;
2. сухопътни транспортни средства, кораби, самолети.


Чл. 3. При проектирането на мълниезащитата на сгради, в които се предвиждат производство и/или съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, се спазват изискванията на тази наредба и на Наредба № 2 от 2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси (обн., ДВ, бр. 58 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2005 г.).


Чл. 4. С мълниезащитата се осигуряват безопасността на хората и на домашните животни срещу травми и защитата на материални ценности срещу щети, които могат да бъдат причинени от опасни и вредни фактори в резултат на преки попадения на мълнии или на вторични въздействия на мълнии.


Чл. 5. (1) Чрез мълниезащитата се удовлетворяват следните основни изисквания:
1. безопасност съобразно определената категория на мълниезащита и типа на мълниезащитната зона или съобразно избраното ниво на мълниезащита;
2. надеждност при експлоатацията;
3. ефективност по отношение на разхода на материали.
(2) Проектирането на мълниезащитните уредби се извършва по категория на мълниезащита или по ниво на мълниезащита.


Чл. 6. При проектирането се използват следните основни характеристики на мълниеносната дейност, свързани с местоположението на обекта:
1. вероятен брой на преките попадения на мълнии за една година;
2. средногодишен брой на мълниите за 1 km2;
3. средногодишна интензивност на мълниеносната дейност в часове за година.


Чл. 7. (1) Вероятният брой на преките попадения на мълнии за една година (N) върху сграда или външно съоръжение с височина до 60 m без мълниезащита се определя по формулата:
N = (S + 6h) (L + 6h) n.10-6 (1),
където:
S е широчината на сградата (съоръжението), m;
L - дължината на сградата (съоръжението), m;
h - най-голямата височина на сградата (съоръжението), m;
n - средногодишният брой на мълниите на 1 km2.
(2) Когато защитаваният обект има сложна конфигурация, за негова широчина и дължина се приемат съответно широчината и дължината на най-малкия правоъгълник, в който може да се впише обектът.


Чл. 8. (1) Средногодишният брой на мълниите за 1 km2 се определя в зависимост от интензивността на мълниеносната дейност съгласно табл. 1.

Таблица 1

Средногодишен брой на мълниите за 1 km2 в зависимост от интензивността на мълниеносната дейност


Интензивност на мълниеносната дейност в часове за година Над 10 до 20 Над 20 до 40 Над 40 до 60 Над 60 до 80 Над 80
Средногодишен брой на мълниите за 1 km2 1,5 3 6 9 12

(2) За страната средногодишната интензивност на мълниеносната дейност е 25 часа за година, а средногодишният брой на мълниите е 5 броя на 1 km2. Конкретните данни за станциите, които отчитат мълниеносната дейност в страната, са съгласно приложение № 1.
(3) При прединвестиционните проучвания интензивността на мълниеносната дейност се определя съгласно табл. 1 и 2 на приложение № 1 и картата за райониране на територията на страната, дадена в приложение № 2. При инвестиционното проектиране интензивността на мълниеносната дейност се определя с технико-икономическото задание.


Чл. 9. (1) При проектирането на мълниезащитни уредби се прилага или класификацията по категории на мълниезащита, или класификацията по нива на мълниезащита.
(2) При проектирането и изграждането на мълниезащитни уредби се предвиждат начини за изпълнение (технологии), както и материали (в т.ч. вид, размери и др.) и продукти за изграждане на мълниезащитни уредби, които отговарят на изискванията на техническите спецификации и удовлетворяват изискванията на наредбата. С инвестиционните проекти могат да се предвиждат начини за изпълнение или материали и продукти, различни от определените в тази наредба, при условие че с тях се осигурява изпълнението най-малко на равностойни изисквания за безопасност и надеждност при експлоатация.
(3) Продукти, законово произведени и пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз, и в Турция, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се използват при проектирането и изграждането на мълниезащитни уредби, когато техните характеристики осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в наредбата.
(4) Проектирането на мълниезащитната уредба се координира с проектирането на строителната част на обекта, който ще се защитава, за да се използват при възможност конструктивни метални елементи за целите на мълниезащитата.
(5) Проектирането на мълниезащитната уредба се координира с проектирането на електрическата уредба на обекта за:
1. използване на възможностите за изработване на обща заземителна уредба;
2. избягване на конфликти при трасирането на елементите на мълниезащитната и електрическата уредба и свързаните с тях неблагоприятни ефекти върху защитата срещу поражения от електрически ток и електромагнитната съвместимост;
3. избягване на негативни въздействия върху функционирането на вътрешните електрически и комуникационни мрежи.
(6) При проектирането на мълниезащитна уредба за вече построени обекти, както и при извършване на реконструкция, основно обновяване и основен ремонт, се отчитат ограниченията от съществуващото положение.


Чл. 10. (1) Мълниезащитата на сгради и на външни съоръжения с проектна височина до 25 m се въвежда в действие преди окончателното завършване на строителните и монтажните работи.
(2) При проектирането на сгради и на външни съоръжения с проектна височина, по-голяма от 25 m, освен постоянна мълниезащита се проектира и временна мълниезащита, която се въвежда в действие в процеса на изграждане на сградите и външните съоръжения.

Глава втора.
КЛАСИФИКАЦИИ


Чл. 11. Вредните и опасните фактори, свързани с мълнии, се класифицират, както следва:
1. основни фактори при пряко попадение на мълния върху защитавания обект:
а) топлинни въздействия;
б) механични въздействия;
2. допълнителни фактори вследствие на попадение на мълния върху защитавания обект, в близост до защитавания обект или върху мрежа за обществени услуги, която навлиза в защитавания обект:
а) внасяне на опасни потенциали;
б) индуктирани напрежения от електромагнитна индукция;
в) индуктирани напрежения от електростатична индукция;
г) крачни напрежения;
д) допирни напрежения.


Чл. 12. (1) При проектирането на мълниезащитни уредби по категория на мълниезащита се прилагат следните категории на мълниезащита:
1. първа категория: сградите, помещенията, външните (откритите) съоръжения или части от тях, в които съобразно технологичния процес при нормална работа може да се образуват експлозивни смеси от горими газове, пари, прахове или аерозоли и експлозивната атмосфера съществува постоянно, продължително или често, отнасящи се към местата от трета група "Експлозивна опасност" - зони 0 и 20, съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.);
2. втора категория: сградите, помещенията, външните (откритите) съоръжения или части от тях, в които съобразно технологичния процес може да се образуват експлозивни смеси от горими газове, пари, прахове или аерозоли, но при нормална работа или не се образува експлозивна атмосфера, или се образува случайно, или се образува за кратко, отнасящи се към местата от трета група "Експлозивна опасност" - зони 1, 2, 21 и 22, съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;
3. трета категория: всички останали сгради, помещения, открити съоръжения и открити пространства, при които прякото попадение на мълния може да предизвика пожар, механично разрушаване или поражение на хора или на домашни животни.
(2) Степените на огнеустойчивост на сгради, помещения и външни (открити) съоръжения са съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.


Чл. 13. При проектирането на мълниезащитни уредби по нива на мълниезащита се прилагат следните нива на мълниезащита съобразно ефективността на мълниезащитните уредби:
1. ниво на мълниезащита І (ниво І) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,98;
2. ниво на мълниезащита ІІ (ниво ІІ) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,95 до 0,98;
3. ниво на мълниезащита ІІІ (ниво ІІІ) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,80 до 0,95;
4. ниво на мълниезащита ІV (ниво ІV) - при ефективност на мълниезащитната уредба до 0,80.


Чл. 14. Необходимото за даден обект ниво на мълниезащита се определя в зависимост от:
1. опасностите при пряко попадение на мълния;
2. предназначението и значимостта на защитавания обект;
3. интензивността на мълниеносната дейност в местоположението на защитавания обект;
4. габаритните размери и конфигурацията на защитавания обект;
5. наличието на мрежи за обществени услуги, включително подземни проводи.


Чл. 15. (1) За всяко ниво на мълниезащита са определени максимални и минимални стойности на параметрите на тока на мълния.
(2) Максималните стойности на параметрите на тока на мълния са дадени в табл. 2, като за ниво I те няма да бъдат превишени с вероятност 99 %. Максималните стойности за ниво I са редуцирани до 75 % за ниво II и до 50 % за нива III и IV, а параметрите за времето са неизменни.

Таблица 2

Максимални стойности на параметрите на тока на мълния за съответните нива на мълниезащита


(3) Минималните стойности на пиковия ток на мълния се използват за определяне на радиуса на фиктивната търкаляща се сфера за различните нива на мълниезащита. Минималните стойности на пиковия ток на мълния и радиусите на фиктивната търкаляща се сфера съобразно нивата на мълниезащита са дадени в табл. 3.

Таблица 3

Минимални стойности на пиковия ток на мълния и радиуси на фиктивната търкаляща се сфера за съответните нива на мълниезащита


Величина Означение Единица Ниво на мълниезащита
      I II III IV
Пиков ток I kA 3 5 10 16
Радиус на фиктивната търкаляща се сфера r m 20 30 45 60


Чл. 16. Мълниеприемниците се подразделят на:
1. конвенционални - пръти, въжета, мрежи;
2. с изпреварващо действие, съдържащи система за изпреварваща йонна емисия.

Глава трета.
ПРОЕКТИРАНЕ НА МЪЛНИЕЗАЩИТА С КОНВЕНЦИОНАЛНИ МЪЛНИЕПРИЕМНИЦИ ПО КАТЕГОРИЯ НА МЪЛНИЕЗАЩИТА

Раздел I.
Общи изисквания


Чл. 17. (1) При проектирането на мълниезащитни уредби с конвенционални мълниеприемници по категория на мълниезащита мълниезащитните зони се класифицират съобразно вероятността на защитата, която осигуряват, както следва:
1. мълниезащитна зона тип А, за която вероятността да осигури защитата е 99,5 на сто и повече;
2. мълниезащитна зона тип Б, за която вероятността да осигури защитата е 95 на сто и повече.
(2) Типът на мълниезащитната зона се определя съгласно табл. 4, като се отчитат:
1. характеристиките на сградите и на външните съоръжения по експлозивна опасност, пожарна опасност и степен на огнеустойчивост;
2. интензивността на мълниеносната дейност в часове за година и вероятният брой на преките попадения на мълния за една година.

Таблица 4

Определяне на типа на мълниезащитната зона


№ по ред Категория на мълниезащита Характеристики на сградите и външните съоръжения по експлозивна опасност*, пожарна опасност* и степен на огнеустойчивост* Интензивност на мълниеносната дейност в часове за година (М) Вероятен брой на преките попадения на мълния за една година (N) Тип на мълние- защитната зона
1 2 3 4 5 6
1. I Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 - - А
2. II Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 М >= 10 N > 1 А
        N <= 1 Б
3. III П - I, П - II и П - IIа клас по пожарна опасност, М >= 20 N > 2 А
    I и II степен на огнеустойчивост   0,1 <= N <= 2 Б
4. III П - I, П - II и П - IIа клас по пожарна опасност, М >= 20 N > 2 А
    III, IV и V степен на огнеустойчивост   0,2 <= N <= 2 Б
5. III П - III клас по пожарна опасност М >= 20 - Б
6. III III, IV и V степен на огнеустойчивост и открити М >= 20 N > 2 А
    складове за твърди горими вещества, отнасящи се към П - III клас по пожарна опасност   0,1 <= N <= 2 Б
7. III Сгради и съоръжения от III, IV и V степен на огнеустойчивост, предназначени за отглеждане на животни и птици: за едър рогат добитък и свине - 100 глави и повече; за коне - 40 и повече; за овце - 500 и повече; за птици - 1000 и повече М >= 10 - Б
8. III Промишлени комини, водонапорни и силозни кули, вишки с различно предназначение с височина 15 m и повече М >= 10 - Б
9. III Жилищни и обществени сгради, извисяващи се с повече от 15 m над средната височина на околните сгради в радиус 400 m, и отделно стоящи сгради с височина над 20 m, отстоящи на повече от 400 m от други сгради М >= 20 - Б
10. III Обществени сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост с площ над 150 m2 и височина над 7 m М >= 20 - Б
11. III Обекти, които са паметници на културата М >= 10 - Б
12. III Всички други сгради М >= 20 - Б

* Определенията на характеристиките по експлозивна опасност, пожарна опасност - категория и клас, както и по степен на огнеустойчивост са съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.


Чл. 18. (1) Сградите и външните съоръжения от първа и втора категория на мълниезащита се осигуряват със защита:
1. при преки попадения на мълнии;
2. от индуктирани напрежения от електростатична и електромагнитна индукция;
3. от внасяне на опасни потенциали посредством подземни и надземни комуникации.
(2) Самостоятелно разположените външни съоръжения от втора категория на мълниезащита се осигуряват със защита:
1. при преки попадения на мълнии;
2. от индуктирани напрежения от електростатична индукция.
(3) Сградите и външните съоръжения от трета категория на мълниезащита се осигуряват със защита:
1. при преки попадения на мълнии;
2. от внасяне на опасни потенциали посредством подземни и надземни комуникации.
(4) Самостоятелно разположените външни съоръжения и откритите пространства от трета категория на мълниезащита се осигуряват със защита при преки попадения на мълнии.
(5) Сградите с широчина, по-голяма от 100 m, се осигуряват и със защита от крачни и допирни напрежения чрез изравняване на потенциалите.


Чл. 19. (1) Когато в един защитаван обект има помещения или технологични съоръжения от първа категория на мълниезащита, мълниезащитата на целия обект трябва да съответства на изискванията за първа категория.
(2) В случаите по ал. 1 се допуска мълниезащитата на целия защитаван обект да съответства на изискванията за втора категория на мълниезащита, когато площта на помещенията или съоръженията, които се отнасят към първа категория, е до 30 на сто от:
1. общата площ - при едноетажни сгради;
2. площта на най-горния етаж - при сгради с два или повече етажа.


Чл. 20. (1) Когато в един защитаван обект има помещения или съоръжения, които се отнасят към втора или към втора и трета категория, мълниезащитата на целия обект трябва да съответства на изискванията за втора категория.
(2) В случаите по ал. 1 се допуска мълниезащитата на целия защитаван обект да съответства на изискванията за трета категория, когато площта на помещенията или съоръженията, които се отнасят към втора категория, е до 30 на сто от:
1. общата площ - при едноетажни сгради;
2. площта на най-горния етаж - при сгради с два или повече етажа.


Чл. 21. (1) Когато сградата (съоръжението) се вписва частично в защитената зона на съседни защитени обекти, на защита при преки попадения на мълнии подлежат само тези части, които остават извън защитената зона. В тези случаи защитата от индуктирани напрежения от електростатична и електромагнитна индукция и от внасяне на опасни потенциали се проектира изцяло в зависимост от категорията на мълниезащита на защитаваната сграда (външно съоръжение).
(2) При проектиране на мълниезащита в сервитутните зони на гражданските летища, летателните площадки и радионавигационните съоръжения, височината на мълниеотводите и мълниеприемниците се съгласува с Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласно изискванията на чл. 46, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване.

Раздел II.
Мълниезащита на сгради и външни съоръжения от първа категория на мълниезащита


Чл. 22. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от първа категория на мълниезащита се проектира чрез изолирана мълниезащитна уредба - отделно стоящи мълниеотводи (пръти, въжета), или чрез изолирани токоотводи, разположени на защитавания обект. Мълниеотводите се проектират така, че да осигуряват мълниезащитна зона тип А.
(2) Импулсното съпротивление на заземителя за всеки отделно стоящ или изолиран мълниеотвод е не по-голямо от 10 W. При специфично съпротивление на почвата 500 Wm и повече се допуска увеличаване на импулсното съпротивление за всеки заземител до 40 W.


Чл. 23. (1) Минимално допустимите разстояния от токоотвода на отделно стоящ прътов мълниеотвод (фиг. 1) или от изолиран от обекта мълниеотвод (фиг. 2) до защитавания обект се определят в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг. 3, при което най-малкото разстояние по въздуха се избира в зависимост от дължината на участъка от токоотвода съгласно фиг. 1 и 2, а дължината на елемента, изолиращ токоотвода от защитавания обект - съобразно пълната дължина на токоотвода (фиг. 2).
(2) Минимално допустимите разстояния от мълниеприемното въже до защитавания обект (фиг. 4) се определят в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг. 5 и 6.


А е точката от мълниеотвода, съответстваща на най-високата част на защитавания обект;
l - разчетната дължина на мълниеотвода;
lВ - минималното разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект;
lМ - минималното разстояние между заземителя и подземни метални проводи.

Фиг. 1. Мълниезащита чрез отделно стоящ прътов мълниеотвод


А (А') е точката от мълниеотвода, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект;
l (l') - разчетната дължина на мълниеотвода;
lВ - минималното разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект;
lД - минималната дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода.

Фиг. 2. Мълниезащита чрез прътов мълниеотвод, изолиран от защитавания обект


lВ е минималното разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект;
lД - минималната дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода;
l (l') - разчетната дължина на мълниеотвода;
Rимп. - импулсното съпротивление на заземителя.

Фиг. 3. Минимални разстояния между токоотвода и защитавания обект и минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни разчетни дължини на мълниеотвода


А е точката от мълниеотводното въже, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект;
С - точката от опората на мълниеотводното въже, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект;
l - разстоянието между опорите на мълниеотводното въже;
l1 - височината на опорите на мълниеотводното въже;
l2 - разчетната височина на опората на мълниеотводното въже;
l3 - разчетната дължина на мълниеотвода;
lB1 - минималното разстояние по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект;
lB2 - минималното разстояние по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект;
lM - минималното разстояние между заземителя и металните подземни проводи.

Фиг. 4. Мълниезащита чрез мълниеотводно въже, разположено на височина до 150 m


lB1 е минималното разстояние по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект;
l3 - разчетната дължина на мълниеотвода;
Rимп. - импулсното съпротивление на заземителя.

Фиг. 5. Минимални разстояния по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни разчетни дължини на мълниеотвода


l е разстоянието между опорите на мълниеотводното въже - от 50 до 200 m;
l1 - височината на опорите на мълниеотводното въже - 40 m;
l2 - разчетната височина на опората;
lВ2 - минималното разстояние по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект;
Rимп. - импулсното съпротивление на заземителя.

Фиг. 6. Минимални разстояния по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни разчетни височини на опората


Чл. 24. (1) Когато сградата или външното съоръжение има прави газоотводни комини или дихатели за свободно отвеждане в атмосферата на газове, пари или частици във взривоопасна концентрация, защитната зона на мълниеотвода обхваща и пространството над горния ръб на комина, ограничено от условно полукълбо с радиус, равен на радиуса на комина, но не по-малък от 5 m.
(2) При газоотводни комини и дихатели с предпазни клапани защитната зона на мълниеотвода обхваща и пространството над горния ръб на комина с размери, както следва:
1. височина 1 m и радиус 2 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата до 5 kPa - за по-тежки от въздуха газове;
2. височина 2,5 m и радиус 5 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата от 5 до 25 kPa - за по-тежки от въздуха газове;
3. височина 2,5 m и радиус 5 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата до 25 kPa - за по-леки от въздуха газове;
4. височина 5 m и радиус 5 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата над 25 kPa.
(3) Пространствата по ал. 1 и 2 може да не се включват в защитната зона при:
1. изхвърляне на газове без взривоопасни концентрации;
2. изхвърляне на азот;
3. комини с постоянно горящи факли или с факли, запалвани само при изхвърляне на газове;
4. смукателни вентилационни шахти, предпазни и аварийни клапи, при които може да настъпи изхвърляне на газове с взривоопасни концентрации само в аварийни случаи.


Чл. 25. За защита при преки попадения на мълнии на линейни инженерни мрежи, като метални тръбопроводи, естакади и др. под. от първа категория на мълниезащита, се проектира свързване към заземители с импулсно съпротивление до 10 W на двете крайни опори и на междинните опори, разположени на разстояние от 100 до 150 m една от друга.


Чл. 26. (1) За защита от внасяне на опасни потенциали в защитаваните сгради и външни съоръжения по подземните метални проводи заземителите за защита при преки попадения на мълнии и проводниците към тях се проектират на разстояние от проводите, включително и от кабели с различно предназначение, въвеждани в защитаваните или в съседни обекти от първа категория на мълниезащита (фиг. 1 и 4). В зависимост от импулсното съпротивление (в W) на съответния заземител това разстояние (в m) се определя, както следва:
1. за прътови мълниеприемници - 0,5 Rимп.;
2. за мълниеприемни въжета - 0,3 Rимп..
(2) Разстоянието по ал. 1 е не по-малко от 3 m. Когато металните подземни проводи не се въвеждат в защитаваната сграда, а разстоянието до мястото на въвеждането им в съседни защитавани сгради и съоръжения от първа категория на мълниезащита е 50 m и повече, разстоянието по ал. 1 може да се намали до 1 m.


Чл. 27. (1) За защита от индуктирани напрежения от електромагнитна индукция между тръбопроводи и други надлъжно разположени метални части (обвивки на кабели и др. под.) в местата на тяхното взаимно сближаване на разстояние 10 cm и по-малко през всеки 20 m се проектира сигурна електрическа връзка чрез заваряване или запояване, за да не се допусне образуване на незатворени контури.
(2) Връзките между съединените елементи на тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални части в защитавания обект трябва да осигуряват сигурно електрическо съединение. При фланцови съединения се приема, че това изискване е спазено, ако на един фланец има най-малко шест нормално притегнати винтови съединения. В местата, където това изискване не може да бъде спазено, връзките се шунтират със стоманен проводник с диаметър най-малко 5 mm или със стоманена лента със сечение най-малко 24 mm2.


Чл. 28. (1) За защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция в сградите и външните съоръжения от първа категория на мълниезащита металните корпуси на цялото оборудване и металната конструкция на сградата или съоръжението се свързват към специален заземител или към заземителната уредба, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.
(2) Съпротивлението на специалния заземител по ал. 1 за честота 50 Hz е не повече от 10 W. Разстоянието от специалния заземител или от заземителната уредба за защита срещу поражения от електрически ток до заземителя за защита при преки попадения на мълнии се определя съгласно чл. 26.


Чл. 29. За защита от внасяне на опасни потенциали по подземните метални проводи (тръбопроводи, кабели, в т.ч. разположени в канали и тунели) при въвеждането им в сградата (съоръжението) те се присъединяват към заземителя за защита от индуктирани напрежения или от електростатична индукция или към заземителната уредба, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.


Чл. 30. За защита от внасяне на опасни потенциали по надземни метални проводи и метални конструкции, навлизащи в сградата или съоръжението, се предвиждат следните мерки:
1. присъединяване към заземителната уредба на сградата (съоръжението), предназначена за защита срещу поражения от електрически ток, при въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение);
2. присъединяване към заземител с импулсно съпротивление до 10 W в най-близките две опори преди въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение).


Чл. 31. (1) Електрозахранващи мрежи с напрежение до 1000 V, телефонни, радиофикационни, сигнализационни и други инсталации се въвеждат в сградите само чрез кабели.
(2) Металните брони или обвивките на кабелите, в т.ч. на кабелите с изолационно покритие на металната обвивка, се присъединяват в мястото на въвеждането им в сградата към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.
(3) В мястото на преминаване от въздушна в кабелна линия металната броня или обвивката на кабела, както и стойките или куките на изолаторите на въздушната линия се присъединяват към заземител с импулсно съпротивление до 10 W, като в мястото на преминаването между всяко жило на кабела и заземените елементи се предвиждат закрити искрови междини с междуелектродно разстояние от 2 до 3 mm или вентилен отвод за ниско напрежение.
(4) Стойките (куките) на изолаторите на въздушната линия на най-близкия стълб до мястото на преминаване от въздушна в кабелна линия се присъединяват към заземител с импулсно съпротивление до 20 W.

Раздел III.
Мълниезащита на сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита


Чл. 32. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита се проектира по един от следните начини:
1. като отделно стоящи или разположени на сградите неизолирани мълниеотводи с мълниеприемници пръти или въжета, осигуряващи мълниезащитна зона тип А или тип Б съгласно табл. 4; от всеки прътов мълниеприемник или от всяка стойка на мълниеприемното въже се прокарват най-малко два токоотвода; при използване на съсредоточени заземители токоотводите се прокарват по противоположните страни на сградата; при използване на разсъсредоточени заземители или на заземителни контури токоотводите се разполагат на разстояние до 20 m един от друг, отчитано по периметъра на сградата;
2. като мълниеприемна мрежа при неметален покрив или с използването като мълниеприемник на металния покрив на сградата или съоръжението при спазване на изискванията по чл. 24; мълниеприемната мрежа се проектира на клетки с площ до 36 m2 (например 6 x 6 m, от стомана, с диаметър най-малко 8 mm); възлите на мрежата се съединяват чрез заваряване или със специални клеми; металните части на сградата (съоръжението), разположени на покрива (вентилационни устройства, метални тръби и др. под.), се съединяват с мълниеприемната мрежа или с металния покрив, а на неметалните части на сградата (съоръжението), които се извисяват над покрива, се поставят допълнителни мълниеприемници, присъединени към мрежата (металния покрив); токоотводите, съединяващи мълниеприемната мрежа или металния покрив със заземителите, се прокарват на разстояние до 20 m един от друг, отчитано по периметъра на сградата.
(2) При проектиране на защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита освен изискванията по ал. 1 се спазват и следните условия:
1. разстоянието от отделно стоящи мълниеотводи до защитаваната сграда (съоръжение), както и до подземните проводи не се нормира;
2. импулсното съпротивление на всеки заземител за защита при преки попадения на мълнии да е до 10 W, като при специфично съпротивление на почвата 500 Wm и повече се допуска то да бъде по-голямо, но да не превишава 40 W; при специфично съпротивление на почвата до 500 Wm може да се използват естествени заземители (стоманобетонни фундаменти на сградите и съоръженията и др. под.);
3. допуска се обединяване на заземители за защита при преки попадения на мълнии, за защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция и за защита срещу поражения от електрически ток;
4. при възможност за токоотводи се използват металните конструкции на защитаваните сгради и съоръжения (колони, ферми, пожарни стълби, направляващи релси на асансьорите и др. под.).
(3) Прътови мълниеприемници или мълниеприемна мрежа може да не се проектират за сгради, чиито покривни елементи са разположени върху метални ферми, когато е осигурена непрекъсната електрическа връзка на металните ферми със заземителите, при условие че по покрива и в подпокривното пространство се използват само негорими материали.


Чл. 33. (1) За изравняване на потенциалите във вътрешността на сгради с широчина, по-голяма от 100 m, се проектира заземителна уредба, съставена от стоманени електроди със сечение най-малко 100 mm2, разположени хоризонтално най-много през 60 m по широчината на сградата и на дълбочина най-малко 0,5 m. В краищата на сградата (от двете й страни) стоманените електроди се свързват към металните ферми и към външния заземителен контур или към армировката на стоманобетонните фундаменти на сградата.
(2) При използване на армировката на стоманобетонните фундаменти на вътрешни колони и при непрекъсната електрическа връзка чрез заваряване с мълниеприемниците не се проектира допълнителна заземителна уредба за изравняване на потенциалите в сградата.


Чл. 34. За защита при преки попадения на мълнии на линейните мрежи на техническата инфраструктура, като метални тръбопроводи, естакади и др. под. от втора категория на мълниезащита, се проектира свързване към заземители с импулсно съпротивление до 20 W в местата на двете крайни опори, както и свързване към заземители с импулсно съпротивление до 50 W на междинни опори, разположени на разстояние от 250 до 300 m една от друга.


Чл. 35. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на външни метални съоръжения с горими газове, пари и леснозапалими течности или втечнени газове се проектира, както следва:
1. на корпусите на уредби, съоръжения или отделни резервоари, при дебелина на метала на покрива, по-малка от 4 mm - чрез отделно стоящи мълниеотводи или чрез мълниеотводи, разположени на тях;
2. на корпусите на уредби, съоръжения или отделни резервоари при дебелина на метала на покрива 4 mm и повече, както и на отделни резервоари с обем до 200 m3, независимо от дебелината на метала на покрива - чрез присъединяване към заземители;
3. на резервоари с плаващи покриви или понтони - чрез отделно стоящи мълниеотводи.
(2) Защитата при преки попадения на мълнии на външни съоръжения с корпуси от стоманобетон, съдържащи горими газове или леснозапалими течности, се проектира чрез отделно стоящи мълниеотводи или чрез мълниеотводи, разположени на тях.


Чл. 36. За защита при преки попадения на мълнии на външни уредби с втечнени газове при общ обем на резервоарите над 8000 m3, както и на външно разположени складови стопанства с метални или стоманобетонни корпуси при общ обем над 100 000 m3 се проектират отделно стоящи мълниеотводи. В икономически обосновани случаи се допуска мълниеотводите да се разполагат на самите резервоари. При защита на метални резервоари чрез отделно стоящи мълниеотводи техните корпуси се присъединяват към заземители, като се допуска към заземителите да се присъединяват и токоотводите на отделно стоящите мълниеотводи.


Чл. 37. (1) За защита при преки попадения на мълнии на подземни складови стопанства със стоманобетонни резервоари, които нямат вътрешна метална облицовка, се проектират отделно стоящи мълниеотводи. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространството, определено от основа, която излиза на 40 m извън стените на крайните резервоари за всяка страна на складовото стопанство, и височина, равна на височината на газоотводните или компенсационните клапи, увеличена с 2,5 m.
(2) За защита при преки попадения на мълнии на подземни складови стопанства със стоманобетонни резервоари за мазут, при прибавяне към мазута на леки въглеводороди и при подгряване, се проектират отделно стоящи мълниеотводи. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространството, определено от основа, която съвпада с територията на складовото стопанство, и височина, равна на височината на газоотводните и компенсационните клапи, увеличена с 2,5 m.


Чл. 38. Защитата при преки попадения на мълнии на очистни съоръжения се проектира като отделно стоящи или разположени на съоръженията мълниеотводи, в случай че пламната температура на продукта превишава работната му температура с по-малко от 10 °С. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространството, ограничено от основа, която излиза на 5 m извън границите на очистното съоръжение във всяка страна, и височина, равна на височината на съоръжението, увеличена с 3 m.


Чл. 39. (1) Когато на външни складови стопанства или на подземни стоманобетонни резервоари с вътрешна метална облицовка, съдържащи горими газове или леснозапалими течности, са разположени газоотводни тръби или отдушници, тяхната защита при преки попадения на мълнии, както и защитата на пространството над тях се проектират при спазване на изискванията по чл. 24. По същия начин се защитава и пространството над горния ръб на гърловината на цистерни, в които се извършва открито наливане на продукта от горивоналивна естакада.
(2) При външни уредби или цистерни, съдържащи горими газове или леснозапалими течности, се проектира защита при преки попадения на мълнии за наличните компенсационни клапани и за пространството над тях, ограничено от цилиндър с радиус 5 m и височина 2,5 m.
(3) Газоотводните тръби, дихателите и компенсационните клапани по ал. 1 и 2 може да се използват като носещи конструкции за разполагане на мълниеотводите.


Чл. 40. (1) За уредбите по чл. 35 - 38 заземителите за защита при преки попадения на мълнии се проектират с импулсно съпротивление не по-голямо от 50 W за всеки токоотвод и към тях се присъединяват металните корпуси и другите метални конструкции на уредбите.
(2) Заземителите се свързват на отстояние не по-голямо от 50 m по периметъра на основата на уредбата, като се предвиждат най-малко две присъединявания.


Чл. 41. За защита при преки попадения на мълнии на резервоари, разположени в земята, се допуска като заземители да се използват магнезиевите протектори, предназначени за защита от корозия, при спазване на следните условия:
1. стоманеният прът, залят в протектора, и присъединяваният към него проводник на токоотвода са поцинковани, с диаметри най-малко 6 mm, а в корозионно активни почви - най-малко 8 mm;
2. съединението между стоманения прът на протектора и проводника на токоотвода е проектирано чрез заварка, с припокриване по дължина най-малко 6 пъти диаметъра на проводника;
3. импулсното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 50 W.


Чл. 42. (1) Защитата от индуктирани напрежения от електростатична индукция се осигурява чрез присъединяване на цялото оборудване, разположено в сградите, съоръженията и уредбите, към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.
(2) При резервоари с плаващи покриви или с понтон, независимо от материала, от който са изпълнени покривът (понтонът) и корпусът, за защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция се проектират гъвкави електрически връзки най-малко на две места между покрива (понтона) и токоотводите или металния корпус.


Чл. 43. За защита от индуктирани напрежения от електромагнитна индукция между тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални елементи се проектират шунтиращи връзки през 25 - 30 m, когато разстоянието помежду им е 10 cm и по-малко. Шунтиращи връзки не се предвиждат в местата на съединяване или разклоняване на тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални елементи.


Чл. 44. (1) Защитата от внасяне на опасни потенциали по подземните проводи при навлизането им в сградата (външното съоръжение) се осигурява чрез присъединяването им към който и да е заземител.
(2) За защита от внасяне на опасни потенциали външните надземни метални конструкции и проводи се присъединяват към:
1. заземител с импулсно съпротивление до 10 W - при въвеждането им в защитаваната сграда (съоръжение); допуска се и присъединяване към заземителя за защита при преки попадения на мълнии;
2. заземител с импулсно съпротивление до 10 W - на най-близката до съоръжението опора.


Чл. 45. Електропроводни линии с напрежение до 1000 V, телефонни и радиофикационни мрежи и сигнализационни и други инсталации се въвеждат в сградите при спазване на изискванията по чл. 31, като изискването за свързване на металните брони или обвивките на кабелите към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток, не се отнася за кабелите с изолационно покритие върху металната броня или обвивката.

Раздел IV.
Мълниезащита на сгради и външни съоръжения от трета категория на мълниезащита


Чл. 46. Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от трета категория на мълниезащита се проектира по един от начините, посочени в чл. 32, ал. 1, при спазване на изискванията по чл. 33 и на следните изисквания:
1. мълниеприемната мрежа се проектира с клетки с площ до 150 m2 (например 12 х 12 m);
2. импулсното съпротивление на всеки заземител за защита при преки попадения на мълнии е до 20 W, а при специфично съпротивление на почвата 500 Wm и повече се допуска увеличаване до 40 W, с изключение на сградите за едър рогат добитък и на конюшните, за които съпротивлението е до 10 W.


Чл. 47. (1) При проектирането на отделно стоящи мълниеотводи за защита на селскостопански сгради за едър рогат добитък и на конюшни опорите и заземителите се разполагат на разстояние най-малко 5 m от входовете на сградите.
(2) При проектирането на мълниеотводи, разположени на сградата, или на мълниеприемна мрежа за токоотводи може да се използва свързана чрез заваряване армировка на стоманобетонните колони, а за заземители може да се употребяват стоманобетонните фундаменти или разсъсредоточени хоризонтални заземители, разположени по протежение на сградите, под асфалтово покритие с широчина най-малко 5 m. Към такива заземители се присъединяват металните конструкции, тръбопроводите и оборудването, както и контурът за изравняване на потенциалите в сградата.


Чл. 48. (1) За защита при преки попадения на мълнии на линейни мрежи на техническата инфраструктура, като метални тръбопроводи, естакади и др. под. от трета категория на мълниезащита, се предвижда свързване към заземители с импулсно съпротивление до 20 W в местата на двете крайни опори.
(2) Метални скулптури и паметници се присъединяват към заземители с импулсно съпротивление до 20 W.


Чл. 49. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на външни метални съоръжения (уредби) или на резервоари от клас П-III по пожарна опасност с горими течности с пламна температура на парите, по-висока от 61 °С, се проектира, както следва:
1. при дебелина на метала на обвивката или на корпуса до 4 mm - като отделно стоящи мълниеотводи или като мълниеотводи, разположени на съоръжението;
2. при дебелина на метала на обвивката или на корпуса над 4 mm, както и при отделно разположени резервоари с обем до 200 m3, независимо от дебелината на метала - чрез присъединяване на обвивките (корпусите) към заземителите.
(2) Когато корпусите на съоръженията по ал. 1 са стоманобетонни, защитата при преки попадения на мълнии се предвижда като отделно стоящи мълниеотводи или като мълниеотводи, разположени на самото съоръжение. Пространството над газоотводните тръби, дихателите и компенсационните клапани може и да не се включва в обхвата на защитната зона на мълниеотводите. В тези случаи заземителите се проектират така, че да отговарят на изискванията на чл. 40 и 41.


Чл. 50. (1) За защита при преки попадения на мълнии на неметални комини на производствени предприятия и котелни, водонапорни кули, пожарни наблюдателни кули и др. под. с височина, по-голяма от 15 m, се проектират мълниеотводи, разположени на тях. За комините с височина до 60 m е достатъчно разполагането на един прътов мълниеприемник с дължина над 1 m и спускането на един токоотвод. При стоманобетонни комини за токоотводи се използват армировките им, ако имат електрическа връзка.
(2) Когато обектите по ал. 1 са метални, не се изисква поставяне на мълниеприемници и спускане на токоотводи.
(3) За обектите по ал. 1 и 2 заземителите се проектират с импулсно съпротивление не по-голямо от 50 W. При специфично съпротивление на почвата до 500 Wm за заземители може да се използват стоманобетонните фундаменти.


Чл. 51. За защита от внасяне на опасни потенциали външните надземни метални конструкции и проводи се присъединяват, както следва:
1. при въвеждането им в защитаваната сграда (съоръжение) - към заземител с импулсно съпротивление до 20 W; допуска се връзка със заземителя за защита при преки попадения на мълнии или със заземителната уредба, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток;
2. на най-близката до съоръжението опора - към заземител с импулсно съпротивление до 20 W.

Раздел V.
Мълниезащитни зони


Чл. 52. (1) Мълниезащитната зона на единичен прътов мълниеотвод с височина до 150 m е кръгов конус съгласно фиг. 7.


h е височината на мълниеотвода;
h0 - височината на мълниезащитния конус;
r0 - радиусът на мълниезащитния конус на нивото на терена;
rx - радиусът на мълниезащитния конус на височина hx.

Фиг. 7. Мълниезащитна зона на единичен прътов мълниеотвод с височина до 150 m
(2) Размерите на мълниезащитна зона тип А в m за единичен прътов мълниеотвод се определят по формулите:
h0 = 0,85 h
r0 = (1,1 - 0,002h) . h

(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б в m за единичен прътов мълниеотвод се определят по формулите:
h0 = 0,92 h
r0 = 1,5 h

(4) Когато са известни размерите на защитавания обект, височината на необходимия единичен прътов мълниеотвод за осигуряване на мълниезащитна зона тип Б се определя по формулата:
(5) Мълниезащитната зона за единичен прътов мълниеотвод, разположен на наклонен терен, се определя по формули (2) и (3), като за височина на мълниеотвода се приема перпендикулярът, спуснат от върха на мълниеотвода към плоскостта на терена.


Чл. 53. (1) Мълниезащитната зона на два прътови мълниеотвода с равни височини до 150 m се определя съгласно фиг. 8. Външните области на мълниезащитната зона се определят по чл. 52 както за единичен прътов мълниеотвод.
(2) Размерите на мълниезащитна зона тип А за два прътови мълниеотвода се определят по формулите:
1. при L Ј h:
hc = h0
rcx = rx (5);
rc = r0
2. при L > h:
hc = h0 - (0,17 + 3.10-4h).(L - h)
(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б за два прътови мълниеотвода се определят по формулите:
1. при L Ј 1,5 h:
hc = h0
rcx = rx (7);
rc = rc
2. при L > 1,5 h:
hc = h0 - 0,14 (L - 1,5h)
rc = r0 (8).
(4) Когато са известни разстоянието между мълниеотводите и най-малката височина на мълниезащитната зона, необходимата височина на мълниеотводите за осигуряване на мълниезащитна зона тип Б се определя по формулата:
(5) Когато два прътови мълниеотвода са разположени на разстояние L > 3h - за мълниезащитна зона А, или L > 5h - за мълниезащитна зона Б, мълниезащитните зони се определят както за самостоятелни мълниеотводи.


L е разстоянието между мълниеотводите;
h - височината на мълниеотводите;
h0 - височината на мълниезащитните конуси;
r0 - радиусът на мълниезащитните конуси на нивото на терена;
rx1 - радиусът на мълниезащитния конус на височина hx1;
rx2 - радиусът на мълниезащитния конус на височина hx2;
hc - минималната височина на мълниезащитната зона;
rc - размерът на мълниезащитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc;
rcx - размерът на мълниезащитната зона на височина hx.

Фиг. 8. Мълниезащитна зона на два прътови мълниеотвода с равни височини до 150 m


Чл. 54. (1) Мълниезащитната зона на два прътови мълниеотвода с различни височини до 150 m се определя съгласно фиг. 9. Външните области на мълниезащитните зони се определят както при единични мълниеотводи със съответната височина, като размерите h01, h02, r01, r02, rx1 и rx2 за двата типа зони се определят съгласно чл. 52, ал. 2 и 3. Останалите размери на зоните се определят по формулите:
където hc1 и hc2 за двата типа мълниезащитни зони се определят по формули (5) - (8).


L е разстоянието между мълниеотводите;
h1 и h2 са височините на мълниеотводите;
h01 и h02 - височините на мълниезащитните конуси;
r01 и r02 - радиусите на мълниезащитните конуси на нивото на терена;
rx1 и rx1 - радиусите на мълниезащитните конуси на височина hx;
hc - минималната височина на мълниезащитната зона;
rc - размерът на мълниезащитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc;
rcx - размерът на мълниезащитната зона на височина hx.

Фиг. 9. Мълниезащитна зона на два прътови мълниеотвода с различни височини до 150 m
(2) За два прътови мълниеотвода с различни височини мълниезащитна зона тип А се проектира при L Ј 3 hmin, а мълниезащитна зона тип Б - при L Ј 5 hmin.


Чл. 55. Мълниезащитната зона на няколко прътови мълниеотвода с равни височини се определя за всеки два съседни мълниеотвода (фиг. 10). За защита на единично съоръжение или на група съоръжения с височина hx при проектиране на мълниезащитна зона тип А или Б rcx е по-голямо от нула за всеки два по два мълниеотвода. За двата типа мълниезащитни зони rcx се определя по формули (5) - (8).


L1, L2 и L3 са разстоянията между мълниеотводите;
rcx1, rcx2 и rcx3 - размерите на мълниезащитната зона на височина hx;
r0 е радиусът на защитния конус на нивото на терена;
rx - радиусът на мълниезащитната зона на височина hx.

Фиг. 10. Мълниезащитна зона на три прътови мълниеотвода с равни височини до 150 m


Чл. 56. (1) Мълниезащитната зона на единичен мълниеотвод - хоризонтално разположено въже на височина до 150 m, се определя съгласно фиг. 11. За стоманено въже със сечение от 35 до 50 mm2 може да се приеме, че при разстояние между опорите до 120 m максималното му провисване е 2 m, а при разстояние между опорите от 120 до 150 m - 3 m.
lа е разстоянието между опорите;
hоп - височината на опорите;
h - отстоянието на въжето от терена в зоната на най-големия провес;
h0 - височината на мълниезащитната зона;
r0 - размерът на мълниезащитната зона на нивото на терена;
rx - размерът на мълниезащитната зона на височина hx.

Фиг. 11. Мълниезащитна зона на единично мълниеотводно въже на височина до 150 m
(2) Размерите на мълниезащитна зона тип А за хоризонтално разположено въже се определят по формулите:
h0 = 0,85 h
r0 = (1,35 - 0,0025 h).h
(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б за хоризонтално разположено въже се определят по формулите:
h0 = 0,92 h
r0 = 1,7 h
(4) При известни размери hx и rx за мълниезащитна зона тип Б височината на единично хоризонтално разположено въже се определя по формулата:


Чл. 57. (1) Мълниезащитната зона на два мълниеотвода - хоризонтално разположени въжета на височина до 150 m, се определя съгласно фиг. 12. Размерите r0, h0 и rx за двата типа мълниезащитни зони се определят по формули (11) - (13).
L е разстоянието между мълниеотводните въжета;
h - отстоянието на въжетата от терена в зоната на най-големия провес;
h0 - височината на мълниезащитната зона;
r0 - размерът на мълниезащитната зона на нивото на терена;
rx1 и rx2 са радиусите на мълниезащитната зона на височина hx1 и hx2;
rcx - размерът на мълниезащитната зона на височина hx2;
r'x - размерът на мълниезащитната зона на височина hx1;
hc - минималната височина на мълниезащитната зона.

Фиг. 12. Мълниезащитна зона на две успоредни мълниеотводни въжета на височина до 150 m
(2) Останалите размери на мълниезащитна зона тип А при L Ј 3h се определят по формулите:
1. при L Ј h:
hc = h0
rcx = rx
rc = r0 (14);
2. при L > h:
hc = h0 - (0,14 + 5.10-4h) . (L - h)
(3) Останалите размери на мълниезащитна зона тип Б при L Ј 5h се определят по формулите:
1. при L Ј h:
hc = h0
rcx = rx (16);
rc = r0
2. при L > h:
hc = h0 - 0,12 (L - h)
(4) Когато hc и L (при rcx = 0) са известни, височината на мълниеотводите за мълниезащитна зона тип Б се определя по формулата:

Раздел VI.
Проектиране на мълниеприемници


Чл. 58. (1) Прътовите мълниеприемници се изпълняват от стомана с различни профили, със сечение най-малко 100 mm2 и с дължина най-малко 0,2 m.
(2) Мълниеприемните мрежи се изпълняват от стомана със сечение най-малко 50 mm2 или от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издръжливост и електрическа проводимост.
(3) Мълниеприемните въжета са многожилни поцинковани със сечение най-малко 35 mm2 или от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издръжливост и електрическа проводимост.
(4) Мълниеприемниците може да се изпълняват и от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издръжливост и електрическа проводимост. Информация за използваните материали, за формата и за минималното напречно сечение на мълниеприемници - проводници и пръти, е дадена в приложение № 3, табл. 1.


Чл. 59. Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект:
1. се проектира електрическо свързване към мълниеприемниците за всички метални елементи на покривната конструкция, както и за всички метални надпокривни съоръжения;
2. се спазват следните минимални отстояния от покривната конструкция на защитавания обект:
а) когато покривната конструкция е от негорим материал, мълниеприемниците може да се проектират върху нейната повърхност, но на такава височина от нея, че събиращата се върху покрива вода (сняг) да не може да я достига;
б) когато покривната конструкция е от леснозапалими материали, се осигурява разстояние (отстояние) между мълниеприемниците и покривната конструкция, както следва:
- за сламени покривни конструкции - по-голямо от 0,15 m;
- за покривни конструкции от други горими материали, например битумни материали - по-голямо от 0,10 m.


Чл. 60. (1) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба под покривната конструкция на защитавания обект.
(2) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба с директно допиране до горими елементи от защитавания обект (дървени конструкции, битумни или други изолации и пр.).


Чл. 61. За мълниеприемници може да се използват метални конструктивни елементи на защитаваните обекти (димоотводни тръби, елементи на покривната конструкция, както и други метални конструктивни части над съоръженията).


Чл. 62. Мълниеприемниците се свързват с токоотводите чрез заваряване или посредством специално предвидени за целта сертифицирани клеми.

Раздел VII.
Проектиране на токоотводи


Чл. 63. (1) Трасетата на токоотводите се проектират така, че:
1. проводниците да преминават по най-краткия път, като се отчита и мястото на заземителите;
2. да са по възможност праволинейни, като се избягват резки огъвания, а радиусите на кривите са най-малко 20 cm;
3. да се избягва обхващането на цокли или корнизи на сградата;
4. да се избягва преминаването им в близост или напречно на електрически инсталации; когато проводниците на токоотводите пресичат трасе на електрическа инсталация, тя се разполага в метална обвивка на разстояние най-малко 1 m от едната и от другата страна на мястото на пресичането; металната обвивка се свързва с токоотвода.
(2) Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на проводници за мълниеотводи е дадена в приложение № 3, табл. 1.


Чл. 64. (1) За закрепване на проводниците на токоотводите се предвижда поне едно закрепване на дължина 1 m, както и възможност за евентуална надлъжна подвижност (дилатация) на проводниците.
(2) Съединенията на елементите на токоотводите се проектират чрез заваряване или с клеми.
(3) За проверка на съпротивлението на заземителите се проектират сертифицирани разглобяеми съединения (измервателни клеми).


Чл. 65. На височина до 2 m от нивото на терена токоотводите се защитават срещу евентуални механични въздействия посредством защитни обвивки.


Чл. 66. (1) Когато не е възможно да се проектира външно преминаване, за токоотвода се предвижда защитна обвивка, която преминава по цялата височина на сградата или по част от нея.
(2) Допуска се използване на изолационни и негорими обвивки, когато те са с вътрешни сечения, по-големи или равни на 2000 mm2. Във всички случаи се спазват условията за допустимо сближаване.
(3) Когато токоотводът преминава през вътрешността на сградата, ефективността му може да бъде намалена. При въвеждането в действие се отчитат това намаляване, затрудненията при проверката и обслужването, както и опасностите в резултат на въвеждане на пренапрежения във вътрешността на сградата.


Чл. 67. (1) Когато в сградите има стени от камък или стъкло или сградите са облицовани отвън с метални пана или имат закрепени облицовъчни елементи, токоотводът може да се разполага зад облицовката върху фасада от бетон или върху носещата конструкция.
(2) В случаите по ал. 1 токопроводимите елементи на облицовката и на носещата конструкция се свързват с токоотвода в горната и долната част за изравняване на потенциалите и за ограничаване на допирните напрежения.


Чл. 68. (1) Токоотводите се изпълняват като шини, въжета или кръгли проводници.
(2) Забранява се използването на изолирани коаксиални кабели за токоотводи.


Чл. 69. За токоотводи може да се използват метални конструктивни части (направляващи на асансьори, надлъжна армировка на стоманобетонни колони, пожарни стълби, метални комини и др.).


Чл. 70. Токоотводите се защитават от корозия.


Чл. 71. (1) За проверка на съпротивлението на заземителите в токоотводите се предвиждат разглобяеми съединения (измервателни клеми).
(2) При съоръжения с метални стени или при съоръжения, които нямат специален токоотвод, измервателна клема се монтира между всеки метален елемент на сградата и заземителя, към който е свързан токоотводът.
(3) Измервателните клеми се разполагат извън сградата или съоръжението на височина от 1 до 2 m над нивото на терена, във вътрешността на кутия за преглед с надпис "Мълниезащита".
(4) Всяка измервателна клема се означава със знак "земя".
(5) Когато по технически или естетически причини се предвижда измерванията на съпротивлението на заземителите да се извършват без разкачване на проверявания заземител от токоотвода, се спазват следните изисквания:
1. предвиждат се места за присъединяване на измервателния уред, оградени в специална кутия за преглед с надпис "Мълниезащита";
2. местата на токоотвода се означават със знак "земя".


Чл. 72. Когато се предвижда брояч на попаденията на мълнии, той се инсталира върху най-късия токоотвод и над измервателната клема на разстояние около 2 m над нивото на терена.

Раздел VIII.
Проектиране на заземители


Чл. 73. (1) Заземителите за мълниезащита се проектират при спазване на общите изисквания за проектиране на заземители, като се спазват и следните допълнителни изисквания:
1. заземителните електроди да са насочени извън сградите;
2. да се избягват заземители от един електрод с твърде голяма хоризонтална или вертикална дължина;
3. единичен вертикален дълбочинен електрод да се използва, когато специфичното съпротивление на почвата на повърхността е изключително високо и когато околните условия налагат това, например в гъсто застроени градски райони;
4. електродите, съставящи заземителите, се разполагат на достатъчни разстояния от подземни съоръжения.
(2) Видът на заземителите се определя в зависимост от специфичното съпротивление на почвата и нормираната стойност на съпротивлението на заземителя.
(3) Типови решения на заземители за мълниезащита са показани на фиг. 13.