навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

ПРАВИЛНИК ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА В НЕЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ТОПЛОФИКАЦИОННИ ЦЕНТРАЛИ И ПО ТОПЛОПРЕНОСНИ МРЕЖИ И ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ

В сила от 22.08.2004 г.
Издаден от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси

Обн. ДВ. бр.32 от 20 Април 2004г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 22 Октомври 2013г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player

Част първа.
ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА В НЕЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И ПО ТОПЛОПРЕНОСНИ МРЕЖИ И ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. Правилникът се отнася за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, наричани по-нататък "неелектрически уредби и мрежи".





Чл. 2. (1) Правилникът е предназначен за длъжностните лица, които ръководят, контролират, извършват оперативно обслужване и/или работи в електрически и топлофикационни централи, топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения.
(2) Правилникът се прилага и от диспечерските служби на топлопреносните мрежи и от външни фирми, допускани за работа в действащи неелектрически уредби и мрежи.


Чл. 3. (1) С правилника се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на работи в неелектрически уредби и мрежи.
(2) Работодателят може да предвижда и допълнителни мерки за безопасна работа, непротиворечащи на изисквания по този правилник. С тези мерки персоналът трябва да бъде запознат под формата на разпореждания, указания и инструктажи.
(3) За специфични работи и дейности, които не са обхванати от правилника, работодателят осигурява разработването и утвърждава вътрешни инструкции за безопасност.


Чл. 4. При извършване на строителни и монтажни работи в действащи неелектрически уредби и мрежи се спазват правилата за безопасност на уреждащата ги нормативна уредба.


Чл. 5. При изпълнение на работи в неелектрически уредби и мрежи от персонал на външна фирма координацията на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се осъществява от работодателя - собственик на уредбата/мрежата, а задълженията на работодателя на външната фирма по изискванията на този правилник и вътрешните инструкции се определят в договора за изпълнение.


Чл. 6. Мерките за защита и защитните средства (лични и колективни), предвидени по този правилник, са разрешените за използване в Република България. Защитните средства са изпитани по установения ред съгласно нормативните изисквания и предписанията на производителите.

Глава втора.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЕРСОНАЛА

Раздел I.
Изисквания за квалификация на персонала за безопасност при работа


Чл. 7. (1) Персоналът, който ръководи, контролира или извършва работи/дейности и/или техническо и оперативно обслужване на неелектрически уредби и мрежи, трябва:
1. да има образование и стаж, изисквани за заеманата длъжност;
2. да е медицински освидетелстван съгласно нормативните актове за задължителни предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и служителите;
3. да притежава квалификационна група за безопасност при работа по неелектрически уредби и мрежи, изисквана по този правилник.
(2) Работодателят може да определя допълнителни изисквания за медицинско освидетелстване на персонала, извършващ дейности, свързани с определения и документиран професионален риск, когато това не противоречи на действащото законодателство.


Чл. 8. (1) Изискваната по този правилник квалификационна група за безопасност при работа в неелектрически уредби и мрежи, наричана по-нататък само "квалификационна група", се счита за минимална. Лицата с квалификационна група, по-висока от посочената като минимална, могат да извършват определената за нея работа или дейност и да заемат съответната длъжност.
(2) Работодателят в зависимост от специфичните условия на работа и определения професионален риск с вътрешна инструкция може да утвърждава:
1. квалификационна група за длъжност/дейност, за която по този правилник не е посочена група;
2. по-висока квалификационна група от посочената за съответната длъжност/дейност.


Чл. 9. (1) Изискваната квалификационна група се записва в съответната длъжностна характеристика.
(2) Квалификационната група се придобива, потвърждава или променя при:
1. постъпване на работа;
2. промяна на длъжност, свързана с други изисквания за квалификационна група;
3. промяна на характера на работата или дейността и/или на свързаните с тях професионални рискове;
4. документирани нарушения на този правилник.


Чл. 10. (1) За придобиване на квалификационна група лицето трябва да притежава изискваните за съответната квалификационна група образование и стаж в неелектрически уредби и мрежи, да е преминало обучение и успешно да е положило изпит.
(2) Притежаването на квалификационна група се доказва с удостоверение по образец, което задължително се носи по време на работа.


Чл. 11. (1) На лицето, което нарушава или не спазва правилата за безопасност при работа по този правилник, установено и документирано от отговорно длъжностно лице, работодателят може да отнеме/понижи квалификационната група за определен срок, както и да му наложи предвидените по Кодекса на труда дисциплинарни наказания.
(2) Отнемането/понижаването на квалификационната група се извършва на основание писмена заповед на работодателя или упълномощено от него лице. Удостоверението за квалификационна група се отнема, като при понижаване на групата се издава ново удостоверение с понижената квалификационна група.
(3) Лицето, на което срокът на наложеното наказание по ал. 1 е изтекъл, задължително се явява на изпит за квалификационната група, притежавана преди наказанието.


Чл. 12. С този правилник се определят пет квалификационни групи - от първа до пета, степенувани по отговорност и сложност на действията на лицата, свързани с осигуряване на безопасност при работа.


Чл. 13. (1) Първа квалификационна група се изисква за лица, назначавани на работа като:
1. общи и строителни работници, изолаторчици, чистачи, такелажници, бояджии, монтажници и др., работата на които е свързана с ремонт и обслужване на сгради, покриви, строителни конструкции, В и К и други технически проводи (инсталации);
2. водачи на моторни превозни средства за извънцехов транспорт;
3. ученици, стажанти от колежи и ВУЗ и всички новопостъпили без стаж в неелектрически уредби и мрежи на работа, която е свързана с тяхната експлоатация и ремонт.
(2) За придобиване на първа квалификационна група лицата трябва:
1. да бъдат запознати на работното място с опасностите при работа и обслужване на съоръженията, по които ще работят;
2. да бъдат запознати при какви условия и техни действия машините и съоръженията могат да бъдат опасни;
3. да знаят правилата за безопасност, пряко свързани с извършваната работа.


Чл. 14. (1) Втора квалификационна група се изисква за:
1. начинаещи работници, които не се допускат до самостоятелна работа и работят под прякото ръководство на специалист, с не по-ниска от трета квалификационна група;
2. монтьори и шлосери, бояджии на машини и съоръжения, дърводелци, начинаещи заварчици, кранисти, булдозеристи, водачи на моторни превозни средства за вътрешнозаводски транспорт;
3. практиканти и стажанти от средни учебни заведения, колежи и ВУЗ с техническа специалност.
(2) За придобиване на втора квалификационна група лицата трябва да имат:
1. елементарни технически познания за устройството на неелектрически уредби/мрежи;
2. ясна представа за опасностите, пораждани от въртящи се части на машини, части с висока температура, части под налягане, електрическо напрежение и др.;
3. знания по правилата за безопасност и основните мерки за предпазване при работа;
4. практически умения за оказване на първа долекарска помощ при злополука.
(3) Лицата с втора квалификационна група имат общ трудов стаж в неелектрически уредби/мрежи, образование и професионална квалификация най-малко:
1. без стаж - трета степен на професионална квалификация по техническа специалност (техникум), стажанти от колежи и ВУЗ;
2. един месец - втора степен на професионална квалификация по техническа специалност (СПТУ);
3. три месеца - основно, незавършено или завършено средно образование без професионална квалификация.


Чл. 15. (1) Трета квалификационна група се изисква за:
1. майстори монтьори и шлосери, които извършват самостоятелно изпълнителски работи;
2. оператори на машини (турбини, котли, помпи и др.);
3. оперативно-ремонтен персонал;
4. начинаещи проектанти, конструктори, лаборанти;
5. заварчици;
6. работници по КИП и А, апаратчици ХВО;
7. лица, които ръководят и/или обучават работници с първа и втора квалификационна група;
8. допускащи, наблюдаващи и изпълнители на работа по частичен наряд.
(2) За придобиване на трета квалификационна група лицата трябва да имат:
1. знания по теория и устройство на неелектрически уредби/мрежи;
2. ясна представа за опасностите и професионалния риск при работа в неелектрически уредби/мрежи;
3. знания по общите правила за безопасност при работа и по мерките за защита и ползването на предпазни средства;
4. знания по специфичните правила за безопасност за извършваната работа или заеманата длъжност;
5. знания по правилата за допускане до работа в неелектрическа уредба/мрежа;
6. технически умения за безопасно извършване на работата;
7. практически умения за оказване на първа долекарска помощ при злополука.
(4) Лицата с трета квалификационна група имат стаж с втора квалификационна група в неелектрически уредби/мрежи, образование и професионална квалификация най-малко:
1. без стаж - висше техническо образование;
2. един месец - стажанти от колежи и ВУЗ, обучаващи се по техническа специалност и положили изпит за безопасност при работа;
3. два месеца - трета степен на професионална квалификация по техническа специалност;
4. три месеца - втора степен на професионална квалификация по техническа специалност;
5. шест месеца - основно/средно образование с професионална квалификация.


Чл. 16. (1) Четвърта квалификационна група се изисква за:
1. старши майстори и монтьори за висококвалифицирани работи;
2. енергетици, механици, специалисти по КИП и А;
3. началници на смени, старши оператори на машини (турбини, котли, помпи и др.);
4. изпълнители на работата по наряд/общ наряд;
5. отговорни ръководители по частичен наряд;
6. допускащи до работа и наблюдаващи по наряд/общ наряд.
(2) За придобиване на четвърта квалификационна група лицата трябва да имат:
1. задълбочени знания по теория и устройство на неелектрически уредби/мрежи;
2. пълни познания по схемата на уредбата/мрежата, която обслужват, опит за свободно и бързо ориентиране при извършване на манипулации и превключвания, както и умения за изпълнение и контрол на мерките за безопасност;
3. пълна представа за опасностите и професионалния риск при работа в неелектрически уредби/мрежи;
4. цялостни знания по този правилник и на специфичните правила за безопасност при работа в обслужваната уредба/мрежа;
5. умения да организират и ръководят безопасно извършване на работите както при нормални експлоатационни условия, така и при аварийни ситуации;
6. знания по правилата за използване на защитните средства и умения за прилагането им;
7. знания и практически умения за прилагане на правилата за първа долекарска помощ.
(3) Лицата с четвърта квалификационна група имат стаж с трета квалификационна група, образование и професионална квалификация най-малко:
1. два месеца - висше техническо образование;
2. три месеца - трета степен на професионална квалификация по техническа специалност;
3. четири месеца - втора степен на професионална квалификация по техническа специалност;
4. осем месеца - основно/средно образование с професионална квалификация.


Чл. 17. (1) Пета квалификационна група се изисква за:
1. главни и старши инженери;
2. главни специалисти;
3. началници на централи и на мрежови райони;
4. началници на цехове/звена, лаборатории и техните заместници;
5. дежурни инженери/диспечери;
6. издаващи наряди и нареждания;
7. отговорни ръководители за работа с наряд и общ наряд;
8. ръководители на служби/отдели по експлоатация и безопасност при работа.
(2) За придобиване на пета квалификационна група от лицата се изискват:
1. задълбочени знания по теория и цялостни знания по устройство на неелектрически уредби/мрежи;
2. цялостни познания по схемите на неелектрическите уредби/мрежи, опит за безпогрешно определяне на мерките за безопасност при издаване на наряд/нареждане;
3. пълна представа за опасностите и професионалния риск при работа в неелектрически уредби/мрежи и последствията от тях;
4. цялостни знания по този правилник и на специфичните правила за безопасност на извършваната работа, както и познания по нормативните актове;
5. умения за бързо ориентиране в обстановката и способност да организират и ръководят безопасно извършване на работите както при нормални експлоатационни условия, така и при аварийни ситуации;
6. знания по правилата за използване на защитните средства и умения за прилагането им;
7. знания и практически умения за прилагане на правилата за първа долекарска помощ.
(3) Лицата с пета квалификационна група имат стаж с четвърта квалификационна група, образование и професионална квалификация най-малко:
1. шест месеца - висше техническо образование;
2. дванадесет месеца - трета степен на професионална квалификация по техническа специалност;
3. осемнадесет месеца - втора степен на професионална квалификация по техническа специалност.

Раздел II.
Изисквания за квалификация на персонала от външна фирма за безопасност при работа


Чл. 18. (1) При извършване на работи в действащи неелектрически уредби и мрежи от персонал на външна фирма отговорността за подготовката и квалификацията на персонала за безопасност при работа е на работодателя на фирмата.
(2) Организацията на обучението и проверката на знанията и уменията на персонала по този правилник е задължение на работодателя на фирмата.


Чл. 19. (1) Всяко лице от персонала на фирмата трябва да притежава удостоверение за квалификационна група по безопасност при работа, изисквана по този правилник, да го носи по време на работа и при поискване да го представя на длъжностното лице, упълномощено от работодателя - собственик на обекта, и на контролните органи.
(2) Когато се установи, че лице от персонала на външната фирма не притежава необходимата квалификационна група за извършваната работа или удостоверението е с изтекъл срок на валидност, то не се допуска до работа.

Раздел III.
Обучение на персонала и проверка на знанията за безопасност при работа


Чл. 20. (1) Провеждането на специализирано обучение на персонала за безопасност при работа е задължително и предхожда изпита за квалификационна група.
(2) Програмите за обучение и въпросниците за провеждане на изпити за квалификационни групи тематично и по обхват трябва да обхващат материята по този правилник и да са насочени към действително извършваната работа или изпълняваната дейност. Разрешава се в програмите да се включват и теми за усвояване на материята, спомагащи за обучението и прилагането на правилника.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 23.01.2014 г.) Обучението на персонала и проверката на знанията за придобиване/потвърждаване на квалификационна група се организират и осъществяват в работно време, без или със откъсване от работа от:
1. работодателя;
2. енергийни предприятия, титуляри на лицензия по Закона за енергетиката;
3. центрове за професионално обучение, получили лицензия за осъществяване на професионално обучение поне по една от следните професии от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 на Закона за професионалното образование и обучение: електротехник, електромонтьор, техник на енергийни съоръжения и инсталации, монтьор на енергийни съоръжения и инсталации, техник по автоматизация и монтьор по автоматизация;
4. висши училища, получили акредитация за осъществяване на обучение по професионалните направления енергетика или електротехника, електроника и автоматика съгласно Класификатора на областите за висше образование и професионалните направления, приет с ПМС № 125 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2002 г.; изм., бр. 106 от 2003 г., бр. 32 от 2005 г.; доп., бр. 94 от 2005 г.).
(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 23.01.2014 г.) Програмите, сроковете за обучение и датите за провеждане на изпитите за квалификационна група се определят от работодателя или от лицата по ал. 3, т. 2 - 4, съгласувано с работодателя.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 23.01.2014 г.) Обучението за придобиване/потвърждаване на квалификационна група се провежда от лица с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" съгласно Закона за висшето образование и притежаващи пета квалификационна група при обучаване за четвърта и пета квалификационна група и не по-ниска от четвърта квалификационна група при обучаване за втора и трета квалификационна група.
(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 23.01.2014 г.) Алинея 5 не се прилага за академичния състав на висшите училища, както и за медицинските специалисти, които обучават по правилата за оказване на долекарска помощ при поражение от електрически ток.


Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 23.01.2014 г.) (1) Обучението за придобиване/потвърждаване на квалификационна група се провежда по утвърдени от работодателя писмени програми, с които се определят:
1. минимумът от знания и умения за теоретична и практическа подготовка, необходими за придобиване/потвърждаване на съответната квалификационна група, съобразно изискванията на този правилник и специфичните характеристики на действително извършваната работа;
2. продължителността на обучението, която за придобиване на квалификационна група не може да бъде по-малка от:
а) 4 учебни часа - за втора квалификационна група;
б) 8 учебни часа - за трета квалификационна група;
в) 16 учебни часа - за четвърта квалификационна група;
г) 24 учебни часа - за пета квалификационна група;
3. продължителността на обучението, която за потвърждаване на квалификационна група може да бъде съкратена спрямо тази в т. 2 с до 1/2;
4. датите и началният час за провеждане на изпитите.
(2) Образователният минимум от знания и умения по т. 1 на ал. 1 тематично и по съдържание обхваща изискванията на този правилник и отчита специфичните характеристики на действително извършваната работа.


Чл. 20б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 23.01.2014 г.) (1) Сертификат за преминато обучение по безопасни методи на работа в електрически уредби и мрежи в държава - членка на Европейския съюз, се приравнява на придобита трета квалификационна група по безопасност при работа съгласно този правилник.
(2) Обучението за потвърждаване или придобиване на по-висока квалификационна група по безопасност при работа въз основа на валиден сертификат за преминато обучение по безопасни методи на работа в електрически уредби и мрежи в държава - членка на Европейския съюз, се провежда от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 - 4 по утвърдени от тях писмени програми, с които се определят:
1. минимумът от знания и умения за теоретична и практическа подготовка, необходими за придобиване/потвърждаване на съответната квалификационна група, съобразно изискванията на този правилник и специфичните характеристики на действително извършваната работа;
2. продължителността на обучението, която не може да бъде по-малка от:
а) 2 учебни часа - за трета квалификационна група;
б) 3 учебни часа - за четвърта квалификационна група.


Чл. 21. Изпит за квалификационна група се полага:
1. при постъпване на работа;
2. при повишаване на квалификационна група;
3. при възстановяване на квалификационна група след отнемане/понижаване съгласно чл. 11;
4. периодично, в срокове, определени в длъжностната характеристика, но не по-дълги от една година за изпълнителския персонал и от две години - за ръководния персонал.


Чл. 22. (1) Първа квалификационна група от лицата по чл. 13, ал. 1 се придобива след обучение от лице с трета квалификационна група (обучаващ), определено със заповед на работодателя или упълномощено от него лице.
(2) Обучението се извършва на работното място съобразно характера на извършваната работа с времетраене най-малко един ден.
(3) Обучаваното лице (обучаваният) се запознава с правилата за безопасност, пряко свързани с извършваната работа, и с опасностите при работа и обслужване на съоръженията, по които ще работи.
(4) След завършване на обучението обучаващият проверява устно дали обучаваният е усвоил материята, по която е обучаван.
(5) За резултатите от проверката се съставя протокол, примерна форма на който е дадена в приложение № 1а. Протоколът се подписва от обучаващия и от обучавания и се завежда в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.
(6) На издържалото проверката лице се издава удостоверение за първа квалификационна група, примерна форма на което е дадена в приложение № 3.
(7) Когато при проверката се установи, че обучаваният не е усвоил материята, по която е обучаван, по преценка на обучаващия обучението се повтаря, след което следват процедурите по ал. 4, 5, 6.
(8) Когато обучаваният не издържи и втората проверка, се счита, че той е непригоден за съответната работа в неелектрически уредби/мрежи.


Чл. 23. (1) Изпитът за втора, трета, четвърта и пета квалификационна група се провежда пред комисия като устен изпит и/или тест по одобрени от работодателя въпросници.
(2) При постъпване на работа и при полагане на изпит след изтекло наказание с понижаване/отнемане на квалификационната група съгласно чл. 11 изпитът се провежда като устен.
(3) В останалите случаи, без посочените в ал. 2, начинът за провеждане на изпита - устен и/или с тест, се определя от работодателя.


Чл. 24. (1) Изпитът с тест обхваща материята, предвидена за съответната квалификационна група, като за всеки въпрос от теста са посочени четири отговора, от които само един е верен. Тестът може да се провежда и с компютър.
(2) Изпитът с тест е успешен, когато правилно е отговорено на не по-малко от 80 % от въпросите.


Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 23.01.2014 г.) (1) Устният изпит пред комисия се провежда индивидуално.
(2) Комисията се състои от председател и най-малко двама членове. В случаите по ал. 3, т. 2 в състава на комисията се включва и ръководителят на служба/отдел по експлоатация и безопасност или негов заместник.
(3) Когато обучението се провежда от работодателя, той определя със заповед състава на комисията, като:
1. председателят трябва да притежава пета квалификационна група;
2. членовете на комисията при изпит за втора и трета квалификационна група трябва да притежават не по-ниска от четвърта квалификационна група;
3. членовете на комисията при изпит за четвърта и пета квалификационна група трябва да притежават пета квалификационна група;
4. не се изисква квалификационна група за медицински специалисти, участващи в изпитните комисии.
(4) Когато обучението се провежда от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 - 4, съставът на комисията се определя в съответствие със сключения договор за обучение, като председателят и членовете трябва да притежават квалификационна група съгласно изискванията на ал. 3.


Чл. 26. (1) При устен изпит на изпитвания се поставят най-малко три въпроса, един от които е по правилата за оказване на първа долекарска помощ.
(2) Отговорът на всеки въпрос се оценява с "издържал" или "неиздържал". При оценка на един от въпросите "неиздържал" се поставя обща оценка "неиздържал" и изпитът е неуспешен.


Чл. 27. (1) Резултатите от устния изпит за втора, трета, четвърта и пета квалификационни групи се документират с протокол, примерна форма на който е дадена в приложение № 1б. Протоколът се подписва от председателя, членовете на комисията и от изпитаното лице.
(2) В протокола се вписва причината за провеждане на изпита, отбелязана, както следва:
1. "новоназначен" - при постъпване на работа;
2. "промяна на длъжност" - при смяна на длъжността, промяна на характера на работата или преминаване на ново работно място, за което има други изисквания за квалификационна група;
3. "придобиване на по-висока квалификационна група";
4. "изтекъл срок" - при изтичане на срока за периодична проверка на знанията;
5. "нарушение" - при допуснато нарушение на правилата и инструкциите по безопасност при работа, документирано писмено;
6. "неиздържан изпит/тест" - при неиздържан предходен изпит/тест;
7. "нареждане" - за провеждане на извънреден изпит:
а) при смяна на правилници, наредби и инструкции;
б) при промяна на схеми, включване на нови съоръжения и др., което налага обучение и изпит;
в) при допуснати аварии по субективни причини, неправилни действия или при злополуки с тежък изход;
г) по предписание на контролни органи, когато част или целият персонал трябва да бъде подложен на извънреден изпит.
(3) В заключението на протокола съобразно резултатите от изпита комисията записва:
1. "изпитаният издържа изпита/теста", "придобива/потвърждава (съответната) квалификационна група и се допуска до работа";
2. за новопостъпил - "допуска се до работа или до стаж (дублиране)", като се посочва продължителността на стажа (дублирането);
3. "изпитваният не издържа изпита/теста и подлежи отново на проверка в срок .... ( до един месец)".
(4) При повторно неиздържан изпит комисията вписва в протокола "повторно неиздържан изпит" и председателят на комисията представя писмен доклад на работодателя със становище за пригодността на изпитваното лице за изпълняваната работа или заемана длъжност.


Чл. 28. (1) Протоколът от проведен изпит при работодателя се съставя в два екземпляра и се вписва в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.
(2) Дневникът и един екземпляр от протокола за изпит се съхраняват от длъжностно лице, определено със заповед на работодателя, а другият екземпляр от протокола - в личното досие на изпитвания.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 23.01.2014 г.) Протоколът от проведен изпит от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 - 4, се съставя в три екземпляра, два от които се изпращат на работодателя на изпитания и се съхраняват съгласно предходната алинея.


Чл. 29. (1) При успешно положен изпит на основание на протокола от изпита се издава удостоверение за квалификационна група по безопасност при работа, примерна форма на което е дадена в приложение № 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 23.01.2014 г.) При обучение и изпит за квалификационна група от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 - 4 удостоверението за квалификационна група по безопасност при работа се издава от ръководителите им.
(3) Удостоверението се получава лично, срещу подпис в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.


Чл. 30. (1) Новопостъпили работници, които притежават квалификационна група по този правилник, както и работници, преместени на друго работно място, независимо от притежаваната квалификационна група преминават обучение за безопасност при работа под ръководството и отговорността на опитен работник или специалист, определен с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице.
(2) По време на обучението обучаваният няма право да дава оперативни нареждания, да извършва самостоятелно оперативни превключвания и други действия, а извършва само работи, предвидени за обучението, под прякото ръководство, наблюдение и пълна отговорност на обучаващия.


Чл. 31. (1) Новоназначеният оперативен персонал след обучение и успешно полагане на изпит за квалификационна група задължително преминава стаж и дублиране на дежурния за срок, определен в изпитния протокол (от 2 до 14 работни смени) под наблюдението, ръководството и отговорността на обучаващия/дублиращия.
(2) Дублиране на дежурния е задължително и за оперативен персонал, който е прекъсвал работа на същото работно място за повече от два месеца, като продължителността на дублирането се определя индивидуално.
(3) Допускането до стаж/дублиране на дежурния се извършва с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице.
(4) Отговорност за спазване на правилата за безопасност при провеждане на стаж/дублиране носят лицето, което се подготвя, и лицето, което го наблюдава, ръководи и контролира.
(5) Допускането до самостоятелно дежурство след приключване на стажа/дублирането се извършва с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице на основание на писмен доклад от обучаващия/дублирания.

Раздел IV.
Обучение и инструктажи по здравословни и безопасни условия на труд, пожарна и аварийна безопасност


Чл. 32. (1) Всеки работещ преминава обучение по здравословни и безопасни условия на труд съобразно спецификата на работното място и професията, осигурено от работодателя.
(2) Обучението и повишаването на квалификацията на персонала от електрическите и топлофикационните централи, топлопреносните мрежи и хидротехническите съоръжения по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана се извършват съобразно общите изисквания на Наредба № 8 от 1982 г. за обучението и повишаване на квалификацията по охрана на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 51 от 1982 г.).


Чл. 33. (1) Инструктажите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на работещите в неелектрически уредби и мрежи се извършват съгласно общите изисквания на Наредба № 3 от 1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 44 от 1996 г.).
(2) Към инструктирания персонал се отнасят общите и строителните работници, изолаторчиците, такелажниците, бояджиите, монтажниците и др. от външни фирми, работата на които е свързана с ремонт на сгради, покриви, строителни конструкции, В и К и други технически проводи (инсталации). За тях не се изисква квалификационна група за безопасност при работа и се прилага Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.
(3) Притежаването на квалификационна група не отменя провеждането на инструктаж, изискван в съответствие с наредбата по ал. 1.


Чл. 34. Обучението и инструктажите на персонала за безопасност при работа включват и свързаните с работата правила от Наредбата за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи, съответно от Наредбата за техническа експлоатация на енергообзавеждането.

Раздел V.
Изисквания към работещите за осигуряване на безопасност при работа


Чл. 35. Всеки работещ е длъжен да се грижи за безопасността и здравето си, както и за безопасността и здравето на другите хора, засягани от неговата дейност, в съответствие с изискванията на този правилник и инструкциите на работодателя.


Чл. 36. Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да:
1. използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества, транспортните средства и другите средства за дейността им;
2. използват правилно личните предпазни средства и специалното работно облекло, които са им предоставени от работодателя;
3. използват правилно, без да прекъсват, променят или произволно отстраняват защитните приспособления на машините, апаратите, инструментите и тези за колективна защита на хора;
4. информират незабавно прекия си ръководител или работодателя за всяка възникнала ситуация при работа, за която имат основателни причини да смятат, че представлява сериозна и непосредствена опасност за безопасността и здравето, както и за всяка неизправност на защитните средства;
5. сътрудничат в рамките на своята компетентност и обхват на дейност на работодателя и на отговорните длъжностни лица при изпълнение на мерките за осигуряване на безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи;
6. спазват при изпълнение на възложената им работа изискванията на нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд, на този правилник и вътрешните инструкции за безопасност;
7. оказват първа долекарска помощ на пострадал при трудова злополука, съдействат за извикване на спешна медицинска помощ и уведомяват прекия си ръководител за злополуката.


Чл. 37. Работодателят не може да изисква от работещите:
1. да извършват работи и дейности, свързани с производствен риск, за които не притежават изискваната правоспособност и квалификация;
2. да използват непроверени, неизпитани по съответния ред и с изтекъл срок на годност лични и колективни средства за защита.

Раздел VI.
Взаимоотношения между собственици на уредби, разположени на обща територия. Извършване на работи от външни фирми


Чл. 38. (1) Когато на територията на енергиен обект (работна площадка, сграда, помещение) са разположени уредби на различни собственици, всеки работодател - собственик на уредба - разработва вътрешни правила за безопасност при работа за своята уредба/съоръжение, а работодателят - собственик на обекта, разработва общ правилник за вътрешния ред в него.
(2) Работодателите съвместно по писмена договореност уреждат въпросите по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, координират дейностите си по предпазване на работещите от рисковете при работа и се информират своевременно за тях.


Чл. 39. При извършване на работи от външна фирма в неелектрически уредби и мрежи по договор работодателят на тази фирма:
1. представя на работодателя собственик поименен списък с квалификационната група на всяко лице, включително и на тези, които могат да бъдат отговорни ръководители и изпълнители на работата, и на лицата, отговорни за безопасността;
2. носи отговорност за подбора и професионалния опит на своя персонал.


Чл. 40. (1) Работодателят - собственик на неелектрическата уредба/мрежа, упълномощава длъжностни лица от своя персонал, които:
1. проверяват удостоверенията за квалификационна група на лицата от списъка, представен от работодателя на външната фирма;
2. провеждат инструктаж на лицата от външната фирма;
3. координират и контролират действията по време на работа.
(2) Допуска се при бригада с голям числен състав инструктажът на работното място да се проведе само на техническия ръководител и/или отговорника по безопасността от външната фирма, които след това са длъжни да инструктират на работното място състава на бригадата.
(3) Отговорност за спазване на правилата за безопасност при работа носи персоналът на външната фирма - техническият ръководител, отговорният ръководител, изпълнителят на работата и членовете на бригадата.


Чл. 41. (1) Когато на външната фирма се налага ползване на електрическа енергия, сгъстен въздух или друг вид енергия:
1. външната фирма ползва собствени съоръжения, отговарящи на съответните нормативни документи;
2. фирмата собственик определя местата за разполагане на съоръженията на външната фирма, допустимите товари и осигурява захранването им;
3. външната фирма няма право да променя предписаното захранване и да включва товар, несъответстващ на определения от фирмата собственик.
(2) Разрешава се при писмена договореност с фирмата собственик външната фирма да ползва съоръжения на собственика.

Глава трета.
ОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА

Раздел I.
Общи положения


Чл. 42. (1) Организацията за осигуряване на безопасност при работа в неелектрически уредби и мрежи обхваща:
1. определяне на лицата, които отговарят за безопасно извършване на определена работа;
2. издаване на наряд или нареждане за възлагане извършването на определената работа и оформяне на предвидените по тях процедури.
(2) Организационните мерки за осигуряване на безопасност при работа се определят и изпълняват с документиране в дневници, наряди, бланки за превключване и др., по определени образци.


Чл. 43. (1) Нареждането по чл. 42, ал. 1, т. 2 се дава устно - непосредствено или чрез средство за телекомуникация, като се уточняват мястото и видът на работата, условията за нейното извършване, лицата, които ще я извършват, и мерките за безопасност.
(2) Нареждането има еднократен характер и действа в продължение на работния ден на изпълнителя. Когато се налага продължаване на работата и на следващия ден, нареждането се дава отново.


Чл. 44. (1) Нарядът се издава писмено, по определения ред и правила съгласно този правилник, за осигуряване на безопасността на работещите при допускане до работното място, изпълнение и завършване на определена работа.
(2) В наряда се определят видът и мястото на работата, условията за нейното извършване, времето за започване и завършване, отговорните лица за осигуряване на безопасността, мерките за безопасност, числеността и поименният състав на бригадата с притежаваната от всяко лице квалификационна група.
(3) Нарядите се издават като:
1. наряд за конкретна работа, наричан "наряд";
2. общ наряд - за работа по цялата уредба (блок, котел, турбина, агрегат и др.), в пълен обем;
3. частичен наряд - за работа по отделен участък, съоръжение, възел от уредба, за които е издаден общ наряд.


Чл. 45. (1) Нарядът се изготвя на формуляр в два еднообразни екземпляра, попълван с химикалка, ясно и четливо, без никакви поправки и задрасквания, или се съставя на компютър. Примерни образци на формуляри за наряди са дадени в приложение № 4а (наряд и частичен наряд) и приложение № 4б (общ наряд).
(2) Всички позиции на формуляра, попълването на които не се налага, се отбелязват със знак " - " (тире).
(3) Първият екземпляр от наряда се връчва лично на отговорния ръководител/изпълнителя на работата/наблюдаващия и се намира винаги на работното място, а вторият екземпляр остава:
1. в папката за наряди - при оперативния персонал (началника на смяна на съответния цех/звено) за електрическите и топлофикационните централи;
2. в папката на издаващия наряд - за топлопреносните мрежи, хидротехническите съоръжения и уредбите без дежурен персонал.
(4) Когато при четене на наряда в отговорния ръководител, изпълнителя на работата или допускащия възникне съмнение относно взетите мерки за безопасност за допускане и извършване на работата, те са длъжни незабавно да поискат разяснение от лицето, което е издало наряда.


Чл. 46. (1) Срокът на действие на наряда се определя от лицето, което го издава, съобразно обема на работата и времето, необходимо за нейното извършване. Срокът на действие на частичен наряд не може да превишава срока на действие на общия наряд, към който е издаден.
(2) Когато се налагат прекъсвания на работата, нарядът остава в действие, ако условията за извършване на работата не се изменят. При промяна на условията на работа нарядът се закрива и се издава нов наряд.


Чл. 47. Броят на нарядите, които се издават едновременно на един отговорен ръководител, се определя за всеки конкретен случай от лицето, което ги издава.


Чл. 48. (1) Издадените наряди се регистрират в дневник за нарядите, примерна форма на който е дадена в приложение № 5.
(2) Закритите наряди се съхраняват най- малко 60 денонощия, след което могат да се унищожат. Когато при работа с наряд се е случила авария, инцидент или нещастен случай, нарядът не се унищожава и се съхранява в архива на предприятието заедно с материалите по разследването.
(3) Изписаните дневници се съхраняват най-малко 6 месеца след последното записване.
(4) Оперативните нареждания, дадени от диспечерски служби, се записват на звукозаписващо устройство. Записите се съхраняват 30 дни, ако няма други разпореждания.


Чл. 49. Забранява се самоволно извършване на работи или разширяване на работните места и обема на работата извън определените с нареждане или наряд.

Раздел II.
Лица, отговорни за безопасността


Чл. 50. (1) Отговорни за безопасността са:
1. издаващият наряд или нареждане;
2. отговорният ръководител на работата;
3. издаващият разрешение за подготовка и започване на работа;
4. извършващият подготовка/обезопасяване на работното място (обезопасяващ);
5. допускащият до работа;
6. изпълнителят на работата;
7. наблюдаващият;
8. членовете на бригадата.
(2) Извършващият подготовка на работното място (обезопасяващият) и допускащият до работа могат да бъдат едно и също лице.


Чл. 51. (1) Лицата, които могат да издават наряд или нареждане, се определят със заповед на работодателя. Работодателят утвърждава и списък на лицата, които могат да изпълняват задълженията на отговорен ръководител и на наблюдаващ.
(2) Заповедите по ал. 1 се актуализират при промени в състава на персонала, структурни промени или в организацията на работата и се предоставят на дежурния инженер, началниците на райони/цехове/отдели и началниците на смени.


Чл. 52. (1) Лицето, което издава наряд или дава нареждане, носи отговорност за:
1. организационната и техническата възможност за безопасно извършване на работата и за нейната целесъобразност;
2. предвиждането на достатъчен брой мерки за обезопасяване на работното място;
3. квалификацията на лицата, изпълняващи задълженията на отговорен ръководител на работата, изпълнител на работата, наблюдаващ;
4. квалификацията на лицата, определени за извършване на работа по нареждане.
(2) Издаващите наряди/нареждане са лица от инженерно-техническия персонал, ръководещи техническата експлоатация, и от оперативните дежурни ръководители - диспечери, дежурни инженери.


Чл. 53. (1) Отговорният ръководител на работата носи отговорност за:
1. определяне на състава на бригадата, който извършва възложената работа;
2. лицата от състава на бригадата да притежават изискващата се квалификационна група за извършваната работа;
3. провеждане на инструктаж на работното място на изпълнителя на работата и на членовете на бригадата по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място, когато изпълнява задълженията на допускащ.
(2) Отговорният ръководител, като приема работното място от допускащия, носи отговорност наравно с него за цялостното и правилното изпълнение на указаните в наряда мерки за безопасност.
(3) Отговорните ръководители са лица от ръководния и старши технически изпълнителски персонал, включени в списъка по чл. 51.


Чл. 54. (1) Издаващият разрешение за подготовка и започване на работа носи отговорност за:
1. наличието на разрешена заявка или наряд за извършваната работа, оформени по установения ред;
2. координацията по място и време на работа на допусканите бригади;
3. своевременното извеждане на съоръженията от работа.
(2) Издаващият разрешение е длъжен да уведоми оперативния персонал или лицата от оперативно-ремонтния персонал, които подготвят/допускат до работните места, за предварително извършените операции по подготвяните съоръжения, ако има такива.
(3) Издаващите разрешение за подготовка и започване на работа са лица от оперативния персонал - диспечери, дежурни инженери, старши оператори в хидротехнически обекти.


Чл. 55. (1) Извършващият подготовка на работното място (обезопасяващ работното място) носи отговорност за правилното и точното изпълнение на записаните в наряда мерки за подготовка на работното място, включително поставяне на предупредителни табели и ограждения.
(2) Извършващият подготовка/обезопасяване на работното място е лице от оперативния/оперативно-ремонтния персонал.


Чл. 56. (1) Допускащият до работа носи отговорност за:
1. цялостното и правилното изпълнение на указаните в наряда мерки за обезопасяване на работното място;
2. провеждането на инструктаж на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и на членовете на бригадата по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място.
(2) Допускащият до работа е длъжен:
1. да заведе бригадата до работното място и да се осведоми за здравословното състояние на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата;
2. да провери по удостоверенията за квалификационна група съответствието на имената на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата със записаните в наряда; допуска се при бригади с голям числен състав да се проверяват удостоверенията само на отговорния ръководител и на изпълнителя на работата; в такъв случай те носят отговорността за персоналното съответствие на лицата от състава на бригадата и притежаваните квалификационни групи;
3. да изпълни записаните в наряда технически мерки и указания и да потвърди тяхното изпълнение с подписа си в наряда; при необходимост може да ползва помощ от обезопасяващия работното място, ако има определен такъв;
4. да инструктира отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата по условията за извършване на работата и да посочи кои елементи от схемата остават под налягане, под електрическо напрежение, с висока температура и остават опасни;
5. да покаже пред бригадата отсъствието на налягане, високи температури, газове, течности и др. по съответните уреди и арматура;
6. да предаде работното място на отговорния ръководител/изпълнителя на работата и да му връчи първия екземпляр от наряда, оформен с необходимите записи и подписи; при допускане до работа на бригади по общ наряд, когато в него са включени няколко изпълнители на работата, първият екземпляр от общия наряд се връчва на отговорния ръководител.
(3) Допускащият до работа е лице от:
1. оперативния персонал - в уредби с дежурен персонал;
2. оперативно-ремонтния персонал - за уредби без дежурен персонал и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения.


Чл. 57. (1) Изпълнителят на работата носи отговорност за:
1. приемането на обезопасеното работно място в съответствие със записаното в наряда;
2. даваните от него указания и нареждания на членовете на бригадата по време на работа;
3. спазването на предвидените в наряда мерки за безопасност от членовете на бригадата и ползването на предоставените лични предпазни средства;
4. запазването на поставените на работното място знаци, табели, ограждения, заключващи и блокиращи устройства по време на изпълнение на работата;
5. извършването на работа от бригадата с неизправни инструменти, приспособления или без лични предпазни средства.
(2) Изпълнителят на работата е длъжен:
1. да приеме работното място от допускащия или от отговорния ръководител с документиране в наряда;
2. да осигури на работното място необходимите защитни средства, инструменти и приспособления за бригадата и да следи за правилното им използване;
3. да изведе бригадата от работното място при непосредствена опасност за здравето или живота на работещите с уведомяване на допускащия/отговорния ръководител.
(3) Изпълнителят на работата е старше лице от техническия изпълнителски персонал.


Чл. 58. (1) Наблюдаващият носи отговорност за:
1. съответствието на подготвеното работно място със записаното в наряда;
2. спазването от работещите на дадените при инструктажа указания по условията за извършване на работата, в непосредствена близост до действащи машини и съоръжения;
3. наличието и запазването по местата им по време на изпълнение на работата на поставените преносими ограждения, знаци, табели, заключващи и блокиращи устройства;
4. използването от работещите на предоставените им лични предпазни средства.
(2) Наблюдаващият е длъжен:
1. да приеме работното място от допускащия или от отговорния ръководител с документиране в наряда;
2. да въведе бригадата на работното място само след получаване на разрешение от оперативния персонал, ръководещ изключванията, или от отговорния ръководител;
3. да упражнява контрол над бригадата, без да извършва каквато и да е работа;
4. да изведе бригадата при непосредствена опасност за здравето или живота на работещите и да уведоми допускащия/отговорния ръководител.
(3) Наблюдаващите са лица от оперативно-ремонтния персонал, включени в списъка по чл. 51, имащи право да бъдат изпълнители на работата или лица от оперативния персонал.
(4) Наблюдаващ се определя за упражняване на контрол над бригади от строителни и общи работници, такелажници и други лица с първа квалификационна група или лица, преминали само инструктаж, при изпълнение на работи в непосредствена близост до действащи машини и съоръжения.


Чл. 59. (1) Членовете на бригадата носят отговорност за:
1. спазването на изискванията по този правилник и вътрешните инструкции за безопасност;
2. изпълнението на указанията и нарежданията, дадени от отговорния ръководител, изпълнителя на работата и допускащия.
(2) Членовете на бригада са длъжни:
1. да носят удостоверенията за квалификационна група по време на работа;
2. да се подписват в наряда за проведен инструктаж по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място;
3. да изпълняват указанията за безопасна работа, получени при допускане до работа и по време на работа;
4. да се грижат за своята безопасност, както и за безопасността на други хора, които могат да бъдат засегнати от тяхната дейност.
(3) Членовете на бригада са лица от техническия изпълнителски персонал, притежаващи квалификационни групи от втора до четвърта.


Чл. 60. Отговорните лица за безопасността при работа с наряд/нареждане трябва да притежават квалификационните групи, посочени в табл. 1.

Таблица № 1 към чл. 60

Квалификационни групи на лицата, отговорни за безопасност при работа с наряд/нареждане


Отговорно Категория на Квалификационна
лице персонала група
    по наряд, по час-
    общ тичен
    наряд наряд
1 2 3 4
Издаващ наряд, Инженерно-    
нареждане технически V V
Отговорен Инженерно-    
ръководител технически,    
  Ремонтен, V IV
  Оперативно-ре-    
  монтен персонал    
Издаващ раз- Диспечер,    
решение за Дежурен инженер, V V
подготовка и Старши дежурен    
започване на      
работа      
Подготвящ ра- Оперативен,    
ботното място Оперативно-ре- IV III
(обезопасяващ) монтен персонал    
Допускащ до Оперативен,    
работа Оперативно-ре- IV III
  монтен персонал    
Изпълнител Бригадир,    
на работата Старши монтьор, IV III
  Монтьор    
Наблюдаващ Оперативен,    
  Оперативно-ре- IV III
  монтен персонал    
Член на бригада Монтьор,    
  Шлосер II - IV II - III

Раздел III.
Съвместяване на задължения на отговорните за безопасността лица при работа с наряд


Чл. 61. (1) При работа с наряд едно отговорно лице може да съвместява собствените си задължения с тези на друго отговорно лице, когато има дадени правомощия за това и квалификационна група не по-ниска от тази на лицето, чиито задължения съвместява, в случаите, посочени в табл. 2.

Таблица 2 към чл. 61, ал. 1


Съвместяване на задължения на отговорните
за безопасността лица при работа с наряд
 
Отговорно лице Съвместявани задължения
Издаващ наряд Отговорен ръководител, по един
  издаден от него наряд, без общ и
  частични наряди
Отговорен ръ- Издаващ частичен наряд, когато е
ководител на отговорен ръководител по общ наряд
работата Изпълнител на работата в една от
  бригадите, при работа по общ наряд,
  когато не е издаващ частичен наряд
  Изпълнител на работата, когато е от-
  говорен ръководител по наряд за кон-
  кретна работа
  Допускащ до работа по топлопренос-
  ни мрежи и абонатни станции, зачис-
  лени на оперативно-ремонтен персонал,
  от състава на който е и отговорният
  ръководител
  Изпълнител на работа и допускащ
  до работа по хидротехнически съо-
  ръжения
Изпълнител Отговорен ръководител по частичен
на работата наряд, когато е изпълнител на рабо-
  тата по общ наряд
  Допускащ до работа по абонатни
  станции, зачислени на оператив-
  но-ремонтен персонал, от състава
  на който е изпълнителят на работата
  Допускащ до работа по хидротехни-
  чески съоръжения
Допускащ Подготвящ (обезопасяващ) работ-
до работа ното място, когато е лице от опе-
  ративния персонал

(2) Допуска се отговорен ръководител (когато не е издаващ частичен наряд) и изпълнител на работата (когато не е отговорен ръководител по частичен наряд) при неотложна необходимост да вземат участие в работата на бригадата, когато това не пречи на преките им задължения.
(3) Забранява се съвместяване на задълженията на изпълнител на работата и на допускащ до работа в неелектрически уредби с дежурен персонал.
(4) Лице от оперативния дежурен персонал може да изпълнява задълженията на наблюдаващ при извършване на работи без наряд.

Раздел IV.
Работа с наряд. Наряд за конкретна работа. Общ наряд. Частичен наряд.


Чл. 62. (1) Работата в действащи неелектрически уредби/мрежи се извършва с наряд.
(2) Допуска се извършване на работа без наряд с нареждане по изготвени списъци от преките ръководители (началници на цехове/райони/направления/звена), утвърдени от работодателя/главния инженер.


Чл. 63. За работа с наряд се определя бригада/бригади в състав най-малко от две лица, включително изпълнителя на работата.


Чл. 64. Наряд за работа по уредба, която се числи към даден цех/звено, но е разположена на територията на друг цех/звено, се издава от началника на цеха/звеното, към който се числи уредбата, съгласувано с началника на другия цех/звено.


Чл. 65. (1) Началникът на всеки цех/звено съставя списък на съоръженията, за които се издава общ наряд. Списъкът се утвърждава от работодателя /главния инженер.
(2) Общият наряд се издава от началника на цеха/звеното, към който се числи уредбата.


Чл. 66. (1) При работа по общ наряд, когато за някои елементи, части и възли от съоръженията се изискват допълнителни мерки за обезопасяване, за тях могат да се издават частични наряди.
(2) Необходимостта от издаване на частични наряди се определя от:
1. издаващия общ наряд;
2. отговорния ръководител по общ наряд;
3. ръководителя на ремонтната организация.
(3) Частичните наряди се издават от издаващия общ наряд и/или от отговорния ръководител на работите по общия наряд.
(4) Отговорни ръководители по частични наряди могат да бъдат само лицата, определени за изпълнители в общия наряд.


Чл. 67. (1) Наряд/частичен наряд се издава на един изпълнител на работата/наблюдаващ за една бригада и за едно работно място.
(2) Разрешава се издаване на един наряд за няколко работни места от една схема на присъединение (производствена система с едно предназначение и наименование) при условие, че:
1. всички работни места се подготвят от оперативния персонал едновременно и се приемат от отговорния ръководител и изпълнителя на работата;
2. бригадата се допуска само на едно работно място в подготвения участък.


Чл. 68. (1) Разрешава се издаване на общ наряд на няколко изпълнители на работата, определени от лицето, което издава наряда, в зависимост от обема на работата и/или работните смени на извършването й.
(2) При работа на смени в позицията "изпълнител на работата" се посочват имената на всички изпълнители на работата, които последователно, във всяка смяна ще изпълняват това задължение. Изпълнителите на работата от предаващата и приемащата смяна се разписват в дневника за сменни работи за предаването и приемането на смяната и наряда.
(3) Дневникът за сменните работи се съхранява на работното място от началника на смяната на цеха/звеното (при работи по наряд) и от отговорния ръководител, когато се работи по общ наряд.
(4) Забранява се на изпълнител на работа, определен по един наряд, да бъде едновременно изпълнител и по друг наряд.
(5) При извършване на работи от общи и строителни работници, бояджии и други лица с първа квалификационна група нарядът се издава на наблюдаващия.


Чл. 69. При планирани работи, изискващи изпълнение на голям брой мерки за обезопасяване, двата екземпляра на наряда се предават предходния ден на дежурния инженер на централата/началник смяната на съответния цех/звено, за подготовка на работното място.


Чл. 70. (1) Срокът на действие на наряд при извеждане на неелектрически уредби/мрежи в планов ремонт не може да превишава срока, утвърден с графика за ремонта им.
(2) При непредвидени (аварийни, извънпланови и др.) ремонти срокът на действието на наряда се определя по преценка на издаващия наряда.
(3) Разрешава се при необходимост еднократно продължаване на срока на наряда от лицето, издало наряда, с документиране и подписване в двата екземпляра на наряда.


Чл. 71. Организацията на работата с наряд обхваща:
1. определяне на състава на бригадата;
2. издаване на разрешение за подготовка и започване на работа;
3. подготовка на работното място и допускане за извършване на работата;
4. контрол по време на работа;
5. документиране на прекъсване на работата;
6. документиране на преместване на друго работно място;
7. документиране на завършване на работата и закриване на наряда;
8. издаване на разрешение за включване на неелектрическа уредба/мрежа в работа.

Раздел V.
Определяне на състава на бригада


Чл. 72. (1) Числеността и поименният състав на бригадата с изискващата се квалификационна група за лицата от бригадата се определят от:
1. отговорния ръководител;
2. издаващия наряда, когато не се определя отговорен ръководител за извършваната работа.
(2) Числеността и състава на бригадата се определят в зависимост от условията, мястото и обема на извършваната работа, както и от възможността за осигуряване на действен контрол от страна на изпълнителя на работата/наблюдаващия.
(3) При многочислен състав на бригадата, когато имената на членовете й не могат да се съберат в предвидената позиция на наряда, към наряда се прилага списък на участниците в бригадата с посочване на трите имена и квалификационната им група.
(4) Списъкът по ал. 3 представлява неразделна част от наряда и се подписва от отговорния ръководител, като в позицията на наряда се вписват общият брой на членовете на бригадата и текст за приложения списък.


Чл. 73. (1) Промени в състава на бригада могат да извършват издаващият наряд и отговорният ръководител.
(2) Изпълнителят на работата е длъжен да инструктира на работното място новите членове в състава на бригадата.
(3) Извършените промени в състава се документират с подписа на лицето, което е разрешило тези промени.


Чл. 74. (1) Разрешава се в състава на бригадата да се включват не повече от трима практиканти (стажанти, ученици), новопостъпили работници или други лица с първа квалификационна група, но само ако всеки от тях е прикрепен към един от членовете на бригадата с трета квалификационна група.
(2) Отговорни за безопасността на лицата по ал. 1 са изпълнителят на работата и членовете на бригадата, към които те са прикрепени.


Чл. 75. (1) Допуска се в уредби с дежурен персонал да се привлече лице от дежурния персонал за работа в бригада, без да се включва в наряда, с разрешение на висшестоящия оперативен персонал и със записване в оперативния дневник. В такъв случай дежурният се подчинява на общо основание на изпълнителя на работата, който е отговорен за неговата безопасност.
(2) Оперативният персонал, изпълняващ еднолично дежурство, може да участва в извършвани работи само когато те са краткотрайни и ако това няма да попречи на задълженията му като дежурен. В такъв случай той се подчинява на изпълнителя на работата само по отношение на извършваната работа, но запазва правата си на оперативен персонал.


Чл. 76. Когато се налага замяна на отговорния ръководител, изпълнителя на работата или на повече от половината от състава на бригадата, нарядът се закрива, след което се издава нов наряд.

Раздел VI.
Издаване на разрешение за подготовка и започване на работа


Чл. 77. (1) Право да издават разрешение за подготовка и започване на работа имат само лицата от оперативния персонал:
1. дежурните инженери в електрическите и топлофикационните централи;
2. дежурните диспечери на топлопреносните мрежи;
3. старшите оператори в хидротехнически обекти.
(2) Заявките за извеждане на основни съоръжения за планов или авариен ремонт се разрешават от дежурните диспечери в териториалните и районните диспечерски управления за съоръженията под тяхно оперативно ръководство.


Чл. 78. (1) Разрешението се предава на персонала, изпълняващ подготовката и допускането на бригадата до работа, директно или чрез средства за телекомуникация.
(2) Забранява се издаване на разрешение за започване на работа по предварително обявен час в наряда.

Раздел VII.
Подготовка на работното място и допускане до работа


Чл. 79. (1) Подготовката на работното място се извършва от лице от дежурния персонал или от оперативно-ремонтния персонал, което има право да извършва оперативни превключвания в съответната уредба.
(2) Когато отговорният ръководител съвместява задълженията на допускащ, подготовката на работното място се извършва под негово ръководство.


Чл. 80. (1) При подготовката на работното място се забраняват изменения на мерките за безопасност, предвидени в наряда.
(2) При възникнало съмнение в предвидените мерки за безопасност извършващият подготовката прекратява подготовката до отстраняване на възникналите съмнения, включително и до издаването на нов наряд.


Чл. 81. (1) Преди допускане на бригадата до работа:
1. допускащият се убеждава в изпълнението на техническите мерки по подготовката на работното място чрез личен оглед, по записите в оперативния дневник, оперативната схема и по съобщенията на оперативния/оперативно-ремонтния персонал;
2. отговорният ръководител и изпълнителят на работата/наблюдаващият съвместно с допускащия проверяват подготовката на работното място с личен оглед в границите за работа.
(2) Проверката се документира в наряда с подписа на отговорния ръководител и допускащия до работа.
(3) За работи без назначен отговорен ръководител изпълнителят на работата/наблюдаващият извършва проверките по ал. 1 и се подписва в наряда.


Чл. 82. (1) Подготовката на работното място за уредби, зачислени на даден цех/звено, но разположени на територията на друг цех/звено, се извършва от началник смяната на цеха/звеното, към който те се числят, с разрешение на началника на смяната на цеха/звеното на територията, на която са разположени. Разрешението се вписва в оперативните дневници на двата цеха и се потвърждава в наряда с подписите на началниците на смени на съответните цехове/звена.
(2) Подготовката на работното място с изключване на електрообзавеждане в даден цех се извършва от оперативния персонал на електрическия цех или на цеха за КИП и А по искане на началника на смяната на цеха, в който ще се работи, и с разрешение на дежурния инженер на централата. Искането се документира в оперативната документация и на двата цеха.


Чл. 83. (1) Първоначалното допускане до работа с наряд по съоръжение, изведено в ремонт по диспечерска заявка или с общ наряд, се извършва с разрешение на дежурния инженер на централата и подпис в наряда.
(2) Първоначалното допускане до едновременна работа на бригади от други цехове на централата и/или от ремонтни предприятия за един участък на даден цех се извършва от началника на смяната на цеха, в който ще се работи, с разрешение на дежурния инженер на централата.


Чл. 84. Ежедневно допускане до работа се извършва само по наряди, издадени за конкретна работа.


Чл. 85. При прекъсване на работата за повече от две денонощия допускането до работа се извършва в присъствието на отговорния ръководител, който се подписва в наряда.


Чл. 86. (1) При работа по магистрали на топлопреносни мрежи допускането до работа се извършва от отговорния ръководител.
(2) При работа по участъци от разпределителни топлопреносни мрежи, отклонения от тях или дворни мрежи, както и по абонатни станции, допускането до работа може да се извършва от изпълнителя на работата.


Чл. 87. (1) Датата на първоначалното допускане до работа съответства на датата за започване на работата, определена в наряда.
(2) В изключителни случаи (забавяне на извеждането на машините и съоръженията в ремонт, аварийни положения и др. под.) се допускат закъснения до две денонощия, когато в момента на допускането няма промяна в условията за работа със записаните в наряда.


Чл. 88. Допускането до работа се документира, както следва:
1. при допускане от оперативния персонал - в двата екземпляра на наряда, като единият екземпляр остава при изпълнителя на работата/наблюдаващия, а другият в допускащия;
2. при допускане от отговорния ръководител/наблюдаващия/изпълнителя на работата (в случай на съвместяване) - само в екземпляра от наряда, който се намира на работното място.


Чл. 89. (1) Не се разрешава допускане до работа, когато:
1. отговорният ръководител, изпълнителят на работата/наблюдаващият са болни, преуморени, нетрезви, психически разстроени и др.;
2. удостоверенията на отговорния ръководител, изпълнителя на работата/ наблюдаващия липсват или са с изтекъл срок на валидност;
3. на мястото на вписаните в наряда отговорен ръководител, изпълнител на работата/наблюдаващ се явяват други лица.
(2) Разрешава се допускане до работа, когато нарушенията по ал. 1 се отнасят за член на бригадата, като този член се отстранява от бригадата и това се вписва в наряда.

Раздел VIII.
Контрол по време на работа


Чл. 90. (1) Контролът по време на работата за спазване от бригадата на изискванията за безопасност се възлага на изпълнителя на работата/наблюдаващия, който е длъжен да наблюдава всички членове от бригадата, намирайки се по възможност на най-опасния участък от работното място.
(2) Контролът се осъществява от момента на допускане на бригадата за работа до извеждането й от обекта.
(3) Изпълнителят на работата/наблюдаващият е длъжен:
1. да се намира на работното място през цялото време на извършване на работата;
2. да следи членовете на бригадата да използват предоставените им лични предпазни средства и правилно да работят с инструментите и механизацията;
3. да предава наряда на заместващия го отговорен ръководител или на лицето, издало наряда, или да извежда бригадата в безопасна зона, когато му се наложи да отсъства от работното място, с документиране в наряда.


Чл. 91. (1) Кратковременно напускане на работното място от член на бригадата се допуска само с разрешение на изпълнителя на работата.
(2) Изпълнителят на работата няма право да напуска работното място с бригадата или да я премества на друго работно място до завръщане на временно напусналите членове от бригадата.


Чл. 92. (1) Отговорният ръководител, както и оперативният персонал в неелектрически уредби с постоянно дежурство, са длъжни периодично да проверяват спазването на мерките за безопасност от членовете на бригадата.
(2) При констатиране на нарушения, свързани с безопасността на работата, отговорният ръководител/оперативният персонал е длъжен:
1. да отстрани от работното място виновното лице/лица от бригадата или цялата бригада; при отстраняване на цялата бригада нарядът се отнема от изпълнителя на работата/наблюдаващия и се прави запис в него;
2. да уведоми висшестоящия оперативен персонал.
(3) Повторното допускане на бригадата до работа се разрешава след:
1. отстраняване на допуснатите нарушения;
2. изпълнение отново на всички изисквания за допускане до работа;
3. направени записи в наряда, както при първоначално допускане до работа, в присъствие на отговорния ръководител.


Чл. 93. Изпълнителят на работата е длъжен да изведе бригадата от работа, когато установи, че има непосредствена опасност за здравето и живота на хората (пожар, неизправност на механизация, инструменти и др.).

Раздел IX.
Прекъсване на работа


Чл. 94. При прекъсване на работата нарядът остава действителен, ако срокът на действието му не е изтекъл и условията за извършване на работата не са променени.


Чл. 95. (1) При прекъсване на работата в течение на работния ден (според условията на работа, хранене и др.) бригадата се извежда от работното място от изпълнителя на работата/наблюдаващия, а знаците, табелите, огражденията, заключващите и застопоряващите устройства остават по местата си.
(2) Забранява се след прекъсване на работата член на бригадата да се завръща на работното място без изпълнителя на работата/наблюдаващия и самостоятелно да започне работа.
(3) След прекъсване на работата бригадата се допуска до работа само от изпълнителя на работата или наблюдаващия, който лично посочва работното място на бригадата.


Чл. 96. При прекъсване на работата след завършване на работния ден:
1. работното място се почиства, проходите се освобождават, а знаците, табелите, огражденията, заключващите и застопоряващите устройства остават по местата си;
2. бригадата се извежда от работното място от изпълнителя на работата/наблюдаващия;
3. нарядът се предава на оперативния дежурен персонал ежедневно (в уредби без дежурен персонал се допуска нарядът да остане в изпълнителя на работата/наблюдаващия), оформен с подписа на изпълнителя на работата/наблюдаващия; частичният наряд при едносменна работа се връща в папката за частични наряди при отговорния ръководител на работите по общ наряд;
4. двата екземпляра на наряда (в уредби с оперативен дежурен персонал) се подписват от изпълнителя на работата/наблюдаващия и от допускащия.


Чл. 97. Допускането до работа на следващия след прекъсване на работата ден, на подготвено работно място, по наряд или частичен наряд, се извършва от:
1. допускащия - в уредби с дежурен оперативен персонал, като присъствието на отговорния ръководител не е задължително;
2. отговорния ръководител - в уредби без дежурен оперативен персонал.


Чл. 98. При работа по общ наряд започването и завършването на работа ежедневно се документират.

Раздел X.
Преместване на друго работно място


Чл. 99. Преместването на бригада от едно работно място на друго се извършва от:
1. допускащия до работа - в уредби с дежурен оперативен персонал;
2. отговорния ръководител/изпълнителя на работата - в уредби без дежурен оперативен персонал.


Чл. 100. (1) Преместването от едно работно място на друго се документира в наряда, както следва:
1. в двата екземпляра - когато преместването се извършва от допускащ - лице от дежурния персонал;
2. в екземпляра на изпълнителя на работата - когато преместването се извършва от отговорния ръководител/наблюдаващия.
(2) Записът се прави, като се посочват точно всички работни места (в т. ч. и първото работно място), датата и времето за започване на работата на всяко работно място и се подписват изпълнителят на работата и допускащият.

Раздел XI.
Завършване на работа. Закриване на наряд


Чл. 101. В неелектрически уредби след окончателно завършване на работата нарядът се закрива в следната последователност:
1. изпълнителят на работата/наблюдаващият след почистване на работното място и прибиране на материалите и инструментите извежда бригадата от работното място, документира в наряда окончателното завършване на работата и го предава на отговорния ръководител;
2. отговорният ръководител проверява работните места и след отстраняване на нередностите, ако има такива, документира в наряда окончателното завършване на работата с подпис, дата и час и го предава на дежурния оперативен персонал; при отстраняване на нередности бригадата се връща на работното място с документиране в наряда както при прекъсване по време на работния ден;
3. началникът на смяната на цеха, лично или чрез подчинения му оперативен персонал, извършва проверка на работните места, разрешава сваляне на временните ограждения, табели, знаци, заглушки и др., документира закриването на наряда с подписа си, като отбелязва датата и часа на закриване, за което прави запис в оперативния дневник и в дневника за отчитане на работите по издадени наряди и поставя наряда в папката за закрити наряди;
4. уведомява се дежурният инженер и дежурният диспечер, когато разрешението за работа е дадено от тях.


Чл. 102. След окончателно завършване на работата по топлопреносни мрежи и в абонатни станции нарядът се закрива в следната последователност:
1. изпълнителят на работата след почистване и прибиране на материалите и инструментите документира в наряда завършването на работата, подписва се и го предава на отговорния ръководител;
2. отговорният ръководител след извършване на проверка на работните места и отстраняване на нередностите, ако има такива, разрешава сваляне на временните ограждения, табели, знаци, заглушки и др., нарежда извеждане на бригадата, документира в наряда окончателното завършване на работата, закрива наряда и удостоверява това с подпис, дата и час;
3. отговорният ръководител съобщава на дежурния оперативен персонал/диспечера за окончателното завършване на работата и закриването на наряда, като съобщението се записва в оперативния дневник;
4. отговорният ръководител връща закрития наряд на лицето, което е издало наряда, за проверка и съхраняване в папката за закрити наряди; закриването на наряда се записва в дневника за извършване на работа от оперативно-ремонтния персонал или в дневника за работа с наряди по топлопреносни мрежи и абонатни станции.

Раздел XII.
Пробно включване на неелектрическа уредба и мрежа. Разрешение за включване след окончателно завършване на работа и закриване на наряд


Чл. 103. (1) Пробно включване на съоръжение от неелектрическа уредба/мрежа или участък от нея преди пълното завършване на работата се разрешава след:
1. извеждане на бригадата от работното място;
2. връщане на наряда от изпълнителя на работата на оперативния персонал с оформено ежедневно завършване на работата;
3. сваляне на временните знаци, табели, ограждения, заключващи и застопоряващи устройства и поставяне на постоянните знаци, табели и ограждения от оперативния персонал.
(2) Пробното включване и последващото изключване се извършват от оперативния персонал.
(3) След пробно включване възстановяването на работата по наряда се извършва при спазване на реда и изискванията за първоначално допускане до работа в присъствието на отговорния ръководител и с документиране в наряда.


Чл. 104. (1) Изпробване/изпитване на отделни елементи или участъци при извършване на комплексен ремонт по общ наряд се разрешава след:
1. прекратяване на всички работи по елемент или участък, на който предстои изпробване/изпитване, и извеждане на бригадите от работните места;
2. сваляне на временните ограждения и предпазни табели и поставяне на постоянните ограждения по местата им;
3. връщане на частичните наряди на допускащия до работа със съответно документиране; общият наряд остава при отговорния ръководител на работата.
(2) Изпробването/изпитването се извършва по програма, съставена от началника на цеха/звеното съвместно с отговорния ръководител на работата по общия наряд, утвърдена от работодателя/главния инженер.
(3) В програмата по ал. 2 се определят:
1. технологичният ред за провеждане на изпробването/изпитването;
2. бригадите, които прекратяват работата в изпробвания/изпитвания участък и се извеждат от работните места;
3. бригадите, които могат да продължат работата по частични наряди в междинни и съседни участъци;
4. мерките, осигуряващи безопасност при извършване на изпробването/изпитването и при продължаване на работата в междинните и съседните участъци.
(4) Изпробването/изпитването се провежда под непосредственото ръководство на началника на смяната на цеха/звеното и на отговорния ръководител на работата по общия наряд след разрешение от дежурния инженер на централата.
(5) След завършване на изпробването/изпитването допускането на бригадата за работа се извършва от допускащия при спазване на реда и изискванията за първоначално допускане до работа в присъствието на отговорния ръководител и с документиране в наряда.


Чл. 105. (1) Разрешава се балансирането на въртящи се механизми с електрозадвижване, както и извършване на други работи, свързани с често включване и изключване на електрозахранването, да се осъществява без документиране на прекъсванията в наряда, но всеки път с точно изпълнение на необходимите мерки за безопасност по изключване на електрозахранването.
(2) Работите по ал. 1 се провеждат под непосредствения контрол на отговорния ръководител на работата и само по негово искане, предадено на началника на смяната на цеха или на дежурния инженер на централата; електрозадвижването се включва или изключва само от оперативния персонал на електрическия цех.


Чл. 106. (1) Включването на неелектрическа уредба/мрежа в работа или оставането в оперативен резерв след окончателно завършване на работите и закриване на наряда се разрешава от дежурния инженер/диспечер.
(2) Операциите по включването се записват в оперативния дневник на цеха, в който е издаден нарядът, като се отбелязва часът на включване и фамилията на лицето, разрешило включването.

Раздел XIII.
Работа с нареждане


Чл. 107. (1) С нареждане могат да се извършват работи, за които не се изискват специални мерки за безопасност и предварителна подготовка на работното място, като:
1. работи без спиране на основни съоръжения на безопасно разстояние от движещи се части, горещи повърхности и без огневи и заваръчни работи в пожаро- и взривоопасни участъци;
2. работи по спомагателни съоръжения, които при случайно изключване при извършването им не нарушават работата на основни съоръжения.
(2) За работите с нареждане преките ръководители (началниците на цехове/направления/райони/звена/отдели) изготвят списъци, утвърдени от работодателя/главния инженер.
(3) Лицата от оперативния/оперативно-ремонтния персонал могат да извършват работа без наряд с разрешение на дежурния инженер/диспечер в следните случаи:
1. при малки по обем и времетраене (до един час) работи;
2. при нетърпящи отлагане работи за отстраняване на неизправности в машина или съоръжение, които могат да доведат до аварии и злополуки;
3. в случай на авария за бързо локализиране и изолиране на повреден участък, елемент, съоръжение или машина, както и за възстановяване на нормалната им работа, когато това може да стане до края на смяната;
4. за почистване, боядисване, изолационни работи и други подобни дейности.


Чл. 108. (1) Нареждането за работа се дава на изпълнителя/наблюдаващия устно - непосредствено или чрез средство за телекомуникация, изразено точно и ясно, и се записва:
1. в оперативния дневник на началник смяната на цеха/звеното - за уредби с дежурен персонал;
2. в дневника за регистриране на работите на оперативно-ремонтния персонал или на диспечера - за топлопреносните мрежи.
(2) Записът в дневника съдържа най-малко:
1. място, вид на извършваната работа и срок за изпълнение;
2. условия за изпълнение на работата;
3. име и фамилия на изпълнителя на работата/наблюдаващия и на членовете на бригадата с квалификационните им групи;
4. име и фамилия на лицето, издало нареждането, дата, час и подпис;
5. име и фамилия на лицето, приело нареждането, когато нареждането е предадено чрез средство за телекомуникация, дата, час и подпис.


Чл. 109. Изпълнителят на работата/наблюдаващият след получаване на нареждането е длъжен:
1. да заведе бригадата на работното място и да посочи границите на обектите за работа;
2. да запознае членовете на бригадата с условията за извършване на работата и да ги инструктира за безопасното й изпълнение;
3. да упражнява контрол на членовете на бригадата за спазване на мерките за безопасност и сам да ги спазва;
4. след завършване на работата да остави работното място почистено и подредено и да изведе бригадата.


Чл. 110. При извършване на работа с нареждане може да не се определя отговорен ръководител.


Чл. 111. (1) Завършването на работата в неелектрически уредби/мрежи с оперативен персонал се документира със запис в оперативния дневник с часа на завършване и подпис на изпълнителя на работата/наблюдаващия.
(2) В уредби без оперативен персонал завършването на работата се документира в дневника за регистриране на работите на оперативно-ремонтния персонал, като се записва часът на завършване и изпълнителят на работата/наблюдаващият се подписва, след което уведомява дежурния диспечер.

Глава четвърта.
ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА

Раздел I.
Общи положения


Чл. 112. Работите, извършвани в действащи неелектрически уредби/мрежи по отношение на мерките за безопасност, се разделят на три категории:
1. работи с пълно изключване/спиране на енергийния носител (вода, пара, газ, гориво и др.);
2. работи с частично изключване/спиране на енергийния носител;
3. работи без изключване/спиране на енергийния носител.


Чл. 113. (1) С пълно изключване/спиране на енергийния носител работите се извършват при цялостно изолиране на неелектрическата уредба/мрежа и без наличие на енергиен носител в нея.
(2) Когато работите по ал. 1 се извършват по общ наряд, подготовката за тях включва цялостно обезопасяване на уредбата/мрежата.


Чл. 114. (1) С частично изключване/спиране на енергийния носител работите се извършват при изолиране на част/части от неелектрическата уредба/мрежа и без наличие на енергиен носител само в участъците/съоръженията, по които се работи.
(2) Работите по ал. 1 се извършват по наряд за конкретна работа и с частично обезопасяване.


Чл. 115. (1) Без изключване/спиране на енергийния носител работите се извършват без изолиране на неелектрическата уредба/мрежа и при наличие на енергиен носител в нея, при условие, че е изключена възможността за случайно попадане под въздействието му и не са необходими мерки срещу това.
(2) Без изключване/спиране на енергийния носител се разрешава извършване на работа:
1. на безопасно разстояние от действаща уредба/мрежа;
2. когато не се изисква изпълнение на мерки за обезопасяване (при оглед на съоръжения, обходи, доливане на масла и течности, почистване и др.).
(3) Работата без изключване/спиране може да се извършва с нареждане и записване в оперативния дневник на началника на смяната на цеха/звеното.


Чл. 116. Работата по изведени в оперативен резерв машини и съоръжения, независимо от състоянието им на покой, се извършва като работа с частично изключване/спиране на енергийния носител.

Раздел II.
Технически мерки за безопасност при работа


Чл. 117. (1) Техническите мерки за безопасност при работа с пълно или частично изключване/спиране се изпълняват в следната последователност:
1. спиране/изключване на енергийния носител;
2. застопоряване на спирателната (изолиращата) арматура;
3. поставяне на знаци, табели и ограждения на работното място;
4. проверка за отсъствие на вредности и потенциални опасности на работното място.
(2) Мерките по ал. 1 са изпълняват от:
1. оперативния персонал на съответния цех/звено, в който се намира или на когото се числи уредбата/съоръжението - в електрически и топлофикационни централи;
2. оперативно-ремонтния персонал - за топлопреносни мрежи, абонатни станции и хидросъоръжения.


Чл. 118. Изключването на електрозахранването, превключванията и манипулациите по електрическата част на неелектрическа уредба/мрежа се извършват от:
1. оперативния персонал на електрическия цех/звено или цех/звено КИП и А - в електрически и топлофикационни централи;
2. ремонтния електротехнически персонал - за топлопреносни мрежи, абонатни станции и хидросъоръжения.

Раздел III.
Спиране и изключване на неелектрическа уредба/мрежа


Чл. 119. (1) Спирането и изключването на неелектрическа уредба/мрежа се извършва така, че съоръженията от нея, по които ще се извършват ремонтни работи, да са изолирани и обезопасени от всички страни, от които е възможно подаване на енергиен носител.
(2) Забранява се извършване на каквато и да е работа по съоръжения, ако те не са сигурно изолирани от въздействието на енергийния носител.


Чл. 120. (1) Спирателната арматура (вентили, кранове, клапи и др.), с която се изолира неелектрическа уредба/мрежа, се поставя в съответното положение (отворено, затворено, включено, изключено), осигуряващо безопасно изпълнение на работите.
(2) Арматурата с фланци се изолира от страната на енергоносителя с глухи фланци (заглушки, тапи) или тръбопроводите се отсъединяват и заглушават.


Чл. 121. (1) Обезопасяването на работното място се ръководи от началника на смяната на цеха/звеното, към който принадлежи уредбата/съоръжението, като се извършат:
1. необходимите превключвания за изолиране на уредбата/съоръжението, по която/което ще се работи;
2. изравняване на налягането с атмосферното, отстраняване на пара, вода, газ и др., както и прекъсване на електрозахранването.
(2) В случаите, когато за обезопасяване на работното място участват работници от другите цехове/звена, те се ръководят от началника на смяната на цеха/звеното, където ще се извършват работите, в съответствие с конкретните условия на работата и предписанията в наряда.
(3) При ремонт на машина или съоръжение, задвижвано от електродвигател, електрозахранването на двигателя се изключва от персонала по чл. 118, а манипулациите със спирателна арматура се извършват от персонала на цеха/звеното, който обслужва тази арматура и познава схемата на съоръжението.


Чл. 122. Началникът на смяната на цеха/звеното е длъжен да спира работата по уредбата/съоръжението, когато установи, че мерките за безопасност са нарушени и продължаването на работата застрашава здравето и живота на работещите.

Раздел IV.
Застопоряване на спирателна (изолираща) арматура


Чл. 123. (1) Положението на дистанционно задвижваната спирателна (изолираща) арматура се осигурява срещу неправилни манипулации (погрешно или самоволно отваряне, затваряне, включване, изключване и др.) в съответното положение чрез:
1. застопоряване на задвижващия сервомеханизъм със заключващо се блокиращо устройство или демонтиране на механизма;
2. затваряне на командния вентил към пневматичното/хидравличното задвижване и заключването му с верига и катинар или друго приспособление;
3. изключване електрозахранването на силовите и оперативните вериги на електрозадвижващия привод и отсъединяването им.
(2) Застопоряването на спирателната (изолиращата) арматура в необходимото положение се извършва от персонала, който обслужва тази арматура.
(3) Обезопасяването на електродвигателите срещу погрешно или самоволно включване се извършва от персонала на електрическия цех или на цех КИП и А.


Чл. 124. (1) Ръчно задвижваната спирателна (изолираща) арматура се застопорява механично с блокиращо устройство в съответното положение (изключено, включено, затворено, отворено и др.) или чрез завързване с верига и заключване с катинар.
(2) Мрежестите ограждения, ползвани за предпазване от погрешни манипулации (включване, изключване, отваряне, затваряне и др.), са снабдени със заключващи устройства.
(3) Деблокиращите ключове на блокиращите устройства и ключовете от катинарите се съхраняват при началника на смяната на цеха/звеното или началника на топлоснабдителния район.

Раздел V.
Поставяне на знаци, табели и ограждения


Чл. 125. (1) Необходимостта от поставяне на предупредителни знаци, стикери, табели и ограждения, видът им и мястото на поставяне се определят от издаващия наряда, а поставянето се извършва от лицата, извършващи подготовката на работното място.
(2) Най-често използваните табели са посочени в приложение № 7.


Чл. 126. (1) На ръкохватките на ключовете за управление, на вентилите с ръчни задвижвания се поставят табели с надписи "Не включвай! Работят хора!" ("Не изключвай! Работят хора!"), "Не отваряй! Работят хора!" ("Не затваряй! Работят хора!").
(2) Върху конструкцията или стълбата за изкачване към работното място се окачва табела "Качвай се оттук!", а на местата за преминаване - "Преминавай оттук!" или "Преминаването забранено!" и др.
(3) На временните ограждения около работното място се поставя табела "Да се работи тук!".


Чл. 127. (1) През време на работа се забранява да се преместват или свалят временни табели и ограждения. Когато това се налага от условията на работа, то се извършва със знанието на отговорния ръководител/изпълнителя на работата и на допускащия и се записва в наряда.
(2) След завършване на работата табелите се свалят от оперативния/оперативно-ремонтния персонал.

Раздел VI.
Проверка за отсъствие на вредности след спиране/изключване на уредба


Чл. 128. След спиране/изключване на неелектрическа уредба/мрежа и поставяне на предупредителни знаци, табели и ограждения се извършва проверка за отсъствие на вредности (окиси, аерозоли, разляти киселини и основи, прах, газове, горива и др.), както и за отсъствие на рискови фактори (допирно напрежение, радиоактивни излъчвания, падащи предмети и др.) на местата, където може да се очаква отделяне, задържане или появата им.


Чл. 129. (1) Проверките за отсъствие на вредности и начинът за изпълнението им се извършват съгласно нормативните актове в тази област и/или вътрешните инструкции, утвърдени от работодателя.
(2) Забранява се започване на работа с наряд или с нареждане преди да е извършена проверката по ал. 1 и да са взети необходимите мерки за безопасност.
(3) Лицето, което извършва проверката за вредности, е длъжно да направи запис в наряда на съответните стойности от измерванията и да се подпише.

Глава пета.
ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА И СРЕДСТВА ЗА КОЛЕКТИВНА ЗАЩИТА

Раздел I.
Общи положения


Чл. 130. Тази глава се отнася за личните предпазни средства и средствата за колективна защита, наричани общо "защитни средства", използвани при работа в неелектрически уредби, топлопреносни мрежи и хидросъоръжения за предотвратяване или намаляване на въздействието на опасни и/или вредни фактори върху персонала и за защита при използване на работното оборудване.


Чл. 131. Защитните средства се класифицират, както следва:
1. основни, които при самостоятелно използване могат да осигурят необходимата защита;
2. допълнителни, използвани в допълнение на основните средства за защита, които самостоятелно не могат да осигурят необходимата защита и се използват съвместно с основните средства за защита.


Чл. 132. (1) Основните и допълнителните защитни средства, които се използват в съответната неелектрическа уредба, топлопреносна мрежа или съответните хидросъоръжения, се определят със заповед на работодателя на базата на проведена оценка на риска.
(2) Примерен списък на защитните средства за работа в съответните цехове и мрежи е даден в приложение № 6.


Чл. 133. Защитните средства трябва да отговарят на изискванията на съответните нормативни актове и да са преминали съответните изпитвания - периодични или извънредни.

Раздел II.
Общи правила за използване и съхранение на защитни средства


Чл. 134. Използването на защитни средства се определя с този правилник и вътрешни инструкции съобразно конкретните условия.


Чл. 135. (1) Работодателят осигурява необходимите защитни средства, които се зачисляват:
1. индивидуално на съответните длъжностни лица;
2. като инвентарно имущество на оперативно-ремонтни бригади, на бригади за централизиран ремонт, на подвижни лаборатории, на дежурния персонал и др. или предоставят за ползване от оперативно-ремонтни бригади и персонал, който обслужва уредби без постоянно дежурство, съобразно приетата организация за извършване на работите.
(2) Местата, на които се съхраняват дежурните и аварийните лични предпазни средства, както и режимът на използването им се определят с вътрешна инструкция, утвърдена от работодателя.
(3) Защитните средства могат да се съхраняват и в превозните средства на оперативно-ремонтни бригади или аварийни групи.


Чл. 136. (1) Защитните средства, зачислени за индивидуално ползване, се регистрират в дневник с наименованието и номера на защитното средство, дата и подпис на лицето, което ги е получило.
(2) Лицата, на които са зачислени защитни средства за индивидуално ползване, отговарят за правилната им експлоатация и за своевременното им изваждане от употреба при установяване на повреда.


Чл. 137. Защитните средства се използват само по прякото им предназначение.


Чл. 138. Преди всяка употреба персоналът, който ще ползва защитни средства, е длъжен:
1. да извърши външен преглед за отсъствие на видими повреди и замърсявания по защитното средство;
2. да провери маркировката за срока на периодичното изпитване (за средствата, които подлежат на изпитване); при изтекъл срок се забранява използване на защитно средство.


Чл. 139. Защитните средства се съхраняват съобразно указанията на техните производители, посочени в съпровождащата документация, или правилата, определени във вътрешна инструкция.

Раздел III.
Контрол и изпитване на защитни средства


Чл. 140. (1) Защитните средства се приемат в експлоатация, след като са проверени по указанията в съпровождащата документация на производителя им.
(2) Периодичните изпитвания се извършват в срокове и по норми, указани от производителя им.
(3) Извънредни изпитвания се извършват при наличие на признаци за неизправност, след поправка и при подмяна на техни части.
(4) Резултатите от изпитванията се записват в дневник на лабораторията, която извършва изпитванията.


Чл. 141. (1) Наличието и състоянието на защитните средства, които се намират в експлоатация, се проверява на всеки три месеца от упълномощени от работодателя лица.
(2) Резултатите от проверката по ал. 1 се регистрират в дневник за отчитане и поддържане на защитните средства с посочване на датата и името на проверяващия.
(3) Когато се установи повреда/непригодност на защитно средство, то се изважда от употреба и се уведомява прекият ръководител, който нарежда замяната или ремонта му.


Чл. 142. Върху изпитаните защитни средства се поставя маркировка със срока за следващата проверка, наименованието на лабораторията, а при необходимост и други данни.

Глава шеста.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОПЕРАТИВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ

Раздел I.
Оперативно обслужване


Чл. 143. (1) Оперативното обслужване на неелектрически уредби/мрежи се извършва на смени или домашно дежурство от специално подготвен персонал.
(2) За оперативно обслужване на неелектрически уредби/мрежи се допускат лица, притежаващи съответната квалификация и правоспособност, преминали обучение, проверка на знанията и дублиране за работа по схемите на съответните уредби/мрежи.


Чл. 144. Оперативното обслужване на неелектрически уредби/мрежи се осъществява от:
1. оперативен дежурен персонал - в уредби с постоянно дежурство;
2. оперативно-ремонтен персонал - в уредби без постоянно дежурство.


Чл. 145. (1) Оперативното обслужване се осъществява еднолично или групово.
(2) Броят и съставът на оперативния персонал в смяната се определят от работодателя с вътрешна инструкция.


Чл. 146. (1) Дежурството на оперативния персонал се изпълнява по график, утвърден от работодателя.
(2) Промяна в утвърден график за дежурство се извършва само от работодателя по реда на утвърждаването му.
(3) Размяна на дежурен персонал по работни места се извършва по ред, определен с вътрешна инструкция.
(4) Дежурството в продължение на две последователни смени се забранява, освен в случаите при ликвидиране на аварии и невъзможност да бъде предадена смяната на следващия дежурен по графика.


Чл. 147. Дежурният оперативен персонал е длъжен да изпълнява всички нареждания и указания на висшестоящия дежурен персонал, освен когато има:
1. непосредствена опасност за здравето и/или живота на хора;
2. риск за нанасяне на значителни материални щети на обекти от енергийната система и на потребителите;
3. опасност от екологични замърсявания.


Чл. 148. Старшият дежурен/дежурният при еднолично дежурство по време на дежурството носи отговорност за:
1. правилно и своевременно извършване на записите в съответните дневници;
2. водене на оперативната документация съгласно инструкциите;
3. осигуряване на нормална, безопасна и безаварийна работа на поверените му неелектрически съоръжения.


Чл. 149. (1) Дежурният на смяна е длъжен да докладва на оперативния ръководител веднага след изпълнение на дадено нареждане.
(2) Оперативният ръководител не може да смята за изпълнено нареждане, което той е дал, без докладване от дежурния.


Чл. 150. (1) При възникване на авария, повреда или нарушение на режима на работа дежурният е длъжен незабавно да уведоми старшия дежурен на смяната и ръководителя на експлоатацията, както и да предприеме необходимите действия за нормализиране на обстановката.
(2) При възникване на опасност от пожар, взрив или злополука, както и на възникнали такива случаи дежурният взима зависещите от него мерки, включително изключване на съоръжение/съоръжения, след което незабавно уведомява висшестоящия оперативен и ръководен персонал.


Чл. 151. (1) Дежурният персонал еднолично взима решенията за ликвидиране на авария, независимо от присъствието на лице от висшестоящия технически персонал, като носи пълна отговорност за действията си.
(2) Ръководител от висшестоящия оперативен или технически персонал има право да отстрани лице от оперативния персонал от ръководството по ликвидиране на аварията, да възложи на друго лице от оперативния персонал или сам да поеме ръководството, ако действията на отстраненото лице са опасни или неправилни.
(3) Отговорността за по-нататъшния ход на ликвидиране на аварията се носи от лицето, което е наредило отстраняване на дежурния, и от лицето, приело оперативното дежурство по ал. 2.
(4) Замяната на дежурния се оформя в оперативния дневник по реда за предаване и приемане на смяна, като се записват фамилията и длъжността на лицето, разпоредило замяната.

Раздел II.
Ред за предаване и приемане на дежурство в смяна


Чл. 152. Редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя с вътрешна инструкция, утвърдена от работодателя.


Чл. 153. Предаващият дежурството в смяната е длъжен да запознае приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения, с направените изменения в нормалната схема на работа, в схемите за управление, защити, контрол и сигнализация, както и за:
1. изведените съоръжения за ремонт и съоръженията, оставени в резерв;
2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание;
3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.


Чл. 154. Приемащият дежурство в смяна е длъжен:
1. да обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство;
2. да се запознае със записите в различните дневници, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, и с нарядите/нарежданията, по които се извършват работи;
3. да провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите;
4. да запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията;
5. да съобщи на висшестоящия дежурен за встъпване в дежурство и нередностите, забелязани при приемане на смяната.


Чл. 155. (1) Предаването и приемането на дежурство в смяна се оформя в оперативния дневник с подписите на двамата дежурни.
(2) Забранява се предаване на дежурство по време на възникнала авария, както и по време на извършване на превключвания или операции за въвеждане/извеждане на основни съоръжения.
(3) Новопристигналият дежурен персонал е под разпореждането на лицето, което ръководи ликвидирането на аварията или извършването на превключванията.


Чл. 156. Забранява се напускане на дежурство в смяна без предаване на дежурството на следващия по график дежурен, независимо от това дали съоръженията се намират в работа или резерв.

Раздел III.
Извършване на обходи и прегледи


Чл. 157. (1) Оперативният персонал по време на дежурство в смяната извършва периодично обходи и прегледи на съоръженията по предварително определен маршрут.
(2) Периодичността на обходите и обемът на прегледите се определят с вътрешна инструкция за работното място, като се вземат под внимание видът и състоянието на съоръженията, условията и средата, при които работят и други фактори.
(3) За обходите се прави запис в оперативния дневник с отбелязване часа на започване и завършване на обхода.


Чл. 158. При прегледите през време на обходите се забранява:
1. сваляне на ограждения и/или преминаване зад тях, отваряне на люкове, с изключение на предназначените за контрол, както и сваляне или разместване на поставените постоянни знаци и табели с надписи;
2. влизане в шахти и канали, в затворени помещения, електрически уредби, въглищни бункери и др., без да са спазени съответните изисквания на този правилник и на вътрешните инструкции за безопасност;
3. влизане в затворени съдове, тръбопроводи с голям диаметър, както и в полузатворени и затворени пространства с температура над 60°С или когато в тях има вода над 0,2 m с температура над 50°С;
4. ходене и стоене по площадки, тръбопроводи, въздушни и газови канали, кожуси на съединители и лагери, както и по конструкции и междуетажни гредореди, които не са предназначени за минаване по тях и не са снабдени със специални платформи, ръкохватки и ограждения (парапети);
5. заставане срещу предпазни клапани и мембрани, люкове и други опасни места на работеща уредба;
6. стъпване и ходене по лентови транспортьори.

Глава седма.
ОПЕРАТИВНИ ПРЕВКЛЮЧВАНИЯ


Чл. 159. Оперативните превключвания в неелектрически уредби/мрежи с постоянно дежурство се извършват само от дежурния оперативен персонал, който ги обслужва.


Чл. 160. Оперативни превключвания в уредби без дежурен персонал се извършват от оперативно-ремонтен персонал, на когото тези уредби са зачислени, със записване в оперативен дневник.


Чл. 161. Работодателят или упълномощено от него лице утвърждава списък на лицата от оперативно-ремонтния персонал, които имат право да извършват оперативни превключвания.


Чл. 162. Разрешение/нареждане за извършване на оперативни превключвания може да издаде само лице от ръководния оперативен персонал - дежурен инженер/диспечер, под чието оперативно управление се намира уредбата/мрежата.


Чл. 163. В случаите, нетърпящи отлагане - пожар, нещастни случаи с хора, стихийни бедствия и др., както и при липса на телекомуникационна връзка с диспечера, се допуска дежурният персонал да вземе еднолично решение и да извърши съответните оперативни превключвания без знанието на висшестоящия персонал. В тези случаи дежурният действа в съответствие с вътрешната инструкция за ликвидиране на авариите на обекта, утвърдена от работодателя, с последващо незабавно уведомяване на висшестоящия персонал.


Чл. 164. (1) Персоналът, който извършва оперативни превключвания, е длъжен да носи и използва предоставените защитни средства и специално работно облекло.
(2) Видовете защитни средства и специално работно облекло за категориите персонал са определени с нормативните актове и утвърдените от работодателя вътрешни инструкции.


Чл. 165. (1) С нареждането за оперативни превключвания се указва последователността на извършваните операции по технологичната оперативна схема.
(2) Издадено нареждане може да се смята за изпълнено само след обратно потвърждение от изпълнителя му, лично или чрез средство за телекомуникация.


Чл. 166. Превключвания по едно съоръжение или присъединение се изпълняват в следния ред:
1. на лицето, което ще извърши превключване, се дава само една задача, по едно съоръжение/присъединение;
2. лицето, което е получило нареждане за превключване, е длъжно да го повтори на лицето, издало нареждането, да го запише в оперативния дневник и да уточни по технологичната схема видовете операции и тяхната последователност;
3. при изпълнение на превключване от две лица лицето, което е получило нареждането, разяснява на второто лице вида и последователността на операциите по технологичната схема;
4. при съмнение в правилността на извършваните операции превключването се прекратява и се прави повторна проверка по технологичната схема.


Чл. 167. (1) Сложни, често повтарящи се оперативни превключвания, могат да се извършват по бланка за превключване, предварително изготвена по образец.
(2) Списъкът на сложните превключвания, извършвани по бланки за превключване, и редът за тяхното изпълнение се утвърждават от работодателя или упълномощено от него отговорно длъжностно лице.
(3) Лицето, получило нареждане за извършване на сложно превключване, попълва бланката с предвидените операции по вид и последователност на извършването им. Бланката се подписва от лицето, изпълняващо операциите, и от контролиращото лице и се носи на мястото на изпълнение на превключването.
(4) При извършване на сложно превключване по бланка от едно лице текстът й се прочита по средство за комуникация на лицето, издало нареждането за превключване, като дежурният записва фамилията на това лице в графата "контролиращо лице".

Част втора.
РАБОТА В НЕЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И МРЕЖИ

Глава осма.
ГОРИВО-ТРАНСПОРТНО СТОПАНСТВО

Раздел I.
Общи положения


Чл. 168. На всички места в гориво-транспортното стопанство, представляващи потенциална опасност за живота и здравето на работещите, се поставят съответните предупреждаващи табели, а на местата за преминаване, влизане и излизане, слизане и качване - съответните разрешаващи табели, посочени в приложение № 7.


Чл. 169. (1) Работните места, съоръженията и вентилационните системи се почистват редовно от прах и разлят мазут.
(2) Не се допуска концентрацията на вредни газове, пари и въглищен прах във въздуха на работните помещения да превишава санитарните норми.


Чл. 170. (1) При работа в помещения на територията на гориво-транспортното стопанство се осигурява изкуствено осветление съобразно санитарно-хигиенните норми. Осветителните тела да са в съответното изпълнение (взриво- и пожаробезопасно).
(2) Смяната на изгорели лампи и почистването на осветителните тела от прах се извършват от електротехническия персонал с изключване на напрежението.


Чл. 171. (1) Забранява се складиране на леснозапалими течности и материали в помещения на гориво-транспортното стопанство.
(2) Количествата смазочни масла и леснозапалими материали, необходими при експлоатацията за денонощие, се съхраняват на специално определени места в негорими опаковки.

Раздел II.
Разтоварване на въглища


Чл. 172. Разтоварването на въглища се извършва на специално съоръжените открити и закрити разтоварища, пристанищни кейове и приемно-разтоварни пунктове под ръководството на отговорно длъжностно лице по разтоварването.


Чл. 173. (1) Преди започване на работа се проверява изправността на механизмите и приспособленията за разтоварване, сигнализацията, решетките на бункерните съоръжения и осветеността на работните места.
(2) Забранява се разтоварване на въглища с неизправни съоръжения и при недостатъчна осветеност на работните места.


Чл. 174. Разтоварването на въглища от жп вагони се извършва при спазване на следните изисквания:
1. придвижването с маневрена машина на отделни вагони или композиция е със скорост не по-голяма от 2 km/h;
2. работещите се предупреждават чрез звуков сигнал за движението на отделни вагони или композиция;
3. разтоварването на вагоните започва след окончателното им спиране и застопоряване срещу самоволно придвижване;
4. маневрената машина се откачва от композицията и извежда от разтоварището;
5. вагоните, в които има видими огнища на горене на въглищата, се разтоварват на специална площадка и огнищата се гасят;
6. работниците застават на безопасно разстояние от саморазтоварващи се вагони по време на отваряне на капаците им;
7. разтоварването на задържано количество въглища във вагоните се извършва най-малко от двама души.


Чл. 175. (1) При разтоварване на вагони чрез вагонообръщател се забранява:
1. обработването на неизправни или непригодни за вагонообръщател вагони;
2. задействането на вагонообръщателя или освобождаването на разтоварения вагон от него без получаване на сигнал от отговорника по разтоварването.
(2) Почистването на вагон, завъртян на 90° върху вагонообръщател, се осигурява против погрешно включване на електрозадвижването чрез видимо разкъсване на управлението и поставяне на табела "Не включвай! Работят хора!".


Чл. 176. Вземането на проби от въглища от вагон се извършва:
1. от лица, обучени за вземане на проби (пробовземачи);
2. само при спрян от движение вагон;
3. с използване на преносима стълба, сигурно закачена на горния ръб на вагона.


Чл. 177. При откриване на взривни вещества по време на разтоварване се действа съобразно специалните нормативни разпоредби.


Чл. 178. При размразяване на вагони с въглища в отопляеми тунели чрез използване на реактивни самолетни двигатели се забранява:
1. управлението на реактивните двигатели да се извършва в самия тунел; управлението се извършва от външно помещение;
2. престоят на лица в тунел при работещи реактивни двигатели;
3. влизането на лица в тунел след спиране работата на реактивните двигатели при температура на въздуха в тунела над 40°С.


Чл. 179. След разтоварване на вагони не се оставят въглища или странични предмети, непозволяващи затваряне на капаците им.


Чл. 180. Подходът на маневрена машина за извеждане на разтоварени вагони от разтоварището и самото извеждане се предшестват от подаване на звуков сигнал.


Чл. 181. Забранява се при разтоварване на въглища с помощта на грайферен кран от кораби, вагони или камиони указанията за направление на крана да се дават чрез влизане в транспортните средства в мястото на разтоварване.

Раздел III.
Складове за въглища


Чл. 182. На складовете за въглища не се разрешава:
1. обработването на въглища при повреда на дренажни устройства, противопожарни водопроводи, хидранти и неизправно осветление;
2. затрупване с въглища, сняг и странични предмети на пътищата до склада и фигурите от въглища;
3. складиране на въглища, склонни към самозапалване, без да се оставят резервни площадки с площ най-малко 5 % от общата площ на въглищната фигура за обработване на нагрети или самозапалили се въглища;
4. преминаване на подземни комуникации под складовете; ако това се налага, те се поставят в канал със земно покритие най-малко 1 m.


Чл. 183. Въглищата в открити складове се съхраняват само на фигури, разделно за всяка марка въглища, при спазване на следните изисквания:
1. основата на фигурата е на разстояние най-малко 1,5 m от релсата на обслужващ жп коловоз или края на очертан транспортен път;
2. откосите на фигурата са с подходящ наклон против свличане на въглищата.


Чл. 184. Забранява се товарене и разтоварване на въглища на опасно разстояние под въздушни електропроводи под напрежение, ако не са взети необходимите мерки за обезопасяването им.


Чл. 185. (1) Изземването на въглища от фигурите се извършва без образуване на сводове и опасни стръмни откоси (по-големи от ъгъла на естествения откос на въглищата).
(2) Образувалите се сводове и стръмни откоси се отстраняват с кран. Забранява се използването на булдозер за тази цел.
(3) На подстъпите към сводовете и опасните откоси се поставят осветявани през нощта табели с надписи: "Внимание! Опасна зона!", "Преминаването забранено!".


Чл. 186. Забранява се преминаване на хора по насипани въглища върху приемни бункери на открит склад, както и върху тлеещи и самозапалили се въглища. Преминаването се извършва с подлагане на дъски/талпи.


Чл. 187. Кабината на булдозер, работещ на склад за въглища, се обезопасява за предпазване на водача в случай на преобръщане на булдозера.


Чл. 188. (1) Не се разрешава с булдозер да се преминава:
1. върху въглищна фигура на разстояние между ръба на фигурата и гъсеничната верига, по-малко от 1,5 m при нетрамбована и по-малко от 1 m при трамбована фигура;
2. по склонове на въглищна фигура при страничен наклон на булдозера или стръмност на склона, по-големи от посочените в техническия паспорт на машината;
3. на разстояние, по-малко от 4 m от гъсеничната верига на машината до ръба на образуван вертикален откос на въглищна фигура.
(2) При създаване на условия, застрашаващи устойчивостта на булдозера, водачът е длъжен да спре машината, да извърши оглед на мястото и само когато се убеди в безопасността да продължи работата.


Чл. 189. Забранява се на водач на булдозер да:
1. слиза от булдозера по време на движение;
2. оставя булдозера по наклонена фигура с работещ двигател;
3. ремонтира или зарежда булдозера върху фигура с въглища;
4. използва огън върху фигура с въглища;
5. преглежда булдозерното устройство в повдигнато състояние, когато не е застопорено;
6. прави завой, когато булдозерното устройство е под товар или е затрупано с въглища;
7. работи с булдозера под лента с изсипващо се гориво.


Чл. 190. Забранява се при обработване на въглища на склад с булдозер и при подаване на въглища от склад с подземни приемни бункери да се оставят траншеи с дълбочина, по-голяма от 1,5 m.


Чл. 191. Забранява се на оператор на комбинирано роторно съоръжение, скрепер или друга товарно-разтоварваща машина с електрическо задвижване да:
1. напуска машината без изключване на електрозахранването и поставяне на лостовете за управление в неутрално положение;
2. премества крайните изключватели след тяхната работна настройка;
3. прави каквито и да са изменения в електрическата и хидравличната система;
4. работи с машината при лоши метеорологични условия - гъста мъгла, проливен дъжд, вятър със скорост над 20 m/s;
5. работи с машината при неизправни спирачки и крайни изключватели или с изключени блокировки;
6. спира изгребващия орган върху въглищата.


Чл. 192. При аварийна ситуация комбинираното роторно съоръжение или скреперът се спират от най-близкия авариен бутон.


Чл. 193. (1) Изземването на въглища от склад се осъществява при неподвижна ходова част на роторното съоръжение.
(2) При опасност от свличане от скатовете на въглищната фигура незабавно се преустановява изземването на въглища.


Чл. 194. При образуване на нова въглищна фигура релсите за движение на комбинирано роторно съоръжение са положени на разстояние най-малко 5 м от въглищата, а роторното колело не се опира във фигурата.


Чл. 195. След приключване на работа операторът на комбинирано роторно съоръжение е длъжен:
1. да спусне релсозахващачите и блокира механизма за въртене на стрелата;
2. да изключи оперативното напрежение, осветлението и отоплението.


Чл. 196. При наближаване на буря операторът е длъжен:
1. да спре работата на комбинираното роторно устройство или скрепера;
2. да предпази въртящата се конструкция чрез блокиране на механизма за въртене;
3. да затегне релсозахващачите;
4. да постави стрелата в хоризонтално положение.


Чл. 197. На обслужващия персонал на комбинирано роторно съоръжение или скрепер се забранява да:
1. употребява обувки с гумени подметки при извършване на гресиране;
2. извършва ремонт на електрически съоръжения, апарати и кабели, когато са под напрежение;
3. престоява и преминава под стрелата на багера преди нейното пълно спиране;
4. извършва електрозаваръчни работи непосредствено върху хидравличните системи;
5. оставя инструменти върху подвижните части на механизмите по преходите и пътеките.


Чл. 198. (1) Не се разрешава по време на работа във въглищни складове водачите на машини или операторите самоволно да напускат работните места.
(2) Напускането се извършва само след уведомяване на ръководителя на смяната.

Раздел IV.
Въглеподаване


Чл. 199. Не се разрешава работата на съоръжение за въглеподаване при неизправност на блокировките, които изключват всички съоръжения по технологичния път до него.


Чл. 200. Въртящите части на движещите се съоръжения са обезопасени с предпазни ограждения и имат площадки за обслужване с широчина най-малко 0,8 m.


Чл. 201. Забранява се на пътеките и площадките за обслужване на съоръжения да се складират части или материали, както и да се оставят непочистени от натрупано гориво.


Чл. 202. Подовото покритие на естакадите трябва да позволява измиване с вода и безпрепятствено оттичане по предвидените канали и шахти.


Чл. 203. (1) Не се допуска:
1. работа на гуменолентови транспортьори без защита срещу приплъзване, падане или скъсване на платното, както и при препълване на пресипващите станции;
2. движение на наклонени гумено-лентови транспортьори без спирачки за спиране срещу обратно задвижване под товар;
3. работа на транспортьори с неизправни въжета за аварийно спиране.
(2) Изправността на устройствата за аварийно спиране на лентата се проверява от всяка смяна съгласно вътрешна инструкция.


Чл. 204. (1) Електромагнитните сепаратори се почистват от уловен метал механизирано.
(2) Ръчно почистване на сепараторите се допуска по изключение, при спрян транспортьор, с изключване на напрежението на електромагнитния сепаратор и ползване на предпазни ръкавици.


Чл. 205. Забранява се над и под работещи гуменолентови транспортьори:
1. подаване на инструменти и предмети;
2. преминаване на хора извън определените за целта прехвърлящи стълби и площадки.


Чл. 206. Работата в помещения на въглищни пресипващи станции се извършва при изправни и работещи вентилационни инсталации и при концентрация на въглищен прах, не по-висока от допустимата по нормите.


Чл. 207. (1) Преди всяко пускане в работа на лентов транспортьор операторът подава предупредителен звуков сигнал.
(2) Звуковите устройства се разполагат така, че да осигуряват ясно различаване на сигнала по цялото протежение на въглеподавателния тракт.


Чл. 208. Не се разрешава:
1. почистване на пространството под транспортьорите, когато те са в движение;
2. оставяне на разлято масло или образуване на локви вода около транспортьорите;
3. оставяне на натрупан въглищен прах по пода, стените и съоръженията.


Чл. 209. При неизправност, която може да доведе до авария, нещастен случай или пожар, съоръженията се спират без предупреждение с незабавно уведомяване на старшия оператор или прекия ръководител.

Раздел V.
Бункери за въглища


Чл. 210. (1) Входните отвори на бункерите за въглища се покриват с метални решетки, изключващи възможността от падане на хора в бункерите.
(2) Затрупани с въглища входни отвори на подземни бункери в открит склад се означават по подходящ начин (лентови ограждения, флагове и др.).


Чл. 211. (1) Забранява се спускане на хора в бункерите за събаряне на задържали се по стените на бункера въглища или за премахване на образували се сводове.
(2) Ръчното събаряне на полепнали по стените на бункера въглища се извършва от надбункерната площадка със специални дълги пики (шишове).


Чл. 212. Работата в бункер за въглища с влизане на хора се разрешава само с наряд, под надзора най-малко на двама наблюдатели, от надбункерната площадка и при следните условия:
1. бункерът е изпразнен от въглища и са взети мерки срещу подаването на въглища в него;
2. в бункера се влиза по метална стълба, захваната за горния му край;
3. електрическото осветление в бункера е за напрежение 12 V в съответно защитно изпълнение;
4. времето за престояване в бункера е определено в наряда в зависимост от конкретните условия.


Чл. 213. Забранява се:
1. допускане до работа в бункер на жени, ученици и стажанти;
2. ползване на предпазни колани, които не са раменно-бедрени и без осигурително въже;
3. спускане в бункер, в който има тлеещи или горящи въглища;
4. работа в бункер без контрол от наблюдаващ.


Чл. 214. При спускане в бункер, излизане от него и при всяко движение на работещия в бункера осигурителното въже се поддържа опънато от наблюдаващия над бункера.


Чл. 215. След приключване на работата в бункер преди затваряне на входната решетка се извършва проверка за останали хора и забравени инструменти и материали.

Глава девета.
СТОПАНСТВО ЗА ТЕЧНИ ГОРИВА

Раздел I.
Общи положения


Чл. 216. Огневи работи в района на стопанство за течни горива се изпълняват по наряд в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 1997 г. за пожарната безопасност на обектите в експлоатация (ДВ, бр. 54 от 1997 г.).


Чл. 217. Забранява се в стопанство за течни горива:
1. пушенето, ползването на уреди без съответното взривозащитно изпълнение, както и открит пламък извън определените за това места;
2. влизането с обувки с метални обкови на подметките;
3. използването на преносими електрически лампи в нормално изпълнение в помещения с повишена пожарна и взривна опасност;
4. влизането на верижни транспортни средства и на автомобили без монтиран искрогасител на ауспуха;
5. предизвикването на искри при удари по метали;
6. подгряването на арматурата и тръбопроводите към резервоарите за течни горива с открит пламък.


Чл. 218. (1) Забранява се след измиване с вода на площи с разлято течно гориво водата да се отвежда директно към общата канализация на обекта, без да е отделено горивото от нея.
(2) Пропити с течно гориво материали при почистването: парцали, дървени стърготини или пясък, се съхраняват в метални съдове с капак.


Чл. 219. Обслужването, прегледите и ремонтите на резервоарите, съоръженията, арматурата, контролно-измерителните прибори и др. в стопанствата за течни горива, разположени на височина над 1,5 m от пода, се извършват от обезопасени стационарни стълби/площадки.

Раздел II.
Разтоварване на горива


Чл. 220. Преливането на течно гориво от авто и жп цистерни към стационарни резервоари за съхранение се извършва по начин, недопускащ разливане на горивото.


Чл. 221. (1) Обслужването на жп цистерни на естакади за разтоварване се извършва от двама души с ползване на предпазни средства, посочени в приложение № 6.
(2) Забранява се затваряне на капака на цистерна, когато температурата на повърхността й е над 40°С.


Чл. 222. Жп цистерните се осигуряват срещу самоволно придвижване на разтоварващата рампа с помощта на специални спирателни устройства (обувки).


Чл. 223. (1) Проби от течно гориво от цистерни и резервоари се вземат само със специални пробовземачи.
(2) Забранява се пренасяне на проби от течно гориво в открити съдове.

Раздел III.
Резервоари за течно гориво


Чл. 224. (1) Люковете на резервоарите за течно гориво се държат затворени, уплътнени и с пристегнати болтове.
(2) При отваряне на люкове за вземане на проби за измерване на нивото на горивото и др. се застава до люка с гръб към вятъра.
(3) Забранява се навеждане над отворен люк.
(4) След приключване на работата люкът плътно се затваря.


Чл. 225. (1) Влизане в резервоар за гориво се разрешава само след изпразване на горивото, продухване с пара, вентилиране и анализ за газове в резервоара.
(2) Не се разрешава влизане в резервоар без дихателна маска, със съответно подбран газов филтър в зависимост от условията на работа, при наличие на вредни пари и газове, надвишаващи санитарните норми, както и при температура на въздуха в резервоара над 40°С.
(3) Забранява се влизане в резервоар или цистерна за гориво без използване на стълба.
(4) След изпразване на горивото резервоарът се изолира от свързващите го тръбопроводи чрез глухи фланци.


Чл. 226. (1) Работата в резервоар за гориво се изпълнява с наряд от бригада в състав най-малко от трима души, като на един работещ в резервоара се оставят двама души отвън за наблюдаване и оказване на помощ при необходимост. Последните нямат право да се отдалечават от входния люк на резервоара.
(2) В случай на прилошаване или нараняване на работещ вътре в резервоара наблюдаващите незабавно го изтеглят навън.

Раздел IV.
Подгряване и подаване на течни горива


Чл. 227. При подгряване и подаване на течни горива в резервоар се забранява:
1. подгряването на горива в резервоари, съоръжени с тръбни нагреватели, когато нивото на горивото е по-малко от 0,5 m над тръбния нагревател;
2. надвишаването на температурата на течното гориво в резервоара над максимално определената в сертификата за горивото;
3. пълненето на резервоар със свободно падаща струя;
4. запълването обема на резервоара над 90 %.


Чл. 228. Отварянето на вентилите за подаване на пара към тръбните подгреватели се извършва внимателно без предизвикване на хидравлични удари.


Чл. 229. Не се разрешава подгряване или размразяване на арматура на резервоари и тръбопроводи за течно гориво с открит пламък. Разрешава се използване само на пара или гореща вода.

Глава десета.
ГАЗОВО СТОПАНСТВО

Раздел I.
Общи положения


Чл. 230. Тази глава се отнася за газови стопанства в топлоелектрически и отоплителни централи и обхваща газорегулаторните пунктове/станции, преносните и разпределителните газопроводи до горелките на котлите и уредите за природен газ.


Чл. 231. Работодателят със заповед определя лице от инженеро-техническия персонал, което отговаря за сигурната и безопасната работа на газовото стопанство в съответствие с нормативните актове по надзорните съоръжения.


Чл. 232. Не се разрешава работа по газови съоръжения и инсталации:
1. с неизправна спирателна и изолираща арматура/устройства;
2. без поставени знаци, които забраняват ползване на открит огън, и знаци, които предупреждават за наличие на възпламеняващи се и взривни вещества.


Чл. 233. В помещения и на места, където е възможно обгазяване, трябва да има:
1. вентилация, осигуряваща най-малко трикратен обмен на въздуха на час;
2. необходимите по вид и брой противопожарни уреди и съоръжения, определени от органите за пожарна и аварийна безопасност;
3. табели с надписи, които забраняват ползване на открит огън, и знаци за внимание.


Чл. 234. Забранява се:
1. пушенето, ползването на уреди в невзривозащитено изпълнение, както и открит огън при работа в помещения с разположени газови съоръжения;
2. използването на газопроводи като носеща конструкция за окачване на тежести и за заземяване на електропотребители.

Раздел II.
Газорегулаторни пунктове и газопроводи


Чл. 235. (1) Проверката за плътност в газорегулаторни пунктове, газопроводи и арматурата към тях се извършва с преносим прибор във взривозащитено изпълнение или по изключение с пенообразуваща емулсия.
(2) Забранява се използване на открит огън за проверка на пропуски на газ от газопроводна инсталация.


Чл. 236. Забранява се отвеждането на кондензат от газопроводи в общата дренажна или канализационна мрежа. Кондензатът се отвежда в предназначените съдове за съхраняване на леснозапалими течности.


Чл. 237. (1) Преди извършване на ремонтни работи в помещения на газорегулаторни пунктове и газови инсталации се измерва и записва в наряда съдържанието на газ във въздуха.
(2) Измерването да се извършва и в проходими подземни канали с положени газопроводи, както и в намиращите се до 15 m от двете им страни шахти, колектори, канали, технически коридори, закрити естакади и други помещения.
(3) За измерването по ал. 2 се използват газанализатори във взривозащитено изпълнение съобразно категорията и групата на взривната смес.
(4) При измерени наднормени концентрации на газ във въздуха в помещение незабавно се осигурява допълнителна вентилация на помещението и се вземат мерки за изясняване и отстраняване на причината за обгазяването.
(5) Абсолютно се забранява пушенето, ползването на невзривозащитени уреди и открит огън при работа в кладенци, шахти, колектори, подземни помещения и други с газови съоръжения.


Чл. 238. Помещенията на газорегулаторни пунктове без постоянно оперативно дежурство се държат заключени. Ключовете се съхраняват при началника на смяната на цеха/звеното, обслужващ газорегулаторния пункт.


Чл. 239. Забранява се експлоатация на газопроводи и газови съоръжения с пропуски на газ.


Чл. 240. Строително-монтажните работи в близост до подземни газопроводи се извършват само с писмено разрешение от собственика на газопровода.


Чл. 241. (1) При установяване на опасни зони на корозия по газопровод се вземат незабавни мерки за тяхното ликвидиране и за проверка на катодните станции за защита от корозия.
(2) Преди да се извърши измерване на електрически потенциали в шахти, колектори и други подземни съоръжения на газопровод, се проверява дали същите не са обгазени.


Чл. 242. Не се разрешава съхраняване на запалителни материали в помещения на газорегулаторни пунктове.


Чл. 243. В помещения, в които са инсталирани газорегулаторни пунктове, по изключение се допускат заваряване и други огневи работи при строго спазване на специализираните наредби на органите за пожарна и аварийна безопасност.


Чл. 244. Предупредителните надписи "Огнеопасно" и "Взривоопасно" се поставят на видно място, отвътре и отвън на газорегулаторните пунктове.

Раздел III.
Запълване и изпразване на газопровод


Чл. 245. (1) Запълването на газопровод с газ се извършва до пълното продухване на въздуха в него.
(2) Продухването на газопровод се смята за завършено, когато съдържанието на кислород във взета проба за газов анализ не превишава 1 %.
(3) Продухваната газовъздушна смес се изпуска в открита атмосфера след предприемане на мерки против възпламеняването й.


Чл. 246. (1) Изпразването на газопровод от газ се извършва чрез продухване с въздух до отстраняване на газа в него.
(2) Продухването продължава до остатъчно съдържание на газ в продухваната газовъздушна смес под 1/5 от долната граница на взривяване, установено посредством газов анализ.
(3) Забранява се продухваната от газопровод вода да се подава директно в общата канализационна мрежа.
(4) Участъкът от продухан газопровод, който не е под налягане, но е изолиран само с арматура, без да е поставена заглушка, се смята за запълнен с газовъздушна смес.

Раздел IV.
Ремонтни работи по газопровод


Чл. 247. Ремонтните работи в помещения с газови съоръжения и в газорегулаторните пунктове се извършват с наряд от бригада в състав най-малко трима души, един от които се намира извън помещението като наблюдаващ.


Чл. 248. Преди началото на ремонтни работи газопроводите се изпразват от газ, а преди въвеждането им отново в експлоатация се изпитват на плътност.


Чл. 249. (1) Ремонтът на електросъоръжения в газорегулаторни пунктове, както и смяната на осветителни тела се извършват с изключване на напрежението.
(2) Допуска се при недостатъчно естествено осветление употребата на преносими осветители при условие, че са във взривозащитено изпълнение (например акумулаторни лампи минен тип).


Чл. 250. Забранява се отстраняване на пропуски на газ от газопроводи чрез зачеканване или поставяне на скоби.


Чл. 251. Ремонтни работи по газови съоръжения под налягане се извършват само по инструкция, съгласувана с органите за държавен технически надзор.


Чл. 252. При ремонтни работи с разединяване на газопровод разединените части на газопровода се съединяват с проводник при изключване на катодната защита (ако има такава).

Глава единадесета.
КОТЕЛНИ УРЕДБИ

Раздел I.
Общи положения


Чл. 253. (1) За извършваните работи с наряд в котелни уредби с парни и водогрейни котли се изготвя и утвърждава списък.
(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя от началника на цеха/звеното и се утвърждава от работодателя/главния инженер.


Чл. 254. (1) Не се разрешава работа по прахоприготвяща система на котелна уредба без проверка за огнища на пожар. При установяване на огнища на пожар те се отстраняват преди започване на работата.
(2) При работа по прахоприготвяща система се забранява:
1. бързото отваряне на технологични отвори и прегради от системата; отварянето се извършва постепенно;
2. гасенето на пожар в мелници и бункери с вода;
3. работата с неуплътнени прахопроводи и други елементи от системата;
4. подаването на въглищен прах в пещта на неработещ котел;
5. складирането и съхраняването на въглищен прах в прахови бункери с продължителност, по-голяма от допустимата по технологичната инструкция.


Чл. 255. Работа в горивна камера (пещ) на котел, работещ на газ, се разрешава само след вентилиране на камерата, измерване и записване на концентрацията на газа в наряда.


Чл. 256. Разпалването на котел се забранява:
1. преди да са преустановени извършваните работи в непосредствена близост до него и бригадите да са изведени от работните места;
2. при отворени входни люкове и отворени сгурни и пепелни бункери.


Чл. 257. Изгасването на факела в пещта при разпалване на котел трябва незабавно да задейства защитата за изключване на разпалващите горелки. Повторно разпалване се разрешава само след вентилиране на пещта и при спазване на експлоатационната инструкция.


Чл. 258. При експлозия в прахоприготвяща система, пещ или газоход на котел незабавно се прекратяват:
1. подаването на въглищен прах в пещта;
2. всяка работа и бригадите се извеждат от зоната на експлозията.


Чл. 259. Забранява се при обдухване на нагревни повърхности на котел:
1. едновременното обдухване и изпускане на сгурия или пепел от бункерите;
2. продължаването на обдухването при изтичане на газове и пепел през отворите за обдухване.


Чл. 260. Забранява се при ръчно отстраняване на сгурия/пепел:
1. работещият да застава срещу отвора на сгурен и пепелен бункер при отваряне на затвора му;
2. да се работи при пускане и спиране на мелнична система.

Раздел II.
Работа в котелна уредба


Чл. 261. Работата в котелна уредба при неработещ котел се извършва след:
1. изолиране от въздействието на енергоносители и димни газове;
2. вентилиране и охлаждане на горивната камера и газохода на котела и вземане на проби за вредни и горими газове;
3. изолиране с времена плътна стена от общия газоход с други котли;
4. прекъсване на електрозахранването на мелници, димни и въздушни вентилатори;
5. почистване на котелната уредба от шлак, пепел и остатъци от гориво.


Чл. 262. Забранява се извършване на работа вътре в котел:
1. без предвиденото в наряда обезопасяване на котела и спомагателните съоръжения и без поставяне на съответните табели, посочени в приложение № 7;
2. при температура в горивната камера и газохода, по-висока от 60°С;
3. престой на хора за повече от 20 min при температура 50 - 60°С;
4. при опасност от падане на сгурия, изолация, тухли, пепел и др. в горивната камера или газохода.


Чл. 263. При работа в горивна камера на котел/газоход се изисква:
1. електрическите инструменти да са от клас I (със зануляване/защитно заземяване) или от клас II (с двойна изолация);
2. пневматичните инструменти да се включват през спирателен вентил;
3. преносимите лампи да са за напрежение 12 V;
4. висящите стълби да са предварително изпитани с товар, превишаващ номиналния;
5. работещите да ползват предпазни раменно-бедрени колани, осигурително въже и противопрашни маски;
6. при едновременна работа на хора, намиращи се на коти една под друга, да е осигурена защита на работещите на по-ниската кота;
7. периодично да се прекратява работата и извършва пълно вентилиране на горивната камера/газохода;
8. изгражданите скеле и площадки да са оразмерени за съответните товари и приети от комисия, назначена от работодателя.


Чл. 264. Преминаването на работещите в горивната камера и газохода на котел по гореща сгурия и пепел се извършва по положени дъски (талпи).


Чл. 265. (1) Разрешава се работа в барабани или колектори на котел или по сепаратори на правотокови котли при температура не по-висока от 45°С и осигурена вентилация.
(2) Работата по ал. 1 се извършва най-малко от трима работници, един от които е наблюдаващ.


Чл. 266. След киселинна промивка на котел или на елементи от него преди допускане до работа се измерва концентрацията на водород и се проверява за вредни газове. Концентрацията на водорода не трябва да е по-голяма от 2 %.


Чл. 267. (1) Ремонтните работи на въртящи се механизми - помпи, вентилатори, димни и мелещи вентилатори, мелници и др., се извършват с наряд.
(2) Обезопасяването на електрозадвижването на въртящите се механизми се извършва от оперативния персонал на електрическия цех/звено.


Чл. 268. Работата в димосмукателен/въздушен вентилатор, свързан с работещ газоход/въздуховод, се извършва само при плътно затваряне на газохода към вентилатора.

Раздел III.
Електрофилтри


Чл. 269. (1) Огледи и работи с влизане в корпуса на електрофилтър се извършват само с наряд най-малко от трима души, единият от които е с четвърта квалификационна група.
(2) Преди започване на работата по електрофилтъра се:
1. изключват токоизправителните агрегати на всички полета на електрофилтъра;
2. поставят заземителни устройства на агрегатите, кабелите и изолаторите към корониращите електроди;
3. отварят всички люкове, вкл. и на дъното, и се вентилира електрофилтърът;
4. почистват и ако се налага, измиват полетата и бункерите под тях.


Чл. 270. (1) Мерките за безопасност при ремонт на активната част на електрофилтър (електроди и носещи конструкции) се определят с вътрешна инструкция в зависимост от технологията за ремонта.
(2) При извършване на ремонтни работи на покрива на електрофилтъра се вземат мерки за безопасност в зависимост от характера на изпълняваните работи.
(3) Работите вътре в активната част на електрофилтър се извършват при спазване изискванията на чл. 263.


Чл. 271. Забраняват се във вътрешността на елекрофилтър:
1. едновременната работа на електро- и газозаварчици;
2. разполагането на ацетиленови генератори и бутилки до отвора на бункер на електрофилтър;
3. прегъването на шлангове и маркучи за сгъстен въздух, кислород и ацетилен;
4. повдигането и спускането на товари от необучен за това персонал.


Чл. 272. Единични проби и изпитвания на механичната част на електрофилтър се извършват по изготвена програма само след:
1. почистването на работните места с отстраняване на страничните предмети и извеждане на бригадата от електрофилтъра;
2. свалянето на временните ограждения и табели и поставяне на постоянните;
3. инструктирането на оперативния и ремонтния персонал за реда и начина на провеждане на изпитванията.


Чл. 273. Обходите и огледите на съоръженията по електрофилтър се извършват от оперативния персонал и длъжностните лица от цеховете, на които се числят съоръженията, при спазване на вътрешните инструкции за безопасност.

Раздел IV.
Сероочистващи уредби


Чл. 274. Този раздел се отнася за обслужването на сероочистващи уредби, работещи по технологията "мокър варовиков метод", включваща:
1. приемане, разтоварване и складиране на варовик;
2. първична обработка (трошене, надробяване) и съхранение на варовик;
3. фино мокро смилане и приготвяне на варовикова суспензия;
4. абсорбиране на серните окиси от варовиковата суспензия и отделяне на гипсовата суспензия;
5. обезводняване на гипсовата суспензия;
6. складиране и транспортиране на гипса;
7. спомагателни и други процеси.


Чл. 275. (1) Обслужването и извършването на ремонтни работи по комплекса от съоръжения на сероочистващата уредба се извършват по вътрешна инструкция, в която са указани мерките за безопасност и видовете работи, извършвани с наряд.
(2) С вътрешна инструкция се определят и правилата за безопасност при обслужване и действия на персонала върху общите за сероочистващата уредба и котела съоръжения: димни вентилатори, газоходи, защитни клапи, общи помпени инсталации и др.


Чл. 276. С наряд се извършват:
1. оглед и работа в газоход преди и след скрубер;
2. всички работи вътре в скрубер;
3. оглед и ревизия на разпределителната система и дюзите за варовикова суспензия в горната част на скрубер.


Чл. 277. (1) При разтоварване, приемане и подготовка на варовиков материал се забраняват:
1. присъствието на персонал на площадката на разтоварването; наблюдението и контролът на процесите се извършват от работното място на оператора или от специално определени места с ползване на лични предпазни средства;
2. работата в полуоткрити бункери за приемане на варовик;
3. работата и престоите на персонала при обслужване на машини за едро дробене на варовик без лични предпазни средства.
(2) Забраняват се ръчни манипулации (вземане на проби, запълване на съдове и други) с гипсова суспензия с температура над 70°С.

Глава дванадесета.
ПАРОТУРБИННИ УРЕДБИ

Раздел I.
Общи положения


Чл. 278. Експлоатацията на паротурбинна уредба с неизправни регулиращи и спирателни органи се забранява.


Чл. 279. (1) Изпробването на автомата за безопасност се извършва под ръководството на началника на цеха или на негов заместник. При изпробването се поставят наблюдаващи лица от оперативно-ремонтния персонал при автомата за безопасност, спирателния (стопорен) клапан и главната спирателна арматура (главна парна задвижка).
(2) Когато главната спирателна арматура има байпас с достатъчна пропускателна способност, автоматът за безопасност се изпробва през байпаса при затворена главна спирателна арматура.
(3) На площадката за обслужване на парната турбина се допуска само персонал, който участва непосредствено в изпробване на автомата за безопасност.