навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

НАРЕДБА № 1 ОТ 10 ЯНУАРИ 2003 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЖИВОТНИТЕ ПРИ ВНОС НА ГОВЕДА, ОВЦЕ, КОЗИ И СВИНЕ И ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВНОС НА ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД ЗА ЧОВЕШКА КОНСУМАЦИЯ

Издадена от министъра на земеделието и горите

Обн. ДВ. бр.6 от 21 Януари 2003г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:
1. здравните изисквания към животните при внос на домашни говеда, овце, кози и свине за разплод, доотглеждане, угояване или клане;
2. ветеринарно-санитарните изисквания при внос на следните видове суровини и продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация:
а) прясно месо от домашни животни от следните видове: говеда (вкл. видовете Bubalus bubalus и Bison Bison), свине, овце, кози и еднокопитни животни;
б) прясно месо от диви двукопитни и диви еднокопитни животни;
в) месни продукти, получени от прясно месо, добито от животните по т. 1, с изключение на прясно месо по смисъла на чл. 59 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.) и прясно месо и месни продукти, посочени в чл. 16;
г) мляно месо и месни заготовки;
д) прясно месо от отстрелян дивеч;
е) прясно месо от зайци и дивеч, отглеждан във ферми;
ж) прясно птиче месо, месо от пернат дивеч и месо от пернат дивеч, отглеждан във ферми;
з) прясно месо от щраусови птици;
и) рибни продукти, месо от охлюви и жабешки бутчета;
к) живи двучерупчести мекотели;
л) аквакултури и продукти от тях;
м) сурово и топлинно обработено мляко и млечни продукти;
н) яйца и яйчни продукти;
о) пчелен мед и пчелни продукти.
(2) Наредбата не се прилага за:
1. животни, предназначени за сезонна паша или работа в граничните области на Република България;
2. прясно месо, прясно птиче месо или други продукти от животински произход за човешка консумация, различни от тези по т. 4, които са:
а) част от личния багаж на пътниците, предназначени за тяхна лична консумация, с тегло до 1 кг и при условие, че месото или месните продукти произхождат от страна на произход или част от нея, включена в списъка по чл. 2, ал. 1;
б) изпратени под формата на малки пакети на частни лица, при условие, че не са внесени с цел търговия, с тегло до 1 кг на човек и при условие, че месото или месните продукти произхождат от страна на произход или част от нея, включена в списъка по чл. 2, ал. 1;
3. прясно месо, прясно птиче месо или други продукти от животински произход, предназначени за консумация от екипажа и пътниците на транспортни средства, използващи международни пътища;
4. деликатесни месни продукти с тегло до 1 кг, които са преминали термична преработка в херметично затворени контейнери, при която стойността Fс е равна на 3 или е по-висока, които се изпращат като малки пакети, предназначени за частни лица, и при условие, че не са предназначени за търговски цели.
(3) При изхвърляне на обектите по ал. 2, т. 3 или на кухненски отпадъци от тях същите трябва да бъдат унищожени. Не е необходимо унищожаване на обектите по ал. 2, т. 3, когато се прехвърлят директно или след като са били складирани временно под митнически контрол от едно транспортно средство на друго.





Чл. 2. (1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) изготвя списъци на страните по произход, на частите от тях и на предприятията, от които се разрешава внос на живи животни и продукти от животински произход, съгласно процедурата по чл. 4.
(2) При изготвянето на списъците по ал. 1 се вземат предвид:
1. здравословното състояние на животните в страната на произход, наличието на екзотични болести и епизоотичната обстановка, която би могла да застраши здравето на хората и животните в Република България;
2. последователността и бързината, с която компетентната власт на страната на произход информира за възникването на нейна територия на някоя от заразните болести, посочени в приложения № 1 и 2 на Наредба № 21 от 2002 г. за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.);
3. мерките, които предприема компетентният орган на страната на произход по отношение предпазване и контрол на заразните болести;
4. структурата на ветеринарните служби в страната на произход и техните пълномощия;
5. възможността на компетентния орган на страната на произход да реализира мерките по предпазване и контрол на заразните болести по животните;
6. законодателството на страната на произход за забраната или разрешаването на субстанции, тяхното разпространение, реализация в търговската мрежа и правилата за контрол.
(3) При изготвяне на списъците по ал. 1 се вземат предвид гаранциите, предоставени от страната на произход относно опазване здравето на хората.


Чл. 3. (1) За включване на предприятие за прясно месо или месни продукти, намиращо се извън одобрено предприятие за прясно месо, в списъка по чл. 2, ал. 1 се вземат предвид:
1. гаранциите на страната на произход за спазване на изискванията по тази наредба;
2. законодателството на страната на произход по отношение на веществата, които се дават на животните, предназначени за клане, за да се променят пълноценността и качеството на месото и месните продукти, добити от тях;
3. спазването на изискванията по чл. 5 - 7, чл. 10 - 42, чл. 59 - 79 и чл. 82 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
4. спазването на изискванията по чл. 3 - 21, чл. 26 - 36, чл. 52 - 54 и чл. 59 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход (ДВ, бр. 49 от 2002 г.);
5. постоянният контрол от официален ветеринарен лекар на страната на произход в кланиците за добив на прясно месо;
6. спазването на изискванията относно качеството на питейната вода, използвана в предприятията, и медицинският контрол на персонала, който работи с прясното месо;
7. организацията на ветеринарните служби в страната на произход или пълномощията, с които разполагат, и контрола, който упражняват.
(2) Експерти от НВМС могат да извършват проверка на място в страната на произход за изпълнението на изискванията по чл. 2, ал. 2.


Чл. 4. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС издава заповед за утвърждаване на списъците по чл. 2, ал. 1 в зависимост от:
1. здравословното състояние на животните;
2. епизоотичната обстановка;
3. условията на отглеждане на животните;
4. условията на производство;
5. резултатите от проверки на място от експерти на НВМС.
(2) Процедурата по ал. 1 се прилага и при издаване и промяна на образците на ветеринарните сертификати, които придружават пратките от живи животни и продукти по чл.1 при вноса им в Република България.


Чл. 5. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на говеда, овце, кози и свине само ако животните се придружават от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната на произход.
(2) Сертификатът по ал. 1 трябва да:
1. бъде издаден в деня на натоварване на животните за износ за Република България;
2. бъде съставен на български език и на един от официалните езици на страната на произход;
3. придружава животните в оригинал;
4. удостоверява, че говедата, овцете, козите и свинете отговарят на изискванията по тази наредба;
5. е съставен върху един лист хартия;
6. е адресиран за един получател.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на продукти по чл. 1, ал. 1, т. 2 само ако пратката е придружена от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната на произход.
(4) Сертификатът по ал. 3 трябва да:
1. бъде издаден в деня на натоварване на продуктите за износ за Република България;
2. бъде съставен на български език и на един от официалните езици на страната износител;
3. придружава продуктите в оригинал;
4. е съставен върху един лист хартия;
5. е адресиран за един получател.
(5) Сертификатът по ал. 3 трябва да удостоверява, че прясното месо или месните продукти отговарят на изискванията за здравето на животните по тази наредба, както и на изискванията за внос на прясно месо и месни продукти от страните на произход.
(6) Ветеринарните сертификати по ал. 1 и 3 трябва да съответстват на образците, утвърдени с процедурата по чл. 4.

Глава втора.
ВНОС НА ГОВЕДА, ОВЦЕ, КОЗИ И СВИНЕ


Чл. 6. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на говеда, овце и кози при условие, че:
1. произхождат от страна на произход, която е свободна от:
а) чума по говедата, заразна плевропневмония, син език, африканска чума по свинете, заразна парализа по свинете (болест на Тешенски), чума по дребните преживни животни, хеморагична болест, шарка по овцете и козите и треска от долината Рифт и не е извършвана ваксинация срещу тези болести през последните 12 месеца;
б) заразен везикуларен стоматит през последните 6 месеца;
2. са спазени изискванията по чл. 43 - 47 и чл. 61 от Наредба № 34 от 2002 г. за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните (ДВ, бр. 85 от 2002 г.).
(2) Внос на свине се разрешава от НВМС при условие, че произхождат от страни на произход, които отговарят на изискванията по ал. 1, т. 1.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на животни от възприемчиви към шап видове от страни на произход при следните условия:
1. когато животните идват от страна на произход, която е била свободна от болестта шап през последните две години, в която не е извършвана ваксинация през последните 12 месеца и не е приемала на своя територия ваксинирани преди по-малко от една година - в сертификата, който ги придружава, се съдържа допълнителна гаранция, че животните не са били ваксинирани срещу шап;
2. когато животните идват от страна на произход, която е била свободна от болестта шап през последните две години, в която е прилагана ваксинация през последните 12 месеца и която разрешава пребиваването на нейна територия на ваксинирани животни, но:
а) животните не са били ваксинирани срещу шап;
б) говедата са показали отрицателен резултат за наличие на вируса на шапа при вземане на ларинго-фарингеална проба (пробанг тест);
в) говедата са показали отрицателен резултат при серологично изследване за наличие на антитела на вируса на шап;
г) животните са били отглеждани изолирано в карантинна база в страната на произход в продължение на 14 дни под контрола на официален ветеринарен лекар, нито едно животно в карантинната база не е било ваксинирано срещу шап в продължение на 21 дни преди износа и нито едно животно, различно от тези, формиращи пратката, не е било въведено в базата по време на същия период;
д) са били поставени под карантина в продължение на 21 дни.
(4) Когато животните идват от страна на произход, която не е свободна от шап през последните две години, се изискват:
1. гаранции по ал. 3;
2. допълнителни гаранции, приети съгласно процедурата по чл. 4.
(5) Страната на произход по ал. 4 може да продължи да се счита за свободна от болестта шап през последните две години и когато има ограничени огнища на шап, които се намират на ограничена част от нейната територия, при условие, че тези огнища са ликвидирани по метода стемпинг аут в рамките на 3 месеца от възникването им.
(6) Свинете трябва да произхождат от страна на произход:
1. която е свободна от класическа чума по свинете (КЧС) през последните 12 месеца;
2. в която не е извършвана ваксинация срещу КЧС през последните 12 месеца;
3. която не е допускала на нейна територия свине, ваксинирани срещу КЧС, през последните 12 месеца.
(7) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши съгласно процедурата по чл. 4 внос на свине, произхождащи от част на страната на произход, при условие че ваксинацията срещу КЧС е забранена на територията на страната на произход и че тази част от страната на произход отговаря на изискванията по ал. 6.
(8) В случай на КЧС в страната на произход НВМС може да разреши съгласно процедурата по чл. 4 периодът от 12 месеца да бъде намален до 6 месеца, когато:
1. огнището или броят на епизоотично свързаните огнища се намират в рамките на една географски ограничена територия;
2. огнището или огнищата са ликвидирани по метода стемпинг аут в рамките на 3 месеца;
3. не е извършвана ваксинация на свинете срещу болестта.


Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба може да реши съгласно процедурата по чл. 4 изискванията по чл. 6, ал. 1 да се прилагат само за част от територията на страната на произход.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши съгласно процедурата по чл. 4 вноса на животни по чл. 1, ал. 1, т. 1 от страна на произход или част от нея, в която се извършва ваксинация на животните срещу някоя от болестите по чл. 6, ал. 1, т. 1.


Чл. 8. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на животни по чл. 1, ал. 1, т. 1 от страни на произход, при условие че отговарят на здравните изисквания към животните, приети съгласно процедурата по чл. 4 в зависимост от вида и местоназначението им.
(2) Здравните изисквания по ал. 1 включват:
1. по отношение на туберкулозата по говедата, бруцелозата по говедата и свинете - стандартите, формулирани в чл. 14, чл. 19 - 21 и приложение № 1 от Наредба № 26 от 2001 г. за профилактика и борба с туберкулозата по говедата (ДВ, бр. 65 от 2001 г.) и чл. 9, чл. 14 - 24 и приложения № 1 и 2 от Наредба № 27 от 2000 г. за профилактика и борба с бруцелозата по говедата (ДВ, бр. 99 от 2000 г.);
2. по отношение на болестите, към които са възприемчиви овцете и козите - изискванията на Наредба № 28 от 2000 г. за профилактика и борба с бруцелозата по овцете и козите (ДВ, бр. 99 от 2000 г.).


Чл. 9. (1) Вносът на говеда, овце, кози и свине от страна или част от нея, включена в списъка по чл. 2, ал. 1, се разрешава при условие, че преди деня на товаренето тези животни са пребивавали на територията на страната най-малко:
1. шест месеца - за говеда, свине за разплод и угояване; овце и кози за доотглеждане, разплод или угояване;
2. три месеца - за животни, предназначени за клане.
(2) Животни, които са по-малки от 3 или съответно 6 месеца, трябва от деня на раждането си да са пребивавали на територията на страната на произход.


Чл. 10. (1) Веднага след въвеждането им на територията на Република България животните, които са предназначени за клане, се транспортират директно до кланицата, посочена във ветеринарния сертификат.
(2) Животните по ал. 1 подлежат на клане до 3 работни дни от датата на пристигане в кланицата.
(3) Поради причини относно здравето на животните НВМС може да определи различни кланица или срок, в който да бъдат заклани внесените животни по ал. 1.

Глава трета.
ВНОС НА ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД ЗА ЧОВЕШКА КОНСУМАЦИЯ

Раздел I.
Общи изисквания


Чл. 11. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на продукти от животински произход, ако са спазени изискванията по чл. 48 - 56 на Наредба № 34 за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните.

Раздел II.
Внос на прясно месо и месни продукти


Чл. 12. (1) Прясното месо, което е обект на внос, трябва да е добито от животни, останали най-малко 3 месеца преди клането на територията или на част от територията на страната на произход или от деня на раждането си, когато животните са по-млади от три месеца.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на прясно месо от страни на произход, ако:
1. през последните 12 месеца не са регистрирани случаи на чума по говедата, африканска чума по свинете и контагиозна парализа по свинете (болест на Тешен), към които са възприемчиви животните, от които е добито месото;
2. възприемчивите животни, от които е добито месото, не са ваксинирани през последните 12 месеца срещу болестите по т. 1;
3. не са регистрирани случаи на КЧС, животните не са ваксинирани срещу КЧС и не е имало свине, ваксинирани срещу КЧС през последните 12 месеца.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава вноса на прясно месо от други страни, които са свободни от болестта шап - щамове вируси О, А, С, или от страни, където, ако е имало възникване на ендемични огнища от посочените типове, животните са ваксинирани и в огнището на шап не се е извършвало системно клане на животни, само при следните условия:
1. страната на произход или част от нея е одобрена съгласно процедурата по чл. 4;
2. месото е узряло, обезкостено, рН е контролирано и са отстранени големите лимфни възли.
(4) Вносът на субпродукти за човешка консумация, за храни за животни и за фармацевтични цели се извършва съгласно процедурата по чл. 4.
(5) Вносът на прясно месо от страни на произход, в които се провежда ваксинация срещу шапни щамове SAT и ASIA 1, се разрешава само при следните условия:
1. страната на произход има региони, в които не е разрешена ваксинацията и в които в продължение на 12 месеца не е имало случай на шап; регионите се одобряват съгласно процедурата по чл. 4;
2. месото е узряло, обезкостено, отстранени са главните лимфни възли и не е внесено, преди да са изтекли 3 седмици от клането на животното;
3. вносът на субпродукти от тези страни е забранен.
(6) Вносът на прясно месо от страни, в които се провежда ваксинация срещу шап и не са регистрирани случаи на болестта през последните 12 месеца, се разрешава съгласно процедурата по чл. 4.
(7) Вносът на прясно месо от страни, в които не се провежда ваксинация и не е имало случаи на шап, се разрешава съгласно процедурата по чл. 4.


Чл. 13. Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши съгласно процедурата по чл. 4 изискванията:
1. по чл. 12, ал. 2, т. 1 да се прилагат само за част от територията на страната на произход;
2. по чл. 12, ал. 2, т. 2 да се прилагат за страна на произход или част от нейната територия, където се извършват ваксинации срещу една или няколко от болестите по чл. 12, ал. 2, т. 1.


Чл. 14. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на прясно месо във вид на каркаси, включително половинки от каркаси на свине, половинки или четвъртинки от каркаси на говеда и еднокопитни животни, само когато е възможно възстановяването на целия каркас на всяко животно.
(2) При внос прясното месо по ал. 1 трябва да отговаря на следните условия:
1. да е добито в кланица, включена в списъка по чл. 2, ал. 1;
2. да е получено от заклани животни, които са преминали предкланичен преглед съгласно чл. 20 - 22 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо, при който е установено, че животните са годни за клане;
3. да е обработено при хигиенни условия съгласно чл. 23 - 32 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
4. да е преминало следкланичен преглед, извършен под контрола на официален ветеринарен лекар, съгласно чл. 33 - 37 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо; при установяване на изменения, локални дефекти или други промени, с изключение на травматични наранявания, които са се появили непосредствено преди клането, се извършват лабораторни изследвания, които потвърждават, че промените не правят месото негодно за човешка консумация или опасно за здравето на хората;
5. здравната маркировка отговаря на изискванията по чл. 53 - 55 и чл. 57 - 63 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
6. след извършване на следкланичния преглед месото се съхранява съгласно изискванията по чл. 71 - 73 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
7. да е транспортирано съгласно чл. 74 - 79 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо и е обработено при хигиенни условия.
(3) При извършване на следкланичния преглед и проверката на хигиенните условия по т. 3 официалният ветеринарен лекар може да се подпомага от помощници, които отговарят на изискванията по чл. 85 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.


Чл. 15. (1) Съгласно процедурата по чл. 4 НВМС разрешава внос на:
1. половинки от каркаси, половинки от каркаси, нарязани на не повече от три парчета за продажба на едро, четвъртинки от каркаси или субпродукти, отговарящи на условията по чл. 14, ал. 2 и 3 и произхождащи от кланици, включени в списъка по чл. 2, ал. 1;
2. парчета, по-малки от четвъртинки, месо с кости, субпродукти и нарязан на парчета черен дроб от говеда, произхождащи от транжорни, включени в списъка по чл. 2, ал. 1.
(2) Прясното месо по ал. 1 освен на изискванията по чл. 14 трябва да отговаря и на следните изисквания:
1. да е получено и разфасовано съгласно чл. 38 - 42 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
2. да е инспектирано от официален ветеринарен лекар съгласно чл. 82 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
3. да е опаковано и пакетирано съгласно изискванията по чл. 64 - 70 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
4. прясното месо от еднокопитни животни трябва да бъде подложено на проверка от НВМС с оглед евентуални ограничения по отношение използването на такова месо.
(3) Не се допуска внос на месо на парчета, по-малки от 100 грама, от мускулите на масетерите и мозък, ако същите не отговарят на изискванията на ал. 2, т. 3 и 4 и чл. 14, ал. 2.
(4) Съгласно процедурата по чл. 4 НВМС може да разреши в определени за целта предприятия месото да бъде нарязано още топло, при специални условия, различни от определените по чл. 41 и 42 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.


Чл. 16. Изискванията по чл. 14 и 15 не се прилагат за прясно месо и месни продукти, които:
1. не са предназначени за човешка консумация и са внесени с разрешение от НВМС;
2. са предназначени за изложби, специални проучвания или анализи, при условие че органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) гарантират, че месото или месните продукти няма да се използват за човешка консумация и след това ще бъдат унищожени, с изключение на месото, което е използвано за анализи;
3. са предназначени за снабдяване на международни организации.


Чл. 17. (1) Националната ветеринарномедицинска служба не допуска внос на:
1. прясно месо от нерези и от крипторхидни свине;
2. прясно месо от животни, на които са давани ветеринарни лекарствени средства, биопродукти и фуражни добавки, съгласно чл. 95, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);
3. прясно месо, което съдържа остатъци от антибиотици, пестициди и други вредни за здравето на хората вещества, които превишават допустимите нива съгласно Наредба № 6 от 2002 г. за мерките за контрол на остатъци от ветеринарномедицински препарати и замърсители на околната среда в живи животни и продукти от животински произход (ДВ. бр. 32 от 2002 г.);
4. прясно месо, третирано с йонизиращо или ултравиолетово лъчение;
5. прясно месо от животни, на които са давани вещества, за да направят месото им крехко, или други продукти, които променят състава на месото или неговите органолептични свойства;
6. прясно месо, към което са добавени вещества, различни от веществата, използвани при здравната маркировка на прясното месо - E 155 Кафяво HT, E 133 брилянтно синьо FCF или E 129 Алура червен AC, или смес от E 133 брилянтно синьо FCF и E 129 Алура червен AC;
7. прясно месо от животни, за които е установено, че са били болни от туберкулоза;
8. прясно месо от животни, за които след клането им е установено, че са били болни от туберкулоза или са открити една или повече, живи или мъртви, cysticerci bovis или cysticerci cellulosae;
9. прясно свинско месо, в което са установени трихинели;
10. прясно месо от животни, които са заклани в млада възраст;
11. части от трупове или субпродукти с травматични наранявания, причинени малко преди клането, малформации, замърсявания или изменения, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 4;
12. кръв;
13. мляно месо, което не е получено от напречно-набраздена мускулатура (с изключение на сърдечна мускулатура от говеда, овце, кози и свине) и не е дълбоко замразено в предприятието на произход;
14. кълцано и механично обезкостено месо;
15. глави от говеда, части от мускулатура и други тъкани, с изключение на езика.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да промени допустимите нива по ал. 1, т. 3 съгласно процедурата по чл. 4.


Чл. 18. Прясното свинско месо се изследва за наличие на трихинели съгласно изискванията на Наредба № 47 от 2001 г. за профилактика и контрол на трихинелозата (ДВ, бр. 110 от 2001 г.).


Чл. 19. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на месни продукти, ако са приготвени изцяло или частично от прясно месо, което отговаря на изискванията по чл. 12 и 13.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши вноса на месни продукти от страни на произход или части от тях, които са включени в списъците по чл. 2, ал. 1, но от които вносът на прясно месо не е разрешен при условие, че месните продукти отговарят на следните изисквания:
1. произведени са в предприятия, които отговарят на изискванията за съответния тип предприятие и имат одобрение за производство на съответния вид месен продукт съгласно изискванията на Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход;
2. приготвени са изцяло или частично от прясно месо, което отговаря на изискванията по ал. 1, или от прясно месо, произхождащо от страната на произход, при следните условия:
а) отговаря на специфични здравни изисквания, които се определят за всеки отделен случай съгласно процедурата по чл. 4;
б) добито е в кланици, които са включени в списъка по чл. 2, ал. 1;
в) носи здравна маркировка, одобрена съгласно процедурата по чл. 4;
3. преминали са термична преработка в херметически затворени съдове със стойности на Fo

Новини


 
 
 
rss
Посети форума