навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 
rss

СЛУЖЕБНИТЕ ЗАЩИТНИЦИ - НОВИТЕ АРИСТОКРАТИ НА ТЕМИДА

Източник: в. Банкеръ 24.10.2005 0 - A +

Да се коват закони със стахановски темпове и под сянката на заплашителния пръст на Брюксел никак не е лесна работа. Навярно затова българското нормотворчество все повече заприличва на поговорката за бързата кучка и слепите кутрета. Това най-ясно личи от батаците и баталиите около приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), когато дори юристите в парламента трудно можеха да се ориентират за какво точно гласуват и защо. Резултатът е известен: неработещото следствие бе ликвидирано, а 97% от престъпленията ще се разследват от още по-неработещото полицейско дознание. Колкото и странно да звучи обаче, българските депутати са склонни да приемат ерзац закони дори тогава, когато пред тях е... цялото време на Вселената. Нещо подобно се случи например със Закона за правна помощ, който неотдавна бе обнародван в "Държавен вестник" (бр. 79 от 4 октомври 2005 г.) и вече влезе в сила.

Сюжетът за невинния, който по зла случайност попада в лапите на Темида, но си намира високообразован адвокат с добро сърце, и без да плати нито цент, се измъква от затвора, никога не е изглеждал автентично по нашите географски ширини. Особено през последните 15 години, когато справедливостта на Темида се изливаше безотказно единствено за "дебелите портфейли", независимо от това, дали се изобразяват като "дебели вратове", като елегантни представители на хайлайфа или като невзрачни люде с депутатски и "партиен" имунитет.
Накратко казано - през последното десетилетие и половина
цената на невинността скочи
толкова, че в момента малцина могат да си позволят подобен лукс. В края на миналата година, докато експертите все още се потяха над проектозакона за правната помощ, правосъдното министерство извади смущаваща статистика. Според нея 25% от подсъдимите у нас са лишени от защита, а 71% от наказателните дела не продължават на по-горна инстанция, защото няма кой да напише жалбите на осъдените. В 73% от случаите, когато все пак клетниците разполагат със служебна защита, много често адвокатът влиза в делото (както се казва на професионален жаргон) едва на първото съдебно заседание.
Едва ли е нужно да бъде коментирано детайлно що за правна помощ и защита осигурява адвокат, който се запознава със своя подзащитен пет-десет минути преди влизането на съдията в залата. Без изобщо да знае в какво е обвинен "клиентът" му, по какъв начин е водено досъдебното производство и дали разследващите органи са спазили всички предписания на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). И това не е случайно - защото хонорарите на служебните защитници са хем мизерни (67 лв. за досъдебно производство и 210 лв. за съдебно дело), хем не им ги изплащат с месеци и с години.
Оттук до "вечното" адвокатско присъствие пред залите на районните или окръжните съдилища крачката е само една. И тя се прави главно от закъсали новобранци, от ветерани на справедливостта, от неудачници в професията или от тарикати, за които човешката съдба е просто... бързоликвидна стока като цигарите и алкохола.
Похвална е амбицията на предишния екип в правосъдното министерство, който направи опит чрез новия Закон за правна помощ да сложи ред в хаоса. Въпросният нормативен акт влиза в сила от 1 януари 2006 г. и според неговия чл.6, ал. 2 с този тип услуга вече ще се разпорежда Националното бюро за правна помощ, подчинено на министъра на правосъдието. Тази структура ще бъде второстепенен разпоредител с бюджетни средства и за щастие - както на "пациентите" на Темида, така и на служебните защитници - тя ще разполага със свой собствен бюджет, който никой няма да има право да харчи за странични дейности.
Формално погледнато, изграждането на Националното бюро за правна помощ би трябвало
да сложи точка на критиките
че държавата не осигурява равен достъп до правосъдие на всички свои граждани и не създава условия за справедлив процес в разумни срокове. За посветените в деликатните отношения между държавата и съдебната власт обаче не тайна, че щом дойде време да се прави следващият бюджет, всяко управляващо мнозинство прибягва до един и същи ход: тутакси забравя нормите на ЕС за финансиране на съдебната система (3.5-4% от брутния вътрешен продукт) и разпределя за нея толкова пари, колкото... им се откъснат от сърцата на управляващите. Вярно - всеки път с 50-100 млн. лв., повече от предишната година, но никога толкова (или приблизително толкова), колкото са реалните потребности на правосъдната система или колкото е препоръчал Европейският съюз.
Според статистиката, през 2003 г. (засега по-"пресни" данни не са оповестявани) България е отделила за служебна защита 2.2 млн. лв. т. е. - около 1.2 млн. евро, а Австрия - около... 12 млн. евро. На пръв поглед това сравнение е некоректно, защото Австрия е толкова "напред с материала", че срещу нея да тичаме - вероятно скоро няма да я стигнем. В същото време обаче средностатистическият австриец е неимоверно по-богат от средностатистическия българин, което означава само едно: у нас хем нуждаещите се от подобна закрила са в пъти повече, хем възнаграждението на "доброволците" е по-скоро мизерно, отколкото символично.
Малко е странно, но хроничният недостиг на средства няма да е единственият капан пред бъдещите служебни защитници. Както вече стана дума, според Закона за правна помощ този тип услуга ще се осигурява от петчленно
Национално бюро за правна помощ
чиято структура също предизвиква тревожни размисли. Председателят и заместник-председателят ще са държавни чиновници, които по предложение на правосъдния министър ще се назначават и освобождават от премиера след решение на Министерския съвет. Председателят ще получава три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, а заместникът му - с 10% по-малко.
Останалите трима членове на Националното бюро ще са адвокати, посочени от Висшия адвокатски съвет. За всяко свое участие в съдебно заседание те ще получават по половин минимална заплата (т. е. - по 80 лв.), защото от 1 януари 2006-а, когато Законът за правна помощ влезе в сила, минималната работна заплата "скача" на 160 лева. Оттук нататък всеки може сам да пресметне с какви допълнителни доходи ще се "обзаведе" всеки от тримата членове на Националното бюро, ако седмично влиза по пет-шест пъти в заседание? Но, както вече стана дума, по-важното в случая е не колко те могат да спечелят, а каква работа ще свършат.
От всички правомощия на Националното бюро за правна помощ, изброени в чл.8 от закона, безспорно най-важни са създаването на Национален регистър за правна помощ и контрол върху предоставените адвокатски услуги. Тази мисия е колкото отговорна, толкова и невъзможна, защото според Закона за адвокатурата в България днес има най-малко 12 000 пълноправни адвокати, от които - като едното нищо - поне половината биха могли да се наредят сред желаещите да станат служебни защитници.
Законът за правна помощ предвижда, че, веднъж създаден, Националният регистър може да се актуализира до края на септември за всяка следваща година. Кой знае защо обаче единственото "условие", при което всеки адвокат може да стане служебен защитник, е описано в чл.33 по следния начин: "За вписване в Националния регистър за правна помощ кандидатът подава заявление до Националното бюро за правна помощ (НБПП) чрез съответния адвокатски съвет. Заявлението по ал.1 се попълва по образец, утвърден от НБПП."
И това е всичко, защото по-нататък в закона няма и дума за професионалните и моралните качества, които трябва да притежава въпросният кандидат. Достатъчно е "човекът" да не е наказван дисциплинарно от адвокатския съвет и срещу него да не е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер.
Според Закона за правна помощ, ролята на "първа цедка" е поверена на адвокатските съвети, които са длъжни да посочат кой от вписаните в регистъра им адвокати е дежурен и трябва да поеме съответното дело. На пръв поглед подобно разпределение на задълженията е справедливо, защото в София едва ли някой би могъл да знае какво се случва във всеки един момент в Ботевград, Смолян или Петрич, да речем. В същото време обаче за никого не е тайна, че на доста места адвокатските съвети изобщо не са "острови на високия и безпристрастен професионализъм" и много често там личните симпатии и антипатии, както и борбата за по-платежоспособните клиенти, се разминават с лоялната конкуренция.
Опасенията за предстоящото развихряне на нездрави страсти(и апетити) никак не са случайни. Колкото и благородни да са намеренията за създаването на Закона за правна помощ, той е на път да роди... новите аристократи на Темида. Те, за разлика от простосмъртните адвокати, няма да си търсят сами клиентите, защото вече са вписани в Националния регистър и с "черната работа" ще се занимават органите, които водят процесуалните действия - съдът, прокуратурата, дознанието и остатъците от следствието.
Няма спор, че порочната практика на хаотично, безконтролно и, понякога, силово встъпване на служебните защитници в дела на социалнослаби отдавна трябваше да бъде прекратена. Проблемът е, че в бъдещата система за администриране на правната помощ, пък било то и само на регионално ниво, неминуемо ще доведе до ограничаване на свободната и здравословна конкуренция и до създаване на поредната "група от правоимащите", формирана по неясни принципи.
Другото притеснение най-вероятно ще прозвучи банално. Става дума за необикновената солидарност, на която са способни българските юристи, стане ли дума за образуването на дисциплинарни или наказателни дела срещу "свои". Според доклада на Европейската комисия за ефективно правосъдие, огласен през месец май тази година, в България на 1000 адвокати се образуват средно по 10. 6 дисциплинарни производства, докато във Финландия, Дания и Швеция например това съотношение е средно 210 на хиляда. Съвсем естествено това разминаване в статистическите данни показва не толкова разликите в качеството на адвокатските услуги (в полза на България), колкото огромната разлика в желанието и възможностите за по-строг контрол върху тях (в полза на Финландия, Дания и Швеция).
В това отношение Законът за правна помощ не прави изключение, защото на темата "контрол на служебната защита" е отделена само една разпоредба (чл.35), която гласи: "Националното бюро за правна помощ може да извършва проверки за предоставената правна помощ. То може да изисква справка от съответния орган, ръководещ производството, за удостоверяване на обема и вида на предоставената правна помощ. Доверителят, подзащитният или органът, който води процесуалните действия, също могат да сезират Националното бюро за правна помощ (НБПП) за нарушения, извършени от адвокати, осъществяващи правна помощ. Констатациите от проверките могат да са основание за заличаване на адвоката от Националния регистър за правна помощ."
И още нещо странно има тук. По неизвестни причини в Закона за правна помощ думата "качество" не се среща нито веднъж. За сметка на това в чл.371 ал.1 е казано ясно, че "заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП". Санкцията за недостатъчно "работа по вид и количество" също е една - лишаване от възнаграждение. Нещо, от което недобросъвестният аристократ на Темида едва ли ще го заболи кой знае колко много, защото в България социалнослаби дал Господ, но богоизбраните да ги защитават "безплатно" са само... един регистър хора. В който, както и да го погледнем, няма да влязат всички правоспособни адвокати в страната.
за 58%  против 42%  197 гласували


rss
Конкурс19.04.2015
Конкурс за нотариуси
Виж всички

rss
Посети форума



rss

Изкуството на дипломацията се състои в това, да успееш убедително да повтаряш "сладко кученце", докато намериш камък, с който да го замериш.

Виж всички
Архив

Абонирайте се за нашия безплатен
информационен e-mail бюлетин

Отписване