Logo Вторник, 20 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА ЗА РЕДА И НАЧИНА ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНВЕНТАРИЗАЦИИ НА ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА И ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ В АТМОСФЕРАТА

В сила от 05.09.2014 г.
Приета с ПМС № 261 от 28.08.2014 г.

Обн. ДВ. бр.74 от 5 Септември 2014г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 20 Октомври 2017г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. С наредбата се регламентират редът и начинът за организиране, включително извършване и докладване, на националните инвентаризации на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух за изпълнение на ангажиментите на Република България по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) (ДВ, бр. 45 от 2003 г.) и на емисиите на парникови газове по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) и по Протокола от Киото към РКОНИК (ДВ, бр. 68 от 2005 г.).

Глава втора.
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИИ НА ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА И НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ В АТМОСФЕРАТА





Чл. 2. (1) Националната система за инвентаризации на емисии на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата обхваща всички дейности и задължения по изпълнение на ангажиментите на Република България по чл. 1 и включва следните елементи:
1. компетентни органи и задължения;
2. ред и начин за извършване на националните инвентаризации;
3. осигуряване и контрол на качеството на данните от националните инвентаризации по чл. 1;
4. документиране и архивиране на данните от националните инвентаризации по чл. 1;
5. международни проверки на Националната система за инвентаризации на емисии на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата.
(2) Извършването и докладването на инвентаризации на емисиите на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата с цел изпълнение на ангажиментите на страната се осигуряват чрез елементите на системата по ал. 1.

Глава трета.
КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ


Чл. 3. (1) Компетентни органи за извършване на националните инвентаризации по чл. 1 са:
1. министърът на околната среда и водите;
2. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г.) министърът на земеделието, храните и горите;
3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) министърът на икономиката;
4. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) министърът на енергетиката;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) министърът на вътрешните работи;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) председателят на Националния статистически институт (НСИ);
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към министъра на околната среда и водите;
9. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) към министъра на земеделието, храните и горите;
10. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) към министъра на земеделието, храните и горите;
11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) директорите на националните паркове към министъра на околната среда и водите.
(2) В извършването на националните инвентаризации по чл. 1 участват и браншови организации, научни и образователни институции съгласно тяхната компетентност, като предоставят информация и подпомагат дейността на органите по ал. 1 при изпълнение на задълженията им по чл. 12.


Чл. 4. Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице координира обмена на информация съгласно изискванията на КТЗВДР и на РКОНИК, като:
1. разработва и актуализира стратегическите документи и нормативната уредба в областта на околната среда, които са свързани с извършване на националните инвентаризации по чл. 1;
2. осигурява експертен и технически капацитет в системата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за извършване на националните инвентаризации по чл. 1;
3. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г.) осигурява необходимия капацитет и информация съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите и ИАГ за извършване на докладванията по чл. 3, т. 2, букви "а" и "б" и чл. 10, ал. 1 на Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, и относно информация за действията, свързани с тези дейности (OB, L 165/80 от 18 юни 2013 г.);
4. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) предоставя на ИАОС копия в електронен формат на годишните отчети за флуорсъдържащите парникови газове за предходната година, докладвани по глава пета от Наредба № 1 от 2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове (ДВ, бр. 20 от 2017 г.), ежегодно до 31 май;
5. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) на всеки две години изготвя национални прогнози за емисиите за замърсителите, посочени в таблица "В" от приложение № 3, в съответствие с установените в нея изисквания и ги изпраща на ИАОС за докладване;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) чрез директорите на националните паркове изпращат в ИАОС информация за предходната година относно опожарените площи на територията на националните паркове в хектари (ha) по видове опожарена растителност: широколистна; иглолистна; смесена; треви, незалесени площи и мъртва горска постилка, ежегодно до 30 септември.


Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г.) Министърът на земеделието, храните и горите или оправомощено от него длъжностно лице изпълнява своите задължения при извършването на националните инвентаризации по чл. 1, като ежегодно до 30 септември изпраща в ИАОС следните данни за предходната година:
1. чрез Главна дирекция "Земеделие и регионална политика" информация за:
а) извършените промени на предназначението по смисъла на Закона за опазване на земеделските земи на всички земеделски земи за неземеделски нужди;
б) размера на обработваемата земя (общо за страната) в хиляди хектари (хил. ha);
в) брой на селскостопанските животни (към съответната дата), включително среден млеконадой от крава годишно (l/y per capita);
г) произведената селскостопанска продукция по растителни култури (t/y);
д) площи с основни култури, наторени със синтетични азотни торове, в хектари (ha);
е) статистическа информация, свързана с ежегодните промени в използваната земеделска площ и площите със селскостопанско предназначение;
ж) последно актуализираната информация относно баланса на селскостопанския фонд по начин на трайно ползване и по области;
з) последно актуализираната информация относно баланса на физическите блокове по начин на трайно ползване и баланса на легитимните площи от системата за идентификация на земеделските парцели;
2. чрез Българската агенция по безопасност на храните - информация за употребата на синтетични азотни торове, общо за страната в тонове годишно (t/y).


Чл. 6. Министърът на икономиката и енергетиката или оправомощено от него длъжностно лице участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1 в сектор "Енергия", подсектор "Енергетика", като ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС следните данни за предходната година:
1. дължината на газоразпределителните мрежи, в км;
2. дължина на газопреносната мрежа за доставки на природен газ на територията на страната, в км;
3. дължина на газопреносната мрежа за доставки на природен газ през територията на страната, в км;
4. количество продаден природен газ в страната по видове потребители - небитови и битови, Nm3;
5. пренесени количества природен газ през територията на страната по направления, Nm3.


Чл. 7. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице координира дейността на органите по чл. 3, ал. 1, т. 10 - 13 и участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1 в сектор "Енергия", подсектор "Транспорт", като ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС данни за натуралните показатели за предходната година от органите по чл. 3, ал. 1, т. 10 - 13 и от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" съобразно тяхната компетентност.


Чл. 8. Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1 в сектор "Енергия", подсектор "Транспорт", като ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС следните налични данни за предходната година:
1. брой на регистрираните в страната моторни превозни средства по областни дирекции на Министерството на вътрешните работи/Столичната дирекция на вътрешните работи (ОДМВР/СДВР);
2. брой на въведените в регистъра моторни превозни средства по вид гориво и екологична категория на двигателя (Euro I, Euro II, Euro III и др.).


Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) Председателят на НСИ или оправомощено от него длъжностно лице участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1, като:
1. ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС за предходната година данни за:
а) баланси на енергийните продукти в специфични мерни единици (СМЕ) във формата на ЕВРОСТАТ и използваните коефициенти за превръщане от СМЕ в тераджаули (TJ), както и Националния енергиен баланс в съответните мерни единици;
б) количествата произведени промишлени продукти по продуктови подкатегории (хх хх хх) и продуктови позиции (хх хх хх хх) съгласно действащите: Класификация на продуктите по икономически дейности (КПИД) и Номенклатура на промишлените продукти (ПРОДПРОМ) в съответните измерителни единици;
в) образуваните битови отпадъци (в 1000 t/y), включително на глава от населението (в kg/y per capita);
г) събраните битови отпадъци, включително депонираните, съхраняваните и предадените за рециклиране (в 1000 t/y);
д) броя на депата за битови отпадъци и на селищата, обхванати от организирани системи за сметосъбиране, включително дела на обслужваното от тези системи население (в %);
е) данни за количеството на отведените отпадъчни води и водите от охлаждащи процеси от точкови източници (наблюдавани стопански единици) и обществената канализация, по вид пречистване и място на отвеждане, агрегирани по икономически дейности в предварително съгласуван формат;
ж) данни за употреба на флуорсъдържащи парникови газове;
2. ежегодно до 20 декември изпраща в ИАОС за предходната година натуралните показатели и изчислените емисии на вредни вещества в предварително съгласувани формат и обем за следните сектори: горивни процеси в енергетиката и трансформация на енергия; непромишлени горивни инсталации; горивни процеси в промишлеността; производствени процеси; добив и дистрибуция на изкопаеми горива и геотермална енергия; използване на разтворители; земеделие; природа;
3. при промяна/актуализиране на натуралните показатели по т. 1 и 2 назад в годините в докладвания период/във времевия период за докладване (от 1988 г. за РКОНИК и от 1990 г. - за КТЗВДР) своевременно ги изпраща на ИАОС;
4. Националният статистически институт преизчислява емисиите на вредни вещества за всяка година, за която това е приложимо, съгласно изискванията на КТЗВДР и ги предоставя на ИАОС за отразяване във формата на докладване в следните случаи:
а) при възникнали обстоятелства по т. 3;
б) при промяна в начина, по който са получени или използвани натуралните показатели и емисионните фактори;
в) при промяна на използваната методология (метод на изчисление, Tier);
5. данните, предоставяни от НСИ, се използват за изпълнение на ангажименти по международни договори, по които Република България е страна, както и в изпълнение на изискванията на законодателството.

Чл. 10. Изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице координира цялостната дейност по извършване на националните инвентаризации по чл. 1, като:
1. информира своевременно всички органи за съответните изменения в действащите ръководства и/или методики (национални, общоевропейски и/или международни) за извършване и докладване на националните инвентаризации по чл. 1, включително в Ръководството за инвентаризация на емисии на парникови газове на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) от 2006 г., и/или в Единната методика на МОСВ за инвентаризация на емисиите на вредни вещества в атмосферата;
2. информира своевременно всички органи в случаите на промени в съответните срокове и формат, включително обхват и съдържание, в които следва да бъдат представени наличните данни за натуралните и свързаните с тях показатели, необходими за извършване на националните инвентаризации по чл. 1;
3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) ежегодно изготвя предварителна национална инвентаризация на емисиите на парникови газове и окончателни национални инвентаризации по чл. 1 в съответните срокове и формат, включително обхват и съдържание;
4. ежегодно до 31 октомври предоставя на НСИ данни за отпадъци за предходната година;
5. осигурява обучение на експертите от органите по чл. 3 по отношение на участието им в извършването на националните инвентаризации по чл. 1.


Чл. 11. Изпълнителният директор на ИАГ или оправомощено от него длъжностно лице ежегодно до 30 септември изпраща в ИАОС следните данни за предходната година:
1. отчет за разпределение на общата горска площ по вид на горите (в хектари) съгласно отчетна форма 1-ГФ;
2. отчет за разпределение на залесената площ в хектари по дървесни видове и възраст съгласно последната актуална отчетна форма 2-ГФ;
3. отчет за разпределение на дървесния запас в кубични метри по дървесни видове и възраст съгласно последната актуална отчетна форма 3-ГФ;
4. отчет за добитата маса съгласно последната актуална отчетна форма 5-ГФ;
5. площ на включените в горските територии стари гори (гори, изключени за изкореняване, но неизкоренени, както и гори на възраст над 20 години, които не са устроени досега);
6. площ на залесените територии извън горския фонд с възраст на насажденията до 20 години;
7. площ на самозалесените територии извън горския фонд с възраст на насажденията до 20 години;
8. данни за земи и гори от горския фонд, за които е извършена промяна на предназначението и са учредени вещни права върху горските площи;
9. опожарени горски площи общо за страната в хектари (ha) по видове опожарена растителност: широколистна; иглолистна; смесена; треви, незалесени площи и мъртва горска постилка.


Чл. 12. Органите по чл. 3 са длъжни:
1. да участват в разработването, избора и/или определянето на националните (специфичните за страната) емисионни фактори/коефициенти и/или други показатели, използвани за определяне на емисиите на вредни вещества и парникови газове, в рамките на националните инвентаризации по чл. 1 съобразно своята компетентност;
2. да правят предложения за подобряване и/или оптимизиране на процедурата по извършване на инвентаризациите по чл. 1;
3. да осигуряват съответния експертен и технически капацитет във връзка с изпълнението на ангажиментите им по т. 1 и 2.

Глава четвърта.
РЕД И НАЧИН ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИНВЕНТАРИЗАЦИИТЕ


Чл. 13. (1) Изпълнителната агенция по околна среда изготвя проект и извършва националните инвентаризации по чл. 1 в следната последователност:
1. изготвя план за действие за извършване на инвентаризациите на емисии на вредни вещества и на парникови газове съгласно приложение № 1 ежегодно до 30 юни;
2. изпраща писма до органите по чл. 3 за предоставяне на данни за натуралните показатели от тяхната компетентност;
3. събира и обобщава на национално ниво получените данни за натуралните показатели;
4. съвместно с експерти от органите по чл. 3 определя методологичния подход за изчисляване на емисиите на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата;
5. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изготвя предварителна инвентаризация на емисиите на парникови газове в атмосферата в сроковете съгласно приложение № 2;
6. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изготвя предварителен национален доклад за извършената инвентаризация на емисии на парникови газове в атмосферата съгласно определения формат и в сроковете съгласно приложение № 2;
7. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпраща предварителната инвентаризация по т. 5 и предварителния национален доклад по т. 6 за проверка от експертите по осигуряване на качеството по чл. 15, ал. 5; проверката се извършва в срок 14 дни от получаването на документите по предварителната инвентаризация по т. 5 и предварителния национален доклад по т. 6 за проверка от експертите по осигуряване на качеството по чл. 15, ал. 5;
8. изготвя окончателни инвентаризации и окончателни национални доклади, като отразява забележките и препоръките на експертите по осигуряване на качеството по т. 7;
9. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпраща в МОСВ окончателни инвентаризации и националните доклади по т. 8 за докладване пред секретариатите на РКОНИК и КТЗВДР в срок 15 работни дни преди сроковете по приложения № 2 и 3.
(2) След съгласуване с компетентните дирекции на МОСВ планът за действие по ал. 1, т. 1 се утвърждава от изпълнителния директор на ИАОС и се изпраща до всички органи по чл. 3 за сведение и изпълнение.


Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) (1) Националните инвентаризации по чл. 1 се извършват съгласно:
1. Ръководството за инвентаризация на емисии на парникови газове на IPCC от 2006 г.;
2. Ръководството за инвентаризация на емисии на вредни вещества - EMEP/CORINAIR.
(2) При установени национални, специфични за страната емисионни фактори, се прилага Единната методика, утвърдена със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) (1) Изпълнителната агенция по околна среда на основание данните, предоставени от НСИ, изготвя и ежегодно актуализира националните инвентаризации на емисии на вредните вещества (замърсителите), посочени в таблици "А" и "Б" от приложение № 3, в съответствие с установените в тях изисквания.
(2) Изпълнителната агенция по околна среда изготвя и актуализира на всеки 4 години национални инвентаризации за териториалното разпределение на емисиите и инвентаризации за емисиите от големи точкови източници (ГТИ), посочени в таблица "В" от приложение № 3, в съответствие с установените в нея изисквания. Докладването на емисиите от ГТИ включва информация за височината на комините според категориите за класове на височина на комините по таблица 2 от приложение № 6.
(3) Изпълнителната агенция по околна среда изготвя информационен доклад за инвентаризацията, който придружава националните инвентаризации и прогнози за емисиите по ал. 1 и 2, в съответствие с изискванията, установени в таблица "Г" от приложение № 3.
(4) При използвана възможност за гъвкавост съгласно чл. 14б информационният доклад за инвентаризацията за съответната година, когато е приложимо, съдържа информация, доказваща, че са изпълнени условията по чл. 14б, ал. 1 и в част 4 от приложение № 4 или в чл. 14б, ал. 2, 3 или 4.
(5) Националните инвентаризации на емисиите, включително в случай на коригирани национални инвентаризации на емисиите, националните прогнози за емисиите, националните инвентаризации за териториалното разпределение на емисиите, инвентаризациите за емисиите от ГТИ и придружаващите ги информационни доклади за инвентаризацията се изготвят и актуализират в съответствие с приложение № 4.
(6) Документите по ал. 1 - 4 се представят на Европейската комисия (ЕК) и Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) в съответствие с датите на докладване по приложение № 3.

Чл. 14б. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) (1) В съответствие с част 4 от приложение № 4 могат да се внесат корекции в националните инвентаризации на годишните емисии на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици, когато прилагането на усъвършенствани, актуализирани съгласно научните познания методи за инвентаризация на емисиите би довело до неспазване на националните задължения за намаляване на емисиите.
(2) (В сила от 01.01.2025 г.) В случай на прилагане на корекции при наличието на значително различаващи се емисионни фактори или методологии, използвани за определяне на емисиите от конкретни категории източници, в сравнение с очакваните при прилагането на дадена норма или стандарт в законодателството на Европейския съюз (ЕС) за контрол на замърсяването на въздуха при източника съгласно част 4, точка 1, буква "г" от приложение № 4, подточки "бб" и "вв" се изпълняват следните допълнителни условия:
1. след като вземат предвид заключенията на националните програми за инспекции и прилагане, при които се извършва мониторинг на ефективността на законодателството на ЕС за контрол на замърсяването на въздуха при източника, се представят доказателства, че емисионните фактори, показващи значителни различия, не са породени от прилагането или изпълнението на това законодателство на национално равнище;
2. Министерството на околната среда и водите информира ЕК за значителните различия в емисионните фактори.
(3) Когато през дадена година поради изключително студена зима или изключително сухо лято, определени след анализ от Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките, задълженията за намаляване на емисиите не могат да бъдат спазени, те могат да бъдат спазени чрез осредняване на националните годишни емисии за въпросната година, предходната и следващата година, при условие че тази средна стойност не надвишава националното годишно ниво на емисиите, определено съобразно задълженията за намаляване.
(4) Когато през дадена година, за която едно или повече задължения за намаляване по приложение № 5 са по-строги в сравнение с икономически ефективното намаляване, определено в Доклад № 16 за тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха от януари 2015 г. (ТСЗВ 16), се установи, че не може да бъде спазено съответното задължение за намаляване на емисиите, след като са предприети всички икономически ефективни мерки, се приема, че е спазено съответното задължение за намаляване на емисиите в продължение на най-много 5 години, при условие че за всяка от тези години се компенсира неспазването с равностойно намаляване на емисиите на друг замърсител, посочен в приложение № 5.
(5) Приема се, че националните задължения за намаляване на емисиите са спазени за максимален срок от 3 години, когато неспазването на задълженията за намаляване на емисиите на съответните замърсители се дължи на внезапно и извънредно прекъсване или загуба на капацитет на системата за енерго- и/или топлоснабдяване или производство, които не са могли да бъдат предвидени, и когато са налице следните условия:
1. доказано е, че са положени всички усилия в рамките на разумното, включително прилагането на нови мерки и политики, за да се гарантира спазване, и че такива усилия ще продължат да се полагат, за да се ограничи възможно най-много периодът на неспазване, и
2. доказано е, че прилагането на допълнителни мерки и политики, освен посочените в т. 1, ще доведе до непропорционално големи разходи, ще застраши значително националната енергийна сигурност или ще доведе до съществен риск от енергийна бедност за значителна част от населението.
(6) Когато се прилагат ал. 1 - 4 или 5, ЕК се уведомява в срок до 15 февруари на съответната година на докладване. Информацията съдържа данни за засегнатите замърсители и сектори, включително за степента на въздействие върху националните инвентаризации на емисиите, когато е известна.
(7) (*) Алинея 1 се прилага по отношение на задължението за постигане на таваните за серен диоксид (SO2) - 836 kt, азотни оксиди (NOx) - 247 kt, неметанови летливи органични съединения (НМЛОС) - 175 kt, и амоняк (NH3) - 108 kt.

Глава пета.
ОСИГУРЯВАНЕ И КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА ДАННИТЕ ОТ ИНВЕНТАРИЗАЦИИТЕ


Чл. 15. (1) Изпълнителната агенция по околна среда изготвя проект на Национален план за управление на качеството на данните от националните инвентаризации по чл. 1, който се утвърждава от министъра на околната среда и водите. С Националния план се определят процедурите по контрол на качеството.
(2) Националният план по ал. 1 се изпраща на всички органи по чл. 3.
(3) Изпълнителната агенция по околна среда координира дейностите по прилагането на утвърдения план по ал. 1.
(4) Органите по чл. 3 съобразно компетенциите си определят със заповеди експертите, отговорни за прилагането на изискванията на Националния план по ал. 1.
(5) Органите по чл. 3 гарантират качеството на предоставяните от тях данни в ИАОС, прилагайки изискванията на националните и международните стандарти и/или вътрешни правила и процедури по качество в тяхната област за набиране, обработка и разпространение на данни за натуралните и/или други, свързани с тях показатели.

Глава шеста.
ДОКУМЕНТИРАНЕ И АРХИВИРАНЕ НА ДАННИТЕ ОТ ИНВЕНТАРИЗАЦИИТЕ


Чл. 16. (1) Изпълнителната агенция по околна среда създава и поддържа система за документиране и архивиране на националните инвентаризации по чл. 1.
(2) Системата по ал. 1 съдържа всички официални и работни документи, съпътстващи процеса по извършване на националните инвентаризации по чл. 1.
(3) Документите по ал. 2 осигуряват пълна проследимост на използваните методики и на реда, по който са изготвени националните инвентаризации по чл. 1.
(4) Документите по ал. 2 се съхраняват на хартиен носител и в електронен формат по ред, определен със заповед на изпълнителния директор на ИАОС.

Глава седма.
МЕЖДУНАРОДНИ ПРОВЕРКИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИИ НА ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА И НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ В АТМОСФЕРАТА


Чл. 17. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица организират и координират всички процедури, свързани с проверките на националната система по чл. 2, извършвани от съответните секретариати на РКОНИК и КТЗВДР.
(2) Органите по чл. 3 участват чрез свои представители в проверките по ал. 1.
(3) Изпълнителната агенция по околна среда координира включването в проверките по ал. 1 на представителите на органите по чл. 3.
(4) В рамките на проверките лицата по ал. 2 отговарят на въпроси от тяхна компетентност, включително предоставят на проверяващите необходимата допълнителна документация за произхода на натуралните или на други, свързани с тях показатели.
(5) По време на проверките по ал. 1 ИАОС осигурява на проверяващите пълен достъп до системата за документиране и архивиране на инвентаризациите по чл. 16.

Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Национална инвентаризация на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух" е изчисляване на количеството вредни вещества (замърсители), изхвърлени в атмосферния въздух. Инвентаризацията съдържа емисиите за един или повече атмосферни замърсители от всички категории източници за територията на цялата страна в рамките на една календарна година и доклад с тяхното описание.
2. "Национална инвентаризация на емисиите на парникови газове в атмосферния въздух" е изчисляване на количеството парникови газове, определени в § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за ограничаване изменението на климата, изхвърлени в атмосферния въздух. Инвентаризацията съдържа емисиите на основните парникови газове и техните прекурсори от всички категории източници за територията на цялата страна в рамките на една календарна година и доклад с тяхното описание.
3. "Национална система за инвентаризации" са всички институционални, правни и процедурни механизми в Република България за оценка на антропогенни емисии по източници и поглътители на парникови газове и на вредни вещества в атмосферата.
4. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) "Емисия" е отделянето на вещество от точков или дифузен източник в атмосферата.
5. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) "Серен диоксид" или "SO2" са всички серни съединения, изразени като серен диоксид, включително серен триоксид (SO3), сярна киселина (H2SO4) и редуцирани серни съединения, като сероводород (H2S), меркаптани и диметилсулфиди.
6. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) "Азотни оксиди" или "х" са азотен оксид и азотен диоксид, изразени като азотен диоксид.
7. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) "Неметанови летливи органични съединения" или "НМЛОС" са всички органични съединения, различни от метана, които са в състояние да произвеждат фотохимични оксиданти чрез реакция с азотни оксиди в присъствието на слънчева светлина.
8. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) "Фини прахови частици" или "ФПЧ2,5" са частици с аеродинамичен диаметър, равен на или по-малък от 2,5 микрометра (µm).
9. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) "Сажди" са въглеродни прахови частици, които поглъщат светлината.
10. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) "Национално задължение за намаляване на емисиите" е задължението на държавите членки за намаляване на общия размер на емисиите на дадено вещество; то определя минималното намаление на емисиите, което трябва да се постигне през целевата календарна година като процент от общия размер на емисиите, изпуснати през базовата 2005 г.
11. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) "Големи точкови източници" (ГТИ) са инсталации, чиито общи емисии превишават праговите стойности на замърсителите, посочени в таблица 1 от приложение № 6.


§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) Наредбата въвежда изискванията на чл. 5, чл. 8, чл. 10, § 2, чл. 21, § 2, приложение I, приложение II и приложение IV от Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ, L 344/1 от 17.12.2016 г.) (Директива (ЕС) 2016/2284), като:
1. информацията, която се докладва съгласно Директива (ЕС) 2016/2284, съответства на информацията, която се докладва на Секретариата на КТЗВДР;
2. срокове за изпълнение на ангажиментите на Република България за докладване до ЕК и ЕАОС по Директива (ЕС) 2016/2284 относно националните инвентаризации и прогнози за емисиите, национални инвентаризации за териториално разпределение на емисиите, инвентаризации за емисиите от ГТИ и информационни доклади за инвентаризацията съответстват на сроковете за докладване до Секретариата на КТЗВДР и ЕАОС съгласно приложение № 3.

Преходни и Заключителни разпоредби


§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 5, т. 4 от Закона за ограничаване изменението на климата и чл. 131л, т. 5 от Закона за опазване на околната среда.


§ 3. Министърът на околната среда и водите осъществява координация и контрол по изпълнението на наредбата.


§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".


§ 5. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) Член 14б, ал. 7 може да се прилага до 31 декември 2019 г.

§ 6. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) Приема се, че задълженията за намаляване на емисиите за периода от 2020 г. до 2029 г. са установени с измененията от 4 май 2012 г. на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към КТЗВДР, за да се определи дали са изпълнени съответните условия, установени в част 4 от приложение № 4.

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 130 ОТ 29 ЮНИ 2017 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ


(ОБН. - ДВ, БР. 55 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 07.07.2017 Г.)

§ 70. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 227 ОТ 16 ОКТОМВРИ 2017 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ, ДОПЪЛНЕНИЕ И ОТМЕНЯНЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ


(ОБН. - ДВ, БР. 84 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 20.10.2017 Г.)

§ 4. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 1, т. 7 по отношение на разпоредбата на чл. 14б, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2025 г.

Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1


Годишен план за действие за извършване и докладване на инвентаризациите на емисии вредни вещества и на парникови газове в атмосферата
Дейност Начален Краен Отговорник Коментар
    срок срок    
1.          
         
….          


Приложение № 2 към чл. 13, ал. 1, т. 5 и 6

(Изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.)

Срокове за изпълнение на ангажиментите на Република България по РКОНИК

 

Конвенция

Срок за докладване*

Обхват на докладване

Институция, до която се докладва

РКОНИК

15.01.ХХ+2

Предварителни таблици (в CRF формат**) и предварителен национален доклад

Европейската комисия и Европейската агенция по околна среда

РКОНИК

15.03.ХХ+2

Окончателни таблици (в CRF формат**) и окончателен Национален доклад

Европейската комисия и Европейската агенция по околна среда

РКОНИК

15.04.ХХ+2

Окончателни таблици (в CRF формат**) и окончателен Национален доклад

Секретариата на РКОНИК

*XX е годината, за която е изготвена инвентаризацията.

     ** CRF - common reporting format.



Приложение № 3 към чл. 13, ал. 1, т. 9

(Ново - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.)

Информация и срокове за изпълнение на ангажиментите за докладване на Република България по КТЗВДР до Секретариата на КТЗВДР и Европейската агенция по околна среда

Изисквания за докладване на годишните емисии

Таблица "А"

Елемент

Замърсители

Динамичен ред

Дати на докладване

Общи национални емисии по категории източници съгласно
NFR (1) (2)

- SO2, NOх, НМЛОС, NH3, CO

- тежки метали (Cd, Hg, Pb) (3)

- УОЗ (4) (общо полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ (5)), бензо(а)пирен, бензо(b)флуорантен, бензо(k)флуорантен индено(1,2,3-cd)пирен, диоксини/фурани, полихлорирани бифенили (ПХБ) (6), хексахлорбензен (7))

Годишно - от 1990 г. до годината на докладване минус 2 (X-2)

15 февруари (9)

Общи национални емисии по категории източници съгласно NFR (2)

- ФПЧ2,5, ФПЧ10 (8) и сажди (ако са налични)

Годишно - от 2000 г. до годината на докладване минус 2 (X-2)

15 февруари (9)

 
(1)Nomenclature for reporting (NFR) - "Номенклатура за докладване" по КТЗВДР.
(2)Докладването по отношение на природните емисии се извършва в съответствие с методологиите, установени в КТЗВДР и Ръководството EMEP/EEA относно инвентаризацията на емисиите на замърсители на въздуха. Те не се включват в общите стойности на национално равнище, а се докладват отделно.
(3) Cd (кадмий), Hg (живак), Pb (олово).
(4)УОЗ (устойчиви органични замърсители).
(5) ПАВ (полициклични ароматни хидрокарбони).
(6) ПХБ (полихлорирани бифенили).
(7) хексахлорбензен
(8) "ФПЧ10" са частици с аеродинамичен диаметър, равен или по-малък от 10 микрометра (µm).
(9)Когато докладът съдържа грешки, той се представя повторно в срок 4 седмици, като включва ясно обяснение на внесените изменения.

 

Таблица "Б"

Елемент

Замърсители

Динамичен ред

Дата на докладване

Общи национални емисии по категории източници (10) съгласно NFR

- тежки метали (As, Cr, Cu, Ni, Se и Zn и техни съединения) (11)

- ОСП (12)

Годишно - от 1990 г. (2000 г. за ОСП) до годината на докладване минус 2 (X-2)

15 февруари

 
(10) Докладването по отношение на природните емисии се извършва в съответствие с методологиите, установени в КТЗВДР и Ръководството EMEP/EEA относно инвентаризацията на емисиите на замърсители на въздуха. Те не се включват в общите стойности на национално равнище, а се докладват отделно.
(11) As (арсен), Cr (хром), Cu (мед), Ni (никел), Se (селен), Zn (цинк).
(12) ОСП = общ суспендиран прах.

 

Таблица "В"

Изисквания за докладване относно емисиите и прогнозите

Елемент

Замърсители

Динамични редове/целеви години

Дати на докладване

Данни за териториалното разпределение на националните емисии по категории източници (GNFR)

- SO2, NOх, НМЛОС, CO, NH3, ФПЧ10, ФПЧ2,5

- тежки метали (Cd, Hg, Pb)

- УОЗ (общо ПАВ, хексахлорбензен, полихлорирани бифенили, диоксини/фурани)

- сажди (ако са налични)

На всеки четири години за годината на докладване минус 2 (X-2)

считано от 2017 г.

1 май (13)

Големи точкови източници (ГТИ) по категории източници (GNFR)

- SO2, NOх, НМЛОС, CO, NH3, ФПЧ10, ФПЧ2,5

- тежки метали (Cd, Hg, Pb)

- УОЗ (общо ПАВ, хексахлорбензен, полихлорирани бифенили, диоксини/фурани)

- сажди (ако са налични)

На всеки четири години за годината на докладване минус 2 (X-2)

считано от 2017 г.

1 май (13)

Прогнозни емисии, обобщени по NFR

- SO2, NOх, NH3, НМЛОС, ФПЧ2,5 и сажди (ако са налични)

На всеки две години, като са включени обхванатите от прогнозата години 2020 г., 2025 г., 2030 г. и при наличие на прогноза - 2040 г. и 2050 г.

считано от 2017 г.

15 март

 
(13) Когато докладът съдържа грешки, той се представя повторно в срок 4 седмици, като включва ясно обяснение на внесените изменения.

 

Таблица "Г"

Изисквания за ежегодно докладване относно информационния доклад за инвентаризацията

Елемент

Замърсители

Динамични редове/целеви години

Дати на докладване

Информационен доклад за инвентаризацията

- SO2, NOх, НМЛОС, NH3, СО, ФПЧ2,5, ФПЧ10

тежки метали (Cd, Hg, Pb) и сажди

- УОЗ (общо полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), бензо(а)пирен, бензо(b)флуорантен, бензо(k)флуорантен индено (1,2,3-cd)пирен, диоксини/фурани, полихлорирани бифенили, хексахлорбензен)

- ако са налични, тежки метали (As, Cr, Cu, Ni, Se и Zn и техни съединения) и ОСП

Всички години

(както е посочено в таблици "А" - "Б" - "В")

15 март

 


Приложение № 4 към чл. 14а, ал. 5

(Ново - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.)

Методологии за подготовка и актуализация на националните инвентаризации и прогнози за емисиите, информационните доклади за инвентаризацията и коригираните национални инвентаризации на емисиите, посочени в чл. 14а и 14б

За посочените в приложение № 3 замърсители се изготвят национални инвентаризации на емисиите, коригирани национални инвентаризации на емисиите, когато е приложимо, национални прогнози за емисиите, национални инвентаризации за териториалното разпределение на емисиите, инвентаризации за емисиите от ГТИ и информационни доклади за инвентаризацията, като се използват методологиите, приети от договарящите страни по КТЗВДР, наричани по-нататък "Ръководство EMEP" и се използва посоченото Ръководство EMEP/EEA за инвентаризации на емисиите на замърсители на въздуха, наричано по-нататък "Ръководство EMEP/EEA". Освен това в съответствие със същите ръководства се подготвя допълнителна информация, по-специално данни за дейността, необходими за оценяване на националните инвентаризации и прогнози за емисиите.
Използването на Ръководство EMEP/ЕЕА не засяга допълнителните правила, посочени в това приложение, нито изискванията относно номенклатурата за докладване, динамичните редове и датите за докладване, посочени в приложение № 3.

Част 1

Национални годишни инвентаризации на емисиите


1. Националните инвентаризации на емисиите трябва да са прозрачни, съгласувани, сравними, пълни и точни.
2. Емисиите от установените ключови категории се изчисляват в съответствие с методологиите, определени в Ръководството EMEP/EEA, като се цели използването на метод на равнище 2 или по-високо (т.е. по-подробно).
Могат да се използват други научно обосновани и съвместими методологии за извършването на националните инвентаризации на емисиите, когато с тези методологии се получават по-точни оценки, отколкото по стандартните методологии, установени в Ръководство EMEP/EEA.
3. Емисиите от транспорта се изчисляват и докладват в съответствие с националните енергийни баланси, докладвани на ЕВРОСТАТ.
4. Емисиите от автомобилния транспорт се изчисляват и докладват на базата на количествата продадени горива в Република България. Могат допълнително да се докладват и емисиите от автомобилния транспорт, изчислени на базата на използваните горива или пробега в километри.
5. Годишните национални емисии се докладват, изразени в приложимата мерна единица, посочена в съответния образец в номенклатурата за докладване (NFR) по КТЗВДР.

Част 2

Национални прогнози за емисиите


1. Националните прогнози за емисиите трябва да са прозрачни, съгласувани, сравними, пълни и точни, а докладваната информация да включва следното:
а) ясно посочване на приетите и планираните политики и мерки, които са отразени в прогнозите;
б) когато е целесъобразно, резултатите от анализа на чувствителността, направен за прогнозите;
в) описание на методологиите, моделите и основните допускания, както и на главните параметри на входа и на изхода;
г) други.
2. Прогнозите за емисиите се оценяват и обобщават по сектори за съответните източници. За всеки замърсител се предоставя прогноза "при взети мерки" (т.е. приети мерки) и когато е приложимо, прогноза "при взети допълнителни мерки" (т.е. планирани мерки) в съответствие с насоките, установени в Ръководство EMEP/EEA.
3. Националните прогнози за емисиите са в съответствие с националните годишни инвентаризации на емисиите за година X-3 и с прогнозите, докладвани съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизма за мониторинг и докладване на емисиите парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и за отмяна на Решение № 280/2004/ЕО/ (ОВ, L 165 от 18.06.2013 г.).

Част 3

Информационен доклад за инвентаризацията


Информационните доклади за инвентаризацията се изготвят в съответствие с Ръководство EMEP/ЕЕА, като се използва съдържащият се в него образец за такива доклади. Докладът включва следната информация:
1. описания, позовавания и източници на информация относно конкретните методологии, допускания, емисионни фактори и данни за активността, както и обосновка на техния избор;
2. описание на ключовите национални категории на източници на емисии;
3. информация за съществуващите неопределености, осигуряването и контрола на качеството;
4. описание на институционалната процедура за извършването на инвентаризацията;
5. преизчисляване и планирани подобрения;
6. когато е приложимо, информация относно използването на възможностите за гъвкавост по чл. 14б, ал. 1 - 5;
7. когато е приложимо, информация за причините за отклонение от курса за намаляване - линеен или нелинеен курс за намаляване (при условие че, считано от 2025 г., нелинейният курс постепенно се уеднаквява с линейния курс за намаляване и това няма да засегне нито едно от задълженията за намаляване на емисиите за 2030 г.), както и мерките за връщане към курса;
8. резюме;
9. други.

Част 4

Корекция на националните инвентаризации на емисиите


1. При предложение за корекция на националната инвентаризация на емисиите в съответствие с чл. 14б, ал. 1 и 2 в предложението до ЕК се включва най-малко следната документация в негова подкрепа:
а) доказателство, че съответното/съответните национално/национални задължение/задължения за намаляване на емисиите е/са завишено/завишени;
б) доказателство за степента, в която корекцията на инвентаризацията на емисиите намалява завишението и допринася за спазването на съответното/съответните национално/национални задължение/задължения за намаляване на емисиите;
в) оценка на това, дали и кога се очаква да бъде/бъдат изпълнено/изпълнени съответното/съответните национално/национални задължение/задължения за намаляване на емисиите въз основа на националните прогнози за емисиите без корекцията;
г) доказателство, че корекцията е в съответствие с едно или с няколко от посочените по-долу три обстоятелства; може да се направи позоваване, когато е уместно, на съответни предишни корекции:
аа) в случай на нови категории източници на емисии:
ааа) доказателство, че новата категория източници на емисии е призната в научната литература и/или в Ръководство EMEP/EEA;
ббб) доказателство, че тази категория източници не е била включена в съответната предишна национална инвентаризация на емисиите по времето, когато е било установено задължението за намаляване на емисиите;
ввв) доказателство, че емисиите от новата категория източници допринасят за невъзможността на държавата членка да изпълни своите задължения за намаляване на емисиите, подкрепено от подробно описание на методологията, данните и емисионните фактори, използвани за достигане до това заключение;
бб) в случай на значителни различия в емисионните фактори, използвани за определяне на емисиите от конкретни категории източници:
ааа) описание на първоначалните емисионни фактори, включително подробности за научното основание за установяването на емисионния фактор;
ббб) доказателство, че при тогавашното определяне на намалението на емисиите са били използвани първоначалните емисионни фактори;
ввв) описание на актуализираните емисионни фактори, включително подробности за научното основание за установяването на емисионния фактор;
ггг) сравнение между оценките за емисиите по първоначалните и по актуализираните емисионни фактори, което да доказва, че промяната в емисионните фактори допринася за невъзможността да се изпълнят националните задължения за намаляване на емисиите;
ддд) обосновката на решението относно това, дали промените в емисионните фактори са значителни;
вв) в случай на значителни различия в методологиите, използвани за определяне на емисиите от конкретни категории източници:
ааа) описание на използваната първоначална методология, включително подробна информация за научното основание за установяването на емисионния фактор;
ббб) доказателство, че при тогавашното определяне на намалението на емисиите е била използвана първоначалната методология;
ввв) описание на актуализираната методология, включително подробности за научното основание или за използвания научен източник за нейното установяване;
ггг) сравнение между оценките за емисиите по първоначалната и по актуализираната методология, което да доказва, че промяната в методологията допринася за невъзможността да се изпълнят националните задължения за намаляване на емисиите;
ддд) обосновката на решението относно това, дали промяната в методологията е значителна.
2. Министерството на околната среда и водите може да представи една и съща информация в подкрепа на предложенията си в рамките на процедури за корекция въз основа на сходни предпоставки, при условие че представи необходимата характерна информация съгласно т. 1.
3. Коригираните емисии се преизчисляват, за да се гарантира съгласуваност, доколкото е възможно, на динамичните редове за всяка година, за която се прилага/прилагат корекцията/корекциите.


Приложение № 5 към чл. 14б, ал. 4

(Ново - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.)

Национални задължения за намаляване на емисиите


Таблица "А"

Национални задължения за намаляване на емисиите на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и неметанови летливи органични съединения (НМЛОС). При задълженията за намаляване 2005 г. е базова година, като за автомобилния транспорт те се прилагат за емисиите, изчислени на базата на продадените горива*
 

Намаление на SO2 спрямо 2005 г.

Намаление на NOx спрямо 2005 г.

Намаление на НМЛОС спрямо 2005 г.

За всяка година от 2020 г. до 2029 г.

За всяка година от 2030 г.

За всяка година от 2020 г. до 2029 г.

За всяка година от 2030 г.

За всяка година от 2020 г. до 2029 г.

За всяка година от 2030 г.

78 %

88 %

41 %

58 %

21 %

42 %



Таблица "Б"

Национални задължения за намаляване на емисиите на амоняк (NH3) и фини прахови частици (ФПЧ2,5). При задълженията за намаляване 2005 г. е базова година, като за автомобилния транспорт те се прилагат за емисиите, изчислени на базата на продадените горива*
 

Намаление на NH3 спрямо 2005 г.

Намаление на ФПЧ2,5 спрямо 2005 г.

За всяка година от 2020 г. до 2029 г.

За всяка година от 2030 г.

За всяка година от 2020 г. до 2029 г.

За всяка година от 2030 г.

3 %

12 %

20 %

41 %



*При условие че Република България има възможност да използва общото количество на националните емисии, изчислено на базата на използваните горива, като основа за преценка на спазването на изискванията съгласно КТЗВДР, може да запази тази възможност с цел осигуряване на съгласуваност между международното право и правото на ЕС.


Приложение № 6 към чл. 14а, ал. 2 и § 1

(Ново - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.)

Таблица 1

Списък на замърсителите, които се докладват за ГТИ, когато приложимата прагова стойност е превишена

 

Замърсители/вредни вещества

Прагове (кг/год.)

SOx

150 000

NOx

100 000

CO

500 000

NMVOCs

100 000

NH3

10 000

PM2.5

50 000

PM10

50 000

Pb

200

Cd

10

Hg

10

PAHs

50

PCDD/F

0.0001

HCB

10

PCBs

0.1

 

 

Таблица 2

Класове на височина на комините за категоризиране на докладването на емисиите от ГТИ

 

Класове на височина

Височина на комините

1

< 45 метра

2

>= 45 метра < 100 метра

3

>= 100 метра < 150 метра

4

>= 150 метра < 200 метра

5

>= 200 метра


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти