Logo Сряда, 21 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 2 ОТ 7 ФЕВРУАРИ 2013 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ И ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ, ЗАЩИТНИ И СТОПАНСКИ ГОРИ И НА ГОРИ В ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ, ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА СЪЗДАДЕНИТЕ КУЛТУРИ, ТЯХНОТО ОТЧИТАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ

Издадена от Министерството на земеделието и храните

Обн. ДВ. бр.16 от 19 Февруари 2013г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) С тази наредба се регламентират:
1. изискванията при планирането и организацията на залесяванията в горски територии и земеделски земи, за създаване на специални, защитни и стопански гори и на гори в защитени територии;
2. изискванията при определяне на типа месторастене, избора на дървесните и храстовите видове за залесяване и типовете горски култури;
3. видовете подготовка на почвата, методите и сезоните за залесяване и подпомагане на възобновяването в горите чрез залесяване;
4. начините за отглеждане и ограждане на горските култури, както и редът и изискванията за тяхното попълване;
5. методите, организацията и провеждането на инвентаризацията на новосъздадените горски култури и на невъзобновените сечища и пожарища в горски територии;
6. отчитането на резултатите от инвентаризацията и вписване на новосъздадените горски култури;
7. редът и условията за планиране, провеждане и отчитане на компенсационното залесяване;
8. контролът на извършваните дейности по създаване на гори чрез залесяване.
(2) Наредбата не се прилага при залесявания във:
1. горски територии и земеделски земи в случаите, когато създадените култури не се стопанисват като гора съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от Закона за горите;
2. паркове и градини в урбанизирани територии;
3. гори и земи в националните паркове и резервати;
4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.





Чл. 2. (1) За залесяване се използват местни и интродуцирани дървесни и храстови видове, които са подходящи за условията на месторастене и притежават необходимите устойчивост и качества за постигане на поставените цели на залесяването.
(2) Използването на неместни дървесни и храстови видове за залесяване, както и повторното въвеждане в природата на местни дървесни и храстови видове, се извършва съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие.
(3) Залесяването на незалесени площи, попадащи в границите на защитени територии и защитени зони по НАТУРА 2000, се извършва в съответствие с установените режими в заповедите им за обявяване и плановете за управление.
(4) Изкуственото възобновяване на съществуващи горски култури в защитени зони по НАТУРА 2000 може да се извършва със същите дървесни видове и култивари, с които са създадени.


Чл. 3. (1) Залесяването се извършва въз основа на утвърден технологичен план за залесяване (приложение № 1).
(2) Всички извършени залесявания се вписват в Книга на горските култури (приложение № 2). Книгата се води от:
1. държавните горски стопанства (ДГС) и държавните ловни стопанства (ДЛС) - за горски територии - държавна собственост, управлявани от тях;
2. общински горски структури по чл. 181, ал. 1, т. 1 ЗГ - за горски територии и земеделски земи - общинска собственост;
3. горски сдружения по чл. 183, ал. 1 ЗГ - за горски територии - собственост на членовете на сдруженията;
4. регионалните дирекции по горите (РДГ) - за случаите извън т. 1 - 3.
(3) Лицата по ал. 2 водят в самостоятелна част на книгата (приложение № 2) всички залесени площи, които съгласно чл. 88, ал. 5 ЗГ не се стопанисват като гора. Вписват се следните данни:
1. номер, под който е вписано залесяването в книгата (приложение № 2);
2. землище, местност, отдел и подотдел или номер на залесения имот от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост;
3. залесена площ и състав по дървесни и храстови видове;
4. година на залесяване;
5. цел на залесяване - съгласно чл. 88, ал. 5 ЗГ.
(4) Данните по ал. 3 в случаите по ал. 2, т. 4 се предоставят от собствениците на съответната РДГ в срок до 20 ноември на календарната година.


Чл. 4. (1) Залесяването на земеделски земи и нарушени територии по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) по решение на собствениците може да се извършва без или след промяна на предназначението на земите в горски територии. Когато се извършва промяна на предназначението на земите в горски територии, се спазват изискванията на чл. 81, 82 и чл. 84, ал. 3 ЗГ.
(2) Планирането и провеждането на залесяването, инвентаризирането и вписването на културите в книга (приложение № 2) се извършва по реда и условията на тази наредба.

Глава втора.
ПЛАНИРАНЕ И КЛАСИФИЦИРАНЕ НА ЗАЛЕСЯВАНИЯТА

Раздел I.
Планиране на залесяванията


Чл. 5. (1) Предвиждането на залесяването се извършва след комплексна преценка на необходимостта и целта за провеждането им, конкретните природни и растежни условия, биологичните особености и екологичните изисквания на използваните дървесни и храстови видове със:
1. горскостопанските планове и програми;
2. планове за управление и заповеди за обявяване на защитени територии и зони;
3. специализирани проекти;
4. технологични планове за залесяване.
(2) Въз основа на комплексната оценка по ал. 1 се определят:
1. насоката и целта на залесяването;
2. подходящият посадъчен или посевен материал по вид, количество, качество и произход;
3. видът и начинът на почвоподготовка;
4. схемата и гъстотата на културата;
5. начинът и сезонът на залесяване.


Чл. 6. (1) В случаите на залесявания на земеделски земи и нарушени територии по смисъла на ЗУТ, при бедствия, пожари, каламитети, други природни въздействия и за невъзобновени сечища и пожарища по естествен път в срока по чл. 97, ал. 1 ЗГ, когато залесяванията в горски територии не са предвидени в горскостопанските планове и програми, планирането се извършва с технологичен план за залесяване (приложение № 1).
(2) Изготвянето, утвърждаването и изменението на технологичния план за залесяване се извършва по реда и условията на раздел ІІІ на наредбата.


Чл. 7. Промени на предвидените залесявания в действащите горскостопански планове и програми се извършват съгласно реда и условията на Закона за горите и наредбата по чл. 18, ал. 1 от него.


Чл. 8. Залесяванията се планират от:
1. физически лица, вписани в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) по чл. 235 от Закона за горите и притежаващи удостоверение за регистрация за извършване на дейността "планиране и организация на дейностите по залесяване" - при изготвяне на технологичен план за залесяване (приложение № 1);
2. търговци, вписани в публичния регистър на ИАГ по чл. 241 от Закона за горите и притежаващи удостоверение за регистрация за извършване на дейностите:
а) "стопанисване на горски територии" - при изготвяне на технологичен план за залесяване (приложение № 1);
б) "инвентаризация на горски територии, изработване на планове и програми за управление и развитие на горски територии и издаването на съпровождащите ги документи" - при изготвяне на технологичен план за залесяване, горскостопански план и програма.

Раздел II.
Класифициране на залесяванията


Чл. 9. Залесяванията се извършват в следните горски територии според преобладаващите им функции:
1. защитни - за защита на почвите, водите, урбанизираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструктура; горната граница на гората; защитните пояси, както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията;
2. специални:
а) включени в границите на защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии, и защитените зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие, както и такива, върху които по реда на други закони са определени и въведени особени статути и режими;
б) за семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници; опитни и географски култури от горски дървесни и храстови видове; дендрариуми; научноизследователски и учебноопитни гори; токовища; до 200 м около туристическите хижи и обекти с религиозно значение; бази за интензивно стопанисване на дивеча;
в) с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и с висока консервационна стойност;
3. стопански - не са обхванати в т. 1 и 2 и стопанисването им е насочено към устойчиво производство на дървесина и недървесни горски продукти, както и предоставяне на услуги.


Чл. 10. В зависимост от поставената цел залесяванията се извършват за:
1. осигуряване на защита срещу ерозия, свлачища, лавини, пожари, снегонавяване и промишлено замърсяване;
2. производство на дървесина;
3. интензивно производство на дървесина и биомаса;
4. производство на недървесни горски продукти;
5. производство на горски репродуктивни материали;
6. възстановяване на изредени гори и култури и на гори, пострадали от биотични и абиотични въздействия;
7. подпомагане на естественото възобновяване, подобряване на състава и състоянието на насаждението;
8. рекултивация на нарушени терени;
9. запазване и възстановяване на биологичното разнообразие и на застрашени от изчезване или с ограничени ареали горски дървесни и храстови видове;
10. провеждане на опити и научни изследвания;
11. озеленяване и подобряване на ландшафта;
12. поддържане на лесистостта на територията.


Чл. 11. (1) Залесяванията се планират и отчитат в следните насоки:
1. ново залесяване - към него се отнасят залесяванията на голини, недървопроизводителни горски територии и на земеделски земи и нарушени територии по смисъла на Закона за устройство на територията, на които е променено предназначението в горски територии;
2. възстановяване на гори - към него се отнасят залесяванията на цялостно или частично унищожени от биотични и абиотични въздействия насаждения и култури (вкл. несклопени); култури за презалесяване; обезлесени площи в клекови формации и просеки;
3. в зрели гори - към тях се отнасят залесяванията: за възобновяване и подпомагане на естественото възобновяване в зрели гори, в които са проведени голи сечи или окончателни фази на възобновителни сечи; в гори със затруднено естествено възобновяване със склопеност над 0,6 или при групов строеж над 0,7 и след проведена неравномерно постепенна сеч;
4. попълване на редини - към него се отнасят залесяванията в изредени гори със склопеност от 0,1 до 0,6, а при групов строеж - до 0,7 вкл.;
5. двуетажни насаждения - към него се отнасят залесяванията под склопа на млади и средновъзрастни култури - до 40 години, и насаждения от светлолюбиви видове, чиято склопеност е от 0,5 до 0,7 вкл.
(2) Не се променя насоката на залесяване при планиране и отчитане на култури, които подлежат на презалесяване през първата година от създаването им.

Раздел III.
Условия и ред за изготвяне и одобряване на технологичен план за залесяване


Чл. 12. (1) Технологичният план за залесяване (приложение № 1) е задължителен за изпълнение и се изготвя от лицата по чл. 8.
(2) Технологичният план за залесяване се изготвя в два екземпляра за всеки залесителен обект, от които един е за утвърждаващия орган.
(3) Технологичният план за залесяване влиза в сила след утвърждаването му от:
1. директора на съответното ДГС/ДЛС - за горски територии - държавна собственост, и за предоставените им за управление гори и земи в случаите, когато залесяването е предвидено в съответния горскостопански план или програма;
2. директора на съответното ДП по чл. 163 ЗГ - за горски територии - държавна собственост, и за предоставените им за управление гори и земи в случаите, когато залесяването не е предвидено в съответния горскостопански план или програма;
3. ръководителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 ЗГ - за горски територии и земеделски земи - общинска собственост, и за предоставените им за управление гори и земи;
4. ръководителя на горското сдружение по чл. 183, ал. 1 ЗГ - за горски територии и земеделски земи, стопанисвани и управлявани от сдружението;
5. директора на РДГ - за случаите извън т. 1 - 4, както и при изпълнение на проекти за залесяване, финансирани със средства от фондовете на Европейския съюз и по други международни програми.
(4) Технологичният план за залесяване (приложение № 1) се подава от собственика или упълномощен негов представител до утвърждаващия орган по ал. 3.
(5) Срокът за разглеждане и произнасяне по технологичния план за залесяване е до един месец след представянето му от заявителя.
(6) При необходимост органите по ал. 3 могат да извършат проверка на място в присъствието на заявителя за установяване точността на направеното предложение или да изискат допълнителни документи.
(7) Когато се установят нередовности в документите или непълнота и неточности в заявените данни, от заявителя се изисква да отстрани допуснатите нередности в срок, определен от органа по ал. 3.
(8) При направен отказ за утвърждаване на технологичния план за залесяване основанията се мотивират писмено до заявителя.
(9) В 10-дневен срок от утвърждаване на технологичния план по ал. 3 заверено копие от него се представя в съответната РДГ, а в случаите по ал. 3, т. 1 - и в съответното ДП.
(10) Допуска се изготвянето и утвърждаването на един технологичен план за залесяване за повече от един имот, когато те са съседни, предвидените дейности се извършват по една и съща технология и в един сезон и видовете за залесяване са еднотипни. В този случай данните за отделните имоти, отразени в образеца на технологичен план за залесяване (приложение № 1), се прилагат към него.
(11) При извършване на залесяване в горски територии, попадащи в границите на природните паркове, дейностите и технологичният план за залесяване се съгласуват със съответната дирекция на природния парк в случаите, когато са извършени промени в горскостопанските планове или програми съгласно чл. 7.


Чл. 13. (1) Изменение на утвърден технологичен план за залесяване се допуска по искане на собственика на залесителния обект или упълномощено от него лице.
(2) За извършване на промяната се подава заявление до органа, утвърдил съответния технологичен план за залесяване. Заявлението се придружава от:
1. обосновка за необходимостта от промяната;
2. утвърдения технологичен план за залесяване;
3. проект на нов технологичен план за залесяване.
(3) Промененият технологичен план за залесяване се утвърждава по реда на чл. 12 и получава номера на вече утвърдения технологичен план с актуалната дата.


Чл. 14. (1) Валидността на технологичния план за залесяване е до приключване на предвидените дейности в обекта, но не повече от 5 години след одобряването му.
(2) Оригиналите на утвърдения технологичен план за залесяване се съхраняват от собственика и утвърждаващия орган до влизане в сила на следващия горскостопански план или програма, но не по-малко от 5 години след приключване на изпълнението на предвидените в него дейности.
(3) Изпълнителят на дейностите в залесителния обект трябва да разполага със заверено от собственика копие на утвърден технологичен план за залесяване и да го предоставя при поискване от служебни лица на контролен орган.

Глава трета.
ПРОУЧВАНЕ НА ОБЕКТИТЕ ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТИПА МЕСТОРАСТЕНЕ


Чл. 15. (1) Проучванията на обектите за залесяване се извършват от лицата по чл. 8 с цел определяне на:
1. типа месторастене;
2. вида и технологията на почистване на площта и подготовката на почвата;
3. сезона и технологията за залесяване и отглеждане на културите.
(2) Проучванията по ал. 1 се извършват въз основа на горскостопанските планове и програми и/или чрез проучване на терена на следните показатели:
1. релеф - наклон, изложение, надморска височина и други специфични особености на терена;
2. геоложки строеж и петрографски състав - основна скала, състояние и степен на изветряване;
3. почва - генетичен тип и подтип, механичен състав, каменливост, влажност, плътност, дълбочина и киселинност;
4. степен на ерозираност на почвата;
5. климат - валежи и разпределението им през вегетационния период, средни месечни температури и температурни екстремуми, продължителност на вегетационния период и други климатични особености;
6. флора - видова характеристика и състояние на дървесната, храстовата и тревната растителност.


Чл. 16. (1) Определянето на типовете горски месторастения за нуждите на залесяването се извършва въз основа на Класификационна схема на типовете горски месторастения в Република България (издадена във ведомствена книжка от 2011 г. и публикувана на интернет страницата на ИАГ).
(2) За неинвентаризирани горски територии, земеделски земи и нарушени територии за залесяване типът месторастене се определя въз основа на следните показатели:
1. почвено богатство - преценява се косвено по дълбочина на почвата, мощност на хумусния хоризонт, каменливост, механичен състав и почвообразуващи скали съгласно приложение № 3, раздел І, като при необходимост се правят копки или се залагат профили; степента на почвеното богатство се означава с главни букви от латинската азбука - А, В, С и D, и се определя съгласно приложение № 3, раздел ІІ;
2. почвено овлажняване - преценява се косвено на терена съгласно приложение № 3, раздел ІІІ, по изложение, наклон и форма на терена; степента на почвеното овлажняване се означава с цифри - 0, 1, 2, 3 и 4, и се определя съгласно приложение № 3, раздел ІV;
3. релеф;
4. индикаторна растителност - по характерната за района дървесна, храстова и тревна растителност.
(3) Типът месторастене се обозначава с комбинация от букви (А, В, С и D), обозначаващи почвеното богатство, и индекс от цифри (0, 1, 2, 3 и 4), показващ влажността на почвата.

Глава четвърта.
ИЗБОР НА ДЪРВЕСНИ И ХРАСТОВИ ВИДОВЕ ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ И ТИПОВЕ ГОРСКИ КУЛТУРИ

Раздел I.
Избор на дървесни и храстови видове за залесяване


Чл. 17. (1) Изборът на дървесните и храстовите видове за залесяване се съобразява с предвижданията на:
1. Националната стратегия за развитие на горския сектор и Стратегическия план за развитие на горския сектор;
2. областен план за развитие на горските територии;
3. утвърдения горскостопански план или програма за горските територии;
4. плановете за управление и заповедите за обявяване на защитените територии и зони;
5. специализирани проекти.
(2) Избраните видове за залесяване трябва да гарантират устойчивото развитие на новосъздадените гори и да осигурят опазване и увеличаване на биологичното разнообразие и постигане на поставената цел съгласно чл. 10.
(3) Конкретният избор на използваните видове в залесителния обект се извършва след комплексна оценка на:
1. поставената цел на залесяване;
2. условията на месторастене;
3. биологичните особености и екологичните изисквания на видовете;
4. резултатите и оценката от досегашната залесителна практика.
(4) Изборът на видовете за залесяване се извършва съгласно Класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България.
(5) При залесяване на земеделски земи и на нарушени територии за горска биологична рекултивация изборът на видовете за залесяване се извършва при спазване на изискванията на ал. 3 и 4.


Чл. 18. (1) За залесяване се използват:
1. главни видове - осигуряват трайно постигане на поставената цел в съответната категория залесяване;
2. съпътстващи видове - подпомагат растежа и развитието на главните видове и спомагат за постигане на поставената цел.
(2) За постигане на целите и категориите на залесяване при избора на видовете се спазват следните изисквания:
1. за производство на дървесина - с предимство се използват устойчиви видове, по-бързорастящи и такива, даващи възможност за производство на специална дървесина и на други ценни дървесни суровини;
2. за защитни гори приоритетно се използват:
а) в леглата на реките - бързорастящи и влаголюбиви дървесни видове;
б) в брегови и извънбрегови земи - сухоустойчиви видове, развиващи разклонена коренова система;
в) за полезащитни горски пояси - бързорастящи, дълговечни, ветроустойчиви, снегоустойчиви и сухоустойчиви видове;
г) в райони с висок риск от пожари - видове с висока устойчивост на пожари;
д) в промишлено замърсени райони - устойчиви на атмосферни и почвени замърсявания видове;
3. за подобряване на ландшафта приоритетно се използват видове и форми с ценни декоративни качества;
4. в защитени територии и зони - използват се характерни за тях видове, като при необходимост се предпочитат застрашени от изчезване или с ограничени ареали видове и такива за увеличаване на биологичното разнообразие, с изключение на случаите по чл. 2, ал. 3 и 4.

Раздел II.
Типове горски култури


Чл. 19. (1) Типът на горската култура се определя по:
1. произход:
а) семенни - с участие на семенни фиданки от 100 %;
б) издънково-семенни - с участие на семенни фиданки над 55 %;
в) семенно-издънкови - с участие на семенни фиданки под 55 %;
г) автовегетативни - създадени с части от растения - резници (коренови и стъблени), леторасли, отводки и издънки или с фиданки, получени от вкоренени части на растения;
д) хетеровегетативни - създадени с присадени фиданки;
2. състав:
а) дървесни - съставени само от дървесни видове; използват се за всички категории залесявания;
б) храстови - съставени само от храстови видове; използват се при противоерозионни залесявания;
в) храстово-дървесни - има доминиращо участие (над 55 %) на дървесните видове; използват се при дървопроизводствени, защитноводоохранни, ландшафтни и пътезащитни залесявания;
г) дървесно-храстови - има доминиращо участие (над 55 %) на храстовите видове; използват се при противоерозионни залесявания;
3. строеж:
а) по начин на смесване - редово; поясно; поясно-редово; групово-мозаично или схематично; единично;
б) по форма на смесване - редово - извършва се в чисти редове, съставени само от главен вид, само от спътников вид или само от храст; в реда - чрез редуване на видовете в определена последователност; поясно - последователно редуване на 3 до 5 реда от главни видове с 1 до 2 реда от спътникови или храстови видове; групово - залесяване на видовете в групи с площ до 0,3 дка; единично - видовете се разполагат единично, свободно или в определен ред.
(2) Типът на културата според участието на един или повече видове е:
1. чиста - един дървесен вид има най-малко 9/10 участие;
2. смесена - в състава участват поне два вида, но нито един от тях не превишава 8/10 участие.
(3) Наименованието на типа култура се определя от името (имената) на главните видове.


Чл. 20. (1) Смесените култури се предпочитат пред чистите, когато условията на месторастене и целта на залесяване го позволяват.
(2) Чисти култури се създават на ерозирани, сухи и бедни месторастения, а също така при създаване на култури за ускорено производство на дървесина от бързорастящи видове. В тези случаи при подходящи условия се внасят единично други видове, които са почвоподобрители, подпомагат растежа на основните видове или изпълняват други функции.
(3) При създаване на смесени горски култури се отчитат междувидовите и вътревидовите взаимоотношения, като с предимство се използват групова (мозаична), поясно-редова и редова смес, като се допуска използване на схема с единично разположение на видове в състава.

Раздел III.
Гъстота на горските култури


Чл. 21. (1) Гъстотата на горските култури се определя от целта на залесяването, екологичните и почвените условия и биологичните особености на дървесните и храстовите видове.
(2) Първоначалната оптимална гъстота на културата и схемата на залесяване се определят съгласно приложение № 4.
(3) За дървесни и храстови видове, непосочени в приложение № 4, се използват схемите и гъстотите на най-близките до тях по биологични особености видове.
(4) При използване на пикирани и контейнерни фиданки и при наличие на семенен подраст от характерни за съответното месторастене дървесни видове се прилагат гъстоти, определени в диапазона между минималната и средната им стойност съгласно приложение № 4.
(5) При възстановяване на опожарени гори, залесяване на голи земи и на терени с припечни изложения - юг, югозапад, югоизток, разположени в диапазона 0 - 700 м надморска височина и без наличие на естествен семенен подраст, максималните гъстоти, посочени в приложение № 4, могат да бъдат увеличени до 50 %.
(6) Залесяването на площи, граничещи с горната граница на гората се извършва на групи с пикирани фиданки, като се прилагат максималните гъстоти за вида съгласно приложение № 4.
(7) (В сила от 01.01.2016 г.) За създаване и при презалесяване на горски култури от видове, които не са бързорастящи в горски територии - държавна и общинска собственост, разположени до 800 м н.в., както и на сухи и бедни месторастения, нарушени територии, пожарища и ерозирани гори и земи, приоритетно се използват фиданки със закрита коренова система (контейнерни).

Глава пета.
ПОДГОТОВКА НА ПОЧВАТА ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ


Чл. 22. Подготовката на почвата за залесяване включва следните дейности:
1. почистване на площта за залесяване - извършва се чрез: изсичане на нежеланата растителност; окосяване на трева и папрат; премахване или събиране на отпадъците от сечта по начин, посочен в технологичния план за залесяване (приложение № 1);
2. измерване на площта - извършва се за установяване на границите и действителната площ;
3. маркиране на площта - извършва се за определяне разположението на предвидената в технологичния план за залесяване вид почвоподготовка - пояси, тераси, площадки, дупки, канавко-валове, тераси-канавки, микропонижения и микроповишения;
4. обработка на почвата - извършва се за създаване на благоприятни условия за развитие на растенията, влагозапасяване, отводняване, засаждане, отглеждане и инвентаризиране на културата.


Чл. 23. (1) Обработката на почвата се извършва предварително или непосредствено преди засаждането на растенията по вид, начин, сезон и технология, посочени в технологичния план за залесяване (приложение № 1).
(2) Прилагат се следните видове обработки на почвата:
1. пълна - включва: почистване на площта и изораване (риголване); изкореняване или раздробяване на пъновете, премахване или събиране на изкоренените пънове (части от тях), включително тяхното извозване извън площта при необходимост, подравняване, риголване или изораване; изораване непосредствено преди засаждането, когато подготовката е извършена предварително;
2. частична - площта се обработва частично под формата на пояси, тераси, площадки, дупки, канавко-валове, микропонижения и микроповишения;
3. опростена - обработката се извършва чрез разрохкване (разкъсване на повърхностния растителен и почвен слой) до дълбочина 10 см.
(3) Допуска се прилагането и на други видове и технологии обработка на почвата, които не са посочени в ал. 2, в случай че гарантират нормалното прихващане на засадените фиданки и тяхното устойчиво развитие.
(4) Допуска се залесяване без извършване на подготовка на почвата по преценка на лицата по чл. 12, ал. 1, когато екологичните и почвените условия на месторастенето благоприятстват прихващането на фиданките и тяхното бъдещо устойчиво развитие.


Чл. 24. (1) Пълната обработка на почвата се прилага на равни и полегати терени и е с дълбочина 25 - 100 см.
(2) При полегати терени пълната обработка се извършва по посока на хоризонталите, като при необходимост от противоерозионна защита се прокарват през 1 - 2 м прекъснати (през 2 - 3 м ) водозадържащи бразди.


Чл. 25. (1) Частичната обработка на почвата се прилага при залесяване на всички видове терени; при попълване на култури; залесяване в изредени гори; подпомагане на възобновяването и засаждане на единични или групи дървета, а също така при техническа и икономическа нецелесъобразност за прилагане на пълна обработка. Използват се следните разновидности частична подготовка:
1. пояси - по хоризонталите на склона се изкопават и оформят пояси с широчина от 0,50 до 3 м и дълбочина на обработката от 10 до 60 см в зависимост от прилаганата технология на засаждане и дължината на корените на фиданките за залесяване;
2. изкопно-насипни тераси - по хоризонталите на склона се изкопават и оформят тераси с широчина от 0,30 до 3 м и дълбочина на обработката от 15 до 50 см в зависимост от прилаганата технология на засаждане и дължината на корените на фиданките за залесяване; терасите трябва да са с обратен наклон към склона - до 10 в зависимост от наклона на терена, като насипната част от нея е до 30 % от широчината й;
3. ръчни тераси - по хоризонталите на склона се изкопават и оформят тераси - прекъснати или непрекъснати с широчина от 30 до 70 см и дълбочина на обработката от 10 до 35 см в зависимост от прилаганата технология на засаждане и кореновата система на фиданките за залесяване; на наклонени терени терасите се оформят с обратен наклон към склона до 10 в зависимост от наклона на терена, като насипната част от терасата е до 30 % от широчината й;
4. тераси-канавки - по хоризонталите на склона се изкопават и оформят ръчно или механизирано канавки с трапецовидна форма и с дълбочина до 50 см; прилагат се на ерозирани и с тежки почви терени за регулиране на водния отток;
5. площадки - изкопават се и се оформят в квадратна или правоъгълна форма с размери 30/30 до 100/100 см и дълбочина от 10 до 60 см в зависимост от прилаганата технология на засаждане и дължината на корените на фиданките за залесяване; на наклонени терени площадките се оформят с обратен наклон към склона до 10 в зависимост от наклона на терена, като насипната част е до 30 % от широчината й;
6. дупки - изкопават се и се оформят с размери от 10/10 до 150/150 см в зависимост от прилаганата технология на засаждане и кореновата система на фиданките за залесяване;
7. микропонижения - изкопават се и се оформят площадки под нивото на терена с размери, посочени в т. 5; прилагат се в засушливи райони с леки или дренирани почви;
8. микроповишения - изкопават се и се оформят гребени или купчини над нивото на терена с размери, посочени в т. 5; прилагат се на преовлажнени терени.
(2) Разстоянието между поясите (терасите) се определя в зависимост от наклона на терена и възприетите хоризонтални разстояния (приложение № 5).


Чл. 26. (1) Опростена обработка на почвата се допуска на площи за залесяване над 700 м надморска височина и на терени със слабо затревяване, с рохкави и свежи почви.
(2) Опростената обработка се извършва с премахване на мъртвата постилка или тревния чим чрез разрохкване на почвата на дълбочина 5 - 10 см или без разрохкване на почвата.

Глава шеста.
МЕТОДИ И СЕЗОНИ ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ


Чл. 27. (1) Прилагат се следните методи за залесяване:
1. садене на фиданки или части от растения в цепнатини, дупки, бразди и със садилни машини;
2. сеене на семена или плодове - в гнезда, копки, бразди, площадки или свободен посев върху цялата площ.
(2) Методът на залесяване по ал. 1 се определя в зависимост от условията на месторастене, биологичните особености и екологичните изисквания на дървесните и храстовите видове и местната залесителна практика, като се преценява и икономическата целесъобразност.
(3) Посадните места се маркират непосредствено преди залесяването, а посевните места - по време на залесяването, с подходящи маркери.


Чл. 28. (1) При засаждането се спазват следните изисквания:
1. на фиданки с открита коренова система:
а) кореновата система на фиданките се предпазва от подсушаване и измръзване при транспортиране, съхранение и разнасяне до посадното място;
б) не се допуска подгъване, разкъсване, увреждане, усукване и сплескване на кореновата система и стъблото на фиданките;
в) при пролетно засаждане кореновите шийки на фиданките се поставят на 2 - 3 см под повърхността на почвата, а при есенно-зимно засаждане - на 3 - 5 см под нея;
г) при опасност от мразоизхвърляне на фиданките се прилага пролетно засаждане;
д) фиданките след засаждането трябва да са здраво захванати за терена и при леко изтегляне да не могат да бъдат изкоренени;
е) при необходимост може да се прилага мулчиране или поливане на фиданките;
2. на фиданки със закрита коренова система:
а) минималният размер на посадното място трябва да съответства на размерите на кореновата система (бала, контейнер);
б) спазват се изискванията на ал. 1, т. 1, букви "а - е".
(2) Засаждането се извършва при температури на почвата над 1 С, а фиданките трябва да са в растежен покой.
(3) Не се допуска залесяване на разкаляни, замръзнали и сухи почви.
(4) Допуска се използването на абсорбиращи влагата и подпомагащи стартовия растеж на фиданките препарати чрез обработването на кореновата система или внасянето им в посадните места при засаждане.
(5) На силно дренирани и с ниски подпочвени води площи може да се прилага дълбоко засаждане - 0,6 - 3,0 м на фиданки и леторасли от тополи и върби.


Чл. 29. (1) Залесяването чрез сеене се прилага основно при едроплодните дървесни видове и ограничено на лекосеменни видове при подходящи екологични и почвени условия.
(2) Сеенето се извършва по един от следните начини:
1. пълно (свободно) - семената се внасят в почвата върху цялата площ след разрохкване или разкъсване на повърхностния слой за подпомагане на естественото възобновяване при липса или слабо плодоносене или при засяване на голи площи;
2. непълно (частично) - прилага се във:
а) гнезда или копки - семената се засяват в направени гнезда или копки съгласно указаната схема в технологичния план за залесяване, като дълбочината на сеене и количеството необходими семена по дървесни видове се определят съгласно приложение № 5;
б) бразди - семената се разполагат в браздата в зависимост от указаната схема в технологичния план за залесяване по 1 - 2 бр. в посадно място, като дълбочината на сеене е съгласно приложение № 6;
в) площадки - дълбочината на сеене и количеството на семената, необходими за засяване на една площадка, се определят съгласно приложение № 6.
(3) Не се допуска залесяване чрез сеене на припечни, ерозирани, сухи и бедни месторастения.
(4) Семена с дълбок или принудителен семенен покой могат да бъдат засявани само през есента или след предпосевна подготовка.
(5) Преди извършване на посева семената се почистват и се обработват с препарати срещу нападение от земеровни гризачи и бозайници.


Чл. 30. (1) Залесяването може да се извършва през пролетта или есента, като задължително фиданките трябва да са във вегетационен покой.
(2) Допуска се по изключение залесяване извън сезоните в ал. 1 на фиданки със закрита коренова система, като в тези случаи се предприемат мерки за тяхното оцеляване.


Чл. 31. (1) При залесяване с цел намаляване и ограничаване на горските пожари е необходимо да се спазват следните изисквания:
1. в райони с висока пожарна опасност при надморска височина от 0 - 700 м се създават смесени култури с преобладание на широколистни видове, които са с висока устойчивост на пожар; начинът на смесване трябва да бъде поясно;
2. създаването на чисти иглолистни култури с площ над 5 ха в райони с висок пожарен риск се извършва след предварително парцелиране, като се оставят незалесени части за изграждане на линейни противопожарни съоръжения или се залесяват пояси от видове с висока устойчивост на пожар;
3. когато залесителният обект е в съседство със земеделска земя, пътища или населено място, по граничната линия се оставя ивица с широчина, определена съгласно наредбата по чл. 138, ал. 1 от Закона за горите, а обектът се обозначава с указателна табела с надпис "Пази от пожар. Залесена площ".
(2) Забранява се залесяването на нефункциониращи коларски или тракторни пътища, попадащи в залесителни обекти.

Глава седма.
ОТГЛЕЖДАНЕ, ОГРАЖДАНЕ И ПОПЪЛВАНЕ НА ГОРСКИТЕ КУЛТУРИ

Раздел I.
Отглеждане на горските култури


Чл. 32. (1) Горските култури се отглеждат с цел създаване на оптимални условия за растеж и развитие на засадените дървесни и храстови видове в най-млада възраст, поддържането им в добро здравословно състояние, регулиране на състава на културата и за създаване условия за производство на висококачествена дървесина.
(2) Новосъздадените култури се отглеждат:
1. до тригодишна възраст - за всички култури извън случаите на т. 2 и 3;
2. до петгодишна възраст - за култури, създадени над 1600 м надморска височина и на трудни терени - рекултивации, на нарушени терени, нелесопригодни и промишлено замърсени земи; специални култури - семепроизводствени градини, опитни и географски култури, дендрариуми и култури в защитени територии и зони; новосъздадени горски култури, в които е извършено попълване през втората и третата година върху над 20 % от общата залесена площ;
3. докато е необходимо - за интензивни култури.
(3) Отглеждането на културите се осъществява по следните начини:
1. в редовете - изораване, брануване, култивиране, фрезоване, мулчиране, плевене, окосяване и окопаване за премахване или ограничаване на плевелна, тревна, храстова и друга конкурентна растителност;
2. в междуредията - за премахване или ограничаване развитието на конкурентната растителност чрез:
а) изораване, култивиране, брануване, фрезоване и мулчиране;
б) окосяване или отесване на плевелна, тревна, храстова и издънкова растителност;
в) изсичане или изрязване на издънки, нежелан подраст, конкурентна и увредена от болести и вредители растителност, включително и тяхното изнасяне от площта или изгаряне при необходимост;
г) селскостопанско ползване с окопни култури;
д) пръскане със селективни хербициди и арборициди, растителнозащитни препарати, репеленти и варосване на стъблата;
3. торене - основно и като подхранване;
4. поливане;
5. кастрене и филизене на фиданките за формиране на короната.
(4) При механизирано отглеждане на културата в редовете и междуредията чрез изораване, брануване, култивиране и фрезоване между фиданките и обработваната площ се оставя предпазна ивица с широчина от 10 до 30 см.
(5) В случая по ал. 3, т. 2, буква "г" разстоянието между фиданките и окопната култура трябва да е не по-малко от 50 см.


Чл. 33. (1) Броят на отглежданията се определя от възрастта на културата и необходимостта от отглеждане. Според възрастта и вида на културата се препоръчва следният брой отглеждания:
1. едногодишни - до 3 броя;
2. двегодишни - до 3 броя;
3. три- до петгодишни - до 2 броя;
4. интензивни култури за дървопроизводство - от 3 до 5 броя;
5. горски защитни пояси - от 2 до 4 броя до 4-годишна възраст.
(2) Последното отглеждане в създадени култури със семенищни и дребноразмерни фиданки - до 50 см, е за подготовка на културата за презимуване и се извършва от септември до края на ноември.
(3) В сечищата и пожарищата, които са оставени за естествено възобновяване по чл. 97, ал. 1 ЗГ, при необходимост може да се извършва отглеждане на подраста до склопяване на младото насаждение чрез прилагане на дейностите, посочени в чл. 32, ал. 3.

Раздел II.
Попълване и ограждане на горските култури


Чл. 34. (1) Попълване на горските култури се извършва за възстановяване на загиналите през вегетационния период засадени фиданки.
(2) На попълване подлежат:
1. всички горски култури до 3-годишна възраст и културите до 5-годишна възраст, посочени в чл. 32, ал. 2, т. 2, с установено при есенната инвентаризация прихващане между 25 и 80 %;
2. култури с прихващане над 80 %, в които са загинали на петна не по-малко от 5 % от броя на първоначално засадените фиданки или засети гнезда (копки и др.) на дка;
3. семепроизводствени градини, клонови колекции, опитни и географски култури, дендрариуми, рекултивации на нарушени територии, култури в защитени територии и зони, на нелесопригодни площи и промишлено замърсени земи, както и култури с гъстота на засаждане под 1500 бр./ха до 3-годишна възраст и независимо от процента на прихващане.
(3) Залесените тополови култури с култивари, независимо от процента на прихващане, се попълват до 2-годишна възраст.
(4) Попълването се извършва след приключване на есенната инвентаризация на културите въз основа на технологична схема през:
1. есенно-зимния сезон след приключване на вегетацията на фиданките и при наличие на благоприятни условия за засаждане;
2. пролетта на следващата година преди започване на вегетацията.
(5) За попълване се използват фиданки от същия или друг характерен дървесен или храстов вид за съответния тип месторастене, като след преценка на лицата по чл. 8 попълването може да се извърши със или без обработка на почвата.
(6) Не се допуска попълване в равномерно изредени тополови култури с фиданки, които не съответстват на преобладаващата средна височина на културата.
(7) Размерът на попълването се определя за всеки залесителен обект като редуцирана площ от общо залесената площ.
(8) Културите с прихващане под 25 % подлежат на презалесяване, като се отписват от книгата (приложение № 2) и се записват отново в нея след извършването му. Презалесяването се извършва въз основа на протокол, изготвен от комисиите и лицата по чл. 36, ал. 3, и по нов технологичен план, съобразен с конкретното състояние на културата.
(9) Култури над 3- и 5-годишна възраст (над 1600 м н.в.), в които поради природни бедствия, промишлени аварии, суша, болести и каламитети до склопяването им (до 6-годишна възраст за бързорастящи видове) са загинали повече от 75 % от засадените фиданки и не са естествено възобновени, се отписват от книгата (приложение № 2). Отписването се извършва въз основа на протокол, изготвен от комисиите и лицата по чл. 36, ал. 3 с участието на представител на ЛЗС, и ако не са настъпили необратими увреждания на месторастенето, се презалесяват.


Чл. 35. (1) Новосъздадени горски култури, за които има опасност от увреждане при движението на хора, превозни средства и от паша, се ограждат.
(2) Видът и размерът на оградата се определят от лицата по чл. 8 в технологичния план за залесяване (приложение № 1).

Глава осма.
ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ГОРСКИТЕ КУЛТУРИ

Раздел I.
Цели и методи за инвентаризация на създадените горски култури


Чл. 36. (1) Инвентаризацията на създадените горски култури се провежда за установяване на:
1. действителната залесена площ;
2. състоянието на културата;
3. процента на прихващане на фиданките по дървесни видове;
4. състава на културата;
5. необходимостта от попълване, презалесяване или отглеждане.
(2) Инвентаризацията е задължителна и се провежда ежегодно през м. октомври, като обхваща:
1. всички създадени култури с възраст до 3 г.;
2. залесените култури с възраст до 5 г., които са разположени над 1600 м надморска височина, семепроизводствените градини, опитните и географските култури, дендрариумите, културите в защитени територии и зони, за рекултивация на нарушени територии, културите на нелесопригодни площи и в промишлено замърсените зони.
(3) Инвентаризацията на горските култури се извършва от:
1. комисия, назначена със заповед на директора на ДГС/ДЛС или упълномощено от него лице - за създадени горски култури върху територии, управлявани и стопанисвани от ДГС/ДЛС;
2. комисия, назначена от ръководителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 ЗГ или упълномощено от него лице - за създадени горски култури върху територии, управлявани и стопанисвани от общината;
3. комисия, назначена от ръководителя на горското сдружение по чл. 183, ал. 1 ЗГ или упълномощено от него лице - за създадени горски култури, стопанисвани и управлявани от сдружението;
4. собственика, когато е регистрирано лице в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 ЗГ, или от наетото от него лице по чл. 8 - за създадени горски култури извън случаите по т. 1 - 3.
(4) При провеждане на инвентаризацията на горските култури задължително присъства и представител на изпълнителя - наетото физическо лице, регистрирано в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 ЗГ, или на собственика, когато е изпълнител и е регистриран в публичния регистър на ИАГ по чл. 241 ЗГ.
(5) По решение на собствениците на залесени култури може да се извърши и междинна инвентаризация до края на м. юли. Тя има предварителен оценъчен характер за установяване състоянието на културата и процента на прихващане на фиданките, въз основа на която да се предвидят необходимите корекционни мерки.


Чл. 37. (1) Действителната площ на създадените култури при инвентаризацията се определя чрез измерване на терена или въз основа на данни от горскостопанските планове, програми и карти, включително кадастрални и карти на възстановената собственост, когато граничните линии на терена са точно установими.
(2) При залесяване на голи площи, включващи нелесопригодни части с площ повече от 5 %, те се приспадат от общата площ на залесения обект.
(3) Когато се създават смесени култури с участието на спътникови видове и тяхното залесяване не се извършва едновременно с основния вид (видове), площта се отчита редуцирано съобразно процентното участие на вида (видовете). След залесяване на спътниковите видове се отчита останалата площ.


Чл. 38. (1) Инвентаризацията на създадените култури се провежда по един от следните методи (начини):
1. пълно преброяване на фиданките;
2. пробни ленти;
3. пробни площи.
(2) Изборът на метод на инвентаризация се определя съобразно площта, насоката на залесяване, конфигурацията на терена, състава на културата и начина на смесване на залесените видове.
(3) На един залесителен обект може да се прилага само един от методите (начините) по ал. 1.


Чл. 39. (1) Пълно преброяване на фиданките се прилага на залесени площи с големина до 0,2 ха, както и за семепроизводствени градини, дендрариуми, опитни и географски култури, клонови колекции и на културите с гъстота под 1500 бр./ха (с изключение на интензивните) независимо от площта им.
(2) Пълно преброяване на загиналите и на прихванатите жизнени фиданки се извършва върху цялата площ по дървесни и храстови видове.


Чл. 40. (1) Инвентаризацията на създадените култури с пробни ленти или пробни площи може да се прилага за всички обекти, независимо от размера им, с изключение на случаите по чл. 39, ал. 1.
(2) Широчината на пробната лента (площ) обхваща най-малко 5 реда от културата - при пълна подготовка на почвата, или 5 реда тераси, пояси, площадки или дупки - при частична подготовка на почвата. Пробните площи са с правоъгълна или квадратна форма.
(3) Общата площ на пробната лента (площ) за залесителни обекти с площ до 100 дка не може да бъде по-малка от 2 %, а за обекти над 100 дка - 1,5 %. Площта на една пробна лента (площ) не се допуска да бъде по-голяма от 10 дка.
(4) Пробните ленти (площи) се залагат на терена така, че да са представителни за средното състояние на културата, а при смесени култури трябва да обхващат пълната схема на смесване.
(5) Пробните ленти (площи) се маркират трайно на терена в началните и крайните точки с колчета, камъни или с други подходящи средства.
(6) Извършва се преброяване на прихванатите жизнени фиданки и наличните неприхванати (загинали, празни посадъчни и посевни места) фиданки върху цялата пробна лента (площ) по дървесни и храстови видове.


Чл. 41. (1) Инвентаризацията на издънково-семенните култури и на културите, в състава на които е предвидено участието на най-малко 20 % от наличния подраст или издънки на стопански ценни видове, се извършва съгласно изискванията за инвентаризация на смесени култури. Процентът на прихващане се изчислява само на засадените фиданки, а за подраста и издънките се посочва процентното им участие.
(2) Залесените култури чрез сеене се инвентаризират по един от методите по чл. 38, ал. 1. Когато сеенето е извършено в гнезда или копки и в тях се установят повече от една поникнала, жизнена и здрава фиданка, в преброителния карнет се записва и отчита само една за съответното посевно място.
(3) Когато при есенната инвентаризация се установи наличието на достатъчно количество естествен семенен подраст, не се извършва попълване, а процентът на прихващане през следващите инвентаризационни години се изчислява въз основа на установените с последната инвентаризация брой живи засадени фиданки.


Чл. 42. (1) Резултатите от инвентаризацията се вписват в карнет съгласно приложение № 7. Карнетът се състои от две части:
1. преброителен карнет - в него се записват преброените прихванати и загубените (неприхванати) фиданки;
2. инвентаризационен карнет.
(2) Прихващането на културата в карнета по ал. 1, т. 2 се изчислява като процентно съотношение между броя на прихванатите и първоначално засадените фиданки или засети посевни места (копки, гнезда и др.).
(3) Загубите се изчисляват като процентно съотношение между загиналите (неприхванати) и първоначално засадените фиданки или засети посевни места (копки, гнезда и др.). Когато загубите са:
1. на петна и хармани - общата площ на културата се редуцира с площта им;
2. равномерно разпръснати - общата площ на културата не се редуцира с площта на загубите.
(4) В карнета (приложение № 7) се изготвят предписания за дървесните видове и схемата за попълване на изсъхналите фиданки в културата.
(5) Карнетът (приложение № 7) се съхранява от собственика на залесената култура до нейното склопяване и се предоставя при поискване от контролен орган по Закона за горите.

Раздел II.
Приемане на инвентаризацията. Отчитане на резултатите


Чл. 43. (1) Достоверността на проведената инвентаризация и на вписаните резултати в карнета (приложение № 7) се проверява от:
1. комисия, назначена със заповед на директора на ДП по чл. 163 ЗГ или упълномощено от него лице - за създадени горски култури върху територии, управлявани и стопанисвани от ДГС/ДЛС;
2. комисия, назначена със заповед на кмета на съответната община или упълномощено от него лице - за създадени горски култури върху територии, управлявани и стопанисвани от общината;
3. комисия, назначена от ръководителя на горското сдружение по чл. 183, ал. 1 ЗГ или упълномощено от него лице - за създадени горски култури, стопанисвани и управлявани от сдружението;
4. комисия, назначена от директора на РДГ или упълномощено от него лице - извън случаите, посочени по т. 1 - 3.
(2) На проверка подлежат не по-малко от 20 % от броя и площта на инвентаризираните 1-, 2- и 3-годишни култури на терена, избрани на произволен принцип. Когато културите на един собственик са не повече от 3 бр. - се проверяват на терена изцяло.
(3) Горски култури с прихващане под 80 %, за които в карнета (приложение № 7) е вписано, че причините за загубите се дължат на: неблагоприятни природни въздействия (суша, градушка, наводнение и пожар); болести и вредители; установена паша на домашни животни, за които е съставен акт за извършено нарушение по Закона за горите и има в сила наказателно постановление, се проверяват изцяло.
(4) Резултатите от проверката се отразяват в карнет за контролна проверка (приложение № 8), който се предоставя на лицето, назначило комисията, в срок до 10 ноември.
(5) Когато комисиите по ал. 1 установят отклонения в изчисления и записан в карнета (приложение № 7) процент на прихващане над допустимите ±3 % или не са спазени изискванията на чл. 37, 38, 39, 40, 41 и 42, се провежда нова инвентаризация на залесената култура.
(6) При установени отклонения от изискванията над допустимия процент съгласно ал. 5 инвентаризацията на проверяваната култура не се приема и се извършва отново, след което комисията по ал. 1 може да извърши нова проверка на инвентаризацията.


Чл. 44. (1) В срок до 20 ноември ДГС/ДЛС обобщават резултатите от инвентаризацията в отчетни форми съгласно приложения № 8, 9, 10 и 11 и ги предоставят на хартиен носител и в електронен вид на съответното държавно предприятие по чл. 163 от Закона за горите.
(2) В срок до 20 ноември собствениците, които не са посочени в ал. 1, обобщават резултатите от инвентаризацията в отчетни форми съгласно приложения № 8, 9, 10 и 11 и ги предоставят на хартиен носител и в електронен вид (по електронната поща) в съответната РДГ.
(3) В срок до 20 декември ДП по чл. 163 ЗГ и РДГ обобщават и предоставят на хартиен носител и в електронен вид данните по ал. 1 и 2 в ИАГ. Държавните предприятия по чл. 163 ЗГ предоставят информацията и на МЗХ за сведение.
(4) След обобщаване и анализиране на предоставените резултати по ал. 3 за страната ИАГ ги публикува на електронната си страница, като при необходимост се изготвят и предписания за отстраняване на допуснатите слабости и грешки при залесяването и инвентаризацията на културите.


Чл. 45. При отчитане на резултатите от есенната инвентаризация на културите в приложение № 10 и вписването им в книгата на горските култури (приложение № 2) за противоерозионни се считат залесяванията:
1. за създаване на защитни горски пояси;
2. провеждани във водосбори с поройна активност;
3. в 200-метровата защитна брегова ивица на р. Дунав и островите;
4. в защитната ивица на горната граница на гората и над нея;
5. за рекултивиране на нарушени терени;
6. в горски територии със силна и много силна степен на ерозираност на почвите;
7. в зоната дига - бряг на реките и в корекциите на водни течения;
8. за стабилизиране на свлачища, срутища, сипеи и др.;
9. за укрепяване на изградени противоерозионни съоръжения;
10. на нелесопригодни горски територии;
11. в 200-метровата ивица на язовири и водоеми, както и в санитарно-охранителна зона А на вододайни зони;
12. на площи с наклон на терена над 10°, разположени до 700 м надморска височина, както и на пожарища, изсъхнали гори и изредени гори с пълнота 0,1 - 0,3.


Чл. 46. (1) Ежегодно през м. декември ДГС/ДЛС, общините, собствениците и сдруженията, притежаващи и/или управляващи гори с площ над 1500 ха, извършват инвентаризация на наличните пожарища и невъзобновени сечища, както и на унищожени гори от други природни въздействия в горските територии.
(2) Резултатите от инвентаризацията се обобщават в приложение № 12 и се представят в срок до 15 януари във:
1. държавните предприятия по чл. 163 ЗГ - от ДГС/ДЛС;
2. регионалните дирекции по горите - от общини, собственици и сдружения, притежаващи и/или управляващи гори с площ над 1500 ха.
(3) Държавните предприятия по чл. 163 ЗГ и РДГ изпращат обобщената информация (приложение № 12) по видове собственост в ИАГ в срок до 31 януари на следващата година. ИАГ публикува информацията за страната на своята електронна страница. Държавните предприятия по чл. 163 ЗГ предоставят информацията и на МЗХ за сведение.
(4) Всички сечища, пожарища и унищожени гори от други природни въздействия в горски територии, които са оставени за възобновяване по естествен път и за които при инвентаризацията по ал. 1 се установи, че няма условия за естествено възобновяване, могат да бъдат залесени по преценка на собственика преди изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 ЗГ.

Глава девета.
КОМПЕНСАЦИОННО ЗАЛЕСЯВАНЕ


Чл. 47. (1) На основание чл. 86, ал. 5 от Закона за горите, при промяна на предназначението, учредяване или възникване на сервитути, както и при учредяване на ограничени вещни права върху гори - държавна и общинска собственост, се заплаща цена за компенсационно залесяване.
(2) Цената по ал. 1 се определя ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните и постъпва в приход на:
1. съответното държавно предприятие по чл. 163 ЗГ - за горите държавна собственост, както и за компенсационно залесяване, начислено за имоти в района на дейност на ДП по отменения Закон за горите (отм., ДВ, бр. 19 от 2011 г.);
2. съответната община - за горите общинска собственост.
(3) Постъпилите средства от компенсационно залесяване се изразходват само за създаване на нови гори.


Чл. 48. (1) Ежегодно до 31 януари изпълнителният директор на ИАГ изготвя предложение с проект на заповед до министъра на земеделието и храните за цената на 1 декар компенсационно залесяване, която ще се заплаща за съответната година.
(2) Цената се определя като сбор от достигнатите от ДГС/ДЛС средни цени през предходната година на фиданките и на дейностите за създаване на гори.
(3) В цената по ал. 2 се включва стойността на фиданките за залесяване и попълване на културата при средна гъстота - 500 бр./дка, както и разходите за извършване на следните дейности:
1. изготвяне на технологичен план за залесяване;
2. почистване на площта за залесяване;
3. измерване и маркиране на площта;
4. обработка на почвата за залесяване;
5. засаждане на фиданките;
6. попълване на новосъздадените култури до третата година след засаждането - ежегодно върху 20 на сто от площта;
7. отглеждане на новосъздадените горски култури до третата година след засаждането - три пъти през първата и втората година и два пъти през третата година;
8. осветление на културата - по един път през петата и седмата година след засаждането.


Чл. 49. (1) Извършването на компенсационното залесяване се организира от съответното ДГС/ДЛС или община, на чиято територия се намира имотът, за който е заплатена цена за компенсационно залесяване.
(2) Залесяването може да се извършва върху площи, представляващи:
1. лесопригодни голини в горски територии;
2. изоставени земеделски земи;
3. нарушени територии, за рекултивация;
4. горски територии със средна и висока степен на ерозираност - трета до пета степен;
5. опожарени и унищожени от природни бедствия, болести и вредители гори;
6. невъзобновени изредени култури и насаждения с групов строеж и склопеност до 0,4 вкл.
(3) Когато на територията на ДГС/ДЛС няма подходящи площи за залесяване съгласно изискванията на ал. 2, компенсационното залесяване се извършва на територията на друго ДГС/ДЛС, определено със заповед на директора на съответното ДП по чл. 163 ЗГ, в района му на дейност.


Чл. 50. (1) Компенсационното залесяване се извършва в срок 3 години считано от датата на връчването на актовете по чл. 56, ал. 3, чл. 63, ал. 4 и чл. 77, ал. 2 от Закона за горите на лицата, в полза на които е извършена сделката.
(2) Държавните горски и ловни стопанства, ДП по чл. 163 ЗГ и общините водят на електронен или хартиен носител отчетен формуляр за всеки имот за постъпилите и изразходваните средства и извършените дейности по изпълнение на компенсационното залесяване.
(3) Ежегодно в срок до края на м. февруари ДП по чл. 163 ЗГ и общините представят в съответната РДГ на електронен или хартиен носител отчет за компенсационното залесяване по образец съгласно приложение № 13.
(4) Отчетите се обобщават от РДГ и до края на м. март се изпращат в ИАГ.

Глава десета.
КОНТРОЛ


Чл. 51. (1) Контролът по изпълнение разпоредбите на тази наредба се осъществява от ИАГ и от съответните РДГ, ГСС и ЛЗС в определения им район на дейност.
(2) Собствениците и ползвателите на имоти - горски територии и земеделски земи, върху които се предвижда, извършва или е извършено залесяване, както и лицата, планиращи или извършващи дейности по залесяването, са задължени да оказват съдействие при контрола на длъжностни лица от органите по ал. 1.
(3) Контролът се извършва чрез внезапни, планови и текущи проверки съгласно писмена заповед на изпълнителния директор на ИАГ или директорите съответно на РДГ, ЛЗС и ГСС в присъствие на собственика или упълномощено от него физическо лице, което е вписано в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 от Закона за горите и притежава удостоверение за регистрация за изпълнение на дейността "планиране и организация на дейностите по залесяване".
(4) По време на проверките длъжностното лице е в правото си да изисква допълнителни справки, документи и доказателства, които са свързани с осъществявания контрол.
(5) За направените констатации, дадените предписания и срокове за отстраняване на нередностите се изготвя протокол, от който по един екземпляр се предоставя на заинтересованите страни.
(6) Когато са установени нарушения на наредбата, се прилагат предвидените в Закона за горите административни наказания.
(7) Длъжностните лица, които осъществяват контрола, не трябва да имат търговски, финансов или друг делови интерес по отношение на извършваната от тях дейност.


Чл. 52. (1) Изпълнителната агенция по горите извършва контрол на:
1. контролната дейност, осъществявана от РДГ, ГСС и ЛЗС;
2. дейността на лицата, вписани в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 и 241 от Закона за горите и притежаващи удостоверение за регистрация за изпълнение на дейностите "планиране и организация на дейностите по залесяване" и "стопанисване на горски територии";
3. дейността на ДП по чл. 163 ЗГ, общинските горски структури по чл. 181, ал. 1, т. 1 ЗГ, горските сдружения по чл. 183, ал. 1 ЗГ и собствениците по изпълнение разпоредбите на тази наредба;
4. планирането и изпълнението на дейностите по залесяване, вкл. изготвяне и изпълнение на технологичния план за залесяване;
5. качеството и количеството на извършваните дейности и на прилаганите технологии;
6. състоянието и поддържането на създадените култури;
7. цялостната документация по залесяването;
8. окачествяване, сертификация, опаковане, транспортиране, складиране и съхранение на посевния и посадъчния материал;
9. спазване на изискванията и режимите при планиране и залесяване в защитени територии и зони в горски територии;
10. опазване и възпроизводство на биологичното разнообразие, интродукцията и въвеждането на неместни видове в природата;
11. биологичната рекултивация на нарушени територии чрез залесяване;
12. инвентаризацията на горските култури, изготвяне на документите и предоставяне от собствениците и ползвателите на информацията от нея;
13. спазване на изискванията за безопасни условия на труд на залесителните обекти.
(2) РДГ, ГСС и ЛЗС съобразно своите функции и задачи извършват контрол в районите им на дейност на документите и дейностите по залесяване, посочени в ал. 1, т. 2 - 11.

Допълнителни разпоредби


§ 1. (1) По смисъла на тази наредба:
1. "абсорбиращи препарати" са регистрирани за употреба в страната препарати за поглъщане на излишната вода от почвата и усвояването й от кореновата система на растенията при засушаване;
2. "арборициди" са химически препарати за унищожаване на нежелана дървесна и храстова растителност;
3. "ареал" е територията, в която определен вид или друг таксон (подвид, род, семейство) съществува трайно чрез своите популации;
4. "биологично разнообразие" е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях;
5. "биомаса" е биологично разграждащи се продукти или части от продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от горските територии и свързаните с тях промишлености;
6. "брегови земи" са земите в непосредствена близост до хидрографската система, заключени между водното течение и склоновите земи;
7. "бързорастящи дървесни видове" са видове със сравнително бърз растеж в млада възраст - хибридни тополи, върби, бяла акация, ясени, черен орех, платани, черна елша, полски бряст и др.;
8. "вегетационен период" е период в развитието на растението, по време на който в него протичат процеси на растеж;
9. "ветроустойчиви видове за създаване на полезащитни горски пояси" са видове с дълбока коренова система и с устойчиви на огъване стъбла;
10. "видове с висока устойчивост на пожар" са дървесни видове с по-дебела и груба кора - дъбове, върби, елши, ясени, явори, конски кестен, липи, платани, обикновена круша, киселица, корков дъб, гледичия, кедри, аризонски кипарис и др.;
11. "възобновяване" е процес на естествено и/или изкуствено възстановяване на дървесна и храстова растителност;
12. "генетичен тип почва" е почва с еднаква характеристика на профила, формираща се при сходен комплекс от условия на почвообразуване;
13. "главни видове" са дървесни видове, които за конкретни условия на месторастене имат най-важно значение за постигане на целите и функциите на насажденията от стопанска и екологична гледна точка;
14. "горна граница на гората" е обезлесена от природни и антропогенни въздействия или с наличието на единични и групи дървета лесопригодна горска територия, която е разположена във високопланинската зона на планините над периферията на гората;
15. "горски генетични ресурси" са материали от дървесни и храстови видове, съдържащи функционални единици на наследственост с реална или потенциална стойност;
16. "голина" е незалесена горска площ, подлежаща на залесяване;
17. "горски територии" са териториите по смисъла на Закона за горите;
18. "групов строеж" е разпределение на дърветата в насаждението в групи;
19. "гъстота" е броят на посадните/посевните места, фиданките или на дърветата на единица площ;
20. "двуетажни насаждения" са насаждения, смесени по дървесен състав, съставени от видове с противоположни изисквания към светлината, при които светлолюбивите формират I дървесен етаж, а сенкоиздръжливите - II дървесен етаж; минималната пълнота на всеки етаж поотделно е над 0,3, а разликата във възрастта им е не по-голяма от два класа на възраст;
21. "дълговечни видове за създаване на полезащитни горски пояси" са: цер, червен дъб, благун, обикновен дъб, космат дъб, обикновен ясен, полски ясен, обикновен орех, атласки и ливански кедър, източен платан, полски клен, сребролистна липа, брекиня, дива круша и черница;
22. "ерозия" е процес на рушене на земната повърхност, пренасяне и отлагане на отделените материали от водни потоци;
23. "залесителен обект" е подотдел или част от него, съвкупност от няколко подотдели или части от тях, както и площи, които не са инвентаризирани по реда на Закона за горите;
24. "зрели гори" са гори, които са достигнали възрастта за изсичане (турнус на сеч) съобразно възприетите цели;
25. "изредени гори" са гори с пълнота 0,1 - 0,3 и склопеност 0,1 до 0,6;
26. "интродуцирани видове" са чуждоземни дървесни и храстови видове, които са въведени както извън, така и в границите на естественото им разпространение, където не са се срещали в естествено състояние;
27. "индикаторна растителност" е растителност, чието разпространение е свързано с определени условия на месторастене и служи като показател при определяне на горските месторастения;
28. "интензивни култури" са горски култури от бързорастящи и високопроизводителни видове (тополи, върби, платани, бяла акация, зелена дугласка и др.), които се стопанисват за ускорено производство на дървесина или други горски продукти при малък турнус;
29. "коренова шийка" е мястото на прехода между подземната и надземната част на растението;
30. "контейнерни фиданки" са фиданки, произведени в специални съдове (пликове, саксии и др.);
31. "лек механичен състав" има почва, в която съдържанието на физична глина е не по-голямо от 20 %;
32. "леторасъл" е част от растението, която е израсла за един вегетационен период;
33. "минерализовани ивици" са изкуствено създадени противопожарни прегради, почистени от всички горивни материали до минералния почвен слой;
34. "месторастене" са земи в рамките на един подпояс на горскорастителната област с относително еднородни почвено-климатични условия, които са подходящи за развитие на определена горскодървесна растителност и имат специфично ниво на потенциална продуктивност;
35. "местообитание" е район, определен от специфични абиотични и биотични фактори, в който индивиди на даден биологичен вид се намират постоянно или временно в някои от стадиите на своя жизнен цикъл;
36. "мразоизхвърляне" е повреда, причинявана от честите размръзвания и замръзвания на почвата през деня и нощта, което предизвиква изхвърляне (изтегляне) на фиданки и резници от почвата и загиването им поради оголване на част от кореновата им система;
37. "мулчиране" е покриване на почвената повърхност с подходящ естествен или изкуствен материал (слама, вършина, дървесни трици, торф, мъх, рогозки, дъски, мулчхартия, полиетиленово платно и др.) с цел предпазване на посевите и растенията от измръзване, суша, заплевяване, уплътняване и др.;
38. "нарушени терени" са терени, нарушени от природни въздействия, въгледобивна, рудодобивна или преработваща промишленост (свлачища, срутища, кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци и др.), които подлежат на възстановяване на растениевъдните им възможности чрез рекултивация;
39. "неместен вид" е вид, който в естествено състояние не се среща и не е бил разпространен в миналото в даден район;
40. "окопни култури" са земеделски култури, подходящи за предварително или съвместно отглеждане в междуредията на горската култура с цел поддържане на благоприятни почвени условия;
41. "отглеждане на горски култури" е дейност, която се извършва в междуредията и в редовете на новосъздадени горски култури с възраст до 3 години (в райони до 1600 м н.в.) и до 5 години (в райони над 1600 м н.в.); тя се извършва ръчно или механизирано с цел създаване на оптимални условия за растеж и развитие на фиданките и се изразява във: окопаване, изораване, култивиране или брануване, отесване на чима, мулчиране, изсичане или изрязване на издънките, окосяване на треви и храсти, включително изнасяне на отпадъците извън площта при необходимост;
42. "открита коренова система" е коренова система на фиданки за залесяване с корен, свободен от почва или друг субстрат;
43. "пикирани фиданки" са семенни или вегетативни фиданки, произведени след презасаждане при по-рядка схема в отдела за пикиране в разсадника с цел по-бързо достигане на едри размери и балансирано развити коренова система и надземна част;
44. "подпомагане на възобновяването" е дейност чрез лесокултурни мероприятия, насочена към подобряване на условията за естествено възобновяване или за подпомагането му чрез залесяване на недостатъчно възобновени участъци;
45. "презалесяване" е повторно залесяване в новосъздадените горски култури с възраст до 3 години (в райони до 1600 м н.в.) и до 5 години ( в райони над 1600 м н.в.) с установен процент на прихващане при есенната инвентаризация под 25 %;
46. "принудителен семенен покой" е състояние на семената, обусловено от липсата на подходящи външни условия за развитие - температура, влажност, кислород;
47. "произход" е мястото (районът) или насаждението, откъдето се добиват репродуктивни материали (семена, резници, калеми и др.);
48. "полезащитен горски пояс" е линейна горска култура, която служи за защита на земеделски земи от суша, студ, ветрова и водна ерозия;
49. "почистване на площта за залесяване" е изсичане на нежеланата растителност, окосяване на трева и папрат, премахване или събиране на отпадъците от сечта по начин, посочен в технологичния план за залесяване;
50. "рекултивация" е комплекс от технически и биологически дейности, с които се възстановява първоначалното ползване на земята, а когато това е невъзможно, се създава друг вид ползване или се оформя подходящ ландшафт;
51. "репеленти" са химични вещества за защита на растенията, отблъскващи насекоми, гризачи и копитни животни
52. "светлолюбиви видове" са видове, които изискват за нормалното си развитие голямо количество светлина: бял бор, черен бор, черна мура, веймутов бор, лиственици, кедри, дъбове, бяла бреза, бяла акация, тополи, трепетлика, елши, явори, ясени, брястове, върби, обикновен кестен, орехи, гледичия, обикновена круша и др.;
53. "селективни хербициди" са група хербициди, които в определена концентрация унищожават само избрани растения и плевели;
54. "силна степен на ерозия" е степен, при която е ерозиран изцяло А хоризонт и почти целият В хоризонт на почвата;
55. "семенен покой" е състояние на семената след настъпване на пълната им зрелост, обусловено от различни фактори, при което кълнителната им способност не се проявява или се забавя;
56. "сенкоиздръжливи видове" са дървесни и храстови видове, които за своето нормално развитие изискват минимално количество светлина и издържат в млада възраст продължително време под склопа на насаждението - бяла ела, тис, обикновен смърч, обикновен бук, източен бук, обикновен габър, конски кестен, шестил, липи, брекиня и дрян;
57. "склопеност" е степента на доближеност на короните на дърветата в насаждението;
58. "специална дървесина" са специфични асортименти, които се различават съществено по качество и размери от обичайно добиваните или от съществуващите стандарти;
59. "схема на културата" е начинът на разполагане на посадните/посевните места при залесяването, определен от разстоянията между редовете (терасите, поясите) и в реда, мерени по хоризонтала, съобразен с биологичните особености на видовете, условията на месторастене, наклона на терена и целта на създаваната култура;
60. "много силна степен на ерозия" е степен, при която е ерозиран почти целият почвен профил и част от скалния рохляк;
61. "сипей" е най-долната зона на срутището, където движението на материалите спира и те се наслагват на последователни пластове;
62. "специални продукти" са продуктите, добивани от горските насаждения, без добива на дървесна маса;
63. "спътници" са дървесни видове, които подпомагат развитието на главните видове и постигането на целите и функциите на насажденията от стопанска и екологична гледна точка;
64. "срутище" е терен, върху който протичат процеси на разрушаване, движение и наслагване (насипване) на различни по големина материали;
65. "свлачище" е бавно движение на част от терена, което се осъществява под действието на силата на тежестта и е последица от отслабена връзка между отделни земни пластове;
66. "сухоустойчиви дървесни видове" са устойчиви на засушаване дървесни и храстови видове - черен бор, полски клен, копривка, обикновен дрян, смрадлика, миризлива върба, мъждрян, бяла топола, обикновена круша, махалебка, цер, благун, пърнар, космат дъб, брястове (с изключение на белия бряст), мекиш, келяв габър, люляк, сребролистна липа, айлант, атласки и ливански кедри, аризонски и обикновен кипарис, алепски бор, брутски бор, елдарски бор, корков дъб и др.;
67. "таксационно описание" е основен първичен документ на горскостопанските планове и програми, съдържащ данни за условията на месторастене, таксационната характеристика и проектираните мероприятия за подотдела;
68. "тип месторастене" е месторастене в рамките на един подпояс на горскорастителната област;
69. "технологичен план за залесяване" е документ за планиране и извършване на залесяването, изготвен съгласно образеца (приложение № 1), в който се посочват конкретни данни за залесителния обект, мероприятията, които трябва да се извършат, и количеството на посевния и посадъчния материал, видовете работа и работни операции;
70. "устойчиви на атмосферни и почвени замърсявания видове" са тези, проявяващи устойчивост към прах, пушек и промишлени емисии - сребрист смърч, лъжекипарис, дъбове, бяла акация, копривки, гледичия, обикновен явор, смрики, туи, софора, тис, миризлива върба, смрадлика, аморфа, тамарикс, будлея, дойция и др.;
71. "фиданки със закрита коренова система" са фиданки с почва или друг субстрат около корените;
72. "филизене" е премахване на излишните странични леторасли с цел оформяне на централно стъбло;
73. "форма" е едно или група растения с един и същ морфологичен белег, който не се предава по генеративен път.
(2) Класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България е приета от експертен съвет при ИАГ и е публикувана на интернет страницата на ИАГ.

Преходни и Заключителни разпоредби


§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 95, ал. 2, т. 1 от Закона за горите.


§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 2 от 2009 г. за залесяване и инвентаризация на горските култури (ДВ, бр. 15 от 2009 г.).


§ 4. Издадените и одобрени документи по реда на отменената Наредба № 2 от 2009 г. за залесяване и инвентаризация на горските култури се прилагат, доколкото не противоречат на ЗГ.


§ 5. Започнатите процедури по одобряване на технологични планове за залесяване, провеждането на инвентаризацията на залесените горски култури и отчитането на резултатите се приключват по реда и условията на отменената Наредба № 2 от 2009 г.


§ 6. Разпоредбата на чл. 21, ал. 7 влиза в сила от 1 януари 2016 г.


§ 7. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на земеделието и храните и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.


Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1


Утвърдил,
.................................................:

(име, подпис)

Собственик (ползвател) ...................................... дата ............................
 
ТЕХНОЛОГИЧЕН ПЛАН ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ
№ ........................ от ...................... г.
 
Горскостопански план (програма) от .......................... г.
Вид на земята:  горска територия  земеделска земя  нарушена територия  защитена територия
 
 
Отдел, подотдел или кад. № на имота .........................................................................................................................................................
 
Местност .....................................................................................................................................................................................
  Обща площ ................................................................................................ дка
  Площ за залесяване .................................................................................... дка
  В т.ч. пожарища ......................................................................................... дка
 
Изложение ..................................................................................................................................................................................
  Надм. височина ............................................................................................ м
Скица на обекта № Наклон ....................................., основна скала ..............................................,
  почвен тип ............., механичен състав ............................................................,
 
дълбочина ..............................................................................................................................................................................
 
Тип месторастене ......................................................................................................................................................................
  Наличен дървостой: състав ........................., възраст ..................................... г.
 
Жива почвена покривка .......................................................................................................................................................................
 
Други данни за обекта ......................................................................................................................................................................
 
...............................................................................................................................................................................................
   
Залесяване на горски територии по чл. 9:  защитни  специални  стопански
Цел на залесяване по чл. 10: ........................................................................................................................................................................................................................................................................
Насока на залесяване по чл. 11:  ново залесяване  в зрели гори
Ё за възстановяване на гори  за попълване на редини  за двуетажни насаждения
 
МЕРОПРИЯТИЯ
 
А. Подготвителни работи:
1. Година и срок на сеч ..............................................................................................................................................................................................................................................................................
2. Година и краен срок за почистване и освидетелстване на сечището .............................................................................................................................................................................................................................
Б. Подготовка на почвата за залесяване:
1. Почистване на площта: начин ................................... сезон .........................................................................................................................................................................................................................
2. Обработка на почвата : година .................... сезон .......................................................................................................................................................................................................................................
Категория на почвата: лека ............. дка, средна ................ дка, тежка ............... дка,
силно каменлива ......... дка
а) вид, начин и дълбочина на подготовката:
 
Начин на подготовка (дка) Дълбочина (см) Вид на подготовката (дка) Без подготовка (дка)
      пълна частична всичко  
        пояси тераси пло- щадки дупки друга опрос- тена    
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
                       
                       
  Всичко                    
                       
б) схема на подготовката: ...................................................................................................................................................;

(разстояние между терасите/поясите, дупките, брой площадки на дка и др.)

в) други указания .......................................................................................................................................................................................................................................................................................
 
В. Залесяване:
1. Година ................ сезон .......................................................................................................................................................................................
 
2. Метод (садене, сеене) ......................................................................................................................................................................................................
 
3. Състав на културата .....................................................................................................................................................................................................
   
Легенда за обозначаване в/у скицата Дървесен или храстов вид (клон, вариетет и др.) и район на произход Площ за залесяване, дка Гъстота бр./дка Необходими фиданки (семена) бр. (кг) Вид на посадъчния материал Възможна замяна на дървесния вид Начин на смес-ване Начин на залесяване (цепнатини, дупки и др.)
            вид бр. фиданки (семена - кг) гъстота бр./дка    
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
                     
                     
                     
Общо                    
4. Други указания:
Относно: разстояние между копките (гнездата), разстояние между фиданките (схема), брой фиданки в група и брой групи в дка ............................................................................................................................................................................................................................................
Репродуктивен материал за замяна по вид и район на произход на изходните ГРМ ..............................................................................................................................................................................................................................................................................................
Възраст и средна височина на посадъчния материал .............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Г. Количествена сметка:
 
Посадъчен (посевен) материал по вид и възраст, вид работа и работни операции (до срока на провеждане на инвентаризациите) Мярка Количество
       
       
       
       
  Всичко:    
       
Изготвил: ...............................
(име, № на удостоверение за регистрация, подпис, дата и телефон, факс или e-mail за връзка)
Проверил: ..................................
(име, длъжност, дата и подпис)


Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2


КНИГА
на горските култури
в района на ....................................................
 
I. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗАЛЕСЕНИЯ ОБЕКТ
Номер на записване на залесената култура Район на (ДГС/ ДЛС, община и др.) Землище на община Местност Собстве- ност (име) Горско- стопански план или програма (година) Отдел, подотдел или кадастра- лен № на имота Подотдел Площ - дка Тип место- растене Техно- логи- чен план - №, дата
                общо зале- сена    
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
II. ИЗПОЛЗВАН ПОСЕВЕН И ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ
Вид земя Категория на залес. по чл. 9 Цел на залесяване по чл. 10 Насока на залесяване по чл. 11 Гъстота и схема Процентно участие на дървесните видове Дървесен (храстов) вид Район на произход на изходния материал Вид и възраст на поса- дъчния (посев- ния) мате- риал Коли- чество - бр. (кг) Производител на посадъчния (посевния) материал (име)
13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23
III. ИЗВЪРШЕНИ ДЕЙНОСТИ
ПОЧВОПОДГОТОВКА ЗАЛЕСЯВАНЕ
Година Сезон Площ - дка Вид Дълбочина - см Коли- чество (м, бр., дка) Начин Година Сезон Метод Начин
24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35
                       
                       
ОТГЛЕЖДАНЕ НА КУЛТУРИ ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА КУЛТУРАТА ПОПЪЛВАНЕ НА КУЛТУРИ Година на склопяване Забележка
Година Вид Година % на прихва- щане Година Дървесен (храстов) вид Площ - дка Район на произход на изходните ГРМ Вид и възраст на посадъчния (посевния) материал    
36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46
                     


Приложение № 3 към чл. 16, ал. 2

Показатели за определяне на типовете горски месторастения
І. Показатели, които се използват за преценка на почвеното богатство
1. Дълбочина на почвата:
а) твърде плитка - до 15 см;
б) плитка - от 16 до 30 см;
в) средно дълбока - от 31 до 60 см;
г) дълбока - от 61 до 120 см;
д) много дълбока - над 120 см.
2. Мощност на хумусния хоризонт (без А0 хоризонт - мъртва горска постилка):
а) маломощна - под 15 см;
б) средно мощна - от 15 до 30 см;
в) мощна - от 30 до 50 см;
г) много мощна - над 50 см.
3. Степен на каменливост:
а) слабо каменлива - под 25 % в обем на каменистите елементи, със среден окомерен диаметър над 2 см;
б) средно каменлива - от 25 до 50 % в обем на каменистите елементи, със среден окомерен диаметър над 2 см;
в) силно каменлива - над 50 % в обем на каменистите елементи, със среден окомерен диаметър над 2 см.
4. Механичен състав:
а) глинеста - тежко, средно и леко - почвата в сухо състояние е много твърда и трудно се разрушава между дланите на ръцете; на пипане е еднородна; във влажно състояние залепва по инструментите и ръцете, при разточване между дланите образува шнур, който при свиване не се прекъсва; степените: тежко - отговаря на съдържанието на физична глина над 50 % по скалата; леко и средно глинеста се преценява чрез сравнение;
б) песъчливо-глинеста - тежко, средно и леко - при стриване дава представа за нееднородност; във влажно състояние макар и да залепва по инструмента, лесно се отделя от него; при разтриване между дланите на ръцете образува шнур, който при свиване се разкъсва; степените тежко, средно и леко се определят по преценка в границите на съдържанието на физична глина от 20 до 50 % по скалата;
в) глинесто-песъчлива - при стриването между дланите на ръцете се чувства преобладаването на песъчливи частици, които се различават и с просто око; във влажно състояние не образува шнур; отговаря на съдържанието на физична глина от 10 до 20 % по скалата;
г) песъчлива - основната маса е пясъкът, а в сухо състояние е рохкава; песъчливата почва може да бъде "рохкав пясък" и "свързан пясък"; отговаря на съдържание на физична глина под 10 % по скалата.
5. Според почвообразуващата скала (запасеност с минерали и химични елементи):
а) много слабо и слабо запасени - образувани върху кварцови чакъли - пясъци, кварцови пясъчници, брекчии и конгломерати варовици и мрамори, песъчливи варовици и други;
б) средно запасени - образувани върху кварцпорфирити, риолити, риолитови туфи и брекчии, гранодиорити, гранитогнайси, биотитови гнайси, глинести пясъчници, варовити мергели и други;
в) добре запасени - образувани върху сиенити, трахити, серпентинити, слюдени шисти, песъчливи глини, варовити глини, льос, мергели, глинести мергели и други;
г) много добре запасени - образувани върху диорити, андезити, габро, базалти, диабази, амфиоболови и хлоритови шисти, амфибиолити, филити, аргелити (глинести шисти) глини, варовити и льосовидни глини и други.
ІІ. Определяне на степените на почвеното богатство

Степени по богатство (по П.С. Погребняк) Дълбочина (А+В) Мощност (А) Каменливост Механичен състав на ситнозема в хоризонт А Степен на запасеност с минерални и химични елементи
Много бедно А твърде плитка до плитка маломощна силно каменлива песъчлива много слабо или слабо запасени
Бедно В плитка, плитка до средно дълбока средно мощна силно до средно каменлива песъчлива до глинесто-песъчлива средно запасени
Средно богато С средно дълбока до дълбока мощна средно каменлива песъчливо-глинеста (леко и средно) добре запасени
Много богато D много дълбока, много мощна слабо каменлива тежко песъчливо- глинеста до глинеста много добре запасени
Забележка. Между степените на богатство, респективно техните означения, могат да се образуват междинни степени, например: бедно до средно богато - ВС, средно богато до богато - СD.
ІІІ. Елементи на релефа, които се използват за преценка на почвеното овлажняване
1. Изложение:
а) сенчесто - източно, североизточно, северно и северозападно;
б) припечно - южно, югоизточно, западно и югозападно.
2. Наклон на терена:
а) равно - от 0 до 4°;
б) полегато - от 5 до 10°;
в) наклонено - от 11 до 20°;
г) стръмно - от 21 до 30°;
д) много стръмно - над 30°.
3. Форма на терена - вдлъбната, права и изпъкнала.
4. Част от релефа - било, плато, падина, склон долна част, склон горна част, равнина, крайречно.
ІV. Определяне степента на почвеното овлажняване
Степен на овлажняване (по П.С. Погребняк) Релеф Почва
  изложение наклон форма на терена степен на каменливост дълбочина на профила (х-т А + В)
Много сухо - 0 припечно ЮЗ, Ю мн. стръмно, стръмно изпъкнала, била силно каменлива плитка
Сухо - 1 припечно Ю, ЮИ, З стръмно, наклонено изпъкнала силно каменлива плитка, плитка до средно дълбока
Свежо - 2 сенчесто СЗ, И наклонено, полегато права средно каменлива средно дълбока
Влажно - 3 сенчесто С, СИ, СЗ равно, полегато вдлъбната, права слабо каменлива дълбока и много дълбока
Много влажно (мокро) - 4 сенчесто С, СИ равно, полегато вдлъбната слабо каменлива много дълбока
Забележка. Между степените на овлажняване могат да се образуват междинни степени, например: сухо до свежо (1 - 2), свежо до сухо (2 - 1).


Приложение № 4 към чл. 21, ал. 2

Схеми и гъстоти на залесяване - разстояния между терасите (площадките, поясите и др.) и фиданките в реда в зависимост от техните биологични особености, условията на месторастене и целта на залесяване
1. Стопански и специални залесявания за дървопроизводство и в границите на защитени територии и зони:
Иглолистни
а) б. бор, ч. бор и неговите вариетети, други борове и черна мура - разстояния 2,0 - 3,5 м х 1,5 - 2,0 м или 2500 - 3500 бр./ха;
б) об. смърч и бяла ела - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,2 - 2,0 м или 2500 - 4000 бр./ха;
в) бяла мура - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,0 - 2,0 м или 2500 - 5000 бр./ха;
г) зелена дугласка, веймутов бор, лиственици - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,5 - 2,0 м или 1700 - 3500 бр./ха;
д) атласки и ливански кедри - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,5 - 3,0 м или 1500 - 3500 бр./ха;
е) клек - разстояния 1,0 - 2,0 м х 1,0 - 2,0 м или 5000 - 10 000 бр./ха;
Широколистни
ж) местни дъбове - з. дъб, л. дъб, благун, цер, к. дъб и др. - разстояния 1,0 - 2,0 м х 0,5 - 1,0 м или 6000 - 10 000 бр./ха;
з) червен дъб - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,0 - 1,5 м или 3300 - 5000 бр./ха;
и) явори, липи, ясени, череша, брекиня - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,0 - 1,5 м или 3500 до 5000 бр./ха;
й) бяла акация и гледичия - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,0 - 1,5 м или 3300 - 5000 бр./ха;
к) бук, източен бук и обикновен габър - разстояния - 1,0 - 2,0 м х 1,0 - 1,5 м или 7000 - 10 000 бр./ха;
л) об. орех, об. кестен и черен орех - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,0 - 1,5 м или 2000 - 4000 бр./ха;
м) платани - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,5 - 2,0 м или 1500 - 3000 бр./ха;
н) об. круша и киселица - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,0 - 1,5 м или 2500 - 5000 бр./ха;
о) тополи и върби - разстояния 2,0 - 10,0 м х 2,0 - 10,0 м или 100 - 1500 бр./ха;
п) корков дъб - разстояния 5,0 - 6,0 м х 5,0 - 6,0 м или 150 - 400 бр./ха.
2. Противоерозионни залесявания и за рекултивация на нарушени терени - разстояния 1,0 - 1,5 м х 0,7 - 1,0 м или 7000 до 14 000 бр./ха в зависимост от дървесния вид.
3. Залесявания на брегови земи, откоси, насипи, сипеи и др. разстояния 0,5 - 1,0 х 0,5 - 1,0 м или 10 000 - 20 000 бр./ха.
4. Залесяване на издънково-семенни култури - разстояния 2,0 - 0,4 м х 1,5 - 2,0 м или 1500 - 3500 бр./ха.
5. За линейни залесявания от 1 до 3 реда - разстояния 2,0 - 5,0 м х 2,0 - 5,0 м или 400 - 3500 бр./ха.
6. За двуетажни насаждения - от 3500 до 4000 бр./ха.
7. Защитни горски пояси:
а) ветрозащитни с широчина от 10 до 20 м - разстояния 1,0 - 3,0 м х 1,0 - 1,5 м или 5000 - 7000 бр./ха;
б) противоерозионни с широчина 20 до 60 м - разстояния 1,0 - 3,0 м х 1,0 - 1,5 м или 5000 - 10 000 бр./ха;
в) за защита на брегове или водоеми с широчина от 10 до 20 м - разстояния 1,0 - 3,0 м х 1,0 - 1,5 м или 2000 - 10 000 бр./ха;
г) пътезащитни с широчина от 6 до 10 м - разстояния 1,0 - 1,5 м х 0,5 - 1,0 м или 7000 до 20 000 бр./ха;
д) пожарозащитни пояси с широчина 100 - 250 м - разстояния 2,0 - 3,0 м х 0,5 - 2,0 м или 3300 - 10 000 бр./ха.


Приложение № 5 към чл. 25, ал. 2

Определяне на разстоянието между поясите (терасите) в метри в зависимост от наклона на терена в градуси


Наклон на терена в градуси Разстояние между терасите и поясите, мерено по терена при възприети хоризонтални разстояния в метри
  хоризонтални разстояния в метри
  1,00 1,50 2,00 3,00 4,00
0 1,00 1,50 2,00 3,00 4,00
10 1,02 1,52 2,03 3,04 4,05
15 1,04 1,55 2,07 3,10 4,12
20 1,07 1,60 2,12 3,19 4,24
25 1,11 1,65 2,20 3,30 4,40
30 1,16 1,73 2,30 3,48 4,61
35 1,22 1,83 2,44 3,68 4,89
40 1,30 1,96 2,62 3,91 5,22
45 1,42 2,13 2,84 4,28 5,66
50 1,56 2,36 3,12 4,69 6,20
55 1,75 2,64 3,52 5,30 7,00
60 2,00 3,00 4,00 6,00 8,00


Приложение № 6 към чл. 29, ал. 2, т. 2, букви "б" и "в"


Норми за дълбочина на сеене, брой на семената в едно посевно място и тегло на семената за метър браздов посев за някои основни дървесни видове
 
Видове Дълбочина на сеене (см) Брой на семената в едно посевно място (гнездо, копка) Тегло на семената на м при браздов посев (г)
Бук 3 - 4 5 - 8 10,0
Местни дъбове 4 - 6 3 - 5 120,0
Червен дъб 6 - 8 1 - 2 -
Цер 5 - 8 3 - 5 260,0
Бял бор 1 - 2 10 - 15 1,0
Черен бор 1,5 - 2,5 10 - 15 2,0
Ела обикновена 2 - 3 15 - 20 15,0
 
Забележка. Нормите се отнасят за семена I качество. При използване на семена с по-ниско качество нормите се завишават.
 


Приложение № 7 към чл. 42, ал. 1


 
К А Р Н Е Т
за инвентаризация на горска култура
 
Землище ............... Местност .................................... Отдел и подотдел/№ на имот ............................................................................................................................................................................................
Собственост на ......................................................
ОБЩИ ДАННИ
1. Технологичен план за залесяване ........................................................................................
5. Насока на залесяване: 9. Сезон на залесяване:
................................................................................................................................
 ново залесяване есен ........ дка,
(№ и дата)  в зрели гори пролет ....... дка.
2. Залесена площ ............... дка.  за възстановяване на гори
10. Изпълнител: .....................................................
3. Залесяване на горски територии по чл. 9:  за възстановяване на гори
..........................................................................
 защитни  специални  стопански  за попълване на редини  
4. Вид на площта  горска територия  за двуетажни насаждения  
   земеделска земя
6. Цел на залесяване по чл. 10 ................................................................
 
   нарушена територия
7. Година на създаване ........................................................................
 
   защитена територия
8. Метод на залесяване ..........................................................................
 
РЕЗУЛТАТ ОТ ИНВЕНТАРИЗАЦИЯТА
11. Инвентаризирана действителна площ на културата .......................... дка, отчетена площ ..................... дка, разлика ................... дка.
12. Прихващане: ........... %. 13. Загуби: ............. %. 14. Причини за загубите: .........................................................................................................................................................................................................
15. Обща площ за попълване: ............ дка; дървесни видове .............................; схема на попълване и почвоподготовка ..........................
16. Дървесен състав 17. Подготовка на почвата
Дървесен вид Участие - % Редуцирана площ - дка Височина на фиданките - см Площ за попълване - дка Вид Начин Площ - дка
1              
2              
3              
Всичко: х   х   х х  
18. Неусвоена лесопригодна площ ......... дка, .................... %. 20. Склопени участъци от културата -
19. Пълнота на редината (зрялото насаждение) .................... . общо ...... %, ........... дка.
  21. Гъстота на културата ....... бр./дка.
ПРЕБРОИТЕЛЕН КАРНЕТ
Дървесен вид Прихванати фиданки Всичко - бр. Неприхванати фиданки Всичко - бр. Общ брой засадени фиданки
           
           
  Всичко:        
Водил карнета: дата .............................................
  (име, длъжност)
Председател: ............................................................................................................................
Комисия:
Инвентаризирал: .......................................................................
   
1. ..................................
(име, длъжност, № на
   
2. ..................................
удостоверението за
   
3. ..................................
регистрация)


Приложение № 8 към чл. 43, ал. 4


К А Р Н Е Т
за контролна инвентаризация на горска култура
 
Землище ........................ Местност ...................... Отдел и подотдел/№ на имот ............................. Технологичен план за залесяване № ...................................................................................................................................................................
Собственост на: .....................................................................................................................................................................................................................................................................
1. Залесена площ ........... дка. 2. Вид на земята  горска територия  земеделска земя  нарушена територия  защитена територия
3. Цел на залесяване по чл. 10 ...........................................................................................................................................................................................................................................................
4. Насока на залесяване по чл. 11:  ново залесяване  в зрели гори
 за възстановяване на гори  за попълване на редини  за двуетажни насаждения
5. Година на създаване ........................ 6. Инвентаризирана действителна площ на културата .................. дка, отчетена площ .......................................................... дка, разлика .................................................................... дка.
КОНТРОЛЕН ПРЕБРОИТЕЛЕН КАРНЕТ
Дървесен вид Прихванати фиданки Всичко - бр. Неприхванати фиданки Всичко - бр. Общ брой засадени фиданки
           
           
  Всичко:     Всичко:  
7. Прихващане: ..................... %, загуби: .............. %. 8. Причини за загубите: ...................................................................................................................................................................................................
9. Състав на културата: ................................................................................................................................................................................................................................................................
Дървесен вид Участие - % Редуцирана площ - дка
1.    
2.    
3.    
Всичко:    
РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНТРОЛНА ПРОВЕРКА НА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯТА
Залесена площ - дка Процент на прихващане - %
по инвентаризация при проверката разлика по инвентаризация при проверката разлика
           
           
Забележки, препоръки и заключение на комисията:
.........................................................................................................................................................................
.........................................................................................................................................................................
Председател: ....................... Комисия:     Присъствали:
...........................................................
   
1. ........................................................
   
............................................................
   
2. ........................................................
   
............................................................
   
3. ........................................................
   
............................................................


Приложение № 9 към чл. 44, ал. 1 и 2


Подготовка на почвата за едногодишните култури
 
Вид на подготовката на почвата % от общата Площ, дка От общото количество - дка
  площ   ръчна механизирана с животинска тяга
1. Пълна          
2. Частична, в т.ч.:          
2.1. Орни пояси          
2.2. Тераси (ръчни, с машини)          
2.3. Площадки          
2.4. Друга          
3. Опростена          
4. Без почвоподготовка     х х х
Всичко          


Приложение № 10 към чл. 44, ал. 1 и 2


Достигнат процент на прихващане от инвентаризацията на 1-, 2-, 3-, 4- и 5-годишните култури по собственици
 
№ по ред Собственик/ ползвател (име) 1 год. 2 год. 3 год. 4 год. 5 год. Всичко
    площ, дка % на прихва- щане площ дка % на прихва- щане площ дка % на прихва- щане площ, дка % на прихва- щане площ, дка % на прихва- щане площ, дка % на прихва- щане
                           
                           
                           
                           
                           
                           
   
Изготвил:
....................................................................................
  (име, длъжност, подпис)


Приложение № 11 към чл. 44, ал. 1 и 2


Разпределение на културите по насоки на залесяване по чл. 11 и процент на прихващане
1-, 2-, 3-, 4-, 5-годишни култури
 
Дър- Площ на Разпределение на културите от колона 3 по насоки - дка и процент на прихващане
весен вид* културите - дка ново залесяване за възстановяване на гори в зрели гори попълване на редини двуетажни площ в т.ч. площ на проти-
  по уста- разли- дка % дка % дка % дка % дка % дка % воеро-
  отчет нове- ни ка ± общо в т.ч. в/у земед. земи на при- хва- щане общо в т.ч. в/у пожа- рища на при- хва- щане   на при- хва- щане   на при- хва- щане   на при- хва- щане всичко в т.ч. чрез сеене на при- хва- щане зионните залеся- вания, дка
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20

Дървесен вид*:
Бял бор: Бял бор с широкол.; Б. бор с др. иглол.; Б. бор с др. игл. и шир.; Черен бор: Ч. бор с широкол.; Ч. бор с др. иглол.; Ч. бор с др. игл. и шир.; Обикновен смърч: Об. смърч с др. иглол.; Об. смърч с широкол.; Об. см. с др. игл. и шир.; Обикновена ела: Об. ела с др. иглол.; Бяла ела с широкол.; Бяла ела с др.игл. и шир.; Дугласка: Дугласка с др. иглол.; Дугласка с широкол.; Дугл. с др. игл. и шир.; Атласки кедър: Ат. кедър с др. иглол.; Ат. кедър с шир.; Ат. кед. с др. игл. и шир.; Хималайски кедър: Х. кедър с др. иглол.; Х. кедър с широкол.; Х. кедър с др. игл. и шир.; Ливански кедър: Л. кедър с др. иглол.; Л. кедър с широкол.; Л. кед. с др. игл. и шир.; Евр. лиственица: Евр. лист.с др. иглол.; Евр. лист. с шир.; Евр. л. с др. игл. и шир.; Бяла мура: Б. мура с др. иглол.; Б. мура с широкол.; Б. м. с др. игл. и шир.; Кипарис аризонски: Ар. кип. с др. иглол.; Ар. кип. с широкол.; Ар. кип. с др. игл. и шир.; Черна мура; К-ри за коледни елхи; Рекапитулация: Чисти иглолистни, в т.ч. екзоти; Смесени с иглол., в т.ч. смесени с екз.; Смес. игл. - широкол., в т.ч. игл. екз. с шир. К-ри за коледни елхи. Всичко иглолистни.
Бук: бук с широкол.; бук с иглол.; Бук - източен: Изт. бук с широкол.; Изт. бук с иглол.; Дъб-летен: Л. дъб с широкол.; Л. дъб с иглол.; Дъб - зимен: З. дъб с широкол.; З. дъб с иглол.; Благун: Благун с широкол.; Благун с иглол.; Цер: Цер с широкол.; Цер с иглол.; Дъб - червен: Ч. дъб с широкол.; Евроамер. тополи: -P. cv I-214; -P. cv Bachelieri;-P. cv Vernirubens; -P. cv I 45/51; -P. cv Agate; -P. cv BL; -P. cv I 37/ 61; -P. cv I 39/61; -P. cv I CB-7; -P. cv MC; -P. cv Robusta; Поликлонални; Бяла топола; Черна топола; Трепетлика; Сива топола; Балзамични тополи; Върби; Липа сребролистна; Ср. липа с широкол.; Ср. липа с иглол.; Липа едролистна; Едр. липа с широкол.; Едр. липа с иглол.; Липа дребнолистна; Др. липа с широкол.; Др. липа с иглол.; Орех - обикновен: Об. орех с широкол.; Черен орех: Ч. орех с широкол.; об. кестен: об. кестен с широкол.; Кестен конски; Акация бяла: Ак. бяла с широкол.; Явор - обикновен: Об. явор с широкол.; Об. явор с иглол.; Ясен планински: Пл. ясен с широкол.; Пл. ясен с иглол.; Ясен полски: Пол. ясен с широкол.; Пол. ясен с иглол.; Бряст - полски: П. бряст с широкол.; Храсти. Рекапитулация: Чисти широкол., в т.ч. с екзоти; Смесени широкол., в т.ч. с шир. екз. Смес. шир. с иглол., в т.ч. с екзоти; К-ри за плодопроизв.; Храсти; Всичко широкол.; ОБЩО ИГЛОЛИСТНИ И ШИРОКОЛИСТНИ.


Приложение № 12 към чл. 46, ал. 2


ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ
на наличните пожарища, насаждения, унищожени от други природни въздействия, и невъзобновени
сечища към ............../.......................... г.
в района на .....................................................................
(ДГС/ДЛС/ОГС, други)
Вид на площта Всичко В т.ч. От колона 3 "Всичко" - оставени за естествено
по       възобновяване
ред     игло- широко- 1-год. 2-год. 3-год. 4-год. 5-год. 6-год. 7-год. всичко
      листни листни               дка
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
1. Пожарища -       х х х х х х х х
  всичко (вкл. по                      
  горскостопански                      
  план или програма)                      
1.1. От ред 1       х х х х х х х х
  отсечени (почистени)                      
1.2. От ред 1                      
  оставени за                      
  естествено                      
  възобновяване                      
1.3. От ред 1.1 с       х х х х х х х х
  направена                      
  почвоподготовка                      
2. Насаждения,       х х х х х х х х
  пострадали от                      
  други природни                      
  въздействия -                      
  всичко (вкл. по                      
  горскостопански                      
  план или                      
  програма)                      
2.1. От ред 2       х х х х х х х х
  отсечени                      
  (почистени)                      
2.2. От ред 2                      
  оставени за                      
  естествено                      
  възобновяване                      
2.3. От ред 2.1 с       х х х х х х х х
  направена                      
  почвоподготовка                      
3 Невъзобновени       х х х х х х х х
  сечища-всичко                      
  (вкл. по                      
  горскостопански                      
  план или                      
  програма)                      
3.1. От ред 3                      
  оставени за                      
  естествено                      
  възобновяване                      
3.2. От ред 3 с       х х х х х х х х
  направена                      
  почвоподготовка                      
  Общо:                      
   
Изготвил: ............................................................... Директор: .....................................

(име, длъжност, подпис)

 


Приложение № 13 към чл. 50, ал. 3


ОТЧЕТ
за компенсационното залесяване към 31 декември 20....... г.
в района на РДГ/ДГС/ДЛС/община .......................................................
РДГ ДГС/ Определено компенсационно Извършени дейности за компенсационно залесяване Всичко
по   ДЛС/ залесяване   изразходвани
ред   община брой обща постъпили залесяване попълване на култури отглеждане на отглеждане средства,
      издадени площ средства     новосъздадени (осветление) лв.
      заповеди (дка) (лв.)     култури    
            общо изразходвани общо изразходвани общо изразходвани общо изразходвани  
            (дка) средства - лв. (дка) средства - лв. (дка) средства - лв. (дка) средства - лв.  
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
                             
                             
                             
                             
                             
                             
Всичко:                        
• Отчетът се изготвя за целия период на действие на компенсационното залесяване (от 2008 г.).
• В колона 8 се отнасят всички средства за дейностите по залесяване (почистване, маркиране на площта, почвоподготовка, засаждане на фиданките).
• В колона 10 се отнасят всички средства за дейности по попълване.
 
Изготвил: ......................... Директор/кмет: ............................


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти