Logo Понеделник, 19 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 27 ЯНУАРИ 2012 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ В ЗЕМЕТРЪСНИ РАЙОНИ

В сила от 15.03.2012 г.
Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.13 от 14 Февруари 2012г., попр. ДВ. бр.17 от 28 Февруари 2012г., попр. ДВ. бр.23 от 20 Март 2012г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.
Основни изисквания


Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията при проектирането на сгради и строителни съоръжения в земетръсни райони, наричани за краткост "строежи".
(2) Наредбата се прилага за нови и за съществуващи строежи при тяхната реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и при надстрояване или вътрешно преустройство на сгради, с което се променят предназначението на помещенията и натоварванията в тях.
(3) Наредбата не се прилага при проектирането на строителните конструкции на атомни електроцентрали и на съоръженията за производство и съхранение на силно токсични летливи и течни вещества.





Чл. 2. При проектирането на строежите се осигурява надеждността (носимоспособността, експлоатационната годност и дълготрайността) на конструкциите и на земната основа при експлоатационни и сеизмични въздействия.


Чл. 3. Надеждността на строежите за сеизмични въздействия се постига при спазване изискванията на тази наредба и на съответните нормативни актове за проектиране, изпълнение, контрол и поддържане на строежите.


Чл. 4. (1) Строежите се проектират и изпълняват така, че по време на проектния експлоатационен срок да удовлетворяват със съответното ниво на надеждност всяко едно от следните изисквания:
1. да издържат на изчислителното сеизмично въздействие без локално или общо разрушаване и да запазват конструктивната си цялост и носеща способност за поемане на постоянните и променливите натоварвания след земетресение при повреди на отделни техни елементи или на ограничени части от тях;
2. да издържат на сеизмични въздействия с по-голяма вероятност за възникване, отколкото изчислителното сеизмично въздействие, без поява на повреди и свързаните с това ограничения за експлоатацията им, стойността на които може да се окаже непропорционално висока в сравнение със стойността на самата конструкция; вероятността за надвишаване и периодът на повторяемост на сеизмичното въздействие се определят от изискването за ограничаване на повредите по т. 2.1 от БДС EN 1998-1.
(2) Носещите конструкции на строежите се осигуряват за носеща способност, коравина и дуктилност чрез изчисления и конструиране за сеизмични въздействия, като се използват характеристиките на избраните строителни продукти, адекватни модели и методите за изчисляване и конструиране, при спазване на изискванията за контрол при проектирането, изпълнението и експлоатацията на строежите.
(3) Конструкциите на строежите се проектират от лица с необходимата проектантска правоспособност съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.


Чл. 5. В строежите (осигурени и неосигурени на сеизмични въздействия) се разрешава да се извършват строителни и монтажни работи, свързани с промяна в конструкцията им, в т.ч. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, надстрояване и вътрешно преустройство на сграда, при което се променят предназначението на помещенията и натоварванията в тях, при следните условия:
1. извършено обследване на целия строеж и регистриран технически паспорт съгласно наредбата по чл. 176а, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ);
2. положителна оценка за сеизмична осигуреност в съответствие с чл. 6, ал. 2;
3. спазване на допустимата височина и етажност на сградите съгласно чл. 33;
4. инвестиционен проект, съгласуван, оценен и одобрен по реда на ЗУТ.


Чл. 6. (1) За извършеното обследване по чл. 5, ал. 1, т. 1 се изготвя доклад, който включва оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативни актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, както и възможностите за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа в съответствие с действащите към момента на обследване нормативни актове. Минималната информация, която е необходима за оценката на сеизмичната осигуреност на строежа, е дадена в приложение № 1.
(2) Оценката за сеизмичната осигуреност на строежа е положителна, ако строежът съответства на изискванията на нормативни актове, действащи към момента на въвеждане на строежа в експлоатация или към момента на обследване по отношение на критериите по ал. 4.
(3) Приема се, че са налице несъществени изменения в конструкциите на строежите, когато при тяхното обследване носещата способност и коравината, включително сеизмичната осигуреност и дълготрайността, са в съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането им в експлоатация, и не са установени дефекти (деформации и/или повреди) и/или предишни промени, свързани с нарушаване на проектната им носеща способност, коравина, дуктилност и дълготрайност, при спазване на следните критерии:
1. извършените промени в експлоатационните условия и въздействия могат да се поемат с наличните резерви в носещата способност и коравина на строителната конструкция, без да се нарушават нормативните изисквания към строежа;
2. промените в масата на строежа са незначителни (с не повече от 5 %) в сравнение със съществуващата маса на съответното етажно ниво, които конструкцията е в състояние да поеме;
3. допълнително направените отвори в неносещи преградно-разпределителни стени и/или архитектурни елементи (неучастващи в поемането на вероятните вертикални и хоризонтални натоварвания и въздействия върху конструкцията), както и при частичното или пълното им премахване не водят до съществени промени (с не повече от 5 %) в изчислителната коравина, дуктилност, регулярност и функционалност на съществуващата строителна конструкция;
4. настъпилите други промени (отклонения в проектните кофражни размери и армировка, промени в характеристиките на бетона и на армировката, повреди от корозия, стареене, деформации на земната основа и др.) в строежа отговарят на изискването за относителна неизменяемост (с не повече от 5 %) на носещата способност, коравина и дуктилност на конструкцията.
(4) Допускат се отклонения от нормативните изисквания по отношение на сеизмичната осигуреност на съществуващи строежи, които представляват недвижими културни ценности.

Раздел II.
Област на приложение. Избор на строителна площадка и основни изисквания


Чл. 7. (1) При избора на строителна площадка трябва да се има предвид, че:
1. благоприятни в сеизмично отношение са почвите от групи А, В и С съгласно табл. 1 при ниво на подземните води на дълбочина 4 m и повече, мерено от повърхността на терена;
2. неблагоприятни и малко пригодни за строеж терени в земетръсни райони са:
а) силно изветрели земни породи;
б) стръмни терени с наклони, по-големи от 1:3, включително скални терени, ако в тях има неблагоприятно разположени повърхнини на хлъзгане (пукнатини, тектонски нарушения и др.);
в) терени, подложени на карстови процеси, на срутване или намиращи се в зоните на минни галерии;
г) терени, разположени непосредствено до нескални скатове;
д) водонаситени, тинести и заблатени почви;
3. непригодни за строеж в земетръсни райони са:
а) терени с пасивни и активни свлачища, ако не са укрепени предварително или строежът изпълнява и укрепителна функция;
б) терени с активни разломи.

Таблица 1
(попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.)


Забележки:
1. Означенията в табл. 1 са, както следва:
Vs30 e среднотежестната стойност на скоростта на напречните сеизмични вълни в горните 30 m от земната основа, m/s;
Nspt - броят на ударите за проникване на върха на стандартния динамичен пенетрометър в почвата на дълбочина 30 сm;
Cu - недренираната якост на срязване на почвата съгласно БДС EN 1997-2.
*)u Групата на почвата за профили от чакъли и/или пясъци се определя в зависимост от коефициента на порите и ъгъла на вътрешно триене.
2. При изключителни случаи, непосочени в табл. 1, за слаби и особени почви се провеждат полеви изпитвания и микросеизмично райониране.
(2) Не се допуска строителство върху терени, за които чрез микросеизмично райониране е доказано, че сеизмичният коефициент (Kc) е по-голям от 0,4, с изключение на сградите и съоръженията от клас на значимост І съгласно табл. 2.

Таблица 2


Класове на значимост на строежите и стойности на коефициента С
Клас на Видове строежи по категории съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ Коефициент
значимост на   на значимост
строежите*)   С
ІV Сгради и съоръжения, целостта на които по време на 1,50
  земетресението е от изключително значение за сигурността  
  и опазването на живота на хората, животните, имуществото и  
  околната среда и които са строежи от:  
  - първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗУТ;  
  - втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, буква "д" ЗУТ;  
  - трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква "в" ЗУТ с  
  височина над 20 етажа  
ІІІ Сгради и съоръжения, за които последствията вследствие на 1,20
  разрушенията от земетръс са значителни и които са строежи  
  от:  
  - втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ЗУТ, с  
  изключение на строежите по буква "д";  
  - трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква "в" ЗУТ,  
  като жилищните и смесените сгради са с височина от 10 до  
  20 етажа  
ІІ Сгради и съоръжения, за които последствията вследствие на 1,00
  разрушенията от земетръс са незначителни и които са  
  строежи от:  
  - трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква "в" ЗУТ -  
  само жилищни и смесени сгради с високо застрояване (до 10  
  етажа);  
  - четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ;  
  - пета категория, с изключение на строежите по чл. 137, ал. 1,  
  т. 5, буква "в" ЗУТ  
І Сгради и съоръжения с много малко значение за обществена 0,80
  безопасност, които са строежи от:  
  - пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква "в" ЗУТ;  
  - временни строежи, за които в заданието за проектиране е  
  определено изискване за сеизмичната им осигуреност  
  Сгради и съоръжения, които не се изчисляват за сеизмични 0,00
  въздействия: строежите от шеста категория съгласно чл. 137,  
  ал. 1, т. 6 ЗУТ  

*) Класовете на значимост на строежите са определени в т. 4.2.5 от БДС EN 1998-1.


Чл. 8. (1) При проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони се спазват следните основни принципи:
1. простота на конструкцията, с което се осигурява предвидимо сеизмично поведение, директно предаване на вертикалните и хоризонталните натоварвания върху основите и пространствено действие на конструкциите;
2. еднообразие и симетрия, с което се изисква равномерното разпределение на вертикалните конструктивни елементи в план и непрекъснатост по височина и при необходимост разделяне на строежите на динамично независими части чрез земетръсни фуги, както и повишаване на статическата неопределеност за постигане на по-благоприятно преразпределение на ефектите от сеизмичното въздействие между елементите на конструкцията и на по-ефективна дисипация на енергия;
3. носимоспособност и коравина на огъване в две взаимно перпендикулярни направления, с което се изисква разположението на вертикалните конструктивни елементи да осигурява приблизително еднаква носимоспособност и коравина в двете направления и да ограничава развитието на значителни премествания или повреди;
4. носимоспособност и коравина на усукване, с което се изисква разположението на елементи, участващи в поемането на сеизмичното натоварване, да е в близост до периферията на сградата и да ограничава неравномерното натоварване на отделните конструктивни елементи;
5. диафрагмено поведение на етажното ниво, с което се осигурява реагирането на конструкцията като единна пространствена система и участието на всички вертикални конструктивни елементи при поемане на ефектите от сеизмично въздействие;
6. подходящо фундиране, с което се изисква осигуряване на едно и също сеизмично въздействие в основата на строежа при избор на терен с възможно най-малка сеизмична опасност за строителство.
(2) Строежите се категоризират като регулярни и нерегулярни, въз основа на което се избира изчислителният им модел и се уточнява стойността на коефициента им на реагиране. Критериите за регулярност в план и по височина са дадени в приложение № 2.
(3) Не се допускат архитектурни решения на строежите, при които не се постига конструктивно осигуряване срещу сеизмични въздействия.


Чл. 9. Сглобяемите конструкции се проектират при възможност с едроразмерни елементи, надеждно свързани помежду им, като при сглобяемите стоманобетонни конструкции местата на съединенията между елементи се замонолитват. Местата на съединенията се разполагат при възможност извън зоната на максималните усилия. Между стенните и други подобни сглобяеми елементи се предвиждат непрекъснати или гъсто разположени връзки. Проектирането на връзки, които предизвикват концентрация на напреженията в отделни места на елементите, следва да се ограничава.

Глава втора.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕИЗМИЧНИТЕ СИЛИ


Чл. 10. (1) Конструкциите на сградите и съоръженията се изчисляват задължително и за действието на сеизмични сили. При изчисляването им се използват равнинни или пространствени динамични модели. При използване на методите за оценка чрез спектрите на реагиране сеизмичните сили, приложени в местата на съсредоточените маси, се приемат като еквивалентни статични натоварвания в приетите направления.
(2) Сеизмичното въздействие зависи основно от силата (магнитуд М) и дълбочината (h) на земетресението и от разстоянието от епицентъра на земетресението до оценявания строеж. Параметрите, характеризиращи сеизмичното въздействие, са интензивност (оценена за България по скалата на Медведев - Шпонхойер - Карник - MSK), максимално и/или спектрални ускорения, скорост, преместване и др. Изчислителното сеизмично въздействие се характеризира чрез интензивност и съответен коефициент на сеизмичност и изчислителен спектър на реагиране.
(3) Сеизмичното въздействие се представя идеализирано с пространствен изчислителен модел, който се състои от три взаимно ортогонални компоненти на ускоренията на основата. Първите две компоненти са хоризонтални, а третата е вертикална. Всяка от компонентите се дефинира като ускорения, които са функция във времето и са равномерно разпределени в основата на изчисляваната конструкция. За въвеждането на компонентите на ускорението
се използват локалните оси 1, 2 и 3 на сеизмичното въздействие. При използване на метода на спектрите на реагиране в съчетание с линеен анализ трите компоненти на ускоренията се представят чрез изчислителните спектри на реагиране съответно Sa1(T), Sa2(T) и Saz(T) (приложение № 3). За случаите, когато е необходима по-точна оценка и повече информация за сеизмичното поведение, компонентите на земетръсното въздействие се представят с акселограми (зависимост на ускоренията на земната основа от времето). Акселограмите могат да бъдат реални, валидни за площадката, или генерирани от линейните спектри на реагиране за 5 % затихване.
(4) При изчисленията геометрията на конструкцията се въвежда в глобалната координатна система, на която осите са взаимно ортогонални. Осите X и Y лежат в хоризонтална равнина, а оста Z е вертикална и съвпада с локална ос 3 на вертикалната компонента на сеизмичното въздействие. Ъгълът, който се образува в хоризонталната равнина при основата на конструкцията между оси X и 1 (Y и 2), е ъгъл на сеизмичното въздействие

  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти