Logo Петък, 16 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА ЗА ОТЧИТАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ДВИЖИМИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

Необнародвана
Одобрена от председателя на Комитета за култура и председателя на Българската академия на науките



I. Общи положения
Чл. 1. Тази наредба определя реда за издирване, събиране и опазване, научно описание и отчитане на движимите паметници на културата. Същата е задължителна за всички музеи, художествени галерии, музейни сбирки, държавни, обществени организации и граждани на Народна република България.





Чл. 2. Движимите паметници на културата по смисъла на настоящата наредба са произведения на човешката дейност, които илюстрират и документират материалната и духовната култура, както и образците от мъртвата и живата природа - чл. 3 от Закона за паметниците на културата и музеите.


Чл. 3. Те са общонародно достояние и се намират под закрилата на държавата. Същите могат да принадлежат на държавни, обществени, кооперативни, стопански организации и частни лица. По решение на председателя на Комитета за култура някои движими паметници на културата с изключително национално значение могат да бъдат притежание само на държавата.


Чл. 4. За опазване и осигуряване общонародното достояние на движимите паметници на културата същите подлежат на държавна регистрация, научна обработка, отчитане и опазване по реда и условията, установени в тази наредба.


II. Ръководство и контрол по издирване, изучаване, отчитане и опазване на движимите паметници на културата
Чл. 5. (1) Комитетът за култура упражнява методическо ръководство и контрол по издирване, регистриране, изучаване, отчитане, опазване и популяризиране на движимите паметници на културата, а за музеите към БАН - съвместно с БАН.
(2) Надзорът на тази дейност по места се осъществява от народните съвети чрез съветите за култура и музеите.


Чл. 6. Музеите придобиват музейните предмети чрез покупка, дарения, наследства, обмяна, археологически разкопки, чрез събиране образци от природата и др.


Чл. 7. Музейните сбирки в държавните и обществените учреждения и организации се създават и закриват от Комитета за култура по предложение на окръжните съвети за култура.


Чл. 8. Движимите паметници на културата в държавните учреждения, обществените организации и гражданите се декларират и регистрират пред съответните музеи, в чиито райони се намират, по реда и условията, установени с тази наредба. Държавните учреждения, обществените организации и частните лица, които притежават, съхраняват и събират движими паметници на културата, са длъжни да осигуряват достъп до тях на служебните лица за тяхното регистриране, проучване, опазване, реставриране, инвентиране и ползуване. При необходимост органите на Комитета за култура и окръжните съвети за култура могат да поставят под специална охрана известни движими паметници на културата, които се намират в държавни учреждения, обществени организации и частни лица, с оглед тяхното по-добро опазване и популяризиране.


Чл. 9. (1) Лицата, които са открили или намерили движими паметници на културата, са длъжни в седмичен срок да съобщят за това на съвета за култура или на най-близкия музей.
(2) Граждани, които са открили ценни паметници на културата и са ги предали на съответните музеи или са предотвратили разрушаването и повредата на такива, получават възнаграждение, определено, както следва: до 1000 лв. по предложение на окр. оценителна комисия за музеи от местно значение, от съответните оценителни комисии към ведомствата за музеи от национално значение, от Централната оценителна комисия при КК, когато възнаграждението е над 1000 лв. За изплащане на възнаграждението на музеите от местно значение разпорежда председателят на окръжния народен съвет, а за музеите от национално значение - съответният ръководител на централното ведомство.
(3) Всички паметници на културата, открити при археологически разкопки, експедиции и др., са собственост на държавата.


Чл. 10. Нарушителите на установения ред по опазването на движимите паметници на културата се наказват съгласно Закона за паметниците на културата и музеите и Наказателния кодекс.


III. Състав и комплектуване на музейния фонд
Чл. 11. Движимите паметници на културата в музеите, държавните учреждения, обществените организации и частни лица представляват по съвкупност музейният фонд на Народна република България.


Чл. 12. Музеите в Народна република България комплектуват музейните предмети в сбирки, разпределени в музейни фондове: основен фонд, научно-спомагателен фонд и обменен фонд. Към всеки музей се създава и научен архив.


Чл. 13. В основния фонд на музея се включват всички оригинални музейни предмети, свързани с профила на музея, които разкриват историята, икономиката, културата и природата на страната или района.


Чл. 14. (1) Основният музеен фонд се комплектува съобразно профила и района на музея.
(2) Националните музеи събират и комплектуват своите фондове от територията на Републиката. Окръжните и градските музеи комплектуват фондовете си от определената им територия. Ако обсегът на музея не съответствува в историческо, етнографско и природно отношение на съвременните административни граници на окръга, той съгласува своята научноизследователска и събирателска работа със съседните музеи.
(3) Районът на специализираните музеи и къщите-музеи се определя от профила им.


Чл. 15. При комплектуване на основния музеен фонд на природонаучните музеи и природонаучните отдели на окръжните музеи се включват:
1. образци от минерали, скали и полезни изкопаеми, образци от почви и др.;
2. палеонтологически материали - кости и други останки от изкопаеми животни и растения и техните вкаменели отпечатъци;
3. зоологически материали - кожи, скелети, черепи, препарирани животни и насекоми, раковини, яйца от птици, образци на животни-вредители и др.;
4. ботанически материали - семена, изсушени плодове, хербарии, образци от растения и др.;
5. оригинални фотографски, изобразителни и картографски материали, диорами, характеризиращи природата на съответния район и нейното преобразяване;
6. материали, свързани с преобразяване на природата от човека, охраната на флората и фауната, въвеждането на нови култури, развъждането на нови сортови растения, нови породи животни и др.
(2) Количеството екземпляри се определя с оглед създаването на най-пълни колекции от различните видове образци от природата. За всеки музеен предмет се осигуряват научни данни, съставени по полеви или лабораторни изследвания, които гарантират научна точност и дават възможност за следващи научни изследвания на материалите.


Чл. 16. (1) При комплектуването на основния музеен фонд на историческите музеи се включват:
1. Археологически паметници, добити в резултат на археологически разкопки или случайни археологически находки. Те биват: архитектурни фрагменти (капители, колони, фризове, корнизи и др.), статуи, надгробни плочи, плочи с изображения и надписи, украшения, съдове от метал, стъкло, камък, глина и др., оръдия (земеделски и занаятчийски от камък, кост, метал), стари домашни потреби и облекло, скъпоценни камъни, накити (гривни, пръстени, обици, металически части от колани), монети, печати и др., които отразяват материалната и духовната култура на докласовото и класовото общество, включително и късния феодализъм.
2. Етнографски паметници и колекции от отделни историко-битови предмети и технически комплекси от епохата на Възраждането до наши дни, характеризиращи икономиката, културата, народното творчество и бита на населението - оръдия на труда, домашни потреби, части и комплекти облекло, украшения, образци от продукцията от домашните занаяти, занаятчийството, фабричната промишленост и селското стопанство, образци от сувенири, полуфабрикати, готова продукция и др., характеризиращи развитието на производството, обществените отношения и др.
3. Предмети и документи, свързани с исторически събития из живота на народите, населявали нашите земи, с революционните борби на народа за национално освобождение от капиталистическо и фашистко иго, с Отечествената война, със социалистическото строителство, с живота и творчеството на видни политически и обществени дейци, бележити личности, герои на социалистическия труд в областта на науката, културата, изкуството, техниката, икономиката, военното дело и др.; писмени паметници - ръкописи, архиви, старопечатни книги, книги с автографи, редки издания; оригинални фотоматериали - негативи и позитиви, диапозитиви и диаленти, киноленти, звукозаписи, отразяващи важни факти, събития, процеси и явления от обществения живот; архитектурни модели и снимки, чертежи, планове, щампи, рисунки, картини и др., изобразяващи съществуващи или вече изчезнали исторически и архитектурни паметници на културата; монети, ордени и др.
(2) Към основния музеен фонд могат да бъдат отнесени модели и макети, създадени в процеса на научната, художественотворческата и изобразителната дейност, които се явяват оригинални за следващите производства или за построяването на съответните обекти.


Чл. 17. (1) При комплектуване на основния музеен фонд из областта на културата и изкуствата се включват:
1. произведения на художествената литература с бележки и поправки на автора, с автографи на писатели и оригинални илюстрации към тях;
2. документални материали, ръкописи и оригинални предмети, характеризиращи творчеството на писатели, литературоведи, художници, композитори, дейци на театралното и музикалното изкуство, киноизкуство и др.;
3. оригинални произведения на изкуството и авторски повторения (живопис, графика, скулптура и т. н.);
4. лични вещи, свързани с творческия процес - палитри, четки, стативи, инструменти и др.;
5. звукозаписи, фотоснимки, киноленти, характеризиращи състоянието и развитието на литературата и изкуствата и творческия процес на творците.
(2) Произведенията с ниски художествени качества не се включват в основния музеен фонд.


Чл. 18. Основният фонд на къщите-музеи се комплектува от лични вещи и документи, произведения на изкуството, предмети, характеризиращи историческата обстановка, в която са живели и работили отделните лица, и творби на литературата и изкуството, посветени на патрона на музея.


Чл. 19. Основният музеен фонд на мемориалните музеи, посветени на отделни исторически събития, се комплектува от оригинални предмети, документи, произведения на изкуството и пр., характеризиращи както самото събитие, така и историческата обстановка, в която е станало, и влиянието му върху по-следващите събития.


Чл. 20. (1) Основният фонд на художествените галерии и художествените отдели към окръжните и градски музеи се комплектува от произведения на изобразителното изкуство с високи художествени качества. В него влизат:
1. произведения на живописта - рисунки и картини с маслени бои на платно, дъска, ламарина, картон, кост, фрагменти от стенописи и др.;
2. картини - акварел с гваш, темпера и пастел;
3. скулптура - произведения, изработени от гипс, мрамор, камък, бронз, дърво, бетон, порцелан, глина (теракота и др.);
4. графика - произведения, рисувани с молив, въглен, креда, туш, пастел и др.;
5. графически отпечатъци на техниките - офорт, акватинта, суха игла, гравюра на мед, литография, дърворезба и линорезба, клишета за отпечатъци (щампи) и др.;
6. икони, ръкописи с миниатюри и др.;
7. приложни изкуства - керамика, мозайка, гоблен и други.
(2) Оригиналните музейни предмети на изобразителното изкуство от основния музеен фонд се разпределят на фонд "А" - произведения с високи художествени качества, и фонд "Б" - останалите. Предметите от двата фонда се инвентират в една инвентарна книга по реда на постъпването им.


Чл. 21. Основният музеен фонд на техническите музеи се комплектува от музейни предмети:
1. средства на труда - технологични, енергетични, транспортни, строителни, селскостопански, съобщителни и др.;
2. предмети на труда;
3. писмени и фотоматериали, звукозаписи, диаленти, проекти, проспекти, чертежи, планове, лични вещи на дейци на науката и техниката и др. материали, свързани с научно-техническото развитие на страната.


Чл. 22. Основният музеен фонд на селскостопанските музеи се комплектува от музейни предмети из областта на животновъдството, земеделието, икономиката на селското стопанство, селскостопанското образование, науката, кооперативно дело и др., както следва:
1. зоологически материали - скелети, черепи, кожи, препарирани селскостопански животни, техните неприятели и др.;
2. растителни материали - образци на културни растения, плевели и др.;
3. материали, свързани с въвеждането на нови култури, сортове, породи, селскостопански животни и др.;
4. образци от селскостопанската техника;
5. предмети и документи, свързани с историческото развитие на селското стопанство, икономика, селскостопанско образование, наука, веществени материали, ръкописи, фотоматериали (снимки, диапозитиви, негативи), оригинални художествени произведения, архивни материали и вещи на видни селскостопански дейци и др.


Чл. 23. (1) Научноспомагателният фонд се комплектува от музейни предмети, които не са включени в основния музеен фонд, но имат значение за научноизследователската, експозиционната и културно-просветната дейност на музея.
(2) В него се включват:
1. материали, изработени за нуждите на експозицията - рисунки, карти, таблици, диаграми, схеми, чертежи, макети, копия от оригинални паметници на културата и др.;
2. печатни материали, излезли в масов тираж (плакати, афиши, листовки, книги, вестници и др.), при условие, че три екземпляра от същите материали се съхраняват в основния фонд на музея;
3. фотографии в масов тираж - албуми и рисунки, и фотографии, работени от музея;
4. факсимилета и копия от снимки от оригинални документи, от веществени материали и от произведения на изобразителните изкуства, спомени, фолклорни материали и магнетофонни записи на беседи с исторически лица и др.;
5. образци от селскостопански култури и други натурални експонати, които лесно се развалят и се налага тяхната подмяна.


Чл. 24. В случаите, когато музейните предмети от научноспомагателния фонд придобият характер на движими паметници на културата (например отделни масови издания могат да останат библиографска рядкост или да придобият особено значение като научен източник и др.) те могат да се прехвърлят в основния фонд по решение на фондовата комисия при музея.


Чл. 25. (1) Всички оригинални музейни предмети, които не съответствуват на профила на музея, се включват в обменния фонд и подлежат на размяна с други музеи в страната съгласно установения ред с тази наредба. В обменния фонд се включват и всички движими паметници на културата, които са извън необходимото количество за основния музеен фонд и служат само за обмен с други музеи и организации.
(2) Не подлежат на размяна музейни предмети, включени в колекции, регистрирани в музея като единен комплекс, разпокъсването на които довежда до намаляването на тяхната научна стойност.


Чл. 26. Музейните предмети от основния фонд на музеите и на художествените галерии, които имат голямо научно и историческо значение, високохудожествена или материална стойност, се включват в държавния музеен фонд на Народна република България.


Чл. 27. Комплектуването на държавния музеен фонд се извършва от Комитета за култура, като директорите на музеите представят в Комитета за култура списъци, одобрени от фондовите комисии, за своите най-ценни музейни предмети. След утвърждаването им от Комитета за култура музеите отбелязват в инвентарните книги номерата на регистрацията в държавния музеен фонд. Върху музейния предмет се поставя шифър на държавния музеен фонд (НРБ - ДМФ).


Чл. 28. Музейните предмети, регистрирани в държавния музеен фонд, подлежат на специални грижи от страна на КК за опазване, отчитане и ползуване на същите.


Чл. 29. (1) Въпросът за отнасяне на музейните предмети към основния, научно-спомагателния, обменния и държавния музеен фонд и оставянето на същите към музейните сбирки се решава от фондова комисия, съставена от научни сътрудници и уредници на музея.
(2) Спорните въпроси се решават от централната оценителна комисия при Комитета за култура, а за националните музеи - от съответните музейни съвети.


Чл. 30. (1) Всички документи, създадени в резултат на научноизследователската, експозиционната и културно-просветната (педагогическата) работа, образуват научния архив на музея. Към научния архив се включват: структурни, тематико-експозиционни планове и проекти за художественото оформяне на експозициите в музеите и изложбите, монографии, лекции, статии и доклади, тематични и обзорни беседи, снимки, методически правила и помагала във връзка с музейната работа, програми, перспективни планове за събирателска и друга работа на музея, отчети, доклади, научни паспорти, научни каталози, лични досиета за дейци и художници, научни и научнопопулярни издания, научна документация, създадена при теренната работа и др.
(2) Научният архив се регистрира в книга съгласно правилата и формите, определени в Указа за държавния архивен фонд, и е неразделна част от основния фонд на музея.


Чл. 31. (1) Музеят води "Книга за копията на музейни предмети" по образец на Комитета за култура.
(2) Музеят води "Дневник за извършената препараторска работа" по образец на Комитета за култура.


Чл. 32. Книгите в библиотеките към музеите се водят съгласно установения ред за библиотеките.


Чл. 33. Стопанският инвентар в музеите се отчита по реда за държавните учреждения.


IV. Издирване, събиране и регистрация на движимите паметници на културата
Чл. 34. (1) Организирането, издирването и събирането на движими паметници на културата се възлага от ръководителя на музея само на квалифицирани лица, които самостоятелно или подпомогнати от сътрудници извършват тази дейност.
(2) За целта държавните музеи и музейни сбирки предварително разработват годишни и перспективни планове.


Чл. 35. За попълване на музейните фондове музеите:
1. провеждат единични и групови археологически разкопки, научни експедиции за издирване и събиране движими паметници на културата;
2. извършват покупки и приемат дарения от: държавни и обществени организации, общи и индивидуални художествени изложби, от художници, частни лица и др.;
3. поръчват произведения на изобразителните и приложните изкуства, копия от паметници на културата, схеми и др. въз основа на предварителна научна работа в съответствие с тематико-експозиционния план на музея;
4. правят обмен на повтарящи се и несвързани с профила на музея материали с други музеи на НРБ.


Чл. 36. Националните музеи имат предимство пред местните музеи при комплектуването на своите фондове. При спор въпросът се решава от Комитета за култура и от БАН - когато страната е музей при БАН.


Чл. 37. (1) Провеждане на археологически разкопки се разрешава съгласно чл. 15 от Закона за паметниците на културата и музеите от Археологическия институт при БАН, а за останалите научни експедиции - от други научни институти на БАН и от директорите на съответните музеи. Археологическите разкопки се провеждат, като се спазва Инструкцията на БАН за провеждане на археологически разкопки и сондажи.
(2) За археологически разкопки, ръководени от специалисти от Археологическия институт при БАН, Софийския университет или Националния институт за паметниците на културата, но финансирани и организационно ръководени от местните музеи, се сключват писмени договори между тези институти и музеите, фиксиращи задълженията на страните, сроковете и др., които се одобряват от Комитета за култура и от БАН.


Чл. 38. Съставът и ръководителят на експедицията за издирване на материали и нейните задачи се определят със заповед на съответния институт, който провежда експедицията. Същата работи по определена програма, одобрена от органа, дал разрешение за провеждането й.


Чл. 39. Ръководителят на научната експедиция отговаря за правилно протичане на работата по определената програма, осигурява редовно водене на дневника и полевата инвентарна книга на експедицията по определен образец. Съхранява събраните движими паметници на културата, научната документация, магнетофонните записи, ръкописи, бележки по научната обработка на събраните материали и др. След приключване на работата на научната експедиция той изготвя доклад за цялостната й дейност и представя музейните ценности и цялата документация на музея срещу акт за приемане и предаване на съответния пазител на фонда, който се подписва от него и от отговорника на музейния фонд.


Чл. 40. Специалистите, на които е възложено отделно да събират музейните предмети, водят научна документация: списък на събраните материали, полеви дневник, фотодокументация, магнетофонни записи, бележки и др. Същата се обработва, преписва се на машина, подрежда се и се предава на научния архив, а музейните ценности, подробно описани в акт за приемане и предаване, се приемат срещу подпис от отговорника на фонда.


Чл. 41. Археологическите разкопки в имотите на частни лица се извършват след разрешение от съответния народен съвет, на чиято територия се намира обектът.


Чл. 42. (1) С разрешение на Министерския съвет археологически разкопки в страната могат да се правят и от чуждестранни институти. За целта Комитетът за култура и БАН подготвят договори с чуждестранните институти, които се одобряват от Министерския съвет.
(2) Придобитите материали от археологическите разкопки, извършени от чуждестранните институти, и цялата полева научна документация се предават на музея или института, който съгласно договора е домакин, за което се съставя акт за приемане и предаване. Чуждестранните институти, участвували в разкопките съгласно договора, могат да направят копия от научната документация.


Чл. 43. (1) Подводните проучвания за издирване и събиране на археологически материали и образци от флората и фауната се уреждат с Правилник за изваждане на намиращите се под водата паметници на културата и природни забележителности от водната флора и фауна на КК (ДВ, бр. 53 от 1967 г.).
(2) За намерените оригинални кристали от минерали в рудници, шахти и др. ръководителите на минните предприятия се задължават в седемдневен срок да предадат или уведомят писмено съответния музей, на чиято територия е изкопан или намерен кристалът. Предаването на последните в музея става срещу писмен документ по ред, установен с настоящата наредба.


Чл. 44. Изработването на копия, графични, фото- и кинозаснемания на паметници на културата се извършват по ред, определен с наредба на Комитета за култура.


Чл. 45. Регистрацията и научното описание на музейния фонд се извършва на етапи, както следва:
1. първична обработка (актуване) - установява се документацията по издирването, събирането и постъпването в музея на движимите паметници на културата;
2. инвентиране (научна регистрация) - извършва се класификация, научно определение и вписване в инвентарната книга;
3. научна паспортизация - има за цел да даде пълно научно описание на паметника;
4. съставяне на научно-справочна документация. Осигурява се научната и справочната работа с движимия паметник на културата, като се съставят картотеки, топографски указания, описи и др.


Чл. 46. Материалите от научноспомагателния фонд се записват в "Книга за научноспомагателния фонд" по образец на Комитета за култура.


Чл. 47. Държавните учреждения, обществените организации, притежатели на движими паметници на културата, са длъжни да ги декларират в окръжните или националните музеи, а частните лица да дадат достъп за регистрация съгласно Закона за паметниците на културата и музеите чрез "Декларация за регистриране на движимите паметници на културата" по реда на настоящата наредба. В декларацията по образец на Комитета на култура се изброяват поименно: движимите паметници на културата, техните размери, кратко описание, състояние и др. В декларациите се посочват условията, при които притежателите са длъжни да опазват движимите паметници на културата.


Чл. 48. Декларациите на държавните учреждения, обществените организации и частните лица се попълват в два екземпляра, заверяват се от директора на музея е се номерират от номер едно до безкрайност. Първият екземпляр се дава на предаващата страна, а вторият се съхранява в музея.


Чл. 49. Материалите от основния музеен фонд на музейните сбирки се инвентират от окръжните исторически музеи в отделни инвентарни книги.


Чл. 50. Регистрацията на движимите паметници на културата, които произхождат от българските земи, но се намират в чужбина, се извършва от Комитета за култура.


Чл. 51. В случай че притежател на движим паметник на културата прехвърли правото си на собственост на друго местно лице по смисъла на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, той е длъжен в срок от три дни да уведоми музея, пред който е декларирал или регистрирал, и посочи адреса на лицето, на което е прехвърлена собствеността му.


Чл. 52. Притежателите на частни сбирки или отделни културни ценности не могат да ги подаряват, продават, разменят и завещават на чужди граждани или чуждестранни лица по смисъла на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол без разрешението на Комитета за култура. Нарушителите се наказват съгласно Закона за паметниците на културата и музеите и Наказателния кодекс.


Чл. 53. Служителите в музеите и музейните сбирки нямат право да създават частно сбирки от движими паметници на културата.


Чл. 54. Музейни предмети се закупуват от музеите извън режима на капиталните вложения със средства, предвидени по бюджетите в параграфа за други разходи.


Чл. 55. (1) Разходите при придобиването и покупката на музейни предмети се отнасят в издръжката на музея. Основание за изплащане на музейния предмет са вторият екземпляр на акта за приемане и протоколът на оценителната комисия, в който се вписват инвентарният номер на предмета и поредният номер на приемателния акт.
(2) Срещу предоставените предмети от организации, учреждения или граждани за проучване тяхната музейна стойност и оценка музеите издават "Временна разписка за постъпили предмети за откупуване (подобряване)" по образец на КК.


Чл. 56. Музейните предмети се зачисляват на длъжностни лица, които отговарят за тях. Същите се съхраняват в специални складове (фондохранилища) и в изложбени зали. За музейните предмети и художествените произведения се организира оперативно (извънсчетоводно) отчитане по лица, които отговарят за тях.


Чл. 57. За постъпилите и излезлите от музея музейни предмети се съставя "Акт за приемане и предаване на музейни предмети за постоянно (временно) ползуване" по образец на КК. Актът за приемане и предаване съдържа кратка характеристика на предмета, произход, с какви исторически събития е свързан, инвентарния номер и шифъра на инвентарния музеен предмет, подписите на предавача и приемателя и др. и се издава в три екземпляра от кочан. Първият екземпляр се предава на председателя, вторият - на счетоводството на приемателя, а третият остава в кочана, който се съхранява от отговорника на съответния фонд. Закупуването на предмета се извършва след оценката на същия от оценителната комисия, която съставя оценителен протокол. Приемане и предаване в музея и извън музея на огнестрелно оръжие става с разрешение на Народната милиция.


Чл. 58. Приемането и предаването на предмети от благородни метали - злато, платина, сребро, скъпоценни камъни и др., се извършва от комисия, съставена от специалисти в присъствието на съответните лица, които отговарят за тях. Същата съставя акт за приемането или предаването, в който задължително се вписват броят, теглото, съставът на благородните метали и скъпоценни камъни и предметите, общото тегло на предмета, украсен с благородни метали и скъпоценни камъни, броят и размерите на празните места (гнезда), където са стояли скъпоценни камъни или благородни метали. За откритите благородни метали и скъпоценни камъни при археологически разкопки в момента на откриването се съставя протокол от тричленна комисия. В протокола се вписва наименованието на предмета, състояние, брой, вид, метали и други.


Чл. 59. При приемането на новопостъпили музейни предмети освен акт за приемане се взема в писмена форма историческа справка (легенда) от предаващия - за произхода на предмета, на кого е принадлежал преди това, с какви исторически събития или лица е свързан, времето на изработване, битуване, начин и условия за употребяване и др.


Чл. 60. Предаването на музейни предмети вън от музея се извършва само с писмено разрешение на директора съгласувано с ръководителя, под чието ведомство е музеят, на лица, снабдени със съответно пълномощно, подписано от ръководителя на получателя. За целта се съставя акт за предаване. Актът се подписва от предавателя и приемателя и се издава в три екземпляра - първият за приемателя, вторият за счетоводството на предавателя и третият остава в кочана и се съхранява от лицето, което отговаря за музейния фонд. В акта за предаването се вписват наименованието, инвентарният номер, състоянието на предмета, с каква цел и на кого се предава, срок за връщането му и др.


Чл. 61. Преместването на музейните ценности вътре в музея за използуване в експозиция, за временни изложби, за реставрация или научни проучвания и заснемания се извършва във всеки отделен случай с писмено разрешение на директора. Вътрешното преместване се оформя с т. ф. № 4 "Записка за вътрешно преместване на О. С.", в която се подписват материално отговорните лица, получили и предали музейния предмет. Записката се подписва от лицето, наредило преместването.


Чл. 62. Инвентирането е основна форма на отчитане, опазване и научно описание на музейните предмети. На инвентиране подлежат всички движими паметници на културата от основния и обменния фонд. Вписването на музейните ценности в инвентарната книга се извършва от специалистите в музея. За точното и изчерпателно вписване на музейните предмети в инвентарната книга отговарят завеждащите отделите и директорите на музеите.


Чл. 63. В музеи с голям музеен фонд, разнообразни колекции и различни отдели музейните предмети могат да се систематизират по сбирки, по отдели и друг признак. Окръжните и градските исторически възпоменателни музеи, къщите-музеи, националните и специализираните музеи водят еднакъв образец инвентарна книга. За нумизматичните сбирки се води "Инвентарна книга за монетите" по образец на КК. Художествените галерии и природо-научните музеи водят специални инвентарни книги по образец на КК.


Чл. 64. Всички музейни предмети от основния музеен фонд, постъпили за постоянно ползуване в музея, се фотографират, като снимката се прилага към научния паспорт. Предметите се вписват в инвентарната книга за музейни предмети по образец на КК. Същата съдържа пореден номер, шифър, дата на вписване, номер на акта, с който е приет предметът, номер и дата на оценителния протокол, цена, кратка характеристика на музейния предмет, име на предавателя и др. Предмети, съставляващи част от комплекс, се записват с един номер, номерата на отделните части се дават в дроб. Големите колекции с разнообразни материали се записват предметно, а еднотипните по групи.
Забележка. Указанията за допълване на инвентарните книги и отчетните форми се дават към самите образци.


Чл. 65. Вписването в инвентарната книга на благородни метали и скъпоценни камъни или предмети, украсени с тях, се извършва веднага след заключението на експертизата. Същата трябва да е подписана и подпечатана с официалния печат на учреждението от името на което се извършва. При музейни предмети от благородни метали експертизата се възлага на специалистите от служба "Контрол върху златни и сребърни изделия" към Министерството на финансите, която се извършва безплатно. Протоколът за експертизата се предава в научния архив за съхранение като научна документация, свързана с постъпването на движимия паметник на културата в музея.


Чл. 66. (1) Приетите за временно ползуване музейни предмети се записват в "Книга за временно постъпление" по образец, одобрен от КК. Същата съдържа пореден номер, дата на постъплението, номер на акта, с който е приет, наименование и кратко описание: материал, техника, състояние, откъде постъпва, с каква цел, инвентарен номер, срок за връщане и др.
(2) На музейните предмети, приети за временно ползуване, се поставя пореден номер от Книгата за временно постъпление с инициали КВП. Същият се записва на картонче, окачено на предмета.


Чл. 67. (1) Придобитите музейни предмети при археологически разкопки и чрез научни експедиции се вписват задължително веднага в полевия дневник и полева инвентарна книга на научната експедиция. Полевата инвентарна книга съдържа кратко описание на характерните белези на музейния предмет - форма, размери, материал, украси, културен пласт, инвентарен номер и др.
(2) Привършените полеви дневници и полеви инвентарни книги на експедициите се предават от ръководителите на същите на лицето, което отговаря за музейния фонд, срещу подпис в книгата за движението на формулярите и регистрите. След научната обработка на музейните предмети в срок до една година същите се завеждат в инвентарната книга на музея на основание акта за предаване по реда, установен с тази наредба, а полевите дневници и полевите инвентарни книги се предават в научния архив.


Чл. 68. За безвъзмездно предаване на музейни предмети на други институти се иска писмена заповед на съответното централно ведомство, към което се числи музеят. Отписването на музейните предмети от инвентарната книга се извършва на основание акта за предаване, в който се вписва номерът на заповедта на централното ведомство за отчисляването, и въз основа на писмен отговор от музея-получател с данни за инвентарните номера, под които са заведени у получателя.


Чл. 69. Отписването от инвентарната книга на откраднати, загубени или унищожени музейни предмети се извършва, както следва: в графа "Забележка" срещу откраднатия, загубения или унищожен предмет се вписва текст, който посочва номера на документа, с който е заплатен, номера и датата на решението на съда, с което е постановен фактът на изчезването, и номера и датата на заповедта на централното ведомство, с което е разпоредено отписването. Бележката се скрепя с печата на музея и подписите на ръководителя на музея и главния счетоводител.


Чл. 70. Музейните предмети, загубили своята музейна стойност, се отписват от инвентарната книга на основание протокол за брак и акт за ликвидация. Протоколът за брак по т. ф. № 312 и актът за ликвидация по т. ф. 313 се съставят от комисия, назначена от директора на музея с председател съответен специалист и членове главния счетоводител или неговия заместник и необходимия брой специалисти. Протоколът за брак и предложеният начин за ликвидация (чрез унищожаване или запазване на същите) се одобряват от ръководителя на съответното централно ведомство. Музейните предмети се ликвидират в седемдневен срок от получаването на одобрения протокол, при което се съставя акт за ликвидация по т. ф. № 313. Актовете за брак и за ликвидация се предават за съхранение - един екземпляр в научния архив и един екземпляр към съответната инвентарна книга.


Чл. 71. Унищожените музейни предмети по вина на длъжностни и други лица се отписват от инвентарната книга след предприемане на съответни мерки за възмездяване на музея и след писменото разрешение на съответното централно ведомство.


Чл. 72. (1) За повредите, нанесени на музейните предмети по вина на длъжностни лица, се съставя акт от комисия в три екземпляра. В акта комисията отбелязва най-подробно настъпилите промени в предмета и дава стойностна оценка на повредата. Въз основа на акта ръководителят на музея издава заповед за търсене имуществена отговорност от виновните лица при условията на КТ. Директорът на музея нарежда да се направи бележка в инвентарната книга в графата "Забележка" за промените, настъпили във вътрешния вид на предмета.
(2) В случаите, когато повредата е причинена от длъжностни лица, но при изпълнение на служебните си задължения или от външни лица, ръководителят на музея незабавно уведомява писмено по-горестоящата организация, като изпраща два екземпляра от акта на комисията за предприемане действие за обезщетяване. Ако повредата е нанесена на скъп музеен предмет (уникат) или е резултат на умисъл, уведомяват се органите на прокуратурата.


Чл. 73. (1) Замяната на старите инвентарни книги с нови се допуща в изключителни случаи с разрешение на Комитета за култура, а за музеите към БАН - от БАН, за което се съставя акт (по образец на КК) в три екземпляра - един за счетоводството, един в старата инвентарна книга и един за Комитета за култура. Категорично се забранява унищожаването на старите инвентарни книги. Същите се пазят при условия, както и новите.
(2) Ползуването на инвентарните номера, освободени след изписване на музейните ценности за други такива, не се допуска. Поправки, зачерквания и изтривания в инвентарната книга на музея са абсолютно забранени. Ако въпреки това се наложат изправления, те стават само с червено мастило, така че да се чете старият текст, и със заверка от директора.
(3) Вписването на музейните ценности в инвентарната книга става в едномесечен срок от придобиването им с изключение на придобитите от археологически разкопки.
(4) Номерацията в новата инвентарна книга продължава последователно, пренесена от старата инвентарна книга, което се отбелязва в акта, съставен при замяна на инвентарната книга.


Чл. 74. (1) Отчетните обозначения са специални шифровани белези, нанесени върху музейните предмети, които показват принадлежността на предмета към определен музей, името на сбирката или колекцията и свидетелствуват, че той е държавна собственост.
(2) По-характерни отчетни обозначения са: шифърът на музея (съкратеното наименование: МИС - Музей за история на София, ОИМВ - Окръжен исторически музей - Видин) и поредният номер на музейния предмет от инвентарната книга. Когато фондът се води по сбирки, се поставя обозначение на сбирката в римски цифри. Например: МИС-А-II-2035.
(3) Шифърът на музеите в страната се утвърждава от Комитета за култура.
(4) На предмети, инвентирани в колекции, се поставя инвентарният номер, под който е записана цялата колекция, а в индекс - поредната цифра, под която даден предмет се числи в колекцията.


Чл. 75. (1) Отчетните обозначения трябва да бъдат написани грижливо, четливо и трайно. Препоръчва се всеки музей да избере определен цвят боя или туш за обозначаване и да се придържа към него при всички записвания. В случай че цветът на боята съвпада с цвета на музейния предмет, на последния предварително се поставя фон от друг цвят, върху който се написват приетият шифър и номер. Обозначението с туш да се покрива с лак.
(2) Използуването на химически молив и мастило не се допуска.


Чл. 76. (1) При поставяне на отчетни обозначения в зависимост от характера на предмета се избира един от следните начини - написване непосредствено върху експоната, закачване или залепване на етикет.
(2) Отчетните обозначения се поставят непосредствено на музейния предмет, а не на неговата опаковка, с изключение на монетите, гемите, миниатюрите и др. За всяка група музейни предмети се установява определено място, на което се поставят инвентарните обозначения.
(3) Старите обозначения върху музейните предмети не се заличават, а се унищожават с условния знак "х". Изключение се прави за миниатюрните предмети, където заличаването на старите инвентарни номера е неизбежно. В такъв случай в графата "Забележка" на инвентарната книга се отбелязва заличеното старо обозначение.
(4) Отчетните обозначения се нанасят:
1. на картините, иконите, рисунките, гравюрите, плакатите и др. (рисувани на плътна хартия) от обратната страна на левия долен ъгъл написване с мека четка или на особени прозрачна хартия - чрез залепване (но само с фотографско лепило или клайстер) на малки етикети;
2. на отделните ръкописни листа - отляво горе на обратната страна на листа. На подвързаните архивни ръкописи - на гърба на заглавния или първия лист при задължителна номерация на листовете и посочване на техния брой. В отделни случаи на особено ценни ръкописи, гравюри и рисунки на тънка и прозрачна хартия, недопускащи шифровка, обозначенията се поставят на пакета или корицата, в която последните се пазят;
3. върху скулптурите - от задната страна на долния край на подложката, а на малки предмети - долу на дъното. На архитектурни фрагменти - на невидими места;
4. на тъкани - върху етикети от памучна материя и нашиване на опакото на предмета. Инвентарните обозначения върху особено крехки предмети (например от археологически разкопки, археологически тъкани и др.) се поставят не върху самия предмет, а на опаковката - стъкленица, кутийка, плик;
5. на керамични изделия и на предмети от дърво, камък и др. - на подложката;
6. на мебели - от задната страна под седлото, под горната дъска и др. На шкафове обозначението се поставя на обратната страна на лявата вратичка;
7. на огнестрелните оръжия - от вътрешната страна на подходящо място, на хладните оръжия - на дръжката или върху картонен етикет, закачен на тънък здрав шнур, на шлемове и др. - на обратната страна;
8. на зоологически предмети - върху етикета или на поставките. На препаратите, поставени в стъкленици или в постоянни опаковки - на вътрешната страна; на хербарийните листове - на първия лист на албума;
9. на негативите и диапозитивите - с туш на емулсията. На отделните фотоснимки - на гърба на левия долен ъгъл; на отпечатъците, свързани в албум - на гърба на корицата или на заглавния лист на корицата.
(5) Инвентарните обозначения на всички тези музейни предмети трябва да се повтарят и върху оформянето (рамката, постамента, калъфа и др.).
(6) Особено дребни вещи (камъни, геми, монети) се обозначават върху собствената опаковка (плик, калъф, кутийка), като задължително към тях се прибавя (за скъпоценностите) фотоснимка на дадения предмет.
(7) За сипкави тела обозначенията се поставят върху опаковката.


V. Научна обработка на движимите паметници на културата
Чл. 77. Научната обработка на движимите паметници на културата има за цел да разкрие тяхното историческо, научно и художествено съдържание за използуване на научни, образователни и възпитателни цели. Тя се извършва от специалисти по реда на настоящата наредба.


Чл. 78. В държавните музеи и музейни сбирки движимите паметници на културата от основния музеен фонд подлежат на задължителна научна обработка.


Чл. 79. Резултатите от научното обработване на всеки движим паметник на културата се написват на специална бланка, наречена "Научен паспорт". В него се нанасят регистрационните данни (инв. №, размери, цвят, материал, фотография, техника на изработване, история на предмета, място на битуване, резултати от консервационната интервенция, библиографска справка, подпис на лицето, което съставя паспорта, и др.). При описание на предмети с марки, клейма, надписи и др. необходимо е същите да се изрисуват или преписват. Образците за паспорти се изработват от съответните музеи по образец на КК.


Чл. 80. (1) Научните паспорти се завеждат в книгата на научния архив. Тяхната номерация съвпада с инвентарните номера на музейните предмети.
(2) Допълнителните проучвания на паметника се нанасят непрекъснато в научния паспорт. Унищожаването на научни паспорти се забранява.


Чл. 81. За архивни материали на основния музеен фонд не се съставя паспорт (освен за тези, които имат изключително значение), а се обработват съгласно правилата и формите, определени в Указа за държавния архивен фонд.


Чл. 82. Необработените научно движими паметници на културата могат да бъдат обработени и публикувани и от външни лица при установен режим на опазване и при съгласие на лицето, което ги е открило или ги притежава. Приоритетът за научна обработка и публикация се запазва в продължение на 3 години от инвентирането на съответния движим паметник на културата. Този срок може да бъде продължен от БАН за музеите към нея и от КК за всички останали музеи. Срокът на приоритета може да бъде съкратен, когато паметниците са свързани с особено важно събитие, публикуването на което е срочно. Отнемането на приоритета се решава от КК или съответното ведомство.


Чл. 83. (1) Музеите изработват научни, справочни картотеки, свързани със систематизирането на музейните фондове, с научните изследвания на музейните работници, място на съхранение и др. Броят на научните картотеки е неограничен.
(2) Обикновените видове картотеки са: инвентарна, систематическа, тематична, предметна, топографска, географска, именна, хронологическа, перфокартотека и др.


VI. Стопанисване и контрол на движимите паметници на културата
Чл. 84. (1) Движимите паметници на културата се стопанисват от държавни учреждения, обществени организации и частни лица, посочени в тази наредба.
(2) Движимите паметници на културата се ползуват за научни, образователни и възпитателни цели. Забранява се ползуването им за цели, несъответствуващи на Закона за паметниците на културата и музеите. Не се допуска изнасянето вън от страната, унищожаването и преработването на движими паметници на културата.


Чл. 85. Изнасянето на движимите паметници на културата в чужбина се забранява. В изключителни случаи изнасянето на отделни движими паметници на културата се разрешава от председателя на Комитета за култура съгласно чл. 31 от Закона за паметниците на културата и музеите.


Чл. 86. Опазването на движимите паметници на културата е задължение на всеки притежател и гражданин.


Чл. 87. (1) За осигуряване опазването на движимите паметници на културата ръководителите на музеите и музейните сбирки са длъжни да вземат необходимите мерки:
1. да не допускат предаването на културни ценности за съхранение на лица, осъждани за злоупотреба;
2. музейните ценности да се съхраняват във фондохранилища по групи и видове, подредени в подходящ ред, с оглед бързото им ползуване, проверяване и по-доброто им опазване;
3. музейните предмети с големи размери да се съхраняват в подходящи покрити помещения;
4. на всяко фондохранолище, изложбена зала и пр. да се определя постоянен номер, който да се посочва в документите за отчетността, опазването и движението на музейните документи;
5. фондохранилищата, изложбените зали и площадките да бъдат снабдени с противопожарни съоръжения, вентилационни уредби, климатични инсталации, сигнални уредби и др. съоръжения, предотвратяващи повреди и кражби на музейни предмети;
6. всяко фондохранилище и др. да се заключват с отделни ключове, вторият екземпляр от които да се съхранява в запечатана кутия, която да се предава срещу подпис на дежурния или охраната. За целта да се води специална тетрадка. Вторите ключове да се ползуват само в случай на пожар, природни и обществени бедствия;
7. да се изготви план за спасяване на музейните предмети в случай на пожар и други бедствия, като се осигурят условия за неговото изпълнение;
8. да се вземат всички необходими мерки за своевременно почистване и профилактика на музейните предмети;
9. с писмена заповед да се определят длъжностните лица, които следва да приемат и съхраняват музейните предмети. Със заповед да се забрани предаването и получаването на музейни предмети в отсъствието на длъжностните лица, които отговарят за тях. По изключение вземането на музеен предмет от фондохранилището или изложбената зала (витрина) в отсъствието на пазителя да се разрешава при писменото му съгласие и присъствието на определеното от него лице. В случай че такова не бъде определено, да присъствува представител на съответния народен съвет или на МВР. За целта се съставя протокол. След вземане на предмета фондохранилището, изложбената витрина и др. се запечатват. Предметът се съхранява от директора на музея или от упълномощено от него лице, което изрично се посочва в заповедта (протокола). Взетият музеен предмет се връща на пазителя срещу декларация, написана на гърба на протокола, в която се посочва, че предметът се приема в изправност. Протоколът и декларацията се пазят от директора на музея или от упълномощено от него лице до извършване на инвентаризация.
(2) Достъпът на външни лица до движимите паметници на културата в музеите и музейните сбирки се разрешава от директорите, а в частните сбирки - от собствениците им съгласувано с органите по опазването въз основа на документ, който удостоверява квалификацията и научната цел на съответното лице.


Чл. 88. При кражба, умишлено унищожаване или повреди на музейни предмети ръководителят на музея е длъжен да уведоми писмено незабавно органите на МВР и по-горестоящата организация.


Чл. 89. Контролът върху съхранението на движимите паметници на културата се осъществява от Комитета за култура, централните ведомства и съветите за култура.


Чл. 90. Констатираните нарушения се установяват с акт, който се изпраща в най-близкия съвет за култура или до Комитета за култура за издаване на наказателно постановление.


Чл. 91. Директорът и главният счетоводител на музея са длъжни да изискват правилното съставяне на първичните документи при приемането и предаването на музейните предмети, правилното организиране и своевременно завеждане на оперативно отчитане на същите. По предложение на главния счетоводител директорът назначава тричленна комисия от двама специалисти по музейното дело и един счетоводен работник, която да извършва най-малко един път в тримесечието проверка на всички първични документи и записвания по прихода и разхода. За констатациите от проверката комисията съставя акт, който се представя на директора за разпореждане. Един екземпляр от акта се пази в научния архив.


Чл. 92. (1) Музеите инвентаризират музейните предмети, както следва:
1. цялостна инвентаризация на музейните сбирки се извършва един път на три години;
2. до 400 броя музейни предмети (инвентарни номера) цялостна инвентаризация се извършва ежегодно;
3. музейните предмети от благородни метали, скъпоценни камъни, предмети, украсени с тях, и включените музейни предмети и произведения на изкуството в държавния музеен фонд се инвентаризират ежегодно;
4. цялостната инвентаризация се извършва от длъжностни лица, които отговарят за музейните предмети, чрез комисия от двама музейни и един счетоводен специалист;
5. инвентаризацията по репрезантативния метод се извършва задължително на всички музейни предмети по отдели. В комисиите за извършване на инвентаризация по този метод се включват специалисти, на които не е възложено да отговарят за музейни предмети. Инвентаризационната комисия е длъжна да осигури пълна обективност при избиране на музейните предмети, които се инвентаризират.
(2) В музеи с музеен фонд над 400 предмета ежегодно се извършва инвентаризация по репрезентативния метод, както следва:
1. от 401 до 5000 предмета се проверяват най-малко 400 броя;
2. от 5001 до 10 000 предмета - 800 броя;
3. от 10 001 до 15 000 предмета - 1000 броя;
4. над 15 000 предмета се проверяват най-малко 1200 броя.
(3) Инвентаризациите се извършват от комисии, назначени от директорите на музеите или от ръководителите на висшестоящата организация, в състав: двама музейни и един счетоводен специалист. Преди започване на проверката комисията определя по инвентарната книга съобразно значимостта и други характерни белези на музейните предмети кои от тях следва да бъдат проверени, след което се извършва проверката на местонахождението.


Чл. 93. При редовно водене на оперативното отчитане не се съставят описи, а се извършва проверка на наличните музейни предмети чрез сравняване на записванията в инвентарната книга. При констатирани липси или излишъци инвентаризационната комисия съставя акт, който ръководството на музея представя на съответното ведомство за разпореждане. В останалите случаи се съставя протокол за извършената инвентаризация, в който комисията изрично вписва, че не са констатирани липси или излишъци. При всяка проверка се описват в протокола инвентарните номера на проверените по местонахождение предмети. Когато се установи, че са загубени музейни предмети, задължително се прави протокол, в който се вписва наименованието на предметите и обстоятелствата, при които са загубени. Прилага се и обяснението на материално отговорното лице. Този протокол е неразделна част от общия инвентаризационен протокол.


Чл. 94. Всички първични документи - актове за приемане и предаване, ликвидации и протокол за бракуване на музейни предмети, се издават от кочани, съответни прономеровани, прошнуровани и заверени от директора и главния счетоводител на музея. Същите се вписват в книгата за движението на формулярите и регистрите, откъдето срещу подпис се предават на лицата, които отговарят за ползуването им. След свършване на екземплярите на кочана същият се предава срещу подпис в книгата за движението на формулярите и регистрите на определено лице, което отговаря за съхранението на тази документация.


Чл. 95. (1) Инвентарната книга, книгата за временно постъпване на музейни предмети, полевият дневник и полевата инвентарна книга на научната експедиция се прономероват, прошнуроват и се заверяват с подписите на директора и главния счетоводител, след като се вписват в книгата за движението на формулярите и регистрите и предават за ползуване от съответните длъжностни лица срещу подпис. След приключване същите се предават срещу подпис в съответната графа в книгата за движението на формулярите и регистрите на определеното лице, което отговаря за тази документация. В книгата за движението на формулярите и регистрите се вписват (при предаването на лицето и при привършване) всички отчетни документи, които се издават по образец на КК. Книгата за движението на формулярите и регистрите се прономерова, прошнурова и заверява от директора и главния счетоводител. Същата се съхранява в счетоводството на музея и е на отговорно пазене при главния счетоводител или негов заместник.
(2) За неизпълнение на задължението по опазването на отчетните документи на музеите от повреда, унищожаване или загубване на виновните лица да се търси най-строга отговорност, включително и наказателна.


VII. Консервация
Чл. 96. Движимите паметници на културата се подлагат на специални грижи, които осигуряват тяхното съхранение. Комитетът за култура одобрява технологията и режима за опазване на музейните предмети - влага, температура, консервация, реставрация и др., чрез инструкции.


Чл. 97. Консервацията и реставрацията на движимите паметници на културата се извършват от централната лаборатория при Комитета за култура, ателиетата, лаборатории и отделните реставратори към музеите. Консервация и реставрация могат да извършват само компетентни лица. Лица с практика, но без университетска подготовка по консервация могат да извършват консервационнна работа само с писмена атестация на експертния съвет към Централната консервационна лаборатория.


Чл. 98. Консервационните лаборатории при музеите провеждат консервационна и реставрационна работа съгласно утвърдените изисквания и методи на съвременната консервационна наука. Те изпълняват и контролират техническата подготовка на експонатите за фото- и филмово заснимане, съблюдават необходимите условия за опазване на материалите в експозициите и фондовете, сигурността при опаковка за транспорт и др. Същите проучват материалите, техниката на движимите паметници на културата във връзка с консервацията. Те осъществяват и научни публикации в областта на техниката, консервацията и опазването на музейните предмети.


Чл. 99. Консервационните лаборатории са подчинени на директора на музея или неговия заместник по научната част. Във всички консервационни лаборатории към музеите в страната със заповед на директора се създава консервационен (експертен) съвет. Същият обсъжда планове за консервационната работа и решава проблемите по опазването на движимите паметници на културата и текущи консервационни въпроси за работа върху музейните предмети. Във вътрешния консервационен съвет влизат директорът на музея, реставратори, химици и музейни работници. Разширеният консервационен съвет се състои освен от представителите на музея и от специалисти от други институти - консерватори, технолози, химици, историци, изкуствоведи, археолози и пр.


Чл. 100. Консервационните лаборатории работят по план, одобрен от директорите на музеите. Същите проучват и подготвят писмени предложения за консервация, които се обсъждат от консервационния съвет. Последният взема решение по тях след предварително изготвени предложения и документация за консервация. Решенията на съвета влизат в сила след утвърждаването им от директора на музея. Указанията на консервационните съвети са задължителни за консерваторите и реставраторите. При явяване на нови моменти в процеса на работа консервацията се спира, изготвя се ново предложение и след обсъждане и утвърждаване от консервационния съвет работата продължава.


Чл. 101. Абсолютно се забранява консервация и реставрация на музейни материали от неквалифицирани лица и от музейни работници неконсерватори. Ако в музея няма консервационна лаборатория или консерватор, работата се възлага на други музейни ателиета или по договор - на квалифицирани специалисти-консерватори чрез ателието, което отговаря за музея. Тяхната работа се възлага и приема от компетентен консервационен съвет на ателието, което възлага работата.


Чл. 102. Приемането и предаването на музейните предмети в консервационните ателиета става с акт за приемане и предаване, в който се отбелязва състоянието на музейния предмет, всички пукнатини, счупени части, петна и други дефекти. На предмета е наложително да се прави снимка, която се прилага към акта в досието. Основните етапи от консервационната работа се записват в "Книга за консервация и реставрация на музейните предмети" по образец на Комитета за култура, която се води от ръководителя на консервационната лаборатория.


Чл. 103. Консервационните лаборатории са длъжни да водят пълна документация за провежданата от тях консервационно-реставрационна дейност. Тук влизат данните за състоянието на предметите, резултатите от изследванията и техническата експертиза за материали и техниката, причините за повредите, приложените методи и материали на работа и пр. Консервационните лаборатории правят описание на процесите на консервацията, на употребените материали в съответни формуляри (консервационни и реставрационни протоколи). Всички консервационни намеси се съпътствуват от фотодокументация преди започване на работа, в процеса на работа и след завършването й.


Чл. 104. На всеки консервиран паметник се изготвя досие, в което влизат всички протоколи от консервационни съвети, описания, резултати (протоколи) от експертизи и изследвания, предложението за консервация, фотографиите, дневник-описание за работата и пр. Досието на консервационния предмет носи неговия инвентарен номер.


Чл. 105. Съществените изменения, настъпили в предмета след неговата консервация, се отразяват в графата "Забележка" на инвентарната книга с червено мастило, заверени с подписа на директора на музея.


Чл. 106. Консервационните лаборатории (консерваторите) са задължени заедно с отговорниците на фонда системно да оглеждат и контролират правилното съхранение на предметите в изложбените зали и фондохранилищата и да отразяват тяхното състояние в отделен дневник. В случай на открити дефекти и повреди, веднага предлагат и вземат мерки за провеждане на необходимите профилактични и консервационни интервенции.


Чл. 107. За предметите от държавния музеен фонд се установява специален контрол и наблюдение на тяхното състояние и опазване, като това се отбелязва периодично в досието им. Разрешение за тяхната консервация се дава само от КК.


Чл. 108. Консервационните лаборатории заедно с отговорника на фонда определят най-необходимите локални условия за опазване на музейните ценности в експозициите и фондовете съгласно наредбата на КК и са длъжни да предупреждават директора в случай на неправилно опазване на ценностите.


Чл. 109. По време на консервация на даден предмет отговорникът на лабораторията и отделният консерватор са длъжни да осигуряват нормален режим, който да не вреди на паметника. По време на консервацията те отговарят за юридическото и физическото опазване на паметника.


Чл. 110. Без разрешение на ръководителя на консервационната лаборатория или консервационния съвет, съгласувано с директора, никой няма право да изважда от експозицията, да опакова, транспортира или променя условията за съхранение на музейния предмет.

Заключителни разпоредби


Чл. 111. (1) Тази наредба се издава на основание Закона за паметниците на културата и музеите (ДВ, бр. 29 от 1969 г.) и т. 50.1 и 54 на Инструкцията за някои специфични особености при отчитането на стоково-материални ценности в бюджетните учреждения и заведения (ДВ, бр. 4 от 1972 г.) и отменя Инструкцията за държавната регистрация на музейните фондове (Изв., бр. 92 от 1958 г.). Същата е съгласувана с Министерството на финансите - писмо № II-1064 от 24.08.1973 г.
(2) Въз основа на тази наредба директорите на музеите одобряват правилник за вътрешния ред за отчитане и опазване на движимите паметници на културата.
(3) Наредбата влиза в сила от 1 януари 1974 г.


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти