Logo Сряда, 21 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 19 ОТ 6 НОЕМВРИ 2007 Г. ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА НЯКОИ ЕКЗОТИЧНИ БОЛЕСТИ ПО ЖИВОТНИТЕ И МЕРКИТЕ СРЕЩУ ВЕЗИКУЛОЗНАТА БОЛЕСТ ПО СВИНЕТЕ

В сила от 20.11.2007 г.
Издадена от министъра на земеделието и продоволствието

Обн. ДВ. бр.95 от 20 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.64 от 3 Август 2018г.


Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:
1. мерките за ограничаване и ликвидиране на:
а) чумата по говедата, чумата по дребните преживни животни, хеморагичната болест по елените, шарката по овцете и козите, везикулозния стоматит, заразния нодуларен дерматит (Лумпи скин), треската от долината на Рифт;
б) везикулозната болест по свинете;
2. методите за диагностика на болестите по т. 1;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1;
4. условията и редът за прилагане на мерките по т. 1.





Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните при получаване на информация от частнопрактикуващи ветеринарни лекари за съмнение за възникване на болестите по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а" незабавно изпраща в животновъдния обект със съмнение за болест официален ветеринарен лекар, който го контролира и незабавно уведомява Европейската комисия (ЕК) за възникналото съмнение.


Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато съществува съмнение, че животните в животновъден обект са заразени с една от болестите по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а", БАБХ осигурява незабавно извършване на изследване от официален ветеринарен лекар, за да се потвърди или отхвърли съмнението за наличие на болест, включително и взимане на необходимия брой проби за лабораторно изследване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Съмнителните животни могат да бъдат транспортирани до оторизирана лаборатория и/или до национална референтна лаборатория по чл. 16 за изследване под контрола на БАБХ, като се предприемат необходимите действия за предотвратяване разпространението на болестта.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) След уведомяването за съмнение за съществуване на болестта БАБХ незабавно поставя животновъдния обект под официален надзор, като разпорежда:
1. преброяване на всички животни от възприемчивите за болестта видове по категории, като се записва броят на животните, които са умрели, заразени или застрашени от заразяване; преброяването се актуализира, като се отчитат новородените или умрелите животни за времето на евентуалното наличие на болестта в животновъдния обект и информацията се предоставя при поискване и може да се проверява при всяко посещение в обекта;
2. всички животни от възприемчивите видове в животновъдния обект да се държат в помещения, отделно от другите животни, или да се отведат на друго място, където могат да бъдат изолирани, като се вземе под внимание наличието на диви гръбначни или безгръбначни животни, които по механичен или биологичен път могат да пренасят и разпространяват причинителя на болестта (вектори);
3. забранява излизане или влизане от животновъдния обект на животни от възприемчивите видове;
4. забранява движението на:
а) хора, животни от други видове, които не са възприемчиви към болестта и транспортни средства във или извън животновъдния обект;
б) месо, трупове на животни или храна за животни, съоръжения, отпадъци, боклук, тор или всичко друго, чрез което може да бъде пренесена болестта;
5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) движението на хора, животни от невъзприемчивите видове и транспортни средства се разрешава от БАБХ след предприемане на мерки с цел предотвратяване на риск от разпространение на болестта;
6. поставяне на подходящи средства за дезинфекция на входовете и изходите на сградите или местата, където се помещават животни от застрашените видове, както и на входа и изхода на животновъдния обект;
7. извършване на епизоотично проучване съгласно чл. 7.
(4) До налагането на мерките по ал. 3 собственикът или гледачът на всяко животно, за което има съмнение за наличие на болестта, предприема всички действия за спазването на мерките по ал. 3, с изключение на тази по т. 7.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да приложи всяка от мерките по ал. 3 към други животновъдни обекти в случай, че местоположението им, тяхната конфигурация или контакти с животновъдния обект, в който има съмнение за болестта, дават основания за съмнение за възможно заразяване.
(6) Мерките по ал. 1 - 3 не се прекратяват, докато официалният ветеринарен лекар на основание на резултат от лабораторно изследване и проведеното епизоотично проучване не отхвърли съмнението за наличие на болестта.


Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) След като бъде официално потвърдено, че една от болестите по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а" е възникнала в животновъден обект, освен мерките по чл. 3, ал. 3 БАБХ разпорежда прилагане на допълнителни мерки:
1. всички животни от възприемчивите видове в животновъдния обект да бъдат убити на място незабавно; умрелите или убитите животни да бъдат изгорени, загробени или преработени в обект за обезвреждане на странични животински продукти; тези операции се извършват по начин, намаляващ до минимум риска от разпространение на причинителя на болестта;
2. преработване по подходящ начин и под официален надзор на вещества и отпадъци, като храна за животни, боклук, тор или меки отпадъци, които могат да бъдат замърсени с причинителя на болестта; това преработване се извършва съгласно указанията на официалния ветеринарен лекар с цел предпазване от разпространение на болестта;
3. след извършване на мерките по т. 1 и 2 сградите, използвани за отглеждане на животните от възприемчивите видове, дворовете, транспортните средства и всички съоръжения, които могат да са замърсени с причинителя на болестта, да се почистят и дезинфекцират съгласно чл. 15;
4. извършване на епизоотично проучване по чл. 7.
(2) Труповете на унищожените животни и отпадъците по ал. 1, т. 1 и 2 се загробват в изкоп с дълбочина 3 м, който се напълва с тях до височина 2 м, като по дъното му и върху труповете и отпадъците се насипва хидратна вар. Един метър от изкопа се запълва със земна маса, за да не могат да го разравят месоядните животни. Загробването се извършва в почва, в която няма подпочвени води, за да не се допусне замърсяването им или възникване на други екологични щети.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разшири прилагането на мерките по ал. 1 по отношение на други съседни животновъдни обекти, ако тяхното местоположение, конфигурация или контакти с животновъдния обект, в който е потвърдено наличие на болестта, предполагат съмнение за заразяване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Въвеждането в животновъдния обект на нови животни се разрешава от БАБХ след задоволителна проверка на изпълнение на изискванията по чл. 15, извършена от официалния ветеринарен лекар.


Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) В случаите на заразяване или съмнение за заразяване на диви животни БАБХ осигурява предприемането на необходимите мерки, за които информира ЕК и държавите членки, чрез Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните.


Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато наличието на болести по чл. 1, т. 1 се потвърди в животновъдни обекти, които са съставени от две или повече самостоятелни производствени единици, БАБХ може да не приложи изискването по чл. 4, ал. 1, т. 1, когато се касае за производствените единици на заразен животновъден обект при положение, че официалният ветеринарен лекар писмено е потвърдил, че структурата и размерът на тези единици и операциите, изпълнявани в тях, са такива, че единиците са напълно отделени по отношение на помещения, отглеждане на животните, персонал, съоръжения и хранене, така че разпространението на причинителя на болестта от една в друга единица е предотвратено.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) В случаите по ал. 1 мерките по Решение 88/397/ЕЕС на ЕК се прилагат директно за съответната болест и могат да бъдат изменяни от БАБХ предвид специфичния характер на болестта след съгласуване с ЕК.


Чл. 7. (1) Епизоотичното проучване включва:
1. продължителността на периода, през който болестта може да е съществувала в животновъдния обект, преди да се изпрати уведомление за нея или преди да е имало съмнение за наличието и;
2. възможния произход на болестта в животновъдния обект и идентифицирането на други животновъдни обекти, в които има животни от възприемчивите видове, които могат да бъдат заразени или са заразени;
3. движението на хора, животни, трупове, месо, транспортни средства, оборудване или вещества, за които има вероятност да пренесат причинителя на болестта до или от животновъдния обект;
4. наличието и разпространението на причинителя на болестта.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед създава национален кризисен център, който осъществява цялостно координиране на всички мерки, необходими за осигуряване ликвидирането на болестта възможно най-бързо и с цел провеждане на епизоотичното проучване.


Чл. 8. (1) Когато официалният ветеринарен лекар открие или счита на основание потвърдена информация, че болестта е възможно да е пренесена в животновъдния обект по чл. 3 от други животновъдни обекти, или е пренесена от животновъдния обект по чл. 3 в други животновъдни обекти в резултат на движение на хора, животни, превозни средства или по какъвто и да е друг начин, тези животновъдни обекти се поставят под официален надзор и в тях се прилагат мерките по чл. 3. Мерките се прилагат, докато съмнението за болестта в другите животновъдни обекти не бъде официално отхвърлено.
(2) Когато официалният ветеринарен лекар открие или счита на основание потвърдена информация, че болестта би могла да е пренесена в животновъдния обект по чл. 4 от други животновъдни обекти, или е пренесена от животновъдния обект по чл. 4 в други животновъдни обекти в резултат на движение на хора, животни, превозни средства или по какъвто и да е друг начин, тези животновъдни обекти се поставят под официален надзор и в тях се прилагат мерките по чл. 3. Мерките се прилагат, докато съмнението за болестта в другите животновъдни обекти не бъде официално отхвърлено.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага мерките по чл. 3 в животновъдния обект по ал. 1 най-малко за срока на инкубационния период за всяка болест, считано от вероятното време на възникване на болестта, установено от епизоотичното проучване по чл. 7.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато условията позволяват, БАБХ може да ограничи мерките по ал. 1 и 2 само до животните от възприемчивите видове или до част от животновъдния обект и намиращите се в него животни, ако обектът отговаря на условията по чл. 6, ал. 1.


Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) При официално потвърждаване на една от болестите по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а" БАБХ определя около заразения животновъден обект предпазна зона с минимален радиус 3 км, която се включва в наблюдавана зона с минимален радиус 10 км. При определянето на зоните се отчитат географски, административни, екологични и епизоотични фактори, както и всички улеснения за провеждане на наблюдение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато зоните по ал. 1 обхващат и територията на друга държава членка, БАБХ си сътрудничи с компетентните органи на тази държава членка при определянето им.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да поиска от ЕК да вземе решение за изменение на границите на зоните по ал. 1 или на продължителността на прилагане на ограничителните мерки, като вземе предвид:
1. географското разположение на зоните и екологичните фактори;
2. метеорологичните условия;
3. наличието, разпространението и вида на преносителя на болестта;
4. резултатите от епизоотичното проучване по чл. 7;
5. резултатите от лабораторните изследвания;
6. действително приложените мерки.


Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия за прилагането на следните мерки в предпазната зона:
1. всички животни от възприемчивите видове в животновъдните обекти в зоната да бъдат идентифицирани;
2. извършване на периодични посещения в животновъдните обекти, в които има животни от възприемчивите видове, включително извършване на клиничен преглед на тези животни, а при необходимост - и взимане на проби за лабораторно изследване;
3. описване и съхранение на резултатите от посещенията, като честотата на посещенията е пропорционална на сериозността на епизоотичната обстановка в животновъдните обекти, изложени на най-голям риск;
4. забрана за придвижване и транспортиране на животни от възприемчивите видове по обществени и частни пътища, с изключение на пътищата, обслужващи животновъдния обект; изключение от забраната е допустимо при транзитно преминаване на животни с автомобилен или железопътен транспорт без разтоварване или спиране;
5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) животните от възприемчивите видове да останат в животновъдния обект, в който се отглеждат, с изключение на случаите, когато се транспортират под контрола на официален ветеринарен лекар директно до кланица за неотложно клане, разположена в тази зона, а ако в зоната няма кланица под ветеринарен контрол - до кланица в наблюдаваната зона, определена от БАБХ;
6. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) транспортирането по т. 5 се разрешава от БАБХ само след като официалният ветеринарен лекар е извършил преглед на всички животни от възприемчивите видове в животновъдния обект и е потвърдил, че за нито едно животно няма съмнение за заразяване; официалният ветеринарен лекар, отговорен за кланицата, трябва да бъде информиран за намерението в нея да се изпратят животни.
(2) Мерките по ал. 1 се прилагат най-малко за срока на инкубационния период за всяка болест, след като на животните от заразения животновъден обект са приложени мерките по чл. 4 и е извършено почистване и дезинфекция по чл. 15.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато болестта е била пренесена от вектори по чл. 3, ал. 3, т. 2, БАБХ може да определи продължителността на мерките и да въведе изисквания за възможността за въвеждане на животни индикатори.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните информира ЕК и държавите членки чрез Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните за предприетите мерки.
(5) След изтичане на срока по ал. 2 мерките в наблюдаваната зона се прилагат и в предпазната зона.


Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия за прилагането в наблюдаваната зона на следните мерки:
1. всички животни от възприемчивите видове в животновъдните обекти в зоната да бъдат идентифицирани;
2. забрана за придвижване на животни от възприемчивите видове по обществени пътища, с изключение на движението с цел завеждане на паша или до обори, или при транзитно преминаване на животни с автомобилен или железопътен транспорт без разтоварване или спиране;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) транспортирането на животни от възприемчивите видове в наблюдаваната зона да се извършва след разрешение от БАБХ;
4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) животните от възприемчивите видове да останат в наблюдаваната зона в продължение на инкубационния период след последния регистриран случай на болест, след което могат да бъдат транспортирани под контрол на официален ветеринарен лекар до кланица за неотложно клане, определена от БАБХ; транспортирането се разрешава от БАБХ, след като официалният ветеринарен лекар е извършил преглед на всички животни от възприемчивите видове в животновъдния обект и е потвърдил, че за нито едно животно няма съмнение за заразяване; официалният ветеринарен лекар, отговорен за кланицата, трябва да бъде информиран за намерението в нея да се изпратят животни.
(2) Мерките по ал. 1 се прилагат най-малко за срока на инкубационния период за всяка болест, след като на животните от заразения животновъден обект са приложени мерките по чл. 4 и е извършено почистване и дезинфекция по чл. 15.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато болестта е била пренесена от вектори по чл. 3, ал. 3, т. 2, БАБХ може да определи продължителността на мерките и да въведе изисквания за възможността за въвеждане на животни индикатори.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните информира ЕК и държавите членки чрез Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните за предприетите мерки.


Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) В случаите, когато мерките по чл. 10, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 11, ал. 1, т. 4 са с продължителност повече от 30 дни поради възникване на други случаи на болестта, БАБХ може след мотивирано искане от собственика на животновъден обект, който се намира в границите на предпазната или наблюдаваната зона, да разреши преместването на животните от обекта, ако:
1. официалният ветеринарен лекар е удостоверил необходимостта от преместване;
2. е извършен преглед на всички животни;
3. на животните, които ще бъдат транспортирани, е извършен клиничен преглед с отрицателни резултати за наличие на болест;
4. всяко животно е маркирано с ушна марка или е било идентифицирано чрез друг одобрен метод.
(2) Животните се изпращат само в животновъден обект, който се намира в предпазната или наблюдаваната зона.
(3) Превозните средства се почистват и дезинфекцират след транспортиране на животните за избягване риска от разпространение на причинителя на болестта.


Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните предприема всички необходими мерки за информиране най-малко на лицата в предпазната и наблюдаваната зона за действащите ограничения и необходимите действия за правилното прилагане на мерките.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) В случаите, при които епизоотичната обстановка в даден район е изключително сериозна, всички допълнителни мерки, които БАБХ предприема, се съгласуват с ЕК.


Чл. 14. Мерките по ликвидирането на везикулозната болест по свинете са посочени в приложение № 1, а мерките за болестите по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а" се одобряват от Съвета на Европа.


Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол за спазване на следните изисквания:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) да се използват дезинфекционни и инсектицидни средства в концентрации, одобрени от БАБХ;
2. почистването, дезинфекцията и дезинсекцията да се извършват под контрол на официален ветеринарен лекар по начин, предотвратяващ всякакъв риск от разпространение или оцеляване на причинителя на болестта;
3. при завършване на дейностите по т. 2 официалният ветеринарен лекар да проверява правилното изпълнение на мерките и да уточнява необходимия период от време не по-кратък от 21 дни, за да се увери, че дадената болест е била напълно ликвидирана преди повторното настаняване на животни от възприемчивите видове в животновъдния обект.
(2) Задължителните процедури по почистването и дезинфекцирането на заразен животновъден обект за всяка болест по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а" се определят при разработване на съответните мерки за нея, а задължителните процедури по почистването и дезинфекцирането за ликвидиране на везикулозната болест по свинете са посочени в приложение № 1.


Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия за изграждане на:
1. национална референтна лаборатория с оборудване и експертен персонал, чрез които по всяко време и при първоначалното появяване на дадена болест да определя типа, субтипа и щама на съответния вирус и да потвърждава резултатите, получени в регионалните диагностични лаборатории;
2. помещение към лабораторията по т. 1, в което да се изпитват реагентите, използвани в регионалните диагностични лаборатории.
(2) Националната референтна лаборатория, определена по реда на чл. 24, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за всяка от посочените в наредбата болести, отговаря за координирането на стандартите и методите на диагностика, както и за използването на реагентите.
(3) Националната референтна лаборатория по ал. 2:
1. предоставя реагенти за диагностика на регионалните диагностични лаборатории;
2. контролира качеството на всички реагенти за диагностика;
3. периодично провежда сравнителни тестове;
4. съхранява изолати от вируса на болестта от потвърдени случаи;
5. осигурява условия за потвърждаването на положителните резултати, получени в регионалните диагностични лаборатории.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) В случай, че БАБХ няма национална референтна лаборатория за дадена болест, изследването се извършва в национална референтна лаборатория на друга държава членка.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Националната референтна лаборатория в Република България за везикулозна болест по свинете е посочена в т. 5 на приложение № 1. Координатите на тази лаборатория, както и всички последващи промени, свързани с тях, се публикуват на интернет страницата на БАБХ.
(6) Националните референтни лаборатории, определени за всяка болест, си сътрудничат със съответните референтни лаборатории на Европейския съюз.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Функциите на референтна лаборатория на Европейския съюз за везикулозната болест по свинете се поемат от референтната лаборатория на Европейския съюз за болестта шап съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2018/136 на Комисията от 25 януари 2018 г. за определяне на референтна лаборатория на Европейския съюз за болестта шап и за изменение на приложение II към Директива 92/119/ЕИО на Съвета по отношение на референтната лаборатория на Европейския съюз за везикулозна болест по свинете (ОВ L 24, 27.01.2018 г.), а референтните лаборатории на Европейския съюз за болестите по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а" се определят при изготвяне на съответните мерки срещу тях, одобрени от ЕК.
(8) Задълженията и функциите на лабораториите по ал. 7 са посочени в приложение № 2.


Чл. 17. (1) Ваксинация срещу болестите по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а" се извършва само като допълнение към предприетите мерки за ограничаване и ликвидиране на възникнала болест в съответствие със следните изисквания:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) решението за въвеждане на ваксинация да е взето от ЕК след обосновано искане от БАБХ;
2. решението по т. 1 да се основава на следните критерии:
а) концентрация на животните от възприемчивите видове в заразената зона;
б) характеристика и състав на всяка използвана ваксина;
в) процедури за контролиране на разпространението, съхранението и използването на ваксините;
г) видове и възраст на животните, които може или трябва да бъдат ваксинирани;
д) места, където ваксинацията може или трябва да бъде извършена;
е) продължителност на периода, през който ще се извърши ваксинацията.
(2) В случаите по ал. 1 се забранява:
1. ваксинацията или ре-ваксинацията на животни от възприемчивите видове в животновъдните обекти по чл. 3;
2. инжектирането на хипер-имунен серум.
(3) В случай на извършване на ваксинация се спазват следните изисквания:
1. всички ваксинирани животни се идентифицират с ясен и четлив знак съгласно одобрен от EК метод;
2. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) всички ваксинирани животни се оставят в зоната на ваксинацията, освен ако не бъдат изпратени в кланица за неотложно клане, определена от БАБХ;
3. в случаите по т. 2 движението на животните се разрешава само след като официалният ветеринарен лекар е извършил преглед на всички възприемчиви животни от животновъдния обект и е потвърдил, че за нито едно животно няма съмнение за заразяване.
(4) При завършване на ваксинацията движението на животни от възприемчивите видове извън зоната на ваксинация се разрешава от ЕК.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява редовно ЕК чрез Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните за развитието на процеса по ваксиниране.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) По изключение от условията по ал. 1 решение за започване на спешна ваксинация може да се вземе от БАБХ след уведомяване на ЕК и със съгласието на държавите членки.
(7) При вземане на решението по ал. 6 се взимат предвид степента на концентрация на животните в определени райони, нуждата от защита на отделните породи и географската зона, в която се извършва ваксинацията. Решението трябва да бъде незабавно преразгледано от Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните, който може да реши да запази, промени, удължи продължителността на прилагане на мерките или да ги прекрати.


Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя план за действие (контингенс план), който съдържа мерките в национален мащаб при възникване на болест по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а".
(2) С плана по ал. 1 се осигурява достъпът до съоръжения, оборудване, персонал и всички други съответни материали, необходими за бързото и ефективното ликвидиране на болестта.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Общите изисквания за изготвяне на плановете по ал. 1 са посочени в т. 1 - 5 и 10 на приложение № 3, като в т. 6 - 9 са посочени изискванията, които се отнасят за разглежданата болест. Българската агенция по безопасност на храните може да ограничи прилагането на изискванията по т. 6 - 9, ако изискванията по т. 1 - 5 и 10 са вече одобрени от ЕК.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните представя плановете по ал. 1, изготвени в съответствие с критериите, изброени в приложение № 3, за одобрение от ЕК.
(5) Европейската комисия одобрява плановете по ал. 1, а при необходимост - и техните изменения.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Плановете по ал. 1 могат да бъдат изменени или допълнени след предложение на БАБХ до ЕК, като се отчитат промените в епизоотичната обстановка и специфичният характер на дадена болест.


Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Експерти от ЕК могат да извършват проверки на място съвместно с БАБХ, за да се осигури еднаквото прилагане на мерките за болестите по приложения № 1 и 2.
(2) При извършване на проверките по ал. 1 се проверява определен брой животновъдни обекти, за да се установи дали отговарят на изискванията по тази наредба.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) При извършване на проверките по ал. 1 БАБХ предоставя необходимата помощ на експертите от ЕК за изпълнение на задълженията им.

Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Животновъден обект" е всяко място (селскостопанско или друго), в което временно или постоянно се отглеждат или развъждат животни.
2. "Животно" е всяко домашно животно от вид, който може да бъде пряко засегнат от болест по тази наредба, или всяко диво гръбначно животно, което може да участва в епизоотичния процес като преносител или съхранител на заразата.
3. "Собственик или гледач на животни" е всяко физическо или юридическо лице/ лица, което е собственик на животните или е натоварено с отглеждането на тези животни, срещу заплащане или без заплащане на възнаграждение.
4. "Инкубационен период" е периодът от време от заразяване с причинителя на болестта до проявяване на клиничните симптоми.
5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) "Потвърждение на заразата" е обявяване от БАБХ на възникването на болест по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а", въз основа на лабораторни резултати или обявяване на болестта въз основа на клинични и/или епизоотични резултати - при възникнала епизоотия.
6. "Официален ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
7. "Съмнение за заразяване" е наличие на клинични признаци, следсмъртни изменения или резултати от лабораторни изследвания при едно или повече животни от възприемчивите видове, даващи основание да се подозира наличие на една от болестите по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а".
8. "Животни от възприемчиви видове"са животни, които боледуват от болестите по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а".
9. "Предпазна зона" е зона с радиус най-малко 3 км около заразения животновъден обект, в която се прилагат ограничителни мерки по отношение на придвижване на животни, продукти от тях, превозни средства и хора.
10. "Наблюдавана зона" е зона с радиус най-малко 10 км, започващ от заразения животновъден обект, която включва всички животновъдни обекти на територията и, както и животновъдните обекти на територията на предпазната зона.
11. "Тип и субтип на вирус" са понятия, характеризиращи вируси с еднаква морфология и екологична циркулация.
12. "Щам" е понятие, което характеризира генетична вариация или субтип на даден вирус.
13. "Животни индикатори" са възприемчиви към болести животни, които се подлагат периодично на лабораторно изследване за доказване на антитела срещу причинителя на болестта.


§ 2. (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г.) С тази наредба се въвеждат разпоредбите на Директива 92/119/ЕО от 17 декември 1992 г. относно общи мерки за Общността по контрола по някои заболявания по животните и специфични мерки, отнасящи се до везикулозната болест по свинете, и Директива на Комисията 2007/10/ЕО от 21 февруари 2007 г. за изменение на приложение II към Директива 92/119/ЕИО на Съвета относно мерките, които трябва да се предприемат в границите на предпазна зона при възникване на огнище на везикулозна болест по свинете, и изискванията на чл. 17 от Директива 2008/73/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. за опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област и за изменение на директиви 64/432/ЕИО, 77/504/ЕИО, 88/407/ЕИО, 88/661/ЕИО, 89/361/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/426/ЕИО, 90/427/ЕИО, 90/428/ЕИО, 90/429/ЕИО, 90/539/ЕИО, 91/68/ЕИО, 91/496/ЕИО, 92/35/ЕИО, 92/65/ЕИО, 92/66/ЕИО, 92/119/ЕИО, 94/28/EO, 2000/75/EO, Решение 2000/258/ЕО и директиви 2001/89/EO, 2002/60/ЕО и 2005/94/EO (обн., ОВ L 219 от 2008 г.).

Заключителни разпоредби


§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 27 от 2005 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои екзотични болести по животните и специфичните мерки срещу везикулозната болест по свинете (ДВ, бр. 5 от 2006 г.).

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на БАБХ.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 19 ОТ 2007 Г. ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА НЯКОИ ЕКЗОТИЧНИ БОЛЕСТИ ПО ЖИВОТНИТЕ И МЕРКИТЕ СРЕЩУ ВЕЗИКУЛОЗНАТА БОЛЕСТ ПО СВИНЕТЕ


(ОБН. - ДВ, БР. 9 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 02.02.2010 Г.)

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 31 ОТ 2005 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА НЮКЯСЪЛСКАТА БОЛЕСТ (ПСЕВДОЧУМА) ПО ПТИЦИТЕ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ


(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 03.08.2018 Г.)

§ 20. В Наредба № 19 от 2007 г. за ограничаване и ликвидиране на някои екзотични болести по животните и мерките срещу везикулозната болест по свинете (обн., ДВ, бр. 95 от 2007 г.; изм., бр. 9 от 2010 г.) се правят следните изменения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
6. Навсякъде в наредбата думите "Националната ветеринарномедицинска служба" се заменят с "Българската агенция по безопасност на храните", а абревиатурата "НВМС" се заменя с "БАБХ".

§ 21. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник", като § 2, § 6, § 7, т. 2 и т. 3, § 9, т. 2, § 13, § 15, § 18, § 19, т. 8 и § 20, т. 3, буква "в" и т. 5 се прилагат от 1 януари 2019 г.


Приложение № 1 към чл. 14

(Изм. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.)

Мерки за контрол на везикулозната болест по свинете

В допълнение към общите положения в тази наредба към везикулозната болест по свинете се прилагат следните мерки:

1. Описание на болестта
Везикулозната болест е болест по свинете, която клинично не се различава от шапа по двукопитните и се характеризира с афти по рилото, езика и коронарните ръбове на пръстите. Болестта варира значително в острата си форма и може да зарази стадо свине, без да се констатират ясни клинични признаци. Вирусът има способност да оцелява за продължителни периоди от време извън тялото, например в прясно месо. Той е изключително устойчив на дезинфектанти и е стабилен при рН от 2,5 до 12, поради което е необходимо да се извършва старателно почистване и дезинфекция.

2. Инкубационен период
Инкубационният период на болестта е 28 дни.

3. Диагностични процедури за потвърждаване и диференциално диагностициране на везикулозната болест по свинете
Подробните методи за събиране на материали за диагностициране, лабораторните диагностични центрове, методите за откриване на антитела и оценяване на резултатите от лабораторните изследвания се съгласуват с ЕК.

4. Потвърждение за наличие на вируса на везикулозната болест при свинете
Като изключение от § 1, т. 5 наличието на болест се потвърждава:
а) в животновъдни обекти, в които е бил изолиран вирус на везикулозната болест по свинете от свине или от околната среда;
б) в животновъдни обекти, в които се отглеждат свине, които са серопозитивни за везикулозна болест по свинете, при положение, че тези или други свине в животновъдните обекти показват изменения, характерни за везикулозна болест;
в) в животновъдни обекти, в които се отглеждат свине с клинични признаци на болестта или серопозитивни, при положение, че има пряка епизоотична връзка с потвърдено огнище на болестта;
г) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) при други стада, в които са открити серопозитивни свине; в този случай БАБХ, преди да потвърди наличието на болестта, извършва последващи изследвания, в частност повторно взимане на проби и повторно изследване през интервал най-малко от 28 дни между вземанията на пробите; изискванията по чл. 3 се прилагат до приключване на допълнителните изследвания; ако последващите изследвания не показват наличие на везикулозна болест, въпреки че свинете все още са серопозитивни, БАБХ осигурява условия за убиването и обезвреждането им под официален надзор или клането им под официален надзор в кланица, определена от БАБХ.
(изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия свинете в кланицата да се държат и колят отделно от други свине и месото им да се пуска само на националния пазар.

5. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г.) Национална референтна лаборатория за диагностика на везикулозна болест по свинете на Република България.
Национална референтна лаборатория - Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт "Проф. д-р Георги Павлов" (НДНИВМИ), секция "Шап и везикулозна болест по свинете", бул. Пенчо Славейков 15, София 1606.

6. (отм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.)

7. Предпазна зона
7.1. Размерът на предпазната зона се определя съгласно чл. 9, ал. 1.
7.2. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) В случай на везикулозна болест по свинете вместо мерките по чл. 10 БАБХ прилага следните мерки:
а) идентифицира всички животновъдни обекти в зоната, в които има животни от възприемчивите видове;
б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) извършва периодични посещения в животновъдните обекти, в които има животни от възприемчивите видове, включително провежда клинични прегледи на животните, и когато е необходимо - взема проби за лабораторни изследвания; в БАБХ се съхраняват протоколи за посещенията, извършените клинични прегледи и получените от тях резултати; честотата на посещенията трябва да бъде пропорционална на сериозността на епизоотичната обстановка в животновъдните обекти, изложени на най-голям риск за възникване на болестта;
в) забранява движението и транспортирането на животни от възприемчивите видове по обществени и частни пътища, с изключение на пътищата в животновъдния обект; изключение от забраната се допуска при преминаване на животни чрез автомобилен или железопътен транспорт без разтоварване или спиране;
г) може по изключение след одобрение от ЕК да разреши свине, предназначени за незабавно клане, идващи от обекти, разположени извън предпазната зона, да бъдат насочени за клане в кланица, разположена в тази зона;
д) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) забранява камиони и други превозни средства и съоръжения, които се използват в предпазната зона за транспортиране на свине или други животни, както и материали, които могат да бъдат замърсени с вируса на везикулозната болест (например храна, тор, меки отпадъци и др.), да напускат животновъден обект, намиращ се в предпазната зона, територията на предпазната зона или кланица, преди да бъдат почистени и дезинфекцирани по начин, определен от БАБХ; след почистването и дезинфекцията им, камионите и превозните средства трябва да бъдат проверени от БАБХ;
е) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) забранява свинете да бъдат премествани от животновъдния обект, в който се отглеждат, в продължение на 21 дни след извършване на първоначалното почистване и дезинфекция на заразения животновъден обект съгласно изискванията по чл. 15; след 21 дни БАБХ може отмени забраната за преместване на свинете и да разреши предвижването им:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) директно до кланица, определена от БАБХ, по възможност в границите на предпазната или наблюдаваната зона, при условие, че:
- е извършен преглед на всички свине в животновъдния обект;
- е извършен клиничен преглед на свинете, предназначени за клане;
- всяка свиня е била маркирана с ушна марка или идентифицирана чрез друг одобрен метод;
- (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) свинете ще се транспортират в превозни средства, запечатани от БАБХ;
- официалният ветеринарен лекар, отговарящ за кланицата, е предварително информиран за намерението в нея да се изпратят свине.
При пристигане в кланицата свинете се държат и колят отделно от други свине. Превозните средства и съоръженията, в които са транспортирани свинете, се почистват и дезинфекцират, преди да напуснат кланицата.
При предкланичния и следкланичния преглед официалният ветеринарен лекар, отговарящ за кланицата, трябва да вземе предвид всички признаци, характерни за наличието на вируса на везикулозната болест при свинете.
При клането на свинете официалният ветеринарен лекар взема представителна извадка от кръвни проби. В случай на положителен резултат от взетите проби за наличие на везикулозната болест при свинете се прилагат мерките от т. 9.3;
2. директно към други сгради, разположени в предпазната зона - при изключителни обстоятелства и при условие, че:
- е извършен преглед на всички свине в животновъдния обект;
- е извършен клиничен преглед с отрицателни резултати на свинете, които ще бъдат преместени;
- всяка свиня е била маркирана с ушна марка или идентифицирана чрез друг одобрен метод;
ж) контролира месото, добито от свинете по буква "е", т. 1:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) да не се предлага за търговия в Европейския съюз или международна търговия и да носи здравна маркировка за прясно месо по чл. 3, ал. 5 от Наредба № 37 от 2006 г. за здравните изисквания към животните, от които се добиват суровини и храни за консумация от хора (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 4 от 2007 г.);
2. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) да е добито, разфасовано и съхранявано отделно от месото, предназначено за търговия в Европейския съюз или международна търговия; влагането на месото в месни продукти, предназначени за търговия в Европейския съюз или международна търговия, се допуска само след преработка по приложение № 2 от Наредба № 37 от 2006 г. за здравните изисквания към животните, от които се добиват суровини и храни за консумация от хора;
з) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) като изключение от буква "ж", когато се отнася за месо от свинете, посочени в буква "е", т. 1, БАБХ може да реши да използва маркировка, различна от тази по чл. 3, ал. 5 от Наредба № 37 от 2006 г. за здравните изисквания към животните, от които се добиват суровини и храни за консумация от хора; маркировката трябва ясно да се отличава от маркировките, които се поставят върху свинското месо в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., определящ специфични изисквания за хигиена на хранителните продукти, или Регламент (ЕО) № 2076/2005 на Комисията от 5 декември 2005 г. относно определяне на преходни разпоредби за прилагането на Регламенти (ЕО) № 853/2004, (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламенти (ЕО) № 853/2004 и (ЕО) № 854/2004; когато БАБХ реши да използва алтернативна маркировка, тя информира ЕК чрез Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните;
и) в случаите по буква "з" идентификационната маркировка трябва да бъде четлива и неизтриваема, отделните знаци лесно да се разчитат и да са ясно напечатани, маркировката трябва да има следната форма и да съдържа следната информация - "BG" - код на Република България, и регистрационен номер на предприятието, изписан с арабски цифри:


7.3. Мерките в предпазната зона продължават най-малко, докато:
а) дейностите по чл. 15 бъдат извършени;
б) във всички животновъдни обекти в зоната се извърши:
- клиничен преглед на свинете, при който е установено, че животните нямат клинични признаци, предполагащи наличие на везикулозна болест по свинете;
- серологично изследване на представителна извадка от проби от свинете с отрицателен резултат за наличие на антитела срещу везикулозна болест при свинете; при разработване на схемата за серологично изследване трябва да се вземе предвид начинът на предаване на везикулозната болест и начинът, по който са отглеждани животните; схемата се представя на ЕК за одобрение.
Клиничният преглед и серологичното изследване не трябва да бъдат провеждани до 28 дни след завършване на предварителното почистване и дезинфекция в заразения животновъден обект.
7.4. След изтичане на периода по т. 7.3 в предпазната зона се предприемат мерките, прилагани в наблюдаваната зона.
7.5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато забраната за преместване по т. 7.2, буква "е" продължава над 30 дни поради възникване на други случаи на болестта и в резултат на това възникнат проблеми при отглеждането на свине, БАБХ след мотивирано искане от собственика на свинете и потвърждаване на мотивите от официалния ветеринарен лекар може да разреши преместването на животните от животновъден обект, разположен в предпазната зона, извън тази зона.
Мерките по т. 7.2, букви "е" и "з" се прилагат след необходимите промени (mutatis mutandis).

8. Наблюдавана зона
8.1. Размерът на наблюдаваната зона се определя съгласно чл. 9, ал. 1.
8.2. В случай на везикулозна болест по свинете мерките по чл. 11 се заменят със следните:
а) всички животновъдни обекти, които имат животни от възприемчивите видове, трябва да бъдат идентифицирани;
б) всяко движение на свине, с изключение на придвижването им от животновъден обект до кланицата, разположени в наблюдаваната зона, се разрешава, при условие че никое от животните в животновъдния обект не е било премествано през последните 21 дни; собственикът или лицето, отговарящо за животните, трябва да води дневник, в който вписва движението на животните;
в) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) движението на свине, които се намират в наблюдаваната зона, може да бъде разрешено от БАБХ, при условие че:
- до 48 часа преди придвижването е извършен преглед на свинете в животновъдния обект;
- до 48 часа преди придвижването е извършен клиничен преглед с отрицателен резултат за наличие на везикулозна болест на свинете, които ще бъдат придвижвани;
- (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) до 14 дни преди придвижването е извършено серологично изследване на представителна извадка от проби от свинете с отрицателен резултат за наличие на антитела срещу везикулозна болест; когато свинете са предназначени за клане, от тях може да се вземе кръв за серологични изследвания в кланицата, определена от БАБХ; в случай на положителен резултат от взетите проби за наличие на везикулозната болест при свинете се прилагат мерките по т. 9.3;
- всяка свиня е маркирана с ушна марка или е била идентифицирана чрез друг одобрен метод;
- камионите и другите превозни средства и съоръжения, използвани за транспортирането на свинете, са почистени и дезинфекцирани след всяка операция по транспортирането;
г) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) камионите и другите превозни средства и съоръжения, използвани за транспортирането на свинете, други животни или материали, които могат да бъдат замърсени и които се използват в наблюдаваната зона, не трябва да напускат тази зона, без да са били почистени и дезинфекцирани по начин, определен от БАБХ.
8.3. Размерът на наблюдаваната зона може да бъде променян по реда на чл. 9, ал. 3 от тази наредба.
8.4. Мерките в наблюдаваната зона трябва да бъдат прилагани най-малко до приключването на:
а) дейностите по чл. 15;
б) мерките, прилагани в предпазната зона.

9. Допълнителни мерки
В случай на везикулозна болест по свинете допълнително се прилагат и следните мерки:
9.1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато официално е потвърдено наличието на везикулозна болест по свинете, БАБХ освен мерките по чл. 3, ал. 3 и чл. 4 предприема мерки месото на свинете, заклани през периода между вероятното проникване на вируса на болестта в животновъдния обект и прилагането на официалните мерки, да бъде проследено и унищожено под официален надзор с цел предотвратяване на риск от разпространение на болестта.
9.2. Когато официалният ветеринарен лекар има съмнение, че свинете от който и да е животновъден обект е възможно да са заразени в резултат на движение на хора, животни или транспортни средства или по какъвто и да е друг начин, разпорежда свинете от животновъдния обект да останат под официален надзор съгласно чл. 8, докато в обекта не се извърши:
а) клиничен преглед на свинете с отрицателни резултати;
б) серологично изследване на представителна извадка от проби от свинете с отрицателен резултат за наличие на антитела срещу везикулозна болест.
Клиничният преглед и серологичното изследване се извършват до 28 дни след възможното замърсяване на сградите в животновъдния обект в резултат на движението на хора, животни, транспортни средства или по какъвто и да било друг начин.
9.3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Ако наличието на везикулозна болест по свинете бъде потвърдено в кланица, БАБХ предприема следните мерки:
а) всички свине незабавно се изколват;
б) труповете и вътрешните органи на свинете се унищожават под официален надзор за недопускане разпространение на вируса на везикулозната болест;
в) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) сградите, съоръженията и транспортните средства се почистват и дезинфекцират под контрол на официалния ветеринарен лекар в съответствие с указания от БАБХ;
г) извършва епизоотично проучване съгласно чл. 7;
д) забранява въвеждането на други свине за клане най-малко 24 часа след завършване на почистването и дезинфекцията по буква "в".

10. Почистване и дезинфекция на заразените животновъдни обекти
Освен мерките по чл. 15 в заразените животновъдни обекти се прилагат и следните мерки:
10.1. Предварително почистване и дезинфекция:
а) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) след като труповете на свинете се транспортират за обезвреждане, тези части от сградите, в които са живели свинете, както и всички други части от сградите, които са били замърсени по време на клането, се дезинфекцират с дезинфектант, одобрен от БАБХ, в подходящи концентрации за унищожаване на вируса на везикулозната болест по свинете; използваният дезинфектант трябва да остане върху дезинфекцираната повърхност най-малко 24 часа;
б) всички тъкани или кръв, които са разпръснати при извършване на клане, внимателно се събират и обезвреждат заедно с труповете; клането винаги се извършва върху непропусклива повърхност.
10.2. Последващо почистване и дезинфекция:
а) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) торът, постелята, замърсените храна и другите замърсени материали се отстраняват от сградите, събират се купчини и се напръскват с дезинфектант, одобрен от БАБХ; меките отпадъци се обработват по метод, гарантиращ унищожаването на вируса на везикулозната болест;
б) всички подвижни принадлежности се изваждат от сградите, почистват се и се дезинфектират отделно;
в) мазните и другите замърсявания се отстраняват от всички повърхности чрез накисването им с препарат, премахващ мазнините, и след това се измиват с вода под налягане;
г) обработката с дезинфектант продължава до изпръскването на всички повърхности;
д) плътно затворените помещения се дезинфекцират чрез опушване;
е) официалният ветеринарен лекар извършва проверка на помещенията и нарежда да се направи незабавен ремонт на повредените врати, стени и други техни части;
ж) след приключване на ремонта официалният ветеринарен лекар извършва проверка, за да установи дали е извършен качествено;
з) всички части на сградите, в които не се съхраняват запалителни материали, се обработват термично с горелка;
и) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) всички повърхности се напръскват с алкален дезинфектант с рН над 12,5 или с друг дезинфектант, одобрен от БАБХ; дезинфектантът се измива след 48 часа.
10.3. Заключително почистване и дезинфекция
Обработването с горелка или алкален дезинфектант се повтаря след 14 дни.

11. Повторно въвеждане на животни в заразени животновъдни обекти
(изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Освен мерките по чл. 4, ал. 4 БАБХ прилага и следните мерки:
11.1. Не допуска въвеждане на нови животни по-рано от четири седмици от приключване на заключителното почистване и дезинфекция на сградите.
11.2. Контролира повторното въвеждане на свине в животновъдния обект да се извършва в зависимост от начина на отглеждане по една от следните процедури:
а) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) в животновъдни обекти с отглеждане на свинете на открито повторното им въвеждане се започва с въвеждането на ограничен брой малки прасенца под наблюдение, които са били изследвани и са показали отрицателни резултати за наличието на антитела срещу везикулозната болест; опитните прасенца се въвеждат в съответствие с указанията на БАБХ в заразения животновъден обект и се подлагат на клинични прегледи до 28 дни от въвеждането им в обекта, след което се изследват серологично за наличие на вируса на везикулозната болест; ако нито едно от прасенцата не покаже клинични признаци на везикулозна болест и не развие антитела срещу вируса на болестта, се извършва пълно въвеждане на животните в животновъдния обект;
б) при всички други форми на отглеждане повторното въвеждане на свинете се извършва в съответствие с мерките, предвидени в буква "а", или чрез пълно въвеждане, при условие че:
- всички свине се въвеждат в обекта в срок 8 дни, произхождат от животновъдни обекти, разположени в райони, в които не е установено наличие на везикулозна болест, и преди въвеждането им са изследвани серологично с отрицателни резултати за наличието на вируса на болестта;
- нито една свиня няма да напуска животновъдния обект за срок 60 дни след въвеждането на последното животно;
- (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) до 28 дни след въвеждането на последните свине в обекта на животните са извършени клинични прегледи и серологични изследвания в съответствие с указанията на БАБХ.


Приложение № 2 към чл. 16, ал. 8

Референтни лаборатории на ЕО за разглежданите болести

Функциите и задълженията на референтните лаборатории на ЕО за разглежданите болести са:
1. Да координират при консултиране с ЕК методите, прилагани в държавите членки, за диагностициране на разглежданите болести, по-специално чрез:
а) определяне на вида, съхраняване и доставяне на видовете вируси от съответните болести за серологични изследвания и производството на антисерум;
б) доставяне на стандартен серум и други реагенти на националните референтни лаборатории с цел да се стандартизират изследванията и реагентите, които се използват от държавите членки;
в) създаване и запазване на колекция от видовете вируси и изолати от съответните болести;
г) организиране на периодични сравнителни изследвания от диагностичните процедури в ЕО;
д) събиране и съхраняване на данни и информация по използваните методи на диагностициране и резултатите от изследванията, извършени в ЕО;
е) характеризиране на изолатите на вирусите от съответните болести чрез най-съвременни методи, при което се постига по-добро познаване на епизоотологията на болестта;
ж) следене на постиженията във връзка с контрола, епизоотологията и предотвратяването на съответната болест в световен мащаб;
з) съхраняване на изолати на вируса на съответната болест и други съвместими вируси, което да позволява изготвянето на бърза диференциална диагноза;
и) получаване на пълни познания по изготвянето и използването на продуктите на ветеринарната имунология за унищожаването и контрола на съответната болест.
2. Да подпомагат активно диагностицирането при възникване на съответната болест в държава членка, като получават вирусни изолати за потвърждаващо диагностициране, характеризиране и епизоотологични проучвания.
3. Да съдействат при обучението или допълнителната квалификация на експертите за лабораторно диагностициране с оглед координирането на диагностичните техники, прилагани в ЕО.


Приложение № 3 към чл. 18, ал. 4

Минимални изисквания за плановете за спешни действия (контингенс планове)

Плановете за спешни действия (контингенс планове) трябва да отговарят на изискванията на действащото законодателство и да съдържат най-малко следната информация:
1. Създаване на национален кризисен център, който да координира всички контролни мерки, които се прилагат в Република България.
2. Предоставяне на регионалните центрове по контрол на болестта на списък с подходящи съоръжения за координиране на контролните мерки по болестта на регионално ниво.
3. Предоставяне на подробна информация за персонала, участващ в провеждането на контролните мерки, за неговите умения и отговорности.
4. Всеки регионален център за контрол на болестта трябва да осъществява спешен контакт с лица/организации, които пряко или косвено са засегнати от възникването на болестта.
5. Описание на наличните съоръжения и материали за правилното провеждане на контролните мерки по ликвидиране на болестта.
6. Предоставяне на подробни инструкции за действие при съмнение и при потвърждение на болестта, включително места и средства за загробване на труповете.
7. Осигуряване на програми за обучение за поддържане и развитие на умения по процедурите за работа на място, както и административни процедури при съмнение и възникване на болестите по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а" и приложение № 1.
8. Описание на съоръженията на диагностичните лаборатории за извършване на аутопсия, на необходимия капацитет за извършване на серологични, хистологични и др. изследвания и на необходимите умения на персонала за спешно диагностициране, както и на мерките, които трябва да бъдат предприети за бързо транспортиране на пробите.
9. Предоставяне на подробности за количеството на ваксината, която ще се използва срещу съответната болест в случай на прилагане на спешна ваксинация.


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти