Чл. 1. Този правилник определя формите, условията и реда за обслужване на социално слаби лица и семейства.

Чл. 2. Регионалният (общинският) център за социални грижи проучва потребностите на населението от социални грижи и предлага на общинския народен съвет съгласувано с Министерството на труда и социалните грижи откриването на отделни или комбинирани форми за социално обслужване.

Чл. 3. Към регионалния (общинския) център за социални грижи могат да се организират:

1. домашен социален патронаж;

2. обществена трапезария;

3. дневен дом за деца или възрастни;

4. рехабилитационен център;

5. клуб на пенсионера или инвалида;

6. бюро за социална дейност;

7. жилища за временно настаняване на социално слаби лица и семейства.

Чл. 4. (1) Домашният социален патронаж е форма за обслужване по домовете на лица над 65-годишна възраст и инвалиди от първа и втора група, които са затруднени самостоятелно или с помощта на близки да организират своя бит. Приемане на един член от семейството на стари хора се допуска по изключение.

(2) С предимство при приемане в патронажа се ползват лица над 75-годишна възраст, самотните и лицата с доходи до размера на социалната пенсия.

(3) Домашен социален патронаж се открива при наличие на 30 кандидати.

Чл. 5. (1) Домашният социален патронаж осигурява:

1. доставяне на храна;

2. наблюдение на здравното състояние и съдействие за получаване на медицинска помощ;

3. поддържане на хигиената в дома;

4. снабдяване с отоплителни материали;

5. дребни ремонти на жилището и битовата техника;

6. постелъчен инвентар, облекло и обувки по действащите нормативи за пансионите за стари хора за лицата, които нямат собствени средства;

7. развлечения и занимания;

8. покупка на хранителни продукти и други стоки от първа необходимост със средства на обслужваните;

9. административни, финансови и правни услуги.

(2) Лицата по чл. 4, невключени в патронажа, могат да ползват услуги по точки 3, 4 и 5 на чл. 5 по ценоразпис.

Чл. 6. (1) При необходимост към патронажите може да се обособяват филиали с не по-малко от 5 обслужвани лица. В тези случаи на поелите обслужването по договор се осигурява необходимото кухненско оборудване, снабдяването с хранителни продукти и заплащане на следващите се комунални разходи по норматив.

(2) Към домашния социален патронаж могат да се откриват микродомове. Настанените в тях ползват услугите по чл. 5 срещу такса по тарифата за заведенията за социални грижи.

Чл. 7. (1) Регионалният център за социални грижи осигурява безплатен или с намаление обяд в обществени трапезарии на лица, подпомагани по реда на Правилника за социално подпомагане.

(2) Трапезариите използват наличната база на социални грижи или база, предоставена от общини, предприятия, обществени и други организации. Обществените трапезарии могат да се използват и от благотворителни и други организации.

Чл. 8. (1) Дневните домове са форми за общо социално обслужване на групи от стари хора и инвалиди или на физически или умствено увредени деца.

(2) Дневният дом за стари хора и инвалиди осигурява:

1. закуска и обяд;

2. условия за почивка;

3. хигиенни услуги;

4. развлечения и занимания;

5. покупки по желание на обслужвания и с негови средства;

6. административни, финансови и правни услуги.

(3) Дневните домове за деца осигуряват грижи за децата през деня и провеждането на рехабилитационни дейности.

Чл. 9. (1) Рехабилитационният център е форма за провеждане на допълнителни лечебно-оздравителни и възстановителни мероприятия за лица, които са обект на социалните грижи.

(2) Рехабилитационният център осигурява мануална терапия, лечебна физкултура, механотерапия, психотерапия, културтерапия, елементарна рехабилитация на късно ослепели и оглушали лица и др.

Чл. 10. (1) Регионалните центрове за социални грижи осигуряват откриването и поддържането на клубове на пенсионера и на инвалида и бюра за социална дейност.

(2) Клубовете на пенсионера и на инвалида предлагат социални контакти, трудови, културни и други занимания като форми на социално обслужване.

(3) Бюрата за социална дейност предлагат като почасово платени услуги грижи за деца, за болни и възрастни граждани в техните жилища или в болнични заведения.

Чл. 11. (1) По предложение на регионалните центрове за социални грижи общинските народни съвети определят жилища за временно настаняване на социално слаби лица и семейства.

(2) В жилищата по ал. 1 се настаняват самотни старци, самотни бременни жени и майки, пълни сираци, инвалиди и др. с повишен медико-социален риск.

(3) Настаняването се извършва по реда на Закона за наемните отношения по предложение на регионалния център за социални грижи за срок до 1 година.

Чл. 12. (1) Общинският народен съвет осигурява с бюджета средствата за дейността на формите за социално обслужване, както и необходимата материална база и транспортните средства.

(2) Издръжката на звената може да се подпомага с извънбюджетни приходи от спонсорство, дарения, благотворителност, помощна стопанска дейност и др.

Чл. 13. (1) Регионалните центрове за социални грижи осъществяват ръководство и контрол на дейността на формите за социално обслужване, утвърждават разписанията на длъжностите и правилниците за вътрешния ред и сключват трудовите договори със съответните ръководители.

(2) Министерството на труда и социалните грижи утвърждава нормативи за численост на персонала по видове форми на обслужване.

Чл. 14. (1) Социалното обслужване се осъществява на основата на договори между регионалния център за социални грижи и нуждаещите се лица, заявили желание, издирени от центъра или предложени от други органи и лица.

(2) Потребностите от видове услуги и съответни форми на обслужване се установяват чрез социална анкета.

Чл. 15. Отказът на регионалния център за социални грижи да сключи договор за социално обслужване се мотивира писмено и може да бъде обжалван от нуждаещото се лице пред общинския народен съвет в 7-дневен срок.

Чл. 16. Във формите за социално обслужване се води задължителна документация, определена от Министерството на труда и социалните грижи.

Чл. 17. (1) Таксите в системата за социално обслужване се заплащат съгласно Тарифата за местните данъци и такси и указанията на Министерството на финансите и Министерството на труда и социалните грижи.

(2) Когато доходите на обслужваното лице са недостатъчни за покриване на дължимите такси, разходите се поемат от регионалния център за социални грижи за сметка на лицето.

(3) Задълженията по ал. 2 могат да се погасяват с приходи от правни сделки със собственост на обслужваното лице, сключени от общинския народен съвет по пълномощие от собственика, от негово име и за негова сметка, или остават в тежест на наследството му.