Logo Вторник, 20 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 17 ОТ 3 ФЕВРУАРИ 2006 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА БОЛЕСТТА ШАП ПО ДВУКОПИТНИТЕ ЖИВОТНИ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ

В сила от 01.05.2006 г.
Издадена от министъра на земеделието и горите

Обн. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.79 от 29 Септември 2006г., изм. и доп. ДВ. бр.73 от 20 Август 2013г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:
1. минимално задължителните мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на шапа по двукопитните животни, които се прилагат в случай на възникване на огнище на болестта, независимо от типа на вируса;
2. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) някои предпазни мерки, насочени към увеличаване на свързаните с шапа информираност, загриженост и подготвеност на Българската агенция по безопасност на храните и на стопаните, отглеждащи двукопитни животни;
3. условията и редът за прилагане на мерките по т. 1 и 2.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 29.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) може да предприеме още по-строги действия по отношение на изискванията по тази наредба, съгласно глава шеста, раздел I от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Глава втора.
ОГРАНИЧАВАНЕ, ЛИКВИДИРАНЕ И КОНТРОЛ НА ШАПНИ ОГНИЩА

Раздел I.
Обявяване на шап





Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява:
1. шапът по двукопитните животни да бъде включен в списъка на подлежащите на задължително обявяване болести;
2. получаване на незабавна информация от собствениците на животни и всички лица, които се грижат за тях, придружават животни по време на транспорт или имат някакъв контакт с животни за всяко наличие или съмнение за наличие на шап, както и недопускане на заразени с шап животни или такива, за които има съмнение, че са заразени, в близост до места, където има животни от възприемчиви видове;
3. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) получаване на незабавна информация от ветеринарните лекари, упражняващи ветеринарномедицинска практика, официалните ветеринарни лекари, експертите и инспекторите от БАБХ, служителите в държавните и частните лаборатории, както и всички лица, работещи с животни от възприемчиви видове или с продукти, добити от такива животни, за всеки случай на наличие или съмнение за наличие на шап.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява Европейския съюз и другите държави членки за потвърдено огнище на шап или първичен случай на шап при диви животни и предоставя информация и писмени доклади, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) до 24 h от потвърждаване на всяко първично огнище или случай в обектите или транспортните средства по чл. 15 БАБХ обявява това чрез системата за обявяване на болестите по животните (АDNS), като посочва конкретно следните данни:
а) дата на изпращане;
б) час на изпращане;
в) страна на произход;
г) наименование на болестта и вид на вируса, където е уместно;
д) пореден номер на огнището;
е) вид на огнището;
ж) референтен (кодов, пореден) номер на огнище, свързано с това огнище;
з) регион и географско разположение на животновъдния обект;
и) друг регион, засегнат от ограниченията;
й) дата на потвърждаване и метод, използван за потвърждение;
к) дата на поява на съмнението;
л) предполагаема дата на първото заразяване;
м) произход на болестта, доколкото може да се посочи;
н) предприети мерки за борба и контрол;
2. в случай на първични огнища или при случаи на шап в посочените в чл. 15 обекти или транспортни средства освен данните от т. 1 се представя и следната информация:
а) брой на намиращи се в огнището или в посочените в чл. 15 обекти или транспортни средства животни от възприемчивите видове;
б) за всеки отделен животински вид и тип животни (за разплод, угояване, клане) - брой на умрелите животни в животновъдния обект, в кланицата или в транспортното средство животни от възприемчивите видове;
в) за всеки отделен тип животни (за разплод, угояване, клане) - заболеваемост и смъртност от момента на възникване на болестта и брой животни от възприемчивите видове, за които е потвърдено заразяване от шап;
г) брой на животните от възприемчивите видове, убити в огнището или в обектите и транспортните средства по чл. 15;
д) брой на труповете, които са били преработени и унищожени или загробени;
е) разстояние между огнището и най-близкия животновъден обект, в който са настанени животни от възприемчивите видове;
ж) ако е потвърдено наличие на шап в кланица или в транспортно средство - местоположение на животновъдния обект или обекти на произход на заразените животни или трупове;
3. в случай на вторични огнища информацията по ал. 2, т. 1 и 2 се изпраща всеки първи ден от седмицата;
4. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) след информацията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 БАБХ възможно най-бързо изпраща писмен доклад до Европейската комисия и държавите членки, който съдържа:
а) датата, на която са убити, унищожени или загробени животните от възприемчивите видове от животновъдния обект, кланица или транспортно средство;
б) резултатите от изследванията, проведени върху проби, взети при умъртвяване на животните от възприемчивите видове;
в) според предвиденото в чл. 17 изключение - броя на умъртвените и преработените животни от възприемчивите видове, а когато е възможно и броя на животните от възприемчивите видове, които следва да бъдат заклани на по-късна дата, и крайните срокове, определени за тяхното клане;
г) всяка информация, свързана с възможния произход на болестта или произхода на болестта, ако е установен със сигурност;
д) в случай на първично огнище или в случай на шап в кланица или в транспортно средство - генетичния тип на вируса, на който се дължи огнището;
5. в случаите, когато животни от възприемчиви видове са умъртвени в контактни животновъдни обекти или в животновъдни обекти с животни от възприемчиви видове, за които има съмнение, че са заразени с вируса на шапа, информацията по т. 1 - 4 съдържа:
а) датата на умъртвяване и броя на животните от възприемчиви видове от всяка отделна категория във всеки отделен животновъден обект, а в случаите, когато животните в контактните животновъдни обекти не са умъртвени - информация за причините и основанията за такова решение;
б) епизоотичната връзка между шапното огнище или случай, както и всеки контактен животновъден обект или причини, довели до поява на съмнение за шап във всеки един животновъден обект;
в) резултатите от лабораторните изследвания, извършени на проби, взети от животните от възприемчивите видове в животновъдните обекти, както и кога тези животни са умъртвени.
(3) Когато независимо по каква причина системата за обявяване на болестите по животните временно не функционира, се използват други средства за комуникация.

Раздел II.
Мерки, които се предприемат в случай на съмнение за шапно огнище


Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва предвидените в ал. 2 и 3 мерки, когато в животновъден обект има едно или повече животни със съмнение, че са заразени или контаминирани с вируса на шапа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 29.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно извършва официално епизоотично проучване с цел да се потвърди или изключи наличието на шап и осигурява вземането на проби за лабораторно изследване, за потвърждаване на огнище от шап съгласно изискванията на ал. 4.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните поставя посочения в ал. 1 животновъден обект под официален ветеринарен контрол незабавно след обявяване на съмнения за наличие на заразяване от шап и:
1. извършва преброяване на всички категории животни в този животновъден обект, като за всяка категория животни от възприемчиви видове се записва броят на вече умрелите и на тези, за които се подозира, че са заразени или контактни;
2. ежедневно се записват данните от преброяването по т. 1, за да бъдат отчетени всички животни от възприемчиви видове, които са родени или умрели през периода на съмнение;
3. данните от информацията по т. 2 се събират, записват и съхраняват от официален ветеринарен лекар;
4. описва и съхранява като документи данните за всички намиращи се в животновъдния обект нереализирани количества от мляко, млечни продукти, месо, месни продукти, трупно месо, окосмени и неокосмени кожи, вълна, семенна течност, ембриони, яйцеклетки, подовоторна постеля, оборска тор, както и храна за животни и неизползвана подова постеля;
5. забранява животни от възприемчиви видове да влизат или напускат животновъдния обект, в който има съмнение за шап, освен в случаи, когато животновъдният обект е изграден от посочените в чл. 17 различни епизоотични производствени единици, като всички намиращи се в животновъдния обект животни от възприемчиви видове се държат само в преградите си по местоживеене или на друго място, където могат да бъдат изолирани;
6. на входовете и изходите на сградите или местата, в които са настанени животни от възприемчиви видове, както и на самия животновъден обект се поставят подходящи средства за дезинфекция;
7. се извършва епизоотично проучване съгласно изискванията по чл. 12;
8. за да се ускори епизоотичното проучване, необходимите за лабораторно изследване проби се вземат от официален ветеринарен лекар съгласно указанията, дадени от епизоотолозите от експертната група по чл. 75.
(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 29.09.2006 г.) Огнище от шап се потвърждава, когато:
1. е изолиран вирус на шапа от животно от който и да е продукт, добит от това животно или от заобикалящата го среда;
2. се наблюдават подобни на шапа клинични признаци при животно от възприемчивите видове, като вирусният антиген или вирусната рибонуклеинова киселина (РНК), специфични за един или повече от серотиповете на шапния вирус, са открити и установени в проби, взети от животното или животните от една и съща епизоотична група;
3. се наблюдават подобни на шапа клинични признаци при животно от възприемчив вид и това животно или такива от неговата кохорта са с положителен резултат за наличие на антитела за структурни или неструктурни протеини на шапния вирус, при условие че се изключва като възможна причина за серопозитивност предишна ваксинация, остатъчни майчини антитела или неспецифична реакция;
4. вирусен антиген или вирусна РНК, специфични за един или повече от серотиповете на шапния вирус, са открити и установени в проби, взети от животни от възприемчиви видове, животните са положителни за антитела на структурни или неструктурни протеини на шапния вирус, при условие че се изключва като възможна причина за серопозитивност предишна ваксинация, остатъчни майчини антитела или неспецифични реакции;
5. е установено наличие на епизоотична връзка с потвърдено шапно огнище и е налице поне едно от следните условия:
а) едно или повече животни са положителни за наличие на антитела на структурни или неструктурни протеини на шапния вирус, при условие че се изключва като възможна причина за серопозитивност предишна ваксинация, остатъчни майчини антитела или неспецифични реакции;
б) вирусен антиген или вирусна РНК, специфични към един или повече от един от серотиповете на шапния вирус, са открити и установени в проби, взети от едно или повече животни от възприемчивите видове;
в) в едно или повече животни от възприемчивите видове е установено наличие на серологично доказателство за активно заразяване с шапен вирус чрез откриване на сероконверсия от отрицателна към положителна реакция за антитяло на структурни или неструктурни протеини на шапния вирус, при условие че се изключва като възможна причина за серопозитивност предишна ваксинация, остатъчни майчини антитела или неспецифични реакции;
г) когато по буква "в" няма основания да се изключи предишен серонегативен статус, това откриване на сероконверсия се осъществява в двойки проби, взети от същите животни при два или повече отделни случая с интервал поне 5 дни за структурни протеини и интервал 21 дни за неструктурни протеини;
д) наблюдават се подобни на шапа клинични признаци в животно от възприемчивите видове.


Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Освен предвидените в чл. 3 мерки БАБХ не разрешава придвижвания на животни от и във животновъдния обект, за който има съмнение за шап, както и на:
1. придвижването от животновъдния обект на месо или трупове, месни продукти, мляко или млечни продукти, семенен материал, яйцеклетки или ембриони, добити от животни от възприемчиви видове, или на храни за животни, инвентар, предмети или друг веществен материал (например вълна, окосмени и неокосмени кожи, четина, животински отпадъци, екскременти, оборска тор) или всичко друго, чрез което е възможно да се предаде шапният вирус;
2. придвижването на животни от животински видове, които не са възприемчиви на шапния вирус;
3. придвижването на лица от и във животновъдния обект;
4. придвижването на превозни средства от и във животновъдния обект.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Забраната по ал. 1, т. 1 не се прилага в случай, че не е възможно съхраняването на млякото в животновъдния обект, като БАБХ нарежда унищожаването му в животновъдния обект или разрешава неговото транспортиране под официален ветеринарен контрол и само с подходящо оборудвани транспортни средства, за да гарантират отсъствие на риск от разпространение на шапния вирус. Това транспортиране се разрешава само от животновъдния обект до най-близкото възможно място за унищожаване или за гарантираща унищожаването на шапния вирус преработка.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) По изключение от посоченото в ал. 1, т. 2, 3 и 4 БАБХ има право да разреши такива придвижвания от и във животновъдния обект при условие, че това разрешение е обект на всички необходими условия за недопускане на разпространение на шапен вирус.


Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните разширява мерките по чл. 3 и 4 и върху други животновъдни обекти, когато тяхното местоположение, проектиране, изграждане, разположение или контакти с животни от животновъдния обект по чл. 3 дават основание да се подозира контаминиране.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага предвидените в чл. 3 и 4 мерки по отношение на посочените в чл. 15 помещения, обекти или транспортни средства, ако присъствието на животни от възприемчиви видове дава основание да се подозира заразяване или контаминиране с вируса на шапа.


Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните налага временна контролна зона, когато това се налага от епизоотичната ситуация и по-точно, когато тази ситуация включва висока плътност на животни от възприемчиви видове, интензивно движение на животни или лица в контакт с животни от възприемчиви видове, закъснения в обявяването на наличието на съмнение или недостатъчна информация за възможния произход и пътищата на проникване на шапния вирус.
(2) Задължително е предвидените в чл. 3, ал. 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 3 и в чл. 4, ал. 1 мерки да се прилагат по отношение на разположените във временната контролна зона животновъдни обекти, в които има животни от възприемчиви видове.
(3) Прилаганите във временната контролна зона мерки могат да бъдат придружени от временно ограничаване на придвижванията на всички животни в една по-обширна зона или върху цялата територия на страната, като това ограничение на придвижванията на животни от невъзприемчиви на шап животински видове не се допуска да надвишава 72 h, освен ако не са възникнали изключителни обстоятелства.


Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните има право, когато се налага от епизоотичната ситуация или е обусловено от други данни или факти, да приложи превантивна ликвидационна програма, която да включва превантивно умъртвяване на животни от възприемчиви видове при вероятност да бъдат заразени и ако това е необходимо - на животни от епизоотично свързани производствени единици или прилежащи животновъдни обекти.
(2) В случаите по ал. 1 за серологично изследване и осигуряване на факти за предишно заразяване или клинични прегледи на животни от възприемчиви видове:
1. след констатиране на огнище от шап проби за надзор се вземат след най-малко 21 дни от датата на отстраняване или унищожаване на съмнителните животни, намиращи се в заразения животновъден обект, и от извършването на предварителното механично почистване и дезинфекция;
2. се вземат проби от възприемчиви видове, които не показват ясна клиника на шап - овце и кози или други животни от възприемчиви видове, имащи отношение към огнището; по-конкретно - вземат се проби от такива животни, които са били отглеждани изолирано от говеда и свине;
3. когато в животновъден обект има съмнение за заразяване от шап, но липсват клинични признаци - се изследват овцете и козите по препоръка на епизоотолозите от експертната група, и на други животни от възприемчиви видове, като това изследване се извършва по план, който при 5% разпространение на болестта шап гарантира 95% сигурност за откриване на едно заразено животно;
4. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) когато съгласно изискванията по чл. 35 БАБХ иска отмяна на мерките, посочени в чл. 20 - 35, всички животновъдни обекти в границата на предпазната зона, при които овцете и козите не са били в пряк контакт с говеда за период не по-малък от 21 дни преди вземането на пробите, се вземат проби съгласно план, който при 5% разпространение на болестта гарантира 95% сигурност за откриване на едно заразено животно;
5. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) независимо от изискването по т. 4, ако епизоотичната обстановка в предпазната зона позволява, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 БАБХ може да реши пробите да не се вземат по-рано от 14 дни след отстраняване на възприемчивите животни от заразения животновъден обект и извършеното предварително механично почистване и дезинфекция; пробите за изследване се вземат по план, който при 2% разпространение на болестта шап в рамките на стадото гарантира 95% сигурност за откриване на едно заразено животно;
6. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) когато съгласно изискванията по чл. 43 БАБХ иска отмяна на мерките, посочени в чл. 36 - 42 вкл., всички животновъдни обекти в надзорната зона, за които има съмнение, че са заразени с шап, при отсъствие на клинични признаци и особено в такива, в които се отглеждат овце и кози, подлежат на серологично изследване при положение, че пробите се вземат:
а) от всички животновъдни обекти, разположени в зоната, при които овцете и козите не са били в пряк или близък контакт с говеда за период не по-малък от 30 дни преди вземането на пробите;
б) от толкова на брой животновъдни обекта, колкото е необходимо за откриване на поне един заразен животновъден обект при 95% сигурност, в случай че болестта е разпространена 2% върху цялата територия на зоната;
в) от толкова на брой овце и кози за всеки отделен животновъден обект в зоната, колкото е необходимо за откриване на едно заразено животно при 5% разпространение на болестта в стадото, гарантиращо 95% сигурност, а в случай, че в животновъдния обект има по-малко от 15 овце и кози, се изследват всички животни;
7. за осъществяване на надзор в територии, разположени извън установените съгласно посочените в чл. 20, ал. 2 зони и по-точно за обосноваване на отсъствие на заразяване от шап при популацията от овце и кози, които не са били в пряк контакт с неваксинирани говеда или свине, проби се вземат съгласно план, препоръчан от Международното бюро по епизоотии, или по план, предвиден в чл. 23, като се гарантира сигурност 95% при 1% на разпространение на болестта в стадото;
8. за целите на т. 7 броят на пробите, които се вземат съгласно т. 1, 2 и 3, се увеличава, за да се отчете чувствителността на използвания диагностичен тест.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Преди прилагането на мерките по ал. 1 и 2 БАБХ уведомява Европейската комисия.


Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не отменя мерките, посочени в чл. 3 - 6, до официалното отпадане на съмненията за наличие на шап.

Раздел III.
Мерки, които се предприемат в случай на потвърждение на шапно огнище


Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) След потвърждаване на огнище от шап в допълнение на предвидените в чл. 3 - 5 мерки БАБХ незабавно налага в засегнатия животновъден обект следните мерки:
1. умъртвяване на място на всички животни от възприемчивите видове;
2. при изключителни обстоятелства животните от възприемчивите видове може да бъдат умъртвени в най-близкото подходящо за целта място под официален ветеринарен контрол и по начин, изключващ риска от разпространение на шапния вирус по време на транспортирането и умъртвяването им;
3. в случаите по т. 2 уведомява Европейската комисия за наличието на изключителни обстоятелства и за предприетите действия.
(2) Официалният ветеринарен лекар осигурява преди или по време на умъртвяването на животните от възприемчивите видове вземането на достатъчен брой и в съответствие с изискванията по чл. 7, ал. 2 на всички подходящи за целта проби за извършване на епизоотичното проучване по чл. 12.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да реши да не се прилагат разпоредбите по чл. 3, ал. 2 в случаи на поява на вторичен източник, който епизоотично е свързан с първичния източник, за който вече са взети проби, но само при условие, че са взети подходящите по вид и достатъчно на брой проби за извършване на епизоотичното проучване по чл. 12.
(4) Труповете на умрели в животновъдния обект животни от възприемчиви видове и труповете на животните, умъртвени в съответствие с изискванията по ал. 1, се обработват или преработват под официален ветеринарен контрол без забавяне и по начин, изключващ риск от разпространение на шапния вирус. Когато конкретните обстоятелства налагат труповете да бъдат загробени или изгорени във или извън самия обект, тези действия се извършват в съответствие с предварително подготвени инструкции в рамките на оперативния план за действие (контингенс план по чл. 69).
(5) Всички продукти и веществени материали, посочени в чл. 3, ал. 3, т. 4, се изолират до изключване на възможността за контаминиране или обработват в съответствие с дадени от официалния ветеринарен лекар инструкции по начин, гарантиращ унищожаването на какъвто и да е шапен вирус, или се преработват.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) След умъртвяването и преработването на животните от възприемчивите видове и приключването на предвидените в ал. 5 мерки БАБХ осигурява условия за:
1. почистване и дезинфекциране в съответствие с изискванията по чл. 10 на използваните за пребиваване на животни от възприемчиви видове сгради, техните околни пространства и превозните средства, използвани за тяхното транспортиране, както и всички останали постройки и оборудване, за които съществува вероятност да са контаминирани;
2. дезинфекциране на районите за живеене на хора или местата с административни помещения в животновъдния обект, когато съществува съмнение, че са контаминирани с шапен вирус.
(7) Последващото зареждане с животни на животновъдния обект се извършва не по-рано от 21 дни след приключване на окончателната дезинфекция на животновъдния обект, ако:
1. животните не произхождат от райони, които са обект на ограничения по ветеринарномедицински причини, наложени във връзка с шап;
2. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните извърши клинични прегледи и лабораторно изследва в края на надзорния период на предназначените за зареждане животни за откриване наличие на вируса на шапа.
(8) За да се осигури зареждането на животновъдния обект с животни по ал. 6, животните трябва да:
1. произхождат от животновъден обект, разположен в район с радиус най-малко 10 km около този животновъден обект, като в този район през последните най-малко 30 дни не е имало нито едно шапно огнище;
2. са изследвани с отрицателен резултат за откриване на антитела срещу шапен вирус чрез описан в приложение № 1 аналитичен метод, като пробите се вземат преди въвеждането им.
(9) Без значение от вида на стопанското отглеждане в животновъдния обект при последващото му зареждане се спазват следните правила:
1. животните се въвеждат във всички производствени единици и сгради на съответния животновъден обект;
2. когато животновъдният обект се състои от повече от една единица или сграда, не е необходимо едновременно зареждане;
3. независимо от изискванията по т. 1 и 2 нито едно животно от възприемчиви за шап видове не може да напуска животновъдния обект, докато не се извършат всички процедури във всички единици и сгради по отношение на въведените животни;
4. на животните се извършва клиничен преглед най-малко веднъж на всеки три дни през първите 14 дни след въвеждането им в животновъдния обект;
5. през периода между 15-ия и 28-ия ден от зареждането клиничният преглед се извършва най-малко на всеки 7 дни;
6. не по рано от 28 дни след последното зареждане в животновъдния обект всички животни се подлагат на клиничен преглед и от тях се вземат проби за изследване за наличие на антитела срещу вируса на шапа;
7. следващо зареждане с животни в животновъден обект се осъществява, след като са изпълнени изискванията по т. 6.
(10) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да използва сентинелни животни в животновъдни обекти, които са трудни за почистване и дезинфекциране, и особено в животновъдни обекти с открито отглеждане на животните. За използването на сентинелни животни БАБХ изготвя подробни разпоредби.
(11) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разреши изключения от задължителните мерки, предвидени в ал. 9, т. 2 и 5, когато следващото зареждане се осъществява не по-рано от 3 месеца след последното огнище в район с радиус 10 km около животновъдния обект, в който ще се зареждат животни.


Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) С цел да се гарантира унищожаването на шапния вирус всички операции по почистването и дезинфекцията се документират и извършват под официален ветеринарномедицински контрол съгласно инструкции от БАБХ, като се използват дезинфекционни средства и работни концентрации, официално одобрени и регистрирани за пускане на пазара като ветеринарнохигиенни биоцидни продукти.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Операциите по почистване и дезинфекция, в т.ч. и мерките за борба с вредители се извършват при задължителен контрол от БАБХ по начин, гарантиращ недопускането на нежелани въздействия върху околната среда, като:
1. се използват дезинфектанти, които освен способността си ефективно да дезинфекцират притежават и възможно най-малките отрицателни въздействия върху околната среда и човешкото здраве;
2. операциите по почистване и дезинфекция се извършват:
а) под официален ветеринарен контрол;
б) (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) с дезинфектанти и концентрации, одобрени от БАБХ, за да се гарантира унищожаване на шапния вирус;
в) с дезинфектанти с неизтекъл срок на годност;
г) с дезинфектанти и процедури за дезинфекция, съобразени с естеството на обектите, сградите, транспортните средства и другите предмети, които предстои да бъдат дезинфекцирани.
(3) Почистващите и дезинфекциращите препарати се използват в условия, при които не се нарушава тяхната ефикасност и се спазват посочените от производителя параметри (налягане, температура, време за контакт), с оглед на това активността на дезинфекционното средство да не бъде нарушавана при взаимодействие с други субстанции.
(4) Независимо от използвания дезинфектант задължително се спазват следните правила:
1. основно и пълно се накисват и напояват с дезинфектант постелята, оборските остатъци и фекалиите;
2. всички повърхности, които е възможно да са контаминирани - земя, подове, рампи, перила и стени, се измиват и почистват след отстраняване и разглобяване, ако това е възможно, на оборудване и инсталации, които в противен случай могат да нарушат или попречат на ефективността от процедурите за почистване и дезинфекциране;
3. последващо се извършва по-нататъшно прилагане на дезинфектанта за осигуряване на минимално време на контакт, както е посочено в препоръките на производителя;
4. използваната за почистването вода се отстранява по такъв начин, че да се избегне появата на риск от разпространение на шапния вирус и да се осигури съответствие с препоръките на официалния ветеринарен лекар;
5. при измиване чрез течности, прилагани под налягане, и след дезинфекциране се осигуряват условия за недопускане на повторно контаминиране на вече почистени или дезинфекцирани части;
6. процедурите по т. 1 - 5 включват и измиването, дезинфекцирането или унищожаването на оборудване, инсталации, предмети или отделни боксове или преградни стени;
7. почистващите и дезинфекциращите операции се документират в регистъра на животновъдния обект, а когато се касае за превозни средства - се отбелязват в дневник; когато за тях се изисква наличие на официално одобрение, изпълнението им се удостоверява с подписа на контролиращия операциите официален ветеринарен лекар.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя специални разпоредби за почистване и дезинфекциране на заразени животновъдни обекти относно:
1. извършване на предварително почистване и дезинфекция, като се спазват следните изисквания:
а) по време на умъртвяването на животните се вземат всички необходими мерки за избягване и недопускане или за свеждане до минимум на разпръскването на шапен вирус; това включва инсталирането на временно дезинфекциращо оборудване, наличие на защитно облекло, душове, обеззаразяване на използваното оборудване, инструменти и съоръжения, както и прекъсване на електрозахранването на вентилационната уредба;
б) труповете на умъртвените животни се третират с дезинфектант и се отстраняват от животновъдния обект за преработка и унищожаване чрез използване на покрити и непозволяващи течове контейнери или съдове;
в) веднага след като труповете на животни от възприемчивите видове бъдат отстранени за преработка и унищожаване, частите от животновъдния обект, в които тези животни са били настанени, както и всички части от други сгради, дворове и т.н., контаминирани по време на умъртвяване, клане или след смърт на животните, се обработват с одобрени за целта дезинфектанти;
г) тъканите или кръвта, разпръснати по време на клане или след смърт на животните, и всяко контаминиране на сгради, дворове, съоръжения и инструменти внимателно се събират, отстраняват и унищожават заедно с труповете;
д) използваният дезинфектант остава върху третираните повърхности най-малко 24 h;
2. извършване на окончателно почистване и дезинфекция, като се спазват следните правила:
а) посредством обезмазняващ и почистващ препарат се отстраняват мазнините и другите замърсявания, след което всички повърхности се измиват със студена вода;
б) след измиването със студена вода се извършва напръскване с дезинфектант;
в) след 7 дни помещенията отново се третират с обезмазняващ и почистващ препарат, изплакват се със студена вода, напръскват се с дезинфектант и отново се изплакват със студена вода.
(6) Контаминираната подова постеля, оборският тор и торовият разтвор се дезинфекцират, както следва:
1. твърдата фаза на оборския тор и използваната подова постеля се събират на куп, за да се загреят, като се добавят по 100 kg гранулирана негасена вар на 1 m3 оборски тор; осигуряват се условия за достигане на температура най-малко 70°С в целия обем на купа, който се напръсква с дезинфектант и се оставя в продължение най-малко 42 дни, през което време купът се покрива или разбърква, за да се гарантира, че всички негови пластове са преминали през термична обработка;
2. течната фаза на оборския тор и торовият разтвор се съхраняват най-малко 42 дни, отчитани от последното добавяне към тях на заразен материал; този период може да бъде удължен, ако торовият разтвор е силно контаминиран или ако атмосферните условия са неблагоприятни; този период може да се съкрати, ако е добавен дезинфектант така, че да се постигне достатъчно изменение на стойността на рН в целия обем на субстанцията, осигуряващо унищожаването на шапния вирус.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато по технически причини или с оглед на сигурност БАБХ не може да приключи процедурите за почистване и дезинфекция, сградите или помещенията се почистват и дезинфекцират, колкото е възможно повече, за да се избегне разпространяването на шапния вирус, и остават необитавани от животни от възприемчиви видове в продължение най-малко една година.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Като изключение от изискванията по ал. 5, когато в животновъдните обекти се осъществява открито отглеждане, БАБХ може да определи и изпълни специфични процедури за почистване и дезинфектиране, като се вземат под внимание видът на животновъдния обект и климатичните условия.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Като изключение от изискванията по ал. 6 БАБХ определя и прилага специфични процедури за дезинфекция на оборски тор и подова постеля, съобразени с научните факти, гарантиращи, че се осигурява ефективното унищожаване на шапния вирус.


Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните проследява и организира преработването на посочените в чл. 3, ал. 3, т. 4 продукти и субстанции, добити от животни от възприемчиви видове и събрани от животновъден обект, за който е потвърдено шапно огнище, както и семенен материал, яйцеклетки и ембриони, събрани от животни от възприемчиви видове, намиращи се в този обект през периода между вероятното проникване на болестта в него и прилагането на официалните мерки. При наличие на субстанции, различни от семенен материал, яйцеклетки и ембриони - те се обработват под официален надзор и по начин, гарантиращ унищожаване на шапния вирус и недопускане на неговото последващо разпространение.


Чл. 12. (1) Епизоотичните проучвания задължително се извършват от официален ветеринарен лекар, обучен за тази цел, чрез въпросници, подготвени в рамките на оперативния план (контингенс план) с цел да се гарантират стандартизирани, скоростни и целенасочени проучвания.
(2) Проучванията по ал. 1 задължително включват:
1. продължителността на периода, през който болестта шап би могла да е присъствала в животновъден обект преди появата на съмнение и нейното обявяване;
2. вероятния произход на шапния вирус в този животновъден обект и установяването на други животновъдни обекти, в които има животни, за които се подозира, че са заразени или контаминирани от същия източник;
3. възможната степен или обхват, до които би могло да са заразени или контаминирани животни от възприемчивите видове, различни от говеда и свине;
4. придвижванията на посочените в чл. 3, ал. 3, т. 4 и 5 животни, лица, превозни средства и материали, продукти и субстанции, за които има вероятност да са пренесли шапния вирус във или от въпросните животновъдни обекти.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните информира Европейската комисия и останалите държави членки и редовно предоставя актуализирана информация за епизоотологията и разпространението на шапния вирус.


Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните нарежда освен животните от възприемчиви видове и животните от невъзприемчиви за шап видове, намиращи се в животновъдния обект, в който е потвърдено шапно огнище, задължително да бъдат умъртвени и преработени по начин, гарантиращ недопускането на риск от разпространение на шапния вирус.
(2) Разпоредбите по ал. 1 не се прилагат по отношение на животни от видове, които не са възприемчиви към шапния вирус и е възможно да бъдат изолирани, ефективно почистени и дезинфекцирани, при условие че са индивидуално идентифицирани по начин, позволяващ ефективен контрол върху техните придвижвания.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 1 мерки и по отношение на епизоотично свързани производствени единици или прилежащи животновъдни обекти, когато епизоотичната информация или други данни или факти дават основание да се подозира възможно контаминиране на тези обекти.
(4) За използването на разпоредбите по ал. 3 се информира Европейската комисия, а когато това е възможно - още преди тяхното прилагане. В този случай мерките, свързани с вземането на проби, и клиничните прегледи на животни се извършват в съответствие с препоръките, дадени от епизоотолозите на експертната група (чл. 75).
(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните при потвърждаването на първото огнище на шап незабавно подготвя необходимите условия за спешно ваксиниране в район с размер не по-малък от този на надзорната зона, определена в съответствие с чл. 20, ал. 2.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага и мерките, предвидени в чл. 6 и 7.

Раздел IV.
Мерки, които се предприемат в случай на шапно огнище в близост до или в рамките на някои специфични обекти, в които са настанени за постоянно или временно животни от възприемчиви животински видове


Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато шапно огнище заплашва да зарази животни от възприемчиви видове, намиращи се в лаборатория, зоопарк, природен резерват, ограден район, одобрени институти или центрове, в които животните се отглеждат за експериментални цели, за цели, свързани със запазването на животинските видове или на генетични ресурси от селскостопански животни, БАБХ осигурява условия да бъдат предприети подходящи мерки за биобезопасност за защита от заразяване на такива животни.
(2) Мерките по ал. 1 могат да включват и ограничаване на достъпа до обществени места и институции или достъпът да се извършва при специални условия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато в някои от посочените в ал. 1 обекти бъде потвърдено шапно огнище, БАБХ може да реши да ползва изключение от разпоредбите по чл. 9, ал. 1, т. 1, при условие че това не застрашава основните интереси на държавите членки и по-конкретно здравния статус на животните в другите държави членки и са въведени в действие всички необходими мерки за недопускане на какъвто и да било риск от разпространение на шапния вирус.
(4) Решението по ал. 3 незабавно се обявява на Европейската комисия.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) В случай на генетични ресурси от селскостопански животни обявяването по ал. 4 включва препратка към установения в съответствие с чл. 74, ал. 2, т. 10 списък с предприятия, чрез който БАБХ предварително е определила тези обекти като разплодни ядра с животни от възприемчиви видове, абсолютно необходими за оцеляване на дадена порода.


Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато бъде потвърден случай на шап в кланица, граничен инспекционен пункт или в транспортно средство, БАБХ незабавно предприема следните мерки по отношение на засегнатите обекти или транспортни средства:
1. всички животни от възприемчиви видове, намиращи се в такива обекти или транспортни средства, незабавно се умъртвяват;
2. труповете на животните се преработват под официален ветеринарен контрол по начин, гарантиращ недопускането на риск от разпространение на шапния вирус;
3. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) останалите животински отпадъци, включително вътрешности на заразени животни или на такива, за които има съмнение, че са заразени или контаминирани, се преработват под контрол на БАБХ по начин, гарантиращ недопускането на риск от разпространение на шапния вирус;
4. оборският тор, торовата постеля и торовата течност се подлагат на дезинфекция и отстраняват за обработка в съответствие с изискванията на наредба за обезвреждане на странични животински продукти, непредназначени за човешка консумация по чл. 66, ал. 2 ЗВД;
5. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) сградите и оборудването, включително и транспортните средства се почистват и дезинфекцират под контрола на официален ветеринарен лекар в съответствие с изискванията по чл. 10 и съобразно изработени от БАБХ инструкции;
6. задължително провежда епизоотично проучване съгласно изискванията по чл. 12.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия предвидените в чл. 18 мерки да бъдат приложени и в контактните животновъдни обекти.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия никакви животни да не се допускат за клане, инспектиране или транспортиране в посочените в ал. 1 обекти или транспортни средства, преди да са изтекли най-малко 24 h след приключване на почистването и дезинфекцията.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) В зависимост от епизоотичната ситуация в случаите, при които следва да се подозира контаминиране на животни от възприемчиви видове в животновъдни обекти, разположени в съседство до обектите или транспортните средства по ал. 1, БАБХ обявява огнище в обектите или транспортните средства по ал. 1 и налага предвидените мерки по чл. 9 и 20.


Чл. 16. Европейската комисия провежда в Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните преглед на ситуацията, отнасяща се до посочените в чл. 14 специални случаи, и предприема мерки за предотвратяване на разпространението на шапния вирус и по-конкретно на тези, свързани с регионализацията на основание чл. 44 и със спешната ваксинация на основание чл. 51.

Раздел V.
Животновъдни обекти, състоящи се от различни епизоотични производствени единици, и контактни животновъдни обекти. Третиране на мляко за осигуряване на унищожаването на шапния вирус


Чл. 17. (1) След отчитане на рисковете чл. 9, ал. 1, т. 1 не се прилага по отношение на производствените единици на животновъдните обекти, които не са засегнати от шап, в случай на възникване на шап в животновъдни обекти, състоящи се от две или повече производствени единици.
(2) Изключението по ал. 1 се ползва само след като официалният ветеринарен лекар е потвърдил в процеса на официалното проучване по чл. 3, ал. 2, че в продължение на най-малко два инкубационни периода преди датата на установяване на шапното огнище в засегнатия животновъден обект са били изпълнени следните условия за недопускане на разпространение на шапния вирус между производствените единици по ал. 1:
1. структурата, размерът на помещенията и обектите позволяват пълно разделяне на местата за настаняване и гледане на отделните стада от животни от възприемчивите видове;
2. дейностите в различните производствени единици и по-конкретно управлението на обори и пасища, хранене, отстраняване на оборски тор или торова постеля са напълно отделени и се осъществяват от различен персонал;
3. използваните в производствените единици машини, работни животни от невъзприемчиви към шап животински видове, оборудване, инсталации, инструменти и дезинфекционни съоръжения са напълно отделени.
(3) За животновъден обект, който произвежда мляко, може да не се прилагат изискванията по чл. 9, ал. 5, при условие че:
1. обектът отговаря на условията по ал. 2;
2. доенето на млякото във всяка производствена единица се извършва отделно;
3. млякото и млечните продукти, предназначени за човешка консумация, са обект на една от следните обработки:
а) стерилизация при ниво не по-малко от F03;
б) третиране при свръхвисока температура (UHT) 132°С в продължение най-малко на една секунда;
в) двукратно приложена на мляко с рН

  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти