Logo Вторник, 20 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 16 ОТ 13 МАЙ 2005 Г. ЗА СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАСТАНЯВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ НА ЛИЦА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

Обн. ДВ. бр.45 от 31 Май 2005г.

Раздел I.
Общи положения


Чл. 1. С тази наредба се урежда редът за извършване на съдебно-психиатрична експертиза за целите на задължителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства.





Чл. 2. Съдебно-психиатрична експертиза може да се назначи само по отношение на лица с психични разстройства по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето, които поради заболяването си биха могли да извършат действие, което може да бъде обществено опасно или опасно за самите тях или околните.


Чл. 3. Основната задача на съдебно-психиатричната експертиза по тази наредба е да даде заключение относно:
1. необходимостта от задължително настаняване и лечение на лицето, което се нуждае от специални грижи;
2. необходимостта от прекратяване или продължаване на задължителното му настаняване и лечение.


Чл. 4. Компетентен да назначи съдебно-психиатрична експертиза във връзка със задължително настаняване и лечение на лице с психично разстройство е районният съд по настоящия му адрес, а в хипотезите на чл. 3, т. 2 - районният съд по местонахождението на лечебното заведение, в което то е настанено.


Чл. 5. Съдебно-психиатрична експертиза за задължително настаняване и лечение на лице с психично разстройство се извършва от лекар с призната специалност по психиатрия и само по изключение, ако в населеното място няма такъв специалист, като експерт може да се назначи лекар, работил най-малко две години в лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ.


Чл. 6. Съдебно-психиатричната експертиза за задължително настаняване и лечение по отношение на малолетни и непълнолетни се извършва в присъствие на психолог.


Чл. 7. По време на експертизата не се провежда лечение, освен при спешни състояния или след изразено информирано съгласие от лицето.


Чл. 8. Съдебно-психиатрична експертиза на основание чл. 3, т. 2 се извършва на всеки три месеца от лечебното заведение, като въз основа на тази експертиза районният съд по местонахождението на заведението служебно се произнася за прекратяване или продължаване на лечението с решение.

Раздел II.
Назначаване и извършване на съдебно-психиатрична експертиза за задължително настаняване и лечение на лице с психично разстройство


Чл. 9. (1) Производството за задължително настаняване на лице с психично разстройство в лечебно заведение се открива по искане на районния прокурор, а в случаите по чл. 154, ал. 3 от Закона за здравето - и от ръководителя на лечебното заведение.
(2) Сигнали и предложения до прокурора за задължително настаняване и лечение на лице с психично разстройство могат да отправят неговите родственици, настойникът или попечителят, личният лекар, държавни и общински органи, други заинтересувани лица.


Чл. 10. (1) Съдът назначава съдебно-психиатричната експертиза с определение само след като установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 155 от Закона за здравето и след изслушване на психиатър за вероятното наличие на психично разстройство на лицето.
(2) С определението съдът определя лечебното заведение, вещото лице, което ще проведе експертизата, както и срока за извършването й, който не може да бъде по-дълъг от 14 дни, и само по изключение може да се удължи еднократно, но за не повече от 10 дни.
(3) Съдът определя и формата за провеждане на експертизата, амбулаторна или стационарна, като изхожда от това дали лицето има възможност да се яви за амбулаторна експертиза, съответно необходимостта от непрекъснато, продължително наблюдение за изготвяне на експертиза, каквото се осигурява при стационарни условия.
(4) Определението на съда за назначаване на експертизата може да се обжалва с частна жалба или с протест от прокурора в 3-дневен срок от постановяването му. Обжалването спира провеждането на експертизата, освен ако съдът не постанови нещо друго.


Чл. 11. (1) При извършване на експертизата вещото лице има право да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата, и да изисква допълнителни материали, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача.
(2) При трудности или нужда от допълнително изследване вещото лице може да предложи на съда да се увеличи броят на експертите, или да се промени формата за провеждане на експертизата или мястото на извършването й.


Чл. 12. Във връзка с експертизата вещите лица са длъжни да пазят в тайна предоставените им материали, както и данните от експертизата.


Чл. 13. Лечебните заведения оказват съдействие на вещите лица при изпълнението на поставените им от съда задачи, включително като им предоставят оригинална медицинска документация.


Чл. 14. (1) За всяка съдебно-психиатрична експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебно-психиатрична експертиза", който се състои от увод, данни от психиатричното изследване, експертно обсъждане и заключение.
(2) Уводът включва:
1. име, длъжност и служебен адрес на лицето, което е било назначено да извърши експертизата, съответно на лицата, ако експертите са няколко;
2. име и адрес на лицето, за което е било отправено искането за задължително настаняване и лечение в лечебно заведение;
3. на какво основание е извършена експертизата;
4. къде е извършена;
5. форма на провеждане на експертизата;
6. задачи на експертизата.
(3) Данните от психиатричното изследване включват:
1. анамнезни сведения с посочване на източника им;
2. сведения от всички допълнително събрани документи, особено за здравословното състояние на лицето;
3. резултатите от цялостното телесно, неврологично и психично изследване, от проведените лабораторни и апаратни изследвания и консултации с други специалисти;
4. данни за поведението на лицето по време на експертизата;
5. данни за проведеното лечение в случаите по чл. 7.
(4) Експертното обсъждане съдържа подробни научнообосновани анализи:
1. на семейната, включително наследствената, и социалната анамнеза, на цялостното биологично, психично и социално развитие на лицето, на миналите заболявания и сегашното му здравословно състояние;
2. диагноза на личността и на когнитивния капацитет;
3. анализ на психичното състояние на лицето и оценка на вида и степента на риска, свързан с евентуалното заболяване;
4. диагнозата на психичното заболяване и отражението на установената болест върху критериите за разбиране и ръководене на постъпките с оглед поставените задачи на експертизата;
5. комплексен анализ на биопатографските, клиничните и психологичните обстоятелства, които имат отношение към поставените пред експертизата задачи.
(5) В заключението се отразяват:
1. научнообоснованите изводи по поставената задача - окончателна, ясно формулирана диагноза, и съдебнопсихиатрична оценка;
2. отговорите на допълнително поставените пред експертизата въпроси;
3. становището за способността на лицето да изразява информирано съгласие за лечение;
4. предложението за лечение на конкретното заболяване при съобразяване с основните принципи, установени в чл. 148 от Закона за здравето, и лечебните заведения, в които то може да се проведе.
(6) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение за делото, но са извън рамките на поставената задача, вещото лице е длъжно да ги отрази в заключението си.
(7) Съдебно-психиатричната експертиза се подписва от вещото лице.


Чл. 15. При назначаване на повторна експертиза в заключението на тази експертиза задължително се обосновава и отразява и отношението към направените изводи в предходната експертиза.


Чл. 16. (1) Въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза и събраните по делото доказателства и след като изслуша лицето, съдът се произнася по необходимостта от задължително настаняване.
(2) С решението на съда за задължително настаняване се определят:
1. лечебното заведение по чл. 156, ал. 2 от Закона за здравето, в което лицето се настанява;
2. наличието или липсата на способност на лицето за изразяване на информирано съгласие за лечение и съответно необходимостта от задължително лечение;
3. срокът на настаняването и на лечението;
4. формата на лечението - амбулаторно, ако ще се провежда в лечебно заведение за специализирана психиатрична извънболнична помощ, или стационарно;
5. лицето, което ще изразява информирано съгласие за лечението в случаите по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.


Чл. 17. Всички съдебно-психиатрични експертизи по тази наредба се регистрират в специално създаден за целта журнал, като копията от тях се съхраняват в архивата на съответното лечебно заведение за срок 10 години.

Заключителни разпоредби


§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за здравето.


§ 2. В чл. 1 от Наредба № 23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи (ДВ, бр. 45 от 1994 г.) се създава ал. 3:
"(3) За целите на задължителното настаняване и лечение по Закона за здравето съдебно-психиатрични експертизи се извършват по реда на Наредба № 16 за съдебно-психиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства."


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти