Logo Сряда, 21 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 2 ОТ 22 МАРТ 2005 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИ СИСТЕМИ

Издадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.34 от 19 Април 2005г., изм. ДВ. бр.96 от 7 Декември 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.45 от 14 Юни 2016г.

Част първа.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ


Чл. 1. (1) С наредбата се определят техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкции, преустройства и/или основни ремонти на съществуващи водоснабдителни системи.
(2) Елементите на водоснабдителните системи са: водовземни съоръжения, черпателни съоръжения, помпени станции, пречиствателни станции за обработка на суровата природна вода, регулиращи водонапорни съоръжения, външни водопроводи, водопроводни мрежи във водоснабдяваните територии (главни водопроводни клонове, второстепенни водопроводни клонове, сградни водопроводни отклонения) и общи средства за измерване, необходими за водовземането, пречистването, съхранението, преноса, разпределението и измерването на водата до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадковата) водоснабдителна мрежа на потребителите.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2016 г.) Водоснабдителните системи се проектират и изграждат в съответствие с действащите подробни устройствени планове по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, одобрените инвестиционни проекти и другите строителни книжа, издадени при условията и по реда на ЗУТ, и правилата и нормативите на тази наредба.





Чл. 2. Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове и техническите спецификации (български стандарти и български технически одобрения), в които са определени изискванията, свързани с носимоспособността и устойчивостта на строителните конструкции при експлоатационни и сеизмични натоварвания, качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, хигиената, здравето, опазването на околната среда и управлението на водите, пожарната безопасност, здравословните и безопасните условия на труд, разполагането и безопасната експлоатация на техническите проводи и съоръжения и правилата за изпълнение и приемане на строителните и монтажните работи (СМР).


Чл. 3. (1) Водоснабдителните системи се проектират с оглед комплексното използване и опазване на водните ресурси.
(2) В процеса на прединвестиционните проучвания се извършва техническа, финансова и санитарно-хигиенна оценка на съществуващи елементи на водоснабдителните системи с оглед оптималното им използване.
(3) При проектиране на водоснабдителните системи на производствени сгради се предвижда оборотно използване на водата за производствени нужди, освен ако това е икономически неизгодно и технически неприложимо.
(4) При проектиране на близко разположени водоснабдителни системи се анализират възможностите за изграждане на обща водоснабдителна система.


Чл. 4. (1) В зависимост от степента на обезпеченост на средното денонощно водно количество водоснабдителните системи се категоризират, както следва:
1. първа категория - за питейно-битово водоснабдяване на населени места от 0, I и II категория и за промишлено водоснабдяване, при които се допуска намаляване до 30 % на подаваното количество вода от оразмерителния разход в продължение на 72 h;
2. втора категория - за питейно-битово водоснабдяване на населени места от III и IV категория, селскостопански обекти и за промишлено водоснабдяване, при които се допуска намаляване до 30 % на подаваното количество вода от оразмерителния разход в продължение на 10 дни или прекъсване на водоснабдяването в продължение на 6 h;
3. трета категория - за питейно-битово водоснабдяване на населени места от V, VI, VII и VIII категория и за промишлено водоснабдяване, при които се допуска намаляване до 30 % на подаваното количество вода от оразмерителния разход в продължение на 15 дни или прекъсване на водоснабдяването в продължение на 24 h.
(2) За производствени или други обекти, чиято категория е по-висока от категорията на населеното място, от което се водоснабдяват, се проектират локални водоснабдителни системи в съответствие с изискванията на категорията им.


Чл. 5. (1) За питейно-битовите нужди на населението се осигурява вода при спазване изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.).
(2) За водопой на домашни животни се осигурява вода в съответствие с изискванията на БДС 6553 "Вода за водопой на животни".
(3) Качеството на водата за производствени нужди се определя в съответствие с технологията на производство.


Чл. 6. Обезпечеността на необходимото средноденонощно водно количество съобразно категорията на водоснабдителната система е, както следва:
1. за първа категория - 95 %;
2. за втора категория - 90 %;
3. за трета категория - 85 %.


Чл. 7. (1) Продуктите, които се предвиждат с инвестиционния проект и се влагат при изграждането на водоснабдителни системи, трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, или да се придружават от документи (протоколи от изпитване, сертификати за качество и др.), удостоверяващи съответствието им с изискванията на други нормативни актове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2016 г.) При проектирането на водоснабдителните системи се предвиждат, а при изграждането им се влагат строителни продукти, предназначени за контакт с питейна вода, които отговарят на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО и на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (обн., ДВ, бр. 14 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2016 г.).
(3) Материалите, реагентите, филтърните пълнежи, дезинфектантите и антикорозионните покрития за питейно-битово водоснабдяване отговарят на изискванията за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.


Чл. 8. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Не се допуска проектиране на водоснабдителна система преди пълното проучване на количеството и качеството на водите от предварително определените водоизточници и получаване на съответните разрешителни за водовземане и за ползване на воден обект в съответствие с изискванията на Закона за водите (ЗВ).


Чл. 9. Инвестиционното проектиране на водоснабдителните системи във фаза идеен проект се разработва в най-малко два конкурентни варианта за населени места от I и II категория.


Чл. 10. (1) Водоснабдителните системи се проектират, изграждат и експлоатират така, че да се предотвратява обратното засмукване и застояването на вода в тях.
(2) Свързване на водоснабдителни системи се допуска само когато качествата на водата на отделните системи са съвместими и не се очаква недопустимо влошаване на качеството на питейната вода след смесването.


Чл. 11. (1) При проектиране на водоснабдителни системи от първа категория в земетръсни райони с коефициент на сеизмичност Кс > 0,15 се предвижда захранване от не по-малко от два независими един от друг водоизточника. Когато основният водоизточник е от подземни води в напукани скали или карстови терени, се предвижда вторият водоизточник да е от повърхностни води.
(2) При водоснабдителни системи в земетръсни райони с коефициент на сеизмичност Кс > 0,15, захранвани от един водоизточник с едно водовземане, се предвижда удвоен запас за пожарно-аварийни нужди, както и допълнителен запас за питейни нужди за не по-малко от 8 h.
(3) Обемните съоръжения на водоснабдителните системи в земетръсни райони с коефициент на сеизмичност Кс > 0,15 се изчисляват за съвместното действие на сеизмичните натоварвания, собственото тегло, теглото на водата в съоръжението и земния натиск.


Чл. 12. (1) Водоснабдителните системи се проектират за експлоатационен период не по-малък от 50 години.
(2) Експлоатационният период по ал. 1 не се отнася при извършване на основни ремонти на отделни съоръжения (помпени агрегати, контролно-измервателни уреди и др.) на водоснабдителните системи.


Чл. 13. (1) Водоснабдителните системи се осигуряват срещу прояви на тероризъм, вандализъм и други действия, насочени към разрушаване на тяхната цялост и замърсяване на питейната вода.
(2) Около водовземните съоръжения на водоснабдителните системи се проектират и изграждат санитарно-охранителни зони в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ, бр. 88 от 2000 г.).
(3) За елементите на водоснабдителната система се осигурява охранителен пояс в съответствие с изискванията за необходимите площи при строителството на обекти за водоснабдяване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 10 и 11 от 2005 г.).
(4) Елементите на водоснабдителните системи се осигуряват с необходимата система за физическа защита съгласно Наредба № 7 от 1998 г. за системите за физическа защита на строежите (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; попр., бр. 82 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1999 г. и бр. 84 от 2000 г.; попр., бр. 93 от 2000 г.).
(5) Когато водоснабдителните системи или техни елементи се налага да работят при специални условия, свързани с рискови замърсявания, се спазват изискванията на Държавната агенция "Гражданска защита" (ДА "ГЗ") и на глава осма от тази наредба.


Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2016 г.) Категоризацията на населените места при проектиране на водоснабдителните системи се определя съгласно приложение № 2 от Заповед № РД-02-14-2021 от 14.08.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за утвърждаване категоризация на общините и категорията на населените места в Република България (ДВ, бр. 66 от 2012 г.).
(2) Обхватът и съдържанието на прединвестиционното проучване, заданието за проектиране и инвестиционния проект на водоснабдителната система се разработват съгласно Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.).

Част втора.
ПРОЕКТИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИ СИСТЕМИ

Глава първа.
ВОДОСНАБДИТЕЛНИ НОРМИ. ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА. НАПОР ВЪВ ВОДОПРОВОДНАТА МРЕЖА


Чл. 15. Водоснабдителните системи на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) се оразмеряват в съответствие със:
1. питейно-битовите нужди на населението;
2. потребностите от вода при извършване на:
а) дейности за обществено обслужване;
б) производствени дейности;
3. правилата и нормативите за пожарна и аварийна безопасност.


Чл. 16. (1) Броят на потребителите на вода се определя в края на експлоатационния период въз основа на действащия устройствен план на населеното място или селищното образувание, като се отчитат прирастът на населението и всички предвидени промени при потреблението на вода на глава от населението.
(2) В случаите, когато експлоатационният период по ал. 1 е по-дълъг от този на действащия устройствен план на населеното място или селищното образувание или няма действащ устройствен план, броят на населението се определя въз основа на естествения прираст на населението за срок 50 години.


Чл. 17. (1) Необходимото средноденонощно потребление на вода за конкретна урбанизирана територия се определя въз основа на:
1. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) предвижданията на действащите устройствени схеми и планове за социално, икономическо, инженерно-техническо и териториално развитие на водоснабдяваната урбанизирана територия и на регионалните и/или общинските планове за развитие в случаите, когато няма действащ общ устройствен план;
2. (нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) регионалните генерални планове за развитие на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) вида и броя на потребителите на вода в урбанизираната територия;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) проучванията за необходимите водни количества за производствени сгради съгласно технологията на производство в тях, нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд и санитарно-хигиенните изисквания;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) актуални данни за потреблението на вода, предоставени от операторите на водоснабдителните и канализационните системи, които обслужват урбанизираната територия;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) допълнителни измервания на водопотреблението и проучвания за водоснабдяваната урбанизирана територия.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Когато няма данни по ал. 1 и/или не са извършени подробни измервания, необходимото средноденонощно водно количество (в т.ч. разход на вода за домакински нужди и за обществено-обслужващи сгради) се приема 150 - 250 l на човек за денонощие в зависимост от местните социални и климатични условия. Разходите за производствени и специални нужди се определят допълнително след извършване на проучванията по ал. 1, т. 3 и се прибавят към приетото средноденонощно водно количество на човек за денонощие.
(3) Водните количества за специални обекти на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи се определят със заданието за изработване на инвестиционния проект.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2016 г.) Водоснабдителните норми за производствени и селскостопански сгради се определят със заданието за проектиране с отчитане технологичните изисквания към разхода на вода за производствени и санитарно-хигиенни нужди.
(5) Коефициентът на денонощна неравномерност се определя след извършване на проучванията по ал. 1. Когато няма актуални данни и/или не са извършени подробни измервания, той е в границите от 1,5 за урбанизирани територии с повече от 10 000 жители до над 2 за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Максималното часово водно количество се определя, както следва: от два пъти средното часово водно количество (средноденонощното водно количество, разделено на 24 часа) за урбанизирани територии с повече от 10 000 жители до пет пъти средното часово водно количество за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители.
(7) Максималното часово водно количество може да се променя в съответствие с проучванията по ал. 1, т. 3, като се отчита и влиянието на концентрираните потребители на вода за производствени и други специални нужди.
(8) За курортните комплекси коефициентите на денонощна и часова неравномерност могат да се определят със заданието за изработване на инвестиционния проект съгласно проучванията по ал. 1.


Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Техническите загуби на вода (водното количество за технологични нужди) във водоснабдителната система в зависимост от включените елементи на системата се приемат, както следва:
1. при проектиране на нови водоснабдителни системи - до 20 % от средноденонощното потребление;
2. при реконструкции, преустройства и/или основни ремонти на съществуващи водоснабдителни системи - въз основа на програмите за намаляване на загубите на съответните оператори на водоснабдителните и канализационните системи, но не повече от 20 % от подадената вода след реконструкцията на водопроводната мрежа.
(2) Техническите загуби на вода се прибавят към максимално денонощния и максимално часовия разход на вода, без да се умножават с коефициентите на денонощна и часова неравномерност.


Чл. 19. Необходимите водни количества за пожарогасене се предвиждат за продължителност на пожарогасенето 3 h, като общият разход на вода за пожарогасене в урбанизираните територии се определя съгласно нормите за пожарна безопасност.


Чл. 20. (1) Водопроводите и техните съоръжения от водохващането до регулиращото водонапорно съоръжение се оразмеряват за водно количество, получено като сума от максимално денонощното потребление, техническите загуби по водопроводите и разходите за собствени нужди на пречиствателните станции.
(2) Водопроводите и техните съоръжения от регулиращото водонапорно съоръжение до първото разклонение на водопроводната мрежа се оразмеряват за водно количество, равно на сумата от максимално часовото потребление, водното количество за пожарно-аварийни нужди и техническите загуби по водопровода.


Чл. 21. Начинът за определяне на оразмерителното водно количество за определен участък от водопроводната мрежа, на транзитното водно количество, на пътния разход, на специфичното водно количество и на редуцираната дължина е съгласно приложение № 1.


Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Минималното налягане над повърхността на терена за критичната точка във водопроводната мрежа е:
1. при едноетажно застрояване - не по-малък от 0,1 МРа;
2. при по-голяма етажност за всеки етаж се добавят по 0,04 МРа.
(2) В случаите, когато напорът за отделни сгради е недостатъчен, към сградните инсталации се проектират съоръжения за повишаването му.


Чл. 23. Свободният напор във водопроводната мрежа на производствените сгради се определя в съответствие със заданието за изработване на инвестиционния проект, включително технологичните и техническите изисквания, както и с изискванията за пожарна безопасност при производството.


Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Максималното налягане във водопроводната мрежа на населените места е 0,6 МРа.


Чл. 25. Свободният напор за пожарни и аварийни нужди се определя в съответствие с изискванията на нормите за пожарна безопасност.

Глава втора.
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ВОДОВЗЕМНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Раздел I.
Общи положения


Чл. 26. (1) На всяко водовземно съоръжение се предвижда средство за измерване на дебита и нивото, както и за контрол на качествата на водата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При проучване на води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, се извършват следните анализи:
1. за повърхностни води - най-малко четири пъти годишно (еднократно за всеки сезон) в продължение на една година и в съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 63 от 2002 г.);
2. за води от извори и хоризонтални водовземни съоръжения (дренажи и галерии) - най-малко четири пъти годишно (еднократно за всеки сезон) в продължение на една година по химични и радиологични показатели съгласно приложение № 1 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води (обн., ДВ, бр. 87 от 2007 г.; изм., бр. 2 от 2010 г.) и по микробиологични показатели, определени в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 2001 г.; изм., бр. 87 от 2007 г.);
3. за подземни води, различни от тези по т. 2 - при водочерпене на две понижения (при предвиден максимален средноденонощен дебит и при предвиден експлоатационен средноденонощен дебит) в продължение на шест денонощия по химични и радиологични показатели съгласно приложение № 1 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води и по микробиологични показатели, определени в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.


Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Върху водовземни съоръжения не се допуска изграждането на строежи освен на строежи, свързани с експлоатацията на водоснабдителната система.

Раздел II.
Вертикални и хоризонтални водовземни съоръжения за подземни води (Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)


Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Водовземните съоръжения за подземни води се проектират така, че да работят при специални условия при спазване на изискванията на глава осма.
(2) Водовземните съоръжения за подземни води се състоят от:
1. подземна част на съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане;
2. надземна част на съоръжението за подземни води, предназначено за водовземане.
(3) Надземната част на съоръжението за подземни води се проектира при спазване на правилата и нормативите на тази наредба и на нормативните актове, с които се определят правилата при проектирането на строителните конструкции.
(4) Водовземните съоръжения за подземни води, които попадат в заливаемите ивици на реките и в земите, които се заливат при максимално напълване на язовирите, се защитават от наводнения чрез диги.


Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Подземните части на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане, са елемент на проучването на подземните води и се проектират при условията и по реда на наредбата по чл. 135, т. 2 ЗВ.
(2) Шахтови кладенци се проектират във водоносни хоризонти с дълбочина 10 - 15 m от земната повърхност и с дебелина на водоносния пласт от 5 до 8 m.
(3) Шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи се проектират във водообилни водоносни хоризонти от еднороден пясък с дебелина 15 - 20 m и при предвиждан дебит, по-голям от 45 l/s.
(4) Хоризонтални дренажи се проектират при дълбочина на залягане на долния водоупор на водоносния хоризонт до 6 - 7 m под терена и при дебелина на водоносния хоризонт от 1 до 3 m.
(5) Водовземни галерии се проектират при условията на ал. 4 за водоснабдителни системи с капацитет над 500 l/s.
(6) Във всички случаи, освен тези по предходните алинеи, се проектират тръбни кладенци. Тръбни кладенци може да се проектират и в случаите по ал. 2, когато предвижданият дебит е до 1 l/s.
(7) Съоръжения за собствен мониторинг на подземните води се проектират, когато се изискват с наредбата по чл. 135, т. 2 ЗВ.


Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) При водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии броят на резервните водовземни съоръжения се определя съгласно табл. 1.

Таблица 1


Брой на Брой на резервните
работните водовземни съоръжения в
водовземни зависимост от категорията
съоръжения на водоснабдителната
  система
  първа втора трета
От 1 до 4 1 1 1
От 5 до 12 2 1 -
Над 12 20 % 10 % -
(2) Изискването по ал. 1 може да не се прилага при дълбочина на съоръженията за подземни води, по-голяма от 50 m.
(3) При водовземане за самостоятелно водоснабдяване за селскостопански или промишлени цели броят на резервните кладенци се определя след техническа обосновка и в зависимост от параметрите на разрешеното ползване в съответствие с разрешението за водовземане, но не по-голям от дадения в табл. 1.


Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Надземната част на тръбните кладенци се проектира като шахта, оразмерена за разполагане на най-малко следното експлоатационно оборудване:
1. помпени агрегати;
2. средства за измерване на черпените водни обеми;
3. средства за измерване на водното ниво.
(2) Допуска се при оборудване на тръбния кладенец с хоризонтална центробежна помпа да се проектира отделна шахта за разполагане на помпените агрегати, дъното на която да бъде до 2 m под земната повърхност.
(3) Надземната част на тръбни кладенци се проектира по начин, чрез който се осигурява възможност за достъп на сондажна апаратура за ремонт на съоръжението при необходимост.


Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Надземната част на шахтовите кладенци се проектира на разстояние 1 m над нивото на най-високите повърхностни води или на разстояние не по-малко от 0,8 m от нивото на терена.
(2) Около кладенците се проектира водонепропусклива настилка с широчина не по-малка от 1,5 m и с наклон 0,1 от кладенеца навън.
(3) Надземната част на шахтовите кладенци с хоризонтални дренажни лъчи се проектира като бункерна помпена станция с машинна зала за помпените агрегати и със спомагателни помещения за обслужване и наблюдение.
(4) Надземната част на шахтовия кладенец се проектира с вентилационен комин с шапка с височина не по-малка от 2 m от повърхността на терена.
(5) В непосредствена близост до шахтовия кладенец се проектира шахта, в която се монтират помпените агрегати и/или устройствата за измерване на черпените водни обеми.


Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Хоризонталните дренажи и галерии се защитават от пряко попадане на повърхностни води чрез подходящо уплътняване на покривните пластове.
(2) Към хоризонталните водовземни съоръжения, както и в чупките (хоризонтални или вертикални) на водоприемните части се проектират ревизионни шахти за вентилация, наблюдение и ремонт.
(3) Около ревизионните шахти се проектира водонепропусклива настилка с широчина от 1 до 2 m и наклон 0,1.
(4) Ревизионните шахти се проектират с вентилационен комин с шапка с височина не по-малка от 2 m.
(5) Събирателната шахта за приемане на водата от хоризонталните дренажи се проектира с водна и суха камера и с преливно-изпразнителна система.
(6) В мястото на заустване на преливно-изпразнителната система се предвижда възвратна клапа.

Раздел III.
Каптирани извори (Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)


Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Каптажите на извори са елемент от проучването на подземните води и се проектират като съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане при условията и по реда на наредбата по чл. 135, т. 2 ЗВ.


Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Към каптажите на извори се проектира събирателна шахта с подходяща вентилация, а каптажът се защитава със земен насип за запазване на температурата на изворната вода.
(2) Събирателната шахта се проектира с водна и суха камера, а при необходимост - и с утаителна камера.
(3) Водната камера се проектира с подходящо уплътняване за предпазване на водата от повърхностно замърсяване, замръзване и заливане с повърхностни води, като се предвижда изворната вода да постъпва във водната камера със скок до 10 - 20 cm.
(4) За отвеждане на водата от водната камера се проектира водовземна тръба с водовземна цедка и спирателен кран.
(5) За отвеждане на излишната вода, както и за отстраняване на утайките във водната и утаителната камера се предвижда преливно-изпразнителна система.
(6) Преди заустването на преливно-изпразнителната система се предвижда възвратна клапа.


Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При каптиране на извори, при които изворната вода съдържа голямо количество глинести и пясъчни частици, в събирателната шахта се предвижда утаителна камера, свързана с водната камера чрез преливник.


Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Спирателните арматури на изпразнителната и водовземната тръба се проектират в сухата камера на събирателната шахта.

Раздел IV.
Водовземане от повърхностни води


Чл. 37. (1) Изборът на водоизточника и мястото на водовземането се определят въз основа на резултатите от хидроложките, хидрогеоложките и санитарните проучвания и наблюдения.
(2) Качеството на пресните повърхностни води на водоизточника се определя при спазване изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 63 от 2002 г.).
(3) Типът и конструкцията на водовземните съоръжения се определят в зависимост от категорията на водоснабдителната система, хидрогеоложките характеристики на водоизточника, минималните и максималните водни нива и санитарно-хигиенните изисквания.


Чл. 38. (1) Класът на водовземните съоръжения за целогодишно ползване се определя в съответствие с категорията на водоснабдителната система съгласно чл. 4.
(2) Класът на водовземните съоръжения за сезонно ползване се приема с единица по-малък.
(3) Класът на язовирните стени в зависимост от последиците от авария и/или разрушение се определя съгласно " Норми за проектиране на хидротехнически съоръжения. Основни положения" (БСА, кн. 11 от 1985 г.) и не може да е по-малък от:
1. за водоснабдителни системи от първа категория - II клас;
2. за водоснабдителни системи от втора категория - III клас;
3. за водоснабдителни системи от трета категория - IV клас.


Чл. 39. (1) Водовземането от реки се проектира брегово, руслово или дренажно в зависимост от разположението им спрямо водоизточника.
(2) Брутната площ на водоприемните отвори при брегово водовземане се определя при едновременна работа на всички секции на водовземното съоръжение (без резервните) по формулата съгласно приложение № 2.
(3) Отворите на приемните камери при руслово водовземане се разполагат по течението на реката.
(4) Дренажното водовземане се проектира под руслото на маловодни реки и се оразмерява като водовземно съоръжение от подземни води.


Чл. 40. Водовземните отвори се разполагат на разстояние, както следва: най-малко 0,5 m от дъното на водоема, 0,2 m под ледената покривка и най-малко 0,3 m под най-ниската кота на вълните.


Чл. 41. (1) При водовземане от язовири се преценява възможността за използване на основния изпускател или на входното съоръжение на изпускателя като водовземно съоръжение.
(2) При разполагане на водовземното съоръжение в язовирна стена се осигурява възможност за ремонт на стената при непрекъснато действие на водовземното съоръжение.


Чл. 42. (1) Водовземните кули се проектират при водовземане от язовири или от големи естествени езера.
(2) Водовземните кули се разполагат в заливи и в площи от акваторията, защитени от вълни, или зад границата на крайбрежните течения.
(3) Водовземните отвори на кулите се проектират на дълбочина, по-голяма от трикратната височина на вълната, и на разстояние най-малко 10 m под ръба на преливника на язовира. Долният ръб на най-ниско разположения водовземен отвор е най-малко с 1 m над нивото на мъртвия обем, а максималното експлоатационно водно ниво е на разстояние не по-малко от 6 m от горния му ръб.


Чл. 43. (1) Към водовземните съоръжения от водоеми, използвани за рибовъдство, се проектират рибозащитни устройства като елемент на съоръжението или като отделно съоръжение на водовземния канал.
(2) Необходимостта от рибозащитно устройство, както и неговият вид се определят при съобразяване с изискванията на органите по охраната и контрола на рибните ресурси.
(3) Отворите на водовземните съоръжения се оразмеряват за средна скорост на преминаване на водата през входната решетка или мрежата в съответствие с изискванията за опазване на рибните ресурси.
(4) Допустимите скорости на преминаване на водата във водоприемните отвори се определят, както следва:
1. при брегови непотопени водовземни съоръжения - от 0,6 до 0,2 m/s;
2. при потопени водовземни съоръжения - от 0,3 до 0,1 m/s;
3. при поставяне на плоски рибозащитни преградни мрежи с отвори от 3 до 4 mm пред водоприемните отвори скоростта на водата в отворите се определя, както следва:
а) при водовземане от реки със скорост на течението над 0,4 m/s - 0,25 m/s;
б) при реки със скорост на течението под 0,4 m/s - 0,1 m/s;
в) при много тежки ледоходни условия в реките - до 0,06 m/s.


Чл. 44. Бреговите водовземни кладенци се оразмеряват хидравлично при:
1. минимално ниво на водата във водоизточника;
2. изключване на една от секциите на водовземното съоръжение;
3. наличие на други допустими неблагоприятни условия (задръстване на решетката, обрастване на довеждащия водопровод и др.).


Чл. 45. Типът на решетките пред водовземните съоръжения се определя, като се отчитат особеностите на водоема, водното количество и др.


Чл. 46. При наличие на условия за обрастване на водоприемните съоръжения се предвиждат мероприятия за почистването им.


Чл. 47. Оразмерителните скорости на водата в гравитационните и сифонните водопроводи се определят съгласно табл. 2.


 

Таблица 2

Диаметър на Скорост на водата в зависимост
водопровода, от категорията на водовземането,
mm m/s
  първа втора и трета
От 300 до 500 0,7 - 1 1 - 1,5
От 500 до 800 1 - 1,4 1,5 - 1,9
Над 800 1,5 2
     


Чл. 48. Сифонни водопроводи при водовземни съоръжения се проектират за водоснабдителни системи от втора и трета категория, а с обосновка - и за водоснабдителни системи от първа категория.


Чл. 49. Гравитационните и сифонните водопроводи се полагат на разстояние не по малко от 0,5 m под дъното на реката, като дъното се укрепва срещу подкопаване.

Раздел V.
Изкуствено подхранване на подземни води


Чл. 50. (1) Подземните води се подхранват изкуствено с повърхностни води чрез инфилтрационни съоръжения открит или закрит тип, с непрекъснато или периодично действие.
(2) Инфилтрационните съоръжения се проектират открити при наличие на покривни слабопропускливи пластове с дълбочина до 3 m.
(3) При изграждане на филтрационни полета може се използват естествени почви с подходящ строеж или да се проектират изкуствени полета от обратни филтри с подходяща зърнометрия.
(4) Непропускливите повърхностни слоеве на почвата се отстраняват.


Чл. 51. Качеството на водата за инфилтриране трябва да отговаря на изискванията към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, като се отчита и неговата промяна при смесване с подземни води.


Чл. 52. Нивото на подземните води под дъното на откритите инфилтрационни съоръжения е не по-малко от 0,5 m.


Чл. 53. Към съоръженията за изкуствено подхранване на подземните води се проектират средства за измерване на водните количества, подавани към инфилтрационните съоръжения.

Глава трета.
ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ВОДАТА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ

Раздел I.
Общи изисквания


Чл. 54. (1) При пречистване на водата за питейно-битово водоснабдяване се прилагат стандартизирани методи и технологии, както и такива, които са доказали в практиката своето приложение с положителни санитарно-хигиенни резултати за постигане на изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
(2) При проектиране на пречиствателни станции за питейно-битово водоснабдяване се спазват следните изисквания:
1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) постигане на качества на пречистената вода в съответствие с нормативните изисквания за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели;
2. гарантиране безопасността на персонала;
3. осигуряване на необходимите мерки срещу вредни въздействия (шум, токсични вещества и др.);
4. постигане на изисквания експлоатационен срок и осигуряване на дълготрайността на конструкциите на сградите, като се отчитат бъдещи разширения и промени;
5. осигуряване на непропускливост на съоръженията и системите;
6. осигуряване на предпазни мерки при експлоатацията и поддържането;
7. прилагане на енергоефективни мерки при строителството и експлоатацията;
8. намаляване количеството на отпадъчните продукти и/или тяхното безопасно оползотворяване;
9. постигане на ефективност по отношение на общите разходи (капитални и експлоатационни).
(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Заданието за проектиране на инвестиционен проект на пречиствателна станция за питейни води съдържа най-малко следните данни и условия:
1. съществуващо положение, в т.ч. предвижданията за развитие на урбанизираната територия, климатичните, инженерно-геоложките, хидрогеоложките и сеизмичните условия, избор на площадка и собственост на терена, тахиметрична снимка на площадката и други в зависимост от конкретните условия;
2. определяне на нетната производителност на пречиствателната станция за експлоатационния срок по чл. 12, ал. 1;
3. използвани водоизточници, водни количества и анализ на качествените показатели на суровата вода (за които следва да се постигнат нормативни изисквания за качество на питейната вода) - при възможност за последните три години в различни климатични сезони и характерни периоди;
4. изисквания към броя на вариантите и фазите на проектиране;
5. функционални и специфични изисквания към частите на инвестиционния проект и към основното технологично оборудване.


Чл. 55. (1) (Предишен текст на чл. 55 - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Технологията за пречистване на водата, видът и оразмерителните параметри на пречиствателните съоръжения и оразмерителната доза на реагентите се установяват в зависимост от качествата на водата във водоизточника, производителността на пречиствателната станция, конкретните условия и данните от технологичните изследвания и експлоатацията на съоръжения, работещи в аналогични условия.
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При водовземане от повърхностни води се предвижда тяхното пречистване в съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) За целите на проектирането според съдържанието и характера на суспендираните и хумусните вещества водите се категоризират, както следва:
1. маломътни - до 50 mg/l;
2. средномътни - от 50 до 250 mg/l;
3. мътни - от 250 до 1500 mg/l;
4. много мътни - над 1500 mg/l;
5. слабо оцветени - до 35° (по платино-кобалтовата скала);
6. средно оцветени - от 35° до 120° (по платино-кобалтовата скала);
7. силно оцветени - над 120° (по платино-кобалтовата скала).


Чл. 56. Оразмерителната производителност на пречиствателните станции се определя, като се отчита и водното количество за собствени нужди.


Чл. 57. (1) Пречиствателните станции се оразмеряват за равномерна работа през денонощието.
(2) В пречиствателните станции се предвиждат обходни (байпасни) връзки за изключване на част или на всички пречиствателни съоръжения за преглед, почистване, текущ или основен ремонт.
(3) За пречиствателни станции с производителност до 3000 m3 на денонощие се допуска прекъснат режим на работата в зависимост от режима на водоползване.
(4) На входа и изхода на пречиствателните станции задължително се проектират средства за измерване на протичащите водни количества.
(5) Всички агрегати се инсталират с достатъчен капацитет така, че да се осигури пълният пречиствателен ефект при спирането на един от тях.
(6) При проектирането на пречиствателни станции се предвижда резервно електрозахранване като втори независим енергиен източник.


Чл. 58. При специални условия, както и при невъзможност за подаване на вода от два независими водоизточника към пречиствателната станция се предвиждат водопречиствателни секции в съответствие с изискванията на органите на ДА "ГЗ" и на глава осма от тази наредба.


Чл. 59. (1) Не се допуска заустване на технологичните води от пречиствателната станция във воден обект без разрешително за заустване, издадено по реда на ЗВ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Утайките от пречиствателната станция се събират, транспортират, съхраняват и/или обезвреждат при спазване изискванията на нормативните актове за управление на отпадъците.
(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) В случаите, когато се предвижда заустване на технологични води в канализационни системи, се спазват изискванията на Наредба № 7 от 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (ДВ, бр. 98 от 2000 г.).

Раздел II.
Реагентно стопанство


Чл. 60. Оразмерителните дози на реагентите се определят експериментално за различни периоди от годината при характерни качествени показатели на водата, като се отчитат допустимите им остатъчни концентрации при спазване на изискванията за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.


Чл. 61. (1) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)
(2) Дозаторите са не по-малко от два, единият от които е резервен.


Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Допуска се непрекъснато приготвяне на реагентен разтвор въз основа на техническа обосновка.
(2) Броят на съдовете за приготвяне на реагентни разтвори се приема не по-малко от два.


Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)


Чл. 64. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)


Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)


Чл. 66. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Раздел III.
Смесителни устройства. Въздухоотделители. Камери за реакция


Чл. 67. (1) Смесителните устройства се проектират така, че да осигуряват бързо и равномерно смесване на реагентите с водата.
(2) Конструкцията на смесителите се проектира така, че да не позволява утаяване на суспензии и реагенти.


Чл. 68. В откритите смесители се проектират изпразнителни и преливни тръби.


Чл. 69. (1) Въздухоотделителите се проектират пред утаители с камери за флокулация със суспендиран слой, избистрители или филтри с възходящ поток на водата.
(2) Въздухоотделители не се проектират, ако конструкцията на смесителя осигурява отделянето на разтворения във водата въздух, както и когато водата не се обогатява с въздух по пътя си до следващото съоръжение.
(3) Допуска се проектиране на един въздухоотделител за всички съоръжения.
(4) Въздухоотделителите се оразмеряват за скорост на водния поток до 0,05 m/s и престой на водата не по-малко от 1 min.


Чл. 70. (1) Камери за реакция се проектират задължително при избистряне на водата чрез утаители.
(2) Камери за реакция не се проектират при използване на суспензионни сепаратори.


Чл. 71. Типът на камерата за реакция се определя въз основа на технико-икономически анализ, като се отчитат теренните условия, технологията на пречистване, производителността на станцията и конструктивните изисквания.

Раздел IV.
Утаители и избистрители


Чл. 72. Утаителите и избистрителите се оразмеряват хидравлично в зависимост от специфичните им характеристики и резултатите от технологичните изследвания.


Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)


Чл. 74. (1) Видът на утаителя се определя въз основа на технико-икономическа обосновка. Утаителят се оразмерява с опитно определени стойности на скоростта на утаяване при предварително зададени престой на водата и дълбочина на утаителната част.
(2) Мътността на утаената вода не може да превишава стойности, по-големи от 8 - 12 mg/dm3.

Раздел V.
Филтри


Чл. 75. (1) Видът на филтрите се определя след извършване на опитни технологични изследвания и технико-икономически анализ, като се отчитат качествата на водата, производителността на пречиствателната станция, местните климатични и географски условия и др.
(2) При брой на филтрите до 20 се приема един филтър в ремонт. Когато филтрите са повече от 20, се приемат два филтъра в ремонт.


Чл. 76. (1) Филтрите се зареждат с чист кварцов пясък или с други зърнести материали в съответствие с изискванията на български стандарти или български технически одобрения.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)
(3) За бавните филтри се проектира площадка за промиване на пясъка по хидравличен начин.


Чл. 77. (1) Площта на филтрите се определя по формула (1) съгласно приложение № 3.
(2) Броят на филтрите се приема не по-малко от 3. При станции с производителност до 3000 m3 на денонощие или с непрекъснат режим на работа се допуска този брой да е по-малък от 3.


Чл. 78. Максималните допустими напорни загуби във филтърния пълнеж се приемат до 3,5 m - за безнапорните филтри, и до 8 m - за напорните филтри.


Чл. 79. (1) Видът и технологичното оразмеряване на бързите филтри се определят въз основа на технологични изследвания или аналогично на подобни обекти в експлоатация.
(2) Пясъчният пълнеж на бързите филтри се характеризира със следните параметри:
1. коефициент на разнозърненост, който се определя съгласно формула (2) на приложение № 3;
2. еквивалентен диаметър на зърната, който се определя съгласно формула (3) на приложение № 3.


Чл. 80. (1) Бавните филтри се оразмеряват за скорост на филтрация от 0,1 до 0,3 m/h.
(2) Броят на филтрите по ал. 1 се приема не по-малко от 2.
(3) Бавните филтри се проектират с механично или хидравлично регенериране на пясъка.
(4) Водният слой над филтърния пълнеж се приема 1,5 m.


Чл. 81. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Раздел VI.
Отстраняване на органични вещества, мирис и вкус на водата


Чл. 82. (1) В случай че за отстраняването на органични вещества, мирис или вкус се налага използването на окислители, се проектира и сорбционна обработка на водата чрез филтрация през бърз филтър с гранулиран активен въглен.
(2) За окислители се използват хлор, озон, калиев перманганат, хлорен диоксид или водороден прекис.
(3) При краткотрайно влошаване на качествата на водата се допуска прилагане на прахообразен активен въглен, който се въвежда във водата преди коагулационната обработка или пред филтрите.
(4) Допуска се при съдържание на лесноокисляващи се органични вещества в неголеми концентрации да се употребяват окислители без сорбционна обработка на водата, ако в резултат на окислението не се образуват вредни за здравето вторични продукти.


Чл. 83. (1) Видът и дозите на окислителите се определят съобразно технологичните изисквания.
(2) Пречистената вода се дезинфекцира независимо от използването на окислители.


Чл. 84. (1) Филтрите с гранулиран въглен се прилагат като крайно пречиствателно съоръжение.
(2) Не се допуска водата, подавана във филтрите с активен въглен, да съдържа суспендирани вещества в количества над 1,5 mg/l.

Раздел VII.
Дезинфекция на водата


Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При централно водоснабдяване водата за питейно-битови нужди се дезинфекцира задължително с хлор-газ, натриев хипохлорид, озон или хлорен диоксид.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) За малки водоснабдявани обекти, както и за отделно стоящи сгради се допуска дезинфекция на водата с ултравиолетови лампи, медни и сребърни йони или микропорести филтри.
(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Биоцидите, използвани при дезинфекцията на питейните води, трябва да отговарят на изискванията на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати и на Наредбата за условията и реда за пускане на пазара на биоциди, приета с Постановление № 336 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2008 г.; изм., бр. 51 от 2008 г.).


Чл. 86. (1) Методът за дезинфекция се определя съобразно качествените показатели на водата, възможностите за механизация и автоматизация на процесите, условията за съхраняване на реагентите, разхода на енергия и въздействието върху околната среда след съответна технико-икономическа обосновка.
(2) Съоръженията за дезинфекция се проектират корозионоустойчиви, когато дезинфектантът или негови странични продукти са корозионни.
(3) Всички затворени пространства се осигуряват с вентилация.


Чл. 87. Работната доза хлор за дезинфекция на водата се определя чрез технологични изследвания. Когато такива изследвания не са извършени, тя се определя, както следва:
1. от 2 до 3 mg/l - за филтрирани повърхностни води;
2. от 0,7 до 1 mg/l - за подземни води.


Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Минималното контактно време за дезинфекция на водата и количеството на остатъчния активен хлор се определят в съответствие с нормативните изисквания за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.
(2) Контактното време по ал. 1 се осигурява в резервоари, като за населени места от III до VIII категория се допуска за това да се използва водопроводът до първия потребител.


Чл. 89. (1) Хлораторните станции и складовете за хлор се разполагат на разстояние не по-малко от 150 m от жилищни и производствени сгради във или извън урбанизираните територии съгласно изискванията за здравна защита на населените места, като се отчита розата на ветровете и се предвижда обезвреждане на аварийно изпуснатия хлор.
(2) В случаите, когато хлораторната станция и/или сладовете за хлор са самостоятелни обекти и са разположени извън територията на пречиствателната станция, те се осигуряват с необходимата система за физическа защита.


Чл. 90. Хлораторните станции за втечнен хлор се проектират най-малко със:
1. апаратно помещение за хлораторни апарати;
2. входно антре, в което се поставят шкафове със защитно облекло, медикаменти за долекарска помощ и фонтан за питейна вода;
3. разходен склад за бутилки и/или варели;
4. склад за съхранение на експлоатационен запас в продължение на 15 - 30 дни в зависимост от категорията на водоснабдявания обект;
5. помещение за хлоромер и контактен резервоар, когато се предвижда автоматично регулиране на дозата на хлора;
6. помещения за съоръженията за обезвреждане на аварийно изпуснат хлор без пряка връзка с останалите помещения в хлораторната станция.


Чл. 91. (1) При проектирането на хлораторни станции се осигурява връзка между апаратното помещение за хлораторни апарати и разходния склад през входното антре.
(2) Не се допуска директна връзка на апаратното помещение, разходния склад и входното антре с останалите помещения в хлораторните станции.
(3) Хлораторните станции, разположени в обща сграда с други съоръжения на пречиствателната станция, се отделят посредством плътна стена без строителни отвори.


Чл. 92. Не се допуска проектиране на хлораторни станции и складове за хлор в помещения под нивото на терена.


Чл. 93. Резервното технологично обзавеждане на хлораторните станции включва:
1. до два работни хлоратора - един резервен хлоратор;
2. при повече от два работни хлоратора - два резервни хлоратора.


Чл. 94. Апаратните помещения за хлоратори и анализатори се проектират с естествено осветление, с прозорци, ориентирани по възможност на север или така, че да не се допуска пряко слънчево нагряване на хлораторните апарати. Площта на прозорците е 10 % от площта на пода.


Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Тръбопроводите за втечнен и газообразен хлор и хлорна вода се проектират хлороустойчиви и с възходящ наклон 0,01 към хлораторния апарат.
(2) Хлоропроводите се проектират на конзоли в помещенията, а извън сградата - на естакади, като се осигурява защитата им от пряко слънчево нагряване.


Чл. 96. Хлоропроводите се оразмеряват за три пъти максималното оразмерително количество хлор, както следва: от 2,5 до 3,5 m/s - за газообразен хлор, и 0,8 m/s - за втечнен хлор, при работно налягане не по-малко от 1,6 МРа и при налягане за изпитване 2,3 МРа.


Чл. 97. (1) При паралелна работа на два или повече хлоратора тръбопроводите за хлорна вода се свързват посредством резервоар без прекъсване на потока.
(2) Тръбопроводите се разполагат в помещенията в монтажни канали, в пода или на конзоли към стените, а извън сградата - подземно или в колектори, в които освен тръбопроводите не се предвиждат други комуникации.


Чл. 98. В помещенията на хлораторните станции за втечнен хлор се осигурява известителна звукова и/или светлинна сигнализация при аварийно изтичане на хлор от съоръженията.


Чл. 99. Допуска се изпускане на отпадъчни води от апаратното помещение, разходното помещение и антрето на хлораторната станция само ако това не води до замърсяване на околната среда. В противен случай преди изпускането на отпадъчни води се използва неутрализиращ реагент.


Чл. 100. Хлораторни станции, работещи с хлорни съединения, се проектират със следните помещения:
1. хлораторно помещение, в което се поместват реагентните съдове и дозаторите;
2. склад за хлорни съединения;
3. антре.


Чл. 101. Свободната площ в хлораторните помещения е от 4 до 6 m2, като проходите за преминаване между съдовете, дозаторите и стените се проектират с широчина, по-голяма от 0,7 m.


Чл. 102. (1) Инсталациите за дезинфекция на водата с озон, ултравиолетови лъчи, медни и сребърни йони се проектират в съответствие с указанията на производителя.
(2) Озонаторната станция се проектира при спазване изискванията на нормативните актове за безопасност при работа с озон.


Чл. 103. Работата на всички инсталации за дезинфекция на водата се автоматизира напълно, като се синхронизира с работата на водопровода, помпените станции или пречиствателната станция.


Чл. 104. Тръбопроводите на вентилационната система и обезвреждащите съоръжения се проектират от корозионоустойчиви строителни продукти.

Раздел VIII.
Складове за реагенти и филтърни материали. Спомагателни и обслужващи помещения


Чл. 105. (1) Складовете за реагенти и филтърни материали се оразмеряват в зависимост от условията за транспортиране, товарене и разтоварване, необходимия запас, изискванията за съхранение и физико-механичните свойства на материалите.
(2) Складовете за реагенти се оразмеряват за 15 - 30-дневен запас при максимален разход на реагенти.
(3) Допуска се складовете за реагенти да се оразмеряват за по-малък запас, но за не по-малко от 7 дни след съответна технико-икономическа обосновка.
(4) При наличие на централни (базисни) складове се допуска складовете за реагенти да се оразмеряват за тридневен запас.


Чл. 106. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) В зависимост от производителността на пречиствателната станция, качеството на суровата вода, технологията на пречистване, обема на технологичния контрол и местните условия освен основните технологични съоръжения и помещения се предвиждат и необходимите спомагателни съоръжения и помещения, включително лаборатории, като се определят видът и площта им.
(2) Основните, спомагателните и обслужващите помещения в сгради се разполагат при спазване на технологичните и санитарно-хигиенните изисквания и на изискванията за пожарна безопасност след съответна технико-икономическа обосновка.
(3) Към спомагателните и обслужващите помещения се предвиждат необходимите санитарно-хигиенни помещения съобразно числеността на персонала.

Глава четвърта.
ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ПОМПЕНИ СТАНЦИИ


Чл. 107. (1) Категорията на помпените станции се определя в съответствие с категорията на водоснабдителната система, която обслужват.
(2) Помпените станции се проектират за работа по две схеми: помпена водоснабдителна схема с преходен напорен резервоар или помпена водоснабдителна схема с контрарезервоар.
(3) Помпените станции се проектират така, че да осигуряват необходимото оразмерително налягане и водно количество във водоснабдителната система.
(4) При проектирането на помпените станции се предотвратяват и/или избягват следните състояния:
1. кавитация;
2. нестабилност вследствие ненормални колебания на водата;
3. претоварване вследствие извънредно увеличаване на енергопотреблението;
4. недопустимо нарастване на шума при работа на помпените станции извън границите на максимално допустимите норми.
(5) Начинът на разполагане на оборудването в помпената станция и режимът на работа на помпите се определят за всеки конкретен случай.


Чл. 108. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Общият напор на помпа или помпена група се определя като сума от преодоляваната геодезична височина (от водното ниво в черпателния резервоар до вливната тръба в приемния резервоар), загубите по дължина, местните загуби в смукателния и тласкателния тръбопровод и 2 m допълнителен напор за изтичане на водата в приемния резервоар.
(2) При избора на помпа работната й точка се определя в съответствие с високите стойности на коефициента на полезно действие на помпата.


Чл. 109. (1) Всяка система помпен агрегат - тласкателен водопровод се изследва за хидравличен удар при най-неблагоприятни експлоатационни условия, въз основа на които се вземат защитни мерки за осигуряване на максимално оразмерително налягане във водопровода под допустимото работно налягане за даден вид тръби съгласно приложение № 5.
(2) Тласкателният водопровод се оразмерява по данни на техническата спецификация на помпения агрегат.
(3) При възможност за поява на хидравличен удар се проектират съоръжения за неговото предотвратяване или погасяване.


Чл. 110. В машинната зала на помпените станции не се допуска разполагането на помпи, работещи с вредни, отделящи миризми течности и с битови или производствени отпадъчни води.


Чл. 111. (1) За всяка група помпени агрегати се предвиждат резервни помпени агрегати в зависимост от категорията на водоснабдителната система и броя на работните агрегати съгласно табл. 3.


 

Таблица 3

Брой на работ- Брой на резервните агрегати,
ните агрегати монтирани в помпената станция,
в една група в зависимост от категорията на
помпи водоснабдителната система
  първа втора трета
1 1 1 1
От 2 до 6 2 1 1
От 7 до 10 2 1 -
Над 10 2 2 -
       

(2) За обекти, за които се предвижда непрекъснато водоснабдяване, се проектира резервно електрозахранване от стационарен дизелов агрегат като втори независим енергиен източник.


Чл. 112. (1) Помпените агрегати и другите съоръжения в помпената станция се разполагат така, че да има свободен достъп за обслужване и ремонт.
(2) Арматурите и водопроводите се разполагат така, че загубите на напор да са минимални и да е осигурен достъп до спирателните кранове и при монтиране на помпите.
(3) В помпените станции, в които има повдигателни механизми, се изгражда монтажна площадка за осигуряване на проходно място с широчина не по-малка 0,7 m до поставения върху нея помпен агрегат.
(4) Помещенията, в които се разполагат вертикални помпи, се проектират при спазване на изискванията за монтаж, демонтаж и изнасяне на помпите и на техните възли, включително с подемни съоръжения.
(5) Допуска се при неблагоприятни почвени условия монтирането на две помпи на един общ фундамент, без проход между тях, като се осигурява обход с широчина най-малко 1,0 m.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)


Чл. 113. (1) Смукателните водопроводи независимо от броя на групите помпи са не по-малко от два.
(2) При изключване на един смукателен водопровод на потопени помпи останалите помпи провеждат цялото оразмерително водно количество при водоснабдителни системи от първа и втора категория и 70 % от оразмерителното водно количество за водоснабдителни системи от трета категория.
(3) При непотопени помпи всяка от тях се проектира със самостоятелен смукателен водопровод.
(4) За помпени станции от трета категория се проектира един смукателен водопровод.
(5) Смукателните водопроводи на незалети помпи се проектират с възходящ наклон към помпите 0,005.
(6) Смукателните водопроводи се проектират с ексцентрични редуктори.


Чл. 114. Монтажните канали на водопроводите се проектират с размери, които осигуряват:
1. от 0,2 до 0,3 m свободно пространство под тръбата;
2. от 0,2 до 0,4 m свободно пространство над тръбата;
3. от 0,25 до 0,3 m свободно странично пространство между стената и тръбата.


Чл. 115. Допустимите скорости на водата за хидравлично оразмеряване на напорните и смукателните водопроводи са съгласно табл. 4.


 

Таблица 4

Диаметър Допустима скорост на водата
на тръбите, във водопроводите на помпените
mm станции, m/s
  при смукателни при напорни
  водопроводи водопроводи
До 250 от 0,6 до 1,0 от 0,8 до 2,0
От 300 до 800 от 0,8 до 2,0 от 1,0 до 3,0
Над 800 от 1,2 до 2,0 от 1,50 до 4,0
     


Чл. 116. (1) На тласкателния водопровод на всяка помпа се проектират спирателен кран и възвратна клапа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) На общия тласкателен водопровод се монтират общ спирателен кран и възвратна клапа.
(3) В участъка от тласкателния водопровод между помпената станция и шахтата се предвижда опорен блок в мястото на промяна на направлението на водопровода. Опорният блок се оразмерява за поемане на максималната реакционна сила при възникване на хидравличен удар.


Чл. 117. На смукателния водопровод не се монтират спирателни кранове, освен в случаите, когато помпите са залети или имат общ смукателен водопровод.


Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) На изхода на помпената станция се проектира средство за измерване на водното количество при предприемане на мерки срещу хидравличен удар.


Чл. 119. (1) Контролните системи в помпените станции се проектират за ръчно, дистанционно или напълно автоматично управление така, че да предотвратяват излишно повтаряне на операциите пускане - спиране или промяна на оборотите на помпите.
(2) В контролните уреди на помпите се предвиждат предпазни устройства за спиране на агрегатите в случай на загуба на налягане при засмукването или при недостатъчно водно количество.


Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Обемът на черпателните резервоари се определя въз основа на часовата неравномерност (часовия график) на постъпващите и изпомпваните водни количества или най-малко на 15-минутната максимална производителност на помпата с най-голям капацитет.


Чл. 121. Подземната част на помпените станции се проектира с хидроизолация на височина не по-малка от 0,5 m над установеното високо ниво на подпочвените или повърхностните води.


Чл. 122. (1) При проектиране на машинното помещение се предвижда неговото отводняване.
(2) Течовете от салниците на помпите се отвеждат по тръбна система до отводнителните шахти.
(3) Водите от вакуумното тяло на самозасмукващите помпи се отвеждат в дренажна система до отводнителните шахти или за повторно използване.


Чл. 123. При бункерни помпени станции извън урбанизирани територии се проектира сграда със следните помещения: служебна стая, стая за дежурния персонал, склад и санитарен възел.


Чл. 124. (1) При динамично водно ниво до 9 m от повърхността на терена се допуска сифонно отвеждане на водата от група кладенци до един общ събирателен кладенец.
(2) На всеки 10 кладенци се предвижда една резервна помпа на склад.


Чл. 125. (1) Главите на кладенците се разполагат в надземни или подземни помещения (бункери), чиито размери в план се определят в зависимост от броя и габаритите на помпените агрегати и другите съоръжения, както и от изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.
(2) Височината на помещенията по ал. 1 се определя в зависимост от габаритите на съоръженията, но тя не може да е по-малка от 2,5 m.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Най-горната част на обсадните тръби на кладенците се проектира на разстояние най-малко 0,2 m от пода.

Глава пета.
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ВЪНШНИ ВОДОПРОВОДИ, ВОДОПРОВОДНИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ


Чл. 126. При проектирането на външни водопроводи, водопроводни мрежи и съоръжения освен изискванията на тази наредба се спазват и изискванията на БДС ЕN 805 "Водоснабдяване. Изисквания към системите и елементите извън сгради".


Чл. 127. (1) Водопроводите се проектират така, че да имат необходимата якост и устойчивост при оразмерителни скорости и налягания и при максимален дебит на водоснабдителната система.
(2) Разходът за пожарно-аварийни нужди се гарантира при максимален разход на вода за всекидневни нужди.


Чл. 128. (1) При определяне на допустимите скорости на водата във водопроводите за тяхната нормална работа и за осигуряване на необходимото качество на питейната вода се вземат мерки за предотвратяване застояването на водата, за осигуряване на допустимото налягане във водопроводите, както и за предотвратяване на хидравличен удар в помпените станции.
(2) Максимално допустимите скорости на водата във външните водопроводи и водопроводните мрежи са от 0,5 до 2,0 m/s, като само в отделни случаи след съответна техническа обосновка се приемат скорости до 3,5 m/s.
(3) При нормални експлоатационни условия оразмерителните скорости на водата във водопроводите са от 0,8 до 1,4 m/s.


Чл. 129. (1) Хидравличното оразмеряване на водопроводите се извършва по данни от техническите спецификации на проектираните тръби.
(2) При хидравлично оразмеряване на водопроводите се използват всички установени хидравлични формули, таблици или подходящи диаграми и номограми, като за проверки в спорни случаи се използва формулата на Колбрук-Уайт.
(3) Водопроводите се проектират за непрекъсната работа, като се отчитат очакваните температурни колебания на водата, натоварването на почвата, повърхностните натоварвания, подземните води, подвижните натоварвания, собственото тегло на тръбата и теглото на водата при номинален диаметър на тръбата, по-голям от 1000 mm, както и усилията, които поемат водопроводите при монтажа, и последващите строителни работи.
(4) Стойността на хидравличната грапавина (k) в изчисленията по формулата на Колбрук-Уайт се определя чрез:
1. проектната стойност на грапавината k1, включваща влиянието на тръбите и тръбопроводните връзки; при използване на k1 се отчитат местните напорни загуби във фасонните части и арматурите (приложение № 6), или
2. оразмерителната стойност на грапавината k2, включваща влиянието на тръбите, тръбопроводните връзки, фасонните части и арматурите (приложение № 6); при определяне на оразмерителната стойност на хидравличната грапавина се отчита нейното увеличение с течение на времето.
(5) Местните загуби на напор се отчитат във всички елементи по водопроводите (фасонни части, арматури, средства за измерване, помпи и др.).


Чл. 130. (1) При проектирането на водопроводите се определят оразмерителното налягане, максималното оразмерително налягане и налягането за изпитване на водоснабдителната система, като се отчитат всички условия за протичане на съответното водно количество.
(2) Тръбопроводните елементи се проектират така, че да издържат на максимално допустимото работно налягане, на допустимото работно налягане и на допустимото налягане при изпитване на място.
(3) За арматурите се определят наляганията по ал. 2 при отворено и затворено положение за осигуряване на плътността и функционирането им при нормална експлоатация в съответствие с техническата спецификация.


Чл. 131. За защита на водопроводите от хидравличен удар, както и за неговото ограничаване, се анализира необходимостта от проектиране на устройства в съответни места от водопроводите.


Чл. 132. Всички елементи на водоснабдителната система се проектират и изпитват така, че да осигуряват водоплътност за предвиждания експлоатационен период при работните условия на натоварване.


Чл. 133. (1) Броят на външните водопроводи се определя в зависимост от категорията на водоснабдителната система и комплексно-пусковата програма за етапно въвеждане в експлоатация.
(2) Необходимостта от връзка между два или повече успоредни външни водопроводи се определя съобразно броя на независимите водовземни съоръжения и броя на водопроводите при спазване изискванията на чл. 10, ал. 2.
(3) В случай на изключване на външен водопровод или на негов участък се осигурява необходимото водно количество за питейно-битови и производствени нужди на потребителите в съответствие с категорията на водоснабдителната система, запасните аварийни обеми и регулиращите водонапорни съоръжения.


Чл. 134. При водоснабдяване от единичен външен водопровод се предвижда резервоар за съхранение на резервен запас от вода за нуждите на потребителите по време на отстраняване на аварии в зависимост от категорията на водоснабдителната система и в съответствие с чл. 19.


Чл. 135. (1) Времетраенето за отстраняване на аварии по външните водопроводи, считано от прекъсването на водоподаването, се определя съгласно табл. 5 за водопроводи от първа категория. За водопроводи от втора и трета категория времетраенето се изчислява, като се умножи с коефициенти, както следва: 1,25 - за водопроводи от втора категория, и 1,50 - за водопроводи от трета категория.

 

Таблица 5

Диаметър Допустимо времетраене при прекъс-
на тръбите, ване на водоподаването за отстраня-
mm ване на аварии по водопроводите (h)
  при дълбочина на полагане на тръбите
  до 2 m повече от 2 m
До 400 8 12
От 400    
до 1000 12 18
Над 1000 18 24
     

(2) В зависимост от вида на тръбите, особеностите по трасето на водопровода, условията за полагане на тръбите, наличието на път, транспорт и технически средства за отстраняване на аварията се допуска времетраенето съгласно табл. 5 да се увеличи, но с не по-повече от 20 %.
(3) При необходимост от дезинфекция на водопровода след отстраняване на аварията времетраенето може да се увеличи допълнително с 12 h.


Чл. 136. На външните водопроводи се проектира средство за измерване на водата преди първото разклонение на водопроводната мрежа във водоснабдяваната територия.


Чл. 137. Водопроводните мрежи се проектират така, че да осигуряват:
1. снабдяване на всички потребители с вода с необходимото количество и налягане;
2. непрекъснато подаване на вода както при нормална работа, така и при повреда и ремонт на отделни водопроводни участъци в зависимост от категорията на водоснабдителната система;
3. довеждане на водата до потребителите по най-подходящ технико-икономичен начин;
4. възможност за добро и лесно поддържане.


Чл. 138. (1) Водопроводните мрежи се проектират сключени.
(2) Разклонени водопроводни мрежи се предвиждат при подаване на вода за производствени нужди, когато се допуска прекъсване на водоподаването за отстраняване на аварии.


Чл. 139. (1) Минималният диаметър на тръбите на водопроводната мрежа в урбанизирани територии с население над 100 000 жители е 100 mm, а за територии с население под 100 000 жители - 80 mm.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При водоснабдяване на малък брой потребители (до 30) и когато няма специални изисквания за пожарогасене, се използват тръби с минимален диаметър 50 mm.


Чл. 140. Водопроводните мрежи и съоръжения се разполагат в урбанизираните територии при спазване изискванията на Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.).


Чл. 141. (1) Технологичните схеми на водопроводните мрежи в урбанизирани територии се проектират с главни водопроводни клонове, образуващи пръстени, удължени по посока на общото движение на водата, и с второстепенни водопроводни клонове за всяка улица от устройствения план на населеното място.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)


Чл. 142. (1) Сградните водопроводни отклонения се разполагат по възможност в права линия и при най-малка дължина между водопроводен клон от водопроводната мрежа и сградата така, че да са лесно достъпни за поддържане и ремонт.
(2) Сградното водопроводно отклонение включва водовземна част (водовземна скоба или фасонна част), тротоарен спирателен кран и водопроводни тръби.
(3) Диаметрите на сградните водопроводни отклонения в зависимост от питейно-битовите и пожарно-аварийните нужди, разполагането на общия водомерно-арматурен възел и избора на водомер се определят в съответствие с изискванията при проектиране на сградни водопроводни инсталации.
(4) Диаметърът на сградното водопроводно отклонение за производствени сгради се определя съобразно потребностите от вода в съответствие с технологията на производство.


Чл. 143. (1) На водопроводната мрежа се проектират спирателни кранове, изолиращи отделни участъци от мрежата, в съответствие с категорията на обезпеченост на водопроводната система и изискванията на нормите за пожарна безопасност.
(2) При определяне на броя на спирателните кранове и на разстоянието между тях се отчитат плътността и интензивността на застрояване, нормите за пожарна безопасност, местонахождението на болници, училища, жилищни и производствени сгради и други концентрирани потребители.
(3) Спирателни кранове се проектират задължително на всяко отклонение от главния водопроводен клон.
(4) За всеки изолиран със спирателни кранове участък от водопроводната мрежа се предвиждат необходимите средства за обезвъздушаване, изпразване и дезинфекциране.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)


Чл. 144. (1) За осигуряване на необходимото водно количество за пожарно-аварийни нужди на всяко кръстовище за улици от I до IV клас в урбанизираните територии се предвиждат пожарни хидранти. Когато разстоянието между два съседни пожарни хидранта е по-голямо от 100 m, то се определя съгласно нормите за пожарна безопасност.
(2) При проектирането на пожарни хидранти на външни или главни водопроводни клонове на отклонението за монтиране на пожарните хидранти се предвиждат спирателни кранове.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)


Чл. 145. При проектиране на нови или при реконструкции или преустройства на водопроводни мрежи пожарните хидранти и спирателните кранове се проектират на места, незастрашени от затрупване при разрушаване на съседните сгради.


Чл. 146. (1) На външните водопроводи се проектират задължително въздушници за изпускане на въздух по време на експлоатацията и при напълване на водопровода, както и за вкарване на въздух по време на изпразването му.
(2) Във всички определени от напорната линия високо разположени точки от водопроводите и в местата с рязка промяна на наклона на трасето от възходящ към низходящ се предвиждат въздушници със спирателни арматури към тях.
(3) На дълги напорни водопроводи с постоянен малък наклон, дълги възходящи участъци или участъци, успоредни на напорната линия, се проектират въздушници, разположени на разстояние от 500 до 1000 m един от друг, в зависимост от наклона, като в края на тези участъци се проектира двоен въздушник.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При дълги низходящи участъци на всеки от 500 до 1000 m се проектират въздушници.
(5) Въздушниците се проектират в шахти, защитени от проникване на външни води във водоснабдителната система.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Видът и размерът на необходимите въздушници се определят в зависимост от прогнозираното количество въздух и водоснабдителната мрежа, като се използват данните и изискванията на техническите им спецификации.


Чл. 147. (1) За изпразване и/или промиване на водопроводите се проектират изпразнителни шахти.
(2) Пред изпразнителните шахти се проектират шахти за въздушно прекъсване на водопровода и възвратна клапа за защита на питейната вода във водоснабдителната система от замърсяване вследствие на обратен поток.
(3) Диаметърът на изпразнителната тръба е до 200 mm.
(4) При необходимост се предвиждат съоръжения за утаяване и неутрализация преди изпускане на водите от изпразването и/или промиването на водопроводите в канализационната система.


Чл. 148. Външните водопроводи и главните и второстепенните клонове на водопроводната мрежа се проектират с наклон не по-малък от 0,002 по посока на течението.


Чл. 149. (1) Водопроводите се проектират укрепени срещу натоварванията, предизвикани при смяна на посоката им или при промяна на диаметрите.
(2) Когато възникващите усилия не могат да бъдат поети от връзките на тръбите, на вертикалните и хоризонталните чупки на водопроводите се проектират опорни блокове в съответствие с конкретните условия, действащите сили и характеристиките и вида на почвата.


Чл. 150. (1) Компенсатори се предвиждат задължително на:
1. водопроводи, чиито съединения не могат да компенсират осовите премествания, предизвикани от температурните разлики на водата, въздуха или почвата;
2. водопроводи в тунели, канали или на опори в зависимост от конструкцията им, като разстоянието между компенсаторите и неподвижните опори се определя чрез изчисления;
3. водопроводи, положени в пропадъчни и свлачищни терени.
(2) Когато се проектира подземно полагане на водопроводи, изпълнени от заварени стоманени тръби, и свързване с чугунена фланцова арматура, незащитена от въздействието на осови опънни сили, се предвиждат компенсатори или подвижни съединения.
(3) Разстоянието между компенсаторите или неподвижните опори се изчислява по данни от техническите спецификации на тръбите.


Чл. 151. (1) Материалът и типът на тръбите, фасонните части и арматурите за водопроводи и водопроводни мрежи се определят въз основа на статическите изчисления и съобразно санитарно-хигиенните изисквания, агресивността на почвата, категорията на водоснабдителната система и изискванията към качествата на водата.
(2) Тръби с повишени якостни характеристики се проектират задължително:
1. при преминаване под железопътни линии, автомобилни пътища и други елементи на транспортната техническа инфраструктура;
2. в пресечните точки на водопровод с канализационен клон;
3. при полагане на водопроводи в труднодостъпни места, пропадащи терени, тинести и торфени почви, в руднични и карстови райони.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При преминаване под река водопроводът се изпълнява подходящо защитен в зависимост от конкретните условия.


Чл. 152. Уличните транзитни водопроводи се проектират с 0,2 m по-ниско от нивелетата на разпределителните водопроводи, мерено от темето.


Чл. 153. При проектиране на водопроводи в колектори се спазват нормите и правилата за проектиране на колектори за инженерни проводи и съоръжения в урбанизирани територии.


Чл. 154. (1) При преминаване под железопътни линии, автомагистрали и пътища и улици от I и II клас водопроводите се проектират в кожух или тунел.
(2) Допуска се проектиране на водопроводи без кожух под гарови железопътни коловози и промишлени релсови пътища.
(3) Най-малките хоризонтални светли разстояния между успоредно разположените технически проводи и водопроводите и отстоянието на водопроводите от други съоръжения се определят при спазване на правилата и нормите за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.
(4) Вътрешният диаметър на кожуха се приема с 200 mm по-голям от външния диаметър на водопровода, а размерите на проходимите тунели се съобразяват с възможността за полагане и ремонт на тръбите.
(5) В един кожух или тунел се допуска полагане на няколко водопровода, както и съвместно полагане на водопроводи и други технически проводи и съоръжения.


Чл. 155. (1) При преминаване на водопроводи от първа и втора категория през големи реки се предвиждат не по-малко от два дюкера.
(2) Оразмерителното водно количество за всеки клон от дюкера се определя в зависимост от категорията на водоснабдителната система.
(3) Дълбочината на полагане на подводните части на водопровода, мерено от темето на тръбите, е не по-малко от 0,5 m под дъното на реката, като се отчита възможността за естествено или изкуствено изменение на дъното или корекция на реката.
(4) Светлото разстояние между отделните клонове на дюкерите е не по-малко от 1,5 m.
(5) От двете страни на дюкера се изграждат шахти със спирателни кранове за превключване на водопроводите.


Чл. 156. (1) Водопроводните шахти се проектират от сглобяеми стоманобетонни елементи или монолитни.
(2) При наличие на подпочвени води над дъното на шахтата и по стените на височина 0,5 m над най-високото ниво на подпочвените води се проектира хидроизолация.
(3) Работната височина на шахтите е не по-малка от 1,8 m.
(4) Височината на засипката над покрива на водните шахти се определя съобразно вертикалната планировка и е от 0,3 до 0,4 m.
(5) За спирателни кранове с диаметър над 600 mm в покрива на шахтите се проектират допълнителни отвори за манипулиране от повърхността.
(6) До шахтите се осигурява достъп на транспортните средства.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)
(8) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) По стените на шахтите се проектират стъпала от материали с необходимата за предвижданите натоварвания якост и устойчивост.
(9) Около входовете на шахтите, разположени в зелени площи и в терени без настилка, се предвижда водонепропусклива настилка с наклон навън от входа. Входът на шахтите по улици с трайна настилка е на нивото на настилката, като шахтите се покриват с метални капаци, а при необходимост - и с втори топлоизолационен капак.
(10) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Шахтите със спирателни кранове за изпускане на водата и за въздушници се проектират по трасето на водопроводите или като изнесени шахти в зависимост от конкретните условия, местоположението и диаметъра на водопровода. След техническа обосновка се допуска проектиране и на безшахтови оттоци и въздушници.
(11) Водопроводните шахти се осигуряват срещу нерегламентиран достъп.


Чл. 157. (1) При повишено съдържание на желязо и манган във водата водопроводът се проектира напорен от водовземането до пречиствателната станция с оглед предотвратяване аерирането на водата.
(2) Допуска се изграждане и на безнапорни водопроводи, като се предвиждат мероприятия за отстраняване на мангановите отложения и утайки, образувани във водопровода.


Чл. 158. (1) Външните водопроводи и водопроводните клонове от водопроводните мрежи във водоснабдяваните територии се проектират подземни.
(2) Допуска се проектиране на водопроводите на нивото на терена, над нивото на терена (върху насип или стойки), в канали и колектори, съвместно с други подземни комуникации след извършване на оценка за енергийна ефективност и след технико-икономическа обосновка.
(3) При всички видове почви (с изключение на скалните, наносните и тинестите) тръбите се проектират върху естественото, ненарушено легло при спазване на указанията на производителя при полагане.
(4) При скални почви се проектира пясъчна възглавница с дебелина не по-малка от 10 cm. Допуска се възглавницата да е изпълнена от песъчливи глини и глинести пясъци, уплътнени до обемно тегло 1,5 t/m3.
(5) При определяне на дълбочината на полагане на тръбите се отчита нивото на терена по нивелитния план, височината на замръзване на почвата, както и възможността за работа на водопровода преди изпълнението на вертикалната планировка, в случай че тя се изпълнява след въвеждане на водопровода в експлоатация.
(6) Земното покритие над водопроводите се приема, както следва:
1. под тревни, цветни площи и други терени, ненатоварени от транспортни, строителни и други товари, и под пътища (без пътищата от I и II клас) - 1,20 m;
2. под улици и пътища от I и II клас - 1,50 m;
3. по-малко от 1,20 m или по-малко от 1,50 m - след технико-икономическа обосновка и предвиждане на топлотехнически и други мероприятия за гарантиране сигурността на тръбопровода.


Чл. 159. За засипване на тръбите се използва материал, който:
1. има необходимите якостни характеристики, така че след неговото уплътняване да не се променя проектният профил на положения водопровод;
2. не причинява корозия, повреди или нарушаване на механичните качества на тръбите, покритието и частите, с които е в контакт;
3. е химически устойчив и не предизвиква вредни реакции при свързване с почвата или подпочвените води;
4. е уплътнен до необходимата степен;
5. не съдържа органични материали, замръзнала почва, големи камъни, скални късове, корени на дървета и др.


Чл. 160. (1) При проектирането на водопроводите се вземат необходимите мерки за защита на питейната вода от нежелани въздействия в резултат на агресивна околна среда.
(2) Когато при проучванията се установи наличието на агресивни почви, защитните мерки включват:
1. влагане на строителни продукти, устойчиви на агресивни почви и на установени в почвата замърсители;
2. катодна защита и антикорозионно покритие на стоманените тръби;
3. поставяне на пластмасовите тръби, неустойчиви към установените замърсители, в защитни тръбопроводи;
4. предвиждане на покрития или подходящи добавки за бетонните тръбопроводни части, предназначени за полагане в условия на агресивни и замърсени почви.
(3) В случай че с мерките по ал. 2 не може да се осигури защита на водопровода и на питейната вода срещу въздействието на агресивна околна среда, се предвижда възможност за друго техническо решение, включително промяна на трасето на водопровода.
(4) Защитата от корозия на външните и вътрешните страни на стоманените тръби се проектира в съответствие с техническата им спецификация, като се отчитат корозионните свойства на почвата и провежданата вода, мероприятията за стабилизация на водата и наличието на блуждаещи токове.


Чл. 161. (1) При проектирането на водопроводите се определят видът и обемът на безразрушителния контрол на тръбите, предвидени за заваряване, в зависимост от конкретните условия, вида на тръбите, работното налягане и категорията на водоснабдителната система.
(2) Обемът на контрола по ал. 1 не може да се приема с по-малък процент от общия брой на съединенията съгласно табл. 6.


 

Таблица 6

Категория на Работно налягане, МРа
водоснабдителна-      
та система по сте- до 0,6 от 0,6 до 1,6 над 1,6
пен на водообез-      
печеност      
Първа 5 8 10
Втора 4 6 8
Трета 3 5 6
       

(3) Всички челно заварени съединения на подводни напорни водопроводи и дюкери се подлагат на 100 % безразрушителен контрол в местата на заваряването им.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При проектирането на тръби от полиетилен се изисква 100 % безразрушителен контрол в местата на заваряването им.
(5) Определените за контрол съединения се изследват по целия периметър.
(6) В проекта се определят изискванията към образци от заварките по отношение якостта на опън, ъгъла на огъване, жилавостта на удар и др. в съответствие с техническите спецификации на тръбите.


Чл. 162. (1) Всеки изграден водопровод се подлага на хидравлично изпитване за доказване на водоплътността, както и за проверка на якостта и изпълнението на тръбите, на фасонните части, връзките и другите водопроводни елементи.
(2) Начинът и необходимите етапи на изпитването се определят от проектанта.
(3) Водопроводите се изпитват на три етапа:
1. предварително изпитване (за якост) - преди засипване на траншеята и монтиране на арматурата (хидранти, предпазни клапи, отдушници);
2. изпитване на спад на налягането за определяне на останалото количество въздух във водопровода;
3. основно изпитване (за водоплътност) - след засипване на траншеята и след завършване на всички СМР за даден участък от водопровода.
(4) За всички водопроводи налягането за изпитване се изчислява въз основа на максималното оразмерително налягане, както следва:
1. при изчисляване на хидравличен удар:

STP = MDPc + 100 kPa (1),

където:
STP е налягането за изпитване, kРа;
MDPc - стойността на максималното оразмерително налягане, когато хидравличният удар е изчислен, kРа;
2. без изчисляване на хидравличен удар се отчита по-малката от двете стойности:

STP = MDPa x 1,5 (2),

или

STP = MDPa + 500 kPa (3),

където MDPa е стойността на максималното оразмерително налягане при установена допустима стойност за хидравличния удар не по-малка от 200 kPa.


Чл. 163. (1) Водопроводът се изпитва цялостно или на отделни участъци.
(2) При изпитването участъците от водопровода се подбират така, че:
1. налягането за изпитване да бъде достигнато в най-ниската точка на всеки изпитван участък;
2. в най-високата точка на всеки изпитван участък да бъде достигнато налягане, най-малко съответстващо на максималното оразмерително налягане.


Чл. 164. (1) При извършване на предварителното изпитване на водопроводите се поддържа максимално допустимо работно налягане, без да се превишава налягането за изпитване.
(2) Продължителността на предварителното изпитване се определя в зависимост от материала, от който е изпълнен водопроводът.


Чл. 165. (1) Водопроводът се изпитва на спад на налягане за определяне на останалото в него количество въздух с оглед предотвратяване на неверни резултати при извършване на основното изпитване.
(2) В проекта се посочва необходимостта от извършване на изпитването по ал. 1.
(3) Когато в техническата спецификация на водопроводите няма указания за изпитването, те се изпитват на спад на налягане съгласно приложение № 7.


Чл. 166. (1) Основното изпитване на водопроводите се извършва на налягане за изпитване по един от следните методи:
1. метод на загуби на вода;
2. метод на загуби на налягане.
(2) За определяне метода на основното изпитване се отчитат указанията, дадени в техническата спецификация на проектираните тръби.
(3) Когато в техническата спецификация на проектираните тръби няма указания за изпитването, основното изпитване по методите съгласно ал. 1 се извършва в съответствие с приложение № 7.


Чл. 167. (1) Нови, преустроени или реконструирани водопроводни участъци се въвеждат в експлоатация само след надеждната им дезинфекция и промиване.
(2) За дезинфекцията на водопроводите и водопроводните съоръжения, вида на използвания дезинфектант, концентрацията и контактното време, за необходимостта от неутрализация на отпадъчния дезинфекционен разтвор и за начина на извършването й се разработва инструкция, която се включва в проекта.
(3) При извършване на дезинфекцията водопроводите се разделят на участъци, когато това е необходимо.
(4) Химични вещества за дезинфекция на водоснабдителните системи се използват при спазване изискванията на Министерството на здравеопазването (МЗ) за употреба на реагенти за контакт с питейна вода и в съответствие с действащите български стандарти.
(5) При избора на дезинфектант се отчитат неговото вредно въздействие върху персонала и околната среда, контактното време, рН на водата и себестойността.
(6) Минималното време за контакт се определя в зависимост от диаметъра и дължината на дезинфекцирания участък от тръбопровода, материала, от който са изпълнени тръбите, и условията на полагане.
(7) Препоръчителните дезинфектанти и неутрализиращи реагенти са посочени в табл. 7.


   

Таблица 7

Дезинфектант Допустима мак- Неутрализиращи
  симална концен- реагенти
  трация, mg/l  
Газ хлор Cl2 50 (като Cl) Серен диоксид (SO2)
   

Натриев тиосулфат

(Na2S2O3)

Натриев хипо- 50 (като Cl) Серен диоксид
хлорид NaClO   (SO2)
    Натриев тиосулфат
    (Na2S2O3)
Калциев хипо- 50 (като Cl) Серен диоксид
хлорид   (SO2)
Ca(ClO)2   Натриев тиосулфат
    (Na2S2O3)
Калиев перман- 50 (като KМnO4) Серен диоксид
ганат KМnO4   (SO2)
    Натриев тиосулфат
    (Na2S2O3)
    Железен сулфат
    (FeSO4)
Водороден 150 (като H2O2) Натриев тиосулфат
прекис H2O2   (Na2S2O3)
    Натриев сулфит
    (Na2SO3)
    Калциев сулфит
    (CaSO3)
Хлорен диок- 50 (като Cl) Натриев тиосулфат
сид ClO2   (Na2S2O3)
     


Чл. 168. Мястото и начинът на изпускане на отработените води от дезинфекцията и промиването на водопроводите се определят в съответствие с изискванията на нормативните актове за опазване на околната среда.

Глава шеста.
ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА РЕГУЛИРАЩИ ВОДОНАПОРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ


Чл. 169. (1) Подземните и надземните резервоари (водни кули) се проектират за изравняване на разликата между водния приток и променливия разход на вода, за поддържане на необходимото налягане във водоснабдителната система, както и за съхраняване на резерв от вода за пожарни нужди и на определен резерв от вода за аварийни нужди.
(2) Резервоарите по ал. 1 се проектират при спазване изискванията на тази наредба и на БДС EN 1508 "Водоснабдяване. Изисквания към системите и съставните части на резервоарите за вода".


Чл. 170. (1) Типът и местоположението на резервоара се определят в зависимост от неговото предназначение, експлоатационния режим на водоснабдителната система, категорията на обезпеченост на водоподаването, качеството на водата и предвижданията на действащите устройствени планове, като се отчитат топографските условия, хидравличните характеристики на водопроводната система и технологичните изисквания.
(2) Резервоарът се предвижда при възможност в непосредствена близост до водоснабдявания обект за осигуряване на по-голяма безопасност, защита от аварии и намаляване на загубите на налягане.
(3) При избора на местоположението на резервоара се отчитат видът на почвата за засипване, покривните покрития и озеленяването с оглед поддържане на територията около резервоара.


Чл. 171. (1) За осигуряване на водонепропускливостта на резервоарите се използва бетон с подходящи добавки и се нанасят защитни водонепропускливи повърхностни слоеве и/или хидроизолационни облицовки.
(2) Резервоарите се проектират така, че да се предотврати навлизането на външни води и/или на други замърсители през стените, покрива, отворите, входовете или през тръбопроводите.
(3) Не се допуска излагане на водата във водните камери на дневна светлина.
(4) Входовете и вентилационното оборудване се проектират така, че водата да е защитена от замърсяване.
(5) За предотвратяване загряването или охлаждането на водата се предвижда топлоизолация, чиито технически характеристики се съобразяват с местните климатични условия, експлоатационните изисквания и намаляването на кондензацията във водните камери.
(6) При проектирането на водните камери се осигурява намаляване на "мъртвите" зони чрез подходяща форма на камерата или подходящо разполагане на вливните и хранителните тръби, съобразено с капацитета на резервоара.
(7) За всяка водна камера се предвиждат устройства за самостоятелно почистване и вземане на водни проби.
(8) Строителните отвори в резервоара се проектират така, че през тях да могат да се транспортират материалите и устройствата за почистване, контрол и ремонт.


Чл. 172. (1) Общият обем на напорните резервоари се определя като сума от регулиращия обем и обема за пожарни и аварийни нужди.
(2) Регулиращият обем на водата се определя в зависимост от режима на водоподаване и часовия график на потреблението.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Когато няма данни за режима на водоподаване и за процентното разпределение на потреблението през денонощието, регулиращият обем се определя в зависимост от категорията на обезпеченост на водоподаването за:
1. водоснабдителни системи първа категория - 30

  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти