Logo Сряда, 21 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 3 ОТ 21 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ОСНОВНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА КОНСТРУКЦИИТЕ НА СТРОЕЖИТЕ И ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА ВЪРХУ ТЯХ

Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.92 от 15 Октомври 2004г., попр. ДВ. бр.98 от 5 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.33 от 15 Април 2005г.


(*)

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) С наредбата се определят основните положения за проектиране на строителните конструкции, наричани за краткост "конструкции", и на фундаментите и земната основа на строежите (сградите и съоръженията), както и методите за определяне на въздействията върху тях.
(2) Проектирането на конструкции от различни материали и на конструкции, предназначени за строежи, като атомни и други централи, хидротехнически и транспортни съоръжения, силози и резервоари, високи комини, мачти, кули и др., както и определянето на въздействията върху тях се извършват при условията и по реда на тази наредба и на изискванията на специфичните нормативни актове.
(3) Наредбата се прилага за проектиране на конструкции на нови строежи, както и при реконструкции, преустройства, основни ремонти или смяна на предназначението на строежите.





Чл. 2. При проектирането на строежите се гарантира надеждността (носимоспособността, експлоатационната годност и дълготрайността) на конструкциите им, като се отчитат и въздействията, които възникват по време на тяхното изпълнение и експлоатация и при изработване, складиране и транспортиране на елементите за сглобяеми конструкции.


Чл. 3. Проектирането на конструкциите и определянето на въздействията върху тях могат да се извършват и по европейските стандарти за проектиране от системата "Конструктивни Еврокодове", въведени като БДС ЕN 1990 или като части на Еврокод 1, при условие че надеждността им е равна или по-голяма от тази, определена в съответните нормативни актове за проектиране.


Чл. 4. Не се допуска смесване на основни положения за проектиране на конструкциите и на методи за определяне на въздействия върху тях, които са определени със съответните нормативни актове за проектиране или с въведените като БДС европейски стандарти.

Глава втора.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА КОНСТРУКЦИИТЕ

Раздел I.
Основни изисквания


Чл. 5. Основните положения при проектиране на конструкциите на строежите определят принципите и изискванията за изчисляването им по методите на граничните състояния.


Чл. 6. (1) Конструкцията се проектира и изпълнява така, че по време на проектния експлоатационен срок:
1. да издържа на всички въздействия и влияния, които може да се проявят при изпълнението и експлоатацията й;
2. да остава годна през предвиждания срок на експлоатация.
(2) Носимоспособността на конструкцията се осигурява чрез проверки на якост и устойчивост.
(3) В случай на пожар конструкцията се осигурява за изискващия се период от време (степен на огнеустойчивост).
(4) Конструкцията се проектира и изпълнява така, че да не бъде повредена до степен, която е непропорционално голяма спрямо първопричината от събития като взривове, удари или последици от човешка намеса.
(5) Предотвратяването или ограничаването на повредите по ал. 4 може да се осъществява чрез подходящ избор на една или повече от следните мерки:
1. избягване, отстраняване или намаляване на опасностите, на които конструкцията може да бъде изложена;
2. избиране на такъв вид конструкция, която да е по-малко уязвима от възможните опасности;
3. избиране на такъв вид конструкция, съответно на метод за нейното проектиране, които да позволяват тя да запази своята цялост при случайно разрушаване на отделен неин елемент или на ограничена нейна част, както и в случаите на допустими местни повреди;
4. избягване, доколкото е възможно, на конструктивни системи, при които може да настъпи внезапно разрушаване;
5. осигуряване на съвместната работа на частите на конструкцията.
(6) Конструкциите се осигуряват и чрез избиране на подходящи:
1. строителни продукти;
2. методи за изчисляване и конструиране;
3. регламентирани процедури за контрол при проектирането, производството, изпълнението и експлоатацията, които да са съобразени с конкретния проект.
(7) Конструкциите се проектират от лица с пълна проектантска правоспособност съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.


Чл. 7. Необходимата надеждност на конструкциите на строежите се постига при спазване изискванията на тази наредба и на съответните нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол.


Чл. 8. При избора на надеждността на конструкцията се отчитат:
1. възможните причини и/или начинът за настъпване на дадено гранично състояние;
2. възможните последици от разрушаването, като рискове за живота и здравето на хората и/или евентуални икономически щети;
3. неблагоприятната обществена реакция във връзка с аварията;
4. разходите и процедурите, необходими за ограничаване на опасността от авария.


Чл. 9. Надеждността се определя чрез категоризиране на цялата конструкция или на отделните й съставни части.


Чл. 10. (1) В зависимост от проектния експлоатационен срок конструкциите на строежите се разделят на пет категории, които са посочени в табл. 1.
(2) Експлоатационният срок по ал. 1 се определя от възложителя със заданието за проектиране на строежа.

Таблица 1
Проектен експлоатационен срок на конструкциите


Категория Срок Видове конструкции
по проек- (години)  
тен експлоа-    
тационен срок    
1 10 Временни конструкции*
2 от 10 Заменяеми конструктивни части
  до 25 (подкранови греди, лагери и др.)
3 от 15 Конструкции на селскостопански
  до 30 и други подобни сгради
4 50 Конструкции на жилищни, обществе-
    ни, производствени и други сгради и
    съоръжения
5 100 Конструкции на монументални и от-
    говорни сгради и съоръжения
    (мостове и др.)
     

*Забележка. Конструкции или части на конструкции, които могат да бъдат демонтирани с оглед тяхното последващо използване, не се считат за временни.


Чл. 11. Конструкцията се проектира по такъв начин, че като се отчитат въздействията на околната среда и предполагаемото ниво на поддържане, износването й по време на проектния експлоатационен срок да не влошава експлоатационните й характеристики в сравнение с предвижданите стойности.


Чл. 12. Проектният експлоатационен срок на конструкцията се осигурява, като се имат предвид:
1. предназначението на строежа;
2. изискващите се критерии при изчисленията;
3. очакваните въздействия на околната среда;
4. съставът, характеристиките и поведението на строителните продукти;
5. характеристиките на земната основа;
6. избраната конструктивна система;
7. формата и конструирането на елементите на конструкцията;
8. качеството на изпълнение и нивото на контрол;
9. конкретните защитни мерки;
10. мерките за поддържане на конструкцията.


Чл. 13. Въздействията на околната среда и тяхното влияние върху дълготрайността на елементите на конструкцията се уточняват по време на проектирането, като се дават указания за тяхната защита.


Чл. 14. Степента на износване на конструкциите се определя чрез изчисления, експериментални изследвания и ползване на опита от предишно строителство, както и чрез комбинации от тях.

Раздел II.
Изчисляване по методите на граничните състояния


Чл. 15. (1) Конструкциите и земната основа се изчисляват по методите на граничните състояния за възможните въздействия върху тях.
(2) Гранично състояние е това, след което конструкцията и/или земната основа престава да изпълнява съответното проектно изискване.


Чл. 16. (1) Граничните състояния от първа група (крайните гранични състояния) са свързани с безопасността на хората и сигурността на конструкцията и водят до загуба на носимоспособност или до пълна непригодност за експлоатация на конструкцията или на земната основа.
(2) Към граничните състояния от първа група се отнасят:
1. загубата на равновесие на конструкцията или на някоя нейна част, разглеждани като твърди тела;
2. разрушаването в резултат на: извънредно големи деформации; превръщането на конструкцията или на някоя нейна част в механизъм; срутването; загубата на устойчивост на конструкцията или на някоя нейна част, включително опори или фундаменти;
3. разрушаването, причинено от умора или от други зависещи от времето ефекти.


Чл. 17. (1) Граничните състояния от втора група (експлоатационните гранични състояния) са свързани с функционирането на конструкцията или на нейните елементи, с комфорта и с външния вид на строежите, вследствие на което се затруднява нормалната им експлоатация.
(2) Към граничните състояния от втора група се отнасят:
1. деформациите и повредите, които влияят върху комфорта на ползвателите, върху външния вид, дълготрайността и функционирането на конструкцията, както и върху работата и обслужването на машините и инсталациите;
2. деформациите на носещата конструкция, които причиняват повреди на неносещи елементи или на покрития;
3. трептенията, които причиняват дискомфорт или ограничават функционалната ефективност на конструкцията.


Чл. 18. При изчисляването по методите на граничните състояния се използват модели на конструкцията и на въздействията, които отговарят на възможните гранични състояния.


Чл. 19. (1) В изчислителните модели за проверка на граничното състояние се използват съответстващите му изчислителни стойности на въздействията и на характеристиките на строителните продукти, в това число на геометричните характеристики.
(2) Изчислителните модели или схеми и основните предпоставки за изчисляване на конструкциите и на земната основа трябва да отразяват в максимална степен действителните условия за работа на конструкциите на строежите, които отговарят на разглежданото гранично състояние.
(3) При изчисляването на конструкциите се вземат предвид:
1. установените в съответните нормативни актове за проектиране възможни неблагоприятни отклонения на характеристиките на строителните продукти и почвите;
2. възможните най-неблагоприятни стойности на въздействията;
3. допустимите неблагоприятни отклонения в размерите;
4. условията за изпълнение и експлоатация, както и особеностите на работата на конструкциите и на земната основа.


Чл. 20. Допуска се:
1. когато няма надеждни теоретични методи за изчисляване, конструкциите да се проектират въз основа на специално проведени изследвания върху модели или на изпитвания на конструкции с действителни размери;
2. конструкциите да се проектират и чрез комбиниране на изчисления и изпитвания, като при това се гарантира изискващата се надеждност;
3. усилията от въздействията върху статически неопределени системи да се определят при предпоставката, че конструкциите работят в еластичен стадий, ако в съответните нормативни актове за тяхното проектиране не е предвидено отчитане на нееластични деформации;
4. конструкции, за които не са разработени начини за определяне на усилията и на напреженията в нееластичен стадий, да се изчисляват като еластични, при което най-големите напрежения от изчислителните въздействия не може да превишават съответните изчислителни съпротивления.

Раздел III.
Класификация на въздействията


Чл. 21. (1) Въздействията се класифицират на постоянни и временни в зависимост от тяхната продължителност.
(2) Постоянни са въздействията, които действат непрекъснато по време на строителството и/или експлоатацията на строежите.
(3) Временните въздействия имат променлив характер, като могат и да не действат в отделни етапи от строителството и експлоатацията на строежите. Временните въздействия са:
1. продължителни;
2. кратковременни;
3. особени.


Чл. 22. (1) Освен по критерия съгласно чл. 21, ал. 1 въздействията могат да бъдат класифицирани и в зависимост от:
1. причината, която ги поражда - на преки или непреки;
2. изменението им в пространството - на фиксирани или свободни;
3. тяхната същност (естество) и/или от реагирането на конструкцията - на статични или динамични.
(2) Преки са въздействията, предизвикани от натоварвания (съсредоточени сили или разпределени натоварвания).
(3) Непреки са въздействията, предизвикани от деформации или ускорения в резултат на температурни промени, неравномерни слягания на земната основа, земетресения и др.
(4) Фиксирани са въздействията, които имат постоянно разпределение и положение върху конструкцията.
(5) Свободни са въздействията, които имат различни пространствени разпределения върху конструкцията.
(6) Статични са въздействията, които не причиняват значителни ускорения на конструкцията или на части от нея.
(7) Динамични са въздействията, които причиняват значителни ускорения на конструкцията или на части от нея.


Чл. 23. (1) Основна характеристика на въздействието е неговата нормативна стойност, определена по методите на теорията на вероятностите, като се отчитат инженерният опит и резултатите от статистически наблюдения.
(2) Нормативни стойности се приемат за:
1. постоянните натоварвания - според проектните геометрични и конструктивни параметри и средните обемни тегла, като се отчитат (при наличие на данни от предприятието производител) действителните тегла на елементите за сглобяеми конструкции;
2. експлоатационните натоварвания (от обзавеждане, уреди, материали, машини, хора и др.) - в зависимост от възможно най-големите стойности за предвижданите условия на експлоатация или строителство, като се вземат под внимание и сроковете на експлоатация на конструкциите и паспортните данни на машините и инсталациите;
3. климатичните въздействия (от сняг, вятър, температурни разлики, обледяване, вълнение, ледоход, влага и др.) - съобразно годишните максимални и/или минимални стойности, съответстващи на определен период за превишаването им;
4. динамичните въздействия от машини - по паспортните данни от производителя или по проектните маси и геометрични размери на движещите се части на машината в съответствие с нейната кинематична схема и режим на движение;
5. особените въздействия - съобразно изискванията на съответните нормативни актове.


Чл. 24. (1) Възможните неблагоприятни отклонения на въздействията от нормативните им стойности в резултат на тяхната променливост или на отклонения от условията на нормална експлоатация се отчитат чрез частни коефициенти (на сигурност и/или на експлоатационна годност) за въздействие

  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти