Чл. 1. Частните писмени договори за продажба или обещание за продажба на недвижими имоти, сключени след 6 декември 1941 г. до края на 1946 г., прехвърлят правото на собственост от момента на вписването им по реда на чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките, ако при влизането на този закон в сила купувачът се намира във владение на имота въз основа на договора и ако в 6-месечен срок от тази дата поиска вписването.

В случая се прилагат съответно разпоредбите на чл. 16, 25 - 30 и 32 от Закона против спекулата с недвижими имоти, доколкото в този закон не се съдържат особени правила.

При вписването на тези договори купувачът трябва да потвърди, съгласно чл. 26, ал. 1 от казания закон, че се е намирал във владение на имота при влизане на настоящия закон в сила.

Забележка. Счита се, че купувачът се е намирал във владение на имота и тогава, когато то му е отнето от продавача по съдебен ред.

Чл. 2. Срокът, за да се поиска вписването на договорите по чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти се продължава до 6 месеца от влизането на този закон в сила.

Чл. 3. Ако договорите по предходните членове са загубени или унищожени, могат да бъдат вписани по същия ред влезлите в законна сила съдебни решения, с които е констатирано тяхното съществуване. Исковите молби за издаване на такива съдебни решения могат да се подават най-късно в 6-месечен срок от влизане настоящия закон в сила. Вписването трябва да се поиска в 6-месечен срок от влизането на решението в законна сила или от влизането на този закон в сила, ако последната дата е по-късна.

При условията и реда, предвидени в този закон, могат да бъдат вписани и съдебни решения и съдебни спогодби, станали до края на 1946 година, които прикриват покупко-продажба на имота, което се установява пред нотариуса с писмена декларация от молителя, която има силата и значението на решителна клетва.

Чл. 4. При вписването по предходните членове, молителят внася определените от нотариуса мита, герб, берии и такси за прехвърлянето на имота и за извършване на вписването, изчислени върху пазарната цена на имота по време на вписването, за което трябва да се представи удостоверение от общината.

Чл. 5. Ако за един имот са сключени два договора по чл. 1 или чл. 2 или само по чл. 2, при които купувачът по първия договор е продавач по втория, собствеността върху имота се придобива от последния купувач, чрез вписването и на двата договора, съгласно предходните членове, ако той владее имота при влизането на този закон в сила, като плаща мита, общински налог, герб, берии и др. такси по прехвърлянето, само за вписването на сключения от него договор.

Чл. 6. По висящите дела за собственост на недвижими имоти всяка от страните може да направи искания и възражения и да посочи доказателства във връзка с извършеното вписване по тоя закон, в първото по делото заседание след вписването. Ако пред Върховния касационен съд се представят доказателства, че вписването е извършено, той обезсилва обжалваното решение и връща делото за ново разглеждане.

По искове за унищожение на договори, подлежащи на вписване съгласно този закон, искът може да се оттегли и без съгласието на ответника. Когато искът бъде оттеглен във Върховния касационен съд, разноски за всички инстанции се присъждат в полза на ответника от първоинстанционния съд.

Чл. 7. Разпоредбите на чл. 1, 3, 4 и 6 се прилагат съответно и по отношение на договори за замяна или обещание за замяна на недвижими имоти, сключени в частна писмена форма до края на 1946 година. С вписването на договора се прехвърля правото на собственост върху имотите, предмет на замяната.

Чл. 8. Когато е продаден непокрит имот, продавачът може в едногодишен срок след вписване на договора по този закон да иска връщане на собствеността на имота, ако по занятие е земеделец и при влизането на този закон в сила не притежава друга земя повече от средния тип частно трудово стопанство и ако купувачът притежава земя повече от този размер или не е по занятие земеделец. В този случай продавачът може да иска връщането само на толкова земя, колкото е необходимо, за да се допълни земята му до казания размер.

Когато е продадено жилищно помещение, продавачът може в същия срок да иска връщане на собствеността, ако при влизането на този закон в сила живее в същото населено място и не притежава никъде друго жилище, а купувачът притежава в същото населено място и друго подходящо жилище.

Исковата молба се отбелязва съгласно чл. 4 от Закона за привилегиите и ипотеките.

При уважаването на иска продавачът трябва да върне на купувача направените разноски по вписването на договора. Купувачът има право на задържане имота до връщане на покупната цена и направените подобрения и разноски по вписването.

Чл. 9. Прехвърлянията с вписаните по този закон договори, съдебни решения и спогодби не се вземат предвид при определяне размера на земята, която подлежи на отчуждение по Закона за трудовата поземлена собственост.

Имотите по същите договори, съдебни решения и спогодби, обаче, не се отчуждават, освен: а) ако притежаваната от продавача земя без продадената е недостатъчна, за да се проведе отчуждението и б) ако продавачът е земеделец стопанин - за да му се остави земя до средния тип частно трудово земеделско стопанство.

В случаите, когато отчуждението се насочи към продадената земя, купувачът има право да посочи коя земя да задържи.

Чл. 10. Въз основа на договор за продажба или обещание за продажба на етаж или част от етаж, сключен в писмена форма, може да се иска постановяване на съдебно решение за прехвърляне на собствеността. Влязлото в законна сила решение замества нотариалния акт.

Когато договорът е сключен със строителя, който не е собственик на мястото, искът може да бъде предявен срещу собственика, ако последният е поел задължение спрямо строителя да прехвърли на същия или на посочено от него лице собствеността на имота или на съответната идеална част от мястото и ако задълженията към собственика са изпълнени. По този иск съдът привлича като трето лице строителя; постановеното от съда решение е задължително спрямо него макар и да не е взел участие в делото.

Ако цената или част от нея е трябвало, според договора, да се заплати при извършването на нотариалния акт, съдът постановява прехвърляне на собствеността срещу заплащане на дължимата сума. В този случай купувачът трябва да плати сумата в месечен срок от влизането на решението в законна сила, включително и чрез прихващане на платените от него данъци за сметка на продавача. В същия срок той трябва да заплати на държавата и на общината следуемите се разноски за прехвърлянето на имота, които съдът определя в решението според действителната стойност на имота по време на предявяване на иска. Ако имотът е бил повреден вследствие на въздушни бомбардировки, след сключването на договора купувачът е длъжен да плати и направените разноски по възстановяването му.

Ако в срока по преходната алинея купувачът не внесе цената и разноските, първостепенният съд обезсилва решението.

Исковите молби по ал. 1 и 2 се вписват съгласно чл. 4 от Закона за привилегиите и ипотеките. Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.

Влязлото в законна сила решение, с което се уважава искът, се вписва съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките въз основа на препис, който съдът изпраща служебно на нотариуса след като купувачът докаже, че е изпълнил задълженията си по ал. 3.

Въз основа на вписаното решение съдията-изпълнител въвежда ищеца във владение на имота.

Забележка: Искове по този член могат да се водят и въз основа на договори, сключени преди влизането на този закон в сила.

Чл. 11. Държавата и общината, за вземанията си от публичноправен характер към продавача, станали изискуеми до деня на прехвърляне на собствеността, могат да обърнат взискането си към продадения имот, в чиито и ръце да се намира той.

Чл. 12. Договорите по чл. 1 и 2 остават в сила, макар и купувачите по тях да са направили искания или възражения за връщане на цената, плащането на вредите и загубите и направените подобрения, както и за задържане на имота. Тази наредба има тълкувателен характер.

Същите договори остават в сила, макар исканията и възраженията по предходната алинея да са уважени с влязло в законна сила решение.