Logo Сряда, 21 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 2 ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1990 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗКУСТВЕНО ПРЕКЪСВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ

Издадена от Министерството на народното здраве и социалните грижи

Обн. ДВ. бр.12 от 9 Февруари 1990г., изм. ДВ. бр.89 от 31 Октомври 2000г.

Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за изкуствено прекъсване на бременност, наричано по-нататък в наредбата "аборт".
(2) По реда на наредбата може да се извършват аборт по желание и аборт по медицински показания.





Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) По реда на наредбата може да извършват аборт български гражданки, чужди гражданки или жени без гражданство.


Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.)


Чл. 4. Аборт на жени, които са недееспособни, се извършва със съгласие на техните законни представители или попечители.


Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.)


Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Лечебните заведения, към които са насочени жените за аборт, осигуряват хоспитализирането им в дневен или друг стационар съобразно състоянието им въз основа на представеното направление или решение за извършване на аборт. При изписване на жената лекуващият лекар задължително дава указания за ефективно предпазване от последваща нежелана бременност.

Раздел II.
АБОРТ ПО ЖЕЛАНИЕ


Чл. 7. Аборт по желание се извършва по искане на всяка бременна жена ако:
1. срокът на бременността й е до 12 гестационни седмици;
2. няма заболяване, при което прекъсването на бременността може да доведе до усложнения, заплашващи здравето и живота й, посочено в списъка по приложение № 1.


Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) При явяване на бременна жена, която желае да й бъде извършен аборт, личния (семеен) лекар или специалист акушер-гинеколог от лечебно заведение за извънболнична помощ по неин избор:
1. установява срока на бременността и липсата на медицински противопоказания за извършване на аборта;
2. осигурява извършването в 10-дневен срок на параклинични изследвания на кръв, урина, кръвна група, фактор, време на кървене и на съсирване, влагалищна чистота.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Лекарят по ал. 1, след като установи, че при бременната жена са налице условията по чл. 7, незабавно я насочва към лечебно заведение по реда и условията, посочени в Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ (ДВ, бр. 101 от 1999 г.) с направление, придружено с резултатите от изследванията за извършване на аборт.


Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Когато лекарят по чл. 8, ал. 1 установи при бременна жена наличие на заболяване, при което абортът би довел до усложнение, заплашващо здравето или живота й, посочено в списъка по приложение № 1, провежда необходимото лечение до отстраняване на заболяването, след което я насочва за аборт при спазване на срока по чл. 7, т. 1.


Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) (1) Аборт по желание се извършва в специализираните акушеро-гинекологични и многопрофилните болници, както и в диагностично-консултативните, медицинските и медико-стоматологичните центрове, към които има разкрити легла за краткосрочно наблюдение и лечение.
(2) Аборт по желание по ал. 1 може да се извършва и в лечебните заведения на Министерския съвет, Министерство на отбраната, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи.


Чл. 11. Аборт по желание се извършва от лекар акушер-гинеколог при осигурено местно или общо обезболяване.

Раздел III.
АБОРТ ПО МЕДИЦИНСКИ ПОКАЗАНИЯ


Чл. 12. (1) Аборт по медицински показания се извършва по искане на бременната жена при наличие на заболяване, несъмнено доказано и документирано, при което по-нататъшното протичане на бременността или раждането може да застраши живота или здравето на жената или жизнеността на поколението, посочено в списъка по приложение № 2, и при срок на бременността не по-голям от 20 гестационни седмици. Ако заболяването не е посочено в приложение № 2, абортът може да се разреши по изключение.
(2) Аборт при срок на бременността, по-голям от посочения в ал. 1, се разрешава само при наличие на неотложни причини за спасяване на живота на жената или при доказани груби морфологични промени или тежки генетични увреждания на плода.


Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Бременната жена със заболяване, посочено в списъка по приложение № 2, се явява при личния (семеен) лекар. Той осигурява незабавно извършването на необходимите клинични и параклинични изследвания и консултации и я насочва към съответната специална медицинска комисия с направление, придружено с резултатите от изследванията, извършените консултации и други медицински документи, даващи основание за аборт по медицински показания.


Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Аборт по медицински показания по чл. 12 се извършва в специализирани акушеро-гинекологични болници и в областните, междуобластните и националните многопрофилни болници при наличие на акушеро-гинекологична (гинекологична) клиника или отделение.
(2) Специалната медицинска комисия се състои от:
1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) председател - началник на акушеро-гинекологичното отделение (клиника) на лечебното заведение;
2. членове: акушер-гинеколог и специалист по заболяването, даващо основание за извършване на аборт по медицински показания;
3. секретар.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Съставът на комисията по ал. 1 се определя със заповед на ръководителя на лечебното заведение. За заболявания, по които в лечебното заведение няма специалисти, в комисията се включват специалисти от други лечебни заведения по договор. В случаите на прекъсване на бременност поради наличие на вродени аномалии на плода задължително се включва специалист по генетика.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Комисията работи по график, утвърден от ръководителя на лечебното заведение.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Комисията оформя решението си в протокол по образец (учетна форма № 600 на МЗ) в два екземпляра, единият от които се предава на бременната жена, а другият се съхранява в архива на комисията.


Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Заключението на комисията, с което не се разрешава извършването на аборт може да се обжалва в 7-дневен срок пред специалната комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Комисията заседава в Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология "Майчин дом" по график, определен от директора на болницата.
(2) В 7-дневен срок от постъпване на жалбата комисията взема решение, което е окончателно.


Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Аборт по медицински показания се извършва в лечебното заведение, към което е създадена специалната, разрешила аборта.


Чл. 17. (1) Аборт по медицински показания се извършва от лекар акушер-гинеколог и лекар реаниматор, а при необходимост абортът се извършва и в присъствието на лекар-специалист по заболяването, дало основание за решението за аборт.
(2) Когато се налага спешно извършване на аборт по медицински показания на бременни жени, чието състояние не позволява да бъдат транспортирани, абортът се извършва в най-близкото болнично заведение от специалистите, посочени в ал. 1.

Раздел IV.
МЕРКИ ЗА БОРБА С КРИМИНАЛНИТЕ АБОРТИ


Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) В случаите на започнал или завършен аборт вън от лечебното заведение, събирането на анамнестични данни се извършва в присъствието на двама медицински специалисти, като се отбелязват всички данни, констатирани при изследването на пациентката. Данните се подписват от присъствуващите медицински специалисти и от пациентката. При невъзможност или отказ на пациентката да подпише, отбелязва се причината за това.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Решението за извършване на оперативно вмешателство в случаите по ал. 1 се взема най-малко от двама лекари. При състояния, опасни за живота на бременната, и при невъзможност да се осигури навреме присъствието на втори лекар решението се взема еднолично от оператора, описва се в история на заболяването и се подписва и от специалиста по здравни грижи, участвувал в операцията.


Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) При съмнение за извършен криминален аборт лекарят, който го е диагностицирал уведомява в срок от 24 часа, ръководителя на заведението, съответната прокуратура и близкото поделение на Министерството на вътрешните работи за разследване на доказателствата - хистологичен материал, проба, плод и др.


Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.)

Преходни и Заключителни разпоредби


§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Ръководителите на лечебните заведения изпращат в Районния център по здравеопазване сведение за броя на абортите в срокове, определени от Националния център по здравна информация.


§ 2. За нарушаване разпоредбите на тази наредба виновните длъжностни лица носят дисциплинарна, административнонаказателна и наказателна отговорност по Кодекса на труда, Закона за народното здраве и Наказателния кодекс.


§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Контролът върху дейността на лечебните заведения по изпълнение на наредбата се възлага на ръководителите на лечебните заведения и дирекция "Лечебно-профилактична помощ" в Министерството на здравеопазването.


§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) Тази наредба се издава на основание § 11 от Закона за народното здраве и отменя Инструкция № 0-27 за реда за изкуствено прекъсване на бременността (обн., ДВ, бр. 32 от 1973 г; изм. и доп., бр. 15 от 1974 г.).


§ 5. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2000 г.) "Личен (семеен) лекар" по смисъла на тази наредба е лекар от амбулатория за първична медицинска помощ, избран по реда на Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ.


Приложение № 1 към чл. 7, т. 2 и чл. 9

Списък на заболяванията, при които прекъсването на бременността може да доведе до усложнения, заплашващи здравето и живота на абортиращата жена

1. Остри и подостри възпалителни заболявания на половите органи:
а) вулвит;
б) бартолинит;
в) улкус вулве акутум;
г) кондиломата акумината и лата с възпалителна реакция;
д) колпит;
е) ерозио коли утери с обилна гнойна секреция;
ж) ендоцервицит;
з) остри и подостри възпалителни заболявания на тазовите органи.
2. Гнойни огнища независимо от тяхната локализация.
3. Остри инфекциозни заболявания (когато те самите не са медицински показания за прекъсване на бременност).


Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1 и чл. 13

Списък на заболяванията, при които се допуска аборт по медицински показания

1. Заболявания на сърдечносъдовата и на дихателната система:
1.1. Пресни или наскоро прекарани (до две години) възпалителни заболявания на ендокарда, миокарда или перикарда.
1.2. Придобити клапни пороци, при които има белези на нарушена хемодинамика и ограничаване на функционалния капацитет.
1.3. Вродени сърдечни пороци:
а) с цианоза - безусловно;
б) без цианоза - според вида, размера и отражението върху хемодинамиката, по строга индивидуална преценка.
1.4. Хронични заболявания на сърдечния мускул:
а) исхемична болест на сърцето с неоспоримо доказани стенокардни пристъпи и органна увреденост или доказан прекаран сърдечен инфаркт;
б) хронични миокардиопатии с или без изяснена етиология, включително миокардиопатия при предишна бременност, с доказана значителна увреденост на сърдечния мускул.
1.5. Конструктивен или адхезивен перикардит, нарушаващ хемодинамиката.
1.6. Тежки ритъмни разстройства, нарушаващи хемодинамиката: предсърдно трептене и мъждение; чести и тежки пристъпи от пароксизмална тахикардия, неподдаващи се на лечение; нарушение в предсърднокамерната проводимост и др.
1.7. Артериална хипертония с данни за органна увреденост или трайно високи диастолични стойности (дори без изразени изменения), доказани и документирани тежки хипертонични реакции при предшествуващата бременност.
1.8. Симптоматична артериална хипертония (при коарктация на аортата, стеноза на бъбречни артерии и др.).
1.9. Състояния след хирургически интервенции по повод на:
а) исхемична болест на сърцето;
б) адхезивен перикардит;
в) клапни пороци;
г) други хирургически интервенции на сърцето, водещи до нарушение в хемодинамиката.
1.10. Изразена сърдечна декомпенсация, независимо от нейната етиология и подобрения, настъпили в резултат от трайно дигиталисово и обезводняващо лечение и липса на изявена оточност, но при наличност на уголемяване на сърцето и данни за обремененост на съответния сърдечен сегмент.
1.11. Заболявания на артериите и вените с нарушаване на важни органни функции (аортоартерити, коарктации, Марфан, аневризми, хемангиоми, тежки постфлебитни синдроми и др.) или застрашаващи тромбоемболични усложнения, руптури и др.
1.12. Изразена хронична дихателна и белодробно-сърдечна недостатъчност вследствие хронични заболявания на белите дробове, вродени малформации и деформации на гръдния кош, водещи до хронични и необратими или частично обратими нарушения в белодробните функции и кръвногазовите показатели при оценка на индивидуалните компенсаторни възможности:
а) напреднала степен на хронична обструктивна белодробна болест (бронхитна, емфиземна, смесена или алергична форма);
б) следпневмонична и следтуберкулозна пневмосклероза;
в) чести и тежки пристъпи на бронхиална астма, системни белодробни заболявания и белодробни локализации на колагенози, грануломатози, тежки кифосколиози, вродени пулмопатии и др., довели до функционални нарушения в дишането и ограничаване на компенсаторните възможности.
2. Заболявания на отделителната система:
2.1. Хронични заболявания на отделителната система:
а) дифузни първични гломерулонефрити;
б) пиелонефрити;
в) нефросклероза;
г) бъбречна поликистоза;
д) сателити и нефропатии;
е) бъбречнокаменна болест - без пиелонефрит, по индивидуална преценка;
ж) трансплантиран бъбрек - безусловно.
2.2. Други тежки и необратими заболявания на бъбреците, включително вродени бъбречни аномалии, които може да доведат до декомпенсация на бъбречната функция при бременност и раждане, по строга индивидуална преценка.
3. Заболявания на стомашно-чревния път, черния дроб и задстомашната жлеза:
3.1. При несъмнено доказани и документирани тежки рецидивиращи кръвоизливи от стомашночревния път, дължащи се на: язвена болест; тумори на стомаха и червата; варици на хранопровода; синдром на Цьолингер-Елисон; полиноза на червата и др.
3.2. Улцеро-хеморагичен колит - доказани и документирани средно тежки и тежки форми.
3.3. Хронични ентерити с доказан тежък язвен синдром и лоша резорбция.
3.4. Резекция на стомаха, тънкото и дебелото черво - до две години след операцията. Доказани тежки следоперативни евентрации.
3.5. Хронични активни хепатити; чернодробни цирози, хемохроматоза; болестта на Уилсън - Коновальов; билиарна цироза.
3.6. Холангиохепатит, протичащ с жълтеница, повишена телесна температура и положителни чернодробни проби.
3.7. Холедохолитиаза, тежък остър холецистит, ехинококоза на черния дроб и коремните органи.
3.8. Тумори на черния дроб и жлъчните пътища.
3.9. Остри панкреатити; тежки рецидивиращи хронични панкреатити; всички алкохолни и калцифициращи панкреатити.
3.10. Злокачествени тумори и кисти на панкреаса.
3.11. Остри перитонити.
4. Заболявания на жлезите с вътрешна секреция:
4.1. Заболявания на щитовидната жлеза и околощитовидните жлези - несъмнено доказани и документирани:
а) всички активни форми на хроничен хипертиреоидизъм (тиреотоксикоза, базедовифицирана гуша, токсичен аденом) - доказани клинично и лабораторно;
б) други форми на хипертиреоидизъм, неподдаващи се на лечението и показващи тенденция към прогресиране, чести рецидиви и протрахиране, когато е установено, че бременността се явява като етиологичен фактор;
в) злокачествен екзофталм - по строга индивидуална преценка;
г) микседем;
д) доказани хронични тиреоидити (Ридъл, Хашимото) - по строга индивидуална преценка;
е) високостепенна гуша с компресивни явления или гуша с ектопична локализация - по строга индивидуална преценка;
ж) кретенизъм (ендемичен и спорадичен).
4.2. Заболявания на надбъбречните жлези - несъмнено доказани и документирани:
а) хронична надбъбречна недостатъчност - по строга индивидуална преценка;
б) хиперкортицизъм (синдром на Иценко - Къшинг, надбъбречен хиперандрогенизъм, първичен алдостеронизъм) - по строга индивидуална преценка;
в) феохромоцитом.
4.3. Заболявания на хипофизната жлеза - несъмнено доказани и документирани:
а) акромегалия - по строга индивидуална преценка;
б) тумори на хипофизата и диенцефалона;
в) тежки и наследствени форми на заболяване на бременната от инсипиден диабет;
г) изявени форми на хиперпаратиреоидизъм или хипопаратиреоидизъм.
4.4. Захарна болест:
а) несъмнено доказана и документирана фамилна обремененост с тежки форми на диабет у роднини на бременната или бащата(баща, майка, низходящи, братя, сестри) - по строга индивидуална преценка;
б) доказана и документирана изразена захарна болест с продължителност повече от 20 години, макар и без дегенеративни усложнения - по строга индивидуална преценка;
в) изразена захарна болест - при доказани и документирани; предшествуващи раждания на деца с малформации; изразена лабилност с високи инсулинови нужди; съдово дегенеративни изменения (ретинопатия, нефропатия, полиневропатия); артериална хипертония (при прогресираща хипертония с протеинурия или прогресираща ретинопатия - бременността се прекъсва безусловно) - по строга индивидуална преценка.
4.5. Несъмнено доказана инсуломна болест от панкреатичен или извънпанкреатичен произход - по строга индивидуална преценка.
5. Заболявания на кръвта и кръвната система:
5.1. Наследствени и генетично-детерминирани болести на червената, бялата и тромбоцитната клетъчна редица и на факторите на съсирването на кръвта - несъмнено доказани и документирани, ако срокът на бременността не е по-голям от 12 седмици, и по строга индивидуална преценка:
а) хемоглобинози и хемоглобинопатии;
б) сидероахристична анемия;
в) наследствени порфирии;
г) вродена микросфероцитна анемия;
д) наследствена хеморагична телеангиектазия;
е) наследствени ензимопатии;
ж) вродени диспротромбинемии, афибриногинемии;
з) хемофилии.
5.2. Злокачествени кръвни заболявания: левкоза, ретикулоза, еритробластоза, лимфоретикулни бластоми, миеломна болест и др. - несъмнено доказани.
5.3. Костномозъчна аплазия и хипоплазия, дълготрайни неподдаващи се на лечението силно изразени тромбопении, левкопении, бицитопения; панцитопении в резултат на частична хипоплазия или аплазия на костния мозък или пък вследствие хиперспленно, лъчево, имунно или имуноалергично въздействие (есенциална тромбоцитопения - период на тежко изразена клинична изява) - по строга индивидуална преценка.
5.4. Придобити хемолитични анемии; имунни и автоимунни хемолитични анемии.
5.5. Вторични нарушения на хемостазата с несъмнено доказан изразен хеморагичен синдром - по строга индивидуална преценка.
5.6. Автоимунни тромбоцитопении.
6. Злокачествени новообразувания.
6.1. Злокачествен тумор (карцином, сарком, злокачествен меланом) независимо от неговата локализация и стадий на развитие.
6.2. Състояния след прекарана операция и проведена лъчева терапия за злокачествени тумори - по строга индивидуална преценка.
7. Лъчеви заболявания.
7.1. Остри и подостри лъчеви увреждания - несъмнено доказани и документирани.
7.2. Несъмнено доказана и документирана необходимост от лъчева терапия през първото тримесечие на бременността - по строга индивидуална преценка.
8. Заболявания с туберкулозна етиология:
8.1. Активна белодробна туберкулоза - след строга индивидуална преценка на клиничните и параклиничните данни при съобразяване с евентуалното бъдещо развитие на заболяването.
8.2. Костно-ставна туберкулоза при флоридни, прогресиращи, абсцедиращи и фистулизиращи процеси или при налагащо се гипсиране, трудно поносимо от бременните или пречещо на раждането.
8.3. Туберкулоза на ларинкса, менингите, пикочно-половата система, перитонеума и червата - несъмнено доказана и документирана - по строга индивидуална преценка.
9. Заболявания на очите:
9.1. Тежки заболявания на ретината независимо от произхода.
9.2. Висока миопия и други състояния, заплашващи с отлепване на ретината по време на раждане.
9.3. Ектопия и сублуксация на лещата.
9.4. Тежки двустранни хронични увеити.
9.5. Наследствени заболявания, водещи до слепота: аниридия, пигментна дегенерация на ретината, вродена глаукома и др. - след медикогенетичен консултативен преглед.
10. Акушеро-гинекологични заболявания:
10.1. Всички случаи, при които тази бременност се налага да завърши с Цезарово сечение и бременната категорично отказва да ражда по оперативен път.
10.2. Предшествуващо Цезарово сечение, протекло с усложнение (тромбофлебит, перитонит, вторично заздравял оперативен срез, ендометрит).
10.3. Предшествуващи пластични операции на маточното тяло.
10.4. Възраст на жената - над 35 години и под 16 години.
10.5. Ранни и късни тежки токсикози на бременността независимо от произхода им, които не се поддават на лечение и застрашават живота на жената.
10.6. Всички доказани туморни формации на вътрешните полови органи на жената, представляващи пречка за нормалното развитие и доизносване на бременността и ако тяхното отстраняване не застрашава износването на бременността - по индивидуална преценка.
10.7. Остър гангренозен апендицит, илеитис терминалис; възпалителни или злокачествени заболявания на матката и маточните придатъци и др., при които е невъзможен достъпът за оперативна интервенция поради напреднал срок на бременността, по витални индикации на бременната независимо от гестационната възраст на плода.
11. Кожни и венерични заболявания:
11.1. Сифилис примария; сифилис секундария; сифилис секундария - рецидива.
11.2. Пемфигус.
11.3. Микозис фунгоидес - при изключително тежки случаи.
11.4. Тежки форми на гестози.
11.5. Лупус еритематодес акутус.
11.6. Тежки форми на дерматомиозит.
11.7. Тежки генерализирани и опасни за живота дерматози.
12. Нервни и психични заболявания.
12.1. Дисеминиран енцефаломиелит (множествена склероза) - в зависимост от тежестта и разпространението на заболяването.
12.2. Възпалителни заболявания на централната и периферната нервна система - по строга индивидуална преценка на състоянието при:
а) менингити;
б) миелити;
в) енцефалити;
г) полиневрити.


12.3. Хорея гравидарум - несъмнено доказана тежка форма.
12.4. Напредващи дегенеративни заболявания на нервната система - несъмнено доказани тежки форми:
а) дегенеративна Хъчингтонова хорея;
б) дегенеративна Фридрайхова атаксия;
в) прогресивна мускулна дистрофия;
г) сирингомиелия;
д) амиотрофична латерална склероза;
е) спинална мускулна атрофия.
12.5. Несъмнено доказани и документирани сифилитични заболявания на нервната система - по строга преценка и ако не се поддават на лечение:
а) прогресивна парализа;
б) табес дорзалис;
в) луес цереброспиналис.
12.6. Епилепсия, олигофрения (несъмнено доказана и регистрирана в съответното по местоживеене здравно заведение) - по строга индивидуална преценка.
12.7. Ендогенни психози на бременната или бащата (несъмнено доказани и документирани) - по строга индивидуална преценка:
а) шизофрения;
б) маниакално депресивна психоза;
в) други форми циклоидни или атипични психози.
12.8. Несъмнено доказана и документирана фамилна обремененост с тежки ендогенни психози у роднини на бременната или бащата (баща, майка, низходящи, братя, сестри) - по строга индивидуална преценка.
12.9. Актуални психически разстройства независимо от етиологията, при които износването на бременността е рисков фактор, реално застрашаващ живота на бременната жена.
13. Инфекциозни заболявания:
Медицински показания за изкуствено прекъсване на бременността са следните несъмнено доказани и регистрирани заболявания на бременната:
13.1. Рубеола или цитомегаловирусна инфекция през първото тримесечие на бременността, изявени клинично или при двукратно нарастване на титъра на антителата.
13.2. Полиомиелит.
13.3. Епидемичен паротит - през първото тримесечие на бременността.
13.4. Бруцелоза (във всички фази) (през първото тримесечие на бременността) - по строга индивидуална преценка.
13.5. Лаимска болест - само с манифестна клинична картина и доказана етиология.
13.6. Вирусни хепатити. При преболедуване през последните 6 месеца от ВХВ, ВХ, НА-НВ и Делта-хепатит преди забременяването - само при доказани маркери на ВХВ и Делта-хепатит и доказване на НА-НВ вирусен хепатит чрез изключване маркерите на другите ВХ и на причинителите на херпесната група (ЦМВ, ЕБВ-инфекция, варицела, зостер инфекция, херпес 1, 2 вирусна инфекция).
13.7. Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) във всички проявени форми на инфекцията и носителство на вируса на СПИН от бременната и нейния съпруг.
14. Състояния при и след екзогенни отравяния:
14.1. Остри отравяния с лекарства или други химични съединения(барбитурати или други сънотворни лекарства, опиеви, фенотиацинови и нипраминови препарати, въглероден окис и др.), протекли с продължителна кома или причинили значително увреждане на вътреклетъчните ензимни процеси и токсична енцефалопатия.
14.2. Остри отравяния с хепатотропни отрови (фосфорни и живачни препарати, органофосфорни вещества и др.), довели до доказана остра чернодробна и бъбречна недостатъчност или причинили токсичен хепатит или нефрит.


14.3. Тежки остри отравяния с високи дози на хинини, причинили доказано значително увреждане на ретината и на паренхимните органи.
14.4. Състояние след продължително лечение с цитостатични хепатотропни или нефротропни лекарства или при хронични професионални отравяния, довели до несъмнено доказано тежко увреждане на черния дроб или бъбреците или до сериозни смущения в хемопоезата.
14.5. Крайно тежки остри отравяния, протекли с продължителна остра дихателна недостатъчност или с тежък колапс и причинили тежка хипоксия на органите.
14.6. Тежки алергични или токсоалергични състояния, неповлияни съществено от лечението или често рецидивиращи.
15. Ортопедични и травматологични състояния:
15.1. Тежки травматични увреждания на малкия таз през време на бременността (фрактури, размествания, разкъсвания) - по строга индивидуална преценка.
15.2. Вродени и придобити тежки телесни недъзи и на инвалидност.
16. Вродени аномалии и наследствени заболявания, невключени в предходните точки:
16.1. При всички случаи със средно висок (5 до 10%) и висок (над 10%) риск за болести, засягащи тежко здравето, физическото и психичното развитие на потомството, както следва:
а) доминантно унаследяване наследствена болест у един от съпрузите;
б) здрави съпрузи, при които с висока вероятност (над 90%) е доказано носителство на рецесивни гени и рискът за болни деца е висок (над 10%).
16.2. Доказани чрез пренатална диагностика вродени аномални и наследствени болести у плода.
16.3. Многоплодна бременност, при която само единият близнак е с аномалии или наследствена болест и не е възможно да се извърши аборт само на увредения плод.
16.4. При доказани с ултразвукова диагноза, с хромозомен анализ или изследване на околоплодната течност груби морфологични промени или тежки генетични увреждания на плода прекъсване на бременност се извършва независимо от гестационната възраст на плода.
17. При бременни, изложени на действието на мутагенни и тератогенни фактори, както следва:
17.1. Бременни, при които до 12-ата гестационна седмица е проведено лечение, документирано в личната амбулаторна карта или история на заболяването, със следните медикаменти:
а) андрогени и синтетични естрогени;
б) антагонисти на фолиевата киселина;
в) алкалиращи цитостатици;
г) антиепилептични лекарства от групата на хидантоина и триметадиона;
д) перорални антикоагуланти;
е) перорални антидиабетични препарати;
ж) йодосъдържащи препарати (тиреостатици);
з) ароматни региноиди.
17.2. При доказани отравяния с алкохол, гъби, тежки метали (олово, живак и др.).
17.3. Бременни, боледуващи от синдром на алкохолна зависимост. Заболяването се смята за доказано след амбулаторно или стационарно изследване, лечение и диспансерно наблюдение.
17.4. Бременни, подложени на йонизиращи лъчения (аварийни, терапевтични и диагностични облъчвания) до 18-ата гестационна седмица с доказана минимална еквивалентна доза приблизително 100 милизиверта (10 рада).


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти