Logo Сряда, 21 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 3 ОТ 16 ФЕВРУАРИ 1996 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Издадена от Министерството на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.20 от 8 Март 1996г., изм. ДВ. бр.3 от 10 Януари 1997г., изм. ДВ. бр.27 от 10 Март 1998г.

Раздел I.
Общи положения


Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 1998 г.) С тази наредба се уреждат условията и редът за получаване на извънболнична медицинска помощ в публичните здравни заведения.





Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 1998 г.) Публични здравни заведения и звена за оказване на извънболнична медицинска помощ са:
1. селски здравни заведения;
2. самостоятелни и несамостоятелни поликлиники;
3. центрове за спешна медицинска помощ;
4. звена за бърза и неотложна медицинска помощ;
5. диспансери;
6. поликлиники към национални центрове и болници към висшите медицински училища.


Чл. 3. Извънболничната медицинска помощ включва:
1. амбулаторни (вкл. профилактични) и домашни прегледи;
2. оперативни интервенции, манипулации и изследвания, извършвани с диагностична, лечебна и профилактична цел;
3. лечение и рехабилитация в амбулаторна и домашна обстановка, вкл. и при домашен стационар;
4. профилактика и лечение на зъбите и заболяванията на устната кухина;
5. задължителни имунизации и противоепидемични мероприятия по предписание на органите на държавния санитарен контрол;
6. предписване на лекарствени средства за домашно лечение безплатно или срещу частично заплащане при определени заболявания;
7. експертиза на временната и трайната нетрудоспособност, както и трудоустрояването без група инвалидност;
8. медико-социални и здравновъзпитателни дейности.


Чл. 4. Извънболничната медицинска помощ е първична и специализирана.

Раздел II.
Първична медицинска помощ


Чл. 5. (1) Първична медицинска помощ оказват лекари по обща медицина, терапевти, педиатри, акушер-гинеколози, лекари по спешна медицина и стоматолози (детски и общ профил).
(2) Първична долекарска медицинска помощ оказват и полувисши и средни медицински специалисти, работещи във:
1. селски здравни заведения;
2. центрове за спешна медицинска помощ;
3. звена за бърза и неотложна медицинска помощ.


Чл. 6. Първичната медицинска помощ се осъществява по местоживеене, месторабота и местоучене.


Чл. 7. (1) Първичната медицинска помощ по местоживеене се осъществява по райони на здравните заведения, определени от директорите на районните центрове по здравеопазване по предложение на ръководителите на здравните заведения съгласувано с кметовете на общините.
(2) Районите на здравните заведения се определят въз основа на броя на населението от дадена територия, броя и капацитета на намиращите се здравни заведения на тази територия.


Чл. 8. (1) Гражданите, които живеят в района на здравното заведение по чл. 7, избират личен лекар от наличните терапевти, педиатри, акушер-гинеколози, лекари по обща медицина и личен стоматолог (детски и общ профил). Избор на личен лекар (стоматолог) се прави при наличието на повече от един от посочените лекари (стоматолози) в съответното здравно заведение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) Лекарят (стоматологът) се избира и не може да се сменя в течение на годината освен в случаите на смяна на местоживеенето на гражданина и напускане на избрания лекар (стоматолог).
(3) Всяка година в периода от 1 до 30 декември гражданите самостоятелно или чрез упълномощено от тях лице правят избор на личен лекар (стоматолог).
(4) Гражданите, които в периода по ал. 3 не са направили избор на личен лекар (стоматолог), продължават да получават първична медицинска помощ от лекаря, избран в предходната година.
(5) При отсъствие на личния лекар (стоматолог) ръководителят на съответното здравно заведение определя лекарите (стоматолозите), които ще оказват първична медицинска помощ на гражданите, избрали отсъстващия лекар.
(6) Лекарят (стоматологът) няма право да откаже избор от граждани за оказване на първична медицинска помощ, освен когато е достигнат максималният брой на обслужвано население по чл. 11.


Чл. 9. (1) Всеки български гражданин получава от здравното заведение по местоживеене и по ред, установен от ръководителя на здравното заведение, карта за избор на личен лекар (стоматолог), утвърдена със Заповед № РД-09-92а от 1996 г. на министъра на здравеопазването. Родителите получават карти за своите деца до 18-годишна възраст.
(2) Лекарят (стоматологът) попълва картата по ал. 1 и карта на пациента, утвърдена със Заповед № РД-09-92а от 1996 г. на министъра на здравеопазването. Картата по ал. 1 остава при лекаря (стоматолога), а картата на пациента се предава на гражданина.


Чл. 10. Ръководителят на здравното заведение определя лекарите и стоматолозите, които осъществяват първичната медицинска помощ на работещите по месторабота и на децата и учениците в детските и учебно-възпитателните заведения при следния брой на обслужвано население:
1. деца в детски заведения и ученици в учебно-възпитателни заведения до 1800;
2. работници и служители до 2000.


Чл. 11. (1) Броят на обслужваното население от един личен лекар и стоматолог е:
1. от 800 до 2000 души (деца и възрастни) в селски здравни заведения - от лекари и стоматолози;
2. от 1500 до 2500 души над 18-годишна възраст - от терапевт;
3. от 500 до 1200 деца от 0 до 18 години - от педиатър;
4. от 3000 до 10 000 жени - от акушер-гинеколог;
5. от 1500 до 2000 души - от стоматолог (общ и детски профил).
(2) В случаите, когато лекарят (стоматологът) обслужва едновременно както деца по избор на родителите им, така и деца и ученици от учебно-възпитателни заведения, в техния брой се включват:
1. деца по избор от 500 до 900;
2. деца и ученици от учебно-възпитателни заведения не повече от 700.
(3) В случаите, когато лекарят (стоматологът) обслужва едновременно граждани по избор, работници и служители, в техния брой се включват:
1. граждани по избор до 1500;
2. работници и служители не повече от 500.


Чл. 12. При необходимост от неотложна медицинска помощ в извънработното време на личния лекар (стоматолог) тя се оказва от центровете за спешна медицинска помощ, звената за бърза и неотложна медицинска помощ и дежурния стоматолог.


Чл. 13. Личният лекар (стоматолог) по чл. 8, ал. 1 и лекарят и стоматологът по чл. 10:
1. осигуряват първична медицинска помощ (профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация, вкл. и в домашни условия) за своите пациенти;
2. при необходимост насочват за консултация пациентите си при специалисти за оказване на специализирана извънболнична помощ;
3. координират грижите за пациентите си в случай на необходимост от помощ в други здравни заведения;
4. (доп. - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) насочват пациентите си за хоспитализация, санаториално лечение и рехабилитация след извършване на необходимите лабораторни, инструментални, функционални и други изследвания;
5. провеждат диспансерно наблюдение;
6. водят женска и детска консултация;
7. осъществяват мерки за формиране на здравословен начин на живот и здравно поведение, както и за предотвратяване на остри заразни и паразитни заболявания;
8. (доп. - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) извършват експертиза на трудоспособността и организират подготовката на болните за освидетелствуването им в трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК).

Раздел III.
Специализирана медицинска помощ


Чл. 14. Специализирана медицинска помощ оказват лекари и стоматолози с призната специалност или профилирани по профила на заболяванията извън лекарите и стоматолозите по чл. 5, ал. 1.


Чл. 15. При необходимост лекарите и стоматолозите по чл. 5, ал. 1, оказващи първична медицинска помощ, и полувисшите и средните медицински специалисти по чл. 5, ал. 2, оказващи първична долекарска медицинска помощ, насочват пациенти към специалистите по чл. 14 с медицинско направление (уч.ф. 119) и лична амбулаторна карта (ЛАК), както следва:
1. от селските здравни заведения и поликлиниките от IV и V функционален тип - към поликлиниката на общинската болница и/или обединената районна болница (ОРБ);
2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) от градските поликлиники - към лекарите и стоматолозите от специализираните кабинети в същата поликлиника или поликлиниката на ОРБ, консултативните поликлиники на болниците към националните центрове и висшите медицински училища и институти;
3. (изм. - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) при заболявания от туберкулоза, хронични неспецифични белодробни заболявания, злокачествени новообразувания, психични, професионални, инфекциозни, венерически заболявания и СПИН - към съответния кабинет (отделение) на общинска, обединена районна, специализирана болница, диспансер и към болниците на висшите медицински училища и националните центрове.


Чл. 15а.(Нов - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) (1) Лекарите специалисти от обединените районни болници насочват нуждаещите се болни съобразно определения им район към консултативните поликлиники на съответните болници на висшите медицински училища, националните центрове и институти, освен в случаите, когато в тях не са налице съответните специализирани медицински дейности.
(2) Лекарите специалисти от висшите медицински училища в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора насочват болните при необходимост към съответните консултативни поликлиники на болниците на Медицинския университет - София, националните центрове и институти.
(3) Завеждащите поликлиничните отделения при необходимост насочват болните към съответни специалисти съобразно изискванията на чл. 15 и 15а.


Чл. 16. (1) Лекарите и стоматолозите специалисти по чл. 14 приемат болни, насочени от лекарите, оказващи първична медицинска помощ, и от полувисшите и средните медицински специалисти, оказващи първична долекарска медицинска помощ, за консултация, лечение и диспансерно наблюдение и дават консултации и участват в лечението на болни в домашни условия (вкл. и при домашен стационар).
(2) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) Лекарите и стоматолозите специалисти извършват експертиза на трудоспособността и консултират болните по искане на ТЕЛК.


Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) Лекарите от ТЕЛК и Централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК) във връзка с експертизата на трудоспособността насочват директно болните за диагностично уточняване в здравно заведение по своя преценка.


Чл. 17. Прегледи без насочване от личния лекар могат да извършват и специалисти по ушни, носни и гърлени болести и очни болести, както и други лекари специалисти за диспансеризираните от тях лица.


Чл. 18. При спешни случаи първичен преглед от специалист по основните и профилните специалности се извършва и без насочване от лекар (стоматолог) от звената за първична медицинска помощ.


Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) Ръководителите на здравните заведения по чл. 2 осигуряват седмично най-малко 2 часа от работния график на хабилитираните лица и завеждащ стационарните отделения и на работещите в ТЕЛК за работа в поликлиничните звена, за извършване на консултативни прегледи с направление от лекарите от първичната медицинска помощ и специалистите.
(2) Ежедневно от графика на завеждащ поликлиничните отделения се заделят два часа за прием на граждани без насочване от личния лекар.

Раздел IV.
Лечение на болни в условията на домашен стационар (Нов раздел - ДВ, бр. 3 от 1997 г.)


Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) (1) За оказване на диагностична и лечебно-рехабилитационна помощ на болни в домашни условия се създава домашен стационар към здравните заведения по чл. 2, т. 1, 2, 5 и 6. Домашният стационар замества или допълва болничната помощ, като осигурява безплатно лечение на болните.
(2) Към здравните заведения по чл. 2, т. 1 домашен стационар се разкрива при условие, че на болния може да се осигури консултация със съответен специалист от болницата, която обслужва населението от района на здравното заведение.
(3) В несамостоятелните поликлиники домашният стационар се води отделно от болничния стационар.
(4) Броят на леглата за домашен стационар не може да бъде по-голям от 5 на 10 хиляди души обслужвано население.


Чл. 19б. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) (1) В условията на домашен стационар се лекуват болни:
1. от остри заболявания с изяснена диагноза;
2. от изострени хронични заболявания;
3. които се нуждаят от долекуване след изписване от болница;
4. от заразни заболявания, чието състояние позволява лечение и наблюдение в домашна обстановка.
(2) Болни, лекувани на домашен стационар, чието състояние се влошава или при които не се получава очакваният лечебен ефект, се настаняват незабавно в болница.


Чл. 19в. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) (1) Решението за настаняване на болен на домашен стационар се взема от завеждащия отделение по предложение на лекуващия лекар. В здравни заведения, в които няма завеждащ отделение, решението се взема от неговия ръководител.
(2) Изследванията, консултациите и лечението на болен в условията на домашен стационар се извършват от лекуващия лекар и с участието на лекари от специализираните кабинети и параклиничните звена на здравните заведения.
(3) На болен, лекуван в условията на домашен стационар, се осигурява:
1. ежедневно наблюдение от лекуващия лекар или медицинска сестра;
2. своевременно извършване на назначените манипулации, изследвания и оказване на специализирана медицинска помощ;
3. веднъж седмично консултативен преглед от съответния завеждащ отделение или лекар със специалност от болницата, която обслужва населението от района.


Чл. 19г. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) (1) На болните, лекувани в условията на домашен стационар, се осигуряват безплатно лекарствени средства, необходими за лечението им.
(2) Право да предписват безплатни лекарствени средства имат лекуващите лекари, осъществяващи наблюдението и лечението на болните, лекувани в условията на домашен стационар, и съответните завеждащи отделения.
(3) Лекарствените средства за лечение на болните, лекувани в условията на домашен стационар, се предписват по реда на Наредба № 30 за условията и реда за предписване на лекарствени средства (ДВ, бр. 76 от 1995 г.), като в долния ляв ъгъл на рецептурната бланка с бял цвят, обр. бл. на МЗ № 2-295, се изписват думите "домашен стационар". Рецептата се издава в два екземпляра.
(4) В рецептата се предписват до три лекарства и само за едно заболяване, като количеството на изписаните лекарства е за не повече от 5 дни.


Чл. 19д. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) (1) Лекарствените средства се отпускат от болнична аптека, а когато няма такава - от общинска аптека, определена от съответния общински съвет.
(2) За отпуснатите лекарствени средства периодично аптеките издават фактури и описи. Описите се съставят по образец бл. на МЗ № 135 в два екземпляра с означение "домашен стационар".
(3) Аптеката изпраща в здравното заведение, издало рецептата, фактура, първия екземпляр от описа и първия екземпляр от рецептата.


Чл. 19е. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) Директорът на здравното заведение на всяко тримесечие прави анализ за лечението на болни в условията на домашен стационар, като един екземпляр от анализа се изпраща на РЦЗ.


Чл. 19ж. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) Директорът на здравното заведение провежда ежемесечен контрол на лечението на болните, лекувани в условията на домашен стационар.

Раздел V.
Медицинска документация и отчет (Предишен Раздел IV - ДВ, бр. 3 от 1997 г.)


Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) (1) Лекарят (стоматологът) води задължителната за извънболничната медицинска помощ документация съгласно Списъка на първичната медицинска документация в здравеопазването от 1987 г., утвърден от министъра на здравеопазването и началника на Главно управление на архивите към МС, и съставя изискваните от НСИ и НЦЗИ отчети.
(2) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) Лекуващите лекари регистрират болните, лекувани в условията на домашен стационар, в журнал. В журнала се вписват:
1. поредният номер на лекувания на домашен стационар;
2. имената на болния;
3. диагнозата и датата на поставянето й;
4. състоянието след проведеното лечение;
5. датата на приключване на лечението.
(3) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) Всички данни, свързани с лечението на болните в условията на домашен стационар, се отразяват в ЛАК, вкл. и консултативните прегледи на специалистите.
(4) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) За лечението на болни в условията на домашен стационар се отчитат показателите: преминал болен, среден престой на преминал болен, лекарстводен и изход от лечението.


Чл. 21. Лекарите и стоматолозите, оказващи първична медицинска помощ, водят картотека на наблюдаваните от тях пациенти, която се състои от амбулаторен и стоматологичен картон, утвърдени със Заповед № РД-09-92а от 1996 г. на министъра на здравеопазването.


Чл. 22. Лекарите и стоматолозите по чл. 5 всяко тримесечие съставят сведение за амбулаторната дейност, което се предава на директора на здравното заведение.

Преходни и Заключителни разпоредби


§ 1. В едномесечен срок от влизане на наредбата в сила директорите на РЦЗ по предложение на ръководителите на здравните заведения и съгласувано с кметовете на общините определят районите по реда на чл. 7.


§ 2. В 10-дневен срок след изтичане на срока по § 1 директорите на здравните заведения от всеки район предоставят на гражданите следната информация:
1. имената на терапевтите и техния график за работа;
2. имената на педиатрите и техния график за работа;
3. имената на акушер-гинеколозите и техния график за работа;
4. имената на стоматолозите и техния график за работа.


§ 3. В едномесечен срок от изтичане на срока по § 2 гражданите от района избират своя личен лекар (стоматолог). В случаите, когато гражданинът не направи избор в този срок, продължава да получава първична медицинска помощ от лекаря (стоматолога), който го е обслужвал до този момент, освен когато е достигнат максималният брой обслужвано население по чл. 11. В този случай лекарят (стоматологът) се определя от ръководителя на здравното заведение.


§ 4. Тази наредба се издава на основание § 3 от Закона за народното здраве.


§ 5. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) Срокът за избор на личен лекар по чл. 8, ал. 3 за 1998 г. се удължава до 31 март включително.


§ 6. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) Навсякъде в наредбата думите "държавни здравни заведения" се заменят с "публични здравни заведения".


§ 7. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) Лекарите и стоматолозите, упражняващи частна медицинска практика или работещи в частни здравни заведения, лекарите и стоматолозите от ведомствените здравни служби на МНО, МВР, Министерството на транспорта и Строителните войски, Съвета на взаимноосигурените при ТПК при необходимост насочват с медицинско направление (уч. ф. 119А) болните към лекарите специалисти по чл. 15 и 15а.


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти