Logo Четвъртък, 13 Декември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 6 ОТ 9 НОЕМВРИ 2000 Г. ЗА ЕМИСИОННИ НОРМИ ЗА ДОПУСТИМОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ВРЕДНИ И ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА В ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ, ЗАУСТВАНИ ВЪВ ВОДНИ ОБЕКТИ

Издадена от Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката

Обн. ДВ. бр.97 от 28 Ноември 2000г., изм. ДВ. бр.24 от 23 Март 2004г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат емисионните норми за допустимото съдържание на някои вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти.
(2) От обхвата на наредбата се изключват всички зауствания на отпадъчни води в подземни води.





Чл. 2. (1) Целта на наредбата е да се предотврати и/или преустанови и намали замърсяването на водите на водните обекти с опасните и вредните вещества, попадащи в обхвата й.
(2) За постигане на целта по ал. 1 опасните вещества от обхвата на наредбата въз основа на тяхната токсичност, устойчивост и биоакумулация се групират в списък I и списък II на приложение № 1.
(3) Прилагането на разпоредбите на тази наредба не трябва да води до увеличаване на замърсяването на водите, които не са предмет на тази наредба, и на другите компоненти на околната среда, и по-специално на почвата и въздуха.


Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за ползване на водни обекти за заустване на отпадъчни води не могат да бъдат по-малко строги от емисионните норми по тази наредба.
(2) За трансграничните води, които са обект на международни конвенции и спогодби, по които Република България е страна, се спазват изискванията на тези конвенции и спогодби и тази наредба, като в разрешителните по ал. 1 се прилагат по-строгите емисионни норми.


Чл. 4. Министърът на околната среда и водите на основание чл. 171 и 174 от Закона за водите организира, ръководи и осъществява контрол за извършването на мониторинга на отпадъчните води, съдържащи опасни и вредни вещества, които са предмет на тази наредба, както и на мониторинга на водите на водните обекти, които са повлияни от заустването на тези отпадъчни води.

Глава втора.
ЕМИСИОННИ НОРМИ ЗА ДОПУСТИМОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА НЯКОИ ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА В ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ ОТ ПРОМИШЛЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ЗАУСТВАНИ ВЪВ ВОДНИ ОБЕКТИ


Чл. 5. (1) Емисионните норми за допустимо съдържание на някои опасни вещества в отпадъчните води и промишлените предприятия, за които те се прилагат, са посочени в приложение № 2, освен ако те не подлежат на друг по-строг разрешителен режим.
(2) Емисионните норми в приложението към ал. 1, изразени като максимални концентрации и когато те не са единствените прилагани за съответното промишлено предприятие, не могат да бъдат по-големи от емисионните норми, изразени като маса, разделена на необходимо количество вода за съответното произведено, обработено или използвано количество от опасното вещество или за съответната инсталирана мощност.
(3) Сроковете за постигането на емисионните норми или на индивидуалните емисионни ограничения от съществуващите предприятия се определят в разрешителните за заустване на отпадъчните води и не могат да бъдат по-дълги от посочените в § 2.
(4) За новите предприятия емисионните норми или индивидуалните емисионни ограничения са в сила от датата на въвеждането им в експлоатация.


Чл. 6. (1) Емисионните норми по чл. 5, ал. 1 и индивидуалните емисионни ограничения по чл. 3, ал. 1 се прилагат за мястото, където отпадъчните води, съдържащи опасни вещества, напускат промишленото предприятие, освен ако друго по-подходящо място не е определено в разрешителното за заустване на отпадъчните води, в което:
1. се изключва възможността за смесване и разреждане с други отпадъчни води;
2. се осигурява обхващането на всички отпадъчни води, които съдържат опасни вещества.
(2) Когато отпадъчните води, съдържащи опасни вещества, се пречистват в пречиствателно съоръжение, предвидено за тази цел, емисионните норми или индивидуалните емисионни ограничения се прилагат за мястото, където отпадъчните води напускат пречиствателното съоръжение.


Чл. 7. (1) Разрешителни за заустване във водни обекти на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества от списък I на приложение № 1, се издават на нови предприятия, само ако зa тях се прилагат изискванията на най-добрите налични технологии и когато това е необходимо за постигане на целта по чл. 2 или за създаване на еднакви условия за стопанска дейност и лоялна конкуренция.
(2) Когато по технически причини прилагането на ал. 1 не е възможно, органът по чл. 52 от Закона за водите писмено уведомява министъра на околната среда и водите, като посочва причините и привежда доказателства в подкрепа на тези причини.
(3) Когато органът по чл. 52 от Закона за водите е министърът на околната среда и водите, той изготвя писмено становище за причините и доказателствата в подкрепа на тези причини по ал. 2.
(4) Писмените становища по ал. 2 и 3 се съхраняват в Министерството на околната среда и водите и могат да бъдат използвани за изпълнение на международните задължения на страната.


Чл. 8. (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.)


Чл. 9. (1) На основание чл. 9, ал. 2 и във връзка с чл. 118, ал. 2, т. 2 от Закона за водите министърът на околната среда и водите утвърждава програми по предложение на директорите на басейновите дирекции за предотвратяването и/или преустановяването на замърсяването на водните обекти с тези опасни вещества от значими точкови и/или неточкови източници, за които това е посочено в приложение № 2.
(2) Програмите по ал. 1 трябва да съдържат най-подходящите мерки и технологии за замяната, задържането и/или рециклирането на опасните вещества, посочени в ал. 1, и изпълнението им да се осъществи в срок, съгласно § 3.

Глава трета.
ЕМИСИОННИ НОРМИ ЗА ДОПУСТИМОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА НЯКОИ ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА В ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ СЛЕД СЕЛИЩНИТЕ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ


Чл. 10. (1) Всички агломерации изграждат канализационни мрежи в срокове, посочени в § 4.
(2) Канализационните мрежи по ал. 1 трябва да отговарят на изискванията в буква "А" на приложение № 3.


Чл. 11. (1) Отпадъчните води от агломерации, които постъпват в канализационните мрежи, трябва преди заустването им във водните обекти да бъдат подложени на вторично или еквивалентно на него пречистване съобразно сроковете по § 5.
(2) Отпадъчните води от агломерации, които се заустват във водни обекти, разположени в планински райони над 1500 м над морското равнище, могат да бъдат подлагани на по-опростено пречистване от това в ал. 1, ако детайлни проучвания показват, че тези зауствания не оказват неблагоприятно влияние на околната среда.
(3) Отпадъчните води от селищните пречиствателни станции по ал. 1 и 2 трябва да отговарят на изискванията по буква "Б" на приложение № 3.
(4) Товарът, изразен в е.ж. (еквивалентен жител), трябва да се изчислява на база максималния средноседмичен товар за едногодишен период, който постъпва в селищната пречиствателна станция, като се изключат необичайните ситуации, като тези в резултат на силно интензивни валежи от дъжд.


Чл. 12. (1) До три години от влизане в сила на наредбата министърът на околната среда и водите със заповед определя списък на чувствителните зони в съответствие с критериите, посочени в приложение № 4.
(2) Списъкът по ал. 1 се актуализира най-малко веднъж на 4 години.
(3) Чувствителни зони не се определят, ако компетентният орган прилага изискванията на ал. 4, 5 и 6 за територията на цялата страна.
(4) Отпадъчните води от агломерации с над 10 000 е.ж., които постъпват в канализационните мрежи, преди заустването им в чувствителни зони трябва да бъдат подложени на допълнително пречистване от посоченото в чл. 11 съобразно срока по § 6.
(5) Отпадъчните води от селищните пречиствателни станции по ал. 4 трябва да отговарят на изискванията по буква "Б" на приложение № 3.
(6) Изискванията в ал. 4 и 5 може да не се прилагат в чувствителни зони, в които минималният процент на намаляване на общия товар, постъпващ във всички селищни пречиствателни станции, е 75% и повече по отношение на общия фосфор и 75% и повече по отношение на общия азот.
(7) Заустванията на отпадъчни води от селищни пречиствателни станции, разположени в съответните водосборни области на чувствителни зони и които допринасят за замърсяването на тези зони, отговарят на изискванията по ал. 3, 4 и 5.
(8) В зони, определени за чувствителни при актуализацията на списъка по ал. 1, трябва да се постигнат изискванията в срока по § 7.


Чл. 13. (1) До три години от влизане в сила на наредбата министърът на околната среда и водите със заповед определя списък на по-малко чувствителните зони в съответствие с критериите, посочени в приложение № 4.
(2) Списъкът се актуализира най-малко веднъж на 4 години.
(3) Отпадъчни води от агломерации между 10 000 и 150 000 е.ж., зауствани в крайбрежни морски води, и тези от агломерации между 2000 и 10 000 е.ж., зауствани в устия, разположени в зони по ал. 1, могат да бъдат подложени на по-опростено пречистване от това по чл. 11, при условие че:
1. тези отпадъчни води преди заустване са подложени най-малко на първично пречистване, определено в § 1, т. 30;
2. резултатите от проучвания показват, че тези зауствания няма да повлияят неблагоприятно на околната среда.
(4) Зони, които при актуализацията на списъка по ал. 1 не са вече определени за по-малко чувствителни, в съответствие с новия им статут трябва да постигнат изискванията по чл. 11 или 12 в срока по § 7.


Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Отпадъчните води от агломерации под 2000 е.ж., които постъпват в канализационните мрежи, преди заустването им във водните обекти трябва да бъдат подложени на подходящо пречистване съгласно § 1, т. 26.
(2) Срокът по ал. 1 е съгласно § 8.


Чл. 15. (1) Забранява се изхвърлянето на утайки от селищни пречиствателни станции в повърхностни води посредством плавателни средства, тръбопроводи и/или по какъвто и да е друг начин.
(2) Депонирането, изгарянето и/или друг начин на третиране на утайките от селищните пречиствателни станции се извършва по реда, предвиден в Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

Глава четвърта.
ЕМИСИОННИ НОРМИ ЗА ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ ОТ НЯКОИ ПРОМИШЛЕНИ СЕКТОРИ, ЗАУСТВАНИ ВЪВ ВОДНИ ОБЕКТИ


Чл. 16. (1) Емисионните норми за някои вещества и показатели за качеството на отпадъчните води от някои промишлени сектори са посочени в приложение № 5.
(2) Емисионни норми за промишлени предприятия, както и за вещества и показатели за качеството на отпадъчните води, които не са включени в приложение № 5, се определят от компетентния орган в разрешителното за заустване на отпадъчните води.
(3) Емисионните норми по ал. 2 и индивидуалните емисионни ограничения по чл. 3, ал. 1 се прилагат за мястото, където отпадъчните води напускат промишленото предприятие, освен ако друго по-подходящо място не е определено в разрешителното за заустване на отпадъчните води, в което:
1. се изключва възможността за смесване и разреждане с други отпадъчни води;
2. се осигурява обхващането на всички отпадъчни води, за чиито показатели и съдържащите се в тях вещества има емисионни норми в приложение № 5.
(4) Когато отпадъчните води се пречистват в пречиствателно съоръжение, предвидено за тази цел, емисионните норми или индивидуалните емисионни ограничения се прилагат за мястото, където отпадъчните води напускат пречиствателното съоръжение.
(5) Емисионните норми по ал. 1 не се прилагат в случаите, когато съответните промишлени предприятия подлежат на по-строг разрешителен режим.
(6) За новите промишлени предприятия и за реконструкцията и разширението на съществуващите предприятия, които ще се въведат в действие след влизане в сила на тази наредба, емисионните норми по ал. 1 са в сила от датата на въвеждане на предприятията в експлоатация.
(7) За съществуващите промишлени предприятия сроковете за постигането на емисионните норми по ал. 1 или на индивидуалните емисионни ограничения се определят с разрешителните за заустване на отпадъчните води във водните обекти съгласно § 9.
(8) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Емисионните норми за показателите азот (общ) и фосфор (общ) се прилагат за промишлените сектори по т. 11.1 до 11.4 включително, т. 12.2 и т. 14 от приложение № 5 към чл. 16, ал. 1 само в случаите, когато товарът на замърсяването в отпадъчните води е над 4000 е.ж. (еквивалентен жител) и те се заустват в чувствителни зони.

Глава пета.
МОНИТОРИНГ


Чл. 17. Показателите и веществата, съдържащи се в отпадъчните води, от обхвата на тази наредба се определят от акредитирани лаборатории по методи, установени с български стандарти, а когато няма такива - по методи, определени от министъра на околната среда и водите.


Чл. 18. (1) Процедурата за мониторинг за установяване дали се спазват емисионните норми в приложение № 2 включва:
1. вземане на съставна представителна проба от отпадъчните води за период 24 часа и измерване на концентрацията на опасното вещество в тази проба;
2. измерване на количеството на изпуснатите отпадъчни води за период 24 часа;
3. където е възможно измерване или определяне по изчислителен способ на количеството на произведеното, обработеното или използваното опасно вещество.
(2) Опростена процедура за мониторинг може да се прилага в случаите, които са посочени в приложение № 2, и включва:
1. вземане най-малко на 2 еднократни проби от отпадъчните води за период 24 часа с интервал между тях не по-малко от 2 часа и измерване на концентрациите на опасното вещество в пробите; средноденонощната концентрация се определя като средноаритметична от еднократните проби;
2. измерване на дебита на отпадъчните води по време на вземане на еднократните проби; количеството на изпуснатите отпадъчни води за период 24 часа се определя въз основа на средноаритметичното от еднократните измервания;
3. където е възможно измерване или определяне по изчислителен способ на количеството на произведеното, обработеното или използваното опасно вещество.
(3) Количеството на опасното вещество, изхвърляно с отпадъчните води за месец по ал. 1 и 2, се изчислява на базата на денонощните изхвърляни количества.
(4) Сравнителните методи за определяне съдържанието на опасни вещества в отпадъчните води са посочени в приложение № 2. Други методи могат да се използват само ако границата на определянето на метода, точността и прецизността им са същите или по-добри от тези на сравнителния метод.


Чл. 19. (1) Процедурата за мониторинг за установяване дали се спазват изискванията и емисионните норми в приложение № 3 включва вземане на съставни, пропорционални на дебита или през равни интервали от време 24-часови представителни проби от едно и също определено място на изхода и ако е необходимо, и на входа на селищната пречиствателна станция.
(2) Минималният брой проби по ал. 1, които трябва да се вземат за една година, е посочен в буква "В" на приложение № 3.
(3) Сравнителните методи за определяне на показателите и веществата в отпадъчните води от селищните пречиствателни станции са посочени в табл. 1 и 2 от приложение № 3.
(4) Пречистените отпадъчни води от селищните пречиствателни станции се счита, че спазват изискванията и емисионните норми, ако за всеки показател поотделно пробите отговарят на съответните стойности по следния начин:
1. за показателите, посочени в табл. 1 на приложение № 3 и § 1, т. 30, максималният брой проби, които се допуска да не отговарят на изискванията, изразени като концентрации и/или процент на намаляване, е посочен в табл. 3 на приложение № 3;
2. за показателите в табл. 1 на приложение № 3, изразени като концентрации, пробите, взети при нормални експлоатационни условия, които не отговарят на изискванията, не се допуска да надвишават стойностите за показателите с повече от 100%; за стойностите на показателя неразтворени вещества, изразени като концентрации, се допуска надвишаване до 150%;
3. за показателите, посочени в табл. 2 на приложение № 3, средноаритметичната стойност за всеки един показател от пробите за една година трябва да отговаря на съответната стойност.
(5) Екстремните стойности не се вземат предвид при изчисленията по ал. 4, ако те са резултат от проби, взети при необичайни ситуации, като силно интензивни валежи от дъжд.


Чл. 20. (1) Данните и информацията, получени в резултат на мониторинга по чл. 19, се съхраняват в басейновите дирекции.
(2) На всеки две години директорите на басейновите дирекции публикуват доклади за състоянието на заустваните отпадъчни води от населените места и отстраняването на утайките от селищните пречиствателни станции на техните територии.
(3) Данните, информацията и докладите по предходните алинеи могат да се използват при изпълнение на международните задължения на страната.


Чл. 21. Процедурата за мониторинг на отпадъчните води за установяване дали се спазват емисионните норми в приложение № 5 се определя в разрешителното за заустване на отпадъчните води, като се посочват за всеки показател поотделно честотата на пробовземане и видът на пробата: еднократна или съставна проба.

Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "агломерация" означава територия, в която населението и/или икономическите дейности са достатъчно концентрирани, за да бъдат отпадъчните води от населеното място събирани и отвеждани в селищна пречиствателна станция или в крайната точка на заустването им;
2. "алдрин" означава химичното съединение С12Н8Сl6
1,2,3,4,10,10,-хексахлор-1,4,4а,5,8,8а-хексахидро-1,4-ендо-5,8-екзодиметанонафталин;
3. "вторично пречистване" означава пречистване на отпадъчни води от населено място чрез процес, включващ биологично пречистване с последващо вторично утаяване или друг процес, при който се спазват изискванията в табл. 1 на приложение № 3;
4. "граница на определяне на метода" означава най-малкото количество вещество, определяемо количествено в една проба с даден работен метод, което все още може да бъде измерено като различно от нула;
5. "граница на пресните води" означава мястото във водното течение, където при нисък прилив и в период на малък отток на пресните води има значително увеличаване на солеността в резултат на присъствието на морска вода;
6. "DDT" означава сумата от изомерите:
1,1,1-трихлор-2,2 бис (р-хлорфенил) етан;
1,1,1,-трихлор-2 (о-хлорфенил)-2-(р-хлорфенил) етан;
1,1,1,-дихлор-2,2 бис (р-хлорфенил) етилен;
1,1,1,-дихлор-2,2 бис (р-хлорфенил) етан;
7. "диелдрин" означава химичното съединение С12Н8Cl6О
1,2,3,4,10,10,-хексахлор-6,7-епокси-1,4,4а,5,6,7,8,8а-октахидро-1,4-ендо-5,8-екзодиметанонафталин;
8. "1 е.ж. (еквивалентен жител)" означава органичен биоразградим товар за денонощие, който има биохимична потребност от кислород за 5 денонощия (БПК5) 60 г. кислород;
9. "емисионни норми" означава стойностите за веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, посочени в приложения № 2, 3 и 5;
10. "ендрин" означава химичното съединение С12Н8Cl6О
1,2,3,4,10,10-хексахлор-6,7-епокси-1,4,4а,5,6,7,8,8а-октахидро-1,4-ендо-5,8-ендодиметанонафталин;
11. "еутрофикация" означава обогатяване на водите с биогенни вещества, по-специално със съединения на азота и/или фосфора, които предизвикват ускорен растеж на водорасли и по-висши растителни видове, в резултат на което настъпва нежелано нарушаване в баланса на присъстващите във водите организми и влошаване на качеството на водите;
12. "живак" означава:
а) химичния елемент живак;
б) живака, съдържащ се във всяко едно от неговите съединения;
13. "живачна хлор-алкална електролиза" означава технологичен процес, в който алкални хлориди се подлагат на електролиза посредством живачни клетки;
14. "заустване на отпадъчни води" означава въвеждане във водните обекти с отпадъчни води на топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба, с изключение на:
а) изхвърляне на материали от драгажна дейност;
б) изхвърляния от кораби в териториалните води в резултат на експлоатацията им;
в) изхвърляне от кораби в териториални води на течни и твърди отпадъчни материали;
15. "извличане на линдан" означава отделянето на линдан от смес на изомерите на хекса-хлорциклохексан;
16. "изодрин" означава химичното съединение С12Н8Cl6
1,2,3,4,10,10,-хексахлор-1,4,4а,5,8,8а- хексахидро-1,4-ендо-5,8-ендодиметанонафталин;
17. "индивидуални емисионни ограничения" означава стойностите за веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, определени в разрешителните за ползване на водните обекти за заустване на отпадъчни води;
18. "кадмий" означава:
а) химичния елемент кадмий;
б) кадмия, съдържащ се във всяко едно от неговите съединения;
19. "канализационна мрежа" означава система от тръби, която събира и отвежда отпадъчните води от населеното място;
20. "крайбрежни морски води" означава водата откъм сушата, оградена от линия, всяка точка на която е на отстояние една морска миля от най-близката точка на основната линия, от която се измерва широчината на териториалните води, като в устията на реките се разширява до границата на пресните води;
21. "линдан" означава продукт, който съдържа най-малко 99% от g-изомера на 1,2,3,4,5,6-хексахлорциклохексан;
22. "ново предприятие" означава:
а) всяко едно промишлено предприятие, което ще бъде въведено в експлоатация след датата на влизане в сила на тази наредба;
б) всяко едно съществуващо промишлено предприятие, чийто капацитет за обработване на вещества е увеличен с над 50% след датата на влизане в сила на тази наредба;
23. "обработване на вещества" означава всеки един промишлен процес, който включва производството, преработката или използването на вредни и/или опасни вещества или смеси, съдържащи вредни и/или опасни вещества, посочени в приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 и в приложение № 5 към чл. 16, ал. 1, или всеки друг промишлен процес, в който присъствието на тези вещества е присъщо необходимо;
24. "отпадъчни води от населени места" означава фекално-битови отпадъчни води или смес от фекално-битови отпадъчни води, производствени отпадъчни води и/или дъждовни води;
25. "пентахлорфенол (РСР)" означава химичното съединение 2,3,4,5,6-пентахлор-1-хидроксибензен и неговите соли;
26. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) "подходящо пречистване" означава пречистване на отпадъчните води от населените места по начин, който след заустването им осигурява спазването на имисионните норми на водоприемника и спазването на разпоредбите на тази наредба;
27. "прецизност на метода" означава диапазона, в който попадат 95% от резултатите от измерванията на една и съща проба, използвайки един и същ метод за измерване;
28. "производствени отпадъчни води" означава отпадъчни води, които се изпускат в резултат на производствена, стопанска или други дейности и по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води;
29. "промишлено предприятие" означава всяко предприятие, в което се обработват вредни и/или опасни вещества или смеси, съдържащи вредни и/или опасни вещества, съгласно приложения № 2 и 5;
30. "първично пречистване" означава пречистване на отпадъчни води от населено място чрез физични и/или химични процеси, включващи утаяване на неразтворените вещества, или други процеси, в които БПК5 на постъпващите отпадъчни води се намалява най-малко с 20% преди изпускането им и общото съдържание на неразтворени вещества в постъпващите отпадъчни води се намалява най-малко с 50%;
31. "сравнителен метод за измерване" означава определянето на принципа на измерване или кратко описание на процедурата за определянето на концентрацията на опасно и/или вредно вещество в отпадъчните води;
32. "съществуващо предприятие" означава всяко едно промишлено предприятие, което е в експлоатация, преди датата на влизане в сила на тази наредба;
33. "точност на измерване на метода" означава разликата между истинската (номиналната) концентрация на опасното вещество и средноаритметичната концентрация, получена при измерванията;
34. "утайки от селищни пречиствателни станции" означава отпадъчни утайки от тези станции независимо дали са третирани или не по някакъв начин;
35. "фекално-битови отпадъчни води" означава отпадъчни води от жилищни местообитания, места за услуги и работни места, които са резултат преимуществено от човешкия метаболизъм и от битово-домакински дейности;
36. "хексахлорциклохексан" означава изомерите на 1,2,3,4,5,6-хексахлорциклохексан.

Преходни и Заключителни разпоредби


§ 2. Сроковете за постигане на емисионните норми по приложение № 2 са:
1. за живак от хлор-алкална електролиза - до 1.VI.2001 г.;
2. за живак от другите видове промишлени предприятия - до 1.VI.2004 г.;
3. за кадмий - до 1.VI.2004 г.;
4. за хексахлорциклохексан - до 1.VI.2004 г.;
5. за тетрахлорметан - до 1.ХII.2002 г.;
6. за ДДТ - до 1.ХII.2002 г.;
7. за пентахлорфенол - до 1.ХII.2002 г.;
8. за алдрин, диелдрин, ендрин и изодрин - до 1.ХII.2003 г.;
9. за хексахлорбензен - до 1.ХII.2004 г.;
10. за хексахлорбутадиен - до 1.ХII.2004 г.;
11. за хлороформ - до 1.ХII.2004 г.;
12. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за 1,2 дихлоретан - до 1.ХII.2004 г.;
13. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за трихлоретилен - до 1.ХII.2004 г.;
14. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за перхлоретилен - до 1.ХII.2004 г.;
15. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за трихлорбензен - до 1.ХII.2004 г.


§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Срокът за изпълнението на мерките в програмите по чл. 9 не може да бъде по-дълъг от 6 години от датата на влизане в сила на тази наредба.


§ 4. Сроковете по чл. 10, ал. 1 са:
1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за агломерации с над 10 000 е.ж. - до 31.ХII.2010 г.;
2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за агломерации с е.ж. между 2000 и 10 000 - до 2014 г.
3. (отм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.)


§ 5. Сроковете по чл. 11, ал. 1 са:
1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за всички зауствания от агломерации с над 10 000 е.ж. - до 31.ХII.2010 г.;
2. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за зауствания от агломерации между 2000 и 10 000 е.ж. - до 31.ХII. 2014 г.


§ 6. Срокът по чл. 12, ал. 4 е 31.ХII.2010 г.


§ 7. Срокът по чл. 12, ал. 8 и чл. 13, ал. 4 е 7 години.


§ 8. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Срокът по чл. 14, ал. 2 е до 31.ХII.2014 г.


§ 9. Сроковете по чл. 16, ал. 7 не могат да бъдат по-дълги от 5 години от датата на влизане в сила на тази наредба.


§ 10. Тази наредба се издава на основание чл. 135, т. 12 от Закона за водите.


§ 11. Контролът за спазването на тази наредба се осъществява от органите на Министерството на околната среда и водите.


Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2

Списък I на групи вещества

Съдържа някои индивидуални вещества, които принадлежат към следните групи вещества, избрани главно въз основа на тяхната токсичност, устойчивост и биоакумулация, с изключение на биологично безвредните или лесно превръщащи се в биологично безвредни вещества, които са:
1. органохалогенни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения във водната околна среда;
2. органофосфорни съединения;
3. органокалаени съединения;
4. вещества, за които е доказано, че имат канцерогенни свойства във или чрез водната околна среда; веществата от списък II, които са канцерогенни, се включват към тази точка;
5. живак и неговите съединения;
6. кадмий и неговите съединения;
7. устойчиви минерални масла и въглеводороди с нефтен произход;
8. устойчиви синтетични вещества, които могат да стоят на водната повърхност, да остават в суспендирано състояние или да потъват и които могат да пречат на каквото и да е използване на водите.

Списък II на групи вещества

Съдържа:
А) вещества, които принадлежат към групите вещества в списък I, за които емисионни норми не са определени в тази наредба;
Б) някои индивидуални вещества и категории вещества, които принадлежат към следните групи вещества, имащи вреден ефект върху водната околна среда, който може да бъде ограничен върху дадена територия и зависи от характеристиките и местоположението на водите, където се изпускат.
Групи вещества, които се отнасят към буква Б
I. Следните металоиди и метали и техните съединения:


1. цинк 6. селен 11. калай 16. ванадий
2. мед 7. арсен 12. барий 17. кобалт
3. никел 8. антимон 13. берилий 18. талий
4. хром 9. молибден 14. бор 19. телур
5. олово 10. титан 15. уран 20. сребро

II. Биоциди и техните производни, които не са включени в списък I.
III. Вещества, които имат вреден ефект върху вкуса и/или мириса на продуктите за човешка консумация, които имат произход от водната околна среда, и съединения, които могат да станат причина за появата на такива вещества във водата.
IV. Токсични или устойчиви органични съединения на силиций и вещества, които могат да станат причина за появата на такива съединения във водата, с изключение на биологично безвредните или бързо превръщащи се във водата в безвредни вещества.
V. Неорганични съединения на фосфора и елементен фосфор.
VI. Неустойчиви минерални масла и въглеводороди с нефтен произход.
VII. Цианиди и флуориди.
VIII. Вещества, които имат неблагоприятен ефект върху кислородния баланс, особено амоняк и нитрити.


Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1

(Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.)


Емисионни норми за живак
 
Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка
предприятие стойност маса концентрация  
      в отпадъч-  
      ните води  
Живачна хлор-алкална       Прилага се за общото
електролиза       количество живак, съдър-
с рециркулиране на солевия       жащо се във всички живак-
разтвор и с изпускане средномесечна   50 микроg/dm3 съдържащи отпадъчни
на солевия разтвор среднодневна   200 микроg/dm3 води от предприятиятието
с рециркулиране на солевия средномесечна 0,5 g живак на тон   Прилага се за живака,
разтвор   инсталирана произ-   съдържащ се в отпадъч-
    водствена мощност   ните води от
    за хлор   производството на хлор
  среднодневна 2,0 g живак на тон    
    инсталирана произ-    
    водствена мощност    
    за хлор    
  средно месечна 1,0 g живак на тон   Прилага се за общото
    инсталирана произ-   количество живак
    водствена мощност   в живак-съдържащите
    за хлор   отпадъчни води от про-
  среднодневна 4,0 g живак на тон   мишленото предприятие
    инсталирана произ-    
    водствена мощност    
    за хлор    
с изпускане на солевия разтвор средномесечна 5,0 g живак на тон   Както в предходното
    инсталирана произ-    
    водствена мощност    
    за хлор    
  среднодневна 20,0 g живак на тон    
    инсталирана произ-    
    водствена мощност    
    за хлор    
Химически предприятия, които        
използват живачни катализатори:        
- в производството на винил- средномесечна 0,1 g на тон произ- 0,05 mg/dm3  
хлорид   водствена мощност    
    за винилхлорид    
  среднодневна 0,2 g на тон произ- 0,1 mg/dm3  
    водствена мощност    
    за винилхлорид    
- в други процеси средномесечна 5,0 g на kg обрабо- 0,05 mg/dm3  
    тен живак    
  среднодневна 10 g на kg обрабо- 0,1 mg/dm3  
    тен живак    
Производство на живачни ката- средномесечна 0,7 g на kg обрабо- 0,05 mg/dm3  
лизатори, използвани в   тен живак    
производството на винилхлорид среднодневна 1,4 g на kg обрабо- 0,1 mg/dm3  
    тен живак    
Производство на органични и средномесечна 0,05 g на kg обрабо- 0,05 mg/dm3  
неорганични живачни съединения   тен живак    
(с изключение на предходното) среднодневна 0,1 g на kg обрабо- 0,1 mg/dm3  
    тен живак    
Производство на нови акумула- средномесечна 0,03 g на kg обрабо- 0,05 mg/dm3  
тори, съдържащи живак   тен живак    
  среднодневна 0,06 g на kg обрабо- 0,1 mg/dm3  
    тен живак    
Цветна металургия        
-Възстановяване на средномесечна   0,05 mg/dm3  
отпадъчен живак среднодневна   0,1 mg/dm3  
-Добиване и пречистване средномесечна   0,005 mg/dm3  
(рафиниране) на цветни метали среднодневна   0,01 mg/dm3  
Предприятия за третиране средномесечна   0,05 mg/dm3  
на токсични отпадъци, среднодневна   0,1 mg/dm3  
съдържащи живак        

Опростена процедура за мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, с изключение на живачна хлор-алкална електролиза, когато емисията на живак с отпадъчните води от тях не надвишава 7,5 kg за година.
Сравнителен метод за определяне съдържанието на живак в отпадъчните води е безпламъкова атомноабсорбционна спектрометрия след подходящо предварително обработване на водната проба с оглед предварителното окисляване на живака и последваща редукция на живачните йони Hg(II). Границата на определяне на метода трябва да бъде такава, че концентрацията на живак да може да се измерва с точност ± 30% и прецизност ± 30% при концентрация на живака в отпадъчните води 1/10 от максимално допустимата концентрация, определена в разрешителното за изпускане на отпадъчните води.
Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%.
Във връзка с чл. 7, ал. 1 най-добрите налични технологии по отношение на нови предприятия за хлор-алкална електролиза, в които се използва процес на рециклиране на солевия разтвор, дават възможност да се ограничи емисията на живак с отпадъчните води под 0,5 g на тон инсталирана производствена мощност за хлор.

Емисионни норми за кадмий
 
Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка
предприятие стойност маса концентрация  
      в отпадъч-  
      ните води  
Минно-добивна дейност за цинк, средномесечна   0,05(*) mg/dm3  
рафиниране на олово и цинк, среднодневна   0,1* mg/dm3  
производство на кадмий и        
цветна металургия        
Производство на съединения средномесечна 0,5 g на килограм 0,2* mg/dm3  
на кадмия   обработен кадмий    
  среднодневна 1,0 g на килограм 0,4* mg/dm3  
    обработен кадмий    
Производство на пигменти средномесечна 0,3 g на килограм 0,2* mg/dm3  
    обработен кадмий    
  среднодневна 0,6 g на килограм 0,4* mg/dm3  
    обработен кадмий    
Производство на стабилизатори средномесечна 0,5 g на килограм 0,2* mg/dm3  
    обработен кадмий    
  среднодневна 1,0 g на килограм 0,4* mg/dm3  
    обработен кадмий    
Производство на нови и втора средномесечна 1,5 g на килограм 0,2* mg/dm3  
употреба акумулатори   обработен кадмий    
  среднодневна 3,0 g на килограм 0,4* mg/dm3  
    обработен кадмий    
Галванични предприятия средномесечна 0,3 g на килограм 0,05 mg/dm3  
    обработен кадмий    
  среднодневна 0,6 g на килограм 0,1 mg/dm3  
    обработен кадмий    

(*) Концентрация на кадмий в съставна проба, пропорционална на дебита.
Опростена процедура за мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, когато емисията на кадмий с отпадъчните води от тях не надвишава 10 kg за година. За галваничните предприятия опростена процедура за мониторинг може да се прилага само когато общият обем на галваничните вани е по-малък от 1,5 m3.
Сравнителен метод за определяне съдържанието на кадмий в отпадъчните води е атомно-абсорбционна спектрометрия след консервиране, съхраняване и подходяща обработка на пробата. Границата на определяне на метода трябва да бъде такава, че концентрацията на кадмий да може да се измерва с точност ± 30% и прецизност ± 30% при концентрация на кадмий в отпадъчните води 1/10 от максимално допустимата концентрация, определена в разрешителното за изпускане на отпадъчните води.
Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%.

Емисионни норми за хексахлорциклохексан (HCH)
 
Вид промишлено Вид средна Емисионни норми(*2) Забележка
предприятие(*1) стойност маса концентрация  
      в отпадъч-  
      ните води(*3)  
Производство на HCH средномесечна 2 g на тон произ- 2,0 mg/dm3  
    веден HCH    
  среднодневна 4 g на тон произ- 4,0 mg/dm3  
    веден HCH    
Екстракция на линдан средномесечна 4 g на тон обра- 2,0 mg/dm3  
    ботен HCH    
  среднодневна 8 g на тон обра- 4,0 mg/dm3  
    ботен HCH    
Промишлени предприятия, средномесечна 5 g на тон произ- 2,0 mg/dm3  
в които се произвежда HCH   веден HCH    
и се извършва екстракция среднодневна 10 g на тон произ- 4,0 mg/dm3  
на линдан   веден HCH    

(*1) Емисионните норми в таблицата включват също всяко едно изпускане на отпадъчни води, което е резултат от приготвянето на линдан-съдържащи препарати от готова активна субстанция на същото място.
(*2) Емисионните норми се прилагат за общото количество на HCH, съдържащо се във всички HCH-съдържащи отпадъчни води от промишленото предприятие.
(*3) Концентрация на HCH в съставна проба, пропорционална на дебита на отпадъчните води.
Опростена процедура за мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, когато емисията на HCH с отпадъчните води от тях не надвишава 3 kg за година.
Сравнителен метод за определяне съдържанието на HCH в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител и пречистване. Границата на определяне на метода трябва да бъде 1/10 от максимално допустимата концентрация, определена в разрешителното за изпускане на отпадъчните води.
Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определяне на метода. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%.

Емисионни норми за тетрахлорметан(*1) (CCl4)
САS № 56-23-5(*2)
 
Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка
предприятие стойност маса концентрация  
      в отпадъч-  
      ните води  
Производство на тетрахлорметан        
чрез перхлориране        
процес, включващ промиване средномесечна 40 g на тон общ 1,5 mg/dm3  
    производствен ка-    
    пацитет за CCl4 и    
    перхлоретилен    
  среднодневна 80 g на тон общ про- 3,0 mg/dm3  
    изводствен капаци-    
    тет за CCl4 и    
    перхлоретилен    
процес, невключващ промиване средномесечна 2,5g на тон общ 1,5 mg/dm3  
    производствен ка-    
    пацитет за CCl4 и    
    перхлоретилен    
  среднодневна 5 g на тон общ про- 3,0 mg/dm3  
    изводствен капаци-    
    тет за CCl4 и пер-    
    хлоретилен    
Производство на хлорометани средномесечна 10 g на тон общ 1,5 mg/dm3  
чрез хлориране на метан   производствен    
(включително електролитно   капацитет за    
генериране на хлор при високо   хлорометани    
налягане) и от метанол(*3) среднодневна 20 g на тон общ про- 3,0 mg/dm3  
    изводствен капаци-    
    тет за CCl4 и    
    перхлоретилен    

(*1) Предприятията за химическо чистене се включват в програмите по чл. 9, ал. 1.
(*2) Номер по CAS (Chemical Abstract Service).
(*3) Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на CCl4 с отпадъчните води не надвишава 30 kg на година.
Сравнителен метод за определяне съдържанието на CCl4 в отпадъчните води е газова хроматография. За концентрации под 0,5 mg/dm3 се използва чувствителен детектор, така че границата на определянето на метода да бъде 0,1 mg/dm3. За концентрации над 0,5 mg/dm3 приемлива граница на определянето на метода е 0,1 mg/dm3.
Tочността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето.
Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%.

Емисионни норми за DDТ
CAS № 50-29-3(*1)
 
Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка
предприятие стойност маса концентрация  
      в отпадъч-  
      ните води  
Производство на DDТ, включи- средномесечна 4 g на тон вещества 0,2 mg/dm3  
телно приготвянето на DDT-   произведени,    
препарати от готова активна   обработени или    
субстанция   използвани    
  среднодневна 8 g на тон вещества 0,4 mg/dm3  
    произведени,    
    обработени или    
    използвани    

(*1) Номер по CAS (Chemical Absract Service).
Опростена процедура за мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, когато емисията на DDТ с отпадъчните води от тях не надвишава 1 kg за година.
Сравнителен метод за определяне съдържанието на DDТ в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция посредством подходящ разтворител. Границата на определянето на метода трябва да бъде 1 mg/dm3.
Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето на метода.
Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%.
Във връзка с чл. 7, ал. 1 най-добрите налични технологии по отношение на нови предприятия дават възможност емисията на DDТ с отпадъчните води да бъде ограничена до 1 g на тон произведени вещества.
В програмите по чл. 9, ал. 1 се включват източници, които са различни от посочените в таблицата.

Емисионни норми за пентахлорфенол (РСР)(*1)
CAS № 87-86-5(*2)
 
Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка
предприятие стойност маса концентрация  
      в отпадъч-  
      ните води  
Производство на натриев пента- средномесечна 25 g на тон 1,0 mg/dm3  
хлорфенолат чрез хидролиза на   произ-    
хексахлорбензен   водствен    
    капацитет    
  среднодневна 50 g на тон 2,0 mg/dm3  
    производст-    
    вен капацитет    

(*1) Предприятията, които използват РСР за третиране на дървесина, се включват в програмите по чл. 9, ал. 1.
(*2) Номер по CAS (Chemical Abstract Service).
Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на РСР с отпадъчните води не надвишава 3 kg за година.
Сравнителен метод за определяне съдържанието на РСР в отпадъчните води е високоефективна течна хроматография или газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода е 2

  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти