Logo Понеделник, 19 Ноември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 23 ОТ 17 МАЙ 2002 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С БОЛЕСТТА БЯС ПРИ ЖИВОТНИТЕ

Издадена от министъра на земеделието и горите

Обн. ДВ. бр.55 от 4 Юни 2002г.

Раздел I.
Общи положения


Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на болестта бяс при животните;
2. методите за диагностика на заболяването;
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи и на физическите и юридическите лица при прилагането на мерките и методите по т. 1 и 2.





Чл. 2. (1) Мерките за профилактика и борба с болестта бяс при животните се организират от органите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).
(2) Органите на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Националното управление по горите (НУГ) към Министерството на земеделието и горите, Националния ловно-рибарски съюз "СЛРБ" (НЛРС "СЛРБ") и общините съдействат на органите на НВМС при изпълнение на мерките по ал. 1.


Чл. 3. Установените случаи на болестта бяс при животните в страната се регистрират и обявяват на основание чл. 27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) (ДВ, бр. 42 от 1999 г.).

Раздел II.
Мерки за профилактика на болестта бяс


Чл. 4. При вноса на кучета, котки и други месоядни животни те се придружават от:
1. индивидуален паспорт, в който са посочени:
а) идентификационните им номера;
б) отличителните им белези;
в) данни за извършени ваксинации и обезпаразитявания;
2. ветеринарен сертификат за произход и здравословно състояние, издаден от държавен ветеринарен лекар, който удостоверява, че:
а) животното е прегледано от държавен ветеринарен лекар не повече от 24 часа преди датата на износа и не е показало клинични признаци на заболяване;
б) при животни над 3-месечна възраст е извършена ваксинация против бяс с инактивирана ваксина, съдържаща най-малко 1 IU, измерена по метода за активност, описан в действащата Европейска фармакопея, не по-малко от 30 дни и не повече от 12 месеца преди датата на вноса; в сертификата се вписват наименованието на ваксината и нейният партиден номер;
в) в населеното място, откъдето произхожда животното, не е регистриран случай на бяс през последните 6 месеца;
г) от деня на раждане животното е държано затворено и е отглеждано на мястото на раждане - само за животни до 3-месечна възраст.


Чл. 5. (1) Собствениците на кучета и котки, кметовете на общини и кметства, ветеринарномедицинските органи и частнопрактикуващите ветеринарни лекари имат следните задължения:
1. собствениците на кучета и котки:
а) да регистрират притежаваните от тях кучета съгласно чл. 122 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 55 от 2000 г.);
б) да създават хигиенни условия за отглеждането им и се грижат за тях до края на живота им или ги предават в приюти;
в) да събират фекалиите и вземат мерки за тяхното обезвреждане;
г) да не допускат влизането им в обществени заведения;
д) да хранят кучетата и котките си само с термично обработени месни продукти;
е) да представят кучетата си на ветеринарномедицински специалист за обезпаразитяване и за ваксинация срещу болестта бяс;
ж) в случай на смърт да ги загробват на дълбочина най-малко 1 м извън населените места или на определени от общините места;
з) да изолират съмнително болните от болестта бяс животни в затворено помещение и уведомяват ветеринарномедицинската служба в населеното място;
и) при смърт на куче или котка, за която има съмнение, че е причинена от болестта бяс, да запазват трупа и незабавно да уведомяват ветеринарномедицинската служба в населеното място;
к) да превозват животните в обществения транспорт съобразно нормативно определените разпоредби за отделните видове транспорт;
2. кметовете на общини и кметства:
а) да налагат санкции на собствениците на кучета и котки при нарушения на задълженията им по т. 1, букви "а", "в", "г", "е", "ж" и "к";
б) да определят и да организират маркирането в големите селища на места за разходка на домашните кучета и осигуряват почистването и дезинфекцията им;
в) да определят места за загробване на домашните кучета и котки;
г) да определят места за изложби, състезания и други обществени прояви с кучета и котки, като ги съгласуват с държавните ветеринарномедицински органи;
3. държавните ветеринарномедицински органи и частнопрактикуващите ветеринарни лекари:
а) да извършват ваксинация срещу бяс с инактивирана ваксина, съдържаща най-малко 1 IU, измерена по метода за активност, описан в действащата Европейска фармакопея;
б) да извършват обезпаразитяване, лечебно-профилактични третирания, диагностични изследвания;
в) да издават на представените им от собствениците кучета ветеринарномедицински паспорти, в които отбелязват извършените профилактични и диагностични мероприятия;
г) да поставят марки за идентификация;
д) да провеждат наблюдение върху кучета и котки, съмнително болни от болестта бяс;
е) да извършват евтаназия на стари, злонрави и хронично болни кучета и котки по желание на собственика;
ж) да извършват кастрации в приютите за бездомни кучета по споразумение със собственика на приюта и за негова сметка;
з) да провеждат съвместно с общинските органи ветеринарна, просветна и разяснителна дейност по спазване на ветеринарно-санитарните изисквания при развъждане и отглеждане на кучета и котки.
(2) Разходите по ал. 1, т. 3, букви "а", "б", "в", "г", "д" и "е" са за сметка на собствениците на животните.


Чл. 6. (1) Евтаназията по чл. 71, ал. 2 ЗВД се извършва в присъствието на представители на обществените организации за защита на животните.
(2) Родените в приют кученца се подлагат на евтаназия при условията на ал. 1, в случай че 24 часа след раждането не се явят лица, желаещи да ги отглеждат.
(3) Кучета, за които преди изтичане на срока по чл. 70, ал. 2 ЗВД се явят лица, желаещи да ги отглеждат, се предоставят на тези лица след кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране.
(4) Манипулациите по ал. 3 и използваните при извършването им медикаменти се заплащат от лицето, което ще отглежда животното.


Чл. 7. (1) Лица, които забележат промени в поведението на дивите животни - дезориентация в околната среда, загубване на чувството на страх от човека, навлизане в населените места или необичайна агресивност, по възможност убиват животното, без да влизат в пряк контакт с него.
(2) Лицата по ал. 1 незабавно уведомяват най-близката ветеринарномедицинска служба независимо дали са успели да убият животното или не.


Чл. 8. (1) Лица, намерили трупове на диви животни, незабавно уведомяват най-близката ветеринарна служба.
(2) Труповете по ал. 1 се заравят заедно с кожите след вземане на материал за лабораторно изследване по чл. 14.


Чл. 9. Забранява се дрането на умрели или съмнителни за бяс убити животни.

Раздел III.
Мерки при съмнение за бяс


Чл. 10. По отношение на животни, ухапали хора или други животни, се вземат следните профилактични мерки:
1. животното се връзва от собственика и се държи изолирано от хора и други животни по начин, недопускащ възможността да избяга;
2. собственикът незабавно уведомява най-близката ветеринарномедицинска служба;
3. след уведомлението по т. 2 ветеринарномедицинската служба изпраща на място ветеринарен лекар, който извършва клиничен преглед и ваксинация срещу бяс (ако животното не е ваксинирано) и разпорежда на собственика да го наблюдава в продължение на 14 дни и при промяна в здравословното му състояние да го уведоми незабавно;
4. животно, което не може да бъде хванато и вързано, се убива, за което се уведомява най-близката ветеринарномедицинска служба;
5. ветеринарният лекар от службата по т. 4 взема материал от убитото животно и го изпраща за лабораторно изследване;
6. трупът на убитото животно се заравя под контрола на ветеринарния лекар на дълбочина най-малко 1 м и мястото на загробване се дезинфекцира с одобрени от НВМС дезинфекционни средства.


Чл. 11. По отношение на животни, които са ухапани от други диви или домашни животни, се предприемат мерките по чл. 10, т. 1 - 3, като срокът за наблюдение на ухапаните животни е 30 дни.

Раздел IV.
Диагностика на болестта бяс


Чл. 12. Диагноза бяс при животните се поставя въз основа на епизоотологичните и клиничните данни и резултатите от лабораторните изследвания по чл. 13.


Чл. 13. Лабораторните изследвания за бяс при животните се извършват в специализирани лаборатории, определени по реда на чл. 14, ал. 3 ЗВД, чрез използване на следните методи:
1. директен имунофлуоресцентен метод с нуклеокапсиден конюгат;
2. хистологичен метод;
3. биологична проба на мишки;
4. изолиране на вируса на клетъчни култури.


Чл. 14. (1) Материал за лабораторно изследване е цялата глава от животно, което е показало съмнителни признаци за бяс.
(2) Главата се поставя във водонепропусклив контейнер с плътно затварящ се капак. Контейнерът се поставя в друг контейнер с по-голям обем и между двата контейнера се поставя лед.
(3) За транспортиране на главата може да се използват дебели полиетиленови торби. Ако главата на животното има издадени остри кости, тя се увива с няколко пласта опаковъчна хартия. Полиетиленовата торба се завързва и поставя в по-голяма торба, като между двете торби се поставя лед. Така опакованият материал се поставя в картонена кутия, която плътно се облепва с лента от всички страни.


Чл. 15. (1) Материалите от животни се изпращат до специализираната лаборатория от упълномощено от РВМС лице със съпроводително писмо по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.
(2) Материали от мозък и слюнчени жлези се транспортират в замразено състояние в контейнер с течен азот.


Чл. 16. (1) Ръководителите на лабораториите по чл. 13:
1. поддържат постоянна диагностична готовност;
2. незабавно изследват получените материали по методите, посочени в чл. 13;
3. незабавно писмено уведомяват ГУ на НВМС и съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) за резултатите от изследването по т. 2.
(2) След получаване на уведомлението по ал. 1, т. 3 директорът на РВМС незабавно уведомява собственика на животните и съответната ХЕИ.

Раздел V.
Мерки за борба с болестта бяс


Чл. 17. (1) При лабораторно потвърждаване на болестта бяс при животните органите на НВМС предприемат следните мерки:
1. обявяват заболяването съгласно чл. 27 ЗВД;
2. съвместно с ХЕИ провеждат епизоотологично и епидемиологично проучване за изясняване:
а) произхода на инфекцията;
б) наличие на ухапани, одраскани или контактни животни;
в) наличие на ухапани, одраскани или олигавени хора;
3. разпореждат убиване на заболелите животни;
4. вземат материали за лабораторно изследване по чл. 14;
5. разпореждат унищожаване заедно с кожите на труповете на убити или умрели от бяс животни в екарисаж или чрез заравяне на дълбочина най-малко 1 м;
6. разпореждат изолиране на съмнителните за заразяване от болестта бяс домашни животни, тяхното ваксиниране против бяс (ако не са ваксинирани) и наблюдeние в продължение на 30 дни, а ако това не е възможно - животните се убиват;
7. разпореждат извършване на задължителна ваксинация срещу бяс в засегнатото населено място или в част от него на всички кучета, котки и домашни животни, излизащи на паша;
8. забраняват придвижването на животните по т. 7 в други населени места;
9. забраняват клането и дрането на болни или съмнително болни от бяс животни;
10. разрешават клането на животни, ваксинирани срещу бяс с инактивирана ваксина, най-рано 30 дни след ваксинацията;
11. забраняват консумацията на мляко от болни или съмнително болни от бяс животни;
12. съвместно с ХЕИ уведомяват чрез средствата за масово осведомяване населението за възникнали случаи на болестта бяс.
(2) Ограничителните мерки по ал. 1, т. 6, 8, 9, 10 и 11 се прекратяват 30 дни след последния случай на бяс.


Чл. 18. В района на засегнатото населено място НУГ с помощта на НЛРС "СЛРБ" организира отстрел за намаляване броя на:
1. бездомните кучета;
2. дивите месоядни животни.


Чл. 19. (1) При влошаване на епизоотичната обстановка в някои региони НВМС съвместно с НУГ, МОСВ и с помощта на НЛРС "СЛРБ" може да предприеме орална ваксинация на лисиците.
(2) Оралната ваксина по ал. 1 се одобрява от НВМС.
(3) Програмата за орална ваксинация на лисиците се изготвя от НВМС и се одобрява от министъра на земеделието и горите и съдържа:
1. описание на епизоотичната обстановка;
2. оценка на разходите и очакваните резултати;
3. сроковете за провеждане и крайната дата за приключване;
4. определяне на територията, върху която ще се провежда ваксинацията;
5. начините за регистрация на съмнителните и положителните случаи на болестта бяс на съответната територия;
6. подробна информация за територията, върху която ще се провежда ваксинацията; този регион трябва да е най-малко 6000 км2 и може да включва територии от съседни страни;
7. подробна информация за използваната ваксина, системата за разпръскване на примамките.


Чл. 20. Когато засегнатите региони граничат с други държави, оралната ваксинация на лисиците по чл. 19 се съгласува с държавните ветеринарномедицински органи на съседните страни.

Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Болни от бяс животни" са животни, които са показали клинични признаци за бяс и диагнозата е потвърдена при лабораторно изследване по чл. 14.
2. "Съмнително болни от бяс животни" са всички животни, които безпричинно са ухапали животни или хора, а също така и животните, ухапани от бесни животни. Животните, които са били в близък контакт с болни и съмнително болни от бяс животни, също се считат за съмнително заразени с вируса на бяс.
3. "Диви месоядни животни" са лисици, чакали, вълци, диви котки и подивели кучета.

Заключителни разпоредби


§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти