Logo Събота, 15 Декември
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Приет с Указ 57 на ВНС

Обн. ДВ. бр.102 от 21 Декември 1990г., изм. ДВ. бр.42 от 28 Май 1991г.

Общи положения


Чл. 1. (1) Великото народно събрание създава вътрешната си организация и осъществява дейността си въз основа на Конституцията и съгласно разпоредбите на този правилник.
(2) До приемането на новата Конституция Великото народно събрание изпълнява и функциите на Обикновено народно събрание.
(3) По процедурни въпроси, неуредени с този правилник, Великото народно събрание приема отделни решения.





Чл. 2. Великото народно събрание заседава в сградата на Народното събрание в столицата, освен когато то поради изключителни обстоятелства реши да заседава на друго място.

Глава първа.
КОНСТИТУИРАНЕ НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Чл. 3. Великото народно събрание се свиква на първо заседание от Председателя (Президента) на републиката най-късно един месец след деня на изборите (чл. 70, ал. 2, и 71, ал. 3 от Конституцията).


Чл. 4. (1) Първото заседание на Великото народно събрание се открива от най-възрастния от присъствуващите народни представител (чл. 72, ал. 1 от Конституцията).
(2) По време на неговото председателствуване не се водят разисквания освен по повод избора на председател и на заместник-председатели на Великото народно събрание.
(3) Председателят се подпомага от осем народни представители, които се избират измежду най-младите, и изпълняват функциите на секретари.


Чл. 5. (1) Под председателството на най-възрастния народен представител Великото народно събрание избира свой председател и трима заместник-председатели.
(2) Изборът на председателя и на заместник-председателите става с тайно гласуване.
(3) За избрани се обявяват тези, които са получили повече от половината от гласовете на присъствуващите. Ако при първото гласуване не се получи необходимото мнозинство, изборът се повтаря, като могат да бъдат издигани и нови кандидатури. Избран е този, който получи най-много гласове.


Чл. 6. (1) Председател или заместник-председател на Великото народно събрание може да бъде освободен предсрочно:
1. по негово искане;
2. по писмено искане на най-малко една трета от народните представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълняване на задълженията или системно нарушаване на правата и задълженията в рамките на неговата компетентност.
(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 освобождаването не се поставя на обсъждане и незабавно се гласува. Решението за освобождаване се счита за прието, когато за него са гласували повече от половината от присъствуващите.
(3) Решението за освобождаване по т. 2 на ал. 1 се смята за прието, когато за него са гласували повече от половината от общия брой на народните представители.
(4) Освобождаването на председател или заместник-председател на Великото народно събрание става с тайно гласуване.
(5) В случай на предсрочно освобождаване на председател или заместник-председател на Великото народно събрание нов избор за попълване състава на Бюрото се провежда в 14-дневен срок.


Чл. 7. (1) На първата сесия на Великото народно събрание народният представител полага следната клетва:
"Кълна се в своето отечество България, че ще бъда верен на Конституцията и закона. Във Великото народно събрание ще пазя и следвам пълномощията, дадени ми от народа. Добруването и благото на българския народ са мой свещен дълг и нека България бъде мой съдник.
Винаги ще помня, че няма нищо по-свято и по-високо от истината, свободата и демокрацията.
Заклех се."
(2) Клетва полагат и отсъствувалите народни представители, както и избраните на допълнителни частични избори. Клетвата се полага на първото заседание, на което народните представители присъствуват.
(3) Председателят на Великото народно събрание установява подписването на клетвения лист.
(4) При отказ от полагане на клетва пълномощията на народния представител се прекратяват (чл. 84, т. 2 от Закона за избиране на Велико народно събрание). Отказът от полагане на клетва се обявява от председателя на Великото народно събрание.


Чл. 8. (1) На първата си сесия Великото народно събрание избира Комисия по проверка на изборите (Мандатна комисия), Комисия за изработване на проект за Конституция на Република България, Комисия по Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание, както и постоянни комисии.
(2) Комисиите по ал. 1 действуват през целия мандат на Великото народно събрание.

Глава втора.
БЮРО НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Чл. 9. (1) Председателят и заместник-председателите на Великото народно събрание образуват Бюро на Великото народно събрание (чл. 72, ал. 2 от Конституцията).
(2) Бюрото на Великото народно събрание се подпомага от осем секретари.
(3) Изборът на секретари става из средата на народните представители по предложение на председателя на Великото народно събрание след консултации с ръководствата на парламентарните групи.


Чл. 10. Бюрото на Великото народно събрание:
1. организира сесиите на Великото народно събрание;
2. подготвя проекта за дневен ред на заседанията след консултации с ръководствата на парламентарните групи;
3. подпомага дейността на комисиите на Великото народно събрание;
4. разпределя законопроектите и другите предложения, внесени във Великото народно събрание, между неговите комисии според тяхната компетентност;
5. осигурява необходимите условия за дейността на народните представители и на комисиите;
6. поддържа връзки и провежда консултации с ръководствата на парламентарните групи;
7. приема Правила за вътрешния ред в сградите на Великото народно събрание, за организацията на неговите служби и използуването на материалната база;
8. упражнява бюджета на Великото народно събрание;
9. организира международната дейност на Великото народно събрание;
10. следи за спазването на този правилник.


Чл. 11. (1) Председателят на Великото народно събрание:
1. представлява Великото народно събрание;
2. свиква Великото народно събрание на сесия;
3. открива, ръководи и закрива заседанията на Великото народно събрание;
4. съобщава на Великото народно събрание постъпилите законопроекти и предложения;
5. осигурява реда в заседателната зала;
6. удостоверява с подписа си текста на приетите от Великото народно събрание актове;
7. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Великото народно събрание, след като те са проверени и подписани от дежурните секретари;
8. назначава и освобождава от длъжност служители и работници във Великото народно събрание.
(2) Председателят на Великото народно събрание може да възлага извършването на тези дейности на заместник-председателите.


Чл. 12. (1) Председателят на Великото народно събрание заедно с ръководителите на парламентарните групи определя местата в заседателната зала на народните представители и на членовете на правителството.
(2) Председателят на Великото народно събрание определя също и мястото на Председателя (Президента) на републиката в случаите, когато той присъствува в заседателната зала.


Чл. 13. Председателят на Великото народно събрание може да свиква заседание на Бюрото с участието на представители на парламентарните групи и на председателите на заинтересуваните комисии за съгласуване на въпросите от компетентност на Бюрото, включително и на законодателната и на седмичните програми на Великото народно събрание.


Чл. 14. Секретарите:
1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията;
2. проверяват и подписват стенографските дневници от заседанията, на които те са били дежурни;
3. при необходимост четат в заседанието текста на законопроектите, обсъждани от Великото народно събрание;
4. при явно гласуване преброяват присъствуващите в залата народни представители, гласувалите и съобщават на председателя резултатите от гласуването. При тайно гласуване Бюрото решава дали секретарите ще го организират и проведат, или ще се избере специална комисия;
5. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Великото народно събрание.


Чл. 15. (1) Международните връзки на Великото народно събрание се организират от неговия председател и от Бюрото, като се програмират в съответствие с разполагаемия бюджет.
(2) Предложенията за изпращане на парламентарни делегации и на отделни парламентаристи в чужбина, както и за приемане на чужди парламентарни делегации се обсъждат и решават от Бюрото на Великото народно събрание.
(3) Представителите на Великото народно събрание в международните парламентарни институции се определят от Бюрото, освен когато уставът на институцията изисква това да става от събранието.
(4) Ръководният комитет на Българската интерпарламентарна група и ръководствата на групите за приятелство с парламентите на други страни съгласуват своята дейност с Бюрото на Великото народно събрание.

Глава трета.
ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ


Чл. 16. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи според своята партийна принадлежност или политическа ориентация.
(2) Минималният брой за образуване на парламентарна група е десет народни представители.
(3) Ако броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.
(4) Две или повече парламентарни групи могат да се обединят в парламентарен съюз, на който те могат да предоставят свои права.


Чл. 17. Не могат да се образуват парламентарни групи, които защитават частни, местни, етнически, религиозни или професионални интереси.


Чл. 18. (1) Всяка парламентарна група представя в Бюрото на Великото народно събрание решение за образуването си, списък на членовете на ръководството и на народните представители, включени в нея. Решението и списъкът се подписват от всички народни представители от състава на групата.
(2) Председателят на Великото народно събрание обявява състава и ръководството на парламентарните групи.
(3) Парламентарните групи и промените в техния състав и ръководство се вписват в специалния регистър.


Чл. 19. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.
(2) Условията за членуване, възникване и прекратяване на членството, както и правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.
(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление, отправено до ръководителя на групата и до председателя на Великото народно събрание.


Чл. 20. (1) Парламентарните групи определят народните представители, които ще се изказват от тяхно име, както и поредността им.
(2) Изискването по предходната алинея не ограничава правото на народния представител да се изкаже по реда на записването си в Бюрото на Великото народно събрание.

Глава четвърта.
КОМИСИИ НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Чл. 21. (1) Комисиите са органи на Великото народно събрание, които изпълняват инициативни, съвещателни и контролни функции.
(2) Комисиите на Великото народно събрание са постоянни и временни.


Чл. 22. (1) Великото народно събрание образува на първата си сесия следните постоянни комисии:
1. Законодателна комисия;
2. Комисия по правата на човека и националния въпрос;
3. Комисия за административно-териториално устройство и местните държавни органи;
4. Комисия по икономическата политика;
5. Бюджетна комисия;
6. Комисия по аграрната политика и реформите в селското стопанство;
7. Комисия по труда, социалната защита и осигуряването на гражданите;
8. Комисия по здравеопазването и спорта;
9. Комисия по науката и образованието;
10. Комисия по културата и духовните ценности;
11. Комисия по радиото и телевизията;
12. Комисия по опазване на околната среда;
13. Комисия по националната сигурност;
14. Комисия по външната политика;
15. Комисия по парламентарната етика;
16. Комисия по молби, жалби и предложения на гражданите;
17. Комисия за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии;
18. Комисия по демографските проблеми;
19. Комисия по енергетиката.
(2) Великото народно събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.


Чл. 23. (1) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират с явно гласуване из състава на народните представители по предложение на председателя на Великото народно събрание след консултации с ръководствата на парламентарните групи.
(2) Великото народно събрание определя числеността и състава на всяка постоянна комисия съобразно характера на нейната дейност.
(3) При формирането на постоянните комисии се осигурява пропорционално представителство на парламентарните групи.


Чл. 24. (1) Всеки народен представител може да бъде избран най-много в две постоянни комисии.
(2) Членовете на Бюрото на Великото народно събрание и членовете на Министерския съвет не могат да бъдат избирани в постоянни комисии.


Чл. 25. (1) Ръководството на всяка постоянна комисия по правило се състои от председател, заместник-председатели и секретар.
(2) Ръководството на постоянната комисия:
1. организира работата и заседанията на постоянната комисия;
2. поддържа връзки и координира дейността на комисията с останалите постоянни и временни комисии.


Чл. 26. (1) Постоянните комисии приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник. Когато в правилата се уреждат взаимоотношения с трети лица и учреждения, те се утвърждават от Великото народно събрание.
(2) Всяка постоянна комисия има свой бюджетна сметка, средствата от която се предвиждат в бюджета на Великото народно събрание. Разходите по тази сметка се обсъждат и утвърждават от комисията.


Чл. 27. Постоянните комисии могат да образуват подкомисии и работни групи.


Чл. 28. (1) Постоянните комисии могат да подготвят законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения и да ги внасят във Великото народно събрание.
(2) Постоянните комисии разглеждат законопроектите, разпределени от Бюрото, изготвят доклад и предлагат на Великото народно събрание тяхното приемане, отхвърляне, изменение или допълнение.
(3) Законодателната комисия разглежда всички законопроекти, постъпили във Великото народно събрание, и дава мнение за тяхното съответствие с Конституцията и действуващата законодателна система.
(4) Постоянните комисии правят проучвания и анализи на ефективността на действуващите закони.
(5) Постоянните комисии разглеждат доклади, информации и обяснения от министри и ръководители на други ведомства.


Чл. 29. (1) Държавните органи, длъжностните лица, обществените организации и гражданите са длъжни да предоставят сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии.
(2) Лицата, които не изпълняват това задължение, отговарят по реда на Закона за административните нарушения и наказания.


Чл. 30. (1) По време на сесия постоянните комисии заседават във вторник през целия ден, сряда и четвъртък преди обяд, а при необходимост - и в понеделник и петък следобед.
(2) Постоянните комисии могат да работят и във времето между сесиите на Великото народно събрание.
(3) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател по негова инициатива, по искане най-малко на една трета от нейните членове или по решение на Бюрото на Великото народно събрание.


Чл. 31. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити.
(2) Постоянните комисии могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.
(3) Заседанията на Комисията по националната сигурност и на Комисията по външната политика са закрити. В отделни случаи по решение на ръководствата на тези комисии заседанията им могат да бъдат открити.
(4) Участвуващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията на закона във връзка с опазване на служебната и държавната тайна, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.
(5) Народните представители, които не са членове на съответна постоянна комисия, могат да участвуват в нейните заседания без право да гласуват.
(6) При обсъждане на законопроект в комисия вносителят или негов представител присъствува на заседанията и дава необходимите разяснения.


Чл. 32. Постоянните комисии заседават и вземат решения, когато присъствуват повече от половината от техните членове. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъствуващите членове на комисията при явно гласуване.


Чл. 33. (1) Постоянните комисии могат да провеждат съвместни заседания, които се ръководят от един от председателите по споразумение.
(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос.
(3) При различни становища всяка комисия прави свой съдоклад пред Великото народно събрание.


Чл. 34. (1) Когато постоянната комисия трябва да прави доклад пред Великото народно събрание, докладчикът се избира от комисията по предложение на нейното ръководство.
(2) В доклада се отразяват различните становища по проблема и мнозинството, с което е взето решението.


Чл. 35. (1) На заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, който се подписва от председателя и секретаря.
(2) На заседанията на Законодателната и Конституционната комисия се водят пълни стенографски протоколи, които се подписват от председателя, секретаря и стенографа.


Чл. 36. Постоянните комисии могат да правят предложения до Бюрото на Великото народно събрание във връзка с организирането на международната дейност.


Чл. 37. (1) Временните комисии се образуват по конкретен повод за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.
(2) Предложение за образуване на временни комисии може да се прави от Бюрото на Великото народно събрание, от постоянна комисия или най-малко от една десета от народните представители.
(3) Задачите, числеността, съставът, срокът на дейност и финансовите средства на временните комисии се определят от Великото народно събрание.
(4) Правилата за работата на постоянните комисии се прилагат съответно и за работата на временните комисии.

Глава пета.
ПРОВЕРКА НА ЗАКОННОСТТА НА ИЗБОРИТЕ


Чл. 38. (1) Законността на изборите на народните представители се проверява от Комисията по проверка на изборите (Мандатна комисия), която се образува на принципа на пропорционално представителство на политическите партии, коалиции, организации и движения и независими народни представители.
(2) Съставът на комисията се определя от Великото народно събрание.
(3) Комисията може да образува работни групи. Разпределянето на работни групи се извършва така, че в техния състав да не се включват народни представители, чийто избор ще се проверява.


Чл. 39. (1) Единствено Великото народно събрание се произнася по законността на изборите.
(2) Комисията внася резултатите от направените проверки във Великото народно събрание заедно с мотивиран доклад и с протоколите от своите заседания най-късно на втората му сесия.


Чл. 40. Когато комисията прави предложение за касиране на избор, разискването не може да стане в същия ден, в който то е докладвано пред Великото народно събрание, а се отлага за следващото заседание.


Чл. 41. В своя доклад Комисията по проверка на изборите задължително се произнася дали са допуснати съществени нарушения на Конституцията, на Закона за избиране на Велико народно събрание и на други закони.


Чл. 42. Основания за касиране на отделен избор са съществените нарушения, които са повлияли върху крайния резултат, въз основа на който конкретният кандидат е обявен за избран.


Чл. 43. (1) Великото народно събрание може да реши да образува анкетна комисия за проверка на място на факти по отделен избор.
(2) В този случай анкетната комисия се състои от трима народни представители, като единият от тях трябва да е от парламентарната група на народния представител, чийто избор се оспорва.
(3) Анкетната комисия е длъжна да направи проверка само на въпросите, отразени в избирателните протоколи, и на подадените в срок оплаквания.
(4) Анкетната комисия представя на Великото народно събрание в тридневен срок след приключване на проверката писмен доклад заедно с протоколите от заседанията си.

Глава шеста.
СЕСИИ И ЗАСЕДАНИЯ НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Чл. 44. (1) Великото народно събрание се свиква на сесия от председателя на Великото народно събрание по негов почин, по искане на една пета от народните представители или от Председателя (Президента) на републиката (чл. 71, ал. 4 от Конституцията).
(2) При наличието на писмено предложение на една пета от народните представители председателят на Великото народно събрание е длъжен да го свика на заседание в срок не по-рано от 3 и не по-късно от 7 дни от получаване на предложението.


Чл. 45. Великото народно събрание заседава в сряда и четвъртък от 15 до 20 часа, като заседанията не могат да продължават по-късно от 22 часа. В петък заседанията се провеждат от 9 до 13 часа. Великото народно събрание може да установи и друг ред на заседаване.


Чл. 46. (1) Заседанията на Великото народно събрание са публични.
(2) Лица, които не са народни представители или министри, могат да присъствуват само с разрешение на председателя, като заемат специално определените за тях места на балкона. По време на заседание те нямат право да нарушават реда по какъвто и да е начин.
(3) Председателят въдворява ред сред публиката и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани.


Чл. 47. (1) Заседанията на Великото народно събрание са закрити, когато важни държавни интереси налагат това.
(2) Предложение за закрито заседание може да направи председателят на Великото народно събрание или всеки народен представител, като бъде обявен въпросът, който ще се обсъжда в закрито заседание, както и необходимостта заседанието да бъде закрито.
(3) При постъпило предложение по предходната алинея председателят поканва външните лица да напуснат залата и балконите. След като изслушат подробна мотивировка от вносителя на предложението и го обсъдят, народните представители гласуват предложението за провеждане на закрито заседание. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като открито или закрито.
(4) Обсъжданията, както и протоколът от закритото заседание са държавна тайна и обвързват всички народни представители и другите лица, които имат достъп до тях, със съответните задължения.
(5) Решенията, взети на закрити заседания, се обявяват публично само когато не съдържат държавна тайна.


Чл. 48. (1) Председателят открива заседанието, ако присъствуват повече от половината от народните представители.
(2) Ако преди началото на гласуването парламентарна група или народен представител изразят съмнение, че няма кворум, председателят разпорежда да се извърши преброяване на присъствуващите в залата.
(3) Председателят прекратява заседанието, когато в залата няма необходимия кворум от народни представители.


Чл. 49. (1) Великото народно събрание по предложение на Бюрото приема програма за предстоящия двуседмичен период, разпределена по заседания.
(2) Председателят на Великото народно събрание на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти и за техните вносители.
(3) В края на всяко заседание председателят обявява датата на следващото заседание и проекта за дневен ред съобразно програмата по ал. 1.
(4) До 18 часа на деня, предшествуващ заседанието, народните представители могат да внасят в Бюрото мотивирани писмени предложения относно дневния ред на следващото заседание. Постъпилите предложения се гласуват в началото на следващото заседание.
(5) По изключение Бюрото и парламентарните групи могат да предложат в дневния ред на текущото заседание да се включат спешни въпроси. Това предложение се гласува, след като се изслуша един народен представител, който не е съгласен с него.
(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.


Чл. 50. (1) Председателят ръководи заседанията и дава думата на ораторите.
(2) Когато председателят участвува в разискванията, той не може да ръководи заседанието, докато не се приеме решение по съответния въпрос.


Чл. 51. (1) Никой народен представител не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.
(2) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна заявка.
(3) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на ораторите, като го съобразява с поредността на записванията.


Чл. 52. (1) По процедурни въпроси думата се дава незабавно.
(2) Процедурни са въпросите, които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, както и такива, с които се възразява срещу конкретно неспазване на реда за водене на заседанието:
1. за прекратяване на заседанието;
2. за отлагане на заседанието;
3. за отлагане на разискванията;
4. за прекратяване на разискванията и др.
(3) Процедурните въпроси се поставят кратко, без да се засяга същността на главния въпрос.


Чл. 53. Народните представители говорят само от трибуната.


Чл. 54. Ако ораторът се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи - му отнема думата.


Чл. 55. Народният представител не може да говори по същество по един и същ въпрос повече от един път.


Чл. 56. (1) Народният представител има право на реплика.
(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключилото изказване.
(3) Репликата се прави веднага след изказването и не може да трае повече от 2 минути.
(4) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много три реплики.
(5) Не се допуска реплика на репликата.
(6) След направените реплики изказалият се народен представител има право на отговор (дуплика) до 3 минути.


Чл. 57. (1) Народен представител има право на лично обяснение до 2 минути, когато:
1. в изказване на пленарно заседание е поименно засегнат;
2. иска да обясни мотивите на своя отрицателен вот при гласуване по време на същото пленарно заседание.
(2) Думата за лично обяснение по т. 1 на предходната алинея се дава преди прекратяване на пленарното заседание.
(3) Думата за обяснение на отрицателен вот се дава най-много на трима народни представители непосредствено след конкретно гласуване на въпрос по същество. Обяснение на вот не се допуска след тайно гласуване.


Чл. 58. (1) При нужда времето за изказвания се определя предварително от Бюрото на Великото народно събрание съгласувано с ръководителите на парламентарните групи и се разпределя между парламентарните групи пропорционално на тяхната численост.
(2) Всяка парламентарна група има право да поиска удължаване на предварително определеното време за изказване по конкретен въпрос. В този случай останалите парламентарни групи имат право на съответствуващо удължаване и на определеното за тях време.
(3) Отделният оратор има право на изказване до 15 минути, ако не е приет друг регламент.
(4) Ако ораторът превишава определеното време, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.


Чл. 59. Председателят (Президентът) на републиката и заместник-председателят (заместник-президентът), когато присъствуват на заседание на Великото народно събрание и поискат думата, я получават незабавно.


Чл. 60. (1) Членовете на правителството, които не са народни представители, имат право да присъствуват на заседанията на Великото народно събрание.
(2) Членовете на правителството могат да вземат думата всеки път, когато я поискат.


Чл. 61. Ако списъкът на ораторите е изчерпан и никой народен представител не иска думата, председателят обявява разискванията за прекратени.


Чл. 62. (1) В случай че е постъпило предложение за прекратяване или за отлагане на разискванията, преди гласуването на предложението думата се дава на още един народен представител, който не е съгласен с него.
(2) Предложението за прекратяване се подлага на гласуване преди предложението за отлагане.
(3) Ако предложението за прекратяване на разискванията бъде прието, но има представители на парламентарни групи, които не са се изказали по разисквания въпрос, думата се дава на един народен представител от всяка от тях.


Чл. 63. (1) При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато други важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.
(2) По искане на парламентарна група председателят прекъсва заседанието за определено време, но не повече от 30 минути и само веднъж през едно заседание.


Чл. 64. Заседание може да бъде отложено с решение на Великото народно събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.


Чл. 65. (1) Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" и "въздържал се". Гласуването се извършва явно или тайно.
(2) Явното гласуване се извършва:
1. чрез вдигане на ръка;
2. чрез саморъчно записване на имената;
3. поименно;
4. чрез компютризирана система за гласуване.
(3) Поименното гласуване става, като секретарят прочита имената на народните представители, които отговарят съответно "за", "против" и "въздържал се".
(4) При компютризираната система за гласуване народните представители използуват специална карта, която не може да бъде преотстъпвана на други лица.


Чл. 66. Тайното гласуване се извършва с бюлетини.


Чл. 67. Най-малко една десета от всички народни представители или всяка парламентарна група може да предложи гласуването да бъде поименно, чрез саморъчно записване на имената или тайно. Предложението се поставя на гласуване без разисквания.


Чл. 68. Председателят обявява, че се пристъпва към гласуване. То започва 3 минути след обявяването му. Докато трае гласуването, думата не се дава на никого.


Чл. 69. Предложение за отхвърляне се поставя на гласуване най-напред. Предложение за отмяна, изменение или допълнение се поставя на гласуване преди цялостното гласуване по основния въпрос. Направените предложения се поставят на гласуване по реда на тяхното постъпване.


Чл. 70. (1) Предложението се счита за прието, когато за него са гласували повече от половината от присъствуващите народни представители, освен ако не е предвидено друго мнозинство.
(2) В случай че гласовете се разделят поравно, предложението се счита за неприето.


Чл. 71. (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя.
(2) Когато протичането на гласуването или резултатът от него бъдат оспорени, председателят може да разпореди то да бъде повторено. Резултатът, установен при повторно гласуване, е окончателен.


Чл. 72. (1) За заседанията на Великото народно събрание се води стенографски дневник, който се съставя в деня на заседанието или най-късно на другия ден под надзора на председателя и се подписва от него и от двамата секретари най-късно 3 дни след изработването му.
(2) Стенографският дневник отразява пълно заседанията на Великото народно събрание. Към него се прилагат мотивите и текстът на законопроектите и проектите за други актове, предложенията по тях, както и окончателният им текст и в случаите, когато не са четени в заседанието.


Чл. 73. Народните представители могат да преглеждат стенограмите на речите си и да правят в тях стилни поправки в еднодневен срок от изготвянето на стенографския дневник. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните за съответното заседание секретари.


Чл. 74. Поправки на фактически грешки в приетите от Великото народно събрание актове се извършват по нареждане на председателя до подписване на дневника, след като се изслушат вносителят и докладчикът на съответната комисия.

Глава седма.
ИЗРАБОТВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯ


Чл. 75. Великото народно събрание избира Комисия за изработване на проект за Конституция на България. Съставът на комисията се определя на пропорционален принцип на представителство на политическите партии, коалиции, организации и движения и независими народни представители.
(2) Комисията се състои от председател, трима заместник-председатели, секретар и членове.
(3) Комисията може да образува толкова работни групи, колкото реши за необходимо.


Чл. 76. Комисията и работните групи водят пълни стенографски протоколи за своите заседания, в които отбелязват всички изказвания и решения.


Чл. 77. Комисията е длъжна да представи на председателя на Великото народно събрание в определения от Великото народно събрание срок проект за нова Конституция и мотиви към него.


Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1991 г.) Председателят на Великото народно събрание насрочва първото заседание за разисквания по проекта за Конституция в 5-дневен срок, след като бъде раздаден на народните представители.


Чл. 79. Проектът за Конституция се обсъжда и гласува от Великото народно събрание на три четения.


Чл. 80. (1) На първо четене проектът се докладва изцяло заедно с мотивите.
(2) Докладчикът разяснява пред Великото народно събрание основните положения на проекта и народните представители се изказват по тях.


Чл. 81. (1) След приключване на разискванията председателят на Великото народно събрание поставя на гласуване проекта за Конституция по принцип.
(2) Проектът се смята за приет на първо четене, ако за него са гласували две трети от присъствуващите народни представители.


Чл. 82. В случай че проектът за Конституция не бъде приет на първо гласуване, Великото народно събрание отново избира комисия за изработване на нов проект за Конституция, като се спазва същата процедура. Това се повтаря дотогава, докато проектът бъде приет.


Чл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1991 г.) Приетият на първо гласуване проект за Конституция се изпраща на комисията, която го е изработила. Комисията обсъжда направените предложения, прави изменения и допълнения на приетия проект и в писмен доклад информира Великото народно събрание за взетите от комисията решения в срок не по-късно от 5 дни.
(2) Председателят на Великото народно събрание насрочва второто гласуване най-малко 3 дни след представянето на проекта и доклада на комисията.


Чл. 84. (1) На второто четене Великото народно събрание обсъжда проекта за Конституция допълнения и изменения.
(2) След прочитането на всеки текст докладчикът на комисията дава необходимите разяснения.
(3) Предложенията за изменения и допълнения се обсъждат само ако са направени писмено пред председателя на Великото народно събрание. Те се поставят на разискване веднага, освен ако Великото народно събрание реши да ги изпрати на комисията за допълнително проучване и докладване на едно от следващите заседания.
(4) Второто гласуване става по отделни текстове, като всеки текст се смята за приет, ако за него са гласували две трети от присъствуващите народни представители.


Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1991 г.) Проектът за Конституция се поставя на трето четене не по-късно от 7 дни след приемането му на второ гласуване.


Чл. 86. (1) На трето четене се поставят на разискване само онези текстове на проекта за Конституция, за които са постъпили писмени предложения за отменяне, изменение или допълнение, подписани най-малко от една десета от общия брой на народните представители.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 1991 г.).
(3) Предложенията, направени на трето четене, се смятат за приети, ако за тях са гласували две трети от присъствуващите народни представители.


Чл. 87. (1) Гласуването на проекта за Конституция в цялост се извършва на заседанието, следващо това, на което проектът е бил приет на трето гласуване.
(2) Народните представители гласуват, като записват саморъчно имената си в специален регистър, който става неразделна част от приетата Конституция.
(3) Конституцията се счита за приета, ако за нея са гласували две трети от всички народни представители.

Глава осма.
ВНАСЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ


Чл. 88. (1) Председателят (Президентът) на републиката, Министерският съвет, постоянните комисии, народните представители, Върховният съд и главният прокурор могат да внасят законопроекти във Великото народно събрание (чл. 80 от Конституцията).
(2) Законопроектите заедно с мотивите се отправят до председателя на Великото народно събрание и се регистрират от Бюрото.


Чл. 89. (1) Бюрото на Великото народно събрание разпределя законопроектите в тридневен срок от постъпването им между постоянните комисии съобразно тяхната компетентност, като определя коя е постоянната комисия, която ще бъде водеща за съответния законопроект.
(2) Водещата комисия организира и координира обсъждането на законопроекта, следи за спазване на сроковете и подготвя основния доклад за пленарното заседание.
(3) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересуваните постоянни комисии пред Бюрото на Великото народно събрание в двудневен срок от получаването на разпореждането на Бюрото.


Чл. 90. Всички законопроекти се изпращат и на Законодателната комисия.


Чл. 91. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите и депозират в Бюрото на Великото народно събрание своите мотивирани доклади по тях не по-късно от 15 дни след постъпването им в комисиите.
(2) По предложение на съответните комисии срокът по ал. 1 може да бъде удължен с решение на Бюрото на Великото народно събрание, но не повече от 30 дни.
(3) След приключване на обсъждането на законопроектите в комисиите те се включват от Бюрото в дневния ред не по-късно от 7 дни.
(4) Ако сроковете по ал. 1 и 2 не бъдат спазени от съответните комисии, Бюрото на Великото народно събрание включва законопроектите в дневния ред не по-късно от 7 дни след изтичането им.


Чл. 92. (1) В своите доклади комисиите се произнасят по необходимостта, целесъобразността и финансовото осигуряване на законопроекта. Те правят мотивирано предложение до Великото народно събрание да приеме законопроекта така, както е внесен, да го приеме с изменения и допълнения или да го отхвърли.
(2) Законодателната комисия задължително се произнася по законопроекта, след като той е обсъден в съответната постоянна комисия.
(3) Когато са внесени два или повече законопроекта по един и същ предмет, водещата комисия изработва общ законопроект, който внася от свое име за разглеждане на пленарно заседание.
(4) Когато отделният вносител по ал. 3 не е съгласен с общия законопроект, той прави свой съдоклад пред Великото народно събрание.


Чл. 93. След обсъждането им в комисиите законопроектите заедно с мотивите към тях и докладите на комисиите се раздават на народните представители в тридневен срок преди заседанието, на което ще бъдат разгледани.


Чл. 94. (1) Законопроектите се приемат на две четения, които се провеждат на различни заседания.
(2) По изключение Великото народно събрание може да решава двете четения да станат на едно заседание без допълнително обсъждане в постоянните комисии.


Чл. 95. (1) На първо четене законопроектът се обсъжда в цялост, по принцип.
(2) Законопроектът се разглежда, след като Великото народно събрание изслуша доклада на вносителя и докладите на съответните постоянни комисии.
(3) Вносителят може да не прави доклад, за което известява Великото народно събрание.
(4) На първо гласуване Великото народно събрание се произнася по основните положения на законопроекта.
(5) Народните представители могат писмено да правят предложения по отделни текстове, които представят на председателя.


Чл. 96. Великото народно събрание приема законопроекта на първо гласуване с мнозинство повече от половината от присъствуващите народни представители.


Чл. 97. (1) Когато счете за необходимо, след приключване на първото четене Великото народно събрание приема решение за допълнително обсъждане на законопроекта и го изпраща на съответните постоянни комисии.
(2) Постоянните комисии обсъждат допълнително законопроекта и внасят мотивиран доклад не по-късно от 7 дни.
(3) Законопроектът се включва в дневния ред за второ гласуване не по-късно от 7 дни след постъпването на доклада на постоянните комисии.
(4) Ако сроковете по ал. 2 и 3 не бъдат спазени от комисиите, Бюрото ги задължава в тридневен срок да се произнесат по законопроекта.


Чл. 98. На второ четене Великото народно събрание обсъжда и гласува законопроектите текст по текст, като се произнася върху писмените предложения за изменения и допълнения.


Чл. 99. (1) Предложенията, с които вносителят или комисиите не са съгласни, се поставят на гласуване от Великото народно събрание преди цялостното второ гласуване по реда, по който са направени, и ако се заяви, че се поддържат.
(2) Оттеглените предложения не се поставят на гласуване.


Чл. 100. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото четене, а след това само със съгласието на Великото народно събрание.


Чл. 101. (1) Комисията по външната политика, Законодателната комисия и другите компетентни комисии дават предварително заключение по ратифицирането и денонсирането на международни договори от Великото народно събрание и от Председателя (Президента) на републиката. Текстът на договорите не може да бъде изменян. Изменения могат да се предлагат само по отношение на резерви към многостранни договори в съответствие с изискванията на международното право.
(2) Министерският съвет внася в Комисията по външната политика или в други компетентни комисии всички международни договори, които не подлежат на ратификация. Комисиите могат да поискат да дадат заключение по съответния договор преди неговото утвърждаване от Министерския съвет.
(3) Комисиите по ал. 2 решават с кои международни договори трябва да се запознае Великото народно събрание.


Чл. 102. (1) Право да внасят проекти за решения, декларации или обръщения имат народните представители и постоянните комисии на Великото народно събрание.
(2) Проектите за решения, декларации и обръщения могат да бъдат разпределяни от Бюрото на Великото народно събрание в тридневен срок между постоянните комисии съобразно тяхната компетентност.
(3) Постоянните комисии обсъждат проектите не по-късно от 15 дни от внасянето им и представят в Бюрото на Великото народно събрание становищата си по тях.
(4) Бюрото включва проектите за решения, декларации и обръщения в дневния ред не по-късно от 7 дни от постъпването на становищата.
(5) Решенията, декларациите и обръщенията се обсъждат в пленарно заседание на едно четене и се приемат с мнозинство повече от половината от присъствуващите народни представители.

Глава девета.
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ


Чл. 103. (1) Народните представители имат право да отправят до председателя на Министерския съвет или до отделни министри въпроси, които имат актуален характер.
(2) Въпросите трябва да са формулирани кратко, ясно и да съдържат само необходимата информация, достатъчна за разбиране на проблема. Те не могат да бъдат разделени на подвъпроси.
(3) Народен представител не може да зададе повече от два въпроса в рамките на едно заседание.


Чл. 104. (1) Въпросите трябва да бъдат предадени в Бюрото на Великото народно събрание в писмена форма най-късно 3 часа преди началото на заседанието.
(2) Великото народно събрание изслушва въпросите и отговорите по тях всеки четвъртък между 19 и 20 часа. Времето за изложение на въпросите не може да надвишава 3 минути.
(3) Въпроси, които не съответствуват на изискванията по ал. 2 и 3 на предходния член, се връщат от председателя на народните представители, които са ги задали.
(4) Председателят на Великото народно събрание уведомява незабавно правителството за постъпилите въпроси.


Чл. 105. (1) Отговарящият министър може да поиска отлагане на отговора, но не по-късно от 7 дни.
(2) Отговорът на министъра не се обсъжда и не може да бъде репликиран.


Чл. 106. (1) Народните представители имат право да отправят питания до правителството или до отделни негови членове.
(2) Питанията до правителството или до отделния министър трябва да се отнасят до въпроси, които са от тяхна компетентност, или до дейността на администрацията, за която отговарят.


Чл. 107. (1) Членовете на Министерския съвет са длъжни да отговорят на отправените питания не по-късно от 14 дни от датата на питането.
(2) Отговорът на питането може да бъде устен или писмен. Той се дава в писмена форма, когато народният представител изрично е заявил, че желае да получи писмен отговор.
(3) До изтичането на този срок правителството или отделният министър може мотивирано да поиска продължение на срока, но не повече от 7 дни.
(4) Министър, който не е отговорил в срока по ал. 1 и не е поискал продължаване на срока по ал. 3, е длъжен в едноседмичен срок да се яви пред Великото народно събрание и да даде обяснения.


Чл. 108. (1) Питанията се внасят в писмена форма и се подписват от народния представител.
(2) Питанията трябва да са сбито формулирани и да не съдържат коментари по предмета на поставените проблеми, както и обвинения против поименно сочени трети лица.


Чл. 109. (1) Народните представители отправят питанията чрез председателя в началото на всяко заседание преди разглеждането на дневния ред, като предават текста на питането. Председателят огласява постъпилите питания.
(2) Когато Великото народно събрание не заседава, питанията се предават в канцеларията за докладване на председателя на Великото народно събрание. Председателят съобщава за постъпилите питания на първото заседание след тяхното подаване.
(3) Народният представител изрично заявява в питането дали желае да получи писмен отговор.
(4) Председателят на Великото народно събрание взема мерки за своевременното уведомяване на съответния член на правителството, до когото е адресирано питането.


Чл. 110. (1) След писмено уведомяване от страна на министър-председателя или на съответния министър, че е готов да отговори, председателят на Великото народно събрание определя датата на заседанието, на което трябва да бъде даден отговорът, и включва питането в дневния ред.
(2) Великото народно събрание изслушва отговорите на питанията в последния един час от петъчното заседание на всеки две седмици.
(3) Питането се снема от дневния ред, когато народният представител, който го е направил, отсъствува.


Чл. 111. Народните представители могат до получаването на отговора да оттеглят своите питания с писмено искане. Председателят информира за това Великото народно събрание на следващото заседание и уведомява министъра, до когото е адресирано питането.


Чл. 112. След като Великото народно събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 5 минути.


Чл. 113. (1) Председателят на Министерския съвет или съответният министър, към когото е отправено питането, дава лично устен отговор.
(2) Той може да заяви, че не е в състояние да отговори, като задължително посочва причините за това.
(3) След отговора на питането, народният представител, който го е направил, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса.
(4) По отговора на питането не се провеждат разисквания.
(5) Последен има право на реплика народният представител, направил питането, в която заявява дали е доволен от отговора.


Чл. 114. (1) Когато се получи писмен отговор на питане, председателят съобщава за това на следващото заседание на Великото народно събрание и връчва екземпляр от него на народния представител, който го е направил.
(2) Министърът, до когото е направено питането, може да не присъствува на заседанието, когато отговорът е даден в писмена форма.
(3) Когато Великото народно събрание прецени, че това е необходимо, може да задължи съответния министър да присъствува и да даде устен отговор на питането.


Чл. 115. Питанията към Бюрото могат да се отнасят само до въпроси, свързани с организацията и дейността на Великото народно събрание, на администрацията на събранието или до неприкосновеността на народен представител.


Чл. 116. (1) Великото народно събрание решава дали да започне разисквания по питането, когато за това е постъпило мотивирано предложение от една парламентарна група или най-малко от една десета от народните представители.
(2) Предложението за откриване на разисквания по питането не се обсъжда. То незабавно се поставя на гласуване.
(3) Разискването се провежда по реда, установен в глава шеста на този правилник.
(4) Ако Великото народно събрание прецени, по питането може да се приеме решение (чл. 87, ал. 4 от Конституцията).


Чл. 117. (1) Председателят на Министерския съвет може да поиска от Великото народно събрание гласуване на доверие по политиката на правителството, както и по конкретен повод.
(2) По искането за гласуване на доверие могат да се проведат разисквания, които да продължат до две пленарни заседания.
(3) Гласуването на решението за доверие се провежда веднага след като приключат разискванията, но не по-рано от 24 часа от постъпване на искането.
(4) Решението за доверие се счита за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъствуващите народни представители.


Чл. 118. (1) Мотивирано проекторешение за недоверие към министър-председателя се подава до председателя на Великото народно събрание по инициатива на най-малко една десета от народните представители.
(2) Председателят на Великото народно събрание уведомява незабавно министър-председателя за внесеното проекторешение и го включва в дневния ред на следващото пленарно заседание.
(3) Всеки народен представител може да подпише едновременно само едно предложение за вот на недоверие.
(4) Не може да се внася проекторешение за недоверие към министър-председателя на същото основание в срок до 3 месеца след като Великото народно събрание се е произнесло по този въпрос.
(5) Внесеното проекторешение за недоверие може да бъде оттеглено с писмено искане до председателя на Великото народно събрание до започване на неговото обсъждане.


Чл. 119. (1) По проекторешението за недоверие към министър-председателя се провеждат разисквания, които могат да продължат до три пленарни заседания.
(2) По време на разискванията не могат да бъдат правени изменения и допълнения на текста на проекторешението.
(3) Гласуването на проекторешението за недоверие се провежда веднага след като завършат разискванията, но не по-рано от 24 часа от неговото внасяне.


Чл. 120. (1) Решението за недоверие към министър-председателя се счита за прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на народните представители.
(2) Когато Великото народно събрание приеме решение за недоверие, министър-председателят е длъжен да подаде оставка.
(3) Оставката на председателя на Министерския съвет води до оставка на цялото правителство.
(4) След подаването на оставката по ал. 2 и 3 членовете на правителството продължават да изпълняват функциите си до провеждането на нов избор.

Глава десета.
ПАРЛАМЕНТАРНО ПРОУЧВАНЕ, АНКЕТИ И ИЗСЛУШВАНЕ


Чл. 121. Великото народно събрание може непосредствено или чрез своите комисии да извършва проучвания, анкети и изслушване по въпроси, засягащи държавните и обществените интереси.


Чл. 122. Всички държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и граждани са задължени във връзка с въпросите, предмет на проучвания, анкети и изслушване, да оказват съдействие, като представят необходимите сведения и документи.


Чл. 123. Предоставянето на сведенията може да става писмено или устно по преценка на Великото народно събрание или на комисията.


Чл. 124. (1) Когато Великото народно събрание или комисиите решат това да стане устно, съответното длъжностно лице или гражданин е задължен да се яви, за да бъде изслушан.
(2) Връчването на поканата (съобщението) за явяване става чрез службите на Великото народно събрание.


Чл. 125. Ако лицето, задължено да даде необходимите сведения, не се яви пред Великото народно събрание или пред съответните комисии на определеното място и време, то се довежда принудително за изслушване при спазване на правилата, предвидени в приложение № 1.


Чл. 126. При изслушването лицето има право да откаже да даде сведения по въпроси, отговорите на които биха го уличили в извършване на престъпление.

Глава единадесета.
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ


Чл. 127. Право и задължение на народния представител е да участвува в работата на Великото народно събрание и на неговите комисии.


Чл. 128. Всеки народен представител може да бъде избиран в органите на Великото народно събрание.


Чл. 129. (1) Статутът на народния представител е несъвместим с изпълнението на друга платена длъжност, освен ако е избран в правителството (чл. 86, ал. 2 от Конституцията).
(2) Народните представители запазват заеманата длъжност в държавните органи и организации, като излязат в неплатен служебен отпуск до края на пълномощията на Великото народно събрание.


Чл. 130. (1) Народните представители получават месечно възнаграждение, което се определя от Великото народно събрание (приложение № 2).
(2) Народните представители, избрани за членове на Министерския съвет, получават основното си месечно възнаграждение от правителството.
(3) Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански договор.
(4) Народен представител, който получава хонорар или възнаграждение по граждански договор, е длъжен да декларира неговия размер и източници във Великото народно събрание на всяко тримесечие. Декларациите се завеждат в специален явен регистър, който се контролира от Бюрото на Великото народно събрание и от Комисията по парламентарната етика.


Чл. 131. Народните представители имат право на платен годишен отпуск, който по принцип съвпада с ваканциите на Великото народно събрание. В случай на неотложна нужда отпуск може да се разреши и по друго време от председателя на Великото народно събрание, но не повече от 15 работни дни.


Чл. 132. (1) Народните представители са длъжни да присъствуват на заседанията на Великото народно събрание и на съответните комисии. За дните на неоснователните си отсъствия те не получават трудово възнаграждение.
(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди то да е приключило, е длъжен да уведоми дежурните секретари.


Чл. 133. През времето, прекарано в отпуск поради болест, народният представител получава парично обезщетение съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.


Чл. 134. Народният представител няма право да дава съгласие или да използува своето служебно положение и име за рекламна и друга дейност на финансови, промишлени и търговски предприятия и фирми.


Чл. 135. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани. Срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Великото народно събрание, а когато то не заседава - на Председателя (Президента) на републиката (чл. 88 от Конституцията).
(2) Разрешението за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, в който случай незабавно се известява Великото народно събрание, а ако то не заседава - Председателят (Президентът) на републиката (чл. 88 от Конституцията).


Чл. 136. (1) Когато искането за задържане или за възбуждане на наказателно преследване на народен представител е отправено до Великото народно събрание, председателят на Великото народно събрание незабавно го изпраща на Комисията по проверка на изборите и съобщава за това на първото заседание след постъпването му.
(2) В тридневен срок Комисията по проверка на изборите внася във Великото народно събрание проект за решение относно основателността на искането, който незабавно се поставя на гласуване.
(3) Когато искането е отправено до Председателя (Президента) на републиката, той се произнася по него в тридневен срок.


Чл. 137. Народните представители не могат да бъдат призовавани на военен сбор и учение.


Чл. 138. (1) По въпроси, свързани с дейността на Великото народно събрание, народните представители имат право да получават необходимата информация и съдействие от страна на държавните органи и организации.
(2) При използуване на правата си по ал. 1 народните представители са длъжни да спазват изискванията на закона във връзка с опазването на служебната и държавната тайна, както и на данните, отнасящи се до личния живот и увреждащи доброто име на гражданите.

Глава дванадесета.
ПАРЛАМЕНТАРНО ПОВЕДЕНИЕ


Чл. 139. Народните представители нямат право да прекъсват оратора, да отправят лични нападки, оскърбителни думи или заплахи против народни представители или против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение и да извършват постъпки, нарушаващи реда на заседанието.


Чл. 140. По отношение на народните представители могат да се прилагат следните дисциплинарни мерки:
1. напомняне;
2. забележка;
3. порицание;
4. отнемане на думата;
5. отстраняване от заседанието до следващото гласуване.


Чл. 141. Напомнянето се прави от председателя на всеки оратор, който се отклони от предмета на разискванията или нарушава реда на заседанието по какъвто и да е друг начин.


Чл. 142. (1) Забележката се отправя от председателя спрямо народен представител, на когото е направено вече напомняне на същото заседание, но продължава да нарушава реда.
(2) Забележка се прави и на народен представител, който се е обърнал към друг народен представител с оскърбителни думи или заплаха.


Чл. 143. Порицание се налага от председателя на народен представител, който въпреки напомнянето или забележката продължава да нарушава реда на заседанието или създава безредие в залата.


Чл. 144. Председателят отнема думата на народен представител, който:
1. има наложени две от предвидените по-горе дисциплинарни мерки и продължава да нарушава реда;
2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си, без това да му е разрешено и въпреки поканата на председателя да завърши.


Чл. 145. Председателят може да отстрани от заседание до следващо гласуване народен представител, който:
1. възразява против наложена дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. призовава към насилие;
3. оскърбява Великото народно събрание.

Допълнителни разпоредби


§ 1. Правилникът за организацията и дейността на Великото народно събрание може да се изменя по предложение на Бюрото на Великото народно събрание или по искане на една десета от народните представители.


§ 2. "Председател" по смисъла на този правилник е председателствуващият съответното пленарно заседание на Великото народно събрание.


§ 3. Под присъствуващи по смисъла на правилника се разбира броят на народните представители, които се намират в заседателната зала в момента на гласуването.


§ 4. (1) Великото народно събрание избира и освобождава от длъжност Председателя (Президента) на републиката и заместник-председателя (заместник-президента) на републиката, Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор на републиката.
(2) Предложение за избиране на Председателя (Президента) на републиката, за избиране и освобождаване на Върховния съд и на главния прокурор на републиката могат да правят най-малко една трета от народните представители.
(3) Избирането и освобождаването на лицата по ал. 1 става с тайно гласуване.

Заключителни разпоредби


§ 5. Този правилник се приема на основание чл. 75 от Конституцията на Република България.


§ 6. Правилникът влиза в сила от деня на приемането му и отменя Правилника за работата на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 32 от 1977 г.; изм., бр. 82 от 1983 г. и бр. 87 от 1986 г.).
Приложения: 1. Процедурни правила за принудително довеждане за изслушване на граждани от Великото народно събрание.
2. Бюджет на Великото народно събрание.


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти