Димитър Каранедев
Съдия по вписванията

Русе, karanedeff@lex.bg karanedeff@abv.bg
Начало
Как да пресечем имотните измами
ЧЕТИВО ЗА КАНДИДАТ РЪКОВОДИТЕЛИ
ИМУНИТЕТ, НЕСМЕНЯЕМОСТ, МАНДАТНОСТ НА РЪКОВОДНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА
За контакти
Линкове
 

ИМУНИТЕТ, НЕСМЕНЯЕМОСТ, МАНДАТНОСТ НА РЪКОВОДНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Какво повече би могъл да добави човек по тази тема, при наличието на международноправни актове, уреждащи, или по скоро препоръчващи, статута на съдиите. След като искаме да станем пълноправен член на Европейския съюз следва да приведем съдебната си система в съответствие с нормите на международното право и правото на Европейския съюз. Всеки практикуващ юрист, занимаващ се стази проблематика, е наясно, че това не може да стане без промени в Конституцията. Изказвам своето скромно мнение по тези въпроси с надежда да допринеса за по-доброто структуриране на съдебната система.
Именно “СЪДЕБНА СИСТЕМА”. Едва ли ще се намери някой да спори, че законодателната власт това е само Народното събрание, или пък, че изпълнителната власт е само Министерският съвет. Принципа на разделение на властите е неразривно свързан с принципа власт - власт възпира. И докато при законодателната и изпълнителната власти този принцип е възприет, то за съдебната власт не бих казал, че е така. Естествено, че властта трябва да е независима, зависимата власт власт ли е? Но всяка власт, която е безконтролна, постепенно се изражда в тирания.
За упражняването на всяка от властите се създават органи с определени правомощия. Начина на конституиране на отделните органи е ключов. От това зависи до голяма степен независимостта на дадения орган. Несменяемостта и имунитета на съдията, не би могла да бъде единствена гаранция за независимостта на даден орган. При сега действащото устройство на съдебната система за каква независимост можем да говорим, когато още при назначаването тя е нарушена – ВСС се състои от съдии, прокурори и следователи – назначението, да кажем на един съдия, зависи от гласовете и на прокурори и на следователи, и обратно. Още при назначаването нещата са сбъркани. Това е една от промените, които следва да се направят.
Прокурорите и следователите част ли са от съдебната система, от системата на правораздаването? Излишна дискусия. Разбира се че са. Както са част от системата на правораздаване и адвокатите и юрисконсултите. Щеше ли да имат място тези професии, ако нямаше съдебна система – разбира се че не. Тези професии възникват в резултат на създаването на независима съдебна система. И докато статута на адвокатите е един, на юрисконсултите е друг, то статута на съдии, прокурори и следователи е един същ. Това е друга промяна която следва да се направи.
Несменяемост. Съдиите, назначавани или изборни, трябва да имат гарантиран срок на пълномощия до задължително излизане в пенсия по възраст или изтичане на срока на пълномощията. Несменяемостта, аз бих казал безсрочното назначение, не трябва да настъпва автоматично, нито пък да се счита, че щом вече си станал съдия, то това е до излизане в пенсия. Всяко ново назначение трябва да води след себе си началото на нова процедура по придобиване на несменяемост. (например: несменяем съдия в районен съд при назначение в по горен съд следва отново извърви пътя до несменяемост)
Мандатност на ръководителите на всички нива в съдебната система. Разбира се. Това което важи за по голямото важи и за по малкото. Не е нито логично, нито оправдано, нито справедливо председателите на ВКС и ВАС да са с мандат, а председателите на другите съдилища да са на практика пожизнени.
Разпределението на делата между съдиите в съдилищата, към които те принадлежат, е вътрешен въпрос на съдебната администрация – чл. 14 от Основните принципи за независимостта на съдебните органи. Дълго мислих как би могъл да се реализира принципа “власт - власт възпира” в съдебната система. Ето го – съдебната администрация е администрация на една от властите, тя е държавна администрация. Структурирайки съдебната администрация да ниво апелативен съд към Министерството на правосъдието ще се постигне до голяма степен този принцип, без това да води до намеса в работата на съда при решаването на делата. Ще доведе и до това, че изпълнителната власт във всеки един момент, ще разполага с информация за броя и движението на делата, за натовареността на съдилищата, както и всяка друга информация, необходима при вземането на управленски решения.
Юни 2003 год.
Русе Димитър Каранедев


Приложения:

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
за независимостта на съдебните органи

Утвърдени на 29.11.1985 г. Издадени в Сборник от международни документи, 1992 г.

Независимост на съдебните органи
1. Независимостта на съдебните органи трябва да се гарантира от държавата и да бъде въплътена в конституцията или законите на страната. Всички държавни и други учреждения са длъжни да уважават и съблюдават независимостта на съдебните органи.
2. Съдебните органи трябва да решават предадените им дела безпристрастно, на основата на фактите и в съответствие със законите, без каквито и да е ограничения, неправомерни влияния, подтиквания, натиск, заплахи за намеса, преки или непреки, от която и да е страна или по каквато и да е причина.
3. Съдебните органи притежават компетенции по отношение на всички въпроси от съдебен характер и имат изключително право да решават дали предадено за тяхно решение дело е от тяхна, определена от закона компетенция.
4. Неправомерно и несанкционирано вмешателство в процеса на правосъдието е недопустимо, а съдебните решения не подлежат на преразглеждане. Този принцип не възпрепятствува осъществяването в съответствие със закона на съдебно преразглеждане или смекчаване на присъдите, произнесени от съдебните органи.
5. Всеки човек има право да бъде съден от обикновен съд или от съдилища, установени съобразно правните процедури. Не трябва да се създават съдилища, които не са установени в съответствие с правните процедури и имащи за цел замяната на компетенциите на обикновените съдилища или съдебните органи.
6. Принципът за независимост на съдебните органи дава на съдебните органи право и изисква от тях осигуряване на справедливо водене на съдебните процедури и зачитането на правата на страните.
7. Всяка държава членка е задължена да предостави необходимите средства, позволяващи на съдебните органи да изпълняват по съответен начин своите функции.
Свобода на словото и сдруженията
8. В съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека членовете на съдебни органи, както и другите граждани, се ползуват от свобода на словото, изповеданията, сдруженията и събранията; ползувайки се от тези права обаче съдиите са длъжни да имат такова поведение, което да осигурява уважение към тяхната длъжност и осигуряването на безпристрастността и независимостта на съдебните органи.
9. Съдиите трябва да разполагат със свободата да организират сдружения на съдии или други организации, както и да встъпват в тях за защита на техните интереси, усъвършенстване на професионалната им подготовка и защита на тяхната съдебна независимост.
Квалификация, подбор и подготовка
10. Лицата, подбрани за съдебни длъжности, трябва да имат високи морални качества и способности, както и да притежават съответна подготовка и квалификация в областта на правото. Който и да е метод за подбор на съдии трябва да предпазва от назначаване на съдии по неправомерни мотиви. При подбора на съдии не трябва да има дискриминация, основана на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, месторождение или друго социално положение, като изискването, че кандидатът за съдебна длъжност трябва да е гражданин на съответната държава, не трябва да се разглежда като израз на дискриминация.
Условия на службата и срок на пълномощията
11. Срокът на пълномощията на съдиите, тяхната независимост, сигурност, съответно възнаграждение, условията на службата, пенсия и възраст за излизане в пенсия трябва да се гарантират по съответен начин със закон.
12. Съдиите, назначавани или изборни, трябва да имат гарантиран срок на пълномощия до задължително излизане в пенсия по възраст или изтичане на срока на пълномощията, там където такъв е установен.
13. Повишението на съдиите в длъжност, където такава система съществува, следва да бъде основано на обективни фактори, в частност на способности, морални качества и опит.
14. Разпределението на делата между съдиите в съдилищата, към които те принадлежат, е вътрешен въпрос на съдебната администрация.
Професионална тайна и имунитет
15. Съдиите следва да пазят професионалната тайна по отношение на тяхната работа и на конфиденциалната информация, получена в хода на изпълнението на техните задължения с изключение на случаите на открити съдебни заседания, и не трябва да бъдат принуждавани да дават показания по такива въпроси.
16. Без да е в ущърб на каквато и да е дисциплинарна процедура или на каквото и да е право на обжалване или компенсация от страна на държавата в съответствие с националните закони, съдиите следва да се ползуват с личен имунитет от съдебно преследване за финансови щети, причинени в резултат на неправилни действия или пропуски при изпълнението на техните съдебни функции.
Наказание, отстраняване от длъжност или уволнение
17. Обвинение или жалба, направена срещу съдия в хода на изпълнението на неговите/нейните съдебни и професионални задължения, трябва да се разгледа без отлагане и безпристрастно в съответствие със съществуващата процедура. Съдията трябва да има право на справедливо изслушване. В началния си стадий разглеждането на повдигнатите въпроси трябва да бъде конфиденциално, ако съдията не поиска друго.
18. Съдиите могат да бъдат временно отстранявани от длъжност или уволнявани само при неспособност да изпълняват своите задължения или поради поведение, показващо, че те не са в състояние да изпълняват служебните си задължения.
19. Всички процедури за дисциплинарни наказания, отстраняване от длъжност или уволнение трябва да се определят в съответствие с установените стандарти за съдебно поведение.
20. Решенията за дисциплинарни наказания, отстраняване от длъжност или уволнение трябва да са предмет на независима проверка. Този принцип може да не се прилага към решенията на Върховния съд или към решенията на законодателни органи, приели разглеждане на дела при импичмент или при подобни процедури.



Извадки от
ЕВРОПЕЙСКО СПОРАЗУМЕНИЕ относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека и Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа* и обяснителни доклади към тях

Подписани на 3.07.2000 г. в Страсбург, ратифицирани със закон, приет от 38-то Народно събрание на 7.02.2001 г. - ДВ, бр. 16 от 20.02.2001 г. Издадени от Министерството на външните работи и Съвета на Европа. Обн., ДВ, бр. 107 от 11.12.2001 г., в сила от 1.07.2001 г.
…………
С цел на съдиите да се осигури пълна свобода на словото и пълна независимост при изпълнението на техните задължения съдиите не носят отговорност за техни устни или писмени изказвания и за всички действия, извършвани от тях при изпълнение на служебните им задължения, независимо от това, че засегнатите лица вече не са ангажирани с изпълнението на тези задължения.
Привилегиите и имунитетите се предоставят на съдиите не за личното им облагодетелстване, а за да се гарантира независимостта им при изпълнението на техните функции. В компетенцията единствено на пленарното заседание на съда е да отнема имунитета на съдии; то има не само правото, но и задължението да отнема имунитета на съдия във всички случаи, когато, по негова преценка, имунитетът би възпрепятствал осъществяването на правосъдието и когато той може да бъде отнет без това да навреди на целта, за която е бил предоставен.
Съдия, избран да замести друг съдия, чийто срок на пълномощията не е изтекъл, заема длъжността до края на срока на пълномощията на своя предшественик.
Срокът на пълномощията на съдиите приключва при навършване на 70-годишна възраст.
Съдиите изпълняват задълженията си до замяната им. Те обаче продължават да работят по делата, в които вече са участвали.
………..

Текстове, които според мен би трябвало да намерят място в моралния кодекс
…..
Колегиалността е основен дълг, който трябва да се спазва, като се уважават интересите страните.
Магистратите винаги си дължат морална помощ.
Забранено е да се оклеветява колега, да се злослови за него и да се разпространяват обвинения от естество да му навредят при упражняване на професията.
Професионални и лични разногласия между колеги не могат да бъдат предмет на публични полемики.
Недостойно е магистрат да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата дейност или чрез изказвания срещу неговата личност.


сп. "Правна трибуна" бр. 3-4 2003 год.

Последна дата на обновяване 2.12.20112825 посещения