Никола Георгиев Карадимов
Адвокат към АК гр.Пловдив

Пловдив, ул."Райко Даскалов" 16, ет.2, REvolution@lex.bg karadimov_lawyer@abv.bg
Начало
Дейност
Съдебна практика-граждански дела
За контакти
Линкове
 

Съдебна практика-граждански дела

1.Касаещи института на предтавителството:
А:Решение № 68 от 25.03.2005 г. на ВтАС по в. гр. д. № 8/2005 г., гражданска колегия, докладчик съдията Поликсена Георгиева


чл. 26, ал. 1 ЗЗД

чл. 36 ЗЗД


чл. 40 ЗЗД


чл. 86, ал. 1 ЗЗД


чл. 92, ал. 1 ЗЗД

Споразумение във вреда на представлявания е налице, ако има съгласие между представителя и това трето лице, с което се сключва сделката чрез представителство. Споразумението изисква страните - и то и двете, да са имали намерение да увредят представлявания. Не е нужно да е настъпило увреждането, достатъчно е то да съществува като сигурна опасност. При наличието на условията на чл. 40 от ЗЗД, съглашението е недействително по отношение на представлявания, като правните последици са като тези при нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави, поради действия против интереса на представлявания.
------------------------

Производство по реда на въззивното обжалване - чл. 196 от ГПК.


С Решение № 129 от 8.11.2004 г. на Г. окръжен съд са отхвърлени предявените искове от Агенция за следприватизационен контрол - С. против "Х. м. И." АД, гр. С. за заплащане на сумата 494 955 щ. д. с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и за сумата 7 331,95 щ. д. - мораторна лихва върху главницата, като неоснователни и недоказани.


Против решението е постъпила въззивна жалба от Агенция за следприватизационен контрол - С. Прави се оплакване за неправилност на съдебния акт. Жалбоподателят излага съображение, че неправилно първоинстанционният съд не е приел възражението, че изменената разпоредба на чл. 16, т. 2.1. от приватизационния договор е нищожна, на основание чл. 40 от ЗЗД. Съдът не е следвало да съобразява това изменение, поради което е следвало да уважи предявените искове в пълния им размер. Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи предявените искове за неустойка, мораторна лихва, ведно със законната лихва върху тях. Претендира и за разноски, на основание чл. 64, ал. 5 от ГПК.


От противната страна не е постъпило възражение по реда на чл. 201 от ГПК. Представител на същата в съдебно заседание заема становище, че жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение, а обжалваното решение - в сила.


Страните не ангажират нови доказателства пред въззивната инстанция.

В. апелативен съд, като разгледа въззивната жалба, обсъди доводите на противната страна и прецени събраните пред двете инстанции доказателства, намери следното:

Пред Г. окръжен съд ищецът е предявил против ответното дружество два обективно съединени иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата 494 955 щ. д. и по чл. 86 от ЗЗД за сумата 7 331,95 щ. д. Същият излага следното в исковата си молба:


На 26.06.1998 г. между Агенцията за приватизация, в качеството й на орган по чл. 3 от ЗППДОП (отменен), и "Х. м. И." АД, гр. Р. е подписан договор за приватизационна продажба на 69 671 броя поименни акции, представляващи 78 % от капитала на "Х. м." ЕАД, гр. Р. На 5.06.1999 г. било сключено допълнително споразумение към договора, с което бил изменен планът за трудовата заетост, съдържащ се в приложение № 30 от основния договор. На 22.12.1999 г. било подписано второ допълнително споразумение за промяна на инвестиционната програма на основния договор. На 15.09.2000 г. с трето допълнително споразумение отново била изменена инвестиционната програма по договора. Ищецът твърди, че съгласно чл. 13, т. 1 от приватизационния договор и § 1 от допълнителното споразумение от 15.09.2000 г., купувачът се задължил за 2002 г. да извърши за своя сметка и от дейността на дружеството инвестиции, възлизащи на 1 018 059 щ. д. Посочената сума включвала инвестиции за 2002 г. от 697 000 щ. д., договорена за 2002 г. по инвестиционната програма към допълнителното споразумение, като е прибавена, съгласно чл. 16, т. 2.1 от договора, неизпълнената част по инвестиционната програма за 2001 г. в размер на 321 059 щ. д. На основание чл. 16, т. 2.1, при неизпълнение на задължението за инвестиции, купувачът дължал неустойка в размер на 50 % от стойността на договорените, но неизвършени инвестиции. При извършената от ищеца проверка било констатирано неизпълнение за 2002 г. от 989 910 щ. д. на задължението за инвестиции, като е начислена и неустойка в размер на 494 955 щ. д. Бил изготвен протокол № 236 от 27.06.2003 г. Изпълнителният съвет на АСК взел решение да бъде начислена дължимата неустойка за отчетната 2002 г. за неизпълнение на инвестиционната програма.


С писмо, изх. № 26-00-3778 от 27.06.2003 г. на АСК, купувачът бил уведомен за начислената неустойка, като съгласно чл. 17, т. 1 от договора, му е определен 14-дневен срок от съобщението за доброволно плащане. Към настоящия момент не било извършено плащане, поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати претендираната неустойка в размер на 494 955 щ. д., както и мораторна лихва в размер на 7 331,95 щ. д., считано от деня на забавата - 16.07.2003 г., до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК.


Ответното дружество оспорва предявените искове, като неоснователни, и моли да бъдат отхвърлени.


Въззивният съд приема следната фактическа обстановка:


От приложения към гр. д. № 1187/2003 г. на С. градски съд договор от 26.06.1998 г. се установява следното: Агенцията за приватизация, в качеството си на орган по чл. 3 от ЗППДОП (отменен), е сключил с "Х. м. И." АД, гр. Р. договор за приватизационна продажба на 78 % от капитала на "Х. м." ЕАД, гр. Р. В т. 13.1 от договора е регламентирано задължение купувачът "Х. м. И." АД, гр. Р. за своя сметка и от дейността на дружеството в срок от три години от датата на джиросване на временното удостоверение за акциите по чл. 1, т. 1 да извърши в дружеството инвестиции в размер на 1 250 000 щ. д., съгласно приложената инвестиционна програма (приложение № 29 от договора). Съгласно чл. 16, т. 2.1 от договора, при неизпълнение в случаите на чл. 13, т. 1 (при неизпълнение на договорените инвестиции), купувачът дължи неустойка в размер на 50 % от стойността на договорените, но неизвършени инвестиции, съгласно инвестиционната програма, като неизпълнението се определя към края на всеки отчетен период в сроковете по приложената инвестиционна програма, а плащането на неустойките не освобождава купувача от задължението да извърши договорените инвестиции през следващата отчетна година.


На 5.06.1999 г. е сключено допълнително споразумение към договора, с което е изменен приетият план за трудова заетост. На 22.12.1999 г. е сключено ново допълнително споразумение към договора за приватизационна продажба, с което се прави промяна в инвестиционната програма по приложение № 29 от договора. С допълнително споразумение от 15.09.2000 г. към договора за приватизационна продажба от 26.06.1998 г. е допусната промяна на чл. 10.1. и на чл. 16, т. 2.1. От значение за спора е чл. 16, т. 2.1 и разпоредбата е променена по следния начин: "При неизпълнение на договорените инвестиции, съгласно чл. 13, т. 1 и инвестиционната програма на купувача и при условие, че "Х. м. И." АД, гр. Р. е получил дивиденти за работната година, през която не е успял да направи договорените инвестиции, купувачът дължи неустойки в размер на 50 % върху стойността на договорените, но не извършени инвестиции, като плащането на неустойката не освобождава купувача от задължението да извърши договорените инвестиции през следващата отчетна година.


С Решение № 1 от 12.12.2002 г. на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол е прието, че клаузата на чл. 16, т. 2.1 от договора е нищожна.


Съгласно заключението на назначената пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза (вещото лице М. Г.), неизпълнените инвестиции за 2002 г. са в размер на 668 851 щ. д., а неизпълнението от предходните години е в размер на 321 059 щ. д., като общият размер на неизпълнението е 989 910 щ. д. Вещото лице е изчислило неустойката и тя е в размер на 50 % от 989 910 щ. д. - сумата 494 955 щ. д. Същото е изчислило и размера на изтеклата лихва за забава върху неустойката за периода 16.07.2003 г. - 25.08.2003 г. - сумата 7 057,51 щ. д. В заключението е отразено, че не е раздаван дивидент на акционерите от 1999 г. до 2002 г. включително. Извършените от ответното дружество инвестиции са в размер на 260 090 щ. д., а доставената меласа за преработка 2 050 т. - за 219 250 щ. д.


От изложената фактическа обстановка, въззивният съд прави следния правен извод:


Ищецът претендира ответното дружество да му заплати неустойка, съгласно чл. 16, т. 2.1 от сключения между тях приватизационен договор от 26.06.1998 г. Съдът квалифицира иска по чл. 92 от ЗЗД. По делото е безспорно обстоятелството, а в тази насока има и представени писмени доказателства, че към 2002 г. ответното дружество не е изпълнило инвестиционната програма в размер на 989 910 щ. д.


Ответното дружество се позовава на изменената клауза на чл. 16, т. 2.1 в следната насока - не би следвало да дължи неустойка, тъй като дружеството през периода от 1999 до 2002 г. не е раздавало дивиденти на акционерите. Представителят на ищеца прави възражение за нищожност на цитираната клауза, като се позовава на разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД. Съгласно последната разпоредба, "ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания". В тази връзка, съдът следва да отговори на въпроса дали изменената клауза на чл. 16, т. 2.1 е нищожна на посоченото основание - чл. 40 от ЗЗД. По делото е безспорно, че приватизационният договор е сключен от Агенцията за приватизация като упълномощен от закона (ЗППДОП) орган да представлява държавата. В този смисъл, същата има качеството на представител, съгласно чл. 36 от ЗЗД. Споразумение във вреда на представлявания е налице, ако има съгласие между представителя и това трето лице, с което се сключва сделката чрез представителство. Споразумението изисква страните - и то и двете, да са имали намерение да увредят представлявания. Не е нужно да е настъпило увреждането, достатъчно е то да съществува като сигурна опасност. При наличието на условията на чл. 40 от ЗЗД, съглашението е недействително по отношение на представлявания, като правните последици са като тези при нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави, поради действия против интереса на представлявания.


Тълкуването на изменения чл. 16, т. 2.1 от приватизационния договор налага следния извод: ищецът и ответното дружество са постигнали съгласие последното да не заплаща неустойка по договора при неизпълнение на инвестиционната програма за съответната календарна година, в случай, че не е получило дивиденти от търговската си дейност за същата година.


Според въззивния съд, постигнатата договореност не може да се приеме, че е с цел увреждането на държавата. Липсват доказателства в тази насока. Представените по делото писма, представляващи кореспонденция между страните, сочат, че тя по-скоро е с цел укрепване финансовото състояние на купувача, влошено, поради силно стесненото пазарно присъствие, в резултат на безконтролен внос на хлебна мая. Желаната последица от това финансово стабилизиране е изпълнение на инвестиционната програма и тази за трудова заетост. Не без значение за спора е клаузата в договора, че заплащането на неустойка не освобождава купувача от изпълнението на поетите договорни задължения - т. е неизпълнените инвестиции от предходна година се пренасят в следващата. Може да се направи изводът, че освобождаването от заплащане на неустойка е временно, за да се постигнат добри финансови резултати, които да позволят изпълнение на задълженията по договора. В този смисъл, не може да се приеме, че клаузата на чл. 16, т. 2.1 е в нарушение на добрите нрави, а точно обратното.

С оглед изложените до тук съображения, въззивният съд приема, че тази клауза не е нищожна, на основание чл. 40 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и е породила своето действие. За периода от 1999 г. до 2002 г. ответното дружество не е раздавало дивиденти, поради което не е налице едно от условията за заплащане на неустойка.

Предявеният иск за заплащане на неустойка по чл. 16, т. 2.1 от приватизационния договор в размер на сумата 494 955 щ. д. е неоснователен и съдът следва да го отхвърли.


Неоснователен е и искът за лихва за забава върху претендираната неустойка (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) в размер на сумата 7 331,95 щ. д. Той е акцесорен и следва съдбата на главния иск, който беше отхвърлен.


До същия правен извод е стигнал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Подадената против него въззивна жалба е неоснователна и съдът следва да я остави без уважение, а обжалваното решение - в сила.


При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски в размер на сумата 5 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.


Водим от тези съображения и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, В. апелативен съд


РЕШИ:


Оставя в сила Решение № 129 от 8.11.2004 г. по гр. д. № 117/2004 г. на Г. окръжен съд.


Осъжда Агенцията за следприватизационен контрол, гр. С., бул. "Г. М. Д." № х, да заплати на "Х. м. И." АД, гр. Г., бул. "С." № х, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на сумата 5 000 лева.

Б:Решение № 132 от 26.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 587/2000 г., II г. о., докладчик съдията Веска Райчева
Бюлетин на върховния касационен съд, бр. 6/2001 г., стр. 28
чл. 36, ал. 1,

чл. 27 ЗЗД

Едно лице може да представлява друго по волята на представлявания и когато тази вола е опорочена, то от същия порок ще страдат и правните действия, извършени от пълномощника.
------------------------

С обжалваното решение В. окръжен съд е унищожил договор за продажба на апартамент, тъй като сделката е сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на В. районен съд.


Ответникът по жалба - ищец пред първата инстанция, е наследник по завещание на Е. К., единствена наследника на прехвърлителката по сделката П. К. Е. К. е поискала от съда да бъде поставена под запрещение сестра й П. К., но образуваното дело е прекратено поради смъртта на последната. Това обстоятелство, както правилно е приел и въззивният съд, обуславя правната възможност на техния наследник Н. С., с оглед разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, да иска унищожаването на договор за продажба, по силата на който П. К. е прехвърлила собствеността на апартамента си на жалбоподателката И. Ш. Сделката е сключена чрез пълномощника С. Ш., упълномощена от прехвърлителката на 30.06.1995 г. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства: свидетелски показания, медицинска експертиза и писмени доказателства, въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод, че при сключване на упълномощителната сделка починалата по късно прехвърлителка не е могла да разбира и ръководи действията си, тъй като е страдала от сериозни психични заболявания - мозъчна атеросклероза с деменция от глобален тип и съдова параноидна психоза, съществували още към 1994 г. С оглед на така установените обстоятелства правилно е прието, че тази сделка е унищожаема съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД като сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си.


Въз основа на недействително пълномощно упълномощената С. Ш. е извършила продажба на процесия апартамент на дъщеря си И. Ш. - жалбоподателка пред настоящата инстанция. Тази продажба, както правилно е приел въззивният съд в атакуваното решение, е също унищожаема. Порокът във волята на прехвърлителката, който е съществувал при упълномощаването, се е пренесъл и в извършената по-късно продажба въз основа на него. Разпоредбата на чл. 39 от ЗЗД предвижда, че обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. В случая упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си към момента на упълномощаването, поради което този порок на волята се е пренесъл и при сключване на договора за продажба. Едно лице може да представлява друго по волята на представлявания с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗД и когато тази воля е опорочена, то от същия порок ще страдат и правните действия, извършени от пълномощника. Последният не извършва правните действия за себе си, а от името и за сметка на упълномощителя.

В:Решение от 29.11.2004 г. на ВтАС по в. гр. д. № 327/2004 г., ГК, докладчик съдията Даниела Делисъбева
чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД

чл. 42, ал. 2 ЗЗД

Нищожността се основава на липса на съгласие на продавача, поради това, че лицето, от името на което е сключен договорът без представителна власт, не го е потвърдило във формата, предвидена за упълномощаването за сключване на договора, и дори изобщо не го е потвърдило.
------------------------

Трето въззивно производство по чл. 218з от ГПК.


С Решение № 470 от 6.07.2004 г. по ГД № 1330/2003 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, е обезсилил повторното въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, с което е обезсилено изцяло Решение № 259 от 1.12.2000 г. по ГТД № 748/1998 г. на Р. окръжен съд, като незаконосъобразно, и вместо него е обявен за нищожен, поради липса на съгласие и на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, договорът за покупко-продажба, сключен на 10.07.1998 г., оформен с нотариален акт № 37, т. 8, нот. дело № 6035/1998 г. на нотариуса при Р. районен съд, вписан с вх. № 4210/10.07.1998 г., том 533, стр. 482, с който "Б. Х" АД, гр. Р. чрез Е. Р. Б. - изпълнителен директор и с решение на Съвета на директорите № 6 от 9.04.1998 г. продава на "Т. +ВЧ" СД, гр. Р. чрез З. И. Ц. - управител, следния свой недвижим имот: празно дворно място, намиращо се в Западната промишлена зона в гр. Р., с площ от 18467,93 кв. м, а съгласно влязъл в сила ЧИЗРП, с площ 17526,58 кв. м, съставляващо парцел I-181, при граници: от две страни улици, парцел II-179 (МНО) за сумата 19 328 800 лева, която сума продавачът е получил изцяло от купувача и е осъдил СД "Т. +ВЧ" да заплати на "Б. Х" АД сумата 3 889 лева - разноски по делото, като Върховният касационен съд е постановил и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд.


Отмененото понастоящем въззивно решение е постановено, след като с Решение № 551 от 26.06.2002 г. по ГД № 1135/2001 г., ВКС, 2 ГО, е отменил първоначалното Решение от 3.07.2001 г., постановено по ВГД № 50/2001 г. на ВТАС, и е върнал делото на въззивната инстанция за разглеждане от друг състав.


Предмет на обжалване пред Апелативния съд, включително при първото му разглеждане от въззивния съд по ВГД № 50/2001 г., при повторното му разглеждане от същата инстанция по ВГД № 567/2002 г. и в настоящото въззивно производство, е Решение № 259 от 01.12.2000 г. по ГТД № 748/1998 г. на Р. окръжен съд, с което е отхвърлен искът на "Б. Х" АД, гр. Р., представлявано от П. Ц. против СД "Т. +ВЧ", гр. Р. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен по силата на нотариален акт № 37, т. 8, нот. дело № 6035/1998 г. на нотариуса при Р. районен съд, като неоснователен, и е осъден ищецът да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на сумата 727 лева.


На основание чл. 218з от ГПК, при разглеждането на делото сега за Апелативния съд са задължителни указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното Решение № 470 от 6.07.2004 г. по ГТД № 1330/2003 г. на ВКС. Въззивната инстанция е необходимо да съобрази и указанията на предходното решение на ВКС, а именно: Решение № 551 от 26.06.2002 г., постановено по ГД № 1135/2001 г. на ВКС.


Въззивното съдебно производство е образувано по жалбата на ищеца по делото "Б. Х" АД, гр. Р., представлявано от прокуриста П. Ц. против посоченото решение на Р. окръжен съд от 1.12.2000 г. по ГТД № 748/1998 г., с което е отхвърлен искът му срещу "Т. +ВЧ", гр. Р., представлявано от управителя З. Ц. за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 37 от 10.07.1998 г. на нотариус при Р. районен съд.


Въззивникът прави оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради противоречието му на материалния закон и постановяването му при допуснали съществени нарушения на процесуалните правила. Покупко-продажбата е била сключена от освободения от длъжност към момента на нейното сключване изпълнителен директор Е. Б., без същият да има представителна власт за сключването и поради липса на решение на Съвета на директорите, и поради това, че е бил заличен от търговския регистър като изпълнителен директор. Покупко-продажбата била сключена във вреда на представляваното дружество, поради това, че продажната цена била занижена, била десетократно по-ниска от действащите пазарни цени на недвижимите имоти. Процесната сделка - договорът за покупко-продажба, била с невъзможен предмет, тъй като недвижимият имот не бил обособен в самостоятелен парцел по действащия регулационен план на гр. Р. към момента на сключването й. Въззивникът прави оплакване, че било нарушено правото му да докаже твърдените от него факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на спора, тъй като първостепенният съд не допуснал посочените от него свидетели.


Петитумът на въззивната жалба съдържа молбата на жалбоподателя Апелативният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение по съществото на спора, с което да уважи иска и обяви договора за покупко-продажба на подробно описания в исковата молба недвижим имот, оформен с нотариален акт № 37 от 10.07.1998 г. на нотариус при Р. районен съд, за нищожен.


Въззиваемият ответник в първата инстанция "Т. +ВЧ" СД, гр. Р., представлявано от управителя З. Ц., взема становище, че обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно, поради което моли Апелативният съд да го остави в сила, а въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, да бъде оставена без уважение.


Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, Апелативният съд приема за установено следното:


Ищцовото дружество "Б. Х" АД, гр. Р. твърди в исковата си молба и по делото, че с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 37 т. 8, нот. дело № 6035/1998 г. на нотариата при Р. районен съд, е продало чрез бившия си изпълнителен директор Е. Б., освободен от длъжност, на ответника недвижим имот, намиращ се в гр. Р., в Западната промишлена зона, с площ от 18467,93 кв. м, за който е отреден парцел т-181 по плана на зоната за сумата 19 328 800 лева - продажна цена. Твърди, че тази сделка е сключена в нарушение на устава на ищцовото дружество. Не било взето решение на Съвета на директорите за продажбата, каквото изискване се съдържа в чл. 19, т. 8 от устава. Не било налице и овластяване на изпълнителния директор за сключване на посочената покупко-продажба при посочената продажна цена. При това положение, договорът се явявал сключен без представителна власт на лицето, което е вписано за представляващо ищцовото дружество като продавач. Пред нотариуса бил представен непълен и неточен препис от Решение № 6/9.04.1998 г. на Съвета на директорите, поради което нотариусът не могъл да формира пълна и вярна представа за това дали са налице всички предпоставки за сключване на договора. Не е налице решение на Съвета на директорите за потвърждаване действията на освободения от длъжност изпълнителен директор на ищеца, извършени във връзка с посочената покупко-продажба, в каквато насока има изискване в устава. Ищецът твърди също, че договорът за покупко-продажба е с невъзможен предмет, поради това, че към момента на сключване на сделката процесният недвижим имот не е бил обособен в самостоятелен парцел.


Поради това, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 37 т. 8, нот. дело № 6035/1998 г. на нотариуса при Р. районен съд.


Ответникът "Т.+ВЧ" СД, гр. Р. оспорва иска изцяло. Счита същия за неоснователен и недоказан и моли съдът да го отхвърли.


С протоколно определение от 12.01.1999 г. Р. окръжен съд, на основание чл. 116 от ГПК, по молба на ищеца и в присъствието на ответника е допуснал изменение на предявения иск, като е допълнил обстоятелствената част на исковата молба с обстоятелството, че договорът за покупко-продажба бил сключен от бившия изпълнителен директор Е. Б. във вреда на представляваното от него ищцово дружество, тъй като договорената продажна цена била многократно и значително по-ниска от действителната пазарна стойност на имота към датата на сключване на договора.


Като съобрази задължителните указания на ВКС, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, Апелативният съд приема за установено следното:


С нотариален акт № 37, т. 8 от 10.07.1998 г. по нот. дело № 6035/98 г. на нотариус при Р. районен съд ищцовото дружество "Б. Х" АД, гр. Р., чрез изпълнителния си директор тогава Е. Р. Б., е продал на ответника "Т.+ВЧ" СД, представлявано от управителя З. Ц., следния недвижим имот, а именно: празно дворно място, намиращо се в Западната промишлена зона в гр. Р., с площ от 18467,93 кв. м, а съгласно влязло в сила ЧИЗРП, с площ от 17526,58 кв. м, съставляващо парцел I-181, при граници: от две страни улици, парцел II-179 (МНО), за сумата 19 328 800 лева.


Съгласно чл. 19, т. 8 от устава на "Б. Х" АД, от изключителната компетентност на Съвета на директорите е да взема решение за придобиване или разпореждане с недвижими имоти или вещни права върху тях.


Видно от протокол № 6 от 9.04.1998 г., изпълнителният директор Е. Б. е внесъл за разглеждане на заседание на Съвета на директорите на "Б. Х" АД предложение, изх. № 139/8.04.1998 г., относно продажбата на допълнително предоставен терен на "Б. Х" АД през 1974 г. от ГНС, гр. Р., в което е проследена дейността на дружеството и разширяването на терена на същото с 33,370 дка, предоставени със Заповед № 209 от 27.04.1974 г. на ГНС, гр. Р. Изпълнителният директор е предложил да се вземе решение за започване на процедура за продажбата на допълнително отредения парцел. Предложението е разисквано на заседание на Съвета на директорите, проведено на 9.04.1998 г., съгласно протокол № 6/9.04.1998 г., т. 3 (л. 63 - 66 от делото), като на заседанието са присъствали 3 от общо 5-те членове на СД. Видно от протокол № 6/9.04.1998 г., т. 3, СД е взел решение "на основание чл. 19, т. 8 от устава на дружеството, за приемане и одобрение на предложението на изпълнителния директор относно продажбата на площадката, предоставена на дружеството със Заповед № 209 от 27.04.1974 г. на ГНС, гр. Р.". Със същото решение СД е възложил на изпълнителния директор да сключи договор с лицензирана фирма относно процедурата за продажба на обекта.

Теренът е бил предоставен на ищцовото дружество със Заповед № 209 от 27.04.1974 г. на зам.-председателя на ГНС, гр. Р. Актуван е с Акт за държавна собственост № 3250/30.05.1966 г., актуализиран на 24.08.1994 г. Съгласно АДС, имотът включва 103000 кв. м и 36 броя сгради - конкретизирани, и същият е предоставен за оперативно управление на "Д." ЕООД, гр. Р. Видно от писмо, изх. № 9100-239/25.06.1998 г. на Областна администрация, гр. Р., със Заповед № 996-ДС/25.06.1998 г. същият имот е отписан от актовите книги за държавна собственост.

Видно от Решение № 2347 от 2.09.1997 г. по ФД № 1627/1990 г. на РОС, след продажба на акции на държавата при масовата приватизация е вписано преобразуване на "Д." ЕАД, гр. Р. в "Б. Х" АД, гр. Р. с капитал 49 305 000 лева., разпределен в 49 305 поименни акции с право на глас с номинална стойност на една акция 1 000 лева, като "Б. Х" АД е вписано за правоприемник на "Д." ЕАД, гр. Р. по баланса му към 21.07.1997 г. Вписан е Съвет на директорите, в състав: Е. Р. Б., Б. Р. Г., Г. П. Р., И. В. Н. и Н. А. П., като дружеството се представлява от изпълнителния директор Е. Р. Б.


В изпълнение на това решение на 16.04.1998 г. е сключен договор между "Б. Х" АД, представлявано от изпълнителния директор Б., като възложител, и "А." ООД, гр. Р., като изпълнител, за обособяване на недвижимия имот като самостоятелен обект, изготвяне на неговата бизнес-оценка, проучване и намиране на купувач. По този договор е изготвена бизнес-оценка на недвижим имот от 18 468 кв. м. Пазарната оценка на имота към датата 15.05.1998 г. е определена от лицензирания оценител Стефан Тодоров Тодоров в размер на 19 328 800 лева, като оценителят е отбелязал, че тази оценка е валидна само към посочената дата и по предназначение.


С Решение № 17/27.05.1998 г. на Архитектурно-градоустройствената комисия на Община, гр. Р. е допуснато попълване на кадастралния план и образуване на нови парцели в Западната промишлена зона на гр. Р., единият от които е парцел I-181 на "Б. Х" АД.


Със Заповед № 983 от 1.07.1998 г. след попълване на кадастралния план със 17 526,58 кв. м процесният недвижим имот е обособен като самостоятелен парцел I-181 по плана на гр. Р., Западна промишлена зона. Заповедта е съобщена по реда на ГПК на заинтересованите лица по следния начин: с обявление № 2691 от 1.07.1998 г., видно от заключението на вещото лице С. Д.(л. 51).


На 4.06.1998 г. между "Б. Х" АД, гр. Р., представлявано от и. д. Е. Б., и "Т.+ВЧ" СД, гр. Р. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: открит склад 18468 кв. м за сумата 19 328 800 лева, от която купувачът да заплати капаро в размер на 10 000 000 лева, а останалата сума да бъде изплатена при изповядване на сделката в нотариата не по-късно от 24.07.1998 г.


С Решение от 9.07.1998 г. по ФД № 1627/1990 г. е вписана промяна в представителството на ищцовото дружество, като изпълнителният член на СД Е. Р. Б., на основание чл. 6, във връзка с чл. 231, ал. 3 от ТЗ, е освободен от длъжност, а е вписан прокуристът П. Т. Ц., който да представлява дружеството. Промяната е вписана в търговския регистър по партидата на ищеца. Тези обстоятелства се установяват от съдебното удостоверение, издадено по ФД № 1627/1990 г. на РОС (л. 7 от делото).


Посоченото решение е обнародвано в ДВ, бр. 108 от 15.09.1998 г.


По нотариалното дело № 6035/1998 г. по описа на нотариус при РРС, по което е издаден нотариален акт № 37 от 10.07.1998 г., с което е оформена продажбата, с която продавачът "Б. Х" АД чрез и. д. Е. Б. и с решение на СД № 6/9.04.1998 г. е прехвърлил на купувача "Т. +ВЧ" СД, представлявано от управителя З. И. Ц., процесният недвижим имот за сумата 19 328 800 лева са представени актове за държавна собственост, удостоверение за базисна пазарна оценка, протокол № 6 от 9.04.1998 г. на СД на "Б. Х" АД с посоченото по-горе съдържание и съдебно удостоверение за дружеството - продавач, в което е посочено и представляващият го.


Исковата молба по настоящото дело е депозирана в съда на 12.08.1998 г.


От заключението на ТЕ с в. л. инж. С. Д. се установява, че Заповед № 983 от 1.07.1998 г. на Кмета на Община, гр. Р., с която се обособява самостоятелен парцел I-181 от процесния имот, е съобщена на заинтересованите лица по реда и начина, посочени в ГПК, и не са постъпили жалби. Установява се още, че процесният имот е част от целия, предоставен на ищеца със Заповед № 209/1974 г. на ГПК - Р. терен, целият от 33 дка.


Вещото лице инж. В. Р. дава заключение за пазарна цена на процесния имот в размер на 21 000 000 лева. Вещите лица от тройната експертиза имат различно становище относно пазарната цена на имота. Вещите лица инж. Т. Т. и В. Р. дават пазарна цена 28 000 000 лева, а вещото лице инж. Т. Т. счита, че пазарната цена е 126 896 000 лева.


При повторното въззивно разглеждане на делото Апелативният съд е събрал доказателства във връзка с указанията на ВКС. Така от удостоверение, издадено от Централния депозитар, гр. С., се установява, че към 10.07.1998 г. ищцовото дружество има капитал 49 305 000 лева, който е разпределен в 49305 акции, всяка от които по 1 000 лева. Министерство на икономиката, като представител на държавата, притежава към датата на извършване на сделката - 10.07.1998 г. 4915 броя акции, което съставлява дялово участие под 50 %. Съгласно § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) , при продажба на дълготрайни материални активи дружеството - продавач, в което има държавно участие над 50 % от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година, е задължително да изиска и да получи съгласието на принципала за извършване на продажба. В случая, дружеството - продавач има държавно участие под 50 % при балансова стойност на имота - предмет на продажбата, 4,4 % от балансовата стойност на всички активи на дружеството към 31.12.1997 г. Поради това, в казуса не е налице хипотезата на § 10, ал. 2 от ПЗР , във връзка с чл. 3 от ЗППДОбП (отм.) и продажбата, оформена с нотариален акт № 37 от 10.07.1998 г. на нотариус при РРС, не е нищожна, поради липса на съгласие на държавата като притежател на дялово участие под 50 %.


Съгласно задължителните указания на касационната инстанция, предявеният иск е за обявяване нищожността на сключен между страните договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 37 от 10.07.1998 г., и е с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, т. е. нищожността се основава на липса на съгласие на продавача, поради това, че лицето, от името на което е сключен договорът без представителна власт, не го е потвърдило във формата, предвидена за упълномощаването за сключване на договора, и дори изобщо не го е потвърдило.


При изложената по-горе фактическа обстановка, Апелативният съд намира предявения иск за основателен и доказан. В случая, продажбата на процесния недвижим имот е от изключителната компетентност на Съвета на директорите на ищцовото дружество - продавач, на основание чл. 19, т. 8 от устава. Липсва решение на Съвета на директорите ищецът да извърши процесната продажба при посочените в нея условия. Съветът на директорите не е упълномощил изпълнителния директор към онзи момент да продаде конкретния имот на конкретната цена 19 328 800 лева (неденоминирани). Липсва последващо одобряване на сделката от Съвета на директорите. Не само че не е налице упълномощаване за конкретната сделка, както и последващо одобряване по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, но дори продавачът е предявил иск за обявяване на този договор за нищожен с подадена в съда на 12.08.1998 г. искова молба.


Действително, според настоящия състав, не е налице хипотезата на невъзможен предмет на процесната сделка, тъй като към датата на сключването й - 10.07.1998 г., процесният имот е обособен в самостоятелен парцел I-181 по ЗРП на гр. Р. с влязъл в сила административен акт. В случая, не е налице хипотезата и на представляващ продавача без представителна власт, поради това, че на 9.07.1998 г. в търговския регистър и по фирменото дело на РОС е вписано заличаване на представляващия продавача по покупко-продажбата Е. Б. като изпълнителен директор и вписване на прокуриста П. Ц. за представляващ ищеца "Б. Х" АД, гр. Р., тъй като вписването има действия за третите лица, какъвто е купувачът "Т.+ВЧ" СД, от датата на обнародването на вписването, а обнародването е в ДВ от 15.09.1998 г.


Апелативният съд намира обаче, че само на основание на липсата на изрично упълномощаване на бившия изпълнителен директор Б. от Съвета на директорите за сключване на конкретната покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 37 от 10.07.1998 г. и при липсата на последващо одобряване на сделката от Съвета на директорите, е налице хипотезата на липса на съгласие от страна на продавача за продажбата поради липса на представителна власт на лицето, представлявало продавача по сделката, поради което и на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, атакуваният договор за покупко-продажба е нищожен. Приетите за установени факти по делото, посочени по-горе, дават основание на Апелативния съд да приема наличие на хипотезата на чл. 42, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Предявеният иск, като основателен и доказан, следва да бъде уважен.


По изложените съображения и на основание чл. 208 от ГПК, обжалваното решение, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, следва да бъде отменено, вместо което в решението си по същество Апелативният съд следва да уважи предявения иск.

При този изход на делото и на основание чл. 64 от ГПК, въззиваемият следва да заплати на въззивника всички направени разноски по делото до сега в размер на сумата 3 889 лева.

Водим от изложеното, Апелативният съд


РЕШИ:


Отменява Решение № 259 от 1.12.2000 г., постановено по ГТД № 748/1998 г. на Р. окръжен съд, вместо което постановява:


Обявява за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 37, т. 8, нот. дело № 6035/1998 г. от 10.07.1998 г. на нотариус при Р. районен съд, с който "Б. Х" АД, гр. Р., представлявано от изпълнителния директор Е. Р. Б., и с решение № 6 от 9.04.1998 г. на Съвета на директорите продава на "Т.+ВЧ" СД, гр. Р., представлявано от управителя З. И. Ц., следния свой собствен недвижим имот, а именно: празно дворно място, намиращо се в Западната промишлена зона, гр. Р., с площ от 18467,93 кв. м, а съгласно ЧИЗРП, влязъл в сила от 17526,58 кв. м, съставляващо парцел I-181, при граници: от две страни улици, парцел II-179 (МНО) за сумата 19 328 800 лева, която сума продавачът е получил изцяло от купувача, поради липса на съгласие и непотвърждаване действията на лицето без представителна власт, от името на което е сключен договорът за продавач.


Осъжда "Т.+ВЧ" СД, гр. Р. да заплати на "Б. Х" АД, гр. Р. сумата 3 889 лева - направени разноски по делото.


Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБ в тридесетдневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.



Последна дата на обновяване 12.2.20103308 посещения