навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони
Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ

ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

В сила от 01.01.2007 г.

Обн. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юли 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.16 от 19 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., доп. ДВ. бр.91 от 18 Октомври 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 19 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г.

Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ


Обекти на облагане

Чл. 1. Този закон урежда облагането на:
1. печалбата на местните юридически лица;
2. печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
3. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност;
4. доходите, посочени в този закон, на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България;
5. разходите, посочени в част четвърта;
6. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) дейността на организаторите на посочените в закона хазартни игри;
7. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;
8. дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване.

Данъчно задължени лица

Чл. 2. (1) Данъчно задължени лица са:
1. местните юридически лица;
2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;
3. (доп. - ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) едноличните търговци, както и физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
4. физическите лица - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон - за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
5. работодателите и възложителите по договори за управление и контрол - за данъка върху социалните разходи, предвидени в част четвърта.
(2) За целите на този закон неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.
(3) За целите на облагане на доходите с източник в Република България данъчно задължено лице е и всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.

Местни юридически лица

Чл. 3. (1) Местни юридически лица са:
1. юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство;
2. дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.
(2) Местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

Чуждестранни юридически лица

Чл. 4. (1) Чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в Република България.

Видове данъци

Чл. 5. (1) Печалбите се облагат с корпоративен данък.
(2) Доходите на местни и чуждестранни юридически лица, посочени в този закон, се облагат с данък, удържан при източника.
(3) Разходите, посочени в този закон, се облагат с данък върху разходите.
(4) С алтернативен на корпоративния данък се облагат:
1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) дейността от организиране на посочените в този закон хазартни игри;
2. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;
3. дейността от опериране на кораби.

Определяне размера на данъка

Чл. 6. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

Данъчни декларации

Чл. 7. Образците на декларации и на други документи по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в "Държавен вестник".

Внасяне на данъци

Чл. 8. (1) Дължимите данъци по този закон се внасят от данъчно задължените лица в приход на републиканския бюджет.
(2) Дължимите данъци се внасят по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация или където подлежат на регистрация данъчно задължените лица.
(3) Дължимите данъци се смятат за внесени на датата, на която сумите са постъпили в републиканския бюджет по сметката на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Лихва за просрочие

Чл. 9. За невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Документална обоснованост

Чл. 10. (1) Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
(2) Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
(3) Извън случаите по ал. 2, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
(5) За международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.
(6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 1 и 3, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист.

Разходи, определени като задължителни с нормативен акт

Чл. 11. Разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.

Глава втора.
ИЗТОЧНИЦИ НА ПЕЧАЛБА И ДОХОДИ


Печалба и доходи от източници в Република България

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Печалбите на чуждестранните юридически лица, които произтичат от стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в страната или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, са от източник в страната.
(2) Доходите от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините, са от източник в страната.
(3) Доходите от сделки с финансови активи по ал. 2 са от източник в страната.
(4) Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица са от източник в страната.
(5) Следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната:
1. лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
2. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
3. авторски и лицензионни възнаграждения;
4. възнаграждения за технически услуги;
5. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
6. възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Доходи по ал. 5, начислени в полза на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дейност на местно лице или от определена база на местни физически лица, разположени извън територията на страната, не са от източник в страната.
(7) Доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната са от източник в страната.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Следните доходи са от източник в страната:
1. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната;
2. доходи от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната.
(9) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната.
(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При определянето на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.

Глава трета.
МЕЖДУНАРОДНО ОБЛАГАНЕ


Международни договори

Чл. 13. Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.

Данъчен кредит за платен данък в чужбина

Чл. 14. (1) Когато не се прилагат разпоредби на международен договор по чл. 13, данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.
(2) При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци по този закон данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина.
(3) Данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за данъка, наложен в чужбина, върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми.
(4) Данъчният кредит по ал. 2 и 3 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи.

Глава четвърта.
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ


Сделки между свързани лица

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Отклонение от данъчно облагане

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
(2) За отклонение от данъчно облагане се смята и:
1. значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини;
2. договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;
3. получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
4. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.
(3) Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.

Трансфери, свързани с място на стопанска дейност

Чл. 17. Тази глава се прилага съответно и за трансферите между място на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранно лице, разположени извън страната, съобразно спецификата на мястото на стопанска дейност.

Част втора.
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК

Глава пета.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Данъчен финансов резултат

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.
(2) Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба.
(3) Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.

Данъчна основа

Чл. 19. Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

Данъчна ставка

Чл. 20. Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.

Данъчен период

Чл. 21. (1) Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго.
(2) За новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината, освен когато в този закон е предвидено друго.

Глава шеста.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ


Определяне на данъчния финансов резултат

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:
1. данъчните постоянни разлики;
2. данъчните временни разлики;
3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) други суми в случаите, предвидени в този закон.

Данъчни постоянни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях

Чл. 23. (1) Данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели.
(2) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:
1. разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години;
2. приход (печалба) не е признат за данъчни цели, с този приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

Данъчни временни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях

Чл. 24. (1) Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.
(2) Данъчна временна разлика е:
1. разход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част;
2. приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част.
(3) Данъчни временни разлики възникват и в случаите на преобразуване на дружества и кооперации по реда на глава деветнадесета.
(4) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:
1. разход (загуба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с разхода (загубата) се:
а) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) - възникване на данъчна временна разлика;
б) намалява счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част - обратно проявление на данъчна временна разлика;
2. приход (печалба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с прихода (печалбата) се:
а) намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) - възникване на данъчна временна разлика;
б) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част - обратно проявление на данъчна временна разлика.

Данъчно признати приходи и разходи

Чл. 25. За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход (разход) или печалба (загуба) е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години.

Глава седма.
ДАНЪЧНИ ПОСТОЯННИ РАЗЛИКИ


Непризнати разходи за данъчни цели

Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:
1. разходи, несвързани с дейността;
2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон;
3. разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели;
4. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност;
5. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3, 4, 8 и 10;
6. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения;
7. разходи за дарения извън посочените в чл. 31;
8. разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода;
9. разходи за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства;
10. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) разход, отчетен при реализиране на отговорност за дължимия и невнесен данък върху добавената стойност в случаите по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност;
11. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата;
12. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице.

Непризнати приходи за данъчни цели

Чл. 27. (1) Не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи:
1. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 6, 8 и 10, до размера на непризнатите разходи;
3. приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност, начислени от държавните или общинските органи.
(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага:
1. за начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел;
2. при скрито разпределение на печалба.

Непризнати разходи от липси и брак

Чл. 28. (1) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила.
(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.
(3) Алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на:
1. непреодолима сила;
2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
4. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.
(4) Не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 3.
(5) Не се признават за данъчни цели последващите счетоводни разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на липси и брак на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 4.

Непризнати приходи, възникнали по повод на липси и брак

Чл. 29. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28.

Признаване на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел

Чл. 30. (1) Счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели.
(2) За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел.

Разходи за дарения

Чл. 31. (1) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на:
1. здравни и лечебни заведения;
2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2011 г.) специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на фонд "Социална закрила" към министъра на труда и социалната политика;
3. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа съгласно Закона за народната просвета и домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения;
4. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;
5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;
6. регистрирани в страната вероизповедания;
7. специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;
8. хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;
9. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) лица, пострадали при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, или на семействата им;
10. Българския Червен кръст;
11. социално слаби лица;
12. деца с увреждания или без родители;
13. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна;
14. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;
15. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
16. (доп. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници";
17. комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното лечение;
18. (нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ).
(2) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 50 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени в полза на Център "Фонд за лечение на деца" и Център "Фонд за асистирана репродукция".
(3) За данъчни цели се признава безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетоводната печалба.
(4) За данъчни цели се признават разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища.
(5) Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 - 4, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.
(6) Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
(7) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинеи 1 - 6 се прилагат и за дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в ал. 1 - 4 лица, установени в или граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато лицето, направило дарението, притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач.

Разходи за учредяване на данъчно задължено лице

Чл. 32. (1) Счетоводните разходи за учредяване на юридическо лице не се признават за данъчни цели при данъчно задължените лица - учредители. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на новоучреденото юридическо лице в годината на възникването му.
(2) Разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при учредителите, когато настъпят обстоятелства, определящи, че ново юридическо лице няма да възникне. Разходите се признават в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

Данъчно третиране на приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие (Ново - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 32а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие в резултат на прилагане на метода на пропорционална консолидация, когато съвместно контролираното предприятие е данъчно задължено лице.

Разходи за пътуване и престой на физически лица

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:
1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;
2. разходите, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на:
а) физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, и
б) лицата, които са в трудови правоотношения с едноличния търговец или са наети от него по извънтрудови правоотношения.
(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.

Глава осма.
ДАНЪЧНИ ВРЕМЕННИ РАЗЛИКИ


Непризнаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки)

Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.
(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на парични позиции в чуждестранна валута по централния курс на Българската народна банка.

Признаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки)

Чл. 35. (1) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив.
(2) Когато стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид превишава стойността на материалните запаси от този вид към 31 декември на предходната година, непризнатите приходи и разходи по чл. 34 за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели по реда на чл. 28.

Приходи и разходи от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция

Чл. 36. (1) Превишението на приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция над разходите, отчетени по повод на тези активи, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на приходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив.
(2) Превишението на разходите, отчетени по повод на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция, над приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на тези активи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на разходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив.
(3) Разпоредбите на чл. 34 и 35 не се прилагат за биологични активи и селскостопанска продукция.

Признаване на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания (Загл. доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 37. (1) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишен текст на чл. 37, изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато преди настъпване на обстоятелство по ал. 1 вземането бъде изпълнено, включително, но не само, чрез плащане, събиране или прихващане, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на изпълнението.

Провизии за задължения

Чл. 38. (1) Разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
(2) Непризнатите разходи за провизии по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод призната провизия.

Провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив

Чл. 39. (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с погасените задължения, свързани с провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив съгласно чл. 53, ал. 1. Намалението по изречение първо се извършва в годината на погасяване на задължението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод призната провизия.

Специфичен ред за признаване на разходи за провизии за задължения при преустановена дейност

Чл. 40. (1) Данъчно задължено лице, което е приложило чл. 38, ал. 1 или чл. 53, ал. 1, и в годината на погасяването на задълженията, за които е начислена непризната за данъчни цели провизия, е преустановило изцяло основната си дейност, не прилага разпоредбите на чл. 38, ал. 2 или чл. 39, ал. 1 и има право на прихващане или възстановяване на надвнесения корпоративен данък, определен по реда на ал. 2.
(2) Надвнесеният корпоративен данък се определя като произведение между погасената част от задълженията, за които е начислена непризнатата за данъчни цели провизия, и данъчната ставка на корпоративния данък за годината на погасяване на задълженията. Погасената част на задълженията за целите на изречение първо не може да превишава сбора от данъчните финансови резултати за последните 10 години преди годината на преустановяване на дейността.

Неизползвани отпуски

Чл. 41. (1) Разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
(2) Непризнатите разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която отпуските реално са изплатени на персонала, до размера на изплатените отпуски.
(3) Непризнатите разходи за задължително обществено и здравно осигуряване по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод задължения по ал. 1.
(5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 1 не се прилага за отпуски и осигуровки, свързани с тях, отчитането на които не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.
(6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се признават за данъчни цели разходите, дължащи се на компенсируеми отпуски и осигуровки, свързани с тях, водещи до намаляване на счетоводния финансов резултат, в година, различна от годината на счетоводното отчитане на отпуските и осигуровките, когато те не са платени към 31 декември на годината, в която е намален счетоводният финансов резултат. В тези случаи съответно се прилагат ал. 2 и 3.
(7) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 - 6 не се прилагат за компенсируемите отпуски и осигуровки, свързани с тях, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на данъчен амортизируем актив.

Разходи, представляващи доходи на местни физически лица

Чл. 42. (1) Разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
(2) Алинея 1 не се прилага за разходите, представляващи:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) основно трудово възнаграждение;
2. (нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) допълнително трудово възнаграждение, определено като задължително с нормативен акт;
3. (нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт;
4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) доходи на еднолични търговци.
(3) Непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи по ал. 1.
(5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи по ал. 1, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година.
(6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Непризнатите разходи по ал. 5 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните задължителни осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения по ал. 5.
(7) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 и 5 не се прилагат за доходи и задължителни осигурителни вноски, свързани с тях, отчитането на които не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.
(8) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се признават за данъчни цели разходите, дължащи се на доходи и задължителни осигурителни вноски по ал. 1 и 5, водещи до намаляване на счетоводния финансов резултат, в година, различна от годината на счетоводното отчитане на доходите и осигуровките, когато те не са платени към 31 декември на годината, в която е намален счетоводният финансов резултат. В тези случаи съответно се прилагат ал. 3 и 6.
(9) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 - 8 не се прилагат за доходите и осигуровките, свързани с тях, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на данъчен амортизируем актив.

Регулиране на слабата капитализация

Чл. 43. (1) Не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им разходите за лихви в размер, определен за текущата година по следната формула:
НРЛ = РЛ - ПЛ - 0,75 x ФРПЛ, където:
НРЛ са непризнатите разходи за лихви;
РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 3;
ПЛ е общият размер на приходите от лихви;
ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви.
(2) Непризнатите по ал. 1 разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите 5 години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по следната формула:
ПРЛ = 0,75 x ФРПЛ + ПЛ - РЛ, където:
ПРЛ са признатите разходи за лихви;
ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви;
ПЛ е общият размер на приходите от лихви;
РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 3 за текущата година.
(3) Разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал. В разходите за лихви не се включват разходите за:
1. лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице;
2. наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;
3. лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона;
4. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) лихви и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив.
(4) Когато счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви е отрицателна величина, той не участва при определяне на размера на непризнатите и признатите разходи за лихви по ал. 1 и 2.
(5) По отношение на нововъзникнали непризнати разходи за лихви се прилагат разпоредбите на този член, като се спазва поредността на възникването им.
(6) Алинея 1 не се прилага, когато:
ПК1 + ПК2       СК1 + СК2,  
-------------- <= 3 x -------------, където
2       2  
           
ПК1 е привлеченият капитал към 1 януари на текущата година;
ПК2 е привлеченият капитал към 31 декември на текущата година;
СК1 е собственият капитал към 1 януари на текущата година;
СК2 е собственият капитал към 31 декември на текущата година.
(7) Разходите за лихви на кредитните институции не се регулират по реда на ал. 1 - 6.

Глава девета.
СУМИ, УЧАСТВАЩИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ


Финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар (Загл. изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с печалбата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти. Изречение първо не се прилага за печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".
(2) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със загубата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти.

Резерв от последващи оценки на активи, които не са данъчни амортизируеми активи

Чл. 45. (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на активи, които не са данъчни амортизируеми активи, когато при отписването на резерва не е отчетен счетоводен приход или разход. Увеличението се извършва в годината на отписване на актива. Когато земя се трансформира в инвестиционен имот, увеличението се извършва в годината на отписване на инвестиционния имот.

Данъчно третиране на задължения

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо;
2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;
3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;
4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;
5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) преди изтичане на съответния срок по т. 1 задълженията са погасени по силата на закон;
6. данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелство по ал. 1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението.
(3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато ал. 1 е приложена през предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със:
1. сумата на погасеното през текущата година задължение;
2. отчетените счетоводни приходи през текущата година в резултат на отписване на задължението.
(4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Намалението по ал. 3 е до размера на увеличението по ал. 1 през предходните години за съответното задължение.

Данъчно третиране на приспаднат данъчен кредит за налични активи при регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност

Чл. 47. (1) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на приспаднатия от данъчно задълженото лице данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията или повторната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, когато не са отчетени счетоводни приходи по повод приспаднатия данъчен кредит.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. данъкът върху добавената стойност не е включен в историческата цена на актива, или
2. активът не е данъчен амортизируем актив и същият е отписан в годината на регистрацията или повторната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.
(4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато се отпише актив, който не е данъчен амортизируем актив и за който е приложена ал. 1 в предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със сумата на приспаднатия данъчен кредит за съответния актив, с която е увеличен счетоводният финансов резултат по реда на ал. 1.

Данъчно третиране при разпределяне на дивиденти от инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал (Ново загл. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 47а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) При определяне на данъчния финансов резултат на акционери или съдружници счетоводният им финансов резултат се намалява с разпределените дивиденти от местни юридически лица или от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал.
(2) При финансовите институции намалението по ал. 1 е с разпределените дивиденти през годината. Намалението се извършва в годината на признаване на разпределените дивиденти в годишния финансов отчет на финансовата институция.
(3) При данъчно задължените лица, които не са финансови институции, намалението по ал. 1 е с разпределените дивиденти за периода от придобиване до отписване на инвестицията. Намалението се извършва в годината на отписване на инвестицията.
(4) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за:
1. дивиденти, разпределени от печалби, които са реализирани преди придобиване на инвестицията;
2. дивиденти, разпределени от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел;
3. дивиденти, представляващи скрито разпределяне на печалба.

Прехвърляне на място на стопанска дейност (Ново загл. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 47б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) При определяне на данъчния финансов резултат на място на стопанска дейност счетоводният му финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата от прехвърляне на мястото на стопанска дейност. Данъчните временни разлики, свързани с активите и пасивите на мястото на стопанска дейност, се признават за данъчни цели в годината на прехвърляне на мястото на стопанска дейност по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат на мястото на стопанска дейност се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.
(2) Печалбата и загубата за целите на ал. 1 се определя като разлика между продажната цена на мястото на стопанска дейност и счетоводната стойност на активите, намалена със счетоводната стойност на пасивите на мястото на стопанска дейност към датата на прехвърлянето.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато печалбата и загубата от прехвърляне на мястото на стопанска дейност е участвала при формиране на счетоводния финансов резултат на мястото на стопанска дейност.

Глава десета.
ДАНЪЧНИ АМОРТИЗИРУЕМИ АКТИВИ


Данъчни амортизируеми активи

Чл. 48. Данъчни амортизируеми активи са:
1. данъчните дълготрайни материални активи;
2. данъчните дълготрайни нематериални активи;
3. инвестиционните имоти, с изключение на земята;
4. последващите разходи по чл. 64.

Репутация

Чл. 49. (1) Репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация, не е данъчен амортизируем актив.
(2) Загубите от обезценка и при отписване на репутация не се признават за данъчни цели.

Данъчни дълготрайни материални активи

Чл. 50. Данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) седемстотин лева.

Данъчни дълготрайни нематериални активи

Чл. 51. (1) Данъчни дълготрайни нематериални активи са:
1. придобити нефинансови ресурси, които:
а) нямат физическа субстанция;
б) се ползват през период, по-дълъг от 12 месеца;
в) имат ограничен полезен живот;
г) са със стойност, равна или превишаваща по-ниската стойност от:
аа) стойностния праг на същественост за дълготрайния нематериален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
бб) (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) седемстотин лева;
2. (отм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
3. начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив.
(2) Счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи по изречение първо се признават за данъчни цели в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

Данъчен амортизационен план

Чл. 52. (1) Данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи.
(2) Данъчният амортизационен план е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на тази глава, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи.
(3) Данъчният амортизационен план съдържа най-малко следната информация за всеки данъчен амортизируем актив:
1. наименование;
2. месец на въвеждане в експлоатация;
3. данъчната амортизируема стойност;
4. начислена данъчна амортизация;
5. данъчна стойност;
6. годишна данъчна амортизационна норма;
7. годишна данъчна амортизация;
8. месец на извършване на промени в стойностите на актива и обстоятелствата, налагащи промените;
9. месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на данъчни амортизации и обстоятелствата, които го налагат;
10. месец на отписване на актива по чл. 60, ал. 3 за счетоводни цели и обстоятелствата, които го налагат;
11. месец на отписване на актива от данъчния амортизационен план.

Стойности на данъчните амортизируеми активи

Чл. 53. (1) Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. В случаите по чл. 64, ал. 1 и чл. 67 данъчната амортизируема стойност е сумата на:
1. последващите разходи - в случаите по чл. 64, ал. 1;
2. непризнатите за данъчни цели разходи - в случаите по чл. 67.
(2) Годишната данъчна амортизация е начислената в данъчния амортизационен план амортизация за съответната година съгласно изискванията на тази глава.
(3) Начислената данъчна амортизация е сумата от годишните данъчни амортизации за съответния актив. Начислената данъчна амортизация не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива.
(4) Данъчната стойност е данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него.

Данъчни и счетоводни амортизации

Чл. 54. (1) При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо от това дали отчитането им води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

Категории данъчни амортизируеми активи

Чл. 55. (1) При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории:
1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;
2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура;
3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;
4. (доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони;
5. категория V - автомобили;
6. категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение;
7. категория VII - всички останали амортизируеми активи.
(2) Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери:
Категория активи Годишна данъчна
  амортизационна
  норма (%)
Категория I 4
Категория II 30
Категория III 10
Категория IV 50
Категория V 25
Категория VI 100/години на правното
  ограничение
  Годишната норма не
  може да превишава
  33 1/3
Категория VII 15
   
(3) За активите от категория II годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:
1. активите са част от първоначална инвестиция;
2. активите са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Придобиването на актив чрез сключване на лизингов договор, класифициран като финансов лизинг съгласно счетоводното законодателство, не е основание за разпределяне на този актив в категория VI.
(6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Точка 1 на ал. 3 не се прилага, когато активите по ал. 3 са придобити във връзка с направена инвестиция за повишаване на енергийната ефективност при наличие на сключени доброволни споразумения по реда на глава пета, раздел II от Закона за енергийната ефективност.

Общ ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план

Чл. 56. Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по данъчната им амортизируема стойност.

Специфичен ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план

Чл. 57. (1) Лице, за което се промени режимът на данъчно облагане, в резултат на което за него възникне задължение да формира данъчен финансов резултат, изготвя данъчен амортизационен план, в който наличните към този момент данъчни амортизируеми активи се завеждат с данъчна амортизируема стойност и начислена данъчна амортизация, определени по реда на ал. 2 и 3.
(2) Данъчната амортизируема стойност на актив по ал. 1 се определя, като историческата му цена:
1. се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, и
2. се намалява с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
(3) Начислената данъчна амортизация на актив по ал. 1 е счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху историческата цена на актива, коригирана по реда на ал. 2.
(4) При изготвяне на данъчния амортизационен план не се завеждат активи, за които начислената данъчна амортизация е равна или превишава данъчната им амортизируема стойност.
(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и в случаите на повторно завеждане на актив в данъчния амортизационен план.

Начисляване на данъчни амортизации

Чл. 58. (1) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована.
(2) Когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт.
(3) Годишната данъчна амортизация се определя по следната формула:
ГДА = ДАС x ГДАН x M/12, където:
ГДА е годишната данъчна амортизация;
ДАС е данъчната амортизируема стойност;
ГДАН е годишната данъчна амортизационна норма, определена от данъчно задълженото лице съгласно чл. 55, ал. 2 и 3;
М е броят на месеците от годината, през които се начислява данъчна амортизация.

Преустановяване начисляването на данъчни амортизации

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план.
(2) При определянето на данъчния финансов резултат за годината, през която е изтекъл дванадесетмесечният срок по ал. 1, годишната данъчна амортизация на данъчно задълженото лице се намалява с размера на начислената данъчна амортизация за актива през дванадесетте месеца, през които активът не се е използвал. С размера на намалението по изречение първо се коригират стойностите на данъчния амортизируем актив към датата на преустановяване начисляването на данъчна амортизация, както следва:
1. намалява се начислената данъчна амортизация за актива;
2. увеличава се данъчната стойност на актива.
(3) Данъчно задължено лице в производство по ликвидация или несъстоятелност преустановява начисляването на данъчни амортизации за тези активи, за които се преустановява начисляването на счетоводни амортизации съгласно изискванията на счетоводното законодателство. Към датата на преустановяване на начисляването на данъчните амортизации съответно се прилага чл. 60, ал. 5.
(4) Не се преустановява начисляването на данъчни амортизации за активите по чл. 60, ал. 3.

Отписване на активи от данъчния амортизационен план

Чл. 60. (1) Активът се отписва от данъчния амортизационен план, когато е напълно амортизиран за данъчни цели.
(2) Когато активът се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели.
(3) Алинея 2 не се прилага при отписване на активи:
1. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) които са напълно амортизирани за счетоводни цели;
2. в резултат на увеличение в стойностния праг на същественост.
(4) Активите по ал. 3 се отписват от данъчния амортизационен план по реда на ал. 1.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато амортизируем актив съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се трансформира в неамортизируем, с изключение на трансформиране в инвестиционен имот, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец. Изречение първо не се прилага за напълно амортизираните активи за счетоводни цели и за активите, които временно не се използват (не носят икономическа изгода).
(6) Когато данъчният амортизируем актив престане да се ползва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец.

Запазване стойностите на данъчния амортизируем актив

Чл. 61. Стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при:
1. последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка);
2. промяна в счетоводната политика, включително промяна в приложимите счетоводни стандарти;
3. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
4. регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив

Чл. 62. (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно този закон или счетоводното законодателство, с изключение на случаите по чл. 61.
(2) Промяната в стойностите на актива се отразява в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината, в която са установени обстоятелствата, налагащи промяната. Не се извършва промяна в данъчния амортизационен план и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години.
(3) Стойностите на данъчния амортизируем актив след промяната трябва да са равни на стойностите, които биха били определени, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години. Изречение първо не се прилага, когато обстоятелството, налагащо промяната в стойностите на актива, е откриване на грешка.
(5) Когато установените обстоятелства не налагат промяна в стойностите на актива за предходни години, промяната в стойностите се отразява в данъчния амортизационен план към момента на установяване на обстоятелството през текущата година.

Последващи разходи, свързани с актив, наличен в данъчния амортизационен план

Чл. 63. Данъчната амортизируема стойност на актив, наличен в данъчния амортизационен план, се увеличава с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с данъчния амортизируем актив. Данъчната амортизируема стойност се увеличава от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.

Последващи разходи, свързани с актив, който е отписан от данъчния амортизационен план

Чл. 64. (1) Когато активът е отписан от данъчния амортизационен план, но не е отписан за счетоводни цели, с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, се завежда самостоятелен данъчен амортизируем актив.
(2) Данъчният амортизируем актив по ал. 1 се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.
(3) За целите на чл. 55 данъчният амортизируем актив се разпределя в категорията, в която е бил разпределен активът, във връзка с който са извършени последващите разходи.
(4) Когато активът, във връзка с който са извършени последващите разходи, се отпише от счетоводния амортизационен план, преди данъчният амортизируем актив по ал. 1 да е напълно амортизиран, последният се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл. 60.

Приходи и разходи от последващи оценки на данъчни амортизируеми активи

Чл. 65. Счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на данъчните амортизируеми активи не се признават за данъчни цели.

Преобразуване на счетоводния финансов резултат при отписване на данъчен амортизируем актив

Чл. 66. (1) Когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива.
(2) Когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат:
1. в случаите на непризнати разходи от липси на активи и свързани с тях вземания, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
2. при отписване на актив за сметка на собствения капитал, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
3. при отписване на актив по реда на чл. 60, ал. 6, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
4. при преобразуване на дружества и при преустройство на кооперации по глава деветнадесета, раздели II и III.

Счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив

Чл. 67. Счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.

Приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, свързано с данъчен амортизируем актив

Чл. 68. Счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с което е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели.

Специфично данъчно третиране на актив, формиран в резултат на развойна дейност

Чл. 69. (1) При определяне на данъчния финансов резултат данъчно задълженото лице има право да намали счетоводния си финансов резултат с историческата цена на дълготраен нематериален актив еднократно в годината на формирането му, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. активът е формиран в резултат на развойна дейност;
2. развойната дейност е извършена във връзка с дейността по занятие на данъчно задълженото лице;
3. развойната дейност е възложена с поръчка при пазарни условия на научноизследователски институт или висше училище.
(2) Когато данъчно задължено лице е упражнило правото си по ал. 1, счетоводно отчетеният дълготраен нематериален актив по ал. 1 не е данъчен амортизируем актив.

Глава единадесета.
ПРЕНАСЯНЕ НА ДАНЪЧНА ЗАГУБА


Общи положения

Чл. 70. (1) Данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години.
(2) Данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

Ред за приспадане

Чл. 71. (1) Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният й размер.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Нововъзникнали данъчни загуби

Чл. 72. За нововъзникнали данъчни загуби се прилагат разпоредбите на тази глава, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им.

Загуба от източник в чужбина при прилагане на метода "Освобождаване с прогресия"

Чл. 73. (1) Данъчната загуба, формирана през текущата година в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и методът за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите е "Освобождаване с прогресия", не се приспада от данъчните печалби от източник в страната или други държави през текущата или следващи години.
(2) Данъчната загуба по ал. 1 се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При прекратяване дейността на място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, непренесените и невъзстановени данъчни загуби от мястото на стопанска дейност се пренасят по общия ред на закона до изтичане на 5-годишния срок от възникването им.

Загуба от източник в чужбина при прилагане на метода на данъчен кредит

Чл. 74. (1) Когато данъчно задължено лице е формирало данъчна загуба и тази загуба или част от нея е от източник в чужбина, за който се прилага методът на данъчен кредит за избягване на двойното данъчно облагане, неприспаднатата загуба през текущата година се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.
(2) Когато данъчната загуба за годината не е формирана само от един източник (чужда държава или страната), тя се разпределя за целите на ал. 1 между държавите, от които е възникнала, по следната формула:
А = Б x В/Г, където:
А е частта от данъчната загуба на данъчно задълженото лице за годината, разпределена за съответния източник (чужда държава или страната);
Б е данъчната загуба на данъчно задълженото лице за годината;
В е данъчната загуба, формирана от съответния източник (чужда държава или страната);
Г е сборът от данъчните загуби, формирани от всички източници (чужди държави и страната).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1 не се прилага за загуби от източник в държава - членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство.

Глава дванадесета.
СЧЕТОВОДНИ ГРЕШКИ


Коригиране на счетоводни грешки

Чл. 75. (1) При откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната.
(2) При определяне на данъчното задължение върху коригирания по ал. 1 данъчен финансов резултат за минала година се прилага данъчната ставка за съответната минала година.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При откриване на грешка, свързана с данъчен амортизируем актив, стойностите на актива се променят по реда на чл. 62. Когато в резултат на открита грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, то при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани максимално допустимите годишни данъчни амортизационни норми за съответните години. Данъчният амортизируем актив по изречение второ се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислената данъчна амортизация по изречение второ.
(5) Данъчната временна разлика, която би възникнала през минала година, ако грешката не е била допусната, се смята за възникнала през съответната минала година и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинеи 1 - 4 не се прилагат по отношение на данъчния финансов резултат и данъчното задължение върху него за тази минала година, за която към 1 януари на годината на откриване на грешката са изтекли поне 6 години.
(7) Всички счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година във връзка с открита счетоводна грешка от минали години, не се признават за данъчни цели.

Специфични случаи на коригиране на счетоводни грешки

Чл. 76. Когато след коригирането на данъчния финансов резултат по чл. 75, ал. 1 възникне или се промени данъчната загуба за съответния минал период, прилагат се разпоредбите на глава единадесета. Данъчните финансови резултати за годините от допускане на грешката до нейното откриване се коригират по реда на чл. 75 така, че все едно грешката не е била допусната. За година на възникване на данъчната загуба се смята годината, през която е допусната грешката.

Разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство

Чл. 77. (1) Разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
(2) Непризнатите за данъчни цели разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели, когато това е допустимо по този закон и при спазване изискванията на тази глава.

Приходи и разходи, неотчетени по реда, определен в нормативен акт

Чл. 78. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Коригиране на грешки, различни от счетоводни грешки (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за грешки, различни от счетоводни грешки, включително за грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат.

Лихва за просрочие

Чл. 80. Лихва за просрочие по общия ред се дължи и при прилагането на чл. 75. Лихвата се дължи от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък за съответната минала година.

Корекции на грешки, установени при данъчен контрол

Чл. 81. Разпоредбите на тази глава, с изключение на чл. 75, ал. 3, се прилагат и в случаите на грешки, установени при данъчен контрол.

Глава тринадесета.
ПРОМЯНА В СЧЕТОВОДНАТА ПОЛИТИКА


Корекции при промяна в счетоводната политика

Чл. 82. (1) Когато се промени счетоводната политика, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат за текущата година се коригира по начина и със сумите, с които биха се коригирали данъчните финансови резултати за предходните години, ако променената счетоводна политика е била прилагана през тези години.
(2) Данъчните временни разлики, възникнали съгласно прилаганата счетоводна политика преди промяната, се смятат за невъзникнали.
(3) В случай че променената счетоводна политика е била прилагана през предходните години и в резултат на това биха възникнали данъчни временни разлики, смята се, че те са възникнали и се признават по общия ред на закона.
(4) Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали в резултат на променената счетоводна политика.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Алинеи 1 - 3 не се прилагат при промяна на счетоводната политика, свързана с данъчни амортизируеми активи.
(6) Не се дължи лихва за просрочие при промяна на счетоводната политика, когато ефектът от промяната води до увеличение на данъчния финансов резултат.

Глава четиринадесета.
АВАНСОВИ ВНОСКИ


Общи положения

Чл. 83. (1) (Предишен текст на чл. 83 - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година.
(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Авансови вноски не правят:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв.;
2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Лицата по ал. 2 могат да правят тримесечни авансови вноски по реда на тази глава, като в този случай не се прилага чл. 89.

Месечни авансови вноски

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв.

Тримесечни авансови вноски

Чл. 85. Тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски.

Определяне на месечните авансови вноски

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Месечните авансови вноски се определят по следната формула:
където:
АВМЕСЕЧНА е месечната авансова вноска;
ПДП е прогнозната данъчна печалба за текущата година;
ДС е данъчната ставка на корпоративния данък.

Определяне на тримесечните авансови вноски

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Тримесечните авансови вноски се определят по следната формула:
където:
АВТРИМЕСЕЧНА е тримесечната авансова вноска;
ПДП е прогнозната данъчна печалба за текущата година;
ДС е данъчната ставка на корпоративния данък.

Деклариране на авансовите вноски

Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с годишната данъчна декларация за предходната календарна година.
(2) Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено в резултат на преобразуване дружество се декларират с декларация по образец в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.
(3) Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено дружество в случаите по чл. 83, ал. 3 се декларират с декларация по образец в срока за извършване на първата избрана тримесечна авансова вноска.

Декларация за промени на авансови вноски (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчно задължените лица могат да подават декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията.
(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Декларацията по ал. 1 се подава и в случаите на преобразуване по реда на глава деветнадесета, когато е налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски. Декларацията се подава в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.

Лихви при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на сто се дължи лихва.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Сумата, върху която се дължи лихва по ал. 1, се определя по следните формули:
1. за месечните авансови вноски:
А = Б - (В + 0,2 x В), където:
А е сумата, върху която се дължи лихва;
Б е дължимият годишен корпоративен данък;
В е общият размер на определените месечни авансови вноски за годината;
2. за тримесечните авансови вноски:
А = 0,75 x Б - (В + 0,2 x В), където:
А е сумата, върху която се дължи лихва;
Б е дължимият годишен корпоративен данък;
В е общият размер на определените тримесечни авансови вноски за годината.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Определени авансови вноски по смисъла на този член са:
1. месечните авансови вноски, определени по реда на чл. 86, или тримесечните авансови вноски, определени по реда на чл. 87, за първо, второ и трето тримесечие - за авансовите вноски преди подаване на декларацията за промени на авансовите вноски по реда на чл. 88;
2. намалените или увеличени месечни авансови вноски или намалените или увеличени тримесечни авансови вноски за първо, второ и трето тримесечие, определени с декларацията по чл. 88 - за авансовите вноски след подаване на декларацията за промени по реда на чл. 88.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Лихвата по ал. 1 се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, а за новоучредено дружество в резултат на преобразуване - от датата, следваща датата, на която изтича срокът за извършване на първата тримесечна авансова вноска, до 31 декември на годината на преобразуването.

Внасяне на авансовите вноски

Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Месечните авансови вноски се внасят, както следва:
1. за месеците януари, февруари и март - в срок до 15 април на текущата календарна година;
2. за месеците от април до декември - в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят.
(2) Тримесечните авансови вноски за първото и второто тримесечие се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за третото тримесечие - в срок до 15 декември. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.

Преотстъпване на авансови вноски

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването.

Глава петнадесета.
ДЕКЛАРИРАНЕ И ВНАСЯНЕ НА КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК


Деклариране на корпоративен данък

Чл. 92. (1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
(2) Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:
1. не са извършвали дейност през годината;
2. не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв.
(6) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Изречение първо не се прилага за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".

Внасяне на данъка

Чл. 93. Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

Надвнесен данък

Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Глава шестнадесета.
ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ


Приходи и разходи, определени от регулаторен орган

Чл. 95. Когато е налице разлика между размера на приходите или разходите, отчетени съгласно счетоводната политика на финансовата институция, и размера, определен от регулаторен орган съгласно нормативен акт, при определяне на данъчния финансов резултат се признава размерът, определен съгласно специалния нормативен акт.

Приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 96. (1) (Предишен текст на чл. 96 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Приходите и разходите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, отчетени от финансови институции, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Финансовите институции не прилагат чл. 34, 35 и 37 по отношение на финансовите активи и пасиви.
(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато приходи и разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви не са били признати за данъчни цели през предходен период, те се признават за данъчни цели по общия ред на закона. По отношение на тези активи и пасиви не се прилага ал. 1, изречение второ.

Последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати директно в собствения капитал

Чл. 97. (1) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се увеличава с печалбите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал.
(2) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се намалява със загубите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Печалбите и загубите, признати през текущата година в отчета за приходите и разходите (отчета за доходите), които са участвали при определянето на данъчния финансов резултат по реда на ал. 1 и 2, не се признават за данъчни цели.

Глава седемнадесета.
СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ НА КООПЕРАЦИИТЕ


Производствени и потребителски дивиденти

Чл. 98. (1) Производствени дивиденти са сумите, които се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително след преработката й.
(2) Потребителски дивиденти са сумите, които се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.

Данъчно третиране на производствените и потребителските дивиденти

Чл. 99. (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с изплатените на член-кооператорите до 25 март на следващата година производствени и потребителски дивиденти, които са покрити от балансовата печалба. Намалението по изречение първо се извършва до размера на положителния счетоводен финансов резултат.
(2) Производствените и потребителските дивиденти, изплащани през годината на член-кооператорите, се отчитат като разчети и не участват при определяне на счетоводния финансов резултат.
(3) Когато за съответната година кооперацията е отчела балансова загуба или недостатъчна балансова печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината и непокрити производствени и потребителски дивиденти се отчита като счетоводен разход, който не е признат за данъчни цели.

Глава осемнадесета.
ДИВИДЕНТИ В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ (ОТМ. - ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

Раздел I.
Определения (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)


Дружество от друга държава членка

Чл. 100. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Местно дружество майка

Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Дружество майка от държава членка

Чл. 102. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Местно дъщерно дружество

Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Дъщерно дружество от държава членка

Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Раздел II.
Данъчно третиране при разпределение на дивиденти (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)


Дивиденти, разпределени от дъщерно дружество от държава членка

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Неизпълнение на условието за освобождаване от облагане

Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Непризнати разходи, свързани с непризнати приходи от дивиденти

Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Дивиденти, разпределени от местно дъщерно дружество в полза на дружество майка от държава членка

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Обезпечение

Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Кооперации

Чл. 110. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Отклонение от данъчно облагане

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Глава деветнадесета.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДРУЖЕСТВА И КООПЕРАЦИИ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Раздел I.
Общи положения


Обхват

Чл. 112. Разпоредбите на тази глава се прилагат при преобразуване на дружества и кооперации и при прехвърляне на предприятие.

Дата на преобразуване

Чл. 113. Дата на преобразуване за данъчни цели е датата на вписване на преобразуването в търговския регистър.

Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество

Чл. 114. Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество е периодът от началото на годината до датата на преобразуването. За преобразуващите се дружества, които са новообразувани през годината на преобразуване, последен данъчен период е периодът от датата на учредяването до датата на преобразуването.

Данъчно облагане за последния данъчен период

Чл. 115. (1) Преобразуващите се дружества и местата на стопанска дейност на чуждестранни лица се облагат с корпоративен данък за последния данъчен период по общия ред на закона. Данъчното облагане е окончателно.
(2) За данъчни цели наличните активи и пасиви към датата на преобразуването се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.
(3) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.
(4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат при преобразуване при условията и по реда на раздели II и III.

Данъчно третиране на преобразуване чрез промяна на правната форма

Чл. 116. (1) Членове 115 и 117 не се прилагат в случаите на преобразуване чрез промяна на правната форма по чл. 264 от Търговския закон. Новоучреденото дружество поема всички задължения за определяне на данъчния финансов резултат и внасянето на дължимия корпоративен данък за цялата година на преобразуването.
(2) За данъчни цели всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от новоучреденото дружество.

Данъчно третиране на преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) При преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик по чл. 265 от Търговския закон всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от едноличния търговец.
(2) Едноличният търговец подава данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество по реда на чл. 117, ал. 1 и внася този данък в срока по чл. 117, ал. 2.
(3) След преобразуването едноличният търговец прави тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването.
(4) Едноличният търговец не може да пренася данъчните загуби, формирани от преобразуващото се дружество.
(5) Едноличният търговец не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващото се дружество от прилагане на режима на слабата капитализация.
(6) Преобразуващото се дружество не прилага чл. 115, ал. 2 и 3.

Деклариране и внасяне на данъка за последния данъчен период

Чл. 117. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите на прекратяване на преобразуващи се дружества новоучредените или приемащите дружества подават данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество в 30-дневен срок от датата на преобразуването. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на новоучреденото или приемащото дружество. При преобразуване чрез разделяне декларацията се подава от едно от новоучредените или приемащите дружества.
(2) Корпоративният данък за последния данъчен период се внася от новоучредените или приемащите дружества в 30-дневен срок от датата на преобразуването след приспадане на направените авансови вноски.
(3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите на прекратяване на преобразуващо се дружество по раздел II от тази глава.

Авансови вноски от приемащи или новоучредени дружества

Чл. 118. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В годината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон новоучреденото дружество прави месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на прогнозната данъчна печалба, определена от преобразуващото се дружество.

Пренасяне на данъчна загуба при преобразуване и прехвърляне на предприятие

Чл. 119. (1) При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества.
(2) При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да пренася данъчните загуби, формирани от отчуждителя.
(3) Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.

Регулиране на слабата капитализация

Чл. 120. (1) При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация.
(2) При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация.
(3) Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.

Разходи за извършване на преобразуването

Чл. 121. (1) Счетоводните разходи, извършени по повод на преобразуването, не се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на приемащото или новоучреденото дружество в годината, през която е осъществено преобразуването.
(2) Когато настъпят обстоятелства, определящи, че преобразуването няма да се осъществи, разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при преобразуващите се дружества в годината на настъпване на тези обстоятелства, ако са спазени изискванията на този закон.

Данъчно третиране при избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели

Чл. 122. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон всички действия на преобразуващите се дружества, извършени за сметка на новоучредените или приемащите дружества от тази дата до датата на преобразуване за данъчни цели, се смятат за извършени за данъчни цели от преобразуващите се дружества.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 1 всички счетоводни приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от новоучредените или приемащите дружества, се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Тези приходи и разходи, печалби и загуби не се признават за данъчни цели при новоучредените или приемащите дружества. Счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби за целите на изречения първо и второ са тези, които биха били отчетени от преобразуващото се дружество, ако не е била предвидена по-ранна дата за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон.
(3) Преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, произтичащи от действията по ал. 1, се извършват от преобразуващите се дружества.

Кооперативни организации и държавни предприятия

Чл. 123. Разпоредбите на тази глава по отношение на преобразуването на търговски дружества се прилагат и в случаите на:
1. преустройство на кооперативни организации;
2. прекратяване, закриване или образуване на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон при условията на универсално правоприемство.

Отговорност при преобразуване и преустройство

Чл. 124. (1) При преобразуване на търговски дружества или при преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащите дружества/кооперативни организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативни организации до размера на получените права.
(2) При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.
(3) Получените права се оценяват по пазарни цени.

Раздел II.
Специфичен режим на облагане при преобразуване


Обхват

Чл. 125. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Този раздел се прилага при вливане, сливане, разделяне, отделяне, прехвърляне на обособена дейност и замяна на акции или дялове по смисъла на чл. 126 - 131, в които участват местни дружества и/или дружества от друга държава - членка на Европейския съюз.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Този раздел се прилага съответно и в случаите на преустройство на кооперативни организации, включително такива от други държави - членки на Европейския съюз, когато са налице условията, посочени в него.

Вливане

Чл. 126. (1) Вливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
1. всички активи и пасиви на едно или повече преобразуващи се дружества преминават към съществуващо приемащо дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;
2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от приемащото дружество.
(2) Вливане е и всяко преобразуване, при което всички активи и пасиви на преобразуващо се дружество преминават към приемащо дружество, притежаващо всички акции или дялове на преобразуващото се дружество, и преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.

Сливане

Чл. 127. Сливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
1. всички активи и пасиви на две или повече преобразуващи се дружества преминават към новоучредено дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;
2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от новоучреденото дружество.

Разделяне

Чл. 128. Разделяне е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
1. (доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) всички активи и пасиви на едно преобразуващо се дружество преминават към две или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация;
2. на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество се издават акции или дялове от всяко едно от съществуващите или новоучредените дружества, пропорционално на притежаваните от акционерите или съдружниците акции или дялове в преобразуващото се дружество.

Отделяне

Чл. 129. Отделяне е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
1. (доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) една или повече от обособените дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като преобразуващото се дружество не се прекратява и запазва поне една обособена дейност;
2. на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество се издават акции или дялове от съществуващите или новоучредените дружества, пропорционално на притежаваните от тях акции или дялове в преобразуващото се дружество.

Прехвърляне на обособена дейност

Чл. 130. (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Прехвърляне на обособена дейност е преобразуване, при което една, повече или всички обособени дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като в замяна съществуващите (приемащите) или новоучредените дружества издават акции или дялове в полза на преобразуващото се дружество и преобразуващото се дружество не се прекратява.

Замяна на акции или дялове

Чл. 131. Замяна на акции или дялове е преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
1. придобиващото дружество в резултат на преобразуването притежава повече от половината от акциите с право на глас или от дяловете на придобитото дружество или, когато вече притежава такъв дял от капитала, придобива допълнителен дял от акциите или дяловете;
2. акционерите или съдружниците в придобитото дружество заменят акциите или дяловете си срещу издаване на акции или дялове от придобиващото дружество.

Допълнителни парични плащания и неиздаване на акции или дялове

Чл. 132. (1) В случаите на вливане, сливане, разделяне, отделяне и замяна на акции или дялове за постигане на еквивалентно съотношение на замяна могат да се направят парични плащания на акционерите или съдружниците в преобразуващите се или придобити дружества в размер до 10 на сто от номиналната стойност на издадените акции или дялове в резултат на преобразуването.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите на вливане, разделяне и отделяне може да не се издават акции или дялове, когато това е допустимо от Търговския закон.

Издаване на акции или дялове

Чл. 133. По смисъла на тази глава издаване на акции или дялове е налице, когато се предоставят новоиздадени или притежавани собствени акции или дялове от новоучредено, приемащо или придобиващо дружество.

Обособена дейност

Чл. 134. Обособена дейност е съвкупност от активи и пасиви на дружество, с които от организационна, функционална и финансова гледна точка може да се извършва самостоятелна стопанска дейност.

Преобразуващи се дружества

Чл. 135. Преобразуващи се дружества по смисъла на този раздел са:
1. местно преобразуващо се дружество;
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) преобразуващо се дружество от друга държава - членка на Европейския съюз;
3. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) място на стопанска дейност в страната на преобразуващо се дружество от друга държава - членка на Европейския съюз.

Получаващи дружества

Чл. 136. Получаващи дружества по смисъла на този раздел са:
1. местно новоучредено или приемащо дружество;
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейския съюз;
3. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) място на стопанска дейност в страната на новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейския съюз.

Дружество от друга държава - членка на Европейския съюз (Загл. изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Дружество от друга държава - членка на Европейския съюз, по смисъла на този раздел е дружество, което отговаря едновременно на следните условия:
1. правната форма на дружеството е в съответствие с приложение № 3;
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) дружеството е местно лице за данъчни цели на друга държава - членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;
3. печалбите на дружеството се облагат с данък по приложение № 4 или с подобен данък върху печалбите и дружеството няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък.

Правоприемство

Чл. 138. За целите на този раздел при преобразуването всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващите се дружества за текущия и предходни периоди по отношение на прехвърлените активи и пасиви по чл. 139, т. 1, включително преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, преминават към получаващите дружества.

Активи и пасиви - предмет на преобразуване

Чл. 139. Активите и пасивите, които са предмет на преобразуване по този раздел, се разпределят в следните категории:
1. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;
2. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването са участвали и в резултат на преобразуването престават да участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;
3. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването не са участвали и в резултат на преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон.

Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 1

Чл. 140. (1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 1 в резултат на преобразуването не се признават за данъчни цели.
(2) Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 1, възникнали преди преобразуването, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и се смятат за възникнали при получаващите дружества.
(3) Когато актив или пасив е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество на стойност, различна от стойността му преди преобразуването, разликата между двете стойности формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика по ал. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Резервът от последваща оценка (преоценъчният резерв) за активи по чл. 139, т. 1, които не са данъчни амортизируеми активи, се прехвърля от преобразуващото се дружество и се смята за възникнал при получаващото дружество. Преобразуващото се дружество не прилага чл. 45. Когато прехвърленият резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) по изречение първо не е отчетен счетоводно при получаващото дружество, в годината на отписване на съответния актив, с който е свързан резервът, се увеличава счетоводният финансов резултат с размера на резерва, когато резервът е положителна величина, съответно се намалява счетоводният финансов резултат, когато резервът е отрицателна величина.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Придобитите данъчни амортизируеми активи по чл. 139, т. 1 се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество по стойности, равни на стойностите им в данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването. Копие от данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването се предава на органа по приходите заедно с копието от справката по ал. 6.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При преобразуването за всеки актив или пасив по чл. 139, т. 1 се изготвя справка по реда на чл. 141.
(7) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато в резултат на преобразуването получаващото дружество признае съгласно счетоводното законодателство активи или пасиви, които не са били признати при преобразуващото се дружество, счетоводно отчетените приходи и разходи след преобразуването по повод на тези активи и пасиви не се признават за данъчни цели. Когато активите по изречение първо са амортизируеми за счетоводни цели, същите не се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество и за тях не се начисляват данъчни амортизации. Възникналата счетоводна печалба при получаващото дружество в резултат на преобразуването, съответно счетоводно признатите приходи по повод на възникнала отрицателна репутация, не се признават за данъчни цели.
(8) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато актив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този актив се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването. Когато пасив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този пасив се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването. Данъчните временни разлики, възникнали преди преобразуването, които са свързани с актив или пасив по изречение първо или второ, се признават при получаващото дружество през годината на преобразуването по общия ред на закона.
(9) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 3, 6 и 8 не се прилагат за:
1. данъчни амортизируеми активи;
2. активи и пасиви по отсрочени данъци;
3. репутацията, когато отчетените във връзка с нея счетоводни приходи и разходи не се признават за данъчни цели;
4. суми, които за преобразуващото се дружество са активи, а за получаващото дружество - пасиви;
5. суми, които за преобразуващото се дружество са пасиви, а за получаващото дружество - активи;
6. акции или дялове на получаващото дружество, притежавани от преобразуващото се дружество;
7. изкупени собствени акции от преобразуващото се дружество;
8. записан, но невнесен капитал на преобразуващото се дружество;
9. активи и пасиви по чл. 139, т. 2.
(10) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 4 не се прилага за създадения резерв от последващи оценки на финансови активи и пасиви на финансовите институции, когато счетоводният финансов резултат е бил преобразуван по реда на чл. 97 с печалбите и загубите от тези последващи оценки. Този резерв не се посочва в справките по чл. 141.

Справки за активи и пасиви по чл. 139, т. 1

Чл. 141. (1) Справката по чл. 140, ал. 6, изготвена от преобразуващите се дружества, съдържа следната информация за всеки актив и пасив към датата на преобразуването:
1. вид и наименование;
2. счетоводна стойност;
3. данъчна временна разлика;
4. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв).
(2) Копие от изготвената справка по ал. 1 се предава на получаващите дружества и на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на преобразуването.
(3) В случаите по чл. 140, ал. 3 се изготвя нова справка от получаващите дружества и копие от нея се предава на органа по приходите заедно с годишната данъчна декларация. Справката съдържа за всеки актив и пасив следната информация:
1. вид и наименование;
2. счетоводна стойност;
3. данъчна временна разлика преди преобразуването;
4. данъчна временна разлика след преобразуването, определена по реда на чл. 140, ал. 3;
5. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв).
(4) Когато след подаване на справката по ал. 3 в резултат на преобразуването се извършат корекции съгласно счетоводното законодателство в стойностите на активите и пасивите, получаващото дружество изготвя коригираща справка. Коригиращата справка се предава на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на настъпване на обстоятелствата, налагащи корекцията.
(5) В справките по ал. 1 и 3 се посочват данни, които идентифицират преобразуващите се и получаващите дружества, както и датата на преобразуването и съдебното решение за вписването му.
(6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Копията от справките по този член и от данъчния амортизационен план по чл. 140, ал. 5 се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на получаващите дружества на магнитен или оптичен носител, или по електронен път.

Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 2

Чл. 142. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 2, свързани с място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейския съюз, не се признават за данъчни цели.
(2) Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по ал. 1, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.
(3) За данъчни цели наличните към момента на преобразуването активи и пасиви по чл. 139, т. 2, извън случаите по ал. 1, се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.
(4) В случаите по ал. 3 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 3

Чл. 143. (1) Активите и пасивите по чл. 139, т. 3 се оценяват за данъчни цели при получаващите дружества по стойността им, определена съгласно националното счетоводно законодателство.
(2) Данъчните амортизируеми активи по чл. 139, т. 3 се завеждат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона.

Пренасяне на данъчни загуби

Чл. 144. (1) При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1 не се прилага в случаите на вливане или сливане по този раздел, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава - членка на Европейския съюз, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.

Данъчни загуби на място на стопанска дейност

Чл. 145. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Непренесените данъчни загуби към момента на преобразуването, формирани от място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейския съюз, не се приспадат.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с пренесените данъчни загуби към момента на преобразуването, формирани от място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейския съюз, които не са били приспаднати от печалбите на мястото на стопанска дейност.

Регулиране на слабата капитализация

Чл. 146. (1) При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1 не се прилага в случаите на вливане или сливане по този раздел, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава - членка на Европейския съюз, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.

Авансови вноски от получаващи дружества

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В годината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по чл. 144, ал. 2 получаващите дружества правят месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на нетните приходи от продажби на преобразуващите се дружества.

Отписване на дял

Чл. 148. (1) Когато получаващо дружество притежава дял в капитала на преобразуващо се дружество, счетоводните печалби или загуби във връзка с отписването на дела в капитала не се признават за данъчни цели.
(2) Доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък, удържан при източника по реда на част трета.

Данъчно третиране на акционери или съдружници в преобразуващи се и придобити дружества

Чл. 149. (1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при акционери или съдружници в преобразуващи се или придобити дружества в резултат на придобиване на акции или дялове от получаващи или придобиващи дружества не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.
(2) Данъчните временни разлики, възникнали при акционерите или съдружниците преди преобразуването, които са свързани с отписаните акции или дялове в преобразуващите се или придобитите дружества, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването.
(3) Данъчните временни разлики по ал. 1 и 2 се смятат за възникнали по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признават за данъчни цели по общия ред на закона.
(4) Доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, които са акционери или съдружници в местни преобразуващи се или придобити дружества, от придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване се облагат или освобождават от данък при източника по общия ред на закона към датата на преобразуването.
(5) Данъкът при източника по ал. 4 се дължи от акционера или съдружника при разпореждане под каквато и да е форма с новопридобитите акции или дялове и се внася в срок до 60 дни от разпореждането.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Чуждестранните юридически лица по ал. 4, 5 и 8 подават до 31 януари на съответната година в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София, декларация, с която удостоверяват, че не са се разпоредили с новопридобитите в резултат на преобразуването акции или дялове. Лицата подават декларацията по изречение първо ежегодно до годината на разпореждане с новопридобитите акции или дялове.
(7) При неподаване на декларацията по ал. 6 в срок, освен следващото се административно наказание, за целите на този закон се смята и че чуждестранното юридическо лице се е разпоредило с новопридобитите акции или дялове.
(8) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не е налице реализиране на доход от чуждестранно юридическо лице при придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване чрез отделяне, с изключение на отделяне, при което се обезсилват акции на преобразуващото се дружество. За целите на определяне на данъка при източника при последващо разпореждане с акциите или дяловете по изречение първо документално доказаната им цена на придобиване е нула.

Облагане на преобразуващо се дружество при прехвърляне на обособена дейност

Чл. 150. (1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при преобразуващо се дружество в резултат на прехвърляне на обособена дейност не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.
(2) Данъчната временна разлика по ал. 1 се смята за възникнала по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.
(3) Когато акциите или дяловете по ал. 1 са държани от преобразуващото се дружество непрекъснато за срок не по-кратък от 5 години, данъчната временна разлика по ал. 1 не се признава за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.

Отклонение от данъчно облагане

Чл. 151. Разпоредбите на този раздел не се прилагат, когато преобразуването е насочено към отклонение или избягване на данъчното облагане. Смята се, че е налице отклонение от данъчно облагане и когато липсва икономическа обоснованост за предприетото преобразуване или то прикрива разпореждането с активи.

Раздел III.
Преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение


Обхват

Чл. 152. По смисъла на тази глава преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение е операция, при която:
1. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) дружеството, без да се прекратява или да учредява ново юридическо лице, премества седалището си от страната в друга държава - членка на Европейския съюз, съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета или съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, като активите и пасивите на дружеството трябва да са ефективно свързани с мястото на стопанска дейност в страната и резултатите от експлоатирането им трябва да участват при определянето на данъчния финансов резултат, или
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) дружеството, без да се прекратява или да учредява ново юридическо лице, премества седалището си от друга държава - членка на Европейския съюз, в страната съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета или съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, като активите и пасивите на мястото на стопанска дейност трябва да са ефективно свързани с дружеството в страната, което възниква в резултат на тази операция, и резултатите от експлоатирането им трябва да участват при определянето на данъчния финансов резултат.

Правоприемство

Чл. 153. (1) За данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 1:
1. всички действия, извършени от това дружество за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от мястото на стопанска дейност;
2. дружеството не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;
3. мястото на стопанска дейност се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от дружеството в годината на операцията, се смята за извършена от мястото на стопанска дейност;
4. мястото на стопанска дейност има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от дружеството по общия ред.
(2) За данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 2:
1. всички действия, извършени от мястото на стопанска дейност за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от дружеството;
2. мястото на стопанска дейност не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;
3. дружеството се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от мястото на стопанска дейност в годината на операцията, се смята за извършена от дружеството;
4. дружеството има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от мястото на стопанска дейност, по общия ред.

Приложими разпоредби при преместване на седалището

Чл. 154. Разпоредбите на раздел II от тази глава по отношение на активите и пасивите, печалбите и загубите и данъчните временни разлики се прилагат и при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение.

Глава двадесета.
СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ПРИ ТРАНСФЕРИ МЕЖДУ МЯСТО НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ В СТРАНАТА И ДРУГА ЧАСТ НА СЪЩОТО ПРЕДПРИЯТИЕ, РАЗПОЛОЖЕНА ИЗВЪН СТРАНАТА


Приходи при трансфер към друга част на предприятието

Чл. 155. (1) Счетоводните приходи, отчетени по пазарна стойност и възникнали при трансфер от място на стопанска дейност в страната към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, се признават за данъчни цели, когато:
1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки на това място на стопанска дейност, насочени към трети лица, или
2. обичайната дейност на това място на стопанска дейност се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието.
(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, произтичащи от предоставени парични средства от мястото на стопанска дейност на друга част на същото предприятие, разположена извън страната, с изключение на финансовите институции, за които набирането на парични средства и предоставянето на кредити е основна дейност.
(3) Не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, свързани с трансфер от място на стопанска дейност към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, когато в резултат на трансфера при това място на стопанска дейност не възникват счетоводни приходи, които са признати за данъчни цели. Когато в резултат на трансфер към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, мястото на стопанска дейност начисли счетоводни приходи в размер на действително понесените разходи (по себестойност), счетоводно начислените разходи, свързани с този трансфер, се признават за данъчни цели.

Разходи при трансфер от друга част на предприятието

Чл. 156. (1) Счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност във връзка със стоки, услуги и права, които са резултат на трансфер от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност в страната, когато разходите са отчетени в рамките на обичайната дейност на мястото на стопанска дейност, свързана с реализация в променен или непроменен вид на трансферираните стоки, услуги или права.
(2) Счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност и възникнали при трансфер на стоки и услуги от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, към място на стопанска дейност в страната, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност, когато:
1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки на тази част на предприятието, насочени към трети лица, или
2. обичайната дейност на тази част на предприятието се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието.
(3) Счетоводните разходи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност) и възникнали при трансфер на услуги от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, извън случаите по ал. 1 и 2, се признават за данъчни цели в място на стопанска дейност в страната. Изречение първо се прилага и по отношение на получените административно-управленски услуги, свързани пряко с дейността на мястото на стопанска дейност.
(4) Счетоводните разходи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност) и възникнали при трансфер на права, свързани с ноу-хау, патенти и други обекти на интелектуална или индустриална собственост, от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, извън случаите по ал. 1, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност в страната. Когато тези обекти са произведени или придобити от трансфериращата ги обособена част от предприятието, която е специализирана в създаването или придобиването им, счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност, се признават за данъчни цели.
(5) Когато прехвърлените права по ал. 4 отговарят на критериите за данъчен дълготраен нематериален актив, разходите за придобиването им по ал. 4 не се признават за данъчни цели и сумите се завеждат в данъчния амортизационен план. Данъчната им амортизируема стойност се определя по общия ред на закона.
(6) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, произтичащи от получени парични средства в мястото на стопанска дейност от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, с изключение на:
1. финансовите институции, за които набирането на парични средства и предоставянето на кредити е основна дейност, или
2. случаите, когато паричните средства са предоставени от трето лице като лихвоносен заем за целите на мястото на стопанска дейност и се използват изключително в дейността на мястото на стопанска дейност; в този случай счетоводно начислените разходи в размер на дължимите лихвени плащания към третото лице се признават за данъчни цели и при спазване на другите разпоредби на този закон.

Третиране на активите при трансфер от или към друга част на предприятието

Чл. 157. (1) Активите, предоставени на мястото на стопанската дейност в страната от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, които са свързани с дейността на мястото на стопанската дейност, извън случаите по чл. 156, ал. 1, се оценяват за данъчни цели по действително понесените разходи (себестойност) от трансфериращата ги част на предприятието. Данъчните амортизируеми активи по изречение първо, които се използват в дейността на мястото на стопанска дейност за период не по-малък от две години, се завеждат в данъчния амортизационен план на мястото на стопанска дейност по общия ред на закона.
(2) Когато данъчните амортизируеми активи по ал. 1 се предоставят за временно ползване за срок до две години, на мястото на стопанска дейност в страната за данъчни цели се признават счетоводно начислените разходи в размер на начислените от трансфериращата част на предприятието амортизации за тези активи. Начислените разходи не могат да превишават годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако бяха използвани максимално допустимите по чл. 55 годишни данъчни амортизационни норми.
(3) За данъчни цели към момента на трансфера на активи, произведени или придобити от мястото на стопанска дейност в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, трансферираните активи се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.
(4) В случаите по ал. 3 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат на мястото на стопанската дейност се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива и счетоводната му стойност към датата на трансфера. Свързаните с актива данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.
(5) Алинеи 3 и 4 не се прилагат, когато в резултат на трансфера на активите възникват счетоводни приходи (печалби) или разходи (загуби). В тези случаи се прилага общият ред на закона.

Глава двадесет и първа.
ДАНЪЧНО РЕГУЛИРАНЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ С ЛИКВИДАЦИЯ ИЛИ С ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛИКВИДАЦИОНЕН ДЯЛ

Раздел I.
Общи положения


Общи положения

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност за периода до заличаването му данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на този закон и при спазване изискванията на тази глава.

Раздел II.
Корпоративен данък при прекратяване


Определяне на данъка при прекратяване

Чл. 159. (1) Към датата на вписването в търговския регистър на прекратяването се дължи корпоративен данък.
(2) Корпоративният данък по ал. 1 се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписване на прекратяването.
(3) При определянето на данъка се приспадат внесените авансови вноски от началото на годината до датата на вписване на прекратяването.

Внасяне на данъка при прекратяване

Чл. 160. (1) Дължимият корпоративен данък по чл. 159 се внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.
(2) Внесеният корпоративен данък при прекратяването се приспада от дължимия годишен корпоративен данък за годината на прекратяването или от дължимия корпоративен данък за последния данъчен период, когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, е в една и съща година с датата на прекратяването.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато датата на прекратяване и датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, са в различни години, с годишната данъчна декларация за годината на прекратяването се подават годишният отчет за дейността, съставен към датата на прекратяването, и годишният отчет за дейността, съставен към 31 декември на годината на прекратяване на данъчно задълженото лице.

Раздел III.
Корпоративен данък за последния данъчен период


Последен данъчен период

Чл. 161. (1) Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е подадено искането за заличаване по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон, до датата на подаването му.
(2) Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването.
(3) Последният данъчен период на място на стопанска дейност на чуждестранно лице обхваща времето от 1 януари на годината, в която е прекратена дейността му, до датата на прекратяването й.
(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Последният данъчен период на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено прекратяването, до датата на прекратяването.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по общия ред на закона. Дължимият корпоративен данък е окончателен.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За данъчни цели произведените или придобитите от мястото на стопанска дейност в страната активи към датата на прекратяване се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат за последния данъчен период на мястото на стопанска дейност счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите по изречение първо и счетоводната им стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

Деклариране на данъка за последния данъчен период

Чл. 162. (1) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се подава на датата на подаване на искането за заличаване заедно с копие от него.
(2) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 2, се подава от лицето, изпълнявало длъжността синдик, в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването.
(3) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 3, се подава на датата на прекратяване на дейността.
(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 4, се подава на датата на прекратяването.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, данъчно задълженото лице или лицето, изпълнявало длъжността синдик, подава тази декларация в сроковете по ал. 1, 2 и 3.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато датата на прекратяването и датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, са в една и съща година, с данъчната декларация по ал. 1 и 2 се подават годишният отчет за дейността, съставен към датата на прекратяването, и годишният отчет за дейността, съставен към датата на подаване на искането за заличаване, съответно датата на заличаването.

Внасяне на данъка за последния данъчен период

Чл. 163. (1) Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се внася до датата на подаване на искането за заличаване на данъчно задълженото лице. Данъкът е окончателен.
(2) В случаите по чл. 161, ал. 2 дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на заличаването.
(3) В случаите по чл. 161, ал. 3 дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на прекратяване на дейността. Данъкът е окончателен.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по чл. 161, ал. 4 дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на прекратяване. Данъкът е окончателен.
(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, датата на заличаването при несъстоятелността, датата на прекратяването на дейността на място на стопанска дейност или датата на прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди 31 март и корпоративният данък за предходната година не е внесен, данъчно задълженото лице внася корпоративния данък за предходната година в сроковете по ал. 1 - 4.

Данъчно третиране при продължаване на дейност след датата на подаване на искане за заличаване от данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация

Чл. 164. (1) Данъчно задълженото лице, прекратено с ликвидация, което продължи дейността си след подаване на искането за заличаване, изпълнява задълженията си по общия ред на закона за периода от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, като включително декларира и внася дължимия корпоративен данък. Ликвидаторът отговаря солидарно с данъчно задълженото лице за данъчните му задължения, възникнали във връзка с продължаването на дейността.
(2) Последният период за данъчни цели в случаите по ал. 1 обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването или времето от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, когато тези две дати са в една и съща година.
(3) Данъчно задълженото лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по ал. 2 по общия ред на закона. Данъкът е окончателен.
(4) Данъчната декларация за последния период за данъчни цели в случаите по ал. 1 се подава от лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, в 30-дневен срок от датата на заличаването на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването. Когато датата на заличаването е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, подава тази декларация в срока по изречение първо.
(5) Дължимият корпоративен данък за последния период за данъчни цели в случаите по ал. 1 се внася до датата на заличаването. Когато датата на заличаването е преди 31 март и корпоративният данък за предходната година не е внесен, данъчно задълженото лице внася корпоративния данък за предходната година в срока по изречение първо.

Данъчно третиране при разпределение на ликвидационен дял или дивидент (Загл. доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 165. (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпределените като ликвидационен дял или дивидент активи към момента на разпределението за данъчни цели се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на ликвидационния дял или дивидента. Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял или дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели.

Глава двадесет и втора.
НАМАЛЯВАНЕ, ПРЕОТСТЪПВАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОБЛАГАНЕ С КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК

Раздел I.
Общи разпоредби


Понятие за преотстъпване

Чл. 166. Преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон.

Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък

Чл. 167. (1) По реда на тази глава се преотстъпва или намалява корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма:
1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и
2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и
3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.
(2) Изпълнението на изискването по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.

Счетоводно отчитане на преотстъпен и намален корпоративен данък

Чл. 168. (1) Преотстъпеният корпоративен данък и намалението на корпоративния данък по реда на тази глава се отчитат в собствения капитал.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Признаване на част от неразпределяемите приходи или разходи

Чл. 169. (1) Частта от неразпределяемите приходи или разходи, съответстваща на дейностите, за които се ползва преотстъпването на корпоративния данък, се определя, като общият размер на неразпределяемите приходи или разходи се умножи по съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите, за които се ползва преотстъпването, и всички нетни приходи от продажби.
(2) Неразпределяемите суми, с които се преобразува счетоводният финансов резултат, когато не могат да се отнесат само към определена дейност и са свързани с осъществяването на дейност, за която се ползва преотстъпване, се разпределят за дейността, за която се преотстъпва корпоративният данък, като определянето на данъчния финансов резултат за тази дейност се извършва на базата на съотношението по ал. 1.

Деклариране на преотстъпен или намален корпоративен данък

Чл. 170. Когато на данъчно задължено лице се преотстъпва или намалява корпоративен данък на различни основания по реда на тази глава, в годишната данъчна декларация лицето задължително декларира поредността, в която е ползвало различните основания за преотстъпване или намаляване на корпоративния данък.

Преотстъпване на допълнително установен корпоративен данък

Чл. 171. (1) Данъчно задължено лице, на което е преотстъпен корпоративен данък в минала година, има право на преотстъпване и за допълнително установения недеклариран корпоративен данък за съответната минала година, при условие че изпълни всички изисквания, предвидени в тази глава за съответното преотстъпване на корпоративен данък.
(2) Срокът за изпълнението на тези изисквания започва да тече от датата на установяване на допълнителния корпоративен данък.

Преустановяване на правото на преотстъпване

Чл. 172. (1) Правото на намаляване или преотстъпване по реда на тази глава се преустановява при преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон, както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон.
(2) Алинея 1 се прилага и при преустройство на кооперативни организации.

Неизпълнение на изисквания

Чл. 173. (1) Когато не са изпълнени изискванията на тази глава за последващо използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато в случаите на преобразуване приемащите или новоучредените дружества изпълнят задълженията на преобразуващите се дружества при спазване на условията и реда на тази глава, отнасящи се до преобразуващите се дружества. В случаите по изречение първо приемащите или новоучредените дружества са солидарно отговорни за преотстъпения корпоративен данък на преобразуващите се дружества.
(3) Алинея 2 се прилага и при преустройство на кооперативни организации.

Раздел II.
Освобождаване от облагане с корпоративен данък


Колективни инвестиционни схеми и национални инвестиционни фондове (Загл. изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, и националните инвестиционни фондове по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране не се облагат с корпоративен данък.

Дружества със специална инвестиционна цел

Чл. 175. Дружествата със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел не се облагат с корпоративен данък.

Български червен кръст

Чл. 176. Българският червен кръст не се облага с корпоративен данък.

Чл. 176а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Организаторите на хазартни игри, за които се дължи държавна такса по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта, не се облагат с корпоративен данък за тази дейност.
(2) За всички останали дейности лицата по ал. 1 се облагат с корпоративен данък.

Раздел III.
Общи данъчни облекчения


Данъчно стимулиране при наемане на безработни лица

Чл. 177. (1) Данъчно задължено лице има право да намали счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, когато е наело лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца и към момента на наемането му то е:
1. регистрирано като безработно за повече от една година, или
2. регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или
3. безработно лице с намалена работоспособност.
(2) Намалението се извършва с изплатените суми за трудово възнаграждение и внесените за сметка на работодателя вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за първите 12 месеца от наемането. Намалението се извършва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) Намаление не се извършва за сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта и по реда на чл. 22д от Закона за насърчаване на инвестициите.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Данъчно стимулиране при предоставяне на стипендии

Чл. 177а. (Нов - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Признават се за данъчни цели счетоводните разходи за учредена и предоставена стипендия на ученик, придобиващ средно образование, или на студент в училище в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, за период не по-малко от 12 и не повече от 24 месеца и към момента на предоставянето на стипендията са изпълнени следните условия:
1. стипендиантът е ученик в последните два класа от придобиване на средно образование или студент в последните две години от придобиване на образователна степен "бакалавър" или "магистър" и не е навършил 25-годишна възраст;
2. професията на стипендианта намира приложение в дейността на данъчно задълженото лице;
3. данъчно задълженото лице се е задължило с договора за предоставяне на стипендията да приеме стипендианта на работа за период не по-малък от общия брой на месеците, за които се предоставя стипендията.
(2) Данъчно задълженото лице може да учреди и предостави по реда на ал. 1 стипендия на един или повече ученици или студенти.
(3) В случай че данъчно задълженото лице не приеме стипендианта на работа в срок до края на календарната година, следваща годината на завършване на обучението, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на настъпване на това обстоятелство счетоводният финансов резултат се увеличава с размера на предоставената стипендия.
(4) В случай че данъчно задълженото лице приеме стипендианта на работа за част от периода по ал. 1, т. 3, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на прекратяване на правоотношението счетоводният финансов резултат се увеличава с частта от предоставената стипендия, пропорционална на неизпълненото задължение по ал. 1, т. 3.
(5) В случаите, когато стипендиантът откаже да започне работа в срок до края на календарната година, следваща годината на завършване на обучението, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на настъпване на това обстоятелство счетоводният финансов резултат се увеличава със:
1. целия размер на предоставената стипендия, когато не е договорено обезщетение в полза на данъчно задълженото лице по предоставената стипендия;
2. разликата между предоставената стипендия и договореното обезщетение, когато обезщетението е договорено в размер, по-малък от предоставената стипендия.

Чл. 177б. (Нов - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Член 177 не се прилага за наети лица по трудово правоотношение, за които е приложен чл. 177а.

Предприятия, наемащи хора с увреждания

Чл. 178. (1) Корпоративният данък се преотстъпва изцяло на юридическите лица - специализирани предприятия или кооперации по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания, които към 31 декември на съответната година са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания и в които най-малко:
1. двадесет на сто от общия брой на персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или
2. тридесет на сто от общия брой на персонала са хора с увреден слух, или
3. петдесет на сто от общия брой на персонала са хора с други увреждания.
(2) Корпоративният данък на юридическите лица по ал. 1 се преотстъпва пропорционално на броя на хората с увреждания или трудоустроените лица към общия брой на персонала, когато не са изпълнени изискванията по ал. 1 за броя на наетите лица.
(3) Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината, за която се ползва преотстъпването. Планирането, разходването и отчитането на средствата се извършват с наредби на националните организации на и за хора с увреждания съгласувано с министъра на финансите.

Земеделски производители

Чл. 179. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Ръководство на въздушното движение

Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Социални и здравноосигурителни фондове

Чл. 181. (1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер 50 на сто на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.
(2) Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в основната дейност в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

Раздел IV.
Минимална или регионална държавна помощ под формата на данъчни облекчения (Загл. изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)


Данъчно задължени лица, които не могат да ползват данъчни облекчения

Чл. 182. (1) (Предишен текст на чл. 182, изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не се прилага по отношение на данъчно задължени лица, които:
1. извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, корабостроене, производство на синтетични влакна, рибовъдство, както и производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение 1 на Договора за създаване на Европейската общност, за съответната дейност, или
2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) са в производство по ликвидация или в производство по оздравяване, или
3. се определят като предприятия в затруднение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на:
1. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в сектор рибарство и аквакултури съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури;
2. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност;
3. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност;
4. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в отрасъл въгледобив съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2002 на Съвета относно държавните помощи за въгледобивната промишленост;
5. предприятия в затруднение;
6. инвестирането в товарни автомобили, когато те се предоставят на данъчно задължено лице, осъществяващо шосейни превози на товари за други лица, или се предоставят срещу възнаграждение;
7. инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.
(3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне някое от условията по ал. 1 през периода на извършване на съответната първоначална инвестиция.
(4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне условие по ал. 2 през периода на инвестиране.
(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не се прилага по отношение на предприятия в затруднение.

Общини с безработица, по-висока от средната за страната

Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Общините с безработица, по-висока от средната за страната, за целите на чл. 184, т. 1 и чл. 189, ал. 1, т. 3 се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в "Държавен вестник".
(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Община, чийто административен център е център и на друга община, се включва в списъка по ал. 1 въз основа на среднопретегленото ниво на безработица в съответните общини, определено на база на броя на икономически активното население в тях.

Данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната

Чл. 184. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
2. (нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) през целия данъчен период данъчно задълженото лице поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност;
3. (нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала са лица с постоянен адрес в общини по т. 1;
4. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изпълнени са условията по:
а) член 188 - в случаите на минимална помощ, или
б) член 189 - в случаите на държавна помощ за регионално развитие.

Специфични случаи на преотстъпване

Чл. 185. (1) Когато в резултат на увеличената трудова заетост общината отпадне от обхвата на общините по чл. 183, лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък, запазва това право през следващите 5 последователни години, считано от годината, през която районът отпадне от списъка, при спазване на останалите условия за преотстъпване.
(2) Когато данъчно задължено лице е отговаряло на условията по чл. 184, т. 1 в предходната година преди общината да отпадне от обхвата на общините по чл. 183, но не е осъществявало производствена дейност през този период поради извършването на подготвителни работи и производствената дейност започне през следваща година, правото на преотстъпване на данъка възниква от годината на започване на производствената дейност и се запазва през следващите 4 последователни години при спазване на останалите условия за преотстъпване.

Инвестиционен данъчен кредит

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Данъчно облекчение за кооперации

Чл. 187. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ (Загл. изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е налице, когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото лице през последните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им, не превишава левовата равностойност на 200 000 евро, а за данъчно задължените лица в сектор шосеен транспорт - левовата равностойност на 100 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото. Тези прагове се прилагат независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз. В сумата на получените минимални помощи се включва и намаленият или преотстъпеният корпоративен данък на данъчно задълженото лице за последните три години, включително корпоративният данък, който подлежи на намаление или преотстъпване за текущата година. В сумата на получените минимални помощи не се включва преотстъпеният корпоративен данък, за който са изпълнени условията на чл. 189.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Преотстъпеният данък по чл. 184 трябва да се инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Преотстъпеният данък, инвестиран в активите по ал. 2, се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за тези активи, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ (ОВ, бр. С 73 от 30 март 2007 г.).
(4) Данъчно задълженото лице декларира размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за последните три години, включително текущата, в годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък.

Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие (Загл. изм.- ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 189. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Данъчно задължените лица трябва да изпълнят следните условия за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие:
1. преотстъпеният корпоративен данък трябва да се инвестира в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначална инвестиция;
2. първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът;
3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в общини, в които за годината на преотстъпване има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
4. дейността, свързана с първоначалната инвестиция, трябва да продължи да се осъществява в съответната община за период от поне 5 години след годината на завършване на първоначалната инвестиция; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на 5-годишния срок с годишните данъчни декларации;
5. поне 25 на сто от стойността на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да е финансирана със собствени или привлечени средства от данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени или привлечени средства преотстъпеният корпоративен данък, както и други средства, в които има какъвто и да е елемент на държавна помощ;
6. материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са амортизируеми активи;
7. стойността на приемливите разходи за нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция, не трябва да превишава 50 на сто от сумата на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция;
8. нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да се ползват единствено в дейността на данъчно задълженото лице и да са включени в активите му за период от поне 5 години;
9. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, определена към 31 декември на годината на преотстъпване; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на първоначалната инвестиция е референтният лихвен процент за годината на преотстъпване, определен от Европейската комисия;
10. прогнозният размер на първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение се декларират с годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък.
(2) Преотстъпеният корпоративен данък се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за същата първоначална инвестиция, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ.
(3) В случаите, когато данъчно облекчение е предоставено за голям инвестиционен проект, който е получил помощ от всички източници, чиято обща стойност превишава левовата равностойност на 37,5 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото, данъчното облекчение може да бъде ползвано за съответната година само ако:
1. данъчно задълженото лице е уведомило органа по приходите за проекта най-късно преди започване на изпълнението му;
2. е получено положително решение от Европейската комисия вследствие на уведомление, направено по реда на чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност. Министърът на финансите уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи. Данъчно задълженото лице е длъжно да предостави на министъра на финансите необходимата информация за изпращане на уведомление до Европейската комисия.
(4) Когато за голям инвестиционен проект не трябва да се прилага ал. 3, данъчното облекчение може да бъде ползвано само ако е спазен коригираният таван за регионална помощ за големи инвестиционни проекти, както е определен в Решението на Европейската комисия за одобряване на Карта на националната регионална държавна помощ.
(5) За целите на ал. 3 стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща стойност към датата на уведомяване на Европейската комисия по реда на чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност. За целите на ал. 4 стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща стойност към датата, на която започва изпълнението на проекта.

Данъчно облекчение за извършвана дейност в селското стопанство, преработвателната промишленост, производството, високите технологии и инфраструктурата

Чл. 189а. (*) (Нов - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители (Ново загл. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 189б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
(2) Корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;
2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;
4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1;
5. (нова - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) активите по т. 1 не заместват съществуващи активи;
6. (нова - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:
а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.);
в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;
г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

Ограничения при ползване на данъчни облекчения (Загл. изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Данъчно задължено лице не може да ползва повече от едно данъчно облекчение по този раздел през една и съща година.
(2) Активите, в които е инвестиран преотстъпен данък съгласно чл. 188, ал. 2, се изключват от обхвата на първоначална инвестиция.

Раздел V.
Данъчни облекчения, отговарящи на изискванията за допустима държавна помощ за заетост (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)


Данъчно задължени лица, които не могат да ползват данъчното облекчение

Чл. 191. (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Данъчно облекчение за насърчаване на заетостта

Чл. 192. (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Общи условия

Чл. 193. (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Част трета.
ДАНЪК, УДЪРЖАН ПРИ ИЗТОЧНИКА

Глава двадесет и трета.
ОБЕКТИ НА ОБЛАГАНЕ


Данък, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове

Чл. 194. (1) С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:
1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.
(2) Данъкът по ал. 1 е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на:
1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
2. договорен фонд;
3. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.

Данък, удържан при доходи на чуждестранни лица

Чл. 195. (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната и доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът по ал. 1 се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато платецът на дохода не е данъчно задължено лице по чл. 2 и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се удържа от получателя на дохода.
(4) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност в страната начислява посочените доходи на други части на предприятието си, разположени извън страната, с изключение на случаите, когато счетоводни разходи не се признават за данъчни цели или счетоводни разходи или активи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност), се признават за данъчни цели на място на стопанска дейност.
(5) Авансовите плащания във връзка с доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника.
(6)(Нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) С данък при източника не се облагат:
1. доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице - емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) емитентът е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
б) емитентът е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице;
в) облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар (Загл. изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 196. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби.

Глава двадесет и четвърта.
ДАНЪЧНА ОСНОВА


Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите от дивиденти

Чл. 197. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от дивиденти, е брутният размер на разпределените дивиденти.

Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни дялове

Чл. 198. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни дялове, е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица

Чл. 199. (1) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите по чл. 195, ал. 1, е брутният размер на тези доходи, с изключение на случаите по ал. 3 и 4.
(2) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от лихви на чуждестранни юридически лица по договори за финансов лизинг в случаите, когато в договора не е определен размерът й, се определя на базата на пазарната лихва.
(3) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица от разпоредителни действия с финансови активи, е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване.
(4) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижимо имущество, е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на недвижимото имущество.
(5) Продажната цена за целите на ал. 3 и 4 представлява насрещната престация по сделката, включително възнаграждението, различно от пари, което се оценява по пазарни цени към датата на начисляване на дохода.
(6) При прекратяване на договор за финансов лизинг преди изтичане на срока му и без да се прехвърли правото на собственост върху съответните активи - предмет на договора, неподлежащите на връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит от чуждестранното юридическо лице към момента на прекратяването. Внесеният данък при източника за дохода от лихви до момента на прекратяване на лизинговия договор се приспада от дължимия данък при източника за дохода от ползване на имуществото.

Глава двадесет и пета.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ


Данъчни ставки

Чл. 200. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 194 е 5 на сто.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 195 е 10 на сто с изключение на случаите по чл. 200а.

Данъчна ставка на данъка върху доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения

Чл. 200а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:
1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;
2. местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения може да се облагат със ставката по ал. 1 и преди да е изтекъл срокът по ал. 6, т. 2, при условие че към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите по ал. 2, когато притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато преди изтичането на минималния двегодишен срок, за обложените по ал. 2 доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто. Дължимият данък при източника се коригира така, все едно данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е била 10 на сто. За разликата между внесения и дължимия данък при източника се дължи лихва за просрочие за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато доход, подлежащ на облагане с данъчната ставка по ал. 1, е обложен с по-висока данъчна ставка, притежателят на дохода има право да поиска възстановяване на данък. Възстановяването се извършва по реда и в сроковете на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но не по-късно от една година от подаване на искането за възстановяване.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Алинеи 1 - 4 не се прилагат за:
1. доходи, които представляват разпределение на печалба или възстановяване на капитал;
2. доходи от вземания за дълг, които дават право на участие в печалбите на длъжника;
3. доходи от вземания за дълг, които дават право на кредитора да замени своето право на лихва за право на участие в печалбите на длъжника;
4. доходи от вземания за дълг, при които няма клауза за връщане на главницата или връщането е след повече от 50 години от датата на емитирането на дълга;
5. доходи, представляващи непризнати за данъчни цели разходи на място на стопанска дейност в Република България, с изключение на тези по чл. 43;
6. доходи, начислени от чуждестранно юридическо лице от държава, която не е държава - членка на Европейския съюз, чрез място на стопанска дейност в Република България;
7. доходи от сделки, на които основният мотив или един от основните мотиви е отклонение или избягване от данъчно облагане.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)За целите на този член:
1. чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:
а) правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение № 5;
б) чуждестранното юридическо лице е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;
в) чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци;
2. едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:
а) (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) първото лице е притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
б) (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) второто лице е притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
в) (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице;
3. чуждестранно юридическо лице е притежател на дохода, когато получава този доход в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице;
4. място на стопанска дейност е притежател на дохода, когато едновременно са изпълнени следните условия:
а) вземането за дълг, правото или използването на информация, по отношение на които възникват лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, са ефективно свързани с това място на стопанска дейност;
б) лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения представляват доход, по отношение на който мястото на стопанска дейност се облага в държавата - членка на Европейския съюз, в която се намира, с някой от данъците, посочени в приложение № 6, или в Белгия - с "impot des non-residents/belasting der niet-verblijfhouders", или в Испания - с "Impuesto sobre la Renta de no Residentes", или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци.

Глава двадесет и шеста.
ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДАНЪКА


Деклариране на данъка. Удостоверение за удържан данък върху доходи на чуждестранни лица. Предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Чл. 201. (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.
(2) Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода в срока по ал. 1.
(4) По искане на заинтересованото лице за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е подадена или подлежи на подаване декларацията по ал. 1.
(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) С декларацията по ал. 1 лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, или получателите на доходите в случаите по ал. 3 предоставят информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за целите на автоматичния обмен. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията, подавана за четвъртото тримесечие на съответната година.
(6) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Редът по ал. 5 се прилага и от чуждестранни юридически лица, които реализират доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез място на стопанска дейност в Република България.

Глава двадесет и седма.
ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА


Внасяне на данъка

Чл. 202. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти или на ликвидационни дялове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.
(3) Дължимият данък по ал. 1 и 2 се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато платецът на дохода по ал. 2 не е данъчно задължено лице и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се внася от получателя на дохода в срока по ал. 2, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София.
(5) Надвнесен данък се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът.

Преизчисляване на данък при източника (Ново загл. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 202а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли данъка при източника за доходите по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника, преизчислението се извършва за всички реализирани от него доходи по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 през годината.
(2) Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника за реализираните от него доходи, преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, който би бил дължим за тези доходи, ако те са реализирани от местно юридическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по изречение първо, за които би бил дължим данък върху разходите, ако те бяха извършени от местно юридическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.
(3) Когато размерът на внесения данък при източника по чл. 195, ал. 1 превишава размера на преизчисления данък по ал. 2, разликата подлежи на възстановяване до размера на данъка при източника по чл. 195, ал. 1, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък в държавата, където то е местно лице.
(4) Изборът за преизчисляване на данъка при източника се упражнява чрез подаване на годишна данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава от чуждестранното лице в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София, в срок до 31 декември на годината, следваща годината на начисляване на доходите.
(5) Възстановяването на данък по ал. 3 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София.
(6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, когато чуждестранното лице е местно лице за данъчни цели на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, която не е държава - членка на Европейския съюз, с която Република България:
1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или
2. има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в която не е предвидено:
а) обмен на информация, или
б) сътрудничество при събирането на данъци.

Отговорност

Чл. 203. Когато данъкът по чл. 194 и 195 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица.

Част четвърта.
ДАНЪК ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ

Глава двадесет и осма.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Обекти на облагане

Чл. 204. С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:
1. представителните разходи, свързани с дейността;
2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:
а) (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот";
б) разходите за ваучери за храна;
3. разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.

Социални разходи, които не са в натура

Чл. 205. Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Признаване на данъка върху разходите

Чл. 206. (1) Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.
(2) Данъкът върху разходите е окончателен.

Данъчно задължени лица

Чл. 207. (1) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 1 и 3 са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък.
(2) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 2 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.

Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки "Живот"

Чл. 208. Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква "а" в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна

Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква "б" в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;
4. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
(2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което:
1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;
2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;
3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;
5. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;
б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема, когато операторът:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 и 9;
2. престане да осъществява дейност;
3. (В сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) не е осъществявал дейност през предходните две години, от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота;
4. (В сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е предоставил на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна, без да е получил индивидуална квота.
(4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.
(5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
(7) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора.
(9) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Операторът сключва договори за обслужване само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.

Освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол

Чл. 210. (1) Не се облагат с данък по чл. 204, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
(3) Алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

Глава двадесет и девета.
ДАНЪЧНА ОСНОВА