начало
Прокуратурата ще проверява правителството заради оръжейните лицензи Прокуратурата ще проверява правителството заради оръжейните лицензи

Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Правила на форума
Ако искате да Ви помогнат, помогнете и Вие: Българската Коледа - http://www.bgkoleda.bg/ ; SOS Детски селища България - http://www.sosbg.org/ ; Спаси, дари на .... - http://www.save-darina.org/ ; И АЗ МОГА - http://www.icantoo.eu/ ; Единен дарителски номер - http://dmsbg.com/projects_list_actual.php ; Коледа 365 - http://koleda365.org/ ...


Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот fani_i » 01 Мар 2010, 09:41

Колеги, натъквам се на трайна съдебна практика, вкл. на ВС/ВКС, според която срокът по чл.33, ал.2 от ЗС тече от момента на узнаването, а не от продажбата, ако съсобственикът въобще не е поканен. Липсват аргументи, но становището се повтаря копи-пейст от по-старата практика, та досега.
Считам, че тази практик противоречи на закона, доколкото срокът е определен еднозначно - от продажбата, като не са предвидени отделни хипотези, при които срокът да тече от узнаването. Не считам, че следва съдилищата да прилагат каквото и да било разширително тълкуване на норма, която първо не се нуждае от такова, и второ - това дори не е разширително тълкуване, а контра легем. Не случайно срокът е определен от законодателя еднозначно, както и е преклузивен, иначе би се засегнала стабилността на последващи сделки с имота
Съгласна съм принципно, че има случаи, в които срокът следва наистина да бъде определен по този начин - както в ГПК се определят сроковете за отмяна на влезли в сила решения, които са с различен начален момент, обусловен от различие в основанието. В чл.33 ЗС обаче не са разграничени такива хипотези, което има своята логика. Дори и да приемем, че в определени хипотези срокът ще тече от узнаването, поради оповестителното действие на вписването, не следва ли в крайна сметка да се приеме, че двата момента - на продажбата и на узнаването - съвпадат? Иначе дерогираме функциите на вписването - за едни се прилагат, но за други не. А заинтересования непоканен съсобственик естествено сочи дата на узнаването в рамките на двумесечния преклузивен срок.
Предстои ми конкретно дело, свързано с продажба на целия имот от клиента ми (легитимирал се като единствен собственик с НА), като трето лице е предявило 5 месеца след продажбата установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от продадения имот, съединен с иск по чл.33. В конкретния случай отделен е въпросът как продавачът ще е бил длъжен да се съобрази към момента на продажбата с разпоредба, която не е била приложима, тъй като имотът по правен статут не е бил съсобствен, т.е. не е имало и адресат на покана за изкупуване. Съгласна съм, че искът за собственост може да се уважи, но искът по чл.33?
Ще съм ви благодарна да споделите мнения и практика.
Успешна седмица!
fani_i
Потребител
 
Мнения: 562
Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот Гост. » 01 Мар 2010, 10:19

Лошо. Няма спор, че съдебната практика е трайна, още повече че иде реч за продажба на съсобствен имот. Моментът наистина е определен от дата на фактическо узнаване за осъществяването на продажбата, а не вписването й, обявяването в публичния регистър към АВ.
С гласни ще си "отворят" пътя за иска по чл. 33.
Надявам се довечера да не ви е късно- ще пиша повече. Боя се, обаче, че няма да мога да посоча решения против.

По скоро следва да се съсредоточите в тези детайли
В конкретния случай отделен е въпросът как продавачът ще е бил длъжен да се съобрази към момента на продажбата с разпоредба, която не е била приложима, тъй като имотът по правен статут не е бил съсобствен, т.е. не е имало и адресат на покана за изкупуване.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9449
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот Melly » 01 Мар 2010, 11:39

Предстои ми конкретно дело, свързано с продажба на целия имот от клиента ми (легитимирал се като единствен собственик с НА), като трето лице е предявило 5 месеца след продажбата установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от продадения имот, съединен с иск по чл.33.


Нека попитам - Към датата на продажбата имотът бил ли е в съсобственост? Щото ако се претендират права към минал момент (допускам, че става въпрос за градоустройствени процедури) май няма да мине тази претенция по чл.33 ЗС. :oops:
Малко неясна е конкретиката за да може да се прецени съотносимостта на правото на изкупуване.
Фани, дай още факти.
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 6432
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот fani_i » 01 Мар 2010, 11:52

Благодаря, Поли!
Наистина е трайна практиката, спор няма, въпросът е дали е съобразно закона или не - в крайна сметка, дори и трайна, не е от задължителната и мога да се позовавам на закона, което и ще отстоявам. Знам ги в конкретния случай и кои са гласните. Опитвам се да събера доказателства за друг момент на узнаване, който е извън преклузивния срок и който е действителния, но все още не разполагам с доказателствата.
Смятам да се мотивирам с всичко изложено в предходния ми пост, пък каквото сабя покаже. Продължавам да считам, че макар и съществуваща в този си вид, практиката не е съобразена с нормата на закона (не с буквата). Ако законодателят е искал да отчете хипотези с друг срок, щял е да го стори.
Допускам, че по-старата практика е изхождала от факта, че има и невписани сделки, службите по вписвания са създадени едва от 1997 г., но по-новата ми се струва, че трябва да изостави това становище.
Интересно е, че за поканения съсобственик, но сделката е извършена при различни условия, при което той разполага с иск по чл.33, срокът според същата тази практика тече от продажбата - т.е. съобразно определения в закона начален момент.На практика това лице, независимо че е поканено, отново ще трябва да установява от вписването кога е извършена точно продажбата, за да спази срока - т.е. за него оповестителното действие на вписването ще важи - и пак отиваме в аналогична хипотеза. Това че е поканено, не означава, че му е известна датата на сделката - тя може да се осъществи след 1 или 3 месеца...В този смисъл не виждам разлика в правата на различните субекти, оттам и правно основание за различна практика в определянето на началния момент. Дори и практически да има известно основание да се третират различно поканените и непоканените съсобственици (първите все пак са в някакво известие за намеренията на съсобственика да продава ид.ч.), но тази разлика не произтича от закона, поради което считам, че това са ирелевантни за преклузията разсъждения.

Благодаря и на теб, Мелли!
Към момента на продажбата продавачът се легитимира като единствен собственик на продавания имот с НА за обст.проверка. Затова считам, че именно в момента, когато следва да бъде спазена разпоредбата на чл.33 ЗС, не са били налице предпоставките за приложението й, доколкото съгласно установеното право на собственост, не е съществувал съсобственик, ерго, не е имало и адресат на поканата. Впоследствие, 5 месеца по-късно трето лице предявява установителен иск за собственост на 1/2 и.ч. от продадения имот, съединен с иск за изкупуване частта на продавача. Считам, че макар и установителния иск да е възможно да бъде уважен и да признава правата на ищеца назад във времето, то не може по същата аналогия да се уважи иск по чл.33 ЗС, тъй като това право формално не е съществувало към момента на продажбата и продавачът не е имал правно задължение да кани когото и да било. Т.е. действието на съдебното решение във времето по отношение на правото на собственост не би следвало да рефлектира по същия начин и спрямо правото по чл.33 ЗС.
fani_i
Потребител
 
Мнения: 562
Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот Melly » 01 Мар 2010, 12:43

Интересно е, че за поканения съсобственик, но сделката е извършена при различни условия, при което той разполага с иск по чл.33, срокът според същата тази практика тече от продажбата - т.е. съобразно определения в закона начален момент.На практика това лице, независимо че е поканено, отново ще трябва да установява от вписването кога е извършена точно продажбата, за да спази срока - т.е. за него оповестителното действие на вписването ще важи - и пак отиваме в аналогична хипотеза. Това че е поканено, не означава, че му е известна датата на сделката - тя може да се осъществи след 1 или 3 месеца...В този смисъл не виждам разлика в правата на различните субекти, оттам и правно основание за различна практика в определянето на началния момент. Дори и практически да има известно основание да се третират различно поканените и непоканените съсобственици (първите все пак са в някакво известие за намеренията на съсобственика да продава ид.ч.), но тази разлика не произтича от закона, поради което считам, че това са ирелевантни за преклузията разсъждения.


Искам само да допълня към болднатото относно втората предпоставка на правото на изкупуване.
Същественото обстоятелство за иска по 33 ЗС е сделката да е била извършена при различни условия от предложените. Не е достатъчно съсобственикът да е бил поканен. Цената на продаваната идеална част е следвало да му бъде известна ведно с поканата. :wink:

del:........................., Права си, не съобразих. Извини ме. :oops:
Последна промяна Melly на 01 Мар 2010, 18:52, променена общо 1 път
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 6432
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот Гост. » 01 Мар 2010, 14:38

:roll: Интересно се е получило.
Подкрепям становището на колегата Янева, първи абзац, логично!, но този КНА е притеснителен. Вероятно претендира и отмяна. Усилията ти ще са насочени главно там.

Допускам, че по-старата практика е изхождала от факта, че има и невписани сделки, службите по вписвания са създадени едва от 1997 г., но по-новата ми се струва, че трябва да изостави това становище.


Не е аргумент против, нито за. Пък и ПВ е от 51( ако не се лъжа)...

Фани, ако не те затруднява, би ли написала петитума на ИМ?
И на какво основание ищецът се легитимира, като собственик.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9449
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот fani_i » 01 Мар 2010, 17:48

Мелли, ако позволиш, тези детайли мога да изпратя на лични, по разбираеми съображения. Действително, оспорен е и КНА, ако се уважи искът за собственост, като последица ще бъде отменен и КНА.
Спор няма, че защитата ще се концентрира върху установяването на правото на собственост по давност, но все пак предпичитам да обхвана всички възможни защитни позиции, включително и самостоятелни по чл.33 ЗС. За съжаление изчетох и практика, според която е уважен установителен собственически иск, както и такъв по чл.33 ЗС, противно на разсъжденията ни с колегата Янева.
Не съм противник на правото на изкупуване, както и на преследваната с уредбата му цел за концентриране на собствеността.
Въпросът е всъщност кое е правното основание[да се счита, че за част от субектите срокът за упражняване правото на изкупуване, тече съгласно установения в закона начален момент - от продажбата, а за други - от узнаването. Освен това, дори и от узнаването - не е ли това вписването на НА за продажба и ако не - защо?
Пак казвам - законът не провежда подобно разграничение и в него не намирам опора за подобно тълкуване. Нормата е пределно ясна и несъмнено сочи един начален момент за всички субекти на правото.Срокът не случайно е кратък и преклузивен, точно с оглед стабилизиране на прехвърлителните сделки и недопускане след години (щото и тогава може да се "узнае") купувачът при вече извършено и застрояване на имота, да търпи съдебно отстранение. Принципът на уедряване на собствеността не следва да бъде провеждан в противовес на принципа за стабилност на прехвърлителните актове и придобитите от тях права. Израз именно на втория принцип считам, че е уредбата на краткия преклузивен срок и началния му момент.
Иначе практиката наистина е трайна, но само толкова - в нито едно решение (а изчетох всички в ползваната от мен ПИС), няма аргументи, основани на закона, а единствения текст е "...Когато съсобственикът не е поканен, срокът тече от узнаването." И толкова. След това този текст е преповтарян в практиката по същия неаргументиран начин. Все пак не сме прецедентна система.

По тази логика и за други срокове, чиито начални моменти са определени в закона, ще претендирам, че за мен тече от друг момент, включително узнаване, като не е нужно дори да се позовавам на законова норма относно изключението.
fani_i
Потребител
 
Мнения: 562
Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот bebitor » 01 Мар 2010, 17:55

Здравейте, радвам се да ви "видя"!
По първия въпрос, трайната практика, че срокът е от узнаването, следва логиката. Вярно е, че приобретателят се смята за собственик по отношение на третите лица от момента на вписване на сделката. Предложението по чл. 33 обаче предхожда и вписването, и сделката, липсата му води до относителна недействителност, която не се санира с факта на вписване. За това и срокът е от момента на узнаването. Друг е въпросът, че ищците тр. да доказват момента на узнаването на сделката.
****
Ако правилно съм разбрала, продавачът първо се е снабдил с НА въз основа на обстоятелствена проверка, след което е продал целия имот.
Ищецът е предявил иск по 124 ГПК за собствената си ид. част, + този по 33 от ЗС.
Ако ищецът не владее имота, той няма правен интерес от 124 ГПК, друг иск трябва да води, този ще го отхвърлят. Ако обаче се усети, отв. ще се узори с доказването, че е бил владелец, а не държател на ид.част.
А искът по 33 от ЗС е недопустим по две причини- първо, че съсобственикът не е могъл да се легитимира като такъв към момента на сделката и второ, че при продажба на цял имот покана изобщо не се дължи на никого :D А последиците от продажбата на чужда вещ ги знаем. Спирам до тук, че не зная кой ще чете :lol: :lol: :lol:
Фани, успех, имаш ЛС!
Rara avis in terris
Аватар
bebitor
Активен потребител
 
Мнения: 1831
Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
Местоположение: Пловдив, Русе

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот fani_i » 01 Мар 2010, 19:10

Бейби, и ти имаш ЛС.
Съгласна съм, че известна логика има в разсъждението за узнаването, но това все пак не е логиката на закона, който определя продължителността на срока, неговия характер (преклузивен или давностен със всички последици), както и началния му момент. Категорично ЗС не прави разграничение между поканените и непоканените, когато определя началния момент на срока. Нелепо ми звучат аргументи в съдебни решения, в които най-напред се цитира законовия срок и начален момент, след което на този цитат очевидно и веднага се противопоставя "трайната съдебна практика", която определя други правила. Че поне да не цитират закона, в случая е безпредметно. Да се цитира само трайната съдебна практика, да правораздаваме само по нея и това е...
Да уточним все пак, че отправянето на покана за изкупуване не е равнозначно на узнаване на сделка с трето лице.
По-скоро ми се струва, че за да бъде тази практика съобразена със закона, то следва самият той да бъде променен, като се отчетат различни хипотези и начало на сроковете, но не и да се правоприлага контра легем.
fani_i
Потребител
 
Мнения: 562
Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот Гост. » 01 Мар 2010, 21:36

Няма да ти помогна особено и защото НА е констативка, наистина намирам основания за успешно провеждане на искът по 124.
Малко теоретично- практически, вярвам си го знаеш, светлина по въпроса хвърля Венедиков в "Съсобственост"
Може да се окаже, че една продажба на идеална част е извършена в накърнение правото на предпочитане, което имат съсобствениците. Така е, ако продавачът даде невярна декларация, че е поканил другите съсобственици и те не са поискали да изкупят, или ако не даде декларация и нотариусът не забележи пропуска; същото е и ако в поканата до съсобствениците и в акта за продажба е посочена симулативно уговорена по-висока цена и съсобствениците не са купили поради това.
Член 33, ал. 2 ЗС разпорежда, че в такъв случай съсобственикът, чието право
да купи е нарушено, може да изкупи продаденото, ако декларацията на продавача е невярна или ако продажбата е извършена при симулативно по-тежки условия. Няма съмнение, че същото ще важи и вън от тези два случая, щом ал. 1 на чл. 33 е нарушена: ако нотариусът е извършил продажбата, без да е отправена покана, било понеже не е забелязал това, било понеже са му били предоставени неверни писмени доказателства: р. 72/59, ОСГК, Сборник, № 16. Правото на съсобственика да изкупи продадената идеална част се упражнява чрез иск. "Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата", казва последното изречение на чл. 33, ал. 2 ЗС. Върховният съд обаче приема (цит. р. 72/59, ОСГК, Сборник, 16, р. 1479/64, I г. о., Сборник, № 80), че когато съсобственикът не е поканен, двумесечният срок тече за него не от продажбата, а от узнаването за нея. Съображението в полза на това разрешение, дадено от съда, е, че съсобственикът, който не е поканен, не може да знае за продажбата, за да упражни правото си в срока. Това обаче важи всъщност и за случая, когато съсобственикът е поканен, но в поканата цената е симулативно завишена. В този случай той е осведомен само за намерението на съсобственика да продаде, но не и за продажбата, която може да се извърши неопределено време след поканата. От друга страна, това, че съсобственикът знае, че се проектира продажба и дори че е извършена, не го ползва много, когато продавачът и купувачът са симулирали цена, по-висока от истинската. Следователно съображенията, по които Върховният съд приема, че срокът тече от узнаването, ако съсобственикът не е поканен да купи, могат да се отнесат и към случаите, в които той е поканен да купи. От друга страна, като поставя началото на срока в момента на узнаването, Върховният съд го свързва с един момент, който е мъчно да се установи. При становището на съда се явява възможност искът по чл. 33 ЗС да се упражни много години след продажбата. В чл. 33 изрично е свързано началото на срока с деня на продажбата от желание да се избегне несигурността, която инак се явява.


А трайната съдебна практика води началото си от това СР
Решение № 72 от 1.VII.1959 г. по гр. д. № 48/59 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1959 г., С., Наука и изкуство, 1960 г.
чл. 33 ЗС
Когато на съсобствениците не е била отправена покана да купят имота при същите условия или когато подписите им на отправената покана бъдат подправени от връчителя или друго лице, началото на срока по чл. 33 ЗС трябва да бъде отнесено до момента на узнаване на продажбата от тях.
----------------------------
В. Н. А. и К. Г. А., двамата от гр. С. Д., са били съсобственици с М. В. П. и В. Х. П. от с. гр. на урегулиран парцел в гр. С. Д. на ул. "А. Д." № 8. Последните двама съсобственици са продали идеалната си 1/4 част с нотариален акт № 165/55 г. на трето лице В. Б. С., който е встъпил в делбеното производство - гр. д. № 362/55 г. - като осъдител.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС съсобствениците могат да продават своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представят пред нотариуса писмени доказателства, че са предложили на другите съсобственици да купят тази част при същите условия, и да декларират писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

В случая продавачите по нотариален акт № 164/55 г. е трябвало да представят пред народния съдия в гр. С. Д. писмени доказателства, че са предложили на другите съсобственици: В. А. и К. А., да купят тяхната 1/4 идеална част от парцела при същите условия.

С влязла в сила на 28.III.1958 г. присъда по н. о. х. д. № 54/58 г. на Ст.-д. нар. съд е установено, че подписите на поканата отправени до тези съсобственици, са били поправени от призовкаря при народния съд.

На 10.V.1958 г. В. А. и К. А. са предявили иск по чл. 33, ал. 2 ЗС против В. Б. С. за изкупване на 1/4 идеална част от парцела при същите условия по нотариален акт № 164/55 г.

Нар. с. е отхвърлил този иск. ОС е оставил в сила решението му, а ВС е оставил без уважение предложението на председателя на ВС за допускане преглед по реда на надзора на тези решения. НС е приел, че искът е трябвало да бъде предявен в двумесечен срок от продажбата, извършена на 6.VII.1955 г., а ОС и ВС приемат, че искът е трябвало да бъде предявен в този срок от момента, когато съсобствениците са узнали за извършената продажба, което е станало през 1956 г., когато в делбеното производство купувачът В. Б. С. е представил нотариален акт № 164/55 г.

В закона не е предвидено какви ще бъдат правните последици, ако на съсобствениците въобще не е била отправена покана да купят имота при същите условия или, както е в случая, когато подписите им на писмената покана бъдат подправени.

Когато законът е непълен, съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗД за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят за подобни случаи, ако това отговаря на правилата на социалистическото общество.

Правилно ОС и ВС, I г. о., са приели, че за настоящия случай трябва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 33, ал. 2 ЗС, защото тези разпореждания се отнасят до подобни случаи и това няма да бъде в противоречие с правилата на социалистическото общество.

Вярно е, че подправката на подписите на съсобствениците в писмената покана да купят имота при същите условия е престъпление, което се констатира и наказва по установен ред с влязла в сила присъда, но и представянето пред нотариуса на неистинска декларация, случай, който има предвид чл. 33, ал. 2 ЗС, е също престъпление и въпреки това законодателят е предвидил срок от два месеца след продажбата за завеждане иска за изкупуване, когато наказателното преследване до постановяване на влязла в сила присъда може да продължи много по-дълго време.

С разпоредбите на чл. 33 ЗС се цели както запазване интересите на съсобствениците на общия имот, така и тези на купувача. От съображения на правна сигурност е предвиден сравнително кратък срок за завеждане иска за изкупуване.

В настоящия случай началният момент на двумесечния срок на чл. 33, ал. 2 ЗС трябва да бъде отнесен до момента на узнаване за продажбата от страна на заинтересуваните съсобственици. Те не са знаели за продажбата, извършена с нотариален акт, защото въобще не са били поканени по реда на чл. 33, ал. 1 ЗС. Срокът не може да тече за тях от деня на продажбата, защото те едва през 1956 г. в делбеното производство са узнали за извършената продажба и за условията, при които е купен имотът. От този момент те трябвало да предявят иска си за изкупуване в двумесечен срок. Този иск е преклузивен и като не са го спазили, правилно съдът е отхвърлил иска им.

Моментът, от който започва да тече двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, също така не може да бъде отнесен към датата на влизане в сила присъдата, с която е признат за виновен и осъден призовкарят при народния съд, който е подправил подписите на ищците. Последните са имали процесуалната възможност да заведат иска си през 1956 г. най-късно два месеца след като са узнали за продажбата по нотариален акт № 164/55 г. В гражданския процес ищците са могли да оспорят по реда на чл. 154 и след. ГПК писмената покана, щом като не са я подписали, но те са имали и друга възможност - при заведено наказателно дело против призовкаря за подправка на подписите им да искат спиране гражданския процес съгласно чл. 182, б. "д" ГПК до свършване на наказателното дело.


А защо от узнаването - още един аргумент- никой не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9449
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот Гост. » 01 Мар 2010, 21:57

Продължавам( самА луда :lol: ), но ако Беби предполага Ако ищецът не владее имота, той няма правен интерес от 124 ГПК, друг иск трябва да води, този ще го отхвърлят( ревандикация от съсобственик срещу съсобственик?!) :roll: осъдителен иск, то същият е недопустим.

От събраните по делото доказателства се установи, че към момента на продажбата, т.е на промяната на собствеността, ищците не са били съсобственици в продедания УПИ XI в кв. 59а по плана на гр. XXXXXXXX. От представения по делото констативен нотариален акт, доказателствената сила на който не беше оспорена се доказа, че към момента на атакуваната продажба ищците не са били собственици на процесния имот. Установи се, че първите шестима ответници са били собственици на имота по давностно владение, поради което и без да е необходимо спазване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС те са го продали на ответника Б.. Ищците са загубили качеството си на съсобственици, а с това и правото да упражняват правото на изкупуване.
Предвид изложеното съдът намира, че ищците нямат основание за осъществяване на правото си на изкупуване, като встъпват в правата на купувача по покупко- продажбата, оформена с нот. акт № 67, том първи, рег. № 737, дело № 56/ 2007 год.
По отношение на иска по чл. 108 от ЗС: Съдът намира обективното съединяване на иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС с иск по чл. 108 от ЗС – за предаване на владението на изкупената част е недопустимо. Вторият иск не може да бъде едновременно предявен за разглеждане и решаване в едно производство при условията на кумулативност с първия иск. Вторият иск се явява преждевременно предявен. В тази връзка съдът намира, че производството по делото образувано за разглеждане на иска по чл. 108 от ЗС следва да бъде прекратено.


Някой да ме спре, че вероятно вече си ги редя .... :oops:
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9449
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот fani_i » 02 Мар 2010, 08:42

Поли, точно до това СР от 1959 г. стигнах и аз, като първопричина на терзанията ми по въпроса :) . Венедиков конкретно за случая не съм преравяла, но ти благодаря за цитата, виждам, че общо взето еднопосочни са разсъжденията ми в предходните ми постове за мотивите, с които законодателят е приел именно такова начало на срока, без да разграничава отделни хипотези, което сочи, че е дал превес на принципа за правната стабилност, а не на уедряването на собствеността.
Затова, макар и да намирам за логични в известна степен съображенията на съд.практика, то са противни на закона, това ми е идеята и затова повдигнах темата. Не само в този случай имаме текстове в закон, в които се конкурират различни правни принципи, като очевидно законодателят е дал превес на един от тях и именно това трябва да съобразяваме, прилагайки закона, макар и пак да отчитаме, че друг принцип е останал на заден план. Не става дума само за прилагане буквата на закона - противник съм на такова разсъждение - става дума за прилагане духа на закона, когато чрез текста е проведен принцип, какъвто считам, че е случая на чл.33, ал.2 ЗС.

По повод действието на вписването спрямо съсобственика като момент на узнаването - нямам предвид защитно действие на вписването, а оповестителното му действие. Не може да се дерогира това действие за едни лица, каквито се явяват според съда непоканените съсобственици, а за всички останали да се прилага последователно. Именно за оповестяване иде реч, не за някакво саниране на сделка. Иначе неизкупилия съсобственик си води свидетел да каже кога е узнал (това винаги е в срок), нищо че през това време може да е виждал как в съсобствения имот се строи, влизат трети лица и т.н. - съдът приема св. показания за установяване на узнаването и така - в случая именно той е недобросъвестен, а не продавачът. Това е обичайна практика, възможна именно заради изкривеното според мен тълкуване на чл.33, ал.2 ЗС. Не че съдията би приел св.показания, които очевидно са недостоверни, но много често липсват други обективни данни.
Именно затова законодателят е приел разрешението срокът да е от продажбата, да е преклузивен и кратък - иначе се толерира недобросъвестно шиканиране с "узнаването" и като резултат - доста продължителна във времето висящност на сделката, каквато очевидно законът е целял да избегне.
Освен това, когато съсобственикът продаде своята част на трето лице, какви толкова права черпи - просто получава продажната цена - дали от третото лице или от съсобственика - все тая, ако е еднаква.

Успешен ден на всички!
fani_i
Потребител
 
Мнения: 562
Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот agcanev » 13 Мар 2010, 13:30

"да продаде своята част от недвижимия имот " , " или ако третото лице купи частта на съсобственика " 4l. 33 e ne prilozim kogato zaedno sas sobstvenata se "prodava " i 4uzda 4ast ot imota - potarsete ima sadebna praktika
agcanev
Младши потребител
 
Мнения: 22
Регистриран на: 28 Май 2006, 10:36

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот fani_i » 15 Мар 2010, 14:37

agcanev написа:"да продаде своята част от недвижимия имот " , " или ако третото лице купи частта на съсобственика " 4l. 33 e ne prilozim kogato zaedno sas sobstvenata se "prodava " i 4uzda 4ast ot imota - potarsete ima sadebna praktika


Така считам и аз, но за да повдигна темата и в този аспект, не само относно течението на срока, съм срещнала доста противна на това становище съдебна практика, в която съдилищата са счели, че уважаването на иска за собственост при кумулативното съединяване на установителен иск за собственост и конститутивен по чл.33, води и до допустимост и основателност и на втория иск, тъй като ищецът си бил собственик по времето на продажбата на цялата вещ, поради което и не губи правото на изкупуване - твърде изкуствена конструкция, водеща на практика до извода, че продавачът следва да се съобразява вместо с нормата на закона, приложима или не към момента на продажбата, с бъдещи несигурни събития и предположения, която категорично не споделям, но е факт. Факт са и влезлите в сила решения в този смисъл, въпреки несъгласието ми :) Остава неизяснен обаче въпросът в тази практика, кого именно следва да покани продавачът и какво да му предложи да изкупи при липсата на елементите от хипотезата на чл.33 ( съсобственик, идеални части от недвижим имот). Тези неясноти очевидно не са смутили съдебните състави, щом са уважили исковете по чл.33 ЗС. А може за тях да са ясноти, само за мен не :oops:
fani_i
Потребител
 
Мнения: 562
Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52

Re: Съдебната практика по чл.33, ал.2 ЗС

Мнениеот ivan_lawyer » 06 Мар 2012, 18:39

Интересно ми е, ако решение подлежи на вписване - например иск за собственост, то от кога тече моментът на узнаването - от вписването ли или от фактическото узнаване.

Тоест вписването има ли презумпция за узнаване.
ivan_lawyer
Активен потребител
 
Мнения: 3204
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46


Назад към Съсобственост и делба


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


cron