начало
Кадровиците не отстраниха от длъжност Константин Сулев, изслушаха прокурорите по делото срещу Нотариуса Кадровиците не отстраниха от длъжност Константин Сулев, изслушаха прокурорите по делото срещу Нотариуса

Тъжна равносметка... по нашенски

Виртуална приемна - кажете това, което мислите, за това, което искате!
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: Тъжна равносметка... по нашенски

Мнениеот Melly » 14 Апр 2017, 05:18

П-ският АС написа:Производството е по реда на § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.196 и следващите от ГПК-1952 г / отм./.
Обжалвано е Решение № 495/23.102009 г, постановено от П. Окръжен съд по търговско дело №1234/2004 г по описа на същия съд. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове, предявени на договорно основание и конкретно е приел,че се касае до иск по чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.230, ал.1 от ЗЗД за заплащане на суми, представляващи обезщетения за претърпени вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение.
Съдът се е произнесъл по същество като е отхвърлил предявените на договорно основание искове за сумата от 14 217.84 евро, както и сумата от 3744 лв, представляваща заплатен ДДС върху стойността на доставените материали. По силата на същото решение е отхвърлен и иска за сумата от 17 840 евро щретендирана като направени от ищеца разходи за производството на определена готова продукция /2050 броя панталони и 180 броя якета/.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е процесуално недопустимо - съдът не се е произнесъл по предявеният деликтен иск по чл.45 от ЗЗД, с който е бил сезиран.
основание, имащ за предмет: присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, т.е. съдът е приел, че правопораждащ договорната отговорност юридически факт е неизпълнението на задължение по сключен договор за наем.
След като съдът не се е произнесъл по иска, с който е сезиран ищеца претендира да се обезсили обжалваното решение като недопустимо и делото да се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск - този за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД.
Ответната по жалбата страна - С.И.Н. от град П. не е ангажирал становище по допустимостта и основателността на жалбата.
П. Апелативен съд разгледа делото с оглед на изложените във въззивната жалба оплаквания и прие следното:
Първоинстанционният съд след продължителна и доста мъчителна /за ищеца/ процедура по отстраняване недостатъците на исковата молба е приел, че е сезиран с иск, предявен на договорно основание.
Това е дадената от първия съд квалификация на спорното правоотношение, както в обжалваното решение е прието, че предявеният иск е по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.230, ал.1 от ЗЗД- обезщетение за вреди, в двете предвидени в закона чл.82 от ЗЗД проявни форми: претърпени загуби и пропуснати ползи., настъпили в резултат на неизпълнение на договорно задължение.
Последното произтича от договор за наем сключен от търговското дружество ищец „Ф.„ ООД- П. и фиическото лице С.Н., посочен като ответник по делото.
Дали между страните в настоящия процес е възникнало облигационно отношение по повод на договор за наем или не - това е въпрос, който касае спорния предмет и същият следва да се разреши в съдебния акт по съществото на спора.
Основното оплакване на ищеца, поддържано във въззивната жалба е, че той като ищец е сезирал съда с иск ,предявен на деликтно основание - чл.45 от ЗЗД. След продължил обаче близо пет години исков процес е постановено съдебно решение, с което съдът се произнася по иск, предявен на договорно основание.
Такъв иск обаче ищеца изобщо не е предявявал и в исковата молба подробно е пояснил, че вредите са настъпили за него като резултат от виновното поведение на ответника С..
И. молба е депозирана на 08.10.2004 г и считано от тази дата в продължение на четири месеца - до 22.02.2005 г. /вж. протоколно определение от същата дата-л.87/ между ищеца и съда е протичала оживена кореспонденция на тема - какъв е предявения иск и кой точно е ответна страна по процесуалното отношение.
си представител търпеливо, но без да влага процесуално усърдие е „отстранявал недостатъците на исковата молба, посочени от съда.
В този случай важно е какви са изложените от ищеца обстоятелства в обстоятелствената част на ИМ.
Последната е действително противоречива: ищеца твърди, че търговското дружество -ищец е използувало под наем част от „базата на ответника л.с. на физическото лице С.Н., който имено е посочен страна - ответник по делото.
По нататък ищеца твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че „В базата производствена дейност развиваше фирмата на г-н Н. - „Н.„ЕООД.
В последваща молба - уточнение от 21.12.2004 г. /л.71 от делото/ процесуалният представител на ищеца е направил поредното уточнение в смисъл, че управителят на ТД-ищец „Ф.„ по поръчка на собственика на базата С.Н. - физическото лице.
Може би малко поизнервен от четирикратното обездвижване на исковата молба процесуалният представител на ищеца е уведомил съда затова, „че все пак се касае до ООД - персонално дружество, а не дружество на капитала". Това е оригинално, но за съжаление законодателят не споделя идеята - чл.64, ал.З от ТЗ в която императивно са посочени кои търговци са персонални и кои капиталови. След това категорично уточнение на ищеца за съда е следвало да стане ясно, че спорът е между търговското дружество - ищец, което след като е ООД е дружество на капитала. За разлика от представляваното от ответника дружество, което след като е ЕООД - вече не е капиталово търговско дружество.
Това разбира се няма съществено значение за процесуалното правоотношение след като ищецът е посочил за ответник не търговското дружество, а физическото лице С.Н.
В молбата - уточнение от 21.12.2004 г все пак е посочено пределно ясно, че правопораждащият отговорността на ответника факт е лишаването от достъп от страна на управителя - С.Н. и технолога / последният не е посочен персонално/.
Твърдението в ИМ е, че именно лишаването от достъп до производствената база е породило „договорна отговорност”.
Но за да се гарантира все пак ищецът е посочил „евентуално" и извън договорна отговорност, без обаче да стане много ясно дали се касае до деликтна отговорност или за неоснователно обогатяване.
Практически в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени изложени обстоятелства, нито пък е формулиран петитум от което да стане ясно е наред с основният е предявен и един и втори, при условията на „ евентуалност" иск.
Ищецът е посочил тази правна квалификация на спорното правоотношение - това е негово виждане по въпроса. Съдът е този който има дискрецията да определи правната квалификация.
Ищеца е продължил да прави експерименти на тема правна квалификация, като очевидно е имал очакването, че съдът най-сетне ще приеме исковата молба за редовна, така че да й даде ход.
Д. за което е и поредната уточняваща молба от 10.01.2005 г с която ищеца отново известява съда, че поддържа „основанието за извъндоговорна отговорност", но при условията на евентуалност. След това уточнение ищеца е направил пореден, макар и не много сполучлив опит за правна квалификация като е ориентирал съда към института на – „водене на чужда работа без пълномощие” - чл.60 от ЗЗД.
С това си поредно, без да е последно уточнение на исковата молба ищеца сам си е създал непредвидими трудности .
Първоинстанционният съд е проявил още от самото начало и в продължение на четири месеца постоянна процесуална бдителност в стремежа си да разбере кое все пак лицето, което е предприело управлението на работа, за която предварително е знаело че е чужда.
Не че това има особено значение за предявеният на деликтно основание иск, т.е. няма отношение към спорното материално право .
С разпореждане от 13.01.2005 г първоинстанционният съд е оставил за трети път исковата молба без движение - този път за да се попълни обстоятелствената част на исковата молба -с посочване на обстоятелствата, от които може да се направи извод за това дали ответника се е обогатил, при това за сметка на управляващия чуждата работа. По повод на разпореждането за оставянето на исковата молба без движение ответникът вече се е обезкуражил напълно. Това поне е видимо в молбата му от 21.01.2005 г с поредната /четвърта/ конкретизация на иска.
В тази молба ищеца вече примиренчески е посочил дословно следното: „Допускаме, че е възможно Г-н Н. да е лишил от достъп до производствения цех ръководството на ищеца „Ф.„ООД именно за да се възползува от готовата продукция с цел разпореждане. Първоначалната увереност на ищеца вече по всичко личи, че я няма и това е резултат от непрекъснатото обездвижване на исковата молба.
Дали това „допускане” е вярно или няма да се окаже вярно - на този въпрос, повдигнат е исковата молба към настоящия момент съдът не е дал отговор, тъй като е приел, че искът е за обезщетение за вреди, породени от неизпълнение на договорно задължение, т.е. договорна отговорност.
ищеца е поддържал петитум за присъждане на исковите суми, с които ответника се е обогатил неоснователно и това е станало за сметка обедняването на ТД-ищец.
Но въпреки направеното уточнение следва нова изненада за ищеца- исковата молба е оставена отново без движение - за четвърти път/ е оригиналната резолюция - „И. неправилно тълкува разпоредбата на чл.61, ал.2 и ал.З от ЗЗД. По-нататък следва вече автентично тълкуване на същата разпоредба от съда по въпроса и ново разпореждане за уточняване на основанието - този път на евентуалната претенция.
Оказва се, че цялата кореспонденция между съда и ищеца, продължила близо 4 месеца е водена на тема кой е предявеният евентуален иск.
Очевидно отегчен от многобройните уточнения процесуалният представител на ищеца с писмена молба от 03.02.2005 г е направил решителен процесуален ход: заявил е отказ от евентуалният иск /какъвто практически не е бил предявен/. За яснота ищецът чрез процесуалния си представител е заявил, че поддържа „основните искове", посочени в молбата, въз основа на обстоятелствата, посочени в исковата молба".
След това четвърто и последно „уточнение" от страна на ищеца най-сетне следва разпореждане от 07.02.2005 г. /л.83/ за насрочване на исковата молба в открито съдебно заседание.
След като ищеца изразява становище, че поддържа „основните искове” и съдът след такова едно „уточнение” приема че исковата молба вече е редовна би могло да се мисли, че между ищеца и съда има консенсус по въпроса кои са предявените като основни искове.

Да се смее ли човек, да плаче ли....
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8003
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Тъжна равносметка... по нашенски

Мнениеот ivanov_p » 14 Апр 2017, 09:12

Да се смее ли човек, да плаче ли....


Есето е много добре написано, с чувство за сдържан хумор, обезкуражаващ всеки опит на недобросъвестни процесуални представители за експерименти на тема правна квалификация, създаващи непредвидими трудности пред процесуално бдителни състави. Няма го дебелашкия хумор на Добрият войник Швейк и почти е достигнат финният такъв на Джером. Лично аз мисля, че авторът има бъдеще!
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4326
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Тъжна равносметка... по нашенски

Мнениеот Melly » 14 Апр 2017, 12:35

ivanov_p написа:
Да се смее ли човек, да плаче ли....

Есето е много добре написано, с чувство за сдържан хумор, обезкуражаващ всеки опит на недобросъвестни процесуални представители за експерименти на тема правна квалификация, създаващи непредвидими трудности пред процесуално бдителни състави. Няма го дебелашкия хумор на Добрият войник Швейк и почти е достигнат финният такъв на Джером. Лично аз мисля, че авторът има бъдеще!


За съжаление, цитираната от мен извадка е от истински, съвсем истински съдебен акт.
Източник (авторът):
http://www.apelsad-pd.bg/protocoli/RG01 ... 70710.html
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8003
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Тъжна равносметка... по нашенски

Мнениеот 111888 » 15 Окт 2017, 21:34

doc03 написа:Най-неприятно е да разбереш какъв боклук има в собствената ти къща...
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/03/ ... nudvane_i/

Отново герои от същото РПУ
https://www.blitz.bg/kriminalni/prestpl ... 50865.html
А по предишния случай-някакво развитие? http://news.bnt.bg/bg/a/arestuvanite-po ... dava-droga
111888
Потребител
 
Мнения: 611
Регистриран на: 13 Дек 2013, 12:08

Re: Тъжна равносметка... по нашенски

Мнениеот apfel » 23 Окт 2017, 17:12

– Ти фашист ли си, бай Димитре?

Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:

– Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!

В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:

– Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?

– До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.

Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист – значи съм фашист.

Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.

А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните, за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат „Смърт на фашистите!“

С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:

– Смърт за това Михайловистко куче!

При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народния“ съд в Неврокоп…

Откъс от автобиографичната книга на Никола Шайков „Пътят“,
apfel
Активен потребител
 
Мнения: 1063
Регистриран на: 16 Ное 2009, 19:44

Re: Тъжна равносметка... по нашенски

Мнениеот omar2002 » 12 Дек 2017, 07:48

Защо някой не отиде през деня и не види с какво са пълни кафенетата. С хора - най-вероятно.

ทางเข้า sbobet
omar2002
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 26 Окт 2017, 10:59

Предишна

Назад към Общи дискусии


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 47 госта


cron