Решение № 53-II от 5.IV.1979 г. по гр. д. № 113/78 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1979 г., С., Наука и изкуство, 1980 г.
чл. 37, ал. 3 ЗСГ,
чл. 52 ЗНасл.
Отказалият се от наследство не отговаря за задълженията на наследодателя по гл. III ЗСГ.
----------------------------
По делото е било спорно, че първоначалната ответница е придобила жилище от държавен кредит и че след това го е прехвърлила на друго лице. Получената от нея е цена е по-висока от цената, по която държавата е продавала недвижими имоти от същия вид към момента на прехвърлянето. В деня, в който е постъпила исковата молба по чл. 33, ал. 1 ЗСГ за отнемане на получената разлика като нетрудов доход, ответницата е починала и е оставила за наследник своя син. Синът се е отказал от наследството на майка си. Доводът на ищеца, че отказът е недействителен, е оставен без уважение, защото въпреки направеното искане да се даде възможност за доказване на недействителността доказателства в тази насока не са представени. С оглед на това с обжалваното решение е отхвърлен искът по отношение сина на първоначалната ответница.
В жалбата се поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл. 35 ЗСГ, защото майка и син са били членове на едно домакинство.
Жалбата не е основателна.
Отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, т. е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения.
Няма никакво основание да се приеме, че тези положения не важат за задълженията по гл. III ЗСГ. Напротив, от разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗСГ следва, че те са приложими и за тези задължения. Ако гражданин получи нетрудов доход, той има задължение да го възстанови на държавата. Това негово задължение, ако получилият нетрудов доход почине, си включва в наследството му. Неговите наследници, приели наследството, отговарят за задължението му към държавата, произтичащо от нетрудов доход, съобразно дяловете, които са получили по силата на чл. 60 ЗН. Ако наследникът се е отказал от наследството, отреклият се, от една страна, се освобождава от своята част от задължението, а от друга, с неговата част от задължението се уголемяват съответно задълженията на останалите наследници по силата на чл. 53 ЗН. И на последно място, ако се с единствен наследник от призованите да наследяват по даден ред, задължението преминава към наследниците от следващия ред.
Противни изводи не могат да се направят от разпоредбата на чл. 35, т. 1 ЗСГ. Преди всичко тази норма се отнася само към случаите на чл. 34 ЗСГ, а не и към тези по чл. 33, ал. 1 ЗСГ. На второ място, в чл. 35, т. 1 ЗСГ е уреден един от начините за образуване на част от имуществото на придобилия по чл. 34 ЗСГ нетрудов доход, като придобитите от членовете на домакинството му имущества се считат част от неговото имущество освен при оборване на тази презумпция. От това обаче не следва, че ако някой наследник, който е бил член на домакинството, се откаже от наследството на починал ответник по иск за отнемане на нетрудови доходи, е лично отговорен за цялото задължение на наследодателя или за припадащата му се част от наследството. Той е отговорен само ако лично е получил имущество по чл. 35 ЗСГ.