начало
Правосъдният министър би отбой за реформата на ВСС Правосъдният министър би отбой за реформата на ВСС

стар закон за горите

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


стар закон за горите

Мнениеот donna » 27 Сеп 2006, 16:03

Колеги нужен ми е стар закон за горите ,отменен ,точно кога е приет не мога да кажа ,но е отпреди 1947г. ,в правната ми система има закони за горите от 1947 натък.
Ако някой може да ми помогне моля да ми го пейсне тук или изпрати на поща donna@lex.bg
donna
Старши потребител
 
Мнения: 5387
Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
Местоположение: Свищов

Мнениеот mandradjiev » 28 Сеп 2006, 09:31

ЗАКОНЪ за горите
Утвърденъ с указъ № 49 отъ 16.07.1925 г., обн., ДВ., бр. 124 отъ 1.09.1925 г., въ сила отъ 1.09.1925 г., отм., бр. 71 от 27.03.1948 г.
ГЛАВА I

Горска собственость

Чл. 1. Горите и горските (планинските) пасища въ Царството са обществени и частни.

Обществени са: държавните, общинските и принадлежащите на обществените учреждения (окръжия, училища, читалища, църкви, монастири, джамии и др.) гори и горски пасища.


Държавни са ония гори и горски пасища, които не принадлежатъ нито на частни лица, нито на общини и други обществени учреждения, а така също тия въ яйлаците (летните пасища) и къшлаците (зимните пасища).


Общински са горите (съ пасищата въ тяхъ), които са отстъпени отъ държавата на някой градъ или село за вечно ползуване (балталъци), а така също и ония гори и горски пасища, които съставляватъ частни имущества на общините.


На обществените учреждения (светски и църковни) принадлежатъ горите и горските пасища, които имъ са отстъпени отъ древно време за вечно ползуване, или са придобити и се владеятъ отъ тяхъ като частни имущества.


Частни са ония гори и горски пасища, които принадлежатъ на частни лица (физически и юридически).

Чл. 2. Правото на паша и водопой, което частни лица, общини и други обществени учреждения притежаватъ въ яйлаците и къшлаците, се отчуждава въ полза на държавата, по реда указанъ въ настоящия законъ.

По същия начинъ се отчуждаватъ и изкуствените залесявания в яйлаците и къшлаците, извършени отъ техните владетели.

Чл. 3. Кои земи са яйлаци и къшлаци, а така също границите и пространството имъ и оценката на правото за ползуване отъ пашата и водопоя и за изкуствените залесявания въ тяхъ, определя комисия, назначена отъ Министерския съветъ, въ съставъ: членъ отъ Апелативния съдъ, единъ горски инспекторъ, окръжния управитель, окръжния финансовъ началникъ и членъ отъ Окръжния съветъ.

Оценката на правото за ползуване отъ пашата и водопоя се определя възъ основа на средния годишенъ приходъ презъ периода 1919 - 1923 г., отъ пашата и водопоя, като се вземе предъвидъ пространството само на естественото пасище (поляните и редините) въ границите на яйлака или къшлака, но не и на опожарените или по другъ някакъвъ начинъ обезлесени места. Така установения приходъ се умножава 15 пъти, за да се получи обезщетението, което трябва да се заплати.


Протоколите на комисията се утвърждаватъ отъ Министерския съветъ и съставляватъ пълно доказателство въ полза на държавата до доказване противното по чл. 4, ал. 2 отъ настоящия законъ.


За деня, въ който ще действува комисията, се разгласява въ съответните общини най-малко 1 месецъ по-рано.


Същата сила и значение иматъ и протоколите, съставени досега възъ основа на чл. 1 отъ закона за горите отъ 1904 г., и чл. 5 отъ същия законъ отъ 1922 г.


Забележка. Яйлаците и къшлаците, за които, въ споръ съ държавата, собствениците са получили, чрезъ влезли въ законна сила съдебни решения, признаването на пълна собственость на самораслите дървета въ тези яйлаци и къшлаци, се отчуждаватъ споредъ постановленията на закона за отчуждаване недвижими имоти за държавна и обществена полза.

Чл. 4. Протоколите, за които е речь въ чл. 3, се обнародватъ въ "Държавенъ вестникъ" и могатъ да бъдатъ обтъжени отъ заинтересованите въ тримесеченъ срокъ отъ обнародването имъ:

а) относно характера на земите - по общъ исковъ редъ и


б) относно оценката на отчужденото право за ползуване отъ пашата и водопоя, и на изкуствените залесявания - по реда, установенъ въ закона за отчуждаване недвижими имоти за държавна и обществена полза.


Искътъ по буква а - за собственость, може да се основава само на това, че комисията неправилно е окачествила имота като яйлакъ или къшлакъ, като въ подкрепа на това се представятъ стари или автентични документи, съ които се удостоверява пълното право на собственость върху имота, като гора. Не се допуска доказването, че самораслите дървета върху мирийска и вакъвска земя са станали собственость на владетеля на земята.


Необжалваните по тоя редъ протоколи добиватъ значение на влезли въ законна сила решения, издадени въ полза на държавата, както по отношение въпроса за собственостьта, така и относително стойностьта на отчужденото право за ползуване отъ пашата и водопоя и на изкуствените залесявания.

Чл. 5. Горите въ яйлаците и къшлаците, които не се владеятъ отъ държавата, се завладяватъ отъ нея веднага, следъ като комисията по чл. 3 определи яйлашкия или къшлашкия характеръ на земите.

Правото на паша и водопой и изкуствените залесявания въ същите се отчуждаватъ съ спешность за завладяването, по реда, указанъ въ гл. VII отъ закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза.

Чл. 6. Обезщетението за отчуждените право на паша и водопой и изкуствени залесявания въ яйлаците и къшлаците може, по искане на правоимеющите, ако такъвъ е община или друго общественъ учреждение, да се замени съ отстъпване на вечни времена приходите, които ще се получаватъ всяка година отъ пашата и водопоя въ същия яйлакъ или къшлакъ.

Въ такъвъ случай начинътъ за използуване на пашата всяка година се определя въ съгласие с правоимеющата община или друго обществено учреждение, като се спазватъ постановленията на чл. чл. 109 до 115 отъ настоящия законъ.

Чл. 7. Правото, което частни лица и общини иматъ върху пашата и водопоя въ общинските гори и горски пасища, се отчуждава въ полза на съответната община - собственикъ.

Разпорежданията на чл. 3 относно оценката на отчужденото право важатъ и за тоя случай.


Отчуждението се извършва, по решение на общинския съветъ, отъ комисия, назначена отъ министъра на земеделието и държавните имоти.


Решението на комисията се утвърждава отъ същия министъръ и може да бъде обтъжено отъ недоволната страна само относно оценката на отчужденото право, по реда предвиденъ въ закона за отчуждаване недвижими имоти за държавна и обществена полза, въ едномесеченъ срокъ отъ връчването на страните преписъ отъ него.

Чл. 8. Държавните и др. обществени гори, съ изключение на тия отъ категорията на частните имущества на общините и др. обществени учреждения, са неотчуждаеми и неприобретаеми по давность.

Общинските гори не може да се поделятъ между членовете на общината. Отъ същите не може да се отделятъ реални части за образуване на разни стопански и просветни фондове, като скотовъденъ, училищенъ и др.


Искове противъ държавата за гори, претендирани като балталъкъ, не се допускатъ, ако тези гори са били владени безспорно отъ нея, като свои, въ продължение на 20 години.

Чл. 9. Държавата и общините могатъ да придобиватъ гори както чрезъ покупка, тъй и чрезъ заменяване съ други гори и земи за по-удобно използуване на горите си. Те, при продажбата на частни гори, които се намиратъ въ съседство съ техните или с по-големи отъ 500 дка, иматъ право на изкупуване въ срокъ от шесть месеца отъ деня, въ който е сключен нотариаленъ актъ за продажбата, а ако продажбата е извършена чрезъ публиченъ търгъ - отъ деня на утвърждаването търга. Наредбите на чл. чл. 299 , 301, ал. 1 и 306 отъ Закона за задълженията и договорите иматъ съответно приложение.

За всяка покупко-продажба на гора, нотариусътъ и съдътъ са длъжни да съобщаватъ на Министерството на земеделието и държавните имоти.

Чл. 10. Обществените гори и горски пасища, съ изключение на тия въ яйлаците и къшлаците, и ония, за които има образувани въ съдилащата висящи дела за собственость или владение, се описватъ съ протоколи отъ комисия, въ съставъ: единъ горски инспекторъ, единъ членъ отъ местния окръженъ съдъ и местния лесничей. Това се извършва най-късно до три години отъ влизане въ сила на настоящия законъ.

Кои гори и пасища са отъ категорията на яйлаците и къшлаците, вследствие на което не подлежатъ на описване отъ тая комисия, определя Министерството на земеделието и държавните имоти, съгласно съ решенията на комисиите по чл. 3 отъ настоящия законъ.


Комисията установява границите и се произнася за владението на гората и пасището възъ основа на изученото и проверено отъ нея фактическо положение въ момента на описването.


Забележка. Пътните и дневни пари на членовете на комисията се заплащатъ отъ съответните собственици на горите и пасищата.

Чл. 11. За деня, въ който ще се извърши описването на обществените гори и горски пасища въ землището на всяко населено място, се съобщава отъ лесничея на съответния общински кметъ и на кметовете на съседните общини най-малко 1 месецъ преди описването. Последните, подъ страхъ на наказание по чл. 443 от Наказателния законъ , разгласяватъ отъ своя страна на населението чрезъ обявления, залепени предъ канцеларията на общинските управления.

При описването границите на държавни гори, горски пасища, или на общински такива, границащи съ държавни, държавата се представлява отъ лесничея - членъ въ комисията, а когато описваните гори и пасища граничатъ съ държавни такива въ района на друго лесничейство - отъ съответния лесничей, който за това се известява специално, най-малко 20 дни по-рано.


Явилите се при описването собственици, или техни представители, на описваните гори и пасища, както и на имотите, които се намиратъ въ вътрешностьта на същите или граничатъ съ тяхъ, се поканватъ да посочатъ границите на имотите си и да представятъ писменни доказателства. Освенъ това комисията събира сведения и чрезъ стари околни лица.


Неявяването на някои отъ заинтересованите, следъ като са били известени по указания по-горе редъ, не спира работата на комисията, която въ такъвъ случай събира нужните й сведения отъ общинското управление и другите присъствующи.

Чл. 12. Границите на гори и горски пасища, които се намиратъ въ непосредствено съседство помежду си, се установяватъ едновременно отъ една и съща комисия, независимо отъ това, дали те се намиратъ въ едно и също или въ различни землища.

Ако граничащите помежду си гори и пасища спадатъ въ два различни съдебни окръга, или въ две лесничейства, въ състава на комисията влизатъ по единъ членъ отъ двете окръжни съдилища и двамата лесничеи.

Чл. 13. Ако при описването границите на общински гори и горски пасища възникне споръ между две или повече населени места, комисията, следъ като изучи основанията на спорящите страни, предлага имъ да се спогодятъ.

Постигнатата спогодба се вписва въ протокола на комисията, който се подписва отъ редовните пълномощници на спогодилите се страни.


В случай, че комисията не успее да склони спорящите къмъ спогодба, тя описва горите съгласно чл. 10, алинея 3 .

Чл. 14. Протоколите на комисията по чл. 10 се обнародватъ, по нареждането на Министерството на земеделието и държавните имоти, въ "Държавенъ вестникъ", следъ което недоволните страни могатъ да запазятъ интересите си чрезъ искъ, заведенъ предъ надлежния апелативенъ съдъ, най-късно до 3 месеца отъ обнародването. Апелативниятъ съдъ може да делегира на съответния окръженъ съдъ, въ района на който се намиратъ спорната гора или пасище, да извърши някои предварителни по делото действия - напримеръ по въпроса за цената на иска, приемане доказателства и др. такива.

Единъ екземпляръ отъ исковата молба съдътъ съобщава на надлежния лесничей, като същевременно изисква отъ него да му изпрати цялата преписка по описването на гората.


Не последва ли никакво обтъжване до уречения срок, протоколътъ добива значение на влязло въ законна сила решение.


Същото значение иматъ и протоколите за постигнатата спогодба между спорящите страни, ако са възприети отъ общинските съвети и утвърдени по надлежния редъ.


Забележка. Въ съставни общини, когато спорътъ е между жителите на две или повече отделни села отъ същата община, ако общинскиятъ съветъ, по искане на заинтересованото село, не се произнесе въ срокъ отъ единъ месецъ да назначи представители пълномощници на това село и за завеждане на иска, окръжниятъ управителъ самъ разрешава завеждането на иска и назначава пълномощници.

Чл. 15. Движението, разглеждането и обжалване решенията по делата за гори и горски пасища става по общия редъ на гражданското съдопроизводство. Тия дела трябва да се довършатъ въ всяка една инстанция, въ срокъ отъ една година отъ постъпването имъ.

Въ случай на повдигане спор за цената на иска, последната се определя отъ вещи лица, предимно лесовъди, ако има такива, възъ основа доходите и научните изчисления за стойностьта на горите и горските пасища.


По дела за гори и пасища, които се намиратъ въ владение на държавата, включително и образуваните такива, до влизането въ сила на настоящия законъ, се допущатъ като доказателства, и стопанските планове, карти, скици и други административни актове, съставени преди образуването на делото.

Чл. 16. Общински гори и горски пасища, предоставени съ влезли въ законна сила решения или протоколи, съ изключение на протоколите по чл. 19 отъ Закона за горите отъ 1922 г., за общо ползуване на две или повече населени места, се подавятъ съдебно отъ надлежния окръженъ съдъ по искане на една отъ заинтересованите страни.

Съставянето на дяловете съдътъ възлага на три вещи лица - лесовъди. Преди да извършатъ възложената имъ работа, тези лица, заедно съ съдията - делитель, предлагатъ на страните да се спогодятъ относно реалното разделяне, като имъ посочватъ и по какъвъ начинъ то би трябвало да стане. Определянето на дяловете става съ огледъ на другите общински гори, които иматъ населените места, броя на домакинствата и качественото състояние на насажденията и почвата. Разграничителните линии трябва да бъдатъ, по възможность, естествени (реки, долове, хребети, пътища и др.).

Чл. 17. Законътъ за уреждане недвижимата собственость въ новите земи не се прилага по отношение на обществените гори и горски пасища, включително яйлаците и къшлаците.

Преписъ отъ всяко заявление до мировия съдия и обтежване на неговото решение по същия законъ, относно останалите гори и горски пасища, се изпраща на Министерството на земеделието и държавните имоти, като му се дава и тримесеченъ срокъ за изявление.


На същото министерство, се връчватъ преписи и отъ издадените до влизането въ сила на настоящия законъ решения за гори и горски пасища, като и по тяхъ министерството има тримесеченъ срокъ за изявление.


Съдилищата прекратяватъ производствата, по които Министерството на земеделието и държавните имоти заяви направо или чрезъ местните лесничеи, че горите или горските пасища, претендирани като частни, са държавни или обществени, или ако са безстопански, че държавата не ги владее отъ името на претендента. Ако по такива производства има издадени решения за гори и горски пасища, унищожаватъ се и те.


Претендентите на гори, производствата на които са прекратени, могатъ, ако горите и пасищата са обявени за яйлашки или къшлашки, да действуватъ съгласно чл. 4 отъ настоящия законъ, а ако не са такива гори - да водятъ иска на общо основание.

Чл. 18. На населените места въ новите земи, които се намиратъ всредъ или край държавните гори и няматъ свои общински или частни гори, или иматъ такива въ недостатъченъ размеръ, се отстъпватъ като балталъци, части отъ държавните гори, които се намиратъ въ землището имъ, въ размеръ до 20 дка на домакинство.

Точниятъ размеръ на границите на горите, които ще се отстъпятъ, се определя на самото място отъ комисията, предвидена в чл. 10 на настоящия законъ. В тоя случай комисията се ръководи отъ нуждите и поминъка на населението, ценностьта и качественото състояние на насажденията и интересите на стопанството, като се гледа, щото балталъците да бъдатъ по-близо до съответните населени места, да добиятъ правиленъ и закръгленъ видъ и да са отделени, по възможностъ, отъ държавните гори съ естествени гранични линии.


Протоколите на комисията се изпълняватъ, следъ като се утвърдятъ отъ министъра на земеделието и държавните имоти и обнародватъ въ "Държавенъ вестникъ".


Забележка. Пътните и дневни пари на членовете на комисията се заплащатъ отъ съответните общини или населени места.

ГЛАВА II

Предметъ на горското стопанство

Чл. 19. Гора, въ смисълъ на настоящия законъ, е всяка земя, която е обрасла или е засадена съ горски дървета и храсти, независимо отъ нейното пространство и сегашно състояние.

Смятатъ се за предметъ на горско стопанство и се подвеждатъ подъ наредбите на настоящия законъ още: горските (планинските) пасища и всички праздни пространства изъ вътрешностьта на горите (освенъ работните земи), както и ония земи, които бъдатъ обявени за охранителни и строгоохранителни, или бъдатъ определени за залесяване.


Забележка. Не са предметъ на горско стопанство и на настоящия законъ: единичните горски дървета и малки групи отъ такива изъ културните земи и пасища (до единъ декаръ), дворните места, паркове, междите изъ културните земи и тръните, храстите и драките изъ пасищата.

Чл. 20. Кои отъ досегашните държавни, общински и другите обществени гори и горски пасища въ землището на всяко населено място ще останатъ за напредъ като предметъ на горско стопанство, определя Министерството на земеделието и държавните имоти.

За тая цель, следъ надлежно изучаване на казаните гори и пасища, чрезъ местните или специални органи на Министерството и изслушване мнението на местния горски инспекторъ и на Горския съветъ при министерството, министърътъ издава постановление, което се обнародва въ "Държавенъ вестникъ".


Това се извършва за всички тия гори и пасища, най-късно до две години отъ влизането въ сила на настоящия законъ.


Оставатъ въ сила и няма да се пререшаватъ одобрените до влизането въ сила на настоящия законъ решения по тоя въпросъ на комисиите по чл. 12 отъ закона за горите от 1904 г. съ измененията и допълненията му, и чл. 22 отъ закона за горите от 1922 г., които могатъ да бъдатъ ревизирани само при доказана нужда или за съгласуване съ новите постановления на настоящия законъ.

Чл. 21. При изпълнение на горния членъ винаги се спазва следното:

а) за предметъ на горско стопанство се определятъ, преди всичко, горите въ планините, планинските пасища, всички абсолютно горски почви, поройните периметри, стръмнините, ронливите и каменливите склонове на възвишенията и всички места, които иматъ охранително значение (чл. чл. 25 и 26);


б) отъ останалите горски пространства да се оставятъ за предметъ на горско стопанство ония залесени и незалесени почви, които могатъ да се стопанисватъ лесовъдски, както и горите, които иматъ някакво особено държавно или обществено значение;


в) отъ горите изъ разните места, съ богата и плодородна почва, годно за по-доходни земеделски култури, да се изключватъ изъ предмета на горското стопанство само такива части, които ще могатъ действително да бъдатъ използувани за други култури;


г) горите и другите категории земи, отредени за предметъ на горско стопанство, да иматъ правиленъ и закръгленъ видъ и да са отделени отъ изключените земи, по възможность, съ естествени гранични линии;


д) въ всяко землище, и изобщо въ цялата страна, да се запази оня минимумъ отъ гори, който е необходимъ за поддържане на водите въ изворите и реките, за предпазване на населените места и полетата отъ вредните атмосферни влияния, за задоволяване нуждата отъ дървенъ материалъ и за поддържане поминъка на населението; за тая цель чисто горските села трябва да иматъ най-малко 50 % отъ цялото си землище, покрито съ гори, горско-полските - най-малко 25 % и чисто полските - най-малко 5 %.


Забележка. 1. За чисто горски села се смятатъ ония, които се намиратъ въ планинските райони, или тия отъ полупланинските и хълмистите, гдето площьта на горите и на абсолютно горските почви понастоящемъ заема повече отъ 50 на сто отъ цялото землище; за горско-полски - селата въ полупланинските и хълмисти райони, гдето площьта на горите е по-малко отъ 50 на сто; за чисто полски - селата въ плодородните долини и полета.


Забележка 2. При определянето на категорията, къмъ която трябва да бъде отнесено дадено село, взема се предъвидъ, освенъ характерътъ и гористостьта на землището на това село, още и тия на съседните землища.

Чл. 22. Тамъ, гдето пространството на горите и другите земи, които съгласно чл. 21 трябва да се включватъ въ предмета на горското стопанство, се окаже по-малко отъ нужния минимумъ, определятъ се за залесяване и други праздни и пустующи, държавни или общински места, които също се обявяватъ за предметъ на горско стопанство.
Чл. 23. Частните гори, освенъ ония отъ тяхъ, които подпадатъ подъ наредбите на чл. 21 букви "а" и "д" , се оставятъ за предметъ на горско стопанство, ако собствениците имъ пожелаятъ това.

Кои отъ частните гори трябва да останатъ за предметъ на горско стопанство, съгласно чл. 21, букви "а" и "д" , определя Министерството на земеделието и държавните имоти, по реда указанъ въ чл. 20.

Чл. 24. При определяне горите и другите земи, които ще оставатъ за предметъ на горско стопанство, определя се още, кои отъ тяхъ, като закелевяли и прорядени гори, голини и работни земи изъ вътрешностьта на горите, и праздните и пустующи места, трябва да се възобновятъ, пъпълнятъ и залесятъ.
Чл. 25. Подъ особена защита, съ ограничено използуване, се подвеждатъ горите, горските пасища и праздните места, безусловното запазване на които се явява необходимо за държавна или обществена полза. Такива са горите, горските пасища, праздните места и работните земи:

а) които се намиратъ по изложените на срутване и измиване отъ пороите стръмнини;


б) които запазватъ изворите, притоците и бреговете на реките;


в) които задържатъ ронливите почви и пясъците край морето, езерата, реките и блатата;


г) които служатъ за запазване на железопътни линии, шосета, населените места и полетата отъ вредните атмосферни влияния и отъ наводнения.


Всички тия гори, пасища и праздни места се обявяватъ за охранителни и се стопанисватъ като такива.

Чл. 26. Ония планински гори и земи, които са изложени на голяма опасность отъ измиване, отцепване, срутване и плъзгане на почвата и заплашватъ да засипятъ по-близки или по-далечни селища, работни земи, индустриални заведения, железопътни линии, шосета, мостове и др. такива, се обявяватъ за строго-охранителни.

Такива земи, чиито и да били те, се закрепватъ, по указание отъ горската властъ, чрезъ залесяване, урегулиране на пороищата, дивите потоци и пр.


Въ границите на строго-охранителните места могатъ да се включатъ и някои работни земи, щомъ това се налага отъ нуждата за по-лесното и сполучливо закрепяване.

Чл. 27. Ограничителните мерки и др. специални положения, които настоящиятъ законъ предписва за охранителни и строго-охранителни места, се прилагатъ, следъ като тия последните бъдатъ обявени за такива.

Правото за обявяване на едно место за охранително или строго охранително принадлежи на министъра на земеделието и държавните имоти, който извършва това по реда, указанъ в чл. 20 , едновременно съ определяне горите и земите, които ще останатъ за предметъ на горско стопанство, а така също и всякога, когато се яви нужда отъ това.


Право да заявяватъ за обявяването на едно място за охранително или строго охранително иматъ; окръжните управители и председателите на окръжните постоянни комисии, управленията по ведомствата на железниците, пътищата и благоустройството, и тия по земеделието, горите и водите. Всички други непосредствено заинтересовани въ това учереждение и лица се отнасятъ съ заявление или ходатайство по този предметъ до поменатите длъжностни лица и учереждения, които, ако намерятъ искането за основателно, даватъ му по-нататъшенъ ход.


Като охранителни или строго охранителни могатъ да бъдатъ обявени както цели гори, пасища или местности, така и само някои части отъ тяхъ.


Постановлението за обявяване на едно място за охранително или строгоохранително може да бъде видоизменено или отменено, по същия редъ, по който е било издадено всякога, когато стане нужда отъ това, поради настъпила съществена промяна въ условията на мястото.

Чл. 28. Собствениците на охранителни и строго охранителни частни гори и земи не могатъ да се задължаватъ съ изпълнението на каквито и да било стопански и лесо-културни мерки, които са свързани съ разходи, ако те не се съгласятъ на това.

Когато изпълнението на подобни мерки се явява необходимо за запазването на такива охранителни и строго охранителни гори и земи, и собствениците имъ не са съгласни да ги изпълнятъ на своя сметка, Министерството на земеделието и държавните имоти има право да отчужди тия гори и земи по реда, указанъ въ закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза, съ спешность за завладяването.


Забележка. Стопанските планове за такива гори се изработватъ за сметка на държавата.

Чл. 29. Разработването и превръщането въ друг видъ култури на почвата въ охранителните и строго охранителните гори и планински пасища не се позволява.

Изкореняването и превръщането въ другъ видъ култури на неохранителните гори, обявени за предметъ на горско стопанство, може да бъде разрешено само въ следните случаи:


1. Когато за въвеждане на някои подобрения въ стопанствата е необходимо разширение на работните земи за сметка на гората;


2. Когато почвата несъмнено е годна и може действително да се използува за по-доходни култури, особено за лозя, овощни градини и тютюнища;


3. За временно селско стопанско използуване на почвата въ сечищата, когато това е необходимо за улесняване естественото имъ възобновяване, ако съществуватъ всички условия за такова, или при задължение за изкуствено възобновяване;


4. При окръгляване и ограничаване на горите, прокарване на пътища и направа на различни видове постройки въ тяхъ, и за откриване и използуване на мини, кариери и др. такива;


5. При съдебна подялба на частни имоти, когато такава не може да се извърши удобно, безъ намаление на горската площь;


6. За групиране на работни земи, когато са разделени съ тесни ивици гори;


7. При предварително залесяване на други земи, равни по площь на тия, които ще се изкоренятъ, и то ако насажденията на новозалесените площи са не по-млади отъ три години и напълно годни за по-нататъшенъ растежъ;


8. В изкуствено развъдните гори докато не са достигнали 20-годишна възрасть, и ако вместо тяхъ не са били разработени други горски площи;


9. За маломерни гори, съ площь до 100 дка, ако те не съставляватъ часть отъ друга гора, съ която заедно мерятъ повече отъ 100 дка;


10. При нужда за образуване на нови селища или разширение на съществующите такива.


При разрешаване изкореняване на гори, въ случаите указани въ п. п. 1, 2 и 10, гледа се, щото общото пространство на горите въ дадената местность да не се намали подъ необходимия мининумъ, съгласно чл. 21 .

Чл. 30. Разрешения за изкореняване и разработване на гори въ случаите, указани въ чл. 29, ако такова не се предвижда по утвърдения стопански планъ, се даватъ от Министерството на земеделието и държавните имоти по реда, указанъ въ чл. 20. Исканията за това се подаватъ до местния горски инспекторъ, който, следъ като провери посочените отъ заявителя данни и обстоятелства и изслуша мнението на съседите и лицата, които иматъ някакво право на ползуване отъ гората, за която става речь, представлява искането въ Министерството, съ своето заключение по него.
Чл. 31. Всеки късъ гора, който не се определя за предметъ на горско стопанство, или не се включи въ охранителните и строго охранителните земи, се изключва отъ наредбите на настоящия законъ.

Ако някой собственикъ пожелае известни негови гори и праздни места, които са изключени отъ предмета на горското стопанство, да се подведатъ подъ наредбите на закона за горите, дълженъ е да заяви това на лесничея писменно. За такива гори се издаватъ постановления съгласно чл. 20 отъ настоящия законъ и стопанисването имъ става съгласно наредбите на закона за горите. По същия начинъ се постъпва и въ случаите, когато се залесятъ някои места извънъ предмета на горското стопанство.


Разработването и превръщането въ другъ видъ култури на изключените отъ предмета на горското стопанство гори не се допуща, докато не се обнародва постановлението по чл. 20 , а за ония отъ тяхъ, които граничатъ съ оставени за предметъ на горско стопанство гори или други земи - докато последните не бъдатъ ограничени, съгласно последующите разпореждания на настоящия законъ.

Чл. 32. Горите и земите, отредени за предметъ на горско стопанство, се закръгляватъ и ограничаватъ по начина, изложенъ въ специалния за това правилник, за сметка на техните собственици или владетели, въ срокъ отъ 5 години следъ влизането въ сила на настоящия законъ.

Нужните за цельта разходи за държавните гори се предвиждатъ ежегодно въ бюджета на Министерството на земеделието и държавните имоти, респективно бюджета на фонда за културни мероприятия по земеделието, горите и водите.


Всеки общински съветъ е длъженъ да предвиди въ бюджета на общината необходимите кредити за окръгляване и ограничаване на общинските гори, споредъ нарежданията на лесничея, въ противенъ случай, по искането на последния, нужния за цельта кредитъ се вписва въ бюджета отъ длъжностното лице, което го утвърждава. Когато приходите на общината въобще не са достатъчни за да се отделятъ нужните суми за това, работата се извършва по нареждане на лесничея, отъ дадени въ негово разположение трудоваци или работници - жители на общината.


Работите по закръгляването и ограничаването на по-големите и важни държавни и общински гори се извършватъ отъ специално натоварени за това секции отъ службата по измерване и уредба на горите, а за другите - отъ местните лесничеи.


Забележка. Съ разрешение на министъра на земеделието и държавните имоти, изпълнението на тези работи, по одобрени отъ същия проекти, може да се възложи по реда, указанъ въ закона за бюджета, отчетностьта и предприятията, и на лесовъди на частна практика, съ призната за това правоспособность, съгласно чл. 58 отъ настоящия законъ.


Работата по закръгляването и ограничението на частните и другите обществени гори се извършва отъ техните собственици или владетели, по указание и подъ наблюдението на местния лесничей.


Собствениците на работни земи, които граничатъ съ отредени за предметъ на горско стопанство гори и други земи, или се намиратъ въ вътрешностьта имъ, са длъжни въ същия срокъ да ограничатъ имотите си съ трайни и видни знаци.


Ако предвидените въ тоя член работи не се изпълнятъ въ указания 5-годишенъ срокъ по уважителни причини, Министерството на земеделието и държавните имоти определя новъ срокъ за това.

Чл. 33. Чуждите земи (ниви, ливади, гори и др.), находящи се изъ вътрешностьта на отредените за предметъ на горско стопанство държавни, общински и др. обществени гори и пасища, или въ охранителните и строго охранителните периметри, а така също и ония, които ще се включатъ при закръгляване на границите имъ, когато стопанските условия изискватъ това, се заменяватъ или се отчуждаватъ, съ спешность за завладяването, за сметка на респективните собственици или владетели. Отчуждаването се предприема само въ такива случаи, когато няма възможность да се направи замяна или не се постигне съгласие за заменяване.

Съ цель за постигане на по-добро закръгляване или по-добри (естествени) граници на държавни, общински и др. обществени гори, гдето това е възможно или се налага, може да се извършва замяна и на държавни гори съ общински или принадлежащи на други обществени учреждения, както и между горите на разни общини и др. обществени учреждения.


Заменяването или отчуждаването, както и оценяването на имотите, се извършва отъ комисия, назначена отъ министъра на земеделието и държавните имоти. Решенията на тая комисия влизатъ въ сила веднага следъ утвърждението имъ отъ министъра и могатъ да се обжалватъ само относно оценката по реда, указан въ закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза.


Нужните суми за изплащане на отчуждените имоти се предвиждатъ въ бюджета на държавата и на съответните общини и др. обществени учреждения, както за работите по чл. 32 .

Чл. 34. Изключените при закръгляването, респ. ограничаването, късове и ивици гори се изключватъ отъ предмета на горското стопанство и наредбите на закона за горите.

Изключените късове отъ държавните гори, които оставатъ въ излишък, следъ като комисията по чл. 33 извърши своята работа, ако са годни за превръщане въ работни земи, се оставятъ въ разположение на Дирекцията за трудовите земеделски стопанства, а негодните и тия, които не са нужни на последната, се отстъпватъ на общините и селата, въ чиито землища се намиратъ, за използуване било като балталъци, било за образуване на училищни, скотовъдни и др. фондове. По същия начинъ се постъпва и съ изключените отъ предмета на горското стопанство цели отделни комплекси държавни гори, а така също и съ маломерните такива до 500 дка.


Изключените отъ предмета на горското стопанство общински гори се присъединяватъ къмъ мерите и оставатъ да се третиратъ като такива.

ГЛАВА III

Управление на горите

Чл. 35. Управлението на държавните, общинските и др. обществени гори, и общиятъ надзоръ надъ всички останали, безъ изключение, принадлежи на Министерството на земеделието и държавните имоти и неговите органи, които следятъ за изпълнението на настоящия законъ.
Чл. 36. Централното управление на горите се състои отъ Отделение за горите и лова при Министерството на земеделието и държавните имоти, съ следните отдели (специални) служби:

а) за експлоатация на горите;


б) за измерване и уредба на горите;


в) за укрепяване пороищата и залесяването;


г) административно и


д) за лова.


При Отделението, освенъ началника на отделението, има нужното число главни инспектори (по единъ за всяка отъ службите), инспектори, помощници на началника и др. помощенъ персоналъ.


Началникътъ на Отделението и главните инспектори образуватъ постояненъ Горски съветъ при отделението, задачите на който се определятъ въ специаленъ правилникъ. Решенията на Горския съветъ се изпълняватъ, следъ като се одобрятъ отъ министъра на земеделието и държавните имоти.

Чл. 37. За обсъждане на законопроекти, правилници и по-важни принципиални въпроси по уредбата на горското стопанство, при Министерството на земеделието и държавните имоти се урежда Висшъ горскостопански съветъ, който се състои отъ членове на постоянния Горски съветъ, главния секретарь, юристконсулта и началниците на отделенията за земеделието, ветеринарното и за водите при Министерството на земеделието и държавните имоти, по единъ представитель на министерствата на правосъдието, на финансите, на търговията, промишленостьта и труда, на железниците и на обществените сгради, пътищата и благоустройството, по единъ представитель на Дружеството на българските лесовъди, на Българското икономическо дружество, на Българската централна кооперативна банка, на Българската земеделска банка и на Съюза на горските производителни кооперации и 5 частни лица - техници, финансисти, юристи, индустриялци и търговци на дървени материали.

Висшиятъ горско-стопански съветъ заседава, когато стане нужда, подъ председателството на министъра, а въ негово отсъствие - на главния секретарь при Министерството.

Чл. 38. Въ горско отношение, Царството се дели на горски инспекции и лесничейства. Първите се управляватъ отъ горски инспектори, а лесничействата - отъ лесничеи.

Числото, районите и седалищата на горските инспекции и лесничействата се определятъ отъ министъра на земеделието и държавните имоти, споредъ пространството на горите и интензивностьта на стопанството въ тяхъ, и мнението на Горския съветъ.


По-големите и важни държавни, общински и др. обществени гори се отделятъ въ самостойни горски стопанства - ревирни лесничейства. Въ отделни стопанства могатъ да се групиратъ и по няколко по-малки гори, а много големите се разделятъ на няколко стопанства, така че всяко отъ тяхъ да обема до 5.000 хектара - за високостъблените гори и до 10.000 хектара - за низкостъблените.

Чл. 39. Горите на общините и обществените учреждения се управляватъ на общо основание, както държавните, като се допущатъ само такива отклонения, които се обуславятъ отъ реда на владението и са предвидени въ настоящия законъ.

За ръководене на стопанството въ горите имъ, ония общини и обществени учреждения, които притежаватъ повече отъ 3.000 хектара гори, са длъжни да издържатъ свой лесничей; останалите могатъ или да издържатъ единъ общъ лесничей за няколко общини и учреждения, или да възложатъ ръководенето на стопанството въ горите си на най-близкия държавенъ лесничей, срещу допълнително възнаграждение, определено отъ Министерството на земеделието и държавните имоти.


Забележка. Освобождаватъ се отъ това задължение ония общини и обществени учреждения, горите на които даватъ незначителенъ доходъ или се ползуватъ периодически.

Чл. 40. За службите по експлоатацията на горите, измерване и уредба на горите, укрепяване пороищата и залесяването, и опитното дело се откриватъ, споредъ нуждата, специални бюра и секции.
Чл. 41. Освенъ горските инспектори, лесничеите и началниците на специалните служби, назначава се и необходимия помощенъ технически и административенъ персоналъ за извършване техническата и административна работа въ отделните учреждения, а именно: помощници на лесничеите, таксатори, землемери, проверители, надзиратели, планоснимачи, чертежници, фигуранти, администратори, секретарь-отчетници, архиварь-регистратори, писари, прислужници, каруцари, пазачи и др.
Чл. 42. Пазенето на горите се поверява на горската стража, а за пазенето и поддържането на горските пътища и телефонни линии се назначаватъ специални пазачи - кантонери и надзиратели.

Горските стражари се делятъ на две степени - старши (конни) и младши (конни и пеши).


Числото на горските стражари се определя въ зависимость отъ пространството на горите, като се гледа, щото участъкътъ на единъ стражарь да не надминава 1.000 хектара. Числото на пазачите - кантонери и надзиратели - се определя споредъ нуждата.

Чл. 43. Старшите и конните младши горски стражари получаватъ фуражни пари за издръжка на собствените си коне. Размерътъ на тия пари се определя ежегодно въ бюджета наравно съ полицейските, акцизните и митнически стражари.
Чл. 44. Общините и обществените учреждения издържатъ, за пазене на горите си, свои горски стражари, които се приравняват въ всичко къмъ държавните горски стражари и се подчиняватъ на държавните лесничеи.

Числото на тия горски стражари се определя съгласно ал. 3 на чл. 42 , а заплатите имъ - съгласно таблиците за заплатите на държавните служители, както и кредитътъ по чл. 43 , се предвиждатъ ежегодно въ бюджетите на съответните общини и учреждения, следъ което се даватъ на разпореждане на държавните лесничеи, за изплащане на правоимеющите.

Чл. 45. Частните гори се пазятъ отъ държавната и общинската горска стража, но собствениците имъ могатъ да поставятъ и свои горски пазачи, действията на които се взематъ подъ внимание наравно съ тия на държавните горски стражари, само ако тяхното назначение е било одобрено отъ лесничея и ако носятъ установената униформа.

За ръководене на стопанството въ горите им, частните горовладелци могатъ да поставятъ и свои частни лесничеи, които трябва да отговарятъ на условията за държавните и общинските такива, и се назначаватъ съ одобрение отъ министъра на земеделието и държавните имоти. Частните лесничеи се ползуватъ съ същите права, каквите иматъ общинските такива.

Чл. 46. За подготвяне нужния технически персоналъ по горите, Министерството на земеделието и държавните имоти открива едно средно горско училище, а за подготвяне нужния помощенъ технически персоналъ (проверители, надзиратели и др.) и горски стражари се откриватъ низши и практически горски училища и временни курсове, които ще действуватъ съобразно специаленъ правилникъ и планъ за учение.

Освен това, същото министерство предвижда ежегодно въ бюджета си нужните кредити за стипендии, специализация, екскурзии и др. т.

Чл. 47. Кандидатите за заемане държавна, общинска и друга обществена служба съ лесовъдско звание, трябва да иматъ завършено лесовъдско образование, добито въ признато отъ българската държава висше или средно лесовъдско училище и да са издържали - следъ едногодишен стажъ - държавенъ изпитъ, по установена за това програма.

Едногодишниятъ стажъ се прекарва въ държавни учреждения по ведомството на горите.


Освобождаватъ се отъ стажъ и държавенъ изпитъ: заварените на държавна служба на 3 май 1922 г., служилите преди тая дата и ония, които притежаватъ редовни дипломи за завършено лесовъдско образование, преди същата дата.


Забележка. Признаватъ се права на лица съ средно образование на ония: а) които са следвали въ някое висше или средно лесовъдско училище, безъ да го завършатъ, ако са прослужили до 3 май 1922 г., най-малко 5 години по ведомството на горите, на длъжность съ лесовъдско звание; б) които, макаръ и да няматъ никакво специално лесовъдско образование, са издържали изпитите за горски инспектори и техните помощници, съгласно Правилника за тия изпити отъ 1896 г., или са прослужили до 3 май 1922 г. най-малко 10 години по ведомството на горите на длъжностъ съ лесовъдско звание.

Чл. 48. Дипломите за завършено висше и средно лесовъдско образование, добито въ чужбина, се легализиратъ отъ специалната за това комисия при Министерството на народното просвещение, въ споразумение съ Министерството на земеделието и държавните имоти, при следните условия: дипломите за висше образование се легализиратъ, когато кандидатътъ е завършилъ напълно някое признато у насъ висше лесовъдско училище (университетъ, академия, институтъ и др. такива), съ най-малко 3-годишенъ (шесть семестра) курсъ, и има зрелостно свидетелство отъ местна или иностранна гимназия, или отъ някое средно специално училище отъ рода на висшето.

Дипломите за средно образование се легализиратъ, когато кандидатътъ е завършилъ напълно някое средно лесовъдско училище, съ най-малко 2-годишенъ курсъ, следъ като предварително е свършилъ най-малко 2 гимназиални класа (пети класъ).


Забележка. Дипломите за завършено висше или средно образование получени преди 3 май 1922 г., се легализиратъ на общо основание, съгласно специалния за това законъ като тия, издадени отъ признати висши учебни заведения, се легализиратъ, и тогава, когато кандидатътъ няма зрелостно свидетелство за завършено предварително средно образование, или е свършилъ педагогическо, богословско или друго някое признато за средно учебно заведение, или е следвалъ като извънреденъ студентъ.

Чл. 49. За началникъ на отделението за горите и лова и главни инспектори се назначаватъ лица съ висше лесовъдско образование и най-малко 12-годишна служба по горите.

За инспектори, началници на бюра и директоръ на Средното горско училище се назначаватъ лица съ висше лесовъдско образование и най-малко 9-годишна служба по горите.


За помощници на началника на отделението, началници на секция и управители на низши и практически горски училища се назначаватъ лица съ висше лесовъдско образование и най-малко 6-годишна служба по горите.


За лесничеи, таксатори и учители въ горските училища се назначаватъ лица съ висше лесовъдско образование и най-малко 1 година служба по горите.


При липса на кандидати съ висше образование, могатъ да се назначаватъ и такива съ средно лесовъдско образование и най-малко 3-годишна служба по горите.


За помощници лесничеи, общински и частни лесничеи се назначаватъ лица съ средно лесовъдско образование.


Забележка: 1. Длъжностите, предвидени въ ал., ал. 2 и 3, освенъ тая на директоръ на средното горско училище, могатъ да се заематъ и отъ лица съ средно лесовъдско образование, ако са прослужили, до 3 май 1922 г. най-малко 10 години по ведомството на горите.


Забележка 2. Свършилите Специалния лесовъдски курсъ в София презъ 1923 г. се назначаватъ на длъжности, предвидени в ал. 5 и 6.


Забележка 3. За помощници лесничеи могатъ да се назначаватъ, при липса на кандидати съ завършено лесовъдско образование и лица съ недовършено такова, безъ право, обаче, да заематъ по-високи длъжности.


Забележка 4. Лицата, които настоящиятъ законъ завари на длъжность, за която не притежаватъ предвидения по-горе цензъ, запазватъ длъжностьта си, безъ право да заематъ по-висока отъ нея. Същите, ако бъдатъ уволнени дисциплинарно или по собствено желание, при повторно постъпване на служба се третиратъ на общо основание.

Чл. 50. За горски стражари, надзиратели по лесокултурните работи и по експлоатацията, и проверители се назначаватъ лица, които са отбили военната (или трудовата) си повинность, и са завършили курса на някое низше или практическо горско училище или времененъ курсъ за такива. Старшите горски стражари и надзирателите по лесокултурните работи трябва да иматъ, освенъ това, най-малко една годишна служба по горите.

Забележка. За младши горски стражари, при липса на кандидати съ специална подготовка, могатъ да се назначаватъ и лица безъ такава, ако иматъ най-малко завършено основно образование, но безъ право да заематъ по-висока длъжность.

Чл. 51. Образователниятъ и служебниятъ цензъ за другите длъжности по горите, напоименовани въ чл. чл. 49 и 50, се определя отъ Закона и Щата за държавните служители и специалните наредби на Министерството на земеделието и държавните имоти.
Чл. 52. Началникътъ на отделението за горите и лова се назначава съ указъ, а главните инспектори, инспекторите, началниците и бюра и секции, директорътъ на Средното горско училище и управителите на низшите и практически горски училища, помощниците на началника на отделението, лесничеите и техните помощници, таксаторите, учителите въ горските училища, стражарите, землемерите, администраторите, проверителите и секретарь-отчетниците се назначаватъ отъ министъра на земеделието и държавните имоти.

Забележка. Общинските лесничеи и тези на другите обществени учреждения се назначаватъ също отъ министъра на земеделието и държавните имоти по представление на общинския съветъ или на обществените учреждения.


Горските стражари и надзиратели по експлоатацията на горите се назначаватъ отъ горските инспектори, по представление на лесничеите.


Забележка. Общинските стражари и ония на другите обществени учреждения се назначаватъ отъ горските инспектори, по представление на общинския съветъ или на другите обществени учреждения.


Надзирателите по лесокултурните работи, кантонерите, планоснимачите, чертежниците, фигурантите, архиварь-регистраторите, писарите, прислужниците, пазачите и др. служащи въ разните учреждения, се назначаватъ отъ съответните началници на учрежденията.

Чл. 53. Дисциплинарните наказания на служителите по горите, заемащи длъжности съ лесовъдско звание (чл. 49), за по-тежки простъпки (чл. 775, т. т. 4 - 7 отъ Закона за държавните служители), се налагатъ по решение на специаленъ Дисциплинаренъ съветъ при Министерството на земеделието и държавните имоти, състоящъ се отъ: началника на отделението на горите и лова, единъ членъ на Софийския апелативенъ съдъ и единъ горски инспекторъ, избранъ отъ колегията на обвиняемия - последните двама съ заместници, избрани по същия начинъ. Членовете на Дисциплинарния съветъ и техните заместници се назначаватъ отъ министра за 3 години.

Обвинението предъ Дисциплинарния съветъ се внася съ особенъ писменъ докладъ и се поддържа отъ единъ висшъ чиновникъ при Отделението за горите и лова. Преписъ отъ доклада на обвинителя се изпраща на обвиняемия, за да даде своите обяснения, които може да бъдатъ дадени и устно предъ Дисциплинарния съветъ. Ако обвиняемиятъ, безъ уважителни причини, не се яви лично или не представи писмени обяснения въ определенъ срокъ, обвинението се разглежда въ негово отсъствие.


Дисциплинарниятъ съветъ се произнася по делата възъ основа на събраните доказателства и определя вида и размера на наказанието, споредъ важностьта и характера на простъпката, степеньта на вината и поведението на провинения.


Делопроизводството на Дисциплинарния съветъ се определя съ особенъ правилникъ.

Чл. 54. Служителите по горите, заемащи длъжности съ лесовъдско звание, носятъ формено облекло или установенъ отличителенъ знакъ, задължителни за носене въ всички случаи, когато се намиратъ при изпълнение на служебните си обязаности въ гората.

Горските стражари, пазачите, кантонерите, надзирателите, прислужниците и каруцарите носятъ формено облекло и оръжие. Горските стражари се ползуватъ съ правата, които иматъ полицейските стражари, съгласно Закона за администрацията и полицията. Форменото облекло и оръжието на тия служители се дава отъ държавата, респективно общините и обществените учреждения.

Чл. 55. За извънредния трудъ и рискъ при носене на службата и като премия за производството (чл. чл. 66 и 67 отъ Закона за държавните служители), служителите по горите получаватъ специално възнаграждение.

Това възнаграждение се изплаща отъ следните постъпления:


а) 20 % отъ присъдените въ полза на държавното съкровище глоби и отъ сумите, добивани отъ продажба на конфискувани материали за нарушение Закона за горите и


б) 5 % специални "персонални добавки" върху продажната стойность на всички главни и второстепенни продукти, добивани отъ държавните, общинските и др. обществени гори.


Горните суми се внасятъ въ Фонда за културни мероприятия по земеделието, горите и водите, гдето се открива специална сметка "възнаграждение на горските служители", и се разпределятъ между всички служители по горите (включително и тия, издържани отъ общините и други обществени учреждения - чл. чл. 39 и 44), пропорционално на получаваните отъ тяхъ заплати, като общиятъ размеръ на възнаграждението не може да надминава половината отъ получаваната заплата, съ другите допълнителни къмъ нея възнаграждения.


На всеки служитель по горите, който, при изпълнение или по поводъ на изпълнение на служебните си обязаности, получи тежка рана, болесть или телесна повреда, а въ случай на смърть - на семейството му се дава парична помощь, която се определя отъ министъра на земеделието и държавните имоти и се изплаща отъ същия фондъ, независимо отъ другите помощи, които би му се следвали по другъ някой законъ.

Чл. 56. За жилища на персонала по стопанисването на горите, когато той трябва да живее въ самите гори, или въ населени места, гдето няма удобно за това помещение, както и за горската стража, пазачите, кантонерите, надзирателите и др., държавата, общините и другите обществени учреждения построяватъ нужното число лесничейски домове, горски бараки и др., които снабдяватъ и съ нужната покъщнина.

На същия персоналъ се даватъ и нужните превозни средства, а така също може да се позволи да разработва за засяване на хранителни продукти и др. свои собствени нужди, край жилищата или отъ праздните места изъ гората, до един хектаръ на лице, както и да пуща на паша въ гората до 2 глави едъръ и 10 глави дребенъ собственъ добитъкъ, или да събира сено или шума за изхранването на същото количество добитъкъ, безъ да се плаща какъвто и да било наемъ или такси за това.

Чл. 57. Служителите по горите се ползуватъ безплатно съ дърва за отопление, каквито имъ се отпущатъ отъ държавните, респек. общинските и др. обществени гори, до 20 куб. метра годишно.

На същите може да се позволи, съ разрешение на Министерството на земеделието и държавните имоти, за постройка и поправка на собствени жилища и покъщнина, да отсекатъ отъ държавна или общинска гора потребното имъ количество всякакъвъ видъ строителенъ материалъ, срещу заплащане на следуемата тарифна такса.

Чл. 58. Лицата съ завършено висше лесовъдско образование, които са добили право за заемане държавна служба по горите (чл. 47), иматъ право на пълна частна лесовъдска практика по експлоатация на гори и горска индустрия; измерване, закръгляване, ограничаване и уредба на гори и горски пасища; приготовляване планове и ръководство на работите по укрепяване пороища и залесяване; приготовляване планове и ръководство на работите по направа на горски пътища и горски постройки (жилища, складове, дъскорезници, семесушилни и др.); експертизи, заключения, съвети и пр.

Лицата съ завършено средно лесовъдско образование, и добили право за заемане държавна служба по горите, иматъ право на ограничена частна лесовъдска практика, определена въ специален за това правилникъ. Съ същото право се ползуватъ и лицата, свършили Специалния лесовъдски курсъ въ София през 1923 г.


Иматъ право да се установяватъ на свободна лесовъдска практика, за повече отъ една година, и ония чуждоподанни лесовъди, които, следъ като са свършили признато висше или средно лесовъдско училище, са практикували най-малко една година по специалностьта си въ държавата, гдето са свършили. Ония отъ тяхъ, които няматъ такава практика, се подлагатъ на предвидените въ чл. 47 стажъ и провероченъ изпитъ.


Никой не може да упражнява частна лесовъдка практика, докато не се издаде за това заповедъ отъ министъра на земеделието и държавните имоти, която се обнародва въ "Държавенъ вестникъ".


Тази заповедь министърътъ издава възъ основа решението на специалната комисия при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството по признаване права за упражняване на техническа практика, въ която комисия влизатъ: по единъ представитель на Отделението за горите и лова и Дружеството на българските лесовъди.


Правото за упражняване на частна лесовъдска практика може да бъде отнето, за време отъ 1 - 3 години, на лица, които, като са действували отъ свое име или като пълномощници, са се показали неизправни по изпълнение на поетите задължения и работи, и за винаги - на всички лица, които представятъ 3 пъти подъ редъ несъстоятелна работа. Това отнемане става съ мотивирана заповедь на министъра на земеделието и държавните имоти, която се обнародва въ "Държавенъ вестникъ" и се прилага отъ деня на обнародването.


Наказва се съгласно общия наказателенъ законъ всеки, който упражнява частна лесовъдска практика, безъ да му е разрешена такава, а така също и оня, който способствува другиму да упражнява неразрешена му практика.

ГЛАВА IV

Стопанисване и експлоатация на горите

а) Общи наредби:
Чл. 59. Стопанисването и експлоатацията на всички гори, горски пасища и други земи, отредени за предметъ на горско стопанство, става по реда и съ ограниченията, които настоящиятъ законъ предвижда или допуща, независимо отъ предписанията на другите закони.
Чл. 60. Горите и определените за залесяване земи са предметъ на постоянно горско стопанство, затова въ тяхъ са забранени всякакви действия, които водятъ къмъ превръщането имъ въ пустующи земи, или съставляватъ опасностъ за по-нататъшния растежъ на насажденията.

За горите, принадлежащи на държавата, общините и други обществени учреждения и частни лица, е задължително, освенъ това, правилното (съ ежегодно и равномерно ползуване) горско стопанство. От тая наредба се изключватъ маломерните гори.


Всички определени за предметъ на горско стопанство голи земи и голините изъ вътрешностьта на горите трябва да бъдатъ надлежно залесени, проредените и закелявяли гори попълнени, респек. подмладени, а сечищата - възобновени най-късно до 5 години следъ изсичането имъ.

Чл. 61. Обществените гори се стопанисватъ високостъблено, низкостъблено и средностъблено.

Клоносечното и главосечното стопанисване се допуща само тамъ, гдето това е неизбежно свързано съ установения поминъкъ на населението, ако горите няматъ охранително или строго-охранително значение.


Видътъ на стопанството за всяка гора се установява при изработването на стопанския й планъ (или други временни наредби за стопанисване), като се гледа, щото поне 2/3 отъ държавните и половина отъ общинските гори въ страната да се стопанисватъ високостъблено.

Чл. 62. Турнусътъ на сечьта за горите, принадлежащи на държавата, общините и др. обществени учреждения, не може да бъде по-малъкъ отъ 60 години за високостъблените гори и 15 години за низкостъблените.

По-малките отъ 100 хектара низкостъблени гори могаът да се стопанисватъ при турнусъ не по-малъкъ отъ 10 години.


Тополите, върбите, елшата, акацията, келявиятъ габъръ, обикновената леска, разните тръни и храсти и ония издънкови гори, които се стопанисватъ специално за добиване кори за аргасване, лика, шума за храна на добитъка, колове за лозя, огради и др. такива, както и насажденията, които се стопанисватъ клоносечно и главосечно, може да се стопанисватъ и при турнусъ по-малък от 10 години.

Чл. 63. Въ охранителните и строго-охранителните гори, чиито и да били те, не се позволява:

а) водене на клоносечно и главосечно стопанство и


б) гола сечь на широки пояси.


Въ същите гори може да бъде забранено, когато това се налага за запазването имъ отъ унищожаване или растройство на насажденията: а) сечене на стоящи дървета, освенъ сухи такива - докато не се изработи стопански планъ; б) изкореняване на пънищата и корените, ако съществува опасность отъ измиване или срутване на почвата, или образуване на подвижни пясъци, или пъкъ ако пънищата и корените са необходими за естественото възобновяване на гората; в) паша на добитъкъ, събиране на почвена постилка, косене на трева и други подобни.


Пашата и другите ползувания могатъ да бъдатъ забранени, или ограничени, и въ горските пасища и другите земи, включени въ охранителните и строго охранителните периметри.

Чл. 64. Горите се стопанисватъ по специални стопански планове или стопански програми, които иматъ за цель да осигурятъ цялостьта на запаса и да гарантиратъ трайность и постоянство въ ползуването.

Стопанските планове и програми се изработватъ отделно за всяко самостойно стопанство (стопанска единица или ревиръ).


Изменения на реда и размера на ползуването, установени въ стопанските планове и програми, не се допущатъ, докато не се направи ревизия по установения за това редъ.

Чл. 65. Стопанските планове за държавните и общинските гори се изработватъ отъ специални секции за уредбата на горите, а стопанските програми - отъ лесничеите.

Нужните за цельта разходи се предвиждатъ ежегодно въ бюджета на Министерството на земеделието и държавните имоти, респективно въ бюджета на Фонда за културни мероприятия по земеделието, горите и водите.


Общини, които пожелаятъ, могатъ да изработятъ стопанските планове или програми за горите си съ свои средства. Въ такъвъ случай, съ разрешение на министра на земеделието и държавните имоти, тази работа може да се възложи, по реда, указанъ въ закона за Б. О. П., и на лесовъди на частна практика, съ призната за това правоспособность, съгласно чл. 58 на настоящия законъ. Общини, на които половината отъ приходите по бюджета се покриватъ съ прихода отъ горите, са длъжни да сторятъ това въ 5-годишенъ срокъ отъ влизането въ сила на настоящия законъ. За същата цель, съ разрешение на министра на земеделието и държавните имоти, може да се отпущатъ и извънредни ползувания отъ горите.


Стопанските планове, респ. програми за частните гори и тия на обществените учреждения, освенъ въ случаите предвидени въ чл. 28, се изработватъ по частенъ редъ, отъ техните собственици или владетели.


Стопанските планове се утвърждаватъ, следъ проверка отъ Министъра на земеделието и държавните имоти, съ указъ, а стопанските програми - съ заповедь отъ Министъра на земеделието и държавните имоти.

Чл. 66. Размерътъ на ежегодното ползуване отъ държавните, общинските и др. обществени гори както за главните, така и за второстепенните горски продукти, се определя отъ лесничея, възъ основа на годишни извлечения отъ утвърдените стопански планове или програми, които извлечения се проверяватъ и одобряватъ отъ горския инспекторъ.

До изработването на стопански планове и програми, размерътъ на годишното ползуване, както и способите за ползуването, възобновяването и отглеждането, се определятъ по временни таблични редове. Тези таблични редове се приготовляватъ отъ лесничеите, за не повече отъ 3-годишен периодъ, възъ основа на нужните изучвания за вероятното количество, което може да се отпусне отъ дадена гора, безъ да се накърни нейния запасъ, и може да бъде използувано презъ периода. Табличните редове се проверяватъ и одобряват отъ горския инспекторъ.


Определянето и надзорътъ на ползуването отъ частните гори, доколкото настоящиятъ законъ изисква това, се извършва отъ надлежния лесничей.

Чл. 67. Определенията съгласно чл. 66 размеръ и начина на годишно ползуване може да бъде измененъ само съ разрешение на Министерството на земеделието и държавните имоти, безъ обаче да се нарушава общиятъ, предвиденъ въ стопанския план или програма, редъ и размеръ на ползуването. Това не се отнася до ползуването отъ лежащата маса въ горите.

Ако размерътъ на ползуването бъде увеличенъ вследствие на някакви извънредни причини, или чрезъ непозволена сечь, последвалото отъ това намаляване на общия запасъ трябва да бъде възстановенъ чрезъ съответното намаляване или спиране на ползуването презъ следващите години.

Чл. 68. Потребните дървени материал и за горско-културните и техническите подобрения въ горите, горските пътища, мостове и сгради, граничните и геодезически знаци въ горите, стълбове за телеграфни и телефонни линии въ горите и други нужди на горското стопанство, се отсичатъ безплатно отъ откритите сечища въ съответните държавни, общински или др. обществени гори. Ако откритите сечища се намиратъ далеч или няма въ тяхъ подходящи за цельта дървета, те могатъ да бъдатъ отсечени изборно отъ най-близките части на горите, по указание на лесничея.

По същия начинъ, но срещу заплащане на тарифните цени, се отпущатъ нужните материали за неотложни поправки на обществени пътища, мостове, телеграфни и телефонни линии и др. такива, когато бъдатъ повредени отъ наводнения, пожаръ или др. стихии, и ако поправката се извършва по стопански начинъ отъ самите учреждения.


Позволително за сечене въ всички тия случаи, за повече отъ 20 куб. метра, се дава съ разрешение на Министерството на земеделието и държавните имоти.

Чл. 69. Високостъблените гори се секатъ презъ цялата година, а низкостъблените отъ 1 октомврий до 1 априлъ.

Презъ периода на възобновяването, сеченето въ високостъблените гори може да бъде забранено презъ времето от 1 априлъ до 1 октомврий, споредъ предвижданията на плановете за ползуване, когато това е необходимо за запазване подраста.


Непристъпните зиме низкостъблени гори могатъ да се секатъ и преди 1 октомврий, но не по-рано отъ 15 августъ.


Нискостъблените гори за кори за аргасване, и лика, както и шума за завиване на бубите, се секатъ до 31 май, а за шума за храна на добитъкъ - отъ 15 августъ.


Келявиятъ габъръ, върбите, тополите, елшата, обикновената леска и разните тръни и храсти могатъ да се секатъ презъ цялата година, ако горите няматъ охранително значение.


Прорежданията, пробирките, кастренето и др. промеждутъчни сечи, а така също чистенето на горите отъ паднали, сухи и повредени дървета, могатъ да ставатъ презъ цялата година, както въ високостъблените, така и въ нискостъблените гори.

Чл. 70. Сечене вънъ отъ определените въ чл. 69 срокове може да се допусне: а) когато гората подлежи на изкореняване, въ някои отъ случаите предвидени въ чл. 29; б) за предпазване на гората отъ някакви стихийни повреди или когато са причинени такива; в) за неотложна поправка на обществени пътища, мостове, телеграфни и телефонни линии и др. такива постройки и съоръжения, когато бъдатъ повредени отъ наводнение, пожаръ и др. стихии; г) на частни горовладелци - за отсичане отъ собствените имъ гори потребния материалъ за постройки, когато пострадатъ отъ пожаръ, наводнение и др. беди.

Разрешение за това се иска: за случаите по буква "а" отъ Министерството на земеделието и държавните имоти, а за случаите по букви "б", "в" и "г" - отъ районния горски инспекторъ.

Чл. 71. Отсечените материали отъ нискостъблените гори, гдето не е позволена сечъ следъ 1 априлъ, трябва да бъдатъ изнесени вънъ отъ сечищата и последните почистени най-късно до 1 май същата година. Следъ тоя срокъ, материалите могатъ да се държатъ временно на поляните и други места въ сечището или гората, определени за временни складове, отъ гдето трябва да бъдатъ вдигнати и изнесени вънъ отъ гората най-късно до 1 септемврий същата година.

Отсечените материали въ високостъблените гори трябва да бъдатъ изнесени вънъ отъ сечищата, респ. временните складове и гората, въ срока, определенъ отъ лесничея съ заповедь, възъ основа на годишния планъ и другите специални наредби за сечьта.


По непреодолими причини (лоша зима, наводнение, епидемична болесть по хората и добитъка и др.), горните срокове за изнасяне на материалите могатъ да бъдатъ продължени съ разрешение на Министерството на земеделието и държавните имоти; въ такъвъ случай срокътъ за изнасяне на материалите отъ сечищата въ нискостеблените гори, които се секатъ до 1 априлъ, не може да бъде продълженъ повече отъ 1 юний същата година.

Чл. 72. Годишните сечища въ държавните, общинските и др. обществени гори се определятъ отъ лесничея най-късно до 1 августъ всяка година. Същевременно лесничеятъ определя пътищата за изнасяне на материалите и местата за временни складове.

Стопанската година, по отношение сеченето, извозването и другите работи по експлоатацията на горите, започва отъ 1 октомврий.

Чл. 73. Дърветата трябва да се секатъ ниско до земята, така че височината на пъня да не надминава половината отъ дебелината (диаметъра) му. По-високо могатъ да се секатъ само горите въ блатистите и изложени на заливане места.

Отсечените материали въ иглолистните гори, които се секатъ или държатъ въ гората следъ 1 априлъ, трябва да бъдатъ или обелени отъ кората, или издялани, или нацепени.


Въ ония гори, гдето това се налага отъ условията, сечищата се ограждатъ, преди или следъ изсичането имъ. Материалъ за ограждане (тръни, глогъ,
mandradjiev
Младши потребител
 
Мнения: 19
Регистриран на: 29 Мар 2005, 15:17

Мнениеот mandradjiev » 28 Сеп 2006, 09:33

ЗАКОНЪ за горите
Обн., ДВ, бр. 24 от 3.05.1922 г.
I. Горска собственост.
Чл. 1. Горите в Царството са обществени и частни.

Обществени са: държавните, общинските и частните гори на обществените учреждения, окръжия, училища, чаталища, черкви, манастири, джамии и др.).


Частни гори са ония, които принадлежат на частни лица (физически или юридически).


Забележка. Частните лица не могат да притежавата гори и пазбища, по отделно, повече от 200 декари в полските и 500 декари в планинските места.

Чл. 2. Общински гори са ония, които са отстъпени от древно време, както и тия, които по настоящия закон се отстъпват на някои градове, села и махли за вечно ползуване (балталаците), както и ония гори, които са придобити като частни имоти от населените места.

Забележка. Наносите покрай бреговете на реките, залесени с върби, тополи, елши и с др. по естествен начин, образувани за сметка на общинските гори и мери, се считат общинска собственост.

Чл. 3. Държавни са горите в яйлаците и къшлаците а така също и ония, които не принадлежат нито на частни лица, нито на общини и други обществени учреждения.

Горите в яйлаците и къшлаците които не се владеят от държавата, се завладяват от нея веднага след определянето на яйлашкия и къшлашкия характер на земите, безразлично в чие владение се намират и на какво основание ги имат досегашните владетели.

Чл. 4. Яйлаците (летните пасбища) и къшлаците (зимните пасбища) се обявяват държавна собственост. Те се завладяват от държавата веднага след описването им от комисията по чл. 5
Чл. 5. Кои земи са яйлаци и къшлаци, а така също границите им и оценката на отчуждения сервитут за ползуване от пашата и водопоя, се определя от комисия, назначена от Министерския съвет.

Протоколите на комисията се утвърждават от Министерския съвет и съставляват пълно доказателство в полза на държавата.


Същата сила и значение имат и протоколите, съставени досега въз основа на чл. 1 от Закона за горите от 1904 г. и измененията му.

Чл. 6. Протоколите, за които е реч в чл. 5 , се обранордват в "Държавен вестник".

Те могат да бъдат оспорени: а) относно характера на земите - по общ исков ред и б) относно оценката на сервитута за ползуване от пашата и водопоя - по реда установен в Закона за отчуждаване недвижими имоти за държавна и обществена полза.


Заведения против държавата иск по буква а за собственост, може да се основава само на това, че комисията неправилно е окачествила даден имот като яйлак или къшлак, като в подкрепа се представят стари и автентични документи, в които имота е означен като частна гора. Не се допуска доказването, че самораслите дървета върху мирийска или вакъфска земя, са станали собствени на владетеля на земята.


Обжалванията - и в единия и в другия случай - могат да се предяват в едно-месечен срок от обнародването на протокола в "Държавен вестник". Връчените досега протоколи, издадени въз основа на чл. 1 от Закона за горите от 1904 година и измененията му, могат да се обжалват, относно характера на земите, в едно-месечен срок от влизане в сила на настоящия закон.


Необжалваните по тоя ред протоколи добиват значение на влезли в законна сила решения, издадени в полза на държавата по отношение въпроса за собствеността.

Чл. 7. Обезщетението на отчужденото сервитутно право, за ползуване от пашата и водопоя в яйлаците и къшлаците, се определя въз основа на пространствата, декларирани преди 1904 година, а в новите земи - след освобождението им. Обезщетението в никой случай не може да надминава два лева на длеклариран декар.
Чл. 8. Правото на паша и водопой в общинските гори се отчуждава в полза на съответните общини, ако това право принадлежи на частни лица.

Отчуждението се извършва по решение на общинските съвети, от комисия в състав: мировия съдия, лесничея и един окръжен съветник. Обезщетението в никой случай не може да надминава два лева на деклариран декар.


Недоволната от оценката страна може да обжалва решението на комисията по реда, предвиден в Закона за отчуждаване недвижими имоти за държавна и обществена полза, в едно-месечен срок от връчване препис от решението на страните.

Чл. 9. Държавните и общинските гори, отстъпени от древно време за вечно ползуване (балталъците), са неотчуждаеми и неприобретаеми по давност.

Завладените от частни лица до 1903 година части от общински балталъци в размер до 50 декари и записани в данъчните книги като частни през същата година, остават в собственост на досегашните им владетели.


Забележка. За засилването на разните стопански и просветни фондове (скотовъден, училищен и др.), общинските съвети могат да отделят, по надлежния ред, известен процент от паричните приходи от общинските гори, без, обаче, да се отделят реални части от горите.

Чл. 10. Обществените гори и горски пасбища, без горите и пасищата в яйлаците и къшлаците, се описват в протокола от комисия в състав: един окръжен съветник, леснечея и съответния кмет. Кои гори са яйлашки или къшлашки, вследствие което не бива да бъдат описани от тези комисии - определя Министерството на земледелието и държавните имоти, съгласно с решенията на комисиите по чл. 5 от настоящия закон.

Комисията установява границите и се произнася за владението на обществените гори и горски пасбища.


Относно владеянето на горите и пасбищата в новите земи, комисията има пред вид фактическото положение преди 5 октомврий 1912 година.


Забележка. Пътните и дневните пари на комисията се заплащат от съответните собственици.

Чл. 11. За деня, в който ще започне описването на обществените гори и горски пасбища в землището на всяко населено място, се съобщава на съответния общински кмет от леснечея най-малко един месец преди описването. Последните от своя страна на населението чрез на общинското управление.
Чл. 12. Протоколите на комисията по чл. 10 се обнародва в "Държавен вестник" най-късно до три месеци от деня на съставянето им и веднага след това се записват в особенна книга в местното лесничейство, която всеки заинтересован може да разглежда.
Чл. 13. Недоволната от съдържанието на протокола страна може да запази интересите си чрез иск за собственост пред съда, заведен в три-месечен срок от обнародването на протокола.

Исковата молба, с необходимото число преписи и документите на страната се подава чрез лесничейството до компетентия съд. Лесничеят изпраща незабавно преписката по описване на гората и постъпилата искова молба с приложенията й в съда, който образува дело и прави разпореждания за връчване преписите на общите правила на гражданското съдопроизводство.

Чл. 14. Необжалваният протокол има сила и значение на документ за границите (чл. 35 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите ) и за фактическото владение на гората.
Чл. 15. При разглеждане на спорове за гори и пасбища, които се намират във владение на държавата, включително и на образуваните дела по обжалване протоколите по чл. чл. 5 и 10, стопанските планове, карти, скици и др. административни актове имат доказателна сила, както всички други документи.

Показанията на свидетели и околни люде по тези спорове не се допускат, освен ако се твърди, че спорното е балталък, или пък ако такива свидетели се викат за проверка на представените документи.

Чл. 16. Движението, разглеждането и обжалването действията по делата за гори и горски пасбища, става по общия ред на гражданското съдопроизводство.

Разпорежданията на чл. 621 от гражданското съдопроизводство не се прилагат по делата за гори срещу държавата, когато държавата е страна в тези процеси.


Забележка. Перемираните производства за гори и горски пасбища, унищожени в вреда на държавата, се възстановяват в положението, което са имали преди унищожението им, ако държавата поиска това в едно-годишен срок от влизане в сила на настоящия закон.

Чл. 17. Издадените от горските комисии решения, въз основа чл. 2 от Закона за горите от 1897 год. , както и необжалваните протоколи на лесничеите по чл. 3 от Закона за горите от 1904 година и измененията му, в полза на държавата, общини, села и обществени учреждения, имат значение на влезли в законна сила решения за граници на горите (чл. 35, закона Им. С. и С.) и на документи за фактическо владение.
Чл. 18. На населените места, които се намират всред или край държавните гори и нямат свои общински или частни гори, или имат такива, но в недостатъчен размер, се отстъпват, като балталъци, части от държавните гори в следните размери (включително и поляните из тях): за полските села - до 20 декари на домакинство, за полско-горските села - до 40 декари на домакинство и за горските села - до 100 декари на домакинство (според преброяването на 31 декемврий 1920 година).

Това се извършва най-късно до 2 години от влизане в сила на настоящия закон.


Точния размер и границите на горите, които ще се отстъпят съгласно предходната алинея, се определят на самото място от комисия в състав: агронома, лесничея и съответния общински кмет. В тоя случай, комисията се ръководи от нуждите на населените места, ценността и качественото състояние на насъжденията и интересите на стопанството, като се гледа - балталъците да бъдат по-близко до съответните населени пунктове, да добият правилен и закръглен вид и да са отделени по възможност от държавните гори с естествени гранични линии.


Протоколите на комисиите се изпълняват след като се утвърдят от Министра на земледелието и държавните имоти и обнародват в "Държавен вестник".


Забележка I. На населените места, които не се намират в съседство с държавни гори и са притеснени в поминака си от непосредствената близост на чужди общински гори, се отстъпват, по решение на Министерския съвет, части от близките гори на околните населени места, като в замяна, на последните се отстъпват равноценни части от държавните гори, граничещи с техните землища.


Забележка II. Пътните и дневните пари на членовете на комисията се заплащат от заинтересованите общини или населени места.

Чл. 19. Общинските гори и горски пасища, които са предоставени с влезли в законна сила решения или протоколи на общо ползуване между две и повече населени места, както и спорните такива между общини или села, за които делата са прекратени по силата на закона за увеличение размера на държавните земи, се разделят от комисия в състав: мировия съдия, лесничея и един окръжен съветник, без право на обжалване разпределението, извършено от комисията.

Определянето на деловете става с оглед на другите общински гори, които имат населените места, броят на домакинствата и качественото състояние на насажденията и почвата. Разграничителните линии трябва да бъдат но възможност естествени (реки, долове, хребети, пътища и др.); в противен случай, те се фиксират с видни и трайни знаци на самото място от комисията.


За гори и горски пасища, обявени като дъжавни съгласно закона за увеличение размера на държавните земи, се произнася същата комисия, като се раздават безплатно на околните населени места с оглед на географическото стопанско положение на горите, без право на каквото и да било обжалване.


Ако спорящите общини и села са от две отделни околии, произнасят се комисиите на двете околии.


Протоколите на комисиите се изпълняват след като се утвърдят от Министра на земледелието и държавните имоти и обнародват в "Държавен вестник".


Забележка. Пътните и дневните пари на членовете на комисията се заплащат от съответните общини или населени места.

Чл. 20. Закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи не се прилага по отношение на обществените гори и горски пасища, включително яйлашките гори и пасбищата в тях.

Препис от вяско заявление и обтъжване до комисиите по същия закон, относно останалите гори и горски пасбища, се изпраща на Министерството на земледелието и държавните имоти, като му се дава и три-месечен срок за изявление.


На същото министерство се връчват преписи и от издадените до влизането в сила на настоящия закон решения за гори и горски пасбища на тия комисии, като и по тях министерството има три-месечен срок за изявление.


Комисиите прекратяват производствата, по които Министерството на земледелието и държавните имоти заяви направо или чрез местните лесничеи, че горите или горските пасбища, претендирани като частни, са държавни или обществени, или, ако са бестопански, че държавата не ги владее от името на претендента. Ако по такива производства има издадени решения за гори и горски пасбища, унищожават се и те.


Претендентите на гори, производствата на които са прекратени, могат, ако горите и пасбищата са обявени за яйлашки или къшлашки, да действуват съгласно чл. 6 от настоящия закон, а ако не са такива гори - да водят иск на общо основание.



II. Предмет на горско стопанство.
Чл. 21. Гора, в смисъла на настоящия закон, е всяка площ, която е обрасла с горски дървета или храсте, независимо от нейното пространство и сегашно състояние.

Смятат се като гора и се подвеждат под наредбите на настоящия закон още планинските пасбища и всички празни пространства из горите, както и ония, които бъдат обявени за охранителни и строго-охранителни или подлежащи на залесяване (чл. 22 от настоящия закон).


Забележка. Единичните дървета и малки групи от такива (до 100 квадратни метра) на културните земи и дворните места, окрасните дървета и храсте на градините и парковете, тръните и храстете по междите на културните земи и драките на пасбищата (мерите) не са предмет на горско стопанство.

Чл. 22. Кои от досегашните държавни, общински и частни гори и планински пасбища в землището на всяко населено место, трябва да останат занапред предмет на горско стопанство, кои закелавяли и проредели гори и долини из вътрешността на горите трябва да се възобновят, респективно попълнят и залесят, кои празни и пустующи места (охранителни и неохранителни) подлежат на залесяване и кои гори и празни места имат охранително и строго-охранително значение (чл. чл. 24 и 25 от настоящия закон), определя комисия в състав: лесничея, един окръжен съветник и съответния кмет.

Това се извършва най-късно до 3 години от влизане в сила на настоящия закон.


За извършването се съставя протокол по всеки въпрос, отделно, който, след одорението му от Министра на земледелието и държавните имоти се обнародва в "Държавен вестник".


Забележка. За извършването на тая работа лесничеят и окръжния съветник получават пътни и дневни пари, съгласно закона за държавните служители, независимо от безотчетните пари, които им се плащат по бюджета.

Чл. 23. При изпълнението на постановленията в чл. 22 , комисията трябва винаги да има пред вид следното:

а) за предмет на горско стопанство се определят преди всичко абсолютните горски почви, поройните периметри, стръмнините, ронливите и каменливите склонове на възвишенията и всички места които имат охранително или строго-охранително значение (чл. 24 и 25);


б) горите из равнинните места, с богата и плодородна почва, подходни за култивирането на по-доходни земледелски култури, се изключват из обекта на горското стопанство;


в) намалението на залесената площ не трябва да става под един минимум, който е необходим за гарантиране постоянния водотек на изворите и реките и за предвардване населените места и полетата от вредните атмосферни явления (ветровете, градобитието и сушата), и


г) горите и другите категории земи, отредени за предмет на горско стопанство трябва да имат по-правилен и закръглен вид и да са отделени от културните земи, по възможност, с естествени гранични линии.

Чл. 24. Под особена защита, с ограничено използуване, се подвеждат горите и праздните места:

а) които се намират по изложените на измиване от пороите стръмнини;


б) които запазват изворите, притоците и бреговете на реките или се намират край морето, езерата и блатата;


в) които се намират край железопътните линии, шосетата и пътищата; и


г) които служат за запазване на населените места и полетата от вредните влияния на ветровете и сушата.


Всички такива гори и празни места се обявяват за охранителни периметри.

Чл. 25. Ония гори и земи по стръмнините, които са изложени на голяма опасност от измиване, отцепване, срутване, плъзгане и заплашват да засипят по-близки или по-далечни селища, работни земи, индустриялни заведения, железопътни линии, шосета, мостове и др. п. се обявяват за строго-охранителни.
Чл. 26. При извънредна нужда, лесничеят може да обяви с мотивирана заповед, одобрена от Министерството на земледелието и държавните имоти, едно место за охранително или стого-охранително и преди произнасянето на комисията по чл. 22 , щом констатира, че това е нуждно.
Чл. 27. Всеки къс гора или земя, който не се опише за предмет на горско стопанство, или не се включи в обявените охранителни и строго-охранителни периметри, се изключва от наредбите на настоящия закон.

Разработването и превръщането в друг вид култура на изключените от предмета на горското стопанство гори и земи се разрешава, след като бъдат публикувани протоколите по чл. 22 .


Изкореняването на горите, за които е реч в пункт б на чл. 23 , се допуска след като се залесят и запазят празните места, отредени за обект на горско стопанство, съгласно буква а на чл. 23 от настоящия закон. До тогава те се считат предмет на горско стопанство.


Разработването на изключените от обекта на горското стопанство гори се разрешава, след като последните бъдат окончателно огранични, съгласно последующите нареждания на настоящия закон.

Чл. 28. Ако някой собственик пожелае известни негови гори или празни места, които са изключени от обекта на горското стопанство, да се подведат под наредбите на закона за горите, длъжен е да заяви за това на лесничея писменно. За такива гори се съставят протоколи в смисъла на чл. 22 от настоящия закон и стопанисването им става съгласно постановленията на закона за горите.

По същия начин се постъпва и в случаите, когато се залесят някои места извън обекта на горското стопанство.

Чл. 29. Горите и земите, отредени за предмет на горско стопанство, се измерват, закръгляват и ограничават за сметка на тяхните собственици или владетели.

Нужните за целта разходи за държавните гори се предвиждат ежегодно в бюджета на Министерството на земледелието и държавните имоти, респективно в бюджета на "фонда за културните мероприятия по земледелието, горите и водите".


Всеки общински съвет е длъжен да предвиди в бюджета на общината необходимите кредити за измерването, закръгляването и ограничаването на общинските гори, според нарежданията на лесничея; в противен случай, по искането на последния нужният за целта кредит се вписва в бюджета от длъжностното лице, което го утвърждава. Когато приходите на общината въобще не са достатъчни, за да се отделят нужните суми за измерването и пр. на общинските гори работата се извършва, по нареждане на лесничея, от дадени в негово разположение трудоваци - жители на общината.


Частните и другите обществени гори трябва да се измерят, закръглят и ограничат по начина, предвиден за държавните и общински гори, в срок от 5 години, след влизането в сила на настоящия закон.

Чл. 30. Чуждите имоти (ниви, ливади, гори и др.), находящи се из вътрешността на обществените гори и охранителните периметри, а така също и ония имоти, които ще се включат при закръгляването, когато стопанските условия изискват това, се заменяват или се отчуждават, със спешност за завладяването, за сметка на собствениците или владелни на горите.

Отчуждаването се предприема само в такива случаи, когато няма възможност да се направи замяна или не се постигне съгласие за заменяване.


Заменяването, отчуждаването, както и оценяването на имотите се извършва от комисията по чл. 22 . Решенията на тая комисия влизат в сила веднага, след утвърждаването им от Министра на земледелието и държавните имоти и могат да се обжалват пред надлежните съдилища само отностно оценката.


Изплащането на отчуждените имоти става най-късно през следното бюджетно упражнение, за която цел държавата, общините и др. обществени учреждения са длъжни да предвиждат в своите бюджети нужните кредити.

Чл. 31. Изключените при закръгляването, респективно ограничаването, късове гори се изключват от предмета на горското стопанство.

Изключените късове от държавните гори, които останат в излишък, след като комисията по чл. 30 извърши своята работа, се оставят в разположение на Дирекцията за трудовата поземлена собственост.


По същия начин се постъпва и с изключените от предмета на горското стопанство цели и самостоятелни комплекси досегашни държавни гори.

Чл. 32. Частните лица са длъжни най-късно в две-годишен срок, след влизане в сила на настоящия закон, да ограничат с трайни и видни знаци имотите си, които граничат с горите или се намират във вътрешността им, по план одобрен от лесничея.


III. Управление на горите.
Чл. 33. Общият надзор на всички гори в Царството, без изключение, принадлежи на Министерството на земледелието и държавните имоти и на неговите органи, които следят за изпълнението на настоящия закон. За тая цел при Министерството на земледелието и държавните имоти се учредява Отделение за горите и лова, което се подразделя на следните отделни (специални) служби:

а) за експлоатацията на горите;


б) за измерване и уредба на горите;


в) за укрепяване пороищата и залесяването;


г) административна, и


д) за лова.


На чело на отделението стои началник, а на чело на отделните служби - по един главен инспектор, с нужното число инспектори и помощници.

Чл. 34. При Отделеието за горите и лова се учредява постоянен горски съвет, в състав: началника на отделението и главните инспектори (респективно тяхните заместници).

Задачите на горския съвет се опредлят в специален правилник.


Когато се намери за нужно, в горския съвет могат да вземат участие, по разпоредане на Министра на земледелието и държавните имоти, и други служебни или частни лица.


Решенията на горския съвет се изпълняват след като бъдат одобрени от Министра на земледелието и държавните имоти.

Чл. 35. В горско отношение, Царството се дели на горски райони и административни лесничейства. Горските райони се управляват от районни горски инспектори, а лесничействата - от лесничеи.
Чл. 36. По-важните държавни и други обществени гори в административните лесничейства, се отделят и образуват самостойни горски стопанства - ревирни лесничейства.

Пространството на ревирните лесничейства не трябва да надминава 5.000 хектари за високостъблените и 10.000 хектари за низкостъблените гори. В отделни ревири могат да се групират и по-малките държавни, общински и други обществени гори.


Общините и други обществени учреждения, които притежават повече от 5.000 хектари гори, са длъжни да издържат свои лесничеи.

Чл. 37. За службите по експлоатацията на горите, за укрепяване пороищата и залесяването, както и за измерване и уредба на горите, се откриват, според нуждата, специални бюра и секции.
Чл. 38. Освен районните горски инспектори, лесничеите и началниците на специалните служби, назначава се и необходимия помощен технически и административен персонал за извършване техническата и административна работа в отделните учреждения: помощници на лесничеите, таксатори, землемери, манипуланти, надзиратели, чертежници, планоснимачи, фигуранти, администратори, секретар-отчетници, архивар-регистратори, писари, прислужници, каруцари, пазачи и други.
Чл. 39. Кандидатите за заемане държавни, общински и други обществени лесовъдски служби, трябва да имат пълно лесовъдско образование, добито в признато от Българската държава висше или средно лесовъдско училище и да са издържали - след едногодишен стаж - държавен изпит по установената в правилника програма.

Едногодишният стаж се прекарва в държавни учреждения по ведомството на горите.

Чл. 40. Освобождават се от стаж и държавен изпит лицата, които имат редовни дипломи за завършено висше или средно лесовъдско образование до влизането в сила на настоящия закон.

Освобождават се от стаж и държавен изпит и се признават правата на лица със средно лесовъдско образование на лицата:


а) които са издържали изпитите за горски инспектори и тяхни помощници до влизането в сила на настоящия закон;


б) които са следвали в някое лесовъдско училище и са прослужили, до влизането в сила на настоящия закон, най-малко 5 години по ведомството на горите, и


в) които - макар и да нямат специялно лесовъдско образование - са прослужили, до влизане в сила на настоящия закон, най-малко 10 години по ведомството на горите.

Чл. 41. Дипломите за завършено висше и средно лесовъдско образование, добито в чужбина, се легализират от специалната комисия при Министерството на народната просвета, в споразумение с Министерството на земледелието и държавните имоти, въз основа на следните условия:

Дипломите за висше образование се легализират, когато кандидатът е завършил най-малко за 3 години (6 семестри) напълно признато у нас висше лесовъдско училище и има зрелостно свидетелство от някоя местна или инностранна гимназия, или някое средно специално училище от рода на висшето.


Дипломите за средно образование се легализират, когато кандидатът е завършил най-малко за 2 години напълно някое средно и инностранно лесовъдско училище, след като предварително е свършил най-малко два гимназиални класа.


Забележка. Заварените на 1 януарий 1922 година служители по горите, които са свършили некое признато веднаж у нас висше лесовъско училище, без да имат зрелостно свидетелство за завършено средно образование, или са свършили предварително педагогическо, богословско и земледелско училище, или са следвали като извънредни студенти, се ползуват с права на лица с висше лесовъдско образование.

Чл. 42. Лицата със завършено висше лесовъдско образование, които са издържали - след едногодишен стаж - установения държавен изпит, или са освободени от изпита въз основа на чл. 40 , имат право на пълна частна лесовъдска практика: по експлоатацията на горите, приготовляване дефинитивни и провизорни стопански планове, временни стопански програми, измерване гори и пасбища, приготовляване дефинитивни и провизорни планове за укрепляване пороищата и залесяване, приготовляване планове за отводняване на блата и тресавища, за напояването на горски почви и пасбища, експертизи и заключения.

Лицата със завършено средно лесовъдско образование, които са издържали - след едногодишен стаж - установения държавен изпит, или са освободени от изпита въз основа на чл. 40 , имат право на ограничена частна практика, определена в правилника за прилагането на настоящия закон.


Никой не може да упражнява частна лесовъдска практика в България, докато не се издаде за това заповед от Министра на земледелието и държавните имоти.


Забележка. Права на лица със средно лесовъдско образование се признават и на ония, които са следвали най-малко две години в някое висше или средно лесовъдско училище и са издържали - след едно-годишен стаж - установения държавен изпит (ако не се освобождават въз основа на чл. 40).

Чл. 43. За началник на отделението за горите и лова и за главни инспектори се назначават лица със завършено висше лесовъдско образование в най-малко 12-годишна служба по горите.

За инспектори при министерството, директори на горските училища, районни горски инспектори и началници на бюра и секции се назначават лица със завършено висше лесовъдско образование и най-малко 9-годишна служба по горите.


За помощници на началника на отдлението и главните инспектори и учители в средните лесовъдски училища се назначават лица със завършено висше лесовъдско образование и най-малко 6-годишна служба по горите.


За учители в практическите горски училища, лесничеи и таксатори се назначават лица със висше или средно лесовъдско образование.


За помощници на лесничеите и общински лесничеи се назначават лица със средно лесовъдско образование.


Забележка. За районни горски инспектори и началници на секции могат да се назначават и лица със средно лесовъдско образование, които са прослужили поне 10 години по ведомството на горите, до влизането в сила на настоящия закон.


За помощници на лесничеите и общински лесничеи могат да се назначават - при липса на лица със средно лесовъдско образование - и лица със средно земледелско образование, или незавършено лесовъдско образование, без право, обаче, да вземат по-високи длъжности.

Чл. 44. Образователният и служебният ценз за служителите по горите, които не заемат служби с лесовъдско значение (чл. 43), се определят от закона и щата за държавните служители и специалните наредби на Министерството на земледелието и държавните имоти.
Чл. 45. За подготовляване нуждния технически персонал на горите, Министерството на земледелието и държавните имоти открива едно средно горско училище, а за подготовяване нуждния помощен технически персонал (манипуланти, надзиратели и др.), се откриват практически горски училища, които ще действуват съобразно специален правилник и план за учението, утвърдени с Указ.

В бюджета на Министерството на земледелието и държавните имоти ежегодно се предвиждат необходимите кредити за стипендии, специализация, разни курсове от временен характер и др.


Забележка. Докато се открие средното горско училище, за подготовяване технически персонал по горите, към средното техническо училище в София се открива специален отдел - горски.

Чл. 46. Началника на отделението за горите и лова се назначава с Указ, а главните инспектори, инспекторите, началниците на бюрата и секциите, директорите на средните и практическите горски училища, помощниците на началника на отделението и главните инспектори, лесничеите, таксаторите, учителите в горските училища, помощниците на лесничеите, землемерите, стажантите, администраторите, манипулантите и секретарите-отчетници се назначават от Министра на земледелието и държавните имоти. Назначението на висшия персонал по стопанисването на общинските и частните гори става от Министра на земледелието и държавните имоти, по представление от съответните общински съвети и частни горовладелци.

Проверителите, надзирателите, планоснимачите, фигурантите, архивар-регистраторите, писарите, прислужниците и др. служащи по горите се назначават от съответните началници на учрежденията.

Чл. 47. Служителите по ведомството на горите се наказват и уволняват дисциплинарно - по реда, указан в закона за държавните служители.
Чл. 48. Пазенето на горите се поверява на горската стража и жандармерията, а за пазенето и подържането на горските пътища и телефонните линии се назначават специални пазачи - кантонери.

Горските стражари се делят на две степени - старши и младши (конни и пеши).


Числото на горските стражари и жандармите се определя в зависимост от пространството на горите, като се гледа - участъка на един стражар или жандарм да не надминава 1000 хектари. Числото на пазачите - кантонери се определя според нуждата.

Чл. 49. За младши горски стражари и пазачи - кантонери се назначават лица със завършено основно образование, които са отбили военната (или трудовата) си повинност и нямат телесни недостатъци, които биха пречили за изпълнение на службата.

Старшите горски стражари трябва да са завършили със успех курса на някое висше горско училище и да са прослужили най-малко 1 година като младши.


Забележка. При липса на кандидати с висше горско образование, за старши горски стражари могат да се назначават и лица измежду младшите горски стражари.

Чл. 50. За пазене полезния дивеч се назначават ловни надзиратели, които трябва да отговарят на условията за старшите горски стражари.
Чл. 51. Държавните горски стражари и ловните надзиратели се назначават от Министра на земледелието и държавните имоти, респ. от упълномощено от него лице, по представление на съответните лесничеи, а общинските и частните горски стражари - от лесничеите, по представление от съответните общински съвети или частни горовладелци.
Чл. 52. Горските стражари, пазачите-кантонери и ловните надзиратели носят формено облекло и оръжие. Те се ползуват с правата, които имат полицейските стражари, предвидени в чл. 166 от закона за полицията.
Чл. 53. Старшите и конните горски стражари и ловните надзиратели получават фуражни пари за издръжката на собствените си коне. Размерът на фуражните пари се опредля ежегодно в бюджета.
Чл. 54. Заплатите на общинските горски стражари, както и кредитите по чл. чл. 52 и 53, се предвиждат ежегодно в бюджетите на съответните общини, според нарежданията на лесничея; в противен случай, нужният за целта кредит се вписва в бюджета от длъжностното лице, което го утвърждава, по искането на лесничея.

Числото на общинските горска стражари се определя, съобразно изискванията на ал. 3 от чл. 48, а заплатата им - съгласно таблиците за заплатите на държавните служители.


В случай, че някоя община не изплати своевременно заплатата и другите парични възнаграждения на общинските си горски стражари, лесничея може да изтегли нужните за целта средства от сумите, които се намират на хранение в Българската народна банка по партидата на съответната община.

Чл. 55. За подготовляване на горски стражари, Министерството на земледелието и държавните имоти открива нуждното число нисши горски училища, устройва временни курсове, ескурзии и пр.

Забележка. Подготовката на жандармите, предназначени за пазене горите, става в жандармерийската школа.

Чл. 56. Персонала по стопанисването и охраната на горите живее безплатно вътре в самите гори, за която цел държавата и общините са длъжни да построят необходимото число жилища (лесничейски домове, горски бараки и пр.), да ги мобилират и снабдят с нуждната покъщнина за своя смятка и да дадат на персонала нуждните превозни средства, за набавяне продукти от близките населени центрове.

Училищния персонал при горските училища живее в самите училища и се ползува с безплатна квартира. Аоко училищата са близо да населените места и персонала няма възможност да живее в училището, то той получава квартирни пари.


Изключение се допуска само за административните лесничеи и тяхните помощници, които могат да живеят и в седалището на лесничейството. Горските стражари, които пазят разпокъсаните гори около населените пунктове, могат да живеят и в населените мяста, които се падат център на поверените им участъци.

Чл. 57. Служителите по горите се ползуват безплатно с дърва за огрев (най-много до 20 пространствени кубически метра годишно) от държавните, респ. общинските гори, а строителен материал само за доказани нужди - по тарифните цени и с предварително разрешение от Министерството на земледелието и държавните имоти. С разрешение на Министра на земледелието и държавните имоти, там може да се позволи да разработят част от празните места в държавните, респективно в общинските гори, за собствени нужди, до 1 хектар на лице, без да плащат наемни такси, както и да пускат на паша безплатно в горите максимум до 2 главни едър и 10 глави дребен собствен добитък, както и да косят сено или берат шума за изхранване на добитъка.


IV. Горски стопанства
Чл. 53. Държавните, общинските и частните гори се стопанисват високостъблено, средностъблено и нискостъблено.

Вида на стопаанството се установява окончателно при изработването на стопанските планове и програми.

Чл. 59. Високостъблените гори не могат да се стопаниства при турнус по-малък от 60 години, а низкостъблените гори - при турнус по-малък от 15 години.

По-малките от 200 декари нискостъблени гори могат да се стопанисват при турнус не по-малък от 10 години.


Тополите, върбите, елечката, дрена, акацията, леската, келявия габър и разните тръне, както и ония издънкови гори, които са предназначени за добиване кори за аргосване, лико, шума за храна на добитъка, колове за лози, сгради и др., а там също и насажденията, които се секат кленосечно и гладкосечно, могат да се стопанисват и при турнус по-малък от 10 години.



V. Стопанисване на горите.
Чл. 60. Обществените гори се стопанисват по специални стопански планове, респ. стопански програми, които имат за цел да осигурят целостта на запаса и да гарантират трайност и постоянство в ползуването.

Стопанските планове и програми се изработват отделно за всяко самостойно стопанство (ревир) - както за главните, така и за второстепените горски продукти.


Изменение на реда и размера на ползуването, установени в стопанските планове и програми, не се допуска, до като не се направи ревизия по установения ред.


Стопанските планове за обществените гори се изработвата от специални лесоустройствени секции, а стопанските програми - от лесничеите.


Стопанските планове се утвърждават - след проверка от Министерството на земледелието и държавните имоти - с Указ, а стопанските програми - от Министра на земледелието и държавните имоти.


Забележка. Стопанските планове и програми за общинските и частните гори на обществени учреждения могат да се изработват по тържен ред или по стопански начин, за сметка на собствениците на горите и от лесовъди на частна практика, с призната правоспособност. Общини, които имат излишъци в бюджетите си, са длъжни да сторят това в три годишен срок от влизането в сила на настоящия закон.

Чл. 61. Лесничеят извлича ежегодно из утвърдените стопански планове или програми годишния ред за ползуването от главните и второстепенните горски продукти, който се проверява, при първа възможност, на самото място от районните горски инспектори. Годишните извлечения служат за основа и ръководство при ползуването от горите.
Чл. 62. До изработването на стопанските планове и програми, обществените гори се стопанисват по годишни планове, както за главните, така и за второстепенните горски продукти, приготвени от лесничея. Те се проверяват, при първа възможност, от районния горски инспектор на самото място.
Чл. 63. Обществените гори се експлоатират:

а) по стопански начин.


Стопанската експлоатация на обществените гори се предпочита. Тя може да се извършва или с наети работници, или с трудоваци, или с отдаване работата чрез търг.


Добитият материял при стопанска експлоатация на обществените гори се използува, преди всичко, за разни обществени нужди по цени, които включват тарифните такси и направените разходи по отсичането на дърветата, преработката и превозването на материялите. Остатъка се продава чрез търг, или по костуемите цени на разните кооперативни сдружения.


б) от местното работно население - на кооперативни начала.


На местното работно население, което изкарва прехраната си от работа (физически труд) в горите, се отпускат по тарифните цени, от откритите сечища в обществените гори, до 80 куб. метра на домакинство - за преработване и собствени стопански и къщни нужди.


Този начин на ползуване от обществените гори се допуска, само ако не е въведена стопанска експлоатация.


Ползуването в подобни случаи става само на кооперативни начала. За целта във всяко населено място, с повече от 20 домакинства, се основава само по едно трудово горско-производително кооперативно сдружение. Уставите на кооперациите се утвърждават по установения ред, с предварително одобрение на министра на земледелието и държавните имоти.


Горско-производителните кооперативни сдружения, за набавяне нужния жив и мъртав инвентар, както и за паправата или усъвършенствуването на дърворезките заведения се кредитират от държавните кредитни учреждения (Българската земледелска банка и др.).


За членове на трудовите горско-производителни кооперативни сдружения се приемат само лица, които се препитават предимно от работа в горите и специалисти по разните отрасли на кооперативното предприятие. Тия лица могат да влизат в управителните съвети на горските синдикати и горски кооперативни централи. Лица, които се препитават с други доходни занятия (кръчмари, търговци и пр.), освен вдовиците, сираците и инвалидите от войните, не могат да бъдат членове на кооперативните сдружения.


Забележка 1. Да образуването на кооперативните сдружения, местното работно население може да се ползува от обществените гори на общо основание - без да е групирано в кооперация. Това изключение се допуска в срок до две години от влизането в сила на настоящия закон.


Забележка 2. За "местно" население се считат жителите на ония населени места, в землищата на които се намират обществените гори или пък - землищата на които граничат с държавните гори.


Забележка 3. Ония населени места, които досега са се ползували от материала на държавните гори, макар и неграничещи със своите синори до последните, но не отстоят и далече от тях, и не притежават свои часни и обществени гори, с разрешение на Министерството на земледелието и държавните имоти, могат да се ползуват и за в бъдеще от дървения материял на тия гори само за домашни нужди.


в) чрез търг:


Чрез търг се експлоатират обществените гори, само когато не е въведена стопанска експлоатация, или пък когато местното работно население няма възможност, или не желае да използува горските производи.


Търговата продажба се извършва по реда, указан в закона за бюджета, отчетността и предприятията.


Поемните условия и търговете за продажбата на главните и второстепените горски продукти от всички обществени гори се утвърждават от Министра на земледелението и държавните имоти. При утвърждаването на търговете за продажба на горски производи от общинските и частните гори и на другите обществени учреждения, се взема под внимание и решенията на общинските съвети, респ. на съответните ръководни стопански органи.


г) чрез копцесия:


Чрез концесия обществените гори се експлоатират, само когато липсват условия за въвеждането на стопанската и кооперативна експлоатация, или пък продажбата на главните и второстепените горски производи не е износно чрез търг, поради отдалечеността на пазарните пунктове и липса на удобни транспортни средства.


Концесиите се дават само на трудовите горско-производителни кооперации, тяхните синдикати и горския кооперативен съюз. Когато няма такива, или не желаят да се ползуват от това право, концесиите може да се дадат и на частни лица.


Чрез концесии се продават главните и второстепени продукти само от ония обществени гори, за които има утвърдени стопански планове. Концесионния срок може да обема най-много един стопански период (20 години). Състезаването е задължително. Договорите за концесионата експлоатация на всички обществени гори се одобряват от Министерския съвет по доклад на Министра на земледението и държавните имоти.


Забележка. Когато обекта на предприятията, наети чрез търг или концесия, надминава 20.000 куб. метра за високостеблените гори, или 5.000 декари за нискостъблените гори, предприемачът е длъжен да повери техническото изпълнение на предприятието на специалист - лесовъд, с признато от Министерството на земледелието и държавните имоти право за свободна практика.

Чл. 64. Нуждите на местното население се задоволяват, преди всичко, от етатите на общинските гори, а в случай на недостиг, от държавните и др. обществени гори.
Чл. 65. Насичането и почистването на определените сечища става задружно от всички членове на кооперативните сдружения. За тази цел, Управителния съвет е длъжен да даде в разположение на горската власт нужното число работници: за изсичането на дърветата, почистването и ограждането (ако е нужно) на участъците и изнасянето на материалите из сечището.

Определените сечища се изчистват и почистват до края на горосечния сезон. Изнасянето на материялите извън гората трябда да стане най-късно до началото на новата стопанска година.

Чл. 66. Местните жители, които не са членове на горско-производителните кооперативни сдружения, могат да отсичат от откритите сечища в обществените гори материали, по тарифните цени, само за свои лични стопански и къщни нужди: дърва за гориво и шума за храна на добитъка - до 40 куб. метра на домакинство, а дърва за разни строежи - според доказаната документално нужда.

Изсичането на дърветата, почистването и ограждането на сечищата (участъците), става групово, с работници (семейни или наети), дадени за целта в разположение на горската власт.

Чл. 67. Когато годишните етати от държавните и общински гори не могат да покрият напълно нуждите на местното население, материялите, след изсичането и почистването на сечищата дружно от всички местни жители, се разпределят по равно на глава в домакинствата.
Чл. 68. Потребните дървени материали за горско културните и технически подобрения, горските постройки (сгради, пътища, телефони и др.), граничните и геодетически знаци, обществените мостове и стълбовете за общата телеграфна и телефона мрежа минаваща през тия места, се отсичат, безплатно от откритите сечища в най-ближните обществени гори, с предварително разрешение на лесничея. Ако откритите сечища не се намират в непосредствена близост, или няма в тях подходни за горните цели дървета, те се отсичат изборно от най-ближните части на горите, без, обаче, да се наруши пълнотата (обрастта) на насажденията.

Дървените материали, потребни за постройката на училищни сгради и читалища, се отпускат безплатно само от материалите, добити при стопанската експлоатация на държавните гори.


Потребният крепителен материал за частните каменовъглени и др. мини се отсича от откритите сечища в най-ближните обществени гори, но срещу заплащане тарифните текси.


За строителните нужди на бежанците от периода на войните (1912 - 1918 г.) се отпуска безплатно дървен материял от държавните гори за срок до две години от влизане в сила на настоящия закон.

Чл. 69. Препродажбата на материалите в сечищата (участъците) и временните складове, докато не се изнесат вън от границите (външните) на горите, не се позволява. В противен случай, продажбите се считат недействителни и материалите се конфискуват.
Чл. 70. В ония низкостъблени гори, дето това се налага от условията, преди да почне сечта, годишните сечища се ограждат от местното население. Материал за ограждане (тръне, глог, келяв габер и др.) се взима от сечището. Границите на сечището, които се допират до работни земи, се ограждат с окоп. За тая цел кметството е дължно да даде на лесничея нужното число работници.
Чл. 71. При експлоатирането на обществените гори, винаги трябва да се предпочитат работници и кираджии от местното население. В случай на недостиг от такива, или когато местното население не се съгласява да работи при същите условия като чуждите работници, или когато естеството на работата изисква работници - специалисти, тогава се вземат работници и кираджии от други места.
Чл. 72. Дървените материали, добити от обществените гори, се продават в груба (необработена) форма. Продажбата става на кубик или на декар. Когато продажбата става на кубик, дърветта се мерат в лежаще състояние, без да се обелва кората.

При продажбата на кубик, масата се дели на четири категории: едър строителен материал, дребен строителен материал, тънък строителен материал и дърва за огрев.


Към I-та категория се числи масата на стъблото (и клоновете за широколистните породи) с диаметър до 14 с/м на тънкия край.


Към II-та категория се числи масата на стъблото (и клоновете за широколистните породи) с диаметър между 14 и 7 с/м.


Към III-та категория се числят материалите, по-тънки от 7 с/м на дебелия край.


Към IV-та категория се числи масата, която не е годна за строителни цели.


Материялите от I, II и III категория се мерят в плътни кубически метри, а от IV категория в пространствени кубически метри.

Чл. 73. Частните гори на физически лица, дружества и пр. се експлотират, дето е възможно, на задружни или кооперативни начала - в ревири до 1.000 хектари, съгласно изработените за целта стопански планове или програми.

Геометрическото разпарцелиране на групираните гори (комплекси) не се позволява. Съпритежателите имат право само върху съответния дел от етата на горите, съобразно действителната стойност на своя дел от ревира.


Стопанисването на групираните в ревири частни гори става по стопански начин или чрез търг. Препродажбата на деловете от етата, докато не се изнесат вън от горите, не се разрешава.


Забележка. Докато се извърши групирането на частните гори и изработването на стопанските планове или програми, тия гори могат да се стопанисват и по годишни планове отделни за всяка гора, приготвени от лесничея.

Чл. 74. Собствениците на уединените и маломерни горички (до 100 декари), в места, които нямат охранително или строго-охранително значение, могат да експлоатират горите си и самостойно.

Целостното изсичане (до голо) на тия горички може да се разрешава, само ако е гарантирано естественото или изкуственото им възобновяване.


Разрешения за сеч в частните гори се дават от лесничея въз основа на списъци, които общинското управление е длъжно да депозира в канцеларията на лесничейството най-късно до 1 юлий всяка година.


Забележка. Частните лица, които не заявят през това време, да им се определят сечища, могат за тая цел да се отнесат до лесничея и отпосле, но за направеният оглед на гората те са длъжни да заплатят на лесничея следуемите се пътни и дневни пари, съгласно закона за държавните служители.

Чл. 75. Годишните сечища в държавните, общинските и частните гори се определят от лесничея най-късно до 1 август. Същевременно лесничея определя пътищата за износа и временните складове.

За деня на определянето сечищата, лесничеят уведомява кмета писменно, като го предупреждава да съобщи на всички лица, които искат да секат горите си.

Чл. 76. За отбелязване (маркиране) на дърветата, които подлежат за сеч, както и за премаркиране на материялите, които се изнасят от горите, горската администрация си служи с горски чук. Формата, размерите и въобще направата на този чук се определя в правилника за приспособлението на настоящия закон. Той е държавен патент.

Забранено е на лица, непринадлежащи на горската администрация, да си служат с такъв чук.

Чл. 77. Високостъблените гори се секат през цялата година, а нискостъблените - от 15 септемврий до 15 април. Непристъпните зиме нискостъблени гори могат да се секат и преди 15 септемврий, но с разрешение на Министерството на земледелието и държавните имоти.

Нискостъблените гори за кори за аргосване и лика, както и за чардаци на овцете, се секат до 30 май, а шума за храна на добитъка в низкостъблените гори и в горите с клоно и главосечно стопанство, може да се сече от 15 август.


Келявия габер, разните трънки, върбите, тополите, елшата и леската могат да се секат, с разрешение на лесничея, през цялата година, ако горите нямат охранително значение.

Чл. 78. На частните горовладелци се позволява и през забраненото за сечене време да отсекат от своите гори нужния материал за постройки, в случай че пострадат от пожар, наводнение и др. беди. От държавните и общински гори за тази цел може да се отсече само такъв материал, който не се намира на пазаря и то от сечището за следната година и срещу тарифни такси. Разрешенията в подобни случаи се дават от лесничея.
Чл. 79. За неотложни държавни и обществени нужди, позволява се на държавни, общински и други обществени учреждения да отсичат от държавните и другите обществени гори и през забранено време необходимия дървен строителен материал, за направа на мостове, телеграфни стълбове и за неотложни постройки и поправки на държавни, общински и други обществени сгради и др. п. и то от сечищата за следнята стопанска година. Само в краен случай, когато в сечищата няма подходящи дървета, материала може да се отсече изборно от други места на гората, по начин, щото да не се наруши пълнотата на насажданията.

Разршенията до 50 куб. метра се дават от лесничеят, а за по-голями количества - с одобреение на Министерството на земледелието и държавните имоти.

Чл. 80. Горите могат да се чистят от падналите, сухите и повредените дървета през цялата година, по строго определен ред от лесничея.
Чл. 81. Отсечените материяли в нискостъблените гори, дето не е позволена лятна сеч, трябва да бъдат изнесени вън от границите на сечищата, на поляните, временните складове, най-късно до 1 май. Изнасянето на материялите от тия места трябва да стане най-късно до 1 септемврий (преди започването на новата стопанска година).

Само по непреодолими причини (лоша зима, наводнение, епидемична болест по хората и добитъка), срока за изнасяне материалите от сечището може да се продължи изнасяне материалите от сечището може да се продължи от Министерството на земледелието и държавните имоти и след 15 април, но в никой случай не повече от един месец.

Чл. 82. Материяла във високостъблените гори трябва да бъде изнесен из гората непременно в срока, определен от лесничея със заповед, въз основа на годишния плана, или въобще във основа на специалните наредби за сечта на гората. Само в случаите, изброени в алинея 2-а на чл. 81, Министерството на земледелието и държавните имоти, по искане на лесничея, може да продължи тоя срок, но в никой случай не повече от един месец.

Забележка. В годишния план, или в реда за сечта на всяка гора, трябва да бъде определен срока, през който ще трае сеченето и износа на материалите.

Чл. 83. Пашата, както и другите второстепенни горски продукти в обществените гори, се използуват съобразно плановете за второстепеното ползуване. Годишните планове за второстепеното ползуване се изработват от лесничея преди настъпването на всяка стопанска година.

Забранява се безусловно да се пуска добитък на паша в строго-охранителните периметри (гори и празни места), културите, по-младите от 10 години насаждения, подмладителните участъци във високостъблените гори, издънковите сечища (когато издънките не се надрасли 2-50 м.), пожарищата, в които е започнало естественото възобновяване и участъците, в които има пред-забрана.


Тревата в изброените в предходната алинея места може да се използува само чрез окосяване (със сърп или коса), по строго определен от лесничея ред.


Числото на добитъка, който се пуска на наша в неохранителните и възрастните гори, се определя в зависимост от пространството на горите и голините, гъстотата и качественото състояние на тревата и вида на добитъка, като се смята на всяка коза или глава едър добитък най-малко по 10 декари, а за всяка овца, свиня и др. по 2 дек.


Всяко отделно домакинство не може да пуска на паша из горите по-вече от 10 кози. Населението може да реши чрез референдум, пашата на козите из горите в землището на едно населено място да бъде съвършено забранена.

Чл. 84. Пашата и другите второстепенни горски продукти от обществените гори и пасища се продават по тарифните цени.

По тарифни цени продуктите се продават само на местното население за неговите нужди, на държавни и обществени учреждения, на скотовъдните кооперативни сдружения и образцовите частни скотовъдни станции.


Когато пашата не може да се използува напълно от добитъка на местното население, допуска се излишека да се използува от добитъка на търговци и лица с неустановено местожителство, но срещу заплащане двойните тарифни такси.


Проходящия дребен и едър добитък, при преминаване, се ползува с право на паша из разрешените участъци в горите в продължение на 24 часа, по реда, означен в правилника.


Забележка. Местните домакинства могат да пускат на паша из разрешените участници в държавните гори безплатно до 1 чифт работен добитък, 10 овце, 2 крави и 2 телета.

Чл. 85. Който въз основа на чл. чл. 63, 66, 67, 68, 78 и 79 от закона поиска да вдигне определеното му количество дървен материал, или въз основа на чл. 84 поиска да пустне добитъка си в определените за паша места в държавните и общински гори, или въобще да се ползува от второстепенните горски продукти в тия гори, дължен е предварително да заплати установената такса и да веме писменно позволително, което трябва да носи винаги у себе си.
Чл. 86. Когато горските продукти (главни или второстепенни) от държавните и общински гори се продават по тарифни цени, приходът се събира срещу ценни държавни и общински горски марки.

Горските марки се допозират в Народната и Земледелската банки. Клоновете и агентурите на банките, по сметка представена от лесничея, авансират горски марки на секретар-бирниците, или на посочените в алинея втора лица, които, като ги разходят, внасят събраната сума в Българската народна банка (за държавните гори - на приход по съответните параграфи на държавния бюджет, а за другите обществени гори - в партидата за текущите сметки на съответните обществени учреждения) и със съгласието на лесничея вземат други марки в аванс. Докато не се оправдае един аванс, други горски марки не се авансират.


В случай на нужда, държавата може да възложи издаването на позволителните и на други длъжностни лица (държавни служители), които имат нужната гаранция. В такъв случай, марките се авансират на тия лица.


Забележка. Допуска се, когато държавни и други обществени учреждения и кооперативни сдружения се ползуват от държавните и общинските гори по тарифните цени, сумите да се внесат в Българската н. банка, на приход по съответния параграф на държавния бюджет, или на приход в партидата на съответното обществено учреждение (общини и др.).

Чл. 87. Когато няма специални държавни служители, на секретар-бирниците, които са натоварени със събиране приходите от държавните гори, се дава възнаграждение в размер до 1 % от събраната сума.
Чл. 88. Приходите от общинските и други обществени гори служат, на първо място, за посрещане разходите по работите, предвидени в настоящия закон. Излишъците от тия приходи се възвърщат на надлежните учреждения с чекове, визирани от лесничея.
Чл. 89. Тарифите, за които е реч в чл. чл. 63, 66, 67, 68, 78 и 84, се приготовляват за държавните гори от лесничеите, а за другите обществени гори - от надлежните съвети и управления. В първия случай тарифите се утвърждават от Министра на земледелието и държавните имоти, а във втория - от лесничея.

В тарифите се поставят винаги действителните цени на продуктите в гората. Действителната стойност на държавните материали (стоящи и повалени) са определя по обратен аналитичен ред, като се вземат за основа средните цени на най-близките пазарни пунктове и от тях се спаднат разходите за транспорта, обработването, отсичането и пр. Сведенията за пазарните цени и подробният анализ за разходите се прилагат винаги към тарифите, когато се представляват на одобрение.


Тарифните такси за продажбата на материалите, добити по стопански начин, трябва да включват, освен тарифната стойност на продуктите в гората, и направените действителни разходи за транспорта, обработката и пр.


В тарифите дървения материал се оценява на кубик. За пашата таксата се определя на глава добиче и за сезон.


Всяка държавна или общинска гора има своя тарифа. Тарифите се изработват и утвърждават преди настъпването на всяка стопанска година.



IV. Дърворезни заведения.
Чл. 90. Всички дъскорезници и др. дърворезни заведения, които се намират във вътрешността на горите, или на разтояние до 100 метра от външите им граници, са по право собственост на притежателите на горите. Съществуващите дъскорезници, построени от частни лица във вътрешността на държавните, общинските и др. обществени гори, се обявяват собственост на държавата, респ. общините и др. обществени учреждения, заедно с местата, на които са построени (ако са построени на частни места). Те се завладяват от съответните притежатели на горите веднага с влизането в сила на настоящия закон.

Сключените договори са нищожни по право в полза на съответните притежатели на горите.


Обезщетението се определя от комисия в състав: лесничея, финансовия началник и съответния общински кмет. При определяне размера на обезщетението, комисията има пред вид действителната стойност на материалите по времето, когато са построени. Водоползуването не се обезщетява. Пътните и дневните пари на членовете на комисията се заплащат от съответните собственици или от владетели на горите.


Недоволната страна може да обжалва решението на комисията, само относно оценката, в едномесечен срок и по реда, изложен в закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза.


Забележка 1. Частните дъскорезници, построени вън от държавните, общинските и др. обществени гори (до 100 метра от външните им граници) за бичене етатите от частните гори, както и частните индустриялни заведения, построени във вътрешността на горите, или до 100 метра от външните им граници, ако са предназначени изключително за изработване разни мебели, стопански прибори и др. дребни изработки, не се отчуждават.


Забележка 2. На сегашните притежатели на дъскорезниците, които подлежат на отчуждаване, се дава право, в срок до 2 месеца от влизането в сила на настоящия закон, да избичат находящите се на дъскорезниците дървени материал, но срещу известна такса, която се определя от лесничея.

Чл. 91. Разрешенията за построяване на дъскорезници и др. индустриялни заведения, които преработват дървените материали и др. горски продукти, се дават от Министерството на земледелието и държавните имоти - отделение за горите и лова, независимо от разрешенията, които се дават съгласно закона за водните синдикати.

Във вътрешността на горите и на разстояние до 500 м. от външните им граници, разрешения за подобни случаи се дават само на съответните притежатели на горите.


Забележка. Когато в държавните, общинските и другите обществени гори, или на разстояние до 500 метра от пашните им граници, няма достатъчно дъскорезници за избичване етатите, може да се позволи на общини и местни производителни кооперации да построят свои дъскорезници, нужни за избичване на отпущаните им материали, ако последните са повече от 500 куб. метра годишно. Същото се позволява на наематели на сечища в обществените гори, не само за през времето, докато траят предприятията.

Чл. 92. Не е позволено да се строят дъскорезници и др. дърворезни заведения в държавни, общински и др. обществени гори: а) от частни лица, които нямат право на делове от етатите; б) в гори, на които ступанските условия не изискват това и в) в местности, дето не е предвидено сеч, или не могат да се пренесат за преработване материали от близките сечища.
Чл. 93. Броят на дъскорезниците и другите дърворезни заведения в землището на всяка община се определя според размера на годишните етати на горите и годишната производителност на дъскорезниците и др. дърворезни заведения, като се гледа, годишната консумация на дъскорезниците да не надминава общия сбор от етатите на горите.
Чл. 94. Държавните, общинските и др. обществени дърворезни заведения се използуват:

а) по стопански начин - от самите собственици;


б) чрез отдаване под наем срещу определени тарифни такси за кубически метър, или годишно - на местното производително население (села, общини или производителни кооперации), и


в) от наемателите (чрез търг или концесия) на годишните сечища или определено количество дървесна маса; в тоя случай, ползуването от дъскорезниците става според това, как е уговорено в специалните поемни условия.


Заабележка. Наемателите на държавни и др. обществени дъскорезници нямат право да бичат, за своя сметка, други материали, освен своите дялове от етатите и материалите, закупени чрез търг.

Чл. 95. Тарифните такси, за които е реч в предходния член, п. п. б и в, се определят: за държавните дъскорезници от лесничеите, а за другите обществени гори - от надлежните съвети и управления.
Чл. 96. Когато държавните, общинските и другите обществени дъскорезници се дават под наем (чл. 94), съответните органи сключват договори за срок до 5 години. В договора се означава, между другото, и пространството, което се предоставя на наемателя за дворно място и пристройки към дъскорезницата.

Договорите се одобряват по надлежния ред; съгласно закона за бюджетът, отчетността и предприятията.

Чл. 97. Около дъскорезните заведения в държавните, общинските и другите обществени гори, могат да се строят подслони (сайвани) за изработените материали, жилища за работниците, малки фурни, плевни, обори за добитък и др. стопански постройки, нуждни при използуването на дъскорезниците.

Такива постройки се строят само е предварителното разрешение на лесничея и се считат неразделна част от дъскорезниците. След изтичането на договорния срок, те остават безвъзмездно собственост на притежателя на дъскорезницата.

Чл. 98. Конструкцията на дъскорезниците може да се изменя и усъвършенствува, с цел да се увеличи годишната производителност, но винаги с предварителното писменно разрешение от Министерството на земледелието и държавните имоти и в рамките на чл. 93 от настоящия закон.


VII. Пътища и сгради.
Чл. 99. За по-лесно е евтино пренасяне на дървените материали из горите и до пазарните пунктове, построяват се горски пътища, железници, водни запушалки, мазии и др. Местата, нуждни за горната цел, се отчуждават, със спешност за завладяването, съгласно закона за отчуждаването на недвижими имоти за държавна и обществена полза.

Постройката на нуждните транспортни средства може да се възлага и на наемателите на експлоатацията на горите, ако това бъде предвидено в поемни условия.

Чл. 100. За прекарване обработен и необработен материал от горите до пазарните пунктове, било по сухо или по вода, през землищата на други села, не се плаща никаква такса. Изключение правят частните води и пътища и в случая, упоменат в ал. 2 на чл. 101 от настоящия закон.
Чл. 101. Държавата и общините могат да дадат за концесия построяването на известни горски пътища, железници, урегулирване на реки и др. п.

Общините също могат да строят по стопански начин нуждните пътища в своите гори: за тая цел те могат да правят заеми, за посрещането на които се вземат известни такси на горските продукти, прекарвани през тези пътища
Последна промяна mandradjiev на 28 Сеп 2006, 09:41, променена общо 1 път
mandradjiev
Младши потребител
 
Мнения: 19
Регистриран на: 29 Мар 2005, 15:17

Мнениеот mandradjiev » 28 Сеп 2006, 09:35

ЗАКОНЪ за горите
Обн., ДВ, бр. 68 от 1.04.1904 г., изм., бр. 47 от 1.03.1910 г., доп., бр. 76 от 6.04.1910 г.
Общи разпореждания.
Чл. 1. Горите въ Княжеството са:

а) частни;


б) общински, и


в) държавни.


Частни гори са ония, които съставляват собственость на частни или юридически лица.


Общинските гори са два вида: гори, които са или отстъпени отъ древно време на някой градъ или село за вечно ползуване (балталъци) и гори, които съставляватъ частни имущества на общините (чл. 26 отъ Закона за собственостьта).


Държавни гори са ония, които не принадлежатъ нито на частни лица, нито на общини.


Яйлаците се обявяватъ държавна собственость. Правителството отчуждава пправото на паша и водопой, което са имали старите имъ притежатели.


Обезщетението ще се определи отъ една комисия, назначена отъ Министерския Съветъ. Недоволната страна може да обтъжи решението на тая комисия по правилата, изложени въ Закона за отчужденията на обществена полза.

Чл. 2. Общинските гори, отстъпени отъ древно време за вечно ползуване, са неотчуждаеми.
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г., бр. 76 от 1910 г.) Всеки лесничей е длъженъ да опише въ отделни протоколи границите на държавните и общински гори въ своето лесничейство така, както те фактически се владеятъ въ деня на описването.

При това описване лесничеятъ се ръководи отъ факта, кой въ момента на описването действително владее гората, т. е. пази я, ползува се отъ нея и пр.


Гори или граници, за които съществуватъ вече заведени дела въ съдилищата, както и тия, що са вече описани до сега - няма да се описватъ.


За деня на описване границите на една гора лесничеятъ е длъженъ най-малко 15 дена - по-рано да съобщи срещу разписка на окръжния управитель, като представитель на държавата, и на кмета или кметския наместникъ на селото или града, дето е гората, която се описва, съ цель да съобщатъ писменно на притежателите на частни гори, граничащи съ гората която ще се описва и чрезъ глашатай на населението за деня, когато лесничея ще извършва описването, та заинтересованите да могатъ да участвуватъ при описването.


Съставените така протоколи се публикуватъ въ "Държавенъ Вестникъ", най-късно три месеца отъ датата, която те носятъ.


Щомъ излезе публикацията на протоколите въ "Държавенъ Вестникъ", лесничеятъ съобщава за това срещу разписка на надлежния окръженъ управитель, като представитель на държавата, както и на общинския кметъ, респективно кметскиятъ наместникъ на надлежното село, за да разгласятъ между населението на общината или селото за публикуване на протокола.


Недоволните отъ съдържанието на протокола могатъ да запазятъ своите интереси чрезъ искъ предъ надлежния окръженъ съдъ най-късно 6 месеца отъ деня на публикуването му въ "Държавенъ Вестникъ". Единъ екземпляръ отъ исковата молба окръжния съдъ съобщава на лесничея, който е съставилъ протокола.


Когато спорътъ за гора е между частно лице и село, преписъ отъ исковата молба се съобщава и на окръжниятъ управитель, който може да встъпи като трето лице по делото, било съ самостоятеленъ искъ, било като помагачъ на селото.


Непоследва ли никакво обжалване, потоколътъ добива сила на документъ за фактическо владение на гората.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Възникналите спорове се разрешаватъ първоначално отъ гражданското отделение на окръжния съдъ, въ окръжието на който се намира спорниятъ имотъ.

Делото се завежда по преписката за определяне границите на спорния имътъ, съгласно чл. 3 отъ този законъ. Тая преписка се препраща отъ лесничея на окръжния съдъ въ месеченъ срокъ, отъ възвръщането на протоколите.


Лесничеятъ е длъженъ да представи на тая комисия делото, заедно съ всички доказателства и приложения, въ единъ срокъ отъ два месеца.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Решението на окръжния съдъ се обтъжва отъ недоволната страна предъ апелативния съдъ въ предвидения за това срокъ въ гражданското съдопроизводство.

Решението на апелативния съдъ се обтъжва предъ Върховния Касационенъ Съдъ също така въ предвидения въ гражданското съдопроизводство срокъ.


Частните определения се обжалватъ по реда, изложенъ въ гражданското съдопроизводство.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) По изложения по-горе редъ се разрешаватъ спорове, както за граници, така и за собственость на гори и пасища: а) между държавата и община; б) между държавата и частно лице; в) между община и община, и г) между община и частно лице.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Председательтъ на съда съ особна призовка известява на спорящите страни за постъпването на делото въ съда.

Въ едномесеченъ срокъ отъ получаването на тази призовка, страните са длъжни да представатъ въ съда писмено изложение на своите претенции съ означаване на всичките си доказателства за подкрепление но претенциите си, а така също и да представятъ всичките си документи. Това изложение, заедно съ приложенията му се представлява въ толкова екземпляра, колкото са спорящите страни.


Следъ изтичането на горния срокъ, председательтъ на съда назначава делото за разглеждане въ съдебно заседание съ призоваване само на страните, като същевременно се разпорежда, за да се съобщатъ преписи на страните отъ постъпилите писмени изложения, заедно съ приложенията имъ.


Въ първото си заседание, следъ доклада на делото и усните обяснения на страните и ако не успее да ги склони на спогодба, постановява определение за това: кои отъ посочените въ изложението доказателствени средства се допущатъ, по кой редъ и начинъ да се събератъ и има ли необходимость да ходи целия съставъ на съда на самото спорно място.


Ако съдътъ намери за необходимо, делото да се разгледа на самото място, определя какъвъ депозитъ въ какъвъ срокъ да внесатъ страните за разноски на съда, свидетелите и другите участвующи лица. Като отиде на самото място, съдътъ разглежда и решава делото безъ отлагане, на общо основание, а резолюцията си прочита въ седалището на съда.


Като доказателствени средства, могатъ да служатъ приетите въ гражданското съдопроизводство и въ допустимите въ закона случаи.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Въ апелативния съдъ делата се разглеждатъ по реда, изложенъ въ предидущия членъ съ тази разлика, че не се съобщава за постъпването на делото.
Чл. 9. Страните се представляватъ отъ законните си пълномощници, които могатъ да преопълномощаватъ адвокати.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Делата, които се завеждатъ по силата на този законъ, както и висящите такива се освобождаватъ отъ внасяне на съдебно мито. Другите съдебни разноски, както и касацинния депозитъ, се изплащатъ по предвидените за това правила въ гражданското съдопроизводство.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Издадените отъ горските комисии решения, възъ основа на чл. 2 отъ Закона за горите отъ 1897 г. въ полза на общини, добиватъ законна сила и не подлежатъ на никакво обтъжване.

Висящите до сега дела въ горските комисии, предвидени въ Закона за горите отъ 1904 година, се изпращатъ за разглеждане и решаване по същество отъ надлежния окръженъ съдъ, ако са висящи въ първоначалната горска комисия, и отъ надлежния апелативенъ съдъ, ако по каква и да е била причина, са висящи въ Върховната горска комисия.


Решените отъ първоначалните комисии, по които постановените решения не са влезли въ законна сила, се обтъжватъ предъ надлежния апелативенъ съдъ до изтичане на срока, който законътъ имъ дава.


Решенията на Върховните комисии, които са издадени до влизането въ сила на този законъ, могатъ да се обтъжатъ предъ Върховния Касационенъ Съдъ и подлежатъ обязателно на касиране и връщане за ново разглеждане въ надлежния апелативенъ съдъ въ следните случаи:


1) когато издаденото решение не е съобразено съ данните на делото и законите;


2) когато е основано върху документи, неимеющи по закона силата, която имъ е дала Върховната комисия;


3) когато решението се съдържатъ разпореждания, които си противоречатъ едно на друго;


4) когато решението се отнася до предмети, вънъ отъ пределите на спора;


5) когато съ него е билъ разрешенъ споръ, който е билъ вече разрешаванъ съ влязло въ законна сила решение;


6) когато, въ споровете за гори, балталъци и пасища между общини и общини, Върховната комисия не е определила точно и определено границите;


7) когато въ решението не са взети въ внимание и оценени всичките доказателства по делото, и


8) когато се открие подлогъ въ актовете, върху които е основано решението.


Срокътъ за обтъжването е тримесеченъ, считанъ за изброените първи седемь случая, отъ деня на влизането въ сила на настоящия законъ, а въ случая на пунктъ 8 отъ деня на влизането въ законна сила пресъдата на углавния съдъ.

Чл. 12. Кои отъ днешните държавни, общински и частни гори, въ землището на всяко село трябва да останатъ занапредъ предметъ на горско стопанство, кои праздни места трябва да се залесятъ наново, кои места трябва да останатъ за постоянни пасища за местния добитъкъ, кои за работни земи и кои гори и места за охранителни и строго охранителни, определя една комисия състояща отъ: единъ лесничей за председатель, и за членове: инспекторътъ по земеделието, двама опитни земледелци, избрани отъ окръжния съветъ и одобрени отъ Министерството на Търговията и Земледелието и месния кметъ.

Забележка. Пътни и дневни пари на комисията, съ изключение на кмета, се плаща отъ страна на държавата.


Решенията на комисията влизатъ веднага въ сила, щомъ се утвърдятъ отъ Министерството Търговията и Земледелието.


Ползуването отъ определените отъ комисията места за пасища на местния добитъкъ отъ държавните и общински гори, става даромъ.


Изключените по горния начинъ места отъ държавните и общинските гори за работни земи се продаватъ само на местното население.


Комисията при горната работа трябва да има предъ видъ и определи за пасища и работни земи предимно закелавели гори, които няматъ никакво бъдеще, не охранителни, да са близу до селата и водопоите и да иматъ дълбока и плодородна почва.


Отъ изключените пространства гори могатъ да се изкоренятъ само ония местности, които са определени отъ комисията за преобръщане въ работни земи.


(Нова - ДВ, бр. 47 от 1906 г., изм., бр. 76 от 1910 г.) Комисиите, предвидени въ настоящия членъ, треба да привършатъ работата си до 1920 год.


(Нова - ДВ, бр. 76 от 1910 г.) Забележка. Окръжните съветници немогатъ да действуватъ като опитни лица въ околията, дето са избрани или гдето са заселени.

Чл. 13. При изпълнение на горния членъ, комисията трябва винаги да има предъ видъ следующето:

1) чисто горските села трябва да иматъ най-малко 45% отъ цялото си землище покрито съ гора;


2) горско-планинските най-малко 25% и


3) чисто-полските най-малко 6%.

Чл. 14. Ония земи и гори, които се намиратъ въ вътрешностьта на държавните или общински гори или се врезватъ въ тяхъ, та ги обезформяватъ, отчуждаватъ се за въ полза на стопаните имъ или се заменяватъ съ други земи отъ равно качество. Отчуждаването имъ става по доброволно съгласие или съгласно Закона за отчуждаване отъ обща полза.

Заменяването може да стане само съ съгласието на собствениците на тия ниви.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Въ продължение на шесть години отъ публикуване настоящия законъ всички частни, общински и държавни гори и пасища, трябва да бъдатъ ограничени съ гранични знакове.

Когато се прокарватъ граничните линии на общински и държавни гори, изключаватъ се всички изолирани парчета гори, или такива ивици отъ ограничаемата гора, които се вдаватъ и врязватъ въ съседни работни земи, когато тия изолирани парчета и ивици отъ гори не са по-големи отъ 100 декара. Въобще при тая работа се гледа гората да получи по възможность закръглена форма.


Съ изключените парчета гори се постъпва съгласно чл. чл. 12, 14 и 16.


Ограничението на горите трябва да захване следъ една година отъ публикуването на настоящия законъ и да свърши въ уречения срокъ, за която цель всяка година съразмерната часть трябва да бъде ограничена.


Забележка. Министерството на Търговията и Земледелието ще изработи нужните инструкции по ограничаването на горите и пасищата.


Частните горовладелци, които неограничаватъ всяка година припадающата се часть, се наказват годишно съ глоба до 100 л.

Чл. 16. Министерството на Търговията и Земледелието може да продаде, чрезъ публично наддаване за въ полза на хазната, ония държавни горички, които са по малки отъ 3000 декара, когато отгледването и стопанствуването имъ не се изплаща.

По същия начинъ се продаватъ и изолирани парчета общински гори до 100 декара.



Управление на горите.
Чл. 17. Общиятъ надзоръ на всички гори въ Княжеството принадлежи на Министерството на Търговията и Земледелието и на неговите подведомствени органи, които следятъ за привеждане въ изпълнение разпорежданията на настоящия законъ.

За тая цель при Министерството съществува отделение за горите съ следующия персоналъ, единъ началникъ на отделението, единъ главенъ инспекторъ (ревизоръ), единъ горски инженеръ и двама помощници на началника, всички съ висше образование.


Цялото Княжество се разделя на шесть горски района, а тия на четиредесетъ административни лесничейства и всяко едно лесничейство на няколко горски стопанства.


За пазене държавните гори, горскиятъ персоналъ - низшиятъ - се състои: отъ старши и младши конни и младши пеши горски стражари и стражари кантонери


Числото на "низшия горски" персоналъ се предвижда всяка година въ бюджета, като се има предъ видъ, щото на единъ стражаръ да се паднатъ за пазене най-малко 15.000 декара гори.


При всяко административно лесничейство се предвиждатъ отъ 3 - 7 старши горски стражари. Освенъ горния персоналъ споредъ нуждите, всяка година се предвиждатъ въ бюджета още и суми за помощници на лесничеите, за мерачи и за други технически персоналъ.


За районни горски инспектори, лесничеи и таксатори се назначаватъ лица, които иматъ висше или поне средно образование; първите, освенъ това, трябва да са прослужили най-малко 5 години на държавна служба по горите.


За помощници на лесничеите се назначаватъ лица и съ низше образование по горите, ако няма по-високо образование.


Горските стражари трябва да бъдатъ достатъчно грамотни и да са отбили военната си повинность, а старшите горски стражари трябва да са прослужили най-малко 5 години като младши; те се приематъ съ конкурсъ или ако иматъ специално образование по горите или земледелието.


Забележка. Въ случай на нужда Министерството на Търговията и Земледелието може да вземе на държавна служба за контрактъ и чужденци лесовъди за техническа служба, наемане лица съ специално образование, могатъ да бъдатъ назначавани и лица служили по горското дело.

Чл. 18. Правителствените горски старши и младши стражари се ползуватъ съ правата, които иматъ полицейските стражари, предвидени въ членъ 102 отъ Закона за полицията.
Чл. 19. Села, общини и частни лица, които притежаватъ повече отъ 50.000 декара гори, са длъжни да издържатъ специални "общински лесничеи". Работите въ ония общински гори, които мерятъ по-малко отъ горното пространство, както и общия надзоръ на тия гори се извършва непосредствено отъ държавните лесничеи.

Забележка. Позволено е обаче на някои съседни села и частни лица, които по отделно няматъ горното пространство, се сгрупиратъ и подържатъ единъ и повече общински лесничеи.


Споредъ пространството на горите, общините са длъжни да подържатъ нужното число горски старши и младши стражари и стражари кантонери, числото на които се определя споредъ нормата на държавната горска стража.


Когато горите на две или повече съседни села, на държавата или частни стопани са маломерни, то за по-евтино и практичното имъ пазене, се назначаватъ общи стражари, на които се плаща съразмерно споредъ пространството на горите.

Чл. 20. Висшиятъ държавенъ и общински горски персоналъ се назначава и уволнява отъ Министерството на Търговията и Земледелието, а низшиятъ - отъ районните горски инспектори по представление отъ респективните лесничеи.
Чл. 21. Заплатата на общинската горска стража се изплаща отъ общинските бюджети. Те се определятъ отъ окръжния управитель въ споразумение съ районния горски инспекторъ. Но те не могатъ да бъдатъ по-малки отъ 40 л. месечно за пешите стражари, 60 л. за конните и 75 л. за старшите.
Чл. 22. Държавните, общинските и частните горски стражари носятъ установената униформа и оръжие - държавните за сметка на държавата, а общинските за сметка на селото или града, чиято е гората.
Чл. 23. Частните горовладелци са длъжни тоже да поставятъ нуждно число горски пазачи.

Актовете на частните пазачи се взематъ въ внимание отъ съдилищата, само ако тяхното назначение е било одобрено отъ респективния лесничей и носятъ установената униформа.



Експлоатация на горите.
Чл. 24. Държавните и общинските гори се експлоатиратъ споредъ изработените стопански планове, отделно за всяка гора. Всеки стопански планъ трябва да има за цель да усигури цялостьта и запаса на гората и да гарантира трайность въ ползуването.

Забележка. Стопанските планове за държавните и общински гори се изработватъ отъ горската власть, а нужните разходи са за сметка на държавата.


Експлоатирането на държавните гори става:


а) по стопански начинъ, отъ самата държава;


б) чрезъ концесия, и


в) чрезъ търгъ.


Дървениятъ материлъ, добитъ при стопанската експлоатация на държавните гори, се продава или срещу държавни горски мерки, по цени предвидени въ тарифите или на търгъ. Отъ тоя материалъ най-напредъ се продава на местното население до 15 кубически метра на домакинство.

Чл. 25. Общинските гори се експлоатиратъ по същия редъ както и държавните, изключение правятъ само горите, упоменати въ първата алинея на чл. 37 отъ настоящия законъ.

Освенъ по горните начини експлоатацията на сечищата въ общинските гори може да стане още и отъ самото население. Въ такъвъ случай определените сечища се изсичатъ наведнажъ или най-много на два пъти презъ сезона за сеченето. Материалътъ се изнася и се разпредели по-равно отъ общинскя съветъ между населението по домакинство.


(Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Сеченето и сортирането на материала не може да трае повече отъ три месеца за всеки пътъ. Само при лошо време или по други уважителни причини тоя срокъ може да се продължи отъ лесничея съ още единъ месецъ. Когато сечения материалъ е за гориво, изчислението му не става на кубически метъръ, а на кола, като се пресметне споредъ местните условия, колко кола съставляватъ единъ кубически метъръ. Въ местности, въ които това е необходимо, по местни условия, вместо сортировка на горливия материалъ, може всеки житель на общината да си го пренесе въ село щомъ го изсече.


Най-късно десеть деня преди да захване сеченето, кметътъ уведомява за това лесничея.


Повалянето на дърветата става само денемъ.

Чл. 26. Като се раздели добитиятъ материалъ отъ сечището на общинските гори, всеки е свободенъ да вдигне своя дялъ, като заплати предварително следуемата се по тарифата такса.

Ако някой откаже да приеме припадающия ме се дялъ, той остава на разположение на общината, която го продава на търгъ или по другъ по износенъ начинъ.

Чл. 27. Когато някое село или градъ не изсече определеното сечище въ общинската гора или ако двадесетъ дена преди изтичането на сезона за сеченето, сечището не бъде намерено редовно, лесничеятъ извършва нужното за сметка на общината съ наети работници или чрезъ търгъ, като нужната сума за тази цель се вписва въ общинския бюджетъ.
Чл. 28. Въ случай че въ държавните и общински гори се появятъ някои стихийни повреди (пожари, ветроломи, инсекти и други) и изработването и изнасянето на повредените дървета е належащо, то, съ съгласието на Министерския Съветъ, Министерсвото на Търговията и Земледелието може да намали таксата и да промени условията на предплащането - въ смисълъ да се плаща отпосле.

Ако опасностьта за горите е много голяма, Министерството на Търговията и Земледелието може да подпомогне и парично за бързото изнасяне на материала и изчистването на гората.

Чл. 29. Частните горовладелци на неохранителни гори до 500 декара, могатъ да изсичатъ горите си наведнажъ или на сечища съ предварително разрешение отъ лесничея. По-големи гори отъ 500 декара трябва да се секатъ съгласно изработени планове за сечене.

И въ двата случая стопаните са длъжни най-късно до три години отъ изсичането да възобновятъ гората въ сечищата, въ противенъ случай виновните се наказватъ съ глоба до 5 л. на декар за първата година и за всяка последующа съ 2 повече отъ последната глоба.

Чл. 30. Въ гори, чиито и да били те, за които няма изработени специални планове за сечене годишните сечища определя лесничея отъ 1 май до 15 августъ и се утвърдяватъ отъ районния горски инспекторъ.

Частните лица, които не заяватъ презъ това време да имъ се определятъ сечища, могатъ за тая цель да се отнесатъ до лесничея и отпосле, но за направения огледъ на гората длъжни са да заплатятъ на лесничея следуемите се пътни и дневни.

Чл. 31. Иглолистните гори се секатъ презъ цялата година, а широколистните - отъ 15 септемврий до 1 априлъ. До тази дата всичкиятъ отсеченъ материалъ трябва да бъде изнесенъ вънъ отъ сечището, или край сечището.

Изчистването на гората отъ паднали и сухи дървета може да става презъ цялата година по строго определенъ редъ отъ лесничея и одобренъ отъ районния горски инспекторъ.


Непристъпните зиме гори могатъ да се секатъ и въ запретено време, по разрешение на районния инспекторъ.


Сеченето издънкови гори за кори за аргосване и лика и за чардаци за овце става до 1 юний и за листници (шума) за храна на добитъка отъ 1 августъ.


Сеченето пръте за градене, фасулници, обрачи и други подобни се позволява и презъ забранено време, но само отъ леска, келавъ габеръ, разни търни, върби и тополи и то по редъ указанъ отъ лесничея.


На частните горовладелци се позволява презъ забраненото време за сечене, да отсекатъ отъ своите си гори, нуждния материалъ за постройки въ случай че пострадатъ отъ пожаръ, наводнение или други беди, а отъ държавните и общинските гори за тази цель може да се отсече само такъвъ материалъ, който не се намира на пазара и е отъ сечището за следующата година.

Чл. 32. Тарифите, за които е речь въ чл. 21 се приготовляватъ за държавните гори отъ лесничеите, а за общинските гори - отъ общинския съветъ. И въ двата случая тарифите се утвърдяватъ отъ районния горски инспекторъ.

Когато се определи стойностьта на горските продукти, въ тарифата винаги се поставя най-малко действителната стойность на стоящите дървета в гората.


Тарифите се изработватъ за единъ срокъ не по-дългъ отъ 3 години.


За основа при преценяване материала ще се взима кубическия метъръ.

Чл. 33. Приходите отъ държавните и общински гори се събиратъ срещу ценни държавни и общински горски марки.

Горските марки се депозиратъ въ ковчежничеството. Ковчежничествата по списъкъ представенъ отъ лесничея, авансиратъ горски марки на името на кмета, който, като ги изразходва, внася сумата в ковчежничеството и взима други марки въ авансъ, и съ съгласието на лесничея.


Въ правилника по приложение настоящия членъ да се дадатъ обширни наставления по служенето съ марките.

Чл. 34. За лесно и ефтино пренасяне на дървения материалъ изъ горите на всякъде, където се окаже нужда, се строятъ горски пътища, железници, водни запушалки, мазии и други.

Отчуждаването на местата, нужни за горната цель, става съгласно закона.

Чл. 35. За прекарване обработенъ и необработенъ дървенъ материаль отъ горите до пазарните пунктове, било по сухо или вода, презъ землищата на други села не се плаща никаква такса. Изключение правятъ частните вади и пътища и въ случая упоменатъ въ алинея първа на чл. 36 отъ настоящия законъ.
Чл. 36. Държавата и общините могатъ да дадатъ на концесия построяването на известни горски пътища, железници, уреголирване на реки и пр. Общините по стопански начинъ могатъ да построятъ нужните горски пътища изъ своите гори, за тая цель те могатъ да правятъ заеми, за посрещане на които ще взематъ известно право на горските продукти, прекарани по тези пътища, следъ утвърждение отъ надлежната административна власть.
Чл. 37. Експлоатирането общинските гори по стопански начинъ се извършва подъ премия надзоръ на държавата.

До 5 години отъ публикуването на настоящия законъ, общинските чамови гори въ Родопите и Рилската планина се секатъ само по стопански начинъ и чрезъ търгъ.

Чл. 38. При експлоатиране държавните и общински гори, било на търгъ или по стопански начинъ, винаги трябва да се предпочитатъ работници и кираджии отъ местното население. Въ случай на недостигъ на такива или когато местното население не се съгласява да работи при същите условия, както чуждите работници, тогава се взиматъ работници и кираджии отъ други места.


Развъждане на горите.
Чл. 39. Най-малко половината отъ държавните гори и 1/3 отъ общинските трябва да се стопанствува високостъблено.

Частните гори, както и общинските, които съставляватъ частно имущество, могатъ да се стопанствуватъ и преобръщатъ въ каквато форма стопаните имъ искатъ, но само ако не са охранителни.

Чл. 40. Високостъблените гори, чиято собственость и да са те, не могатъ да се секатъ при малъкъ турнусъ отъ 60 години, а низкостъблените гори се секатъ при не по-малъкъ отъ 10-годишенъ турнусъ, изключая върбите, тополите, крена, акацията, келявиятъ габеръ, разните видове търне, както и онези низкостъблени гори, предназначени за добиване кори за аргосване, лико и насаждения стопанствувани главно- и клоно-сечно, по предварително разрешение на лесничея.
Чл. 41. Празните места, определени съгласно чл. 12 , се залесяватъ както следва:

а) места до 100 декара, най-късно до 4 години;


б) до 500 декара - въ разстояние на 7 години;


в) до 1000 декара - въ разстояние на 10 години;


г) до 5000 декара - въ разстояние на 15 години;


д) повече отъ 5000 декара - въ разстояние на 30 години.


Всяка година припадающата се часть трябва да бъде залесена.


Следуемата се часть за залесяване, за всеки следующи две години се запазватъ отъ паша на добитъка.


Тия места се ограждатъ отъ стопаните имъ съ зидове, окопи, плетища и други.

Чл. 42. Новозалесените места, чиито и да били те, се освобождаватъ до 20 години отъ всякакъвъ данъкъ.
Чл. 43. Нуждните семена и фиданки за залесяване праздните места, съгласно предидущиятъ членъ, се даватъ даромъ отъ държавата.

Изкопаване на дупките, ограждане на местата, пренасяне на семената и фиданките по самите места, докарване пръсть или камъне отъ друго място, се извършва отъ самите стопани.


Засяването и засаждането се извършва отъ стопаните подъ надзора на горската власть.

Чл. 44. Онези общински и частни гори, които въобще отъ неправилно стопанствуване са станали съвсемъ редки или закелавели, трябва да се възобновятъ по реда указанъ въ чл. 41.
Чл. 45. Частните стопани, които откажатъ да залесятъ или възобновятъ припадающата се часть съгласно чл. чл. 41 и 44, наказватъ се съгласно чл. 29 отъ настоящия законъ.

Ако цялото село или часть отъ него откаже да изпълни задълженията си въ алинея първа отъ чл. 43, горската власть извършва работата за тяхна сметка, като за тази цель, нуждните суми се отпускатъ въ авансъ отъ земледелческата банка. Този авансъ, заедно съ лихвите, се събира още същата година отъ респективните лица по административенъ редъ и се внася обратно въ банката.

Чл. 46. Пашата въ възрастните гори се разрешава отъ лесничея, съ утвърждение на районния инспекторъ. Тя се безусловно запрещава въ невъзрастните, охранителните и строго-охранителните гори.

Забележка. Добитъкъ, едъръ и дребенъ, предназначенъ за износъ, при преминаване се ползува съ права на паша въ горите въ продължение на 24 часа. Редътъ за това ще се определи въ правилника.



Охранителни гори.
Чл. 47. Подъ особена защита се подвеждатъ горите и празните места:

а) които се намиратъ по изложените на измиване отъ пороите стръмнини и които служатъ за запазване работни земи и населени места отъ наводнение или засипване съ камъне, пясъкъ, снегове и други;


б) които запазватъ изворите, притоците на реките, бреговете и ронливите почви на долините и реките, и


в) разположените по бреговете на моретата и въ ближните до тяхъ равнини, необходими за защита отъ вредителните влияния на ветровете и запазване почвата отъ измиване и отцепване.


Всички такива гори и праздни места се наричатъ охранителни и се стопанствуватъ като такива.


Охранителните гори се секатъ изборно или въ тесни пояси до голо, споредъ стопанския планъ отъ лесничея; те не могатъ да бъдатъ никога изкоренявани или разоравани.

Чл. 48. Ония планински земи, които са изложени на голяма опасность отъ пороите или заплашватъ да засипатъ по-ближни или далечни работни земи, села, индустриални заведения и други подобни се обявяватъ отъ горската власть за строго охранителни.

Такива земи, чиито и да били те, се представятъ на горската власть за укрепяване чрезъ залесяване, урегулиране пороищата, дивите потоци, реките и пр.


Ако тия земи са общински или частна собственость и стопаните не пристъпятъ къмъ мерките за тяхното укрепяване, указани отъ горската власть, следъ като бъдатъ поканени, държавата ги отчуждава и укрепява на своя сметка.


Подобни земи, когато се укрепяватъ отъ общини или частни лица, се освобождаватъ отъ всякакъвъ данъкъ.

Чл. 49. При извънредна нужда горската власть въ планинските места има право да обяви едно място за строго охранително и преди произнасянето на комисията веднага щомъ види, че то е такова.

В границите на строго охранителните места (въ периметра), могатъ да се включатъ и някои работни земи, щомъ това се налага отъ нуждата за по-лесното и сполучливо укрепяване.



Наказателни разпореждания.
Чл. 50. Нарушенията на Закона за горите се констатиратъ, преследватъ и съдатъ споредъ долуизложения редъ.

За всяко нарушение се съставлява актъ само отъ органите на горската власть. За нарушения, открити отъ кметове, общински съветници, военни, полицейски и други длъжностни лица, се съобщава на най-ближната горска власть, която, следъ като провери факта, съставлява нужния актъ. Актътъ трябва да съдържа:


а) времето, мястото на съставляването му, както и времето и мястото на самото нарушение и хванатъ ли е нарушительтъ на самото местонарушение или на друго място и къде;


б) името, презимето и званието на лицето, което съставлява акта;


в) името, презимето, званието, възрастьта и местожителството на нарушителя;


г) вида, размера и обстоятелствата на нарушението;


д) отговора на обясненията на нарушителя;


е) вида на задържаните материали, оръдия, вещи и други;


ж) имената и показанията на свидетелите.


Актътъ се подписва отъ съставителя, отъ обвиняема, и най-малко отъ единъ свидетель при откриване на нарушението или съставляването акта.


Въ случай, че нарушительтъ не се яви на покана отъ страна на съставителя на акта и откаже да подпише акта, както и да укаже на свидетели, съ които отсетне ще се иска да обори състояталностьта на акта, то това се удостоверява отъ кмета или кметския наместникъ.


Горските, полицейските, митническите, акцизните и всички длъжностни лица се приематъ за свидетели на равно съ частните лица.


Актовете се съставляватъ по възможность въ същия денъ, когато се е открило нарушението, но те могатъ да бъдатъ съставени и по-късно съ цель за събиране на пълни доказателства за извършеното нарушение.


Така съставените актове се изпращатъ най-късно до 20 дена на надлежните лесничеи.

Чл. 51. Лесничеятъ въ продължение на 20 дена отъ получаване на акта, издава постановление и налага на нарушителя предвидените въ закона глоби и обезщетения.

Преписъ отъ това постановление се съобщава на нарушителя, срещу разписка чрезъ надлежния кметъ, най-късно до 20 дена отъ издаването му.


Въ случай, че нарушительтъ отсъствува, постановлението се предава на къщните му, или на оногова, който му гледа имуществата или къщата.


Въ продължение на 14 дена отъ връчване постановлението, нарушительтъ може да обжалва постановлението чрезъ лесничея по апелативенъ редъ предъ мировия съдия, ако глобата безъ обезщетението не надминава 300 л., и предъ окръжния съдъ, когато тя е по-голяма отъ 300 л.; въ противенъ случай постановлението влиза въ законна сила и по него се издава изпълнителенъ листъ.


Нарушительтъ е длъженъ въ 20-дневенъ срокъ отъ връчването на постановлението, ако не обжалва това последното, да внесе наложеното му обезщетение на стопанина на гората, а глобата въ хазната въ противенъ случай глобата и обезщетението се събиратъ по екзкутивенъ редъ, като се издава на името на окръжния управитель или на стопанина възъ основа на влязлото въ законна сила постановление, изпълнителенъ листъ отъ надлежния съдъ.


Въ случай на повторение нарушението, глобите се удвояватъ. Повторение се счита само ако до 6 месеца следъ претърпяване наказанието известенъ нарушитель извърши друго нарушение на този законъ.


Въ случай че нарушительтъ е несъстоятеленъ, глобата се заменява съ затворъ на общо основание.


Съдилищата са дължни да даватъ спешность на делата по нарушение Закона за горите.

Чл. 52. Актовете по нарушение на Закона за горите съставляватъ пълно доказателство предъ съдилищата, но на обвиняемите не се запрещава да доказватъ тяхната неистинность; обаче, проверката на актовете предъ съдилищата става само чрезъ свидетели, които са подписали актовете при съставянето, или чрезъ ония, които обвиняемиятъ указалъ съ обтъжването на постановлението.
Чл. 53. Когато органите на горската власть ловятъ някой нарушитель на настоящия законъ, задържатъ брадвата, триона и други веществени доказателства, освенъ добитъка и колата и ги предаватъ на най-близките полицейски или общински власти подъ разписка на хранение до поискването имъ отъ надлежния съдъ или до встъпването въ законна сила на постановлението или присъдата. Веществените доказателства се повръщатъ на стопаните имъ само въ случай на оправдание. Дървата и други горски продукти, когато се заловятъ при констатиране на някое нарушение, се продаватъ отъ горската власть на публиченъ търгъ, и добитата сума се внася въ съкровището на хранение до свършването на делото. Тая сума се повръща на нарушителя само въ случай на оправдание; въ противенъ случай тя се внася на приходъ въ хазната.

Когато нарушительтъ е край-граниченъ, отъ чужда държава, то му се взима залогъ срещу глобата и причинената повреда, на която подлежи, за което се споменува и въ акта. Въ случай че няма залогъ задържа се добитъкътъ му или други веществени доказателства. Ако до 10 дена, отъ като се констатира нарушението, нарушительтъ не внесе залогъ, добитъкътъ му или задържаните вещи се продаватъ чрезъ търгъ, и отъ получената сума се задържа глобата и обзщетението; ако излишъкътъ не се подири до 6 месеца отъ нарушителя, внася се въ полза на съкровището.

Чл. 54. Служащите по горите иматъ право да влизатъ въ дворовете, фабриките, бичкийниците, парните мелници и пр., ако иматъ основателни подозрения, че има незаконно сеченъ материалъ, фиданки и пр. отъ гората и, ако подозрението имъ се укаже вярно, конфискуватъ тоя материалъ и съставляватъ актъ. При всички тия действия служащите трябва да се придружаватъ отъ надлежния кметъ, неговиятъ помощникъ, или изпратенъ отъ тяхна страна общински съветникъ.

Общинскиятъ кметъ или неговиятъ заместникъ са длъжни веднага да дадатъ нуждното съдействие, за да се направи обиска. Въ случай на отказъ, наказватъ се по следующия членъ (55).

Чл. 55. Длъжностни лица, отъ което ведомство и да би били те, които откажатъ да дадатъ на горските власти съдействие при изпълнение на техните служебни обязаности, или сами не изпълнятъ обязаностите, които имъ вменява настоящиятъ законъ, наказватъ се съ заповедъ отъ надлежния министъръ съ глоба, отъ 10 до 100 л., както и да заплатятъ последвалите отъ това щети на стопанина на гората.

Ако, обаче, последвалите щети са тъй-големи, че заедно съ глобата надминаватъ сумата 100 л., то нарушительтъ може да обтъжи по апелативенъ редъ заповедьта на министра предъ надлежния окръженъ съдъ. Обтъжването става въ единъ срокъ отъ 14 дена, сметанъ отъ деня на връчване на нарушителя преписъ отъ издадената заповедъ.


Заповедите на надлежния министъръ, съ които е наложено заплащане на глоба и щета до 100 л. както и ония, въ които наложената глоба и определената щета са по-големи отъ 100 л., срещу които нарушителите не са подали въ определения срокъ апелативна жалба, биватъ окончателни и възъ основа на тяхъ се издаватъ отъ надлежните съдилища изпълнителни листове на името на окръжните управители, за събиране както на глобите, така и на щетите. Първите се внасятъ на приходъ въ държавното съкровище, а последните се предаватъ на стопанина на гората.

Чл. 56. Който безъ разрешение на районния горски инспекторъ, строи, или е построилъ въ вътрешностьта на горите, отъ която категория и да са те, или вънъ отъ тяхъ - на растояние по-близо отъ 100 метра пещь за варь, въглища, катранъ, тухли или керемиди, бичкиджийници или други индустриални заведения, наказва се съ глоба до 300 л.

Такива постройки се развалятъ по разпореждане на горската власть по административенъ редъ.

Чл. 57. Запретено е да се копае въ държавните и общинските гори пясъкъ, глина, плочи, камъни и други подобни безъ позволение на лесничея. Нарушителите се наказватъ съ глоба до 10 л., както и да заплатятъ стойностьта на причинената повреда.

Въ държавните и общински гори е свободно да се бератъ гъби, ягоди, малини и други подобни плодове безплатно, по само когато ходенето изъ горите не е запретено, съгласно чл. 64 отъ настоящия законъ.

Чл. 58. Който пуща добитъкъ на паша въ гори, въ които пашата е запретена и безъ разрешение на стопанина, чиито и да били те, осъжда се да плати на стопаните констатираната щета и една глоба: за конь, волъ, биволъ, катъръ и коза по 50 стотинки, за овца, свиня и магаре по 20 стотинки.

Частните стопани, които пускатъ добитъкъ на паша въ своите си гори, въ които пашата е запретена, наказватъ се съ глоба въ двоенъ размеръ.


Глобата се удвоява, когато гората е охранителна или млада култура и се утроява, когато гората е строго-охранителна.


Въ случай че намерениятъ добитъкъ въ гората се окаже безъ стопанинъ или пастиръ, той се откарва и предава на хранение на кмета или заместника, и ако до 10 дена не се потърси отъ стопанина му, такъвъ добитъкъ се счита за нова и се постъпва съ него съгласно специалния въ случая законъ.

Чл. 59. Който безъ разрешение сече дървета, отъ каквато и да са порода, отъ чиито и да било гори - частни, общински или държавни или открадне отсечени или събирани дървета или сече, ако и съ позволение, но други дървета, а не ония, които са показани или маркирани отъ горската власть, или пъкъ сече вънъ отъ определените сечища, или повреди по какъвто и да е начинъ дърветата, било въ горите или пепиниерите, осъжда се да заплати стопанину на гората стойностьта на причинената повреда и една глоба равна съ стойностьта на повредата. Ако нарушительтъ е самия стопанинъ на гората, стойностьта на щетата се събира за въ полза на хазната. Отсечените при извършеното нарушение дървета, били те сечени даже отъ собствена на нарушителя гора, се конфискуватъ и продаватъ за въ полза на хазната; въ случай че липсватъ, нарушительтъ плаща двойна глоба.

Когато нарушението е извършено въ новоразвъдени гори по изкуственъ начинъ, въ разсадниците или охранителните гори, глобата се удвоява.


Забележка. Стойностьта на повредата се определя по тарифата; но увредените притежатели на частни гори иматъ право да искатъ нова оценка отъ вещи лица.

Чл. 60. За чоплене борина, белене кори, засичане дърветата и клоните, пръскане листата на дърветата съ солена вода и сечене бръстина, се налага същото наказание, както и за сечене на цели дървета.

Който би отсекалъ отъ резервните дървета оставени въ сечищата и пожарищата за семе и сянка, глобява се отъ 5 до 40 л. за всяко дърво и дърветата се конфискуватъ за въ полза на хазната.

Чл. 61. Ако до определения срокъ за сеченето горите не се вдигне отсечения материалъ изъ сечището, нарушителите се глобяватъ до 50 л. и материала се конфискува и продава за въ полза на хазната.
Чл. 62. На служащите по горите, подъ страхъ на глоба отъ 50 до 500 л. и уволнение отъ длъжность, строго се забранява за се занимаватъ съ търговия на дървенъ материалъ.
Чл. 63. Никому не е позволено да кладе огънь вътре въ горите или наоколо тяхъ на разстояние по-близу отъ 20 метра въ листните гори и на 50 метра въ иглолистни презъ времето отъ 1 май до 1 октомврий, безъ разрешение на горската власть. Нарушителите се наказватъ по чл. 528 отъ Наказателния законъ . Въ случай на пожаръ, нарушительтъ се осъжда да заплати и констатираните щети на стопанина на гората.

Работници, кираджии и пастири въ иглолистните гори, които, като видятъ изоставенъ огънь, и не го угасятъ наказватъ се съ глоба до 10 л.

Чл. 64. Презъ продължителни суши, районниятъ горски инспекторъ, съ съгласието на Министерството на Търговията и Земледелието, може да забрани за известно време да се сече, изработва и транспортира дървенъ материалъ, въобще да се влиза и минава въ известни гори. Нарушителите се наказватъ съ глоба до 100 л.
Чл. 65. Въ случай на пожаръ въ горите, отъ близусъседните села и общини са длъжни веднага да отидатъ да гасятъ; за тая цель надлежните кметове и техните наместници нареждатъ само писмено нуждното число гасачи, които не могатъ да бъдатъ по-млади отъ 18 години и по-стари от 50 години.

Ако някое отъ определените лица откаже да се яви въ определеното време на самото място да гаси, наказва се съ глоба по 5 л. на денъ, до дето трае пожара. Ако ли кметътъ или неговиятъ заместникъ или членъ на общинския съветъ, откажатъ да наредятъ гасачи, наказватъ се съ глоба до 200 л.


Всеки гасачъ е длъженъ да вземе съ себе си брадва, мотика или лопата.


Когато някой при гасенето на пожара претърпи телесна повреда или изгуби живота си, такъвъ или семейството му се ползува съ право на пенсия, която се предвижда въ Закона на полицейските стражари.

Чл. 66. Който безъ разрешение изкорени или въобще унищожи гора, чиято и да била тя, осъжда се на глоба до 100 л., освенъ обезщетението, което се плаща за нанесената вреда на стопанина на гората, пресметната до 50 л. на декаръ; изкорененото място се залесява отъ лесничейството за сметка на нарушители. Разноските за това залесяване се предвиждатъ въ присъдата, отъ 20 - 50 л. на декаръ или часть отъ декаръ. Ако нарушительтъ е самиятъ стопанинъ на гората вместо обезщетение се събира глобата въ двоенъ размеръ.

Ако гората и празните места въ и около нея са охранителни, глобата се удвоява, ако са строго охранителни, глобата се утроява.

Чл. 67. Който поврежда откритите горски пътища, отваря нови, разваля преградите на закритите пътища и горските бараки, наказва се съ глоба до 50 л., като заплати и повредата.

За разваляне, преместване горските вътрешни и погранични знакове, виновните се наказватъ по чл. 366 отъ Наказателния законъ и заплащатъ причинената повреда.

Чл. 68. За всяко нарушение на предписанията на настоящия законъ, извършено отъ лица малолетни и непълнолетни, както и за нарушения, извършени отъ слугите, отговорни са за повредата родителите, настойниците или господарите имъ.

Когато повредата е извършена въ гората на самия родитель, настойникъ или господаръ, тя се събира за въ полза на хазната.

Чл. 69. Всички други нарушения, които не се предвиждатъ въ настоящия законъ, се преследватъ и наказватъ по общиятъ Наказателенъ законъ .
Чл. 70. Министерството на Търговията и Земледелието ще изработи единъ правилникъ за прилагане настоящия законъ.
Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Споровете за пасища бранища между села и общини, предвидени въ закона отъ 10 февруарий 1897 г., се разрешаватъ по установения по-горе редъ за разрешаване спорове за гори и пасища.

Делата по тия спорове се възбуждатъ отъ заинтересованата страна чрезъ окръжния управитель, който изпраща книжата въ надлежния окръженъ съдъ, следъ като съобщи преписъ отъ молбата на противната страна.

Чл. 72. Настоящиятъ законъ отменява, Закона за горите отъ 21 мартъ 1897 год. , както и всички закони и разпоредби, които му противоречатъ.
mandradjiev
Младши потребител
 
Мнения: 19
Регистриран на: 29 Мар 2005, 15:17

Мнениеот mandradjiev » 28 Сеп 2006, 09:53

ЗАКОНЪ за горите
Обн., ДВ, бр. 92 от 1897 г., отм., бр. 68 от 1.04.1904 г.
Глава I.

ОБЩИ РАСПОРЕЖДАНИЯ.

Чл. 1. Горите въ Княжеството са отъ три категории:

а) частни,


б) общински и


в) държавни.


Частни гори са ония, които съставляватъ собственность на частни или юридичаски лица.


Училищните и принадлежащите на Богоугодни заведения гори са неучождаеми.


Общински гори са ония, които са били отстъпени отъ древне време на някой градъ или село да се ползуватъ. Тия гори не може да бъдатъ нито продавани, нито делени и обръщани въ частна собственность и, въобще, те не могатъ да бъдатъ отчуждавани по никой начинъ. Станалите до сега отчуждения на подобни гори се считатъ не действителни.


Документи за гори се считатъ тия, въ които е казано, че са издадени за владение на гори, или при издаванието на които владението на гората е било въ ръцете на продавача.


Ступанинъ на гори се счита и този, който ги е придобилъ чрезъ давностно владение.


Държавни гори са ония, които не принадлежатъ нито на частни лица, нито на общини.


Подъ думата гора се подразбира едно пространство, обраснато съ дървета, които са предметъ на лесовъдско ступаниствувание. Изолирани пространства, по-малки отъ 1 декаръ, не подпадатъ подъ распоредбите на настоящия законъ, ако те няматъ охранително значение.

Чл. 2. За привеждание въ известность на горите въ Княжеството, съгласно чл. 1-й отъ настоящия законъ, се назначава въ всеки окръгъ, съ Височайши указъ, по една коммисия, състояща отъ единъ членъ на окръжния съдъ, за председатель, и за членове: горския инспекторъ, финансовия началникъ, членъ отъ окръжния съветъ и надлежния кметъ.

Действията и правата на коммиссията ще бъдатъ определени въ особенъ правилникъ, но комисията няма право да пристъпва къмъ разрешение на невъзбудени спорове. Решенията на комисията се привеждатъ въ испълнение веднага следъ утвърждението имъ отъ Министра на Търговията и Земледелието. Страната, въ всеки случай, която е владяла гората въ време на издавание решението или пъкъ преди присвояванието и вписванието й като държавна, остава пакъ владетелка на тази гора и има право да се ползува отъ нея само по правилата, предвидени въ тоя законъ. Недоволната страна - а държавата въ всеки случай - когато не й се признае владението, трябва да предяви искъ най-късно до една година отъ съобщението му. Въ противенъ случай, решението на комисията добива сила на присъдено нещо.

Чл. 3. Всяка околия, съобразно съ местоположението, нуждите и поминъка на населението, е длъжна да отгледва най-малко 5% отъ цялото си пространство, покрито съ гора. Ако някоя околия няма толкозъ гора, длъжна е да досади недостига.

Местата и пространствата, които трябва да се залесятъ въ околията, се определятъ от районния горски инспекторъ въ споразумение съ окръжния съветъ.


За залесявание се избиратъ само негодните за друга земеделческа култура земи.


Залесяванието наченва най-късно до една година отъ встъпванието въ сила на настоящия законъ, като всяко село посява или посажда годишно най-малко 1/2 декаръ на семейство, докато се залеси определеното за тая цель място.


Залесяванието става отъ работници подъ премия надзоръ и ръководството на горската власть.


Тия работници, както и работници, които да подготвятъ мястото за гора, било чрезъ орание и копание, за събирание на семена изъ горите и пр., се даватъ отъ кмета или заместника му при първо поисквание.


Ако селото или градътъ не залеси земята, която му е определена за залесявание ежегодно, правителството извършва това веднага въ следущия сезонъ на култивиранието и расходите събира отъ общината.


Държавата спомага въ залесяванието на селските и градските места чрезъ отпускание даромъ фиданки и семена.

Чл. 4. Окръжниятъ съветъ е длъженъ да устрои и поддържа, по указанието на горската власть, нуждните семенища-разсадници за цельта въ чл. 3-й отъ закона.

Надзорътъ и ръководението на залесяванието изобщо, както и отгледванието на фиданките въ окръжните семенища-разсадници, се извършва отъ държавата. Нуждните работници и средства за окръжните семенища-разсадници са длъжни да дадатъ окръжните съвети, щомъ се поискатъ отъ горското управление. За това съветътъ е длъженъ да предвиди въ своя бюджетъ съответствующи сумми.

Чл. 5. Дето има нужда, горското управление, съ съгласието на Министерството на Търговията и Земледелието, е длъжно да устрои и държавни семенища-разсадници, въ които ще се произвежда материялъ за залесявание.
Чл. 6. Праздните или полугористите местности (чиито и да били те), които иматъ охранително значение, трябва да се залесятъ.

Ако съ залесяванието на тия местности се види, че околията ще притежава нуждния процентъ гора, тогава тя не е задължена да залесява други земи, както я задължава чл. 3-й отъ закона.


Работите по залесяването на тия местности се извършватъ отъ ступаните имъ. Частните ступани са длъжни да залесяватъ най-малко по два декаря на годината. Ако някое частно лице откаже да залесява такова свое място, залесяванието се извършва отъ общината по начинъ, указанъ въ чл. 3-й отъ закона. Така залесеното частно място, остава въ расположение на общината. На ступанина се дава право да го вземе обратно най-късно до 20 години, като заплати на общината разноските по залесяванието, пазението, отгледванието и пр. на гората, заедно съ припадающите се лихви.

Чл. 7. Частните лица, които сполучливо са залесили някои свои собствени места, получаватъ премия отъ държавата.
Чл. 8. Новозалесените места (чиито и да били те) се освобождаватъ до 20 години отъ всякакъвъ данъкъ.
Чл. 9. Ония частни и общински земи и гори, които се намиратъ въ вътрешностьта на държавните гори или се врязватъ, та обезформяватъ горите, се отчуждаватъ за въ полза на държавата или се заменяватъ съ други държавни земи отъ равно качество.

Работата се извършва отъ районния горски инспекторъ, надлежния кметъ или неговия заместникъ и едно вещо лице, за което съставляватъ мотивиранъ протоколъ, който се утвърждава отъ Министра на Търговията и Земледелието.


Лице, което счита, че земята му е отчуждена неоснователно или че не е достатъчно възнаградено, има право да се отнесе, на общо основане, предъ надлежния съдъ съ искъ до 6 месеци отъ деня на съобщаванието на направеното отчуждение и оценение, безъ да плаща предварително някакви съдебни мита и берии.

Глава II.

ГОРСКО УПРАВЛЕНИЕ.

Чл. 10. Общиятъ надзоръ по отгледванието, размножаванието, експлоатиранието въобще на всички гори въ Княжеството и ступанствуванието на държавните гори, принадлежи на Министерството на Търговията и Земледелието.

За тая цель при Министерството съществува едно отделение за горите съ нуждния персоналъ.

Чл. 11. Цялото Княжество се разделя най-много на дванадесетъ горски района, и за всеки районъ се назначава по единъ - районенъ горски инспекторъ, а за всяка околия - най-много по единъ лесничей.
Чл. 12. Районните горски инспектори и лисничеите трябва да иматъ специялно образование по лесовъдството.
Чл. 13. За пазението на горите въ всяка околия се назначаватъ нуждното число горски стражари: за държавните гори - съ приказъ отъ районния инспекторъ, а за общинските - отъ общинските кметове съ предварителното удобрение на лесничея. Въ всеки случай, старажарите трябва да са напълно грамотни.

Числото на общинските горски стражари въ всеки районъ се определя отъ районния инспекторъ въ споразумение съ окръжната постоянна комисия и окръжния управитель, като се има предъ видъ пространството и положението на горите въ общината.


Ако някоя община не назначи определеното число горски стражари или назначи, но неграмотни, тогазъ, въ първия случай, инспекторътъ издава приказъ и назначава толкозъ стражари, колкото е определено, а въ втория - ги уволнява и на мястото имъ назначава други лица, отговаряющи на условията за горски стражари, съгласно съ правилника по Закона за горите. И въ двата случая заплата на стражарите се събира отъ общинските приходи на надлежната община и се исплаща на стражарите.


Нито единъ общински горски стражаръ не може да бъде уволненъ безъ предварителното съгласие на лесничея.


Притежателите на частните гори са тоже длъжни да иматъ свои горски стражари, ако горите имъ вкупомъ надминуватъ 3500 декаря, въ случай че не назначатъ, правителството може да назначи за тяхна сметка нуждното число горски стражари.

Чл. 14. Всичките държавни и общински горски стражари са длъжни да носятъ установената форма и оръжие и, при постъпванието имъ на длъжность, даватъ клетва, че ще испълняватъ длъжностьта си вярно. Формата на тая клетва се определя въ правилника за приспособление на закона за горите.

Ако някоя община не обмундирова и въоръжи стражарите си до единъ месецъ отъ назначението имъ, правителството ги обмундирова и въоръжава на нейна сметка.


Носението униформа и оръжие се позволява и на частните стражари, но само по предварително разрешение отъ надлежния околийски началникъ въ споразумение съ лесничея.

Чл. 15. За помещение на горските стражари, по възможность семейно, се устрояватъ бараки въ или при горите, въ държавните гори - отъ държавата, а въ общинските - отъ общините.

Независимо отъ това, на стражарите, които живеятъ въ една барака, даватъ се безплатно, за лично ползувание, ако има до бараката, 3 - 5 декаря земя и нуждното количество дърва за огревъ.

Чл. 16. Правителственните горски стражари се ползуватъ съ правата, които иматъ полицейските стражари, предвидени въ чл. 102-й отъ Закона за полицията.
Чл. 17. Обязанностите на служащите по горите се определятъ въ особенъ правилникъ.
Глава III.

ОТГЛЕДВАНИЕ И ЕКСПЛОАТИРАНИЕ НА ГОРИТЕ.

Чл. 18. Горите трябва да се чистятъ отъ падналите дървета, счупените, гнилите и лежащи клонове и клонки. По-слабите, притиснати дървета и др. такива, които пречатъ, по различенъ начинъ, на успеха на гората, трябва да се изваждатъ, но само по указанието отъ горското управление.

Въ държавните и общински гори трябва да се поправятъ съществующите пътища и да се построятъ нови: въ държавните гори - отъ държавата, а въ общинските - чрезъ общинска пътна повинность на населението отъ надлежната община, по распореждание отъ общинския съветъ. Дето се окаже нуждно, държавата може да спомогне при построяванието на пътищата изъ общинските гори.

Чл. 19. Никой няма право да искоренява или въобще да унищожава гора безъ особенно разрешение отъ Министерството на Търговията и Земледелието.

Позволява се да се изкореняватъ всякакъвъ видъ тьрнье, глогъ, смрадлика, мекишъ и др. подобни храсталачни дървесни породи, когато те не растатъ върху охранително място и въобще, не са предметъ на лесовъдско ступанисвувание. Това разрешение се дава отъ районните инспектори по представление отъ лесничея.

Чл. 20. Подъ особенна защита се подвеждатъ горите и тьрнаците:

а) които се намиратъ по изложените на измивание отъ пороите стръмнини и които служатъ за запазвание работни земи, населени места или площи отъ наводнение или засипвание съ камъне, пясъкъ и снегове;


б) които обгръщатъ изворите и притоците на реките;


в) които са на пясъчна почва и са необходими за закрепяването й, и


г) расположените по бреговете на морето и големите реки или въ ближните до тяхъ равнини и необходими за защита отъ вредителните влияния на ветровете и за запазвание почвата отъ измивание и отцепявание.


Всичките тия гори и тьрнаци се наричатъ охранителни и никога не се изкореняватъ или изсичатъ, подъ чието владение и да били.

Чл. 21. Вътре въ горите, отъ каквато категория и да са те, строго е забранено да се кладе огънь, но въ случай на голяма нужда огъньтъ трябва да се кладе на безопасни места и после съвършенно да се изгасява.
Чл. 22. Пусканието на добитъкъ за паша въ горите се позволява, както следва: овце - въ гори, които не са по-низки отъ единъ метръ кози и едриятъ добитъкъ - въ гори, в които са по-низки отъ три метра.

Пасението въ втьрнясалите (келевите) гори става само по дялове, като се има предъ видъ постепенното подмладявание на същите гори по естественъ начинъ.


При отсътствие на пасбища, районниятъ горски инспекторъ може да отдели една часть отъ общинските гори за паша на добитъка, до дето отрасте другата; но за охранителните гори подобно разрешение не може да се дава по никой начинъ.


Сечението бръстина за добитъка става само съ специално разрешение на лесничея.


Пръсканието гората съ солена вода се забранява.

Чл. 23. Ония лица, които пожелаятъ да пасатъ добитъка си въ незабранените за паша места въ държавните гори, плащатъ на глава едно право, което се определя отъ постоянната комисия, въ споразумение съ респективния околийски лесничей.

Отъ подобно плащание се освобождаватъ жителите на ония села, които са расположени въ или граничатъ непосредственно съ държавните гори, когато те няматъ собственни пасбища и, съ условие, че само свой добитъкъ ще пасатъ, а не и чуждъ.

Чл. 24. Държавините гори се секатъ по сечища и експлоатиранието имъ въобще става за начинъ, който е най-износенъ за държавното съкровище.

Ползуванието отъ дървенъ материялъ въ малки размери се разрешава отъ лесничея съ квитанции срещу такса, предвидена въ тарифата. Позволителните квитанции въ такъвъ случай се издаватъ отъ особенни горски стражари, които са натоварени специялно съ тая работа, и иматъ седалището се въ най-ближните до горите общини.

Чл. 25. Общинските гори се секатъ тоже по сечища. Изсичането имъ става по начинъ, определенъ отъ общинския съветъ и подъ надзора за общинските горски стражари. За тая цель общинското управление снабдява всеки членъ отъ общината, който пожелае, съ нуждната квитанция срещу установената такса и съ нея притежательтъ й отива въ сечището.

Ако някой откаже да приеме припадающето се нему по право количество дървенъ материялъ, общината му издава квитанция само за толкозъ материялъ, на колкото пожелае лицето; остатъкътъ отъ материяла остава за расположение на общината, които отсетне го продава, като излишъкъ, са въ полза на общината (чрезъ търгъ, чрезъ квитанции или по другъ начинъ).

Чл. 26. Частните гори могатъ да се секатъ и на дялове и на веднъжъ, но съ разрешение на лесничея и съ условие, че ступаните имъ ще оставятъ на ново да порасте гората, като запазятъ сеченака - ако гората се подновява отъ издънки - и потребните за защитата имъ дървета, по указанието на горското управление. Ако ли подновяванието на гората се очаква отъ семе, тогава се оставатъ потребните за семе и сянка дървета.

И въ двата случая (при низскостебленните и високо или средностебленните гори), оставятъ се здрави и прави дървета за семе и сянка.


За годишни сечища само се съобщава на лесничея за наставления.

Чл. 27. Всичките охранителни гори, чиито и да са те, се отгледватъ споредъ изборното високостебленно стопанство и те се секатъ съ разрешение отъ лесничея и по начинъ, указанъ въ правилника за експлоатиранието на горите и, въобще, по наставленията отъ горската власть.

Ако подмладяванието на тия гори, по разни причини, не може да стане естественно, ступаните имъ са длъжни да ги подновятъ искуственно, споредъ специялния културенъ планъ на лесничея, одобренъ предварително отъ Министерството.


Частните охранителни гори, които до сега са експлоатирани споредъ клоносечното ступанство, могатъ да се експлоатиратъ и за напредъ по същото ступанство, само съ условие, че ступаните имъ ще ги подновяватъ било искуственно или естественно, споредъ наставленията, изработени отъ районните инспектори и лесничеите и одобрени отъ Министерството, като се гледа, щото горите да не изгубятъ своето охранително значение.

Чл. 28. Всяка година лисничеятъ определя сечищата въ ония държавни гори, които следва да се експлоатиратъ споредъ предначъртания планъ за съчение; въ общинските гори тая работа се извършва отъ общинските съвети, съгласно съ предписания отъ лесничея планъ за сечението. Протоколите на съвета се утвърждаватъ отъ лесничея. Сечищата се определятъ непременно до 15-й Августъ.
Чл. 29. Белението кори въ държавните и общински гори за лика и за употребление въ обработванието на кожи и пр. се допуска само съ позволението на лесничея.
Чл. 30. Въ държавните и общински гори е свободно да се бератъ гъби, ягоди, капини и др. подобни плодове, но само денъ. Ходението, обаче, нощно време въ горите за горнята цель става само съ знанието на кметството.
Чл. 31. Сечението на иглолистните дървета, както и сечението пъртье отъ габъръ, леска, мекишъ и колове отъ габъръ, глогъ, дива круша, киселица и търнье за обръчи и градение, може да се извършва презъ цялата година, а сечението на широколистните започнува отъ 15-й Септемврий и свършва на 1-й Априлий. До тоя срокъ всичкиятъ отсеченъ материялъ треба да бъде изнесенъ вънъ отъ гората.

Въ високите планини, дето зимно време е непистъпно, лесничеятъ може да разреши сечението и вънъ отъ законния срокъ.


И въ низките места може да се разреши да се сече вънъ отъ законния срокъ, но само за нуждите на пострадавши отъ пожаръ, наводнение и въ случаи, когато някому на пътя се счупятъ колата или при орание - оралото, за поправка на развалени мостове и развалени язове и воденици отъ наводнение, безъ които не може.

Чл. 32. Бранието шума за храна на добитъка се позволява още презъ м. Авгусъ, само по наставленията на лесничея.
Чл. 33. Възрастните дървета, за отсичанието на които е дадено позволение, треба да бъдатъ предварително отбележени, съгласно съ инструкциите на лесничея, въ държавните гори - отъ правителственните горски стражари, а въ общинските - отъ общиските.
Чл. 34. Единъ особенъ правилникъ ще определи подробностите по испълнението на тая глава.
Глава IV.

ПРИХОДИ.

Чл. 35. За дървения материялъ (за гориво и за строение), отъ държавните гори, се плаща за въ полза на държавното съкровище стойностьта му по тарифа, изработена отъ окръжната постоянна коммисия въ споразумение съ лесничеите и утвърдена отъ Министерството на Търговията и Земледелието, а за дървения материялъ отъ общинските гори се плаща за въ полза на града или селото, чиято е гората, по тарифа, изработена отъ общинския съветъ и утвърдена отъ окръжния управитель. Тарифите влизатъ въ сила само следъ утвърждението имъ и обявяванието имъ.

Приходите отъ общинските гори, преди всичко, се употребяватъ за исплащание на поземления данъкъ върху общинските гори и за обдържание на горски стражари, залесявание, построявание горски бараки и други подобни, и когато остане излишъкъ, може да се употреби за други общински нужди.

Чл. 36. Но сиромашките семейства се позволява безплатано да бератъ дървенъ материялъ за гориво изъ държавните и общиските гори само за своя домашна нужда.
Глава V.

НАКАЗАТЕЛНИ РАСПОРЕЖДАНИЯ.

Чл. 37. Нарушенията на Закона за горите се преследватъ и съдятъ споредъ долеизложения редъ.

За всяко нарушение се съставлява актъ отъ служащите по горите.


Актътъ треба да съдържа:


а) означенето на времето и мястото на съставянието му, както и времето и мястото на самото нарушение;


б) името, презимето, званието на лицето, което съставлява акта;


в) името, презимето, званието и местожителството на нарушителя;


г) имената на свидетелите, които са били очевидци на нарушението, а, ако такива няма то името най-малко на единъ свидетель, който е присъствувалъ при констатиранието следите на нарушението или при съставянието на акта.


д) вида, размера и обстоятелствата на нарушението;


е) отговора и обясненията на обвиняемия, както и показанията на свидетелите, и


ж) вида на задържаните материяли, оръдие, вещи и пр.


Актътъ се подписва отъ съставителя, обвиняемия и свидетелите.


Въ случай, че обвиняемиятъ не се яви или откаже да подпише, въ акта се прави за това бележка.


Горските, полицейските и митничарските стражари както и всички длъжностни лица, се приематъ за свидетели на равно съ частните лица.


Съставените по такъвъ начинъ акове се изпращатъ най-късно до 10 дена на окръжния управитель - въ случаите, предвидени въ членове 44, 45, 50, 52, 53, 58 и 60-й, и на околийския началникъ - въ всичките други случаи.


Окръжниятъ управитель или околийскиятъ началникъ въ продължение на две недели следъ получванието на акта, издаватъ съответствуваще постановление и налагатъ на нарушителите предвидените въ закона глоби и обезщетения.


Преписъ отъ това постановление се съобщава на нарушителя срещу расписка до 10 дена следъ издаванието му. Въ разстояние на две недели отъ деня на съобщението, глобеното лице може да го обжалва чрезъ околийския началникъ предъ мировия съдия, когато глобата не е по-голяма отъ 300 лева, или предъ окръжния съдъ, когато е по-голяма отъ 300 лева, като въ аппелативната инстанция; въ противенъ случай, то добива сила на испълнителенъ листь.


Окръжниятъ съдъ разгледва делото най-късно въ 45 дни следъ получаванието на въззивната жалба.


Присъдата на окръжния съдъ може да бъде обтъжена предъ Върховния Кассационенъ Съдъ въ двенаделенъ срокъ отъ деня на издаванието и въ окончателна форма.


Върховниятъ Кассационенъ Съдъ разгледва делото въ двумесеченъ срокъ следъ постъпванието му.


Съдилищата са длъжни, при насрочванието на делата, да предпочитатъ тия по нарушение Закона за горите предъ другите.

Чл. 38. Актовете по нарушение закона за горите служатъ за доказателство противъ обвиняемите, но на тия последните не се запрещава да доказватъ предъ съда тяхната невярность и неоснователность.
Чл. 39. Стражарите на държавните и общински гори, както и ония на частните, когато уловятъ някой нарушитель на настоящия законъ, задържатъ брадвата (секирата), триона, дървата и другите вещественни доказателства по нарушението, краденъ добитъка и колата, и ги предаватъ на окръжните полицейски или общински власти на хранение.

Когато нарушительтъ е край-граниченъ живущъ отъ чужда държава, то му се взема залогъ срещу глобата и причинената повреда, на която подлежи, за което се споменува въ акта. Въ случай, че няма залогъ, задържа се добитъкътъ му или други вещественни доказателства. Ако до 20 деня отъ констатирание на нарушението, нарушительтъ не внесе залогъ, добитъкътъ му или задържаните вещи, се продаватъ чрезъ търгъ и отъ получената сумма се удържа глобата и обезщетението; ако излишъка не се подири до шесть месеци отъ нарушителя, то остава за въ полза на държавното съкровище.

Чл. 40. Полицейските и административните власти са длъжни да даватъ на горските власти съдействие при испълнение на техните служебни обязанности.
Чл. 41. Кметътъ, помощникътъ или заместникътъ му, а заедно съ него и горските стражари, иматъ право да влизатъ въ дворовете, фабриките, бичкийниците, парните воденици и ако иматъ основателни подозрения, че има краденъ дървенъ материялъ, фиданки и др. подобни отъ държавните или общински гори, и, за подозрението имъ се окаже вярно, конфискуватъ крадения материялъ и се сътавлява надлежния актъ.
Чл. 42. Дъжностните лица, отъ което ведомство и да били те, ако би пренебрегнали или отказали да испълнятъ възложените имъ отъ настоящия законъ обязанности, наказватъ се, дисциплинарно, съ приказъ отъ Министра на Търговията и Земледелието, съ глоба отъ 5 до 100 лева и да заплатятъ стойностьта на причинената повреда.

По същия начинъ се наказватъ и ония длъжностни лица, които распоредятъ да стане нарушение на настоящия законъ отъ другиго.

Чл. 43. Ако някой кметъ или неговите наместници не дадатъ на горската власть исканото число работници, споредъ чл. 3-й отъ настоящия законъ, наказватъ се съ глоба отъ 5 - 50 лева.
Чл. 44. Ония постоянни общински състави както и частните лица, които не чистятъ общинските и частните си гори или ги прореждатъ не споредъ указанието на горското управление, наказватъ се съ глоба отъ 20 - 100 лева. На същата глоба подлежатъ и ония общински съвети, които не употребяватъ отпустнатите отъ държавата семена или фиданки да залесявание на общински места и които не распоредятъ да се поправятъ съществующите пътища въ общинските гори или да се построятъ нуждните нови пътища.

Ако някое частно лице откаже да испълни своята пътна повинность въ горите, когато е наредено отъ общинския съветъ, наказва се съ глоба за всеки день по 5 лева.

Чл. 45. Който безъ позволението на Министерството на Търговията и Земледелието изкорени и, въобще, унищожи гора, отъ каквато категория и да е тя, осъжда се да заплати стойностьта на направените повреди и глоба отъ 20 - 50 лева наувратъ, и се задължава до три години да залеси отново искорененото пространство. Въ случай, че виновниятъ не испълни това въ определения срокъ, залесяванието се извършва за негова сметка отъ държавата; ако гората е отъ охранителните, глобата се увдоява. За разоравание или разкопавание на почвата въ горите, виновните се наказватъ съ глоба отъ 5 - 20 лева на декаръ.

За пространства, по-малки отъ единъ декаръ, налага се глоба, като за цялъ декаръ.

Чл. 46. За нарушение чл. 21-й отъ настоящия законъ, виновните се наказватъ съ 5 лева глоба. Ако ли огньтъ причини пожаръ, виновните се наказаватъ съгласно съ Наказателния законъ.
Чл. 47. Който пуща добитъка си на паша въ забранените за пасение места на горите отъ трите категории, осъжда се да заплати обезщетение: за конь, волъ, биволъ, коза и свиня - 50 ст., за овца - 20 ст. и, освенъ това, глоба отъ 5 - 50 лева за въ полза на държавното съкровище.

Ако гората е отъ охранителните, глобата се удвоява.


За сечение бръстина не споредъ указанията на горската власть и за пръскание гората съ солена вода виновните се наказватъ съ глоба отъ 10 - 50 лева и да заплатятъ причинената повреда.

Чл. 48. Ако някой се въсползува отъ правото, което му дава последната алинея на 23-й отъ закона, и пусне чуждъ добитъкъ, вместо свой, въ държавните гори безплатно, наказва се по чл. 47-й отъ настоящия законъ.
Чл. 49. Който безъ позволение сече дървета или бели кори, а, също, който сече, ако и съ позволение, но други дървета, а не ония, които са показани, или пъкъ сече вънъ отъ определените сечища, или повреди по какъвто и да е начинъ дърветата, било въ горите или пепиниерите, осъжда се да заплати причинените повреди и една глоба въ двоенъ размеръ отъ стойностьта, и дървениятъ материялъ се продава за въ полза на държавното съкровище; ако ли сечението е станало презъ забранено време или въ охранителни гори, глобата се налага въ троенъ размеръ.

Отъ това наказание се освобождаватъ лицата, които претърпятъ въ гората или по пътьтъ някое нещастие, като счупвание на кола и др. подобни; те са свободни да отсекатъ потребното дърво и безплатно.


Когато предвидените въ настоящия членъ нарушения са извършени презъ нощно време, наказанието въ всеки отделенъ случай се удвоява.

Чл. 50. За несъблюдение распорежданията въ чл. 25-й отъ закона, общинскиятъ съветъ се наказва съ глоба отъ 25 - 200 лева.
Чл. 51. За не испълнение на чл. 26-й отъ закона, виновните се наказватъ съ глоба отъ 10 - 30 лева на декаръ.
Чл. 52. Ония постоянни общински състави или частни лица, които не ступанствуватъ общинските или частните си охранителни гори, съгласно съ чл. 27-й отъ закона, осъждатъ се на глоба отъ 20 - 100 лева.
Чл. 53. Постоянните общински състави, които не определятъ сечища въ определения срокъ (чл. 28-й), наказватъ се съ глоба отъ 10 - 50 лева.
Чл. 54. Наруштелите на чл. 30-й отъ закона се наказватъ съ глоба отъ 1 - 5 лева.
Чл. 55. Ако до определения срокъ за сечение на горите, някое лице не си вдигне отсечения материялъ въ държавните гори, той остава за въ полза на държавата, а въ общинските гори - за въ полза на общината.
Чл. 56. За неприлагание въ действие распорежданията, относително събиранието на общинските приходи отъ горите, кметовете се наказватъ, дисциплинарно, отъ Министра на Търговията и Земледелието съ глоба отъ 10 до 100 лева.
Чл. 57. Въ случай на пожаръ въ горите, жителите отъ близоседните села и общини са длъжни да отидатъ да гасятъ, за която цель надлежните кметове или техните заместници нареждатъ поименно изискуемото се отъ властите число хора. Ако някое отъ отредените лица откаже да отиде да гаси, наказва се съ глоба по 5 лева на день, до дето трае пожара. Ако ли кмета или неговия заместникъ откажатъ да наредятъ хора, наказватъ се съ глоба отъ 20 - 100 лева.

Когато някой при гасението на пожаръ потърпи телесно повреждание, та стане неспособенъ за работа или изгуби живота си, такъвъ или семейството му се ползува съ инвалидна пенсия, съгласно съ Закона за пенсиите.

Чл. 58. Който безъ разешение отъ Министерството на Търговията и Земледелието устрои въ държавна или общинска гора фабрика за дъски (бичкийница) или фабрика съ парни машини, или изработва дървета въ гората, осъжда се да вдигне построеното, да очисти мястото и да заплати обезщетение за повредите, като същевременно се глобява съ 10 - 500 лева. Ако ли той е направилъ това съ разрешение, но употребява дървета не отъ своя или чужда частна гора, а отъ държавна и общинска, безъ позволение, било като сече или бере дървета самъ, било като ги прекупува отъ жителите, осъжда се по същия начинъ, както и въ първия случай.

На същото наказание се осъждатъ и ония, които построяватъ кашли, кошари, мандри въ държавни гори безъ позволението на лесничея, а въ общинските - на общинския съветъ.

Чл. 59. Който поврежда откритите горски пътища, отваря нови безъ разрешение, разваля преградите на закритите пътища, поврежда поставените по горите таблици или знакове, горските бараки и др. подобни, наказва се съ глоба отъ 5 - 50 лева.
Чл. 60. За нарушение на горските граници, съ разваляние или премествание горските погранични знакове, виновните се наказватъ съ глоба отъ 20 - 200 лева и се осъждатъ да заплатятъ причинените повреди.
Чл. 61. При определяние повредите по настоящия законъ, се взема за основа стойностьта на дърветата споредъ изработените, съгласно чл. 35-й, тарифи.

Стойностьта на повредата се дава на владетеля на гората.

Чл. 62. За всички глоби и обзщетения, които са наложени на постоянните общински състави по нарушение предписанията на настоящия законъ, членовете на постоянните общински състави отговарятъ солидарно.
Чл. 63. За всяко нарушение на предписанията отъ настоящия законъ, извръшено отъ малолетни или слугите, отговорни са за обезщетението, въ първия случай, родителите или настойниците, а въ втория - господарите.
Чл. 64. Всичките въ настоящия законъ глоби и обезщетения, както и израсходваните отъ правителството за сметка на общините или частните лица сумми по чл. чл. 3, 13, 14 и 45-й, се събиратъ по административенъ редъ.
Чл. 65. Нарушенията на настоящия законъ не се преследватъ, ако, въ разстояние на 6 месеци отъ деня на извършванието имъ, не бъдатъ констатирани съ актове, освенъ подпалвание и предвидените въ чл. 40 и 58-й случай.
Чл. 66. Съ настоящия законъ се отменява Законътъ за горите отъ 16-й декемврий 1889 година, както и всичите му изменения и допълнения."

Настоящия законъ за горите се вотира и прие въ гореизложения му текстъ отъ IX-то обикновенно Народно Събрание, първа редовна сессия, въ ХХХIХ-то му заседание, държано на 22 февруарий 1897 год.


Заповядваме, настоящия законъ да се облече съ Държавния Печатъ, да се обнародва въ "Държавенъ Вестникъ" и тури въ действие.


Распорежданията за въвежданието въ действие на настоящия законъ възлагаме на Нашия Управляющий Министерството на Търговията и Земледелието.

ЗАКОНЪ за горите

(Обн., ДВ, бр. 68 от 1904 г.)


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


Чл. 72. Настоящиятъ законъ отменява, Закона за горите отъ 21 мартъ 1897 год. , както и всички закони и разпоредби, които му противоречатъ.
mandradjiev
Младши потребител
 
Мнения: 19
Регистриран на: 29 Мар 2005, 15:17

Мнениеот donna » 29 Сеп 2006, 21:03

Безкрайни благодарности колега . :D
donna
Старши потребител
 
Мнения: 5387
Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
Местоположение: Свищов


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 5 госта


cron