законът... няма предвид юридически факти, тъй като ако се установи субективното право, установява се и юридическия факт, от който е възникнал. Не е това нормативната идея на законодателя.
Това е нормативната идея на законодателя.
Понякога от един факт зависят много правоотношения и законодателят е преценил, че е много по-лесно и целесъобразно да се установи самият факт, след което по всяка вероятност няма да има спорове и относно правоотношенията, породени или променени от него. В това е според мен причината да се допусне възможността за тези искове, а не в разликата между юридически факт и факт с правно значение. Статията или каквото е там на Росен Ташев ми попадна едва днес, искам да кажа - вчера.
Същото е с най-христоматийния пример по чл. 97, ал. 3 ГПК - установяване на истиността на един документ. Къде съзираш ти юридическия факт при свидетелстващите документи.
Веднага ти отговарям. Юридически факт, т.е. факт с правно значение, е (или би мотъл да бъде при определени условия) фактът, удостоверен с документа. Оспорването на верността на свидетелстващ документ представлява доказване на съществуването или несъществуването на факт с правно значение.
Авторството на документа само по себе си едва ли може да се нарече юридически факт (или факт с правно значение), но законодателят е допуснал оспорването му по исков ред по очевидни причини, свързани с доказването на юридическите факти.
Във всеки случай
факти, независимо дали ще ги наречем юридически, факти с правно значение и т.н., могат да бъдат самостоятелен предмет на иск само когато това е изрично предвидено. А нищожността (и изобщо липсата) на договор е факт и не е предвидено да се установява самостоятелно като факт. Ще рече - тя може да се установява по исков ред само във връзка с (липсата на) правоотношението по този договор.
Това беше първоначалното ми разногласие с Охо-Бохо - дали искът за обявяване на нищожност е положителен уст. иск за факт, или отрицателен уст. иск за правно отношение. Съвсем не твърдя, че това разногласие има особено практическо значение.
Явно няма тъй лесно да схванеш разликата. ... Така че не всяка дефиниция, която този или онзи я изрича, е вездесъща. Мисленето му е майката, да знаеш.
Лесно схващам всякакви разлики, да знаеш.
Разбирам, че не ти е лесно да схванеш различното мнение, ама опитвай се от време на време. Съществува известна вероятност да не е погрешно и да не е резултат от несхващане. Нищо, че се различава от твоето.
Когато цитирам изречени от друг думи, то е защото сама съм стигнала до същия извод, посочила съм защо мисля така, не са ми повярвали и едва накрая съм започнала да търся потвърждение от авторитет, белким повярват на авторитета, ако не на мен. Така беше и в тази тема с решението на ВС, цитата от Апис и статията на Росен Ташев. Впрочем от думите на един човек обикновено си личи дали мисли и схваща, или зубри и преписва.
Не ми беше приятно (заради последния цитат) и нямам претенции да съм те убедила.
Със здраве.