начало
Съдът окончателно пусна и последната задържана по делото Съдът окончателно пусна и последната задържана по делото "КТБ"

Обявяване на нищожност на влязло в сила съдебно решение

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Обявяване на нищожност на влязло в сила съдебно решение

Мнениеот june » 17 Мар 2006, 09:23

Здравейте! Искам да помоля за вашите съвети относно обстоятелствата и случаите, при които влязло в сила съдебно решение може да бъде обявено за нищожно. Благодаря предварително!
june
Нов потребител
 
Мнения: 7
Регистриран на: 16 Мар 2006, 11:42

Мнениеот nikoy » 17 Мар 2006, 10:21

Основанията за атакуване на влязло в сила решение са изрично посочени в чл. 231 от ГПК, а там липсва нищожността като такова. Трябва да посочите основание от изрично изброените което би могло да доведе до нищожност и тогава можете да искате преразглеждане на решението. Всъщност това са основания за отмяна на влязло в сила решение.
nikoy
Потребител
 
Мнения: 358
Регистриран на: 22 Фев 2006, 11:05

Мнениеот tankovbg » 17 Мар 2006, 10:45

Способът не е чл. 231 от ГПК, там се атакуват неправилните решения. Пътят е чрез предявяване на иск респ. възражение при висящ процес

Ето дебати на парламента по тези въпроси:
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Става въпрос за следното. Има влязло в законна сила решение. То може да бъде и на Върховния касационен съд, може да бъде и на Апелативния. Спорът е решен окончателно, решението се ползва със сила на присъдено нещо, с изпълнителна сила, ако има такава, и т. н. Има така наречената отмяна - отмяна на влезлите в законна сила решения по чл. 231, защото и практиката, не само българската, показа, че макар и да е постановено окончателно едно решение, възможно е да се допуснат грешки. И съдията е човек, греши, понякога може да погледне обективно или субективно, трябва да се даде възможност да се поправи съдебната грешка. И това е чл. 231.
Сега обаче чл. 231 има предвид само неправилните съдебни решения и то на посочените основания. Но съдебните решения могат да бъдат нищожни, недопустими и неправилни. Сега се получава така в нашето ГПК, когато се премахна прегледът по реда на надзора, че когато едно решение е нищожно, тоест най-тежък е порокът, макар и редки да са тези случаи, все пак те съществуват, може този, който е заинтересован, да се защити срещу едно такова порочно нищожно решение чрез предявяване на иск, респективно чрез възражение във висящ процес. Значи има път. Ако е неправилно решението, има път - това е чл. 231. Ако решението обаче е недопустимо, а според мен недопустимостта е по-тежък порок от неправилността, то няма възможност това решение да бъде отменено, може всички в тази зала да сме убедени, че то е порочно, тоест, че е недопустимо. Съдът е нямал право да се произнесе, нямало е право на иск, съответните процесуални предпоставки не са били налице. Грешката е непоправима. Можем ли да търпим това? Според мен - не. Трябва да се даде възможност, макар и за определен период от време, може би 6 месеца или една година, да се даде възможност на граждани и юридически лица да сезират Върховния касационен съд, когато те считат, че едно решение е недопустимо.
Затова предлагам в чл. 231 само една малка буква "и", не голяма, а малка буква "и": "когато решението е недопустимо, да има възможност Върховният касационен съд да го отмени". Ето това е. Сега, разбира се, знам какво ми се възразява: ама чл. 231 е само за неправилните решения. Да, беше за неправилните решения, сега вече ще бъде и за недопустимите решения. Не виждам аргументи защо и това може предложение не се подкрепя. Мисля, че зеленото копче при гласуването ще помогне да изправим тази несправедливост - недопустимите решения, толкова порочни, да бъдат неотменими. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Всъщност тази толкова малка буква "и" е една изключително неприемлива хипотеза като такава, включена именно в текста на чл. 231. Ние с Вас чудесно знаем защо това е така.
На първо място, чисто теоретичните възражения не могат да бъдат избегнати, Вие го знаете, на отмяна подлежат неправилните решения, недопустимите се обезсилват. Но това не е единственият проблем във възраженията срещу Вашето предложение. Отмяната и способът на отмяната, посочени като изключителни и конкретни няколко на брой хипотези, които визират не всички видове и не цялата категория неправилни решения, а визират една категория неправилни решения, за които никой няма вина - нито съдът, нито страните или поне тази страна, която ще използва способа и за която този извънреден способ е създаден. Това са обстоятелства, които са й били неизвестни и които тя не е могла да посочи на съда пред инстанциите по същество. Точно затова й е предоставен този способ, а не изобщо да се въздейства чрез извънредния контрол върху категорията на неправилните решения. Принципът и в гражданското процесуално право е, че всяка възможност за атакуване на едно съдебно решение, което вече е добило своя стабилитет чрез влизането си в сила, трябва да бъде от порядъка на изключението. Само тогава и единствено тогава в случаите, в които нито страната, която е заинтересована, нито съдът носи вина за тази неправилност, се допуска извънредният способ по чл. 231.
С Вашето предложение, освен че ние навлизаме в друга категория порочни решения, които така абстрактно визирани с цялото приравняване на режима на чл. 231 биха създали проблеми, можем да възразим и следното: за постановяването на едно недопустимо решение вина носи главно и изключително правораздавателният орган. Да допускаме отмяна по чл. 231, когато е променена предпоставката за задвижване на извънредния способ, означава да вървим против логиката на този способ, който законът е вложил.
На второ място, страната е имала възможност да използва, тъй като тя е знаела за порока по време на висящото дело, способите на въззивното и касационното обжалване. Това, че не го е направила, трябва да бъде поето като риск именно от нея.
На следващо място, дори страната да не се е позовала на този порок, въпреки че е могла да го направи, Вие, господин Корнезов, и всички процесуалисти, пък и всички юристи знаят, че съдът служебно следи дали решението е нищожно и недопустимо, така че той е имал не само възможността, той е имал служебното задължение да обезсили това недопустимо решение, ако го констатира. Следователно стабилитетът на съдебното решение, което е създадено от една институция, не трябва да може да бъде блокиран от самата тази институция, защото тя просто не си е свършила преди това работата.
На следващо място, недопустимите решения първо са изключително малко на брой. Вярно е, че порокът е по-съществен от този на неправилността, но както Вие сам казахте "правото е изкуство за справедливостта и доброто", именно неправилните решения и атакуването им всъщност показват, че правото е такова изкуство. Защото недопустимите решения в по-големия си брой случаи, колкото и малко да са общо на брой, са нещо като удар в празно пространство. Те дори от това, че са влезли формално в сила на практика при прилагането си не могат да засегнат интересите на страните и на практика това води до извода, че борбата срещу недопустимите решения, както съществува понастоящем чрез инстанционния им контрол, е напълно достатъчна. Благодаря ви.
tankovbg
Потребител
 
Мнения: 209
Регистриран на: 16 Мар 2006, 20:40

Мнениеот june » 17 Мар 2006, 10:49

Всъщност ме интересува при какви пороци може да се предяви иск за обявяване на нищожност на влязло в сила съдебно решение /чл.209 ГПК/, и по-специално дали нарушената подсъдност може да се яви такъв порок.
june
Нов потребител
 
Мнения: 7
Регистриран на: 16 Мар 2006, 11:42

Мнениеот nikoy » 17 Мар 2006, 11:02

Подсъдността е абсолютна процесуална предпоставка за която съда следи служебно, а от гореизложената полемика от колегата можем да заключим, че изрични основания за нищожност на съдебно решение липсват.
nikoy
Потребител
 
Мнения: 358
Регистриран на: 22 Фев 2006, 11:05

Мнениеот steli_na » 17 Мар 2006, 11:22

Законът не изброява случаите, в които едно решение е нищожно.
В теорията нищожността се извежда от несъотвествието с императивна норма на закона, която се отнася до неговата валидност.
В учебника на Анелия Мингова "Въззивно и касационно обжалване на съдебни решения" са разгледани утвърдените в практиката случаи.
Лично аз по повод на едно определение на ВКС по делот, с което се заниваха се натъкнах на следния върпос:
Ако порокът на единсъдебен акт е нищожност, то допустима ли ще е жалба против такъв съдебен акт, подадена след изтичане на срока за обжалване, тъй като позоваването на нищожността не е обвързано със срок. Вярно е, че последното се отнася повече до случаите на нищожност в материалното правоотношение, но за да не бъда голословна ще опиша случая.
Съдебна делба пред първинстанционния съд приключва със спогодба.
Определението за перкратяване е обжалвано от ответника поради това, че спогодбата е сключена от негов пълномощник, който не е бил упълномощшен да се разпорежда с предмета на делото.
На това основание определението е отменено от въззивния съд и върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството за делба.
Значително време след влизане в сила на определението на въззивния съд и в хода на продължаване на делото пред първоинстанционния съд е подадена жалба срещу определението на въззивния съд за отмяна на определението за прекратяване.
Частната жалба против това определение на въззивния съд е приета за допустима от касационния - въпреки, че срокът за обжалването му е изтекъл и въпреки, че определението само по себе си е от рода на тези, които не преграждат пътя на делото. Мотивът частната жалбата да бъде преценена като допустима е именно, че определението на въззивния съд е нищожно, тъй като с него съдът се е произнесъл относно нищожността като сделка, който порок на спогодбата може да бъде атакуван само по исков ред, но не и по пътя на обжалването.
Ако се приеме за правилна такава логика, то излиза, че ако страната е порпуснала сроковете за въззивно и\или касационно обжалване на решението като недопустимо и\или неправилно, то и след изтичането на тези срокове въззивната и\или касационната жалба ще е допустима, ако с нея решението се атакува като нищожно.

Натъквала съм се и на друг случай, в който срока за касационно обжалване на въззивното решение е спазен и с решението на касационния съд е прогласена нищожността на въззивното решение - поради подписването му от съдия, който не е участвал в с.з. по същество, НО само в частта, в която въззивният съдът се е произнесъл по иск, който съгласно чл. 218А от ГПК подлежи на касационно обжалване. В частта, в която въззивният съд се е произнесъл по иск, който не подлежи на касация, въпреки констатираната нищожност на решението, касационното производство по този иск е прекратено поради недопустимост на жалбата.

Повече ми харесва логиката на първия случай, според който, ако съдебният акт е нищожен страната може да се защити и по реда на обжалването, но това пък би довело до по - голяма несигурност в стабилитета на събедните актове, след изтичане на сроковете за тяхното обжалване.
steli_na
Потребител
 
Мнения: 210
Регистриран на: 27 Дек 2005, 17:06

Мнениеот nikoy » 17 Мар 2006, 11:47

Да и според мен първото становище е по приемливо, защото най се доближава до логиката на закона.Нищожността е институт на материалното право и в случая става въпрос за съдебна спогодба, която е вид договор. Освен това в случая става въпрос за определение, а не за съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо.Възможността за обявяване на неговата нищожност би довела до несигурност и объркване в гражданските отношения които вече са били уредени.По разумно е според мен нищожността да бъде констатирана преди неговото постановяване.
nikoy
Потребител
 
Мнения: 358
Регистриран на: 22 Фев 2006, 11:05

Мнениеот june » 17 Мар 2006, 12:11

В крайна сметка възможна ли е хипотеза, при която влязло в сила съдебно решение да бъде прогласено за нищожно въз основа на нарушена подсъдност/иск по чл. 209 ГПК/. Процесът вече не е висящ, имаме влязло в сила решение.
june
Нов потребител
 
Мнения: 7
Регистриран на: 16 Мар 2006, 11:42

Мнениеот ifand » 17 Мар 2006, 12:24

За коя подсъдност става въпрос. Местната подсъдност не е абсолютна процесуална предпоставка, освен ако процесът е за недвижим имот. При родовата, ако делото е решено от по-горния съд решението е валидно.
ifand
Младши потребител
 
Мнения: 96
Регистриран на: 13 Мар 2006, 13:03

Мнениеот nikoy » 17 Мар 2006, 12:24

Според мен не!
nikoy
Потребител
 
Мнения: 358
Регистриран на: 22 Фев 2006, 11:05

Мнениеот steli_na » 17 Мар 2006, 12:40

Да по - добре е, но въпросът е, ако нищожността не е била констатирана, какво да се прави?
Особено при сегашното недоволство от бързината на разрешаване на споровете във връзка с граждански правоотношения, възможността за прогласяване на нищожността на съдебния акт в ново исково тринстанционно производство ще търпи още повече критики.
След като законът допуска атакуването на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 231 от ГПК, логично се поставя въпросът, защо това да е невъзможно при по - съществен порок на решението, какъвто е неговата нищожност или допустимост.
Отговорът смятам, че се съдържа в това, че основанията за отмяна представляват нови факти. При липсата на такива, колкото и в посочения от мен случай, да ми харесва разрешението на касационния съд, смятам че е недопустимо разглеждането на подадената извън сроковете за обжалване частна жалба, защото по този начин се стимулира липсата на активност в предвидените преклузивни срокове за обжалване.
Правилно би било при евентуално постановяване на решение за извършване на делба въпреки спогодбата, то да се атакува по въззивен ред и да бъде обезсилено като недопустимо и производството отново да се прекрати, ако междувременно страната, която се позовава на нищожността на спогодба не е предявила иск за прогласяването на тази нищожност и не е поискала спиране на производството за делба, до приключване на делото по този иск.
Иначе не виждам логика преклузивните срокове за обжалване да не намират приложение спрямо нищожните определения, а да са приложими при нищожни решения.
steli_na
Потребител
 
Мнения: 210
Регистриран на: 27 Дек 2005, 17:06

Мнениеот nikoy » 17 Мар 2006, 12:55

Чл.231 не дава такава възможност защото основанията, които биха довели до нищожност на решението представляват достатъчно тежки пороци и за това за тяхната липса или наличие съда трябва да следи служебно. Поне аз така си обяснявам логиката на закона. А що се отнася до останалата част от твоите разсъждения подкрепям ги напълно.
nikoy
Потребител
 
Мнения: 358
Регистриран на: 22 Фев 2006, 11:05

Мнениеот steli_na » 17 Мар 2006, 13:09

june написа:В крайна сметка възможна ли е хипотеза, при която влязло в сила съдебно решение да бъде прогласено за нищожно въз основа на нарушена подсъдност/иск по чл. 209 ГПК/. Процесът вече не е висящ, имаме влязло в сила решение.


Когато са нарушени правилата за посъдност, включително и родовата или местната по чл. 83 от ГПК порокът на решението не е нищожност, а недопустимост.
Решението ще е нищожно само когато съдът изобщо не разполага с правораздавателна власт относно предмета на делото - примерно, когато в гражданско дело бъде постановено наказание за извършено престъпление или аднминистративно наказание, или когато предмет на спора изобщо е извън компетентността на българските съдилища. )Виж гот ози учебник на Мингова, който посичх по - горе!)
А принципно според мен не същесутвавт пречки да се предяви иск за прогласяване нищожността на едно решение. След като е нищожно, то не би могло да породи, произтичащото от него правоотношение. Такав е логиката за допустимост на Павлов иск срещу съдебни решения, след като от с тях се увреждат интересите на ищеца като кредитор по правотношение с някоя от страните по решението.
steli_na
Потребител
 
Мнения: 210
Регистриран на: 27 Дек 2005, 17:06

Мнениеот june » 17 Мар 2006, 13:14

А нарушаването на родовата подсъдност може ли да е основание за уважаване на иск по чл.209, ал.3 и за прогласяване нищожността на влязло в сила съдебно решение???!!!
june
Нов потребител
 
Мнения: 7
Регистриран на: 16 Мар 2006, 11:42

Мнениеот steli_na » 17 Мар 2006, 13:20

Както вече посочих по - горе, нарушаването на родовата подсъдност не води до нищожност на решението, а до неговата недопустимост. Така, че не може да бъде основание за уважаването на такъв иск. Пътят за защита срещу недопустими решения е този на въззивното и касационно обжалване и след изчерпването им не съществува ред за атакуването им на това основание, защото са ВАЛИДНИ съдебни актове, за разлика от нищожните решения.
steli_na
Потребител
 
Мнения: 210
Регистриран на: 27 Дек 2005, 17:06

Мнениеот steli_na » 17 Мар 2006, 14:17

... както и тези, които противоречат на правовия ред - ответникът бъде осъден примерно да извърши нещо, което представлява състав напрестъпление.
Също тези, при които липсва съществен елемент от фактическия състав на решението - чл. 189 от ГПК, примерно няма мотиви, не е посочен съдът, който го е постановил, постановено е в закрито заседание, когато законът изисква то да бъде разгледано с призоваване на страните, няма мотиви или е незавършено...
Също кагото е постановено от лице, което изобщо няма правораздавателна власт или към момента на постановяване на решението е изгубена - примерно подписването от районния съдия, който е провел с.з. по същество, но до постановяването на решението е встъпил като съдия в друг съд - окръжен или в друго населено място
и пр. и пр..
Многобройни са основанията, както и различните проявления, поради което и законът според мен не съдържа разпоредба, която да ги изчерпва.
steli_na
Потребител
 
Мнения: 210
Регистриран на: 27 Дек 2005, 17:06

Мнениеот sorcerer » 17 Мар 2006, 19:51

А какво бихте казали за следния казус:
Образувано е производство пред ОС по жалба за отмяна на "неправилни" действия на СИ. Жалбата е подадена по смисъла на чл. 332, ал. 1 от ГПК, отнасящ се за СТРАНИТЕ по ИП, но от лице което не само че не е страна в ИП, но няма и правен интерес да обжалва действията на СИ.
Въпреки това и въпреки направените категорични възражения относно допустимостта на тази жалба, съда не само че даде ход на делото, но и постанови решение и то в полза на жалбоподателя !?!?!?
Има ли според вас начин за защита срещу такова НЕДОПУСТИМО РЕШЕНИЕ ?????
sorcerer
Нов потребител
 
Мнения: 6
Регистриран на: 16 Мар 2006, 23:19

Мнениеот sorcerer » 17 Мар 2006, 23:24

Ми-лена, много се радвам, че именно вие се включихте, защото отдавна съм в този форум (не се подлъгвайте от новата ми регистрация :-) ) и ценя коментарите ви.
СИ, в изпълнение на валидна обезпеч. заповед на РС "Х" спря строеж.
Тия му действия веднага бяха обжалвани от собственика на земята, въпреки че бе доказано, че този собственик не е започвал строителството - строежа бе на друго лице.Реалният собственик на строежа нямаше изповядано в нотариална форма отстъпено право на строеж и бяхме претендирали, че е налице нищожност на сделката по отстъпване правото на строеж.
Това формално обжалване от страна на собственика на парцела целеше противопоставяне на изпълняемото право по делото, по което беше издадена обезпеч. заповед.
За най-голямо съжаление съда не само, че образува съдебно производство по тази недопустима жалба, но в крайна сметка и реши делото в полза на ненадлежната страна.
sorcerer
Нов потребител
 
Мнения: 6
Регистриран на: 16 Мар 2006, 23:19

Мнениеот steli_na » 17 Мар 2006, 23:36

Така е - поувлякла съм се с липсата на мотиви, макар докато писах да имах предвид пълна лиса - примерно след съдебния състав, секретаря и номера на делото веднага следва диспозитива на решението, макар, че е абсурдна точно такава хипотеза.
При нарушение на процедурите съм имала предвид постановяване на решение по иск да речем в охранително или обезпечително производтво.
Колкото до преместения районен съдия - имах предвид реално решение за прогласяване на нищожност в такъв казус от касацонния съд.
steli_na
Потребител
 
Мнения: 210
Регистриран на: 27 Дек 2005, 17:06

Мнениеот june » 05 Апр 2006, 12:50

steli_na написа:Както вече посочих по - горе, нарушаването на родовата подсъдност не води до нищожност на решението, а до неговата недопустимост. Така, че не може да бъде основание за уважаването на такъв иск. Пътят за защита срещу недопустими решения е този на въззивното и касационно обжалване и след изчерпването им не съществува ред за атакуването им на това основание, защото са ВАЛИДНИ съдебни актове, за разлика от нищожните решения.


Steli_na, къде мога да прочета повече подробности по този въпрос,
нуждая се от източници на информация и литература. Благодаря ти!
june
Нов потребител
 
Мнения: 7
Регистриран на: 16 Мар 2006, 11:42


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 3 госта


cron