начало
Кадровиците не отстраниха от длъжност Константин Сулев, изслушаха прокурорите по делото срещу Нотариуса Кадровиците не отстраниха от длъжност Константин Сулев, изслушаха прокурорите по делото срещу Нотариуса

Въззивно нещо

Казуси свързани с придобиване, установяване, освобождаване и възстановяване на гражданство. Статут. Визови проблеми.


Въззивно нещо

Мнениеот badini » 24 Дек 2018, 19:05

Здравейте,
Въпроса ми е как преценявате следното
Подадена е искова молба за установяване на документно престъпление за отмяна на ввр
Районният съдия връща молбата поради недопустим иск защото прокуратурата е отказала по чл. 80,ал.1, т.3 НК
Въззивният съд отменя определението и връща делото с мотиви, че решаващия съд не е компетентен да преценява как е бил ценен документа по приключилото производство по което е бил представен и отказа на прокуратурата да възбуди наказателно производство поради изтекла давност е достатъчно условие за допустимостта на иска.
При връщането на първоинстанционния съд последния отхвърля иска с мотиви че не може да докажеш подправка на документ, ако не представиш оригинала. Документа е използван като заверено копие по чл. 32 ЗА. Ответната страна твърди, че не разполага с оригинал!
Пред въззивния съд същия състав но без докладчика по определението обезсилва решението на районния съд и прекратява делото с мотиви, че липсва правен интерес поради това, че ввр не е постановено само на този документ!
Благодаря!
badini
Младши потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 21 Апр 2005, 15:33

Re: Въззивно нещо

Мнениеот bvoykov » 30 Дек 2018, 11:42

Така като чета разбирам, че въззивният съд втория път на практика е обезсилил първоинстанционното решение поради това, че липсата на правен интерес се обосновава с вероятната неоснователност на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, какъвто извод е неправилен от една страна, защото съдът, сезиран с иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, не може да извършва проверка на основанията за отмяна, тъй като това излиза от рамките на спора, с който е сезиран - преценката ще бъде направена само и единствено от съда по отмяната. От друга страна, изводът на въззивния съд е и в противоречие с практиката на ВКС, според която правният интерес на ищеца по иска по чл. 124, ал. 5 ГПК се основава на твърдението, че е налице престъпно обстоятелство, като наказателното производство за разкриване на това обстоятелство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 2-4 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК, както и когато извършителят е останал неразкрит. Основанието за прекратяване на досъдебното производство по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК е също така основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, така че предпоставките за допустимост са налице. Отново в тази практика се застъпва становището, че сезираният съд не може да прави преценка за основателността на молбата за отмяна или това дали влязлото в сила решение е основано върху престъпно създадения документ. Това следва да бъде направено от ВКС в производството по отмяна.
По отношение на извода на първоинстанционния съд, че подправката не може да се докаже, ако не бъде представен оригиналът, аз мисля, че тук съдът може и да не е съобразил правилото на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК, защото в този случай имаме установяване само на престъпно обстоятелство, а не разследване за цялостно престъпление, пък и гражданският съд работи със съдопроизводствените правила, уредени в ГПК, не в НПК, където не може да съществуват презумпции, подобни на тази в чл. 161 ГПК, че следва да се приеме извод във вреда на страната, която възпрепятства доказването. В този смисъл, при отказ на страната да представи оригинал поради липсата на такъв следва да се преценява съобразно останалата част от доказателствения материал и процесуалното поведение на страната. В някои случаи се приема, че дългият период от време (примерно 30 години), който е изминал между влизането на решението в сила и предявяване на иск за установяване на престъпно създаден документ, използван по делото с постановено окончателно решение, би направил приложението на санкцията по чл. 161 ГПК неоправдано, ако страната, която е задължена да представи документа, заяви, че същият е изгубен или унищожен. Според мен лично липсата на оригинал не означава, че искът непременно трябва да се отхвърли. Когато липсват преки доказателства, то обстоятелствата следва да се установят с косвени такива, макар и това да е трудно на практика.
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 522
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43


Назад към Гражданство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта


cron