начало
Щонов нареди на БЕХ преустановяване на действия по Щонов нареди на БЕХ преустановяване на действия по "Южен поток"

Авторски снимки изтеглени от интернет?

Защита на авторски и сродни права, индустриална собственост, патенти и полезни модели
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Авторски снимки изтеглени от интернет?

Мнениеот isbul » 24 Яну 2008, 10:21

Здравейте, използването на авторски снимки с некомерсиална цел, изтеглени от интернет без съгласието на автора нарушава ли закона или с други думи има ли автора законово основание за претенции?
isbul
Младши потребител
 
Мнения: 10
Регистриран на: 13 Юли 2007, 08:47

Мнениеот kpavlova » 24 Яну 2008, 18:22

...................
Последна промяна kpavlova на 15 Юли 2008, 17:44, променена общо 2 пъти
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1465
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот SashkoS » 24 Яну 2008, 20:04

За използването на произведения защитени с авторско право винаги е необходимо съгласието на носителя на правото.

Това, че е взето от интернет няма никакво значение. Ако ползвате снимките в домашни условия (разпечатате ги и си ги окачите на стената) няма да има проблеми.
Ако решите да ги ползвате за друго - трябва съгласието на автора. Дори и да е с некомерсиална цел - примерно да ги използвате в своя любителски сайт.

По принцип се приема, че всяко едно произведение е защитено с авторско право, освен ако не е указано друго - примерно да е с Creative Commons license.

Понеже имам представа от подобни случаи и от последиците - за всяко по-сериозно използване на снимки е задължително да се свържете с автора, да обясните за какво ви са необходими и да поискате разрешение.
SashkoS
Потребител
 
Мнения: 452
Регистриран на: 24 Яну 2008, 12:23

Мнениеот lazarov » 25 Яну 2008, 11:36

Много зависи какво се разбира под "некомерсиална цел"!

В ЗАПСП е описано подробно кое използване е разрешено без заплащане на възнаграждение, кое е разрешено със заплащане на компенсационно възнаграждение (разбирайте на автора се полага част от цената на хартията, копирната машина, принтера, празния диск и т.н., т.е. вие пак не дължите нищо) и кое - с договор.
lazarov
Младши потребител
 
Мнения: 13
Регистриран на: 07 Дек 2007, 14:13

Мнениеот margret » 06 Фев 2008, 02:57

И аз се вълнувах от авторските права в интернет и намерих една доста ценна статия - лекция по въпроса.
Мисля, че ще е интересна, затова ще я добавя тук. Щях да оставя линк, но не помня от къде съм я копирала.

Съвременно състояние и предизвикателства на авторското право в Интернет. Способи и начини на защита на авторски права
д-р Петър Михов

Интернет се разраства не за сметка на нова информация, а за сметка на активно разпространение на съществуващата вече такава, т.е. едни и същи материали се разполагат многократно по сайтовете, което винаги увеличава риска от нарушаване на авторските права. Нелегалното и нелицензирано разпространение на произведения с помощта на различни технически средства - достижения на съвременния прогрес е нещо обичайно. Но едновременно с това Интернет позволява максимално да се опрости самата процедура на нарушението до буквално две – три натискания на клавиш и снижаване на себестойността на разпространението почти до нула. Всичко това заедно с трансграничните възможности на мрежата определя проблематиката в авторското право в това число и основните такива. Тези проблеми с течение на времето се изострят все повече:от една страна свободното разпространение на произведенията способстват за бързия и лек достъп на обществото към общопланетарната библиотека, култура и знание по всяко време и за всички народи, а от друга страна се нарушават безогледно имуществените права на тези лица, качили свой произведения в интернет. Използвайки това положение множество лица и фирми развиват бизнес, който е построен на експлоатация на обекти на авторското право, и по правило те не се интересуват и са равнодушни към развитието на световното познание, както и от факта на кого принадлежат авторските права, върху тези обекти, които те разпространяват. Без да се поставя за цел отстояването на тази или онази позиция, целесъобразно е да се разгледа реалното положение на нещата от юридическа гледна точка, доколкото може да се игнорират личните убеждения на всеки от нас – “незнанието на закона не освобождава никого от отговорност”.
В настоящия доклад е направен опит да се разгледат основните положения на нормите на авторското право в контекста на компютърните технологии (цифрова форма за представяне на произведения) приложими към литературните, музикалните, аудиовизуалните и други произведения на интелектуалния творчески труд с изключение на компютърните програми, чието правен режим като обекти на авторското право е по специфичен.
Както е известно авторското право се разпростира върху произведенията на науката, литературата и изкуството, които са резултат от интелектуалната творческа дейност на човека, обективирана в каквато и да е форма, независимо от предназначението и достойнството на произведението. По друг начин казано всеки продукт на творческа дейност независимо от това доколко той е коректен, етичен и въобще интересен за околните, а така също по какъв начин е изразен от създателя си, попада под защитата на авторското право. Авторското право се простира както върху обнародвани произведения така и върху необнародвани, съществуващи в каквото и да е обективна форма: писмена, устна звукова, видеозаписна, магнитна, цифрова, оптична или всяка друга форма на изразяване. Освен широко известните обекти на авторското право (литературни, музикални, аудиовизуални, фотографски и аналогични произведения, компютърни програми, произведения на живописта, скулптурата, графиката и дизайна) към обектите на авторското право се отнасят също така и производни произведения – преводи, обработки, анотации, реферати, резюмета, обзори и други преработки на произведения на науката, литературата и изкуството, както и различни творчески съставни произведения като сборници, антологии, енциклопедии, база данни и др. При това е необходимо да се отбележи, че авторското право не се разпространява върху идеи, методи, процеси, системи, способи, концепции, принципи, открития, факти, които между другото могат да бъдат защитени от патентното право при наличието на определени условия. Така също не се явяват обекти на авторското право официални документи и техните преводи, държавните знаци, символи, произведения на народното творчество и съобщения за събития и факти, имащи информационен характер. Последните впрочем се явяват много фина категория, понеже границата между съобщенията и творческото излагане на съобщенията е много трудно разграничима. Въпросите свързани с интелектуалната собственост не рядко се пресичат с вещната собственост, въпреки че на практика между тях няма много общо, авторското право върху произведенията не е свързано с собствеността върху материалния обект, с който произведението е възпроизведено. Прехвърлянето правото на собственост върху материалния обект само по себе си не влече прехвърлянето на каквито и да е авторски права върху произведението, изразено в този обект.
В България авторското право върху произведенията на науката, литературата и изкуството възниква от момента на тяхното създаване и не се нуждае от каквито и да са формални изисквания. За разлика от нас редица чужди законодателства допускат и други виждания по този въпрос: депониране на екземпляри от произведението, регистрация, нотариални удостоверявания, заплащането на такси, изготвянето или пускането в обръщение на екземпляри от произведението на територията на дадена държава и редица други изисквания. Различните форми на потвърждаване факта на съществуване на произведението към определен момент са възможни и допустими и в нашата страна. Тези действия могат да бъдат предприети с цел доказване на правото на авторство, но нямат отношение към възникване на самото право. От тази гледна точка можем да разгледаме някой формални изисквания характерни за други държави. Например фразата “All rights reserved” смисъла на която в повечето случаи е неясен за написалият го. Тази фраза, която означава “Всички права запазени” е характерна за страните с англо – саксонска правна система ( общо право), такива като САЩ и Великобритания. Тя има освен практически но и чисто юридически характер. Формалното й присъствие в произведението означава, че то е обект на авторски права и че авторът е съхранил за себе си всички авторски права върху това произведение. Что се отнася до световно известния символ ©, то той може да се използва от притежателите на изключителни авторски права за оповестяване на техните права върху дадено произведение. В крайна сметка надписът трябва да се състои от три елемента и да се намира на всеки екземпляр от произведението: латинската буква “С”, оградена с кръг, наименованието на притежателя на авторското право и годината на първото публикуване на произведението. Историята на задължението за поставяне на такъв знак е следната. Знакът © се появява отначало само в страните от англо – саксонската правна система. В съответствие с американското право без такъв формален знак или името “copyrigth”, авторът може да загуби правата си по отношение на създаденото от не го произведение. В нашето законодателство няма никакви норми, които да изключват от охрана правомерни обнародвани произведения. Но от друга страна интернационализацията на културния живот поставя пред държавите важен въпрос: как да се направи, че правата на граждани на една държава да бъдат надеждно защитени в друга държава. Тук на повърхността веднага изплува различието в законодателствата и правните системи. Основният принцип на Бернската конвенция че за придобиването и ползването на авторски права поначало не са необходими каквито и да са формалности. Поради тази причина много години САЩ не се присъединяваха към Бернската конвенция. Предвид това при приемането на Световната конвенция по авторско право през 1952 г. прави компромис между континенталната правна система (практически цяла Европа без Великобритания и Ирландия) и англо – саксонската правна система. В конвенцията се запази положението, при което в случай,че автор - гражданин на държава с континентална правна система поиска да защити авторските си права в страна с англо – саксонска система той трябва да изпълни всички формални предписания и в частност всички действия за “уведомяване за авторски права”. Определена е и формата за това уведомяване. То е предписано да става по следния начин: върху произведението се пише “Copyright [дата] [име на автора]” или “© [дата] [име на автора]”. Това положение се запази до 1 март 1989г. когато САЩ се присъедини към Бернската конвенция. С този акт се прие положението за незадължителност на действията по “уведомяване за авторски права”. Но практика редица държави продължават да налагат такива формалности и уведомяването широко се използва. Затова е желателно, когато български автор счита, че неговото произведение, ще бъде публикувано в чужбина е необходимо да спази тези формалности.
В продължение на тази тематика трябва да се каже че в настоящия момент създаването на мащабно произведение (особено в цифрова форма) трудно се осъществява от едно лице. Това означава, че в много случай е налице съавторство. Авторското право в този случай принадлежи на съавторите, независимо от факта образува ли такова произведение едно неразделно цяло, или се състои от няколко части всяка от които има самостоятелно значение ( самостоятелно значение е налице, когато частта може да бъде използвана самостоятелно и независимо от другите части на произведението). Когато е налице съавторство то отношенията между съавторите е желателно да се решат с договор между тях.
Освен произведенията, създадени в съавторство има и една близка, но не тъждествена категория – “съставно произведение” такова, като алманах, база данни, сборник и др.. Авторското право върху съставното произведение ще съществува само при наличието на творчески принос (подбор и/или разположение на материалите). Трябва да се отбележи, че съставителя се ползва с авторско право при условие, че се съблюдават и спазват правата на авторите на всяко от произведенията, включени в съставното произведение. В този случай авторското право на съставителя не препятства други лица да извършват самостоятелен подбор или разположение на същите произведения за създаване на други съставни произведения.
Съществуват и друга категория произведения, наречени “служебни произведения”. Това са произведения създадени във връзка с трудови или друг вид граждански правоотношения. Авторското право на такова служебно произведение принадлежи на автора (с изключение на компютърните програми и база данни), а работодателя, съответно възложителя придобива изключителното право да ползва произведението по предназначение за свои цели.
Преди да се разгледат частните случаи за използване на авторски произведения е целесъобразно да се разгледа съдържането на авторското право. И така целия обем на авторски права се разделя на две категории. Към първата категория принадлежат личните неимуществени права на автора, съответно съавторите. Това са:
а) право на авторство;
б) право на име – правото да се използва или да се разреши да се използва произведението под името на автора, псевдонима му или друго обозначение или анонимно);
в) право на обнародване – правото да се обнародва или да се разреши обнародването на произведението във всяка подходяща форма или правото на отзив;
г) правото на защита на произведението от посегателства, включващо неговото название, всяко изменение на съдържанието или друго посегателство, способно да нанесе ущърб на честта и достойнството на автора).
Втората категория права са имуществените права. Те принадлежат на автора, но могат да се прехвърлят от него на други лица чрез договори. Тази категория права включва:
а) правото на използване на произведението (от автора или друго лице по договор) под различна форма и различен способ, т.е. правото да се осъществява или разрешава извършването на следните действия:
аа) право на възпроизвеждане;
бб) право на разпространение – правото да се разпространяват екземпляри по различни способи – продажба, дарение, замяна и др.;
б) правото на възпроизвеждане на произведението – изготвянето на един или повече екземпляри във подходяща форма;
в) правото на публично показване – показване под различна форма - семинари, качване в сайтове на интернет, презентации и др.
г) правото на превод.
д) право на изложение на литературното произведение на друг език;
Всички неимуществени права се предоставят на трети лица чрез така наречените авторски договори. Те биват:
а) с прехвърляне на изключително право – разрешава се използването, разпространението, възпроизвеждането и др. на произведението само от определени лица и такова лице има правото да забранява подобни действия с произведението от други лица;
б) с прехвърляне на неизключително право – разрешава се използването на произведението наравно с други лица, получили също разрешение за използване.
Възможен е и договор от смесен тип. По общо правило, правата предоставяни с авторски договори се считат за неизключителни, ако в договора не е уговорено друго.
Законодателството е предвидило и изключения и ограничения на имуществените права на автора или на трето лице, когато са предоставени с договор. Това означава, че всяко лице може да извършва определени действия с произведението без да иска разрешение от автора или оправомощеното лице. Тези изключения са обусловени от наличието на обществен интерес и се отнасят до следното:
а) възпроизвеждане на произведението за лични цели – към това се отнася битовото (домашното) копиране, презапис на аудиовизуални (компактдиск), компютър и др.;
б) цитиране на произведението – под цитиране се разбира възпроизвеждане на част от произведението в обем оправдан за целите на самото цитиране. То се допуска без съгласието на автора или оправомощеното лице и без заплащане на авторско възнаграждение но със задължителното указване на името на автора и произведението от където е взет цитата.
Електронно произведение: понятие и правен режим
Ключов въпрос, който възниква при разглеждането на тази тема е – какво представлява електронното произведение? По общо разбиране за електронно произведение се счита това произведение изразено в машинночитаема (цифрова) форма. То може да бъде създадено направо в такава форма или впоследствие преобразувано в нея. Ако то е било преобразувано то е видно, че оригиналът трябва да съществува и в друга форма и самото преобразуване от юридическа гледна точка се разглежда като преработка и/или възпроизвеждане. А ако произведението е създадено в цифрова форма то от гледна точка на закона може да се разглежда двупосочно – като литературно, музикално, аудиовизуално или друго произведение или като компютърна програма. Това е така, защото възприемането от човека на електронното произведение може да стане само с помощта на компютърна програма. Макар, че компютърната програма се третира от закона като разновидност на литературно произведение, правният режим на тези два обекта е съществено различен. Ключово понятие на тези разлики се явява възпроизвеждането. Според закона под възпроизвеждане на произведение се разбира изготвянето на едно или повече екземпляри от произведения или техни части във всяка материална форма в това число и запис на произведението в паметта на компютъра също се разглежда като възпроизвеждане. Както е известно правото на възпроизвеждане е изключително право на автора. В крайна сметка поместването на електронното произведение на компютър от мрежата на интернет, т.е. на сайт, представлява едновременно обнародване и публикуване. Техническите принципи на функциониране на мрежата на интернет са такива, че който и да е обект (произведение) от мрежата при представяне пред ползвател се съхранява предварително в кеш – паметта на компютъра му. Това е равносилно на обнародване на произведението – действие осъществено със съгласието на автора, което първо прави произведението общодостъпно за всеобщо сведение и го показва публично. По този начин достигаме до глобалния извод: всяко обръщане на ползвател на интернет към нейните ресурси го прави нарушител на авторски права. Но в настоящия момент техническата простота при копиране на информация от сайт направиха нарушаването на авторските права дотолкова привични, че никого не безпокоят. Но това положение поставя въпроси свързани със защитата на авторското право в интернет.
Защита на авторските права
Защита на авторските права е съществен елемент от реализацията на авторското право. В настоящия момент по Интернет има огромна маса произведения, разпространяващи се без съгласието на авторите. Нарушение на авторските права в цифрова среда имат масов характер и на този въпрос до скоро не се обръща се съществено внимание. Естествено защитата на авторските права ще бъде много по – ефективна ако авторите се погрижат за нея още от момента на създаване на произведението. Методите на защита се разделят на правни и технически.
Към основните правни методи на защита на електронните произведения следва да се отнесат, например:
1) обнародване/публикуване на произведението на традиционен (например хартиен) носител. Това е прост и надежден вариант при условие, че датата на обнародване/публикуване е по ранна от появата на контрафактния екземпляр;
2) удостоверяване на произведението или на част от него пред нотариус, с което се удостоверява датата на създаване на произведението – практически този метод се свежда до нотариална заверка на избрани части от произведението, с което се удостоверява датата на заверка и автора на произведението;
3) използване на възможностите на архивни служби или депозитарни сайтове. Методът се основава на запис на произведението на диск и последващото му депониране в хранилище. Подобна услуга е предназначена за защита на авторски права по пътя на безусловната регистрация, което на практика решава въпроса за авторския приоритет. Такива депозитари могат да бъдат народната библиотека “Кирил и Методи”, депозиране по ЗАКОНА за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения, предоставяне на произведението за съхранение при нотариус. Нетрадиционен метод на депозиране на произведението в специализиран Webсайт.
4) Регистрация на произведението. Такава регистрация може да се извърши в България в Националната агенция към Главното управление по печата и книгоиздаването, където на произведението ще бъде предоставен международен стандартен книжен номер (ISBN). ISBN идентифицира едно заглавие или издание на дадено заглавие от конкретен издател и е уникален за това издание. Този международен стандартен номер на книгата е универсален идентификационен код за книги и брошури на книжен или друг носител на информация. Отделните компоненти от номера носят информация за груповият или националният идентификатор; издателски идентификатор, който идентифицира всяко издателство, участващо в националната ISBN система; идентификатор на заглавието или поредният номер на книгата, който идентифицира конкретното заглавие, издадено от определено издателство. На една книга се дава един ISBN. Ако една книга се издава на различни носители на информация, се дават толкова ISBN, на колкото носители на информация се издава книгата. ISBN гарантира на притежателя на номера монопол за даденото заглавие, издадено на определен носител. Възможно е регистрация и чужди държави, в които патентните ведомства извършват такава регистрация. Такива държави са например Русия и САЩ. Най – авторитетното в компютърната сфера ведомство в света е Управлението за защита на авторски права при Библиотеката към Конгреса на САЩ.
5. всякакви други способи, с които се удостоверява факта на съществуване на произведението към определена дата. Към тези методи се отнасят такива действия като например:
а) да си отправиш сам на себе си писмо с обратна разписка, като от щемпела е видно, че към тази дата произведението е съществувало;
б) да се сключи договор с провайдер в писмена форма с нотариална заверка на подписа за разполагане на произведението на определен сайт, от който да е видно, че към определена дата авторът е бил във владение на произведението;
в) сключване на определен вид авторски договор за използване на произведението, който да е достоверна дата и други способи.
6. сключване на договор с сайт, който представлява електронна библиотека по силата на който произведението се помества в сайта на електронната библиотека. В този случай авторът на произведението може да получи авторска защита и съответно уговорено възнаграждение за ползването на произведението от ползватели.
7. съществен и сигурен метод на защита се явява предоставяне на произведението на сдружение за колективно управление на авторски права в цифрова среда. Това е най - добрият способ при който авторът трудно би реализирал защитата на авторското право самостоятелно. Съществуват специализирани организации, чието функции са определени в Закона за авторското право и сродните му права, които представляват авторите и защитават интересите им пред трети лица. Възможностите на тези организации за защита на авторски права са съществено по - големи от възможностите на отделни те автори. В това се състои и смисълът на техните действия и с това се обуславя и тяхното съществуване. Например за ползвателите на авторски права не е необходимо да сключват договори за използване на всяко охраняемо произведение, но за него се поражда задължението да заплаща определено възнаграждение за всяко използвано охраняемо от такава организация произведение. Организацията за колективно управление превежда тези суми на авторите, като си отчислява определено възнаграждение. Юридическата основа на системата на колективно управление на авторски права се основава на следните принципи:
1) образува се специализирана организация, която по дейност защитава авторски права;
2) носителят на авторско право доброволно прехвърля на тази организация своите имуществени права върху своето произведение;
3) ползвателите на такива права получават от организацията разрешение за използване на всички охраняеми от нея обекти;
4) за използването на охраняемите обекти ползвателите заплащат на тази организация фиксирани суми, и конкретизират какви обекти използват.
5) организацията разпределя тези отчисления и заплаща на праводателите си уговореното възнаграждение.
Освен правните методи е целесъобразно да се използват и техническите методи такива като:
1) ограничаване на достъпа на ползвателите до произведението;
2) прилагане на технологията на "водните знаци", които представляват определени компютърни програми, които се активират след написване на произведението и се явяват невидими с просто око като съдържат информация за автора и произведението. Тяхното отстраняване винаги води до изтриване и самото произведение.
3) използване на различни способи на криптиране на произведението.
Всички тези способи се използват за удостоверяване или разпознаване на документи. Тази технология се използва за обезпечаване предаването на електронни произведения по мрежата и предотвратяване на достъпа до тях от потребители, нямащи съответно разрешение (ключ). Декодиращия ключ се предоставя след заплащане или изпълнение на други условия.
Освен гореказаното съществуват и различни програми, които позволяват спрямо дадено произведение да не може да се копира или да се извършва друго несанкционирано размножаване, модифициране и др.
Независимо от множеството посочени способи трябва да се признае, че безупречен правен механизъм за защита на авторски права в интернет в настоящия момент не съществува. Освен това пагубно влияние оказва и подържаното от Интернет - общество становище, че трябва да има свобода на разпространението и копирането на всяка информация намираща се в интернет. Естествено на тази позиция стоят и много подражатели и последователи, които в своя защита оперират с множество несъстоятелни аргументи.
Въпреки, че в настоящия момент несъвършенството на правната база в разглежданата сфера в интернет е необходимо и вземането на технически мерки на защита на интересите на носителите на авторски права в интернет. Едва ли такова решение може да се счита за правилно. Искрено трябва да се надяваме, че с времето ползвателите на мрежата ще усвоят цивилизовани методи за използване на чужди произведения.
Отговорност при нарушаване на авторски права
Нарушител на авторско право се явява лице, което не изпълнява изискванията на закона по отношение правата на правоносителите, в това число внася на територията на Република България на екземпляри от произведения без разрешение на техните автори. Без да се задълбочаваме в проблема тук ще се разгледат основните направления за защита на интересите на титулярите на авторски права и отговорността на нарушителите.
Българското законодателство предоставя широки възможности на автора (правопритежателя) да възстанови негови нарушени права.
В юридическата литература се разглеждат две форми на защита: юрисдикционни и неюрисдикционни. В съответствие със закона способите на неюрисдикционна защита се явява договорната защита или самозащита. Тази самозащита трябва да бъде съразмерна на нарушението и надминава пределите необходими за пресичане на нарушението. Такава защита се проявява в това, че страната по договора, по отношение на която не са изпълнени задълженията, може от своя страна да преустанови изпълнението на своите задължения и да търси неустойка.
Избирайки юрисдикционната форма на защита, лицата, чието права са нарушени или оспорени, прибягват до помощта на правоохранителните органи. Юрисдикционната форма обхваща административния и съдебния начин за реализация на способа на защита.
Но както вече се отбеляза нормите за защита на авторските права се съдържат в специални закони - ЗАПСП, Закона за конкуренцията, Закона за квалифицираната информация, Закона за личните данни и т.н.
И така законът говори за гражданска, наказателна и административна отговорност и препраща към нормите на съответния отрасъл на законодателството. Въобще може да се каже, че за интелектуалната собственост са присъщи разноотраслови способи на защита на нарушени права.
По общото правило, защитата на ПИС се осъществява по съдебен ред. Основната маса спорове за ИС се разглеждат от районите, окръжните и касационния съд съдилища, които са със обща компетентност. Ако страните по спорното правоотношение са юридически лица, възникналия между тях спор може да се реши и от арбитражен съд, в случай че има арбитражно споразумение.
Нарушението на изключителни права може да стане както в рамките на договорно отношение така и извън рамките на договор. Ако са нарушени условията на договора се прилагат санкциите, посочени в него.
В частност притежателите на изключително право изискват от нарушителя:
а) признаване на правото;
б) възстановяване на положението, съществуващо до нарушаването на правото;
в) обезщетение за вредите, включително пропуснатите ползи;
г) изискване на дохода, получен от нарушителя вследствие използване на нарушеното право, вместо обезщетение за вреди;
Гражданскоправна защита. Иск за обезщетение
Например, основавайки се на нормите на гражданското право авторът може да направи следното:
1) да иска възстановяване на положението, съществуващо до нарушаване на правото и прекратяване действията, нарушаващи правото му или създаващи опасност за неговото нарушаване;
2) възмездяване на причинените загуби и вреди в размери, които включват размера на доходите неправомерно получени от нарушителя. Под причинени вреди законът разбира:
а) разходите, които лицето, чието право е нарушено, е направило или ще направи за възстановяване на правото си;
б) причинените загуби от нереализираното право (реалните вреди);
в) неполучените доходи, които лицето би получило при обикновените условия на гражданския оборот, ако неговото право не е било нарушено (пропуснати ползи);
Съгласно чл. 94 от ЗАПСП всеки, който наруши авторско право дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди. Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, увредените лица могат да искат вместо обезщетение:
а) приходите, получени вследствие на нарушението, или
б) равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри, или
в) от сто до петдесет хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда.

Обезпечителни мерки

При нарушение на авторско право, когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:
а) забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на компютърно приложение или база данни;
б) изземване на екземплярите от компютърните програми или от базата данни, за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени;
в) изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;
г) запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.
Административни наказания
Съгласно чл. 97, ал.1, т.7 от ЗАПСП всеки, който в нарушение разпоредбите на ЗАПСП издава или разпространява издадени произведения се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от двеста до две хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание и предметът на нарушението, независимо чия собственост е; се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.
При повторно нарушение в едногодишен срок от налагане на предишното наказание глобата или имуществената санкция е от хиляда до пет хиляди лева и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи. При системни нарушения мястото, в което те се извършват, като магазин, студио, заведение, киносалон, театър, седалище на търговец и други подобни, се запечатва за срок от три до шест месеца. На лице, което премахне, повреди, унищожи или разстрои, без да има право на това, технически средства за защита, които използват носителите на права, закриляни от този закон, като знае или има основания да предполага, че тези средства имат именно такова предназначение, се налагат същите санкции.
Ако с нарушението на авторското право е извършено престъпление, тогава се прилага наказателна отговорност. Тази отговорност се преследва от държавата.
Наказателна отговорност
Съгласно чл.172а. от НЗ всеки, който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин чуждо произведение на науката, литературата или изкуството без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева. Ако деянието е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от три хиляди лева до пет хиляди лева.
Изображение
margret
Нов потребител
 
Мнения: 4
Регистриран на: 06 Фев 2008, 02:11

Мнениеот fundibula » 21 Апр 2008, 12:05

Кажете ми моля ви, имам ли право да използвам нечий материал (статия или снимка), като да речем копирам статията от нечий сайт в моя, но задължително дам обяснение откъде съм го взела + линк към оригиналния сайт?
Благодаря предварително за отговорите!
fundibula
Нов потребител
 
Мнения: 3
Регистриран на: 21 Апр 2008, 12:02

Мнениеот fundibula » 21 Апр 2008, 22:57

Много благодаря за бързия отговор! :)

Още една подробност: задължително ли е при това положение да им искам някакво разрешение или просто линкът към оригиналния сайт е достатъчен?
fundibula
Нов потребител
 
Мнения: 3
Регистриран на: 21 Апр 2008, 12:02

Мнениеот fundibula » 21 Апр 2008, 23:25

Oще веднъж мерси, много ми помогнахте!
fundibula
Нов потребител
 
Мнения: 3
Регистриран на: 21 Апр 2008, 12:02

Re: Авторски снимки изтеглени от интернет?

Мнениеот deanto » 01 Окт 2011, 00:53

fundibula написа:Кажете ми моля ви, имам ли право да използвам нечий материал (статия или снимка), като да речем копирам статията от нечий сайт в моя, но задължително дам обяснение откъде съм го взела + линк към оригиналния сайт?
Благодаря предварително за отговорите!


Макар и малко късен отговор, но...

Имате право да копирате статия и/или снимка от сайт на Вашия сайт в 2 случая:
1. Ако изрично поискате и съответно получите съгласие от авторите на материалите или от собственика на сайта (защото може да ги притежава той)
2. Ако някъде на сайта, в общи условия или някоя подобна тема има изрично написано, че може да се ползват материали от сайта като се посочи източника.
В друг случай - НЕ!
deanto
Младши потребител
 
Мнения: 17
Регистриран на: 19 Ное 2009, 12:41


Назад към Интелектуална собственост


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


cron