от sunrise на 16 Дек 2008, 14:38
Решение № 67 от 14.II.1983 г. по н. д. № 42/83 г., II н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1983 г.
чл. 115, чл. 124 НК
Когато в представеното съдържание на подсъдимия е било формирано решението да нанесе жесток побой на пострадалия, като е допускал, че вследствие силните удари може да настъпи смъртта на същия, но се е съгласявал с настъпването на този възможен резултат, налице е евентуален умисъл за умъртвяване, а не за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда.
При обективизиране на този престъпен умисъл, съставляващ субективния елемент от състава на извършеното деяние, деецът осъществява престъпление по чл. 115 НК, а не по 124 НК.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Въз основа на събраните доказателства в делото окръжният съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият и пострадалият са били приятели. Работили са заедно на частно като строителни работници. Двамата са имали слабост към алкохола.
Няколко дни преди събитието подсъдимият имал в себе си 280 лв. У него се породило подозрение, че сумата е открадната от пострадалия, затова направил оплакване пред органите на народната милиция в такъв смисъл.
На 30.Х.1982 г. подсъдимият и пострадалият били в дома на първия. Почерпили се с алкохол. Подсъдимият запитал пострадалия дали той му е откраднал парите. Получил отрицателен отговор на въпроса си, той започнал да бие с юмруци пострадалия, като ударите били нанасяни предимно в главата. По време на побоя пострадалият признал, че парите са у дома му и обещал да ги върне на следващия ден. Въпреки направеното признание и даденото обещание за връщане на парите подсъдимият не преустановил побоя, а продължил да нанася удари на пострадалия. След поредния удар последният паднал на земята. Разбрал, че същият е починал, подсъдимият го натоварил на желязна количка, с която го закарал до градския парк, където го оставил, след което уведомил органите на МВР, че му е нанесъл побой.
От тази правилно установена фактическа обстановка съдът по същество е направил правилни правни изводи и законосъобразно е квалифицирал извършеното общественоопасно деяние по чл. 115 НК.
Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимият е умъртвил пострадалия. Той му е нанесъл множество удари с юмруци, в резултат на които същият е починал. По този юридически факт подсъдимият не е спорил в инстанцията по същество, а не спори и в тази инстанция. Възразява само, че е причинил смъртта на пострадалия по непредпазливост.
Първоинстанционният съд обосновано е направил извода, че при извършване на деянието подсъдимият е действувал умишлено - с евентуален умисъл. Той е имал съзнание за общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването на същите последици.
Озлобен от липсата на парите му и считайки, че те са откраднати от пострадалия, подсъдимият е започнал да го удря с юмруци, за да получи признание за кражбата. Постигнал този резултат, той не преустановил побоя, а, напротив, вследствие на пияното състояние, в което се е намирал, с ожесточение и настървение продължил да нанася удари на пострадалия, съсредоточавайки същите предимно в областта на главата. Така подсъдимият нанесъл на пострадалия повече от двадесет силни удари, един от които причинил смъртта на същия. Тези действия на подсъдимия обективират престъпния му евентуален умисъл за умъртвяване на пострадалия. В представеното му съдържание е било формирано решението да нанесе жесток побой на пострадалия, като е допускал, че вследствие силните удари може да настъпи и смъртта на същия, но се е съгласявал с настъпването на този възможен резултат, който резултат и обективно е настъпил. Ако подсъдимият е искал само да нанесе побой на пострадалия, той би се задоволил с по-малък брой удари, с по-малка интензивност, като би ограничил същите само в област от тялото му, в която не се намират жизнено важни органи. Нанасяйки обаче голяма част от ударите в областта на главата и шията на пострадалия, където се намират жизнено важни органи, подсъдимият е допускал, че наред с желания резултат - причиняване телесна повреда на пострадалия, може да настъпи и друг по-тежък резултат - умъртвяване на същия, но е продължил да нанася удари, съгласявайки се с настъпването и на този възможен резултат. Горната дейност на подсъдимия съдържа в себе си всички фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението по чл. 115 НК както от обективна, така и от субективна страна. Като е квалифицирал същата по посочения текст от НК, съдът по същество не е допуснал нарушение на материалния закон, а правилно е приложил посочената материалноправна разпоредба на чл. 115 НК. Доказателствата в делото доказват обвинението срещу подсъдимия по този текст от закона по несъмнен начин съобразно с изискването на чл. 301, ал. 2 НПК.
Инстанцията по същество е направила обосновано и извода, че дейността на подсъдимия не разкрива наличието на извършено престъпление по чл. 124 НК. Данните в делото не убеждават подсъдимият да е причинил смъртта на пострадалия по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. С оглед естеството и начина на нанасяне ударите, техния брой и областта от тялото на пострадалия, в която същите са нанесени, не може да се счете, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, макар и да е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или че е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Възрастта, интелектът и социалният опит на подсъдимия изключват възможността да не е съзнавал, че от нанесения голям брой тежки удари на пострадалия няма да настъпят предизвиканите от него последици - смъртта на същия. Освен това начинът на нанасяне на побоя и последващите действия на подсъдимия, извършени след настъпването на смъртта на пострадалия, дават основание да се приеме, че подсъдимият изобщо не е мислил да предотврати настъпването на предизвиканите общественоопасни последици. Той не е разчитал на никакви фактори за осуетяване настъпването на същите общественоопасни последици. Съгласил се е с настъпването на последиците само за да постигне желания резултат.
.
