начало
Борисов: Ще направим правителство на малцинството Борисов: Ще направим правителство на малцинството

Тълкувателно решение №5/05.04.2006 г.

В този форум можете да търсите и предоставяте лекции и др. материали


Тълкувателно решение №5/05.04.2006 г.

Мнениеот sirena » 16 Ное 2006, 20:07

Някой може ли да ми каже по-подробно за какво става дума в него
sirena
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 01 Апр 2006, 23:25

Мнениеот d_zareva » 16 Ное 2006, 20:16

Ето ви текста на решението:
Тълкувателно решение № 5/2005 от 5.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК, докладчик председателят на отделение Добрила Василева
Бюлетин на ВКС, бр. 5/2005 г., стр. 34
чл. 115, ал. 1, б. "ж" ГПК,

чл. 84 НПК

------------------------

Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 87 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии да постанови тълкувателно решение по някои спорни въпроси на погасителната давност:

1. Предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира и прекъсва ли теченето на погасителната давност относно цялото вземане?
2. Висящият наказателен процес, в който не е бил предявен иск за обезщетение на вреди от престъплението, предмет на обвинението, спира ли теченето на погасителната давност за вземането на такова обезщетение:
а) ако процесът е приключил с прекратяване в досъдебната фаза, респективно след връщане на делото от съда за доразследване на органите на предварителното производство?
б) ако процесът е приключил с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд?

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1. По първия от повдигнатите въпроси след проведеното гласуване не се постигна необходимото мнозинство по чл. 87 ЗСВ за вземане на решение, поради което предложението следва да се отклони.
2. В съдебната практика има случаи, при които пострадалият от престъпление, за което е образувано наказателно производство, изчаква то да достигне до определена фаза на развитие и установеност на деянието и дееца и тогава да предяви граждански иск за обезщетение на вредите. Когато предварителното производство е продължило по-дълъг период от време, е възможно гражданският иск да се предяви след изтичане на петгодишния срок от увреждането, при което би могло да се възрази, че вземането е погасено по давност. За такива случаи в съдебната практика съществуват две противоречиви становища, което налага настоящото тълкувателно решение.

Според първото становище вземането на пострадалия за обезщетение на вредите възниква от момента на увреждането и откриването на дееца, но докато трае наказателното, включително и досъдебното производство, давност за това вземане не тече. Това становище се обосновава с връзката между гражданския и наказателния процес, когато деликтът е и престъпление, тъй като поначало установяването на престъплението се извършва по реда на НПК. Затова се приема, че произнасянето по въпроса за обезщетението трябва да изчака приключването на наказателното производство, като през този период давност не тече. Поради единството на наказателния процес, включващ съдебно и досъдебно производство, се приема, че спирането настъпва от момента на образуване на предварителното производство.


Според второто становище, независимо от това как се е развило наказателното производство, гражданският иск трябва да се предяви в петгодишния давностен срок, а образуването на досъдебно или съдебно производство по НПК не спира теченето на този срок.


Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище.


Въпросите за това кога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане, кога се погасява по давност, какви са основанията за спиране или прекъсване на давностния срок са подробно изяснени в досегашната практика на Върховния съд. Не е имало съмнение с оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, че вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.


За разкриване на престъплението може да се образува наказателно производство. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД висящият съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителна давност. Наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Съгласно чл. 1 от действащия Наказателно-процесуален кодекс - ДВ, бр. 89/ 1975 г., отм. бр. 86/2005 г. и чл. 1 от новия НПК - ДВ, бр. 86/2005 г., в сила от 29.04.2006 г., целта на наказателното производство е да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Най-общо страни в наказателния процес са разследващите органи, прокурорът, съдът и лицето, извършило престъплението. Пострадалият не е страна в наказателното производство. Той придобива това качество, ако предяви граждански иск или встъпи като частен обвинител. Следователно наказателният процес не е съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение. Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец - и разпоредбите на НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за спирането на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние.


Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че пострадалият не е лишен от защита, въпреки че новият НПК не позволява предявяване на граждански иск в досъдебното производство, тъй като остава възможността за предявяване на иска по общия ред. Облекчените условия, при които се разглежда гражданския иск в наказателния процес поради спестяване на държавни такси и използване на събрания доказателствен материал, са съображения от практическо естество и заради тях не може да се разширява понятието за съдебен процес относно вземането, което се има предвид от нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ГПК.


Ако давностният срок изтича, докато наказателното производство все още се намира в досъдебната фаза, тъй като новият НПК не допуска предявяване на граждански иск на този етап от процеса - чл. 84 НПК, пострадалият трябва да предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата молба ще спре да тече погасителна давност за вземането. До приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. "д" ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 222 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.


Ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното производство, ще е налице съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство, а не висящото наказателно дело, е основание за спиране на погасителната давност.


Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта за доказване е на пострадалия. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК.


По изложените съображения Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд


РЕШИ:

1. Отклонява т. 1 от предложението на Председателя на Върховния касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира и прекъсва ли теченето на погасителната давност за цялото вземане.
2. Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.
d_zareva
Нов потребител
 
Мнения: 4
Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:19

Мнениеот sirena » 16 Ное 2006, 22:04

Много Ви благодаря, това ме интересуваше.
sirena
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 01 Апр 2006, 23:25


Назад към Лекции и материали


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


cron