Установихме, че наистина има нужда от разработване на единни стандарти, на които да отговарят интернет страниците на българските съдилища. Това е важно от гледна точка на необходимостта от установяване на единни правораздавателни стандарти, от гарантиране на еднаквия достъп до правосъдие на българските граждани от всички райони в страната. През годините всеки български съд е разработвал по една или друга програма, един или друг модел някакъв сайт. Отделните сайтове в различна степен и по различен начин отговарят на необходимостта българските граждани и техните представители да получат информация, както обща за дейността на съответния съд, така и информация за разглежданите от него дела. Всъщност това е важно от гледна точка на необходимостта най-после на законово ниво да закрепим, да регулираме по-активното използване на информационните технологии от органите на съдебната власт. Това е предмет и задача на създадената работна група от Министерство на правосъдието, която да предложи промени в закона за съдебната власт именно в частта за информационни технологии, статистика, натовареност.

Какво е нужно да се направи в тази сфера със сайтовете?

По въпроса с информационните технологии е важно да се разработи един модел за поетапно задължително въвеждане на електронния обмен на документи както между органите на съдебната власт, така и в отношенията между тях и гражданите и юридическите лица, въвеждането на електронния документ и електронния подпис, задължителното поетапно въвеждане на електронното призоваване първоначално по граждански и административни дела и т. н. Колкото до интернет страниците на съдилищата, те трябва на първо място да дават информация на гражданите, която да им позволи да се ориентират при сезирането на съответния съд, т. е. да имат информация за неговата структура, за разглежданите от него дела, една обща информация за банкови такси, да имат на разположение бланки и формуляри за най-типичните съдопроизводствени действия. Това е т. нар. статична информация. Интерес представлява т. нар. динамична информация, която трябва да намираме на сайтовете - информация, свързана с делата, разглеждани от съдилищата, графици на съдебните заседания, информация по движението на делата. Едва ли е нужно гражданинът да се разхожда до съда, а невинаги той живее в същото населено място, за да разбере дали делото му е насрочено, дали е изпратено на горната инстанция, дали е оставено без движение, дали се намира на доклад и т. н. Това е информация, която съвсем спокойно може да се подава на сайта на съда, без да има какъвто и да е конфликт с необходимостта да се защитават личните данни, защото е достатъчно да се публикува номерът на делото, а не имената на страните и предмета на това дело. Добра е и идеята при публикуването на съдебните актове да се разработи софтуер, който да позволи търсенето в съдебните актове на даден съд по ключови думи, по разпоредби, така че гражданите да могат да се ориентират каква е практиката на съда по даден въпрос и да ориентират своята защита по този начин.

Възможно ли е според Вас единен софтуер да бъде валиден за абсолютно всички съдилища, т. е. да се създаде една система между тях?

Не само е възможно, а е и задължително. И е добре с бъдещата промяна в закона за съдебната власт това да се възложи на Висшия съдебен съвет.

Споменахте за електронното призоваване. Като бивш председател на Софийския районен съд, това ще облекчи ли работата на съда, която е доста натоварена?

Електронното призоваване е неизбежно. Категорично вярвам, че един ден то ще бъде реализирано. Не само защото по силата на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека ние сме длъжни да предприемем мерки за ускоряване на съдопроизводството. Електронното призоваване е по-бързо, по-сигурно, то е антикорупционна мярка, в крайна сметка е мярка, която е насочена към намаляване на финансовото бреме в обслужването на правораздавателната дейност. Ще спестим средства за съдебни служители, за заплати, за технически разходи, които с времето многократно ще бъдат изплатени.

На 15 години затвор бе осъден Любомир Димитров-Гребеца, който първоначално сътрудничи на разследващите, а в края на делото се отметна от думите си. В решението на Софийския градски съд (СГС) бе записано, че четиримата са участвали в трайно работеща въоръжена банда, която обаче няма изявени лидери.

Единствено за отвличането на Румен Гунински-младши не бе осъден никой, тъй като прокуратурата разполагаше само с показанията на Гребеца по този случай, но те не бяха подкрепени от никакви други данни. По време на разглеждането на делото в залата бяха възпроизвеждани няколко записа от негови разпити.

Именно един от тях, на който присъстват още Културиста и ключовият защитен свидетел на обвинението Валентин Михайлов-Ихтиманския, е определен в мотивите на съдия Магдалинчева като "законово неприемлив".

"Това показва, че по естеството си подслушаната и документирана посредством СРС "беседа" не е нищо друго освен разпит на задържано лице без да са му разяснени правата и без да са осигурени минимално изискуемите гаранции за защита. Подобно тежко заобикаляне на закона не може да бъде толерирано от съда, който при формиране на фактическите си изводи е задължен да изключи упоменатите специални разузнавателни средства", посочва магистратът.

Интересното е, че в това незаконно действие на разследващите участват не кои да е, а лично заместник главният прокурор Бойко Найденов, както и шефът и зам.-шефът на ГДБОП Станимир Флоров и Валентин Цоновски.

Друг сериозен гаф на разследващите, споменат в мотивите на СГС, е следственият експеримент, проведен с един от потърпевшите – Мехмед Чакър. Тъй като той не владее писмено български език, задължително е било присъствието на преводач. Такъв обаче не е бил осигурен и затова в тази роля влиза съпругата на Чакър.

Тя обаче не е била официално назначена като преводач, не е била запозната със задълженията, които има при провеждането на подобно процесуално действие, както и с отговорността, като ще носи при неверен превод. Освен това заради близкото си родство с жертвата изобщо не е имала право да изпълнява такава роля в експеримента.

В крайна сметка Чакър не е прочел протокола за следствен експеримент и е положил подпис под него, без да се убеди в съдържанието му. По тези причини, съдия Магдалинчева изключва от годните доказателства по делото и информацията, добита благодарение на въпросния следствен експеримент.

Още през октомври 2011 г. стана известна и друга грешка на разследващите. Наложи се един от наблюдаващите прокурори – Бисер Кирилов, да си направи отвод от процеса, тъй като се оказа, че без знанието на съда е инициирал оглед на къщата на свидетеля Иван Велев. Велев е собственик на къща в село Петровене, където се предполага, че е бил държан Гунински-младши. На огледа е присъствал и потърпевшият, което обезсмисли провеждането на нов следствен експеримент с негово участие, вече назначен от съда.

От мотивите става ясно още, че вината на Културиста, Йожи, Релето и Гребеца е доказана основно благодарение на показанията на Вальо Ихтиманския, за когото СГС още при произнасянето на присъдата уточни, че има достатъчно данни, за да се заключи, че и той е бил част от бандата.

Това неведнъж бе повод за защитата да възрази, че показанията му не могат да се приемат за достоверни, тъй като целта му е да се спаси от наказателна отговорност. Бе посочено и че абсолютно неоснователно прокуратурата е избрала Михайлов и другия защитен свидетел Найден Недев и не ги е привлякла като обвиняеми.

"Съдът няма право да изслуша едно лице като обвиняем, ако той е посочен като свидетел, нито да укаже да му се повдигне обвинение, защото това означава пряка намеса във функциите на прокуратурата, очертани от конституцията. Това, че едно лице има пряко участие в престъпленията, за които свидетелства, трябва да бъде преценявано от гледна точка на достоверност на изложението му, а не на основата на изначална негодност на неговите показания. По-нататък обстоятелството, че по отношение на В.М. и Н.Н. са прилагани мерки за защита също не ги прави ненадеждни свидетели. Защитата на свидетеля има за цел да обезпечи свободните му показания, а твърдението, че само този статут аргументира даване на неверни показания не намира опора в материалите по делото", пише съдия Магдалинчева.

По отношение на обстоятелството, че лидери на "Наглите" така и не бяха установени по време на делото, СГС посочва, че срещу обвинените като шефове на бандата Прокопиев и Евтимов изобщо не са били събрани никакви доказателства в тази посока. Такива твърдения не се намират дори и в показанията на Ихтиманския.

Директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов каза, че "Лукойл" стои в основата на заведеното срещу него дело. Думите на Танов дойдоха, след като Софийският градски съд даде ход на процеса, по който той отговаря за издаване на класифицирана информация. Това е станало в телевизионно интервю на 1 септември миналата година, по време на което Танов обявил количеството военновременни запаси от гориво, държано в "Лукойл".

Шефът на митниците нападна прокуратурата, казвайки, че държавното обвинение изпълнява поръчка на рафинериите. Според него именно от "Лукойл" стояли зад делото, тъй като те били единствената засегната страна в случая и целели чрез този процес да го дискредитират и да го отстранят от поста. "Само те са засегнати в случая и са в нарушение на това, което трябва да съхраняват".

Танов каза, че не бил издавал никаква държавна тайна, а бил направил чист лапсус, защото в интервюто споменал военновременните запаси, а всъщност имал предвид тези, предвидени при криза и природни катаклизми, които са публична информация.

От прокуратурата обаче продължиха да отстояват тезата си и поискаха от съда глоба за Танов. Мотивите на обвинението представя прокурор Виолета Тонева: "Която информация касае задължителните запаси, а другата касае съхранение на военновременните запаси, което е абсолютно класифицирана информация. Прокуратурата не е поръчкова, за да внесем това дело в съда, значи сме събрали достатъчно доказателства".

Процесът беше отложен за 5 юли. Тогава се очаква да бъде разпитан и директорът на агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" Станимир Пеев.

Молба за възобновяване на делото срещу Кирил Рашков-Цар Киро е постъпила в Асеновградския районен съд. В молбата си той иска делото да се гледа отново пред Върховния касационен съд /ВКС/.

Рашков е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода затова, че на 23 септември миналата година е заплашил с убийство Веселин Христов и Иванка Петрова, леля и вуйчо на убития при размириците в Катуница Ангел Петров. Пловдивският окръжен съд потвърди присъдата на Кирил Рашков.

Цар Киро иска решението на окръжните магистрати да бъде отменено от ВКС, както и присъдата му да бъде намалена.

В молбата се посочва, че съдът е кредитирал единствено доказателствата на обвинението и не е взел предвид доводите на защитата.

Лидерът на СДС Мартин Димитров е подал оставка пред Националния съвет на партията, след като форумът е отхвърлил настояването му за препотвърждаване на споразумението с ДСБ за продължаване на Синята коалиция за изборите догодина, научи Дарик.

49 делегати са били срещу споразумението, 38 са го подкрепили.

Оперативното ръководство на партия ще избере временен лидер.

Гласувалите срещу обединението са се разделили в мнението си дали сините да се явят самостоятелно на изборите, или в друга коалиция.

Началникът на Национална служба за охрана генерал-лейтенант Димитър Димитров е депозирал оставката си пред президента Росен Плевнелиев, съобщиха от пресслужбата на държавния глава. По лични причини ген. Димитров желае да бъде освободен от длъжност и от военна служба. Оставката на Димитров е приета от държавния глава.

До назначаването на нов директор на Националната служба за охрана длъжността ще изпълнява бригаден генерал Тодор Николаев Коджейков, настоящ зам.-началник на службата.

Още в началото на март т.г. стана ясно, че предстоят рокади по върховете на Националната служба за охрана. Очакваше се ген. Димитър Димитров да бъде освободен, тъй като званието му е по-високо от допустимото за поста - генерал-майор. Разминаването се получи, след като на 23 февруари кабинетът утвърди длъжностите във въоръжените сили, НСО и разузнаването. Именно там бе записано, че шефът на държавните гардове трябва да е максимум генерал-майор.

Димитър Димитров оглави НСО през 2007 г., когато зае поста на Румен Миланов. Преди това той беше зам.-началник на службата.

Новият началник на НСО Тодор Николаев Коджейков се грижеше за сигурността на Бойко Борисов още по времето, когато сегашният премиер беше кмет на София. През 2009-та Коджейков бе издигнат до зам.-началник в службата.

Президентът Росен Плевнелиев заминава днес на едноседмично посещение в САЩ. Първите четири дни на посещението са посветени на делови срещи и срещи с наши сънародници в Сиатъл, в Силициевата долина в Сан Хосе и в Чикаго.

В Сиатъл президентът ще се срещне късно тази вечер българско време с основателя на компанията „Майкрософт” Бил Гейтс в качеството му на основател и на благотворителната фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. Основна тема на тази среща е разширяването на контактите на фондацията с потенциални партньори в България. В Сиатъл ще се състои и среща с представители на американски компании на тема „Изграждане на мостове чрез бизнес” и кръгла маса, посветена на иновационните екосистеми.

На 17 май в Силициевата долина българската делегация ще посети някои от водещите центрове за иновации, както и някои от най-успешните американски компании, за да се върне в България с идеи и създадени партньорства за бизнес инкубатор или технологичен парк. Българската делегация начело с президента Плевнелиев ще посети лабораторията на Google и Научноизследователския център на НАСА. Президентът ще се срещне и с президента на компанията „Сиско” Джон Чеймбърс.

На 18 май президентът Плевнелиев ще отпътува от Сан Хосе за Чикаго, където ще участва в откриващата се на 20 май среща на високо равнище на НАТО. Преди форума на НАТО президентът ще се срещне с представители на българската общност в Чикаго, която е най-многобройната в САЩ.