Казак обясни, че често членовете на кабинета не се явяват в парламента като се извиняват с провеждане на заседание на правителството по същото време.

При дискусията ДПС и Коалиция за България обвиниха кабинета в пренебрежително отношение към законодателната власт, а ръководството на Народното събрание - в прикриване на министрите от парламентарен контрол .

В края на заседанието Цецка Цачева наложи дисциплинарно наказание - забележка, на Мая Манолова от Коалиция за България за начина, по който разговаря с мнозинството в пленарната зала. В лично обяснение депутатът от левицата обвини управляващите в „некадърен сценарий, бездарни изпълнители”, заради опита им да пренаредят дневния ред.

От балкона на парламента дебата изслуша зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по междуинституционалните отношения и администрация Марош Шефчович. Той коментира, че България е изпълнила критериите и би трябвало вече да е в Шенген. По думите му междинният доклад на Европейската комисия всъщност е техническа оценка и представя актуалното състояние и постигнатият напредък през последните шест месеца. „Еврокомисията е винаги готова, както е било и досега, да оказва подкрепа в усилията на България, така че да се стигне до положителен доклад през юли”, заяви още Шефчович.

Необходимостта да се измени ЗСВ, както предлагат от ССБ, следва пряко от оповестения вчера (8.02.12 г.) технически доклад на Европейската комисия. Докладът ясно сочи потребността да се реформират правилата за конституиране на ВСС, за да се поправят именно тези пороци, за които ССБ от години критикува статуквото.

Очакваме министърът на правосъдието без забавяне да внесе предлаганите от ССБ изменения на ЗСВ в Народното събрание. Министър Ковачева обеща това поне двукратно. В началото на януари т.г., след тежкия срив на избора на инспектори за ИВСС от Народното събрание, тя покани ССБ да даде конкретните си предложения за законодателна реформа, като призна острата нужда от такава. И вчера в пресконференция относно доклада на ЕК министърът се позова на готовността си за промени в Закона за съдебната власт. Такива изявления имат обвързващи последици. Българският хелзинкски комитет, чийто годишен доклад за правата на човека също предстои, следи въпроса отблизо.

Адв. Маргарита Илиева, заместник-председателка на БХК и директорка на правната му програма

Пенчев пише още, че не намира за основателно да се въвежда подобен платен избор. „Не е оправдано да се заплаща от здравноосигурено лице сума до 900 лв. за избор на лекар или екип, при положение че манипулацията се заплаща от здравната каса и съответните специалисти имат договорни отношения с болничното заведение, т.е. получават възнаграждение за труда си", категоричен е омбудсманът.

По този начин на практика се заплаща два пъти за достъпа до медицинска помощ и извършването на дадена манипулация или интервенция - веднъж чрез касата по клиничната пътека и втори път от здравноосигуреното лице чрез т. нар. допълнителна услуга избор на лекар или екип", пише общественият защитник и препоръчва на министър-председателя да предприеме необходимите действия в рамките на неговите правомощия, за да бъде съобразена наредбата с реда и условията за достъп до медицинска помощ, предвидени в Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване, както и с Конституцията.

„Макар даренията на полицията да са се опитали да влязат в публичен регистър, да се направи някакво подобрение в тази посока, практиката - продължава изречението - на тези дарения е много под въпрос във връзка с отчетността, финансовата прозрачност и, забележете, опита да се заобиколят правилата на обществените поръчки", каза Кунева. Тя определи обществените поръчки като ядрото на европейските фондове. По думите й когато някъде се появи критика за обществените поръчки, тогава са в опасност и магистралите, и всичко онова, което правителството иска да продължи да прави.

„Когато не се търси или се гледа злонамерено на мнението на граждански организации, че те „ни топят пред Брюксел", и по този начин се гледа и на опозицията, тогава с огромно нетърпение чакат доклада на Брюксел, за да изрече той нещата, които те не са изрекли или не са могли да бъдат чути", каза Кунева.

Според Кунева отговорността за критиките в доклада не е само на правителството - констатациите не били похвала и за опозицията. По повод нуждата от реформа в съдебната система Меглена Кунева отбеляза, че публичните атаки срещу председателката на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова са е много опасни и опитът да бъде накарана да млъкне, я превръща в един от водачите в съдебната система:

„Очевидно имаме неефективни и заразени с корупция почти всички звена на правораздавателната система - от полиция до съдебна система, казвам го с цялата си болка и за двете системи, и прехвърлянето на топката между различните институции също е бягство от проблема. Това, че се опитват да унижат публично съдия Тодорова е много лошо", каза Кунева.

Тя допълни, че Мирослава Тодорова е добър професионалист и обясни, че не я познава лично.

„Точно срещу нея се изсипва всичко. За да млъкне? Ако е така, искам да ви кажа, че най-сетне сме си намерили водач по отношение на съдебната система, защото тя не млъкна и защото хората се възмутиха. Тоест има и последователи", коментира Кунева.

Тя подчерта, че във всяка област има нужда лидери и те трябва да бъдат откривани, подпомагани, защото според Кунева „авторитарната система на управление най-напред удря тях".

Казусът възникна след като стана ясно, че няма указ, който да упълномощава вицепрезидента Ангел Марин да помилва и да дава или отнема гражданство през втория си мандат.

Георги Колев посочи, че конкретният състав на ръководения от него съд, който ще гледа делото, трябва да прецени дали да сезира Конституционния съд, тъй като въпросът е извън правомощията на административното съдилище. По думите на Колев има възможност и производството да бъде прекратено.

Така Атина ще трябва да постигне първичен бюджетен излишък до 2015 г. вместо до 2014 г., както се предвиждаше по-рано. Това ще даде на правителството още време да се справи с бюджетните си проблеми.

Съгласно сделката правителството ще трябва също да уточни допълнителни мерки за икономии на стойност 10 милиарда евро до юни и валидни за периода 2013-2015 г.

Съкращенията на бюджета за 2012 г. включват 400 милиона евро от държавни инвестиции и 300 милиона от бюджета за отбраната.

Сделката включва в обхвата си и механизъм за рекапитализиране на банките, които държат облигации по гръцкия дълг. Ще има два механизма на рекапитализиране - за най-закъсалите банки и за банките с по-малко проблеми.

По-рано тази нощ партиите в управляващата коалиция се съгласиха по почти всички искания на Тройката, отпускаща заеми на Гърция с изключение на въпроса за пенсиите. Премиерът Лукас Пападимос увери, че всички неразрешени въпроси ще бъдат решени преди срещата на Еврогрупата в Брюксел тази вечер в 17 часа по Гринуич.

Тази нощ Пападимос има среща представителите на Тройката.

В края на януари посланикът на България в Москва Пламен Грозданов съобщи, че до края на годината страната му ще върне дълга на своите партньори в "Бургас-Александруполис". Към този момент общата сума на задълженията й бе 6,38 милиона евро, добавя електронният вестник.

По думите на Дьомин, към началото на годината българският дълг в рамките на проекта е достигал 7,3 милиона евро, пише "Взгляд".

След "дълги и доста трудни" преговори по връщането на дълга "България започна да се разплаща за "Бургас-Александруполис", съобщава на сайта си руската Агенция за петролно-газова информация.

Дьомин отбеляза, че платените на "Транснефт" 4,7 милиона евро са само главницата по дълга и българската страна няма да погасява лихвите, защото такива разходи не са включени в бюджета на страната, предаде вчера ИТАР-ТАСС.

"Те платиха парите, които трябваше да платят", цитира електронното издание "Инвесткафе" думи на руския министър на енергетиката Сергей Шматко.

Само допреди седмици България заявяваше, че няма намерение да плаща нищо, пише електронният в. "Взгляд", като се позовава на изявление на премиера Бойко Борисов.

"В самата "Транснефт" казват, че българската страна все още остава длъжник (. . .) Засега "Транснефт" остава доволна, че все пак е успяла да се разбере с българските си колеги и отношенията във връзка с проекта "ще протичат в цивилизована форма", добавя "Взгляд".

По-рано София многократно връщаше за доработване екологичната обосновка на проекта. Аналитици предполагаха, че България е искала да спре проекта под предлог, че е опасен за околната среда, за да не плаща неустойки на Русия и Гърция, пише "Ведомости".(БТА)