В правния отдел на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) работят 22-ма юрисконсулти, чиято заплата се плаща от данъкоплатците. Но когато става дума за някои дела на фонда, водени с фалирали фирми, въпросните юрисконсулти се оказват или недостатъчно компетентни, или твърде заети, за да си свършат работата. Фактът, че делата са с фирми във фалит, е ключов, защото накрая цялата сметка остава за държавата, т.е. за всички нас.

В точно такива случаи фонд "Земеделие" решава да "аутсорсва" делата на адвокатски кантори, вместо да използва юрисконсултите си. Така данъкоплатците плащат за едно и също нещо най-малко двойно, показа разследване на Mediapool.

Делото на "Птицекланица" АД

То струва на данъкоплатците 628 000 лева. Толкова са адвокатските разноски за един неособено заплетен казус, но пък цената е като за пред Арбитража по търговските спорове в Женева.

Добричката "Птицекланица" АД фалира в края на 2009 година. Две години по-късно фирмата решава да хвърли цялата вина за несполуките си върху фонд "Земеделие". Заведеният от фирмата иск срещу ДФЗ не е нещо необичайно за държавната институция. Птицекланицата казва, че фондът й дължи 6.1 млн. лв главница и лихви по одобрен проект, финансиран от европейска програма за развитие на селските райони.

По делото е установено, че птицекланицата наистина е построила всичко обещано. Има само един проблем с документацията по проекта й – тя е фалшифицирана. Всяка фирма, която кандидатства за европейски пари от ДФЗ, трябва да събере поне три оферти от различни доставчици на оборудване. Така се гарантира, че фирмата е търсила добра сделка, а не се е опитвала да източва на европейски пари чрез подставени лица.

"Птицекланица" АД наистина е събрала три оферти – от холандска, френска и италианска фирми. Холандската е спечелила. После се оказва, че един от собствениците на фирмата победител е собственик и на френската фирма. Това не са две независими оферти. Накрая се разбира, че офертата на италианската фирма си е направо фалшива. Тя е изпратена до птицекланицата пак от холандската фирма, която по някакъв начин е разполагала с нея. Всъщност офертата на италианската фирма е била оригинално адресирана до румънска компания. Всичко това е установено при разследване на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Поради това ДФЗ отказва да плати проекта на "Птицекланица" АД, която пък твърди, че ставало дума за "техническа" грешка.

Делото е изключително елементарно, което личи и от съдебните актове. На първа инстанция съдията описва казуса и с едно изречение се мотивира, че "Птицекланица" АД е неизправна страна по договор. Това означава, че ДФЗ не дължи никакви пари за проекта, да не говорим за допълнително поисканите 33.2 млн.лв.

Всяка година ДФЗ води стотици подобни дела. Фактът, че заведеният иск е огромен, не прави делото сложно. Въпреки това ДФЗ се обръща за представителство към адвокатска кантора и разходите за услугата са 314 000 лева. Разходи, които можеха да бъдат спестени, ако бяха ползвани щатните юрисконсулти. Делото обаче не приключва до тук. "Птицекланица" АД обжалва пред Софийския апелативен съд, който потвърждава решението за отказаното финансиране, но връща за ново произнасяне делото в частта му за допълнителните 33.2 млн. лева. Причината - делото не може да бъде прекратено, както се е случило, а да има мотивирано решение.

През март тази година Софийският градски съд очаквано отхвърля претенциите на птицекланицата с решение в обем от една страница. ДФЗ обаче твърди, че е платило още 314 000 лева за адвокат, въпреки че става дума за същото дело. Така сумата набъбва до 628 000 лева. Съдът отхвърля претенцията на ДФЗ за адвокатски разноски, защото сумата противоречи на добрите нрави. Още повече, че вече има едно плащане. Така данъкоплатците плащат "адвокатските" през бюджета на фонда. Те плащат и първите 314 000, защото към 2013 г. птицекланицата отдавна е фалирала и ДФЗ няма как да си вземе парите за адвокатски разноски.

Казусът "Еврофриго"

"Еврофриго" АД е фирма, която преплита интересите на двама добре известни бизнесмени – Марио Николов и Людмил Стойков. Те станаха клиенти на прокуратурата делото "САПАРД", което накрая се превърна в един от най-шумните провали на държавното обвинение. През 2014 година фирмата влиза в процедура по несъстоятелност, което е важна част от настоящата история.

През 2007 г. след поредица от проверки ДФЗ разбира, че "Еврофриго" не използва по предназначение закупеното с европейски пари оборудване. Фондът изпраща нотариална покана за връщане на парите - 2.93 млн. лв. Фирмата подава молба до ДФЗ, с която казва, че е готова да плати доброволно.

Въпреки това случаят допира до Софийския районен съд, който издава изпълнителен лист в полза на фонда. Листът е обжалван от "Еврофриго" пред Софийския градски съд, който обезсилва изпълнителния лист. Аргументът е, че има допуснато процесуално нарушение. През 2008 г. "Еврофриго" все пак превежда парите на ДФЗ под заплаха от запор на сметки. Пет години по-късно "Еврофриго" е в затруднено положение и се сеща за тия пари. Фирмата завежда дело за връщане на въпросните 2.93 млн. лв. плюс 1.6 млн. лв. лихви.

На първа инстанция фирмата все още функционира и печели делото. ДФЗ използва един от своите юрисконсулти.

ДФЗ обжалва. Делото на втора инстанция започва през 2015 г., когато "Еврофриго" вече е фалирала, а ДФЗ вече използва адвокатска кантора. Съдът отсъжда в полза на фонда с аргумент, че е абсурдно "Еврофриго" да претендира за пари, които дължи на ДФЗ. Адвокатските разноски по делото са 183 000 лева. Два пъти по-скъпо от валидните към онзи момент минимални адвокатски възнаграждения.

ДФЗ: Имаме твърде много и твърде сложни дела

В отговор на въпросите на Mediapool Държавен фонд "Земеделие" обясни следното:

"Необходимостта от ползването на адвокатски кантори се обуславя от голямата натовареност на служителите на ДФЗ в дирекция "Правна", от големия брой дела (по които страна е Фондът), както и от фактическата и правна сложност на съответното дело".

Не бяха предоставени исканите правила за избор на адвокатските кантори, но от отговора се разбра, че през 2011 г. тогавашният шеф на фонда просто си ги е подбрал. До март 2011-та фондът се управляваше от Светослав Симеонов, след което бе сменен от Румен Порожанов. ДФЗ не отговори и какво е платил за воденето на тези две дела, но това се разбира от съдебните решения.

Сумите, плащани по делата, се изчисляват по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения плюс бонус за фактическа и правна сложност на делото.

Проверката на Mediapool в системите на Софийския градски съд и Административен съд – София град показва, че юрисконсултите на ДФЗ не са чак толкова натоварени с дела. От 2011 г. досега всяка година срещу фонда се завеждат между 260 и 290 дела годишно. Това прави по около 13 дела на юрисконсулт на година, което няма как да е много. Още повече, делата са еднотипни – споровете са дали проектите са изпълнени или не са изпълнени, дали има плащане или няма плащане. Така през 2011 г. "мощната" фирма "КРАСИ-ГИНА МИЛКОВА" ЕТ печели дело за 1.2 млн. лева срещу ДФЗ, използвайки... служебен адвокат, защото няма пари за друг.

Събраната от Mediapool статистика показва още, че по огромна част на делата на ДФЗ се явяват юрисконсулти. Но защо по двете най-скъпи дела на фонда пред Софийския градски съд се явяват адвокати – ДФЗ не казва. В крайна сметка сложността на делата се преценява като бонуса над минималния хонорар – в зависимост от възможностите и предразположението на преценяващия.

Новини

СЕС сложи край на спора за закриването на спесцъда

18.04.2024 12:40

17 години не са стигнали да се реши дело за кражба на телефон

18.04.2024 14:17

Бившата шефка на митниците остана окончателно в ареста

18.04.2024 12:26

Спектър

ОББ: Услугите са главен мотор на икономиката

2024-04-17