Източник: Красен Николов, Mediapool.bg 24.01.2015 0
Търговската колегия на Върховния касационен съд изпитва дълбоки съмнения дали гражданските сдружения могат да се занимават с въпроси от политически характер. Това става ясно от питането, което колегията отправи в петък до Конституционния съд.
Върховните съдии са единодушни, че гражданските сдружения не могат да развиват политическа дейност върху базисните устои на държавността. Това са унитарния характер на държавата, териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяване на народния суверенитет и ограничаване на държавния суверенитет. С политическа дейност, насочена срещу тези устои, не могат да се занимават и политическите партии, тъй като това е противоконституционно.
Търговската колегия на ВКС обаче пита и нещо друго. Върховните съдии искат да се уточни какъв вид политическа дейност може да се определи като присъща само на политическите партии, а е забранена за гражданските сдружения. Те не смятат, че политическата дейност се изчерпва само с участието на избори.
Търговската колегия напомня на Конституционния съд, че гражданските сдружения биха могли да си поставят цели и действия в сферата на политическото.
"Например по отношение на защита на основни права или функционирането на отделни системи от държавното управление, но без с това да се засягат фундаментални елементи на конституционно установения политически базис на държавата и обществото", посочват от ВКС.
Според тях е "възможно" конституцията да дава монопол на партиите върху говоренето и действията върху цялото политическо поле. Практическият резултат от това би била пълна забрана за регистрация на сдружения, които работят по всички възможни теми, свързани с упражняването на държавната власт. Те биха се превърнали в беззъби организации, наподобяващи етажната собственост.
"Ако конституционният законодател имаше намерение да сведе кръга на целите и действията, присъщи само на политическите партии единствено до участието им в избори и придобиването на власт, той щеше да каже ясно и недвусмислено, че на гражданските сдружения не се разрешава участието в политически избори и нищо повече", казват от Търговската колегия.
Конкретният въпрос до КС е: "Кои политически цели и дейности са присъщи само на партиите и са забранени за гражданските сдружения?". Искането за тълкуване е насочено към текста на чл. 12. ал.2 от основния закон, който гласи: "Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии".
Според колегията на ВКС не всичко в конституцията е ясно и поради това се налага тълкуване на текста. Подобно питане на върховните съдии напомня много на действията, които Русия предприе през последните години срещу неправителствените организации в страната.
"Такова тълкуване на конституционното изискване на чл. 12, ал. 2 не е в противоречие с демокрацията. Става дума за допустимата юридическа форма на сдружаване на гражданите за осъществяване на политически цели и дейности", уточняват за всеки случай търговските съдии.
В питането се казва, че причината за неговото отправяне е "трудността, която срещат гражданските съдилища при изясняването на обхвата на конституционната забрана". От ВКС обаче не посочват конкретни дела, за да се разбере какво точно е направило този въпрос толкова интересен в момента.
Председател на Търговската колегия на ВКС е Таня Райковска, която бе на косъм да стане председател на Върховния касационен съд през септември. Не й стигнаха два гласа. По-късно мнозинството във ВСС заобиколи Закона за съдебната власт и я направи временен председател на ВКС.