навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

ИМА ЛИ ОЩЕ ЗАГАДКИ ОКОЛО СМЪРТТА НА БОРИС III?

Източник: в. Банкеръ 10.09.2008 0 - A +

За смъртта на българския монарх Борис III все още битуват различни версии. От деня, в който царят умира - 28 август 1943 година - и до ден днешен в общественото съзнание натрапливо се е набило убеждението, че Борис III е отровен по лична заръка на Хитлер. Тази версия е толкова вярна, колкото и че Сталин е отровил Георги Димитров. Съвсем неуместно се прави паралел както с кончините, така и с политическите качества на двамата.



В издадената Съвременна българска енциклопедия (ЕЛПИС, 1994 г.) е отбелязано, че Борис III умира "след съвсем кратко боледуване при недокрай изяснени обстоятелства".

Това пояснение на съставителите на енциклопедията може би се дължи на това, че те държат изключително много и разчитат на твърденията на самото царско семейство... "Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикателство", твърди овдовялата Йоанна. Сестрата на монарха княгиня Евдокия упорито раздухва в западната преса твърдото си убеждение, че Хитлер има пръст в преждевременната смърт на брат й.

Същата теза застъпва и царският съветник Павел Симеонов Груев, чийто син (емигрант в САЩ, вече покойник) е автор на книгата "Корона от тръни". Личният шофьор на Борис III не е на по-различно мнение: ..."Сигурен съм, че Негово Величество беше отровен". Единствен принц Кирил е изразил различното становище, че смъртта на царя не е насилствена. Но по-късно пред Народния съд "коригира" изказването си, заявявайки, че неговият брат е жертва на германците.

Версията, че Адолф Хитлер е отровил Борис III поради намерението му за излизане от Оста, е несъстоятелна. По същата причина фюрерът е трябвало да отстрани италианския крал Виктор-Емануил (който сваля Бенито Мусолини), а също така румънския крал Михай и унгарския регент Хорти, които са заговорничели за завой във външната политика. Хитлер само деликатно загатва, че е информиран за техните намерения. В статията си "Борис III жертва на Хитлер ли е?" французинът Филип Делорм цитира бившия български дипломат Н. Николов, според когото монархът вече е на легло, когато непрекъснато питал дали е възможно германците да са му дали някаква отрова със закъсняло действие. Началникът на царската канцелария Светослав Помянов опровергава всичко с едно изречение:... "Царят много добре се разбираше с Хитлер".

Ако все пак допуснем и предположението, че Борис III е бил отровен, то е много по-вероятно това да са сторили англичаните. Само няколко дни след смъртта на българския монарх Уинстън Чърчил произнася заплашителна реч, в която гневно заявява, че това, което се е случило с Борис III, ще последва и останалите германски съюзници.

Доста английски политици са имали зъб на Борис не само заради сътрудничеството му с германците, но и заради писмото му от есента на 1938 г. до лорд Чембърлейн с препоръка Судетската област да се пожертва за спасението на чехословашката държава и мира в Европа. Тогава се стига до спогодбата от Мюнхен, подир която Германия окупира не само Судетите, но и цяла Чехословакия. След посещението си в Англия Борис III признава, че е написал писмото по поръчение на Хитлер.

Въпреки всичко монархът се радва на добри роднински отношения с английския кралски двор и завидно приятелство с определени политици. Поради тази причина той дава ценни съвети на Хитлер и обкръжението му да не насочват главния си удар срещу Англия:... "Докато вие се борите помежду си, един червен Петър Велики ще се възползва".

За смъртта на Борис III съществуват и други версии. Според Георги Вълков (който пуска тезата за самоубийство) по време на изкачването до връх Мусала, при двойното излизане на лов, даже и при работата си в кабинета, Борис е искал умишлено да стигне до предела на физическите си възможности. Това поведение на монарха е било странно и неприсъщо за него, то е впечатлило обкръжаващите го, които по-късно в спомените си го определят като безразсъдство.

През 1925 г. д-р Марин Русев прави щателен медицински преглед на Борис III (поводът е опит за покушение), като заключението е ревматизъм и симптоми на стенокардия (гръдна жаба). Монархът, уплашен от становището на лекаря, спонтанно възкликва.... "Марине, какви ги говориш, това е страшна диагноза!"... Доктор Русев му обяснява, че ревматизмът продължава да нанася поражения на сърдечносъдовата система и трябва да се лекува. Още тогава го предупреждава, че спешно трябва да започне лечебни процедури. На същото мнение бил и д-р Кръстю Русев - брат на дворцовия лекар.

Много от приближените на двореца (Лулчев, Буров, Генчев, Ханджиев и др.) споменават, че Борис III е "мнителен, недоверчив, угрижен и суеверен". Неговият възпитател Констан Шауфелбергер (с когото се виждат в Швейцария) отбелязва в спомените си:

... "Твърдеше понякога, че лица, заплащани от Москва, Прага и Белград, са натоварени да го убият преди 30 август. Поради това запази най-строго инкогнито, преместваше се бързо, неочаквано, даваше неверни сведения"...

Очевидци съобщават, че през последния месец от своя живот Борис III е бил с необичайно променено настроение, без видима причина. Зачестяват контактите между него и тайния съветник Любомир Лулчев. На 16 август 1943 г. Борис посещава най-стария си съветник Добрович (шеф на тайния кабинет на Фердинанд), който е на смъртно легло. Според княгиня Евдокия брат й разказал на Добрович (ползващ се с голямо доверие), че Хитлер настоявал България да обяви война на СССР, но Борис твърдо отказал. Накрая царят възкликнал пред Добрович: "Защо не ме срещна някой вражески самолет?".

Западната преса стоварва отговорността за смъртта на монарха върху национал-социалистическия режим в Германия. На свой ред германският посланик в България Бекерле отбелязва: "Невероятно, колко е нагла вражеската пропаганда, която от месеци насам иска неговата смърт". На 31 август 1943 г., по време на поклонението на дипломатическия корпус пред тленните останки на Борис III, германският пълномощен министър отбелязва, че с изключение на японци, хървати и словенци, всички останали го отбягват, обвинявайки в негово лице Германия. Бекерле е изправен пред неприятен дипломатически скандал.

Становището на Адолф Хитлер е, че Борис III е отровен от принцеса Мафалда (сестра на Йоанна). Извиканите по нареждане на Кирил Преславски лекари от Германия, за разлика от българските си колеги, подозират вероятно отравяне. Пълномощният министър Бекерле на 27 август 1943 г. отбелязва в дневника си голямата тревога в Германия от състоянието на българския монарх. В телеграма под № 1292 от 29 август 1943 г. до министъра на външните работи той предава разговора си с немските лекари:... "Поставих въпрос на господата, тъй като постоянно е подозрението, дали те считат за възможно, че външно въздействие (отравяне) може да е причина за болестта и смъртта. Тримата лекари веднага единодушно потвърдиха това въз основа на всеобщото отпадане. Професор Епингер каза за една типична "балканска смърт"..."

Военновъздушният аташе в германската легация полковник Фон Шьонебек (който е в непрекъсната връзка с немските лекари) на 28.08.1943 г. записва в своя дневник следното:... "Каква е истинската причина за смъртта на цар Борис" - попитах лекарите. - Моят въпрос висеше във въздуха, но отговор не идваше. Професор Зайц запали цигара, дълбоко погълнат от мислите си. Проф. Епингер си почеса главата и каза бавно: "Аз мисля, че това е отравяне. Този безупречен цар е станал жертва на едно най-вулгарно убийство. Това е моето мнение! А вие какво мислите, драги колега?" Професор Зайц кимна утвърдително и рече, че петната, които се бяха появили по тялото преди настъпването на смъртта, показват абсорбция на отрова. Заключение с пълна сигурност обаче би могло да се направи само след аутопсия"...

Фон Шьонебек продължава в своя дневник: ..."Професор Епингер вярваше чак до смъртта си, че Борис III е бил отровен, и то със същата отрова, екстракт от някакво пълзящо растение или змия, която той (Епингер) бе намерил при следсмъртния (post mortem) преглед, направен от него на гръцкия министър-председател Метаксас. Отрова, която предизвиква появата на петна върху кожата на умиращия точно преди смъртта"... Тук съвсем недвусмислено се намеква за възможно участие на английските тайни служби. Гръцкият министър-председател Метаксас умира само няколко дни след пищен обяд, даден от англичаните в негова чест.

На 30 август 1943 г. пълномощният министър на Райха у нас Бекерле изпраща до външния министър Рибентроп телеграма със следното съдържание:... "Както вече докладвах, обърнах внимание на министър-председателя Филов върху многобройните слухове, които хвърлят вината за смъртта на царя върху германците. Едни казват, че напрежението, свързано с посещението в Хитлеровата главна квартира, довело до сърдечен удар, други говорят за отравяне поради отхвърляне на германските искания. Изтъкнах необходимостта да се вземат противомерки. Филов се съгласи, като каза, че най-добрият подход ще е да се уведоми гражданството за дейността на царя през последните дни (изкачването на Мусала и прочее). Тъй като пътуването до Германия не беше известно на публиката, трябва също да се спомене, че при това посещение двете страни стигнаха до споразумение. Според Филов трябва да се подчертае, че Борис при завръщането си е бил ведър и доволен. Филов изтъкна колко смешни са всъщност слуховете за отравяне, които отначало и те сметнаха за възможни"...

На 23 август 1943 г. (понеделник), Борис III е прегледан от д-р Балабанов и дворцовия лекар д-р Александров, които не установяват нищо особено. Но вечерта монархът получава силни болки, придружени с повръщане. Дворцовите лекари предполагат, че това се дължи на жлъчна колика. Вечерта Борис III колабира. На другия ден Кирил Преславски се разпорежда да бъде извикан от Германия професор доктор Рудолф Зайц. Това става не чрез посланик Бекерле и външния министър Рибентроп, а по друг, не дипломатически канал (чрез военновъздушния аташе полковник Фон Шьонебек), който докладва на Гьоринг и по чиято заповед изпращат професор Зайц за консултант в София.

Освен това от Виена спешно са повикани неврологът доктор Де Кринис и професор д-р Ханс Епингер, токсиколог (признат специалист по отровите). Според свидетели същият този професор Епингер е доказан военнопрестъпник, извършвал жестоки медицински експерименти върху концлагеристи в Дахау. Спешно са привикани в двореца и доктор Стоян Киркович (известен български лекар), д-р Разсолков и доцент Цончев, (последният докаран от Ксанти-Гърция, където е бил мобилизиран).

С преносим апарат те правят на болния електрокардиограма. Заключението на тримата български лекари относно болестта, повалила Борис III, е инфаркт на миокарда вследствие тромбоза на коронарен съд. Трябва да се спомене, че и тримата немски професори-консултанти потвърждават диагнозата. Въпреки съгласуваната между лекуващия екип терапия състоянието на царя се влошава.

На 28 август 1943 г. (събота) в 16 часа и 22 минути Борис II умира. След един час и половина е издаден и смъртният акт. Ето и пълният текст на Акта за смъртта на Борис III, чийто оригинал е изписан калиграфски:

"Акт за смъртта на Негово величество Цар Борис III

На хилядо деветстотин четиридесет и трета година, двадесет и осми август, в шест часа след пладне, подписаният министър-председател професор Богдан Филов, длъжностно лице по гражданското състояние, съгласно член 138 от Закона за лицата, по устното заявяване на Министъра на правосъдието, Пазител на държавния печат и Нотариус на короната д-р Константин Партов и в присъствието на професор д-р Стоян Киркович, д-р Драгомир Александров и д-р Стефан Даскалов в качеството на свидетели, съставиха настоящия Акт за смъртта на Негово Величество Цар Борис III, който почина на двадесет и осми август хилядо деветстотин четиридесет и трета година, в четири часа и двадесет и две минути след пладне в Двореца в София.

Смъртта е последвала от запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и мозъка. (Thrombosis arteries coronariae sinistra. Pneumonia bilateralis. Oedema pulmoniem et cerebri).

Настоящият Акт бе съставен в Двореца в София в три екземпляра, единият от които остава на съхранение в Канцеларията на Негово Величество Царя, другият в Министерството на правосъдието, и третият в Столичната голяма община.

Обявител: (подпис) д-р К.Партов

Свидетели: (подпис) проф. Д-р Стоян Киркович

Д-р Стефан Даскалов

Д-р Драгомир Александров

Длъжностно лице по гражданското състояние (подпис) Б. Филов.



Вечерта на 28 август, събота, 1943 г., около 21 часа в специално пригодена стая в двореца се пристъпва към аутопсия и балсамиране на тялото на Борис III. Тук има една важна подробност. След смъртта на монарха съпругата му Йоанна дава разрешение за аутопсия, но на другия ден (когато аутопсията е вече свършен факт) отменя даденото разрешение, мотивирайки се с религиозни подбуди.

Аутопсията е извършена под ръководството на тогавашния директор на Института по съдебна медицина професор д-р Иван Москов и главните асистенти Василев и Михайлова. Поради обстоятелството, че аутопсията и балсамирането са направени по искане на двореца и не е назначавана експертиза по установения процесуален ред, името на Борис Фердинандов Сакс Кобургготски не фигурира в журнала на Катедрата по съдебна медицина в София. Съществува запазен протокол (съдържащ седем машинописни страници) от аутопсията и балсамирането, а не съдебномедицинска експертиза. В протокола е отбелязано:... "Намереното при огледа и изследването на вътрешните органи потвърждава клиничната диагноза за смъртта на Негово Величество Борис III от тромбоза на лявата (предна) коронарна артерия и вторични застойно-възпалителни явления в белия дроб".

Лекарите-консултанти от Германия не са присъствали на аутопсията и балсамирането, тъй като са отпътували от страната. Професор Москов не прави разрез на сърцето, а извършва атипична секция - запазва го цяло, за да се види точно какво е станало. Сърцето на монарха е консервирано и поставено в херметически затворена стъкленица, на която е залепен етикет на Александровската болница. Мозъкът, за разлика от вътрешностите, не е изваждан, тъй като евентуалните разрези са щели да личат на голото теме на Борис III по време на поклонението. А и диагнозата е била ясна на всички.

Ако приемем, че този протокол е историческа фалшификация, то през 1991 г. е извършен оглед и допълнително изследване (след разконсервация) на откритото балсамирано сърце на Борис III, осъществен под ръководството на професор д-р Стойчо Раданов, ръководител на Катедрата по съдебна медицина. Заключението от това изследване напълно съвпада със заключението от протокола, направен по време на аутопсията, че смъртта на Борис III е причинена от болест, а не от отравяне. Ако бяха верни твърденията на професор доктор Ханс Епингер и тези на Фон Папен, споменаващ за индийска отрова, при която се "забелязвали признаци на пълно разлагане" на вътрешните органи, то това неминуемо щеше да се забележи при огледа на балсамираното сърце на Борис III, направен през 1991 година.



Иван Беловски
Иван Беловски
* Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.
за 52%  против 48%  720 гласували



Новини


 
 
 
rss
Посети форума