навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

НАРЕДБА № 1 ОТ 1 ЮЛИ 2016 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА МЕТОДИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЯТА ПО ЧЛ. 156Б - 156Е ОТ ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ

В сила от 19.07.2016 г.
Издадена от Министерството на околната среда и водите

Обн. ДВ. бр.55 от 19 Юли 2016г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player


Член единствен. С наредбата се одобрява Методика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите съгласно приложението.

Заключителни разпоредби


§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 156е, ал. 9 от Закона за водите, чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 7а от Закона за нормативните актове.

§ 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".


Приложение към член единствен

МЕТОДИКА
за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите

ГЛАВА ПЪРВА. ВЪВЕДЕНИЕ

Чл. 1. Целта на тази методика е да осигури:
1. преглед на основанията и условията за прилагане на изключение от целите за опазване на околната среда по чл. 156а от Закона за водите (ЗВ) за постигане на добро състояние на водите и адаптиране на екологичните цели за специфични водни тела - силно модифицирани водни тела (СМВТ) и изкуствени водни тела (ИВТ);
2. прагматичен подход "стъпка по стъпка" и инструменти за идентифициране на потенциалните ситуации за прилагане на изключения и за представяне на коректен и реалистичен анализ на всяка конкретна ситуация;
3. приложим подход за обосноваване на изключенията (вкл. въз основа на примери), покриващи техническите/екологичните/икономическите аспекти, като по този начин ще се допринесе за:
а) приемане от Европейската комисия на обоснованите искания за изключения от целите и
б) разпределение на усилията при подготовката на тези обосновки и доказателства между субектите, реализиращи дейностите, които допринасят за непостигане на добро състояние на водите, и администрацията, разработваща ПУРБ.

ГЛАВА ВТОРА. ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ЦЕЛИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ДОБРО СЪСТОЯНИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ

Раздел І. Общи положения
Чл. 2. (1) Допуска се прилагане на изключения от целите за постигане на добро състояние на водите:
1. в случаите, предвидени по чл. 156в - 156е ЗВ;
2. при обосновани специфични характеристики на повърхностни водни тела и определянето им като силно модифицирани водни тела.
(2) Изключенията по ал. 1 не се считат за нарушение на законодателството, когато са изпълнени всички изисквания и са представени доказателствата, изисквани съгласно чл. 156б - чл. 156ж ЗВ и тази методика.

Раздел ІІ. Видове изключения съгласно Закона за водите
Чл. 3. (1) Изключенията, при които е допустимо при определени условия да не се цели постигане на добро състояние в съответния планов период, без това да се счита за нарушение на Закона за водите и европейското законодателство, са:
1. удължаване на срока (чл. 156в ЗВ) - дава възможност за определени водни тела доброто състояние да бъде постигнато по-късно от срока на първите ПУРБ (през следващите шестгодишни цикли: до 2021 или до 2027 г., а в някои случаи съгласно чл. 156в, т. 3 - и по-късно);
2. определяне на по-малко строги цели (чл. 156г ЗВ) - за някои водни тела, за които дори удълженият срок не позволява да се постигне добро състояние, се допуска да се определят по-малко строги цели (състояние, по-ниско от добро);
3. временно влошаване на състоянието и отклонение от добро състояние поради извънредни (форсмажорни) обстоятелства (чл. 156д ЗВ);
4. непостигане на добро екологично състояние или допускане на влошаване на състоянието на повърхностни водни тела поради нови изменения на физичните им характеристики или непостигане на добро състояние или влошаване на състоянието на подземните води поради понижаване на нивото им или влошаване на екологичното състояние на повърхностните води от отлично към добро в резултат от нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект - когато причините за тези изменения са от съществен обществен интерес и/или ползите за обществото превишават ползите от постигане на екологичните цели и са изпълнени останалите изисквания в чл. 156е, ал. 2 ЗВ.
(2) Специфичен случай е определянето при определени условия на някои повърхностни водни тела като силномодифицирани водни тела или изкуствени водни тела. За тези тела като цел се поставя постигне на максималното възможно екологично състояние - добър екологичен потенциал.
(3) Основанията за прилагане на изключенията по ал. 1 и 2 могат да бъдат свързани с естествените условия, с причини от техническо естество и от икономически характер, както е описано по-долу в методиката.

Раздел ІІІ. Задължителни изисквания при прилагане на изключенията
Чл. 4. (1) При прилагане на изключения следва да са изпълнени следните условия:
1. да са приложени всички изисквания на националното и европейското законодателство, определени като основни мерки по чл. 156н, ал. 2 ЗВ;
2. да е прекратено влошаването на състоянието на засегнатото водно тяло (чл. 156в ЗВ);
3. да е постигнато възможно най-добро екологично и химично състояние за повърхностни води или възможно най-малки промени в доброто състояние на подземните води - за изключения по чл. 156г ЗВ;
4. да са били планирани допълнителни мерки (чл. 156о ЗВ), когато данните от мониторинга или други данни показват, че целите за опазване на околната среда за дадено водно тяло не могат да бъдат постигнати чрез предвидените мерки и/или в поставения срок.
(2) За всяко водно тяло се обосновава допустимостта и изпълнението на условията по ал. 1. Прилагането на изключение в едно водно тяло не може да бъде само по себе си основание за прилагане на изключение в друго водно тяло.
(3) Обосноваването на изключения от задължението за постигане на добро състояние на водните тела се прилага наистина по изключение и не се допуска да се превръща в практика.
(4) Анализите за прилагане на изключение трябва да са колкото може по-прости и в същото време достатъчно аргументирани.
(5) Не се допуска прилагане на изключения:
1. за водни тела, за които не е оценено въздействието, т.е. за водни тела, които са определени в "неизвестно" състояние;
2. за водни тела, за които не е доказано с данни от мониторинг, че е прекратено влошаването на състоянието им.

Раздел ІV. Общи изисквания при обосновката на изключенията
Чл. 5. Обосновките на изключенията и доказателствата към тях са част от ПУРБ и:
1. се докладват на Европейската комисия с докладването на ПУРБ;
2. са от ключово значение за одобряване на исканията за изключения и приемането на решение дали непостигането на добро състояние за съответните водни тела е нарушение на законодателството (Закона за водите и Рамковата директива за водите).
Чл. 6. (1) Типовете обосновки и приложимостта им за различните видове изключения са:

Тип обосновка на изключенията

Разпоредби на Закона за водите

Приложение

Технически причини

Чл. 156в./span> и 156г

Обосновка по технически причини се прилага във връзка със следните обстоятелства:

Технически необходимото време за изпълнение на мерките - когато подобренията/мерките могат да бъдат осъществени за по-дълъг срок по причини от технически характер - например: време за подготвяне на строителните работи и за изпълнението им.

• Липса на достатъчен технически капацитет за реализацията на големи и многобройни инвестиции (вкл. времето, необходимо да се организират и проведат процедури по обществени поръчки) може също да се използва като обосновка.

Липса на съществуващо техническо решение - когато към момента няма подходящо практически приложимо техническо решение/технология, която да се използва за решаване на съответния проблем, както и когато има информация за разработена технология (напр. за пречистване), но не е ясно дали съответната технология би била ефективна на практика.

Неизвестна причина за констатираното въздействие - когато не е определен натискът и/или конкретният източник на натиск, които са причина за непостигане на добро състояние и съответно не може да бъде определено подходящо приложимо решение/мярка.

Невъзможност за предприемане на мерки - случаите, когато не може да бъдат приложени мерки, тъй като причината за недобро състояние (източникът на натиск) е извън юрисдикцията на България и няма установени трансгранични механизми за съвместни действия.

Екологични аспекти (естествени причини)

 

Чл. 156в./span> и 156г

 

Прилагат се за обосновка на изключения във връзка със:

Време за екологично възстановяване - когато се изпълняват необходимите мерки, но е необходимо по-дълго време за получаване на ефекта от тях върху водното тяло и постигане на добро състояние (например възстановяването на меандри ще се отрази на биологичните елементи за качество и развитието на биоценозата след определено време, прилагането на добри земеделски практики ще се отрази върху концентрацията на нитрати след определено време и т.н.).

Естествени/природни условия - напр., когато причината за непостигане на СКОС за даден елемент за качество (ЕК) не е човешка дейност, а е естествено обусловена, естествените фонови нива са такива, че концентрацията на този качествен елемент във водното тяло не може да бъде намалена съществено така, че да се постигне необходимото подобрение, респ. да се постигнат стандартите за качество за този ЕК.

Време за възстановяване на подземните води - в случаите, когато климатичните и геоложките условия определят по-дългото време за възстановяване на състоянието на подземните води, напр. времето за възстановяване на нивото на подземните води след предприемане на мерки по отношение на черпенето

Непропорционални (прекомерни) разходи

Чл. 156в./span> и 156г

Подходът за обосноваване на изключенията чрез прекомерни разходи се изпълнява в три стъпки: Стъпка 1: Анализ на разходите и ползите (т.е. сравнение на разходите за постигане на добро състояние с ползите, включително непарични ползи, очаквани от постигането му); Стъпка 2: Разпределяне на разходите между водоползвателите/заинтересованите страни и има ли алтернативни източници на финансиране; Стъпка 3: Възможност и готовност за плащане (например как увеличението на цената на водата ще бъде съвместимо с приходите на домакинствата).

Форсмажорни обстоятелства

Чл. 156д./span>

Прилага се за обосновка за временно влошаване на състоянието на водите в резултат на извънредни екстремни и/или непредвидими обстоятелства, като екстремни наводнения, продължителна суша или други бедствия и произшествия.

Не могат да се използват като "извънредни/форсмажорни обстоятелства" наводнения и засушавания, които са могли да бъдат предвидени и последиците от които биха могли да бъдат предотвратени, както и произшествия, които биха могли да бъдат предвидени/предотвратени.

Проекти от значим обществен интерес/нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект

 

Чл. 156е./span>

 

Прилагат се като основание за прилагане на изключения, когато непостигането на добро състояние и/или влошаване на състоянието се дължи на хидроморфологични изменения на повърхностните води или изменение на нивото на подземните води в резултат на проекти и дейности, за които може да се докаже, че:

- са от важен интерес за развитието на обществото и/или

- ползите за обществото, които се постигат с тези проекти/дейности, превишават ползите от постигането на екологичните цели (добро състояние на водните тела) и

- обществените ползи от тези проекти/дейности поради техническа невъзможност или икономически причини не могат да бъдат постигнати по друг начин, който е по-благоприятен за околната среда;

- проектите са включени в национални или регионални стратегически документи или са определени като национално значими с акт на Министерския съвет.

• Такива дейности и свързаните с тях проекти са например:

• Защита от наводнения, респ. проекти, свързани с модификации на речното легло - изграждане на корекции, диги, прагове.

• Обществено водоснабдяване за питейно-битови цели - дейности, свързани с водовземане, изграждане на съоръжения, включително язовири и изменение на оттока на повърхностните води и на нивото на подземните води.

• Обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури - дейности, свързани със: изграждане на съоръжения, вкл. язовири; водовземане (изменение на оттока на повърхностните води и нивото на подземните води).

• Корабоплаване по р. Дунав и Черно море - дейности по драгиране; изграждане на пристанищна инфраструктура.

• Изграждане на обекти от националната обществена инфраструктура - дейности, свързани с изменение на хидроморфологичните характеристики на водни тела/водни обекти.

• Енергетика - например изграждане или водоснабдяване на определени с акт на МС национално значими енергийни обекти.

Във всички случаи при прилагане на изключения от този вид очакваните изменения в резултат от изпълнението им или очакваното влошаване на състоянието на водите са изрично описани и обосновани в ПУРБ, като в обосновката е доказано, че тези промени във водните тела се балансират от ползи, които не могат да се постигнат чрез алтернативи, които биха били по-добър вариант за околната среда и които са технически осъществими (не попадат в обхвата на изключение по технически причини и на изключение за прекомерни разходи).

(2) Обосновката на едно изключение може да бъде комбинация от няколко типа (техническа, екологична, т.н.), които са приложими за съответния вид изключение.
Чл. 7. (1) При прилагане на изключения във всички случаи се спазва чл. 156ж ЗВ и на базата на оценка, извършена за дадено водно тяло, не може да се обосновава изключение за съседно водно тяло.
(2) Изключение за определено водно тяло може да се обоснове и когато причините за влошаване на състоянието на водното тяло и обосноваването на изключение са в резултат от постъпваща вода от друго водно тяло (например значимото водовземане или значимото замърсяване са в разположено нагоре по течението на реката водно тяло и заедно с натиска във водното тяло, за което се обосновава изключение, влошава състоянието му).
(3) В процеса на обосноваване на конкретните изключения се вземат предвид общите изисквания по чл. 8 - 19.
Чл. 8. (1) Обосноваване на изключение може да се извърши в различен мащаб, в т.ч. на ниво: водно тяло, група водни тела, подбасейн (поречие), трансгранично ниво, басейн.
(2) Обосноваване на изключение се извършва за всяко водно тяло, за което не може да бъде постигнато добро състояние до 2015 г., като се посочват и аргументират:
1. причината за непостигане на добро състояние (засегнатите елементи за качество);
2. наличието на обстоятелства и изпълнението на условия, които дават основание да се предложи и обоснове изключение;
3. алтернативните цели, свързани със засегнатите елементи на качество.
(3) Когато наличната информация е обобщена и достъпна само на друго ниво, различно от водно тяло, анализът е възможно да се проведе в различни мащаби - трансграничен, национален, басейнов, подбасейнов (поречие на река) или за определен тип водни тела.
(4) Във всички случаи по ал. 3 се показва, че информацията е относима към всяко конкретно водно тяло, за което се обосновава изключение.
Чл. 9. (1) При обосноваване на изключение с аргумент поради техническа неосъществимост се показва, че:
1. не съществуват възможни мерки (т.е. налични техники) за постигане на добро състояние;
2. ако съществуват възможни мерки, времето за изпълнение на тези мерки изисква по-дълъг срок за постигане на добро състояние;
3. не е установена причината за непостигането на добро състояние (неизвестен вид и/или източник на натиск).
(2) При прилагане на изключение с аргумент "не съществуват възможни мерки":
1. се оценява състоянието на водното тяло след прилагане на основните и допълнителните мерки (идентифицирани чрез подхода за ефективност на разходите или най-малкото класифицирани по приоритети) и
2. ако оценката по т. 1 показва, че тези мерки няма да доведат до постигане на добро състояние в периода на действие на разработвания ПУРБ, тогава се обосновава, че няма налични техники (например при наличие на замърсяване няма технология за отстраняване на оставащото значително превишаване на концентрацията на замърсителя, който е причина да не се постига доброто състояние).
(3) При обосноваване на изключение с аргумент "по-дълго време за изпълнение на мерките" се обосновава, че:
1. наличният технически капацитет за изпълнение на възможните мерки е недостатъчен (например - при изграждане на канализационна мрежа е налице ограничен капацитет в държавата за извършване на целия обем дейности в допустимите срокове);
2. има голяма несигурност по отношение ефективността на възможните мерки и не може да се прецени дали е възможно постигане на добро състояние в срока на ПУРБ;
3. за изпълнението на възможните мерки е необходим по-дълъг технологичен срок; тук трябва да се събере и представи информация за продължителността на дейностите в зависимост от вида на мерките и времето, необходимо за:
а) идентифициране на изпълнителите на мерките;
б) провеждане на обществена поръчка за инвестиционни проекти от страна на съответните възложители за изпълнение на мерките;
в) завършване на строителните дейности, свързани с изпълнението на мерките.
(4) При обосноваване на изключение с аргумент "неизвестен вид и/или източник на натиск" се обосновава, че:
1. поради неяснотата не могат да се предприемат своевременно съответните мерки;
2. е необходимо време за допълнителни проучвания, вкл. мониторинг, за установяване на причината за констатираното въздействие и планиране на мерки.
Чл. 10. (1) При обосноваване на изключение за удължаване на срока за постигане на целите с аргумент екологични аспекти се показва/доказва времето между изпълнението на мярката и пълното "въздействие" на тази мярка върху състоянието на водното тяло, т.е. времето, за което водното тяло ще се възстанови, като:
1. за повърхностните води това е времето между прилагането на мярката (намаляването на замърсяването от съответния източник, премахване на преградните съоръжения, създаването на нови меандри и т.н.) и постигането на добро екологично състояние, т.е., когато повърхностното водно тяло ще бъде в добро и "естествено" състояние;
2. за химичното състояние на подземните води това е времето между стартиране прилагането на мерките, водещи до намаляването на замърсяващите емисии (например нитрати, пестициди, опасни вещества, др.), или ограничаване трансфера с други водни тела или други части от подземното водно тяло и миграцията на тези замърсители във водоносния хоризонт, като:
а) при установено замърсяване на подземните води в отделни участъци, но с площ, определяща водното тяло в лошо състояние, се обосновава изключение за удължаване на срока до 2021 г. и се предвиждат мерки за извършване на съответни проучвания/изчисления, които да покажат как при условията на конкретния концептуален модел замърсителят ще се разпространява във водното тяло, какви мерки трябва да бъдат изпълнени и кога би могло да се очаква постигане на добро състояние;
б) където е възможно, се правят съответните приблизителни хидродинамични изчисления за разпространението на замърсителите при приемането, че замърсяващото вещество е несорбируемо (не се задържа от почвата и/или от скалите, през които преминава водата) и се движи по посоката на потока на подземните води със скоростта на движение на водата;
3. за количественото състояние на подземните води, това е времето за възстановяване на водното ниво след прилагането на мерките за намаляване на черпените количества от подземното водно тяло.
(2) Времето от прилагането на мерките до реализиране на въздействието върху водното тяло (екосистемата) и постигане на добро състояние се определя въз основа на изпълнени проекти или преглед на научна литература, като се вземат предвид:
1. различните елементи, по които трябва да се постигне добро състояние (химични, биологични, хидроморфологични, водно ниво);
2. мерките, които допринасят за подобряване по всеки един от елементите за качество.
Чл. 11. При обосноваване на изключение за определяне на по-малко строги цели с аргумент екологични аспекти се отчитат естествените природни условия, които оказват влияние върху състоянието на водното тяло. Например, когато естественото повишение на концентрацията (фоновото ниво) на дадено вещество във водно тяло води до превишаване на стандарта за този елемент за качество (ЕК), дори и когато са взети мерки за ограничаване на антропогенния натиск, оказващ влияние върху ЕК, може да се обоснове по-малко строга цел (в случая - концентрация) за съответния ЕК, т.е. най-доброто възможно състояние, което може да се постигне при:
1. наличната естествена концентрация и
2. максимално ограничаване на натиска чрез прилагането на всички релевантни мерки, които са технически приложими и не са необосновано скъпи (не са свързани с прекомерни разходи).
Чл. 12. При обосноваване на изключение с аргумент "прекомерни разходи" се събират данни/информация и е необходимо по-дълго време за изпълнението на анализа, поради което този анализ се изпълнява след:
1. като са изпълнени проверките за обосноваване на изключение по критериите "техническа неосъществимост" и "екологични аспекти";
2. "предварителна проверка", с която да се идентифицират потенциалните допълнителни мерки и необходимите за изпълнението им разходи (съотношение "цена-ефективност" или най-малко приоритизиране).
Чл. 13. (1) Анализът на прекомерността на разходите се изпълнява в три стъпки:
1. анализ на разходите и ползите: сравнение на разходите за допълнителни мерки с очакваните ползи (парични и непарични) от постигането на целта, за да се идентифицира ситуация, при която разходите надвишават очакваните ползи с поне 20 %;
2. анализ за разпределение на разходите по икономически сектори, т.е. как основните икономически сектори (домакинства, индустрия, селско стопанство и услуги) ще покрият разходите; този анализ е пряко свързан с възстановяването на разходите за водни услуги;
3. оценка на поносимостта на разходите и източници/механизми на алтернативно финансиране: започвайки от анализа по т. 2, следва да се оцени "тежестта" на разходите за всеки сектор в сравнение с финансовия му капацитет (например за домакинствата: увеличението на цената на водата в сравнение със средните доходи на домакинството); ако се идентифицира проблем с поносимостта (например, ако средната сметка за вода надхвърля прага на "социална поносимост на цената на В и К услугите" по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги), трябва да бъдат изследвани някои алтернативни схеми за финансиране (например национален фонд).
(2) За изпълнение на анализа по ал. 1 следва да бъде събрана и анализирана следната информация:

Стъпка

Описание

Съдържание

Стъпка 1:

Анализ "разходи - ползи"

За едно водно тяло (или група водни тела) сравнение на:

- разходи за допълнителни мерки за постигане на добро състояние;

- очаквани ползи от постигането на добро състояние.

Разходи за допълнителни мерки: инвестиции и/или текущи разходи за тези мерки. Административните разходи следва също да се оценяват, както и амортизационните разходи за инвестиции. Оценката на ползите следва да обхваща паричните ползи (напр. увеличаване на оборота за икономически дейности или намаляване на разходите), но също и непарични ползи (напр. подобряване на местата за отдих, дължащо се на подобреното състояние на водното тяло). Тези непарични ползи могат да се оценят чрез специфични методи (посочени в приложение 1) или най-малко чрез качествени показатели.

Стъпка 2:

Анализ на разпределението на разходите

Каква ще бъде финансовата схема за мерките?

Кои са икономическите сектори, които ще плащат за мерките и в какво съотношение ще става това?

Стъпка 3:

Оценка на поносимостта на цените и алтернативни финансови източници

"Тежестта" на разходите се поема от икономическите сектори и затова трябва да се оцени поносимостта и в случай на проблем с поносимостта - да се предвидят алтернативни източници на финансиране.

Трябва да се изчисляват индикатори за поносимостта (например: цена на водата/приход на домакинствата; разходи за мерки/добавена стойност за съответните сектори на промишлеността, т.н.).

Описание на потенциалните източници на алтернативно финансиране и възможността за прилагането на такива източници.


(3) При изпълнение на анализа по ал. 1, т. 1 се събира информация за:

1. разходите за допълнителни мерки: инвестиционни разходи, текущи разходи, разходи за поддръжка, разходи за амортизация, административни разходи;

2. очакваните ползи, придобити от постигането на добро състояние за водното тяло: паричните ползи (т.е. увеличение на оборота или намаляване на разходите за икономическите сектори) и непаричните ползи (нарастващ капацитет за дейностите за отдих, възстановяване на функциите на екосистемата (например капацитет за "третиране" (отстраняване) на замърсяването);

3. ползите, свързани със самите мерки, като например създаването на работни места при изграждането на ПСОВ или канализационна мрежа и положителния ефект за икономиката на страната.

(4) При изпълнение на анализа по ал. 1, т. 2 се събират данни, свързани с анализа на възстановяването на разходите за водни услуги, вкл.:

а) как разходите за мерките ще бъдат разпределени между различните икономически сектори, разделени най-малко на домакинства, промишленост и селско стопанство; в някои случаи разходите за мерки могат да бъдат частично покрити от националния бюджет, фондовете на ЕС или външни донори; за индустрията може да се направи анализ в по-подробен мащаб, когато някои мерки са насочени към някои специфични отрасли на промишлеността (например намаляване на опасните вещества, които са специфични за конкретни промишлени дейности);

б) по какъв начин тези разпределени разходи ще се отразят на финансовия капацитет на засегнатите икономически сектори; необходимо е да се изчислят някои показатели (например разходите за мерки/добавена стойност на промишлените отрасли), които ще бъдат използвани в анализа по ал. 1, т. 3.

(5) При изпълнение на оценката по ал. 1, т. 3 се идентифицират ситуации, в които разходите за мерките са непосилни за съответния икономически сектор (например, ако стойността на мерките доведе до увеличение на цената на водата и като следствие средната сметка за вода надвишава процента от средните приходи на домакинствата, определен в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги). В този случай се разглеждат алтернативи за облекчаване на поносимостта. Оценката се извършва на базата на информация за:

1. финансовото положение на икономическите сектори (средните доходи за домакинствата, добавена стойност за индустрията (или подотрасли на промишлеността), приходи за селскостопански дейности);

2. общата визия на финансовата схема във водния сектор и симулации на някои финансови алтернативи и механизми, които се проучват.

(6) Анализите и оценката по ал. 1 се изпълняват съгласно методиката по приложение 1.

Чл. 14. (1) При обосноваване на изключения по чл. 156г и 156е ЗВ се извършва и оценка на други (алтернативни) средства за постигане на целите, като:

1. при изключение по чл. 156г ЗВ се оценяват алтернативи за посрещане на екологичните и социално-икономическите нужди, задоволявани от определени човешки дейности, които са значително по-добри от екологична гледна точка и не изискват прекомерни разходи;

2. при изключение по чл. 156е ЗВ се доказва, че полезните цели, обслужвани от тези модификации или промени в нивото на водното тяло, не могат по технически причини или поради прекомерни разходи да бъдат постигнати с други средства, които са значително по-добри за околната среда.

(2) Алтернативните средства (решения) могат да включват алтернативно местоположение, различен мащаб или проект за развитие или алтернативни процеси.

(3) Алтернативите се оценяват на ранен етап от проектирането и на подходящо географско ниво (трансгранично, национално, регионално), като се съпоставят с ясна перспектива за полезните цели, които ще бъдат постигнати с модификацията или изменението на водното ниво.

(4) За конкретните проекти различните възможни алтернативи се предлагат от възложителя на инвестиционното предложение (проекта) и се оценяват в рамките на процедурата по ОВОС и/или ОС.

Чл. 15. (1) При обосноваване на изключение по чл. 156в, 156г и 156д ЗВ за зона за защита на водите и съгласно чл. 156ж ЗВ се прилага поне такова ниво на защита, каквото е предвидено в съществуващото национално и европейско законодателство, като изключението:

1. не може да бъде приложено, ако се нарушават цели и задължения, установени от други национални актове и актове на Европейския съюз в областта на околната среда;

2. може да бъде приложено само за зони за защита, за които в ПУРБ са определени конкретни цели за постигане на добро състояние.

(2) При изпълнението на определени проекти, които ще доведат до влошаване на състоянието на водите и неизпълнение на целите за зони по "Натура 2000" (например проект за защита от наводнения, с който се изменят физични характеристики на водното тяло (хидроморфологично изменение), за да се удовлетворят и изискванията на Закона за водите и Закона за биологичното разнообразие (Рамкова директива за водите, Директива за местообитанията), трябва да се изпълнят едновременно условията:

1. по чл. 156е ЗВ, при които е допустимо влошаване на състоянието;

2. по чл. 33 от Закона за биологичното разнообразие, при които се допускат изключения от целите за защитените зони от мрежата Натура 2000.

Чл. 16. (1) Управлението на несигурността, определено съгласно принципите, посочени в т. 3.2.3 от Ръководство № 20 за прилагане на изключенията за постигане на целите за опазване на околната среда от Общата стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите, се взема предвид при определяне на подходящите мерки. Несигурността може да се намали в средносрочен и дългосрочен план, но винаги ще е налице.

(2) Мерките по ал. 1 могат да включват допълнително проучване, мониторинг и оценка, за да се намали несигурността и обосноваване на поетапно въвеждане на мерки и изпълнение на целите.

(3) Несигурността се оценява по отношение на:

1. дали и до каква степен е налице неблагоприятно въздействие върху водното тяло и какво и/или кой е причина за това въздействие;

2. въздействието на вече действащи или планирани политики и на различни тенденции и подобрения, включително иновации и технически промени;

3. ефективността на мерките, предприети срещу неблагоприятно въздействие върху водното тяло, като се има предвид, че това може да се отрази и върху сигурността на ползите;

4. оценката на състоянието, като в редица случаи несигурността се решава с прилагане на принципа на РДВ "един не отговаря, всички не отговарят", т.е. ако състоянието е по-ниско от добро по един показател, общото състояние се определя като по-ниско от добро;

5. разходите, свързани с мерките;

6. ползите, постигани чрез подобренията в състоянието на водните тела, по-специално изчисляването на непазарните ползи.

(4) За намаляване на несигурността или за справяне с нея в процеса на вземане на решения се изпълняват редица мерки, като:

1. обратими мерки - след прилагането на мерките, ако не е налице необходимият ефект, лесно може да се възстанови състоянието преди прилагането на мярката в случай, че се налага водните тела да отговарят на нови необходимости или цели;

2. мерки, които могат лесно да се адаптират;

3. мерки, които могат да бъдат изпълнявани итеративно, или

4. мерки с нисък риск и разходи и висока възвръщаемост (тези мерки често се наричат мерки, печеливши при всички обстоятелства).

(5) Когато е налице значителна несигурност, рискът да се допуснат прекомерни разходи може да бъде намален с избор на мерки, които да бъдат лесно и итеративно добавяни или адаптирани в бъдеще въз основа на информацията за тяхното въздействие, както и на свързаните с това ползи. Не е задължително обаче такъв вид мерки да са най-приемливите за заинтересованите страни.

(6) При определяне на нивото на несигурност се взема предвид и несигурността при определянето на целите.

(7) Ползите се оценяват, като се вземе предвид допълнителната несигурност, която те създават по отношение на разходите. Същата логика се следва, когато разходите са по-несигурни от ползите, въпреки че това не се среща толкова често на практика.

(8) Мерки за намаляване на несигурността (например, чрез програми за изследвания или проучвания) се планират, като:

1. те са пропорционални, т.е. не изискват разходи, несъразмерни с очакваните ползи;

2. усилията за намаляване на несигурността са пропорционални на трудността на въпросното решение и на последствията от вземане на погрешно решение;

3. се осигурява баланс между риска от неизпълнение на целите и риска от неизползване на най-разходоефективните средства за постигане на тези цели, като приоритет трябва да бъде минимизиране на риска за неизпълнение на целите, например ефективността на мерките срещу дифузно замърсяване може да бъде по-несигурна в сравнение с ефективността на мерките срещу точкови замърсявания; от друга страна, разходите за мерките срещу дифузно замърсяване могат да бъдат по-малки в сравнение с разходите за мерките срещу точкови източници на замърсяване; в този случай, ако очакваният ефект ще е един и същ, следва да се изберат мерките, които са по-разходоефективни (в случая мерките срещу дифузното замърсяване).

(9) Не се планират мерки за намаляване на несигурността, ако с това не се изяснява какво решение трябва да се вземе. В тези случаи се взема принципно решение, например на основата на превенцията и/или принципът "замърсителят плаща" или когато е възможно, на основата на консенсус.

Чл. 17. (1) Трансграничните въпроси задължително се оценяват в трансграничен мащаб.

(2) Прилагането на изключения в трансграничен мащаб включва:

1. прилагане на изключения за вътрешни водни тела поради причини/натиск извън територията/възможностите на страната;

2. съгласуване на вида на изключението, вкл. причините и съответните обосновки за общи (гранични/трансгранични) водни тела.

(3) Съгласуването по ал. 1, т. 2 със съответната съседна държава се извършва както, когато същата е страна - членка на ЕС, така и в случаите, в които тя не е страна - членка на ЕС, и не е задължена да прилага на практика европейското законодателство.

(4) В международните райони за басейново управление изключенията се координират със страните от споделения речен басейн.

(5) Изключения в трансграничен контекст могат да се прилагат и в случаите, когато българската страна не може да реши проблемите за непостигането на целите, защото решенията за това са извън компетентността и юрисдикцията й и трябва да бъдат взети от съседна(и) държави. В тези случаи се изисква от страната, отговорна за проблема, да предостави достатъчно информация за обосновка на изключение, включително:

1. данни от мониторинг;

2. информация за оценка на междинните цели и очаквани промени във водните тела, по отношение на които се прилага изключението.

(6) Когато причините да не се постигне добро състояние не могат да бъдат отстранени от българската страна, тъй като те са извън компетенциите и юрисдикцията й, в ПУРБ се представят доказателства, че са предприети всички разумни действия за изпълнение на тези задължения.

Чл. 18. (1) За осигуряване на активно участие на заинтересованите страни и обществеността и за съставяне на ясна представа за факторите, влияещи върху прилагането на изключенията и за приемливостта на определени изключения, в проектите на ПУРБ се представят причините за прилагането на изключения за съответните водни тела.

(2) В ПУРБ задължително се представя информация, свързана с вида на приложеното изключение, включително за:

1. причините за удължаване на срока за постигане на добро състояние за съответните водни тела;

2. причините за определянето на по-малко строги цели;

3. мерките за поетапно постигане на добро състояние на водните тела;

4. причините за значимо забавяне при започване на изпълнението на мерките;

5. очаквания график за изпълнение на мерките, които са забавени или отложени;

6. ясни и прозрачни критерии, използвани за прилагане на изключенията съгласно тази методика.

(3) Освен информацията по ал. 2 в ПУРБ се представя:

1. информация за изпълнените мерки в процеса на прилагане на предходния ПУРБ за съответното водно тяло;

2. за причините, използваните данни и оценките - при обосновката за прекомерност на разходите;

3. обяснение относно липсата на алтернативни механизми за финансиране - при оценка на поносимостта;

4. как са взети предвид последствията от неизпълнение на необходимите мерки и какво ще бъде предприето за отстраняване на причините, така че в бъдеще да не е необходимо удължаване на срока за постигане на целите.

Чл. 19. (1) Когато мерките за подобряване на състоянието на водните тела попадат в обхвата на приложение № 1 или приложение № 2 ЗООС, се планира прилагане на процедурата по ОВОС и/или ОС.

(2) Връзката между ОВОС и/или ОС и мерките в ПУРБ е показана в следващата схема:

(3) Информацията от вече извършени екологични оценки на планове и програми и ОВОС и оценки за съвместимостта (ОС) на планирани инвестиционни предложения се използва при обосноваването на изключенията. Проведена в миналото ОВОС обаче не е достатъчна и не гарантира, че ще бъде признато изключение съгласно изискванията на Закона за водитеРамковата директива за водите).

(4) Оценката дали са удовлетворени критериите и условията от чл. 156е ЗВ се извършва на етап планиране, като:

1. се включва в оценките по глава шеста от ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционни предложения в приложение № 1 и приложение № 2 ЗООС и в обхвата на чл. 156е, ал. 3;

2. се включва в оценката по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционни предложения, планове, програми и проекти извън приложение № 1 и приложение № 2 ЗООС;

3. за планове и програми, засягащи целите по чл. 156а ЗВ, оценката съгласно чл. 156е ЗВ трябва да бъде включена в екологичната оценка на съответния план или програма.

(5) В случаите по ал. 4, т. 1 и 2 трябва да бъде оценено кумулативното въздействие върху околната среда на новите инвестиционни предложения и съществуващите обекти.

(6) Оценките по ал. 4 доказват или не доказват изпълнението на критериите и условията на чл. 156е и 156ж ЗВ и се използват при обосноваване на изключения за съответното водно тяло.

ГЛАВА ТРЕТА. АЛГОРИТЪМ И ПРАКТИЧЕСКИ СТЪПКИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Раздел І. Изключение за удължаване на срока за постигане на добро състояние на водите

Чл. 20. (1) Изключение за удължаване на срока се обосновава при изискванията и при условията на чл. 156в ЗВ, когато:

1. постигането на добро състояние е цел, която е възможна за постигане;

2. времето, необходимо за това, е след 2015 г. - 2021 г. или по-късно.

(2) Преди вземане на решението за прилагане на изключение за удължаване на срока за постигане на целите се извършват проучвания дали са изпълнени условията по чл. 156ж ЗВ - дали това изключение няма да създаде проблеми в други водни тела и дали планирането на такова изключение се е превърнало в правило.

Чл. 21. Изключение за удължаване на срока се обосновава за повърхностни водни тела, когато:

1. изпълнението на мярката (мерките), чрез която се цели постигане на добро състояние, е свързана със строителство и отделните етапи на подготовка и изграждане на съответното съоръжение биха продължили по-дълго от 6 години (например изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води от населени места, пречиствателни съоръжения за индустриални отпадъчни води за големи обекти);

2. замърсяването на водните тела се дължи на неидентифициран източник (стари замърсявания, нефункциониращи рудници, нерегламентирани сметища и др.) и са необходими предварителни проучвания и картиране на източниците, преди да се предприемат съответните мерки;

3. са необходими детайлни мониторингови изследвания на седименти и биота за установяване на причините за лошото състояние преди предприемане на действия за решаване на проблема;

4. е необходимо възстановяване на естествени хабитати и дейностите (мерките) са свързани със залесяване, възстановяване на влажни зони, меандри и други дейности, за които е необходимо технологично време за възстановяване на водните съобщества/екосистеми.

Чл. 22. Изключение за удължаване на срока се обосновава за подземни водни тела, когато:

1. замърсяването с нитрати, при което дори ако се въведе значима и бърза промяна на земеделските практики, нитратите, които вече присъстват в почвата, ще продължат бавното си проникване във водоносните хоризонти през следващите години и ефектът от прилаганите (земеделски) практики ще се прояви след години;

2. в замърсени места, в които обектът замърсител (източникът) е прекратил дейността си или са изпълнени мерки за прекратяване на замърсяването, но в почвата и/или в зоната на аерация са налице повишени концентрации на съответните замърсяващи вещества (бивши и настоящи промишлени площадки, складове за пестициди, други земи, в които мониторингът на почвите в предходни години е показал повишени концентрации на определени вещества, а през последните години не показва замърсяване, което е знак, че замърсяването вече е в зоната на аерация на водоносния хоризонт и др.);

3. изпълнението на мерки за намаляване на черпенето в ПВТ или в райони със значимо черпене и/или при всяко черпене, засягащо определен рецептор, или във връзка с ограничаване на разпространението на установена интрузия на солени или замърсени води, при което изчисленията показват, че за възстановяване на водното ниво в района на съответния рецептор или на интрузията е необходимо по-дълго време.

Чл. 23. (1) За вземането на решение дали е допустимо удължаването на срока за постигане на целите се изпълняват стъпките, посочени в схемата, като:

1. проверката по критерии "техническа осъществимост" и "екологични аспекти" се изпълнява приоритетно и ако отговорите са отрицателни, тогава се проверява прекомерността на разходите; този приоритет е логичен и помага да се избегне мултиплицирането на анализа за "прекомерност на разходите", което може да бъде дълъг и скъпоструващ процес, когато това на практика е излишно;

2. проверките по тези критерии се отнасят само за допълнителни мерки (без основните мерки по чл. 156н, ал. 1, т. 1 ЗВ, изисквани от законодателството), което означава, че основните мерки не могат да бъдат отлагани или отменяни;

3. удълженият срок за няколко водни тела не означава отказ от мерки за определен период от време, а малко повече време, за да се постигне доброто състояние, и ако техническа осъществимост се използва като аргумент, то трябва да се докаже, че са започнати действия за преодоляване на тези технически причини.

(2) Отговорът на всеки от въпросите в схемата по ал. 1 в ПУРБ се подкрепя с писмена информация, обосноваваща избора на съответния отговор.

(3) Стъпките в схемата по ал. 1 могат да се прилагат итеративно. Например, когато е технически невъзможно да се постигне добро състояние до 2015 г. (2021 г.), тъй като не съществува техника (техническо решение) за това, проверката по другите критерии няма да е от значение. Вместо това може да се провери и обоснове прилагането на по-малко строга цел (чл. 156г ЗВ). От друга страна, ако постигането на добро състояние до 2015 г. (2021 г.) е технически неосъществимо поради технически затруднения, свързани с времето за изпълнение на мярката, ще бъде по-подходящо да се проучи дали мярката може да се изпълни навреме за постигане на добро състояние до 2021 или 2027 г. с оглед да се реши дали може да се приложи удължаване на срока.

(4) Проверката по критериите по ал. 1, т. 1 включва проучване на мерките, които са необходими за намаляване/отстраняване на натиска върху водното тяло и които ще създадат необходимите условия за постигането на добро състояние.

Чл. 24. (1) При обосноваване на изключение за удължаване на срока за постигане на добро състояние:

1. в ПУРБ се представя списък на предвидените мерки за постигането на добро състояние в рамките на удължения срок, както и график за изпълнението им;

2. в актуализациите на ПУРБ се включва преглед на изпълнението на мерките по ал. 1 и списък на всички необходими допълнителни мерки.

(2) За вторите и третите ПУРБ изключенията за удължаване на срока се планират със срок 2021 г. и 2027 г.

(3) Когато естествените условия са такива, че ефектът от прилагане на мерките ще се прояви по-късно и възстановяването на водното тяло ще се забави, срокът се удължава до момента, в който е оценено, че водното тяло ще се възстанови до добро състояние (без ограничението до 2027 г.).

(4) Изключение за удължаване на срока за постигане на целите може да се обоснове и когато е необходимо определено време, свързано с промени в институционалната рамка, прилагане на алтернативни финансови механизми или преодоляване на други административни или правни затруднения или изпълнение на определени процедурни изисквания, необходими за изпълнение на мерките. В тези случаи в ПУРБ се представя описание на затрудненията, както и обяснение как тези затруднения ще бъдат преодолявани в бъдеще.

Раздел ІІ. Изключение за определяне на по-малко строги цели

Чл. 25. (1) Изключение за определяне на по-малко строги цели се обосновава при изискванията и условията на чл. 156г ЗВ, когато удължаването на срока не може да доведе до постигане на добро състояние до 2021 г. или до 2027 г. поради:

1. липса на потенциални допълнителни мерки и/или екологична ситуация;

2. съществуващи човешки дейности, които са източник на натиск и които осигуряват важни социално-икономически ползи.

(2) Условията за определяне на по-малко строги цели изискват повече информация и задълбочена преценка на алтернативите в сравнение с тези, при които само се удължава срокът за постигане на целите и се изпълнява поетапен анализ за определяне на най-подходящото изключение, като се вземе предвид, че:

1. ако се цели постигането на "добро състояние" , то неговото постигане трябва да е доказано от данни от мониторинг;

2. за водни тела, определени като силно модифицирани или изкуствени, "добро състояние" в схемата по чл. 26, ал. 1 трябва да се разбира като "добър екологичен потенциал и добро химическо състояние на повърхностните води".

Чл. 26. (1) Проверката за прилагане на изключение за определяне на по-малко строга цел се извършва съгласно посочената схема:

(2) Отговорът на всеки от въпросите в схемата по ал. 1 в ПУРБ се подкрепя с писмена информация, обосноваваща избора на съответния отговор.

(3) При извършване на проверката по ал. 1 се определя и каква е тази по-малко строга цел, като:

1. по-малко строгата цел представлява очакваното състояние на водното тяло по определен конкретен елемент за качество, след като са предприети всички осъществими мерки, които не са оценени като прекомерно скъпи при анализа по чл. 12 и 13; в тази връзка "по-малко строга цел" не означава, че се позволява влошаване на другите елементи за качество до състоянието на най-тежко засегнатите елементи за качество или потенциалът за подобряване на състоянието на други елементи за качество може да се пренебрегне;

2. когато причината за прилагане на "по-малко строга цел" са естествено повишени фонови концентрации, новата цел се определя за съответния показател съобразно нивото на фоновата концентрация (за подземните води - определена като прагова стойност) и влиянието на антропогенния натиск, който не може да бъде избегнат, т.е. за намаляването на който са приложени всички технически осъществими мерки, които не са прекомерно скъпи.

(4) Проверката по ал. 1 се изпълнява, ако проверките за прилагане на изключение за удължаване на срока за постигане на добро състояние са показали, че постигане на целите в допустимия удължен срок до 2027 г. е:

1. технически неосъществимо и/или

2. невъзможно в този срок по екологични (естествени) причини и/или

3. е възможно, но с прекомерни разходи.

Чл. 27. Определянето на по-малко строга цел се преразглежда при разработването на всеки следващ ПУРБ, като при преразглеждането:

1. се прилагат изискванията по чл. 26;

2. срокът за по-малко строгата цел е съответно 2021 г., 2027 г. и т.н.

Чл. 28. (1) Преди определянето на по-малко строга цел се доказва, че екологичните и социално-икономическите нужди, които се задоволяват чрез използването на водите, което е причина за непостигането на добро състояние, не могат да се задоволят по друг начин, който е значително по-добра възможност от гледна точка на околната среда, без за това да са необходими прекомерни разходи.

(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат, когато непостигането на добро състояние е причинено от вече прекратени човешки дейности (например замърсени в миналото земи в района на закрити предприятия или земеделски стопанства или замърсени седименти).

Чл. 29. (1) Не се разрешава прилагане на изключение за определяне на по-малко строга цел, ако съществува "друг начин" за задоволяване на нуждите. В тези случаи като цел за водното тяло се определя постигане на добро състояние.

(2) Ако могат да се приложат други мерки за постигане на добро състояние, не е задължително да се търси "друг начин" за осигуряване на ползите от съответните дейности. Например за постигане на добро количествено състояние на подземно водно тяло, в което черпенето надвишава разполагаемите ресурси, може да не се търси редуциране на черпенето за всички ползватели в рамките на разполагаемите ресурси, ако е възможно и някой от засегнатите икономически сектори да е в състояние да изгради система за изкуствено подхранване на подземното водно тяло, например с повърхностни води.

Чл. 30. (1) По-малко строги цели по отношение химичното състояние на подземните водни тела се обосновават, когато:

Натиск

Водоносни хоризонти, при които изключението е приложимо

Причини

Източникът на замърсяващи вещества е на голяма дълбочина или има голям брой замърсители (на определена площ)

Всички водоносни хоризонти

Замърсителите са емитирани на голяма дълбочина, например в минни зони или в райони на нефтени находища. В тези случаи са необходими десетилетия или столетия за самопречистване на водоносните хоризонти.

Източникът на замърсяване е разположен на повърхността или на малка дълбочина и емитира неабсорбируеми или слабо абсорбируеми замърсители

Всички водоносни хоризонти, с изключение на тези, които имат бърз водообмен:

• голямо съотношение годишно подхранване - запаси и ненаситена зона (зона на аерация) с малка дебелина;

• голямо съотношение годишно подхранване - запаси и малка, средна до висока пропускливост на отгоре лежащите пластове

За консервативни замърсители като нитрати е възможно намаляване в рамките на няколко години с бърз водообмен и голямо подхранване.

Източникът на замърсяване е разположен на повърхността или на малка дълбочина и емитира абсорбируеми замърсители и е налице остатъчен източник на замърсяване (например замърсени почви или замърсена ненаситена зона - зона на аерация)

Водоносни хоризонти, които:

• имат дебела ненаситена зона (зона на аерация, в която са натрупани замърсителите),

или

• са покрити от пластове с голяма дебелина, със средна до ниска пропускливост лежащи отгоре пластове (в които са натрупани замърсителите),

и/или

• са порови или с двойна пористост (например порово-пукнатинни) и имат ниско съотношение годишно подхранване/запаси

Дългосрочно задържане абсорбируеми замърсители, които ще се пренасят към подземното водно тяло


(2) По-малко строги цели по отношение количественото състояние на подземните водни тела се обосновават само когато:

1. са установени значителни интрузии на солени води, за които независимо от предприетите мерки за ограничаване/прекратяване на водовземането е технически много трудно или невъзможно да се възстанови доброто състояние на подземното водно тяло до 2027 г., или

2. изискваното намаляване на водовземането би било прекомерно скъпо или би нарушило други екологични цели, като например:

а) дългосрочно обезводняване на мини, при което може да се обоснове, че е по-добре подземното водно тяло да се поддържа в лошо количествено състояние в дългосрочен план, за да се избегне замърсяването на повърхностните води и/или останалата част от подземното водно тяло и/или пряко зависими сухоземни екосистеми;

б) наводнения, предизвикани от подземни води, за предотвратяването на които може да се обоснове, че е по-добре подземното водно тяло да се поддържа в лошо количествено състояние в дългосрочен план;

в) водовземане за питейно-битово водоснабдяване, което се въздейства върху рецептор - повърхностни води или зависима водна или сухоземна екосистема и/или е прекомерно скъпо да се намали черпенето и да се търси друг източник за водоснабдяване;

г) водовземане за питейно-битово водоснабдяване (в Крайдунавските низини), при което са надвишени разполагаемите ресурси на подземното водно тяло, въздейства върху рецептора повърхностни води - р. Дунав, но привличаните от реката количества, черпени от кладенците в подземното водно тяло, са незначителни в сравнение със средногодишното количество в реката.

Чл. 31. Постигането на по-малко строги цели може да изисква прилагането на мерки, които са също толкова строги или по-строги от мерките, изисквани за водни тела, за които целта е постигане на добро състояние. Например, независимо че за определено подземно водно тяло е определена по-малко строга цел за концентрацията на нитрати (например 60мг/л вместо 50 мг/л), в територията над това водно тяло трябва да се прилага добра земеделска практика и даже да се въведат по-строги ограничения в торенето.

Чл. 32. (1) На базата на нова информация, събрана за целите на следващ ПУРБ, може да е необходимо и подходящо да се приложи ново изключение. Например, ако се установи (докаже), че няма да бъдат постигнати поставените цели за някое водно тяло, защото планираните и изпълнените мерки са се оказали по-малко ефективни от очакваното.

(2) Ако се докаже, че постигането на целта е неосъществимо или прекомерно скъпо, в зависимост от случая, срокът се удължава до 2027 г. или се определя по-малко строга цел.

(3) Възможно е да се определи по-малко строга цел в следващ ПУРБ за водно тяло, за което е приложено удължаване на срока в предходния ПУРБ, или да се вземе решение, че за следващия ПУРБ не е необходимо прилагане на изключение, тъй като ще бъде постигнато добро състояние.

Раздел ІІІ. Изключение поради форсмажорни обстоятелства

Чл. 33. (1) Изключение поради форсмажорни обстоятелства се обосновава при изискванията и условията на чл. 156д ЗВ при временно влошаване на състоянието на водните тела в резултат на екстремни събития, вкл.:

1. екстремни наводнения;

2. продължителни засушавания;

3. аварийни ситуации, възникнали в резултат от обстоятелства от естествен произход, например при земетресение.

(2) Изключение по ал. 1 се прилага при изпълнение на следните условия:

1. влошаването на състоянието на водното тяло да е ограничено в определен период от време, т.е. да е временно; продължителността на този период зависи от продължителността на самото екстремно събитие и от приложимостта на мерките, които могат да бъдат предприети за възстановяване на състоянието;

2. причината за влошаването да е обстоятелство от естествен произход; влошаването може да бъде резултат от самото събитие или от човешките действия, предприети за смекчаване на екстремното събитие (например спешни действия, за да се спаси човешки живот по време на екстремни наводнения или снабдяване на населението с вода по време на продължителна суша); в тази връзка при прилагане на това изключение трябва да се направи разграничаване между самите "естествени събития" (напр. наводнения) и ефекта от управленските практики, прилагани във връзка с настъпване на такива събития;

3. влошаването да е в резултат на извънредни екстремни и/или непредвидими обстоятелства.

Чл. 34. (1) Не се прилага изключение поради форсмажорни обстоятелства, ако събитията, напр. наводнения и засушавания, са могли да бъдат предвидени и последиците от тях биха могли да бъдат предотвратени; както и произшествия, които биха могли да бъдат предвидени/предотвратени.

(2) Не могат да се използват като основание за изключения обстоятелства като наводнения от техногенен характер (например повреда на язовирна стена поради неправилна поддръжка).

Чл. 35. (1) Изключение поради "екстремно наводнение" се обосновава при:

1. наводнения с малка вероятност за настъпване (0,1 %) или сценарии за екстремни събития;

2. наводнения със средна вероятност (вероятен период на повторно настъпване >= 100 години) и наводнения с висока вероятност (5 %), когато въздействието им е изключително или невъзможно да бъде предвидено.

(2) При обосноваване на изключение поради "форсмажорни обстоятелства - екстремни наводнения" в ПУРБ се посочват:

1. обстоятелствата/наводненията и основанията, поради които могат да бъдат определени като непредвидими или изключителни; за целта се взема предвид информацията от разработването на Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН), в т.ч. от картите на заплахата и на риска от наводнения; така например може да се посочи, че като изключителни обстоятелства ще се считат наводнения, предизвикани от водни количества, равни или по-големи от тези, съответстващи на наводнение с вероятност за настъпване 1 % (период на повторно настъпване >= 100 години); в зависимост от конкретния участък и уязвимите обекти (напр. наличие на потенциални замърсители) този критерий може да бъде по-нисък; друг възможен критерий за определяне на екстремно наводнение може да бъде количеството валеж (поройни дъждове) и продължителността на валежа - за дъждовните наводнения;

2. информация за изпълнените мерки за смекчаване на последиците от екстремното наводнение и за създаване на условия за постигане на целите на околната среда по чл. 156а ЗВ;

3. мерките, които ще бъдат предприети в случай на настъпване на такива екстремни наводнения.

(3) Обосноваването на изключения поради екстремни наводнения не е основание за неизпълнение на изискванията на Директива 2007/60/ЕС за управление на риска от наводнения и ПУРН. Например няма да има основание за прилагане на изключение в случай на наводнение, при което е настъпило замърсяване на водите поради заливане и авария на промишлен обект/инсталация по приложение № 4 към чл. 117 от Закона за опазване на околната среда (IPPC-обект), за защитата на който обект в ПУРН са планирани мерки, но тези мерки не са приложени в предвидения срок.

Чл. 36. (1) Изключение поради "продължително засушаване" се обосновава, когато е налице намаляване на водните ресурси в резултат от природни причини, обосновани на базата на определените и публикувани на интернет страницата на НИМХ месечни индекси за засушаване, като:

1. се доказва възникване на продължително засушаване - физическите показатели, основани на валежите, показват, че са налице "естествени причини или форсмажорно събитие" и че поради изключителни обстоятелства те не са могли да бъдат предвидени;

2. се доказва с данни от изпълнявания мониторинг, че продължителното засушаване е довело до временно влошаване състоянието на едно (или няколко) водно тяло (тела);

3. се илюстрират социално-икономическите въздействия на продължителното засушаване (питейно водоснабдяване, селско стопанство, промишленост, биологично разнообразие, др.).

(2) Наличието на продължително засушаване се доказва, като се посочват условията, при които настъпва продължително засушаване (т.е. обстоятелства, които са извънредни или които не могат да бъдат предвидени), и за референтни условия се използват хидроложките характеристики за суха година. Продължителните засушавания трябва да бъдат ясно разграничени от непродължителните засушавания.

(3) Не се обосновава изключение поради "продължително засушаване", когато е налице недостиг на вода, т.е. черпенето на вода превишава наличните природни ресурси/разполагаемите ресурси на подземните водни тела.

Чл. 37. При обосноваване на изключение поради "форсмажорни обстоятелства - продължителни засушавания" в ПУРБ се включват:

1. обобщение на ефекта от продължителните засушавания;

2. информация за изпълнените мерки за смекчаване на последиците от продължителното засушаване и за създаване на условия за постигане на целите на околната среда по чл. 156а ЗВ;

3. мерките, изпълнени по време на продължително засушаване, които не трябва да противоречат на възстановяването на водното тяло след засушаването.

Чл. 38. (1) Продължителността на временното влошаване на състоянието на водното тяло се свързва със:

1. продължителността на обстоятелствата, предизвикани от естествени причини;

2. мерките, които могат да бъдат изпълнени, за да се възстанови състоянието на водното тяло.

(2) Мерките за възстановяване на състоянието на водното тяло се предприемат във възможно най-краткия срок и се включват в следващата актуализация на ПУРБ.

Раздел ІV. Изключение във връзка с нови модификации на физичните характеристики, с проекти от значим обществен интерес/нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект

Чл. 39. (1) Изключение във връзка с нови модификации/изменения, с проекти от значим обществен интерес/нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект се обосновава при изискванията и условията на чл. 156е ЗВ.

(2) Обосноваването на изключението по ал. 1 дава възможност в периода на действие на ПУРБ да бъде разрешавана реализацията на такива проекти и използване на водите от водно тяло, даже и когато се влошава състоянието на водно тяло.

(3) Изключения по ал. 1 се прилагат само когато проектът/мярката биха имали негативно въздействие върху състоянието на водното тяло и не се прилагат при временно влошаване на състоянието, например при изпълнение на строителни дейности за определен кратък период.

(4) Изключение по ал. 1 се обосновава за постигане на баланс между:

1. изискванията на Закона за водите и РДВ за постигане на значимо подобрение на състоянието на водните тела и недопускане на влошаването на състоянието им и

2. общественото развитие, изискващо реализацията на нови проекти (строеж на пътища, съоръжения за защита от наводнения, водовземане и т.н.), които представляват нов натиск върху водните тела и могат да доведат до влошаване на състоянието на водните тела.

(5) При обосноваване на изключение по ал. 1 за проекти, които обслужват важни цели от обществен интерес и предоставят икономически ползи за региона, като например защита на населението от наводнения, питейно-битово водоснабдяване, управление на земеделски земи или градско развитие, производство на енергия:

1. се прави сравнение на резултатите от проект (броят на защитените от наводнение хора; ползи; създадени работни места и т.н.) с последиците от влошаването на състоянието на водното тяло;

2. се идентифицират алтернативи (алтернативни проекти), които биха могли да постигнат същите резултати, и се оценяват разходите и въздействието върху околната среда на идентифицираните алтернативи.

Чл. 40. При обосноваването на изключение по чл. 39 се взема предвид, че:

1. нова модификация на физичните характеристики означава изменение на хидроморфологичните характеристики на повърхностните водни тела и/или водното ниво в подземните водни тела, произтичащи от:

а) преки изменения, като например: изграждане на водноелектрически централи, съоръжения за защита от наводнения и проекти за корабоплаване, водовземане, или

б) изменения в качеството на водите, водещи до промени, като например: завиряване, което оказва въздействие върху кислородните и температурните условия и води до влошаване на екологичното състояние в задбаражното езеро или надолу по течението на реката;

в) въздействия на тези модификации, които могат да засегнат водното тяло, в което са изпълнени, или други свързани с него водни тела; например, водовземането от подземно водно тяло може да причини неблагоприятно въздействие върху свързаното с него повърхностно водно тяло;

2. нови устойчиви човешки дейности са дейности, които не могат да бъдат определени чрез набор от критерии или политики, а се оценяват в рамките на специфичните процедури за екологична оценка и за ОВОС, както и процедури по реда на чл. 31 ЗБР при прилагане на принципа "замърсителят плаща", принципа на вземане на предпазни мерки, превантивен контрол и принципа за отстраняване на замърсяването при източника; определянето на една дейност като устойчива зависи от времето, мащаба, заинтересованите страни и наличната информация; в процеса на определяне на дадена дейност като устойчива се прилагат принципите за устойчиво развитие съгласно Стратегията на ЕС за устойчиво развитие и принципите на "добро управление", включително съгласуване на политиките, включване на обществеността и прозрачност, както и използване по най-добрия начин на наличните алтернативи; при определянето на нови устойчиви човешки дейности може да се приложи и общ подход за развитието на малки предприятия, които засягат едно и също водно тяло;

3. временни ефекти са колебанията в състоянието на водните тела в резултат на краткотрайни човешки дейности (например строителство или ремонтни дейности); не е налице влошаване на състоянието, ако неблагоприятното въздействие върху засегнато водно тяло е само за кратък период от време и състоянието се възстанови в периода между две последователни измервания в характеризиращите водното тяло мониторингови пунктове, без да е необходимо изпълнението на специални мерки; например не е необходимо да се предприемат действия, свързани с въздействието от временни модификации в процеса на строителство, ако след завършване на строителството водното тяло не се изменя и не се очаква влошаване на състоянието или потенциала му или на част от него или когато е обосновано изключение по чл. 156д ЗВ (за форсмажорни обстоятелства);

4. мащабът на проекта не е допустим критерий за обосноваване на изключение; правилният подход е да се оцени дали даден проект, независимо от неговата важност или дали е малък проект, ще предизвика влошаване в състоянието на повърхностно или подземно водно тяло или дали ще възпрепятства постигането на добро екологично състояние, добър екологичен потенциал, добро количествено или химично състояние на подземните води или ще понижи състоянието на повърхностно водно тяло от отлично до добро; в обхвата на изключението по чл. 156е ЗВ могат да попаднат проекти от всякакъв мащаб и във всички случаи следва да се оценява тяхното кумулативно въздействие.

Чл. 41. (1) При обосноваване на изключение по чл. 156е ЗВ в ПУРБ се:

1. посочват и обосновават съответните за нови модификации или проекти от значим обществен интерес/нови дейности за устойчиво човешко развитие;

2. посочват целите за съответното водно тяло.

(2) Целите за водното тяло се преразглеждат при всяка следваща актуализация на ПУРБ.

(3) За да бъде посочен и обоснован в ПУРБ съответен проект в рамките на този тип изключение, в периода на прилагане на предходния ПУРБ се изпълняват всички процедури, вкл. процедура по ОВОС/ОС, при което за всеки конкретен проект се осигуряват всички необходими доказателства, че:

1. са предприети всички практически стъпки, за да се смекчи отрицателното въздействие върху водното тяло (тела);

2. проектът е от значим обществен интерес, като се обоснове, че:

а) новата модификация или изменение на водното ниво са наложителни, т.е. от съществено значение за обществото (например питейно-битово водоснабдяване, защита от наводнение и др.);

б) интересът на обществото, обслужван от новата модификация, или изменение на водното ниво надхвърля вредата от влошаване на състоянието на водното тяло;

в) новата модификация или изменение на водното ниво е от обществена полза, а не единствено от частен интерес;

3. ползите за обществото от реализацията на проекта не могат да бъдат постигнати с други технически възможни средства (алтернативни решения), които не водят до прекомерни разходи и са значително по-добър вариант за околната среда, като при оценка на ползите от постигане на добро състояние на водното тяло се включат:

а) пропуснатите ползи и възможностите, които се губят в резултат на влошаването на състоянието (например загуба на биоразнообразие или невъзможност за ползване на водите за къпане или невъзможност за ползване на водите за питейно водоснабдяване);

б) ползите, които биха били налице, ако постигането на добро състояние или добър екологичен потенциал не е възпрепятствано (например да е възможно осигуряване на необходимите количества вода за питейно водоснабдяване в района);

в) разходите за вода ("негативни ползи"), които трябва да бъдат компенсирани от потенциалните ползи от новите модификации или изменение на водното ниво, свързани с човешкото здраве, човешката безопасност или устойчивото развитие, и други разходи (увеличеното използване на други природни ресурси); в тази връзка се проучват и оценяват и други категории на възможни ползи и разходи и се прави анализ на ползите и разходите от проекта, така че да се прецени дали ползите за околната среда и обществото, свързани с предотвратяване на влошаването на състоянието или възстановяване на доброто състояние на водното тяло, се компенсират от ползите от новите модификации или изменение на водното ниво за човешкото здраве, безопасността на хората или устойчивото развитие; това не означава, че за обосноваване на изключението е необходимо всички ползи и разходи да се оценят в парично или дори количествено изражение - следва да се представи подходяща комбинация от качествена, количествена и в някои случаи парична информация, позволяваща извършването на оценката за изпълнение на изискването;

4. ползите за околната среда и обществото от постигане на добро състояние на водното тяло са по-малки от ползите за човешкото здраве, за осигуряване на безопасността на хората или за устойчивото развитие, които ще бъдат постигнати чрез новите модификации или изменение на водното ниво след изпълнението на проекта (например защита на живота на хората, здравето и безопасността им или на заобикалящата среда при проекти за защита от наводнения);

5. проектът не изключва завинаги постигането на добро състояние или не излага на риск постигането на целите за други водни тела;

6. новата модификация или изменение на водното ниво е с дългосрочен интерес за обществото;

7. проектът е изцяло в съответствие с изискванията на законодателството по околна среда;

8. гарантирано е, че при реализирането на проекта ще се осигури най-малко нивото на защита, предвидено в националното и европейското законодателство, т.е. няма да се препятства достигането на целите за други водни тела;

9. проучени са алтернативните начини и средства за постигане на очакваните ползи от проекта и са оценени разходите и ползите, свързани с идентифицираните алтернативи, като е приложена методиката по приложение № 1.

Чл. 42. (1) Проверка за наличието на предпоставки за прилагане на изключение по чл. 156е ЗВ се извършва задължително, когато е налице някое от следните условия:

1. предвиждат се дейности, свързани с нови изменения на физичните характеристики на повърхностни водни тела;

2. общото разрешено черпене (по разрешителни за водовземане и от кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите) надвишава 60 % от разполагаемите ресурси на подземното водно тяло за предходната година
и/или мониторингът на нивата показва понижаване на водните нива в пунктовете за мониторинг;

3. сумата от проектното водно количество и вече разрешените за черпене водни количества надвишават 60 на сто от постоянните ресурси от прясна вода, при 95 % обезпеченост за басейна на съответната река;

4. при черпене на проектното водно количество и разрешените вече други черпения има опасност да не се гарантира минимално допустимият отток в реката в периода на маловодие.

(2) В случаите по ал. 1 се прилагат допълнителните изисквания по чл. 156е, ал. 5 - 8 ЗВ при извършване на процедурите по глава шеста от Закона за опазване на околната среда.

(3) Когато за проекта е приложима процедурата по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (чл. 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията) за оценка на риска от влошаване на състоянието на свързаните с водното тяло водни или сухоземни екосистеми, се извършват едновременно оценки за изпълнение на изискванията на:

1. Закона за водите и подзаконовите актове по прилагането му;

2. Закона за биологичното разнообразие и свързаното законодателство.

(4) Ако оценките по ал. 3 покажат, че не са налице основания за обосноваване на изключение, за да бъде разрешено реализирането на проекта, е необходимо да се направят изменения в същия, така че да отговаря на изискванията на нормативните актовете по ал. 3.

(5) Проверка за наличието на предпоставки за прилагане на изключение по чл. 156е ЗВ не се извършва при:

1. преместване на наносни отложения, скални маси и блокови структури;

2. подмяна на отделни елементи от структурата (не на цялата) на съоръжение;

3. премахване на отпадъци в реките;

4. временни съоръжения за защита от наводнения;

5. ремонтни дейности.

Чл. 43. Информацията, на базата на която се извършва проверка за основанията за обосноваване на изключение по чл. 156е ЗВ, е:

1. наличната в басейновата дирекция информация за водното тяло, в което се предвижда да се осъществи проектът:

а) наименование и код на водното тяло;

б) дължина или площ на водното тяло;

в) състояние на водното тяло;

г) цел(и) за водното тяло и срок за постигане на целта (целите);

д) причина за непостигане на добро състояние;

е) информация за морфологичния натиск/черпенето в рамките на водното тяло или участъка, в който се предвиждат дейностите;

ж) защитени зони/зони за защита на водите, в които попада водното тяло;

з) планирани мерки в действащия ПУРБ;

и) приложени вече мерки от действащия ПУРБ, за които е налична информация;

2. информация за инвестиционното предложение, предоставена от възложителя в процедурата по глава шеста от ЗООС:

а) прецизно географско положение, включително координати;

б) технически параметри на съоръженията;

в) видът на инженерните работи или дейности, технологията и материалите, които се предвижда да се използват;

г) видът и очакваната степен на въздействие на проекта върху водното тяло;

д) предвиден срок за изпълнение на дейностите (начален и краен срок);

е) предвидени в проекта смекчаващи мерки;

3. за разглеждане на възможните алтернативи в процедурата по глава шеста от ЗООС възложителят предоставя информация за:

а) алтернативно местоположение;

б) различни варианти на проекта (вкл. варианти за размер/величина, брой, териториален обхват на предвижданите обекти);

в) различна технология (процеси, режими, машини и съоръжения и др.);

г) алтернативни възможности за осъществяване на целта на проекта.

Чл. 44. (1) Проверката за прилагане на изключение във връзка с нови модификации/изменения, с проекти от значим обществен интерес и с нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект се извършва съгласно посочената схема:


(2) Ако отговорът на въпрос 7 от схемата по ал. 1 е положителен, могат да бъдат определени алтернативни цели (изключение по чл. 156е), които да бъдат представени и обосновани в ПУРБ и да бъдат преразглеждани в следващите ПУРБ.

(3) Проверката по т. 2 от схемата по ал. 1 не изисква описание и анализ на смекчаващи мерки, насочени към компенсиране на негативния ефект от съответната модификация в други водни тела.

(4) Преценката по ал. 1 се прави за всеки конкретен случай/инвестиционно предложение.

(5) Изключението се прилага в случай, че е доказано наличието или изпълнението на всички условия, посочени в схемата по ал. 1.

(6) Когато са налице всички останали условия за прилагане на изключението, се планират мерките за смекчаване, с които да се минимизира или дори да се предотврати негативното въздействие върху състоянието, като например изграждане на рибни проходи и осигуряване на екологичен минимум при изграждане на преградни съоръжения (ВЕЦ, водовземни съоръжения и др.).

(7) При проверката за прилагането на изключението по ал. 1 за подземни водни тела се отчита общото въздействие от водовземането на подземни води, определено като сума от разрешените водни количества по издадени разрешителни и от изчислените черпени количества от кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, върху нивото на подземните води в участъка от водното тяло и създавания в резултат риск за доброто количествено
и/или химично състояние на подземното водно тяло (вкл. свързаните повърхностни води, водни
и/или сухоземни екосистеми).

Чл. 45. (1) След реализирането на проекта, респ. на новото хидроморфологично изменение в повърхностното водно тяло, се извършва оценка дали е налице изпълнението на критериите за класифицирането му като силно модифицирано водно тяло през следващия цикъл на планиране.

(2) Водното тяло се определя като силно модифицирано водно тяло след реализирането на новата модификация, даваща основание за това.

Чл. 46. (1) Анализът на възможността ползите от планираните модификации да бъдат постигнати с други средства (алтернативи), предприемането на които е по-благоприятно за околната среда, включва и:

1. използване на алтернативни места, тъй като неблагоприятното въздействие се дължи обикновено на местоположението на модификацията, особената чувствителност или значение на мястото;

2. използване на сравними и установени възобновяеми енергийни технологии, за които е известно, че имат значителен капацитет за развитие (например вятърна енергия);

3. увеличаване на ефективността на съществуващите ВЕЦ, т.е. използване на максималните им възможности.

(2) Алтернативни решения при оценката на инвестиционни предложения могат да бъдат например:

1. алтернативни решения за дейности по защита от наводнения около населени места, които могат да включват по-малко екологично вредни начини за извършване на строителните работи или защита на по-малко жилищни сгради или преместване на населението в друго населено място;

2. алтернативно решение за производството на електроенергия чрез ВЕЦ е производство на енергия от други възобновяеми източници (вятърна или слънчева енергия), а не например изграждането на АЕЦ или ТЕЦ;

3. алтернативни решения за развитие на пристанище обикновено биха били ограничени до други начини за предоставяне на пристанищния капацитет, а не други възможности за внос на товари;

4. алтернативните решения за транспортна инфраструктура не трябва да включват оценка на алтернативни видове транспорт;

5. алтернативите могат да включват различен мащаб, размер, метод, средство или време за реализиране на проекта; алтернативите могат да включват и различни начини на работа на съоръжението.

Раздел 5. Определяне на силно модифицирани водни тела

Чл. 47. (1) Силно модифицираните водни тела се определят при изискванията и условията на чл. 156б ЗВ.

(2) Определянето на силно модифицирани водни тела не трябва да се разглежда като изключение, въпреки че за това се прилага подход, подобен на подхода за обосноваване на изключение, свързано с разрешаването на нови модификации/изменения и проекти за нови устойчиви дейности.

(3) При определянето на силно модифицираните водни тела се извършва проучване дали не може да се намери алтернатива, която да замени ползването, което създава хидроморфологичните изменения.

(4) Ако не се намери по-добър вариант, се прилагат смекчаващи мерки за намаляване на хидроморфологичните изменения и постигане на "добър потенциал".

(5) Изискванията за определяне на силно модифицирани водни тела се определят съгласно публикувания на интернет страницата на МОСВ подход.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на тази методика:
1. "Влошаване" е всяка промяна на качествен елемент или концентрацията на вещество, която може да застраши постигането на добро състояние на водните тела.
2. "Естествени условия" са условията, които определят темповете на естествено възстановяване на водното тяло и колко време е необходимо за възстановяването на доброто състояние, като например:
а) необходимото време за презаселване и развитие на растенията и/или животните;
б) самопречистването на водоносния хоризонт от замърсители;
в) климатичните промени;
г) повишените фонови концентрации на замърсителите, които не са резултат от човешка дейност.
3. "Итеративно" е повторение на подобни действия, два или повече пъти, при които е променена малка част от параметрите на действието с цел уточняване на най-подходящото действие за постигане на определената цел.
4. "Неосъществим" е термин, използван при обосноваването на по-малко строга цел, който има по-широк смисъл от термина "технически неосъществим", използван при обосноваването на удължаване на срока. В някои случаи може да е технически неосъществимо или прекомерно скъпо да се подобрява състоянието на водно тяло в рамките на периода, обхванат от съответния ПУРБ, но независимо от това трябва да се изпълнят мерки за предотвратяване на допълнително влошаване на състоянието, когато се обосновават изключения по чл. 156д и 156е ЗВ.
5. "Проекти от значим обществен интерес" са проекти, свързани с реализацията на нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект, които са предвидени в национални или регионални стратегически документи за развитие.
6. "Самостоятелно водоснабдяване" е водоснабдяването на отделни обществени и стопански обекти чрез индивидуални собствени водовземни съоръжения извън водоснабдителните системи на населените места и селищните образувания.
7. "Самостоятелно събиране на отпадъчните води" е събирането на битови отпадъчни води в населени места и селищни образувания с ниско застрояване в разрешени от българското законодателство собствени индивидуални и други подходящи системи за събиране и пречистване на отпадъчни води, като например водоплътни изгребни ями.
§ 2. Списък на използваните съкращения.

АЕР

Анализ на ефективността на разходите

АЕЦ

Атомна електрическа централа

АРП

Анализ разходи ползи

БДС

Брутна добавена стойност

БЕК

Биологични елементи за качество

БПК

Биохимична потребност от кислород

ВЕЦ

Водноелектрическа централа

ВиК

Водоснабдяване и канализация

ВТ

Водно тяло

ГПСОВ

Градска пречиствателна станция за отпадъчни води

ДЕС

Добро екологично състояние

ЕИО

Европейска икономическа общност

ЕК

Елемент за качество

ЖЗП

Желание за плащане

ЗБР

Закон за биологичното разнообразие

ЗВ

Закон за водите

ЗООС

Закон за опазване на околната среда

ИВТ

Изкуствени водни тела

ИННС

Икономическа нетна настояща стойност

МРРБ

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МОСВ

Министерство на околната среда и водите

НСИ

Национален статистически институт

ОВОС

Оценка на въздействието върху околната среда

ОПОС

Оперативна програма "Околна среда"

ОПРР

Оперативна програма "Регионално развитие"

ОС

Оценка за съвместимост по смисъла на ЗБР

ОФХ

Основни физикохимични показатели

ПС

Помпена станция

ПСОВ

Пречиствателни станции за отпадъчни води

ПСПВ

Пречиствателна станция за питейна вода

ПРСР

Програма за развитие на селските райони

ПУДООС

Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда

ПУРБ

План за управление на речните басейни

ПУРН

План за управление на риска от наводнения

РГП

Регионален генерален план

РБУВ

Район за басейново управление на водите

РДВ

Рамкова директива за водите (Директива 2000/60/ЕС, установяваща рамката за действие в Общността в политиката по водите, ОВ, 327, 22.12.2000 г.)

РИОСВ

Регионална инспекция по околната среда

СОЗ

Санитарно-охранителна зона

СКОС

Стандарти за качество на околната среда

СМВТ

Силно модифицирани водни тела

ТЕЦ

Топлоелектрическа централа

ФННС

Финансова нетна настояща стойност

ХПК

Химична потребност от кислород


§ 3. Прилагането на методиката се илюстрира с примерите по приложение № 2.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. Методиката е разработена в изпълнение на чл. 156е, ал. 9 от Закона за водите и съобразно Ръководство № 20 за прилагане на изключенията за постигане на целите за опазване на околната среда от Общата стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите и Ръководство № 1 "Икономика и околна среда - Предизвикателства при изпълнение на Рамковата директива за водите", т. нар. документ WATECO.

§ 5. Указания по прилагането на методиката се дават от министъра на околната среда и водите.

§ 6. Прилагането на методиката не води до отпадане на задължението за спазване изискванията на Закона за водите и други нормативни актове, регулиращи разглежданите обществени отношения.



Приложение № 1 към Методика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите

МЕТОДИКА

за извършване на оценка на ефективността на разходите, анализ разходи - ползи и оценка на прекомерността на разходите


А. Методология за анализ на ефективността на разходите (АЕР) на програма от мерки
Методологията за разработване на АЕР включва три основни стъпки:
1. Определяне на ефекта от прилагане на мерките.
2. Определяне на разходите за предложените мерки.
3. Оценка на ефективността на разходите.

А.1. Определяне на ефекта от прилагане на мерките.
Извършва се определяне на ефекта от прилагането на основните мерки, изисквани съгласно съществуващото законодателство на Общността и включени в Договора за присъединяване на България към ЕС.
За целта се определя ефектът на основните мерки върху всеки един от показателите, по които за даденото водно тяло има отклонение от референтните стойности. Анализът показва дали реализацията на основните мерки ще доведе до достигане на добро състояние на съответното водно тяло и/или до предотвратяване на риска от влошаване на показателите, характеризиращи доброто състояние.
В случай че основните мерки се окажат достатъчни, то за съответното тяло не се извършват по-нататъшни анализи за включване на допълнителни мерки.
В случай че основните мерки не са достатъчни за постигане на добро състояние на водните тела, то тогава се извършва оценка на възможните комбинации от мерки. За целта се оценява възможността да се постигнат показателите за добро състояние и предотвратяване риска от влошаване чрез набор от основни и допълнителни мерки. Анализът се съсредоточава към избор на мерки, чрез които да се достигнат референтните стойности на показателите, по които не е достигнато добро състояние или има риск от влошаване. Конкретните комбинации почиват на следните принципи:
? Задължително включване на основните мерки, предвидени за съответното водно тяло.
? Включване на допълнителни мерки, за които се определят прогнозни стойности за влияние върху показателите.
? Създаване на комбинации от мерки, чрез които да се достигнат референтните стойности, като се отчита възможната синергия между отделните мерки.
За определяне на ефекта от изпълняваните мерки в зависимост от наличните данни се използват следните подходи:
• на база реални данни за намалението на количествата на даден замърсител, който е причина за непостигане на добро състояние за водно тяло;
• на база емпирични данни от намалението на количеството на даден замърсител в райони, където подобна мярка е била приложена.
При липса на данни за прилагане на описаните подходи ефектът на дадена мярка се определя на база експертна оценка. Целта на тази оценка е да се прогнозират прагове на въздействие върху оценяваните параметри.

В практически план методологията означава:

 

Идентифициране на всички основни мерки за съответното тяло от нормативни документи, чрез които страната е поела ангажименти с присъединяването си към ЕС - например изпълнение на задълженията по Прилагащата програма за изпълнение на директивата за пречистване на отпадъчните води за агломерации над 2000 екв. ж.

 

Определяне дали основните мерки са достатъчни за постигане на добро състояние  и/или предотвратяване на риска от влошаване на водното тяло. Ако се установи, че те не са достатъчни, се оценява влиянието на допълнителните мерки, което се извършва на база съществуващи данни или експертни оценки за влиянието на тези мерки върху състоянието на водните тела.

 

Пример: Оценка на влиянието на мярката за подобряване на екологосъобразните практики в земеделието върху показателя замърсяване с фосфор при първия подход се извършва на база оценка на количествата фосфор, попаднали във водното тяло вследствие на използването на торове, съдържащи тази субстанция. При втория подход за определяне на тези параметри на влияние се използват емпирични данни от намалението на замърсяването с фосфор в райони, където подобна мярка е била приложена.

 

При липса на данни тези параметри се определят на база експертна оценка, почиваща на площите отглеждани култури в района, и/или други фактори, свързани с дадената мярка.



При оценката на ефекта на мерките се отчита и възможността за взаимно влияние между две и повече мерки, което може да бъде както положително, така и отрицателно.

Пример: За дадено водно тяло е отчетено отклонение от доброто екологично състояние по показателите общ фосфор, общ азот и хлорофил А. За постигане на референтите стойности на два от показателите (общ азот и общ фосфор) има предвидена основна мярка - изграждане на Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) с третично стъпало, изпълнението на която ще доведе до подобрение и на показателя хлорофил А. В този случай ще са необходими по-малко допълнителни усилия за намаление на еутрофикационните процеси във водното тяло - хлорофил А, които усилия могат да са свързани с провеждане на кампании по зарибяване с бял амур и бял толстолоб.

Когато точната оценка на ефекта е невъзможна, се определят минимални и максимални стойности на параметрите на ефекта, т.е. в рамките на даден диапазон.

А.2. Определяне на разходите за предложените мерки.
Остойностяването на мерките се прави съгласно Националния каталог, който съдържа подробна информация за формиране на цената и за остойностяване на всяка мярка. В случай на информация за конкретен проект (мярка) се използва информацията от наличен предварителен график за изпълнение на мярката и съответно годишно разпределение на средствата (например съществуващо предпроектно проучване за изграждане на ПСОВ).
За целите на анализа в оценката се включват следните видове разходи:
• Инвестиционни разходи.
• Оперативни разходи и разходи за поддръжка.
• Административни разходи (за управление, администриране, мониторинг и др.).
След определяне на стойността на всяка мярка разходите за нейното изпълнение се разпределят по години в периода, в който следва да бъдат изпълнени.
В случай че няма налична информация за разпределение на средствата, то стойността на мярката се разпределя по години в зависимост от размера на разходите, както следва:
? За мярка, чиято стойност възлиза на и над 1 000 000 лв., разпределението по години е 20 % от стойността за първата година, 50 % от стойността за втората година и 30 % за третата година.
? За мярка, чиято стойност възлиза под 1 000 000 лв., разпределението по години е 60 % от стойността за първата година и 40 % от стойността за втората година.

А.3. Оценка на ефективността на разходите.
А.3.1. Оценка на ефективността на мерките за постигане на добро състояние на водите от гледна точка на разходите, необходими за тяхното изпълнение.
За да се оцени ефективността на разходите, е необходимо всички бъдещи разходи да се приведат към сравними текущи стойности с цел тяхната сравнимост, т.е. да се изчислят дисконтираните разходи.
Настоящата стойност на разходите за мерките се изчислява по показаната по-долу формула, като съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК (Guide to Cost-benefit Analysis of Investment Projects, Economic Appraisal Tool for Cohesion Policy 2014-2020) за програмен период 2014 - 2020 г. се прилага дисконтов фактор от 4 %:

 

PV

 

=

1

 

 .FV,

(1+r)n

където:
PV е настоящата стойност на разходите;
FV - бъдещата стойност на разходите;
r - дисконтов фактор;
n - брой години.
Целта на анализа на ефективността е да се намери такава комбинация от мерки, чийто общ ефект е достатъчен за постигането на добро екологично състояние на водното тяло.
Изчислява се коефициент на ефективност на разходите (КЕР) за всяка мярка (в случай че изпълнението на една-единствена мярка е достатъчно за постигане на добро състояние) или комбинация от мерки (основна мярка и допълнителни мерки) по следната формула:

               PV

KEP = ________ ,

               E

 


където:
PV е настоящата стойност на разходите;
Е - ефектът, който е постигнат след изпълнението на комбинацията от мерки.
Постигнатият ефект "Е" зависи от предложената за изпълнение комбинация от мерки. Например той може да бъде "Намалено съдържание на азот до 2021 г. с 20 mg/l", "Намалено съдържание на фосфор до 2021 г. с 10 mg/l", "Подобрена миграция на рибите с 50 %", както и кумулативният ефект от тях. Поради разнообразието на възможните ефекти от прилагането на комбинациите от мерки не е възможно да бъде определена универсална мерна единица за променливата "Е", както и горна и долна граница, в които тя би могла да попадне. Това не представлява ограничение за прилагането на тази методология, тъй като изпълнението на всяка от комбинациите от мерки води до постигане на добро екологично състояние или подобряване в еднаква степен на състоянието на даденото водно тяло и съответно се сравняват променливи с еднакъв знаменател (т.е. фактически се сравнява настоящата стойност на разходите за постигане на ефекта).
Коефициентът на ефективност на разходите измерва разходите, необходими за постигане на единица ефект, като колкото по-ниска е стойността му, толкова по-ефективна от гледна точка на разходите е една комбинация от мерки.
След като за всяка комбинация от мерки се изчисли КЕР, комбинациите от мерки се ранжират и на тази основа се избират най-ефективната от гледна точка на разходите комбинация от мерки и следващата по ефективност, при която се постигат заложените екологични цели.
В случай че не е налична достатъчно надеждна информация и не може да се определи точно ефектът на мярката върху водното тяло, за най-ефективна комбинация от мерки се избира тази, която включва:
• основни мерки;
• всички допълнителни мерки по водни тела, за които се счита по експертна преценка, че в най-голяма степен ще допринесат за постигане на екологичните цели;
• мерки, които не могат да бъдат директно съотнесени към дадено водно тяло (например мерки на национално ниво или на ниво район за басейново управление на водите), но за които по експертна оценка се счита, че биха допринесли в значителна степен за поддържане на добро състояние, предотвратяване на влошаването на състоянието на водните тела и/или подобряване на екологичното състояние/потенциал и химичното състояние.
А.3.2. Оценка на поносимостта.
Целта на оценката на поносимостта е да се определи максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на комбинациите от мерки за постигане на добро състояние на водните тела.
А.3.2.1. Определяне на праг на поносимост.
Максималните средства, които могат да заделят всяка от четирите групи потребители (домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите) за изпълнение на мерките, се определят на база на определени прагове от доходите и брутната добавена стойност (БДС), дефинирани въз основа на общоприети европейски практики и анализ на предишен опит в България, както следва:
1. Праг на поносимост с включени всички приходи за водни услуги, вкл. за доставка на вода - Използва се в случай, че в програмите от мерки за постигане на екологичните цели са включени мерки за доставка на вода:
• за домакинства - прагът за поносимост е 2,5 % от средния месечен доход на домакинство в съответния регион съгласно § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;
• за индустрия, селско стопанство и услуги - прагът на поносимост е 2,5 % от произведената в съответния сектор БДС.
2. Праг на поносимост за мерки без включени приходи за доставка на вода - Използва се в случай, че в програмите от мерки за постигане на екологичните цели не са включени мерки за доставка на вода, които по своята същност не влияят пряко върху състоянието на водните тела.
Поради липса на данни за праг на поносимост за мерки без включени приходи за доставка на вода е необходимо да бъдат направени допълнителни изчисления:
- изчисляват се общите приходи за водни услуги по налични данни за 5-годишен период и от тях се изваждат приходите за услугата "Обществено водоснабдяване" (питейно и напояване);
- за изчисляване на коефициент на поносимост гореизчислените приходи се отнасят към "разполагаемите" средства на четирите групи потребители, а именно доходите на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите.
А.3.2.2. Определяне на максималния размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на комбинациите от мерки за постигане на добро състояние на водните тела.
За изчисляване на очакваните приходи от четирите сектора за следващия планов период коефициентите на поносимост се съотнасят към прогнозирания доход на населението и прогнозираната БДС на индустрията, селското стопанство и услугите за същия период.
Максималният размер на средствата, които могат да бъдат заделени от всеки сектор за следващия планов период, се получават като произведение от коефициентите на поносимост и:
- за домакинствата - прогнозния доход на прогнозираното население на ниво водно тяло/РБУВ;
- за индустрията - прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ;
- за селското стопанство - прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ;
- за услугите - прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ.
А.3.3. Определяне на единно ниво на анализа на ефективността на разходите.
При липса на надеждна информация за доходите на населението и БДС на индустрията, селското стопанство и услугите на ниво водно тяло анализът трябва да се приведе до ниво, което е сравнително добре информационно обезпечено. Към настоящия момент това ниво е район за басейново управление на водите. За целта се прилага следният подход:
1. За определяне доходите на домакинствата.
Източник на информация за доходите на домакинствата в България (на национално ниво) е наблюдението на домакинските бюджети, извършвано от НСИ на годишна база:
- за основа се използват отчетни данни за общия годишен доход на едно домакинство през съответния отчетен период от наблюдението на домакинските бюджети в областите на страната, осъществявано от Националния статистически институт;
- разчетните данни за доходите на домакинствата от статистиката на домакинските бюджети в областите, попадащи в съответния район за басейново управление на водите (РБУВ) за съответния отчетен период, се изчисляват като средна претеглена величина от стойностите на показателя за съответните области.
На тази основа се изготвя прогноза за доходите на населението, която се базира на темпа, заложен в дългосрочните предвиждания на Националния осигурителен институт за развитието на осигурителния доход.
2. За определяне на БДС за индустрията, селското стопанство и услугите - официална статистическа информация за БДС е налична на ниво район за басейново управление на водите.
Възможността за изчисляване на максималния размер на средствата, които могат да бъдат отделени за достигане на добро състояние на водните тела (доходи на населението и БДС на индустрията, селското стопанство и услугите) на ниво РБУВ, предполага привеждане на останалите величини, включени в анализа на поносимостта в съпоставими нива на анализ.
За определяне на единно ниво на анализа на ефективността на разходите (в който са избрани възможните мерки/комбинации от мерки за постигане на добро състояние на водните тела) и оценката на поносимостта същите се агрегират на ниво район за басейново управление:
1) всички мерки/комбинации от мерки за водните тела, най-ефективни от гледна точка на разходите, и
2) всички мерки/комбинации от мерки за водните тела, които са втори по ефективност на разходите.
Следователно за провеждане на анализа на ниво район за басейново управление на водите се извършва сумиране на стойността на мерките - основни, допълнителни, общо - за постигане на добро екологично състояние на водните тела, попадащи в един РБУВ.
В резултат се изготвят два варианта:
- първият - съдържа всички най-ефективни мерки/комбинация от мерки за района за басейново управление, а
- вторият - обхваща вторите по ефективност мерки/комбинация от мерки за района за басейново управление.
За изчисляване на максималния размер на наличните средства се изчислява коефициент на поносимост на ниво район за басейново управление на водите за всеки от четирите сектора за приходите за води.
А.3.4. Оценка на финансовата обезпеченост на мерките за постигане на добро състояние на повърхностните и подземните води.
Целта на анализа е да се оцени доколко разходите за основни и допълнителни мерки могат да бъдат покрити от средствата, които могат да бъдат заделени от публични източници, оперативни програми и общо от анализираните сектори, на база информация от предходните анализи.
Определеният максимален размер на средствата, които могат да заделят четирите сектора (домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите), представлява един от възможните източници на финансови средства за изпълнение на Програмата от мерки към ПУРБ. Към тях следва да се прибавят и средствата, осигурени от различни оперативни програми, като Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР), Програма за развитие на селските райони (ПРСР), програми за трансгранично/транснационално сътрудничество, държавен и общински бюджет, вкл. Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Сумата от всички източници представлява общият наличен (реалистичен) размер на финансирането на програмите от мерки в ПУРБ, които се включват като входящ паричен поток при анализ разходи - ползи.

Б. Методология за извършване на анализ разходи - ползи.
Целта на анализа е да определи коя от двете комбинации от мерки с най-висока ефективност на разходите води до повече социално-икономически ползи и да обоснове изключения от целите на РДВ. Тъй като изключенията са възможни както по линия на удължаване на срока за изпълнение на мерки, целящи постигане на добро състояние - при краен период за изпълнение 2027 г., така и по линия на поставяне на по-малко строги цели - за периода след 2027 г., е необходимо анализът разходи - ползи да бъде извършен за двата периода.
Методологията за анализ разходи - ползи се базира на изискванията на Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК, което е ръководен документ за извършването на подобен анализ в страните - членки на ЕС. Същевременно за целите на оценката на мерките не е целесъобразно да се следват всички стъпки от анализа, предвидени от ръководството, тъй като те до голяма степен са ориентирани към оценката на конкретни инвестиционни проекти, а не за оценка на комбинации от мерки в обхвата на документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ.
За целта методологията включва следните стъпки:
1. Определяне на инвестиционните и оперативните разходи.
2. Определяне на оперативните приходи.
3. Изчисляване на финансовите показатели на двете комбинации от мерки и ако те не са финансово обезпечени - оценка на възможните изключения.
4. Определяне на социално-икономическите ползи от реализирането на мерките, които са финансово обезпечени.
5. Изчисляване на икономическите показатели на всяка комбинация от мерки и избор на комбинация, която има по-високи ползи за обществото.

Б.1. Определяне на инвестиционните и оперативните разходи.
Инвестиционните и оперативните разходи се остойностяват още на етап анализ на ефективността на разходите.
Забележки:
По отношение на определянето на инвестиционните разходи Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК разглежда още 2 аспекта, както следва:
• определяне на остатъчна стойност;
• определяне на реинвестиции и разпределението им по години на референтния период.
Тези два аспекта са приложими при изготвянето на анализ разходи - ползи за конкретен проект, а не за стратегически документ от ранга на ПУРБ. При определянето на остатъчната стойност е необходима конкретна информация за различните видове активи, влизащи в състава на инвестицията, тъй като за тях се прилагат различни амортизационни норми. За определянето на реинвестициите също е необходима информация за активите, които са с по-къс период на амортизация. При използване на АРП за избор на мерки в документи със стратегически характер се борави с приблизителни стойности на инвестициите за конкретните мерки и не е възможно прецизно остойностяване на конкретните активи, влизащи в състава на всяка мярка.
Съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК оперативните разходи включват разходи за заплати и осигурителни плащания на персонала, режийни разходи (в т.ч. материали, горива, електроенергия, вода и т.н.), разходи за външни услуги и др. Съгласно изискванията на ръководството разходите за амортизация не се включват в оперативните разходи. Този подход е приложим при анализ на конкретен проект. При документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ, се борави с приблизителни стойности на оперативните разходи.
Размерът на дисконтираните инвестиционни и оперативни разходи по години на първата и втората комбинация от мерки за всяко водно тяло се вземат от анализа на ефективността на разходите.

Б.2. Определяне на оперативните приходи.
Съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК оперативните приходи представляват "средствата, които потребителите заплащат за стоките или услугите, които се осигуряват от новоизградената инфраструктура". Оперативните приходи се прогнозират като произведение на количеството произведена от проекта за съответната година стока/услуга и съответната цена за единица количество от стоката/услугата. За целта се разработват т.нар. първични прогнози - за количествата стоки/услуги и за цените.
При анализ разходи - ползи на конкретен проект е възможно по-прецизно остойностяване на оперативните приходи. При документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ, се борави с приблизителни стойности на оперативните приходи. Например оперативните приходи за услуги, като доставка на вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, могат да се остойностят, като се използват:
• прогнозни количества на доставена/отведена/пречистена вода;
• прогнозни цени за доставка на вода/отвеждане на отпадъчни води/пречистване на отпадъчни води.
Така изчислените приходи от използването на инфраструктурни обекти при първа и втора комбинация от мерки представляват част от общата стойност на входящите парични потоци, които се включват в анализа разходи - ползи (напр. при изграждане на ПСОВ това са оперативни приходи от отвеждане и пречистване на отпадъчни води).
Като втори компонент на входящия паричен поток е общият размер на източниците на финансиране - това са максималните средства, които могат да заделят домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите, и средствата, които са осигурени от фондове на ЕС. По същество това са общото национално публично финансиране и безвъзмездната финансова помощ от ЕС.
За целите на АРП също е необходимо да бъдат дисконтирани входящите парични потоци, като отново се използва финансова дисконтова норма от 4 % (съгласно изискванията на новото Ръководство на ЕК за анализ разходи - ползи от м. декември 2014 г.).

Б.3. Изчисляване на финансовите показатели на двете комбинации от мерки и ако те не са финансово обезпечени - оценка на възможните изключения.
Изчислява се показателят финансова нетна настояща стойност на инвестицията (ФННС). Интерпретационната стойност на показателя е следната:
• ако стойностите на показателя са положителни - комбинацията от мерки може да се счита за финансово обезпечена за периода 2016 - 2021 г.;
• ако стойностите на показателя са отрицателни - не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнение на комбинацията от мерки за периода 2016 - 2021 г., но въпреки това е необходимо изпълнението на всички основни мерки.
Ако и по двете разглеждани комбинации от мерки се попадне в хипотезата на първото условие, за избор на комбинация от мерки за включване в ПУРБ се преминава към следващата стъпка Б.4 (представена по-долу).
Ако едната от разглежданите комбинации от мерки е с положителна нетна настояща стойност, а другата - с отрицателна, то се избира тази с положителната стойност на показателя. Аргументите за това са, че и двете комбинации от мерки водят до достигане на добро състояние на водното тяло, но едната не е финансово обезпечена, ето защо се избира тази, която е финансово обезпечена. Ако се попадне в хипотезата на второто условие, се проверяват възможностите за изключения от целите на РДВ:
1. Първоначално се проверява възможността за удължаване на срока поради прекомерни разходи, т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 - 2027 г., като разходите за допълнителни мерки се включат в периода след 2021 г. (и свързаните с тях оперативни приходи), а средствата от националното публично финансиране и безвъзмездната финансова помощ от ЕС бъдат включени до края на втория цикъл на ПУРБ - 2027 г. Ако анализът покаже, че средствата ще бъдат достатъчни, то се търси удължаване на срока за настоящия период на ПУРБ.
2. В случай че средствата, необходими за изпълнение на мерки за постигане на добро състояние, не са достатъчни и за периода до 2027 г., се търси изключение за по-малко строга цел за даденото водно тяло поради прекомерност на разходите.

Б.4. Определяне на социално-икономическите ползи от реализирането на мерките.
Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК препоръчва финансовите потоци (вкл. инвестиционни разходи, оперативни разходи и оперативни приходи), които са изчислени на базата на пазарни цени, да бъдат преобразувани чрез използването на конверсионни коефициенти с цел елиминирането на влиянието на пазарните фактори. Това е приложимо в случаите на анализ на конкретен проект. При анализ на комбинации от мерки за целите на стратегически документ, какъвто е ПУРБ, остойностяването на разходите в повечето случаи се извършва на базата на осреднени единични цени и подобни корекции не биха били приложими.
В рамките на тази стъпка се взема предвид другото изискване на Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК, свързано с изготвянето на икономическия анализ - определяне, остойностяване и включване в анализа на социално-икономическите ползи от реализирането на мерките.
В практиката на остойностяване на икономически ползи съществуват три основни подхода:
1. Концепцията за пределно желание за плащане:
Съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи за периода 2014 - 2020 г. концепцията за пределно желание за плащане (ЖЗП) се използва широко за оценка на директните ползи на дадена мярка, свързани с използването на продукти или услуги от нейното изпълнение. С показателя "желание за плащане" се определя максималният брой хора, които биха платили за определен резултат, който е желан за тях. Съществуват различни техники, които емпирично оценяват желанието за плащане, например метод на разкритите предпочитания, метод на заявените предпочитания, метод на пренос на ползи и др. Изборът на метод зависи от природата на ползата и наличността на данни.
2. Пренос на ползи (т.нар. Benefit transfer):
Преносът на ползи е подход, който се използва при липса на оценки за желанието за плащане, получени пряко от потребителите на дадена мярка или проект. При този подход за основа се използва изработен сходен проект за остойностяване на ползите за друго водно тяло (дори и в друга държава), като съответните стойности биват коригирани за разглеждания район (например с нивото на брутния вътрешен продукт (БВП) и доходите на населението).
3. Подход на спестените разходи:
При липса на оценки за желанието за плащане, получени пряко от потребителите, или невъзможност на пренос на ползи може да се използват и "заместители" на желанието за плащане. Широко се прилага практиката за изчисляване на спестени разходи на потребителите при използване на същата стока/услуга от различен източник - например спестени разходи за закупуване на минерална вода след изпълнение на мерки за подобряване на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели, пропуснати разходи за изграждане и почистване на изгребни ями след изпълнение на мярка за изграждане на канализация и т.н.
Ако при изпълнението и на двете комбинации от мерки, предмет на анализ, ще се постигне целта на директивата за добро състояние на водното тяло, в този смисъл ползите от постигането на добро състояние и при двете комбинации са еднакви. Поради тази причина за оценка коя комбинация от мерки води до повече ползи за обществото трябва да се използват страничните ефекти. Например за намаляване на съдържание на фосфор в дадено водно тяло и двете комбинации от мерки може да съдържат мерки за добри земеделски и фермерски практики, но те вероятно ще засягат различен брой земеделски стопанства. Така страничните ползи и при двете мерки могат да се остойностят на база реализирани приходи от продукти, които ще бъдат различни, тъй като обхватът и интензитетът на прилагане на мерките е различен (т.е. засегнатите земеделски стопани са различен брой).
Друг пример за страничен ефект е свързан с буферните зони. Основният ефект от буферните зони е намалението на нитратното замърсяване. Допълнително те оказват и положителен ефект върху улавянето на седименти от оттока и върху намаляването на ерозията, което трябва да се разглежда като страничен ефект и да бъде включен в анализа.
Определените и остойностени социално-икономическите ползи се включват в анализа, като най-често това става в годината на завършване на мярката, която би довела до тяхното реализиране.
Б.4.1. Ползи от постигане на целите на РДВ съгласно приложение № 1. Разходи и ползи на Ръководството № 20 за изключенията от екологичните цели:
• Опазване и подобряване на състоянието и биологичното разнообразие на водната екосистема.
• Опазване на човешкото здраве при ползване на водите - за питейни цели, за производство на храни и напитки, къпане, консумация на риба и рибни продукти.
• По-ниски разходи за ползване на води, например по-ниски разходи за пречистване на води, използвани за питейно-битови цели, в резултат от подобряване качеството на водите.
• Подобряване на ефективността на политиките в областта на водите въз основа на спазване на принципа "замърсителят плаща".
• Прилагането на интегриран подход на управление на водите ще способства за максимизирането на икономическите и социалните ползи чрез преустановяване прилагането на временни и фрагментарни мерки на местно ниво.
• Подобряване на качеството на живот чрез подобряване възможностите за отдих при използване на води.
• Смекчаване на въздействието от промените в климата и наличността на водни ресурси - например управление на търсенето и предлагането на вода, предпазване от наводнения и суши.
• Насърчаване на устойчиво използване на водите и създаване на нови работни места, например в екотуризъм, прилагане на екологични технологии, опазване на околната среда.
Б.4.2. Ползи от инвестициите в развитието на водната инфраструктура съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК за 2014 - 2020 г.:
1. Преки ползи:
а) Разширено покритие на ВиК услугите:
Ползите от разширеното покритие на ВиК услугите (повишено ниво на свързаност) могат да бъдат емпирично остойностени на база на спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване, събиране и отвеждане на отпадъчни води.
По-конкретно, за проекти, свързани с подобряване на водоснабдяването, спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване, могат да бъдат например разходи, свързани с необходимостта от осигуряване на самостоятелно водоснабдяване - водоноски, дребно мащабни инсталации за обезсоляване (само за крайбрежните райони), кладенци или сондажи (особено за напояване) и др.
За проекти, свързани с разширяване обхвата на услугата "отвеждане на отпадъчни води", произтичащите ползи се остойностяват на база на спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно събиране на отпадъчните води (посредством водоплътни изгребни ями).

Пример за изчисляване на разходи за почистване на водоплътни изгребни ями:

- Един член на домакинство произвежда около 35 м3 отпадъчни води за една година.

- За изчисляване на разходи за почистване на водоплътните изгребни ями, които се почистват с машини, е необходима информация относно обема на ямите. Тъй като такава на този етап не е налична, се прави допускането, че средната цена на почистване на яма е 100 лв. Ако за среден размер на цистерна за почистване се приемат обеми от 10 м3, то тогава една цистерна трябва да чисти отпадъчните води на домакинство за една календарна година N на брой пъти. Коефициентът N се получава при разделяне на общото количество отпадъчни води на домакинство за година на обема на една цистерна. Цената за почистване на ямата за година се получава като резултативна величина от множителите: 1) брой необходими почиствания и 2) единична цена на почистване.

- За индивидуални съоръжения за събиране на отпадъчни води, които не се чистят от машини - използването на т.нар. попивни ями не е позволено и е необходимо изграждането на водоплътни изгребни ями, които позволяват чистене с машини. На база на експертна оценка се приема единична цена за изграждане на водоплътна изгребна яма от 25 м3 (достатъчна за нуждите на едно средностатистическо домакинство) в размер 7000 лв. Общият размер на разходите се получава при умножаване на броя на ямите, които е необходимо да бъдат изградени, по единичната цена. Прави се допускането, че ямите имат полезен живот 50 години и съответно общата инвестиционна стойност следва да се раздели на 50, за да се получи стойността на годишните капиталови разходи. След изграждането на водоплътни изгребни ями, които позволяват чистене с машини, е необходимо да бъде приложен горният подход за определяне на разходите, необходими за почистването им.


Пример за икономически ползи от изграждане на ПСОВ, Източник: Прединвестиционно проучване за реконструкцията на ГПСОВ - Благоевград

 

Реконструкцията на ГПСОВ - Благоевград, ще доведе до намаляване на концентрацията на азот и фосфор в отпадъчните води. Освен това функционирането на третичното стъпало води до допълнително намаляване на концентрацията на общи неразтворими вещества (НОВ), биохимична потребност от кислород (БПК), химична потребност от кислород (ХПК) и общ органичен въглерод (ООВ), останали след третирането на отпадъчните води през първичното и вторичното стъпало. В резултат на това ще намалее еутрофикацията във водните системи, което ще подобри общото състояние на екосистемите, възстановяване на рибните популации и т.н.

 

За остойностяване на икономическите ползи от подобряване на общото състояние на екосистемите в резултат от изграждането и експлоатацията на третичното стъпало на ПСОВ - Благоевград, е използвана методиката от Доклад "Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки", изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec (The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract B7-8110/2000/159960/MAR/H1, ECOTEC Research & Consulting Limited.). В разработката е предложен следният алгоритъм за остойностяване на този тип ползи:

 

• Когато състоянието на екосистемите се подобри от "лошо" до "задоволително", се приема, че ползата е равна на 0,0078 евро/домакинство/км/година.

 

• Когато състоянието на екосистемите се подобри от "задоволително" до "добро", се приема, че ползата е равна на 0,0029 евро/домакинство/км/година.

 

И при двата случая ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства.

 

Анализът на информацията за състоянието на силно модифицираните водни тела в Западнобеломорския район за басейново управление на водите (Проект "Актуализация на икономическия анализ на водоползването", изпълнен от Обединение "Икономически анализи 2000/60" по поръчка на БДЗБР, БДИБР, БДДР и БДЧР, 16.04.2009 - 16.01.2010.) показва, че състоянието на р. Струма в участъка й от вливането на р. Джерман до шосейния мост на с. Крупник (този участък е приемник на отпадъчните води на Благоевград) показва "незадоволително" състояние по химични показатели (БПК, амониев азот, фосфати, общ фосфор) и "незадоволителен" биологичен статус. За целите на остойностяването на ползите в цитирания проект е прието, че в резултат от въвеждането на третично пречистване в ГПСОВ - Благоевград, състоянието на посочения участък ще се промени от "лошо" към "задоволително", т.е. използван е коефициент от 0,0078 евро.

 

При 3 043 920 домакинства в страната и приблизителна дължина от 21 км на участъка, върху който ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на:

 

Годишни ползи = 0,0078*3 043 920*21 =  498 594 евро (975 165 лв.)



б) Повишена надеждност на водоснабдяването:
Тази полза произтича от подобряване на методите за водовземане, разпределение и водоснабдяване. Тя е свързана с ограничаване на инцидентните прекъсвания на водоподаването или премахване на необходимостта на въвеждане на режим на водоподаването.
Ползите от подобрената надеждност на водоснабдяване се остойностяват на база на размера на избегнатите разходи за населението, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване (при прекъсване на предоставянето на съответната услуга). Тези разходи включват закупуване и поддръжка на резервоари за събиране на води и електрически уреди за изпомпване на водата, както и разходи за поддръжка и електроенергия. Към разходите, които биват спестени посредством повишаването на надеждността на водоснабдяването, се прибавя и времето, което струва на населението да се информира за евентуални прекъсвания на водоподаването и да се подготви за тях.
в) Подобрено качество на питейната вода:
Ползите от подобреното качество на водите могат да бъдат остойностени на база на спестените (избегнатите) разходи от страна на населението за закупуване на вода или като спестените от страна на ВиК оператора разходи за предоставяне на вода с високо качество по алтернативен начин. Най-добрата практика от гледна точка на остойностяването на ползите в случая е сценарий, при който необходимостта от закупуване на вода с добро качество от страна на населението е напълно елиминирана вследствие на подобрено качество на доставяната от ВиК операторите питейната вода.
Алтернативен подход за остойностяване на ползите от подобреното качество на питейната вода е оценка на разходите за изграждане и поддръжка на (собствени) филтриращи системи. При цялостно подобрение на качеството на питейното водоснабдяване необходимостта от филтриране на водата от страна на населението би била елиминирана, като свързаните с това разходи биха били избегнати.
г) Подобрено състояние на повърхностните водоизточници и подобрено качество на услугите, свързани с опазване на екосистемите:
Подобрението на състоянието на повърхностните водни тела предполага намаляване на концентрацията на замърсители и/или повишаване на концентрацията на разтворен кислород. То има положителен ефект върху опазването на екосистемите и биоразнообразието.
Методите за остойностяване на ползите от подобреното състояние на повърхностните водоизточници зависят от това, дали водното тяло се използва за развлекателни цели или риболов.
В случаите, в които бива премахната забрана за къпане, риболов и/или други развлекателни дейности вследствие на осъществяването на мярка за подобряване състоянието на съответното водно тяло, остойностяването на ползите може да се извърши посредством пазарната стойност на концесиите, свързани с предоставянето на развлекателни услуги или възможности за риболов.
В случаите, когато водното тяло не е предоставено на концесия, но се използва за развлекателни цели или риболов, на практика на остойностяване подлежи желанието на плащане на населението за съществуването на незамърсено място за отдих. Приложим в случая е методът на трансфер на ползите (benefit transfer approach). При него за основа се използва изработен сходен проект за остойностяване на ползите за друго водно тяло, като съответните стойности биват коригирани за разглеждания район (например с нивото на БВП и доходите на населението).

Подходяща за използване е методиката от Доклад "Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки", изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec (която е използвана при анализа разходи - ползи на ПУРБ 2009 - 2015 г.). В разработката е предложен следният алгоритъм за остойностяване на този тип ползи:

Оценката на "облагодетелстваното население" от подобрено качество на водите за къпане (и на водите, използвани за развлекателни цели) следва да се базира на общия брой на населението (а не на броя туристи или на отделните видове развлекателни дейности). Причините за това са:

- Невъзможност да се определи делът на туристите, които използват води за къпане (или участват в други развлекателни дейности, свързани с водите);

- Резонното допускане, че съществува търсене на води (за къпане) с подобрено качество от страна на цялото население на страната.

Като пример може да бъде дадено изследването на Гоксен (Goksen et al, 2000) за Босфора. То не се фокусира върху някоя конкретна развлекателна дейност, а върху качеството на водите и стойността, която то има за хората.

За целите на изследването ползите са изчислени на базата на три комбинации от оценки на съответното желание за плащане (ЖЗП), както следва:

а. ЖЗП за "Балтика": приема се, че за всички държави може да се използва изчисленото за Полша ЖЗП за подобрено качество на водите за къпане (Zylicz et al, 1995). Стойността на показателя е 20 евро/човек/г. (по цени от 1999 г.). Основната причина в случая да се използва тази стойност за всички страни е, че изследването е директно свързано с директивата, касаеща водите за къпане.

b. "Смесена" оценка на ЖЗП: използват се три стойности на показателя, като се обособяват три групи страни на базата на характеристиките на наличните водни ресурси за къпане в тях. За Естония, Латвия, Литва и Полша се използва ЖЗП за "Балтика" (20 евро/ч./г.); за страните от Централна Европа - България, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, се използва изчисленото ЖЗП за езерото Балатон (Мурато, 1999 г.) - 22,5 евро/човек/г. (по цени от 1999 г.); за Турция, Кипър и Малта се използва изчисленото ЖЗП за Босфора (Goksen et al, 2000) - 4 евро/ч./г. (по цени от 1999 г.).

с. ЖЗП на домакинство за риболов на базата на изследвания за САЩ (Лумис 1996, Ханеман 1991, Олсен 1991, Сандерс 1990). Средната стойност на показателя ЖЗП за риболов, изчислена на базата на тези изследвания, е около 129 евро/домакинство/година по цени от 1999 г. Следва да се отбележи, че тези изследвания се фокусират единствено върху риболова, а не за водите за къпане като цяло.

И трите подхода предоставят количествена оценка на една и съща полза - подобрено качество на водите, използвани за развлекателни цели; те обаче се базират на различни допускания и следва да се разглеждат като анализи на чувствителността. Авторите на цитираното изследване считат, че вариант (b) е по-надежден, тъй като вариант (а) не отчита диференциацията между страните, а при вариант (с) остава неизяснен обхватът на използваните данни за риболов.

д) Намаляване на ресурсните разходи (спестени водни количества, които могат да бъдат използвани за други цели):
Мерките, насочени към ограничаване на течовете по водоразпределителната мрежа, водят до намаляване на ресурсните разходи и до спестяване на водни количества. С други думи, при ограничаване на течовете по мрежата (респ. загубите на вода) необходимото за целите на водоснабдяването на населението водно количество намалява, т.е. съществено количество вода може да бъде използвано за други цели.
На практика ползата се свежда до стойността на спестените от ВиК оператора оперативни разходи вследствие на факта, че същото равнище на водоснабдяване може да бъде постигнато с по-малко водно количество.
2. Непреки ползи:
а) Позитивно влияние върху здравето на населението:
Позитивното влияние върху здравето, произтичащо от подобреното състояние на водните тела, може да бъде включено в икономическия анализ посредством оценка на икономическата стойност на понижената заболеваемост.
Един от възможните подходи е оценка на "болничните разходи" (cost of illness approach). Този подход съчетава преките и непреките разходи, свързани с лекуването на болести, предизвикани от влошено качество на водата. Преките разходи включват медицинските разходи за лечение на заболяването (например хоспитализация, лекарства, рехабилитация, диагностика и др.), докато непреките разходи включват пропуснатите ползи за производството, произтичащи от факта, че даден работник/служител е в отпуск по болест. Преките разходи следва да бъдат изчислени поотделно за всеки конкретен случай. Непреките разходи могат да бъдат изчислени, като продължителността на съответния отпуск по болест (брой работни дни) се умножи по брутната дневна работна заплата. За децата, хората с увреждания и възрастните хора пропуснатите производствени ползи могат да се изчислят на база на продължителността на отпуските, взети от техни близки.
б) Промяна в емисиите на парникови газове:
Извършваните в рамките на проекта интензивни дейности могат да доведат до увеличение на емисиите (например поради повишена необходимост от извозване на утайки и други отпадъци до съответните депа) или до ограничаване на емисиите в резултат на оптимизиране на системата.
Транспортните разходи за извозване се изчисляват на базата на количеството обезводнени утайки и други отпадъци, които следва да бъдат депонирани, и респективно на броя курсове до депото, които следва да бъдат направени.
За мерки за рекултивация могат да се включват ползите от намаляване на видимото нарушаване на околната среда, миризмите и преките опасности за здравето от 1 тон неправилно депониран отпадък, които в Изследването за икономическата оценка на второстепенните фактори за околната среда при наличието на депо за обезвреждане и инсинерация на отпадъци EС, 2000, са определени на 1,52 евро/тон (2,97 лв./тон).

Б.5. Изчисляване на икономическите показатели на всяка комбинация от мерки и избор на комбинация, която има по-високи ползи за обществото:
В рамките на тази стъпка се изчисляват икономическите показатели на всяка комбинация от мерки за всяко водно тяло, които са финансово обезпечени (съгласно стъпката, представена в Б.3) и чиито ползи са остойностени в стъпка Б.4. Избира се комбинацията от мерки, която има по-високи ползи за обществото.
За целта за всяка комбинация се изчисляват:
1. Входящи парични потоци, представляващи сумата от:
оперативните приходи;
общ размер на източниците на финансиране;
остойностените социално-икономически ползи.
2. Изходящи парични потоци, представляващи сумата от:
инвестициите в основни и допълнителни мерки;
оперативните разходи.
3. Нетен паричен поток - като разлика на входящите и изходящите парични потоци (възможно е нетният паричен поток в различните години да е отрицателна величина, в случай че входящият паричен поток е по-малък от изходящия).
След определянето на нетния паричен поток за всяка комбинация от мерки се изчисляват показателите: икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношение "ползи/разходи" (П/Р) по формулата, представена по-горе, и при използване на социална дисконтова норма от 5% съгласно изискванията на Ръководството на ЕК за програмен период 2014 - 2020 г.
Анализираните комбинации от мерки се оценяват по икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношението "ползи/разходи" (П/Р) и се избира комбинация, която има по-висока икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношение "ползи/разходи" (П/Р) или носи по-големи социално-икономически ползи за обществото.
В случаите на хипотезата (съгласно стъпка Б.3), при която финансовата нетна настояща стойност на комбинацията от мерки е отрицателна, се прави проверка за прекомерност на разходите. За целта е необходимо след прилагане на стъпки Б.4 и Б.5 да бъде изпълнено следното условие - разходите да надвишават със значителен марж (поне 20 %) очакваните ползи.


Приложение № 2 към Методика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите


Примери за прилагане на изключение по чл. 156в и г:

оценка на ефективността на разходите и анализ разходи - ползи

Методологията (приложение № 1) е приложена за:
Пример 1: повърхностно водно тяло BG4DO135R1118 - р. Доспат от язовирна стена до границата.
Пример 2: повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър).
Пример 3: повърхностно водно тяло BG2KA700R016 р. Стара река (Текедере) - от извор до вливане в р. Камчия.
Преди същинското прилагане на методологията се извършва работа по информационното обезпечаване, както следва:
• отчитане на текущото състояние на водното тяло;
• идентифициране на всички показатели за всеки мониторингов пункт на водното тяло, за които следва да се предприемат мерки за постигане на референтните стойности за отделните показатели съгласно Наредба № Н-4 от 2012 г., чието достигане гарантира добро екологично състояние (ДЕС) на водното тяло;
• определяне на източниците на замърсяване (точкови и дифузни източници на замърсяване, както и неидентифицирани източници) за всеки мониторингов пункт и тяхното процентно участие в общата стойност на определен показател на замърсяване;
• предлагане на подходящи мерки, с които ще се постигне определен процент на намаление на всеки показател на замърсяване за всеки мониторингов пункт;
• отчитане на получения ефект по всеки показател на замърсяване след прилагане на мерките за всеки мониторингов пункт, като от отчетеното замърсяване от мониторинга се изважда намалението му след прилагането на всяка конкретна мярка; получените крайни стойности по всеки показател след прилагане на мерките не трябва да са по-лоши от съответната референтна стойност за "добро състояние";
• разглеждане на варианти от приложените мерки, отнасящи се за всички мониторингови пунктове на водното тяло.

Пример 1: Повърхностно водно тяло BG4DO135R1118 - р. Доспат от язовирна стена до границата.
1. Информационно обезпечаване.
1.1. Текущо състояние.
Разгледан е пример за повърхностното водно тяло BG4DO135R1118 - р. Доспат от язовирна стена до границата код на типа R3; планински тип река; дължина 77789,63 м; водосборна площ 83,75 км2; земеползване като % от водосборната площ - земеделска територия 16,72 %, горска територия 75,22 % и други видове земеползване 5,97 %; няма стопански ценни видове, както и къпане; морфологични изменения (т. 4) - по отношение на корекциите на речното русло те са с обща дължина за тялото - 1 км, и процент от дължината на разглеждания участък - 3,38 % (слаб натиск < 30 %); регулация на оттока (т. 5) - МВЕЦ "Црънча" има изграден рибен проход (комбиниран с отвор за пропускане на екологичния минимум) - по констативни протоколи е работещ и по отношение на осушения участък от водното тяло той е 3,66 % (< 30 %) (По информация от Басейнова дирекция за Западнобеломорски район (БДЗБР).].
Оценката за текущото състояние на BG4DO135R1118 е, както следва (източник: Басейнова дирекция за Западнобеломорски район):
• Обща оценка по БЕК - умерено състояние (макрозообентос - умерено състояние, макрофити - добро състояние, фитобентос - умерено състояние).
• ОФХ - умерено състояние (БПК5, амониев азот, ортофосфати и общ фосфор).
• Специфични замърсители - лошо състояние (мед и цинк).
• Оценка на екологично състояние - лошо състояние.
• Химично състояние - добро химично състояние.
• Обща оценка на състоянието - лошо състояние.
• Ниво на достоверност на данните - високо.
1.2. Параметри, по които съответното водно тяло не достига ДЕС.
Определянето на параметрите, по които не се достига ДЕС, се основава на проведения мониторинг за физикохимични показатели, специфични замърсители, химични елементи и биологични елементи за трите пункта (виж следващата таблица):
• р. Доспат след гр. Доспат, след заустване на градския колектор;
• р. Доспат след с. Барутин, след заустване на канализационен колектор;
• р. Доспат на моста между с. Црънча и Бръщен, т.е. след с. Црънча.

Таблица 1. Физикохимични показатели на р. Доспат средно за периода 2011 - 2014 г. и за 2014 г.

 

Физико-химични  показатели

БПК5, mg/l

Амониев
азот, mg/l

Нитритен азот, mg/l

Нитратен азот, mg/l

Общ азот, mg/l

Общ фосфор (като Р), mg/l

Ортофосфати (като РO4), mg/l

Отлично*

<1

<0.04

<0.01

<0.2

<0.2

<0.012

<0.01

Добро*

1.0 - 2.5

0.04 - 0.4

0.01 - 0.025

0.2 - 0.5

0.2 - 0.8

0.012 - 0.03

0.01 - 0.02

Умерено*

>2.5

>0.4

>0.025

>0.5

>0.8

>0.03

>0.02

р. Доспат след гр. Доспат:

Средно 2011 - 2014 г.

7.8

0.8

0.045

0.7

2.5

0.4

-

2014 г.

7.7

0.3

0.03

0.6

1.8

0.3

 

р. Доспат след с. Барутин:

Средно 2011 - 2014 г.

2.9

0.57

0.066

0.91

2.34

0.33

0.3

2014 г.

1.7

0.4

0.026

0.56

1.65

0.1

0.3

р. Доспат след с. Црънча:

Средно 2011 - 2014 г.

2.4

0.52

0.068

0.9

2.4

0.3

0.2

2014 г.

1.6

1.25

0.056

0.6

2.6

0.3

0.2

* Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R3.
Всички физикохимични показатели се подобряват през 2014 г. с изключение на показателя амониев азот и общ азот в мониторинговия пункт след с. Црънча. Това повишение се дължи на липсата на пречистване на битовите отпадъчни води.
Измерените специфични замърсители в трите пункта на р. Доспат, характерни за индустриалните замърсители и селското стопанство, не показват отклонения от стандарта за оценка на екологичното състояние съгласно Наредба № Н-4 от 2012 г. Отклонения има единствено по химичните елементи мед и цинк, което вероятно се дължи на фоново замърсяване. Основание за това е, че замърсяването с мед и цинк се наблюдава и в изворните води на р. Доспат.
Мониторингът по биологични елементи, проведен в периода 2009 - 2013 г., показва следното:
• р. Доспат след гр. Доспат: лошо състояние.
• р. Доспат след с. Барутин: умерено състояние.
• р. Доспат след с. Црънча: умерено състояние.
1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не достигат ДЕС.
Източниците на замърсяване по експертна оценка за отделните физикохимични показатели през 2014 г. са показани в следващата таблица.

Таблица 2. Източници на замърсяване на водата на р. Доспат през 2014 г.

Източник на  замърсяване

БПК5, mg/l

Амониев азот, mg/l

Нитритен азот, mg/l

Нитратен азот, mg/l

Общ азот, mg/l

Общ фосфор (като Р), mg/l

Ортофосфати (като РO4), mg/l

р. Доспат след гр. Доспат:

ГК на гр. Доспат

5.4

0.13

0.016

0.3

0.90

0.14

 

Мандра

1.5

0.08

0.010

0.2

0.54

0.08

 

Неидентифицирани дифузни

0.8

0.05

0.006

0.1

0.36

0.06

 

р. Доспат след с. Барутин:

КК на с. Барутин

1.18

0.20

0.013

0.28

0.83

0.05

0.15

Дифузни

0.34

0.12

0.008

0.17

0.50

0.03

0.09

Неидентифицирани

0.17

0.08

0.005

0.11

0.33

0.02

0.06

р. Доспат след с. Црънча:

КК на с. Црънча

1.12

0.62

0.028

0.3

1.3

0.17

0.1

Дифузни

0.32

0.37

0.0168

0.2

0.8

0.10

0.06

Неидентифицирани

0.16

0.25

0.0112

0.1

0.5

0.07

0.04

1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние.
Възможни мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са - подобряване на канализационните системи на населените места и прилагането на добри земеделски практики (вж. следващите таблици).
За целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител.

Таблица 3. Коефициент на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка по отделните замърсители за 2014 г.

Източник на замърсяване

БПК5

Амониев азот

Нитритен азот

Нитратен азот

Общ азот

Общ фосфор (като Р)

Ортофосфати
(като РO4)

р. Доспат след гр. Доспат:

Обучение за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове

 

 

 

 

 

0.3*

 

Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация

0.8

0.7

0.8

0.2

0.7

0.9

 

Пречистване на отп. води от мандрата

0.8

0.7

0.8

0.2

0.7

0.9

 

Обучение по добри земеделски практики

0.3

0.2

0.3

0.5

0.3

0.8

 

р. Доспат след с. Барутин:

Построяване на ПСОВ

Барутин и канализация

0.7

0.8

0.8

0.8

0.8

0.8

0.98

Обучение по добри земеделски практики

0.1

0.2

0.2

0.2

0.3

0.5

0.9

р. Доспат след с. Црънча:

Построяване на ПСОВ Црънча и канализация

0.7

0.9

0.9

0.7

0.9

0.95

0.9

Обучение по добри земеделски практики

0.1

0.5

0.4

0.4

0.5

0.9

0.9

* След обучението ще се постигне намаление на общия фосфор с 30 % от всички източници на замърсяване, т.е. този коефициент се прилага за изчисляване на общия фосфор от всеки източник на замърсяване преди използването на редукционните коефициенти за всяка мярка.
След умножение на замърсяването по отделните показатели за 2014 г. със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка.

Таблица 4. Намаление на замърсяванията по отделните показатели след изпълнение на мерките

Източник на замърсяване

БПК5, mg/l

Амониев
азот, mg/l

Нитритен азот, mg/l

Нитратен азот, mg/l

Общ азот, mg/l

Общ фосфор (като Р), mg/l

Ортофосфати (като РO4), mg/l

р. Доспат след гр. Доспат:

Построяване на ГПСОВ

Доспат и канализация

4.303

0.094

0.013

0.059

0.630

0.089

-

Пречистване на отп. води от мандрата

1.229

0.056

0.008

0.035

0.378

0.076

-

Обучение по добри земеделски практики

0.231

0.011

0.002

0.059

0.108

0.011

-

Общо

5.763

0.161

0.022

0.153

1.116

0.176

 

р. Доспат след с. Барутин:

Построяване на ПСОВ Барутин и канализация

0.828

0.161

0.010

0.225

0.660

0.039

0.147

Обучение по добри земеделски практики

0.051

0.040

0.003

0.056

0.248

0.024

0.135

Общо

0.879

0.202

0.013

0.282

0.908

0.063

0.282

р. Доспат след с. Црънча:

Построяване на ПСОВ Црънча и канализация

0.785

0.561

0.025

0.217

1.189

0.158

0.090

Обучение по добри земеделски практики

0.048

0.311

0.011

0.124

0.661

0.150

0.090

Общо

0.833

0.872

0.036

0.341

1.850

0.308

0.180

Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за отделните физикохимични показатели се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка.

Таблица 5. Постигнато състояние по физикохимични показатели след прилагане на мерките

Мерки

Физикохимични показатели, mg/l

БПК5

Амониев азот

Нитритен азот

Нитратен азот

Общ азот

Общ фосфор (като Р)

Ортофосфати (като РO4)

Добро състояние

1.0 - 2.5

0.04 - 0.4

0.01 - 0.025

0.2 - 0.5

0.2 - 0.8

0.012 - 0.03

0.01 - 0.02

р. Доспат след гр. Доспат:

Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация

1.076

0.040

0.003

0.235

0.270

0.010

-

Пречистване на отп. води от мандрата

0.307

0.024

0.002

0.141

0.162

0.008

-

Обучение по добри земеделски практики

0.538

0.043

0.004

0.059

0.252

0.003

-

Общо

1.921

0.108

0.010

0.435

0.684

0.021

 

р. Доспат след с. Барутин:

Построяване на ПСОВ Барутин и канализация

0.355

0.040

0.003

0.056

0.165

0.010

0.003

Обучение по добри земеделски практики

0.456

0.161

0.010

0.113

0.578

0.024

0.015

Общо

0.811

0.202

0.013

0.169

0.743

0.034

0.018

р. Доспат след с. Црънча:

Построяване на ПСОВ Црънча и канализация

0.337

0.062

0.003

0.093

0.132

0.008

0.010

Обучение по добри земеделски практики

0.433

0.311

0.017

0.186

0.661

0.017

0.010

Общо

0.769

0.374

0.020

0.279

0.793

0.025

0.020

2. Прилагане на методологията.
2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане.
Въз основа на избраните в т. 1.4 мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени:
• Обучение по добри земеделски практики е разгледано в два обхвата - Обхват 1 (обучение в страната) и Обхват 2 (обучение в чужбина с трансфер на добри практики и ноу-хау).
• Пречистване на отпадъчни води от мандра е разгледано в два варианта - изграждане на локална ПСОВ за мандрата и включване на мандрата към градската канализация и респективно ПСОВ на гр. Доспат.
Разгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до постигане на целта:
Таблица 6. Ефект на вариантите от мерки за достигане на добро екологично състояние на водното тяло

Варианти/
мерки

Вид на мярката

Наименование на мярката

Цел 1:
Намаление на съдържанието на органично замърсяване (БПК5) до достигане на добро състояние

Цел 2: Намаление на съдържанието на амониев азот до достигане на добро състояние

Цел 3:
Намаление на съдържанието на нитритен азот до достигане на добро състояние

Цел 4:
Намаление на съдържанието на нитратен азот до достигане на добро състояние

Цел 5:
Намаление на съдържанието на общ азот до достигане на добро състояние

Цел 6:
Намаление на съдържанието на общ фосфор до достигане на добро състояние

Вариант 1

 

 

 

 

 

 

 

 

Мярка 1

Основна

Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация

4,303

0,094

0,013

0,059

0,630

0,089

Мярка 2

Основна

Построяване на ПСОВ Барутин и канализация

0,828

0,161

0,010

0,225

0,660

0,039

Мярка 3

Основна

Построяване на ПСОВ Црънча и канализация

0,785

0,561

0,025

0,217

1,189

0,158

Мярка 4

Допълнителна

Изграждане на собствена ПСОВ за мандрата

1,279

0,059

0,008

0,037

0,393

0,079

Мярка 5

Допълнителна

Обучение по добри земеделски практики - Обхват 1 (в страната)

0,316

0,348

0,015

0,229

0,975

0,178

 

 

Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки

7,511

1,223

0,071

0,767

3,848

0,544

Вариант 2

 

 

 

 

 

 

 

 

Мярка 1

Основна

Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация

4,303

0,094

0,013

0,059

0,630

0,089

Мярка 2

Основна

Построяване на ПСОВ Барутин и канализация

0,828

0,161

0,010

0,225

0,660

0,039

Мярка 3

Основна

Построяване на ПСОВ Црънча и канализация

0,785

0,561

0,025

0,217

1,189

0,158

Мярка 4

Допълнителна

Изграждане на собствена ПСОВ за мандрата

1,279

0,059

0,008

0,037

0,393

0,079

Мярка 5

Допълнителна

Обучение по добри земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау)

0,342

0,377

0,016

0,249

1,057

0,193

 

 

Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки

7,537

1,252

0,072

0,786

3,929

0,558

Вариант 3

 

 

 

 

 

 

 

 

Мярка 1

Основна

Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация

4,303

0,094

0,013

0,059

0,630

0,089

Мярка 2

Основна

Построяване на ПСОВ Барутин и канализация

0,828

0,161

0,010

0,225

0,660

0,039

Мярка 3

Основна

Построяване на ПСОВ Црънча и канализация

0,785

0,561

0,025

0,217

1,189

0,158

Мярка 4

Допълнителна

Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ

1,180

0,054

0,007

0,034

0,363

0,073

Мярка 5

Допълнителна

Обучение по добри земеделски практики - Обхват 1 (в страната)

0,316

0,348

0,015

0,229

0,975

0,178

 

 

Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки

7,412

1,218

0,071

0,764

3,817

0,538

Вариант 4

 

 

 

 

 

 

 

 

Мярка 1

Основна

Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация

4,303

0,094

0,013

0,059

0,630

0,089

Мярка 2

Основна

Построяване на ПСОВ Барутин и канализация

0,828

0,161

0,010

0,225

0,660

0,039

Мярка 3

Основна

Построяване на ПСОВ Црънча и канализация

0,785

0,561

0,025

0,217

1,189

0,158

Мярка 4

Допълнителна

Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ

1,180

0,054

0,007

0,034

0,363

0,073

Мярка 5

Допълнителна

Обучение по добри земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау)

0,342

0,377

0,016

0,249

1,057

0,193

 

 

Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки

7,439

1,247

0,072

0,783

3,899

0,552

2.2. Определяне на разходите за предложените мерки.
Разходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената - мерни единици и единични стойности на мерките, а именно:
Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за гр. Доспат, за с. Барутин и обща ПСОВ за селата Црънча и Бръщен са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ - респективно 1300 лв./е.ж. за гр. Доспат и 1450 лв./е.ж. за с. Барутин и селата Црънча и Бръщен.
Инвестиционните разходи за изграждане на канализация за гр. Доспат, с. Барутин, с. Црънча и с. Бръщен са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая - 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил.ж.) и единичната цена за изграждане на 1 м канализация (390 лв./1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че 42 % от канализацията на гр. Доспат е вече изградена (по информация от регионален генерален план), а за селата трябва да се изгради 100 % от канализацията.
Оперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. (35 лв./1 ж.).
Оперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация (3 лв./1 м/год.).
За разпределението на разходите по години са направени следните допускания:
1) Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ и канализация започват да се изпълняват през 2016 г. и продължават да се извършват през 2017 и 2018 г. Разпределението на тези разходи за 3-те посочени години се извършва в съотношение 20 % : 50 % : 30 %. Експлоатацията на ПСОВ и канализацията стартира през 2019 г.
2) Поради липса на по-точна информация разходите за свързването на мандрата с градската канализация на гр. Доспат и за изграждане на локална ПСОВ на мандрата се определят на експертна база, като в конкретния случай са съответно 15 000 лв. и 100 000 лв. При разпределението по години на разходите за изграждането на ПСОВ за мандрата се следва представения по-горе подход за селищните ПСОВ. При варианта за свързването на мандрата към градската канализация се приема, че това ще се извърши през първата година от разглеждания период - 2016 г.
3) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 1 (в страната) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 4 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 120 лв./ден/участник.
4) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 5 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 300 лв./ден/участник.
2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти.
Оценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология ( приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица.

Таблица 7. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти

Мярка

Вид на мярката

Наименование на мярка

Мерна единица

2016

2017

2018

2019

2020

2021

Вариант 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мярка 1

Основна

Построяване на ПСОВ Доспат и канализация - инвестиция

лв.

676 260

1 690 650

1 014 390

 

 

 

 

 

ПСОВ - оперативни разходи

лв.

 

 

 

81 340

81 340

81 340

Мярка 2

Основна

Построяване на ПСОВ Барутин и канализация - инвестиция

лв.

564 804

1 412 010

847 206

 

 

 

 

 

ПСОВ - оперативни разходи

лв.

 

 

 

57 960

57 960

57 960

Мярка 3

Основна

Построяване на ПСОВ Црънча и канализация - инвестиция

лв.

651 905

1 629 763

977 858

 

 

 

 

 

ПСОВ - оперативни разходи

лв.