навсякъде
справочник
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ВОЕННА АКАДЕМИЯ "ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ" ОТ 2013 Г.

В сила от 03.09.2013 г.
Приет с ПМС № 187 от 27.08.2013 г.

Обн. ДВ. бр.77 от 3 Септември 2013г., отм. ДВ. бр.41 от 21 Май 2019г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player


Отменен с § 1 на Постановление № 120 от 16 май 2019 г. за отменяне на Правилника за устройството и дейността на Военна академия "Георги Стойков Раковски", приет с Постановление № 187 на Министерския съвет от 2013 г. - ДВ, бр. 41 от 20 май 2019 г., в сила от 15.05.2019 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. С правилника се уреждат устройството и дейността на Военна академия "Георги Стойков Раковски", наричана по-нататък "Академията".





Чл. 2. (1) Академията е държавно висше военно училище - юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София и с постоянен адрес - бул. Евлоги и Христо Георгиеви № 82.
(2) Академията има знаме, печат и празник - 14 април.


Чл. 3. Мисията на Академията е да придобива, съхранява, развива и преподава необходимото знание, да възпитава и формира компетентности на лидери и експерти, способни да управляват въоръжените сили и останалите елементи от системите за отбрана и сигурност в национален и съюзен формат.


Чл. 4. (1) Предметът на дейност на Академията включва:
1. провеждане на обучение за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "магистър" и "бакалавър" и на образователната и научна степен "доктор";
2. провеждане на обучение за придобиване и повишаване на квалификацията;
3. извършване на научна, научноизследователска дейност и научно съпровождане на проекти по въпроси на отбраната и сигурността;
4. участие в разработването на концепции, стратегии, доктрини и други документи;
5. осигуряване развитието на академичния състав, необходим за изпълнението на мисията на Академията;
6. организиране на публични и професионални форуми за дискусии по проблеми на въоръжените сили, отбраната и сигурността и свързаните с тях международни и национални, обществени и политически процеси;
7. участие в международното академично сътрудничество в интерес на развитието на националното военно образование и военнонаучните изследвания; Академията представлява Република България в Конференцията на началниците на военни академии от държавите от НАТО, в Консорциума на военните академии и институтите за изследване на сигурността и други;
8. провеждане на непосредствената подготовка на военнослужещи и цивилни служители за заемане на длъжности в щабовете на НАТО, Европейския съюз, мисии на ООН и за участие в операции извън територията на страната;
9. осъществяване на изследвания и разработване на тестове по чужди езици, провеждане на изпити по тях и сертифициране степента на владеенето им;
10. други дейности, възложени от министъра на отбраната.
(2) Основни дейности в Академията са учебната, научната, научноизследователската, издателската, международната, информационната, логистичната, спортната и други.
(3) В района на Академията не може да се извършва политическа, партийна или религиозна дейност.


Чл. 5. Академията провежда обучение на:
1. български военнослужещи, цивилни служители и други български граждани за придобиване на образователно-квалификационната степен "магистър" и/или "бакалавър" и на образователната и научна степен "доктор";
2. чуждестранни студенти, докторанти и специализанти, граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, съгласно българското законодателство;
3. чуждестранни военнослужещи и граждани въз основа на двустранни договорености.


Чл. 6. (1) Академията се ползва с академична автономия в съответствие с акта за създаването си и с разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
(2) Академичното самоуправление се изразява във:
1. изборността и мандатността на органите за управление с изключение на командването на Академията;
2. правото да урежда устройството и дейността си с вътрешни актове в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав в Република България;
3. определянето на политиката за развитие на академичния състав в съответствие с потребностите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
4. самостоятелното определяне на научно-преподавателския състав чрез обявяване на конкурси и избор на преподаватели съгласно условията и по реда на действащото законодателство;
5. правото на формиране на собствени приходи и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното разходване в съответствие с националното законодателство и ведомствените правилници;
6. правото за изграждане, притежаване и ползване на материална база, необходима за дейността на Академията.


Чл. 7. Академията осигурява качеството на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане качеството на обучението и академичния състав, която включва и проучване мнението на обучаемите най-малко веднъж през учебната година.


Чл. 8. (1) Академията организира дейност за признаване на висше образование и периоди на обучение, придобити в чуждестранни висши училища, при спазване на установените изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в Академията.
(2) Признаването по ал. 1 се извършва с цел осигуряване на достъп до по-нататъшно обучение в Академията.
(3) Дейността за признаването на висше образование и на периоди на обучение, придобити в чуждестранни висши училища, се организира съгласно Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, приета с Постановление № 168 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 25 и 79 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 102 от 2011 г. и бр. 62 от 2013 г.), при условия и по ред, определени в правилник, приет от Академичния съвет.


Чл. 9. (1) В Академията работят военнослужещи и цивилни служители. Те съставляват академичния състав и административния персонал на Академията.
(2) Военнослужещите в Академията се ползват с правата и задълженията, определени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за висшето образование, Закона за развитието на академичния състав в Република България, Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2010 г., бр. 53, 63 и 68 от 2011 г., бр. 36, 54, 92 и 99 от 2012 г. и бр. 48 от 2013 г.), Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет с Постановление № 202 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2011 г., бр. 9 от 2012 г. и бр. 62 от 2013 г.), и в този правилник.
(3) Цивилните служители в Академията се ползват с правата и задълженията, определени в Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за висшето образование, Закона за развитието на академичния състав в Република България, Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и в този правилник.


Чл. 10. Академията издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование и приложение към дипломата за завършена образователно-квалификационна степен, диплома за придобита образователна и научна степен "доктор", диплома за придобита научна степен "доктор на науките", европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация, удостоверение за допълнително обучение или специализация и други основни документи, съобразени с Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, приета с Постановление № 215 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 10, 39 и 79 от 2009 г., бр. 33 от 2011 г. и бр. 62 от 2013 г.).


Чл. 11. Общото ръководство на Академията като структура на пряко подчинение на министъра на отбраната съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се осъществява от министъра на отбраната.

Глава втора.
СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ

Раздел I.
Общи разпоредби


Чл. 12. Структурата и длъжностното разписание на Академията се утвърждават от министъра на отбраната по предложение на началника на Академията въз основа на решение на Академичния съвет.


Чл. 13. Академията включва в структурата си:
1. командване и администрация;
2. основни звена;
3. обслужващи звена;
4. филиали.


Чл. 14. Командването на Академията се състои от началника на Академията и неговите заместници.


Чл. 15. (1) Началникът на Академията е военнослужещ, който се назначава и освобождава от длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Той е пряк началник на целия личен състав на Академията.
(2) Началникът на Академията упражнява правомощията на ректор по Закона за висшето образование.
(3) При отсъствие на началника на Академията той се замества от определен от него с писмена заповед заместник-началник.


Чл. 16. Заместник-началниците на Академията са военнослужещи, които се назначават и освобождават от заеманата длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по предложение на началника на Академията. Те подпомагат началника по основните дейности на Академията.


Чл. 17. Заместник-началникът на Академията по учебната и научната част е военнослужещ, хабилитирано лице, и упражнява правомощията на заместник-ректор по Закона за висшето образование. Той се назначава и освобождава от длъжност от министъра на отбраната по предложение на началника на Академията след решение на Академичния съвет.


Чл. 18. (1) Администрацията на Академията се състои от отдели и самостоятелни сектори.
(2) Отделите и самостоятелните сектори в съответствие с функционалното им предназначение осъществяват административна дейност за осигуряването на цялостната дейност на командването.
(3) Отделите могат да включват в структурата си сектори.
(4) Структурата и организацията на отделите и самостоятелните сектори се определят в длъжностното разписание на Академията.


Чл. 19. Началниците на отдели и самостоятелни сектори се назначават и освобождават от длъжност:
1. при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, когато са военнослужещи;
2. при условията и по реда на Кодекса на труда, когато са цивилни служители. 


Чл. 20. Основни звена в структурата на Академията са:
1. факултетите;
2. институтите;
3. департаментите. 


Чл. 21. (1) Органи за управление:
1. на Академията са Общото събрание, Академичният съвет и началникът на Академията;
2. на факултета са Общото събрание, факултетният съвет и деканът;
3. на института са Общото събрание, съветът на института и директорът;
4. на департамента са Общото събрание, съветът на департамента и директорът на департамента.
(2) Мандатът на колективните органи за управление е четири години.
(3) Мандатът на деканите и на директорите приключва заедно с мандата на органа, който ги е избрал. 


Чл. 22. (1) Общото събрание на Академията се състои от представители на академичния състав, на административния персонал и на слушателите, студентите и докторантите от всичките й звена.
(2) Общото събрание на факултета се състои от академичния състав на факултета и от представители на административния персонал, на слушателите, студентите и докторантите във факултета.
(3) Общото събрание на института се състои от академичния състав, представители на административния персонал и представители на докторантите в института.
(4) Общото събрание на департамента се състои от академичния състав на департамента и от представители на административния персонал и на докторантите в департамента.
(5) Структурният състав на общите събрания се определя, като:
1. в Общото събрание на Академията хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на слушателите, студентите и докторантите - не по-малко от 15 на сто;
2. в Общото събрание на факултета членовете на академичния състав са не по-малко от 70 на сто, а представителите на слушателите, студентите и докторантите - не по-малко от 15 на сто;
3. в Общото събрание на института членовете на академичния състав са не по-малко от 70 на сто, а представителите на докторантите - не по-малко от 15 на сто;
4. в Общото събрание на департамента членовете на академичния състав са не по-малко от 70 на сто от състава на общото събрание.
(6) Структурният състав на общите събрания и броят на техните членове по ал. 5 се определят:
1. на Академията, института и департамента - от Академичния съвет;
2. на факултетите - от факултетните съвети.
(7) Членовете на общите събрания се избират чрез явно гласуване на събрания на общностите по ал. 1 - 4 включително.
(8) Общото събрание на Академията, съответно на факултета, института или на департамента, се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на Академичния съвет, съответно на факултетния съвет, на съвета на института, на съвета на департамента, по искане на една четвърт от списъчния състав на съответното общо събрание или по искане на началника на Академията.
(9) За свикване на общо събрание членовете му се уведомяват от неговия председател чрез публична обява, в която се посочват проектът на дневен ред и мястото за запознаване с материалите, предвидени за обсъждане, в срок:
1. не по-късно от 7 дни преди датата на заседанието на Общото събрание на Академията;
2. не по-късно от 5 дни преди датата на заседанието на общото събрание на основното звено.
(10) Заседанието на общото събрание е редовно, ако до 30 минути след обявеното начало са регистрирани не по-малко от две трети от списъчния му състав. При определяне на кворума от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна неработоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.
(11) При липса на кворум по ал. 10 заседанието се отлага с един час. Ако и тогава няма кворум, заседанието се отсрочва:
1. с една седмица за Общото събрание на Академията;
2. с три работни дни за общите събрания на основните звена.
(12) Заседанията на Общото събрание са открити за всички членове на академичната общност. Те се ръководят от председателя му, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.
(13) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите чрез явно гласуване, освен когато в Закона за висшето образование е предвидено друго.
(14) Когато в резултат на явно гласуване Общото събрание не може да вземе решение, гласуването се повтаря след провеждането на допълнително обсъждане в рамките на същия работен ден. 
(15) Когато в резултат на тайно гласуване Общото събрание не може да вземе решение, гласуването се повтаря на следващия работен ден.
(16) Общото събрание избира комисия при провеждане на избори за председател и заместник-председател на Общото събрание, за председател, заместник-председател и за членове на Контролния съвет и на Академичния съвет. Нейни членове не могат да бъдат началникът на Академията, деканите на факултетите и директорите на института и департамента за съответните общи събрания на основните звена, председателят и заместник-председателят на Общото събрание и членовете на Общото събрание, които са в състава на Контролния съвет на Академията.
(17) Когато в резултат на тайното гласуване при провеждането на избори никой от кандидатите не събере необходимия брой гласове, гласуването се повтаря на следващия работен ден. В гласуването участват регистрираните в деня на заседанието членове.
(18) За заседанието на Общото събрание се води протокол от назначен протоколист. Протоколът се подписва от председателя и от протоколиста. Всеки член на съответната академична общност има право да се запознае с протокола.


Чл. 23. (1) Общото събрание на Академията:
1. приема проект на Правилник за устройството и дейността на Академията или проект за неговото изменение и допълнение и го предлага на министъра на отбраната за внасяне в Министерския съвет съгласувано с министъра на образованието и науката;
2. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и заместник-председател на Общото събрание измежду хабилитираните членове;
3. определя броя на членовете на Контролния съвет и избира с тайно гласуване за срока на мандата си председателя, заместник-председателя и членовете на Контролния съвет;
4. определя числеността на Академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове: по квоти, които са пропорционални на броя на академичния състав и на обучаемите в основните звена;
5. обсъжда и приема годишния доклад на началника на Академията за състоянието на Академията;
6. приема правилник за дейността на Контролния съвет;
7. се представлява от неговия председател.
(2) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите, с изключение на приемането на проекта на Правилника за устройството и дейността на Академията и измененията в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на Общото събрание.


Чл. 24. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на Академията.
(2) Академичният съвет чрез началника на Академията представя на министъра на отбраната за внасяне в Министерския съвет съгласувано с министъра на образованието и науката предложения за откриване, преобразуване и закриване на институти, факултети и филиали, с изключение на онези, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии.
(3) Академичният съвет чрез началника на Академията ежегодно представя на министъра на отбраната предложение до министъра на образованието и науката за утвърждаване с акт на Министерския съвет на:
1. броя на приеманите за обучение слушатели, студенти и докторанти, с изключение на студентите и докторантите, приемани за обучение срещу заплащане;
2. размера на таксите за кандидатстване на слушателите, студентите и докторантите и размера на таксите за обучение на приетите по т. 1 студенти и докторанти.
(4) Академичният съвет чрез началника на Академията предлага на министъра на отбраната:
1. за утвърждаване образователната и научната политика на Академията;
2. за утвърждаване структурата и длъжностното разписание на основните звена на Академията;
3. за утвърждаване решения за откриване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри, научни секции, обслужващи и административни звена на Академията;
4. решения за назначаване и освобождаване от длъжност на военнослужещите от академичния състав;
5. за утвърждаване квалификационните характеристики на специалностите в Академията;
6. за утвърждаване учебните планове и специалностите в Академията съгласувано с министъра на образованието и науката;
7. за издаване наредба за условията и реда за приемане в Академията и за нейните изменения и допълнения;
8. за обявяване на конкурси за заемане на вакантни академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" от военнослужещи;
9. за обявяване на конкурс за вакантна длъжност "старши преподавател" за военнослужещи;
10. за обявяване на вакантна академична длъжност "асистент" и вакантна длъжност "преподавател" за военнослужещи;
11. за обявяване на вакантна длъжност "инструктор" и "старши инструктор" за военнослужещи при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
12. за утвърждаване и обявяване на темите за редовна и задочна докторантура;
13. за зачисляване на военнослужещи и цивилни служители за обучение за придобиване на образователната и научна степен "доктор";
14. за утвърждаване на плана за обучение в курсове за подготовка в Академията на ръководители на държавната администрация, местната администрация и местното самоуправление и на юридически лица.
(5) Академичният съвет:
1. определя образователната и научната политика на Академията чрез приемането на стратегии за развитие на Академията;
2. определя кадровата политика за подбора и развитието на академичния състав, приема длъжностните характеристики на академичния състав и правилника за неговото атестиране;
3. избира и предлага за назначаване и освобождаване на заместник-началник по учебната и научната част по предложение на началника на Академията.
4. приема ежегодния отчет на началника на Академията за резултатите от нейната дейност, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на Академията, както и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението и на академичния състав;
5. ежегодно приема бюджета на Академията;
6. определя структурния състав на Общото събрание и организацията за избора на неговите членове;
7. утвърждава вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване;
8. приема проекти на квалификационни характеристики и учебни планове на специалностите в Академията;
9. приема докторски програми за обучение в образователната и научна степен "доктор";
10. приема учебната документация на курсовете, провеждани в Академията;
11. приема норматива за учебна заетост на академичния състав;
12. приема правилници за определени учебни, научни и други дейности на Академията;
13. приема правилник за своята дейност;
14. обсъжда проект на Правилник за устройството и дейността на Военна академия "Г. С. Раковски" и го представя за приемане от Общото събрание на Академията;
15. обсъжда Правилника за организацията и дейността на Съвета на слушателите, студентите и докторантите в Академията;
16. избира ръководството и състава на академичната комисия по качеството на обучението;
17. избира ръководството и състава на Атестационния съвет на Академията;
18. избира комисии и други помощни органи за изпълнение на определени задачи;
19. приема разписанието за занятията в Академията;
20. определя броя на слушателите, студентите и докторантите, приемани за обучение срещу заплащане, и годишния размер на сумата за обучение срещу заплащане;
21. взема решения за признаване на висше образование и периоди на обучение, придобити в чужбина, с цел продължаване на образованието в Академията;
22. присъжда стипендии, утвърдени от физически и юридически лица, на слушатели, студенти и докторанти;
23. взема решение за привличане без конкурс на преподаватели и учени за научно-преподавателска и научноизследователска дейност като гост-преподаватели по договор за срок до една година или като хонорувани преподаватели, като определя възнаграждението им;
24. утвърждава решенията на съветите на основните звена и на филиалите относно:
а) откриване на процедури за заемане на вакантни длъжности за академичния състав и на вакантни длъжности за "преподавател", "старши преподавател", "инструктор" и "старши инструктор";
б) провеждане на конкурси за приемане за обучение за придобиване на образователната и научна степен "доктор";
в) резултатите от проведените процедури за заемане на длъжностите "преподавател", "старши преподавател", "инструктор" и "старши инструктор";
г) обявяване на теми за докторантура;
д) зачисляване в докторантура; определяне на обучаващи звена и научни ръководители на докторанти; удължаване срока на докторантура и отчисляване на докторанти; обучаващи звена на докторанти и тяхната промяна; научни ръководители на докторанти и тяхната промяна;
25. взема решение за изпълнението на изискванията за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" от военнослужещи, избрани по реда на Закона за развитие на академичния състав на Република България и Закона за висшето образование, и за заемане на длъжността "старши преподавател" от военнослужещи и предлага чрез началника на Академията назначаването им;
26. присъжда почетното звание "Доктор хонорис кауза на Военна академия "Г. С. Раковски" на български и чуждестранни граждани за заслуги към военната наука и висшето военно образование;
27. избира членове на Съвета на настоятелите;
28. взема решения за членуване в международни организации;
29. взема решения за сдружаване с български и/или чуждестранни висши училища за осъществяване на съвместно обучение на студенти, докторанти и специализанти, учебна дейност и обучение през целия живот и образователен франчайз, както и за сдружаване с други организации в страната и в чужбина;
30. взема решения за сключване на договори за съвместна учебна дейност и за осъществяване на съвместни образователни програми с чуждестранни висши училища, както и на договори за съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна и други форми на съвместна дейност с чуждестранни висши училища и организации, признати по законодателството на съответната държава;
31. провежда интервю с кандидатите за заемане на:
а) академична длъжност "асистент";
б) длъжност "преподавател", когато кандидатът е военнослужещ;
в) длъжности "инструктор" и "старши инструктор".
32. номинира кандидати за членове на постоянните комисии на Националната агенция за оценяване и акредитация.
(6) Академичният съвет изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове, прилагани в областта на отбраната и въоръжените сили.


Чл. 25. (1) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, на обучаемите слушатели, студенти, докторанти и на административния персонал.
(2) Хабилитираните лица в състава на Академичния съвет са не по-малко от 70 на сто, а представителите на слушателите, студентите и докторантите - не по-малко от 15 на сто.
(3) Числеността на Академичния съвет се определя от Общото събрание на първото заседание след учредяването му.
(4) Академичният съвет заседава редовно веднъж месечно. Той може да бъде свикан и извънредно от началника на Академията или по искане на една четвърт от списъчния състав на членовете му.
(5) За свикването на заседание на Академичния съвет членовете му се уведомяват не по-късно от три работни дни преди датата на заседанието чрез публична обява, в която се посочват проектът на дневен ред и мястото за запознаване с материалите, предвидени за обсъждане.
(6) Заседанието на Академичния съвет е редовно, ако присъстват не по-малко от две трети от списъчния му състав. При определяне на кворума от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна неработоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.
(7) При липса на кворум по ал. 6 заседанието се отлага с един час. Ако и тогава няма кворум, заседанието се отсрочва с три работни дни.
(8) Заседанията на Академичния съвет се ръководят от неговия председател, а в негово отсъствие - от определено от председателя на Академичния съвет лице.
(9) Академичният съвет взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието чрез явно гласуване освен в случаите, когато в закон е предвидено друго.
(10) Предложения за дневния ред се внасят на основание решенията на съветите на основните звена по искане на началника на Академията и неговите заместници, индивидуално от член на Академичния съвет и по предложение от Съвета на слушателите, студентите и докторантите.


Чл. 26. (1) Академичният съвет избира секретар на Академичния съвет от квотата на хабилитираните лица.
(2) Секретарят на Академичния съвет:
1. организира провеждането на заседанията;
2. изготвя проекта на дневен ред, който се представя за утвърждаване от председателя на Академичния съвет;
3. събира подготвените материали и ги представя на председателя на Академичния съвет, организира размножаването на материалите и публичните обяви;
4. организира изготвянето на протокола от всяко заседание;
5. запознава в началото на всяко заседание членовете на Академичния съвет с резултатите от изпълнението на решенията от предишното заседание;
6. води отчетност и предава за съхраняване в отделно дело протоколите от заседанията на Академичния съвет и използваните при изборите бюлетини;
7. подготвя и изпраща копие от решенията на Академичния съвет на заместниците на началника на Академията и на началниците на основни звена.
(3) При отсъствие на секретаря на Академичния съвет председателят на Академичния съвет възлага изпълнението на функциите му на лице от състава на Съвета.
(4) За заседанието на Академичния съвет се води протокол от назначен протоколист. Протоколът се подписва от председателя, секретаря и протоколиста. Всеки член на академичната общност има право да се запознае с протокола.


Чл. 27. (1) Началникът на Академията:
1. представлява Академията и упражнява правомощията на ректор по Закона за висшето образование;
2. по право е член на Академичния съвет и негов председател;
3. ръководи непосредствено и носи отговорност за цялостната дейност на Академията;
4. утвърждава учебните програми по всяка учебна дисциплина;
5. зачислява и отчислява обучаемите, зачислени в Академията с акт на министъра на отбраната;
6. решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, зачисляването и отстраняването на студенти, докторанти и специализанти - цивилни служители, ако не са приети като обучаеми с акт на министъра на отбраната;
7. обявява конкурси за заемане на академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" и на длъжността "старши преподавател" - за цивилни служители;
8. обявява вакантните академични длъжности "асистент" и "преподавател" за цивилни служители;
9. решава окончателно всички въпроси, свързани с административното и логистичното осигуряване, с управлението на предоставените на Академията недвижими имоти и движими вещи;
10. сключва и прекратява трудовите договори с цивилните служители от академичния състав и с административния персонал;
11. представя на министъра на отбраната предложенията по чл. 24, ал. 2, 3 и 4;
12. предлага на министъра на отбраната за назначаване и освобождаване на военнослужещи на длъжностите "преподавател", "старши преподавател", "инструктор" и "старши инструктор";
13. предлага на министъра на отбраната за назначаване и освобождаване от длъжност военнослужещите от административния персонал;
14. представя за утвърждаване на министъра на отбраната годишния план на Академията;
15. определя със заповед състава на научни журита за оценяване на дисертационни трудове и на кандидати за академични длъжности за всяка отделна процедура;
16. назначава за срок до 3 месеца на незаети изборни ръководни длъжности в основните звена, катедрите и научните секции военнослужещи и цивилни служители от академичния състав за временно изпълняващи длъжностите по предложение на съответните съвети;
17. назначава и освобождава военнослужещи и цивилни служители от академичния състав на изборни ръководни длъжности съгласно действащото законодателство;
18. предлага на Академичния съвет за обсъждане и приемане проект на самостоятелен бюджет на Академията и осъществява управлението и контрола на изпълнението му;
19. представя пред Академичния съвет годишния отчет на Академията, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението и на академичния състав;
20. представя пред Общото събрание за обсъждане и приемане годишния доклад за състоянието на Академията;
21. утвърждава и контролира изпълнението на функционалните задължения от пряко подчинените му длъжностни лица;
22. утвърждава плана за ускорено обучение при привеждане на Академията в готовност за работа във военно време;
23. свиква при необходимост органите за управление на основните звена и филиалите на Академията;
24. утвърждава длъжностните характеристики на личния състав от Академията с изключение на длъжностните характеристики на своите заместници;
25. предлага за назначаване и освобождаване от министъра на отбраната на военнослужещи за заместник-началници;
26. изпълнява и други функции, произтичащи от законите и подзаконовите нормативни актове, както и в случаите, когато е оправомощен с решение на Академичния съвет или на Общото събрание.
(2) Към началника на Академията може да се създават нещатни помощни и консултативни органи. Наименованието, съставът и редът за работата им се определят със заповед на началника на Академията.


Чл. 28. (1) Контролният съвет е орган за вътрешен контрол на дейността на Академията.
(2) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове. Един от членовете на Контролния съвет е представител на Съвета на слушателите, студентите и докторантите, а останалите са хабилитирани лица. Членовете на Контролния съвет не могат да бъдат:
1. членове на Академичния съвет;
2. заместник-началници на Академията, декани или директори на основни звена и филиали.
(3) Контролният съвет:
1. проверява законосъобразността на изборите за ръководни органи на Академията и нейните основни звена в едномесечен срок от провеждането им и докладва на Академичния съвет резултатите от проверката;
2. участва в проверките за установяване на умишлено извършени нарушения от академичния състав и останалия персонал на Академията;
3. изготвя становища по проекта за бюджет на Академията и по изпълнението му и ги докладва пред Академичния съвет и Общото събрание;
4. докладва за своята дейност пред Общото събрание най-малко веднъж годишно.
(4) Контролният съвет осъществява дейността си съгласно правилник, приет от Общото събрание на Академията.
(5) Членовете на Контролния съвет провеждат най-малко веднъж през семестъра среща с ръководствата на общите събрания на основните звена.
(6) За заседанието на Контролния съвет се води протокол от назначен протоколист. Протоколът се подписва от председателя, протоколиста и присъстващите членове на Контролния съвет.


Чл. 29. (1) Към Академията се създава Съвет на настоятелите.
(2) Съветът на настоятелите подпомага Академията за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и за предоставяне на качествено образование и обучение.
(3) Съветът на настоятелите се състои от седем членове - дарители на Академията, личности с активна обществена позиция, представители на министъра на отбраната, на Съвета на слушателите, студентите и докторантите, на министъра на образованието и науката.
(4) Петима от членовете на Съвета на настоятелите се избират от Академичния съвет по предложение на началника на Академията, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието и науката и от Съвета на слушателите, студентите и докторантите.
(5) Мандатът на членовете на Съвета на настоятелите е четири години.
(6) Съветът на настоятелите избира председател измежду своите членове.
(7) Съветът на настоятелите дава становище по:
1. основни въпроси, свързани с развитието на Академията;
2. проекта на мандатната програма;
3. проекта на бюджет на Академията;
4. проектите на предложения за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти и за размера на таксите за кандидатстване и за обучение;
5. годишния доклад за състоянието на Академията, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели, годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета;
6. предложения за учредяване на стипендии от Академията.


Чл. 30. (1) Съветът на настоятелите заседава най-малко веднъж на три месеца.
(2) Съветът на настоятелите се свиква на заседание от председателя му по негова инициатива, по искане на всеки от членовете или на началника на Академията.
(3) Съветът на настоятелите приема правила за своята работа.
(4) Членовете на Съвета на настоятелите не получават възнаграждение за дейността си.

Раздел II.
Факултети


Чл. 31. (1) Факултетът е основно звено, което обединява катедри за осъществяване обучението на слушатели, студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления. Факултетът:
1. разполага с не по-малко от 40-членен академичен състав от военнослужещи и цивилни служители на основен трудов договор, от които хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;
2. поддържа активни вътрешни и международни контакти по въпросите на обучението.
(2) Факултетите в Академията се откриват, преобразуват и закриват при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на Закона за висшето образование.


Чл. 32. Общото събрание на факултета:
1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и заместник-председател от хабилитираните си членове;
2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан;
3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;
4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и научната дейност във факултета и за неговото състояние.


Чл. 33. (1) Факултетният съвет е орган за управление на учебната и научната дейност във факултета.
(2) Факултетният съвет:
1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;
2. утвърждава избора на началниците/ръководителите на катедри във факултета, предложени от катедрените съвети;
3. приема годишния отчет за преподавателската и научната дейност във факултета;
4. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав на факултета;
5. обсъжда квалификационните характеристики и учебните планове на специалностите във факултета и учебните програми по преподаваните дисциплини;
6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти и докторанти;
7. утвърждава предложения на катедрени съвети за състави на научни журита;
8. по предложение на научно жури избира лица за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" във факултета;
9. по предложение на началника/ръководителя на съответната катедра провежда интервю с кандидатите цивилни служители за длъжността "преподавател" и ги класира по критерии, определени в правилник, приет от Академичния съвет;
10. по предложение на началника/ръководителя на катедра избира лице, спечелило конкурс за длъжността "старши преподавател";
11. избира ръководството и състава на факултетната комисия по качеството на обучението;
12. избира ръководството и състава на атестационната комисия на факултета;
13. избира ръководството и състава на специализираната комисия за признаване на кредити във факултета;
14. обсъжда и приема резултатите от научното атестиране на членовете на академичния състав на факултета и при две последователни отрицателни атестации ги предлага на началника на Академията за освобождаване;
15. предлага на началника на Академията за дисциплинарно уволнение член на академичния състав на факултета, за когото е доказана по установения ред проява на корупция;
16. приема програми за конкурсни изпити за приемане на слушатели, студенти и докторанти във факултета;
17. атестира в края на всяка академична година докторантите от факултета, като утвърждава предложенията на катедрените съвети;
18. утвърждава индивидуални учебни планове на докторантите и приема конкретизация на индивидуалните учебни планове на докторантите за следващата година;
19. приема отчетите на катедрените съвети за изпълнение на индивидуалните учебни планове на докторантите;
20. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения на автори от факултета в издателската база на Академията и следи за навременното им излизане от печат;
21. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;
22. наблюдава състоянието на информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване;
23. предлага на Академичния съвет:
а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри във факултета;
б) броя на студентите и докторантите, приемани за обучение във факултета срещу заплащане;
в) проекти на квалификационни характеристики по специалности и степени и на учебни планове;
г) обявяване на конкурси за заемане на вакантни академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" и за заемане на длъжност "старши преподавател" във факултета;
д) теми за докторантура и зачисляване в докторантура; обучаващи звена и научни ръководители на докторанти и тяхната промяна; удължаване срока на докторантура и отчисляване на докторанти;
е) провеждане на конкурси за приемане за обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор";
ж) обявяване на вакантни академични длъжности за "асистент" и на вакантни длъжности за "преподавател", "старши преподавател", "инструктор" и "старши инструктор" във факултета;
з) за утвърждаване решенията на факултетния съвет за привличане на преподаватели и учени от страната и чужбина за научно-преподавателска и научноизследователска дейност като гост-преподаватели или като хонорувани преподаватели, като предлага възнаграждението им;
24. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.
(3) Факултетният съвет се състои най-малко от 25 членове - представители на академичния състав на факултета, на слушателите, на студентите и на докторантите.
(4) Квотите на представителите на академичния състав и на слушателите, студентите и докторантите във факултетния съвет се определят от общото събрание на факултета, като най-малко три четвърти от членовете на Факултетния съвет са хабилитирани лица.
(5) Факултетният съвет заседава редовно веднъж месечно. Той може да бъде свикан и извънредно от началника на Академията, от декана или по искане на една четвърт от списъчния състав на членовете му.
(6) За свикването на заседание на факултетния съвет членовете му се уведомяват от секретаря на съвета не по-късно от 3 работни дни преди датата на заседанието с публична обява, в която се посочват проектът на дневен ред и мястото за запознаване с материалите, предвидени за обсъждане.
(7) Заседанието на факултетния съвет е редовно, ако присъстват най-малко две трети от списъчния му състав. При определяне на кворума от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна неработоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.
(8) При липса на кворум по ал. 7 заседанието се отлага с един час. Ако и тогава няма кворум, то се отсрочва с 3 работни дни.
(9) Заседанията на факултетния съвет се ръководят от неговия председател, а при отсъствието му - от определено от него лице.
(10) Факултетният съвет взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието чрез явно гласуване освен в случаите, когато в закон е предвидено друго.
(11) Факултетният съвет избира от състава си секретар на факултетния съвет.
(12) Секретарят на факултетния съвет:
1. организира провеждането на заседанията;
2. изготвя проекта на дневния ред и го представя за утвърждаване на председателя на факултетния съвет;
3. събира подготвените материали за предвидения дневен ред и в 5-дневен срок преди заседанието ги представя на председателя на факултетния съвет за утвърждаване, след което организира размножаването на материалите и предоставянето им заедно с писмена покана;
4. организира изготвянето на протокола от всяко заседание;
5. запознава в началото на всяко заседание членовете на факултетния съвет с резултатите от изпълнението на решенията от предишното заседание;
6. води отчетност и съхранява протоколите от заседанията на факултетния съвет и използваните при изборите бюлетини.
(13) За заседанието на факултетния съвет се води протокол от назначен протоколист. Протоколът се подписва от председателя, секретаря и протоколиста. Копие от протокола се предоставя на разположение на членовете на съвета в 7-дневен срок от заседанието. Всеки член на академичната общност на факултета има право да се запознае с протокола.


Чл. 34. (1) Деканът е хабилитирано лице. Той е военнослужещ, който се избира, освобождава или отзовава при условията и по реда на Закона за висшето образование и се назначава и освобождава от длъжност и при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговият мандат приключва заедно с мандата на общото събрание на факултета, което го е избрало, като броят на последователните му мандати на тази длъжност не може да бъде повече от два.
(2) Деканът е непосредствено подчинен на началника на Академията. По въпросите на учебната и научната дейност той е подчинен и на заместник-началника на Академията по учебната и научната част.
(3) Деканът е пряк началник на целия личен състав на факултета.


Чл. 35. Деканът:
1. ръководи факултета и го представлява;
2. по право е член на факултетния съвет и е негов председател;
3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;
4. ръководи и контролира учебната и научната дейност във факултета;
5. подготвя годишния доклад за преподавателската и научната дейност във факултета и за неговото състояние и го предлага за приемане от общото събрание на факултета;
6. подготвя годишния отчет за преподавателската и научната дейност във факултета и го предлага за приемане от факултетния съвет;
7. разглежда въпроси на слушателите и студентите и предлага на началника на Академията решения по тях;
8. прави предложения до началника на Академията за освобождаване на слушатели и студенти;
9. организира и ръководи разработването и приемането на учебните програми и ги предлага за утвърждаване;
10. отговаря за изработването на перспективен план за развитие на академичния състав от факултета;
11. отговаря за подготовката и квалификацията на академичния състав от факултета;
12. организира и лично ръководи междукатедрените методически съвещания;
13. организира учебния процес и контролира провеждането му;
14. организира и ръководи поддържането, развиването и усъвършенстването на учебно-материалната база на факултета;
15. изпълнява и други функции, произтичащи от законите и подзаконовите нормативни актове, както и в случаите, когато е оправомощен с решение на факултетния съвет или на общото събрание на факултета.


Чл. 36. (1) Заместник-деканът е хабилитирано лице. Той е военнослужещ, който се избира, освобождава или отзовава при условията и по реда на Закона за висшето образование и се назначава и освобождава от длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговият мандат приключва заедно с мандата на факултетния съвет, който го е избрал, като броят на последователните му мандати на тази длъжност не може да бъде повече от два.
(2) Заместник-деканът е непосредствено подчинен на декана и е пряк началник на целия личен състав на факултета.
(3) Задълженията на заместник-декана се определят от факултетния съвет по предложение на декана.

Раздел III.
Департаменти


Чл. 37. (1) Департаментът е основно звено на Академията за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност.
(2) Департаменти в Академията се откриват, преобразуват и закриват с решение на Академичния съвет.
(3) Департаментът разполага най-малко с 14-членен академичен състав на основен трудов договор.
(4) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от Академичния съвет.


Чл. 38. Общото събрание на департамента:
1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и заместник-председател от членовете на академичния състав на департамента;
2. избира с тайно гласуване директор на департамента;
3. определя числения състав на съвета на департамента и избира с тайно гласуване неговите членове;
4. обсъжда и приема годишния доклад на директора за преподавателската и научната дейност и състоянието на департамента.


Чл. 39. (1) Съветът на департамента се състои от представители на академичния състав, на административния персонал и на докторантите в департамента. Квотите се определят от общото събрание на департамента, като най-малко три четвърти от членовете на съвета са от академичния състав.
(2) Съветът на департамента заседава редовно веднъж месечно. Той може да бъде свикан и извънредно от началника на Академията, от директора на департамента или по искане на една четвърт от списъчния състав на членовете му.
(3) За свикването на заседание на съвета на департамента членовете му се уведомяват от секретаря на съвета не по-късно от 3 работни дни преди датата на заседанието с публична обява, в която се посочват проектът на дневен ред и мястото за запознаване с материалите, предвидени за обсъждане.
(4) Заседанията на съвета на департамента се ръководят от неговия председател, а при отсъствието му - от определено от него лице.
(5) Заседанието на съвета на департамента е редовно, ако присъстват най-малко две трети от списъчния му състав. При определяне на кворума от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна неработоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.
(6) При липса на кворум по ал. 5 заседанието се отлага с един час. Ако и тогава няма кворум, то се отсрочва с 3 работни дни.
(7) Съветът на департамента:
1. утвърждава избора на началниците/ръководителите на катедри в департамента, предложени от катедрените съвети;
2. приема годишния отчет на директора на департамента за преподавателската и научната дейност в департамента;
3. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав на департамента;
4. утвърждава предложения на катедрени съвети за състави на научни журита;
5. по предложение на научно жури избира лица за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" в департамента;
6. по предложение на началника/ръководителя на съответната катедра провежда интервю с кандидатите цивилни служители за длъжността "преподавател" и ги класира по критерии, определени в правилник, приет от Академичния съвет;
7. по предложение на началника/ръководителя на катедра избира лицето, спечелило конкурс за длъжност "старши преподавател";
8. избира ръководството и състава на комисията по качеството на обучение в департамента;
9. избира ръководството и състава на атестационната комисия на департамента;
10. обсъжда и приема резултатите от научното атестиране на членовете на академичния състав на департамента, като при две поредни отрицателни атестации ги предлага на началника на Академията за освобождаване от длъжност;
11. предлага на началника на Академията за дисциплинарно уволнение член на академичния състав на департамента, за когото е доказана по установения ред проява на корупция;
12. приема програми за конкурсни изпити за приемане на докторанти в департамента;
13. атестира в края на всяка академична година докторантите от департамента, като утвърждава предложенията на катедрените съвети;
14. утвърждава индивидуални учебни планове на докторантите и приема конкретизация на индивидуалните учебни планове на докторантите за следващата година;
15. приема отчетите на катедрените съвети за изпълнение на индивидуалните учебни планове на докторантите в департамента;
16. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения на автори от департамента в издателската база на Академията и следи за навременното им излизане от печат;
17. обсъжда, дава препоръки и взема решение за дейността на звената в департамента;
18. наблюдава състоянието на информационната база на департамента и взема мерки за нейното усъвършенстване;
19. предлага на Академичния съвет:
а) проекти за създаване, преобразуване и закриване на катедри и други звена в департамента;
б) проекти на учебна документация на курсовете в департамента;
в) обявяване на конкурси за заемане на вакантни академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" и за заемане на длъжност "старши преподавател" в департамента;
г) теми за докторантура и зачисляване в докторантура; обучаващи звена и научни ръководители на докторанти и тяхната промяна; удължаване срока на докторантура и отчисляване на докторанти;
д) провеждане на конкурси за приемане за обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор";
е) обявяване на вакантни академични длъжности за "асистент" и на вакантни длъжности за "преподавател", "старши преподавател", "инструктор" и "старши инструктор" в департамента;
ж) за утвърждаване решенията на съвета на департамента за привличане на преподаватели и учени от страната и чужбина за научно-преподавателска и научноизследователска дейност като гост-преподаватели или като хонорувани преподаватели, като предлага възнаграждението им;
20. взема и други решения, свързани с дейността на департамента.
(8) Съветът на департамента избира от състава си секретар, който:
1. организира провеждането на заседанията на съвета на департамента;
2. изготвя проекта на дневен ред и го представя за утвърждаване на председателя на съвета;
3. събира подготвените материали за предвидения дневен ред и в 5-дневен срок преди заседанието ги представя на председателя на съвета за утвърждаване, след което организира размножаването на материалите и предоставянето им заедно с писмена покана;
4. организира изготвянето на протокола от всяко заседание;
5. запознава в началото на всяко заседание членовете на съвета на департамента с резултатите от изпълнението на решенията от предишното заседание;
6. води отчетност и съхранява протоколите от заседанията на съвета и използваните при изборите бюлетини.
(9) За заседанието на съвета се води протокол от назначен протоколист. Той се подписва от председателя, секретаря и от протоколиста. Копие от протокола се предоставя на разположение на членовете на съвета в 7-дневен срок от заседанието. Всеки член на академичната общност на департамента има право да се запознае с протокола.


Чл. 40. (1) Директорът на департамента се избира, освобождава или отзовава при условията и по реда на Закона за висшето образование. Когато е военнослужещ, той се назначава и освобождава от длъжност и при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговият мандат приключва заедно с мандата на общото събрание на департамента, което го е избрало, като броят на последователните му мандати на тази длъжност не може да бъде повече от два.
(2) Директорът на департамента е непосредствено подчинен на началника на Академията. По въпросите на учебната и научната дейност той е подчинен и на заместник-началника на Академията по учебната и научната част.
(3) Директорът на департамента е пряк началник на целия личен състав на департамента.


Чл. 41. Директорът на департамента:
1. организира и ръководи дейността на департамента и го представлява;
2. по право е член на съвета на департамента и негов председател;
3. организира и ръководи методически съвещания в департамента;
4. организира и ръководи научната дейност в департамента;
5. организира и ръководи учебната дейност и контролира провеждането на учебния процес в департамента;
6. подготвя и внася в общото събрание на департамента годишния доклад на директора за състоянието на департамента;
7. представя пред съвета на департамента годишния отчет за преподавателската и научната дейност в департамента;
8. разглежда въпроси на обучаемите в департамента и предлага на началника на Академията решения по тях;
9. прави предложения до началника на Академията за освобождаване на специализанти в департамента;
10. организира и ръководи разработването на учебната документация и я предлага за утвърждаване по установения ред;
11. отговаря за подготовката и квалификацията на академичния, експертния и инструкторския състав от департамента;
12. когато е военнослужещ, изготвя атестационните формуляри на военнослужещите в департамента;
13. изпълнява и други функции, произтичащи от законите и подзаконовите нормативни актове, както и в случаите, когато е оправомощен със заповед на началника на Академията, с решение на съвета на департамента или на общото събрание на департамента.

Раздел IV.
Институти


Чл. 42. (1) Институтът е основно звено в Академията, което обединява академичен и експертен състав за извършване на научна и научноизследователска дейност в областите на отбраната и сигурността.
(2) На академичния състав на института може да се възлага и преподавателска дейност в съответствие с научната му компетентност и експертиза.
(3) В института се провежда обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по акредитирани от Националната агенция за образование и акредитация докторски програми.
(4) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от Академичния съвет.


Чл. 43. Общото събрание на института:
1. избира с тайно гласуване за срока на своя мандат председател и заместник-председател от хабилитираните си членове;
2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за директор на института;
3. определя числения състав на съвета на института и избира с тайно гласуване неговите членове;
4. обсъжда и приема годишния доклад на директора за научната, научноизследователската и учебната дейност и за състоянието на института;
5. обсъжда и приема насоки за развитие на научната и научноизследователската дейност и перспективите за развитие на института.


Чл. 44. (1) Съветът на института е орган за управление на научната, научноизследователската и учебната дейност в института.
(2) Съветът на института включва представители на академичния състав, на административния персонал и на докторантите в института.
(3) Квотите на представителите на академичния състав, на административния персонал и на докторантите в съвета на института се определят от общото събрание на института на първото заседание след учредяването му, като най-малко три четвърти от членовете на съвета са хабилитирани лица.
(4) Съветът на института:
1. избира с тайно гласуване заместник-директор на института по предложение на директора на института;
2. утвърждава избора на началниците/ръководителите на научни секции в института, предложени от съветите на научните секции;
3. обсъжда и приема годишния план за дейността на института;
4. приема годишния отчет на директора за научната, научноизследователската и учебната дейност в института;
5. обсъжда и приема работни програми за изпълнение на научноизследователски проекти;
6. по предложение на съветите на научните секции обсъжда и утвърждава резултатите от научноизследователски проекти и продуктите от научни изследвания;
7. одобрява и контролира научноизследователската и учебната натовареност на членовете на академичния състав;
8. обсъжда и прави предложения за дейността на института пред органите за управление на Академията;
9. утвърждава предложения на съветите на научни секции за съставите на научни журита;
10. по предложение на научно жури избира лица за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" в института;
11. избира ръководството и състава на комисията по качеството на обучение в института;
12. избира ръководството и състава на атестационната комисия на института;
13. обсъжда и приема резултатите от научното атестиране на членовете на академичния състав на института и при две последователни отрицателни атестации ги предлага на началника на Академията за освобождаване;
14. предлага на началника на Академията за дисциплинарно уволнение член на академичния състав на института, за когото е доказана по установения ред проява на корупция;
15. приема програми за конкурсни изпити за приемане на докторанти в института;
16. атестира в края на всяка академична година докторантите от института, като утвърждава предложенията на съветите на научните секции;
17. утвърждава индивидуални учебни планове на докторантите и приема конкретизация на индивидуалните учебни планове на докторантите за следващата година;
18. приема отчетите на съветите на научните секции за изпълнение на индивидуалните учебни планове на докторантите;
19. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения на автори от института в издателската база на Академията и следи за навременното им излизане от печат;
20. обсъжда, дава препоръки и взема решение за дейността на звената в института;
21. наблюдава състоянието на информационната база на института и взема мерки за нейното усъвършенстване;
22. предлага на Академичния съвет:
а) проекти за създаване, преобразуване и закриване на научни секции и други звена в института;
б) броя на докторантите, приемани за обучение в института;
в) теми за докторантура и зачисляване в докторантура; обучаващи звена и научни ръководители на докторанти и тяхната промяна; удължаване срока на докторантура и отчисляване на докторанти;
г) провеждане на конкурси за приемане за обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор";
д) обявяване на вакантни академични длъжности за "асистент" в института;
е) за утвърждаване решенията на съвета на института за привличане на учени и преподаватели от страната и чужбина за научноизследователска и научно-преподавателска дейност на хонорар или като гост-преподаватели по договор за срок до една година, като предлага възнаграждението им;
23. взема и други решения, свързани с дейността на института.
(5) Мандатът на докторантите като членове на съвета на института приключва със завършване на обучението и отчисляването им.
(6) Заседанията на съвета на института се ръководят от неговия председател, а при отсъствието му - от определено от него лице.
(7) Съветът на института заседава редовно веднъж месечно. Той може да бъде свикан и извънредно от началника на Академията, от директора или по искане на една четвърт от списъчния състав на членовете му.
(8) За свикване на заседание на съвета на института членовете му се уведомяват не по-късно от три работни дни преди датата на заседанието с писмена покана, към която се прилага проектът за дневен ред и се посочва мястото, където могат да се запознаят с материалите, предвидени за обсъждане.
(9) Заседанието на съвета на института е редовно, ако присъстват най-малко две трети от списъчния му състав. При определяне на кворума от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна неработоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.
(10) При липса на кворум по ал. 9 заседанието на съвета на института се отлага с един час. Ако и тогава няма кворум, то се отсрочва с 3 работни дни.
(11) Заседанията на съвета на института се ръководят от неговия председател, а при отсъствието му - от определено от председателя лице.
(12) Съветът на института взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието чрез явно гласуване освен в случаите, когато в закон е предвидено друго.
(13) Съветът на института избира от състава си секретар на съвета на института.
(14) Секретарят на съвета на института:
1. организира провеждането на заседанията;
2. изготвя проекта на дневния ред и го представя за утвърждаване на председателя на съвета на института;
3. приема и съхранява подготвените за заседанието на съвета материали;
4. изготвя проекта на дневния ред и го представя за утвърждаване от председателя на съвета на института;
5. три дни преди всяко заседание на съвета на института организира поставянето на писмена покана за неговото провеждане;
6. организира изготвянето на протокола от всяко заседание;
7. запознава в началото на всяко заседание членовете на съвета на института с резултатите от изпълнението на решенията от предишното заседание;
8. води отчетност и съхранява протоколите от заседанията на съвета на института и използваните при изборите бюлетини.
(15) За заседанията на съвета на института се води протокол от избран от членовете на съвета протоколист. Протоколът се подписва от председателя, секретаря и от протоколиста. Копие от протокола се предоставя на разположение на членовете на съвета в 7-дневен срок от заседанието. Всеки член на академичната общност на института има право да се запознае с протокола.


Чл. 45. (1) Директорът на института е хабилитирано лице. Той се избира, освобождава или отзовава при условията и по реда на Закона за висшето образование. Когато е военнослужещ, той се назначава и освобождава от длъжност и при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговият мандат приключва заедно с мандата на общото събрание на института, което го е избрало, като броят на последователните му мандати на тази длъжност не може да бъде повече от два.
(2) Директорът на института е непосредствено подчинен на началника на Академията. По въпросите на научната и научноизследователската дейност е подчинен и на заместник-началника на Академията по учебната и научната част.
(3) Директорът на института е пряк началник на целия личен състав на института.


Чл. 46. Директорът на института:
1. организира и ръководи дейността на института и го представлява;
2. по право е член на съвета на института и негов председател;
3. предлага на съвета на института кандидатури на хабилитирани лица за заместник-директор на института;
4. организира и контролира провеждането на научната, научноизследователската и учебната дейност в института;
5. организира съставянето и изпълнението на годишния план на института за научноизследователската и развойната дейност;
6. отговаря за подготовката и квалификацията на научноизследователския състав на института;
7. организира и ръководи поддържането, развиването и усъвършенстването на научноизследователската и информационната база на института;
8. подготвя и внася в общото събрание на института годишния доклад за дейността и състоянието на института;
9. изпълнява и други функции, произтичащи от законите и подзаконовите нормативни актове, както и в случаите, когато е оправомощен с решение на общото събрание или на съвета на института.


Чл. 47. (1) Заместник-директорът на института е хабилитирано лице. Той се избира, освобождава или отзовава при условията и по реда на Закона за висшето образование. Когато е военнослужещ, той се назначава и освобождава от длъжност и при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговият мандат приключва заедно с мандата на съвета на института, който го е избрал, като броят на последователните му мандати на тази длъжност не може да бъде повече от два.
(2) Заместник-директорът на института е непосредствено подчинен на директора на института и е пряк началник на целия личен състав на института. Той подпомага директора при изпълнение на неговите функции и го замества при отсъствието му.
(3) Задълженията на заместник-директора на института се определят от съвета на института по предложение на директора на института.

Раздел V.
Филиали


Чл. 48. (1) Филиалът е териториално изнесена структура на Академията.
(2) Обучението във филиала се извършва по професионални направления или специалности от регулираните професии, по които Академията има програмна акредитация.
(3) Във филиала се обучават военнослужещи за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" и на образователната и научна степен "доктор", както и военнослужещи и цивилни служители за придобиване и за повишаване на квалификация.


Чл. 49. (1) Съставът, структурата и органите за управление на филиала, редът за тяхното конституиране и функциите им се определят от Академичния съвет.
(2) Директорът на филиала е хабилитирано лице, което се избира, освобождава или отзовава при условията и по реда на Закона за висшето образование. Когато е военнослужещ, той се назначава и освобождава от длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(3) Мандатът на директора на филиала приключва с изтичането на мандата на Академичния съвет, който го е избрал.

Раздел VI.
Катедри и научни секции


Чл. 50. Катедрата е първично звено на факултета, департамента и филиала, което осъществява учебна и научноизследователска дейност по една или група сродни дисциплини и включва не по-малко от 7-членен академичен състав.


Чл. 51. Катедра се създава, преобразува и закрива с решение на Академичния съвет по предложение на съвета на основното звено или на началника на Академията.


Чл. 52. Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и началникът/ръководителят на катедрата.


Чл. 53. (1) Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав на катедрата.
(2) Катедреният съвет заседава най-малко един път месечно. Право да свиква катедрения съвет има началникът/ръководителят на катедрата. Съветът може да бъде свикан и извънредно при необходимост по искане на декана на факултета (директора на департамента или на филиала) или по писмено искане най-малко на една четвърт от списъчния състав на членовете му.
(3) С решение на катедрения съвет в неговите заседания могат да участват с право на съвещателен глас хонорувани преподаватели, гост-преподаватели, представители на слушателите, студентите и докторантите.
(4) Заседанието на катедрения съвет е редовно, ако на него присъстват най-малко две трети от списъчния (разширения) му състав.
(5) За заседанието на катедрения съвет се води протокол от назначен протоколист. Протоколът се подписва от началника на катедрата и от протоколиста.
(6) Катедреният съвет:
1. избира с тайно гласуване началник/ръководител на катедрата и го предлага за утвърждаване от съвета на основното звено или на филиала;
2. избира с явно гласуване секретар на катедрения съвет;
3. приема учебните програми по преподаваните учебни дисциплини и ги предлага на съвета на основното звено или на филиала;
4. обсъжда организацията на учебния процес, учебното съдържание и актуалността на учебните дисциплини и предприема мерки за усъвършенстването им;
5. обсъжда и предлага учебната натовареност на академичния състав от катедрата;
6. предлага обявяване на конкурси за заемане на щатно осигурени академични длъжности за академичния състав в катедрата;
7. предлага обявяване на вакантни академични длъжности за академичния състав в катедрата;
8. обсъжда и предлага теми за докторантура;
9. обсъжда и предлага програми за конкурсни изпити, въпросници за семестриални изпити и изпити по специалността;
10. предлага членове на научни журита за всяка конкретна процедура за оценяване на дисертационен труд или на кандидати за заемане на академични длъжности;
11. избира рецензенти на научни трудове, обсъжда ги и прави предложения за публикуването им в изданията на Академията;
12. обсъжда и приема индивидуалните учебни планове и отчетите на докторантите и ги предлага за утвърждаване от съвета на основното звено или на филиала;
13. обсъжда и приема атестационните отчети и оценките на преподавателите от катедрата;
14. избира отговорника по качеството на обучението в катедрата;
15. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на катедрата;
16. обсъжда проекти на дисертационни трудове и предлага на съвета на основното звено (филиала) зачисляване на докторанти в докторантура чрез самостоятелна подготовка;
17. обсъжда дисертационни трудове и предлага откриване на процедура за защита;
18. обсъжда научни трудове и прави предложения за публикуването им пред съвета на основното звено (филиала);
19. приема атестациите на докторантите и ги предлага на съвета на основното звено (филиала) за утвърждаване;
20. приема конкретизация на индивидуалните учебни планове на докторантите за следващата година и ги предлага на съвета на основното звено (филиала) за утвърждаване;
21. обсъжда и решава други въпроси във връзка с дейността на катедрата.


Чл. 54. (1) Началникът/ръководителят на катедра е хабилитирано лице в съответното научно направление на катедрата. Той се избира с тайно гласуване от катедрения съвет за срок 4 години, утвърждава се от съвета на основното звено (филиала) и заема длъжността по основен трудов договор, сключен с началника на Академията. Когато началникът на катедра е военнослужещ, той се назначава и освобождава от длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Мандатът на началника/ръководителя на катедра не се прекратява с прекратяване мандата на органите за управление на основното звено.
(3) Началникът/ръководителят на катедрата е непосредствено подчинен на началника на основното звено.
(4) Началникът на катедрата упражнява правомощията на ръководител на катедра по Закона за висшето образование. Той е пряк началник на целия личен състав на катедрата.


Чл. 55. (1) Началникът/ръководителят на катедра ръководи дейността на катедрата и председателства катедрения съвет.
(2) В случай на отсъствие той предлага на ръководителя на основното звено (филиала) лице от състава на катедрата за изпълняващо длъжността.
(3) Началникът/ръководителят на катедрата:
1. планира, организира, ръководи и отчита учебната, методическата и научната дейност на академичния състав от катедрата;
2. подготвя и ръководи заседанията на катедрения съвет;
3. прави предложения пред ръководителя на основното звено (филиала), свързани със състава на катедрата, учебната и научноизследователската дейност, повишаването на квалификацията на преподавателите;
4. разпределя учебната натовареност на преподавателите по семестри;
5. организира и контролира дейността на академичния състав и на докторантите в катедрата;
6. изготвя научните атестации на академичния състав на катедрата;
7. когато е военнослужещ, изготвя атестациите на военнослужещите в катедрата.


Чл. 56. (1) Научната секция е първично звено в структурата на института на Академията, което включва академичен и експертен състав за изпълнение на научна, научноизследователска и учебна дейност и за подготовка на докторанти.
(2) Научната секция се създава, преобразува и закрива с решение на Академичния съвет по предложение на съвета на института или на началника на Академията.
(3) В научната секция се осъществяват научна и научноизследователска работа, методическа работа, обучение на докторанти, подготовка и повишаване квалификацията на кадрите и развитие на програмно-техническата среда.


Чл. 57. Органи за управление на научната секция са съветът на научната секция и началникът/ръководителят на научната секция.


Чл. 58. (1) Съветът на научната секция се състои от членовете на академичния състав на секцията.
(2) С решение на съвета на секцията на неговите заседания могат да участват с право на съвещателен глас хонорувани лица и докторанти от състава на научната секция и привлечени външни специалисти.
(3) При обсъждане на важни проблеми - проект на дисертационен труд, предварителна защита на дисертационен труд и/или интердисциплинарни научноизследователски проекти, съветът на научната секция със заповед на началника на Академията може да бъде разширен и с външни хабилитирани лица.
(4) Съветът на научната секция заседава най-малко един път месечно. Право да свиква съвета на научната секция има нейният началник/ръководител. Съветът на научната секция може да бъде свикан и извънредно при необходимост в следните случаи: по искане на директора на института или по писмено искане най-малко на една четвърт от списъчния състав на членовете му.
(5) Заседанието на съвета на научната секция е редовно, ако на него присъстват най-малко две трети от списъчния (разширения) му състав.
(6) За заседанието на съвета на секцията се води протокол от нарочно назначен протоколист. Той се подписва от началника на научната секция и от протоколиста.
(7) Съветът на научната секция:
1. избира с тайно гласуване началник/ръководител на научната секция и го предлага за утвърждаване от съвета на института;
2. избира с явно гласуване секретар на съвета на научната секция;
3. обсъжда и предлага проекти за научноизследователската дейност на научната секция;
4. обсъжда и приема резултатите от научноизследователската дейност на научната секция;
5. обсъжда изготвените в научната секция становища, мнения и експертни оценки;
6. обсъжда и предлага научноизследователската и учебната натовареност на членовете на академичния състав от секцията;
7. предлага обявяване на конкурси за академични длъжности и обявяване на вакантни академични длъжности в научната секция;
8. обсъжда и предлага теми за докторантура;
9. обсъжда и приема въпросници за конкурсни изпити и изпити по специалността при обучение в докторантура;
10. предлага състав на научни журита за оценяване на дисертационен труд и на кандидати по обявените конкурси за заемане на академични длъжности в секцията;
11. обсъжда научни трудове, избира рецензенти и прави предложения за публикуването им в изданията на Академията;
12. обсъжда индивидуалните учебни планове и отчетите на докторантите и ги предлага за утвърждаване от съвета на института;
13. обсъжда и приема атестационните отчети и оценките на членовете на академичния състав на секцията;
14. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на научната секция;
15. приема отчети по различните стадии и етапи на разработваните и съпровожданите научноизследователски проекти и задачи;
16. обсъжда проекти на дисертационни трудове и прави предложение до Академичния съвет за зачисляване на докторанти в докторантура чрез самостоятелна подготовка;
17. приема атестациите на докторантите и ги предлага на съвета на института за утвърждаване;
18. приема конкретизация на индивидуалните учебни планове на докторантите за следващата година и го предлага на съвета на института за утвърждаване;
19. провежда процедури за предварително обсъждане на дисертационен труд и прави предложение за състава на научни журита;
20. обсъжда научни трудове и прави предложения за публикуването им;
21. обсъжда и решава и други въпроси във връзка с дейността на научната секция.


Чл. 59. (1) Началникът/ръководителят на научната секция е хабилитирано лице от състава на секцията. Избира се с тайно гласуване от съвета на секцията въз основа на конкурс и се утвърждава от съвета на института за срок четири години. Когато е военнослужещ, той се назначава и освобождава от длъжност и при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, а когато е цивилен служител - при условията и по реда на Кодекса на труда.
(2) Мандатът на началника/ръководителя на научната секция не се прекратява с прекратяване мандата на органите за управление на основното звено.
(3) Началникът/ръководителят на научната секция е непосредствено подчинен на началника на основното звено. Той е пряк началник на целия личен състав на секцията.


Чл. 60. (1) Началникът/ръководителят на научната секция ръководи дейността на секцията и председателства съвета на научната секция.
(2) В случай на отсъствие той предлага на ръководителя на основното звено лице от състава на научната секция за изпълняващо длъжността.
(3) Началникът/ръководителят на научната секция:
1. планира, организира, ръководи и отчита научноизследователската, учебната и методическата дейност на академичния състав от секцията;
2. подготвя и ръководи заседанията на съвета на секцията;
3. прави предложения пред ръководителя на основното звено, свързани със състава на секцията, научноизследователската дейност и повишаването квалификацията на членовете на секцията;
4. организира представянето на резултатите от научните изследвания за тяхното приемане и внедряване;
5. организира и контролира дейността на личния състав и докторантите в секцията;
6. изготвя научните атестации на академичния състав на научната секция;
7. когато е военнослужещ, изготвя атестациите на военнослужещите в секцията.

Раздел VII.
Обслужващи звена


Чл. 61. (1) Обслужващи звена в структурата на Академията са библиотеки, издателство, печатница, сектори, секции, отделения, центрове, лаборатории и други относително обособени структури.
(2) Обслужващите звена осигуряват условия за реализиране или подпомагат реализирането на едно или на няколко свързани направления по предмета на дейност на Академията, като способстват за изпълнението на нейната мисия и задачи.


Чл. 62. (1) Структурата и организацията на обслужващите звена се определят с длъжностно разписание на Академията.
(2) Началниците на обслужващи звена се назначават и освобождават от длъжност:
1. при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, когато са военнослужещи;
2. при условията и по реда на Кодекса на труда, когато са цивилни служители.

Глава трета.
АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ И АДМИНИСТРАТИВЕН ПЕРСОНАЛ

Раздел I.
Академичен състав


Чл. 63. (1) Академичният състав се състои от военнослужещи и цивилни служители, заемащи академични длъжности в Академията, и включва:
1. хабилитираните лица, заемащи длъжности "доцент" и "професор";
2. нехабилитираните лица, заемащи длъжности "асистент" и "главен асистент".
(2) Съотношението между лицата по ал. 1, т. 1 и 2 се определя с правилник, приет от Академичния съвет.
(3) С решение на Академичния съвет въз основа на предложение на съвет на основно звено (филиал) за научно-преподавателска дейност могат да се привличат без конкурс учени и преподаватели от страната и чужбина (като гост-преподаватели за определен срок). Отношенията с гост-преподавателя се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.
(4) Привличането на висококвалифицирани хабилитирани и нехабилитирани лица за преподавателска и научноизследователска дейност като хонорувани преподаватели се осъществява с решение на Академичния съвет по предложение на съвет на основно звено.


Чл. 64. (1) Академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат с конкурс и избор. Конкурсът се обявява при наличие на вакантна длъжност и осигурена преподавателска и научноизследователска натовареност.
(2) Конкурсът и изборът за заемането на академични длъжности от военнослужещите се провеждат по ред, определен със заповед на министъра на отбраната.
(3) Конкурсът и изборът за заемането на академични длъжности от цивилните служители и гражданите се провеждат по ред, определен със заповед на началника на Академията по предложение на Академичния съвет.


Чл. 65. (1) Академичната длъжност "асистент" се заема при условия и по ред, определени в чл. 64а, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Вакантна длъжност "преподавател" се обявява по предложение на Академичния съвет за:
1. военнослужещи - със заповед на министъра на отбраната;
2. цивилни служители - със заповед на началника на Академията.
(3) На академична длъжност "асистент" и на длъжност "преподавател" се назначават:
1. военнослужещи - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица по предложение на Академичния съвет, след провеждане на интервю и класиране на кандидатите;
2. цивилни служители - на срочен трудов договор със срок до четири години, сключен с началника на Академията по предложение на Академичния съвет по реда на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, след провеждане на интервю и класиране на кандидатите.
(4) Вакантна длъжност "старши преподавател" се заема с конкурс, обявен по предложение на Академичния съвет:
1. за военнослужещи - със заповед на министъра на отбраната;
2. за цивилни служители - със заповед на началника на Академията.


Чл. 66. (1) Лицата, избирани на ръководните длъжности декан, директор на институт, департамент и филиал и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.
(2) При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.
(3) Лицата от академичния състав, избрани и назначени на ръководни длъжности, за времето на мандата запазват основната си длъжност в катедрата (научната секция).
(4) Деканите (директорите на основни звена и филиали) и техните заместници, началниците/ръководителите на катедри и научни секции, както и членове на Академичния съвет и на съветите на основните звена (филиали) се освобождават по тяхно желание или могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избрал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав. Когато са военнослужещи, те се освобождават от длъжност и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.


Чл. 67. (1) Членовете на академичния състав се ползват с правата по Закона за висшето образование. Те имат право да:
1. избират и да бъдат избирани в ръководните органи на Академията, ако не са преподаватели по чл. 63, ал. 3 и 4;
2. разработват и преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;
3. провеждат научни изследвания и публикуват резултатите от тях при опазване на държавната и служебната тайна;
4. извършват преподавателска, научноизследователска и друга творческа дейност извън дейността си в Академията само в извънработно време;
5. извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им в Академията, при условия и по ред, определени от Академичния съвет;
6. ползват материалната база, библиотеките и информационните системи за научните си изследвания по ред, определен от началника на Академията.
(2) Членовете на академичния състав по чл. 63, ал. 1 имат право на всеки седем години да ползват до една академична година за научното си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за научно развитие се включват и специализациите извън Академията с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от съвета на основното звено, утвърждава се от Академичния съвет и влиза в сила със заповед на началника на Академията.


Чл. 68. (1) Членовете на академичния състав са длъжни:
1. да изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностната характеристика и възложената им учебна, научна, административна и друга заетост;
2. да спазват правилниците на Академията, трудовата и учебната дисциплина;
3. да изпълняват конкретни задачи по предмета на своята дейност, възложени им от ръководителите на звената, в чийто състав са включени, и от ръководството на Академията;
4. да спазват научната и професионалната етика в отношенията помежду си, с административния персонал, слушателите, студентите, докторантите и специализантите;
5. да допринасят за утвърждаване на доброто име на Академията, да го защитават и да не уронват нейния престиж;
6. да не провеждат политическа или религиозна дейност в Академията.
(2) Членовете на академичния състав нямат право да използват учебните програми и резултатите от научноизследователската дейност в Академията за осъществяване на частна или комерсиална дейност.
(3) Допълнителни задължения и изисквания към членовете на академичния състав могат да се предвиждат в други правилници на Академията, в длъжностната характеристика и в трудовия договор или в договора за военна служба.
(4) Обемът и видът на учебните и другите задължения на академичния състав и условията за тяхното изпълнение се определят от Академичния съвет.


Чл. 69. (1) Работното време на членовете на академичния състав се определя с разпределение на учебното и служебното време в Академията за съответната учебна година, което се утвърждава от началника на Академията.
(2) Обемът и видът на учебните и други задължения на академичния състав и условията за тяхното изпълнение се определят с правилник, приет от Академичния съвет.


Чл. 70. Приносът на всеки член на академичния състав в учебната, научната, научноизследователската, административната и други дейности се оценява чрез атестиране в сроковете по чл. 57 от Закона за висшето образование при условия и по ред, определени в правилник, приет от Академичния съвет.


Чл. 71. (1) Преминаването на лица от академична длъжност в друго висше училище или научна организация на същата или на съответна академична длъжност в основно звено на Академията може да се извършва и без конкурс и избор по решение на съвета на основното звено, утвърдено от Академичния съвет, и при условия и по ред, определени с правилник, приет от Академичния съвет.
(2) Преминаването от една академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друга структура на Академията се извършва без конкурс, по решение на съвета на приемащото основно звено, утвърдено от Академичния съвет, и при условия и по ред, определени с правилник, приет от Академичния съвет.
(3) Назначаването на академична длъжност по реда на ал. 1 и 2 на цивилни служители се извършва от началника на Академията, а на военнослужещи - от министъра на отбраната по мотивирано предложение от началника на Академията.


Чл. 72. (1) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност:
1. по тяхно искане;
2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;
3. когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала;
4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;
5. при отнемане на научната степен;
6. при две последователни отрицателни научни атестации;
7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;
8. при поставяне под запрещение.
(2) Членовете на академичния състав, които са военнослужещи, се освобождават със заповед на министъра на отбраната след постъпило предложение от началника на Академията въз основа на решение на Академичния съвет.
(3) Членовете на академичния състав, които са цивилни служители, се освобождават със заповед на началника на Академията въз основа на решение на Академичния съвет по реда на Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав в Република България.


Чл. 73. (1) Член на академичния състав подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:
1. постави изпитна оценка, без да е проведен изпит;
2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;
3. издаде документ от името на Академията или на нейно основно звено и/или филиал, който невярно отразява завършени етапи в обучението на слушател, студент, докторант и специализант.
(2) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно.


Чл. 74. (1) Установяването на нарушения по чл. 73 се извършва от Контролния съвет.
(2) В случаите по ал. 1 Контролният съвет в 7-дневен срок изготвя становище по направената проверка, което представя на началника на Академията.

Раздел II.
Административен персонал


Чл. 75. Административният персонал се състои от военнослужещи и цивилни служители в основните звена, администрацията и обслужващите звена на Академията.


Чл. 76. Редът, условията и критериите за заемането на неакадемични длъжности от цивилни служители и за тяхното развитие и оценяване се определят в правилник, приет от Академичния съвет.


Чл. 77. (1) Военнослужещите от административния персонал се назначават и освобождават от длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Назначаването на длъжност на цивилните служители от административния персонал и прекратяването на трудовите им правоотношения с Академията се извършват при условията и по реда на Кодекса на труда.


Чл. 78. (1) За провеждане на професионално практическо обучение се назначават инструктори.
(2) На длъжност "инструктор" и "старши инструктор" се назначават военнослужещи при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(3) Назначаването на длъжност "инструктор" и "старши инструктор" се извършва от министъра на отбраната по предложение на началника на Академията.
(4) Длъжностите за "инструктор" и "старши инструктор" не могат да бъдат повече от 5 на сто от академичния състав на Академията.

Глава четвърта.
ОБУЧАЕМИ


Чл. 79. Обучаеми в Академията са слушателите, студентите, докторантите и специализантите.


Чл. 80. (1) Офицерите, обучаващи се в Академията за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионално направление "Военно дело", са слушатели.
(2) Обучаващите се за придобиване на образователно-квалификационни степени по други професионални направления са студенти.
(3) Слушателите имат статут на студенти по Закона за висшето образование.
(4) Статутът на студент в Академията се придобива при зачисляване и се прекратява при отчисляване или отстраняване при условия и по ред, определени в Закона за висшето образование, в този правилник и в правилниците на Академията.


Чл. 81. (1) Докторанти са лицата, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" и се подготвят за придобиване на образователната и научна степен "доктор".
(2) Статутът на докторант се придобива при зачисляване и се прекратява при отчисляване и отстраняване при условия и по ред, определени в Закона за висшето образование, Закона за развитие на академичния състав в Република България и в правилника за неговото прилагане, този правилник и правилниците на Академията.
(3) Приемането в редовна, задочна и дистанционна форма на обучение за придобиване на образователната и научна степен "доктор" се извършва чрез конкурс.
(4) Конкурсите по ал. 3 се обявяват със заповед на министъра на отбраната по предложение на Академичния съвет на Академията.
(5) Обявата за конкурсите се обнародва в "Държавен вестник" и на интернет страниците на Министерството на отбраната и на Академията.


Чл. 82. Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност.


Чл. 83. Условията и редът за приемане на слушатели, студенти, докторанти и специализанти се определят с актове, издадени от министъра на отбраната.


Чл. 84. (1) Слушателите и докторантите, приети в рамките на броя, утвърден от Министерския съвет, се обявяват (зачисляват) за обучение със заповед на министъра на отбраната.
(2) Студентите, приети за обучение в Академията, се обявяват и зачисляват със заповед на началника на Академията, с изключение на военнослужещите, които се обявяват и зачисляват със заповед на министъра на отбраната.


Чл. 85. (1) При облекчени условия се приемат кандидат-студенти, успешно издържали конкурсните изпити, както следва:
1. класираните с еднакъв бал, когато този бал определя последното за приемане място в класирането;
2. лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;
3. близнаци, кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление в Академията и единият от тях е приет;
4. военноинвалиди;
5. кръгли сираци;
6. майки с три и повече деца.
(2) Основанията за приемане при облекчени условия по ал. 1, т. 2 - 6 включително, се доказват с документ.
(3) Кандидат-студентите от ал. 1, т. 2 - 6 включително, се класират след последния приет в желаната от тях специалност и форма на обучение и се приемат независимо от състезателния им бал.


Чл. 86. Обучението на докторанти се извършва при условия и по ред, определени с правилник, приет от Академичния съвет.


Чл. 87. (1) Специализантите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и от държавната и местната администрация и местното самоуправление се зачисляват в курсове за следдипломна квалификация при условия и по ред, определени с наредба и заповеди на министъра на отбраната.
(2) Началникът на Академията може да зачисли военнослужещи и цивилни служители от Академията като специализанти при наличие на незаети места, ако след зачисляване в курс в Академията по ал. 1 не се попълни броят обучаеми, предвиден в регистъра на курсовете, обявен със заповед на министъра на отбраната.


Чл. 88. (1) Академията извършва обучение на студенти и докторанти срещу заплащане при условията на чл. 21, ал. 2 - 6 включително, от Закона за висшето образование.
(2) Броят на обучаемите и размерът на сумата за заплащане на обучението по ал. 1 се определят от Академичния съвет.
(3) Студентите, докторантите и специализантите, приети за обучение срещу заплащане, се зачисляват със заповед на началника на Академията.


Чл. 89. Слушателите, студентите и докторантите имат право:
1. да се преместват, прекъсват и продължават обучението си в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в страната или в чужбина със заповед на органа, който ги е обявил (зачислил) за обучение по предложение на Академичния съвет за всеки отделен случай;
2. да изучават избираеми и факултативни учебни дисциплини при условия, определени в учебния план за съответната специалност;
3. да избират и бъдат избирани в органите за управление на Академията и на нейните основни звена в предвидените в Закона за висшето образование и с този правилник случаи;
4. да получават квалифицирано ръководство и помощ по време на своето обучение;
5. да ползват цялата база на Академията за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност;
6. да изразяват мнение за качеството на учебния процес по ред, определен от Академичния съвет;
7. да участват в научноизследователската дейност на Академията, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права;
8. да се сдружават в научни, културни и спортни общности за удовлетворяване на интересите им;
9. да получават стипендии при условия и по ред, определени със заповед на министъра на отбраната;
10. да упражняват други специфични права, определени в правилници, приети от Академичния съвет.


Чл. 90. (1) Български и чуждестранни студенти имат право да се обучават едновременно по повече от една специалност в Академията със заповед на началника на Академията по предложение на Академичния съвет за всеки отделен случай.
(2) Едновременно обучение по ал. 1 се допуска за специалности и форми, по които през съответната учебна година се провежда обучение, ако с това не се нарушава предвиденият в правилниците на Академията ред.
(3) Правото по ал. 1 не може да бъде ползвано за обучение по специалности от професионално направление "Военно дело".
(4) Слушателите не могат да кандидатстват за обучение едновременно по повече от една специалност.


Чл. 91. (1) Едновременното обучение на студенти по всяка допълнително избрана специалност се извършва срещу заплащане на стойност, половината от размера на сумата за обучение, определена от Академичния съвет за съответната учебна година.
(2) Заплащането на обучението започва от семестъра, в който е записан слушателят (студентът).
(3) Определеният по реда на ал. 1 размер на сумата за обучение срещу заплащане се отнася само за периода на едновременност при обучението по повече от една специалност. Срокът на обучение след този период се заплаща в пълния размер на таксата за обучение срещу заплащане, определена от Академичния съвет за съответния семестър (съответната учебна година).


Чл. 92. (1) Кредити от предшестващо обучение се признават по реда, определен в Правилата за натрупване и трансфер на кредити, приети от Академичния съвет.
(2) В случая по ал. 1 специализирана комисия се произнася относно:
1. признаване на изпитни оценки по учебен план, образователни кредити и периоди на обучение от предшестващо обучение;
2. семестъра, в който да бъде зачислен обучаемият.


Чл. 93. (1) Студентите имат право да се обучават в Академията по индивидуален план за обучение.
(2) Зачисляването по индивидуален план за обучение по ал. 1 се осъществява със заповед на началника на Академията по решение на Академичния съвет въз основа на предложение на факултетен съвет.
(3) Разработването на индивидуалния план се възлага на профилиращата катедра.
(4) Индивидуалният план за обучение се приема от факултетния съвет, подписва се от декана и се утвърждава от началника на Академията.
(5) Обучението по индивидуален план се извършва срещу заплащане на такси при условия и по ред, определени от Академичния съвет в съответствие със Закона за висшето образование.
(6) Редът за обучението по индивидуален план се определя с правилник, приет от Академичния съвет.


Чл. 94. (1) Български и чуждестранни студенти могат да се преместват от друго висше училище в Академията по една и съща или сходна специалност в избрана от тях форма на обучение.
(2) Правото по ал. 1 не може да бъде ползвано от студент, за чието дипломиране са необходими по-голям брой кредити от предвидените в учебните планове на Академията.
(3) Редът за преместването от друго висше училище се определя в правилник, приет от Академичния съвет.


Чл. 95. (1) Обучението на студент, преместил се от частно висше училище, се извършва въз основа на договор между студента и Академията при условия и по ред, определени в Закона за висшето образование.
(2) Таксата за обучението по ал. 1 се заплаща от семестъра, в който е записан студентът.


Чл. 96. Слушателите, студентите и докторантите в редовно обучение ползват ежегодно ваканция в размер, определен в учебния план на специалността. Когато са военнослужещи, ваканцията им е за сметка на платения годишен отпуск.


Чл. 97. На слушателите и студентите се издават слушателски (студентски) книжки, удостоверяващи статута им на обучаеми в Академията.


Чл. 98. Специализантите се ползват с правата по чл. 89, ал. 1, т. 4 - 8.


Чл. 99. (1) Орган за защита на общите интереси на обучаемите в Академията е Съветът на слушателите, студентите и докторантите. Той се състои от представителите на слушателите, студентите и докторантите в Общото събрание на Академията.
(2) Организацията и дейността на Съвета на слушателите, студентите и докторантите се определят с приет от него правилник, който се представя на Академичния съвет.


Чл. 100. (1) Обучаемите са длъжни:
1. да усвояват системно теоретичните знания и практическите умения по избраната от тях специалност в определените срокове;
2. да спазват правилниците на Академията, както и заповедите и разпорежданията на своите началници;
3. да участват редовно във всички занятия и мероприятия съгласно учебното разписание и графика на учебния процес;
4. да се явяват на изпитите си в определените срокове;
5. да спазват изискванията на нормативните актове, свързани със защитата на класифицираната информация;
6. да опазват имуществото на Академията и да възстановяват причинените щети;
7. да поддържат хигиената в сградите на Академията и в прилежащите им територии;
8. да пазят и развиват традициите на Академията;
9. да допринасят със своята подготовка и гражданско поведение за издигане престижа и авторитета на Академията.
(2) Обучаемите, които са военнослужещи, освен задълженията по ал. 1 са длъжни:
1. да носят униформа по време на учебните занятия;
2. да носят дежурство в Академията.


Чл. 101. (1) Обучаемите заплащат таксите за обучението си на равни вноски, както следва:
1. студентите - до 15 дни след началото на всеки семестър;
2. докторантите - не по-късно от един месец от датата на заповедта за зачисляване в докторантура, а впоследствие - на всеки шест месеца.
(2) Специализантите, които не се обучават за нуждите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, заплащат такси в размер, определен от Академичния съвет.


Чл. 102. Студент, докторант или специализант се отчислява при:
1. успешно завършване курса на обучение;
2. напускане или преместване.


Чл. 103. (1) Слушателите и студентите могат да прекъсват обучението си при отсъствие от учебни занятия поради заболяване, майчинство, бременност или служебни причини.
(2) Прекъсването по условията на ал. 1 се извършва след писмено заявено желание от обучаемия, в което се посочва характерът на причините.


Чл. 104. Обучаемите се отстраняват от Академията преди завършване срока на обучение за определено време при:
1. системно неизпълнение на задълженията по учебния план и на правилниците на Академията;
2. незаплащане таксата за обучение до три месеца след определения срок;
3. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет в Академията, или подправяне на документи за студентското му положение;
4. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер.


Чл. 105. (1) Учебният план се смята за неизпълнен при:
1. отсъствие на слушателите и студентите над 30 на сто от учебното време за един семестър;
2. незаверен семестър.
(2) Семестърът се смята за незаверен при слаби оценки по две и повече дисциплини и/или при неизпълнение на учебни задачи, включени в учебния план.


Чл. 106. Извън случаите по чл. 103 и 104 при служебна необходимост обучаемите, които са военнослужещи, прекъсват обучението си и възстановяват статута си въз основа на акт на министъра на отбраната.


Чл. 107. Отчисляването, прекъсването, отстраняването и възстановяването на статута на студент, докторант и специализант се извършват при условия и по ред, определени с правилници на Академията, приети от Академичния съвет.

Глава пета.
УЧЕБНА ДЕЙНОСТ


Чл. 108. Формите на обучение в Академията може да бъдат редовна, задочна, вечерна и дистанционна.


Чл. 109. (1) Учебният процес в Академията се провежда във факултети, институти, департаменти, центрове и филиали, по учебна документация за всяка специалност, която обхваща:
1. квалификационна характеристика;
2. учебен план;
3. учебни програми на изучаваните дисциплини;
4. ежегоден график на учебния процес;
5. индивидуален учебен план за всеки докторант.
(2) Учебната документация за дистанционната форма на обучение освен документите по ал. 1 съдържа и:
1. списък на екипа, провеждащ и осигуряващ обучението;
2. справочник за организацията на достъпа до информационните ресурси;
3. списък на техническите и комуникационните средства;
4. система за изпитване и оценяване;
5. система за контрол на качеството на обучението.


Чл. 110. (1) Квалификационната характеристика дефинира целите, обема от знания, умения и компетентности, които се придобиват по време на обучението.
(2) Квалификационната характеристика на специалност от професионално направление "Военно дело" се разработва от заявителя на обучението съвместно с представители на Академията. Тя се приема от Академичния съвет, съгласува се със заявителя на обучението и се утвърждава от министъра на отбраната.
(3) Квалификационната характеристика на специалност от други професионални направления се разработва от Академията. Тя се приема от Академичния съвет и се утвърждава от министъра на отбраната.


Чл. 111. (1) Учебният план определя формата и срока на обучение, учебното време, вида, последователността на изучаване, наименованието, хорариума и кредитите на учебните дисциплини, продължителността на семестрите и ваканциите, формите за проверка на знанията при приключване на всяка учебна дисциплина и при завършване на обучението.
(2) Учебните планове на специалностите в Академията се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката. Учебните планове на специалностите от професионално направление "Военно дело" се съгласуват със заявителя на обучението и с началника на отбраната.


Чл. 112. (1) Учебната програма по всяка дисциплина се организира в модули. В учебната програма се определят темите, формите, времетраенето и последователността на учебното съдържание, както и начинът на оценяване на обучаемите.
(2) Учебната програма за всяка дисциплина от учебния план се разработва от съответната катедра и се предлага от катедрения съвет за приемане от съвета на основното звено.
(3) Когато учебната програма включва модули, които се водят от катедри от друго основно звено, тя се приема от Академичния съвет.
(4) Въз основа на решенията на органите по ал. 2 и 3 учебната програма се утвърждава от началника на Академията.


Чл. 113. Учебната документация на курсовете за следдипломна квалификация се разработва от катедрата (научната секция), предлага се на съвета на основното звено, приема се от Академичния съвет и се съгласува и утвърждава по ред, определен с акт на министъра на отбраната.


Чл. 114. Преди внасянето й в Академичния съвет учебната документация се съгласува с всички катедри и основни звена, участващи в нейното изпълнение.


Чл. 115. Редът за организирането и провеждането на учебния процес се регламентира с правилник, приет от Академичния съвет.


Чл. 116. Академията поддържа вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението, научните изследвания и на академичния състав, която включва и проучване мнението на обучаемите най-малко веднъж за учебната година, в съответствие с правилници и процедури, приети от Академичния съвет.


Чл. 117. Функциите на вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението включват дейности, допринасящи за осъществяване на обучението, както и проверка на тези дейности за установяване изпълнението на критериите на съответните образователни стандарти.


Чл. 118. Структурата на вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението включва академична комисия по качеството на обучението, комисии по качеството на обучението в основните звена и отговорници за качеството на обучението в катедрите.


Чл. 119. Комисията по качеството на обучението в основното звено е колективен орган за управление качеството на обучението в звеното.


Чл. 120. Отговорниците по качеството на обучението в катедрите са органи за управление на качеството на обучението, осъществявано в катедрите. Те се избират от катедрените съвети.


Чл. 121. Системата за оценяване и поддържане качеството на обучението и на академичния състав осигурява документирането, оценяването и подобряването качеството на обучението по време на цялостния процес на обучение на слушателите и студентите до тяхната професионална реализация.

Глава шеста.
НАУЧНА И НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ


Чл. 122. (1) В Академията се извършват научни и приложни изследвания, експертна, проучвателна и научно-информационна дейност в областта на отбраната, сигурността, развитието на въоръжените сили и други области на науката.
(2) Научната и научноизследователската дейност в Академията се провеждат в съответствие с националната политика в областта на научните изследвания, научната политика на Министерството на отбраната и потребностите на въоръжените сили на Република България.
(3) Научната и научноизследователската дейност в Академията се провеждат в съответствие с нормативните актове, регламентиращи тази дейност в Министерството на отбраната.
(4) Членовете на академичната общност и на творческите колективи се ползват със свобода на научната мисъл.


Чл. 123. (1) Академията извършва научноизследователска дейност в областта на военнополитическите, стратегическите, военноисторическите, социалните, хуманитарните, информационните и организационните аспекти на отбраната, сигурността и военното дело, приоритетите на военната политика, развитието на отбранителната доктрина и доктрините на въоръжените сили, изграждането на отбранителни способности и модернизацията на Българската армия, въвеждането на иновационни технологии в обучението и др.
(2) За целта Академията осъществява самостоятелно или в сътрудничество с други научни организации:
1. научни изследвания и разработки по основни програми и проекти на Министерството на отбраната;
2. научно съпровождане на проекти, разработки и програми в интерес на отбраната и националната сигурност;
3. теоретични и приложни разработки по въпроси на оперативното изкуство и стратегията в национален и съюзнически формат;
4. създаване на аналитични и информационни материали по въпроси на националната и международната сигурност;
5. експертна дейност по конкретни проблеми;
6. научни и научноприложни изследвания, свързани с разработването на отбранителни продукти за нуждите на Българската армия, програми и методики за изпитвания на системи и материали с военно предназначение;
7. участие в работни групи на Организацията за наука и технологии на НАТО, Европейската агенция за отбрана и при формирането и провеждането на стандартизационната политика на Министерството на отбраната;
8. участие в научни и експертни съвети, комисии и работни групи за оценяване и приемане на програми, проекти и други разработки на Министерството на отбраната и Българската армия;
9. развитие на българската военноисторическа наука и популяризиране на нейните постижения; изследване на опита от подготовката и воденето на войните; изучаване и систематизиране на националния и чуждестранния опит при участие в операции и мисии;
10. участие в международното научно сътрудничество.


Чл. 124. Научната и научноизследователската дейност в Академията се осъществяват при условия и по ред, определени с правилник, приет от Академичния съвет.


Чл. 125. (1) Финансовото осигуряване на научноизследователската дейност се осъществява:
1. в рамките на определения трансфер;
2. чрез собствени приходи от научноизследователска, експертно-консултантска дейност, образователни услуги, авторски права, участие в проекти и др.
(2) Размерът, условията и начинът за разпределяне на средствата по ал. 1 се определят от Академичния съвет.


Чл. 126. За обсъждане на научни проблеми в области, в които Академията провежда обучение и научни изследвания, могат да се създават работни групи от щатния състав на Академията, определени със заповед на началника на Военната академия и отчитащи дейността си в Академичния съвет.

Глава седма.
ИЗДАТЕЛСКА И ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ


Чл. 127. (1) С издателската си дейност Академията:
1. съдейства за разпространяване на научни и теоретични знания в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
2. осъществява публикации в областта на отбраната, развитието на въоръжените сили и националната сигурност.
(2) Условията и редът за осъществяване на издателската дейност в Академията се уреждат с правилник, приет от Академичния съвет.


Чл. 128. (1) Информационната дейност в Академията има за цел да осигури необходимата информация на академичния състав и на обучаемите за пълноценно изпълнение на задълженията им и за осигуряване качеството на обучението, както и публичност на постиженията на Академията сред националните и международните професионални и академични среди.
(2) Информационната дейност се осигурява чрез:
1. академична и специализирани библиотеки с автоматизирана библиотечно-информационна система;
2. информационна система за управление на качеството на обучението;
3. информационен център за административно обслужване на обучаемите;
4. вътрешни компютърни мрежи, които могат да бъдат свързани с други ведомствени, национални и глобални среди;
5. интернет страницата на Академията;
6. връзките с обществеността и популяризирането на дейността на Академията в публичното пространство.


Чл. 129. Организацията и управлението на информационната дейност в Академията се определят с правилник, приет от Академичния съвет.

Глава осма.
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ


Чл. 130. Международната дейност на Академията е неделима част от политиката на международно военно сътрудничество, провеждана от Министерството на отбраната, и се осъществява в съответствие с принципите и приоритетите на външната политика на страната в областта на висшето образование, квалификацията и научните изследвания.


Чл. 131. Главните цели на международната дейност на Академията са:
1. ефективно решаване на проблемите, свързани с учебната и научната дейност, на базата на ускорено внедряване на международния опит и повишаване квалификацията на научно-преподавателския и научноизследователския състав;
2. повишаване престижа на Академията сред международната академична общност, популяризиране на дейностите, основните звена, водещите преподаватели и изследователи, колективните и индивидуалните научни разработки, книгите и публикациите, подготвени в Академията;
3. обогатяване на учебния процес чрез създаване на възможности за международен академичен обмен на преподаватели и обучаеми, осигуряване на възможности за участие на академичния състав в международни конференции, курсове и учения и разширяване информационната база на Академията с книги, учебна литература, периодика и научни публикации в печатен и електронен вид.


Чл. 132. Международното сътрудничество на Академията се осъществява чрез:
1. обучение на чуждестранни слушатели, студенти, докторанти и специализанти в основните звена на Академията;
2. повишаване квалификацията на академичния състав в образователни и научни институции в чужбина;
3. обмен и мобилност на академичен състав и обучаеми;
4. участие в съвместни научни изследвания и проекти;
5. размяна на делегации за обмяна на опит;
6. сдружаване с други висши училища от чужбина;
7. участие в международни организации на висши военни и граждански училища.


Чл. 133. (1) Академията осъществява сътрудничество с чуждестранни висши училища и научни организации за извършване на: съвместна учебна дейност, образователен франчайз и съвместна научноизследователска, проектна и иновационна дейност.
(2) За осъществяване на съвместно обучение на студенти, докторанти и специализанти, обучение през целия живот и образователен франчайз Академията има право да се сдружава с чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава.
(3) В съответствие с държавните изисквания Академията организира признаване на придобита в чужбина степен на висше образование или на периоди на обучение, завършени в чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава, с цел продължаване на обучението в Академията.
(4) Организирането на международното сътрудничество, сключването на договори, членуването в международни организации и други въпроси, свързани с международната дейност на Академията, се осъществяват при условия и по ред, определени с правилник, приет от Академичния съвет.

Глава девета.
АКРЕДИТАЦИЯ


Чл. 134. (1) Академията се акредитира като висше училище по смисъла на Закона за висшето образование.
(2) Акредитацията е признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) на правото на Академията да дава висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии чрез оценяване качеството на дейностите, които Академията извършва с цел изпълнение на своята мисия.


Чл. 135. Организацията на дейностите по акредитацията и редът за изготвянето на необходимите документи се определят със заповед на началника на Академията.


Чл. 136. Академията подава искане до НАОА в следните срокове:
1. за институционална акредитация - 12 месеца преди изтичането на срока на предходната институционална акредитация, посочен в решението на Акредитационния съвет на НАОА по чл. 83, ал. 3, т. 1 от Закона за висшето образование;
2. за програмна акредитация на професионални направления, на специалности от регулираните професии и на докторски програми - 12 месеца преди изтичането на срока на предходната програмна акредитация, посочен в решението на Акредитационния съвет на НАОА по чл. 83, ал. 3, т. 1 от Закона за висшето образование;
3. за акредитация на новооткрито основно звено, филиал, професионално направление, специалност от регулираните професии или докторска програма - преди датата на изтичане на срока, посочен в решението на Акредитационния съвет на НАОА (постоянната комисия на НАОА) по чл. 84, ал. 2 от Закона за висшето образование.


Чл. 137. (1) Искането за откриване на процедура за акредитация се придружава от:
1. доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация за изпълнение на критериите на НАОА за съответния вид процедура, и документация към него;
2. доклад от Академията за изпълнение на задължителните препоръки на НАОА, дадени с решение от предходната процедура и от осъществени процедури за следакредитационно наблюдение и контрол;
3. протокол от решението на Академичния съвет за приемане на документацията по т. 1 и 2;
4. информация от Академията за нейната структура в съответствие със Закона за висшето образование;
5. мотивирано предложение от Академията за съответния капацитет при акредитация на професионално направление или на специалност от регулираните професии, разпределен по образователно-квалификационни степени и по форми на обучение.
(2) Докладът-самооценка за институционална акредитация включва информация за:
1. вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на образованието;
2. процедурите за одобряване, наблюдение и обновяване на учебните планове и програми;
3. процедурите за предприемане на действия във връзка и по повод на резултатите от програмната акредитация, както и от други външни независими проверки;
4. цялостното ръководство и контрол на процесите на оценяване в Академията;
5. управлението на системата за натрупване и трансфер на кредити;
6. управлението на сътрудничеството с други висши училища и организации;
7. поддръжката, управлението и развитието на материалната база на Академията;
8. научноизследователската дейност на академичния състав и участието на обучаваните в тази дейност.
(3) Докладът-самооценка за програмна акредитация на определено професионално направление, на специалност от регулираните професии или на докторска програма включва информация за:
1. структурата, организацията и съдържанието на учебните планове и програми;
2. профила и квалификацията на преподавателския състав;
3. материално-техническата осигуреност на обучението;
4. методите на преподаване и оценяване постиженията на слушателите, студентите и докторантите;
5. управлението на качеството на образованието;
6. научноизследователската дейност на академичния състав и участието на слушателите, студентите и докторантите в нея.


Чл. 138. Исканията и придружаващите ги документи се изготвят в съответствие с критериите, процедурите и свързаната с тях документация, приета от Акредитационния съвет на НАОА и утвърдена от председателя на НАОА.


Чл. 139. Академията може да поиска от НАОА оценяване на проекти за откриване на основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии.


Чл. 140. За членове на постоянните комисии на НАОА с решение на Академичния съвет се номинират кандидати, които:
1. са хабилитирани лица;
2. са специалисти в областта на висшето образование, за която се предлагат;
3. не заемат длъжностите началник и заместник-началник на Академията, декан или директор на филиал.

Глава десета.
ЛОГИСТИКА


Чл. 141. Логистичното осигуряване на Академията обхваща дейностите за: осигуряване и обслужване на личния състав, анализ, планиране, заявяване, доставяне, съхраняване, транспортиране, разпределяне и техническа поддръжка на материалните средства, експлоатация, поддържане и ремонт на инфраструктурата и противопожарната безопасност.


Чл. 142. Логистичното осигуряване на Академията се организира съгласно действащото законодателство в Република България, актове на министъра на отбраната и заповеди на началника на Академията.


Чл. 143. (1) Ръководството и контролът на логистичното осигуряване в Академията се осъществяват от началника на Академията.
(2) Изпълнението на логистичните дейности в Академията се възлага на структури, отговарящи за логистичното осигуряване.
(3) Структурите, отговарящи за логистичното осигуряване, се ръководят от началници, непосредствено подчинени на заместник-началник на Академията.


Чл. 144. (1) Инфраструктурата на Академията включва предоставени за управление или ползване недвижими имоти.
(2) Имотите се управляват и ползват според тяхното предназначение в съответствие и съгласно действащото законодателство в Република България.


Чл. 145. (1) Личният състав от Академията е длъжен да познава и спазва правилата за пожарна безопасност.
(2) Експлоатацията на сградния фонд и видовете имущества се извършва в съответствие с изискванията на противопожарните норми.
(3) Основните и допълнителните противопожарни мероприятия се организират и провеждат със заповед на началника на Академията съгласно действащата нормативна уредба.


Чл. 146. Ръководството и координирането на мероприятията за противопожарната безопасност се осъществяват от постоянно действащи комисии и длъжностни лица, назначени със заповед на началника на Академията.

Глава единадесета.
ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ


Чл. 147. (1) Планирането и разходването на финансовите средства в Академията се извършват въз основа на програмния принцип за управление на ресурсите за отбрана, приет от Министерството на отбраната.
(2) Академията участва в процеса на планиране, програмиране и бюджетиране чрез разработване на програмни меморандуми в дългосрочен и средносрочен период.


Чл. 148. (1) Академията планира, изпълнява, приключва и отчита бюджет.
(2) Бюджетът за съответната година се формира от:
1. субсидия от държавния бюджет - определя се в Закона за държавния бюджет на Република България като трансфер от бюджета на Министерството на отбраната;
2. целеви субсидии;
3. финансова помощ от общините;
4. дарения, завещания, наследства, спонсорство;
5. собствени приходи от постъпления от научноизследователска, развойна, експертно-консултантска дейност, авторски и други сродни права, такси за кандидатстване, такси за обучение и приходи от обучение срещу заплащане, образователни услуги, провеждане на курсове за следдипломна квалификация, административни услуги, наеми и други дейности;
6. средства от други програми от програмната структура на бюджета на Министерството на отбраната за допълнително поставени задачи на Академията по предложение на съответните програмни ръководители;
7. преходен остатък от предходната година.
(3) Сроковете за изготвяне на годишния бюджет се определят от началника на Академията въз основа на указанията на министъра на отбраната по планирането и разходването на бюджета.


Чл. 149. (1) Проектът на бюджета се внася от началника на Академията за обсъждане и приемане от Академичния съвет.
(2) Приетият от Академичния съвет бюджет за съответната година се представя за утвърждаване от министъра на отбраната.


Чл. 150. Бюджетът на Академията осигурява средства по следните направления:
1. ведомствени разходи, от тях за:
а) персонал;
б) издръжка;
в) капиталови разходи;
2. администрирани разходи, от тях за:
а) стипендии;
б) текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата;
в) разходи за членски внос и участие в национални и международни организации и други дейности.


Чл. 151. Академията разработва самостоятелна счетоводна политика, съобразена със счетоводната политика на Министерството на отбраната, която се утвърждава от началника на Академията и се приема от Академичния съвет.


Чл. 152. Началникът на Академията въвежда Система за финансово управление и контрол съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, която се приема от Академичния съвет.


Чл. 153. Разпределението на бюджета и годишният отчет за изпълнение на бюджета на Академията се приемат от Академичния съвет.

Глава дванадесета.
СИМВОЛИ, ПРАЗНИЦИ И РИТУАЛИ


Чл. 154. (1) Символите на Академията са бойно знаме, печат и знак.
(2) Формата на знамето на Академията и редът за неговото връчване и използване се определят от министъра на отбраната. Знамето се съхранява по ред, определен от началника на Академията.
(3) Печатът се съхранява и се поставя на официални документи на Академията по ред, определен в заповед на началника на Академията.
(4) Знакът на Академията се приема с решение на Академичния съвет и се учредява със заповед на началника на Академията. Той се поставя на официални документи, плакети и табели по ред, определен от началника на Академията.


Чл. 155. (1) Академични празници са:
1. патронният празник на Академията - 14 април;
2. Денят на народните будители - 1 ноември;
3. Денят на студентите - 8 декември.
(2) Патронният празник на Академията се чества с академично тържество. Денят е свободен от учебни занятия.
(3) Академичните празници по ал. 1, т. 2 и 3 са почивни дни за Академията.


Чл. 156. Академични ритуали са:
1. тържествено откриване на учебната година;
2. тържествено връчване на дипломите;
3. удостояване с почетно звание "Доктор хонорис кауза на Военна академия "Г. С. Раковски".


Чл. 157. (1) Учебната година се открива с ректорско слово на началника на Академията.
(2) На тържественото откриване на учебната година се изнасят академични лекции от министъра на отбраната и от началника на отбраната.


Чл. 158. Тържественото връчване на дипломите на слушателите випускници се провежда при условията и по реда на уставите на въоръжените сили.


Чл. 159. (1) Академията провежда ритуал за връчване на почетно звание "Доктор хонорис кауза на Военна академия "Г. С. Раковски".
(2) Почетното звание "Доктор хонорис кауза на Военна академия "Г. С. Раковски" се учредява със заповед на началника на Академията за удостояване на български и чуждестранни граждани за големите им заслуги към военната наука и висшето военно образование, както и за приноса им в развитието на военнонаучните и военнообразователните контакти между Академията и чуждестранни военнонаучни институции и центрове и задълбочаването на сътрудничеството между тях.
(3) Статутът на почетното звание "Доктор хонорис кауза на Военна академия "Г. С. Раковски" се определя от Академичния съвет и се обявява със заповед на началника на Академията.
(4) Награждаването с почетното звание се извършва лично от началника на Академията в тържествена обстановка.
(5) Присъждането на почетното звание "Доктор хонорис кауза на Военна академия "Г. С. Раковски" се извършва въз основа на решение на Академичния съвет. Званието се присъжда на дадено лице еднократно.
(6) На удостоените със званието "Доктор хонорис кауза на Военна академия "Г. С. Раковски" се връчва диплома.


Чл. 160. (1) Успешно завършилите курса на обучение слушатели носят нагръден знак на Академията. Неговият статут се обявява със заповед на министъра на отбраната.
(2) С решение на Академичния съвет се учредява нагръден знак, който се връчва на успешно завършилите курса на обучение студенти. Неговият статут се приема от Академичния съвет и се утвърждава със заповед на началника на Академията.
(3) Военнослужещите от Академията имат право да носят знак с образа на нейния патрон, приет от Академичния съвет и утвърден със заповед на началника на Академията.


Чл. 161. Началникът на Академията може да определя и други символи, награди, празници и ритуали по предложение на Академичния съвет.

Глава тринадесета.
СПОРТНА ДЕЙНОСТ


Чл. 162. Спортната дейност в Академията е елемент на учебния процес и на индивидуални и колективни занимания.


Чл. 163. Академията развива и модернизира собствена спортна база за поддържане на физическата дееспособност на личния състав и обучаемите в Академията. Свободният ресурс на спортната база може да се предоставя за използване и от други юридически лица.


Чл. 164. Редът за организацията и провеждането на спортната дейност по чл. 162 и 163 се регламентира с правилник, приет от Академичния съвет.

Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на правилника:
1. "Началник на катедра (научна секция)" е военнослужещ, който е ръководител на катедра (научна секция) по смисъла на Закона за висшето образование. Той се избира, освобождава или отзовава по реда на Закона за висшето образование и се назначава и освобождава от длъжност от началника на Академията по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. "Ръководител на катедра (научна секция)" е цивилен служител, който се избира, освобождава или отзовава по реда на Закона за висшето образование и се назначава и освобождава от длъжност от началника на Академията по реда на Кодекса на труда.


§ 2. При обучение на кадри за нуждите на служба "Военна информация" в структура на Академията числеността на академичния, инструкторския и административния състав и разпределението на военнослужещите по военни звания, както и кадровото, финансовото и логистичното осигуряване са за сметка на служба "Военна информация".

Заключителни разпоредби


§ 3. Правилникът се приема на основание чл. 95, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование.


§ 4. В срок шест месеца от влизането в сила на правилника Академията привежда вътрешните си правилници в съответствие с него.


§ 5. С влизането в сила на правилника не се прекъсва мандатът на изборните органи за управление на Академията.


§ 6. Организацията за изпълнението на правилника се възлага на началника на Академията.


§ 7. Контролът по изпълнението на правилника се осъществява от министъра на отбраната.


Новини


 
 
 

Спектър


 
rss
Посети форума