навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

КОНВЕНЦИЯ № 161 ЗА СЛУЖБИТЕ ПО ТРУДОВА МЕДИЦИНА, 1985 Г., НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА

(Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 24 ноември 2011 г. - ДВ, бр. 96 от 2011 г. В сила за Република България от 1 март 2013 г.)

Обн. ДВ. бр.41 от 7 Май 2013г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player


Генералната конференция на Международната организация на труда,
Свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро по труда и след като проведе Седемдесет и първата си сесия на 7 юни 1985 г. и
Като отбелязва, че защитата на работниците от общи и професионални заболявания и травми е една от задачите на Международната организация на труда в съответствие с Устава й,
Като взема предвид съответните международни конвенции и препоръки за труда и по-специално Препоръката за защита на здравето на работниците, 1953 г., Препоръката за службите по трудова медицина, 1959 г., Конвенцията на представителите на работниците, 1971 г., Конвенцията и Препоръката за здраве и безопасност на работното място, 1981 г., които определят принципите на националната политика и действия на национално ниво,
Като реши да приеме определени предложения относно службите по трудова медицина, което е четвъртата точка от дневния ред на сесията, и
Като определи, че тези предложения следва да бъдат под формата на международна Конвенция;
Приема днес, двадесет и шести юни хиляда деветстотин осемдесет и пета година, следната Конвенция, която може да се цитира като Конвенция за службите по трудова медицина, 1985 г.:

Част първа.
ПРИНЦИПИ НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА


Член 1
За целите на настоящата Конвенция:
(a) терминът "служби по трудова медицина" означава служби, натоварени предимно с превантивни функции и отговарящи за предоставяне на съвети на работодатели, работници и техни представители във връзка със:
(i) изискванията за основаване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд, които ще подпомогнат оптималното физическо и психическо здраве във връзка с работата;
(ii) адаптирането на работата според способностите на работниците с оглед на физическо и психическо здравословно състояние;
(б) терминът "представители на работниците в предприятието" означава лицата, които са признати за такива съгласно националния закон или практика.


Член 2
В светлината на националните условия и практики и след консултации с най-представителните организации на работодатели и на работници, където съществуват, всяка държава-членка следва да формулира, изпълнява и периодично да преразглежда последователна национална политика за службите по трудова медицина.


Член 3
1. Всяка държава-членка се задължава да развие прогресивно служби по трудова медицина за всички работници, в това число тези в публичния сектор и членовете на производствени кооперации, във всички сектори на стопанската дейност и всички начинания. Предвиденото трябва да бъде адекватно и да отговаря на конкретните рискове в предприятията.
2. Ако не могат да се създадат незабавно служби по трудова медицина за всички начинания, всяка държава-членка следва да изготви планове за учредяването на такива служби след консултации с най-представителните организации на работодатели и работници, където съществуват.
3. Всяка държава-членка следва да посочи в първия доклад за прилагането на Конвенцията, подаден по член 22 от Устава на Международната организация на труда, плановете, изготвени съгласно алинея 2 от настоящия член, и следва в следващи доклади да посочи напредъка по тяхното приложение.


Член 4
Компетентната власт следва да се консултира с най-представителните организации на работодатели и на работници, където съществуват, относно мерките, които трябва да се предприемат, за да има резултат от разпоредбите в настоящата Конвенция.

Част втора.
ФУНКЦИИ


Член 5
Без да влияе на отговорностите на всеки работодател относно здравето и безопасността на работниците на работното място и с необходимото внимание към необходимостта участниците да участват по въпроси относно здравето и безопасността, службите по трудова медицина следва да изпълняват онези от следните функции, които отговарят на трудовите рискове в предприятието:
(a) определяне и оценка на рисковете от опасности за здравето на работното място;
(б) проучване на факторите в работната среда и работните практики, които влияят на здравето на работниците, в това число санитарни помещения, столова и настаняване, там, където тези условия се предоставят от работодателя;
(в) предоставяне на съвети относно планирането и организацията на работата, в това число организирането на работните места, избора, поддръжката и условията на оборудването и веществата, които се използват в работата;
(г) участие в разработването на програми за подобряване на работните практики, както и тестване и оценка на здравните аспекти на ново оборудване;
(д) предоставяне на съвети относно здравето, безопасността и хигиената и ергономиката и индивидуалното и колективното защитно оборудване;
(е) наблюдение на здравето на работниците във връзка с работата;
(ж) насърчаване адаптирането на работата спрямо работника;
(з) допринасяне към мерките на професионална рехабилитация;
(и) сътрудничество при предоставянето на информация, обучение и образование в областите на безопасност и здраве при работа, хигиена и ергономика;
(й) организиране на първа помощ и лечение по спешност;
(к) участие в анализи на трудови злополуки и професионални заболявания.

Част трета.
ОРГАНИЗАЦИЯ


Член 6
Учредяването на служби по трудова медицина се урежда:
(a) със закони и разпоредби; или
(б) с колективни споразумения или с други договорености между работодатели и работници; или
(в) по друг начин, одобрен от компетентните власти след консултация с представителни организации на работодатели и работници.


Член 7
1. Службите по трудова медицина могат да се организират като служба за отделно предприятие или като служба за няколко предприятия, както и по-уместно.
2. Съгласно националните условия и практики службите по трудова медицина могат да се организират от:
(a) съответните предприятия или групи от предприятия;
(б) публични власти или официални служби;
(в) осигурителни институции;
(г) други органи, оторизирани от компетентните власти;
(д) комбинация от горепосочените.


Член 8
Работодателят, работниците и техните представители, където съществуват, следва да си сътрудничат и да участват в изпълнението на организационните и други мерки, свързани със службите по трудова медицина, равноправно.

Част четвърта.
УСЛОВИЯ НА РАБОТА


Член 9
1. Съгласно националните закони и практики службите по трудова медицина трябва да бъдат мултидисциплинарни. Съставът на персонала следва да се определя от естеството на задълженията, които се изпълняват.
2. Службите по трудова медицина следва да изпълняват функциите си с останалите служби в предприятието.
3. Следва да се прилагат мерки съгласно националните закони и практики, които да гарантират адекватно сътрудничество и координация между службите по трудова медицина, и когато е уместно, други органи, ангажирани в предоставянето на здравни услуги.


Член 10
Персоналът, осигуряващ услуги по трудова медицина, следва да се ползва с професионална независимост от работодатели, работници и техните представители, където съществуват, във връзка с функциите, посочени в член 5.


Член 11
Компетентната власт следва да определи квалификациите, които се изискват за персонала, който предоставя услуги по трудова медицина според естеството на задълженията, които трябва да се изпълняват, и съгласно националните закони и практики.


Член 12
Наблюдението на здравето на работниците във връзка с работата следва да не включва загуба на приходи за тях, следва да бъде безплатно и следва да се извършва, доколкото е възможно, в работно време.


Член 13
Всички работници следва да бъдат информирани за опасностите за здравето на работното място.


Член 14
Службите по трудова медицина следва да бъдат информирани от работодателя и работниците за известни фактори и подозирани фактори в работната среда, които биха могли да влияят на здравето на работниците.


Член 15
Службите по трудова медицина следва да бъдат информирани за случаи на заболявания сред работниците и отсъствие от работа по здравословни причини, за да могат да установят дали има връзка между причините за заболяванията или отсъствията и някакви опасности за здравето, които може да са на работното място. От персонала, който предоставя услугите по трудова медицина, следва да не се изисква от работодателя да удостоверява причините за отсъствие от работа.

Част пета.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ


Член 16
Националните закони и разпоредби следва да определят органа или органите, отговорни за наблюдението на работата на и за съветването на службите по трудова медицина, след като те бъдат учредени.


Член 17
Формалното ратифициране на настоящата Конвенция следва да се докладва на Генералния директор на Международното бюро по труда за регистрация.


Член 18
1. Настоящата Конвенция следва да е задължителна за тези държави - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани при Генералния директор.
2. Тя следва да влезе в сила дванадесет месеца след датата, на която ратификациите на две държави-членки са регистрирани при Генералния директор.
3. След това настоящата Конвенция следва да влезе в сила за всяка държава-членка дванадесет месеца след датата, на която е регистрирана ратификацията й.


Член 19
1. Държава-членка, която е ратифицирала тази Конвенция, може да я денонсира след изтичане на десет години от датата, на която Конвенцията за първи път влиза в сила, чрез съобщение до Генералния директор на Международното бюро по труда за регистрация. Такова денонсиране няма да има действие до една година след датата, на която то е регистрирано.
2. Всяка държава-членка, която е ратифицирала тази Конвенция, но не упражни в рамките на годината, следваща изтичането на гореспоменатия десетгодишен период, правото на денонсиране, дадено с този член, ще бъде обвързана за нов период от десет години, а след това може да денонсира тази Конвенция след изтичане на всеки период от десет години при условията, предвидени в този член.


Член 20
1. Генералният директор на Международното бюро по труда следва да информира всички държави - членки на Международната организация по труда, относно регистрацията на всички ратификации и актове на денонсиране, представени му от държавите - членки на Организацията.
2. Когато съобщава на държавите - членки на Организацията, за регистрацията на втората ратификация, която му е представена, Генералният директор следва да насочи вниманието на държавите – членки на Организацията, към датата, от която Конвенцията следва да влезе в сила.


Член 21
Генералният директор на Международното бюро по труда следва да докладва на Генералния секретар на ООН за регистрацията съгласно член 102 от Устава на ООН всички подробности за всички ратификации и актове за денонсиране, които е регистрирал, съгласно разпоредбите на предишните членове.


Член 22
Когато прецени, че е необходимо, Административният съвет на Международното бюро по труда следва да представи на Генералната конференция доклад за приложението на настоящата Конвенция и следва да проучи желанието да се включи в програмата на Конференцията въпросът за нейното преразглеждане изцяло или частично.


Член 23
1. Ако Конференцията приеме нова Конвенция, която да ревизира настоящата Конвенция изцяло или частично, тогава, освен ако новата Конвенция предвижда друго:
(a) ратифицирането от държава-членка на новата ревизирана Конвенция следва по силата на закона да включва същевременния отказ от настоящата Конвенция, независимо от разпоредбите в член 19 по-горе, ако и когато новата ревизирана Конвенция следва да е влязла в сила;
(б) към датата, на която новата ревизирана Конвенция следва да влезе в сила, настоящата Конвенция следва да не бъде отворена за ратификация от държавите-членки.
2. Настоящата Конвенция следва да остане в сила при всяко положение с настоящата си форма и съдържание за онези държави-членки, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали ревизираната Конвенция.


Член 24
Английската и френската версия на текста на настоящата Конвенция са с еднаква сила.

rss
Посети форума