навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони
Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ

ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ

В сила от 09.04.2011 г.

Обн. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 28 Март 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.61 от 25 Юли 2014г.

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ


Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.
(2) Целите на закона са:
1. опазване и увеличаване площта на горите;
2. поддържане и подобряване състоянието на горите;
3. гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии;
4. гарантиране и увеличаване производството на дървесина и недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на горските територии;
5. поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота;
6. осигуряване на възможности за отдих на населението и подобряване на условията за рекреация;
7. постигане на баланс между интересите на обществото и собствениците на горски територии;
8. подпомагане и насърчаване на собствениците на поземлени имоти в горски територии;
9. изпълнение на международни и европейски ангажименти за съхранение на горските местообитания.

Чл. 2. (1) Гора по смисъла на този закон са:
1. земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението;
2. площи, които са в процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се очаква да достигнат минимална проекция на короните 10 на сто и височина на дърветата 5 м;
3. площи, които в резултат на антропогенна дейност или естествени причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване;
4. защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ, по-голяма от един декар, и широчина над 10 м;
5. насаждения в системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите;
6. клекови формации;
7. съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни обекти.
(2) Горска територия по смисъла на този закон са:
1. горите по ал. 1;
2. голини, недървопроизводителни земи и други територии, предназначени за горскостопанска дейност;
3. карстови образувания, разположени в земите по т. 1 и 2;
4. защитни горски пояси с размери, по-малки от определените в ал. 1, т. 4.
(3) Разпоредбите на този закон не се прилагат за:
1. паркове и градини в урбанизирани територии;
2. горите и земите в националните паркове и в резерватите;
3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1;
4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.

Чл. 3. (1) Не се допуска намаляване на съществуващата лесистост:
1. на територията на Република България;
2. на територията на общини, в които лесистостта е под 10 на сто.
(2) Дейностите в горските територии се извършват по начин, който не води до увреждане на растителни и животински видове и на техните местообитания, на почвите, водните обекти и елементите на техническата инфраструктура.

Глава втора.
УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ

Раздел I.
Функции и категоризация на горските територии


Чл. 4. Горските територии изпълняват следните основни функции:
1. защита на почвите, водните ресурси и чистотата на въздуха;
2. поддържане на биологичното разнообразие на горските екосистеми;
3. осигуряване на социални, образователни, научни, ландшафтни и рекреационни ползи за обществото;
4. защита на природното и културното наследство;
5. производство на дървесни и недървесни горски продукти;
6. регулиране на климата и усвояване на въглерода.

Чл. 5. (1) Горските територии в съответствие с преобладаващите им функции се делят на три категории:
1. защитни;
2. специални;
3. стопански.
(2) Защитни са горските територии за защита на почвите, водите, урбанизираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструктура; горната граница на гората; защитните пояси, както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията.
(3) Специални са горските територии:
1. включени в границите на защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитените зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие, както и такива, върху които по реда на други закони са определени и въведени особени статути и режими;
2. за семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници; опитни и географски култури от горски дървесни и храстови видове; дендрариуми; научноизследователски и учебно-опитни гори; токовища; до 200 м около туристическите хижи и обекти с религиозно значение; бази за интензивно стопанисване на дивеча;
3. с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и с висока консервационна стойност.
(4) Стопански са горските територии, които не са обхванати в ал. 1 - 3 и чието стопанисване е насочено към устойчиво производство на дървесина и недървесни горски продукти, както и предоставяне на услуги.

Чл. 6. (1) Категоризирането на горските територии, за които по реда на други закони не са определени и въведени особени статути и режими, се извършва с областни планове за развитие на горските територии и се конкретизира с горскостопанските планове или програми.
(2) Прекатегоризирането на горските територии се извършва чрез промяна в приетите областни планове за развитие на горските територии. Прекатегоризирането се извършва по заявление на собствениците, както и на заинтересовани министерства и ведомства, общини, физически и юридически лица.
(3) Условията и редът за категоризирането и прекатегоризирането на горските територии се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.

Раздел II.
Инвентаризация на горските територии и горско планиране


Чл. 7. (1) За установяване състоянието на ресурсите и изготвяне на тяхната оценка се извършва инвентаризация на горските територии.
(2) За целите на инвентаризацията на горските територии, както и за планирането на ловностопанските дейности и на дейностите по опазване от пожари, се обособяват горски териториални единици.
(3) Горските териториални единици по ал. 2 се обособяват със заповед на министъра на земеделието и храните и обхващат територията на една или повече цели общини в границите на една област.

Чл. 8. Основните принципи на горското планиране са:
1. интегрирано управление на горските територии и ползване на горски ресурси за постигане на устойчиво икономическо развитие;
2. разнообразяване на дейностите в горите за устойчиво възпроизводство на техните функции чрез разкриване на алтернативни източници на доходи и на заетост;
3. поддържане на екосистемната цялост на гората и прилагане на екологичните принципи в развитието на горското стопанство;
4. равномерност и постоянство в ползването на дървесината и недървесните горски продукти;
5. участие на обществото в процеса на планирането;
6. отчитане интересите на собствениците, без да се накърняват интересите на обществото;
7. въвеждане на система от мерки и мероприятия за опазване и защита на горските територии;
8. въвеждане на единна информационна система за горските територии и дейностите в тях.

Чл. 9. (1) Горското планиране се извършва на три нива и обхваща:
1. Национална стратегия за развитие на горския сектор и Стратегически план за развитие на горския сектор;
2. областен план за развитие на горските територии;
3. горскостопански планове и програми.
(2) Документите по ал. 1, т. 1 и 2 се оповестяват публично чрез интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Изпълнителната агенция по горите.
(3) Националната стратегия за развитие на горския сектор и Стратегическият план за развитие на горския сектор се приемат, съответно одобряват след проведено обществено обсъждане. Условията и редът за провеждане на общественото обсъждане се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.

Чл. 10. (1) Националната стратегия за развитие на горския сектор определя целите на държавната политика за развитие на горското стопанство и съдържа:
1. анализ на състоянието на горския сектор;
2. цели и приоритети;
3. средства за постигане на целите.
(2) Националната стратегия за развитие на горския сектор се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.
(3) В процеса на разработване и обществено обсъждане на Националната стратегия за развитие на горския сектор участват и представители на научните среди и неправителствени екологични и браншови организации.
(4) Националната стратегия за развитие на горския сектор се актуализира:
1. при съществени промени в макроикономическите и международните условия и съответните изменения и допълнения на Националния план за развитие или на Националната стратегическа референтна рамка за страната по смисъла на Закона за регионалното развитие;
2. в резултат на промени в националното законодателство или в законодателството на Европейския съюз;
3. при промени на приоритетите и специфичните цели на Европейския съюз.
(5) Актуализирането на Националната стратегия за развитие на горския сектор се извършва при условията и по реда на ал. 2 и 3.

Чл. 11. (1) Стратегическият план за развитие на горския сектор определя конкретните действия за изпълнение на целите, заложени в Националната стратегия за развитие на горския сектор, за срок 10 години.
(2) Стратегическият план за развитие на горския сектор се разработва от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и след провеждане на обществено обсъждане се одобрява от министъра на земеделието и храните.
(3) Стратегическият план за развитие на горския сектор се актуализира:
1. при актуализация на Националната стратегия за развитие на горския сектор;
2. при съществени промени в икономическите и социалните условия в горския сектор.
(4) Актуализирането на Стратегическия план за развитие на горския сектор се извършва при условията и по реда на чл. 9, ал. 3.

Чл. 12. (1) Областните планове за развитие на горските територии се изработват за срок 10 години в съответствие със закона, Националната стратегия за развитие на горския сектор и Стратегическия план за развитие на горския сектор и съдържат:
1. единна горскостопанска картна основа за горските територии;
2. функционално зониране на горските територии;
3. зони за защита от урбанизация;
4. цели на управлението на горските територии и на ловното стопанство.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2013 г.)
(3) Областните планове се изработват за всички горски територии, независимо от тяхната собственост, като се хармонизират с областните стратегии за развитие по Закона за регионалното развитие.
(4) Изработването на областните планове за развитие на горските територии се възлага от съответните регионални дирекции по горите и се финансира от държавния бюджет.
(5) Преди утвърждаване на областните планове за развитие на горските територии се провежда процедура по оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по реда на Закона за биологичното разнообразие.
(6) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване със съответните областни съвети за развитие, предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за утвърждаване на областни планове за развитие на горските територии.
(7) Заповедта по ал. 6 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Областните планове за развитие на горските територии се актуализират:
1. при актуализация на Националната стратегия за развитие на горския сектор;
2. при съществени промени в икономическите и социалните условия в съответната област;
3. в резултат на промени в националното законодателство или в законодателството на Европейския съюз.
(9) Актуализирането на областните планове за развитие на горските територии се извършва при условията и по реда на ал. 3 и 4.
(10) Зоните за защита от урбанизация се отразяват в общите и подробните устройствени планове.
(11) За горски територии, предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната, в областните планове за развитие на горските територии не се определят цели на управлението и функционално зониране.

Чл. 13. (1) За горските територии - държавна и общинска собственост, както и за горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ на поземлените им имоти над 50 хектара, се изработват горскостопански планове с изключение на териториите, предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Горскостопанските планове за териториалните поделения на държавните предприятия по чл. 163 се изработват съобразно границите на горските териториални единици и включват горските територии - държавна собственост, и тези, собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 хектара включително.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ на поземлените им имоти от 2 до 50 хектара се изработват горскостопански програми.
(4) Горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години.
(5) Горскостопанските планове и програми се изработват на основата на горскостопанските карти, кадастралните карти, картите на възстановената собственост и извършената инвентаризация на горските територии.
(6) Горскостопанските карти по ал. 5 са специализирани карти за горските територии по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Изработването на горскостопанските планове и програми се финансира от техните собственици, а за горските територии - държавна собственост - от държавните предприятия по чл. 163. Изработването на горскостопанските планове за горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 хектара включително, се възлага едновременно с инвентаризацията по чл. 16, ал. 1 и се финансира от държавния бюджет.
(8) Горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от:
1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост;
2. директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност.
(9) Заповедите по ал. 8 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Изработването на горскостопанските планове за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари може да се възлага едновременно с инвентаризацията на горските територии.
(11) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В случаите по ал. 10 изработването се възлага от регионалната дирекция по горите и/или от съответното държавно предприятие по чл. 163.
(12) Горскостопанските планове и програми подлежат на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по реда на Закона за биологичното разнообразие, когато за съответните горски територии няма утвърден областен план по чл. 12.
(13) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Съдържанието на горскостопанските карти и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на инвестиционното проектиране и министъра на земеделието и храните.
(14) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В случай че физическите лица, юридическите лица и техни обединения - собственици на горски територии с обща площ до 2 хектара включително, не желаят да ползват изработения по реда на ал. 7 горскостопански план, те възлагат изработването на горскостопанска програма за своя сметка.

Чл. 14. (1) Областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и инвентаризацията на горските територии се изработват от търговци, които:
1. са вписани в публичния регистър по чл. 241, и
2. (В сила от 01.01.2016 г.) притежават документ за съответствие с международен стандарт, издаден от независим орган по сертификация, удостоверяващ, че търговецът прилага някоя от следните системи за:
а) устойчиво управление на гори, или
б) качество на производствения процес и предлаганите продукти и услуги.
(2) Горскостопанските програми се изработват от лица, вписани в публичните регистри по чл. 235 или 241.

Чл. 15. (1) В общинските планове за развитие съгласно Закона за регионалното развитие се разработва раздел за развитието на горските територии, който е съобразен със съответния областен план за развитие на горските територии.
(2) Разделът за развитие на горските територии по ал. 1 се разработва въз основа на утвърдените горскостопански планове и програми и определя насоките за развитие на общината в областта на горското стопанство и свързаните с него дейности.

Чл. 16. (1) Изпълнителната агенция по горите възлага извършването на инвентаризация на горските територии, изработването на горскостопанските карти, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари, при съобразяване с границите на горските териториални единици.
(2) Дейностите по ал. 1 се финансират от държавния бюджет.
(3) Данните от горската инвентаризация са публични и редът за достъп до тях се определя с наредбата по чл. 18, ал. 1.

Чл. 17. (1) За нуждите на държавната политика за развитие на горския сектор се провежда национална инвентаризация на горските територии.
(2) Националната инвентаризация на горските територии се извършва по решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.
(3) Извършването на националната инвентаризация на горските територии се възлага от Изпълнителната агенция по горите и се финансира от държавния бюджет.

Чл. 18. (1) Инвентаризацията на горските територии, областните планове за развитие на горските територии, ловностопанските планове, както и горскостопанските планове и програми се изготвят, актуализират и приемат при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.
(2) Собствениците и ползвателите на горски територии са длъжни да не възпрепятстват провеждането на необходимите действия, свързани с инвентаризацията на горските територии, и да предоставят необходимите данни за извършването й.

Чл. 19. (1) Изпълнителната агенция по горите създава и поддържа информационна система за горските територии и за дейностите в тях.
(2) Съдържанието на информационната система по ал. 1, както и редът за предоставяне и ползване на информация от нея се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.
(3) За информационното осигуряване на управлението на горските територии Изпълнителната агенция по горите извършва обмен на данни с действащата информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и на други ведомства и организации.
(4) Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, собствениците и ползвателите на горски територии са длъжни безвъзмездно да предоставят на Изпълнителната агенция по горите и на нейните структури информацията, необходима за поддържането на системата по ал. 1.

Раздел III.
Горска сертификация


Чл. 20. (1) Горската сертификация е доброволен инструмент, който се прилага чрез оценяване и валидиране на практики за управление на горите с помощта на набор от стандарти.
(2) Горска сертификация се извършва от независими, недържавни сертифициращи органи.
(3) За извършената сертификация на стопанисващия горската територия се издава сертификат от сертифициращия орган по определена от него процедура.
(4) Със сертификата по ал. 3 се удостоверява, че стопанисването на горските територии се осъществява по отговорен начин, балансиращ екологичните, икономическите и социалните ползи.

Чл. 21. Горската сертификация е непрекъснат процес и осигурява:
1. надеждна и независима проверка от трето лице на дейностите по стопанисване на горските територии и проследяване на продукцията от горите;
2. съответствие с международните норми за сертификационна акредитация и разработване на стандарти;
3. прилагане на световно утвърдените принципи за баланс между икономическите, екологичните и социалните измерения в управлението на горите;
4. равнопоставеност по значение и участие на заинтересованите страни в създаването на стандартите;
5. постигане на баланс в интересите на заинтересованите от стопанисването на горските територии страни;
6. избягване на ненужни пречки при търговията с продукти от гората;
7. ползването на обективни и измеримо-приложими стандарти, адаптирани към местните условия;
8. недопускане конфликт на интереси в сертификационния процес от страна на участниците;
9. прозрачност при вземане на решения и задължителни консултации със заинтересованите страни в процеса на сертифициране;
10. осъществяване на непрекъснато подобрение в управлението на горите;
11. достъпност за всички желаещи да прилагат системата и ефективност на разходите за всички страни в процеса на сертификация.

Глава трета.
СОБСТВЕНОСТ

Раздел I.
Право на собственост


Чл. 22. Правото на собственост върху горските територии принадлежи на физически и юридически лица, на държавата и на общините.

Чл. 23. (1) Политически партии, организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху горски територии.
(2) Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху горски територии.
(3) Граждани на държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху горски територии по реда на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(4) Юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху горски територии по реда на ал. 3.
(5) Чужденци - граждани на трета държава, както и чуждестранни юридически лица, създадени в съответствие със законодателството на трета държава, могат да придобиват право на собственост върху горски територии при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, както и чрез наследяване по закон.

Чл. 24. (1) Лицата по чл. 23, ал. 5, които придобиват право на собственост върху горски територии чрез наследяване по закон и за които не е предвидено друго в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.
(2) За лицата по ал. 1, на които е възстановено право на собственост върху горски територии, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността тече от момента на възстановяването му.
(3) При неспазване на срока по ал. 1 държавата изкупува горските територии по цени, определени с наредбата по чл. 86, ал. 2.

Чл. 25. Частна собственост са горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на физически и/или юридически лица, както и тези, придобити чрез правна сделка или по други придобивни способи и не са държавна или общинска собственост.

Чл. 26. Не може да се придобиват по давност горски територии - държавна или общинска собственост.

Чл. 27. (1) Държавни са горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините.
(2) Горските територии са изключителна държавна собственост, когато са определени за такива с друг закон.
(3) Публична държавна собственост са:
1. горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности;
2. горските територии - държавна собственост, попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите;
3. горските територии - държавна собственост в защитените територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии;
4. горските територии - държавна собственост, включени в територии за опазване на недвижимото културно наследство по Закона за културното наследство;
5. защитните горски пояси;
6. семепроизводствените градини, клоновите колекции, географските култури и дендрариумите, както и горските разсадници с национално значение съгласно приложение № 2;
7. горските територии в 200-метровата ивица покрай границите на Република България с държави, които не са членки на Европейския съюз, както и горските територии, включени в границите на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите.
(4) Горските територии - държавна собственост, извън посочените в ал. 2 и 3 са частна държавна собственост.
(5) Собствеността на държавата върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните документи:
1. акт за държавна собственост;
2. договор за придобиване право на собственост;
3. удостоверение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота.
(6) По дела, които се отнасят до горски територии - държавна собственост, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 28. (1) Общинска собственост са горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на общините, както и тези, придобити от тях чрез правна сделка или по други придобивни способи и не са държавна или частна собственост.
(2) Публична общинска собственост са горските територии - общинска собственост:
1. предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности;
2. попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите;
3. попадащи в защитени територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии;
4. включени в териториите за опазване на недвижимото културно наследство по Закона за културното наследство.
(3) Собствеността на общината върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните документи:
1. акт за общинска собственост;
2. договор за придобиване право на собственост;
3. решение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота.

Чл. 29. Собствениците на горски територии трябва да упражняват правото си на собственост върху тях по начин, който не влошава състоянието им и не причинява вреда на други собственици или на обществото.

Раздел II.
Разпореждане със собствеността


Чл. 30. Държавата може да придобива поземлени имоти в горски територии чрез покупка, замяна, дарение, делба, завещание или чрез други начини, определени в закона.

Чл. 31. Държавата може да закупува горски територии - собственост на физически лица, юридически лица и общини.

Чл. 32. (1) Закупуването от държавата на горски територии се извършва въз основа на решение на Министерския съвет, с което се възлага на министъра на земеделието и храните да проведе процедура и да сключи договор за покупка на поземлени имоти.
(2) С предимство се купуват горски територии, граничещи с горски територии - държавна собственост, разположени в защитни и специални горски територии.
(3) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 1 министърът на земеделието и храните взема решение за откриване на процедурата, в което се посочват:
1. общините и землищата, в които държавата желае да закупи имоти;
2. методиката за оценка на предложенията, както и критериите за избор на имотите - предмет на сделката;
3. датата, мястото и часът на разглеждане на предложенията;
4. начинът на плащане и евентуални обезпечения;
5. други условия.
(4) Решението по ал. 3 се публикува в един централен и един местен ежедневник и се оповестява публично на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите в срок не по-малък от два месеца преди датата на разглеждане на предложенията.
(5) Собствениците на поземлени имоти в горски територии правят писмено предложение до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, в което посочват предлаганата от тях цена и прилагат:
1. документ за собственост;
2. скица на имота;
3. данъчна оценка на имота;
4. извадка от горскостопанския план или програма за съответния имот.
(6) В деня, определен за разглеждане на предложенията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите назначава комисия, която да разгледа получените предложения и да направи предложение за закупуване на имотите, съответно за отказ за закупуване. За работата на комисията се изготвя протокол.
(7) Протоколът по ал. 6 се предоставя на министъра на земеделието и храните, придружен със становище от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, проект на решение за закупуване на имотите на лицата, чиито предложения са приети, и проект на договор.
(8) Въз основа на решението по ал. 7 министърът на земеделието и храните сключва договор.

Чл. 33. (1) Държавата може да продава горски територии - частна държавна собственост:
1. за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата и други съсобственици;
2. когато с влязъл в сила общ устройствен план е предвидена промяна на предназначението на горската територия за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии.
(2) Продажбата на горски територии - частна държавна собственост по ал. 1, т. 2, се извършва след провеждане на търг по реда на Закона за държавната собственост.
(3) В случаите по ал. 1, т. 2 не подлежат на продажба поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, попадащи в Европейската екологична мрежа Натура 2000.
(4) Обособяването на поземлени имоти в горски територии, включени в общия устройствен план по ал. 1, т. 2, се извършва след влизането в сила на подробен устройствен план за съответната територия.
(5) Въз основа на влезлия в сила подробен устройствен план по ал. 4 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице предприема действия за отразяването на имотите в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост.
(6) Продажбата на горски територии - частна държавна собственост по ал. 1, т. 1, се извършва без провеждане на търг, когато другите съсобственици са приели предложението за продажба по реда на Закона за собствеността.
(7) В случаите на прекратяване на съсобственост върху горски територии, когато съсобствеността е между държавата и собственици, обединени в горско сдружение, продажбата се извършва без провеждане на търг, като съгласието за закупуване на горските територии се дава от ръководния орган на съответното сдружение.

Чл. 34. (1) Търгът за продажба на поземлени имоти в горски територии се открива със заповед на министъра на земеделието и храните.
(2) Когато началната цена за провеждане на търга е над 500 000 лв., същият се провежда след решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.
(3) Обявлението за провеждане на търга се публикува в един централен и един местен ежедневник и се оповестява публично на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите.
(4) В обявлението по ал. 3 се посочват общината, землището, номерата на имотите, площта, координатите на граничните точки, видът на търга, началната цена, времето и мястото за провеждане на търга и за закупуване на тръжната документация.
(5) Когато определената по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 цена за продажба на горските територии - предмет на търга, е по-ниска от тяхната данъчна оценка, търгът се провежда при начална цена, равна на данъчната оценка.
(6) Приходите от продажбата на горски територии постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по горите и се разходват само за закупуване на горски и земеделски територии, както и за създаване на нови гори.

Чл. 35. (1) Замяна на поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, с поземлени имоти в горски територии - собственост на физически, юридически лица и общини, се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните.
(2) Замяната на поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, чиято оценка, определена по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2, е над 100 000 лв., с поземлен имот в горски територии - собственост на физически или юридически лица, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.
(3) Замяна на поземлени имоти в горски територии - частна държавна и общинска собственост, може да се извърши само в случай че тя е:
1. способ за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата, съответно общината и други съсобственици;
2. начин за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор;
3. необходима във връзка със строителството на обекти с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията или на национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;
4. необходима във връзка със строителството на общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията, които са публична общинска собственост;
5. способ за промяна на собствеността върху съществуващи горски автомобилни пътища или части от тях между държавата, общини и горски сдружения;
6. между държавата и община или между общини.
(4) В случаите по ал. 3, т. 1 придобиваните от държавата или общината поземлени имоти вследствие на замяната трябва да граничат с горски територии - държавна, съответно общинска собственост.
(5) Не се допуска замяна на поземлени имоти в горски територии - частна държавна и общинска собственост, когато:
1. върху имотите - собственост на трети лица, са учредени ипотека или други вещни права;
2. разликата в стойността на имотите - предмет на замяна, определени по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2, е по-голяма от 5 на сто;
3. имотите - предмет на замяна, са отдадени под наем или под аренда;
4. в резултат на замяната се разделят имоти - държавна или общинска собственост.
(6) В случаите по ал. 3, т. 2 - 5 с договора за замяна се определя и срокът за изграждане на обекта или съоръжението. При неспазване на условията по договора същият се разваля по съдебен ред.

Чл. 36. (1) Замяната на поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, се извършва по писмено заявление на заинтересованото лице.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. оценка на предлаганите от него поземлени имоти;
2. документ за собственост на имотите по т. 1;
3. скици на имотите от кадастралната карта и извадка от кадастралния регистър с данни за имотите или скици на имотите от картата на възстановената собственост и партиди за тях;
4. доказателства, че искането попада в хипотезата на чл. 35, ал. 3;
5. доказателства, че няма пречки по чл. 35, ал. 5, т. 1 и 3.
(3) Заявлението се подава в съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота - собственост на заинтересованото лице.
(4) По всяко заявление регионалната дирекция по горите комплектува преписка, към която прилага документите по ал. 2, както и оценка на имотите - държавна собственост, и я изпраща със становище в Изпълнителната агенция по горите.
(5) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите дава становище по заявлението за замяна в едномесечен срок от постъпване на преписката по ал. 4, за което уведомява заявителя.
(6) При положително становище по заявлението изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за замяна.
(7) В тримесечен срок от постъпване на предложението по ал. 6 министърът на земеделието и храните се произнася по него, като издава или отказва да издаде заповед за замяна. Заповедта за замяна съдържа:
1. цената на всеки от имотите - предмет на замяната;
2. описание на имотите и документите, удостоверяващи правото на собственост;
3. размерът на режийните разноски, държавната такса и дължимия данък, които са за сметка на заявителя.
(8) Заповедта по ал. 7 се връчва на заявителя и се публикува на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите.
(9) В едномесечен срок от връчването на заповедта заявителят заплаща дължимите данъци, такси и разноски.
(10) Въз основа на влязлата в сила заповед и извършените плащания министърът на земеделието и храните сключва договор, който се вписва от заявителя в службите по вписване по местонахождението на имотите за негова сметка.
(11) Замяната на поземлени имоти в горски територии - частна общинска собственост, се извършва при спазване изискванията на чл. 35, ал. 3 и по реда на Закона за общинската собственост.
(12) Отказът по ал. 7 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 37. (1) Горски автомобилни пътища - публична държавна собственост, могат да бъдат предоставени за управление на общини за изпълнение на техните функции, както и за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, с решение на Министерския съвет след решение на съответния общински съвет и по предложение на министъра на земеделието и храните. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на земеделието и храните сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.
(2) Горски автомобилни пътища - частна държавна собственост, могат да бъдат предоставени за управление на общини за изпълнение на техните функции със заповед на министъра на земеделието и храните. Въз основа на заповедта министърът на земеделието и храните сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.
(3) Когато част от горски автомобилен път е публична държавна собственост, предоставянето му за управление на общини се извършва по реда на ал. 1.

Чл. 38. (1) Собственици на поземлени имоти в горски територии, намиращи се в границите на едно землище, които са се обединили в горско сдружение, могат да предлагат уедряване на своите имоти.
(2) Предложение за уедряване на поземлени имоти в горски територии могат да подават и държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и общините.
(3) Предложението по ал. 1 и 2 се подава от заинтересованите лица до министъра на земеделието и храните, придружено с писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти, което съдържа данни за собствениците и за имотите, които се предвижда да се включат в плана за уедряване. Към заявлението се прилага копие от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта, върху която собствениците са отразили предложението си за уедряване (схема на желанията).
(4) Министърът на земеделието и храните се произнася писмено по предложението в двумесечен срок от получаването му. Когато становището е положително, заинтересованите лица изработват за собствена сметка план за уедряване на горските територии.
(5) Планът за уедряване може да включва горски територии - частна държавна и/или частна общинска собственост, и/или горски територии - собственост на физически или юридически лица. Горски територии - частна държавна и частна общинска собственост, могат да се включват в плана за уедряване, при условие че не се допуска разпокъсване на целостта им.
(6) Имотите на всеки участник в плана за уедряване се проектират така, че да съответстват по парична равностойност на имотите му преди уедряването. Оценките се изготвят по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2. Разходите по изготвяне на оценките са за сметка на заинтересованите лица.
(7) Уедряването на горски територии се подпомага чрез:
1. оказване на методическо ръководство от Изпълнителната агенция по горите;
2. безвъзмездно предоставяне на актуални материали и данни, съхранявани от органите по поземлената собственост и от агенцията и службите по геодезия, картография и кадастър;
3. оказване на експертна помощ при съставяне на техническото задание за изработване на плана за уедряване.
(8) Планът за уедряване се изработва от физическо или юридическо лице, притежаващо удостоверение за регистрация за дейностите по чл. 233, ал. 1, т. 3 или за "изработване на задания и лесоустройствени проекти, планове и програми за гори и земи от горския фонд" по отменения Закон за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г., бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 36, 82 и 102 от 2006 г., бр. 13, 24 и 64 от 2007 г., бр. 43, 54, 63, 69, 70 и 91 от 2008 г., бр. 6, 12, 19, 32, 74, 80, 94 и 103 от 2009 г. и бр. 73 от 2010 г.), като задължително участва и лице, правоспособно да извършва дейности по кадастъра, вписано в съответния регистър по чл. 12, т. 8 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
(9) При изработването на плана за уедряване може да се ползват графични данни и от системата за идентификация на земеделските парцели.
(10) Включването на горски територии - държавна и общинска собственост, в плана за уедряване се извършва след предварително писмено съгласие от министъра на земеделието и храните, съответно от общинския съвет. За включване в плана за уедряване на горски територии, собственост на физически и юридически лица, съгласието на собствениците се представя с нотариално заверена декларация.
(11) В плана за уедряване не се включват имоти - държавна и общинска собственост, в защитени територии; имоти, върху които е наложена възбрана, обременени са с други вещни тежести или ограничени вещни права; за които се извършва делба; предмет са на съдебен спор за правото на собственост или са предмет на процедура по отчуждаване.
(12) Имоти с наложени ограничения на ползването, включително произтичащи от разположението им в нарушени територии, се включват в плана за уедряване със съгласието на собствениците.
(13) Имоти, за които са сключени договори за наем или за аренда със срок 5 и повече години, се включват в плана за уедряване със съгласието на наемателя или на арендатора. Ползването по договорите за наем или за аренда преминава върху уедрения имот.
(14) Министърът на земеделието и храните издава заповед за назначаване на постоянна комисия, която:
1. извършва проверка на данните и обстоятелствата по заявлението;
2. одобрява техническото задание за изработване на плана за уедряване;
3. приема проекта на плана за уедряване.
(15) В състава на комисията по ал. 14 се включват представители на Изпълнителната агенция по горите, на общинската служба по земеделие, на службата по геодезия, картография и кадастър, на общината, както и представител на заявителя/заявителите. При необходимост в състава на комисията могат да се привличат и други експерти.
(16) Комисията се запознава на място с всички данни и обстоятелства, извършва и служебни проверки по документи в общинската служба по земеделие и съставя протокол за резултатите от проверката.
(17) Въз основа на протокола на комисията министърът на земеделието и храните издава заповед за одобряване на плана за уедряване.
(18) Заповедта по ал. 17 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(19) Въз основа на влязлата в сила заповед министърът на земеделието и храните издава заповед за промяна на картата на възстановената собственост. Когато за землището е одобрена кадастрална карта, изменението на границите на горските територии се извършва по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(20) Общинската служба по земеделие издава на собствениците решения и скици на уедрените имоти, които имат силата на констативен нотариален акт за правото на собственост. Когато за територията е одобрена кадастрална карта, скиците се издават по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(21) Забранява се промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии за срок 20 години след уедряването им. Забраната не се прилага, когато промяната на предназначението е свързана със:
1. националната сигурност и отбраната на страната;
2. изпълнението на инвестиционни проекти, одобрени с решение на Министерския съвет;
3. изпълнението на инвестиционни проекти за нужди на общината, одобрени с решение на общинския съвет.

Чл. 39. (1) (Предишен текст на чл. 39, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Министърът на земеделието и храните се разпорежда безвъзмездно с недвижими имоти - държавна собственост, които не са горски територии, когато разпореждането е между Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена.
(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите се разпорежда безвъзмездно с движими вещи - държавна собственост, когато разпореждането е между Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена.

Чл. 40. (1) Разпореждането с горски територии - общинска собственост, се извършва по реда, предвиден в Закона за общинската собственост.
(2) Разпореждането с горски територии, които не са държавна и общинска собственост, се извършва в нотариална форма.

Раздел III.
Управление на поземлени имоти в горски територии


Чл. 41. (1) Поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, могат да бъдат предоставени за временно ползване под наем или под аренда.
(2) Поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда, при условие че не се променят функциите на територията, не се възпрепятства осъществяването на други дейности в нея и не се увреждат почвите.
(3) Поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, предоставени под наем или под аренда, не могат да се пренаемат или преарендуват, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на директорите на държавните предприятия по чл. 163 утвърждава начални цени за провеждане на търгове за отдаване под наем и под аренда на поземлени имоти в горските територии - държавна собственост.
(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Началната цена за провеждане на съответния търг за отдаване под наем на поземлени имоти в горските територии - държавна собственост, не може да бъде по-ниска от определената по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 цена.

Чл. 42. Поземлените имоти в горските територии, предоставени под наем или под аренда по реда на този раздел, се ползват само за дейностите, за които са предоставени.

Чл. 43. (1) Поземлените имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, се отдават под наем в случаите, когато за ползването на имота не е необходимо да се променя начинът на трайно ползване на територията.
(2) Отдаването под наем на поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, се извършва след провеждане на търг от директора на съответното предприятие или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост. Заповедите за откриване на търга, както и за определяне на лицето, спечелило търга, се издават от директора на предприятието. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.
(3) Поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, могат да се отдават под наем от органа по ал. 2, съответно от кмета на общината след решение на общинския съвет, без провеждане на търг:
1. на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност - за осъществяване на техните нестопански дейности;
2. когато територията се отдава под наем за срок, по-кратък от една година;
3. за поставяне на преместваеми обекти, необходими за изпълнение на дейностите по сключени дългосрочни договори по чл. 100 и 116.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Отдаването под наем на поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, по реда на ал. 3 се извършва по цени не по-ниски от утвърдените по реда на чл. 41, ал. 4 и 5.
(5) Срокът за отдаване под наем на поземлените имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години.
(6) Средствата от наеми на поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, постъпват в съответното държавно предприятие по чл. 163, а за горски територии - общинска собственост - в съответната община.

Чл. 44. (1) Отдаването под наем на недвижими имоти, които не са горски територии и се управляват от Изпълнителната агенция по горите и от нейните структури и териториални звена, се извършва от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост.
(2) Отдаването под наем на недвижими имоти, които не са горски територии и са предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 163, се извършва от директора на предприятието по реда на Закона за държавната собственост, след съгласуване с министъра на земеделието и храните.

Чл. 45. (1) При сключване на договор за наем на поземлен имот в горска територия - държавна или общинска собственост, за срок, по-дълъг от три години, наемодателят писмено уведомява съответната регионална дирекция по горите.
(2) Изискването по ал. 1 се прилага и в случаите на прекратяване на договора.

Чл. 46. Ползването на дървесина не може да бъде предмет на договор за наем на поземлен имот в горска територия - държавна или общинска собственост.

Чл. 47. (1) Поземлените имоти в горските територии - държавна и общинска собственост, могат да бъдат предоставени за временно ползване чрез аренда, когато ползването е свързано с промяна на начина на трайно ползване на територията.
(2) Обект на договора за аренда могат да бъдат и съществуващите в съответния имот сгради, машини и съоръжения, обслужващи дейностите по договора.
(3) Поземлените имоти в горските територии - държавна собственост, се предоставят под аренда след провеждане на търг от директора на съответното държавно предприятие по чл. 163 или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост. Заповедите за откриване на търга, както и за определяне на лицето, спечелило търга, се издават от директора на предприятието.
(4) Арендните отношения за горските територии - държавна собственост, се уреждат с договор за аренда, сключен от директора на съответното държавно предприятие по чл. 163 или от оправомощено от него длъжностно лице. С договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.
(5) Сроковете и начинът на плащане се уреждат в договора. За всяка календарна година размерът на арендното плащане за горските територии - държавна собственост, не може да бъде по-малък от утвърдените по реда на чл. 41, ал. 4 цени.
(6) Поземлени имоти в горски територии - общинска собственост, могат да бъдат предоставени за временно ползване чрез аренда след провеждане на търг. Заповедта за откриване на търга се издава от кмета на общината след решение на общинския съвет.
(7) Срокът на договора за аренда на горски територии - държавна и общинска собственост, не може да бъде по-дълъг от 30 години.
(8) Средствата от арендното плащане постъпват в съответното държавно предприятие по чл. 163, а за горски територии - общинска собственост - в съответната община.
(9) Арендодателят предприема действия за отразяване на промяната на начина на трайно ползване на територията в кадастралната карта, съответно в картата на възстановената собственост след сключването на договора, съответно след неговото прекратяване.

Чл. 48. (1) Добивите, получени от отдадените под аренда поземлени имоти в горски територии, в резултат на дейността, за която е сключен договорът, са собственост на арендатора.
(2) Не може да бъде предмет на договора за аренда ползването на дървесина и недървесни горски продукти с изключение на такива, създадени в резултат на дейността на арендатора, за която е сключен договорът.

Чл. 49. (1) В едномесечен срок от сключването на договора за аренда на горски територии - държавна собственост, държавното предприятие по чл. 163 писмено уведомява съответната регионална дирекция по горите.
(2) Изискването по ал. 1 се прилага и в случаите на прекратяване на договора.

Чл. 50. (1) Текущото поддържане на обекта на договора, включително на жилищните и стопанските постройки, пътищата, канавките, напоителните и отводнителните системи и на другите обслужващи обекта на договора съоръжения и ограждения, е за сметка на арендатора.
(2) Арендаторът е длъжен да застрахова съществуващите в съответния имот сгради, машини и съоръжения, обслужващи горскостопанските дейности, които са обект на договора.

Чл. 51. Предоставянето под наем или под аренда на поземлени имоти в горски територии - общинска собственост, се извършва по ред, определен с наредба на съответния общински съвет.

Чл. 52. (1) При сключване на договор за аренда на поземлен имот в горска територия - общинска собственост, общината писмено уведомява съответната регионална дирекция по горите.
(2) Изискването по ал. 1 се прилага и в случаите на прекратяване на договора.

Чл. 53. Министърът на земеделието и храните предоставя безвъзмездно за управление движими вещи и недвижими имоти - държавна собственост, които не са горски територии, на:
1. държавните предприятия по този закон;
2. Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена.

Раздел IV.
Учредяване на ограничени вещни права върху поземлени имоти в горски територии


Чл. 54. (1) Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на:
1. стълбове за въздушни електропроводи;
2. стълбове за телекомуникационно оборудване, радио- и телевизионно разпространение, съобщителни линии, безжичен интернет и други съоръжения на техническата инфраструктура;
3. сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча, независимо от тяхната собственост:
а) автомобилни горски пътища;
б) заслони за обществено ползване;
в) ферми за отглеждане на дивеч, риболюпилни и рибарници;
г) посетителски и информационни центрове, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване;
д) горски и ловни кантони, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване;
е) контролни горски пунктове, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване;
ж) (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) зооветеринарни и биотехнически съоръжения;
4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия;
5. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации с диаметър над 1500 мм;
6. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция, подмяна и/или модернизация - за срок до 20 години.
(2) Правото на строеж се учредява безсрочно или за определен срок:
1. от Министерския съвет - за горски територии - публична държавна собственост, с изключение на случаите, когато правото на строеж се учредява за изграждане на обекти по ал. 1, т. 3;
2. от министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост:
а) за стълбовете на въздушни електропроводи над 20 kV;
б) (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) за обектите по ал. 1, т. 4, 5 и 6;
3. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлените имоти в горските територии - частна държавна собственост, извън посочените в т. 1 и 2, както и за изграждане в горски територии - публична държавна собственост, на обекти по ал. 1, т. 3;
4. от кмета на общината след решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;
5. от други собственици или обединения на собственици на поземлени имоти в горски територии - за собствените им имоти.
(3) Не се разрешава изграждането на обекти по ал. 1, т. 3, букви "б" - "е", когато това не е предвидено в приетите за съответната територия горскостопански планове, програми или планове за управление на защитени територии.
(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Не се учредява право на строеж върху поземлени имоти в горски територии в случаите, когато в специален закон е въведена забрана за строителство.

Чл. 55. (1) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии инвеститорът прави искане за предварително съгласуване пред:
1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) министъра на земеделието и храните - за поземлените имоти в горските територии - публична държавна собственост, както и за обектите по чл. 54, ал. 2, т. 2, буква "а" и чл. 54, ал. 1, т. 4, 5 и 6;
2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлените имоти в горски територии - частна държавна собственост, извън посочените в т. 1;
3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;
4. собственика - за останалите поземлени имоти в горски територии.
(2) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии за изграждане на обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, искането за предварително съгласуване се прави от съответните министри и ръководители на ведомства. Учредяването на правото на строеж е безвъзмездно.
(3) Искането за предварително съгласуване за учредяване право на строеж за поземлени имоти в горските територии - държавна и общинска собственост, се придружава от следните документи:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) скица на имота или скица-проект на площта от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, извадка от кадастралния регистър или от картата на възстановената собственост с данни за имотите и партиди за тях;
2. задание за изработване на подробен устройствен план, изготвено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията;
3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) становище от съответната регионална дирекция по горите, издадено въз основа на документите по т. 1 и 2.
(4) В двумесечен срок от постъпване на искането лицата по ал. 1 се произнасят по него. Решението на лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Когато искането е за поземлен имот в горска територия - държавна собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.
(6) Не се изисква предварително съгласуване за учредяване право на строеж за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3, букви "б" - "е".

Чл. 56. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За учредяване право на строеж по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2, т. 3, буква "ж", т. 4, 5 и 6 върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, се подава заявление по образец до органа, дал предварително съгласуване за учредяване правото на строеж, комплектувано със следните документи:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) скица на имота или скица-проект на площта от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, извадка от кадастралния регистър или от картата на възстановената собственост с данни за имотите и партиди за тях, или комбинирана скица, съдържаща същите данни;
2. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;
3. оценка на имота съгласно наредбата по чл. 86, ал. 2;
4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или становище на компетентния орган по околна среда.
(2) Заявленията за учредяване право на строеж се разглеждат по реда на тяхното постъпване.
(3) Органът по чл. 55, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява право на строеж върху горската територия или постановява отказ.
(4) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2. За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии - общинска собственост, се заплаща цена, определена с наредба на общинския съвет.
(5) Цената за учреденото вещно право на строеж се посочва в акта за учредяването му и се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Актовете по ал. 3 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване правото на строеж и извършеното плащане по ал. 5 се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кмета на общината. Договорът се вписва от заявителя в службата по вписванията по местонахождение на имота, а копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.

Чл. 57. (1) Правата на лицето, в полза на което е учредено правото на строеж, се погасяват:
1. в случай на неплащане на дължимата цена в срока по чл. 56, ал. 5;
2. ако правото не се упражни в продължение на 5 години.
(2) Средствата от учреденото право на строеж постъпват:
1. в съответното държавно предприятие по чл. 163 - за горските територии - държавна собственост;
2. в съответната община - за горските територии - общинска собственост.
(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Определената по реда на чл. 86, ал. 3 стойност на дървесината от горските територии - държавна собственост, върху които е учредено право на строеж, постъпва в приход на съответното държавно предприятие по чл. 163.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В случай на погасяване на правата по ал. 1 лицето, в чиято полза е учредено правото на строеж, е длъжно да премахне за своя сметка изградените в имота постройки и съоръжения, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за учредяването.

Чл. 58. (1) За изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3 за осъществяване на дейността на структури на Изпълнителната агенция по горите, държавни горски стопанства, държавни ловни стопанства и учебно-опитни горски стопанства се издава писмено разрешение от министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице - за горски територии, държавна собственост.
(2) За изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3 за осъществяване на дейността на съответната община се издава решение на общинския съвет - за горски територии, общинска собственост.

Чл. 59. (1) Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии, които не са държавна и общинска собственост, се учредява в нотариална форма.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Не е необходимо учредяване право на строеж за изграждане на обектите по чл. 54, ал. 1 в случаите, когато строителството се извършва от собственика на територията или от горско сдружение по чл. 183, в което собствеността на отделните собственици е възстановена в идеални части. Изграждането на такива обекти се допуска след издаване на разрешение за строеж.

Чл. 60. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината от поземлените имоти в горските територии - държавна и общинска собственост, върху които е учредено възмездно право на строеж, е собственост на заявителя.
(2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организира от заявителя по реда на този закон за негова сметка.
(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Добивът и разпореждането с дървесината от обектите по чл. 59, ал. 2 се извършват след издаване на разрешение за строеж.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В едногодишен срок след изтичане на срока, за който е учредено правото на строеж, лицето, в полза на което е учредено, е длъжно да премахне за своя сметка постройките и съоръженията, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за учредяването му.
(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината от поземлени имоти в горски територии, върху които е учредено безвъзмездно право на строеж по чл. 55, ал. 2, е собственост на:
1. съответното държавно предприятие - за поземлени имоти - държавна собственост, които се управляват от държавните предприятия по чл. 163;
2. съответната община - за поземлени имоти - общинска собственост.
(6) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 5 се организират от съответното държавно предприятие или община.

Чл. 61. (1) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за изграждане и/или обслужване на:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации с диаметър под 1500 мм, както и въздушни и подземни електропроводи, кабели и други довеждащи и отвеждащи проводи на техническата инфраструктура;
2. телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии;
3. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) лифтове и влекове - за срок до 30 години;
4. обхвата на съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове.
(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за обслужване на надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации с диаметър над 1500 мм, нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии се учредява безсрочно или за определен срок:
1. от Министерския съвет - за поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост;
2. от министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост:
а) за въздушни електропроводи над 20 kV;
б) за лифтове и влекове;
в) за обектите по ал. 1, т. 4;
3. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, извън тези по т. 1 и 2;
4. от кмета на общината след решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;
5. от собственика - за останалите поземлени имоти в горски територии.

Чл. 62. (1) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии инвеститорът прави искане за предварително съгласуване пред:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) министъра на земеделието и храните - за поземлените имоти в горските територии - публична държавна собственост, както и за обектите по чл. 61, ал. 3, т. 2;
2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлените имоти в горски територии - частна държавна собственост, по чл. 61, ал. 3, т. 3;
3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;
4. собственика - за останалите поземлени имоти в горски територии.
(2) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, искането за предварително съгласуване се прави от съответните министри и ръководители на ведомства.
(3) Искането за предварително съгласуване за учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горските територии - държавна и общинска собственост, се придружава от следните документи:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) скица на имота или скица-проект на площта от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, извадка от кадастралния регистър или от картата на възстановената собственост с данни за имотите и партиди за тях;
2. задание за изработване на подробен устройствен план, изготвено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията;
3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) становище от съответната регионална дирекция по горите, издадено въз основа на документите по т. 1 и 2.
(4) В едномесечен срок от постъпване на искането лицата по ал. 1 се произнасят по него. Решението на лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс и може да се обжалва при условията и по реда, определени в него.
(5) Когато искането е за поземлен имот в горска територия - държавна собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

Чл. 63. (1) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии се подава заявление по образец до:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост, както и за обектите по чл. 61, ал. 3, т. 2;
2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, извън посочените в т. 1;
3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;
4. собственика - за горската територия, частна собственост.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) скица на имота или скица-проект на площта от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, извадка от кадастралния регистър или от картата на възстановената собственост с данни за имотите и партиди за тях, или комбинирана скица, съдържаща същите данни;
2. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;
3. документ за определяне на цената за сервитута;
4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или становище на компетентния орган по околна среда.
(3) Когато за изграждането на обект или съоръжение в горски територии е необходимо учредяване право на строеж и сервитут, заявленията се разглеждат едновременно.
(4) Органът по ал. 1, т. 1 - 3 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява сервитут или постановява отказ. Когато искането е за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.
(5) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2. Цената за учредяване на сервитута се посочва в акта за учредяването му.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Актовете по ал. 4 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Цената по ал. 5 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта за учредяване на сервитут. В случай че цената не бъде заплатена в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учреден сервитутът, се погасяват.
(8) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване на сервитут и извършеното плащане на дължимата цена се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кмета на общината. Договорът се вписва от лицето, в чиято полза е учреден сервитутът, в службата по вписванията по местонахождение на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.
(9) Цената за учредения сервитут постъпва:
1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) в бюджета на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост;
2. в съответната община - за горските територии - общинска собственост.
(10) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Определената по реда на чл. 86, ал. 3 и 4 стойност на дървесината от горските територии - държавна собственост, върху които е учреден сервитут или такъв възниква по силата на специални закони, постъпва в приход на съответното държавно предприятие по чл. 163.
(11) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Учредяването на сервитути върху поземлени имоти - горски територии, които са предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната, се извършва след разрешение от ръководителя на съответното ведомство, на което са предоставени. Разрешението се изисква от заявителя и се прилага към документите по ал. 2.

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За сервитутите, които възникват по силата на специални закони в горските територии, се прилагат разпоредбите на съответните закони.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Приемането на подробен устройствен план за сервитутите по ал. 1 се разрешава след уведомяване на лицата по чл. 62, ал. 1.
(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Алинея 2 не се прилага за обекти с национално значение или общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Определянето на обезщетението за сервитута по ал. 1 се извършва по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2.

Чл. 65. (1) Сервитутът върху поземлени имоти в горски територии, които не са държавна или общинска собственост, се учредява от собственика в нотариална форма.
(2) Начинът на плащане за учредяване на сервитут в имот - собственост на физическо или юридическо лице, се определя в договора по ал. 1.

Чл. 66. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Когато собственикът на обектите по чл. 61, ал. 1 и 2 и на горската територия, върху която са разположени - частна собственост, е едно и също лице, не се учредява сервитут за изграждане и/или обслужване на обектите.

Чл. 67. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Титулярят на сервитута е длъжен за своя сметка да поддържа територията, върху която е учреден сервитутът, в състояние, което да гарантира безопасната експлоатация на обекта по чл. 61, ал. 1 и 2.

Чл. 68. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Собствеността върху дървесината от поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, върху които са учредени сервитути или такива възникват по силата на специални закони, е на титуляря на сервитута, като добивът и разпореждането с дървесината се организира от него и за негова сметка по реда на този закон.

Чл. 69. (1) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди:
1. за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства - за срока на разрешението, издадено по реда на Закона за подземните богатства;
2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) на държавни органи, извършващи дейности по контрол и опазване на околната среда - когато това е свързано с дейността им, както и на училища, научни институти и юридически лица, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите - безсрочно;
3. за извършване на теренни проучвания на археологически ценности - за срок не по-дълъг от три години.
(2) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии се учредява:
1. от Министерския съвет - в случаите по ал. 1, т. 2 и 3, за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост;
2. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - в случаите по ал. 1, т. 1, за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост;
3. от кмета на общината след решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;
4. от собственика - за горската територия, частна собственост.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството от:
1. директора на държавното предприятие по чл. 163 или оправомощено от него длъжностно лице - за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, предоставени за управление на предприятието;
2. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;
3. собственика - за горската територия, негова собственост.

Чл. 70. (1) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии се подава заявление по образец до:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) министъра на земеделието и храните - в случаите по чл. 69, ал. 1, т. 2 и 3;
2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства;
3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;
4. собственика - за горската територия, частна собственост.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Когато заявлението по ал. 1 е за горски територии - държавна или общинска собственост, към него се прилага скица на имота или скица-проект с координатите на точките, определящи границите на поземления имот от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция по горите, и оценка на имота, а когато правото на ползване се учредява за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, и:
1. разрешение за търсене и/или проучване, издадено по реда на Закона за подземните богатства;
2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или становище на компетентния орган по околна среда;
3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) изготвен и одобрен проект за рекултивация в съответствие с нормативно установените изисквания за рекултивация на нарушени терени - когато дейността, за която се учредява правото на ползване, е свързана с отнемане на повърхностния почвен слой;
4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) безусловна неотменяема банкова гаранция за изпълнение на проекта по т. 3 в размер на общата стойност на рекултивацията и базисната цена на имота, върху който се учредява правото на ползване, определена по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2, издадена в полза на собственика или на съответното държавно предприятие по чл. 163, когато дейността, за която се учредява правото на ползване, е свързана с отнемане на повърхностния почвен слой; гаранцията се освобождава в едномесечен срок след приемане на рекултивацията.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Органът по чл. 69, ал. 2, т. 1 - 3 се произнася по заявлението, като учредява право на ползване или постановява отказ. Когато искането е за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства, или за извършване на теренни проучвания на археологически ценности, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасянето по него служебно изисква становище от съответното държавно горско предприятие или държавно ловно стопанство.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Актовете по ал. 3 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството собственикът на пчелина подава заявление до лицата по чл. 69, ал. 3. Към заявлението се прилагат доказателства, че заявителят е вписан в регистъра по чл. 8 от Закона за пчеларството и е собственик на постоянен пчелин с над 10 пчелни семейства.
(6) За настаняване или преместване на временен пчелин по смисъла на Закона за пчеларството не се учредява право на ползване върху поземлени имоти в горски територии по реда на ал. 5, а се издава разрешение от лицата по чл. 69, ал. 3.
(7) Актът за учредяване право на ползване по ал. 5 и разрешението по ал. 6 се издават в деня на подаване на заявлението.

Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, за извършване на дейности по чл. 69, ал. 1, т. 1, се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2.
(2) Учредяването на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, в полза на училища, научни институти и юридически лица, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите, както и за извършване на теренни проучвания на археологически ценности, се извършва безвъзмездно.
(3) Цената по ал. 1 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта за учредяване право на ползване. В случай че цената не бъде заплатена в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване, се погасяват.
(4) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване право на ползване, а в случаите по ал. 1 - и след извършено плащане, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кметът на общината, сключва договор със заявителя. Договорът се вписва от лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване, в службата по вписванията по местонахождението на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.
(5) Цената за учреденото право на ползване постъпва:
1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) в бюджета на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост;
2. в съответната община - за горските територии - общинска собственост.
(6) Правото на ползване за поземлени имоти в горски територии, които не са държавна или общинска собственост, се учредява от собственика в нотариална форма, с изключение на случаите по чл. 69, ал. 1, т. 3.
(7) Учредяването на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии по чл. 69, ал. 3, както и издаването на разрешение по чл. 70, ал. 6 е безвъзмездно.

Чл. 72. (1) Дървесината от поземлени имоти в горски територии - държавна или общинска собственост, върху които е учредено право на ползване, е собственост на титуляря на правото на ползване.
(2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организират от титуляря на правото на ползване по реда на този закон за негова сметка.
(3) След изтичане на срока, за който е учредено правото на ползване по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 3, титулярят на правото на ползване е длъжен да извърши рекултивация на терена. Рекултивацията се извършва за негова сметка в едногодишен срок от погасяване правото на ползване. Рекултивацията се извършва при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи.

Раздел V.
Промяна на предназначението


Чл. 73. (1) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) площадки за изграждане на транспортни съоръжения (пристанища, летища, жп гари, автогари), промишлени предприятия и ферми за отглеждане на животни, риба и други водни животни, добив на подземни богатства, гробищни паркове, депа за отпадъци, насипища и хвостохранилища, електроцентрали, язовири, пречиствателни станции за питейни или отпадъчни води и други хидротехнически съоръжения, както и на площадкови енергийни обекти по смисъла на Закона за енергетиката;
2. трасета на линейни обекти, разположени върху повърхността на терена - пътища и железопътни линии, включително съоръженията към тях, водни канали;
3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии в случаите, когато има действащи общи устройствени планове на общините или за части от тях, в които се намират имотите;
4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, за които има влязъл в сила:
а) подробен устройствен план - за реализиране на проекти за предоставяне на социални услуги - резидентен тип, и социални услуги от специализираните институции;
б) общ устройствен план - в останалите случаи;
5. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост, обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, с опазването на околната среда, за изграждането на които има решение на Министерския съвет, както и общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията;
6. изграждане на стълбове за лифтове и влекове, както и на основи на съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове;
7. изграждане на ски писти.
(2) Забранява се промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии за срок 20 години след опожаряването им. Забраната не се прилага, когато промяната на предназначението е свързана със:
1. отбраната или сигурността на страната;
2. изпълнението на инвестиционни проекти, одобрени с решение на Министерския съвет;
3. изпълнение на инвестиционни проекти за нужди на общината, одобрени с решение на общинския съвет.
(3) Приходите от промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и храните и се разходват само за залесяване и строителство и поддръжка на горски пътища.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии по ал. 1, т. 3 и т. 4, буква "б" се извършва, след като заявителят е придобил правото на собственост върху имота.
(5) Поземлени имоти в горски територии се смятат с променено предназначение от датата на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията, които стават публична държавна или общинска собственост.
(6) Не се допуска промяна на предназначението на горски територии за ски писти и стълбове за лифтове и влекове, когато изграждането им не е предвидено в приетите областни планове за развитие на горските територии.
(7) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За срок до 30 години не се допуска промяна на функционалното предназначение на обекти, изградени върху поземлени имоти, чието предназначение е променено по реда на ал. 1, т. 4, буква "а".
(8) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Не се допуска промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А" по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.

Чл. 74. (1) Промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните. Промяната на предназначението на горски територии - публична държавна собственост, се извършва само за строителство на обекти, които са държавна или общинска собственост.
(2) Промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии извън посочените в ал. 1 се извършва:
1. от комисия в регионалната дирекция по горите - за поземлени имоти в горски територии с площ до 50 декара, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответната регионална дирекция по горите;
2. от комисия в Изпълнителната агенция по горите - за поземлени имоти в горски територии извън посочените в ал. 1 и в т. 1.
(3) Комисиите по ал. 2 се назначават със заповед на министъра на земеделието и храните.
(4) В състава на комисията по ал. 2, т. 1 се включват представители на регионалната дирекция по горите и на общинската администрация по местонахождението на имота.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) В състава на комисията по ал. 2, т. 2 се включват представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и на Изпълнителната агенция по горите.
(6) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат в случаите на чл. 73, ал. 5.

Чл. 75. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии собственикът или инвеститорът прави искане за предварително съгласуване пред:
1. министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост;
2. съответната комисия по чл. 74, ал. 2 - за поземлени имоти в горски територии извън посочените в т. 1.
(2) Искането за предварително съгласуване за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се придружава от следните документи:
1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) скица на имота или скица-проект от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота;
2. одобрено задание за изработване на подробен устройствен план, изготвено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията;
3. решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии - собственост на общините;
4. (нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице - за имотите по чл. 17а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие;
(3) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) В едномесечен срок от постъпване на искането органът по ал. 1 се произнася по него. Когато искането е за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, органът по ал. 1 преди произнасянето по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство. Органът по ал. 1 незабавно прекратява производството, ако съгласно становището по ал. 2, т. 4 в поземления имот попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Решението се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Одобряването на подробен устройствен план по реда на Закона за устройство на територията се извършва след предварително съгласуване промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии.

Чл. 76. Не се изисква предварително съгласуване за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии в случаите по чл. 73, ал. 1, т. 3, 4 и 5.

Чл. 77. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии собственикът или инвеститорът подава заявление по образец до органа, издал решението за предварително съгласуване, комплектувано със следните документи:
1. документ за собственост - за поземлени имоти в горски територии, които не са държавна собственост, а когато заявлението е подадено от инвеститор - и писмено съгласие на собственика;
2. скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота;
3. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;
4. оценка на имота по наредбата по чл. 86, ал. 2;
5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влезли в сила административни актове, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда или по реда на Закона за биологичното разнообразие, или становище на компетентния орган по околна среда по двата закона;
(2) Органът по чл. 75, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като издава решение за промяна на предназначението на поземления имот или постановява отказ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Решението по ал. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 78. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Цената за промяна на предназначението се заплаща в тримесечен срок от съобщаването на акта за промяна на предназначението.
(3) Правата на лицата, в полза на които е постановена промяна на предназначението, се погасяват, когато:
1. цената за промяна на предназначението не бъде заплатена в срока по ал. 2;
2. в тригодишен срок от влизане в сила на разрешението за строеж на обекта, за който е променено предназначението, не е започнало строителството му, а за обектите на техническата инфраструктура - в четиригодишен срок, но не повече от 10 години от влизане в сила на акта за промяна на предназначението.
(4) Промяната на предназначението се извършва безвъзмездно в случаите:
1. по чл. 73, ал. 1, т. 5 относно обектите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
2. на изграждане на обекти по чл. 73, ал. 5.
(5) В 7-дневен срок от заплащането на цената за промяна на предназначението Изпълнителната агенция по горите изпраща препис от акта за промяна на предназначението на службата по геодезия, картография и кадастър - за отразяване в кадастралната карта и регистри, или на общинската служба по земеделие - за отразяване в картата на възстановената собственост.
(6) В случаите по чл. 73, ал. 5 в 7-дневен срок от влизането в сила на подробния устройствен план органът, одобрил плана, изпраща копие от него в службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имотите - за отразяване в кадастралната карта и регистри, съответно в общинската служба по земеделие - за отразяване в картата на възстановената собственост.
(7) В случай на погасяване на правата по ал. 3 лицето, в чиято полза е постановена промяна на предназначението, е длъжно да премахне за своя сметка изградените в имота постройки и съоръжения, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за промяна на предназначението.

Чл. 79. (1) Поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за които дължимата цена е заплатена в срока по чл. 78, ал. 2, се продават на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението.
(2) Продажбата по ал. 1 се извършва от:
1. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице - за горските територии, държавна собственост;
2. кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на наредбата на съответния общински съвет - за горските територии, общинска собственост.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 министърът на земеделието и храните възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на продавания имот. Стойността на възнаграждението за извършената оценка се включва като дължима такса в заповедта за продажба.
(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Продажната цена на поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено, не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имотите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) При прехвърляне на собствеността се заплащат режийни разноски в размер 2 на сто върху продажната цена.
(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) В 7-дневен срок от сключването на договора за продажба продавачът изпраща препис от договора на службата по геодезия, картография и кадастър - за отразяване в кадастралната карта и регистри, или на общинската служба по земеделие - за отразяване в картата на възстановената собственост.
(7) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Не се допуска продажба на поземлени имоти в горски територии с променено предназначение, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А" по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице попадат пясъчни дюни.

Чл. 80. (1) Дървесината от поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено, е на собственика на съответния имот.
(2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организират от собственика по реда на този закон за негова сметка.
(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината от поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено безвъзмездно по чл. 78, ал. 4, е собственост на:
1. съответното държавно предприятие - за поземлени имоти - държавна собственост, които се управляват от държавните предприятия по чл. 163;
2. съответната община - за поземлени имоти - общинска собственост.
(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 3 се организират от съответното държавно предприятие или община.

Чл. 81. (1) Промяната на предназначението на земеделски територии или нарушени територии по смисъла на Закона за устройство на територията в горски територии се извършва безвъзмездно със заповед на министъра на земеделието и храните, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
(2) Заявление за промяна на предназначението по ал. 1 се подава в регионалната дирекция по горите по местонахождение на имота:
1. от директора на съответната областна дирекция "Земеделие" - за земеделски територии - държавна собственост, както и за рекултивирани нарушени територии;
2. от собственика - за земеделски територии извън посочените в т. 1.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. документ за собственост за земите, които не са държавна собственост;
2. скица на имота с координатите на точките, определящи границите на поземления имот от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост;
3. протокол на комисията, приела рекултивацията - за рекултивирани нарушени територии;
4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или становище на компетентния орган по околна среда.
(4) Въз основа на документите по ал. 3 в 14-дневен срок регионалната дирекция по горите дава становище по заявлението и изпраща преписката в Изпълнителната агенция по горите.

Чл. 82. (1) В 7-дневен срок от постъпването на документите по чл. 81 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за промяна на предназначението.
(2) В 14-дневен срок от постъпването на предложението по ал. 1 министърът на земеделието и храните издава заповед за промяна на предназначението.
(3) Заповедта по ал. 2 се изпраща на заявителя, на регионалната дирекция по горите, както и на съответната общинска служба по земеделие или служба по геодезия, картография и кадастър за отразяване на промяната.

Чл. 83. (1) Когато в резултат на инвентаризацията на горските територии се установи, че земеделски територии са придобили характеристиките на гора по смисъла на този закон, лицата, извършили инвентаризацията, представят на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите списък на имотите по землища на населените места.
(2) Списъкът по ал. 1 се публикува в един местен и един централен ежедневник и се оповестява публично на интернет страницата на съответната областна администрация, регионална дирекция по горите и Изпълнителната агенция по горите.
(3) Въз основа на списъка по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице писмено поканва собствениците на съответните имоти да декларират дали желаят да ползват имотите си като земеделска или горска територия.
(4) В 6-месечен срок от получаването на поканата по ал. 3 собственикът, който желае да ползва имота си като земеделска територия, подава декларация до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
(5) Когато собственикът не подаде декларация в срока по ал. 4, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за промяна на предназначението на имотите като горска територия. В предложението се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта и таксационна характеристика.
(6) Заповедта по ал. 5 се изпраща на собственика, на съответната регионална дирекция по горите, както и на съответната служба по геодезия, картография и кадастър - за отразяване на промяната в кадастралната карта и кадастралните регистри, или на общинската служба по земеделие - за отразяване на промяната в картата на възстановената собственост.
(7) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат за територии, предоставени за обекти на националната сигурност и отбраната.

Чл. 84. (1) Когато в резултат на инвентаризацията на горските територии се установи, че земеделски територии са придобили характеристиките на гора по смисъла на този закон и собственикът декларира писмено пред изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, че желае да ползва имота си като земеделска територия, в срок до три години от подаване на декларацията той е длъжен да почисти имота си от горскодървесната растителност.
(2) В случай че в срока по ал. 1 собственикът не почисти имота си от горскодървесната растителност, се прилага редът по чл. 83, ал. 4 - 6.
(3) Независимо от извършването на инвентаризацията по ал. 1, негодни за земеделско ползване територии могат да бъдат включени в горските територии въз основа на писмено заявление на собственика по реда на чл. 83, ал. 5 и 6.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Актовете по чл. 56, ал. 3, чл. 63, ал. 4,чл. 70, ал. 3,чл. 77, ал. 2 и чл. 79, ал. 6 се публикуват на интернет страницата на издателя на акта при спазване на Закона за защита на личните данни.

Чл. 86. (1) При промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, уедряване, разпореждане и учредяване на ограничени вещни права върху горски територии - държавна и общинска собственост, както и в случаи, за които това е предвидено в нормативен акт, се изготвя оценка на имота.
(2) Оценките се изготвят от правоспособни независими оценители, регистрирани по Закона за независимите оценители, като условията и редът за извършване на оценка се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) При изготвяне на оценки за учредяване на ограничени вещни права върху горски територии - държавна и общинска собственост, в оценката се включва и стойността на дървесината.
(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Разпоредбата на ал. 3 се прилага и при изготвяне на оценки за определяне на обезщетението за сервитути, които възникват в горските територии по силата на специални закони.
(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) При промяна на предназначението, учредяване или възникване на сервитути, както и при учредяване на ограничени вещни права върху гори - държавна и общинска собственост, се заплаща цена за компенсационно залесяване, определяна ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните.
(6) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Цената по ал. 5 постъпва в приход на:
1. съответното държавно предприятие по чл. 163 - за горите - държавна собственост;
2. съответната община - за горите - общинска собственост.
(7) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Платената по ал. 6 цена се разходва само за създаване на нови гори.

Глава четвърта.
СТОПАНИСВАНЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ

Раздел I.
Стопанисване


Чл. 87. Стопанисването на горските територии обхваща дейностите по залесяване, защита срещу ерозия и порои и провеждане на сечи в горите.

Чл. 88. (1) Горите се стопанисват като високостеблени, издънкови за превръщане в семенни и нискостеблени.
(2) Високостеблените гори се стопанисват по начин, запазващ семенния им произход.
(3) Издънковите за превръщане в семенни гори се стопанисват по начин, осигуряващ превръщането им в семенни.
(4) Нискостеблените гори се стопанисват по начин, осигуряващ издънковото им възобновяване.
(5) Не се стопанисват като гора:
1. плантации за коледни елхи и зеленина;
2. плантации от дървесни или храстови видове, създадени с цел ускорено производство на биомаса;
3. насаждения за производство на плодове;
4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) плантации от бързорастящи горскодървесни видове, създадени върху земеделски земи или урбанизирани територии, с кратък срок на отглеждане с цел производство на специална дървесина; срокът за отглеждане на горскодървесните видове се определя с наредбата по чл. 18, ал. 1;
5. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) площите в границите на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесна и храстова растителност.

Раздел II.
Залесяване и защита на горските територии срещу ерозия и порои


Чл. 89. Залесяването обхваща дейностите по създаване на гори:
1. събиране, добив и производство на горски репродуктивни материали;
2. подготовка на почвата и засаждане/засяване на горски репродуктивни материали и ограждане;
3. попълване, отглеждане, инвентаризация на културите;
4. подпомагане на естественото възобновяване.

Чл. 90. (1) Защитата на горските територии срещу ерозия и порои обхваща дейностите, свързани с предпазване изнасянето на фини фракции от застрашената почва, за поддържане на почвеното плодородие, чрез ограничаване или намаляване на повърхностния воден отток, предпазване на най-горния слой от ветрова ерозия и осигуряване на възможност за развитие на растителност, включително чрез създаване на технически съоръжения.
(2) Защитата на горските територии срещу ерозия и порои, както и строежът на укрепителни съоръжения се извършват при условията и по реда на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 4.

Чл. 91. (1) Залесяването и защитата на горските територии срещу ерозия и порои се извършват в съответствие с утвърдените горскостопански планове и програми.
(2) Залесяването се извършва въз основа на технологични планове за залесяване. Технологичните планове за залесяване се изготвят по реда на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 1.
(3) Когато в резултат на бедствия, пожари и каламитети е необходимо залесяване на горската територия, което не е предвидено в утвърдения горскостопански план или програма, то се извършва само въз основа на технологичен план за залесяване.

Чл. 92. Защитата на горските територии срещу ерозия и порои в случаите, когато се осъществява и чрез технически съоръжения, се извършва по утвърдени специализирани проекти.

Чл. 93. (1) За залесяване се използват подходящи за съответния тип и условия на месторастене дървесни и храстови видове, като с предимство се ползват местни видове.
(2) Забранява се залесяването:
1. с дървесни и храстови видове, които не са посочени в областните планове за развитие на горските територии, в горскостопанските планове и програми, както и с видове, забранени в плановете за управление на защитените територии и защитените зони;
2. върху поляни и ливади в горските територии, освен в случаите на защита срещу ерозия и порои;
3. (нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) в случаите по чл. 88, ал. 5, т. 5.
(3) Горските разсадници, в които се произвеждат фиданки за залесяване в горски територии, се регистрират в съответната регионална дирекция по горите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 3.

Чл. 94. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Изпълнението на дейностите по залесяване и защита срещу ерозия и порои в горските територии се извършва от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства, специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите, общински горски структури и търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241.
(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат:
1. при строителство на баражи, прагове и подпорни стени;
2. когато дейности по залесяване с механизиран начин на извършване се възлагат самостоятелно;
3. когато дейностите се извършват от лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика в собствените му гори или в гори - собственост на негови роднини по права линия без ограничения, на роднини по съребрена линия до трета степен включително и на роднини по сватовство до втора степен включително.

Чл. 95. (1) Министерският съвет приема наредба за определяне на условията и реда за възлагане на дейностите в горските територии - държавна или общинска собственост.
(2) Министърът на земеделието и храните приема наредби за определяне на условията и реда за:
1. залесяване на горски територии и на земеделски земи, използвани за създаване на специални, защитни и стопански гори и на гори в защитени територии, инвентаризация на създадените култури, тяхното отчитане и регистриране;
2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) определяне, одобряване, регистрация и отмяна на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на горски репродуктивни материали, тяхното окачествяване, търговия и внос;
3. регистрация на горски разсадници, както и за производство на фиданки в горските разсадници - държавна собственост;
4. защита на горските територии срещу ерозия и порои, както и строеж на укрепителни съоръжения.

Чл. 96. (1) Изпитването и определянето на произхода и качеството на горските репродуктивни материали се осъществяват от специализирани териториални звена на Изпълнителната агенция по горите - горски семеконтролни станции, при условията и по реда на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2.
(2) Търговията и вносът на горски репродуктивни материали се извършват от доставчици, регистрирани в публичен регистър в Изпълнителната агенция по горите или в държава - членка на Европейския съюз. Условията и редът за регистрацията и воденето на регистъра се определят с наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2.
(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) В публичния регистър по ал. 2 се вписват и държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите - доставчици на горски репродуктивни материали.
(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Въз основа на акт на Европейската комисия министърът на земеделието и храните може, при условията и по реда на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2, да:
1. разрешава производството с цел търговия на горски репродуктивни материали, отклоняващи се от минималните изисквания, посочени в наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2, когато техният произход е естествено адаптиран към местните и регионалните условия и е застрашен от генетична ерозия;
2. разрешава предлагането на пазара на територията на Република България на горски репродуктивни материали, предназначени за изпитване, научни цели, селекция или генетична консервация, както и на генеративни единици, които не са предназначени за лесовъдството;
3. разрешава вноса на горски репродуктивни материали, за които се отнасят изискванията за търговия на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2;
4. забранява на цялата територия на Република България или части от нея търговията с определен репродуктивен материал на краен потребител за посяване или засаждане.

Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Сечищата и пожарищата, които не могат да бъдат възобновени по естествен път до три години от изсичането или изгарянето им при пожар, се залесяват от собственика им до две години след изтичането на тригодишния период.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Когато в горскостопанския план или програма, или в план-извлечение за промяна на вида на сечта и възобновяването е предвидено възобновяване по изкуствен начин, залесяването се извършва в срок до три години от изсичане на насаждението.

Чл. 98. (1) (Предишен текст на чл. 98 - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства и общините - собственици на гори, могат да предоставят безвъзмездно горски репродуктивни материали за залесяване, за опитни и научни цели и за обучение на ученици и студенти, както и за извършване на залесяване от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, по ред, определен с наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Горски репродуктивни материали могат да се предоставят безвъзмездно и на Изпълнителната агенция по горите за представителни цели.

Чл. 99. (1) Собственици на поземлени имоти в горски територии, както и лица, които извършват дейности в горски територии, които с действието си или вследствие на неизпълнение на разпореждане на компетентен орган са довели до увреждане на териториите или ерозиране на почвите, са длъжни да ги рекултивират. Рекултивацията се извършва за тяхна сметка в срок, определен от регионалната дирекция по горите.
(2) Рекултивацията се извършва при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи.

Чл. 100. Държавните предприятия по чл. 163 могат да сключват дългосрочни договори за възлагане на дейностите по създаване на гори за срок до 10 години. Условията и редът за провеждане на процедурата и за сключване на договорите се определят с наредбата по чл. 95, ал. 1.

Раздел III.
Провеждане на сечи в горите


Чл. 101. (1) Сечите се провеждат за възобновяване, отглеждане и подобряване състоянието на горите и за постигане на целите, заложени в горскостопанските планове и програми.
(2) Сечите в горите в защитените територии и защитените зони се провеждат при спазване на заповедите за тяхното обявяване и плановете им за управление.
(3) Министърът на земеделието и храните приема наредба, с която се определят:
1. видовете сечи и методите за тяхното провеждане;
2. условията и редът за провеждане на сечите;
3. правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч;
4. условията и редът за издаване на позволителното за сеч;
5. системата от режими и мерки за стопанисване на типовете природни местообитания;
6. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) условията и редът за провеждане на сечите в границите на корекции на реки.

Чл. 102. Възобновителни сечи се провеждат при възраст не по-малка от:
1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) 60 години във високостеблените гори с изключение на брезовите, върбовите и тополовите, както и изкуствено създадените насаждения извън естествения им район на разпространение;
2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) 20 години и не по-голяма от 30 години в горите за издънково възобновяване с изключение на тези от келяв габър;
3. 15 години за акациевите гори.

Чл. 103. (1) Сечта във високостеблените гори се провежда през цялата година, а в нискостеблените - от 1 септември до 1 април.
(2) За запазване на подраста във високостеблените гори собствениците или лицата, на които е предоставено управлението на горите, могат да забранят сечта от 1 април до 1 октомври.

Чл. 104. (1) Забранява се:
1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) провеждането на гола сеч във всички гори с изключение на тополовите, липовите, върбовите и нискостеблените гори;
2. сливането на голи, невъзобновени сечища на площ, по-голяма от 2 хектара, в нискостеблените гори с изключение на акациевите;
3. сечта в клековите и чермуровите гори с изключение на санитарната;
4. сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.
(2) Забранява се превишаването на планираното ползване по площ от възобновителни сечи във високостеблените гори за срока на действие на съответните горскостопански планове или програми, освен поради бедствия, пожари, каламитети и промяна на предназначението на горските територии.

Чл. 105. Не се смята за гола сеч отсичането на всички дървета на определена територия, когато това се извършва за:
1. осъществяване на дейности, свързани с опазване и защита на горските територии или извършвани в интерес на здравето и безопасността на гражданите;
2. защита и опазване на културни ценности след предписание на Министерството на културата, както и за научноизследователски цели;
3. усвояване на дървесина, повредена вследствие на биотични или абиотични въздействия след предписание от лесозащитна станция;
4. провеждане на окончателни фази на възобновителни сечи с настъпило естествено възобновяване;
5. опазване и възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове, включени в приложения № 1, 2 и 3 към Закона за биологичното разнообразие, ако са предмет на опазване в дадена защитена зона, след предписание на регионалната инспекция по околната среда и водите;
6. ловни просеки, дивечови ниви и дивечови сечища, предвидени в ловоустройствения проект, както и за изграждане на горски пътища;
7. изпълнение на договори за учредяване право на строеж, право на ползване или сервитути;
8. изпълнение на утвърдени планове за борба с пожари;
9. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) усвояване на дървесина в площите в границите на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесна и храстова растителност.

Чл. 106. Освен в случаите, предвидени в горскостопанския план или програма, собствениците на гори, както и лицата, на които е предоставено управлението на поземлени имоти в горски територии, провеждат санитарни сечи и когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция. Сечта се провежда в срока, определен в предписанието.

Чл. 107. Маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 101, ал. 3 от лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.

Чл. 108. (1) Сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от:
1. директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско образование - за горските територии - държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор;
2. оправомощено от кмета на съответната община лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор;
3. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което горско сдружение е сключило договор;
4. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии извън посочените в т. 1 и 2, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот.
(2) Позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.

Чл. 109. (1) В срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището. Протоколът се подписва и от лицето, на което е издадено позволителното за сеч.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) В случай на смърт, както и при невъзможност на лицето, издало позволителното за сеч, да освидетелства сечището, протоколът за освидетелстване се съставя от друго лице по чл. 108, ал. 1, определено от:
1. директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство, учебно-опитно горско стопанство или кмета на общината - за горските територии - държавна или общинска собственост, както и за такива, предоставени им за управление;
2. председателя или управителя на съответното горско сдружение - за горските територии, стопанисвани и управлявани от сдружението;
3. собственика на горската територия - в останалите случаи.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Протокол за освидетелстване на сечището се съставя и в случаите, когато до края на календарната година сечта в насаждението не е приключила.

Чл. 110. Държавните предприятия по чл. 163 могат да сключват дългосрочни договори за възлагане провеждането на сечи без материален добив и/или кастрене за срок до 10 години. Условията и редът за провеждане на процедурата и за сключване на договорите се определят с наредбата по чл. 95, ал. 1.

Глава пета.
ПОЛЗВАНЕ НА ДЪРВЕСИНА И НЕДЪРВЕСНИ ГОРСКИ ПРОДУКТИ

Раздел I.
Ползване на дървесина


Чл. 111. (1) Ползването на дървесина от горските територии представлява добивът на дървесина и/или разпореждането с нея.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Добивът на дървесина от горските територии се извършва от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241, с изключение на случаите, когато:
1. добивът се извършва самостоятелно от физически лица в собствените им гори;
2. добивът се извършва от физически лица, закупили стояща дървесина на корен за лична употреба от държавни или общински гори без право на продажба.
(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Физическите лица по ал. 2, т. 2 закупуват дървесината от горските територии, собственост на общината, в която е постоянният им адрес, а когато това е невъзможно - от горските територии, държавна собственост.
(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Количеството дървесина, което може да се добива по реда на ал. 2, т. 2, се определя:
1. с решение на общинския съвет - за горските територии - общинска собственост;
2. от директора на съответното държавно предприятие по чл. 163 за всяко териториално поделение по предложение на директорите на съответните държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства - за горските територии - държавна собственост;
3. от директора на учебно-опитните горски стопанства - за горските територии, предоставени им за управление.
(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В съответствие с определеното количество по ал. 4 кметовете на общините или на населените места изготвят списъци на физическите лица, които имат право да закупуват дървесината от горските територии по реда на ал. 2, т. 2. Когато дървесината се закупува от горски територии - държавна собственост, списъците се одобряват от директора на съответното териториално поделение на държавното предприятие или на учебно-опитното горско стопанство.
(6) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В списъците по ал. 5 се вписват трите имена, постоянният адрес на не повече от един член на домакинство, както и количеството дървесина, което той има право да закупи. Общото количество дървесина, което членовете на едно домакинство могат да закупят за една календарна година, е до 10 кубически метра.
(7) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Добив на дървесина по реда на ал. 2, т. 2 се извършва само в насаждения, в които е предвидено:
1. провеждане на отгледни сечи във високостъблени гори с възраст до 60 години;
2. санитарни и технически сечи;
3. провеждане на сечи в издънковите гори за превръщане в семенни и в нискостъблените гори;
4. санитарно прочистване.

Чл. 112. (1) Ползването на дървесина от горските територии - държавна или общинска собственост, се осъществява по един от следните начини:
1. чрез продажба на стояща дървесина на корен;
2. чрез добив и продажба на добита дървесина.
(2) Начините на ползване на дървесина от горски територии - собственост на физически и юридически лица, се определят от собственика.

Чл. 113. Ползването на дървесина от горските територии - държавна или общинска собственост, е възмездно.

Чл. 114. (1) Ползването на дървесина от горските територии - държавна или общинска собственост, се извършва при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 95, ал. 1.
(2) Физически, юридически лица или общини могат въз основа на договор да предоставят добива на дървесина в собствените си гори на държавните предприятия по чл. 163 или на лица, регистрирани в публичните регистри по чл. 235 и 241. Условията и редът за добива на дървесина се определят в договора.

Чл. 115. (1) Държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, както и общините - собственици на гори, могат да предоставят до една трета от годишното си ползване на дървесина за добив или за преработване на търговци, които:
1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) осъществяват дейността си и са със седалище и адрес на управление на територията на:
а) община, в която попадат територии на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, в което се извършва ползването на дървесина, или
б) съответната община, в случаите, когато ползването на дървесина се извършва в горски територии - общинска собственост, и
2. (В сила от 01.01.2016 г.) притежават документ за съответствие с международен стандарт, издаден от независим орган по сертификация, свързан с дейностите по добив и/или преработка на дървесина.
(2) Документът за съответствие по ал. 1, т. 2 следва да удостоверява, че търговецът прилага някоя от следните системи за:
1. устойчиво управление на гори, или
2. контрол върху произхода на дървесината и произвежданите продукти, или
3. качество на производствения процес и предлаганите продукти и услуги.

Чл. 116. (1) Държавните предприятия по чл. 163, както и общините - собственици на гори, могат да сключват с търговци договори за срок до 15 години за:
1. добив на дървесина;
2. продажба на дървесина.
(2) (В сила от 01.01.2016 г.) Търговците по ал. 1 следва да отговарят на изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 2.
(3) Ежегодното количество - предмет на договорите по ал. 1, е в размер:
1. до една четвърт от годишното ползване на дървесина в съответното държавно предприятие, но не повече от една трета от годишното ползване на дървесина за всяко отделно държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство;
2. до една трета от годишното ползване на дървесина в съответната община.
(4) Условията и редът за провеждане на процедурата и за сключване на договорите по ал. 1 - 3 се определят с наредбата по чл. 95, ал. 1.

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.)

Чл. 116б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) (1) За изпълнение на възложени със закона дейности или мероприятия, предвидени в утвърдените финансови планове, държавните предприятия по чл. 163 и техните териториални поделения могат да добиват дървесина от горските територии - държавна собственост, предоставени им за управление.
(2) Дървесината по ал. 1 може да се използва за:
1. строителство на сгради и съоръжения по чл. 54, ал. 1, т. 3;
2. изграждането на обекти по чл. 153, ал. 1;
3. изграждане на противопожарни депа;
4. поддръжка на недвижими имоти, които не са горски територии и се ползват от съответното държавно предприятие и неговите териториални поделения.
(3) За ползване на дървесината по ал. 1 и 2 съответното държавно предприятие или неговото териториално поделение внася във фонд "Инвестиции в горите" средства в размер, определен с постановлението по чл. 179, ал. 1.
(4) Добивът на дървесината по ал. 1 се извършва след решение на управителния съвет на съответното държавно предприятие и може да бъде извършен чрез възлагане по реда на наредбата по чл. 95, ал. 1 или самостоятелно от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства.
(5) Управителният съвет на държавното предприятие взема решение за добив на дървесина по ал. 1 въз основа на писмено искане от:
1. директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство - когато дървесината е необходима за нуждите на териториалното поделение;
2. директора на държавното предприятие - в останалите случаи.

Раздел II.
Ползване на недървесни горски продукти


Чл. 117. (1) Ползването на недървесни горски продукти е добивът на смола, борина, сено, кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни растения или части от тях, лишеи и мъхове, горски плодове, зеленина, коледни елхи, листников фураж, улов на животни, които не са дивеч, както и разпореждането с тях.
(2) Ползване на недървесни горски продукти, когато представлява стопанска дейност, се извършва само ако това е предвидено в утвърден горскостопански план.

Чл. 118. Ползването на лечебни растения се урежда по реда на Закона за лечебните растения.

Чл. 119. (1) Ползването на недървесни горски продукти от горските територии се извършва, без да се нарушават правата на трети лица и разпоредбите на действащата нормативна уредба.
(2) Ползването на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях от горските територии, когато не представлява стопанска дейност, се извършва безвъзмездно и свободно.

Чл. 120. (1) Директорът на държавното предприятие по чл. 163 или оправомощено от него длъжностно лице организира добива и разпореждането с недървесни горски продукти от горските територии - държавна собственост, чрез:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) възлагане на добива и продажбата на продуктите в сурово и/или преработено състояние;
2. чрез предоставяне под наем на определени горски територии;
3. чрез издаване на позволително за ползване на недървесни горски продукти.
(2) За организиране на добива и разпореждането по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се сключват договори със срок до 10 години. В договорите се определят разрешените за добив продукти, мястото за тяхното добиване, цените, количествата и начините за тяхното измерване.
(3) Добивът и разпореждането с недървесни горски продукти от горски територии - общинска собственост, се извършват по начините, определени в ал. 1, след решение на общинския съвет.
(4) Начините на ползване на недървесни горски продукти от горски територии - собственост на физически и юридически лица, когато представляват стопанска дейност, се определят свободно от собствениците.
(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Ползването на недървесни горски продукти от горските територии - държавна и общинска собственост, по ал. 1, т. 1 и 3 се извършва по реда на наредбата по чл. 95, ал. 1.

Чл. 121. Забранява се добивът на смола и кори от стоящи дървета, с изключение на кори от корков дъб, освен когато добивът е предвиден в горскостопански план.

Чл. 122. Добитите дървесина и недървесни горски продукти са вещи с бързо влошаващи се качества, които подлежат на бърза продажба.

Раздел III.
Паша в горските територии


Чл. 123. (1) Пашата на селскостопански животни в горските територии - държавна и общинска собственост, се извършва след заплащане на цена за календарната година, определена:
1. със заповед на министъра на земеделието и храните или на оправомощени от него длъжностни лица - за горските територии - държавна собственост;
2. с решение на общинския съвет - за горските територии - общинска собственост.
(2) За заплатената по ал. 1 цена на лицето се издава документ, в който се посочват видът и броят на животните.
(3) Пашата на селскостопански животни в горските територии - собственост на физически и юридически лица, се извършва след писмено съгласие на собственика.

Чл. 124. Забранява се:
1. пашата в горски територии на селскостопански животни без пастир;
2. пашата в поройните и ерозираните горски територии, дендрариумите, одобрените и регистрираните източници за производство на горски репродуктивни материали и в горските разсадници;
3. пашата в горските култури и младите насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат височина 3 м;
4. пашата в горски територии, в които е започнало или е възможно естественото им възобновяване;
5. нощната паша в горските територии;
6. (отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)

Чл. 125. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Забрана по чл. 124 се налага със заповед, която се издава от кмета на общината ежегодно до края на месец февруари, като в нея се посочват горските територии, в които е забранена пашата на селскостопански животни. Заповедта се обявява на видно място в сградата на съответната община, район, кметство или населено място, както и на интернет страницата на съответната община.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на постъпили до края на месец януари писмени предложения от:
1. директорите на държавните горски стопанства или държавни ловни стопанства - за горските територии - държавна собственост;
2. кметовете на райони и кметства и кметските наместници - за горските територии - общинска собственост;
3. собствениците - за горските територии извън посочените в т. 1.
(3) Заповедта по ал. 1 се издава при съобразяване с ограниченията и забраните, предвидени в заповедите за обявяване и в плановете за управление на защитени територии и защитени зони.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Заповедта по ал. 1 се представя в срок до 10 март в съответната регионална дирекция по горите и съответната регионална инспекция по околната среда и водите, в чийто териториален обхват попадат горските територии.

Раздел IV.
Износ и внос на необработен дървен материал и на диворастящи гъби


Чл. 126. (1) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)
(2) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)
(5) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)
(6) Министърът на земеделието и храните със заповед може временно да забрани износа на необработен дървен материал от определени дървесни видове и/или размери, както и на диворастящи гъби.

Чл. 127. (1) Компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета от 20 декември 2005 г. за установяване на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) 2173/2005", е Агенция "Митници".
(2) При осъществяване на проверки за установяване съответствието на пратки с данните от съответното разрешително дейността на Агенция "Митници" се подпомага от Изпълнителната агенция по горите.
(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (ОВ, L 295/23 от 12 ноември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 995/2010", е Изпълнителната агенция по горите.
(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За прилагането на Регламент (ЕС) № 995/2010 Агенция "Митници" предоставя на Изпълнителната агенция по горите информация за вноса на дървен материал и изделия от дървен материал, посочени в приложението на регламента. Информацията съдържа данни за получателя, датата на вноса и количеството и се предоставя за всяко тримесечие в срок до 15-о число на месеца, следващ периода.

Глава шеста.
ЗАЩИТА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ

Раздел I.
Общи положения


Чл. 128. Защитата на горските територии обхваща мерките за превенция и борба с болести, вредители, пожари и други абиотични въздействия.

Раздел II.
Защита на горските територии от болести и вредители и други повреди


Чл. 129. Защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди осигурява създаването и отглеждането на здрави, устойчиви и високопродуктивни гори и включва: оценка на здравословното им състояние, прогноза за разпространение на вредителите, болестите и други повреди в горите, профилактични и карантинни мероприятия и провеждане на борбата с вредителите, болестите и други повреди.

Чл. 130. Защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди се извършва чрез:
1. профилактични и карантинни мероприятия;
2. провеждане на наблюдения, обследвания и сигнализация за появата, развитието и разпространението на причинителите на болести, насекоми, плевели и други вредители;
3. оценка и мониторинг на въздействието на абиотични и биотични фактори върху състоянието на горскодървесната растителност;
4. провеждане на растителнозащитни мероприятия и борба с вредителите, включваща биологични, химични, физико-механични и интегрирани методи и средства.

Чл. 131. (1) Оценка на здравословното състояние на горите и на необходимостта от провеждане на защитни мероприятия в тях се извършва с прогноза, изготвена от специализирани териториални звена към Изпълнителната агенция по горите - лесозащитни станции, и утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
(2) Изпълнителната агенция по горите, регионалните дирекции по горите и лесозащитните станции оказват безплатно методическо ръководство, консултират общините и другите собственици на гори, дават предписания и извършват контрол по защитата на горите от болести, вредители и други повреди.
(3) Предписанията на органите по ал. 2 за защитата на горите от болести, вредители и други повреди са задължителни за държавните предприятия по чл. 163, общините, учебно-опитните горски стопанства и собствениците на горски територии.

Чл. 132. Защитата на горските територии от болести и вредители и други повреди се организира и провежда при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 133. (1) Защитата на горските територии от болести и вредители и други повреди се организира и осъществява от собствениците, съответно от лицата, на които територията е предоставена за управление, за тяхна сметка.
(2) В случаите на масово развитие на болести или каламитети в горските територии защитата се организира и контролира от лесозащитните станции за сметка на държавния бюджет.

Чл. 134. Общините, физическите и юридическите лица - собственици на гори, както и техните обединения могат да възлагат дейностите по защита в горските територии - тяхна собственост, на държавните предприятия по чл. 163 или на лесозащитните станции.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г.) Защитата на горите се извършва със средства и продукти за растителна защита, разрешени и регистрирани по Закона за защита на растенията.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г.) Растителнозащитните средства и продукти за растителна защита се прилагат при условия и по начин, определени с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на околната среда и водите и с министъра на здравеопазването.

Раздел III.
Защита на горските територии от пожари


Чл. 136. (1) Мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се планират за всяка горска териториална единица независимо от собствеността на територията и са задължителни за изпълнение.
(2) Планирането на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари е за сметка на държавния бюджет.
(3) Изпълнението и поддържането на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се организира и осъществява от собствениците, съответно от лицата, на които територията е предоставена за управление, за тяхна сметка.
(4) Условията и редът за проектиране на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.

Чл. 137. (1) Ежегодно, по предложение на директора на регионалната дирекция по горите, областният управител със заповед определя пожароопасен сезон в горските територии за областта.
(2) Заповедта по ал. 1 се оповестява публично на интернет страницата на съответната областна администрация, на регионалната дирекция по горите и на Изпълнителната агенция по горите.
(3) По време на пожароопасния сезон се забранява паленето на открит огън и извършването на огневи работи на разстояние, по-малко от 100 м от границите на горските територии.

Чл. 138. (1) Условията и редът за защита на горските територии от пожари се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.
(2) Паленето на огън и извършването на огневи работи в горските територии е забранено, освен в случаите, определени с наредбата по ал. 1.

Чл. 139. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Собствениците на линейни обекти, както и на съоръжения, преминаващи или попадащи в горските територии, за които е учредено право на строеж или сервитут, са длъжни за собствена сметка:
1. да ги поддържат целогодишно в пожаробезопасно състояние, като ги почистват периодично от дървета, клони, храсти, сухи треви и от други горими материали;
2. да кастрят клоните на дърветата в непосредствена близост до обекта или съоръжението;
3. да определят особено опасните в пожарно отношение места и да ги обезопасяват.
(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Добитата при изпълнение на дейностите по ал. 1 дървесина е собственост на лицето по ал. 1.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Физическите лица, преминаващи или пребиваващи в горските територии, са длъжни да спазват правилата за пожарна безопасност в тях.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Сдруженията на ловците, на риболовците и на туристите в България чрез своите органи инструктират членовете си за правилата за пожарна безопасност в горските територии преди всеки излет.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Началниците на военните поделения и части са длъжни при провеждане на полеви занятия и учения да осигурят спазването на правилата за пожарна безопасност и да предприемат действия за недопускане на пожари и за своевременното им потушаване.

Чл. 140. Органите по пожарна безопасност и защита на населението и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури имат право да спират дейности или машини и съоръжения, които не отговарят на изискванията за пожарна безопасност или създават опасност за възникване на горски пожари.

Чл. 141. (1) Органите по пожарна безопасност и защита на населението, Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите самостоятелно или съвместно осъществяват контрол по изпълнението на предвидените противопожарни мерки и мероприятия в горските територии.
(2) Непосредственото организиране на борбата с горски пожари се извършва от органите по пожарна безопасност и защита на населението със съдействието на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, общините, собствениците и ползвателите на горски територии, както и на лицата, извършващи дейности в тях.

Чл. 142. (1) Кметовете на общини, райони, кметства и кметските наместници организират за сметка на общинския бюджет доброволни формирования за гасене на горски пожари по реда на Закона за защита при бедствия.
(2) Директорите на държавни горски стопанства и на държавни ловни стопанства организират специализирани групи от служители и работници за действия при гасене на горски пожари.
(3) Редът за действие на доброволните формирования и специализираните групи по ал. 1 и 2 при гасене на горски пожари се определя с наредбата по чл. 138, ал. 1.

Чл. 143. Лице, забелязало пожар в горските територии, е длъжно незабавно да предприеме действия за уведомяване на центровете за приемане на спешни повиквания към единния европейски номер 112.

Глава седма.
ДОСТЪП ДО ГОРИТЕ


Чл. 144. (1) Достъпът до горските територии е свободен, на собствен риск, при спазване указанията на горската администрация и собственика на горската територия, освен в случаите, предвидени в този закон.
(2) Достъпът до и от горските територии, предоставени за управление на други ведомства във връзка с националната сигурност и отбраната, се определя с акт на ръководителя на съответното ведомство.
(3) Достъпът до горските територии, включени в защитени територии, се извършва при условията и по реда на този закон, освен в случаите, когато със заповедите за обявяване или плановете за управление той не е забранен или ограничен при определени условия.
(4) С разрешение, издадено по този закон, се осигурява достъпът до:
1. горски територии, в които се провежда добив на дървесина и за това обстоятелство е поставена обозначителна табела;
2. горските разсадници.
(5) Разрешението по ал. 4 се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия.

Чл. 145. В имотите в горските територии не може да се извършва ограждане или други действия, които ограничават свободното придвижване на хора, диви животни и води, с изключение на имоти, за които това е предвидено в нормативен или административен акт.

Чл. 146. (1) Директорът на регионалната дирекция по горите със заповед може временно, за срок до три месеца, да ограничи или да забрани достъпа до определена горска територия:
1. с цел опазването и защитата на горските територии и дивеча;
2. в интерес на здравето и безопасността на гражданите.
(2) Заповедта по ал. 1 може да бъде издадена и по предложение на директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или на собственика на горската територия. Заповедта се оповестява публично на интернет страницата на регионалната дирекция по горите и на информационното табло в сградата на съответната община.
(3) Въз основа на заповедта по ал. 1 лицето, по чиято инициатива е ограничен достъпът до горската територия, поставя бариери или обозначителни табели.
(4) Достъпът на собственици на горски територии до имотите им може да бъде ограничен само в случаите на ал. 1, т. 2.

Чл. 147. Наемателите и арендаторите на поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, могат да изискат чрез наемодателя или арендодателя въвеждането на временни ограничения или забрани за достъп до площите, ползвани от тях, когато това е необходимо за извършване на дейността им по договора, по реда на чл. 146.

Чл. 148. (1) Товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга могат да се движат в горските територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности.
(2) Обстоятелството, че превозното средство ще се ползва за изпълнение на дейностите по ал. 1, се удостоверява със:
1. документ, издаден от директора на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство без заплащане на такса - когато дейността се извършва от стопанството или е възложена от него;
2. разрешително за лов, валидно за конкретната дата и място на ловуване;
3. (нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) документ, издаден от управителя на горското сдружение по чл. 183 без заплащане на такса - когато дейността се извършва от сдружението или е възложена от него за територията, стопанисвана от сдружението;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) документ, издаден без заплащане на такса от кмета на общината, района, кметството или кметския наместник - в останалите случаи.
(3) Движението на превозните средства по ал. 1, когато не е свързано с изпълнение на горскостопански, селскостопански или ловностопански дейности, е допустимо само когато:
1. е дадено разрешение за това от директора на регионалната дирекция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице, или
2. е по пътища и трасета, които са специално обозначени за такива цели.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Собствениците или ползвателите на имоти, за чието ползване е необходимо преминаването с товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга по горски пътища, получават разрешение за движение по конкретните пътища от кмета на общината, района, кметството или кметския наместник по местонахождението на имота, или от управителя на горското сдружение по чл. 183.
(5) Документите за достъп на превозните средства по ал. 1 са:
1. със срок на действие до приключване на съответната горскостопанска, селскостопанска и ловностопанска дейност;
2. безсрочни - за собствениците или ползвателите на имоти по ал. 4.
(6) Лицата, които издават документи за достъп по този закон, съхраняват копие от тях в срок до една година от издаването им.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Движението по горските пътища на пътни превозни средства, извън посочените в ал. 1, се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 11. Движението в горските територии на спортни мотори и четириколесни моторни превозни средства (ATV) се извършва само по трасета, които са специално обозначени по ред, определен с наредбата по ал. 11. Достъпът с велосипеди, както и достъпът за езда в горските територии, е свободен с изключение на случаите, когато е ограничен по предвидения в закона ред.
(8) По искане на кметове на общини директорът на регионалната дирекция по горите със заповед може да определи горски пътища, за които движението на пътни превозни средства е свободно.
(9) Общините, по чието искане е издадена заповедта по ал. 8, са длъжни за своя сметка да обозначат съответните пътища и да осигуряват тяхната текуща поддръжка и ремонт.
(10) Собствениците и ползвателите на имоти в горските територии или граничещи с такива не могат да ограничават достъпа до горските пътища, включително чрез ограждане или по друг начин, ограничаващ свободното им ползване.
(11) Условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.

Чл. 149. (1) Забранява се движението на пътни превозни средства и ездата по обозначените туристически пътеки, освен когато туристическата пътека съвпада с горски път или е част от обозначено трасе.
(2) Обозначаването на нови туристически пътеки и трасета в горските територии се извършва със съгласие на собственика, съответно на лицата, на които територията е предоставена за управление.

Чл. 150. (1) Организирани обществени или спортни мероприятия в горските територии, както и в територии, които граничат с такива, могат да се провеждат след получаване на разрешение от директора на съответната регионална дирекция по горите.
(2) Искането за издаване на разрешение се подава най-малко 14 дни преди датата на мероприятието, като се посочат мястото на провеждане и очакваният брой участници и се приложи писмено съгласие на собственика или на лицето, управляващо територията.
(3) Разрешението се издава в срок до 7 дни преди датата на провеждане на мероприятието и в него могат да бъдат определени допълнителни условия за провеждане на мероприятието, които са задължителни за организатора.
(4) Организаторът на мероприятието по ал. 1 осигурява:
1. пожарната безопасност на провежданото мероприятие;
2. почистването на територията и премахването на поставените преместваеми обекти.

Чл. 151. Ограниченията и забраните по тази глава не се прилагат в случаите, когато съответните дейности се извършват в изпълнение на служебните задължения на органи на държавно управление съгласно този закон и на служители, които изпълняват своите функции съгласно специалните норми.

Глава осма.
СТРОИТЕЛСТВО В ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ БЕЗ ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО


Чл. 152. (1) Строителство в горските територии без промяна на предназначението се допуска само за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Строителството на обекти по ал. 1 се разрешава при условията и по реда на Закона за устройство на територията и на наредба на министъра на регионалното развитие и министъра на земеделието и храните.
(3) Собствениците и ползвателите на имоти в горските територии или граничещи с такива не могат да възпрепятстват извършването на ремонти и реконструкции на горски пътища.
(4) Нормативите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на горските пътища, както и тяхната класификация се определят с наредбата по ал. 2.

Чл. 153. (1) Не се смята за строителство изграждането на:
1. временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина;
2. техникоукрепителни съоръжения за борба срещу ерозията и пороите;
3. временни пожаронаблюдателни кули;
4. ловно- и рибностопански съоръжения;
5. архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма;
6. съоръжения, осигуряващи опазването на културни ценности;
7. стационари за мониторинг.
(2) Изграждането на сградите и съоръженията по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 152, ал. 2.

Глава девета.
СТРУКТУРА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ


Чл. 154. (1) Държавната политика в областта на горското стопанство се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Изпълнителната агенция по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка.
(3) Изпълнителната агенция по горите се ръководи от изпълнителен директор.
(4) Дейността и структурата на Изпълнителната агенция по горите се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 155. (1) За обсъждане на основни въпроси на горското стопанство към министъра на земеделието и храните се създава Национален съвет по горите като консултативен орган.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Националният съвет по горите включва представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Изпълнителната агенция по горите, държавните предприятия по чл. 163, Българската академия на науките, Лесотехническия университет, общините и други собственици на гори и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с управлението и опазването на горите.
(3) Съставът на Националния съвет по горите, както и правилата за работата му се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.
(4) Националният съвет по горите подпомага министъра на земеделието и храните при:
1. осъществяването на държавната политика в областта на горското стопанство;
2. изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с горското стопанство;
3. разрешаването на проблеми с висок обществен интерес в областта на горското стопанство.
(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.)

Чл. 156. (1) (Предишен текст на чл. 156 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Изпълнителната агенция по горите:
1. подпомага разработването и координира изпълнението на Националната стратегия за развитие на горския сектор;
2. разработва Стратегически план за развитие на горския сектор;
3. организира разработването и контролира изпълнението на областните планове за развитие на горските територии;
4. организира инвентаризацията на горските територии;
5. контролира разработването и изпълнението на горскостопанските планове;
6. организира разработването и контролира изпълнението на плановете за управление на природните паркове;
7. създава и поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях;
8. изпълнява инвестиционната програма на Министерството на земеделието и храните за горскостопански дейности;
9. изпълнява международни и национални програми и проекти в областта на горското стопанство;
10. участва в работата на помощните органи на Европейската комисия, подпомагащи дейността й в областта на горското стопанство, и осъществява връзки с други международни организации;
11. контролира изпълнението на закона и упражнява общ надзор и методическо ръководство върху дейността на всички органи и лица, на които са възложени задължения по него;
12. дава информация, извършва консултации и предоставя административни услуги на граждани и собственици на гори, на юридически лица и органи на държавната власт по въпроси, свързани с горското стопанство;
13. подпомага собствениците на гори в случаите, предвидени в закона;
14. координира и контролира защитата и опазването на горите, горския семеконтрол, научноизследователската и инженерно-внедрителската дейност;
15. осъществява взаимодействие с неправителствени организации за обезпечаване на участието им при формиране и изпълнение на държавната политика в областта на горското стопанство;
16. изпълнява и други дейности, възложени със закон или с решение на Министерския съвет.
(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За разглеждане на заявления за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, уедряване, разпореждане и учредяване на ограничени вещни права върху горски територии - държавна собственост, Изпълнителната агенция по горите събира такси, определени с тарифа на Министерския съвет.

Чл. 157. (1) За приемане на проекти, планове и програми, научни и други разработки и предложения за внедряване в горското и ловното стопанство, на планове и отчети за работата на специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите със заповед назначава експертни съвети.
(2) Условията и редът за провеждане на заседанията на експертните съвети се определят с правилник, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

Чл. 158. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, със заповед създава и закрива регионални дирекции по горите и определя техните седалища и район на дейност.
(2) Регионалните дирекции по горите са юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по горите.
(3) Районът на дейност на всяка от регионалните дирекции по горите обхваща цялата територия на една или повече области по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Регионалните дирекции по горите осъществяват функциите на Изпълнителната агенция по горите в определения им район на дейност, с изключение на посочените в чл. 156, ал. 1, т. 10.

Чл. 159. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, със заповед създава и закрива специализирани териториални звена: за защита и опазване на горите; за горски семеконтрол; за инвентаризация и устройство на горския фонд; за научноизследователска и инженерно-внедрителска дейност; дирекции на природни паркове за изпълнение на заповедите за обявяване и плановете за управление на природните паркове; за други специализирани дейности, и определя техните седалища.
(2) Специализираните териториални звена по ал. 1 са юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по горите.

Чл. 160. (1) Структурите на Изпълнителната агенция по горите се ръководят от директори, с които изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите е сключил трудов договор след провеждане на конкурс.
(2) Директор на регионална дирекция по горите може да бъде лице с висше лесовъдско образование, с образователно-квалификационна степен "магистър", с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование.
(3) Директор на специализирано териториално звено може да бъде лице с висше образование, съответстващо на предмета на дейност на специализираното териториално звено, с образователно-квалификационна степен "магистър", с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование.

Чл. 161. Функциите и задачите на структурите и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите се определят с устройствени правилници. Правилниците се утвърждават от изпълнителния директор на агенцията и се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 162. (1) Дирекциите на природни паркове разработват годишни планове за дейностите по опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, поддържане и развитие на туристическата инфраструктура, образователни програми и други в съответствие с плановете за управление на природните паркове.
(2) Годишните планове по ал. 1 се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

Глава десета.
ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ


Чл. 163. (1) За управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1.
(2) Предприятията по ал. 1 са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
(3) Министърът на земеделието и храните със заповед определя районите на дейност на държавните предприятия по ал. 1.

Чл. 164. (1) (Предишен текст на чл. 164 - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Държавните предприятия по чл. 163 имат двустепенна структура:
1. централно управление;
2. териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Районът на дейност на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства се определя съгласно наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 165. (1) Основният предмет на дейност на държавните предприятия по чл. 163 е:
1. изпълнение на горскостопанските планове за горските територии - държавна собственост;
2. изпълнение на ловностопанските планове в държавните ловни стопанства и в държавните горски стопанства;
3. изпълнение на поддържащи и/или възстановителни дейности в горски територии - държавна собственост, предвидени в планове за управление на защитени територии;
4. организиране и провеждане на мероприятия по защита на горските територии - държавна собственост;
5. организиране и провеждане на противоерозионни мероприятия;
6. поддържане разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях;
7. организиране и възлагане на проектирането и строителството в горите и земите в горските територии - държавна собственост;
8. създаване на нови гори върху земеделски територии;
9. опазване на горските територии - държавна собственост;
10. предоставяне и извършване на обществени услуги.
(2) Държавните предприятия могат да осъществяват и други дейности, незабранени от закона, както и такива, възложени им от министъра на земеделието и храните или въз основа на договор.
(3) Изпълнението на дейностите по ал. 1, т. 1 - 8, за които се изисква регистрация по този закон, включително когато не са предвидени в съответните горскостопански планове или планове за управление на защитени територии, се възлага на лица, вписани в публичните регистри по чл. 235 и 241.
(4) Дейностите по ал. 1, т. 1 - 8 могат да се извършват самостоятелно от държавните ловни стопанства или чрез възлагане по ал. 3.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Държавните горски стопанства могат да извършват самостоятелно:
1. дейностите по чл. 89 и мероприятия за защита на горските територии от пожари;
2. отглеждане на млади насаждения и култури без материален добив и кастрене;
3. маркиране на насаждения и дървета за сеч;
4. добив на дървесина в размер до 25 процента от годишното ползване за съответното териториално поделение - при условия, определени в наредбата по чл. 95, ал. 1, и след съгласуване с министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице;
5. добив на дървесина, повредена от абиотични и биотични фактори и въздействия, за чието усвояване е издадено предписание по чл. 131, ал. 2 от лесозащитна станция.

Чл. 166. (1) За осъществяване на дейността на държавните предприятия държавата предоставя за ползване и управление имущество - държавна собственост.
(2) Имуществото на държавните предприятия се състои от имущество, предоставено им от Министерския съвет, министъра на земеделието и храните, от международни институции, местни и чуждестранни физически, юридически лица и други организации, както и от имущество, придобито от предприятията в резултат на дейността им.
(3) Имуществото, придобито от държавните предприятия в резултат на дейността им, е частна държавна собственост.
(4) Държавните предприятия не могат да учредяват ипотеки и залози върху горските територии, предоставени им за управление.
(5) Имуществото на държавните предприятия, както и предоставените им за управление горски територии не могат да служат за обезпечаване задължения на трети лица.
(6) Държавните предприятия не могат да участват в търговски дружества, както и да създават такива.
(7) Държавните предприятия могат да кандидатстват по оперативни програми, както и по международни, национални и регионални търгове и програми и могат бъдат равнопоставени участници в процедури по Закона за обществените поръчки, с изключение на такива с предмет инвентаризация, изработване и изпълнение на горскостопански планове и програми.
(8) Срещу държавните предприятия не може да се открива производство по несъстоятелност.
(9) Държавните предприятия отговарят за задълженията си до размера на имуществото си по ал. 3.
(10) Държавните предприятия не подлежат на приватизация.
(11) Дейността на държавните предприятия, както и тяхното имущество не могат да бъдат обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите.

Чл. 167. Органи на управление на държавните предприятия по чл. 163 са:
1. министърът на земеделието и храните;
2. управителният съвет.

Чл. 168. Министърът на земеделието и храните:
1. упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия;
2. определя седалищата на държавните предприятия;
3. назначава и освобождава членовете на управителните съвети;
4. утвърждава правилници за организацията и дейността на държавните предприятия;
5. утвърждава годишните финансови планове на държавните предприятия;
6. взема решения за разпределение на печалбата и за покриване на загубата;
7. взема решения за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от държавните предприятия;
8. одобрява годишните финансови отчети и/или годишните доклади за дейността на държавните предприятия;
9. взема решения за учредяване на вещни права и ипотеки и съгласува искания за отдаване под наем на имоти, които не са горски територии;
10. взема решения за закупуване, разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи с балансова стойност над 30 000 лв.;
11. одобрява искания на държавните предприятия за ползване на кредити;
12. по предложение на управителния съвет на държавното предприятие взема решения за създаване и за закриване на териториални поделения на държавните предприятия и за определяне на техния район на дейност и седалище;
13. осъществява дадените му със закон правомощия, свързани с дейността на държавните предприятия.

Чл. 169. (1) Управителният съвет на държавните предприятия се състои от трима членове, включително директора на предприятието.
(2) Министърът на земеделието и храните сключва договор за управление за срок 5 години с всеки член на управителния съвет. Договорът с директора на държавното предприятие се сключва след провеждане на конкурс.
(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, което е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет.
(4) Членовете на управителния съвет избират помежду си председател, като това не може да бъде директорът на предприятието.
(5) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Заседанията на управителния съвет се организират и ръководят от председателя на съвета.
(6) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъстват всички членове.
(7) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с мнозинство от всички членове. Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.
(8) За заседанията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.
(9) Министърът на земеделието и храните освобождава преди изтичането на срока на договора за управление член на управителния съвет:
1. когато не отговаря на изискванията на ал. 3;
2. при нарушение на условията, предвидени в договора за управление;
3. при подаване на писмено заявление за освобождаване;
4. при наличие на други основания, предвидени в договора за управление.

Чл. 170. (1) Управителният съвет:
1. приема проект на правилник за организацията и дейността на държавното предприятие и го предлага на министъра на земеделието и храните за утвърждаване;
2. приема годишния финансов план на държавното предприятие и го предлага на министъра на земеделието и храните за утвърждаване;
3. приема годишния финансов план на териториалните поделения на държавното предприятие;
4. приема структурата и щата на централното управление и на териториалните поделения на държавното предприятие;
5. определя регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие за одит и заверка на годишния финансов отчет и го утвърждава;
6. предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за разпределение на печалбата и за покриване на загубата;
7. предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от предприятието;
8. предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за създаване и за закриване на териториални поделения на държавното предприятие и за определяне на техния район на дейност и седалище;
9. взема решения за закупуване, разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи с балансова стойност до 30 000 лв. и предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за такива с балансова стойност над 30 000 лв.;
10. приема годишен доклад за дейността на държавното предприятие и годишен финансов отчет и ги предлага на министъра на земеделието и храните за одобряване;
11. изпълнява и други функции, свързани с управлението на държавното предприятие, в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на земеделието и храните.
(2) Управителният съвет се подпомага от стопански съвет, който се състои от директорите на териториалните поделения на съответното държавно предприятие.
(3) Стопанският съвет:
1. обсъжда проекта на финансов план на държавното предприятие и проектите на финансови планове на териториалните поделения;
2. прави предложения до управителния съвет за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от предприятието;
3. обсъжда проекта на решение за разпределение на печалбата и за покриване на загубата на държавното предприятие;
4. обсъжда годишния доклад за дейността и годишния финансов отчет на държавното предприятие.
(4) Организацията на работата на стопанския съвет се определя с правилника за организацията и дейността на съответното държавно предприятие.

Чл. 171. (1) Министърът на земеделието и храните след провеждане на конкурс сключва за срок 5 години договори за управление с директорите на държавните предприятия.
(2) За директор на държавно предприятие се назначава лице:
1. с висше лесовъдско образование с образователно-квалификационна степен "магистър";
2. с трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малък от 7 години, придобит след завършване на висшето образование по т. 1;
3. което не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Чл. 172. (1) Директорът на държавно предприятие:
1. представлява държавното предприятие пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;
2. ръководи цялостната дейност на държавното предприятие;
3. сключва:
а) договори за възлагане изработването на горскостопанските планове за горските територии - държавна собственост;
б) договори за дейностите, извършвани от централното управление на държавното предприятие;
в) дългосрочни договори по Закона за горите и по Закона за лова и опазване на дивеча;
4. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в централното управление на държавното предприятие, както и договорите за управление с директорите на териториалните поделения;
5. предлага на управителния съвет проект на годишен финансов план и годишен финансов отчет на държавното предприятие;
6. утвърждава финансовите планове на териториалните поделения на държавното предприятие;
7. утвърждава поименното щатно разписание на длъжностите в централното управление на държавното предприятие;
8. отчита се за своята дейност пред управителния съвет;
9. осъществява дадените му със закон правомощия, свързани с дейността на държавните предприятия;
10. упражнява контрол по спазването на нормативните актове, финансовата дисциплина и опазване имуществото на държавното предприятие и на териториалните поделения на държавното предприятие;
11. след съгласуване с министъра на земеделието и храните взема решения за отдаване под наем на недвижими имоти, които не са горски територии и са предоставени за управление на предприятието;
12. взема решения за отдаване под наем на движими вещи, стопанисвани от държавното предприятие;
13. изготвя и представя на управителния съвет годишен финансов отчет на държавното предприятие, заверен от регистриран одитор или от специализирано одиторско предприятие;
14. оправомощава директорите на териториалните поделения да сключват договори и да издават актове за изпълнение дейността на поделенията;
15. изпълнява и други функции, свързани с управлението на държавното предприятие, в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на земеделието и храните и от управителния съвет.
(2) Директорът на държавното предприятие може да делегира някои от правомощията си по ал. 1 на други служители от държавното предприятие.
(3) В изпълнение на своите правомощия директорът на предприятието издава индивидуални административни актове.

Чл. 173. (1) Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност.
(2) Териториалните поделения на държавните предприятия се ръководят и представляват от директори.
(3) Директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения за срок 5 години.
(4) За директор на териториално поделение се назначава лице с висше лесовъдско образование, с образователно-квалификационна степен "магистър", с трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от три години, придобит след завършване на висшето образование.

Чл. 174. (1) Териториалните поделения на държавните предприятия:
1. сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие правомощия;
2. водят счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за счетоводството;
3. имат банкови сметки;
4. имат свой печат;
5. водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела;
6. са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда;
7. разчитат се самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на местни данъци и такси.
(2) В изпълнение на своите правомощия директорите на териториалните поделения издават индивидуални административни актове.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Териториалните поделения на държавното предприятие могат да кандидатстват по оперативни програми, както и по международни, национални и регионални търгове и програми и могат да бъдат равнопоставени участници и възложители в процедури по Закона за обществените поръчки, с изключение на такива с предмет инвентаризация и изработване на горскостопански планове и програми.

Чл. 175. (1) Средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл. 163, както и в техните териториални поделения, се определят при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на труда и социалната политика.
(2) Средствата за работна заплата в централното управление на държавното предприятие се формират в зависимост от финансовия резултат и от изпълнението на дейностите в цялото предприятие.
(3) Средствата за работна заплата в териториалните поделения на държавното предприятие се формират в зависимост от финансовия резултат от дейността на държавното предприятие и от изпълнението на дейностите в конкретното поделение.

Чл. 176. (1) Средствата за осъществяване дейността на централните управления на държавните предприятия и на техните териториални поделения се набират от следните приходи:
1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) средствата от продажба на дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти, платената цена за извършване на паша в горските територии - държавна собственост;
2. средства от предоставяне на услуги и от сключени договори;
3. средства от продажба и отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи - собственост на предприятието или предоставени му за управление;
4. дарения, завещания, спонсорство и други, направени в полза на държавното предприятие;
5. средства от договори за управление на гори - собственост на физически, юридически лица и общини;
6. средства от отдаване под аренда и под наем на горски територии - държавна собственост;
7. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) средства за компенсационно залесяване и стойността на дървесината по чл. 57, ал. 3 и чл. 63, ал. 10;
8. средства от продажба на отнети в полза на държавата дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти, добити от горски територии - държавна собственост;
9. кредити, предоставени на държавното предприятие за осъществяване на неговите функции;
10. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;
11. застрахователни обезщетения от застраховано имущество на държавното предприятие;
12. обезщетения за обществени екосистемни ползи;
13. приходи от европейски и други международни програми;
14. приходи от други дейности, незабранени от закона.
(2) Централните управления на държавните предприятия са администратори на:
1. средствата, набрани във фонд "Инвестиции в горите" и фонд "Резервен";
2. положителната разлика между приходите и разходите, предвидени във финансовите планове на отделните териториални поделения;
3. средствата от остатъчната печалба след данъчното й облагане;
4. средствата от договори за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци по Закона за лова и опазване на дивеча;
5. приходите по ал. 1, постъпили в предприятието в резултат на дейността на централното управление.
(3) Всяко териториално поделение администрира приходите по ал. 1 самостоятелно, като превежда в централното управление на съответното държавно предприятие положителната разлика между приходите и разходите, предвидени във финансовия му план, както и средствата, необходими за формиране на фонд "Инвестиции в горите" и фонд "Резервен".
(4) Условията и редът за превеждане на средствата от териториалните поделения на държавното предприятие в неговото централно управление се определят с правилника за организацията и дейността на съответното държавно предприятие.

Чл. 177. Средствата, постъпили в приход на държавното предприятие, се разходват за изпълнение на възложените му със закона дейности и мероприятия, предвидени в утвърдения финансов план на предприятието.

Чл. 178. За обезпечаване финансовата стабилност на държавното предприятие и осигуряване на целеви инвестиции за изпълнение на дейностите, възложени му със закона, предприятието формира фонд "Инвестиции в горите" и фонд "Резервен".

Чл. 179. (1) Фонд "Инвестиции в горите" се формира от част от продажната цена на дървесината и недървесните горски продукти, добивани от горските територии - държавна собственост, определена с постановление на Министерския съвет.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Средствата на фонд "Инвестиции в горите" се разходват за залесяване, закупуване на горски територии, проектиране и строителство на горски пътища и транспортна техническа инфраструктура, проектиране и изграждане на технико-укрепителни съоръжения, както и за изпълнение на проекти, съфинансирани от европейски програми.
(3) Средствата на фонд "Инвестиции в горите" се разходват по решение на министъра на земеделието и храните.
(4) Разходите, направени със средства от фонд "Инвестиции в горите" са данъчно признати разходи.

Чл. 180. (1) Фонд "Резервен" се формира от:
1. една десета от печалбата след данъчно облагане, която се отделя, докато средствата във фонда достигнат една десета от стойността на активите по баланса на предприятието;
2. част от преразпределената по решение на министъра на земеделието и храните печалба след данъчно облагане.
(2) Средствата на фонд "Резервен" могат да се използват само за:
1. покриване на годишната загуба;
2. покриване на загуби от предходната година.
(3) Средствата на фонд "Резервен" се разходват по решение на министъра на земеделието и храните.

Глава единадесета.
УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ - СОБСТВЕНОСТ НА ОБЩИНИ


Чл. 181. (1) Управлението на горските територии - общинска собственост, се осъществява:
1. от общинска горска структура, организирана в една от следните форми:
а) структурно звено в администрацията на общината;
б) търговско дружество, в което общината е едноличен собственик на капитала;
в) общинско предприятие по смисъла на Закона за общинската собственост.
2. от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства въз основа на договор;
3. от физически лица или търговци, вписани в публичните регистри по чл. 235 и 241, въз основа на договор.
(2) Изборът на формата на управление по ал. 1, както и на лицата по ал. 1, т. 3 се определя с решение на общинския съвет.
(3) Когато горските територии - собственост на общината, са с площ над 1500 хектара, управлението на горските територии се осъществява по един от начините по ал. 1, т. 1 или 2.
(4) В едномесечен срок от избора на формата на управление по ал. 1 кметът на общината писмено уведомява за това регионалната дирекция по горите.
(5) За ръководител на общинска горска структура се назначава лице, което отговаря на изискванията за директор на държавно горско стопанство и е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.
(6) Общинският съвет определя с наредба реда за управление на горските територии - общинска собственост.
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Промяна на определената форма на управление по ал. 1 се извършва с решение на общинския съвет.

Чл. 182. Ръководителят на общинската горска структура и лицата, назначени в нея на длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, носят униформено облекло при изпълнение на служебните си задължения и имат правата и задълженията по чл. 190, ал. 2 в горските територии - общинска собственост, в които осъществяват служебните си задължения, като разходите са за сметка на съответния работодател.

Глава дванадесета.
УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ - СОБСТВЕНОСТ НА ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА И НА ТЕХНИ СДРУЖЕНИЯ


Чл. 183. (1) Горски сдружения са обединения на физически и юридически лица - собственици на поземлени имоти в горски територии, създадени по действащото законодателство с цел съвместно стопанисване и управление на имотите им.
(2) Изпълнителната агенция по горите подпомага образуването и дейността на горски сдружения, които отговарят на следните изисквания:
1. осъществяват някои от следните дейности:
а) изпълнение на горскостопански планове;
б) изпълнение на горскостопански мероприятия;
в) покупка и продажба и преработване на дървесина и недървесни горски продукти;
г) опазване и защита на горските територии;
д) строеж и поддържане на горски пътища и на съпровождащата горскостопанската дейност инфраструктура;
е) закупуване на машини и съоръжения за изпълнение на горскостопански дейности, както и за преработване на дървесина и недървесни горски продукти;
2. обединяват съседни имоти на собственици с обща площ на имотите им след обединението не по-малка от 100 хектара;
3. (В сила от 01.01.2016 г.) горите им са сертифицирани.
(3) Горско сдружение, на което е наложена санкция за нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, не може да бъде подпомагано за срок една година от влизането в сила на наказателното постановление.

Чл. 184. Подпомагането по чл. 183 може да се осъществява чрез:
1. предоставяне на информация за разработване на горскостопански планове и програми;
2. съдействие за уедряване на отделни имоти в общ горски масив, включително безвъзмездно извършване на оценките на имотите - обект на замяна и уедряване;
3. консултации и обучение за управление на сдружението за прилагане на добри горскостопански практики;
4. консултации при изграждането на горски пътища;
5. консултации при организирането и провеждането на мероприятия за защита на горите.

Чл. 185. (1) Представителството на членовете на горски сдружения, в които собствеността на отделните собственици е в идеални граници, се осъществява от председателите, съответно от управителите им, по решение на управителния орган на сдружението.
(2) По реда на ал. 1 се осъществява и представителството на членовете на горски сдружения във връзка с участието им в национални и международни проекти и програми.

Чл. 186. (1) Физически и юридически лица - собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейностите в съответната територия:
1. самостоятелно, когато са вписани в публичния регистър по чл. 235 или 241;
2. чрез възлагане на:
а) държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства;
б) общински горски структури по чл. 181, ал. 1, т. 1;
в) физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл. 235 и 241.
(2) Собствениците на поземлени имоти в горски територии, които са възложили изпълнението на дейностите по реда на ал. 1, т. 2, са длъжни в 14-дневен срок от сключването на договора за възлагане да уведомят писмено съответната регионална дирекция по горите за датата на сключването му, а в случаите по ал. 1, т. 2, буква "в" - и за номера на удостоверението за регистрация на лицето, с което е сключен договорът.

Глава тринадесета.
ОПАЗВАНЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ

Раздел I.
Общи положения


Чл. 187. (1) Опазването на горските територии обхваща действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на закона.
(2) Действията по предотвратяване на нарушенията се организират от собствениците на съответните горски територии за тяхна сметка.
(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 хектара включително, действията по ал. 2 се организират и финансират от държавните предприятия по чл. 163.

Чл. 188. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от:
1. държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства - за горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на съответните държавни предприятия по чл. 163, както и за териториите по чл. 187, ал. 3;
2. учебно-опитните горски стопанства - за горските територии, предоставени им за управление;
3. общините - собственици на гори - за горските територии - тяхна собственост.
(2) Опазването на горските територии - собственост на физически лица, на юридически лица или на техни обединения извън посочените в ал. 1, може да се извършва от лица, наети от собственика или въз основа на договор.
(3) Кметовете на общини могат да назначават лица за предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии, попадащи в землището на съответната община.

Чл. 189. Служителите на Министерството на вътрешните работи със съдействието на служителите и лицата по чл. 188 предприемат действия за предотвратяване и разкриване на престъпления, свързани с дейностите в горските територии.

Чл. 190. (1) Функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование.
(2) Лицата по ал. 1:
1. опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания;
2. следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти;
3. проверяват всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания от горите;
4. следят за спазването на противопожарните правила, а при пожар предприемат действия за неговото ограничаване и потушаване;
5. следят за появата на болести, вредители и други повреди;
6. опазват защитените видове животни и растения и следят за спазването на режимите на защитените територии и защитените зони;
7. сигнализират незабавно органите на Министерството на вътрешните работи при установяване на данни за извършване на престъпления, свързани с дейностите в горите, и съдействат за тяхното разкриване;
8. дават предписания при констатиране на пропуски и нарушения;
9. издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горските територии;
10. задържат вещите - предмет на нарушения, както и вещите, които са послужили за тяхното извършване;
11. уведомяват незабавно органите по Закона за устройство на територията за извършване на незаконно строителство в горските територии;
12. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) спират превозни средства, които превозват дървесни и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход.
(3) При изпълнение на задълженията си лицата по ал. 1 се легитимират:
1. със служебни карти - за служителите, назначени за опазване на горските територии - държавна и общинска собственост;
2. с удостоверения - за лицата, наети за опазване на горските територии, извън посочените в т. 1.
(4) Служебните карти и удостоверенията по ал. 3 се издават от съответната регионална дирекция по горите по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
(5) Лицата, изпълняващи функции по опазване на горските територии, имат право да носят и употребяват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие.
(6) При изпълнение на служебните си задължения служителите, назначени за опазване на горските територии - държавна или общинска собственост, носят униформено облекло и отличителни знаци, които не могат да се преотстъпват.

Чл. 191. (1) Лицата по чл. 190, ал. 1 могат да упражняват правомощията по чл. 190, ал. 2 върху съответните територии, за които са наети.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Служителите, назначени за опазване на горските територии - държавна собственост, имат правомощията по чл. 190, ал. 2, т. 1 - 8 и 12 и извън поверените им за опазване горски територии в района на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Служителите, назначени за опазване на горските територии - общинска собственост, имат правомощията по чл. 190, ал. 2, т. 1 - 8 и 12 и извън поверените им за опазване горски територии на територията на съответната община.

Чл. 192. (1) Работодателите задължително застраховат наетите от тях лица, изпълняващи функции по опазване на горските територии, със застраховка "Живот и злополука".
(2) На наетите лица по ал. 1, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
(3) При смърт на наето лице по ал. 1 при или по повод изпълнение на служебни задължения на съпруга, децата и родителите на загиналия се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

Чл. 193. (1) Работниците и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и на общините - собственици на гори, чиито служебни задължения изискват да живеят в горите, могат да ползват жилищни помещения, предоставени им от техните работодатели.
(2) За ползване на жилищните помещения лицата по ал. 1 подават заявление, въз основа на което съответният работодател издава настанителна заповед и сключва договор.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Работниците и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, на централните управления на държавните предприятия по чл. 163, на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и на общините - собственици на гори, могат да ползват ежегодно до 10 пространствени куб. м дърва за огрев от горските територии - държавна или общинска собственост, срещу заплащане на разходите за добив.
(4) С правата по ал. 3 се ползват след пенсионирането си и лица с трудов или служебен стаж над 20 години, работили в администрации, структури или при търговци, чиито служебни задължения са били свързани с управлението, стопанисването или ползването на горски територии - държавна или общинска собственост, както и съпругът на починал служител, когато е в пенсионна възраст.
(5) Работниците и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и на общините - собственици на гори, имат право за всеки прослужени 10 години да получат до 5 куб. м дървен строителен материал от горските територии - държавна или общинска собственост, срещу заплащане на разходите за добив.
(6) Условията и редът за ползване на дървесина по ал. 3 - 5 се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.

Чл. 194. (1) Държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства, физическите, юридическите лица и общините - собственици на гори, могат да сключват договори с Министерството на вътрешните работи за опазване на горските територии - тяхна собственост или предоставени им за управление.
(2) Общините - собственици на гори, могат да възлагат опазването на горските територии на изградените звена "Общинска полиция".
(3) Лицата по ал. 1 и 2 уведомяват писмено регионалната дирекция по горите за сключените от тях договори.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2011 г.) Собственици на гори могат да сключват договори с лица, извършващи частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност, за опазване на горските територии - тяхна собственост, и уведомяват писмено за това регионалната дирекция по горите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2011 г.) За извършване непосредственото опазване на горските територии лицата, извършващи частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност, назначават лица с лесовъдско образование.
(3) Опазването на горските територии по реда на ал. 1 и 2 се извършва съгласно разпоредбите на този закон.

Раздел II.
Контрол


Чл. 196. (1) Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол върху употребата на биомаса, получена от дървесина, която се използва за производство на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници по смисъла на Закона за енергията от възобновяеми източници.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Във връзка с осъществяването на контролните функции по ал. 1 Изпълнителната агенция по горите и Министерството на вътрешните работи могат да сключат договор за сътрудничество.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Условията и редът за осъществяване на дейностите по контрол и опазване на горските територии се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 197. Служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите:
1. имат право на достъп до съответната документация и до обектите, подлежащи на контрол по този закон;
2. имат право да изискват документи и да получават информация, необходима за изпълнението на контролните им функции;
3. имат право да спират превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход;
4. имат право да задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване;
5. дават консултации и правят предписания при констатиране на пропуски и нарушения;
6. издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на селскостопанското имущество и подзаконовите актове по прилагането им;
7. сигнализират незабавно органите на Министерството на вътрешните работи при установяване на данни за извършване на престъпления, свързани с дейностите в горите, и съдействат за тяхното разкриване;
8. контролират спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти;
9. контролират спазването на противопожарните правила;
10. контролират спазването на режимите в защитените територии и защитените зони;
11. извършват експертизи, анализи и оценки на извършените лесовъдски дейности в горските територии;
12. имат правата по чл. 67, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча;
13. съставят актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон;
14. уведомяват незабавно органите по Закона за устройство на територията за извършване на незаконно строителство в горските територии;
15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) имат правата по чл. 200, ал. 1, т. 5 и 6.

Чл. 198. (1) Непосредственият контрол върху дейностите, извършвани в горските територии, се осъществява от горски инспектори - служители на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури.
(2) За горски инспектор може да бъде назначено лице, което:
1. има придобито:
а) висше лесовъдско образование;
б) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) средно лесовъдско образование;
2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;
3. отговаря на изискванията за носене и съхранение на оръжие, както и за психо-физическа годност и професионална подготовка за заемане на длъжността.
(3) Условията и редът за назначаване на горски инспектори, както и специфичните изисквания за психо-физическа годност и професионална подготовка по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 199. (1) Горските инспектори с висше лесовъдско образование имат правомощията по чл. 197.
(2) Горските инспектори със средно лесовъдско образование имат правомощията по чл. 197, с изключение на това по т. 11.

Чл. 200. (1) При изпълнение на служебните си задължения горските инспектори имат право да:
1. отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи;
2. използват физическа сила и помощни средства само ако не могат да изпълнят служебните си задължения по друг начин, при:
а) противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
б) задържане на правонарушител;
в) нападения срещу служителите или граждани;
г) групови нарушения на обществения ред;
3. задържат лице, което:
а) не се подчинява на законно разпореждане;
б) оказва съпротива при изпълнение на законно разпореждане;
4. използват при установяване на нарушения по този закон и подзаконовите актове по прилагането му технически средства или системи, заснемащи или записващи:
а) деянието, датата и точния час на извършеното нарушение;
б) извършителя, свидетелите, както и средствата, използвани за извършване на нарушението;
5. използват моторни превозни средства със специален режим на движение;
6. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) носят и използват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана.
(2) При задържане на правонарушител по ал. 1, т. 3 незабавно се уведомяват компетентните полицейски органи.
(3) При предаване на задържания правонарушител на съответните полицейски органи се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на полицейските органи. Протоколът съдържа:
1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
2. дата на съставяне на протокола;
3. дата и място на задържането;
4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
5. собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес;
6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания;
8. подпис на горския инспектор.
(4) Преди предаване на лицето и съставянето на протокола по ал. 3 на задържаното лице се извършва медицински преглед.
(5) Горските инспектори използват физическа сила и помощни средства по ал. 1, т. 2 след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение. Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на правонарушителя, като горските инспектори са длъжни:
1. по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени;
2. да преустановят използването на физическа сила и помощни средства незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(6) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.
(7) След използване на физическа сила и помощни средства горските инспектори изготвят доклад до ръководителя си.
(8) Помощни средства са: белезници, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства.
(9) Оръжието по ал. 1, т. 6 и по чл. 190, ал. 5 може да се използва единствено при неизбежна отбрана, когато използването му се явява абсолютно необходимо. За всеки случай на използване на оръжие се изготвя писмен доклад, екземпляр от който незабавно се предава на съответните полицейски органи.
(10) Условията и редът за използване на помощни средства, моторни превозни средства със специален режим на движение от горските инспектори, както и организацията и редът за принудително отвеждане на нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 201. (1) Служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, както и горските инспектори могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време.
(2) При изпълнение на служебните си задължения служителите по ал. 1 се легитимират със служебни карти. Служебните карти се издават от Изпълнителната агенция по горите по образец, утвърден от изпълнителния директор.
(3) При изпълнение на служебните си задължения служителите по ал. 1 носят униформено облекло и отличителни знаци, които не могат да се преотстъпват.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Работодателите задължително застраховат служителите по чл. 197 и горските инспектори със застраховка "Живот и злополука".
(5) На служители по ал. 1, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
(6) При смърт на служител по ал. 1 при или по повод изпълнение на служебни задължения на съпруга (съпругата), децата и родителите на загиналия се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.
(7) Органите на държавната и на местната власт, организациите и лицата са длъжни да оказват съдействие на служителите по ал. 1 при изпълнение на правомощията им.
(8) Собствениците и ползвателите на обекти за складиране, преработка и/или търговия с дървесина или недървесни горски продукти са длъжни да допускат служителите по ал. 1 за извършване на проверки.

Чл. 202. Министърът на земеделието и храните приема наредба за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване и сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в Изпълнителната агенция по горите, в нейните структури и в държавните предприятия по чл. 163.

Чл. 203. (1) За осъществяване на контролната дейност могат да се изграждат контролни горски пунктове с цел проверки относно законния произход на превозваната дървесина, дивечови и други недървесни горски продукти.
(2) Водачите на превозни средства, които превозват дървесина, дивечови и други недървесни горски продукти, са длъжни да спират за проверка при подаден сигнал от горските инспектори, както и на контролните горски пунктове.
(3) Условията и редът за откриване и закриване на контролни горски пунктове се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 204. Определените за сеч дървета, когато това се изисква по наредбата по чл. 101, ал. 3, както и дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 205. Право да притежават и да използват контролна горска марка имат лицата, упражняващи лесовъдска практика и вписани в регистъра по чл. 235.

Чл. 206. Собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина, да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина.

Чл. 207. Дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината.

Чл. 208. Образците на марките, условията и редът за тяхното придобиване, предоставяне и употреба се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 209. Забранява се преотстъпването на контролните горски марки и на производствените марки.

Чл. 210. (1) Изпълнителната агенция по горите води единен регистър на контролните горски марки, а регионалните дирекции по горите - на производствените марки.
(2) При кражба или изгубване на контролна горска марка или производствена марка лицето, което я е използвало, е длъжно в срок до 24 часа да уведоми съответния орган по ал. 1.

Чл. 211. (1) Дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет.
(2) Превозните билети се издават:
1. от оправомощени от директора служители в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства - за дървесината, добита от горските територии, в които упражняват служебните си задължения;
2. от лицата, упражняващи лесовъдска практика - за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика.
(3) Собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, или оправомощени от тях лица издават превозни билети за дървесината, която се транспортира от обекта.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината, добита извън горските територии, се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината.

Чл. 211а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) (1) Недървесните горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и коледните елхи се транспортират придружени с превозен билет за недървесни горски продукти по образец.
(2) Превозните билети по ал. 1 се издават от:
1. оправомощени от директора служители в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства - за недървесните горски продукти, добити от горските територии, в които упражняват служебните си задължения;
2. лицата, упражняващи лесовъдска практика - за недървесните горски продукти, добити от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика;
3. длъжностно лице, определено от кмета на общината - за недървесните горски продукти, добити извън горските територии.

Чл. 212. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Произходът на дървесина и недървесни горски продукти от внос и от вътрешнообщностна доставка за Европейския съюз се доказва с документите, с които е осъществен вносът или доставката.

Чл. 213. (1) (Предишен текст на чл. 213 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:
1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка;
2. дървесина, непридружена с превозен билет;
3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход;
4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти.
(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Забранява се употребата на необработен дървен материал от категориите едра строителна дървесина и средна строителна дървесина - III клас на сортиментност за производство на енергия от биомаса.

Глава четиринадесета.
БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ


Чл. 214. (1) Физическите и юридическите лица, извършващи дейности в горския сектор, могат да създават браншови организации въз основа на следните производствени принципи:
1. бранш "Горско стопанство" - обхваща дейностите по чл. 233 и 241;
2. бранш "Дървопреработваща и мебелна промишленост" - обхваща дейностите по първична и вторична преработка на дървесина.
(2) Браншовите организации в горския сектор са юридически лица с нестопанска цел, които се учредяват, регистрират, управляват, преобразуват и прекратяват по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и осъществяват дейност в обществена или в частна полза.
(3) Браншовите организации извършват своята дейност при спазване на закона, въз основа на устава и в изпълнение на решенията на своите органи на управление.
(4) Браншовата организация по ал. 1 не може да нарушава самостоятелността на своите членове или на друга браншова организация.
(5) Наименованието на браншовата организация трябва да съдържа ясно означение, че представлява обединение на лица на браншови принцип, както и да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.

Чл. 215. (1) Браншова организация в бранш "Горско стопанство" могат да учредят свободно и на доброволен принцип физически лица и търговци, регистрирани в публичните регистри по чл. 235 и 241.
(2) Браншова организация в бранш "Дървопреработваща и мебелна промишленост" могат да учредят свободно и на доброволен принцип юридически лица, вписани в регистрите на производствените марки.

Чл. 216. (1) Членове на браншова организация в бранш "Горско стопанство" могат да бъдат лица, които са регистрирани в публичните регистри по чл. 235 или 241.
(2) Членове на браншова организация в бранш "Дървопреработване и мебелна промишленост" могат да бъдат търговци, които са вписани в регистрите на производствените марки.

Чл. 217. (1) Браншовите организации се обединяват в една национална браншова организация за всеки от браншовете по чл. 214.
(2) Всяка новорегистрирана браншова организация е член по право на създадената национална браншова организация и подава молба за членство в срок до един месец от своята регистрация.
(3) Член на националните браншови организации по ал. 1 може да бъде единствено браншова организация.