навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони
Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ

НАРЕДБА № 4 ОТ 1 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

В сила от 14.07.2009 г.
Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.54 от 14 Юли 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 15 Юли 2011г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player

Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) С наредбата се определят изискванията при проектирането, изпълнението и поддържането на строежите (елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията) за осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания.
(2) Изискванията на наредбата се прилагат и при извършване на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуващи елементи на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.
(3) Наредбата се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и инвестиционните проекти, правилата и нормативите за устройство на територията и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите.


Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при:
1. изработване и изменение на подробните устройствени планове на урбанизираните територии;
2. извършване на благоустройствени и паркоустройствени мероприятия;
3. проектиране, изпълнение и поддържане на нови и на съществуващи елементи на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията;
4. извършване на строителни и монтажни работи в производствени сгради с производство, което позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания;
5. проектиране, изпълнение, експлоатация и поддържане на нови и на съществуващи сгради и съоръжения, разположени в поземлени имоти с масов достъп извън урбанизираните територии, при осигуряване на достъпна среда до тях (крайпътни строежи, бензиностанции и газостанции, мотели, къмпинги, лесопаркове, защитени територии и др.);
6. разработване на програми, с които се определят (предвиждат) мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда по чл. 169, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ);
7. извършване на оценка за съответствието на инвестиционните проекти на строежите с изискванията по тази наредба.
(2) Проектната документация (проектните решения) за достъпната среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията се представя в част архитектурна на инвестиционния проект при спазване изискванията на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.).
(3) В обяснителната записка към инвестиционните проекти на елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията се включва раздел "Решения за достъпност", разработен от проектанти със съответната правоспособност и при отчитане на специфичните ергономични нужди на хората с намалена подвижност.
(4) Докладът за резултатите от обследването, което се извършва по реда на наредбата по чл. 176а, ал. 6 ЗУТ, съдържа оценка (одит) за достъпност за съответствие с изискванията по тази наредба и технически мерки за удовлетворяването им.
(5) Устройствените планове на урбанизираните територии се придружават от схеми и обяснителна записка за достъпност, изготвени въз основа на решение на съответния експертен съвет по устройство на територията и по предписание на компетентния орган за изработването на плана.


Чл. 3. (1) Дейностите, свързани с устройството, изграждането и поддържането на урбанизираните територии с оглед ползването им от цялото население, в т.ч. от хората с увреждания, се осъществяват от централните и териториалните органи на изпълнителната власт.
(2) Кметовете на общини осигуряват публична информация за достъпните маршрути в урбанизираната територия, които се изграждат и поддържат при спазване изискванията на наредбата (чрез достъпни информационни карти, разположени на ключови обществени места, в т.ч. в сградата на съответната община, както и на достъпна интернет страница на общината или по друг подходящ начин).
(3) При оценяване съответствието на инвестиционните проекти на строежите в експертните съвети на одобряващите администрации и в държавните приемателни комисии за въвеждане в експлоатация на строежите участват и представители на национално представителните организации на хора с увреждания и за хора с увреждания.

Част втора.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УРБАНИЗИРАНАТА ТЕРИТОРИЯ И НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Глава първа.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ


Чл. 4. (1) Елементите на достъпната среда в урбанизираната територия са, както следва:
1. пешеходни пространства;
2. кръстовища и пешеходни пътеки;
3. елементи за преодоляване на различни нива;
4. достъпни места за паркиране;
5. спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
6. елементи на обзавеждането на достъпната среда.
(2) За хората с различни видове увреждания се спазват специфичните изисквания при придвижване, в т.ч.: на дълги разстояния, по наклонени повърхности, с технически помощни средства, с водач, при пресичане на улици, качване и слизане по стълби, стоене, натискане на бутони и хващане, осигуряване на обсег на достъпност и височина на погледа (фиг. 1, 2, 3 и 4).
(3) Информация за контраста и за подходящото осветление на повърхностите с оглед ползването им от хора с увреждания без опасност от заслепяване е дадена в приложение № 1.



Фиг. 1. Необходими минимални площи и размери при придвижване



Фиг. 2. Обсег на достъпност на ръцете на човек в инвалидна количка (в cm)
Означения:
1. Плътната линия показва обсега на достъпност за жените.
2. Прекъснатата линия показва обсега на достъпност за мъжете.



Фиг. 3. Основни размери на човек в инвалидна количка



Фиг. 4. Минимална широчина на достъпните маршрути


Чл. 5. (1) Елементите на достъпната среда се свързват помежду си с достъпен маршрут, както следва:
1. от улици и пешеходни пространства до достъпен вход на сграда или съоръжение;
2. от достъпни места за паркиране до достъпен вход на сграда или съоръжение;
3. от спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници до достъпен вход на сграда или съоръжение.
(2) В урбанизираните територии с първостепенно значение се устройват следните достъпни маршрути:
1. от приемните сгради на транспорта (автогари, железопътни гари, летища, морски и речни гари) до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;
2. от сградите на лечебните заведения до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;
3. от административните сгради на централните изпълнителни органи и на общинската администрация до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;
4. от достъпните сгради на учебните заведения до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;
5. пешеходните пространства в централните зони на урбанизираните територии, предназначени за многофункционално ползване;
6. от достъпните сгради за обществено обслужване и достъпните жилищни и производствени сгради до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране.
(3) Изградените достъпни маршрути, пространства и елементи на урбанизираните територии се обозначават с международния символ за достъпност (фиг. 5). Те се осигуряват с осветление с минимална осветеност 20 lx, измерено на нивото на пода и насочено по начин, удобен за ориентация на хората с увреждания, без да се създава опасност от заслепяване.



Фиг. 5. Международен символ за достъпност

Глава втора.
ПЕШЕХОДНИ ПРОСТРАНСТВА


Чл. 6. (1) Достъпните маршрути в пешеходните пространства за движение в хоризонтална посока отговарят на следните изисквания:
1. надлъжен наклон не повече от 5 % (1:20) и напречен наклон от 1,5 (1:66) до 2,5 % (1:40);
2. широчина не по-малка от 120 cm, като през 50 m се осигурява място за разминаване на две инвалидни колички с широчина не по-малка от 180 сm;
3. настилките са равни и нехлъзгави.
(2) Когато при извършване на основни обновявания и реконструкции не могат да бъдат спазени изискванията по ал. 1, т. 2, се допуска достъпното пешеходно пространство да се изпълнява с широчина не по-малка от 90 сm, без препятствия.
(3) В случаите, когато не могат да бъдат спазени изискванията по ал. 1, се проектира и изпълнява алтернативен достъпен маршрут.
(4) Допуска се при извършване на основни обновявания и реконструкции пешеходните пространства със стълби или стръмни наклони да не се преустройват, при условие че е изпълнен и се поддържа удобен алтернативен достъпен маршрут.


Чл. 7. (1) За улесняване на ориентацията на хора с увредено зрение в достъпните пешеходни пространства се изпълняват тактилни ивици - за информация и за внимание, контрастни на цвета на съседната настилка.
(2) Тактилните ивици за информация се изпълняват преди тактилните ивици за внимание при смяна на посоката на достъпния маршрут, преди препятствие, при разлика във височина и др., както следва:
1. от тактилни плочи с три релефни ивици, ориентирани по посоката на придвижване;
2. с дължина най-малко 2 m и на разстояние до 50 cm от сградите или обезопасената страна на достъпните маршрути.
(3) При преминаване на достъпни маршрути с дължина, по-голяма от 10 m, през открити пространства, където няма други ориентири за хора с увредено зрение, се предвиждат тактилни ивици за информация, които служат за насочваща ивица по дължината на маршрута.
(4) Тактилните ленти за внимание се изпълняват като един ред тактилни плочи за внимание на разстояние 40 cm преди опасност (пътно платно, препятствие и др.) при спазване на следните изисквания:
1. минимални размери, както следва: широчина 30 сm, дължина 30 сm и дебелина 5 сm;
2. релеф от скосени полусфери; растерът между полусферите се определя в техническата спецификация на производителя; примерен план и профил на тактилна плоча и детайл на скосена полусфера са показани на фиг. 6.
(5) Към тактилните ивици за информация и за внимание могат да се поставят и други елементи за ориентация на хората с увредено зрение, като говорими устройства, задействани с дистанционно управление или с бутон, или други подобни устройства, релефни карти и др.


Чл. 8. Свободното пространство над достъпния маршрут в хоризонтална посока се осигурява, като се спазват следните изисквания:
1. разстоянието от долната част на препятствие (например табели, козирки и др.) до настилката е не по-малко от 230 сm;
2. при препятствия, монтирани на височина, по-малка от 230 сm, и с широчина, по-голяма от 10 сm, се поставят бариери на височина най-малко 68 сm и с широчина, равна на широчината на препятствието (фиг. 7, позиция "а");
3. когато по протежение на тротоарите, пешеходните алеи и пътеките има предмети с долни ръбове на разстояние до 68 сm от настилката, те могат да навлизат неограничено в свободното пространство, при условие че не се намалява необходимата за движение широчина (фиг. 7, позиция "б");
4. монтирани предмети с долни ръбове на разстояние от 68 до 230 сm от настилката не ограничават с повече от 10 сm достъпната широчина от 120 сm (фиг. 7, позиция "в"); ръбовете на монтираните предмети се покриват с ударопоглъщащ материал (каучук, гума и др.) за обезопасяване от нараняване при удар.


Чл. 9. Правоъгълните отвори на решетките, които покриват шахти и други отвори, са с размер по късата им страна не по-голям от 2 сm и се ориентират с по-дългата си страна перпендикулярно на посоката на движение (фиг. 8).



Фиг. 6. Примерен план и профил на тактилна плоча и детайл на скосена полусфера (размерите са в cm)



Фиг. 7



Фиг. 8. Ориентация на решетките, покриващи шахти и други отвори (размерите са в cm)


Чл. 10. Информационно-указателните табели в урбанизираните територии се поставят на височина от повърхността на настилката, както следва:
1. табели с наименования на улици - най-много до 250 сm (фиг. 9а и б);
2. табели с номера на сгради - най-много до 200 сm (фиг. 9а);
3. при поставяне на карти и на информационни табели по пешеходни пространства и на обществени сгради минималната височина от долния ръб на табелата до повърхността на настилката е 90 сm, а максималната височина от горния ръб на табелата - 180 сm (фиг. 9в).


Фиг. 9

Глава трета.
КРЪСТОВИЩА


Чл. 11. (1) Преминаването през пътното платно се осъществява на регулирани и нерегулирани кръстовища.
(2) На кръстовища със светофарни уредби зелената светлина се съпровожда от звуков сигнал, който се включва едновременно със сигнала със зелена светлина и спира с подаването на сигнал с червена светлина.
(3) На кръстовища, разположени на достъпен маршрут без светофарни уредби, се поставя пътен светофар със светлинен и звуков сигнал и с командно табло за ръчно управление на смяната на светлинните сигнали. Командното табло включва освен бутон за задействане на светофара и насочваща стрелка и/или тактилна карта на кръстовището. Командното табло се монтира от лявата страна по посока на движението на разстояние 100 сm от нивото на прилежащия терен.


Чл. 12. (1) По достъпните маршрути в урбанизираната територия тротоарите се скосяват в местата на пресичане на улици, на всяка пешеходна пътека от двете страни на улицата, при смяна на нивата пред входовете на сгради и между достъпен паркинг и тротоар.
(2) Преминаването от тротоара към пътното платно се осъществява чрез скосяване на тротоара с широчина не по-малка от 120 сm и наклон не повече от 5 % (1:20) до изравняване с нивото на пътното платно. Преходът между хоризонталната повърхност на тротоара и скосената му част се изпълнява чрез странични наклонени участъци с наклон 6,25 % (1:16) (фиг. 10).
(3) Скосяването на тротоара към пътното платно се изпълнява като продължение на достъпния маршрут и се предвижда извън зоната на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и дъждоприемните шахти.


Фиг. 10. Скосяване на тротоара към пътното платно


Чл. 13. (1) На регулирани и нерегулирани кръстовища, в които пътното платно и тротоарът са на едно ниво, се предвиждат тактилни ивици, контрастни на цвета на съседната настилка.
(2) Тактилните ивици се оцветяват в зависимост от вида на кръстовището и се разполагат, както следва:
1. червени тактилни ивици - на регулирани кръстовища;
2. жълти тактилни ивици - на нерегулирани кръстовища.
(3) На разстояние 40 cm преди скосената част на тротоара (без страничните скосявания) се изпълняват тактилни ивици от един ред тактилни плочи за внимание, които се полагат перпендикулярно на посоката на движение.
(4) При кръстовище с остров върху пътното платно тактилната повърхност се изпълнява, както следва:
1. изравнената част на острова с пътното платно, предназначена за движение на пешеходци, се изпълнява изцяло от тактилни плочи за внимание;
2. когато островът е оборудван с предпазна ограда, се полагат тактилни ивици от един ред тактилни плочи за внимание преди двата изхода на острова на разстояние 40 cm от бордюра;
3. на триъгълен остров тактилни ивици от един ред тактилни плочи за внимание се полагат от всичките му страни на разстояние 40 cm преди бордюра.

Глава четвърта.
ЕЛЕМЕНТИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ НИВА В УРБАНИЗИРАНАТА ТЕРИТОРИЯ


Чл. 14. Преодоляването на различни височини вследствие на разликата между нивата на терена се осъществява чрез:
1. стълби;
2. рампи;
3. подемни платформи;
4. асансьори.


Чл. 15. (1) Външните стълби отговарят на изискванията за достъпност, при условие че:
1. стълбищното рамо на новопроектирани външни стълби е с широчина най-малко 120 сm; стълбищното рамо на съществуващи външни стълби е с широчина не по-малка от 90 сm за движение в една посока и не по-малка от 150 сm за движение в две посоки;
2. височината, преодолявана от едно стълбищно рамо, е не по-голяма от 120 сm;
3. стълбищните площадки са с дължина най-малко 150 сm по посока на движението;
4. външните стъпала са с еднакви размери: с широчина най-малко 32 сm и височина най-много 15 сm, със скосени навътре чела (фиг. 11);
5. първото и последното стъпало са с цвят, контрастен на цвета на съседната настилка (с изключение на червения цвят);
6. преди първото и след последното стъпало е изпълнена ивица от тактилна настилка с широчина 90 сm по посока на движението, оцветена контрастно (с изключение на червения цвят).



Фиг. 11. Размери на външните стъпала
(2) Когато при извършване на реконструкция или основно обновяване на съществуващи стълби не може да бъде изпълнено изискването за скосяване на челата на стъпалата, в предната им част се полага настилка от нехлъзгав материал с широчина 40 mm и дебелина не повече от 1 mm (фиг. 12). Настилката е с цвят, различаващ се от цвета на стълбището.



Фиг. 12
(3) От двете страни на стълбищното рамо се изграждат парапети при спазване на следните изисквания:
1. ръкохватките са непрекъснати и кръгли с диаметър от 3 до 5 сm, монтирани по такъв начин, че да не се въртят в сглобките, и да започват най-малко 30 сm преди първото стъпало и да завършват най-малко 30 сm след последното стъпало; ръкохватките на парапети, закрепени за стени, се монтират на разстояние 4 сm от стените (фиг. 13);
2. краищата на ръкохватките са заоблени или плавно извити към съответната стена, стълб или настилка;
3. най-малко от едната страна на стълбищното рамо има двоен парапет, като височината на ръкохватките е между 50 и 75 cm - за ползване от деца и от малки хора, и между 85 и 100 cm - за общо ползване;
4. когато широчината на стълбищното рамо е по-голяма от 360 сm, се предвижда междинен двоен парапет;
5. парапетите се изпълняват с цвят, контрастен на цвета на съседната настилка.
(4) За улесняване ориентацията на хора със зрителни увреждания в долната част на парапета или на стената на височина от 85 до 100 cm се поставя тактилен знак с кратка информация (например за посока, за местоположение и др.), написана с Брайлово писмо или с призматични букви и числа.



Фиг. 13. Стълбищни парапети


Чл. 16. (1) Рампите на открито и рампите в подлези, надлези и метростанции се изпълняват при спазване на следните изисквания (фиг. 14):
1. имат широчина най-малко 120 сm, мерено между ръкохватките на парапетите;
2. изпълнени са с наклон не повече от 5 % (1:20);
3. на всеки 10 m дължина на рампата има хоризонтална площадка с дължина най-малко 200 сm;
4. в местата, където рампата променя направлението си, е предвидена хоризонтална площадка с размери най-малко 150 сm на 150 сm;
5. от двете страни на рампата се предвижда парапет при спазване на изискванията по чл. 15, ал. 3;
6. по дължината на необезопасените страни (една или две) на рампата се изграждат предпазни бордюри с височина най-малко 5 сm и широчина най-малко 15 сm, върху които се монтират парапетите;
7. на разстояние 40 cm преди началото и след края на рампата е изпълнена тактилна ивица с широчина 60 сm по посока на движението и с цвят, контрастен на цвета на прилежащите настилки;
8. покритията на рампите осигуряват безопасното придвижване на колички (инвалидни, детски, товарни и др.), като се забранява използването на подвижни, хлъзгави и трудни за преодоляване настилки за наклона;
9. рампите са отопляеми или покрити.



Фиг. 14. Рампи
(2) Когато няма техническа възможност за изграждане на рампи с наклон 5 % (поради конструктивни особености на строежа, особености на съществуващата селищна среда и др.), при извършване на реконструкции или основни обновявания на съществуващи строежи се допускат отклонения в наклона на рампата в зависимост от дължината й. Допустимите отклонения в наклона на рампите са дадени в следната таблица:


Таблица
Максимален Максимална Максимална
наклон дължина, m височина, m
1:20 (5 %) - -
1:16 (6 %) 8 0,50
1:14 (7 %) 5 0,35
1:12 (8 %) 2 0,15
1:10 (10 %) 1,25 0,12


Чл. 17. (1) Подемните платформи се предвиждат на места, в които по достъпните маршрути няма техническа възможност за изграждане на стационарна рампа.
(2) Подемни платформи с вертикално движение за преодоляване на нива с височина до 250 сm се предвиждат в непосредствена близост до стълбища или стъпала. Платформите се изпълняват при спазване на следните изисквания (фиг. 15):
1. с размери най-малко 80 на 130 сm;
2. пред всяка платформа се осигурява свободно пространство с размери най-малко 150 на 150 сm;
3. горният ръб на таблото за управление е на височина до 120 сm от нивото на платформата;
4. платформата се управлява с една ръка, без усилие.



Фиг. 15. Подемни платформи


Чл. 18. За асансьори, които обслужват съоръжения в урбанизирана среда, в т.ч. в подлези и метростанции, се спазват изискванията по чл. 50, 51 и 52.

Глава пета.
ДОСТЪПНИ МЕСТА ЗА ПАРКИРАНЕ


Чл. 19. (1) Броят на достъпните места за паркиране на автомобили на хора с увреждания пред сгради за обществено обслужване и жилищни сгради се определя, както следва:
1. най-малко три места за паркиране се предвиждат в паркингите с до 50 места;
2. най-малко 4 на сто от общия брой на местата за паркиране се предвиждат в паркингите с повече от 50 места;
3. най-малко 10 на сто от местата за паркиране се предвиждат в паркингите към сгради, предназначени за лечебни, социални, рехабилитационни, спортни и производствени дейности, и приемни сгради на транспорта.
(2) Когато със заданието за проектиране в жилищните сгради са предвидени жилища за хора с увреждания, броят на достъпните места за паркиране по ал. 1 се увеличава пропорционално за всяко жилище.
(3) От достъпните места за паркиране по ал. 1 и 2 до достъпния вход на сградата се осигурява достъпен маршрут.


Чл. 20. (1) Достъпните места за паркиране се разполагат в непосредствена близост до достъпния вход за пешеходци на паркинга при спазване на следните изисквания:
1. широчината на едно място за паркиране е 360 сm (фиг. 16);
2. местата за паркиране и подходите към тях се изпълняват от нехлъзгава настилка и с наклон не повече от 3 % (1:33).
(2) Достъпните места за паркиране към съществуващи сгради се разполагат на разстояние до 50 m от достъпния вход на сградата, когато няма техническа възможност за устройването им в непосредствена близост до входа на сградата.


Чл. 21. (1) Достъпните места за паркиране в подземни паркинги се разполагат в непосредствена близост до достъпен асансьор или достъпен вход/изход.
(2) Подземните паркинги се изграждат с височина не по-малка от 240 сm.
(3) За съществуващи подземни паркинги с височина, по-малка от 240 сm, се предвиждат достъпни места за паркиране извън подземния паркинг при спазване изискванията на тази глава.


Фиг. 16. Разполагане на достъпните места за паркиране


Чл. 22. Местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Инвалид" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн., ДВ, бр. 73 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 18 и 109 от 2004 г.) и с пътна маркировка с международния символ за достъпност (фиг. 5).

Глава шеста.
СПИРКИ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА ОТ РЕДОВНИТЕ ЛИНИИ ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ


Чл. 23. (1) На тротоара в района на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници се обособяват две зони при спазване на изискванията за достъпност, както следва:
1. зона за изчакване;
2. зона за качване.
(2) Зоните по ал. 1 се отделят от околното пространство чрез контрастна настилка и се изпълняват тактилни ивици за информация и за внимание.


Чл. 24. Информацията за разписанието на превозните средства се съобразява с изискванията по чл. 34.


Чл. 25. В зоната за изчакване се осигуряват най-малко едно място за сядане и по едно място за детска и инвалидна количка. Местата се защитават срещу неблагоприятни атмосферни условия.


Чл. 26. Зоната за качване отговаря на следните изисквания:
1. успоредно на мястото за спиране и потегляне на превозното средство по дължината на спирката се осигурява свободно пешеходно пространство с широчина най-малко 150 сm;
2. тротоарът се изпълнява скосен по дължината на мястото за спиране и потегляне на превозното средство;
3. елементите на обзавеждането на достъпната среда се разполагат извън свободното пешеходно пространство;
4. на спирките като част от достъпния маршрут се изпълняват тактилни ивици за информация, които водят до тактилните ивици за внимание, с които се обозначава мястото за качване за хора с увредено зрение; тактилните ивици за внимание се изпълняват на разстояние 40 cm преди скосяването на тротоара в зоната за качване;
5. на спирките, където са монтирани устройства за информация (за номера на пристигащото превозно средство и др.), се предвижда възможност за подаване на основната визуална информация, съпроводена от гласово уведомяване.

Глава седма.
ЕЛЕМЕНТИ НА ОБЗАВЕЖДАНЕТО НА ДОСТЪПНАТА СРЕДА


Чл. 27. (1) Елементите на обзавеждането на достъпната среда се предвиждат и монтират така, че да се осигури ползването им от цялото население, в т.ч. от хора с намалена подвижност.
(2) Съществуващи елементи на обзавеждането на селищната среда, като телефони, автомати, чешми и др., чиято оперативна част е разположена на височина, по-голяма от 140 сm, от нивото на пода, се заменят или преустройват при спазване на изискванията на наредбата.


Чл. 28. (1) Обществените телефони се монтират при спазване на изискванията за осигуряване на свободно пространство над достъпния маршрут в хоризонтална посока съгласно чл. 8.
(2) Във всяка група обществени телефони се предвижда най-малко един достъпен телефон при спазване на следните изисквания (фиг. 17):
1. пред телефона е осигурено свободно пространство с размери най-малко 80 сm на 130 сm, с което не се нарушава широчината на достъпния маршрут;
2. най-високата оперативна част на телефона е разположена на височина не повече от 120 сm от настилката;
3. дължината на кабела на слушалката е най-малко 75 сm;
4. телефонните кабини са с размери най-малко 110 сm на 140 сm, с лесно отваряща се навън врата и с място за сядане на височина 50 сm от нивото на пода.



Фиг. 17. Разполагане на достъпен обществен телефон


Чл. 29. Автоматите за кафе, безалкохолни напитки, цигари, билети, банкоматите и други подобни се разполагат при спазване на изискванията за осигуряване на свободно пространство над достъпния маршрут в хоризонтална посока съгласно чл. 8 и отговарят на следните изисквания (фиг. 18):
1. пред автоматите има свободно пространство с размери най-малко 80 на 130 сm;
2. оперативната част на автомата е на височина от 40 до 120 сm от настилката;
3. ползването на автоматите не води до усилие.



Фиг. 18. Разполагане на достъпни автомати за кафе, безалкохолни напитки, цигари, билети, банкомати и други подобни


Чл. 30. (1) В пешеходните пространства се устройват достъпни места за сядане (пейки). Достъпните пейки трябва да са солидни, със седалки с височина 50 сm, да имат облегала и странични ограничители с височина 70 сm (фиг. 19).
(2) Достъпните пейки се разполагат една от друга на разстояние не по-голямо от 50 m. До всяка пейка се предвижда място за инвалидна количка с широчина най-малко 80 cm.



Фиг. 19. Разполагане на достъпни пейки


Чл. 31. Чешмите, разположени на обществени места, отговарят на следните изисквания (фиг. 20):
1. пред чешмата има свободно пространство с размери най-малко 80 на 130 сm;
2. между долната част на коритото и настилката е предвидено свободно място за коленете с височина най-малко 77 сm, широчина 80 сm и дълбочина 50 сm;
3. чучурът на чешмата е на височина не повече от 90 сm, мерено от нивото на прилежащия терен; струята на водата е с височина най-малко 10 сm;
4. кранчетата са монтирани в обсега на достъпност, така че водата да се пуска и спира с една ръка; ползването на кранчетата да не изисква усилие при стискане или натискане или извиване на китката.



Фиг. 20. Разполагане на достъпни чешми


Чл. 32. Пощенските кутии се разполагат така, че отворът им да е достъпен - на височина от 90 до 120 сm.


Чл. 33. Обществените тоалетни кабини, предназначени за хора с увреждания, се разполагат на подходящи и достъпни места (фиг. 21), като:
1. кабините се изпълняват с размери най-малко 150 на 150 сm;
2. се осигурява свободно място за достъп пред кабината с размери 150 на 150 сm;
3. вратата е със светъл отвор най-малко 80 сm и се отваря навън;
4. осовата линия на тоалетната чиния е на разстояние 45 сm от страничната стена;
5. горният ръб на тоалетната чиния е на височина 50 сm от нивото на пода;
6. до тоалетната чиния се монтира странична хоризонтална ръкохватка с дължина най-малко 110 сm, разположена на височина 90 сm от нивото на пода и на разстояние 4 сm от стената, на която е монтирана.



Фиг. 21. Разполагане на достъпни обществени тоалетни кабини


Чл. 34. (1) Символиката като източник на необходима информация за населението се съобразява освен със специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания, и със следните изисквания:
1. минималната височина на буквите се изчислява по следния начин: разстоянието за четене в mm се разделя на 250, при което се получава размерът на шрифта;
2. знаците и символите са контрастни по отношение на фона: светли на тъмен фон или тъмни на светъл фон;
3. буквите, цифрите и символите са изпъкнали най-малко с 0,1 сm.
(2) Наименованията в информационно-указателните табели, с които се обозначават географски имена, имена на улици, площади и др., се изписват освен на кирилица и на латиница при спазване изискванията на Наредба № 3 от 2006 г. за транслитерация на българските географски имена на латиница (ДВ, бр. 94 от 2006 г.).

Част трета.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СГРАДИТЕ, СЪОРЪЖЕНИЯТА И ТЕХНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Глава осма.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ


Чл. 35. (1) Достъпна архитектурна среда се осигурява във всички сгради и съоръжения най-малко чрез:
1. входни и комуникационни пространства;
2. помещения и пространства за общо ползване;
3. санитарно-хигиенни и спомагателни помещения.
(2) При проектирането на нови многофамилни жилищни сгради с повече от 30 жилища най-малко едно жилище се предвижда за хора с увреждания и се разполага на първия надземен етаж в сградата. Проектирането на жилища за хора с увреждания се предвижда със заданието за проектиране.
(3) В производствени сгради с технология на производство, която позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания, се осигурява достъпна среда до съответните работни места и до помещенията и пространствата за общо ползване.


Чл. 36. Достъпните елементи на сградите и съоръженията се съобразяват със специфичните изисквания за различните видове увреждания: придвижване на дълги разстояния, по наклонени повърхности, с технически помощни средства, с водач, качване и слизане по стълби, натискане на бутони и хващане, обсег на достъпност, височина на погледа, както и със средствата за сигнализация и информация.


Чл. 37. Достъпните елементи на сградите и съоръженията се свързват помежду си с достъпни маршрути.


Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Всеки собственик на сграда за обществено обслужване, за която са изпълнени изискванията за достъпност на наредбата, поставя международния символ за достъпност (фиг. 5) на видно място на входа на сградата.
(2) Собственикът на сграда за обществено обслужване по ал. 1, който поддържа електронна страница, обявява на нея информация за хората с намалена подвижност с кратко описание на изградената достъпна архитектурна среда и снимков материал.


Чл. 38. (1) Осветлението в сгради за обществено обслужване се предвижда така, че да осигурява подходяща осветеност на помещенията и удобство при ориентацията на хора с увреждания, без да ги заслепява.
(2) От достъпния вход по достъпните маршрути в сградите (стълби, рампи, коридори и др.) се осигурява осветеност не по-малка от 100 lx, измерена на нивото на пода, от източник със студена светлина.
(3) В зоните и помещенията, които са част от достъпните маршрути в сградите за обществено обслужване, се осигурява равномерна осветеност не по-малка от 200 lx, измерена на нивото на пода.
(4) Осветителните тела с насочена светлина се разполагат така, че да се открояват лицата на хората.
(5) Осветителните тела с насочена светлина (например прожекторите) могат да се използват само като допълнително осветление.

Глава девета.
ВХОДНИ И КОМУНИКАЦИОННИ ПРОСТРАНСТВА


Чл. 39. (1) Сградите за обществено обслужване се проектират с най-малко един достъпен вход.
(2) Достъпният вход на сградата или съоръжението се свързва с достъпния маршрут на урбанизираната среда и отговаря на следните изисквания:
1. проектира се подходящо осветен, защитен срещу неблагоприятни атмосферни условия и означен с международния символ за достъпност;
2. при входове, за преминаването през които се изисква входен билет, има най-малко един достъпен вход със свободна пътека с широчина най-малко 80 cm с възможност за разполагане на инвалидна количка с дължина до 120 cm;
3. когато се предвижда един достъпен вход, за такъв служи главният вход на сградата.
(3) Когато няма техническа възможност за цялостно преустройство на съществуваща сграда за обществено обслужване, на подходящи и видими места от достъпния вход към вътрешните пространства на сградата се поставят символи за достъпност за означаване на изградените достъпни маршрути и за създадените условия за достъпност в сградата (фиг. 22).


Фиг. 22. Символ за означаване на достъпните маршрути в сградите


Чл. 40. (1) Елементите по достъпния маршрут за преодоляване на денивелацията на терена около достъпен вход на сграда или съоръжение (стълби, рампи и подемни платформи) се проектират и изпълняват при спазване на изискванията на чл. 15, 16 и 17.
(2) Пред достъпния вход се устройва хоризонтална площадка с размери най-малко 150 на 180 cm.


Чл. 41. Когато няма техническа възможност да бъдат спазени изискванията за достъпност по отношение на главния вход в съществуваща сграда, се осигурява друг подходящ начин за устройване и ясно означен и достъпен вход в сградата.


Чл. 42. (1) Входните врати на достъпния вход на сградите се предвиждат със светла широчина най-малко 100 cm и светла височина най-малко 210 cm. За съществуващи сгради се допуска входните врати да са със светла широчина най-малко 90 cm.
(2) В случай че по достъпния маршрут има летящи или въртящи се врати, се осигурява достъпна врата с улеснен начин за ползване от хора с намалена подвижност.
(3) В случай че вратата има две независими крила, най-малко едно от тях е с широчина най-малко 90 cm.
(4) Свободното пространство между две последователни врати на панти, отварящи се в една и съща посока, е най-малко 130 cm плюс широчината на вратата (фиг. 23, позиция "а").
(5) Разстоянието между две последователни врати на панти, отварящи се извън пространството помежду им, е най-малко 120 cm (фиг. 23, позиция "б").
(6) Разстоянието между две последователни врати на панти, отварящи се срещуположно една към друга, е най-малко 200 сm (фиг. 24). Когато вратите не са разположени срещуположно една към друга и срещуположното изместване е не по-малко от 60 cm, разстоянието между вратите може да се намали до 150 cm (фиг. 24).



Фиг. 23


Фиг. 24


Чл. 43. При извършване на реконструкции и основни обновявания на съществуващи строежи, както и за осигуряване на свободно пространство между последователни врати, се предвижда най-малко една от следните мерки:
1. смяна на вратите на панти с плъзгащи се врати;
2. смяна на посоката на отваряне на вратите (фиг. 25);
3. монтиране на двойни врати на панти - за преддверия с широчина, по-малка от 120 cm;
4. премахване на вътрешни врати (фиг. 26);
5. реконструкция на съществуващи преддверия с оглед разширяването им (когато има техническа възможност).



Фиг. 25


Фиг. 26